Анализ на статия ,, Обучението по STEM”

Изготвил: Виолета Борисова

18.11.2023г.

STEM обучението е създадено през 1990 година след като Националната фондация по
наука решава да обедини технологията, инженерството , науката и математиката въз
основа на твърдението, че всички области в живота са свързани, а училищното
образование изкуствено ги разделя. Така от системата излизат умни, но не достатъчно
компетентни във всички сфери, нужни за пълноценен живот, хора, които иначе, биха
били много по-потготвени за бъдещето и биха носили доста повече полза за растежа на
икономиката. Това е изключително актуална тема, защото повече от всякога имаме
нужда да изграждаме креативни и критични личности. И също така, заради огромното
количество нови открития, които трябва да интегрираме в образованието, за да си
подсигурим възможно най-доброто бъдеще.

(Въпрос 1)Съдържанието на статията е теоретичен анализ върху метода на обучение

STEM, (въпрос 3/1)засяга начинът му на работа, основните принципи върху които е
изграден, ползите им, както и основните проблеми. (въпрос 2)Предназначен е за хора
по програма ,,Еразъм + ‘‘, която включва проекти и обучения основно за хора между 16-
40 години и (въпрос 3/2)цели да ги запознае с основния метод на работа на обучението
по STEM

(въпрос 4)Получаването на информация на готово за децата, не стимулира нито

интереса им към съдържанието, нито каквито и да е било различни модалности от
слуховата и от части зрителната, което води до много малък брой приобщени към
образованието деца. Не ги подтиква по никакъв начин за действие и участие в урока и
като цяло се губи интереса към знанията, който е изключително важен.(въпрос 4 и 5)
STEM обучението цели точно обратното -децата сами чрез въпросите си, любопитство и
въображение да изгражат своето собствено познание. (Въпрос 6)Характерно за него, е
че на ученето се гледа като конструктивен, а не репродуктивен процес, мотивацията и
детските схващания са интегрирани с познанието и се базира на това, че социалното
взаимодействие е основно за когнитивното развитие на децата. Процеса на учене при
STEM е въз основа на дизайн мисленето и следва схемата: поставяне на проблем –
генериране на идеи – избор на решение – създаване на продукт – изпробване на
модела - презентиране .

Учителят изгражда скелета на обучението и трябва да обръща внимание на това, какво

прави детето, за да прецени най-добре за всяко, колко подкрепа да предложи. Ако се
предложи твърде много помощ, то няма да развие до край потенциала си ще се научи
постоянно да разчита на чуждата помощ, вместо да се помъчи малко повече и да реши
сам проблема си. Докато ако не се предложи достатъчно помощ, детето лесно може да
се затрудни, разочарова от себе си и дори да се откаже.,,Децата сами подсказват какви
са образователните им потребности-ние само трябва да сме наблюдателни и да се
съобразяваме с тях.“

В центъра на STEM обучението са децата, а не учителите, което е прекрасно. На децата

