Пловдивски университет ”Паисий Хилендарски”

специалност ПНУП

Педагогика на взаимодействието
Дете – Околна среда

Задачи за самостоятелна работа

Изготвил: Проверил:
Йорданка Джинска доц. д-р С. Каракехайова
Фак. № 1506488144
 Задача 1, стр. 141
Сравнителен анализ между експериментиране и моделиране
при ориентиране в околната среда
Експериментиране – насочва към развитие на самостоятелната изследователска
дейност. Дава възможност самостоятелно да се овладее алгоритъма на
познавателната дейност.
Поставяне на цел - изказване на предложение, определяне начина и пътя за
постигане на дадената цел. Децата се сблъскват с резултатите от
действителността в природата.Чрез експериментирането се обогатяват
екологичните познания и е моралната оценка. Експериментирането е не само
метод – дейност, а и сблъскване с реалността. То е метод за осъзнаване на
причинни връзки - външни и вътрешни и отсъстващите им признаци - скрити и
нагледни. При експериментирането сравняването се реализира етапно при
последователно променяне на условията за установяване на връзки.
То е практико - приложен метод, при който детето е поставено в активна позиция и
информационно-познавателен метод, при който се изследва дейност, наблюдение,
правят се опити.
Експериментирането е самостоятелно творчество. Чрез него се придобиват умения
за решаването на проблеми и задачи в умствен план – анализират се и се
сравняват предметно-схематични модели, усъвършенства се мотивационната
дейност на децата. Чрез експериментирането се формулират положителни и
отрицателни оценки.
Моделиране – метод, достъпен за наблюдение и изследване с познавателна цел.
Моделирането е възможност за децата да изобразяват модели. Моделът е
система, структура или дейност, в резултат на която се създават самите макети. В
зависимост от възрастта, децата възприемат моделите по различен начин и затова
макетите, които те изграждат имат различна сложност. Макетът включва
материален модел, служещ като нагледна опора за усвояване на знанието и
развитието на представите и се осъществява по следния начин:
•Дейност по възприемане на материалния модел
•Дейност по изграждане на материалния модел.
Моделът е това,, което се извършва вътре в мисловната дейност на детето и
довежда до формиране на по-пълни и точни представи, отразяващи особеностите
на реалните природни обекти.
Моделът създава такава педагогическа ситуация в условията, на която детето е
провокирано само да формулира проблем и да се учи да търси начин за
решаването им.
Моделирането изисква прилагане на получените знания при нови условия.
Моделирането е нагледно практически ,самостоятелно организиран
метод.Целесъобразен метод за формиране на знания ,развива общите умствени
способности както и умения на децата да анализират ,систематизират,обобщават и
установяват връзка и зависимости между явленията и причините.Моделирането е
метод на предметно моделиране,което усъвършенства познавателната дейност.
То е система за познавателната стратегия.
Моделирането се представя ,чрез графична схема,предметни аналитични модели.
Прилики между експеримент и моделиране : Методи на педагогическо взаимодействие,преобразуваща
дейност, удовлетворяват потребностите на детето от познание, овладяване на нови познавателни способи
за ориентиране в света – насочени към връзките и явленията в обкръжаващата детето среда като преходи
от външни към вътрешни , видими към скрити, единични към общи.
Разлики: Експеримент- преобразуването се извършва пряко върху изучавания предмет, с цел изследването
му, опознаване на неговите свойства и връзки. Не предполага схема за въвеждане на детето в
познавателната стратегия. Самостоятелна практическа дейност на детето.
Моделиране: Преобразуванията се извършват не пряко върху изучавания обект, а въз основа на редица
практически и умствени действия и операции – създава нов обект, който в съществените си
характеристики повтаря оригинала.
По своята същност моделът е заместител на определен предмет или група от предмети. Моделирането
предполага създаване и използване , или само възприемане на моделите. Моделирането предполага
умения за заместване и схематизация.

