Югозападен университет

“Неофит Рилски”
Благоевград
Факултет по педагогика

ИЗПИТНА ЗАДАЧА
по дисциплина:

„Педагогически теории и технологии за овладяване на

математическите дейности„

тема: Цел и задачи на обучението по математика в детската

градина

Изготвил: Проверил:

Доц.д-р

Фак. №11200322009 Анастасия Пашова

ПНУП ІІІ курс

задочно обучение
 Детските градини играят важна роля във формирането на личностни
качества, умственото възпитание и бъдещото развитие на човека. Годините на
детството преминават изключително бързо, но за този кратък период от време
настъпват значителни изменения в детето, така че то се нуждае от
разнообразни методи и подходи за придобиране и усъвършенстване на
множество качества и умения. Така се обяснява широкото приложение на
съвременни, модерни, иновативни образователни технологии в детските
заведения, чиято цел е да направят обучението високоефективно, да създадат
привлекателна учебна среда за малчуганите и да повишат познавателната им
активност. Целта на обучението по математика в детската градина е не само
овладяване на елементарните математически операции, но и развитие на
редица качества у децата.

Едни от главните задачи на обучението по математика са

образователната и развиващата. Предучилищната възраст (3-6 год.) е период
на интензивно психо-физиологично и интелектуално развитие за децата. Тогава
те търпят редица психологически изменения за кратък период от време –
оформя се психиката; развива се волята, по-дълготрайната памет, логическото
мислене; обогатява се въображението; появява се желание за нови „открития“
и за общуване с връстниците. Появява се необходимост от разширяване на
вече придобитите знания и умения, формиране и развитие на логическото
мислене и на мисловната дейност като цяло.

Математиката също възпитава децата – учи ги на съобразителност,

рационалност, гъвкавост на мисленето, целенасоченост, инициативност,
активност, усет за симетрия и пространствено разположение на предметите.

Математическата подготвка на малчуганите в предучилищна възраст

се извършва с оглед на следващия етап от развитието им – училищната
възраст. В детската градина се придобиват базови математически познания –
последователно запознаване с цифрите и различаването им на картинки или на
компютърния екран, осъзнаване, че всяко следващо число е с едно по-голямо
от предишното (n-1, n, n+1), подреждане на числата в прав и обратен ред,
определяне на четни и нечетни числа, умение да прибавят и да махат
предмети, за да получат искания брой, т.е. елементарно боравене с
аритметичните действия събиране и изваждане, запознаване със знаците +, -,
=; съпоставяне на количество предмети, което включва използването на
знаците < и >; запознаване с геометричните фигури и представянето им чрез
съчетание на графични изображения, анимация, звукови и светлинни ефекти,
умения за класификация според големина, форма и брой.

Целта на обучението е не толкова децата да натрупат знания и

умения по самия предмет, колкото да се детерминира интерес към ученето като
процес и желание са трупане на повече знания.
 Въпроси за дискусия:

1. Какво е отношението между математиката като наука и математиката като

учебен предмет?
- Математиката като учебен предмет е педагогическа проекция на
математиката като наука. Общото между тях е, че и двете изикват
логическо милене, както и формиране на представа за количествено
отношение и пространствено разположение. Добрият учител може да
събуди интереса на децата към предмета и да осъществи задачите, като
поднася материалът достъпно и разбираемо и провокира мисленето и
търсенето на рационални решения.

2. Как и доколко целите и задачите на обучението по математика в

средното училище обуславят и детерминират целите и задачите на
обучението по математика в детската градина?
- За да се извършват по-сложни математически операции в средното
училище е необходима предварителна подготовка по отношение на
познаването на числата от 1 до 10, също базови математически понятия,
елементарни операции като събиране и изваждане, познаване на основните
геометрични фигури, а също така и формирането на метематическо
мислене, което е необходимо да се прилага не само в средното училище, но
и в действителността.

3. Анализирайте и сравнете целта на обучението по математика,

отразена в Програмата за възпитателна работа в детската градина, и целта,
формулирана на стр. 9. Коя от двете цели приемате за вярна и защо?
– Главната цел на обучението по математика е развиване на мисловна
дейност, усещане за самостоятелност, рационалност, съобразителност и
гъвкавост. Тези качества би следвало те да прилагат не само в обучението
си по математика, а и в другите учебни дисциплини. Затова считам за вярна
първата цел.

4. Можем ли да говорим за математическо мислене?

- Да, математическото мислене е частен случай на мисленето, като

цяло пряко свързано с мисловния процес, но със специфика в дадена
област.
Математическото мислене всъщност представлява логическо,
рационално мислене. То е необходимо в по-нататъчното развитие на
 децата (училищната възраст) и затова обучението по математика в детската
градина е особено важно.

