Русенски университет “Ангел Кънчев“

Реферат
На тема:
Начална училищна възраст. Криза на седмата година.
Усвояване на знания, умения и навици в училище.
Трудности в учебната дейност. Самосъзнание и
самооценка на малките ученици. Развитие на
практическото и познавателно Аз. Особености на
взаимоотношенията в класа. Развитие на
практическото и познавателно Аз.

Изготвил:
Специалност: Социална педагогика
Курс: II
Група:
Фак. Номер:
Редовно обучение

Проверил:
Дълбоките промени в начина на живот на ученика от
началното училище предявяват към него много по-
високи изисквания от преди и това е условие за по-
нататъшно извисяване на психическото му развитие,
но при положение, че притежава необходимата
зрелост за новата дейност. Иначе невъзможността да
се справя със задачите го подтиска и действа
отрицателно на развитието. Как ще се развива детето
в училище зависи много от учителя- от личните му
качества и от начините на работа. Те са значими през
целия учебно- възпитателен процес и още от първите
взаимодействия с първокласниците. Потребно е да се
обърне специално внимание на три от тях :
1). Децата още нямат свои критерии за
самооценяване и затова определящо е отношението
на учителя. Той може да вдъхне вяра в силите на
детето и да го направи успяващо или да прекърши
крилете му за полет в познанието. Педагогическото
майсторство е в способността му да постигне първото,
а за това се изискват няколко неща : да обича децата
и у всяко да вижда нещо положително, красиво, за
което да го цени, на което да се опира при своето
общуване ( у едни да подчертава скромността, у други
прилежността, у трети – услужливостта, другарската
отзивчивост, у четвърти – физическата сила, у пети –
чувството за хумор, у шести – проявяваното
трудолюбие при дежурства в класа, в трудови дни, в
помощ на родителите и т. н. ). Само учителят, който
цени за нещо ученика може да го печели емоционално
и да го приобщава към ученето и училището. Тук се
отнася и способността му да вижда и никога да не
отминава и най- малкото и най- незначителното
напредване в познанието и дициплината. Да не се
забравя, че успехът, колкото и малък да е той поражда
старание, а неуспехът демобилизира, внушава у
личността чувство за непълноценност. Винаги когато
се тръгва от малкото, може да се постигне голямото. И
това се отнася както за учителя, така и за родителите.
В стремежа на родители изведнъж да постигнат
максималното, придружен от грубости в отношенията,
от постоянно високо оценяване на чуждите деца и
подценяване на своето, такива родители вместо да
помагат все повече вредят за развитието на детето.
Винаги, когато се тръгва от малкото, може да се
постигне голямото.
2). Всички хора са различни. Естествено такива са
и децата. В различията, разнообразията е красотата
на приодата и на обществото. Различията между
учениците следва да се ценят, да се изтъкват като
достойнства в класа ( какво би било ако той
приличаше както сбор от еднакви сериино
произведени вещи ! ). На тази основа всяко дете да
има позиция и самочувствие. Различия ще има в
бързината на учене, но това не означава, че по-
бавните са по –лоши и те трябва да се стесняват и да
бъдат упреквани. Изследвания показват, че бързо
усвояващите , често бързо и забравят, за разлика от
по- бавните. Очевидно едни са в едно по –добри, а
други - в друго. Тогава справедливостта изисква да се
уважават различията и да не се прибързва в оценките.
Ч. Дарвин, Карл Линей, Айнщайн и др. светила в
науката са били посредствени в училище, но животът
им е отсъдил други оценки. Така, че уважението и
вниателните отношения към всяко дете сапоказател
за култура на педагога и за чиста съвест по
отношение на тяхното бъдеще. Те трябва да се
проявяват и да са неотменни от първата среща с
учениците
3) Известна е приказката за секирата и търнокопа.
