2 PKS

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ДЕПАРТАМЕНТ ЗА ИНФОРМАЦИЯ И ПОВИШАВАНЕ

КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ
ПИСМЕНА РАЗРАБОТКА
ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВТОРА КВАЛИФИКАЦИОННА
СТЕПЕН
ТЕМА: „ Интелектуална готовност на

5-6 и 6-7 годишни деца за училище”
Разработил:
Иванка Георгиева Андонова,
ОДЗ №6 „Ю.Гагарин”,
гр.Пазарджик
Стара Загора
2014г.
1
СЪДЪРЖАНИЕ
1.Мотивация за избор на темата……………………… 3 стр.
2.Организация и методика на диагностирането……... 8 стр.
2.1. Цел, задачи, обект, предмет, хипотеза и методика на
диагностицирането…………………………………….. 8 стр.
2.2 Диагностични процедури………………………... 11 стр.
2.2.1 Тест „ Рисунка на човек”……………………….. 11 стр.
2.2.2. Тест на Керн - Ирасек…………………………... 13 стр.
3. Анализ на резултатите от диагностиката………….. 15 стр.
3.1. Анализ на резултатите от диагностиката на 5-6
годишните деца………………………………………… 19 стр.
3.2.Анализ на резултатите от диагностиката на
6-7годишните деца……………………………………. 39 стр.
3.3. Сравнителен анализ на резултатите от
диагностицирането на 5-6 и 6-7 годишните деца…… 58 стр.
4. Обобщение и изводи………………………………… 69 стр.
5. Литература…………………………………………… 72 стр.
6. Приложения………………………………………….. 73 стр.
2
1. Мотивация за избор на темата
Свидетели и участници сме в процеси на социално-

икономически изменения и научни постижения, които оказват
голямо влияние върху цялата образователна система, променяйки
нейните функции и цели. Необходимо е да се положат максимални
усилия за даване равен шанс на всяко дете за качествено обучение и
пълноценно развитие. Именно отношението към децата е мерило за
цивилизованост на обществото. Децата на България са настоящето и
бъдещето на българското и обединено европейско общество.
Цялостното им развитие е грижа и отговорност на всяка държава.
Разгръщането на интелектуалния им потенциал в първите седем
години допринася за пълноценното им реализиране през целият им
живот. В началото на ХХІ век нашата образователна система е
изправена пред нови предизвикателства: световните процеси на
глобализация и процесите на демократични промени у нас.
Българското общество трябва да се стреми да осигури възможности
за равен старт на всяко дете, независимо от неговата социална или
етническа принадлежност. В България по закон всички деца имат
право на образование. Обучението е задължително и е ориентирано
към “средният” ученик, нито интензивно, нито забавящо, нито към
отличниците или към момичета и момчета. Всички са причислени
към групата –ученици. Основният проблем е възможно най-плавния
преход от детската градина към първи клас, както и решението на
въпросите за приема в училище на деца от една възрастова година
или ускоряването.Първото прекрачване на училищния праг е влизане
в преддверието на особен свят, свят изпълнен с нови възприятия,
знания и умения. Той разширява вселената на детето, но и буди у
него вълнения и тревоги. Малкият човек е любопитен, нетърпелив за
3
нови преживявания, изпълнен е с желание и готовност да бъде
„голям”. С постъпването на детето в училище започва нов голям
период от неговото съществуване. Преход от възраст на крайности и
вълнение, към възраст на спокойствие, съсредоточаване и
индивидуализъм. Съзряването за училищна работа е скок в
интелектуалното развитие, засилване на паметта и вниманието на
детето. Постигането на дълбока, истинска мотивация към учебния
процес е ключът към успешно самостоятелно навлизане в „света на
възрастните”. Основната причина за не успеваемост на
болшинството учащи, се изразява в тяхната “незрялост”,
недостатъчната готовност за сложните процеси на обучението.
Съществено важно е своевременно да се открият, установят тези
незрели деца и възможно по – пълно да се преодолее това още в
предучилищна възраст, за да се предотвратят, да се вземат
превантивни мерки срещу възникването на много проблеми.
Счита се, че до седем годишна възраст, въпросът за
готовността на децата за училище се решава от само себе си и
родителите често биват разочаровани, когато разберат, че детето им
не е подготвено за училище. Новите учебни програми предвиждат и
система от диагностични процедури. Диагностирането е установяване
равнището на развитие на детето, наличието или отсъствието на
определени качества. Готовността за училище вълнува всеки
родител, вълнува детски и начални учители. Готово ли е детето да
бъде ученик, да поеме нови отговорности и задължения?
Родителите вземат решение дали детето им да постъпи в първи
клас на 6 или 7 години, съгласно Закона за Народната просвета от
1991 г., но те трябва да бъдат подпомогнати с информация от
проведената диагностика, за да вземат най-правилното решение за
развитието на своето дете. Диагностиране готовността за училище е
4
важен елемент от цялостната дейност, свързана с прехода на децата
от детската градина към началното училище. Диагностика на
готовността за училище има стимулиращ и развиващ характер и не
трябва да изпълнява селективни функции. Тя трябва да даде
информация, въз основа на която да се направи заключение и да се
вземе решение, което да бъде в съответствие с развитието на детето,
т.е дали детето да постъпи сега в първи клас,или след една година.
Преходът от предучилищна възраст към първата училищна
стъпка, е един от най- съществените етапи в бъдещото развитие на
децата. Този период на адаптиране и приобщаване към новата
социална роля на бъдещ ученик, нерядко е свързана с резки
промени в поведението на малкия човек- липса на концентрация и
апетит, разсеяност, безсъние и други. Адаптацията на малкия човек
в училище протича по различен начин у всяко дете- при едни е
бърз и плавен , при друг по- бавен и изпълнен с трудности. От
детето, което постъпва в първи клас, се изискват не само достатъчно
систематизирани знания за предметите и явленията от
действителността, но и висока степен на когнитивно развитие и
творчество.
Интелектуална готовност – състои се от взаимосвързани
помежду си компоненти на умствено и речево развитие на
децата,осъществени в хода на специфичните за предучилищния
период дейности.
Единството между придобитите от детето знания за предметите и
явленията от заобикалящата го действителност, усвоените елементарни
понятия, развитие на познавателните му способности и интереси,
степента на познавателна и мисловна дейност, развитието на речта и
елементите на учебна дейност създават у детето необходимото ниво на
готовност за усвояване на учебния материал в първи клас.
5
Интелектуалната готовност включва:
- диферинцираност на възприятията като основа на мисленето;
- планомерност на възприятията (наблюдателност);
- развито въображение;
- добра ориентировка в пространството и времето;
- развито нагледно-образно мислене:
- умение да се определя същественото в явленията от обкръжаващата
действителност;
- умение да се сравняват, да се открива общото и различното;
- развита фина моторика (овладяно умение да се използва молив,
химикалка, ножица, навици за рисуване);
- добра памет;
- развита регулираща функция на речта (да изпълнява словесни
инструкции);
- интелектуална активност (умение да превръща учебната задача в
самостоятелна цел на дейността);
- предпоставки за абстрактно-логическо мислене: способност да се
разбират символи;
- способност да се формулират въпроси; способност да се разсъждава
самостоятелно, да се намират причините за явленията и да се правят
прости изводи.Усвояването на знания в предучилищния период се
осъществява по пътя на специфични за предучилищната възраст форми
и методи на работа, който стимулират познавателната активност на
детето, неговото творчество и самостоятелност.
В структурата на интелектуалната готовност значение имат:
наличието на достатъчен обем от овладени и осмислени от децата
знания за обкръжаващия ги свят, определена степен на мисловна и
познавателна дейност, развитие на елементи на учебна дейност.
Съществено значение за интелектуалната подготовка на децата за
6
училище има даването на обобщени знания за взаимоотношенията и
взаимозависимостите между явленията от природния и обществения
живот и във връзка с това формирането на обобщени способи на
умствена дейност на децата от предучилищна възраст.
Значителният експериментален и теоретичен материал,
резултатите от психологическите и педагогическите изследвания от
последните години показват, че възможностите на децата от
предучилищна възраст са значително по големи, отколкото се
предполагаше досега. Светът на детето е едно непрекъснато
разширяващо се изследователско поле. В него разнообразните
впечатления отключват интензивни преживявания, които обогатяват
когнитивния и социалния му опит и дават определена насоченост в
развитието на детската личност. Отношението към децата е мерило
за цивилизованост на обществото.
От всичко казано до тук следва, че преходът от предучилищна
към начална училищна възраст означава качествено изменение в
социализирането на детето и неговото личностно формиране. В
съдържателен аспект това изменение засяга характера и функциите
на основните дейности на детето, социалната ситуация на неговото
развитие и тяхното субективно преживяване, изразено в нова
вътрешна, личностна позиция. Детето постъпва в нов социализиращ
институт- училището, където ролевите форми на игровата дейност
постепенно загубват приоритетните си позиции и развиващи
функции в неговия живот.От тук произтича и мотивацията на
настоящата писмена разработка, насочена към проблема за
възможно най-плавния преход от детската градина към първи клас,
както и решението на въпросите за приема в училище на деца от една
възрастова група или ускоряване процеса на това съдбоносно
събитие.
7
2.Организация и методика на диагностирането
2.1. Цел, задачи, обект, предмет, хипотеза и методи на

диагностицирането.
Целта на диагностицирането е да се установи равнището на

интелектуална готовност на 5-6 и 6-7 годишните деца за училище в
условията на детската градина .
Целта се реализира в слените задачи:
1. Избор на методика за диагностика;
2.Определяне особеностите на интелектуалната готовност на
5.6 годишните и 6-7 годишните деца за училище.
3.Извеждане на приоритети за интелектуалното развитие на 5-6 и на
6-7 годишните деца, с оглед на подготовката им за училище.
Обект на диагностирането е интелектуалната готовност на 5-6 и

6-7 годишните деца за училище.
Предмет на диагностирането е зависимостта на началната

училищна готовност от равнището на интелектуалното развитие на
5-6 и 6-7 годишните деца.
Хипотеза- допускаме, че ако 5-6 и 6-7годишните деца имат

високо и средно равнище на интелектуална готовност за училище, то
те ще имат равен шанс в училище, ще се справят с изискванията на
предстоящата им роля „ученик”, ще е възможен плавен преход от
детската градина към първи клас, както и решението на въпросите за
приема в училище на деца от една възрастова група или
ускоряването на този процес.
8
Предполагаме, че това се дължи на:
- индивидуалните особености на децата;

- средата, в която расте и живее детето;
- мотивация и други поведенчески характеристики, позволяващи
оптимално ниво на усвоение на учебната програма.
Контингент на диагностика са 20 деца на 5-6 годишна възраст от

подготвителна група „Мечо Пух” и 20 деца на 6-7 годишна възраст
от подготвителна група ”Мики Маус” от ОДЗ №6 „Ю.Гагарин”-
гр.Пазарджик.
Съобразно пол, децата са: 10 момичета /10 момчета на 5-6г. и
10момичета /10 момчета на възраст от 6г. – 7г., но целта на
диагностициране не се обвързва с половите различия.
Всички деца посещават детска градина от 3-ри годишна възраст.
1/3 от изследваните деца са посещавали детска ясла до навършване
на 3 годишна възраст. Ето защо можем да твърдим, че на лице е
надграждане на знания, умения, отношения съобразно възрастовите
особености и ДОИ.
Критерии и показатели:
- тест „Рисунка на човек” - /Приложение №1/;

- „ Въпросник на Ирасек” - / Приложение №2 /
Показатели – символите, основните образи и графемите,

използвани в детската рисунка. Символите се явяват успешна
реализация на всичко това. Те имат както универсално, така и
индивидуално значение, чиято специфика се определя от
неповторимостта на обстоятелствата, при които детето израства .
9
Методи на изследване:
Равнището на всяка диагностична дейност се определя в
решаваща степен от използваните методи. За това през последните
години световната практика е натрупала значителен опит, като са
създадени специално за тази цел тестове и други методи.
Основни изисквания към методите за диагностика са:
Обективност- предполага независимост на резултатите от лицата,
които я провеждат, от техните очаквания, желания и намерения.
Важен елемент от проверката на обективността на използваните
методи за диагностика е анализът на въпросите и задачите.
Надеждност- в основни линии се спазва стриктно при тестове
като метод на изследване. Като процедури за проверка се използват
както повторението и паралелните групи, така също вътрешната
съгласуваност на отделните тестови задачи.
Валидността също присъства при описанието на отделните
методи, макар и в по-ниска степен. Известно е от методологията, че
за проверка на това изискване социалните науки най-често се
използват експертните методи, тъй като външните критерии не са
достатъчно ясно определени и са трудно измерими.
Стандартизирането и извеждането на норми е задължително за
тестовете, но напоследък се отбелязва, че тези елементи се прилагат
и за някои други методи, например за стандартизирано наблюдение.
Методите на изследване, които се използват са вербални и
невербални, индивидуални и групови.Използване на тестове и
диагностични упражнения, рисувателен метод: тест „Рисунка на
човек”, създаден от американската психоложка Флоранс Лаура
Гудинъф и тест -„Въпросник на Ирасек”.
2.2 Диагностични процедури.

