BG05M2ОP001-3.

018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Помагало Деца в риск

Важни теми за тинейджъри 5 – 7 клас

Тема: Защо е нужно училището?
Училището
е все още единствения начин да получиш този минимален багаж от знания,
който ще ти помогне да пълниш джоба си. Помисли добре – успеха в живота и
образованието винаги са свързани. Ти може и да възразиш, че много велики хора
не са учили или са учили лошо!
Първо – това не е истина. И второ – ако това е истина, то тези хора винаги
са страдали от това, че не са получили достатъчно образование.
Извода, към който се опитвам да те насоча е прост. Образованието е
общодостъпно. По твоите сили е да използваш времето в твоя полза. Училището
е умален и опростен модел на обществото. Как може да достигнеш до успех в
живота, ако преди това не си се научил да постигаш успех в училище? А може
би това сравнение не ти харесва?
На практика, обаче, няма никаква разлика, ако се отърсиш от детските си
страхове и опиташ да се отнесеш към училището като към репетиция за бъдещия
живот.
Разбира се, училището не е сладко като мед. Налага се да ставаш рано, за
да отидеш в час. В къщи трябва да се подготвяш и да пишеш домашни. Но пък
всеки ден ти носи нови изненади и вълнения.
Ставайки в ранното утро ти имаш възможност да се погрижиш и за тялото
си. Да направиш няколко упражнения, чрез които постепенно твоето тяло ще
стане по-здраво, по-красиво и по-силно. Така започваш деня си наравно с
възрастните, подготвяйки се за бъдеща трудова дейност.
Освен това, учените отдавна са установили, че умствената дейност
протича най-успешно в светлата част на деня: от 8 до 11 часа сутрин и от 16 до
17 часа следобед. Така че ти имаш много шансове, ако не да станеш отличник,
то поне да се подготвиш така, че да не се излагаш пред останалите от класа.
Понякога е много трудно да се откъснеш от любимия си филм. Не винаги
ти се иска да си напрягаш мозъка и слуха, за да вникнеш в новия материал,
който ти преподава учителя. Има и още много всякакви там „не искам”. Ами
мързела? Но помисли и за друго – в училище имаш възможност да се срещнеш с
приятели и да обсъдиш с тях всички вълнуващи те проблеми. Има ли друго
толкова подходящо място да срещнеш любовта?

1
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
И накрая: ако искаш училището да не ти е в тежест, спазвай следните
правила:
След като се прибереш на обяд си почини и едва тогава започни да се
готвиш за следващия ден.
Ако училището за теб е като затвор, помисли и открий в него нещо хубаво.
Така и така ще трябва да ходиш, защото без образование няма как да намериш
своето място в живота.

Тема: Момичето, което ти се иска да станеш

2
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Ти си момиче  на единадесет до шестнадесет години, ти си умна, начетена,
добра и изпълнена с оптимизъм. Така ли е? Дано да е така, защото във възрастта
на откритията и срещите, ще бъде много жалко да губиш време в съжаления и
разочарования. Как така, ще кажеш ти, та нали аз съм съвсем сама в този жесток
свят? Родителите не ме разбират, на учителите не може да се доверяваш, а най-
добрата ти приятелка разнесе слуха за най-тайната тайна на целия свят – че
имам приятел. И това, ако е живот! Да това е животът! Понякога хубав, понякога
не толкова… И не си струва да хабиш време в безплодни терзания!. Освободи
се. Стани такава, каквато ти се иска да бъдеш, не зацикляй върху несполуките.
Такива моменти имат всички, дори и най-умните и най-красивите хора.
Психолозите отдавна са открили, че още в ранното детство човек формира
моделите на поведение за своя бъдещ живот. Най-добрият помощник в тази
нелека задача са родителите и близките възрастни, а също многообразната
литература за подрастващи и деца. Използвайки готови образи детето
постепенно изгражда свой собствен образ на бъдещия си живот. Тогава се
поставят и основите на нравствеността, морала и моделите на поведение в едни
или други ситуации – на какво ще се радва и от какво ще се огорчава, често ли
ще се обижда, как ще се отнася към околните хора и към себе си. По нататък в
живота си ние подсъзнателно подбираме тези обстоятелства и тези хора, които
се вписват в нашия сценарий. Реално или само в мислите си. Репетираме
основните събития и своето поведение в тях дотогава докато то не стане част от
нас самите, от нашия характер и от нашата съдба.
Ти вече знаеш, че има различни пиеси – комедии, трагедии, фарс и
водевили. На какво ще подхожда твоя сценарий? Замисляла ли си се някога за
това? Към какво си предразположена – към радостни и светли образи или по-
скоро към мрачни и печални? Може би си склонна да преувеличаваш
преживяванията си? Това също е отражение на създадения от теб модел. Какво
ти харесва повече – активно да участваш в събитията, случващи се в твоя живот
или да наблюдаваш отстрани? И, накрая, на-важното – какъв сценарий
подготвяш за своя живот – с добър или лош край? Каква ще бъдеш в този живот:
победителка или вечна жертва на обстоятелствата?

Тема: Как да се справим с обидата

Какво е обида?

