BG05M2ОP001-3.

018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Помагало на
ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ
ДЕЦА СЪС СОП

Тема: СВЕТОФАР
Цел:
Разпределяне (групиране) на информация
Описание:
• Изработване на правила

• Подготовка на раздавателен материал – информационни листовки с правилата, листовка

за попълване „Светофар”
• Формиране на групи и инструктаж за груповата работа

• Работа в подгрупи.

• Представяне и аргументиране на резултатите.

• Обобщение.

Приложение:
Многопосочна: за уточняване на групови правила, за разпределяне правилата на поведение в ролевата игра, за
оценяване.

Тема: ЛАВИНА (СНЕЖНИ ТОПКИ)

Цел:
Събиране на информация „чрез натрупване”.
Описание:
На видно място се записва въпрос/проблем, на който участниците трябва да отговорят кратко.
Всички участници записват последователно мнението си на лист. Условието е всеки участник да
прегъне листа така, че написаното да остане скрито от останалите. Накрая водещият прочита
събраната информация.
Приложение:
За обобщаване на мнения по значим проблем, за въвеждане в тема, за консолидиране на групата.

Тема: SWOT - АНАЛИЗ

Цел:
Самодиагностика и диагностика.
Описание:

1
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Оценяват се силните, слабите страни, възможностите и опасенията (заплахите) на определен
проблем или явление.
Може да се използва и за самоанализ, като в случая личността оценява своите силни страни, слаби
страни, възможности и страхове.
Приложение:
В конкретна учебна ситуация, при ролеви игри, като стартова техника на други методи, в
съчетание с други техники.

Тема: РИСУВАНЕ НА ИДЕЯ

Цел:
Провокиране на въображението и асоциации по определена тема.
Описание:
1. Избира се тема и се подготвят материали (листи, флумастери или др. пособия за рисуване).
2. Темата се съобщава без допълнителни указания.
3. Определя се точно време за изпълнение.
4. Формират се групи.
5. Определя се говорител, който представя идеите на групата.
6. Провежда се групова дискусия и се правят обобщения.
Приложение:
За въвеждане на нова тема, по която участниците нямат достатъчно информация; допълнително
– като стимул за повишаване на самочувствието и усещането за успех след „откриването на
истината”.

Тема: МОЗЪЧНА АТАКА

Цел:
Решаване на проблем или изясняване на причините за възникване на проблема.
Описание:
Мозъчната атака се провежда по строги правила, най-важните от които са:
 Всички идеи са ценни – не се отказвай лесно!
 Не прекъсвай – давай оценка на идеите, но не критикувай!
 Използвай въображението си – не мисли в познати категории!
 Колкото повече идеи, толкова по-добре!
Последователност:
1. Представя се въпросът.
2. Раздават се помощни материали – листи, фулмастри;
3. Задава се време за записване на идеите.
4. Всеки представя индивидуално своята идея.
5. Коментар на всяка идея.
6. Вземане на решения.
Приложение:

2
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Ефективна е, когато трябва да се идентифицират много причини за кратко време или да се реши
проблем по нестандартен начин.

Тема: ДОПИТВАНЕ С КАРТОНЧЕТА:

Вариант на МОЗЪЧНА АТАКA

Описание:
 Проблемът/темата се записва на флип-чарт (бяла дъска);
 Раздават се правоъгълни картончета;
 Участниците записват думи и/или фрази, с които асоциират поставената тема или
дават решение на проблема;
 След приключване на работа, всеки от участниците залепва произволно своето картонче
на дъската/флип-чарта.
1. Избират се доброволци, които обобщават написаното по определени критерии, след което
прочитат всички мнения в отделните групи. Всяка група се наименува според избрания
критерий и доброволците поставят кръгло картонче с името на групата.
 Избират се други доброволци, които поставят различни знаци (стрелки, свектавици,
звезди, точки и др.п.), с които „маркират” приоритети, тенденции, интересни позиции.

Тема: ПИРАМИДА

Цел:
Осмисляне на информацията и достигане до конкретни обобщения.
Описание:
1. Всеки участник работи самостоятелно, като отбелязва важни за него аспекти на
обсъждания проблем. Добре е критерият за броя посочвания/ описания да е зададен
предварително (напр. до пет)
2. Участниците се обединяват по двойки и извеждат общо мнение, като то се постига със
съгласие, а не непременно изразява индивидуалните мнения. Ако е приет определен брой
посочвания/описания, този критерий се запазва и при по-нататъшната работа.
3. Участниците се обединяват по четворки и работят аналогично.
4. Формират се две големи групи, като в случая броят може да не е равностоен – важно е
всички да участват. Групите работят аналогично. След приключване на обсъждането, те
избират по един предствител, който записва мнението на групата на бяла дъска/флипчарт.
Тук се допуска, освен записването на обща позиция, да се запишат и „особени мнения” .
5. Мненията се обобщават от водещия чрез дискусия.
Приложение:
За извеждане на значими аспекти от дадена тема. За обсъждане на различни гледни точки и
достигане до най-ефективни обобщения.

