11. Психологически особености на горна училищна възраст.

1.Обща характеристика на горната училищна възраст Юношеството е една от най-сложните

възрасти. През този период от живота на човека стават изключителни изменения, като най-
важното от тях е раждането на бъдещата зряла личност. През горната училищна възраст освен
че се оформя конструкцията на тялото на жената или на мъжа, съзрява и една зряла психика.
На преден план излиза половият инстинкт, като под негово влияние представителите на двата
пола започват да се търсят интензивно взаимно.

Психологически особености на горната училищна възраст – развитие от 16-та до 19-та година

голяма част от поведението на юношата, но от друга – душевно богатата личност, с изградени
интелектуални, етични и волеви качества също може да го контролира и направлява в
правилна насока. През късното тийнеджърство (или “бялата фаза”) се уравновесяват
дейността на ендокринните жлези и отделянето на хормони, което се отразява благоприятно
върху нервно-психичното състояние на юношите – вече те са по-спокойни, по-малко избухливи
и с по-устойчиви емоционални реакции. Стабилизира се и самооценката и Аз-концепцията,
формира се идентичността. Тук за първи път се изграждат устойчиви идеологични, интимни и
професионални избори и трайно обвързване с ценностите на поколението, в което индивидът
живее. То обикновено укротява емоциите по отношение на предизвикателствата от живота.
Реакциите и преживяванията са подобни, но вече се проявяват белези на нарастваща
емоционална и социална зрелост. Първи са обърнали внимание на спецификата на
юношеството Русо и Гьоте. Русо твърди, че тогава се извършва “второто раждане на човека”, а
Гьоте открива феномена “мирова скръб” чрез своя герой-юноша в “Страданията на младия
Вертер” /месианския комплекс – идеята, че старото поколение е грешно, и трябва да се
създадат нови ценности/. В късното тийнейджърство човек започва да живее с ценностите и
самосъзнанието на своето поколение и често ги носи в себе си безкритично цял живот.
Например, за поколението, родено в средата на ХХ век, Битълс са най-великата рок-група,
нещо, което не се споделя от покъсните поколения юноши. Едно поколение (генерация)
споделя близки убеждения за смисъла на живота, за вкусове, отношение към секса, работата,
забавленията и пр. Пак ще повторим фразата на К.-Г. Юнг, че заедно със своя живот индивидът
безсъзнателно живее живота и на своето поколение. А критичният период за кристализацията
на облика на едно поколение е тъкмо тийнейджърството. През късното тийнейдърство
развиващият се индивид си започва да си задава въпроса: “Какво да правя с живота си?” Това,
разбира се не означава, че е способен да даде ефективен отговор. По-скоро горният въпрос
маркира факта, че индивидът започва да си прави план на живота, който е нещо подобно на
идеен проект за бъдещо жизнено дело.Индивидуализацията и личностовото
самоутвърждаване у едновремешните юноши са започвали в периода 16-20 г., а днес са
пренесени като задачи на развитието през младостта (ранната зрелост). Това е “бонус” на
удълженото детство, което могат да си позволят пост-индустриалните общества. Но
същевременно удълженото детство (в крайна сметка тийнейджърството е част от детството!)
носи и доста негативи, които са в процес на изследване. Особено актуален проблем през
юношеството е въпросът за самовъзпитанието и формирането на собствената личност.
Юношата осъзнава дълбоко качествата, които притежават другите хора, и своите лични
качества. Той постепенно разбира към какво трябва да се стреми и парви сериозни опити да
създаде в себе си качества, които се оценяват за положителни и общественополезни.
Ученето продължава да е доминираща, най-главна дейност за юношата, който вече е с
изградена вътрешна мотивация за учене и сам избира предметите, с които да кандидатства в
бъдеще и на които да наблегне. Това довежда до развитието на неговата интелектуална
дейност. Той все по-определено се заангажирва и с трудовата дейност, включва се в
производителния труд, в промишлеността и т.н. Това се отразява положително върху неговото
цялостно психично развитие и бъдещето му професионално ориентиране. Разбира се, в
неговия живот не малко място заема и игровата дейност – той се увлича по спортни игри, шах,
колоездене и т.н. В средата на училищния колектив юношата попада в средата на най-
големите. Това е причина той да измени отношението си към учащите се в по-ниските
училищни степени и към своите преподаватели. Учителите от своя страна също така имат към
него ново отношение, като към по-голям, по-знаещ, подисциплиниран. Те увеличават
изискванията си към него, както и доверието си.