Задача 2 стр.18

Правила за приятелството

Помагай на драго сърце при нужда

Чрез приключенията на добрият Мечо Пух и историите за костенурката

Франклин, едни от любимите на децата филмчета, се дават знания за това
какво е приятелство, как д подражаваш на добрите, които помагат на драго
сърце при нужда, без да се замислят.
 Разкрий пред приятеля личните си чувства и проблеми

Приказка „Приятели” – дидактична игра – драматизация, при която се

запазва логическата последователност на произведението , подходяща за
6-7 годишни.
Разказвач: Живяла някога в едно далечно царство много красива принцеса. Ала тя била
колкото красива, толкова и глупава, надменна и зла. Нейната красота така я била заслепила,
че тя се мислела за най-висшето създание на този свят! Мислела си също, че целият свят се
върти само и единствено около нея! Принцеса Златина имала едно конче Росинант, което я
обожавало и й било много вярно. Ала принцесата не умеела да цени приятелството му и
непрекъснато го обиждала!

Веднъж Росинант видял, че принцеса Златина се разхожда в градината. Приближил

се до нея, за да я поздрави.

Росинант: Добро утро, Принцесо!

Златина: О, пак ли ти! Стига си ме тормозил! Погледни се само какъв си грозник! Аз съм
толкова красива! При това съм царска дъщеря! Как смееш да ми цапаш градината с
мръсните си копита и как дръзваш да ме заговориш! Марш в конюшните! Хайде, махай се!
Росинант: Но, принцесо, аз съвсем не исках да Ви обидя! Вие сте толкова красива, а
такива грозни думи изричате! Защо се държите така с мен? Та аз съм единственият Ви
приятел! И ако си отида Вие ще останете самотна и нещастна!
Златина: Как се осмеляваш! Нима мислиш, че приятелство между кон и човек може да
съществува! Колко си глупав! Ха, кон и човек! Марш от тук! Напусни царството ми! И
никога повече не се връщай! Мога да живея и без теб!
Росинант: Добре! Ще си отида! Но някой ден ще ме потърсите и сама ще ме молите за
прошка! А тогава може и да не Ви простя! Сбогом!
Разказвач: Останала Златина сама, а Росинант тръгнал с наведена глава по света да си
търси нови приятели! Вървял и плачел, защото въпреки всичко, той обичал своята
принцеса и вярвал, че може да има приятелство, дори и приятелите да са различни! И както
си вървял, чул едно тънко гласче да му се кара!
Гризанка: Ей, грубиян такъв! Защо не гледаш къде стъпваш! Щеше да ме смачкаш!
Росинант: Олеле! Моля за извинение, госпожо Мишка! Аз съвсем не исках да ви нараня!
Гризанка: Ау! Ама ти си бил голям кавалер! Приятно ми е, аз съм Гризанка!
Росинант: О! Госпожо Гризанка, аз съм Росинат!
Гризанка: Само Гризанка, ако обичаш! Росинант ли? Абе, ти да не си....
Росинант: Съвсем не! Аз не съм конят на Дон Кихот, просто съм кръстен на него! Но
често ме бъркат! Майка ми много е харесала историите за този верен приятел на човека и
затова ме е кръстила на него!
Гризанка: Ааааааааа! Разбирам! Но ти защо плачеш?
Росинант: Ех, Гризанке, как няма да плача, като нямам дом и приятели! Живеех в
Далечното царство, а принцеса Златина беше моята стопанка! Но тя е толкова горделива!
Не вярва в приятелството и ме изпъди!
Гризанка: Не плачи, Росинант! Аз искам да ти бъда приятелка, нищо че съм мъничка, а ти
си голям! Пак можем да вървим по света и да делим радости и тъга!
Росинант: Да тръгваме, малка приятелко!
Разказвач: И тръгнали двамата приятели заедно. Вървели, вървели и стигнали до една
гора. А в гората видели пъстра пеперудка!
Гризанка: Леле! Какво красиво цвете!
Росинант: Цвете ли? Какво цвете?
Гризанка: Ето там! Погледни, Росинант!
Росинант: Ама, Гризанке, това съвсем не цвете! Това е пеперудка! Виж колко е красива!
Гризанка: Ау! Прекрасна е , наистина! Сигурно е и много горделива! Нека си вървим!
Мая: Здравейте, конче, мишленце!
Росинант: ( тихо на Гризанка) Тя ни поздрави, Гризанке! Не е горделива като принцеса
Златина! (на пеперудката) Здравей, Пеперудке! Искаш ли да станем приятели?
Мая: Да, много бих искала! Аз съм Мая!
Гризанка: Аз съм Гризанка, а той е Росинант. Кръстен е на коня на Дон Кихот!
Росинант: Приятно ми е!
Мая: Така ли? Много се радвам да се запознаем! Аз живея на онази полянка зад гората,