10
2.2.1. Тест „Рисунка на човек”- изследване на интелекта.
Детската рисунка е едно откровено разкриване на нейния

автор. Тя образува единство с детето, защото отразява развитието на
неговия уникален вътрешен свят, в контекста на семейните и по-
широките социални отношения, в които то участва активно. Тя
отразява развитието на неговия уникален вътрешен свят. Детските
рисунки са едно от основните средства за изразяване в
предучилищна и начална училищна възраст. Рисуването подпомага
развитието на интелекта, на зрително-моторния канал на възприятие,
на фината моторика на пръстите на ръцете, на емоционалното
общуване с околния свят.
Рисуването в живота на детето е средство за изразяване, още
един език, който отразява силните преживявания и настроения. То е
послание към тези, от които очаква разбиране – вик за помощ или
пък споделяне на радост, на търсещо познание за света, на откритие.
Цветовете, формите, образите или просто „говорещите”
драсканици са кодиран сигнал за близките - родители, учители,
приятели - който съдържа информация за актуалното психическо
състояние на детето и за неговото развитие. Вглеждането в
рисунката е една възможност да спрем за малко ежедневното
препускане и покоряване на изпитанията на живота, за да проникнем
в света на детето ни, пълен също с трудности, решения, открития,
страхове, зов за утеха. Рисувателните тестове са достъпни и удобни
за работа, не изискват много време и специални материали, а в
същото време носят богата информация. Рисувателните тестове са
добър помощен инструмент в детското диагностиране, лесен и
ефективен начин за обследване на големи групи деца. Рисуването е
свързано с цялостното психофизическо развитие на детето. В
11
предучилищна възраст детето рисува преди всичко това, което знае,
а не това, което вижда. Детската рисунка отразява „качеството” на
мисловната му схема, която непрекъснато се развива и обогатява.
Тестът „Рисунка на човек” за изследване интелекта на

децата е създаден от американската психоложка Флоранс Лаура
Гудинъф.Този невербален тест за интелигентност е предназначен за
деца на възраст от 3 до 13годинии изисква рисунка на мъж.
Тестуването на децата може да се прилага индивидуално или
групово. Времето за рисуване не се ограничава, но 20 мин. са
напълно достатъчни. Фигурата трябва да е в цял ръст. Оценява се
както композицията от отделните елементи, така и изобразяването на
всеки елемент поотделно и пропорциите на отделните части на
тялото. Няма специално изискване към листа хартия, на която се
рисува. Препоръката е тя да е едноцветна и с достатъчна големина, за
да не се ограничава детето. Рисува се с молив, но може и с друг
графичен материал, друго средство, което трябва да е с достатъчно
остър накрайник, за да дава възможност за рисуване на по-фини
детайли.
На всяко дете се предостави едноцветен лист хартия с формат
А4 и графичен материал. Тестът се проведе индивидуално.
Инструкцията към изследваното лице гласи: „Нарисувай човек
в цял ръст. Постарай се да направиш най-хубавата рисунка”.
Оценяването на умствената възраст /УВ/ се получава чрез
точкуване качествата на рисунката. Даден е списък на частите и
детайлите от тялото / Приложение № 1/. Всяка позиция носи по една
точка. За всеки изпълнен признак се поставя по точка в квадратчето
пред позицията на тестовата батерия. Точките се сумират и
полученият сбор се съпоставя с таблицата, поместена по-долу. След
12
като е отчетена умствената възраст, може да бъде изчислен и
коефициентът на интелигентност / IQ/ по формулата:
IQ= /УВ : КВ/ .100, където КВ е календарната възраст на

детето.
Норми за определяне на умствената възраст:

Таблица №1
точки 2 6 10 12 1 18 22 26 30 34 38 42
4
Умстве- 3 4 5 5.5 6 7 8 9 10 11 12 13
на
възраст
2.2.2. Тест на Керн – Ирасек.
Тестът се състои от попълване на въпросник /анкетна карта/ от 20

въпроса /Приложение №2 / .
Времето за провеждане на теста не е ограничено. Нека детето
покаже всичко на каквото е способно. Помощ не се оказва под
никаква форма, иначе резултатите няма да бъдат обективни.
Описание на анкетна карта – „ Въпросник на Ирасек”.

Анкетната карта съдържа 20 въпроса и се попълва
индивидуално за всяко дете. След попълването се прави количествен
и качествен анализ на резултатите.
Количествените резултати от теста се разделят на 5 групи:
13
1 група - от 24 точки нагоре;
2 група - от 14 до 23 точки;
3 група - от 0 до 13 точки;
4 група - от -1 до -10;
5 група - по-малко от -11.
Децата събрали точки от 13 до 24 се считат готови за учебна

дейност.
От детето, което постъпва в първи клас се изискват не само

достатъчно систематизирани знания за предметите и явленията от
творчество. В структурата на интелектуалната готовност значение
имат: наличието на достатъчен обем от овладени и осмислени от
децата знания за обкръжаващия ги свят, определена степен на
мисловна и познавателна дейност, развитие на елементи на учебна
дейност. Изискванията, които се предявяват към изброените
компоненти, са в следните насоки; висока степен на системност,
осмисляне и диференциране на усвоените знания, растяща волева
регулация на познавателните процеси, повишаване на техните
качества, наличие на познавателно отношение към околната
действителност,развитие на ценни черти на мисловна дейност като
способност за анализ и сравнение на предметите, обобщение на
основата на разкриване на взаимовръзките между предметите и
явленията, умение да се прилагат сензорни еталони за обследване на
качествата и свойствата на предметите, развитие на
самостоятелността на умствената дейност, а така също и развитие на
речта.
14
3. Анализ на резултатите от диагностирането
Анализ на резултатите от тест „Рисунка на човек”
Рисуването отразява твърде много страни от цялостното

психическо развитие и възможности на детето за ограмотяване.
Изобразителната дейност на децата е обект на изследване на редица
педагози, психолози и психиатри. Този метод е елементарен, позволява
да се определи нивото на интелекта на детето и да се изяснят важни
характеристики на психиката му: емоционално състояние, наличие на
притеснения и страхове, ниво на самооценка, психологическо
благополучие, социална ориентация, нивото на агресивност,
способността за комуникация, степента на емоционална стабилност.
Рисуването се приема като комплексен показател за умственото
развитие и особено за сензомоторното.Чрез рисунката децата изразиха
това, което знаят за обекта и могат да го предадат графично. Важно е
не само какво рисува детето, но и как го прави. През цялото време
малка част от децата се притесняваха, че не рисуват добре. Това е
показател, че децата са достатъчно уверени в себе си. По време на
рисуването, темпа и продуктивността постепенно се намали – нервната
система на детето е склонна към бързо изтощаване. По време на теста
не се прояви крайно съпротивление или отказ, което е белег, че детето
не желае да се разкрива или крие скрити проблеми. Преди всичко се
прецени общото впечатление от рисунката и се оцени изображението
на лицето на нарисувания човек.
Лицето е пряка проекция на емоционалното настроение на
детето. Радостното лице свидетелства за благополучие, тъжното – за
лошо настроение, озадаченото – за неувереност и тревога, злото – за
агресията, неприязън, негативизъм, асоциалност.
15
Посредством рисуването децата изразиха това, което им е
трудно да кажат с думи. Езикът на рисунката най-искрено предава
детските преживявания.
Важна е позата на изобразената фигура:

- децата в остър стадий на криза рисуват човек в гръб или в профил;
- ако нарисуваната фигура бяга или се занимава с нещо, това говори за
висока активност и творческа насока у детето;
- ако е нарисуван някой определен герой – това говори за
демонстративност;
- рисунки на богати или бедни хора говорят за акцента на детето върху
финансовата страна. Например неудовлетвореност от материалното
положение или неувереност в него;
- войници или просто въоръжени фигури говорят за тенденция към
агресивност;
- клоуни рисуват деца с ниско самочувствие и лошо мнение за себе си;
- лоши приказни герои, криминални елементи рисуват деца с асоциално
(пасивен вариант) или антисоциално (активен вариант) поведение и
склонност към негативизъм;
- роботи и извънземни се появяват често в рисунките на деца, които се
чувстват самотни или интровертни.
Видът на тялото също говори за това как се чувства автора:

- ако фигурата в рисунката е тънка и дълга като върлина, това може
да е признак на преумора, интровертност (детето е погълнато от себе
си), а при момичетата – знак за анореския;
- прекалено пълна фигура на човек говори за това, че детето не е
доволно от своята външност;
16
- понякога детето очертава само контури с неуверени линии или
неопределена щриховка, това е признак за тревожност;
- ъгловата, неприятна фигура свидетелства за проблеми в
общуването;
- нарочно грозна и уродлива фигура е признак за асоциалност,
негативизъм или психични проблеми.
Отчитането на резултатите от изследването се извърши от

гледна точка на съдържанието и графическите умения. При човешката
фигура се отчете наличието на нейните основни елементи - глава, тяло,
ръце, крака.; оформяне на длан и пръсти на ръцете и стъпалата на
краката; наличието на дрехи; пълното изобразяване на частите на
човешката глава – очи, уста, нос, уши,коса.
Цел на теста “Рисуване на човек” е определяне равнището на

умствено развитие на детето.
Норми за определяне на умствената възраст:

табл.№1
точки 2 6 1 12 14 18 22 26 30 34 38 42
0
Умстве 3 4 5 5. 6 7 8 9 10 11 12 13
на 5
възраст
/УВ/
След отчитането на умствената възраст по горната таблица

може да се изчисли коефициента на интелигентност (IQ) на детето
по следната формула:
17
IQ = / УВ : КВ / .100 , където КВ е календарна възраст на детето.
Стандарти: табл. №2
100% -
70% - минимум за влизане в
в
Години норма
норма
(точки)
(точки)
5 16-17 6
6 18-25 7
7 25-30 9
18
3.1. Анализ на резултатите от диагностирането на
5-6 годишните деца.
Анализ на резултатите: таблица №3