3
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Навярно е невъзможно да се намери човек, който не е получавал някаква
обида! „Обидиха ме! Незаслужено и несправедливо, за нищо…”, „той ми нанесе
голяма обида”… Даже случайно изречени думи, казани без лош умисъл могат да
обидят човек за много години. Всеки може да ни обиди, но и ние можем да
обидим всеки, понякога, без да подозираме за това. Чувството на обида – е едно
от най-разрушителните човешки чувства. То засяда дълбоко в душата и започва
да мъчи не само нея, но и тялото. Обиждайки се, ние правим зло предимно на
себе си. Докато се намираме във властта на това чувство много по-вредно от
самата обида е неизразения гняв, който таим вътре в себе си.
Обидата може много сериозно да навреди на нашето здраве.
Потиснатите отрицателни емоции водят до язва, астма, хипертония и много
други заболявания. Обидата може да се оприличи на самоизяждане. Тя води до
стрес и  и състояние на дисхармония.
Обидата възниква почти мигновено като реакция на някакви житейски
ситуации,  постъпки и думи на хора. На първо място тя променя настроението на
човека, той изпада в гнетящо състояние, понижава се жизнения тонус. Тя
извиква остро усещане за несправедливо лишаване от нещо, в сравнение с
другите, убеденост в собствената правота и „неправотата” на другия.
Обидата може да се изживее постепенно, може да предизвика остър афект,
който да доведе до ответно оскърбително действие или отмъщение. Тя много
често остава неизказана, дълго време се натрупва и разраства, превръща се в
отчаяние от собствената безпомощност и гняв към човека, който те е обидил. Тя
започва периодично да се проявява в гневни изблици, чувство на вина,
прекалени претенции, емоционални сривове с децата, близките и приятелите.
Обидата може да доведе до много нежелателни последствия: скандали,
конфликти, напускане на семейството и т.н.
Как да се освободим от това чувство?
Всеки от нас, поне един път в живота си е бил обиждан. Но, да беше един
път! Почти без да забелязваме, ние много често попадаме в това състояние:
обиждаме се на съдбата, на живота, на самите себе си, но най-често на околните.
Големите очаквания от околните предизвикват и голямата обида.
Несъответствието между нашите очаквания и реалността служи за почва, в
която благодатно расте и се развива това неприятно, разрушаващо здравето
чувство. Да допуснем, че правите нещо добро за някого и знаете как той трябва
да отвърне на това добро. Но реакцията му е съвсем различна. Усещането, че не
са ви оценили, извиква чувство на огорчение. Именно очакването на някаква
конкретна реакция – думи, действия, постъпки – предизвиква емоции, които
болят и засягат цялото ни същество. Емоцията има свойството с течение на
времето да прераства в дълбоко чувство, от което е доста сложно да се избавим.

4
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
А да се избавим е абсолютно необходимо, защото то ни пречи да се радваме и се
наслаждаваме на живота.
Как да минимизираме обидата от нереалистичните очаквания?
Преразгледайте своите очаквания. Опитайте се да оцените дали не са
прекалено нереални или прекалено принципни? Обърнете внимание дали не си
противоречат едно на друго. Не очаквайте от човека да чете вашите мисли.
Разкажете за чувствата и очакванията си своевременно. Уточнете взаимните
очаквания колкото може по-конкретно.
Ако са ви обидили СЛУЧАЙНО, без да искат това. Какво да направите?
Защо ви е сам да си правите зло и да разгаряте в себе си огъня на обидата
като разрушавате сам собственото си здраве и взаимоотношения в семейството?!
Помислете добре! Анализирайте ситуацията и простете! Ако обидата е нанесена
без никакъв умисъл просто идете да поговорите с човека, който ви е обидил.
Ако чувствате, че ви обиждат НАРОЧНО, преднамерено за да
предизвикат у вас негативни емоции, да ви унизят или засегнат. Какво да
направите?
Първото е – да бъдете честни към себе си: ”Да, мен ме обидиха!”. А после
изразете обидата си пред човека, който ви е обидил. След като сте афиширали
позицията си, може да не продължавате разговора. Ако този човек обаче,
настоява в обидите си, задайте си въпроса: „Трябва ли да изпитвам емоции по
поръчка на този човек?”. И погледнете на думите му, като на вятър в прозореца.
Ако не получат реакцията, която искат такива хора постепенно се отказват.
Обида на себе си. Много хора често обиждат самите себе си дори без да
забелязват това. „Колко съм дебела и непохватна!”, „ Ама че съм глупак!”,
„ Кога най-после ще стана и аз достоен човек!”. Струва ни се, че когато казваме
такива думи сами на себе си те не могат да ни обидят. Могат! Дори още по-
силно, отколкото, ако ни ги е казал някой друг. Подсъзнанието не познава нито
кокетството, нито шегата. Вие си давате заповед да се почувствате „дебела” или
„глупав” или „недостоен”, което дава резултат – лошо настроение и ниска
самооценка. Какво да направите? Отбирайте думите, които използвате за себе
си. Когато почувствате, че изпадате в самообвинения бъдете доброжелателни
към себе си. Само тогава ще станете по-неуязвими и за околните.
Обида от съдбата. Има хора, които изпитват това чувство постоянно: ако
бяха се родили в друга страна, или по друго време, или при други родители…
Но това чувство може да възникне и в човек, който не се оплаква от живота си.
Например в моменти на тежки изпитания – загуба на любим човек или добра
работа, тежко заболяване. Или когато по-големи и по-малки неприятности
започнат да ви преследват една след друга. Как да не се хванеш за главата?:
„ Защо всичко това се случва точно на мен?”, „ Какво да правя?”. Съберете

