ТЕМА 1
А. ИГРАТА В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА
И В ОБРАЗОВАНИЕТО
Играта е култура за детето.
Игровата култура не се предава по
наследство. Тя се формира у
децата и се развива. Играта е
форма на живот за детето, главно
средство за неговото развитие и
формирането на специфични
човешки способности. В играта
децата опознават себе си и как да
се справят с предизвикателствата
в света. След играта децата са по-
концентрирани, изобретателни.
За силата и ефективността на
играта определяща е ролята на
възрастния. В Конвенцията за
правата на детето се утвърждава
правото на детето за игра.
Международната асоциация по
защита правата на детето на игра
е разработила Декларация за
правото на детето да играе, в
която се заявява: -Децата са
фундамент на бъдещето, а играта
е неотделна част от този
фундамент. - Играта помага на
децата да се развиват във
физическо, интелектуално,
емоционално и социално
отношение; - Играта създава
чувство за удовлетвореност и
успех; -Играта е начин да се
научат да живеят, а не е просто
прекарване на свободното време.
В ИГРАТА СЕ ПОСТИГА: -
Самостоятелно откриване на
значима информация; -
Овладяването на знания в
непосредствен и опосредствен
контекст - Стимулиране на
любознателността у децата
- Произволното конструиране на
действителността в условен план.
ИГРОВАТА КУЛТУРА разкрива
своето съдържание чрез система
от способи и умения, въплътени в
различни компоненти на играта.
ИГРОВАТА КУЛТУРА на всяко дете
се развива от собствената
динамика, която се определя от:
- Характера на социалното
обкръжение и културния
контекст; - От закономерностите,
проявяващи се приобособяването
на играта; - Възрастовите и
индивидуални особености при
развитието на детето.
1. ВЪЗМОЖНОСТИ за овладяване
на игрова култура - По
традиционен път от детската
субкултура в разновъзрастовите
групи;- Чрез преднамерено
формиране на игрови умения;
Играта не възниква спонтанно.
Може да бъде спонтанно
желанието за игра. Играта е част
от детската субкултура. Предава
се наизуст – от дете на дете. Ако
съществува разновъзрастова
детска група, играта се предава по
естествен път – от дете на дете.
(Големите – 13-14год. играят, а
малките – гледат.) Днес има
малко на брой деца в семейството
и няма как да бъде оформена
разновъзрастова група. Децата не
играят на открито сами. По-
голямата част от времето си
децата прекарват пред ТВ.
Вълнуват се и преживяват всичко
пред екрана. В детската градина
децата са от една и съща
възрастова група и те няма как да
си предадат опит помежду си.
В съвременното общество
традиционният път за
овладяване на игрова култура е
прекъснат.Причини-
Усложнени условия на живот; -
Съвременни технологии;
- Малко деца в семейството;
- Едновъзрастови групи и класове
в образователните институции;
- Ангажираност на по-големите
деца с високо технологични игри
и др.Закон за Предучилищното и
училищното образование, чл. 53
„Предучилищното образование
полага основите за учене през
целия живот, като осигурява
физическото, познавателното,
езиковото, духовно-
нравственото, социалното,
емоционалното и творческото
развитие на децата, отчитайки
значението на играта в процеса на
педагогическото
взаимодействие.”
2. РАЗВИВАЩИ ФУНКЦИИ НА
ИГРАТА В ДЕТСТВОТО.
ДЕТСТВОТО – най-важният
етап на развитие в живота
Интерактивното влияние на
ранния опит и проявата на гените
засягат архитектурата на
развиващия се мозък. Ранните
условия на заобикалящата среда,
депривацията, стреса, езика на
взаимоотношенията – буквално
„извайват” развиващия се мозък.
 Мозъчната архитектура се
изгражда „отдолу - нагоре”, по-
високият капацитет се развива по-
трудно, ако по-ниският не е
правилно развит (в резултат от
стрес, отглеждане в различни
семейства и т.н.). -Мозъчните
връзки се стабилизират с
възрастта и все по-трудно се
променят. -Доброто хранене и
богатият опит се отразяват на
развитието на мозъка.
Възможност – Ранно детско
развитие /РДР/
Съществуват критични или
чувствителни периоди, по време
на които трябва да се получат
определени видове стимулация.
-Сензорни пътеки – /зрение, слух/
-Език;-Висша когнитивна функция;
Децата, които започват
развитието си с изоставане,
остават в това положение.
3. ИГРОВО БАЗИРАНО
ОБРАЗОВАНИЕ
- Игроизация на съвременната
социокултурна среда.
- Лудична концепция за живота.
- Игроизиране на обществото
- Игроизиран стил на живот.
- Игроизация: проникване на
елементи от играта в най-
различни социални и културни
практики.
4.УСЛОВИЯ Играта може да се
използва като инструмент за
учене, тъй като в нея има
възможности за:
-Учене в широк социален
контекст;-Преработка на
информацията „отдолу нагоре“;
-Учене чрез откриване;
-Решаване на комплексни,
автентични задачи;
-Познание, основаващо се на
естественото любопитство и
активност на децата.
РАЗВИТИЕ НА ПОТРЕБНОСТНО-
МОТИВАЦИОННАТА СФЕРА-
Вътрешната мотивираност на
играта поражда нови смисли и
мотиви.- Играта довежда до поява
на учебни мотиви, нови начини за
дейност, което подготвя прехода
към следващия възрастов етап.
РАЗВИТИЕ НА МИСЛЕНЕТО
- Играта стимулира
познавателното развитие на
децата в едни от най-значимите
направления:развитие на
символична функция на
съзнанието развитие на
умствените действия;
децентрация.- Г. Хетцер посочва,
че готовността за училище се
изгражда на „зрелостта“ на
символичната функция на
съзнанието, т.е. на отношението
към замъка като символ на
определена действителност.
РАЗВИТИЕ НА ПРОИЗВОЛНОСТТА
Развитието на произволността е
едно от най- важните постижения
в предучилищна възраст.
Л. С. Виготски – парадоксът в
играта е, че детето се подчинява
на правилата на играта и
доброволно се отказва от това,
което му се иска реално. Играта е
школа за волята и морала.