№ Име, Бр. Умствена Календарна IQ=
презиме, точ възраст възраст /УВ:КВ/
фамилия ки .
100
1. А.А.М. 41 12г. 5.58г. IQ=215
2. А.К.Н. 40 12г. 5.92г. IQ=203
3. А.Ц.Г. 22 8г. 5.67г. IQ=141
4. Д.Е.С. 41 12 5.92г. IQ=215
5. Д.Д.Г. 37 11г. 5.92г. IQ=215
6. Д.Д.М. 36 11г. 5.92г. IQ=215
7. И.К.П. 35 11г. 5.92г. IQ=215
8. Й.А.Ф. 38 12г. 6г. IQ=200
9. Л.Г.К. 33 10г. 5.83г. IQ=172
10. Л.Р.Р. 42 13г. 5.75г. IQ=226
11. М.Б.П. 25 8г. 5.17г. IQ=155
12. М.В.Р. 24 8г. 6г. IQ=133
13. М.Д.В. 28 9г. 5.75г. IQ=156
14. Н.М.М. 39 11г. 5.67г. IQ=194
15. Н.Г.О. 42 13г. 5.25г. IQ=233
16. П.Д.Л. 42 13г. 5.5г. IQ=278
17. П.А.В. 36 11г. 5.42г. IQ=250
18. Х.Б.Ж. 36 11г. 5.92г. IQ=203
19. Х.Л.Ч. 41 12г. 5.92г. IQ=203
19
20. Ю.В.И. 42 13г. 5.67г. IQ=229
Резултати от изчисленията на IQ
IQ от100до150
IQ от150до200
15%
85%
Обобщени резултати от тест „Рисунка на човек”:
Табл.№4
№ Показатели Бр.точки Характеристика

100% от децата достатъчно
1. Глава 20т.
ясно и точно са нарисували
20
главата на човешката фигура
независимо от формата.
Изобразяването на глава е пряко
свързано с интелекта и
способността да се упражнява
контрол върху импулсите.
100 % от децата са нарисували
2. Крака 20т.
по два крака на човешката
фигура независимо от форма и
разположение. По-голяма част
от изображенията са
двуизмерни, прикрепени са на
правилните места, но понякога
са:
- непропорционално дълги-
независимост;
- непропорционално къси –
пасивност;
- широко разкрачени крака –
самоувереност;
- краката са плътно един до друг
– защитна реакция.
100% от децата са нарисували
3. Ръце 20т.
по две ръце, двуизмерни или
само като дълги и къси прави
линии, плътно прилепени до
тялото/ ригидност/, отделени от
тялото /неадекватност/, твърде
широки в областта на дланите
или раменете / неспособност да
се контролират импулсите и
действията /, показани са сгъвки
при ставите/ добра
приспособимост в
междуличностните
отношения/.Ръцете са символ на
способността за адаптация и
умението да се общува,
активност в междуличностните
взаимоотношения.
100% тялото е изобразено в две
4. Тяло 20т.
измерения.Формата на тялото
преминава през простите
геометрични фигури/
правоъгълник, квадрат,
триъгълник/ към реалистично
изображение на рамене, талия и
ханш..Разделянето на две части
от талията е характерно повече
за рисуването на женска фигура,
21
отколкото на мъжа.
5. Двуизмерно тяло. 20т.
двуизмерно тяло.
Рамената са символ на
6. Рамене. 12т.
физическа сила и власт.
раменен пояс – знак за сила.
При 40% от детските рисунки
има липса на рамене или хилав
раменен пояс, което
свидетелства за унилост,
усещане за малоценност.
Преобладават ъгловати рамене-
напрегнатост и защитна
агресивност.
Част от процеса на съзряване е
7. Ръце и крака 20т.
обръщане внимание на това, че
свързани с тялото. човешкото тяло е
симетрично.Ръцете са еднакви
по форма и дължина, краката
също.
100% от децата изобразяват по
този начин , малките разлики в
дължината на крайниците нямат
диагностично значение, стига
двете ръце и двата крака да са
ако не еднакви , то поне подобни
по форма .
75% от децата са поставили
8. Ръцете и краката 15т.
горни и долни крайници на
са прикрепени към правилните места, а това е белег
на интелектуална зрялост .
тялото на
съответните места.
75% от децата графологично са
9. Шия. 15т.
подчертали шията, с контур или
защриховка- необходимост от
интелектуална защита.
10. Двуизмерна шия. 15т.
двуизмерна шия- наличие на
интелектуален контрол.
90% от децата са изрисували
11. Очи. 18т.
очи от точици до огромни
кръгчета, заемащи по-голямата
част от лицето- любознателност,
интерес към околния свят.
65% в рисунките на децата е
12. Нос. 13т.
изобразен нос като точица,
чертичка или триъгълниче.Това
22
е белег, че липсва сарказъм,
презрително отношение към
социалните стереотипи.
35% - липсва изображение на
нос.
13. Уста. 18т.
уста, а това е вторият по-
важност елемент от лицето, след
очите, който присъства в
рисунките.
Само 2% от децата са
пропуснали да нарисуват уста, а
това е белег за страх от изява,
нежелание за споделяне.
14. Двуизмерни нос и 5т.
двуизмерен нос и уста .
уста.
15. Нарисувани 3т.
изобразили, подчертали ноздри,
ноздри. което е доказателство , че децата
не са агресивно настроени.
100% - наличие на коса в
16. Коса. 20т.
детските рисунки на човешко
тяло.
17. Коса- непрозрачна, 19т.
непрозрачна коса извън
извън очертанията очертанията на главата.Косата е
символ на мъжественост, сила,
на главата зрелост.
100% в рисунките на децата

18. Облекло. 20т.
фигурата е облечена.Момичетата
често рисуват дълги рокли,
които покриват краката и отдолу
се подават малки
обувки.Момчетата обличат
своите фигури в спортни дрехи
или във специални костюми на
герои от любими детски
филмчета. Липсата на гола
фигура е показател, че децата не
са враждебно настроени .
95% - поне два елемента от
19. Нарисувани поне 19т.
облеклото на фигурата са
два непрозрачни непрозрачни.
елемента на
23
облеклото.
85% - елементите на облеклото
20. Всички елементи 17т.
са непрозрачни. Това е белег за
на облеклото са наличие на зрелост,
безпокойствието и тревожността
непрозрачни. не са налице.
45% - наличие поне на четири
21. Нарисувани поне 4 9т.
елемента на облекло. По-голяма
елемента на част от децата са нарисували
копчета, които показват силната
облекло /шапка, привързанос на детето към
чорапи, обувки и майката. Всеки допълнителен
елемент към облеклото е знак за
т.н./ добра наблюдателност,
кокетство и демонстративност.
25% наличие на пълен костюм,
22. Пълен костюм. 5т.
белег на интелигентност.
23. Пръсти. 18т.
пръсти на човешката
фигура.Добре нарисувани
пръсти са показател за
изтънченост, деликатност в
отношенията с другите,
художествен усет.
10% - липса на пръсти.Пръстите
са един от най-трудните за
рисуване детайл на човешка
фигура, затова обикновено те
липсват или са нарисувани
звездообразно в края на ръката,
островърхи или овални .
35% - пръстите са правилен
24. Правилен брой 7т.
брой.
пръсти.
65% от децата са нарисували по-
малко на брой или обратно
повече от пет пръста-
амбициозност,
импулсивност..Липсващите
пръсти са показател за безсилие,
отказ да се действа правилно или
неспособност за действие.
45% от децата са подчертали
25. Подчертаване на 9т.
наличието на палец-
палеца. примитивизъм, агресивност.
26. Пръсти в две 15т.
пръсти в две измерения-
измерения. художествен усет, деликатност.
24
40% - разграничена китка.
27. Разграничена 8т.
китка. 60% от децата са нарисували
пръстите като продължение на
ръката- умствена или физическа
неадекватност, безпомощност
породена от тревога.
Изобразена става 60% от децата са нарисували
28. 12т.
на ръката. една или друга сгъвка при
ставите- добра приспособимост в
междуличностни отношения.
Изобразена става 30% - изобразена става на крака-
29. 6т.
на крака. стремеж за движение, промяна.
Пропорционалност 95% - пропорционалност на
30. 19т.
на главата. главата.Главата е символ на
интелектуалната сфера,
отношение на рисуващия към
интелекта.
Прекалено голяма глава е

отражение на притеснение,
главоболие, страх.
Малка глава, по-малка 1/10 от

площта на тялото- неувереност,
безпомощност, ниска оценка на
собствените си интелектуални
възможности.
31. Пропорционалност 15т.
пропорционални ръце-
на ръцете. самоувереност, адаптация,
умение да се общува.
25% - ръцете са нарисувани
непропорционално дълги или
къси, което съответно говори за
голяма физическа активност,
амбициозност или обратно-
пасивност, липса на стремеж,
неамбициозност.
75% -правилно нарисувани
крака, пропорционални спрямо
на краката. тялото- белег за увереност,
стабилност.
55% от децата са изобразили
пропорционално стъпалото на
на стъпалата. крака- символ на подвижност
/физическа и психическа/ в
междуличностните отношения.
34. Двуизмерни ръце 18т.
25
двуизмерни ръце и крака- добра
и крака.
адаптация, самоувереност.
60% - изобразена пета-
35. Изобразена пета. 12т.
сигурност, нормално физическо
и психическо развитие.
Моторна координация
Децата обичат да рисуват и чрез рисунката може да се изследват

различни страни на детската личност. Рисувателната дейност се
развива на основата на психофизиологични, моторни, когнитивни и
личностни особености на индивида. Ето защо във всички тестове за
училищна зрелост рисуването е включено като диагностичен метод,
съществен елемент от интелектуалната готовност на детето за училище
се приема и развитието на графични умения. Процесът на развитие на
фината моторика на детето е продължителна и осъзната дейност,
изискваща търпение и време. Доказано е в анатомически план, че около
една трета от проекцията на двигателната зона в площта на главния
мозък се заема от проекцията на китката на ръката. Ето защо
развитието на фината моторика е много важно в ранна детска възраст,
преди постъпване в първи клас. Овладяването на фините движения е
дълъг процес. Изисква много упражнения и постоянство. Колкото по-
рано детето започне да се занимава с тези игри, толкова ефекта ще бъде
по-голям. Писането е сложна психомоторна дейност, за овладяването
на която е необходима предварителна системна подготовка, включваща
упражнения за точно изпълнение на образец (образци, графични
елементи, линии), възпроизвеждане на графични елементи и образци в
определено пространство, упражнения за замах на движенията и
усъвършенстване на умението за изобразяване на различни видове
линии по опорни точки.
26
Резултатите от втора част на тест „Рисунка на човек”
свързани с изследване моторната координация на децата
обобщих в следната таблица:
Табл.№5
Моторна координация 14т. 70% от децата рисуват с
36.
при рисуване на линия. уверени линии- спокоен,
уравновесен характер.
Моторна координация 16т. 80% - местата на
37.
при рисуване на връзки. съединение на линиите са
изобразени с добра
точност.
Контур на главата. 17т. 75% от децата са
38.
нарисували главата на
човешката фигура без
прекъсване, без промяна
на посоката или съставен
от малки чертички-
твърдост,
безкомпромисност.
55% от децата са
39. Контур на тялото. 11т.
нарисували контура на
тялото без прекъсвания и
неправилности.
Качество на линията при 13т. 65% - без нарушаване на
40.
рисуване на ръце и крака. формата.
Качество на линията при 15т. 75% от децата са
41.
рисуване на лицето. нарисували лицето с
права, ненакъсана,
уверена линия- добра
комуникативност.
40% - добре изобразени
42. Уши. 8т.
уши- отговорност към
външния вид, готовност
за възприемане на
информация.
Липсата на уши понякога
е остра реакция на
критика, затваряне за
това, което идва отвън.
Уши – пропорции и 10% от децата са
43. 2т.
разположение. нарисували
пропорционално ушите
на главата- доверие.
45%- от децата са
44. Очен детайл. 9т.
изобразили един или два
27
очни детайла-зеница,
вежди или мигли
/ресници/Това са белези
за кокетство, естетичност.
45. Вижда се зеница. 7т. 35% - има изобразена
зеница.
50% -пропорционални.
46. Очи – пропорции. 10т.
45%- повечето деца
47. Очи – поглед. 9т.
рисуват очите „гледащи”
напред- съсредоточеност,
внимание.
90% от децата са
48. Брадичка и чело. 18т.
нарисували брадичка и
чело- потребност от
доминиране.
Човешки фигури
49. Фигура в профил с не 0т.
нарисувани в профил
повече от една грешка. липсват.
50. Правилен профил без 0т. -
грешки.
Резултатите от изследване на моторната координация