2. Развитие на познавателните процеси, на вниманието и интересите на юношата

Развитието на възприятно-представната, паметовата и мисловната дейност през късното
юношество достигат своя максимум и напълно отговарят на качествата на възрастните, така че
се смята, че през тази възраст хората учат и усвояват материал най-добре от всички възрасти.
През ГУВ преобладават осмисленото, волевото запомняне, абстрактно-логическото и
причинно-следствено мислене, критичността и себекритичността, обогатеният речник,
динамично развиващо се въображение, пресъздаващото и оригиналното творчество.
Вниманието на юношата също достига нивото на възрастните,като то е предимно волево.
Така, ако са създадени в предишните възрастови периоди адекватни навици за учене и труд, и
детето има изградени познавателни интереси, не би се очаквало да има проблеми с ученето.
Но, ако децата имат неправилно изградена представа за ученето и учителите, нямат ясна
себепредстава и изградени интереси към някакъв вид учебна дейност или бъдещо
професионално израстване, те лесно попадат в групата на апатичните ученици или тези, които
често бягат от учебни часове. Това създава възможности за привличане от „уличните действия“
– събиране в банди от връстници, които също не ходят на училище, неблагоприятни за
здравето дейности, ранна хиперсексуална активност и при двата пола, което може да доведе
до ранно отпадане от училище.

3. Формиране на идентичността Главната задача през късното юношество е формирането на

идентичността – (idem, тъждествен, еднакъв) кристализира през юношеството като опит да се
определи “Аз”-а като уникално и оригинално творение. Тази кристализация израства от
предишната дифузия: объркване на човека, който очаква, който може да се дистанцира от
своето детство, но все още му липсва осъзната концепция за Аз-а, за всичко, което става в и
извън него. Зрялата идентичност обединява интрасубективните процеси, които детерминират
съществуването на индивида, като: кохерентна интеграция на саморепрезентациите на
личността; организацията на психичните защити при среща с външни заплахи; оценката на
стратегиите, които помагат за успешното приспособяване към действителността и нейната
трансформация за акомодация на аспирациите на индивида; изследване на кохерентна
автобиографична памет; и възможността за проекция на удовлетворяващо амбициите и
очакванията бъдеще. Кристализацията на идентичността обаче не винаги се постига. В
определени случаи, външният натиск от родителите и връстниците може да доведе до
неавтентична идентичност, до постоянно задържане (блокаж) или регрес на кризата на
идентичността (тъй като най-важните конфликти не са разрешени), до отричане на
инфантилността, приемане на нови роли, борба за автономност( Auster, 2006). За да оцени
собственото си развитие в отделните области от своя селф, човекът използва уникални за него
вид възприятие и обработка на информацията от околната среда. Естествено, оттук следва и
нееднаквостта при оценката на собствените постижения и тези на другите. Тази
нетъждественост произтича от диспорпозиционалността, получена след разместването на
отделните “пластове” на селфа при навлизането в пубертета. Юношите често размиват
границите между отделните селфове, тъй като техните представи за себе си и самооценки са
дифузни поради слабото самопознание и понякога прекомерно завишената интроспекция.
Най-общо дифузията на идентичността се развива в следните форми:  бягство от интимните
връзки – неувереност в собствената идентичност, неспособност за зряла психологическа
интимност в общуването с другите, която включва екзистенциалния страх от загуба на своето
“Аз” във връзката с околните. То може да доведе до дълбоко и болезнено чувство за изолация
и самотност;  разстройване на времевата перспектива – загуба на реално усещане за време,
невъзможност за реализиране на цели в бъдещето поради страх от провал и неосъществяване;
 разконцентриране на усилията – недоверие в собствените способности и липса на воля за
съсредоточаване върху определена дейност поради дифузията на ролевите стереотипи –
професионален, личностен и пр.;  избор на отрицателна идентичност – стремеж да се открие
идентичност, която не се съвместява с очакванията на другите и нормите на обществото. Това
обвързване с негативни характеристики е продиктувано от желанието да се запази собственото
пространство от налагането на чужди ценности. В психологическата литература за
идентичността основен акцент в нейното изграждане е формирането на устойчива самооценка,
включваща адекватно възприятие на постиженията, на възможностите и на характеристиките
на личността. Оказва се, че локализацията на идентичността и ориентацията към вътрешното
или външното пространства силно рефлектират избора на професионалния път и йерархията на
ценностите. Сблъсквайки се със задачите на зрелия индивид (постъпване на работа,
осъществяване на пълноценно гражданство, брак), юношите в късното тийнейджърство се
разглеждат от Ерик Ериксън (1956) като “договарящи се” с кризата на идентичността. Те могат
да разрешат тази криза или чрез изграждането на егоидентичността, основана на континуитета
на личността в миналото и бъдещето, или чрез дифузия на идентичността, при която
ангажиментите с времето са неясни или несъществуващи. Формирането на егоидентичността
изисква от индивида изоставянето на инфантилните източници на удовлетворение и отричане
на все още съществуващите детски фантазии за омнипотентността на родителите. Накратко,
той трябва да избере сред алтернативите и да се ангажира със направения избор.