РАЗВИТИЕ НА ВНИМАНИЕТО И
ВОЛЯТА– проява на
инициативност, приемане на
непривлекателни задачи,
отговорност. РАЗВИТИЕ НА
ЕМОЦИОНАЛНАТА СФЕРА - В
играта се задълбочава
емоционалния живот на децата
като непосредствено влияе за
развитие на емоционални
стереотипи и развитие на
всичките социални емоции.
-Ориентация в човешките
отношения, разбиране на
чувствата, моделиране на
ситуации, предизвикващи
различни преживявания и
обогатяване на емоционалния
опит.РАЗВИТИЕ НА СЪЗНАНИЕТО-
Предучилищната възраст се
характеризира като възраст за
развитие на съзнанието.
- „Вътрешна социалност“ –
общуване със себе си,
осъзнаване на себе си,
усвояване на собственото „Аз“,
формиране на многообразен
„Аз“ – адаптивен и гъвкав.
- Осъзнаване на своето място
в обществените отношения и
себе си като субект на
дейността, на общуването ит.н.
РАЗВИТИЕ НАВЪОБРАЖЕНИЕТО
ТВОРЧЕСТВОТО- (Даниъл Пинк -
книгата „Изцяло ново мислене” ) -
Възход на дясното полукълбо –
баланс, тъй като двете половини
играят роля в почти всичко, което
правим. - Неговият специален
талант е в способността му да
интерпретира нещата синхронно.
Тази страна на мозъка се е
специализирала да вижда много
неща едновременно: да вижда
всички части на геометрична
фигура, да разпознава форми, или
да вижда всички елементи на
дадена ситуация и да разбере
какво означават те.
- Посочва шестте основни
способности необходими в новата
реалност – сред тях – Емпатия,
Игра, Смисъл.
5.ПОНЯТИЕ ЗА ИГРОВИ
ТЕХНОЛОГИИ
Педагогическите игрови
технологии /ПИТ/ са съвкупност
от взаимосвързани съвместни
действия и операции на педагога
и децата, предназначени за
формиране и развитие на
самостоятелната игрова дейност
на децата и повишаване на
игровата им култура.
Педагогически игрови технологии
не са еднозначни, а
многовариантни, диференцирани,
индивидуализирани, което
подчертава творческия им
характер.
6.СТРУКТУРНО ФУНКЦИОНАЛЕН
МОДЕЛ И ТИПОЛОГИЯ НА
ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИГРОВИ
ТЕХНОЛОГИИ – глобални, етапни
и оперативни игрови технологии
Условия, подпомагащи
зараждането и развитието на
детската игра-непосредствен и
опосредствен опит на децата
-стратегии на педагогическо
взаимодействие-оптимална
организация на предметно-
игровата среда-формираща
работа за повишаване на игровата
култура.
7.СТРАТЕГИИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ 1.Взаимно
обогатяване – свободен избор,
инициатива, взаиморазвитие
2.Съдействие – присъствие,
образец, насърчаване
ТЕМА 2
Б. ГЕНЕЗИС НА ВИДОВЕТЕ ИГРИ.
СИСТЕМА НА ДЕТСКАТА ИГРОВА
ДЕЙНОСТ.
1.ПРЕДПОСТАВКИ ЗА
ВЪЗНИКВАНЕТО НА ИГРАТА:
-емоционално общуване на
възрастните с детето,които
използват играчки и игрови
елементи за привличане на
вниманието на детето и
установяване на контакт и
забавление.
- активността на детето също е
насочена към контакти с
възрастните, защото то има
инстинктивен стремеж за такова
общуване. С израстването на
децата се увеличава и тяхната
активност.
Към 3-4 месечна възраст детето
все повече се фокусира върху
различни предмети. След 4-я
месец детето открива, че ако
докосне предмета, ще
предизвика някакъв ефект и
започва многократно да повтаря
успешните движения. Тази
активност на децата в
литературата се означава като
манипулативна дейност, игри –
упражнения, но все повече се
налага терминът „функционална
игра”.
2.ФУНКЦИОНАЛНА ИГРА
Разгръща се в две посоки:
- съсредоточеността на детето
към себе си, игра със себе си -
най-често с части от собственото
тяло. - Обектно насочена,
ориентирана към опознаване на
предмети от заобикалящата среда
детето. ВАЖНИ УСЛОВИЯ за
развитие и обогатяване на
Функционалната игра са:
-Възможността за свободно
движение на детето;
-Емоционално общуване с
възрастните и тяхното
положително отношение към
неговата активност;
-Организацията на предметната
среда около детето, която да му
позволява да изследва различни
обекти.
Около 7-8 месец възможностите
на детето за действия с
предметите се увеличават,
поради прогреса на хватателните
движения и възможността за
придвижването му в
пространството. Променя се и
общуването на възрастните с
детето – те все по-често насочват
активността на детето към
елементарните действия с
предмети от бита и с детските
играчки. Много по-лесни и
подходящи за овладяване са
действията с предметите –
играчки.
В играта - всичко е наужким, но
преживяването е истинско за
детето!!!!!
3. ПРЕДМЕТНА ИГРА - Овладяване
на умението предметите-играчки
да се използват според
предназначението им.
- Откриване на функционални
връзки между предметите.
- Насочване на вниманието към
предназначението на предметите
и пренос на действията към други
предмети.
4.СЮЖЕТНО-РОЛЕВА ИГРА.
Насоки за развитие на Сюжетно-
ролевата игра.Предпоставки за
възникване:-Оптимално развитие
на предметната игра; - Поява на
„Аз-а“; - Усвояване на умения за
приемане на роля.
ХАРАКТЕРИСТИКА: Ролята и
въображаемата ситуация са
открити, а правилата са скрити.
Децата приемат ролята на
възрастния. В игровото
претворяване той е представен
откъм своята социална функция,
професия и длъжност.
ДИНАМИКАТА в разгръщането на
СРИ се разкрива в няколко
насоки: Първата проследява
наименованието като основен
механизъм за преобразуване на
реалното действие в игрово.