показват, че 5-6 годишните деца имат добре развита фина моторика.
Актът на писане е психомоторен акт, резултат от сложна аналитико –
синтетична дейност. Писането е дейност със съзнателен характер. За
да се подготви детето за писане в училище, е необходима
психомоторна готовност. Постигането на желания графичен резултат
изисква контрол и управление на движението на малките мускули, на
китката и пръстите на ръката и силата на натиск на молива върху
листа, волевите усилия, скоростта на рисуване на линиите в задачите
и реакциите на детето.
Този тест служи за диагностика на училищната зрелост на 5-6
годишните деца и заедно с това за избор на педагогически
корективи, чрез които да насочим децата към определени дейности и
специални занимания за достигане на пълна училищна готовност.
Оценката е качествена, определена на базата на степенувани точкови
28
балове. Резултатите от теста дават реална възможност за оценка на
детското развитие, имат положителен коригиращ образователен
ефект. Децата имат усвоени знания и умения, мисловна и
познавателна дейност, те са в стадия на конкретно операционалния
интелект. Способни са да мислят логически, но само в конкретни
ситуации. Вече е налице свойството обратимост на логическите
операции, но върху конкретен модел. Децата могат да мислят за
повече от едно нещо едновременно.
Приемаме, че интелигентността не е фиксирана, а се повлиява
умерено от обучението и съвкупния жизнен опит. Получените
резултати от теста ни показват, че 5-6 годишните деца притежават
определен фиксиран за възрастта стандарт на интелектуално
развитие, който детето трябва да притежава при постъпване в
училище. Важна е степента на организираност на способностите на
детето да мисли, да помни, да е наблюдателно и внимателно.
Обобщен анализ на резултатите от тест

„Рисунка на човек” - 5-6 г.деца.
Рисувателният тест „ Рисунка на човек” заема особено място

при множество диагностични процедури, като тези, в които
рисуването е средство за изразяване. Рисувателните тестове са
достъпни и удобни за работа, не изискват много време и специални
материали, а в същото време носят богата информация.Децата
обичат да рисуват. По време на на тестването се чувстваха спокойни
и уверени и повечето с удоволствие работиха върху зададената тема.
Рисунката отразява уникалния поглед на детето за света около
него.Тя е проекция на преживявания, представи и стремежи.
29
Мотивацията ми за избор на такъв вид тест се основава на
възможността децата спокойно да изразят това, което им е трудно да
кажат с думи. Детето рисува не това, което вижда и знае, а преди
всичко това, което чувства. Ето защо смятам, че получените
резултати от диагностирането са обективни и дават ясна представа
за субективна оценка на 5-6г. деца. Оценката се осъществи на база
анализ на графични, структурни и съдържателни признаци описани
по-горе в таблица.
Анализът на резултатите показва, че децата фиксират знания от
различни когнитивни равнища. Показаните знания и умения
напълно съответстват на образователните показатели съобразно
възрастовите особености.
Резултатите показват, че точковия бал на децата варира от
минимални 22т. до максимални 42т. Най-нисък коефициент на
интелигентност /IQ/ е 133, а най-висок 278. Резултати от
изследването с коефициент на интелигентност от 100 до 150 са
показали 3 деца – 15%, а 85% от децата са с коефициент от 150 до
над 200- високо равнище на интелект, съобразно стандартите.
50
40
30
20
10
0
1
3
5
7
9
точки
11
13
15
17
19
деца
30
Въз основа на стандартите от таблица №2 допускаме, че децата
100% са в норма. Децата проявяват висока степен на интелектуален
статус.
Резултатите от изследването показват, че възможностите на
умственото развитие на децата от предучилищна възраст са
значително по-големи, че в условията на системно обучение децата
могат да обмислят не само външните свойства на предметите и
явленията, но и техните вътрешни, съществени връзки и отношения.
Децата са готови да се подчиняват на определени правила,
изискващи способност за преднамерено поведение, за произволна
регулация на психичните процеси, умение за адекватна реакция в
определена ситуация, умение да се преодоляват възникналите
трудности и правилно да се оценяват резултатите от извършената
работа. Ръководейки се от определена цел, в детето е развита
способност да управлява своята активност и да контролира
действията си.
Доколко детето ще се ръководи от правила до голяма степен
зависи от последователността в изискванията на възрастния, който с
хуманното си отношение към децата стимулира положителните им
прояви и укрепва вярата в собствените им възможности. Всички
компоненти на готовността на децата за училище се разглеждат в
единство и взаимодействие и обезпечават психологическите
предпоставки за преход към новата, доминираща в следващия
възрастов период учебна дейност. Пробуждането на желание да се
учи е важна задача при подготовката за училище.
Анализ на резултатите от тест на Керн – Ирасек.
31
Анализ на резултатите от тест „Въпросник на Ирасек”-
5-6 год. деца
По отношение на въпросите от анкетна карта /Приложение №2 / се

получиха следните отговори:
1. „Кое животно е по-голямо – конят или кучето?”
№ отговор Бр. деца

А Кон – 0т. 20 деца – 100%
Б Грешен отговор - -5т. -
2. „ Сутрин закусваме, а денем…..?”
№ отговор Бр.деца
А Обядваме, ядем супа, месо… = 0т. 15 деца – 75%
Б Вечеряме, спим и др. грешен отг. = - 3т. 5 деца – 25%
3. „Денем е светло, а нощем е …?”
А Тъмно = 0т. 20 деца- 100%
Б Неправи лен отговор = -4 т. -
4. „Небето е синьо, а тревата е …?”
А Зелен = 0т. 20 деца – 100%
Б Неправилен отговор = -4т. -
32
5. „Черешите, крушите, сливите, ябълките са… ?”
№ отговор Бр.
деца
А Плодове = 0т. 16 деца – 80%
Б Грешен отговор = -1т. 4 деца – 20%
6. „ Защо преди влакът да пресече път, по който се движат

автомобили, се спуска бариера?”
деца
А За да не се сблъска с колите. За да не сгази 15 деца – 75%
някой човек и т.н. = 0т.
Б Неправилен отговор = - 1т. 5 деца – 25%
7. „ Какво са Варна, София, Пловдив?”
А Градове =1т. 12 деца – 60%
Б Грешен отговор = -1т. 8 деца – 40%
8. „ Колко е часът? ”

А Правилен отговор = 4т. -
Б Малка грешка = 3т. 3 деца – 15%
В Не познава часовника = -1т. 17 деца – 85%
33
9. „Малкото на кравата е теленце, малкото на овцата е …,
малкото на козата е…?”
А Агне, козленце = 4т. 11 деца – 55%
Б Един правилен отговор = 7 деца – 35%
В Неправилен отговор = -1т. 2 деца – 10%
10. „На какво прилича повече кучето - на кокошка или на

котка? По какво си приличат, какво имат еднакво?”
№ Отговор Бр.деца
А На котка, защото има 4крака, 6 деца – 30%
опашка,козина /достатъчно е едно
сравнение/ = 0т.
Б На котка /без обяснение/ = - 1т. 14 деца – 70%
В На кокошка = -3т. -
11. „ Защо всички автомобили имат спирачки?”
А Две причини = 1т. 13 деца – 65%
Б Една причина = 0т. 5 деца – 25%
В Неправилен отговор = -1т. 2 деца -10%
12. „По какво си приличат чука и брадвата?”
№ Отговори Бр.деца
А Два общи признака = 3т. 3 деца – 15%
Б Един общ признак = 2т. 12 деца – 60%
В Неправилен отговор = 0т. 5 деца – 25%
34
13. „ По какво си приличат белката и котката?”
В Неправилен отговор = 0т. 4 деца -20%
14. „ По какво се различават един пирон и един болт?”
А Правилен отговор = 3т. 3 деца- 15%
Б Болта се завива, пирона се забива = 2т. 16 деца – 80%
В Неправилен отговор = 0т. 1дете- 5%
15. „ Футбол, плуване, тенис – това са…?”
А Спорт, физкултура = 3т. 14 деца- 70%
Б Игри, упражнения, гимнастика, състезание 6 деца – 30%
= 2т.
В Неправилен отговор = 0т. -
16. „ Какви превозни средства знаеш?”
А 3 сухопътни пр. средства, кораб или 9 деца – 45%
самолет = 4т.
Б Само три сухопътни тр. средства = 2т. 5 деца – 25%
В Богат списък, но и с обяснение за какво 6 деца – 30%
служи = 2т.
Г Неправилен отговор = 0т. -
35
17. „ По какво се различават стар и млад човек?”
А Три признака = 4т. 8 деца- 40%
Б Един или два признака = 2т. 12 деца – 60%
В Неправилен отговор = 0 т. -
18. „Защо хората спортуват?”
А Два признака = 4т. 17 деца – 85%
Б Един признак = 2т. 3 деца – 15%
19. „ Защо не е хубаво, когато някой не си върши работата?”
А Останалите трябва да му я вършат 2 деца – 10%
= 2т.
Б Защото е мързелив. Защото изкарва 17 деца – 85%
малко пари и не може да си купи
нищо = 2т.
В Неправилен отговор = 0т. 1 дете- 5%
20. „ Защо на пощенския плик трябва да се залепи марка?”
А Така се плаща за доставянето на писмото 6 деца- 30%
=5т.
Б Неправилен отговор = 0т. 14 деца -70%
36
Резултатите от теста са обобщение от регистрацията на отговори
с изборен отговор. При тези задачи обективността е висока, защото
верният отговор е еднозначно определен. Конструкцията на задачите с
множествен отговор е един въпрос и варианти за отговор.
Табличното представяне на резултатите улеснява сумирането на
точки и определяне на точковия бал.
1 група - от 24 точки нагоре – високо развитие;

2 група - от 14 до 23 точки – много добро развитие;
3 група - от 0 до 13 точки – добро развитие;
4 група - от -1 до -10 – слабо развитие;
5 група - по-малко от -11 – умствена изостаналост .

дейност.
Анализ на резултатите :
Табл. №6
№ Име, Бр. Календарна Вербална оценка

презиме, точки възраст
фамилия
1. А.А.М. 31т. 5.58г. Високо развитие
2. А.К.Н. 12т. 5.92г. Добро развитие
3. А.Ц.Г. 28т. 5.67г. Високо развитие
4. Д.Е.С. 25т. 5.92г. Високо развитие
5. Д.Д.Г. 20т. 5.92г. Много добро развитие
6. Д.Д.М. 17т. 5.92г. Много добро развитие
37
7. И.К.П. 30т. 5.92г. Високо развитие
8. Й.А.Ф. 24т. 6г. Високо развитие
9. Л.Г.К. 25т. 5.83г. Високо развитие
10. Л.Р.Р. 29т. 5.75г. Високо развитие
11. М.Б.П. 25т. 5.17г. Високо развитие
12. М.В.Р. 23т. 6г. Много добро развитие
13. М.Д.В. 21т. 5.75г. Много добро развитие
14. Н.М.М. 20т. 5.67г. Много добро развитие
15. Н.Г.О. 22т. 5.25г. Много добро развитие
16. П.Д.Л. 18т. 5.5г. Високо развитие
17. П.А.В. 18т. 5.42г. Високо развитие
18. Х.Б.Ж. 12т. 5.92г. Добро развитие
19. Х.Л.Ч. 8т. 5.92г. Слабо развитие
20. Ю.В.И. 25т. 5.67г. Високо развитие
Така представените резултати дават обща количествена