3
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Примерен тренинг-модул на тема „Толерантност”

за начален етап (III-IV клас)
Тема: Тема: Ние сме различни, ние си приличаме

Първи час
1. Въведение
Упражнение „Импулс”.
Учениците са застанали в кръг, водещият и помощник-водещите също са в кръга. Инструкцията
към участниците е да се отпуснат и да се хванат за ръце. По сигнал на водещия, той самият
подава „импулс” под формата на леко стисване на ръката на дясно стоящия. След като „получи
импулса”, дясно стоящия следва да го предаде по същия начин и така, докато се премине през
всички участници. Засича се общото време, за което групата се справя с упражнението.
Водещият обяснява, че в следващите няколко часа на класа ще се работи по нетрадиционен начин –
с много движение и веселие. Ето защо е необходимо учениците да имат правило, с което да се
поиска тишина, в случай че групата не се изслушва или не е концентрирана. Предлагат се няколко
начина за това, а групата избира.
Работа в малки групи
Класът се разделя на групи. За целта се използват имената на приказки. Ако децата в класа са 25,
се подготвят 25 листчета, като на всеки пет е написано името на една и съща приказка. Така се
формират пет групи по пет участника. Приказките са избрани така, че да звучат познато на
децата и да създават предпоставка на аналогия – Снежанка, Червената шапчица, Зелена гора,
Синята брада, Златното момиче.
Докато децата са в кръг, водещият минава и всеки тегли по едно листче. В това време помощник-
водещите поставят по една табелка на предварително обособени места (според броя на групите),
която е цветови и символен аналог с приказката (бяла с изобразена снежинка, червена с изобразена
шапка, зелена с изобразено дърво, синя с изобразен човек, жълта с изобразено слънце)
Поставя се и кутия с материали – ¼ картон, лепила, ножици, изрезки от списания, цветни ClipArt
картини (добре е да има изображения на деца с различен цвят на кожата, деца в инвалидни
колички, и т.н.). Децата получават инструкция от водещия да намерят останалите герои от
своята приказка – това е тяхната работна група, да заемат определеното за групата място и да
чуят задачата.
Основна активност
Всяка група, след обсъждане, трябва да изработи колаж, на който да изобрази, по какво си
приличат и по какво се различават всички деца. Групата избира говорител, който закача готовия
колаж с помощта на някой от водещите на определено място и представя груповото мнение.
Водещите и помощниците се включват в работата на групите, без да „натрапват” мнение, като
равнопоставени партньори. Те следят как се вземат решенията и насърчават всички членове на
групата да участват, поощряват организирането на материала върху листа, така както ще бъде
изложен пред голямата група и помагат на децата в малката група да си изберат „говорител”,
който ще представи груповото мнение.
2. Обобщение
От помощник-водещите

4
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
При обобщението от помощниците вниманието се насочва към процеса на работа в малките групи
– дали децата са си сътрудничели, дали е имало конфликти и несъгласия, как са се справили с тях,
дали е имало изолирани членове на групата.
От водещия
Целта на водещия е да насочи вниманието към това, че разликите са преди всичко във външното:
ръст, тегло, цвят на косата и очите, а приликите са в преживяванията и чувствата, които
децата изпитват – любов, радост, гняв, тъга, омраза и т.н. Той трябва да проследи има ли
елементи, които са общи за групите, а също така да отчете и разликите.
Дискусията се фокусира в следния кръг въпроси:
- Кое кара децата да се чувстват добре?
- Как се отнасяме понякога към различните деца – тези, които не могат да се справят
толкова бързо с ученето, които имат проблеми с придвижването?
3. Заключение
Часът завършва със същото упражнение като въвеждащото. Отново се засича времето за
изпълнение на упражнението. Целта е то да е подобрено, за да повиши увереността на децата, че
могат да си сътрудничат, да работят заедно и това допринася за общия им успех.

Тема: Тема: Кой съм аз, кой си ти

Втори час
1. Въведение
Въвеждащо упражнение е същото като в предходния час. Децата вече се организират сами в
изпълнението му и отчитат, как се е справила групата.
2. Работа в малки групи
Разделянето на групи е аналогично с това в предходния час, но се използват листчета с имена на
приказни герои. Героите от шест приказки са написани на листчета. Ако децата са 30 се избират
приказки с по пет герои – така се получават 6 групи по 5 деца. Внимава се имената на героите да
не се повтарят в различните приказки (напр. лисицата от „Бременските музиканти” и Лиса от
„Житената питка” – това ще доведе до объркване), както и приказките да са познати на децата.
Помощниците поставят табелки с имената на приказките на предварително обособени
работни места, както и кутия с материали - набор от емотикони (графични изображения на
състояния, чрез които децата често комуникират в Интернет).
Основна активност
Задачата се състои от две части.
Първата част на задачата е децата да подберат емотикони за всеки член от групата и да
представят групата си чрез колаж от емотикони.
Втората част от задачата е да изработят колажи от емотикони
– послания към другите групи – какво биха искали да им кажат, да им пожелаят, да ги насърчат.
Отново групов отговорник представя мнението на групата, както и водещият и помощниците се
включват в дейността.
3. Обобщение
Обобщение от помощниците

5
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Чрез дискусия по сходни с предходния час критерии. Помощниците насърчават децата към
позитивни послания, следят да не се появяват обидни или унизителни квалификации.
Обобщение от водещия
Дискусията е вариативна - трябва да се намерят думи, с които да се опише духа на направените
от децата настоящи послания, да се поощри тяхната креативност и находчивост. Обобщението
трябва да е по посока на това, че всяко дете има нужда от насърчаване, всяко дете има някакъв
талант, някакви способности, които трябва да се уважават. Всяко дете трябва да бъде
забелязвано и поощрявано когато полага усилия в ученето, в спорта, в приятелството. Крайният
резултат е важен, но още по-важно е да забелязваме другия, когато прави усилие или когато ни
помага в трудни ситуации и т.н.
4. Заключение
Часът завършва със същото упражнение като въвеждащото. Технологията и целта на
заключителното упражнение е същата както в първи урок.