5
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
всичките си сили и помислете какво хубаво все още е останало в живота ви.
Навярно то не е никак малко. Близки приятели, покрив над главата, свобода. И
поблагодарете на съдбата за това, което имате. Не продължавайте с обидата,
защото тя може да ви отнеме и това. Представете си, че е минала година или пет 
и всичко е преминало и е завършило добре.
Към всяка обида трябва да се отнасяте осъзнато като помните, че всичко,
което ви се случва е резултат на вашите действия, просто трябва да поемете
отговорност за себе си. Тогава вие ще престанете да вините за проблемите си
обстоятелствата и другите хора, да се виждате като жертва и да се
самосъжалявате. Всяка обида е сигнал, че трябва нещо да се пренастрои вътре
във вас. Да се избавим от всички обиди не е възможно, нито толкова
необходимо, но постепенно трябва да придобием умения да се избавим от това,
което ни пречи.
„Безобидни”съвети
Разкажете на ваш близък случай, при който сте почувствали силна обида. На
какво или на кого се обидихте? Какво почувствахте? Какви мисли ви минаха
през главата? Какво ви се прииска да предприемете в този момент? Колко дълго
таихте обидата в себе си? Как се отнасяте сега към тази обида и човекът, който
ви я нанесе?
Напишете „писмо на човека, който ви обиди”, в което да изразите
всичките си мисли и чувства, свързани с това.
Нарисувайте „касичка с обиди” и поместете в нея всички обиди, които сте
преживели до днешния ден. Помислете какво може да направите с тази касичка
или писмо и го направете.
Представете си образа на вашата обида и решете за себе си, харесва ли ви
или не. Ако ви харесва, то спокойно можете да продължите напред по старому.
Ако „Не”, просто я изхвърлете от съзнанието и тялото си и на „празното място”
си доставете нови, приятни усещания.
Запомнете, че отмъщението и реванша не решават проблема и че
умението да изразите обидата си и да простите е важна не за човека, който
ви е обидил, а за вас самите.

Тема: Ако ви е трудно да отговаряте, когато ви изпитват

Страх от изпитване

6
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Съществуват два разнородни, макар и свързани помежду си въпроса.
Първия се отнася до подготовката за урока, а втория за умението да се отговаря,
когато те изпитват. Вие може да се готвите добре вкъщи и да знаете всичко, а в
клас да не се представяте добре. Умението да се представяме добре в час и доста
сложна работа. То се формира от три съставни части:
1. Добрата подготовка на уроците вкъщи. Всеки знае, че ако не учиш у дома,
ако не се подготвиш, няма как да се представиш добре, когато те изпитат.
2. Добрата работа на вашия мозък в момента на отговора.
Съсредоточеност на вниманието при отговор. Най-често ученикът,
когото изпитват показва една трета или половината от наученото. Едва след като
мине часа започва да си спомня какво още знае, а е пропуснал да каже. Защо се
получава това? Преди всичко, защото мозъка на ученика по време на отговора не
е работил съвсем добре. Ученикът не е съсредоточил цялото си внимание върху
въпроса, който му е зададен, той гледа към класа, разглежда навън през
прозореца. Съгласете се, че такова поведение няма да ви помогне да се
съсредоточите.
Няколко практически съвета:

 Когато отговаряте се опитвайте да съсредоточите цялото си внимание

само върху въпроса, който ви е задал учителя. Мислете само за отговора
си. Не мислете за оценката, която ще получите, за това какво ще кажат
родителите ви вкъщи или за мнението на приятелите си. Вие трябва да
направите само едно: да кажете всичко, което знаете по зададения ви
въпрос.
 Не се страхувайте, че ще получите ниска оценка, винаги помнете, че
страха парализира работата на мозъка. Той влияе пагубно и върху паметта
и вие няма да представите и четвъртинка от това, което сте научили.
 Ако започнете да се вслушвате за подсказване, вашето съзнание почти
автоматически престава да работи самостоятелно. Слушането на
подсказване е логически резултат от неверието в собствените
възможности. А когато не вярваш в себе си, не можеш да използваш дори
тези знания, които владееш. С други думи, слушането на подсказване и
използването му в повечето случаи не носят полза.
 Вие винаги ще отговаряте добре, ако сте настроени да отговаряте на това,
което ви питат. Много често тази настройка е точно обратната: Сигурно
няма да ме изпитат…” или „Сигурно няма да мога да отговоря, въпреки, че
съм подготвен…” Именно това е обратната настройка и резултатът в
повечето случаи също е обратен. Помнете: така наречената
психологическа настройка, готовността да отговориш, а не да не
отговориш – това е половината успех. Тогава няма да си блъскате главата
дали ще ви изпитат , а във всеки момент ще сте готови да отговаряте.

7
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
3. Практика.
При отговорите по време на изпитване, както и при всички неща, за да се
получат добре е необходима практика. Ако вие искате да отговаряте смело и
свободно и да представяте всичките си знания, значи трябва да се упражнявате.