представа за постиженията на децата. Като акцентираме на
основната цел на тестовата диагностика, ще насочим вниманието
към анализ на броя деца, постигнали взаимно детерминираните
интелектуална и психомоторна подготовка. При съпоставяне на
индивидуалния тестов резултат с точковите интервали лесно се
определя равнището на детското постижение. Като цяло данните от
проведения тест ни дават основание да отбележим, че 5-6 годишните
деца имат добра интелектуалната готовност /сензорно и
познавателно развитие, възприятие,
Обобщени резултатипамет, логически
от отговорите структури на
на децата
отговори
мисленето, творческо въображение , реч/.
25
20
верни отг.
15
малки грешки
10
неправилни отг.
5
0
1 4 7 10 13 16 19 38
въпр. въпр. въпр. въпр. въпр. въпр. въпр.
От проведения тест с максимален брой точки от 13т. до 24т. са
дали 17 от децата- 85%, което означава в съдържателен план, че те имат
необходимата интелектуална готовност за постъпване в първи клас.
Само 3 от децата – 15% имат несъществени пропуски в индивидуалния
тестов резултат. При едно от децата резултата е слабо развитие, за
което предполагаме, че се дължи на продължително отсъствие от
учебна дейност и социален статус.
В структурата на интелектуалната готовност значение имат:
наличието на достатъчен обем от овладени и осмислени от децата
знания за обкръжаващия ги свят, определена степен на мисловна и
познавателна дейност, развитие на елементи на учебна дейност.
%
ЛЕГЕНДА:
1 група от 24т.нагоре – високо развитие
2 група от 14 до 23т. – мн.добро развитие
55% 3 група от 0 до 13т. - добро развитие
4 група от -1 до -10т. – слабо развитие
45% 5 група- по-малко от -11-умств. изостаналост
30%
39
10% 5%
Групи
3.2. Анализ на резултатите от диагностирането на

6-7 годишните деца.
Сетивното развитие до края на 6-7 годишна възраст определя и

динамиката на промяната в поведението. Детето придобива умения
да идентифицира предмети, да разпознава и съотнася отделни
фигури към показан еталон, да моделира изявите си в продуктивни
дейности.Тези възможности стимулират развитието на по-сложните
познавателни процеси: мислене, реч, памет, въображение и
внимание.
От детето, което постъпва в първи клас, се изискват не само
достатъчно систематизирани знания за предметите и явленията от
творчество. В структурата на интелектуалната готовност значение
имат: наличието на достатъчен обем от овладени и осмислени от
децата знания за обкръжаващия ги свят, определена степен на
40
мисловна и познавателна дейност, развитие на елементи на учебна
дейност.
Изискванията, които се предявяват към изброените
компоненти, са в следните насоки; висока степен на системност,
осмисляне и диференциране на усвоените знания, растяща волева
регулация на познавателните процеси, повишаване на техните
качества, наличие на познавателно отношение към околната
действителност, развитие на ценни черти на мисловна дейност като
способност за анализ и сравнение на предметите, обобщение на
основата на разкриване на взаимовръзките между предметите и
явленията, умение да се прилагат сензорни еталони за обследване на
качествата и свойствата на предметите, развитие на
самостоятелността на умствената дейност, а така също и развитие на
речта.
Детската рисунка е едно откровено разкриване на детето.Тя
отразява развитието на неговия уникален вътрешен свят.детските
рисунки са едно от основните средства за изразяване в
предучилищна и начална училищна възраст.Рисуването подпомага
развитието на интелекта, на зрително-моторния канал на възприятие,
на фината моторика на пръстите на ръцете, на емоционалното
Анализ на резултатите: Таблица №7

№ Име, Бр. Умствена Календарна IQ=
презиме, точ възраст възраст /УВ:КВ/
фамилия ки .
100
1. А.Л.Ш. 29 9г.9м.=9.75г. 6г.7м.=6.58. IQ=148

2. А.П.М. 34 11г. 6г. IQ=183
3. А.А.Г. 28 9г.6м.=9.5г. 6г.8м.=6.67. IQ=142
4. В.И.Г. 28 9г.6м.=9.5г. 6г.5м.=6.42. IQ=148
41
5. В.Б.П. 32 10г.6м=10.5г. 6г.7м.=6.58. IQ=159
6. Г.С.С. 28 9г.6м.=9.5г. 6г.6м.=6.5г. IQ=146
7. Д.И.К. 29 9г.9м.=9.75г. 6г.2м.=6.17. IQ=158
8. Д.А.Т. 32 10г.6м=10.5г. 6г.7м.=6.58. IQ=159
9. Е.К.Т. 26 9г. 6г.3м.=6.25. IQ=144
10. Е.П.Я. 35 11г.3м.=11.25г. 6г. IQ=187
11. И.И.Б. 28 9г.6м.=9.5г. 6г.9м.=6.75. IQ=140
12. Й.П.П. 29 9г.9м.=9.75г. 6г.8м.=6.67. IQ=146
13. К.М.К. 28 9г.6м.=9.5г. 6г.8м.=6.67. IQ=142
14. К.Г.В. 26 9г. 6г.9м.=6.75. IQ=133
15. К.М.М. 32 10г.6м=10.5г 6г.9м.=6.75. IQ=155
16. К.Х.М. 24 8г.6м.=8.5г. 6г. IQ=142
17. М.Д.Х. 34 11г. 6г.1м.=6.08. IQ=181
18. С.П.С. 20 7г.6м.=7.5г. 6г.6м.=6.5г. IQ=115
19. С.И.И. 30 10г. 6г.2м.=6.17. IQ=162
20. Т.В.П. 24 8г.6м.=8.5г. 6г.8м.=6.67. IQ=127
Рисунката на всяко дете се оцени по 50 признака. За

изпълнението на всеки от тях се дава 1 точка, а за несъответствие - 0
точки. Колкото повече точки получи детето, толкова по-високо е
равнището на интелектуалното му развитие. Съществена разлика от
нормата надолу означава изоставане в умственото развитие.
Резултатите показват, че най-ниския коефициент на
интелигентност /IQ/ е 115, а най-високият 187.С „IQ” от 100 до 150
са 60 % от децата.
С висок коефициент на интелигентност от 150 до 200 – 40 % от
децата.
42
Резултати от изчисленията на IQ
IQ… IQ…
40%
60%
Съществува закономерност, че с течение на времето детската

рисунка на човек се обогатява с все- повече детайли. Така, че ако 7
годишно дете изпуска такива детайли, като глава, очи, нос, уста,
ръка, тяло, крак - на това трябва да се обърне внимание.
Информативна може да бъде и абсолютната големина на
нарисуваната фигура. Децата, склонни към доминиране и уверени в
себе си, обикновено рисуват големи фигури. Малките човешки
фигури са свързани с тревожност, неувереност и липса на чувство за
безопасност.
Обобщените резултати от изследването показват:

Табл.№8

1. Глава 20 т.
достатъчно ясно главата на
човешката фигура.
100% - започват рисунката от
главата на човека.
Начините на изобразяване на
главата доказват подсъзнателно
подчертаване значението на
43
мисленето в човешкия живот.
По-голяма част от децата
2. Крака 20 т.
рисуват краката плътно един до
друг, а това ни доказва наличие
на защитна реакция от страна на
детето.
Късите и тънки крака -
неувереност.
Късите дебели крака -
непохватност, статичност,
нежелание за промени.
Дългите тънки крака –
нерешителност и отстъпчивост.
Дълги дебели крака с хилава
горна част – прагматичност,
упоритост.Дълги и добре
оформени крака –
независимост.двата крака са
различни – амбивалентност в
стремежите към независимост.
Всички тези характеристики в
голяма степен оказват влияние за
интелектуалното развитие на
детето.
100 % наличие на ръце в
3. Ръце 20 т.
рисунките на децата, а това е
знак за интелектуална зрялост.
Те са знак за активност и
100 % наличие на тяло.
4. Тяло 20 т.
Двукорпусно тяло, с видимо
обозначени две части – горна и
долна.
100 % от децата рисуват
5. Двуизмерно тяло. 20 т.
двукорпусно тяло, с видимо
обозначени две части – горна и
долна.Дължината на тялото е по-
голяма от ширината.
Символ за физическа сила и
6. Рамене. 3 т.
власт.
В 85 % от детските рисунки
няма ясно изразени рамене, а
това е доказателство за наличие
на слабост и безсилие.
100 % - ръцете и краката са
7. Ръце и крака 20 т.
свързани с тялото.
свързани с тялото.
65% от децата прикрепят краката
8. Ръцете и краката 13 т.
и ръцете на правилните места в
са прикрепени към човешката фигура, а това е белег
44
на интелектуална зрялост.
тялото на
съответните места.
80% - наличие на ясно
9. Шия. 16 т.
разграничимо изображение,
разделящо главата от тялото.
Това показва липса на разлика
между умствена и календарна
възраст.
80% от децата рисуват
10. Двуизмерна шия. 16 т.
двуизмерна шия. Подчертаната
шия, по размер и форма, говори
за необходимост от
интелектуален контрол,
необходимост от интелектуална
защита.
100% наличие на очи във всяка
11. Очи. 20т.
една детска рисунка.Добре
изрисуваните очи –
любознателност, интерес към
околния свят.
60% - наличие на нос.Носът има
12. Нос. 12т.
сексуален смисъл. Наличието на
нос показва искреност във
взаимоотношенията.
100% наличие на уста във всяка
13. Уста. 20т.
рисунка.това е доказателство за
липса на страх от изява, желание
за споделяне.
Само 25 % от децата рисуват
14. Двуизмерни нос и 5т.
двуизмерно носа и устата-
уста. вербална активност.
15. Нарисувани 4т.
ноздри. Наличието на ноздри е
ноздри. белег за примитивна агресия.
95% - наличие на коса в
16. Коса. 19т.
рисунките на децата.Косата е
символ на зрелост и сила.
17. Коса- непрозрачна, 11т.
коса извън очертанията на
извън очертанията главата.
Коса щръкнала нагоре като
на главата бодли – враждебна нагласа; Коса
като четка- потребност от
защита, покровителство; Коса
силно защрихована – тревога,
свързана с мислене и
въображение; Коса с резки,
дълги щрихи – твърдост; Коса
45
зализана около овала на главата
– конформизъм; Коса само като
контур – недоволство.

18. Облекло. 19т.
облекло на своята фигура.
Наличието поне на две части от
облекло е белег на
интелигентност.
Изследваните деца съобразно
19. Нарисувани поне 2т.
възрастовите им особености
два непрозрачни рисуват предимно прозрачни
елементи на облеклото, но това
елемента на не е показателно за развитието
облеклото. на интелекта, а липса на
тревожност.
Липсата на защриховане е белег,
20. Всички елементи 0т.
че детето няма тревоги свързани
на облеклото са с области от своето тяло.
непрозрачни.
Само 20% от децата показват
21. Нарисувани поне 4 4т.
интерес към собствената си
елемента на личност, висока себеоценка и
наблюдателност.
облекло /шапка,
чорапи, обувки и
т.н./
22. Пълен костюм. 3т.
пълен костюм на фигурата, а
това е белег за висок интелект.
85% - наличие на пръсти в
23. Пръсти. 17т.
рисунките на децата. Пръсти
подчертани по размер, форма,
контур – примитивизъм,
агресивност; Пръсти без длани –
грубоватост.
24. Правилен брой 8т.
правилен брой пръсти.
пръсти.
15% от децата показват
25. Подчертаване на 3т.
потисната агресия.
палеца.
26. Пръсти в две 7т.
пръстите в две измерения. Това е
измерения. белег за художествен усет,
изтънченост и деликатност.
46
10% от децата са разграничили
27. Разграничена 2т.
китката на ръката от др. части.
китка.
Изобразена става 15% от децата изобразяват става
28. 3т.
на ръката. на ръката.
Изобразена става 35% - изобразена става на крака.
29. 7г.
на крака.
Пропорционалност 85% - пропорционалност на
30. 17т.
на главата. главата.Съзнателно
подчертаване значението на
мисленето за човешката дейност.
70% - наличие на
пропорционалност на ръцете,
на ръцете. белег за общителност, стремеж,
амбициозност.
пропорционалност на краката.
на краката.
пропорционалност стъпалата в
на стъпалата. рисунките на децата. Това е
белег за наличие на неувереност,
несигурност.
34. Двуизмерни ръце 20т.
двуизмерни ръце и крака. Знак
и крака. за съзряване на детето.
80% - наличие на пета, а това е
35. Изобразена пета. 16т.
белег за достигната зрелост на
детето, съобразно възрастта,
нормално физическо и
психическо развитие.
Моторна координация
Като съществен елемент от интелектуалната готовност на
детето за училище се приема и развитието на графични умения.
Тяхното формиране е необходимо с цел да се преодолеят
трудностите при писане в първи клас.
Усвояването на графични умения предполага определено ниво
на развитие на висшата нервна дейност, психичните процеси,
различните анализатори- двигателни, зрителни, слухови, речеви и
взаимовръзката между тях. Графичните умения са свързани със
сензорните особености и координационните механизми. Всичките
47
тези особености в детското развитие оказват влияние върху
резултатите при фината моторика.
Резултатите от втора част на тест „Рисунка на човек”