Тема: Тема: Вълшебни думи за Влади

Трети час
1. Въведение
Въвеждащото упражнение се повтаря. В случая водещият приканва децата да се досетят как
започва този нетрадиционен час, да се организират и сами да изпълнят упражнението.
Работа в малки групи
Разделянето на групи става аналогично на описаното до момента. Този път се използват
вълшебни предмети – летящо килимче, шапка невидимка, вълшебна пръчица, вълшебна лампа,
вълшебен пръстен. Табелките са с имената на литературните произведения, до които се отнася
предметът. Необходимите материали са флумастери, моливи, картон, стари каталози за
изрязване, други картинки, плик А4.
Основна активност
Изработване на картичка за Влади. На децата се предлага да чуят историята на Влади.
Влади е момче на 8 г. Тази година той е в първи клас. Дани има заболяване, което се нарича синдром
на Даун. То го прави по-различен от другите деца – той е по-бавен, по-трудно научава новите неща
в училище. Миналата година Влади е бил в детската градина, където е имал приятели. Сега той е в
новия клас, с други деца, които не го познават и понякога го обиждат, опитват се да го ударят
или го изолират от игрите през междучасието. Когато това се случва Влади е много тъжен и
често казва на родителите си и на учителката, че не иска повече да ходи на училище.
Провежда се мотивираща беседа, в която се обяснява, че Влади има нужда от окуражаващите
думи на децата. Тъй като те са по-големи, знаят повече за ученето, трудностите в училище и за
приятелството.
Задачата е всяка група да изработи картичка за Влади (в единия случай тя беше Коледна, тъй
като предстояха Коледни и новогодишни празници, а в другия – пролетна, тъй като предстоеше
„Първа пролет”). Картичката трябва да съдържа текст – послание за Влади.
Когато са готови децата представят писмата си пред всички съученици. Всички заедно се
опитват да разпознаят най-точните думи, които биха окуражили Влади да продължи да ходи на
училище и да търси приятели.

6
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Водещите участват, като спецификата е, че при изпълнението на тази задача те трябва да
насърчават децата да напишат текста достатъчно автентично и искрено, като ги подпомагат с
въпроси.
2. Обобщение
Обобщение от помощниците
Дискусията е насочена към това, какви думи са използвали децата;
защо са ги подбрали; как ще се чувства Влади, когато ги прочете.
Обобщение от водещия
Обобщението е по посока на това, колко са важни думите и приятелите в трудни моменти за
децата. Дава се малко информация за синдрома на Даун и се обобщава, че тези деца могат да
постигнат много, ако срещнат подкрепа, ако не бъдат отхвърлени, изолирани и обиждани.
Водещият благодари на децата, че са приели тази задача толкова добре, че са работили активно и
искрено са намерили своите думи за Влади. Писмата се слагат в един голям плик и водещият поема
ангажимент пред децата те да бъдат предадени лично на Влади.
3. Заключение
Часът завършва с до момента изпълняваното упражнение. Технологията и целта на
заключителното упражнение е същата, както в останалите часове.

7
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Примерен тренинг-модул на тема „Различността” за прогимназиален етап

(V и VI клас)

Тема: Ценности

Първи час
1. Въведение
Упражнение „Недовършено изречение”. Участниците и водещите са помолени да застанат в кръг.
Те трябва да довършат изречение по примера на водещия. Изречението е „Най-ценно за мен
е. ,защото.”.
Водещият пита участниците, дали са работили в подобни групи и ги приканва да споделят, какви
проблеми възникват, когато се работи по този начин. Вниманието се насочва към едновременното
говорене, липсата на внимание в дейността. Предлага се учениците да помислят за начин, по
който да се въдворява ред и се избира този, който получи най-голямо одобрение.
2. Основна част
Участниците заемат местата си. Водещият и помощниците предварително са записали на
дъската думи, изразяващи ценности, но те не се виждат от участниците. Провежда се кратка
дискусия за това, какво е „ценност”, кое е ценно в нашия живот, защо. Водещият стимулира
учениците да „изкажат” (да формулират с думи нещо, което е ценност). Думите се записват на
видимо място на дъската от помощниците. След това, в хода на дискусията, помощниците
„показват” предварително записаните ценности. Прави се сравнение с написаното и изказаното
от учениците.
Първа основна активност
На всеки участник се раздават малки листчета. Всеки ученик трябва да запише по една ценност,
която е най-важна за него. Когато всички са готови стават и без да говорят се разхождат и си
разменят листчета – ценности. Инструкцията е, че всеки трябва да прочете това, което
получава преди да го размени. Участниците се насърчават да разменят активно. След 3-4 минути
размяна, отново сядат. По ред, установен от водещия, всеки казва, с каква ценност е започнал и с
каква е завършил.
По време на обсъждането помощник-водещите разделят дъската на две и в лявата част се
записват в колонка началните ценности, а в дясната – крайните.
Когато двете колони са готови, учениците се поканват да ги разгледат и да ги аранжират на
честотен принцип – записва се броят избори. Формира се рангова скала от първите 5-6 най-често
споменавани ценности.
Провежда се дискусия върху обособената скала, като ключови въпроси са, какво изразяват тези
ценности и защо са важни за участниците.
Втора основна активност
*Има вероятност да премине в друг час поради липса на време. Тогава следващите часове се
преструктурират, като тя попада отново в основната част, а часът се редуцира, като се
преминава към заключение.
На листчета се написват по една от петте, шестте изведени от групата ценности според броя
на групите, на които ще се разделят участниците. Това се прави от помощник водещите, докато
тече дискусията. Ако задачата се отложи за следващ час, това се прави при планирането му.