близо до реката. Искате ли да ми бъдете гости? Там са и моите приятели - крокодилчето и
кученцето!
Росинант: Имаш куче и крокодил за приятели?
Разказвач: И Росинант, и Гризанка безкрайно се учудили как толкова различни същества
ще живеят заедно, а и че са добри приятели.
Гризанка: Моля те, запознай ни с тях!
Мая: Да вървим тогава! Добре дошли у дома! Гена, Катя, покажете се! Намерих нови
приятели!
Гена: Добър ден! Добре дошли! Аз съм крокодила Гена!
Гризанка: Нима! Ти си крокодилът от Чебурашка!
Гена: Не съм! Кръстен съм на него!
Росинант: Охо! Позната история! Аз пък съм Росинант!
Гена: Ясно! Кръстен си на верния приятел на Дон Кихот!
Катя: Привет на всички! Казвам се Катя! А вие сте?
Гризанка: Гризанка!
Росинант: Росинант! Но как така станахте приятели?
Гена: Един ден, незнайно как, се бях изгубил из гората и не можех да открия пътя до
реката. Катя дойде при мен и макар, че много я бе страх от огромната ми уста и остри зъби,
ме заведе до брега. От тогава всеки ден се виждаме – играем и си споделяме тайни.
Катя: Един ден при нас долетя Мая и започна да ни разказва за чудните поляни из гората и
за вековните дървета, които нашепват чудни приказки, когато вятърът засвири.Тримата
много обичаме да ги слушаме заедно
Мая: Е,хайде, хайде! След като вече се запознахте, нека ви разкажа какво ми се случи
днес... Хвърчах си аз и стигнах до едно царство. А в него живееше една страшно самотна и
тъжна принцеса! Тя много искаше да си има приятели, но не знаеше къде да ги намери!
Стана ми мъчно за момичето и затова я поканих тук!
Росинант: Била си в Далечното царство и си говорила с принцеса Златина! Как е тя?
Гризанка: Ти още ли мислиш за нея? След всичките обиди, които си изтърпял, държиш
още на приятелството й!
Златина: Така е мишленце! Бях надменна и зла, докато не загубих единствения
приятел, когото имах! А знаеш ли как боли когато загубиш приятел?Затова и тръгнах с
Мая, да те търся .Росинант, вярно мое конче, ще можеш ли да ми простиш някога?
Росинант: Няма за какво да Ви прощавам, Принцесо! Вие сама изтърпяхте наказанието
си! Бяхте обречена на самота и разбрахте колко струва приятелството! Можехте да
останете сама в Далечното царство, но Вие предпочетохте да ме потърсите! Огледайте се
наоколо! Погледнете ни всички! Вижте колко сме различни, но въпреки това сме
приятели!
Златина: Чуйте всички! Аз се промених. Вече не съм горделивата Принцеса!
Наричайте ме просто Злати! И много ви моля, научете ме да бъда добра! Ех, велико
нещо е приятелството! За него човекът ще повигне планини и най-трудното ще сътвори
– себе си да промени!
Гризанка: Здравей, Злати, аз съм Гризанка! Мога да се провирам през мънички дупки и
ако ти потрябвам за това, можеш да разчиташ на мен!
Мая: А аз, Злати, съм Мая! Мога да летя нависоко и вечер да ти разказвам какво се
случва по света – така ще заспиваш сладко, сладко!
 Гена: А пък аз съм крокодила Гена и мога да гоня враговете ти!
Катя: Аз съм Катя и мога да те водя по горските пътеки, за да не се загубиш!
Златина: А пък аз съм Злати и ви обичам всичките, такива каквито сте!
Росинант: Е! Злати, виждаш ли колко нови приятели намери! Сега остава
само да умееш да задържиш приятелството им, а не да сипеш обиди по техен
адрес!
Златина: Да, кончето ми! Проумях грешките си и разбрах колко са ценни
приятелите в този свят!
Росинант: Виждам, че много си се променила. Принцесо! Хайде да си вървим
у дома!
Златина: Дворецът в моето Далечно царство ще се превърне отново в мой дом,
само ако и вие, приятели, заживеете при мен!
Всички: Защо не! Хайде да вървим!
Разказвач: Така принцеса Златина станала колкото красива, толкова и добра
и заживяла в своето царство заедно с новите си приятели! Защото няма нищо по-
ценно на света от верните приятели! А каква е поуката? Е, тя е, че не е важно
колко сме еднакви или различни, а дали умеем да уважаваме и обичаме
приятелите си и да им прощаваме, когато грешат?А вие на колко души се
усмихнахте приятелски днес? На колко казахте добра дума?И така неусетно, зная,
дойде и на тази приказка края!
 Не се заяждай
ПРИКАЗКА ЗА ЦВЕТОВЕТЕ НА
ДЪГАТА