Когато той я попитал защо блести, секирата
отговорила : « Защото всеки ден отивам в гората за
дърва. В труда намирам лъскавината аз». Същото е и
по отношение развитието на учениците в класа. Тези,
които постоянно участват в учебния процес получават
познания и високо психическо развитие. Пасивно
присъстващите неизбежно изостават. Ако оприличим
съзнанието на учениците като система от лампички,
които светват при участие и угасват при неучастие, то
бихме забелязали твърде пъстра картина. На едни
ученици системите им постоянно светят, постоянно са
активни и те напредват най- бързо и сигурно, Други
отвреме на време се включват и системите им
светват- това са ученици с различни пропуски в
подготовката и във възможностите си. Трети –
присъстват телом в класа и естествените последици
са обясними. Достатъчно е да се потърсят причините
за тези явления, за да се види, че начинът на работа
на учителя има свой принос за това. Добре позната е
практиката при която учителят беседва обикновено с
част от учениците в класа, а останалите понякога ги
изненадва с въпроси, на които смутени те мълчат или
грешат в отговорите.
Въображението или фантазията на учениците от
тази възраст придобива нови възможности. Разказите,
обясненията, които се основават на
възпроизвеждащото въображение, стават по –
разгърнати, последоввателни и обосновани, по-
свободни ( в зависимост от обучението ) по начините
на изложение. С още повече новообразования се
отличава творческото въображение.
1) То се утвърждава като желано, целенасочено
проявление. С удоволствие учениците продължават
съдържанието на четива или достройват онова, кето е
било преди неговото начало, пишат съчиения,
съставят задачи, композират музика по текстове или
по свои стихчета, рисуват по творчески обогатени
представи, конструират. Още първокласниците обичат
да измислят разказчета по картинките в буквара.
2) Творчеството започва да се отличава с все по –
голяма реалистичност т.е. познанията и опита на
децата прави сътворяваното от тях по- близко до
действителността, с повече възможности за
осъществяване. Съчиненията им например не само са
по-богати по съдържание, но и отразяват оригинално
и остроумно измислени ситуации на отрицателни
взаимоотношения и положителното им разрешаване.
Конструират технически устройства с
многофункционални възможности.
3)Нагледните образи се съчетават с все по- общи,
понятиини, което предава на въображението им по-
изразен словесен ( вербален ) характер. Измисляните
приказки са с по- богати сюжети, с причудливи по
характеристики на герои от различни планети и др.
4) Образите на въображението са наситени с
много повече подробности . Например при рисуване
на пролетна картина те, за разлика от децата в
предходната възраст, не просто изобразяват дървета
и цветя, а се стараят чрез подробности да им предат
видови отличия. Присъстват и хора, които извършват
различни дейности т.е. децата отразяват причинни
връзки и зависимости.
Успехите на дейността в училище зависят от
развитата способност на учениците преди практически
да я изпълняват, да я извършват в ума, да проверяват
и да корегират при необходимост осъществяването й.
Потребно е да я планират, да избират средствата с
които ще си служат, последователността в която ще я
провеждат и др. Наложително е с една дума по-
нататъшно развитие на мисленето. Този процес има
свои особености. Функционалният подход, за който
говорихме като проявяващ се в предучидищна
възраст, тук отслабва. Под влияние на обучението се
развива по нататък способността за обобщаване.
Отначало наред със съществени признаци, учениците
понякога прибавят и несъществени. Постепенно
същественият признак излиза на преден план, не се
редополага с други и става определящ, извършва се
подчинение на вид към род. По- сигурни и точни
стават мисловните операции. Така сравняването най-
напред е по отделен впечатляващ признак – сходство
или различие и за един признак се съди по друг. Не
след дълго разширяват основана на сравняването,
започват да съотнасят изходното с промененото
състояние на нещата, да се освобождават от
влиянието на силни нагледни признаци т.е. да си
служат правомерно със сравняването. В първата
година на обучението при запознаване с числата и
действията с тях е потребен предметен анализ, за да
осмислят децата съдържарнието им. После като
преминават през редица още етапи придобиват
умения за пълноценна математическа дейност в ума.
В хода на обучението учениците се научават по- вярно
да оценяват, да откриват причини и следствия, да
доказват, да предвиждат начините по които трябва да
постъпват в състезателни игри – например на нардна
топка , за да спечели техният отбор и пр. Научават се
да правят верни съждения и умозаключения.