8
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Всеки ученик тегли листче и оформят се малки групи според ценностите. Всяка група работи и
трябва да презентира своята ценност по подходящ начин. Материалите, които получават
участниците са картинки, сентенции, текстове от песни, цитати от произведения и т.н., лепило,
ножица, ¼ картон, флумастери. Избира се говорител, който да представи работата на групата.
След приключване на работа се провежда дискусия около следните въпроси: как са работили, как
са стигнали до едно мнение, дали всички мнения са взети под внимание, дали всички са участвали
активно.
Наблюдава се, как се приема детето със СОП в групата, дали му дават пространство да говори,
да направи нещо на постера, може да се предложи да бъде говорител на малката група.
3. Заключение
Водещият провежда дискусия за общите ценности за хората, за децата. Провокативен въпрос е,
дали различните деца имат същите ценности.

Тема: Приятелство

Втори час
1. Въведение
Въвеждащо упражнение „Кой съм аз според първата буква на името”. Водещият приканва
участниците да се характеризират с една дума, която започва с първата буква на малкото им
име. Той започва, като демонстрира, как трябва да се изпълни упражнението.
2. Основна част
Първа основна активност
*Ако се използва активността от предходния час, тя е първа по логиката на тренинга.
Разделяне в малки групи чрез филми, които в момента са актуални за тяхната възраст.
Темата на работата в малки групи е: „Кой може да бъде наш приятел?”
Водещият задава рамката на описанието с въпроси (например): Как трябва да изглежда?
Как трябва да бъде облечен? Какви качества е важно да има?
Какви лоши качества са допустими? По какво ще разбере, че е наш приятел?
Може ли дете в инвалидна количка да ни стане приятел? Може ли болно дете да ни стане
приятел?
Участниците получават следните материали: изрезки от списания, флумастери, ножици, лепило,
¼ картон, пастели и др.п. Водещият и помощник-водещите се включват в дейността.
След като са готови, колажите се разменят между групите. Всяка група обсъжда получения
колаж, изработен от друга група. Говорител на групата представя мнението относно смисъла,
който другата група е вложила в колажа.
Обобщение
След презентациите се провежда дискусия от помощник-водещите, като се обсъжда, как са
работили учениците в малките групи и се провокира критично осмисляне на поведението.
4. Заключение

9
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Водещият провежда обобщаваща дискусия, като линията на обобщението е, че хората намират
приятели по различни критерии, но важни са качествата, характера, а не толкова външността.
Правят се препратки към упражнението за ценностите.

Тема: Проблем ли е различието – I част

Трети час
1. Въведение
Въвеждащо упражнение „Улови числото”. Участниците, водещият и неговите помощници са в
кръг. Водещият ги приканва да започнат броене в естествен ред, като на всяко пето число се
пляска без да се казва цифрата. Критерий е, колко участниците могат да преброят без грешка.
2. Основна част
Основна активност
Участниците се разделят на групи чрез броене на първи, втори, трети.
Всяка група получава следния казус и въпроси към него:
Проблемният ученик
Георги е ученик с проблеми. Той запомня трудно. Често, когато го изпитват, казва неверни и
смешни неща, а останалите деца му се подиграват. Той не се включва в игрите и разговорите през
междучасията и много се ядосва, когато му пипат вещите. Момчетата от класа го удрят уж на
шега, но той става агресивен, обижда ги и ги рита. Все по-често момчетата и момичетата от
класа го обиждат и го удрят сериозно. Когато психологът в училище го вика и го пита дали
съучениците му се отнасят зле с него, той отговаря: „Оставете ме намира, добре съм си!”
Въпроси:
Какви съвети ще дадете на Георги?
Какви съвети ще дадете на неговите съученици?
Групите излъчват говорител, който представя мнението на групата.
Обобщение от помощник-водещите
Провежда се дискусия като се обсъжда, защо Георги се държи така.
3. Заключение
Идеята е да се дискутира различното дете, което живее в свой собствен свят и се държи така не
защото е лошо или защото не харесва съучениците си и иска да ги провокира, а защото неговото
страдание е трудният контакт с другите. Децата трябва да проявяват търпение, но и да търсят
намесата на възрастните, защото има проблеми, които не могат да разрешат помежду си.
Поставя се домашно задание:
По групи да намерят и да презентират информация за различни проблеми в развитието на децата:
аутизъм, синдром на Даун, детска церебрална парализа, мускулна дистрофия, епилепсия.
За подготовка водещият посоча източници (сайтове, книги), от които да се черпи информация и
снимков материал. Учениците се насочват към идеята, да издирят и представят хора с
увреждане, които имат постижение в определена област.

10
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Тема: Проблем ли е различието – II част

Четвърти час
1. Въведение
Въвеждащо упражнение отново е „Улови числото”. Прави се оценка, дали участниците са
подобрили резултата си, т.е. дали групата е станала по-сплотена.
2. Основна част
Всяка група представя презентацията по подходящ, избран от нея начин.
В тези презентации се следи да няма обидни или дисквалифициращи елементи, невярно съдържание
или факти, като дори и да има те се посочват от водещия като грешни. Водещият също трябва
да е подготвен за да допълва и да задава въпроси, адекватни на възрастта на децата.
3. Заключение
Обсъжда се, какво могат да постигнат хората с увреждания, ако бъдат стимулирани от
околните и се социализират навреме.

11
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Игри за формиране на позитивни навици за общуване и

конструктивни елементи на поведение.