Втората насока представя
изменението на тематиката и
съдържанието на играта;
Третата се свързва с
пресъздаването на съвместната
дейност и отношенията между
възрастните
Възрастният учи детето да играе
само!!!
5.ТЕАТРАЛИЗИРАНИ ИГРИ - ТИ са
изградени на основата на
литературно произведение.
В литературата се използва
терминът игра – демонстрация.
Но в тези игри ние използваме и
музика и пантомима, и
изобразително изкуство, затова
по-правилно е да се наричат
театрализирани игри
6.СТРОИТЕЛНО-КОНСТРУКТИВНИ
ИГРИ В рамките на СРИ се
зараждат строително-
конструктивната игра (СКИ) и
детските театрализирани игри
(ТИ). Постепенно те се обособяват
като самостоятелни игри, които
освен че имат всички
характеристики на творческата
игра, притежават и някои от
белезите на игрите с открити
правила и се определят като
преходен към тях вид.
ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ СКИ и
ТИ - Развитието и обогатяването
на СРИ -Потребността на децата
да проникнат зад професионално-
длъжностните и социалните роли
на възрастните.-В творческите
игри се пресъздават субект –
субектни отношения (ТИ) - В
строително-конструктивните игри
отношенията са субект- обект
(S – O в СКИ).
ТВОРЧЕСКИ ИГРИ - СРИ, СКИ,
ТИ /ТЕМАТА ЗА ИГРИТЕ/
В СРИ, СКИ и ТИ - Първоначално
правилата се опират на ролите и
ситуацията, но са скрити. Те
произтичат от сюжета, обособяват
се от него, след това се обобщават
и придобиват характер на
истински правила. Тогава
актуални за децата стават игрите с
открити правила.Генетично най-
късната разновидност на детската
игрова дейност са игрите с готово
съдържание и с открити правила.
7. ИГРИ С ГОТОВО СЪДЪРЖАНИЕ
И С ОТКРИТИ ПРАВИЛА
АВТОДИДАКТИЧНИТЕ ИГРИ,
Спортните и подвижните игри,
Музикалните игри, Компютърните
игри, Традиционните народни
игри. Автодидактизъм – свойство
на играта сама да обучава децата
чрез своето съдържание,
действия и открити правила.
КРИТЕРИИ за разграничаване на
играта от игро-подобни и
неигрови действия: - Играта е
свободна дейност;- Играта винаги
се играе за удоволствие;- Играта е
обособена, затворена структурно
– времева цялостност (играта име
свое време и пространство,
различни от физическите).
8.Дейности и педагогически план
на функциониране на играта в
педагогическия процес на
детската градина и началното
училище.ДЕЙНОСТЕН ПЛАН –
отразява естествения генезис и
последователната поява на
видовете игри в детския живот.
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПЛАН - отразява
използването на играта за
разрешаване на педагогически
цели и задачи.ТИПОВЕ
ОТНОШЕНИЯ, ПРЕСЪЗДАВАНИ В
ИГРАТА:1.Учебно взаимодействие
– урок; 2.Игрови компоненти –
форми с игров компонент;3.
Игрова задача – игрова
педагогическа форма.4.Игра –
позиции на педагога - позициите
на детето.
ТЕМА 3
В. ТЕХНОЛОГИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ
НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ
ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ ЗА
Обобщаване и РАЗВИТИЕ НА
сюжетно-ролева игра(СРИ)
ТЕМА 3
1. СТРУКТУРНИ КОМПОНЕНТИ на
СРИ:1. Игров замисъл - обобщено
или разгърнато представяне на
целта, задачите или темата на
играта. 2. Въображаема ситуация
- поражда се от двойствеността на
играта и условността на игровите
действия.3. Роля - чрез нея се
организират действията, чрез
които децата пресъздават живота
и дейността на възрастните. 4.
Сюжет - последователността от
събитията. Елементи на сюжета са
персонажите, ситуациите и
събитията. 5. Игрови действия -
чрез тях се реализира замисълът и
се изменя игровата ситуация, така
възникват нови образи.6. Игрови
взаимодействия – взаимната
връзка между персонажите
2. ДИНАМИКА В РАЗГРЪАНЕТО НА
СРИ Свързана е с възрастовите
особености на децата и игровия
им опит. На всеки възрастов етап
характерът на самостоятелната
игра на децата е различен – на
една игра играе детето на 2 год.,
на друга – детето на 4 или на 6
год., поради различната степен на
развитие. Това до голяма степен
се определя от създалата се
конфигурация от способности и
непосредствения жизнен опит,
съобразно които изменение
претърпява мотивацията и самата
структура на съдържание на
детската игра. Умението за
създаване на съвместна игра не е
характерно за 3год. деца, а за
6год.
3. ОСНОВЕН МЕХАНИЗЪМ НА
СРИ. ВИДОВЕ ИГРОВИ ДЕЙСТВИЯ.
Основен механизъм на играта е
заместването. В играта всичко е
заменено – реалните персонажи
са заменени от игрови, обектите
са заменени от играчки. Играе се
„наужким”.
Развитието на играта може да се
представи като преход от
предметното към вербалното
заместване.
 ВИДОВЕ ИГРОВИ ДЕЙСТВИЯ
Вербално заместване
-Вербални игрови действия
-Условни игрови действия,
означени с жест
-Имитационни действия без
предмет -Условни предметно-
игрови действия със заместващ
предмет -Условни предметно-
игрови действия с предмет -
играчка Предметно заместване
- Кукла – бебе - заменено е -Има и
двойно заместване – лъжичката е
заменена с клечка, камиончето –
със столче - Няма предмет – чрез
имитация детето вади пари от
джобчето си. - Чрез жест – детето
завърта ръчичката си и казва: Ето
ти 5 лв.
4. ОСНОВНИ СПОСОБИ ЗА
ПОСТРОЯВАНЕ НА СРИ.