свързани с изследване моторната координация на децата
систематизирах в следната таблица и показват :
Табл.№9
Моторна координация 16т. 80 % от децата рисуват с
36.
при рисуване на линия. уверени линии, без
ненужни извивки. Това
показва уравновесен
характер, кото добре
контролира импулсите си.
Моторна координация 19т. 95% от децата
37.
при рисуване на връзки. изобразяват местата на
съединение на линиите с
голяма точност.
Контур на главата. 19т. 95 % от децата са
38.
нарисували главата на
фигурата без
предварителни погрешни
опити с една линия. Това
е доказателство за добре
развит интелект.
60 % от децата рисуват
39. Контур на тялото. 12т.
тялото без
неправилности.
Качество на линията при 15т. 75 % от децата са
40.
рисуване на ръце и крака. изобразили ръцете и
краката без нарушаване
на формата.
Качество на линията при 15т. 75 % - чертите на лицето
41.
рисуване на лицето. са напълно симетрични,
чертите на лицето са
разположени правилно.
42. Уши. 3т.
нарисували уши на
фигурата си. Това е
показател за
дистандиране мнението
на околните, нежелание
да се вслушва и приемат
критични мнения. Но
имайки в предвид
48
възрастта на децата
липсата на уши е
допустимо, защото от
психологическа гл.точка
този елемент от
човешкото тяло се очаква
да присъства в рисунките
на по-големите деца- 13-
14 г.
Уши – пропорции и 15 % от децата са се
43. 3т.
разположение. справили с този
показател.
50 % от децата са
44. Очен детайл. 10т.
изобразили вежди или
друг очен детайл.Това е
белег за наличие на
естетичност и изисканост.
45. Вижда се зеница. 7т. 35 % - наличие на зеница.
55 % - правилни
46. Очи – пропорции. 11т.
пропорции.
60% от децата са се
47. Очи – поглед. 12т.
справили при
изобразяване на този
показател.
100 % от децата са
48. Брадичка и чело. 20т.
изобразили тези черти от
човешкото тяло. Това е
показател за добра
комуникативност,
интерес към себе си и
околните, потребност за
доминиране.
30% от децата са успели
49. Фигура в профил с не 6т.
да нарисуват фигура в
повече от една грешка. профил с не повече от
една грешка.
50. Правилен профил без 0т. Няма рисунка без нито
грешки. една грешка.
Резултатите от изследване на моторната координация на децата

показват, че мускулите на ръката на изследваните деца са готови за
писане в първи клас.
Резултатите от тест „Рисунка на човек” показват, че децата
притежават необходимата подготовка, готовност за училище. Децата
са в норма и са готови за предстоящата им нова социална роля –
49
ученик. Тези деца с лекота ще се справят с усвояване на учебния
материал в първи клас. Рисуването отразява много страни от
цялостното психично развитие и възможности за ограмотяване.
Интелектуалният статус на децата показва, че те психически са
подготвени за новата си роля на ученици. Детето от предучилищна
възраст има огромни възможности за развитие и способности да
възприема. У него е заложен инстинкта за познания и изследване на
света, да открие, да разгадае, да опознае.
Резултатите от изследването доказват, че детето ще пристъпи
прага на училището с увереност, ученето за него ще бъде не тежко и
непосилно психическо бреме, а радост и удовлетворение от
постигнатите лични резултати. Децата имат развити умения и
навици, готови са да се справят с предстоящото обучение в
училище.
40
35
30
25
20
15
10
5
0
деца
1 3 5 7 9 11 13 15 17 19
50
Анализ на резултатите от тест на Керн – Ирасек
Анализ на резултатите от тест „Въпросник на Ирасек”-

6-7 год. деца
По отношение на въпросите от анкетната карта /Приложение

№2/ се получиха сладните отговори:
1.„Кое животно е по-голямо – конят или кучето?”

А Кон – 0т. 20деца -100%
Б Грешен отговор - -5т. -
2. „ Сутрин закусваме, а денем…..?”
А Обядваме, ядем супа, месо… = 0т. 20 деца – 100%
Б Вечеряме, спим и др. грешен отг. = - 3т. -
3. „Денем е светло, а нощем е …?”
А Тъмно = 0т. 20деца -100%
51
Б Неправи лен отговор = -4 т. -
4. „Небето е синьо, а тревата е …?”
А Зелен = 0т. 20 деца -100%
Б Неправилен отговор = -4т. -
5. „Черешите, крушите, сливите, ябълките са… ?”
деца
А Плодове = 0т. 20 деца – 100%
Б Грешен отговор = -1т. -
6. „ Защо преди влакът да пресече път, по който се движат

автомобили, се спуска бариера?”
деца
А За да не се сблъска с колите. За да не сгази 19 деца – 95%
някой човек и т.н. = 0т.
Б Неправилен отговор = - 1т. 1Дете – 5%
7. „ Какво са Варна, София, Пловдив?”
А Градове =1т. 18 деца – 90%
Б Грешен отговор = -1т. деца – 10%
52
8. „ Колко е часът? ”

Б Малка грешка = 3т. 6 деца – 30%
В Не познава часовника = -1т. 14деца – 70%
9. „Малкото на кравата е теленце, малкото на овцата е …,

малкото на козата е…?”
А Агне, козленце = 4т. 3 деца – 15%
Б Един правилен отговор = 17 деца – 85%
В Неправилен отговор = -1т. -
10. „На какво прилича повече кучето - на кокошка или на

котка? По какво си приличат, какво им еднакво?”
А На котка, защото има 4крака, 19 деца – 95%
опашка,козина /достатъчно е едно
сравнение/ = 0т.
Б На котка /без обяснение/ = - 1т. 1 дете – 5%
В На кокошка = -3т. -
11. „ Защо всички автомобили имат спирачки?”
А Две причини = 1т. 18 деца – 90%
Б Една причина = 0т. 2 деца – 10%
В Неправилен отговор = -1т. -
12. „По какво си приличат чука и брадвата?”
53
№ Отговори Бр.деца
А Два общи признака = 3т. 1 дете -5%
Б Е дин общ признак = 2т. 18 деца – 90%
В Неправилен отговор = 0т. 1 дете – 5%
13. „ По какво си приличат белката и котката?”
14. „ По какво се различават един пирон и един болт?”
Б Болта се завива, пирона се забива = 2т. 9 деца – 45%
В Неправилен отговор = 0т. 11 деца – 55%
15. „ Футбол, плуване, тенис – това са…?”
А Спорт, физкултура = 3т. 5 деца – 25%
Б Игри, упражнения, гимнастика, състезание 14 деца – 70%
= 2т.
В Неправилен отговор = 0т. 1 дете – 5%
16. „ Какви превозни средства знаеш?”
А 3 сухопътни пр. средства, кораб или 17 т. – 85%
самолет = 4т.
Б Само три сухопътни тр. средства = 2т. 3 т. – 15%
54
В Богат списък, но и с обяснение за какво -
служи = 2т.
Г Неправилен отговор = 0т. -
17. „ По какво се различават стар човек и млад?”
А Три признака = 4т. 14 деца – 70%
Б Един или два признака = 2т. 6 деца – 30%
В Неправилен отговор = 0 т. -
18. „Защо хората спортуват?”
А Два признака = 4т. 14 деца – 70%
Б Един признак = 2т. 6 деца – 30%
19. „ Защо не е хубаво, когато някой не си върши работата?”
А Останалите трябва да му я вършат 7 деца – 35%
= 2т.
Б Защото е мързелив. Защото изкарва 13 деца - 65%
малко пари и не може да си купи
нищо = 2т.
В Неправилен отговор = 0т. –
20. „ Защо на пощенския плик трябва да се залепи марка?”
55
А Така се плаща за доставянето на писмото 6 деца – 30%
=5т.
Б Неправилен отговор = 0т. 14 деца – 70%
Резултатите от изследването показват високо равнище на

диференциация, запомняне, концентрация на вниманието, а това ще
благоприятства протичането на учебната дейност, което е
достатъчно за постъпване в първи клас. Резултатите са
доказателство за наличието на достатъчен обем от овладени и
осмислени от децата знания за обкръжаващия ги свят, определена
степен на мисловна и познавателна дейност, развитие на елементи на
учебна дейност, обобщени знания за взаимоотношенията и
живот. Интелектуалният статус на децата показва, че те са
подготвени за новата си роля на ученици.
25
Анализ 20
на резултатите :
15
10 56
5
0
1 4 7 10 13 16 19
Табл. №10
№ Име, Бр.точки Календарна Вербална оценка

презиме, възраст
фамилия
1. А.Л.Ш. 30т. 6.58г. Високо развитие
2. А.П.М. 30т. 6г. Високо развитие
3. А.А.Г. 32т. 6.67г. Високо развитие
4. В.И.Г. 23т. 6.42г. Много добро
развитие
5. В.Б.П. 34т. 6.58г. Високо развитие
6. Г.С.С. 17т. 6.5г. Много добро
развитие
7. Д.И.К. 20т. 6.17г. Много добро
развитие
8. Д.А.Т. 26т. 6.58г. Високо развитие
9. Е.К.Т. 22т. 6.25г. Много добро
развитие
10. Е.П.Я. 24т. 6г. Високо развитие
11. И.И.Б. 24т. 6.75г. Високо развитие
12. Й.П.П. 20т. 6.67г. Много добро
развитие
13. К.М.К. 20т. 6.67г. Много добро
развитие
14. К.Г.В. 19т. 6.75г. Много добро
развитие
15. К.М.М. 32т. 6.75г. Високо развитие
16. К.Х.М. 14т. 6г. Много добро
развитие
17. М.Д.Х. 24т. 6.08г. Високо развитие
18. С.П.С. 19т. 6.5г. Много добро
развитие
57
19. С.И.И. 28т. 6.17г. Високо развитие
20. Т.В.П. 28т. 6.67г. Високо развитие
1 група - от 24 точки нагоре – високо развитие;

2 група - от 14 до 23 точки – много добро развитие;
3 група - от 0 до 13 точки – добро развитие;
4 група - от -1 до -10 – слабо развитие;
5 група - по-малко от -11 – умствена изостаналост .