Тема: “КОРАБ СРЕД СКАЛИТЕ“ (над 8 г.) (К.Фопел, 1998)

Фопел К. http://www.childpsy.ru/lib/authors/id/12002.php
Цел: Играта дава възможност на децата да придобият комуникативни навици,
опирайки се на интуиция и доброжелателност в отношенията, основаващи се на доверието
един към друг.
За играта са нужни столове и превръзка за очи.
Инструкция: Моля, станете и образувайте кръг. В средата на кръга се намира море.
Това море е много опасно, защото в него има подводни скали. За скалите ще използваме
столове. Един от вас ще бъде кораб, а друг – капитан на този кораб. Сега всеки един от вас
може да каже: „Аз искам да бъда кораб!“ и да застане в центъра на кръга, където всъщност е
пристанището. „Корабът“ сам ще намери своя капитан, който има за задача да преведе кораба
така между скалите, че той да не претърпи корабокрушение. Капитанът трябва да води кораба
внимателно, като подава команди. Например: „Направи две малки крачки напред!“ :Сега се
завърти малко вляво!“, „Стоп!“, „Направи една крачка направо. Стоп!“ Количеството „скали“

Тема: „ТРИО“ (за 8 год.) (Клаус Фопел, 1998)

Цел: Повечето от децата най-добре се учат на конструктивно взаимодействие едно с
друго, когато могат да използват тялото си. Това е една прекрасна групова игра с нарастващо
ниво на сложност, като в хода на играта децата се учат да синхронизират своите движения с
другите. За играта е нужно да се осигурят празни кутии от обувки.
Инструкция: Приготвил съм ви сложна задача, решението на която ще покаже
доколко умеете да си взаимодействате един с друг.
В началото се канят трима доброволци. Те трябва да застанат един до друг, рамо до
рамо. Този, който е в средата поставя краката си в две празни кутии – в едната левия, а в
другата десния крак. Стоящият вдясно от централния поставя левия си крак в кутията, в която
е десния крак на централния, а стоящият вляво – поставя десния си крак в кутията, в която е

12
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

левия крак на централния. При това положение тримата заедно трябва да се опитат да
преминат ходейки няколко метра. Препоръчва се тримата да опират едно в друго раменете си.
Когато първата тройка се справи успешно със задачата, към групата може да се включи
още един участник и така постепенно и останалите деца.
Ако групата е много голяма, тогава може да се започне с 2 или 3 тройки. При повече
групи може да се организира състезание за достигане за най-кратко време до финална линия
или коя от групите може да понесе най-голям брой участници и изпълни упражнението.

Добре е по време на играта децата да бъдат насърчавани да търсят най-подходящи

начини за справяне, както и да променят местата си.
Накрая обсъдете с децата:
-харесаха ли играта;
-кое беше най-трудно;
-какво помогна за да се справят със задачата.

Тема: „ГРУПОВ ПОРТРЕТ“ (за 6 год.) (Клаус Фопел)

Клаус Фопел – виж линк: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BB
%D1%8C,_

%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%83%D1%81
Клаус Фопел роден на 29.05.1940г., Хамбург, Германия – немски психолог и психотерапевт.
Фопел е известен като популяризатор на т. нар. интерактивни игри, създадени на основата на синтез от
елементи от различни видове психотерапии: гещалт-терапия, психодрама, трансакционен анализ,
метода за насоченост на въображението за осъзнаване на ценности.

Цел: Тази игра позволява да се отработят сътрудничеството и конструктивното

взаимодействие в малки групи. Задачата, да се нарисува общ портрет, на който присъства
всяко дете, усилва в участниците чувството за принадлежност към групата. Играта развива
способностите за коопериране и творческото само изразяване. Всяка група трябва да
разполага с голям лист хартия (картон), флумастери или пастели.
Инструкция: Разделете се на четворки (тройки). Всяка група трябва да нарисува
картина, на която да бъдат изобразени всички участници от групата. Не рисувайте собствения
си портрет, а определете по ваш избор друг участник от групата да ви нарисува. Помислете
всички заедно, как да разположите рисунката на листа, какъв да бъде сюжета на вашата
картина, каква ще бъде ролята на всеки един от вас в този общ сюжет (можете да измислите и
кратка история).

13
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Когато всички групи нарисуват своите картини, трябва да се премине към тяхното
представяне. За тази цел психологът осигурява време на участниците за да помислят как да
представят своята работа.
След представянето е препоръчително да се направи обсъждане:
-какво чувстваше, когато те рисуваха;
-какво чувстваше, когато ти рисуваше друг;
-как стигнахте до решението, кой къде да бъде нарисуван на картината;
-доволен ли си от портрета си, който е нарисуван от друг;
-колко ви се хареса да работите съвместно;
-на коя група най-много хареса портрета и защо;

Тема: “ГЛАВОМАЧ“ (от 7-8 год.)

Цел: С помощта на това упражнение може да се развие сътрудничеството по двойки или тройки
(мини-групи). Упражнението изисква съгласувани движения и точно възприятие за движенията на
партньора. Всяко дете трябва да синхронизира своя собствен темп с темпа на своя партньор.
За играта се използва топка среден размер за всяка двойка (група) деца.
Инструкция: Разделете се по двойки и легнете на пода един срещу друг. Трябва да легнете по корем
така, че главите на всички да са една срещу друга. Поставете топката точно между главите си. След
това се опитайте да притиснете топката с главите си и да я вдигнете нагоре. Топката не може да се
докосва с други части на тялото, освен с главата. Сега се опитайте и двамата в двойката да се
изправите, първоначално на колене, а след това на крака. Разрешава ви се да се държите един с друг
за ръцете, ако ви се наложи.
Когато децата започнат с лекота да се справят с тази задача, тогава може да се усложни
упражнението, като двойките се обединят в тройки. В заключителната фаза може да се предложи на
децата, да определят максималния брой играчи, с които може да се изпълни това упражнение.
Обсъждане:
-кое е най-сложно в тази игра;
-с кой ти беше най-лесно да повдигнеш топката и защо;
-кое е най-важното, за да не падне топката на земята.