 Първи начин. Когато учите урока си го повторете на глас със свои

собствени думи, а не както е написан в учебника. Един или два пъти. Ако
нямате възможност да направите това силно, защото с вас в стаята има
някой друг, то го направете тихо, но много ясно. Така че вие самите да
чуете собствените си думи.
 Втори начин. Може да подготвяте уроците си в приятел или съученик.
При такова учене, ако искате да се научите да отговаряте добре, когато ви
изпитват, може да поиграете на „учител и ученик”. Разбира се тази игра се
превръща в шега, смях и забавление, но на представянето на отговора ви
трябва да се гледа сериозно. Защото именно това – смелото хубаво
повторение на урока ще ви помогне и когато ви изпитват.
 Трети начин. Ако разказвате на родители, приятели, познати някаква
история, старайте се да говорите изразително и красиво. Това е един от
най-добрите начини да се упражнявате да отговаряте пред учителя.
 Четвърти начин. Ежедневно по десет минути четете силно, бавно и
изразително по няколко страници от интересна за вас книга. Такова четене
ще обогати вашия речник и ще започнете да говорите по-смело и по-
свободно. Четенето – дори и тихо е много добър начин за усвояване на по-
голямо количество думи. Да, думите също трябва да се усвояват. После
това ще ви свърши страхотна работа, когато ви изпитват в клас.
 Допълнителен начин. Не избягвайте да отговаряте в часа. Това не само
ще ви настройва за изпитване, но и ще направи впечатление на учителите.
И ако отначало отговорите ви са не съвсем пълни и точни, то само
почакайте да видите с практика какво се постига. Може дори да знаете по-
малко от съучениците си, но да отговаряте по-добре. Това в голяма степен
зависи от умението ви да отговаряте.

Как да стоим, когато ни изпитват? Какво да правим с ръцете си?

Пробвайте да наблюдавате известно време какво правят учениците, когато
ги изпитват. Те стоят сковани, с нещастно изражение на лицето, сякаш ги боли
стомах или се озъртат на всички страни, сякаш ги преследват, други безметежно
отвързват и завързват косата си или водят диви схватки с химикалката си.
Ето някои предложения, които са доста по-успешни:

 Най-добре е да стоите свободно, без да се оглеждате встрани, защото това

ви пречи да се съсредоточите върху отговора си, което е много важно.

8
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
 Разбира се, ако много искате може да държите главата си печално
наведена надолу, но помнете, че това едва ли прави добро впечатление на
напрягащия се да ви чуе учител.
 Убедете се сами: ако стоите свободно, с вдигната глава, то вие започвате
да говорите силно и ясно. Вашата поза при отговора е тясно свързана с
вашия маниер на говорене. Като разбира се и тук има изключения.
 Ако вие изобщо не знаете какво да правите с ръцете си, то дръжте линийка
или тетрадка (затворена) или книга (затворена) или маркер, когато сте
пред дъската.
 Когато чуете името си и ви поканят да излезете на дъската, станете от
мястото си бързо и спокойно и идете до нея с уверени крачки. Уверените
стъпки ще направят и самия вас по-уверен. А ако вярвате в собствените си
сили, то непременно ще съумеете да представите на 100% знанията си.

Но винаги помнете най-важното: дори най-голямата, най-силната вяра в

собствените сили не може да ви помогне, ако вие не учите и нямате знания.

Тема: Конфликт с учител

9
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Училището е много сложен организъм, в който често възникват
конфликти. И те могат да възникват не само между съученици, но и между
ученици и учители.
И така, конфликт с учител…
Всеки конфликт възниква там, където съществуват противоречия.
Какви противоречия можеш да имаш с учителя? По принцип – никакви. Ти
искаш да получиш образование, учителят иска да ти го даде. Значи, тук
конфликтите са доста особени.
Каква е същността?
На личностно ниво. Ти вече се чувстваш възрастен и искаш това да бъде
признато в света на големите, а учителят не признава твоята самостоятелност и
се обръща към теб като към малко дете, без да признава твоите „права на
възрастен”.
Отговори си честно: в какво се изразява твоята възрастност?
В грубостта, безцеремонността, бягствата от час? Така никога няма да
успееш да убедиш останалите, да повярват в твоята самостоятелност и твоята
отговорност като личност. Учителите ще продължават да те считат за незряло,
неразумно дете, което има нужда от постоянен контрол.
Но ако ти промениш гледната си точка и нещо в поведението си, което
действително да започне да съответства на поведението на възрастен, бъди
сигурен, че учителят ще се отнася към теб по нов начин.
Да предположим, твоя конфликт с учителя е възникнал току що.
Главното е – не се опитвай веднага да изясняваш отношенията и да доказваш
своята абсолютна правота.
По-добре се вземи в ръце, обмисли още няколко пъти ситуацията и събитията,
които са я предшествали. Задължително си дай сметка честно какво си направил
правилно и какво – не.
Първо: каквото и да се е случило, не повишавай глас. С викане нищо няма да
постигнеш. Събеседникът ти няма да те чуе по-добре. Да, има ситуации, в които
наистина е трудно да се сдържиш, но именно това е качество, което трябва да се
учиш да развиваш в себе си. И ще постигнеш много, ако успееш.
Второ: дай възможност на учителя да се изкаже. Не го прекъсвай. А после
спокойно, лаконично, аргументирано започни да обясняваш в какво се състои
твоята правота. През цялото време се старай да избягваш обвиненията. Ако
учителят игнорира твоите опити да решиш проблема по мирен път значи той, за
съжаление, в момента изобщо не те слуша. Така че за теб е по-добре в момента
изобщо да не говориш.