През периода се открояват и някои индивидуални
различия обусловени както от типа на нервната
система, така и от социалната среда. Едни от
учениците са по –бързи, други – по- бавни, едни са
инпулсивни, други - сдържани, по- организирани или
неорганизирани и др. Очертават се проявления и на
индивидуални склонности- към словестно творчество,
към математически, изобразителни, пластични
дейности и пр.
Кризата на седмата година настъпва около 6,5-7
годишна възраст. Тя обикновено е непродължителна,
за разлика от предходната, и нейните признаци не се
открояват ясно и забележимо при всички 6-7 годишни
деца. Свързана е с преструктурирането на психичните
процеси на детето и превръщането им от изцяло
непреднамерени в преднамерени. Детето в
предучилищна възраст се характеризира с
непреднамереност на психичните процеси. То е
естествено и спонтанно, изцяло включено в
ситуацията. Наличието на преднамереност на
психичните процеси, естествено, не изключва и
тяхното функциониране като непреднамерени, в
зависимост от актуалната ситуация. По своите
външни прояви, в кризисния период, детето може да
изглежда малко досадно или забавно за страничния
наблюдател. Това регулира своите психични процеси.
Този стремеж е толкова силен, че се
получава впечатление за пресилване, за преиграване.
Кризата трае обикновено 1-2 седмици. Социално-
психичният проблем е свързан с това, че не може да
се организира за всяко дете постъпване в училище
едва след като е преминала кризата и то е навлязло в
ранна училищна възраст. Поведението му се схваща
от учители и родители като недисциплинираност,
нежелание за учене, липса на интерес към учебния
процес. Всъщност, трябва просто да се изчака
времето, през което психичните процеси ще се
преструктурират, а дотогава към детето да се
проявява разбиране, то да се окуражава и да се
прилагат методи за обучение, подходящи за
особеностите на неговите психични процеси. Кризата
на седмата година е свързана също така с възникване
на обобщената самооценка и на самолюбието като
обобщено отношение към себе си. В предучилищната
възраст детето също обича себе си, но то все още не
притежава такова обобщено отношение към себе си,
което да остава едно и също в различните ситуации.
Що се отнася до обобщената самооценка, тя е
свързана с това, че детето започва да разбира своята
ценност /малоценност/. Тези две явления, по време на
кризата, са причина за заключителната
чувствителност на детето по отношение на оценките,
които му се дават от другите и най-вече от учителя.
Чувствителността се изразява в две посоки:
1) детето е силно депресирано, губи вяра в себе си
и престава да се старае;
2) реагира твърде бурно, с прояви на афект сякаш
се стреми да предизвика отрицателна оценка.
В основата на тези симптоми лежи обобщаването
на преживяванията. В детето возниква нов вътрешен
живот, този на преживяванията, който не се отпечатва
пряко и непосредствено върху външния живот. Но този
вътрешен живот, небезразличен на външния, му
влияе. Възникването на вътрешен живот – е
изключително важен факт, сега ориентацията на
поведението ще се осъществява вътре в този
вътрешен живот. Кризата изисква переход към нова
социална ситуация, изисква ново съдържание на
отношенията. Детето трябва да встъпи в отношения с
обществото, разглеждайки го като съвкупност от хора,
осъществявайки обезателно обществено необходима
и обществено полезна дейност. Стремежът към това,
в нашите условия, се изразява в желанието по-скоро
да отиде в училище. Нерядко по-високата степен на
развитие, която достига детето към седмата година се
смесва с проблема за готовността на детето за
училищно обучение. Наблюдения в първите дни на
пребиваването на детето в училище показват, че
готовността за обучение в училище при много деца
още не е налице.
С преминаването на кризата е закономерно и тези
черти в поведението да изчезнат. Позитивните страни
на кризата са свързани както с появата на посочените
вече самолюбие и самооценка, така и с нарастване на
самостоятелността на детето и с промяна на неговото
отношение към другите деца. Във формирането на
оценката и самооценката то се ориентира преди
всичко по мнението на най-авторитетния за него
възрастен през този период учителя.