Преди много години цветовете на този свят

започнали да спорят. Всеки твърдял за себе
си, че е най-добрият, най-важният, най-
необходимият, най-обичаният!
ЗЕЛЕНИЯТ казал:
Разбира се, че съм най-важният! Аз съм символ
за живот и надежда. Аз съм избран за тревата,
за цветята и листата. Без мен ще умрат всички
животни. Погледнете природата около вас и ще
видите, че аз съм в средата!
СИНИЯТ казал:
Ти мислиш само за Земята! Но виж небето и морето!
Аз съм във водата, която е основата на целия живот и
от дълбините на морето стигам чак до облаците.
Небето дава простор, свобода и безкрайност. Без моята
свобода щяхте да сте едно нищо!
ЖЪЛТИЯТ се подсмихнал:
Всички вие сте толкова сериозни. Аз нося смях,
веселие и топлина по света. Слънцето е жълто,
Луната е жълта, звездите са жълти... Един
слънчоглед кара света да се смее. Без мен нямаше
да има смях!
Тогава ОРАНЖЕВИЯТ започнал да се хвали:
Аз съм цвета на здравето и обновлението. По-рядко се
показвам, но съм ценен, защото служа за потребностите
на човешкия живот. Аз пренасям най-важните
витамини. Не съм винаги на хоризонта, но когато
оцветявам небето по време на изгрев и залез, красотата
ми е толкова впечатляваща, че никой не си губи времето
в мисли за вас.
ЧЕРВЕНИЯТ не можел да издържи повече и извикал:
Аз съм вашият владетел! Аз съм кръвта- кръвта на живота! Аз
съм цвета на опасността и смелостта. Готов съм да воювам за
нещо. Паля огън в кръвта. Без мен Земята би била пуста като
луната. Аз съм цвета на страстта и любовта, на червените рози
и мака.
ПУРПУРНИЯТ се наддигнал и казал гордо:
Аз съм цвета на водачите и силата. Царе и
главатари са избирали винаги моя цвят, защото
е символ на авторитет и мъдрост. Никой не
може да се съмнява в мен.
Накрая се обадил и ИНДИГОВИЯТ цвят, по-тихо в сравнение с
останалите, но с все така със самочувствие:
Спомнете си за мен. Аз съм цвета на мълчанието. Едва ли ме
приемате наистина, но без мен всички бихте станали
безотговорни. Аз репрезентирам мислите и наблюденията,
полумрака и дълбоката вода. Нуждаете се от мен за равновесието
и контраста, за молитвата и вътрешната свобода.
Така цветовете продължили да се
изтъкват, всеки възхвалявал
качествата си. Техният спор
ставал все по-шумен и по-шумен.
Изведнъж присветнала една
светкавица и се чул гръм. Проливен
дъждт завалял върху тях.
Цветовете започнали да се бутат,
опитвайки да се скрият зад другия.
 В цялата олелия се чул гласът на
ДЪЖДА:

«Вие, глупави цветове, се карате един с друг и се

опитвате да затапите отсрещния! Не знаете ли, че
всеки един от вас е създаден с определена цел,
единствен и особен? Хванете се за ръце и елате
при мен.»
Те направили както им било наредено, събрали се и се
хванали за ръце.
Дъждът продължил нататък:
От сега нататък, когато вали, всеки от вас ще се извие
по небето, за да напомня за това, че вие може да
живеете заедно в мир. Дъгата е знак за надеждата на
утрото. Така е, винаги когато един хубав дъжд измива
света и се появи дъга на небето, ще се сещаме за това, че
между нас цари уважение.
Приятелството е като една дъга:
Червено, като ябълка, сладка до вътрешността.
Оранжев, като горящ пламък, който никога не гасне.
Жълт, като слънцето, което огрява деня ни.
Зелен, като растение, което никога не спира да расте.
Син, като водата, която е толкова чиста.
Пурпур, като цвете, което е готово да цъфне.
Индиго, като мечтите, които изпълват сърцето.
 Дано всеки е открил и открива
приятелства, равни с тази
красота!
 План-конспект по взаимодействие
Дете – Околна среда
5-6 години
Тема: Плодородна есен
Вид на ситуацията: За затвърждаване на знания
Задачи: 1. Да се затвърдят, осмислят и систематизират знанията на децата
за плодородната есен.
2. Възпитаване на интерес и естетически вкус към красотата и богатството
на природната среда.
3. Да се изградят умения да отговарят с прости и сложни изречения.
Ход на ситуация:
Звучи песента “Есен в гората”. Децата сядат на столчетата, музиката затихва.
- Деца, вие много обичате да ходите на разходка? Нека си представим, че
днес отново сме на разходка. Виждам много плодове и зеленчуци.
Къде ли се намираме? Вие казахте, че може да се намираме на много места.
Какво виждате там? / Децата изброяват/.
- Деца, ще ви прочета откъс от един разказ? Можете ли да си спомните
кой е той?
Момчето влезе в градината. Колко хубаво беше там! Узрелите плодове
висяха над главата му – розови, жълти, червени, сякаш молеха да ги
откъсне. Ваньо протегна ръце и започна да къса от най-долните клони.
Къса и слага внимателно в кошничката и гледа дали няма да заблести
между листата златна ябълка.
- От кой разказ е този откъс? Кой го е написал? Наистина ли ябълките са били златни?
Защо? Какво се приготвя от тях? Кой ги приготвя и къде? Вие помагате ли при
приготвяне на зимнина? Нарисувайте плодове и зеленчуци, от които правим зимнина.
През есента само плодове и зеленчуци ли има в дворовете? Браво, цветя!
Но вие изброихте много различни цветя! Нека всеки да нарисува по едно цвете и да
ги подредим на нашата изложба.
-Деца, искате ли да изиграем една забавна игра? Слушайте внимателно и кажете
може ли да се случат такива неща.

1. Топла пролет е сега, 2. Гората жълти листа рони

грозде зрее на брега. Рибки скачат по тревата.
Вярно ли е това? Зайчета по клони пеят.

3. Есенен дъждец захвана 4. Тръгнали през есента

и на горската поляна три мечета сам-самички
цъфна бялото кокиче отзарана. крушки да си наберат,
но вместо крушки
те набрали черешки червени, зрели.
Може ли това, деца?
/Децата поправят всяко едно от стихчетата./

-Ех, толкова много неща знаете за есанта! Какви думи може да прибавим към
думата ЕСЕН, за да разберем каква е тя?
/Децата отговарят: пъстра, златна, плодородна, шарена/
- Браво, деца! Сега нека с тези думички за есента всеки да измисли по едно изречение.
Отговори на децата:
1. Златна есен е навън.
2. Есента е плодородна.
3. През есента листата на дърветата стават шарени.

Сега ви предлагам да изпеем песента за зеленчуците и да изиграем танца по

песента “Цонке ле, чушка червена”.