5. Възможно ли е да се развива математическо мислене у децата от предучи-

лищна възраст?
- По принцип е възможно развитието на математическо мислене у
децата още в ранна възраст. Това зависи главно от самото дете, както и от
родителите и учителите. Логическото мислене се стимулира чрез различни
игри и дейности, под формата на забавление и съчетаване на „полезното с
приятното”. Задачите на обучението по математика не трябва да се търсят
само в даването на конкретни математически знания, умения и навици, а в
откриването и формирането на абстрактни математически представи чрез
математически модели и знаци. Това използване на математически
модели е свързано с развитието на математическото мислене.
Спецификата на математическото мислене трябвада се търси не в неговите
методи, а в неговите обекти.

6. Какъв е характерът и спецификата на математическата дейност, в която се

включва децата от предучилищна възраст?

- Обучението по математика в детската градина като цяло включва:

познаване на числата от 1 до 10, броене в прав и обратен ред, извършване на
елементарни операции (събиране, изваждане, сравнявне на числата),
определяне на четни и нечетни числа, познаване на геометричните фигури.
Математическата дейност в различните възрастови периоди има
своя динамична специфика и е различна.Чрез изясняването на
спецификата и особеностите на математическата дейност на децата,
можем да открием и математическите способности на 3-6 годишните
деца.Именно в такава насока могат да се формулират и някои основни
задачи на обучението по математика. Като основна задача на това
обучение е да се включат децата в собствена дейност, в която ще се
решават особени специфични задачи, за които е необходимо да се
прилагат математически операции, а също така чрез тези задачи се
усъвършенстват математическите способи за извършване на самата
дейност. Като друга задача се приема формирането у децата на обобщени
способи за успешно извършване на математическата дейност.
7. Математическа дейност ли е броенето?

- Да, броенето е част от математическия цикъл. Децата се научават

първо да разпознават и да пишат цифрите, а след това да броят от 1 до 10
в прав и обратен ред. Съществуват много математически задачи свързани
с броене, което е предпоставка да се твърди, че броенето е математическа
дейност.
Включването на детето в собствена предметна дейност за уравняване и
комплектуване на величини, изисква съзнателно използване на броенето и
числото като специфични средства за нейното изпълнение. Само в такава
дейност детето осмисля по-общите отношения - цяло-част равенство-
неравенство, които представляват изходни математически отношения.
Постепенно от практически действия се достига до интериоризирани
умствени действия, до обобщени способи за откриване и оценяване
количествената страна в обектите от действителността.

8. Може ли да се постави следната задача на обучението по математика в детс-

ката градина: "Да се формират и развиват математически способности у деца-
та"?
- Да, усвояването на математиката в детската градина и извършването на
логическа дейност предразполага към развиване на такива способноти. Ако
математическите операции са представени под формата на игра или
състезание, по-лесно се усвояват.

9. Каква е целта и кои са задачите на обучението по математика в детската

градина?
- Като цел на обучението по математика в детската градина е
развитието на познавателните способности с оглед подготовката на децата
за училище.
Високите изисквания,вместо да стимулират придобиване на нужните
умения и навици,биха постигнали обратния ефект(стресиране,нежелание
за придобиване на умения и навици)-траен безинтерес у децата.
Математиката в детската градина предполага придобиване на следните
качества: съобразителност, рационалност, гъвкавост на мисленето,
целенасоченост, инициативност, активност, усет за симетрия и
пространствено разположение на предметите.
Основни задачи на обучението по математика в детската градина са:

-Да се формират представи и пониятия за

числа,множества,броене,геометрични фигури и ориентиране в
пространството.

-Развитие на образното мислене чрез овладяване на обобщени начини за

извършване на елементарна математическа деиност

-Възпитаване на съобразителност,гъвкавост на
мисленето,самостоятелност.

-Изграждане на конкретни понятия за числата до 10 и запознаване с

цифрите.

-Подкотовка на децата за извършване на операции с числа.

10. В каква степен в целта и задачите на обучението по математика в

детцката градина е отчетена логиката на математиката като наука? –

- Логическото мислене е в основата на обучението по математика в

детската градина, то е и нейна основна цел. Логическото мислене у децата
се развива на основата на познанието, което се надгражда при
изпълнението на задачите на обучението по математика. Представата за
математическите понятия възниква у децата върху основата на
логическите операции(класификация и сериация) и тези две операции са
свързани със степента на развитие на детското мислене.
ЗАДАЧИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА И ВЪПРОСИ ЗА САМО-
КОНТРОЛ
1. Пространствените форми и количествените отношения от дейст-
вителността са свързани помежду си. Математиката е начин за разбиране и
анализиране на нещата от реалността.

2. Връзката между математиката и действителността е пряка –

целта на математиката е детермиране на определен подход на
разсъжаване, формиране и развитие на логическото и рационалното
мислене, извличане на умозаключения.

3. Математиката е тясно свързана с действителността и е базовата

наука за изучаване на останалите дисциплини.