10
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Ако конфликта е сериозен, вие задължително ще се върнете на него отново и
ти ще имаш възможност да докажеш своята правота (ако ти действително
си прав).
А ако не си бил прав? Важно е сам да разбереш това. Това е сериозно
умозаключение, което е присъщо само за мъдрия и зрял човек..
Как въобще да разговаряме с учителите?
Основното правило е – неутралност. Тонът трябва да е спокоен,
доброжелателен.
Разговаряйки с учителя (и въобще с хората), не размахвай ръце. Ръкомахането
пред очите – това е повод за допълнително раздразнение по време на спор. Ако
ти е трудно да се сдържиш, по-добре хвани ръцете си зад гърба.
Употребявай само неутрална лексика. Някои от учителите приемат
младежкия жаргон, но истината е, че повечето се шокират от него.
Вслушвайте се в учителя.
Често те говорят интересни, умни неща.
И не забравяй, учителят също е човек като теб. И той може да сгреши, и
да изпусне нервите си, да прояви слабост или несправедливост. Важното е
взаимно да си дадете шанс да оправите нещата, а това става само с
желание и провеждане на умен, делови разговор.
Успех!

Тема: Може ли да не се караш с родителите си

11
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
В нашия живот има хора, съществуването на които е неизменно, както
изгрева на слънцето сутрин и залязването му вечер, както винаги след
просветването на мълния се чува трясъка на гръмотевицата. Това са нашите
родители. Това са хората, към които изпитваме любов и които ни обичат
безусловно и толкова самоотвержено колкото е възможно. Те са до нас винаги,
но понякога толкова ни вбесяват, че ни се струва, още малко и край! Защо
именно те попаднаха на моята глава?!!
Не се разбираме, докарваме се един – друг до изстъпление, досаждаме си
взаимно и си пречим един на друг в живота. И всичко това се случва в
отношенията ни с хората, от които сме частица – в пряк и преносен смисъл.
Трябва да признаем, че ние и нашите родители не винаги, да не кажем – почти
никога, не се разбираме. Ние си говорим на различни езици и се държим точно
като същества от различни галактики. И най-тъжното в цялата тази история е, че
нито една от страните не иска да научи езика, на който говори другата.
Никой не иска да отстъпи, да прояви разбиране и мъдрост. Подрастващият
иска да направи всичко възможно, за да покаже, че е независим, а неговата мама
и татко полагат същите усилия точно в противоположна посока – да му докажат,
че те са господарите докато живее в техния дом и харчи техните пари. Войната
може и да е нещо хубаво, но не и между стените на дома.
Много по-добре е да се поседне на чаша чай в кухнята и да се поговори
спокойно, без взаимни упреци, спорове и пререкания, оставяйки настрани
емоциите и поне временно – обидите. Ако твоите майка и баща са способни на
разбиране и с тях може да се разговаря спокойно, поговорете. Говори с
родителите си толкова често, колкото почувстваш потребност да направиш това.
На тях им е необходимо да говориш и да споделяш. Работата е там, че нашите
родители оценяват степента на нашата искреност по това, колко често споделяме
преживяванията си, търсим от тях съвет, разказваме им за това, което ни се е
случило през деня. И ако ти мълчиш, те възприемат това като враждебност и
отчуждение. Когато започнеш да криеш от родителите си някаква част от твоя
живот, ти все едно ги зачеркваш от нея. Със своето поведение ти сякаш им
казваш: „Вие сте недостойни за моето доверие”. И те се чувстват оскърбени,
излъгани и унижени. Нали това е тяхното дете?! Така че се опитай да бъдеш
снизходителен — те вече са позабравили какво точно ги е вълнувало на тази
възраст.
Твоите проблеми им се струват незначителни и пресилени, а юношеството
– безоблачно време, където всичко е леко и просто. Постарай се да им обясниш
какво за теб е актуално и важно. Направи опит да разбереш какво се опитват да
ти кажат – те правят всичко възможно да те предпазят от проблемите и болката,
които може да срещнеш в живота. И въпреки че сега не можеш да разбереш,
родителските наставления се складират някъде дълбоко в паметта ти и в сложна

12
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
ситуация решението ще дойде само — ти ще си спомниш какво са ти говорили
за това мама и татко.
Би било глупаво, ако мислиш, че всичко за родителите ти вече е минало.
Те съвсем не са толкова далеч от теб, колкото ти се струва. Те могат да разберат
и емоциите ти, и преживяванията ти и биха могли да споделят твоето
безпокойство.
Не си мисли, че майка ти и баща ти са старомодни само защото вкусовете
ви не съвпадат. Това, че вкусовете им се отличават от твоите е нещо нормално,
тъй като те са раснали и са възпитавани в съвсем различно време по нищо не
приличащо на това, в което растеш ти.
Не се опитвай да изключиш родителите си от твоя емоционален живот и
да ги превърнеш единствено в източник на пари и надзиратели — така рискуваш
да загубиш истинския контакт с тях, ако не завинаги, то за дълги години, а
заедно с това и уважението им, както и емоционалната им поддръжка.
Ти смяташ, че твоите родители първи трябва да ти подадат ръка? Нали са
по-мъдри, по-зрели, по-умни… Възможно е да си прав… Но… От твоя страна
трябва да има не по-малко желание и стремеж към общуване, иначе и най-
добрите намерения може да се окажат напразни.
Желанието за равноправно партньорство трябва да бъде взаимно.

13
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Тема: Ако единият от родителите ти не е истинският ти родител?