 Предметно – игрови способ
 Ролеви способ Съвместно
създаване на сюжети и събития
5. ФОРМИРАНЕ НА ИГРОВИ
УМЕНИЯ ПРИ ПРЕДМЕТНО-
ИГРОВИЯ СПОСОБ
Първият способ за построяването
на СРИ е предметно-игровият
способ. Важен за детето е
предметът и действието с него. В
рамките на този способ се
открояват следните игрови
умения: - умения за изпълнение
на условни предметно-игрови
действия с предмет – играчка
/необходимо е възрастният да
покаже на детето действието и
словесно да го означи/. Започват
от 7-8 месечна възраст
- умения за изпълнение на 2-3
свързани по смилъл предметно-
игрови действия /възрастният
започва играта и подканя детето
да изпълни някои действия/.
Игровите действия винаги се
означават словесно.
- умения за изпълнение на
условни предметно-игрови
действия с предмети заместители
- полифункционални – клечка,
камъче, плочка, кестенче
елементи от конструктора – те се
добавят към играта). 3апочва от
1,5-2год. - умение за изпълнение
на вериги от свързани по смисъл
условни предметно-игрови
действия. Всеки предмет, който
ползва възрастният служи за
трупане на опит. Възрастният
играе и показва на детето какво
да прави.До 2,5 – 3 год. възраст се
развива този способ. Предметно –
игрово взаимодействие - Тук
партньорът не е възрастният, а
друго дете. Учим детето да играе
само или с други деца.1.Първо
умение – 2 деца с една играчка.
Тук възрастният не участва, само
наблюдава.2.Второ ниво на
предметноигрововзаимодействи
е-съвместни условни и игрови
действия. Включват се още
играчки.Предметно-игрово
взаимодействие се развива от
18мес. до 4 год. Трябва да
научим децата да играят
съвместни игри.
6. ФОРМИРАНЕ НА ИГРОВИ
УМЕНИЯ ПРИ РОЛЕВИЯ СПОСОБ.
Ролевият способ – център е
ролята и ролевите отношения за
детето (Аз съм майка, лекарка).
Отначало децата не могат да
назовават своята роля. Ако
попитаме едно дете: „Ти кой си?“
(в играта), то казва: „Аз съм
Гошко.”) УМЕНИЕ ДА СЕ ПРИЕМА
РОЛЯ: 1. Пресъздаване на
предметно-действената основа на
ролята (Ти караш добре
автомобила. Ти си добър
шофьор.) 2. Означаване на ролята
с предмет – атрибут (Докторът
винаги е с бяла престилка и
слушалка, шофьор – с кола,
кормило и шапка. 3. Словесно
означаване на ролята. (Важно е
какво говорим с децата. Те
разбират думи, които имат
предметенносител.Демонстрация
на ролята: Това, което детето е
видяло, трябва да може да го
повтори в игра.Първото умение,
което детето трябва да приеме е
ролевото поведение. То се
отиграва от централната роля.
РАЗГРЪЩАНЕ НА
ОПЕРАЦИОНАЛНИЯ ОБЕМ НА
РОЛЯТА - Въображаем партньор
– явява се в игрите на 30 % от
децата (по-интелигентни деца).
Допълваща роля – на дете,
пътник, пациент – не са
привлекателни за децата. Криза
има, когато детето с централна
роля трябва да заеме допълваща,
защото настъпва конфликтна
ситуация, и то се отказва.
Смяна на ролите;1. Ситуация –
Детето е в постоянна, а педагогът
в сменяща се роля. 2. Ситуация -
учителят е в главната роля
(постоянна), а детето е в
сменяща се роля.3.Трета
ситуация – и двете роли са
сменящи се.
7.ФОРМИРАНЕ А ИГРОВИ
УМЕНИЯ ЗА СЪВМЕСТНО
СЮЖЕТОСТРОЕНЕ- след 5 год.
децата се нуждаят от специфични
умения, но те ги нямат. Тогава се
появяват непресичащи се сюжети
– т.е децата играят в едно игрово
пространство. Сюжетът е зададен.
Децата влизат в него и
изпълняват. Проблемът е, че не се
създава нещо ново, а само се
повтаря сюжетът.  Умения да се
осъзнае, че всеки партньор в
играта е носител на собствен
замисъл.
 Умения да се отделят
сюжетните събития и да се
подреждат в различна смислова
последователност. (Например:
„Морско пътешествие” - тръгваме
от пристанището. Срещаме
русалките. Заедно отиваме до
другия остров. След това ни
пленява едно чудовище...)
 Умение за съпоставяне на
сюжетните замисли и готовност
да се включи замисъла на
партньора, макар това да
промени хода на събитията,
пресъздавани в играта;
 Умение да съчетават
замислите си като преодоляват
различията,обединяват общите
елементи и маркират сюжета в
най-общ вид. Трябва да се
намери процедура, която да
помогне на детето да овладее
всички тези умения. Използваме
Трансформация на вълшебна
приказка – Педагогът предлага на
децата да поиграят на една игра -
игра – измисляне. Ще измислят
приказка, която много прилича
на....позната на децата вълшебна
приказка, но е по-различна от нея.
След това учителят задава
изходната ситуация, като започва
разказа.За да се реализира
играта, децата се нуждаят от
опори – „вълшебни премети”.
8. ОРГАНИЗИРАНЕ НА
ПРЕДМЕТНО-ИГРОВА СРЕДА
Разглежда се в 2 аспекта:
- подборът на подходящи играчки
и др. предмети за игра. Най-често
използвани от децата са
играчките, пресъздаващи познати
за тях обекти – кукли, животни,
превозни средства, прибори за
хранене. Най-подходящи са
тематичните комплекти от
играчки, в които е зададен редът
на игровите действия: кухненски
комплекти, комплекти
автомобили, лекарска чанта.
Когато в центъра на детската игра
застане ролята към играчките се
прибавят и предмети-атрибути и
костюми. С навлизането на
допълнителните роли
количеството играчки трябва да се
намалява, за да се насочи
вниманието на децата към по-
ефективно игрово
взаимодействие с партньорите.
На ниво съвместно
сюжетостроене се включват
фантазни елементи или т.н.