В продължение на целия си живот човек се изменя
и развива, но в различни етапи измененията имат
различна качествена и количествена характеристика и
интензивност. Именно в детската възраст настъпват
най- интензивни промени и се изграждат основните
знания, умения и навици. Три и четири годишни деца
се - наричат предучилищна възраст . Децата от
предучилищна възраст проявяват желание за
развитие на напредък и изразяват интерес към
заобикалящия ги свят . Те искат да се докоснат вкус
мирис да слуша и да проверят нещата за себе си, като
по този начин се учат да живеят. На тази възраст се
учат от играта. Те са заети с формиране на умения
като например как се използва езика и се борят да
спечелят вътрешен контрол. Опитват да се отделят
самостоятелно от родителите, лесно изразяват
нуждите си. В предучилищна възраст се нуждаят от
ясни и прости правила, така че да знаят границите на
приемливото поведение. Тук се намесват и основните
направления за изграждане на основни навици за
поведение:
1) Знанията – това са идеално изразени форми и
резултати на индивидуално и социокултурно познание
и опит. Знанията са система от факти, термини,
понятия, категории, теории;
2)Уменията – са елементи от учебното
съдържание и представляват единство от знания
описания и предписания за комплекси от действия.
Съществено значение при формиране на уменията
имат мотивацията, нагласата и самоконтрола. Видове
умения: общи и специални, интелектуални и
практически, общоучебни и специалноучебни
предмети, рутинни и творчески умения.
3)Навиците – това е трайното затвърждаване на
знанията и уменията. Те са вкоренени в човешкото
съзнание модели да действия, поведение, мислене.
Процесът на усвояване на знанията навлиза в
заключителният си етап едва когато учениците са в
състояние да прилагат безпогрешно знанията при
рещаването на различни практически задачи. Има
преминаване от абстрактното към конкретното. Много
от уменията и навиците се формират върху основата
на знанията. Смята се, че умението е знание в
действие, но със слжно естество. Навикът пък е
действие, чиито компоненти са автоматизирани в
следствие на многократно упражнение. Структурата
на знанията, уменията и навиците си има свои
компоненти:
1) разбиране и усвояване на правилата;
2) преодоляване на първоначалните трудности;
3) утвърждаване на навичното действие;
4) запазване на постигнатото равнище и използването
му в практиката;
5) усъвършенстване и постигане на майсторство.
Най – важно средство обаче остава практиката и
упражняването. Важно за децата от предучилищна
възраст е въоръжаване с умения и нагласа да се
учудват и радват на света около тях. Има няколко
характеристики на предучилищна възраст. В тези
характеристики са включени три основни.В историята
на педагогическата наука са давани различни
отговори на въпроса как човешкият индивид да се
превърне в личност, да се социализира и ангажира с
проблемите на обществото , и от друга страна как този
индивид да се адаптира към обществото, така че
независимо от неговото влияние да съхрани и развие ,
способността и дързостта си да го променя Това
изгграждане на личността започва от ранна детска
възраст . Потребността от положителен социален
контакт включва както положителен емоционален
обмен между детето и възрастния, така и въвеждането
му в социалните отношения, насищане на
изживяванията му с впечатления, образци на
поведение и т.н. Същевременно в процеса на този
контакт детето намира поле на изява. Благодарение
на активността на детето, която се проявява в
различни видове и форми, процесът на въздействие
на средата върху него се трансформира в сложен
двустранен процес на взаимодействие на детето с
обкръжаващата го среда. Детето започва да си
изгражда основните знания, умения и навици, с които
то взаимодейства с околния свят и го променя. Те се
изграждат не само вкъщи, но и в детската градина,
при общуване и игра. Спецификата на
предучилищното детство се заключава именно в това,
че знанията, уменията, нормите и правилата на
поведение са не директен дидактически резултат, а
добити посредством взаимоотношенията с
възрастните, връстниците и преживян личен опит. На
всеки етап от възрастовото си развитие детето се
проявява с различни видове активност. Именно тези
индивидуални различия слагат отпечатък върху
неговите взаимоотношения с другите хора. Затова