им се дава възможност да любознайстват, да експериментират, да се чудят, а работата
на преподавателя е да улавя въпросите им (пряко свързани с техните интереси) , да ги
разбира, да им отговаря, но и да подтиква интереса им от задаване на още, както и да
кара учениците да правят връзки с това, което вече знаят, за да рзберат по-лесно това,
което още не знаят. По този начин да ги учи да стигат до отговорите си сами, чрез
логика, която дори и според буда е едно от уменията, от които зависи развитието на
цивилизацията ни*0. В статията се споменава още, че не трябва да се повтаря едно
нещо, което учениците вече знаят, но аз не съм напълно съгласна. Мисля, че ако е
нещо важно, свързано с почти всичко(например математиката), то в различните теми е
хубаво да се повтаря, за да могат учениците да видят връзката му с всяко едно
различно нещо, защото някой път те дори и да знаят нещо, не винаги могат да свържат
двете неща и има шанс да останат недоразбрали. Разбира се, искаме ученците сами да
го правят, но трябва да се започне от някъде, а и всеки има нужда побутване в
началото. А и повтарянето на едно и също нещо в различни периоди от обучението,
води до различна гледна точка върху него и могат да се намерят много нови връзки, за
които не са се сещали или знаели досега ( книгата за ,,Малкият принц“) . Въоражението
на децата е огромно и прекрасно, още необременено напълно от нашата
действителност и затова могат да стигат до много по-прости, но и по-дълбоки отговори
на въпроси, с които всекидневно се сблъскваме като възрастни. Според мен те са най-
близо до това, което наричаме „чиста, посветена душа“ и можем да се учим от тях
толкова, колкото те от нас, затова трябва да оставяме въображението и свободният им
дух да се развиват , като единствено ги подтикваме и наставляваме сами да го правят,
защото ако децата за себе си не усетят нуждата и любопитството от узнаването на
дадено нещо, то те едвали биха запомнили отговорът му. Ако не си го представят в
реална ситуация няма как да го свържат с нищо от ежедневната си дейсност, те, дори
подсъзнателно биха сметнали информацията за ненужна и съответно да не си направят
труда да я асимилиат и следавателно запомнят. И в този случай STEM обучението е в
огромна помощ както на децата, така и на преподавателите. Показването на
свързаността на познанията от различните научни направления прави доста по-
възможно разбирането за света като едно цяло (както децата го възприемат) и за всяко
едно едно нещо как работи само поотделно, и каква функция изпълнява то за цялото.

Според мен няма да е лошо да се вкарат, освен тези четири, още няколко сфери, които
мисля, че също са до голяма степен обвързани с всички направления на живота и с
почти всички възможни заемани длъжности, и биха били от полза да знае всеки един
човек. Това например е връзката с природата, но не само като наука, но и като начин за
изразяване и осмисляне на самите нас, произхода и същността ни. Любопиството което
предизвиква, различния начин на свързаност, който придава. Катеренето по скали,
дървета, тичането бос по полята, в гората, събирането на листа, цветя, пръчки за огън,
взаимодействието от близо с различни видове животни, даже насекоми, дори
падането, изграждат у детето едни от най-важните ценности и способности, които биха
били от огромна полза в бъдеще. Свободата на духа е ключа към истинското желание и
стремежа за придобиване още и нови знания, към любопитството, към разбирането на
свързаността и зависимостта на всяко нещо с друго(каквато е целта на STEM
обучението) като една жива екосистема, а също и към стремежа за развиване на
собствения си и съответно целия свят. Но това не може да се постигне в каквито и да
било лабораторни условия, а точно обратното – децата да са максимално в
неконтролирана среда да за изследват връзките в природата и между тях по много по-
различен от обичайния, но и много по-познат и лесен за разбиране за тях начин, като
същества идващи и бидещи част от това цяло.

Обучението по STEM учи децата да бъдат откриватели, да споделят дори и

нестандартните си идеи( тук на помощ влиза и дизайн мисленето) и стъпка по стъпка
да действат по пътя към целта си. Като важното в случая не е какво ще излезе накрая
(крайния продукт), а опита, придобит по пътя към него. Въпросите са по-ценни от
самите отговори, защото стимулират децата да разсъждават, проучват и въобще да
генерират собствени идеи.

Игрите са в основата на обучението и въпреки, че има съмнения сред възрастните, за

децата това е по-лесния и ефективен начин за стимулиране на въображението и
разсъжденията у тях, както и за придобиване на различни преживявания и съответно
да трупат опит. Ръководената игра е изключително подходяща за преподаване както на
темите от STEM, така и за всички останали.