дейност в първи клас. Резултатите от таблицата показват, че 11 от
децата /55%/ са с постижения към първа група, която отчита висок
резултат. 9 от изследваните деца /45%/ спадат към втора група –
много добри резултати.
Резултатите от това изследване показват, че децата са готови за

учебна дейност, те са добре подготвени и успешно ще се адаптират в
новата среда – училище.Това ще благоприятства протичането на учебна
дейност. Желанието на детето да постъпи в училище изразява неговата
вътрешна позиция, която дава своя отпечатък върху отношението на
детето към заобикалящите го хора и общуването с тях, върху неговото
поведение. Единството между придобитите от детето знания за
предметите и явленията от заобикалящата го действителност,
усвоените елементарни понятия, развитие на познавателните му
способности и интереси, степента на познавателна и мисловна дейност,
развитието на речта и елементите на учебна дейност създават у детето
необходимото ниво на готовност за усвояване на учебния материал в
58
първи клас. Значителният експериментален и теоретичен материал,
резултатите от диагностирането показват, че възможностите на
умственото развитие на децата са значително по големи, отколкото се
предполагаше. Изследванията доказват, че в условията на системно
обучение децата могат да осмислят не само външните свойства на
предметите и явленията, но и техните вътрешни,съществени връзки и
отношения: у тях се формира способност за абстракция, обобщение,
умозаключение, способности.
ЛЕГЕНДА:
%
1 група от 24т.нагоре – високо развитие
2 група от 14 до 23т. – мн.добро развитие
55% 3 група от 0 до 13т. - добро развитие
4 група от -1 до -10т. – слабо развитие
45% 5 група- по-малко от -11-умств. изостаналост
Групи
59
3.3. Сравнителен анализ на резултатите от
диагностирането на 5-6 и 6-7 годишните деца.
Извършеното диагностициране на ниво интелектуална

готовност на 5-6 и 6-7 годишните деца за училище е с помощта на
тест „Рисунка на човек” и тест „Въпросник на Керн Ирасек”.
Диагностиката дава възможност да бъдат отразени
особеностите и набелязани перспективите за развитие на всяко дете.
Въз основа на получените резултати се планира корекционната
работа за всяко дете. Използването на диагностични методи в
образованието все повече се разширява с оглед на изискванията за
индивидуален подход. Основна цел на диагностиката на готовността
на 5-6 и 6-7 годишните деца за училище се състои в установяване на
равнището и степента на развитие на определени способности и
възможности, и на цялостното развитие на децата, за да могат да се
справят с изискванията на училището. Актуалността на темата се
определя от необходимостта българското общество да се стреми да
осигури възможности за равен старт на всяко дете, независимо от
неговата социална или етническа принадлежност.
60
Показателите на готовността за обучение са развитие на
познавателните интереси; достатъчно широк умствен кръгозор;
комплекс от личностни качества, свързани с умението за учене,
осъзнаване способността за изпълнение на действия, формиран навик
за самоконтрол и самооценка, развитие на волевите качества с цел
съзнателно регулиране на поведението и познавателната дейност,
овладяна система от понятия и развитие на логическо мислене.
Компонентите, включени в готовността за училище, се
намират в единство и взаимодействие. Между тях се осъществява
непрекъсната взаимовръзка. Въпреки това е необходимо делението
им с оглед на тяхната значимост и по – целенасоченото въздействие,
ускоряващо развитието им.
Обобщени резултати на 5-6 годишните деца

Таблица № 11
Резултат от тестовете при 5-6 годишни деца Общо точки

Средна 14.4 13.5 24.3 52.2
аритметична
стойност Х-
емпирично
Максимална 20 20 34 74
стойност Х -
теоретично
Номер на Тест №1 Тест №2 Тест №3
теста ”Рисунка „Моторна „Въпросник
на човек” координация на Ирасек”
”
При отчитане резултатите на тестуваните 5-6 годишни деца

установих наличие на желание и умения да се учи, което се нарича
способност за обучение. Резултатите показват достатъчно високо ниво
на общо развитие. Преди всичко се има предвид нивото на
интелектуално развитие със запас от знания и представи, а така също
първоначални навици и умения за учебна дейност. Заедно с това у
61
детето е формирана нравствено-волевата готовност за учебна дейност.
Едно от важните условия на успешната подготовка за училище е
умението да се живее в колектив, да се съобразяваш с интересите на
другите, да уважаваш мнението на окръжаващите деца и възрастни.
Благодарение на това се създават възможности за формиране на
социални чувства, колективни взаимоотношения и развитие на
способностите на децата.
Високи резултати констатирах и в тест „Въпросник на Ирасек”.
От отговорите на децата се отчита Х – емпирично 24.3, при Х-
теоретично 34. В резултат на целенасоченото обучение 5-6 годишните
деца имат натрупани знания и отношения; определят взаимовръзки
между предмети и явления от заобикалящата ги действителност.
Обобщени резултати на 6- 7 годишните деца

Таблица №12
Резултат от тестовете при 5-6 годишни деца Общо точки

Средна 13 11.2 31.3 55.5
емпирично
Максималн 20 20 34 74
а стойност
Х -
Номер на Тест №1 Тест №2 Тест №3
теста ”Рисунка „Моторна „Въпросник
”
Количествената характеристика на резултатите на децата от

първа част на тест „Рисунка на човек” също е с висока стойност-
ср.арит. Х – 13 при Х теор.- 20. Това е резултат от обогатения опит,
умения на децата да определят структурата на междуличностните
отношения и да я изразяват адекватно в рисувателния процес. Езикът
62
на рисунката по-открито и по-искрено от вербалния език предава
детските преживявания. Получените резултати ни дават представа за
субективната оценка на детето на средата, в която е отглеждано и на
тази, в която то учи и играе.
При диагностициране на 6-7 годишните деца за способността
моторна координация отчетох резултати със следните стойности:
ср.аритм. Х – 11.2 при Х теор. – 20. Това е следствие на умението им да
откриват и поправят изобразителни грешки чрез разкриване на усета за
правилност, одобрение или неодобрение, чувствителност. Рисуването е
свързано с цялостното психофизическо развитие на детето. Децата
проявяват предпочитание към рисувателната дейност и при системно
обучение резултатите от рисунките отчитат високи стойности и проява
способността за различаване на емоционалните състояния.
По- ниски резултати отчетохме при 6-7 годишни деца, които се
затрудняват да пресъздадат физическия образ на човешка фигура в
следствие на по-абстрактното усвояване на знания, квалификация и
диференциране на предмети и обекти от заобикалящата ги среда.
От диагностицирането на децата за изява на способността им

моторна координация, констатирах , че при Х теор. – 20точки, те
достигат Х ср.аритм. 11.2 точки. Според моите наблюдения по-
ниските резултати са емоционален индикатор за наличие на
емоционален проблем при детето, а не неумение за справяне с
поставената задача, ограничен познавателен опит или неразбиране.
Детето за разлика от възрастните рисува не само това, което вижда и
знае, а преди всичко това, което чувства. Развитието на адаптивните
способности на децата е условие за формиране на личностната им
позиция в училищe. В този ред от мисли разглеждаме единството
63
между адаптацията и готовността за дейност – свързани помежду си
и оказващи влияние върху детската личност.
Сравнителни резултати от тестовете на 5-6 и 6-7

годишните деца
Таблица № 13
Сравнителни резултати от тестовете Общо точки
Средна
14.4 13.5 24.3 52.2
емпирично
при 5-6
г.деца
Средна
13 11.2 31.3 55.5
емпирично
при 6-7 г.
деца
Максималн
20 20 34 74
а стойност
Х -
Номер на
Тест №1 Тест №2 Тест №3
теста
”Рисунка „Моторна „Въпросник
”
На база получени данни от тестуването на децата, изведох за 5-6

годишните средна емпирична стойност – 52.2, а за 6-7 годишните –
средна емпирична стойност – 55.5, при теоретично максимална
стойност- 74, което е над 50% успеваемост /таблица № /.
Има наличие на висока степен на развитие на интелекта при децата
и от двете изследвани групи. Придобитите знания за предметите и
64
явленията от заобикалящата действителност, усвоените елементарни
понятия, развитието на познавателните способности и интереси,
степента на познавателна и мисловна дейност, развитието на речта и
елементите на учебна дейност създават у детето необходимото ниво на
готовност за усвояване на учебния материал в първи клас.
Стимулът за успешно обучение в училище, определени изисквания,
отношение към ученето като сложна и сериозна дейност и отношение
към връстниците като партньори в тази дейност, желанието на децата
да станат ученици, да се учат, да заемат новата социална позиция,
стремежът им към дейност, която има обществено значение, цялата
тази насоченост в определена степен оказва влияние при изследване на
6-7 годишните децата. Запазвайки същественото си място в детския
живот , игровите форми постепенно се изместват в нов тип дейност –
ученето, която получава нова личностна и социална значимост за
нейния субект и е свързана с нов тип психична регулация при 6-7
годишните деца. При прехода от детска градина в първи клас
социалното положение на отделни деца може да се измени или запази.
Получените резултати ми дават основание да твърдя, че готовността
е индивидуална, личностна характеристика с конкретни параметри и
възрастовите различия не са от особено значение. Определящи преди
всичко предпоставки за постъпване в първи клас трябва да са общото
развитие на детето, достигнатото от него психофизическо и социално
развитие, интелектуален потенциал, а не достигането на определена
възраст. Светът на детето е едно непрекъснато разширяващо се
изследователско поле.
Значителният експериментален и теоретичен материал,
резултатите от изследването показват, че възможностите на умствено
развитие в предучилищна възраст са значително големи както при 5-6,
така и при 6-7 годишните деца. Придобитите знания за явления и
65
предмети от заобикалящата действителност, усвоените елементарни
понятия, развитието на познавателните способности и интереси ,
степента на познавателна и мисловна дейност и елементите на учебната
дейност създават у детето необходимото ниво на готовност за
усвояване на учебния материал в първи клас. Дейността на детето
приема форма на учебна дейност тогава, когато придобиването на
знания стане осъзната цел на неговата активност, когато то започне да
разбира, че изпълнява едни или други действия, за да научи нещо ново.
Основният стремеж в настоящата разработка е преодоляване на
схващането, че подготовката на децата за обучение от училищен тип се
свежда до усвояване на примитивен вариант на учебното съдържание
за първи клас. С оглед успешното преминаване през кризисния
преходен период следва да се реализира не обучаваща, а развиваща
психиката програма.
На база получените резултати от изследването считам, че в период
от 5-6 до 6 - 7 годишна възраст, въпросът за готовността на децата за
училище се решава от само себе си и не се обвързва с възрастта, а с
индивидуалните особености на всяко от децата. Пътят на развитие на
всяко дете е много индивидуален, така в училищна възраст децата
постъпват с различен капацитет от опит - знания, умения, навици и
привички. Най–важното е то да има добро умствено развитие, което се
явява основа за успешното овладяване на учебните знания, умения и
навици, а също така за поддържане на оптималния темп на
интелектуалната дейност, за да може детето да работи заедно с класа.
Различието в получените резултати при 5-6 и 6-7 годишните деца
се дължи и на основното различие между готовността за учене и
училищна готовност. Първото понятие се прилага към учащите във
всички възрасти, а второто само към децата, на които им предстой да
постъпят в първи клас. Ето защо приемствеността е необходимо
66
условие за осигуряване на „безкризисен” процес на развитие на детето.
Значителният експериментален материал, резултатите от изследването
показват, че възможностите на умствено развитие на децата са
значително по-големи, отколкото се предполагаше.
Сравнителни резултати от тест"Рисунка на

човек"
100
точки
6-7г. Деца
50
5-6г. Деца
0
1 3 5 7 9 11 13 15 17 19
деца
Интерес представляват и отговорите от диагностирането на 5-6 и 6-

7 годишните деца от тест №3 / таблица №…./. При отчитане на
резултатите се наблюдават относително по-слаби стойности при 5-6
годишните деца – ср. аритм. Х – 24.3, при ср. аритм. Х – 31.3 за 6-7
годишни деца. По-добрите резултати при 6-7 год . деца , според мен се
дължат на по- обогатения им социален опит, способността за
разбиране, умения да се ориентират по-добре при назоваване на
понятия, обекти и явления от действителността.
Съществено значение за интелектуалната подготовка на децата за
училище има даването на обобщени знания за взаимоотношенията и
живот и във връзка с това формирането на обобщени способи на
умствена дейност на децата от предучилищна възраст. Детето не е
пасивен обект, а субект, който активно участва при усвояване на
67
определени знания, при осъзнаване на връзките и
отношенията,съществуващи между предметите и явленията от
околната действителност, изразява отношението си към поставените от
педагога задачи. Имено в този процес се поставят и основите на
интелектуализацията на детската личност.
Получените резултати при 5-6 и 6-7 годишните деца са на едно
сравнително високо равнище, което показва, че децата успешно ще се
справят с предстоящата им роля- ученик, могат успешно да постъпят в
първи клас.
Съществува закономерност, че с течение на времето детската
рисунка на човек се обогатява с все повече детайли, така че ако 6-7
годишно дете изпуска такива детайли, като уста, ръце , глава, очи, нос,
тяло, крака – на това трябва да се обърне внимание. При провеждането
и отчитането на резултатите от диагностичните процедури и при двете
възрастови групи, разликите, които съществуват в интелектуалното им
развитие е необходимо да се коригират чрез целенасочена работа на
детския учител, като се използват както класическите принципи,
методи, средства и форми на работа, така и умелото използване на
интерактивните методи за обучение.
68
Сравнителни резултати от тест "Въпросник на Ирасек"
35
30
25
резултати 5-
20
точки
6г.деца
15 резултати 6-7 г.
деца
10
5
0
1 3 5 7 9 11 13 15 17 19
въпроси
Индивидуалните и възрастовите особености на децата и от двете