една от много важните задачи на всеки един от нас е
да открива зад типичните възрастови особености
индивидуалното и неповторимото, да има верен и
точен усет за специфичните изяви на детето. Когато
формирането на знания, умения и навици не е
самоцел, а способ за развиване на личността на
детето, у него се изгражда дейностно практическо
отношение към света, което ще рече, че то се учи да
целенасочва и планира своите действия, да подбира
средствата и определя поредността и
последователността на тяхното използване за
постигане на целта. Формиращата роля на средата се
осъществява изключително посредством
взаимодействието й с детето. В предучилищна
възраст се извършват значителни промени във
формирането на личността на детето. Изменят се
начинът му на живот, съдържанието и формите на
общуване с другите хора, рязко нарастват
възможностите на физическото и психическото
развитие, като пораждат нови потребности, интереси,
а следователно и нови подбуди за все по-
разнообразни видове дейности. Тази възраст може да
се определи като време на полагане основите на
личността. Благодарение на своята активност детето
влиза в практически, действени отношения с
обкръжаващите го предмети и общува с хората. То не
е само пасивен приемател на външните въздействия,
а има избирателно отношение към тях. В съвместната
и самостоятелната дейност детето се учи да
преодолява трудностите, да контролира изпълнението
на действията и да оценява резултата. Социалните
умения на детето зависят от външната социална
информативност и от развитието на „Аз”-а. Детето
възпроизвежда социалния си опит, разкрива
богатството на социалните и културните реалности,
действа в хармония с тях, като запазва своята
идентичност и уникалност. Уменията и знанията, които
натрупва помагат за изявата му в социалната среда .
Именно в играта и чрез играта детето опознава света
около себе си формира самосъзнанието и
отношението си към предметите и явленията към
другите хора възрастни и връстници и към себе си.
Чрез нея дори без съществената ни намеса децата
задълбочават познанията си за избор и преценка. Тя
помага да се отключат секретите на света, основните
правила на общуването и на разбирането.
Откривателството чрез играта е съществена част от .
детството, чрез нея се обогатява и задълбочава
опитът, разширяват се знанията и светоусещането,
разгръщат се представите и въображението. Чрез
повтарящите действия в играта се изграждат . и
навиците които помагат при общуването с околния
свят и , другите хора От казаното за значението на
игрите се вижда тяхната роля за развитието на детето.
Тази роля се обяснява на първо място. Това, че в
игрите детето най-рано усвоява обществения опит,
като придобива знания, умения и навици от по-
възрастните На второ място развиващата роля на
играта се осъществява благодарение на, това че при
нея се упражняват всички физиологически и
психически функции, и то при най-благоприятни
условия на една привлекателна и радостна дейност и
пълна самоактивност. Подготовката за училище е
един от основните и неизменно актуални фокуси на
предучилищното възпитание. В тази връзка от
първостепенно значение е именно стимулирането на
социалната компетентност на децата от
предучилищна възраст или по-просто – детето да се
превърне в личност, да се социализира и ангажира. За
това е от особено значение да изгради още в най
ранна възраст основните си знания умения и навици,
за да се реализира и адаптира пълноценно в
обществото, и в новата социална среда.
Предучилищният период от детството се
характеризира с интензивно интелектуално и
личностово развитие, а самосъзнанието  е във връзка
с развитието на интелекта и формирането на
личността. “Аз”-образът отразява нивото на развитие
на детския интелект и формиращата се детска
личност в трите аспекта на самооценката: 
емоционална, поведенческа и когнитивна.
 При анализа на детските разсъждения прави
впечатление, че децата най-често правят опити да
анализират своето поведение, емоции. Малцина
опитват да анализират своите знания. Като че ли най-
лесно е за тях да анализират собственото си
поведение. Това е обяснимо от гледна точка нагледно-
действения характер на детското мислене.
Поведението е видимо, изразено във външни актове
на действието. То е също така ситуативно обусловено.
Осъзнаването му се свързва и със ситуативния
характер на мисленето при малките.