Разбира се, не липсват и проблеми при този вид обучение. Първият, който се
коментира в статията, е базиран на това, че някои преподаватели разделят STEM на
различните области, на които е базиран, което е в пълен разрез с цялостната идея за
свързаност между тях и всичко останало. Също е възможно да се отдаде прекалено
голям приоритет на преподаването, в центъра на което е учителя, вместо да се
наблегне на активността на децата,на игри, да им се даде възможност да осмислят
учебния материал, да питат и максимално да разберат нуждата и ползата от това да
научат дадено нещо. Големите домашни, скучното четене на урока от преподавателя и
тишина в класната стая са неща-нехарактерни за този вид обучение. Но това да се
набляга предимно на забавната страна от обучението, също крие своите рискове,
защото води до неефективност на образованието, което е главен приоритет.
Недостатъчното време, отделено за STEM дейности подтиква интереса на децата, но и
поради това не може да се разгърне напълно, за да могат да вземат максимално много
от нея.
Ролята на учителите в учебния процес, някой път остава недоразбрана. Вярно е, както
вече споменах, че трябва не те да са в центъра на обучението, а децата, но въпреки
това преподавателите си остават много важна фигура, помагаща при нужда,
отговаряща и подтикваща любопитството и напътстваща въображенито им.
Технологиите по никакъв начин не биха могли да ги изместят, за каквото твърдение се
споменава в статията. Те са само помощни материали, които учители и ученици могат
да използват за улеснение при работа и бърз достът до всякаква информация, но те не
биха могли изобщо да се сравняват с нуждата от истински човешки контакти.

Почти всички от проблемите са породени от съществуващите стандарти, които витаят в

обществото и правят малко по-трудно за хората да се доверят на новото и ги кара да
подхождат със съмнение. Много родители, дори учители смятат, че обуението по STEM
е подходящо само за надарени деца или пък само за момчета или по-големи деца.*1
Някои преподаватели изпитват и огромна неувереност във връзка с учебното
съдържание, предимно поради това, че не са чувстват добре подготвени и способни да
интегрират дисциплините на STEM, като и са открили в прочуванията си (Horizon
Research).*2. Те също получават смущения от множеството детски въпроси*3. Част от
родителите( една трета според доклад на Националната асоциация на родители и
учители в САЩ )също изпитват доста съмнения в собствените си природонаучни
познания, за да се чувстват уверени, че могат да поддържат и подкрепят дейностите на
децата им в тази област и извън образователната среда. Това според мен се дължи на
факта, че те не са имали възможност да се обучават по този начин и да гледат на
нещата от тази обща гледна точка, но мисля, че всички можем да се учим едни от други
и няма нищо лошо в новатите преспективи за света.

Всички тези проблеми са очаквани и в никакъв случай непреодолими. Всички се учим и

(въпрос 9)мился, че и прилагането на тези методи и запознаването на повече хора с тях
би било от полза за масовото им разбиране и доверие в тях. Както и квалификацията и
допълнителните обучения, на учители, които очевидно са нужи, за да се осигури най-
качественото образование за децата. Така бихме успели да направим първата крачка
към това да приложим STEM обучението в училищата.

(въпрос 10)Аз мисля, че STEM е програма, съобразена изцяло с нуждите на децата в

съвременното, динамично общество, в което живеем,като не само им позволява, но и
насърчава самите те да изграждат собственото си знание, да бъдат активни, да питат и
да се чудят, но и никога да не спират да търсят, да мислят критично и да творят, които
качества биха могли само да им помогнат и да улеснят пътя им, в каквото и да се
захванат в бъдеще. Поставят се в различни ситуации, което изгражда у тях и чувство на
емпатия. С придобиването на тези качества, от образованието ще излязат едни много
по- мислещи хора, с много повече опит във всички сфери и с много по-отворени за
идеи кръгозори. Така заедно-както всичко е-можем да създадем едно доста по-добро
и отговорно общество за всички нас, защото децата са нашето бъдеще и от нас зависи
да ги обучим правилно.
*0 – книга ,,От кого сме произлезли“ , Ернст Мулдашев, 2003г. страница 64
*1 статия,страница 581 (Arnon &
Hanuscin 2018, McClure et al. 2017),

*2 проучвания на (Horizon Research) - (Jeanpierre 2018: 7), (Jeanpierre 2018: 154)

*3 (McClure et al. 2017: 5, Pasnik & Hupert 2016: 5)