14
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Формирование на способности за осъзнаване на собствения

емоционален свят, и чувствата на другите хора, развитие на
емпатия.

Тема: ИЗОБРАЖЕНИЕ НА РАЗЛИЧНИ ПРЕДМЕТИ И ПРИРОДНИ ЯВЛЕНИЯ.

СЪСТАВЯНЕ НА РАЗКАЗИ ОТ ИМЕТО НА ТЕЗИ ЯВЛЕНИЯ.
Цел на упражнението: развитие на емпатия. Упражнението се изпълнява с неголяма група.
Предварително се подготвят картички с названия на предмети и природни явления.
Например, слънце, река, параход, чайник, велосипед и др.
Картичките се раздават на децата. Задачата на всеки участник е: да изобрази пластично дадения
предмет или явление, а след това да създаде кратък разказ от името на този предмет или явление.
Другите трябва да отгатнат какво е явлението или какъв е предмета, който е изобразен.
Във финалната част, след разкриване на явлението (предмета), детето разказва историята от името на
това явление (предмет).
Пример
„Аз съм чайник. Аз съм голям и красив. Обичам да свистя и пръхтя, а понякога дори свиря, защото
тогава всички ми обръщат внимание. Около мен се събира цялото семейство (разказ на 7г. дете)

Тема: „АЗ СЪМ ТЪЖЕН (РАДОСТЕН И ПР.), КОГАТО …“

Упражнението се изпълнява с неголяма група. По тази методика всяко емоционално
състояние се отработва в отделно занятие.
Ход на занятието:
1) За постигане на определено настроение в групата, в началото психологът разказва
предварително подготвена история, отразяваща дадената емоция, предложена за обсъждане.
Това може да бъде кратка приказка, в която действащите лица са животни, митични същества
или просто хора, които при определени обстоятелства изпитват чувството, което е тема на
упражнението.
2) След като бъде разказана историята, следва да се попитат децата (в хода на едно
обсъждане):
-за кое чувство става дума;

15
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

-преживявали ли са самите те това чувство и кога (при какви обстоятелства);

-предлага се на децата да разкажат по-подробно за това чувство.
3) По-нататък, с цел по задълбочено запознаване с емоцията (чувства, настроения),
децата могат да бъдат помолени да изпълнят следното задание, включващо работа със
сензорните канали:

-ако можехме да видим даденото чувство, то какво би било (цвят, форма, на какво би
ни ни напомнило);
-ако можехме да го докоснем, какво бихме усетили;
-ако можехме да го вкусим, какво щеше да е на вкус,
-ако можехме да го чуем, както щеше да звучи;
-ако можехме да го помиришем, какъв щеше да е неговия аромат.
4) Занятието може да приключи с рисунки по обсъжданата тема..
ще направим по наш избор – важното е задачата да бъде изпълнена. Сега ни остава да уточним
към кой бряг ще се отправи този кораб. Всяко едно от децата, което играе ролята на „бряг“
може да каже: „Нека корабът плава към мен!“, тогава другите брегове сядат на столовете и се
превръщат в „скали“
Когато „корабът“ се приближи към крайната точка на своя маршрут, „брегът“ трябва да
каже на кораба: „Ти достигна своята цел“ и радостно да прегърне кораба в обятията си.
Същевременно „скалите“ аплодират „кораба“. Независимо от факта, че децата обикновено
харесват тази игра, препоръчително е да бъдат „отправяни към плаване“ не повече от 2-3 деца,
иначе има опасност участниците да се уморят.
В края на играта следва да се проведе обсъждане:
-какви чувства са изпитали в различните роли: „кораб“, „бряг“ „капитан“ и „скала“.
-чувствал ли се „корабът“ в безопасност със своя „капитан“;
-какво трябва да направи „капитанът“ следващия път;
-какво беше най-трудното за „капитана“.

Тема: РОЛЕВАЯ ИГРА, В КОЯТО „АГРЕСОРЪТ“ ИГРАЕ РОЛЯТА НА

„ЖЕРТВАТА“
1. РОЛЕВАЯ ИГРА, В КОЯТО „АГРЕСОРЪТ“ ИГРАЕ РОЛЯТА НА
„ЖЕРТВАТА“
Ход играта:
1) Съставете заедно с децата списък на ситуации (обстоятелства), в които децата като
правило избират агресивен стил на поведение (проявяват вербална агресия; унищожават вещи;
влизат във физически сблъсък и др.)

16
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

2) От тях изберете онези, които са най-типични за всяко едно дете и проиграйте тази
ситуация заедно. В първия вариант детето играе ролята само. Тази стъпка е нужна, тъй като
следва вариант на ролева игра, при която „агресивното“ дете играе ролята на „жертва“, а
психологът – „агресивно“ дете (или поканено за това дете от групата). Психологът трябва
максимално точно да изобрази с невербално поведение „агресивен“ персонаж (поза, мимика,
жестове), а също така да използва в играта типични за даденото дете изрази (думи) и маниери
на физическо агресивно поведение. Не бива да се забравя, че при тази игра се следва принципа

„Никой не трябва да бъде унижен и да страда!“

В края на играта се обсъждат:

-как детето се е чувствало в ролята на жертва:
-какво е почувствало по отношение на „нападащият“ го и какво е мислило за него;
-променило ли се е неговото отношение (като „агресор“) към ситуацията като цяло и
към „жертвата“ в частност;
-ако – да, то самият той би ли могъл да промени своето поведение при подобни
ситуации, опитвайки се да бъде по-конструктивен и по-малко агресивен;
-обсъдете заедно с детето тези нови варианти;
-закрепете с ролева игра новите, позитивни варианти на поведение в проблемната
ситуация.
За децата до 7г. ролевата игра може да бъде заменена с разиграване на ситуация с
помощта на играчки, „лего“ човечета под формата на куклен театър.