вълшебни премети. Наред с
купените играчки ценни за
детската игра са и играчките
самоделки, които са продукт на
тяхното творчество.
- организиране на пространството
за игра - трябва да е съобразено с
играта, но и да се означи с
предмет и с реч. Такава
организация може да се прави за
всеки отделен игров момент, а
може и да се осигурят постоянно
организирани кътове за игра.
ТЕМА 4
Г. РАЗВИТЕ НА СЮЖЕТНО-
РОЛЕВАТА ИГРА КАТО
СЪВМЕСТНАДЕЙНОСТ.ОСОБЕНОС
ТИ НА ИГРОВОТО
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ.
1. ИГРОВОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ-
определение и специфика.
Игровото взаимодействие е
система от взаимно обусловени
индивидуални действия, свързани
с циклична причинна зависимост,
при която поведението на всеки
от участниците се представя
едновременно и като стимул и
като реакция на поведението на
другите.
2. ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПЛАНИРАНЕ
НА ПРЕДМЕТ НА ИГРОВО
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ. В игровото
взаимодействие в
предучилищната възраст се
диференцират три основни нива:
1.Предметно – игрово
взаимодействие
2.Ролево взаимодействие
3.Съвместно създаване на сюжети
(съвместно сюжетостроене)
ИГРАТА КАТО СЪВМЕСТНА
ДЕЙНОСТ - участниците в нея да
общуват помежду си, да имат
едно време и пространство и общ
предмет на дейност.
3.ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ФОРМИРАНЕ
НА РОЛЕВО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ.
Предметът на съвместната
дейност присъства в плана на
групата като съвкупен образ, като
идея и представа ,а във
вътрешноиндивидуален план
предметът е персонализиран,
превърнат е от „предмет за
групата” в „предмет за отделната
личност” . В играта се открояват
три насоки при съвместно
решаване на игрови задачи:
1. По повод организирането и
преобразуването на предметно-
игровата среда - ако децата не се
съобразяват с условната
маркировка на пространството,
играта се разпада: Например
казваме: „Тук ще бъде морето”.
2. По повод създаването на обща
сюжетна линия; 3. По повод
допълването и изменението на
сюжета, във връзка с отпадането
или включването на
допълнителни действия,
персонажи и събития.
4. СЮЖЕТНО РОЛЕВАТА ИГРА
КАТО СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ
- Оптимално развитие на
предметната игра; - Поява на „Аз-
а“; - Усвояване на умения за
приемане на роля.
ХАРАКТЕРИСТИКАСюжетно –
ролевата игра се характеризира с
това, че ролята действа открито и
тя е един от най-важните й
компоненти. Характерно за нея е
и откритата въображаема
ситуация и скрити правила.
Децата приемат ролята на
възрастния. В игровото
претворяване възрастният е
представен откъм своята
социална функция, професия и
длъжност. • Динамиката в
разгръщането на сюжетно –
ролевата игра се разкрива в
няколко насоки:
-Първата насока проследява
наименованието като основен
механизъм за преобразуване на
реалното действие в игрово.
-Втората насока представя
изменението на тематиката и
съдържанието на играта;
-Третата насока се свързва с
пресъздаването на съвместната
дейност и отношенията между
възрастните и на нейното
обществено – функционално
разделение.
5. СПЕЦИФИКАТА НА
СЪВМЕСТНАТА СЮЖЕТНО-
РОЛЕВА ИГРА.
Според Н. А. Короткова (1987 г.)
се изразява в следното:
В съвместната игра няма обща
цел, а има обща изходна
ситуация, защото реализирането
на целта зависи от личния игров и
житейски опит на детето; няма
предварително зададен краен
резултат. СРИ няма логичен
завършек. В нея ситуациите
преминават от една в друга.
От това, че в играта няма обща
цел и предварително зададен
краен резултат, следва, че играта
е една от дейностите с най-
неустойчиви функционални
връзки между участниците.
За преодоляване на тази
многозначност и неопределеност
в детската игра се включват
особен род разговори, между
децата, чрез които се постига
взаиморазбиране.
Играта изисква непрекъснато
съотнасяне на действията и
замислите на единия партньор
към другия, тъй като игровите
действия са многозначни, а
игровите замисли са
неопределени. Ако кажем:
”Заповядай!”, но не уточним
предмета, детето няма да го
вземе. За преодоляване на тази
многозначност и неопределеност
в детската игра се включват
особен род разговори, между
децата, чрез които се постига
взаиморазбиране.
6. МЕТАКОМУНИКАЦИЯТА.
ВИДОВЕ ИЗИСКВАНИЯ.
се поражда от необходимостта в
играта да се поддържат 2 линии
на поведение – към обогатяване
на съдържанието на играта и към
сближаване с партньора. Тук
детето не се интересува от
партньора, а само от
съдържанието на играта. Ако
детето се интересува само от
партньора – страда сюжетът на
играта.Метакомуникацията
включва 2 вида изказвания:
означаващи и планиращи.
Означаващи – детето трябва да
обозначава предмета, действието
и сюжета. Това кестенче ще бъде
сапун (използва се в
метакомуникацията)
Детето казва: - „Вземи сапуна” –
това се използва в ролевата
комуникация.Метакомуникацият
а е комуникация по повод на
предстоящата комуникация!
7. КООРДИНИРАНЕ НА ИГРОВИТЕ
ЗАМИСЛИ И ДЕЙСТВИЯ В
СЪВМЕСТНАТА ИГРА.
8. ТЕХНОЛОГИИ ЗА ФОРМИРАНЕ
НА СЮЖЕТНО-РОЛЕВИ ИГРИ
КАТО СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ.
Спецификата на съвместната игра
изисква взаиморазбиране,
спокойни взаимоотношения и
ясни взаимодействия, защото
участниците са свързани помежду
си организационно, социално,
технологично.ПРОЦЕДУРИ:
1.Образците, задавани от
педагога; 2.Основна процедура за
формиране на съвместната игра
са т.нар. „разсъгласувани
ситуации, в които педагогът
трябва да демонстрира
неразбиране на действията и
замислите на детето (децата) и да
ги подтиква да използват
планиращи. Питаме детето на
какво ще играем, какво е това (за
вещите), как ще ги използваме и
т.н. Трябва да поощряваме детето
да изразява своите идеи и
замисли.