Ако твоя живот се е подредил така и си останал само с майка или само с
баща?
Да живееш с друг човек не е проста задача – дори когато той е от
собствената ти кръв. А какво да говорим за чужд мъж или жена? Дали обичаш
или не обичаш своя втори баща или твоята втора майка си е твоя лична работа.
Не бива да си налагаш да заобичаш „под команда”, още по-малко някой друг да
заема мястото на истинската ти майка или истинския ти баща. Но все пак опитай
да го (да я) разгледаш по-отблизо, напълно е възможно този човек да е достоен,
ако не за твоята любов, то за твоето уважение. Опитай се да разбереш какво е
намерила твоята майка или твоят баща в този човек, за да го удостоят с любовта
си. Напълно е възможно да можеш да завържеш с него истински приятелски
отношения, основани на взаимно уважение и доверие. В края на краищата вие
двамата в момента имате една и съща задача — да обичате силно и да се
грижите за този родител, с когото живееш. Бъди сигурен, че на твоята майка или
баща и така не и  е леко – сигурно е в състояние на непрекъснат стрес от
безпокойство как ще приемеш ти тази голяма промяна.
А в случай, че ти наистина не можеш да намериш нищо, за което да
обичаш втория си родител, то поне го уважавай. Помисли: от започването на
война нищо няма да спечелиш. Ако непрекъснато демонстрираш презрение и
ненавист единственото, което ще постигнеш е, че в семейството ще се възцари
нервност и напрежение, а това няма да бъде приятно на никого.
Няма нищо хубаво в живота на бурето с барут. Ти можеш да се отнасяш
към всичко това като към нещо неизбежно, но едно нещо не бива да мислиш
никога, че твоята майка или твоят баща са се отказали от теб като са избрали
този човек.
Всеки човек се нуждае от любов. И би било доста самонадеяно да мислиш,
че ти би могъл да замениш за своята майка или своя баща – целия свят.
Възрастните хора се нуждаят от любовта на възрастни хора. И това, че ти не
приемаш новия партньор на своя родител и го лишаваш от шанс за любов,
свидетелства единствено за твоя егоизъм. Обичайки своята майка или баща, ти
не искаш тя/те да бъдат щастливи – това не е ли на-висша проява на себелюбие и
изключителна проява на безразличие към чувствата на другия?

14
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Тема: Книгите в твоя живот

В нашето време  при наличието на Интернет, кино, телевизия, радио на
много хора им се струва смешно и нелепо да се четат книги . И наистина, защо
да се мъчиш, да разсъждаваш, да обикаляш да ги търсиш по библиотеки или
книжарници, след като в Интернет има какви ли не готово развити теми и
реферати. Защо да четеш всички тези томове, когато по тях има толкова
интересни филми? Не е нужно да мислиш, да се напрягаш и да губиш време,
което можеш да прекараш къде-къде по-интересно. Може да изтеглиш нужния
реферат и да го представиш на учителя като свой. Разбира се, рискуваш още
някой в класа да представи същото, но нима винаги може да се предвиди
всичко?
Не те привлича и процеса на четене – необходими са съответно
осветление, обстановка и разбира се – пари, а книгите не са никак евтини.
Има обаче няколко съображения в полза на четенето и те са толкова силни,
че никога няма да позволят книгите да изчезнат.
Първо. За разлика от електронната, хартиената книга е „одушевена”. Помисли
си само: колко хора са вложили в нея своя труд и умения, своята душа и талант,
своята фантазия и ум. Минимум двадесет човека участват в това, което ние
наричаме книга.
Второ. Твоето общуване с книгата се осъществява без посредници – не ти е
нужен компютър, можеш да си почетеш от нея навсякъде и по всяко време –
докато пътуваш, през междучасието, през деня или през нощта. Тя се превръща
в твой събеседник и приятел. Твоите бележки, любимите ти места, които си чел
толкова пъти, че книгата се отваря там сама показват, че тази книга е твоя и само
твоя. За да четеш не е необходимо дори да ставаш от леглото или да отидеш
някъде, твоята книга е там до главата ти и те чака.
Трето. Самостоятелното прочитане на една или друга книга ти дава възможност
да получиш лична представа за прочетеното. Не зависиш от мнението на автора
на реферата, който си намерил в Интернет, нито от режисьора на филма. Ти сам
решаваш да приемеш или отхвърлиш идеята на автора. Много често хората,
които са прочели дадена книга след като гледат филма, направен по нея остават
разочаровани.
И накрая: книгата те кара да мислиш, анализираш, съпоставяш и да мечтаеш.
Докато четеш ти самостоятелно изграждаш образите на героите и героините във
въображението си, виждаш описаните сцени, забавляваш се истински на
местата, където те води авторът.

15
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Тема: Любовта в твоя живот