4. Да. Първо се избира обект, след това се прави анализ на обекта

и се откриват зависимости, въз основа на които се правят заключения. Тези
заключения се прилагат при решаване на практически и теоретически проб-
леми.

5. В основата на математиката като наука е логическото мислене и

откриване на зависимости, с помощта на които да се стигне до заключения,
които да се използват за решаване на подобни казуси. Именно това е и една
от целите на обучението по математика.

6. Системата на Ю. М. Колягин е насочена предимно към

използването на математиката като наука за придобиване на познания и
умения за разбиране на заобикалащата действителност, както и към
използването й в процеса на обучение и по другите дисциплини.

Системата на Л. Ф. Фридман също е насочена към разбирането на

математиката като своеобразна подготовка за изучаване на други предмети,
както и за осъзнаване някои зависимости от действителността, но тази
система предполага също създаване на практически задачи и
самостоятелното им решаване въз основа на вече придобитите умения чрез
математиката.

7. Формиране на личностни качества – съобразителност,

рационално и бързо логическо мислене, дисциплинираност,
съсредоточеност, самостоятелност, гъвкавост, инициативност, както и
интерес към придобитите знания и желание за „нови открития“.

8. Конкретизация: какво практическо приложение имат вече

придобитите знания и умения, по какъв начин ще бъдат от полза те за по-
нататъчното развитие на децата (училищната възраст); доколко
използваните методи и похвати са ефективни с оглед интересите и
индивидуалното развитие на децата в ДГ; как знанията и уменията по
математика ще бъдат практически от полза на децата.

9. Според мен обучението по математика в детската градина би

трябвало не само да служи за придобиване на базови математически
познания, но също и да психически и практически да подготви децата за
училище. Обучението в ДГ би трябвало да се основава на съчетание между
игрова и учебна дейност, като процеса на получаване на нови знания
протича плавно и неусетно за малчуганите.

10. Мисля, че всички посочени цели могат да се приемат и като

цели на обучението по математика в детската градина – то е насочено
главно към развитие на редица личностни качества, формиране и развиване
на логическо, рационално и бързо мислене, които да са от полза на децата,
след като постъпят в училище.

11. Реализирането на целта на обучението по математика зависи

от:

- начина на поднасяне на учебната материя

- отношението на учителя към предмета и към децата (доколко той

чрез различни методи ще успее да предизвика интереса на децата и да го
задържи)

- личностните характеристики и нагласи на отделните деца.

12. Спиралата представя постепенното надраждане на знанията и

уменията на децата.

13. Л. М. Фридман представя математическото мислене като

абстрактно, като приложимо извън границите на математиката като цяло,
приложимо към въпросите от действителността. Единственото изискване за
това е спазване на вече установените закономерности.

14. Математическото мислене до голяма степен определя

мисленето на индивида като цяло (логика, рационалност, бързина).
Математическото мислене обуславя математическите способности, които не
могат да се формират без присъствието на математическото мислене.

15. В струкурата на А.Я.Хинчин акцентът пада върху логиката и

точността. При Колягин вниамнието е насочено към приложението на
математическите знания и умения в действителността.

И двете структури разглеждат математиката като начин за

придобиване на знания и навици за по-лесно възприемане отвъд границите
на този предмет.
 16. Определението на Л. М. Фридман точно представя същността и
целите на обучението по математика – навиците, придобити чрез него, могат
да се използват и при изучаването на други дисциплини, но математиката
включва и практическо мислене, чрез което теоретичните знания да бъдат
приложени.

17. И трите определения представят способностите като

индивидуални особености по отношение на определен вид дейност, като
първите две ги представят като независими от знанията, навиците и
уменията. Първата дефиниция е най-пълна и точна.

18. Способности – математически способности – специални

способности

Схемата представя „усложняването“ на способностите, те са

взаимно зависими, като всяка следваща се определя от сложността на
предишната.

19. Основни задачи – да се формира математически подход към

обектите и явленията от действителността; да се формират представи и по-
нятия за числа, величини, множества и броене, геометрични фигури и ори-
ентиране в пространството; да се формира промеждутъчна степен от знания
и действия, които да станат връзка между математическата абстракция и
конкретната действителност; да се формират математическо мислене и ма-
тематически способности.

Твърдения, които не са задачи – да се дават на децата знания за

множества, числа, броене;

20. Задачи на обучението по математика:

- овладяване на елементарни математически операции,

формиране на представа за числа, величини, фигури, ориентация в
пространството;

- правене на паралели между математическата абстракция и

действителността;

- формиране на логическо мислене, което да бъде приложимо и

извън областта на математиката (както в действителността, така и по
отношение на другите изучавани дисциплини);

- бързина на мисълта, самостоятелност, целенасоченост,

активност;

- предизвикване на интерес не само към математиката като

наука, но и към учебния процес като цяло.