ТЕМА 5
Д. ТЕХНОЛОГИЧНА
ОРГАНИЗАЦИЯ НА
ПЕДАГОГИЧ.ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
ЗА ОБОСОБЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ
НА СТОРИТ.-КОНСТРУКТ. И
ДЕТСКИТЕ ТЕАТРАЛИЗИРАНИ
ИГРИ.
1. СТРОИТЕЛНО-КОНСТРУКТИВНИ
ИГРИ-характеристика.
Разглеждат субект – субектните
връзки, но в тези игри се
пресъздават обекти, плод на
човешкия труд. Конструирам,
означава изграждам. При децата
конструирането се свързва с
проектирането и изграждането
на модел. Тези два етапа при
децата съвпадат. Те
едновременно мислят и правят.
Тя може да бъде в рамките на
СРИ, но може и да не бъде.
Нямаме открита въображаема
ситуация. Обектът има
сюжетополагаща функция.
В психолого-педагогическата
литература тази игра може да се
срещне под названията
„Конструктивна игра”,
„Строителна игра” или още я
наричат игра със строителен
материал.
2. ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ И
РАЗВИВАЩА СТОЙНОСТ НА
СТРОИТЕЛНО-КОНСТРУКТИВНИТЕ
ИГРИ /СРИ/.
В първоначалните етапи на своето
обособяване строително –
конструктивната игра се явява
разновидност на сюжетно-
ролевата игра, но в резултат на
развитието на конструктивно-
техническата дейност се стига до
нейното обособяване като
самостоятелна игра.
Строително-конструктивната игра
и играчка дават по-големи
възможности за инициативност и
самодейност, което позволява на
децата самостоятелно да откриват
техните съществени страни и
свойства.Специфичната
развиваща стойност на тази игра
се корени в уникалното съчетание
в нейния процес на предметна,
игрова, познавателна и социална
дейност, в която децата са реални
субекти на тази дейност. Децата
действат с различни обекти.
Детето се научава да действа и
мисли. Строително -
конструктивната игра обогатява
интелектуално детето. Налага се
да се включи методът
„Обследване”, за да се научи
детето коя фигура е кръг, коя е
цилиндър, паралелепипед (кубче,
тухличка). Ценното е, че се
развива нова форма на мислене –
нагледно – схематично.
Много е важно схематичното
мислене. Тази игра има силно
моделиращ характер. Тук се
моделират реални обекти. Чрез
моделите детето изучава
обектите.
3. ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА
СТРОИТЕЛНО-КОНСТРУКТИВНИТЕ
ИГРИ.1. Предварителна
подготовка на играта:
Запознаване с
обекти,пресъздавани в играта.
Развитие и обогатяване на
конструктивно-техническите
умения.Насочване към
използване и създаване на
модели. В конструктивната игра
се използват модели, за да може
децата да направят обекта такъв,
какъвто материалите позволяват.
Детето трябва да види за какъв
обект става дума. В зависимост от
възрастта на децата ние им
показваме различни модели:
А) Най-близо до децата е макетът
– къщичка, корабче. Това е
обемно – пространствен
триизмерен модел.
Б) Рисунката е икономичен
модел. Децата виждат как
изглежда едноетажна и
двуетажна къща. В) Графични
модели – те не са полезни, ако
детето не е видяло икономичен
или триизмерен модел.
Показваме и графичен и обемно-
пространствен модел .
Г) Схематичен модел – много е
труден за децата Д) Формули –
децата не работят с този модел. 2.
Непосредствено разгръщане на
играта: Създаване на потребност
от обекта. Конструиране и
изграждане на
обекта.Експлоатация на обекта в
условен, игров план.Потребност
от обекта:„ Зайчето трябва да
отиде при своето другарче, но
навън вали дъжд. Зайчето трябва
да мине по мостчето. /Показваме
как ще построим мостче, за да
мине зайчето./ Зайчето минава по
мостчето и тръгва по пътечката….“
Така поставяме кубчета и други
играчки.Предметно
осигуряване:Конструктивни
комплекти; Природни материали;
Отпадъчни, безопасни продукти.
При играта с природни материали
– листа, клечки, камъчета, пясък
се правят различни обекти. Играта
с пясък и вода има терапевтични
функции за децата. Те могат да
играят с влажен пясък.
Материалите, с които те играят
трябва да са на достъпни места.
Когато детето изработва обект,
ние трябва да покажем всяко
едно действие. При модел на
сгради се препоръчва
апликиране. Необходимо е
моделиране на пространството.
ТЕАТРАЛИЗИРАНИ ИГРИ-
характеристика.
ТИ са изградени на основата на
литературно произведение.
В литературата се използва
терминът игра – демонстрация.
Но в тези игри ние използваме и
музика и пантомима, и
изобразително изкуство, затова
по-правилно е да се наричат
театрализирани игри.
ХАРАКТЕРИСТИКА : Детските ТИ
са вид творчески игри, които
предоставят на децата
възможност за действено
пресъздаване и съпреживяване
на изкуството, чрез използване на
оригинални начини за усвояване
и изразяване. ТИ са свързани със
самостоятелно,творческо
претворяване и свободно
интерпретиране на познати
литературни произведения,които
за нуждите на играта активно се
обогатяват и преобразуват.Това се
постига чрез трансформиране на
епически текст в драматургичен,
което довежда до създаване на
ново художествено съдържание.
5.ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ И
РАЗВИВАЩА СТОЙНОСТ НА
ТЕАТРАЛИЗИРАНИТЕ ИГРИ /ТИ/.
ТИ възниква около 4.5 – 5 год.
възраст, първоначално в СРИ и
после се отделя. Когато възниква,
основната роля се играе от
учителя. В началното училище
режисьори на играта са децата. За
успешното разгръщане на
театрализираните игри особено
значение има осъществяваната от
педагога режисьорска работа,
насочена към : Художествено
ръководство на цялата работа по
подготовката на играта –
спектакъл. Стимулиране и
организиране на творческите
импровизации; Подпомагане
на„Сценичната реализация” на
творбата. Координиране на
действията на участниците, като
се запазва свободата и
самостоятелността на избора им.
6. ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА
ТЕАТРАЛИЗИРАНИТЕ ИГРИ /ТИ/.
Предварителна подготовка на
играта -Разучаване и осмисляне
на различни литературни
произведения -Свързване на
литературна творба с
художествената дейност на
децата-Насочване към използване
на невербални изразни средства
- Непосредствено разгръщане на
играта - Избор на произведение
за пресъздаване - Разпределяне
на ролите и избор на вариант за
разгръщането им - във всяко
произведение има ограничен
брой персонажи. Въвеждат се
допълнителни роли – цветя,
пеперуди, зайчета, сърни, затова
учителят трябва да има много
диадеми.- Сценична реализация
на творбата Вълшебните
приказки са за по-късен етап.
След запознаването с конкретно
произведение да се даде
възможност да се свърже с
другите дейности на децата – да
рисуват, да кажат за кой момент
от приказката е подходяща
дадена музика. Това е холистично
(цялостно) образование.
Изключва предметността. Всичко
е общо. Децата изработват маски,
костюми и всичко, което може да
влезе в употреба. Невербалната
комуникация се овладява първо
чрез образците, които задава
педагогът – интонация, как
изглежда един изплашен заек и
т.н. Детето трябва да покаже без
думи един герой. Важно е
формирането на емоционалната
компетентност у децата.
Организация на предметно –
игровата среда:
Костюми,реквизити,организиране
на пространството. Ролите могат и
трябва да се дублират. Ако 3 деца
желаят да бъдат Червената
шапчица, трябва да има се даде
такава възможност. Децата си
избират повече неангажиращите
роли. Така даваме възможност на
децата да овладяват естествено
множествено число.
Преди играта се пуска музика.
Така се насочва вниманието на
децата и те млъкват.
Сценична реализация – Не
събираме на сцената всички деца,
а в кръгче и всеки си стои на
мястото. Отпред е
импровизираната сцена.
Педагогът е в ролята на Разказвач
(Повествовател).Така той помага
за развитието на сюжетното
действие.
По една приказка децата могат да
работят цял месец (могат да
рисуват, да правят маски,
костюми и т.н.
Театър на маса може да се играе с
пластмасови играчки, с конуси –
герои. Така децата ще могат да
показват, да демонстрират и да
говорят. Може да се ползват
кукли–петрушки,марионетки и др.
ТЕМА 6
Е. ПЕДАГОГИЧЕСКИ ИГРОВИ
ТЕХНОЛОГИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА
ИГРИТИ С ГОТОВО СЪДЪРЖАНИЕ
И ОТКРИТИ ПРАВИЛА
АВТОДИДАКТИЧНИ ИГРИ
1.ХАРАКТЕРИСТИКА И СТРУКТУРА
НА АВТОДИДАКТИЧНИТЕ ИГРИ.
Като дейност с комплексни
функции автодидактичната игра
присъства неотменно в живота на
децата и в организацията на
педагогическия процес.
Истинските дидактични игри
(автодидактични) се разучават с
помощта на възрастните, но се
развиват в самостоятелна детска
дейност. Дидактичните игри като
игра упражнение не покриват
критериите за самостоятелна
детска игра и се определят като
педагогически вариант на
автодидактичните игри или като
дидактични игрови форми.
2.РАЗВИВАЩА СТОЙНОСТ НА
АВТОДИАКТИЧНИТЕ ИГРИ.
Автодидактичната игра е
свободна от пряка
регламентация. Тя е доброволна
дейност, в която позициите на
педагога и децата са равни, тя е
самообучаваща игра. Игровата
цел на автодидактичната игра е
победата. Съществен момент в
автодидактичната игра е
конфликтната ситуация, която се
създава от стремежа на всеки
участник да достигне до победата.
Особеностите на конфликтната
ситуация се отнасят до:
-Информационната
недостатъчност и
неопределеност–не знаем какво
число ще се падне на
другарчето.То може да придвижи
своята фигурка, но може да бутне
и моята.
- Случайността на въздействията
и последствията
- необходимостта да се действа
при дефицит от време
Видове АДИ
Индивидуално – конкурентни –
детето играе с даден предмет и за
да победи, трябва да преодолее
„противниковата стратегия”. Тук
има един играч срещу предмет –
Кубче на Рубик, детска пирамида,
числова редица.
Координационно-конкурентни -
участват най-малко двама
противодействащи си партньори,
всеки преследващ своята цел –
победата. Типична игра е „Не се
сърди човече”
Кооперативно-конкурентни –
противопоставят се съперничещи
си отбори. Отбор 1 играе срещу
Отбор 2. Автодидактичната игра е
дадена в готов вид на децата. Тя
е с открити правила, може да се
използва, като самостоятелна
дейност. Тя може да бъде и
форма на обучение.
3.ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА
АВТОДИДАКТИЧНИТЕ ИГРИ.
Разучаване на играта –
съобщаваме името на играта,
разясняваме игровите действия,
запознаване с правилата, образец
за разгръщане на играта.
Напр. играта „Къде е мама?” –
Трябва да помогнем на малкото
животинче да намери своята
майка. На полянката играят
зайчето, котето, кучето и
др.животни, но се изгубили.
Трябва да им помогнем да
намерят мама като минат по
определена пътечка. Не трябва да
се събират голямо и малко
животно – например козата и
зайчето.Когато АИ се разгръща в
самостоятелна дейност на децата,
е необходимо да се регулират
отношенията им при избора на
игра, партньори и стриктното
спазване на правилата.
Необходимо е и предметното
осигуряване и организация на
средата за игра.
4.ПОДВИЖНИ И СПОРТНИ
ИГРИОтнасят се към игрите с
готово съдържание и открити
правила.Те съдействат за бягане,
скачане, лазене, катерене и др.