Две са областите, в които юношите трябва да инвестират – професията и идеологията. С

оглед важността на професионалния избор, Ериксън, говорейки за дифузията на
идентичността, казва: “ В повечето случаи, това е невъзможност да се установи професионална
идентичност, което разрушава индивидуалността на младите хора”(1963, с.262). Във връзка с
идеологията, той отбелязва, че тя е “необходимост за израстването на Егото” (1956).
Развивайки идеите на Ериксън, Marcia (1964; 1966; 1970) разработва класификация на статусите
на идентичността ( индивидуалните стилове на копинг с кризата през юношеството) според
наличието или отсъствието на преживяване за абнормност и вида ангажиране (инвестирането
на индивида в професията или идеологията). Статусът на зрялата его-идентичност отговаря на
формирането на устойчива Аз-концепция след преживяването на криза и ангажирането към
професионалното и ценностното развитие. Мораториумът представлява актуалното,
недовършено, търсене на индивидуалния, конгруентен Аз-образ и се асоциира с интензивно
вътрешно напрежение и неудовлетвореност поради неясността и моментната процесуална
обработка на професионалните и житейски алтернативи. Предрешената идентичност е
състояние, за което е характерно вече оформени отвън, под влиянието на авторитета (родител,
социум), професионални и ценностни избори, поради което то не се отличава с изживяване на
криза. При дифузията на идентичността няма изградени или ясни ангажименти. Мораториумът,
за разлика от дифузията, се характеризира с наличието на усилие и опити да се направят
съответните избори. Хората с предрешена идентичност се различават от индивидите със зряла,
устойчива Азконцепция по липсата на кризисен период. Ето защо, от голямо значение е
навременната професионална ориентация на учениците в горните класове, която да включва
тестиране не само на интересите, но и способностите на учениците, включително тестове за
внимание, памет и интелигентност, за специфични способности и избор на подходящо учебно
заведение по-нататък. Трябва внимателно да се отсеят стремежите на юношата от тези на
неговите/нейните родители, за да може да се постигне баланс и сигурност, че той/тя ще
продължи в правилната насока.