Твоята първа, най-нежна любов… Може би те е застигнала внезапно,
изведнъж си разбрал, че това е Тя. Или си чувствал някакво вълнение при вида
на някого и изведнъж о, чудо той ти обръща внимание. Както и да е дошла,
твоята първа любов ще остане в теб завинаги, до последния ти дъх. И колкото и
пъти след това да я смениш, първата любов за това е първа, защото тя никога
повече няма да се случи. По твоите сили е да направиш така, че да не се
срамуваш и съжаляваш, а цял живот да си я спомняш с усмивка и леко сърце.
Когато човек си спомня своята първа любов, основното, което остава е
чувството, че целият свят е пред нас, че можем да постигнем всичко, дори
невъзможното. Правим планове, даваме си клетви и ни се струва, че винаги ще
бъдем заедно, защото ние сме всъщност едно цяло. Навярно първата любов се
помни толкова дълго, защото тези емоции изпитваме за пръв път.
Нежност, грижа, желание да сме винаги заедно и да не се разделяме никога
– всичко това ни прави възрастни и зрели. И заедно с това – неувереност, страх
да не загубиш другия, резки смени на настроението: от безумната радост до
абсолютната тъга, които придават на нашето чувство острота и дълбочина. Да
обичаш – значи да откриеш себе си пред другия и да станеш уязвим от него.
Любовта е огромен риск, но тя е толкова красива, че си струва заради нея да
загубиш покоя си. Щастието, което ти дава любимия човек не може да се сравни
с нищо друго, а първия път то е още по-остро и по-сладко.
Е, не всичко е така просто, ако точно сега започваш или току що си се
влюбил. Теб те терзаят много въпроси, на които е толкова сложно да се даде
отговор… Какво да направя, за да ме забележат и оценят? Как да отида при него
(нея)? За какво да си говорим? Дали няма да се представя глупаво или смешно?
Най-важното е в този момент да си припомниш, че обекта на твоите
чувства е толкова развълнуван, колкото и ти и толкова неопитен, колкото теб
самия. Няма общи правила и рецепти за влюбените. Всеки действа съобразно
собствените си страхове и желанието да рискува и всеки сам за себе си „открива
света”. Не позволявай безпокойството за твоята външност или поведение да
засенчи самото чувство. Но излишната самоувереност, както и
демонстративната фамилиарност са способни да изплашат всяко нежно чувство
така, че то да си отиде и никога повече да не се върне. Преди да се хвърлиш
напред с главата се постарай да разбереш дали това е наистина любов. Ти
наистина искаш да бъдеш с този човек или си го избрал заради престиж или
заради това, че всички искат да са с него. Или просто искаш да не си сам (сама)?
Може би твоята любов е просто опит да избягаш от самотата? Ако е така, добре

16
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
е да знаеш, че тази игра нито на теб, нито на твоя партньор ще донесе нещо
хубаво, защото това не е истинска любов.

Тема: Защо вярваме на хороскопи

Увлечението по астрологията не е от днес, нито от вчера. В древността
почти всички владетели са планирали живота си съгласно хороскопите. Така
например, Екатерина Медичи за всичко се е съветвала със своя астролог –
знаменитият Нострадамус. Людвиг XVI пък е имал придворен звездоброец.
Въпреки че, астрологът предупреждавал господаря си да бъде внимателен на 21
януари, кралят пропуснал съвета му покрай ушите си и платил за това с
екзекуцията си. Руските царе също са се обръщали към астролозите. Например,
за Иван Грозни е бил съставен не само персонален хороскоп, но и изчислена
датата на смъртта му. Наистина в този ден царят се чувствал по-добре от
всякога, дори отишъл на баня. След това решил да убие звездоброеца за
лъжливата информация, но не успял – на царя внезапно му станало лошо.
Днес, в съвременното общество астрологията се ползва с небивала
популярност: тя се е превърнала в най-разпространения метод за предсказване
на съдбата. В страните, където по-голямата част от населението е съставена от
християни, значителна част от хората вярват в астрологията. В САЩ това са
около 40%, във Франция – 53%, в Германия – 63%, във Великобритания – 66%, в
Русия – 54%. Един от известните германски вестници преди време решава да
прекрати публикуването на хороскопи, но след като телефоните в редакцията
буквално загрели, то редакторите били принудени отново да възстановят
рубриката. Милиони хора, дори и да не прибягват до услугите на астролози и
гадатели навярно всеки ден четат хороскопа си.
Защо толкова много хора чакат с нетърпение новия брой на вестника, за
да прочетат хороскопа си, защо сме готови да вярваме в предсказания и да
действаме в съответствие с тях? Какво въобще може да обясни вярата в
астрологическите хороскопи?
Най-вероятния отговор – хората вярват в астрологическите анализи и
предсказания, защото те, колкото и да е парадоксално, са верни. Верни са
обаче, защото са извънредно общи, уклончиви и мъгляви, така написани, че
всеки да може да ги пригоди за себе си.
В процеса на възприемане на хороскопа сработва, известното на
психолозите явление, наречено ефект на Барнъм, в чест на знаменития
американски шоумен, владетел на цирка, който бил известен със своите
психологически манипулации. Ефекта на Барнъм може да се формулира така:
човек е склонен да приема общите, размити утвърждения, ако му кажат, че

17
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
те са резултат от изучаване на някакви непонятни за него фактори. Видимо
това е свързано с дълбокия интерес, който всеки от нас изпитва към собствената
си личност и разбира се, към своята съдба. С други думи същността на ефекта се
заключава в следното: ако опишеш човека с общи изрази, голяма част от хората
ще открият себе си в това описание. С ефекта на Барнъм много учени частично
обясняват феномена на широката популярност на астрологическите хороскопи.
Този феномен се изследва от психолозите вече много години. Те са успели да
определят в какви условия човек вярва в предложеното му предсказание, кои
хора са склонни да вярват и кои – не и какви изрази и формулировки будят
доверие.
Безпристрастни проверки не веднъж са показвали несъстоятелността
на астрологическите предсказания и прогнози за личността. През 1948
година психологът Б. Форър провел психологически експеримент: раздал на
своите студенти тест, резултата от който ще им даде анализ на тяхната личност.
Обаче вместо истинския анализ, той им дал един и същ неясен текст, взет от
хороскопите: „Вие се нуждаете от това – другите хора да ви обичат и да ви
уважават и в същото време се отнасяте към себе си критично. Макар да имате
някои лични слабости, обикновено сте способен да ги компенсирате. Вие
притежавате значителни, неизползвани възможности. Въпреки, че изглеждате
дисциплинирани и уверени, вътре в себе си вие сте много чувствителен и
емоционален човек и често чувствате неувереност. Понякога ви обхващат
сериозни съмнения дали сте постъпили правилно и дали сте взели правилното
решение. Вие предпочитате в определени граници разнообразието и промените
и сте недоволни, когато бъдещето ви е поставено в някакви рамки и
ограничения. Вие се гордеете със себе си поради факта, че мислите
самостоятелно и приемате чуждото мнение само след удовлетворителни
доказателства. Понякога сте екставертни, приветливи и общителни, понякога сте
интровертни, затворени и самовглъбени. Някои от вашите съмнения като
правило са нереалистични.”. След това, той помолил студентите всеки да оцени
по петобалната система в каква степен написаното се отнася за него. Средната
оценка от проучването е била 4,26. Впоследствие експериментът е бил повторен
стотици пъти. И винаги резултатът е бил такъв.
В края на 50-те години класическо изследване провел американският
психолог Р. Стагнер. Той раздал на 68 представители на различни фирми анкета,
която позволява да се състави детайлно психологическо описание на личността,
а след това съставил една обща фалшива характеристика, като използвал 13
фрази, взети от хороскопи. След това Стагнер помолил анкетираните да
прочетат характеристиките като им казал, че те са разработени въз основа на
данните, получени от попълването на теста. Всеки участник е трябвало да
отбележи срещу всяко от твърденията в каква степен се отнася за него и доколко
вярно отразява неговия характер. Повече от една трета са сметнали, че техните
психологически портрети са направени поразително вярно и почти никой не е