Смята се, че при детската самооценка се
наблюдава тенденция към
завишаване /”Максимизация на “Аз”-а  -  “Аз съм си
добър.”/. Не знам защо намирам, че детските
самооценки са доста реалистични. Малцина виждат
себе си само в светли тонове. Не забелязвам
натрапчива идеализация. Напротив, във всяко второ
размишление прозира някакъв детски проблем. Всеки
детски проблем се нуждае от сериозно отношение и
внимание, може да има неблагоприятно развитие -
психотравма, невроза, комплекс за малоценност. По
отношение осъзнаване на емоциите,  с по-голяма
лекота децата осъзнават негативните си емоции. 
Положителните емоции не ги впечатляват. Очевидно,
радостта и емоционалното благополучие се
възприемат като най-естествено състояние на
детската психика. Детето забелязва и по-лесно е
вниманието му да бъде привлечено от състоянията на
 тревога, безпокойство, страх и др. Вероятната
причина е , че негативните емоции проблематизират
съзнанието и го активизират.
В някои от детските самоанализи надделява
позитивизмът, в други - негативизмът. В някои от тях
се разкриват моментни емоционални процеси във
връзка с някаква конкретна ситуация. В други - по-
трайни емоционални състояния на напрегнатост и
неувереност. Всъщност, в този период от детството се
създава бъдещата нагласа на детето да възприема по
определен начин света и себе си. Адлер твърди, че
основите и на оптимизма, и на песимизма се залагат в
детството, че хората трудно се освобождават от
шаблоните, с които са се сраснали от първите години
на живота си

Самоанализите на децата носят много от белезите на

постепенно извършващата се социализация на детските
преживявания. Изискванията, предявявани към детето по
отношение на неговото поведение, от изисквания от вън
все повече се трансформират в изисквания във
вътрешен план. Това е свързано с осъзнаване на
определени нравствени норми и правила. Но то е
свързано и с осъзнаване на “самия себе си” в контекста
на тези норми и правила. Четейки детските “Аз”-
разсъждения, разбираме, че този преход едва ли е
толкова лек. Разговаряйки с децата, забелязвах, че
именно онези от тях, които имат проблеми със
собственото си поведение, се чувстват най-силно
обезпокоени от този факт. Не бих казала, че не ги
съзнават - вътрешната борба е съвсем видима.
В заключение, бих казала, че проучването на
детското самосъзнание е полезно от психологическа и
педагогическа гледна точка. Детската психика е обект на
редица  въздействия от страна на възрастния, така че
доброто познаване на детската психика е задължително
условие за точното дозиране на тези въздействия.
Проучването на самосъзнанието несъмнено прибавя
нови възможности за проучване и опознаване на
детската психика.
Ериксън смята, че в началната училищна възраст се
развиват преди всичко практическото и познавателното
Аз. Социалната среда, в която се развива детето, според
него, коренно се променя. Най-важен фактор в нея става
учителят. На второ място по важност е класът. Тук
доминиращите преживявания са в две посоки от една
страна, развитие на увереност в себе си, на чувство за
успех при решаването на практическите и
интелектуалните задачи, и от друга, чувството за
неуспех, което може да премине в комплекс за
малоценност. Условията за формирането на чувство за
успех са:
- учителят да забелязва и да поощрява успехите на
детето;

- учителят да незабелязва неговите неуспехи;

- учителят да организира положителна подкрепа и
съпричастност спрямо детето от страна на класа.
Нека се опитаме да разберем по-точно ситуацията, в
която се намира детето в началото на първи клас. То
трябва в най-кратък срок да усвои твърде много неща:
Какво означава да бъдеш ученик, една изцяло нова за
него ситуация и какво е допустимото поведение;
множество умения, свързани с броенето и смятането,
четенето и писането и т.н. В тази ситуация, от една
страна, грешките са неизбежни. А от друга страна детето
все още не е усвоило еталоните. Следователно, детето
трябва да се справи с множество задачи, трудни сами по
себе си и ако ние му посочваме педантично неговите
грешки, към всички други трудности се прибавя и
необходимостта то да преодолее отрицателните емоции,
възникнали поради чувството на неуспех, поради срама
пред учителя и другите деца. Докато ако му посочваме
преди всичко неговите успехи, детето вижда, че макар и
рядко, успява да се доближи до еталоните и това му
вдъхва увереност в собствените му сили и възможности,
кара го още повече да се старае. Детето няма повече да
се старае, а по-скоро ще се почувства обезсърчено и
отчаяно, ако постоянно му се посочват грешките и не се
забелязват успехите му, колкото и редки да са те.