Тема: “РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ПОЗИТИВНИЯ АЗ-ОБРАЗ ЧРЕЗ ДЕТСКИ

СПОМЕНИ“ (за деца над 9 г.)
Упражнението се провежда с неголяма група (5-6 деца).
Едно от децата (доброволец) заема мястото на „горещия стол“, а останалите се
разполагат в полукръг.
Ход на играта:
1) Водещият предлага на децата да разгледат внимателно седящият на стола (правило –
да са доброжелателни). Децата трябва да се постараят, опирайки се на своите асоциации, да
опишат и разкажат своите спомени за седящият: какъв е бил като дете (в предишни години).
Разказите трябва да са свободни, не е необходимо да се визира точната възраст:
-как той е изглеждал външно преди;
-имал ли е любима дреха; любимо ястие;

17
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

-какво най-много е обичал да прави;

-с какво е обичал да се занимава;
-какви са били обикновено любимите му играчки;
-какъв е бил по характер;
-как е общувал с момичетата и момчетата;
-какви са били любимите му приказни герои;
-по свой избор могат да разкажат за любими приятели; приказки; филми и пр.
2) Докато децата разказват, седящият на „горещия стол“ мълчи. След като се изкажат
всички деца, водещият задава въпроси на детето, седящо на „горещия стол“: „Какво от това,
което разказаха другите, съвпада с твоите спомени и какво не? Какво обичаш да правиш
сега?“
3) След като всички деца преминат през „горещия стол“ следва обсъждане:
-хареса ли ти да бъдеш на „горещия стол“;
-ако ти е харесало, какво точно;
-какво не ти хареса;
Къде се чувстваше най-добре: на „горещия стол“ или в групата.
4) Занятието може да завърши с рисунка на тема :Моите любими детски спомени“

Тема: „ХАРЕСВА МИ В ТЕБ“

Упражнението се изпълнява от неголяма група (5-6 участника).
Необходими са мека топка (кълбо) от пухкава прежда (желателно е да е цветна) или
неголяма мека играчка.
Ход на играта:
1) Децата и водещият сядат в кръг. Водещият им обяснява, че трябва да предават
топката на съседа си от лявата страна (по часовниковата стрелка), казвайки: „В теб ми харесва
…“. Фразата естествено трябва да завършва с някакъв комплимент. Могат да бъдат
отбелязвани както външни черти (вид), така и поведение, постъпки, отношение, училищни
успехи. Упражнението стартира от водещия. Всеки участник получава топката, задържа я,
обръща се към съседа си и след като изрече фразата я подава в ръцете му, като преждата се
развива и той задържа конеца в себе си. Когато топката се върне при водещият символичния
кръг от добри думи е затворен.
2) След няколко секунди водещият отново пуска топката прежда в обръщение, но я
подава на лицето в дясно от него (обратно на часовниковата стрелка), като процедурата се
повтаря. Сега всеки участник започва да намотава конеца върху кълбото, като накрая то

18
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

отново цяло се връща при водещия.

3) Накрая, без да се разваля кръга следва обсъждане, като от всяко дете се иска да
сподели как се е чувствало когато:
-е получило кълбото и е чуло комплимента;
-когато самото то е предавало кълбото и е изричало комплимент;
-кое му е било по-лесно – да чуе или да изрече комплимент;
-какво са чувствали, когато всички те са били обединени от разплетеното кълбо,
държейки конеца прежда;

-по-сигурни ли са били, когато са държали в ръцете си кълбото преди да изрекат думите;

Тема: „ПОХВАЛА“

Упражнението се изпълнява от неголяма група (5-6 участника).

Необходими са листове хартия, цветни моливи (пастели, флумастери).
Ход на играта:
1) Децата сядат в кръг. Водещият им раздава листове и моливи, като им предлага да си
припомнят три свои постъпки или да помислят за три свои качества, с които те се гордеят.
Например, кой се е научил да плува добре, а кой може да се гмурка на дълбоко, а кой се е
застъпил, помогнал или защитил някой по-малък от него ученик. След това водещият иска от
децата да разделят листа си на три част и да представят тези качества (постъпки) като рисунка.