Възпитателното значение на тези
игри се търси, както в развитието
на физически качества на детето
(бързина, ловкост, издръжливост),
така и във формиране на бързина
на реакциите и волеви черти на
характера.Спортните игри са
комплексна система за
съревнователно изпълнение на
различни физически упражнения,
насочена към усъвършенстване на
физическата подготовка. В
истинския си вид невинаги са
достъпни за децата от
предучилищна и начална
училищна възраст.Подвижните
игри са подготвително-преходна
форма към спортните игри. При 3-
4 г. деца се играят подвижни игри
с подражателен характер. Игрите
са с елементарно съдържание и
правила – да се хванат за ръце, да
се движат в определена посока.
При 4-5 г. се играят по-сложни
игри, правилата са по-сложни,
широко приложение намират
състезателните игри. В начална
училищна възраст игрите загубват
сюжетно-спортния си характер и
прерастват в същински спортни
игри.ВИДОВЕ ПОДВИЖНИ ИГРИ:
Подражателни, имитационни
игри, свързани с пресъздаването
на определени роли (животни,
приказни герои) и сюжети (гонене
и надбягване, преодоляване на
препятствия).Щафетни игри –
децата изпълняват различни
естествено приложни движения в
съревнователни условия.
Спортно-подготвителни игри -
овладяват се елементи от даден
вид спорт.Подвижните и
спортните игри се използват като
средство, метод и форма на
обучение. Сред децата са
популярни като свободна,
самостоятелна детска дейност.
Място на ПИ в дневния престой
на децата
Утринната гимнастика
ПИ между планирани ситуации
ПИ в 1030
ПИ в ситуации по физкултура
ПИ по време на разходка
ПИ по време на спортни празници
5. МУЗИКАЛНИ ИГРИ
Народното творчество е
първоосновата, върху която се
развиват музикалните игри. Те
съпровождат детето от най-ранна
възраст, като с израстването на
децата се разделят – за момичета
и за момчета. В своите игри
момиченцата пресъздават образи
и събития, близки до семейния
бит и отношенията в него, а
момчетата се насочват към
състезателни игри, изискващи
бързина, сила, смелост. Играят се
и игри, в които се включват и
двата пола – хората и танците,
характерни за по-горните
възрасти.Музикалните игри се
ръководят от възрастните или са с
подчертана самоорганизация и се
включват както в урок по музика,
така и в самостоятелната практика
на децата. Те могат да се
използват и за диагностика на
музикалнитеспособности.Класиф
икация на МИ:- Музикално-
развлекателни-имат
развлекателен характер и са
ориентирани към обогатяване на
емоционалния живот на децата.
-Музикално-дидактични-
ориентирани са към конкретни
цели и задачи на обучението по
музика, като допринасят за
активизиране на познавателната
активност на децата, за действено
възприемане на познавателното
съдържание, за осмисляне на
музикалните произведения и
собствена интерпретация.
МИ включват както изпълнение и
слушане на музика, така и
движения с музика, открояващи
се с подражателен, фабулен,
състезателен и хореографски
характер. Разграничаваме:
-Музикално-подражателни игри -
в тях се подражава на предмети,
растения, животни, хора,
природни явления. Те са
подходящи за най-малките.
- Фабулни музикални игри-кратки
инсценировки, при които
събитията и действията
сапродиктувани от текста на
съпровождащата играта песен.
- Състезателни музикални игри -
въвеждат участниците в някакъв
вид съперничество и стремеж към
победа. Към тях отнасяме и
музикалната гатанка.-Музикално-
танцови игри - основни действия
при тези игри са песенно-
хореографските, съчеани с други
движения - обикаляне в кръг,
провиране, завъртане и др. -
Музикални игри -импровизации-
дават възможност на децата да
извършват музикално-
изпълнителнителски и двигателни
импровизации и подтикват към
творческо отношение към
музикалните задачи.
6. КОМПЮТЪРНИ ИГРИ
Разновидност на игрите с готово
съдържание и правила. В тях се
възпроизвеждат различни
житейски ситуации от миналото,
настоящето и бъдещето. Отначало
се предлага общата цел, а след
това – частните игрови задачи,
водещи до постигането на
определен резултат.Децата
избират тези игри, които ги карат
да се чувстват лидери. Важен е
подборът на игровите действия,
които изпълнява детето от
позицията на компютърен герой.
Реализираното от него
поведение, закодирано в
програмата, не трябва да
стимулира човеконенавист,
агресия, защото може да доведе
до приемането на отрицателни
стереотипи на поведение.
Психологически и физически
проблеми могат да възникнат при
многократното използване на
компютърни игри. Настъпва
понижаване на физическата
дееспособност, ограничава се
общуването с връстниците, спада
интересът за други форми на
игрова дейност. Компютърните
игри трябва да се включват както
в самостоятелните игри на децата,
така и в учебния процес.
7. НАРОДНИ ИГРИ (ФОЛКОРНИ
ИГРИ)Те са комплекс от действие,
текст, мелодия и правила, които
играчите доброволно спазват.
Образният свят е приказен,
романтичен, прагматичен. Езикът
им е лаконичен, без излишни
украси. Съдържанието се
представя монологично или чрез
елементарен диалог. Основен
мотив в народните игри са обичта
към децата и грижите за тях.
Според характера и същността на
играта – състезателни и
развлекателни игри.Според
полово-възрастовия състав на
участниците – игри за момчета,
игри за момичета, а също и игри
за най-малките, за по-малки и за
големи деца. Има и смесени игри,
в които участват деца от двата
пола.Към детските народни игри
се отнасят и:- Залъгалки – „Дий,
дий, конче!”, „Фър, фър, вранче!”
- Наричания – това са
концентрирани намерения.
Изричат се, за да се създаде
намерение да се случи нещо
добро с детето. „Нагоре мома,
надолу коса” - Скороговорки –
„Петър плет плете, през три пръта
преплита...”
- Детски преброялки- броилки,
броеници, броенки, изпитвалки –
„Ала, бала – ница ...”
- Закачки и присмивалки–
„Царица Йоана гони мишки по
тавана...”
- Игри – диалози, гатанки,
плашенки или детски страшни
истории