Разбира се, всичко гореказано се отнася преди всичко за
началото на периода и най-вече за първи клас. След като
детето се превърне в ученик, след като усвои четенето,
писането и смятането, то вече само чувства нужда от
това да вижда грешките си и да се стреми да ги поправя.
В процеса на педагогическото общуване възникват и се
утвърждават два вида взаимоотношения: между
възпитател и възпитаници (по вертикална линия) и
между самите учащи се (по хоризонтала) - делови и
лични и междуличностни. В “преходна” и юношеска
възраст тези взаимоотношения имат извънредно важно
значение за създаване и поддържане на здрав
психически климат в клас. Учениците сега ценят връзките
си с връстници и другари повече, отколкото тези с
възрастни. Влошаването на взаимоотношението със
съучениците се преживява от подрастващите остро и
драматично.
Макар че, психическата атмосфера се регистрира в
емпирични проучвания по индикатори за
междуличностните отношения, за изграждането на здрав
психически климат най-голямо значение имат деловите
отношения. Първостепенната роля на последните е
свързана със следните обстоятелства:
1) отличават се по-висока степен на обобщеност и
социална значимост;
2) с формирането и развитието им е свързан целия
колектив, всички негови членове;
3) на тяхна основа се изграждат и по-изобретателни,
дружески, вкл. интимни отношения.
Специфично за взаимоотношенията в ученическия
колектив е, че са органически свързани с възпитателните
отношения. Когато по вертикална линия възникват
смущения и разстройства , те често се пренасят и във
взаимоотношенията между учениците. Ако учител
проявява например агресивност или несправедливост
спрямо ученици, такова поведение може да се имитира
от негови възпитаници в сферата на общуването им със
съученици. Пристрастното, често пъти недостатъчно
осъзнато, делене на възпитаниците на “любимци” и
“нелюбимци” е причина за конфликти в колектива.
Последните могат да бъдат за учителя скрити, а за
учениците явни. В такива случаи се натрупва вътрешно
напрежение с отрицателен знак и преодоляването му се
постига по хоризонтална линия, което обаче закономерно
довежда до влошаване взаимоотношенията,
атмосферата и климата в колектива.
Когато учителят установява и поддържа добри човешки
отношения с възпитаниците си и им служи за пример с
високо нравствено поведение и принципност, богата
специална и обща култура, педагогическо майсторство и
педагогически такт, проявява педагогически оптимизъм и
стимулира увереност на ученика в собствените му сили,
тогава се наблюдава случаи на имитация или следване
на привлекателния образец, особено в първите
училищни години. Без такова еталонно подражание на
любим учител учащите се могат да останат “духовни
сираци” с недостатъчно здрава основа за по-нататъшно
активно развитие по самостоятелен път.
При неправилни възпитателни отношения възникват
отрицателни нравствени чувства – неприязън към
учителя, омраза, отвращение, накърнено самолюбие,
завист, желание за мъст, склонност към клеветничество;
деформира се отношението на детето или юношата към
хората, при което се проявяват мнителност,
недоверчивост, егоизъм, равнодушие, лицемерие,
високомерие, грубост, безцеремонност, агресивност;
отслабват и се рушат сплотеност на колектива,
мотивация за учене и саморазвитие. При отделни
подрастващи с по-слаба нервна система, продължително
преживяващи и драматизиращи конфликтни ситуации, се
стига и до тежки психически разстройства и дори до
решения и опити за самоубийства.
Нормалната система на взаимоотношения между
учители и ученици има изключително голямо
психохигиенно значение. В съвременната научна
литература по специалността, се отбелязва, че главната
причина за невротизирането на учащите се е действието
не толкова на учебната или информационната им
претовареност с голям по обем и обективно сложен,
труден за усвояване материал, колкото на неправилните
възпитателни отношения между учител и ученици и
педагогическа нетактичност, т.е. неврозите на учениците
са не толкова дидактогенни, колкото дидаскогенни.