възрастови групи са от голямо значение за успешно адаптиране в
условията на детската градина и за успешното им преминаване в по-
горна степен на обучение училището. Всяко дете е натрупало
значителен познавателен опит в своето развитие благодарение на
нарасналите познавателни интереси и бързо развиващите се
познавателни процеси в къщи или в детската градина.
В детската градина се осигуряват в зависимост от възрастовите и
индивидуални особености на децата оптимални условия за:
- практическо, активно и творческо развитие;
- разширяване на междуличностните взаимоотношения,
комуникативните компетентности в съответствие с нарасналите
възможности на детето за опознаване на заобикалящия го свят.
Първото прекрачване на училищния праг е влизане в
преддверието на особен свят, свят изпълнен с нови възприятия,
знания и умения. Той разширява вселената на детето, но и буди у
него вълнения и тревоги. Малкият човек е любопитен, нетърпелив за
нови преживявания, изпълнен е с желание и готовност да бъде
„голям”. С постъпването на детето в училище започва нов голям
69
период от неговото съществуване. Преход от възраст на крайности и
вълнение, към възраст на спокойствие, съсредоточаване и
индивидуализъм. Едно от важните условия на успешната подготовка
за училище е умението да се живее в колектив, да се съобразяваш с
интересите на другите, да уважаваш мнението на окръжаващите деца
и възрастни. Благодарение на това се създават възможности за
формиране на социални чувства, колективни взаимоотношения и
развитие на способностите на децата. Съзряването за училищна
работа е скок в интелектуалното развитие, засилване на паметта и
вниманието на детето. Постигането на дълбока, истинска мотивация
към учебния процес е ключът към успешно самостоятелно навлизане
в „света на възрастните”. До 6 - 7 годишна възраст, въпросът за
готовността на децата за училище се решава от само себе си и
родителите често биват разочаровани, когато разберат, че детето им
не е подготвено за училище.
Детето от предучилищна възраст има огромни възможности за
развитие и способности да възприема. У него е заложен инстинкта за
познания и изследване на света, да открие, да разгадае, да опознае.
Не трябва да се жалят сили и време, те многократно ще се отплатят.
Детето ще пристъпи прага на училището с увереност, ученето за него
ще бъде не тежко и непосилно психическо бреме, а радост и
удовлетворение от постигнатите лични резултати.
70
4. Обобщение и изводи
Живеем в общество, което се развива с изключително бързи

темпове. Изправени сме пред редица проблеми, които всекидневно
преодоляваме, но може би забравяме главното, че решението на
нашите проблеми се крие в „ръцете” на нашите малки наследници. В
забързаното ни ежедневие и постоянните проблеми и те имат право
на щастливо, безгрижно детство, с което да им дадем добър старт в
живота чрез предучилищното възпитание. Демократизирането и
хуманизирането на обществото изисква да се положат максимални
усилия за даване на равен шанс на всяко дете за качествено
обучение.
Разгръщането на интелектуалния потенциал в първите седем
години допринася за пълноценното им реализиране през целия им
живот.
От 2012 година влиза в сила Закон, който регламентира
задължително предучилищно образование две години преди
постъпване в първи клас, ето защо е необходимо да се познава
готовността на всяко дете за училищно обучение. Всяко дете,
71
навършило календарна възраст за училище, става ученик, но не всяко
е достигнало ниво на „училищна зрялост”. Съвременното разбиране
и подход към проблема е да се извършва предварителна диагностика
на всяко дете, която е от изключителна важност за неговото по-
нататъшно развитие.
Резултатите от изследванията като цяло показват, че независимо
от възрастовите особености, децата са с достигната степен на
интелектуална готовност за училище. На база получените резултати
отчитаме, че на практика във всяка една група има по 2-3 проблемни
деца.
Развитието на фината моторика е изключително важен момент
като отчитаме ролята му за когнитивното развитие на детето и
базисните й функции в готовността за училище.
Детето от предучилищна възраст има огромни възможности за
развитие и способности да възприема. У него е заложен инстинкта за
познания и изследване на света, да открие, да разгадае, да опознае.
Не трябва да се жалят сили и време, те многократно ще се отплатят.
Детето ще пристъпи прага на училището с увереност, ученето за него
ще бъде не тежко и непосилно психическо бреме, а радост и
удовлетворение от постигнатите лични резултати.
Въз основа на отчетените резултати могат да се направят
следните изводи:
1. Съчетана с игровата дейност, диагностиката дава бърз и ефикасен
резултат за отчитане интелектуалната готовност на децата за
училище.
2. Адаптацията на малкия човек в училище протича по различен
начин у всяко дете - при едни е бърз и плавен, при друг по-
бавен и изпълнен с трудности.
72
3. Единството между придобитите от детето знания за предметите и
явленията от заобикалящата го действителност, усвоените
елементарни понятия, развитие на познавателните му
способности и интереси, степента на познавателна и мисловна
дейност, развитието на речта и елементите на учебна дейност
създават у детето необходимото ниво на готовност за усвояване
на учебния материал в първи клас.
4. Детската рисунка отразява „качеството” на мисловната схема,
която непрекъснато се развива и обогатява.
5. Най–важното е детето да има добро умствено развитие, което се

явява основа за успешното овладяване на учебните знания,
умения и навици, а също така за поддържане на оптималния темп
на интелектуалната дейност, да за може детето да работи заедно с
класа.
6. Детето от предучилищна възраст има огромни възможности за

развитие и способности да възприема. У него е заложен
инстинкта за познания и изследване на света, да открие, да
разгадае, да опознае. Детето ще пристъпи прага на училището с
увереност, ученето за него ще бъде не тежко и непосилно
психическо бреме, а радост и удовлетворение от постигнатите
лични резултати. За да е успешна учебната дейност на детето, то
трябва да има определени умения и навици, подготовка на ръката
за писане.
Базирайки се на получените налични данни от резултатите за

интелектуалната готовност на 5-6 и 6-7 годишните деца за училище,
препоръчвам да се продължи работата по отношение усъвършенстване
способността за развитие на фината моторика. За постигане на
73
максимални резултати, с оглед подготовката им за училище,
възпитателно- образователния процес в предучилищна възраст трябва
да е непрекъснат, целенасочен, съобразен с възрастовите и
индивидуални особености на децата от целия предучилищен период.
Главна задача на подготовката за училище е осигуряване на общо
развиващ ефект от обучението и възпитанието, който да формира у
детето такива качества, които са необходими за успешно начало на
учебната година: умения за живот сред групата деца, умения да се
включва в съвместна дейност, желание да се учи, да придобива знания.
5. Литература
1. Ангелова Л.; Ангелов Б. „Основи на педагогическата

компетентност” УИ „Св.Климент Охридски” 2006 г.
2. Бижков Г. , Стоянова Ф., С, 1996г.,

„Диагностика на готовността на децата за училище”
3. Бижков Г., Стоянова Ф., УИ „ Св. Климент Охридски”, С,

2004,
„Тест за диагностика на готовността на децата за училище” –
книга за учителя.
4. Витанова Н. и колектив „Активността на детето в
ДГ”.изд.”Просвета”1993г.
5. Гюров Д., В.Гюрова., И.Колева., Л. Витанов ., Програмна

система “Ръка за ръка” за предучилищна група в детската градина 5-
6 годишни Просвета С. 2006 г.
6. Гюрова, В. и колектив „Интерактивността в учебния процес (или

за рибаря, рибките и риболова)”, С., Агенция Европрес, 2006г.
74
7. Дачева Муси, ИК „Светулка”, С, 2005г.,
„Рисунка – тест, тест – рисунка”
8. Драгалова Е., Ботева Д. , Попов Т.,

„Педагогическа и психологическа диагностика”
9. Паунов, Васил, „ Изследване готовността на 5-6 годишните деца

за училище”, С, 2013г.
75

2 PKS

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

2 PKS

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ДЕПАРТАМЕНТ ЗА ИНФОРМАЦИЯ И ПОВИШАВАНЕ

ТЕМА: „ Интелектуална готовност на

1.Мотивация за избор на темата……………………… 3 стр.

2.Организация и методика на диагностирането……... 8 стр.

2.1. Цел, задачи, обект, предмет, хипотеза и методика на

2.2 Диагностични процедури………………………... 11 стр.

2.2.1 Тест „ Рисунка на човек”……………………….. 11 стр.

2.2.2. Тест на Керн - Ирасек…………………………... 13 стр.

3. Анализ на резултатите от диагностиката………….. 15 стр.

3.1. Анализ на резултатите от диагностиката на 5-6

годишните деца………………………………………… 19 стр.

3.2.Анализ на резултатите от диагностиката на

6-7годишните деца……………………………………. 39 стр.

3.3. Сравнителен анализ на резултатите от

диагностицирането на 5-6 и 6-7 годишните деца…… 58 стр.

4. Обобщение и изводи………………………………… 69 стр.

Свидетели и участници сме в процеси на социално-

2.1. Цел, задачи, обект, предмет, хипотеза и методи на

Целта на диагностицирането е да се установи равнището на

Обект на диагностирането е интелектуалната готовност на 5-6 и

Предмет на диагностирането е зависимостта на началната

Хипотеза- допускаме, че ако 5-6 и 6-7годишните деца имат

- индивидуалните особености на децата;

Контингент на диагностика са 20 деца на 5-6 годишна възраст от

- тест „Рисунка на човек” - /Приложение №1/;

Показатели – символите, основните образи и графемите,

2.2 Диагностични процедури.

Детската рисунка е едно откровено разкриване на нейния

Тестът „Рисунка на човек” за изследване интелекта на

IQ= /УВ : КВ/ .100, където КВ е календарната възраст на

Норми за определяне на умствената възраст:

2.2.2. Тест на Керн – Ирасек.

Тестът се състои от попълване на въпросник /анкетна карта/ от 20

Описание на анкетна карта – „ Въпросник на Ирасек”.

Количествените резултати от теста се разделят на 5 групи:

Децата събрали точки от 13 до 24 се считат готови за учебна

От детето, което постъпва в първи клас се изискват не само

Анализ на резултатите от тест „Рисунка на човек”

Рисуването отразява твърде много страни от цялостното

Важна е позата на изобразената фигура:

Видът на тялото също говори за това как се чувства автора:

Отчитането на резултатите от изследването се извърши от

Цел на теста “Рисуване на човек” е определяне равнището на

Норми за определяне на умствената възраст:

След отчитането на умствената възраст по горната таблица

Анализ на резултатите от тест „Рисунка на човек”

Анализ на резултатите: таблица №3

Обобщени резултати от тест „Рисунка на човек”:

№ Показатели Бр.точки Характеристика

100% в рисунките на децата

Прекалено голяма глава е

Малка глава, по-малка 1/10 от

Децата обичат да рисуват и чрез рисунката може да се изследват

Резултатите от изследване на моторната координация

Обобщен анализ на резултатите от тест

Рисувателният тест „ Рисунка на човек” заема особено място

Анализ на резултатите от тест на Керн – Ирасек.

По отношение на въпросите от анкетна карта /Приложение №2 / се

1. „Кое животно е по-голямо – конят или кучето?”

№ отговор Бр. деца

2. „ Сутрин закусваме, а денем…..?”

3. „Денем е светло, а нощем е …?”

4. „Небето е синьо, а тревата е …?”