След като бъдат завършени рисунките, едно след друго децата излизат и застават в центъра на кръга,
показват рисунката си и разказват за своята постъпка или качества, с които те се гордеят. Останалите
внимателно слушат, а в края на разказа всеки един се обръща към детето с рисунката с думите „Аз се
гордея с теб …… (Пламен!“)

19
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Тема: „БАНКА НА ДОБРИТЕ ПОСТЪПКИ“

Целесъобразно е това упражнение да се изпълни в края на учебната седмица. То има за
цел да научи децата да фиксират в своето съзнание положителните постъпки и постижения,
които са проявили през изминалата седмица и заедно с това да си припомнят своите грешки,
неуспехи и пропуски.
Ход на играта:
1) Помолете децата да помислят и мислено си спомнят ден след ден за всички
положителни постъпки, които са извършили през изминалата седмица.
2) Нека след това децата да вземат лист хартия и флумастери и запишат три добри свои
постъпки, които за тях имат важно значение – по-важно, отколкото останалите също
положителни постъпки. Например, изпълнението на сложно и особено неприятно домашно
задание; писане на реферат; участие в изготвянето на училищен вестник; научаването наизуст
на стихотворение; участие в представление на училищния театрален клуб; почистване на
стаята си и пр.
3) След като запишат своите постъпки, от децата се иска да похвалят самите себе си за
всяка една от постъпките, например: „Марина, ти не само здраво се потруди през тази седмица
за теста по английски, но успя да получиш шестица!“ или „При мен наистина всичко се
случва отлично. Аз наистина съм един успешен и радостен човек!“. От децата се иска да
запишат тези свои похвали на своя лист под описанието на своите постижения с цветни
флумастери.
Тема: „ТЕТРАДКА НА МОИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ“ (над 8г.)

От децата се иска да подготвят една тетрадка със заглавие „Дневник на моите

постижения“ и регулярно да водят този дневник в продължение на една година. Това ще им
помогне да бъдат последователни в самото водене на дневника, като дейност, изискваща
последователност, организираност, отговорност и упоритост, при изпълнение на взетите от
тях решения. Те трябва да записват в дневника си не само големите си постижения, но и
съвсем малките, елементарни успехи. При воденето на дневника детето ще се нуждае от
поддръжка, насърчаване и съвети. Тази външна подкрепа ще го предпази от разочарования и
обиди, както и от евентуална фиксация върху моментите на неуспех.
Инструкция: „Искам от всички вас да си направите една тетрадка с етикет „Дневник
на моите успехи“. Тази тетрадка не е предназначена за училищните занятия. Тя ще ви е

20
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

необходима за да записвате всички ваши успехи и постижения, които вие оценявате като
такива. Не сте длъжни да я показвате на никого. Ще работите единствено сами и в домашни
условия.
1) Нека сега да започнем с първата стъпка – да украсим корицата на тетрадката.
Вземете лист хартия и напишете на него с неголеми букви „МОИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ“. Долу
вдясно запишете своето име. Ако се сетите за някаква друга фраза, то запишете и нея (тук
психологът може да помогне на децата с алтернативни идеи). Украсете буквите със цветни
моливи или пастели, като изберете тези цветове, които най-много ви харесват. Когато
приключите, залепете листа върху корицата на тетрадката.
2) Сега вече можете да преминете към попълването на самия дневник. Припомнете си
някакъв особено ярък напоследък ваш успех. Нарисувайте картинка на този успех на първата
страница на своя дневник. Разкрасете рисунката с любимите ви цветове.“
Най-важното при тази техника е да се работи през цялата година, да не се прекъсва
попълването на дневника. Може да се препоръча на децата дори да залепват или поставят в
дневника си свои успешни училищни писмени работи (контролни; тестове; рисунки снимки и
др.).

21
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Литература
1. Алворд М., Бэйкер П. Как работать с агрессивными детьми. Видеокурс практической психологии.
Центр практической психологии «Катарсис», 1998.
2. Бандура А., Уолте Р. Подростковая агрессия. Изучение влияния воспитания и семейных
отношений. М.: Апрель Пресс, 1999.
3. Бэрон Р., Ричардсон Д. Агрессия. СПб: Питер, 1997.
4. Байярд Р.Т., Байярд Дж. Ваш беспокойный подросток. Семья и школа. М., 1995. о. Гиппенрейтер
Ю.Б. Общаться с ребенком. Как? М.: ЧеРо, 1988.
6. Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового решения. М.: Независимая фирма «Класс», 19г."
7. Кривцова С. Тренинг: учитель и проблемы дисциплины. М.: Генезис, 1997.
8. Оклендер В. Окна в мир ребенка. М.: Независ:;, мая фирма «Класс», 1997.
9. Нейхард Дж.Властелин эмоций. СПб.: Питер, 1997.
10. Мак-Кей М., Роджерс П., Мак-Кей Ю. Укрощение гнева. СПб, 1997.
11. Реан А. Агрессия и агрессивность личности. СПб, 1996.
12. Лоренц К. Агрессия (так называемое зло). М., 1994. 99 / 101
13. Лютова Е., Монина Г. Тренинг эффективного взаимодействия с детьми. СПб: Речь, 2000.
14. Самоукина Н. Игры в школе и дома. М., 1995.
15. Сидоренко Е. Тренинг влияния. СПб: Речь, 2000.
16. Фромм Э. Анатомия человеческой деструктивное -ти. М., 1994.
17. Фурманов И. Детская агрессивность. Минск, 1996.
18. Пилипко Н. Приглашение в мир общения. Ч. 2. М.: Перспектива, 2001.
19. Фонель К. Как научить детей сотрудничать? Ч. 1-3. М.: Генезис, 1998.
20. Элиум Д., Элиум Дж. Воспитание сына. СПб: Питер, 1996.
Източници: http://www.al24.ru/pdf_kniga_10117.html http://www.koob.ru/smirnova_t/
Превод от руски език – Кирил Кунчев.
Използвани източници:
1. Психологическа корекция на агресивното поведение при децата (Смирнова Т.П.)
2. Когато в класа ви има дете със СОП – Автори: Надежда Калоянова, Диана Циркова, Мимоза
Димитрова Редактор: Ненчо Попов Дизайн и предпечат: Надежда Георгиева Илюстрации: Ралица
Янева Печат: Ракур

22
BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

23