18
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
сметнал характеристиката за неправилна. А при това анкетираните са били
завеждащи отдели, т.е. хора, от които се очаква да могат да преценяват личните
качества! Интересно е, че за най-верни участниците са определили следните
фрази: „Вие предпочитате в живота ви да има някакво разнообразие и в
определена степен – промени и започвате да скучаете, ако ви претрупат с
правила и ограничения.“ и „макар да имате някакви лични недостатъци, като
правило умеете да се справяте с тях.“. Като най-неверни са били посочени
следните две утвърждения: „Вашият сексуален живот не минава без някакви
проблеми“ и „Вашите надежди понякога са доста нереалистични.“. Като правило
ефекта на Барнъм сработва на положителните утвърждения и това е разбираемо.
На кого му се иска да признае нещо отрицателно за себе си?!
Подобни изследвания са повтаряни не веднъж в различни варианти. През
60-те един френски психолог поместил във вестник реклама, в която предлага
услугите си като астролог. Той получил стотици поръчки от желаещи да научат
своята съдба. В отговор на всички той разпространил един и същи хороскоп,
съставен от общи утвърждения. В резултат, никой не останал недоволен. Нещо
повече психологът получил стотици писма с изразена благодарност за
удивително точния и майсторски съставен хороскоп. Този експеримент също
доказва същността на ефекта на Барнъм.
Австралийският професор по психология Р.Треветен редовно изисквал от
студентите си – първокурсници да записват сънищата си или това, което виждат
в петната на Роршах. След всеки донесен материал, професорът лично, като
тайна давал на всеки обработените резултати под формата на същия анализ на
личността от 13 фрази, които е използвал и Стагнер и молил да се даде мнение
доколко анализът е точен. Само след като всеки от студентите споделил пред
аудиторията, че е напълно съгласен с направения анализ професорът разрешил
да си погледнат листите един на друг.
Американският психолог Б.Силвърмън също бил заинтригуван от
твърденията на астролозите, че могат успешно да определят по знака на зодиака
съвместими или не са двойките в брака. Той се заел да изучи съдбата на 3000
семейни двойки (в това число и разведени). След това сравнил астрологическите
прогнози с реалността и не намерил абсолютно никакво съвпадение.
„Несъвместимите” според зодиака мъже и жени сключвали брак и се развеждали
не по-често и не-по-рядко от „съвместимите”.
Д. Дин от Австралия в астрологическо описание на характера при
определени групи хора заменил всички изброени характеристики с
противоположни. 95% от запитаните посочили, че характера им е описан
съвършено вярно. М. Гоклен, френски статистик, разпространил на 150 адреса
хороскоп на сериен убиец и попитал получателите доколко този хороскоп им
подхожда. 94% от запитаните познали в хороскопа себе си.

19
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Освен уклончивите и положителни фрази, какви са факторите, които ни
карат да повярваме в истинността на хороскопите?
Разбираемо е, че лековерните и наивни хора се поддават по-
лесно.”Ефектът на Барнъм” в еднаква степен се отнася както за мъжете, така и за
жените. Също голямо значение има престижа и известността на човека, който
прави предсказанието. При това, ако се подчертава, че прогнозата се опира на
тайни и много древни методики и знания, то успехът е сигурен.
Важен фактор в действието на „ефекта на Барнъм“ се състои в това, че
болшинството от хората много обичат комплиментите по свой адрес (с
готовност им вярват) и се отнасят със съмнение към критичните
изказвания. Това не означава, че за да повярват в един хороскоп, той трябва да
се състои само от положителни твърдения. Поне не е задължително. Допустими
са някои простими, дребни недостатъци на характера. Изследванията показват,
че хороскоп, в който вярват хората може да състои от фрази в следното
съотношение: положителните изказвания да са поне 4-5 пъти повече от
отрицателните. В противен случай, хората просто се отказват да търсят и
откриват себе си в посочените характеристики. Ето един пример за описание на
личността: „Оптимист, винаги гледа напред, в бъдещето. Обича общуването с
интересни хора. Притежава развит интелект (кой няма да признае това за себе
си?). Културен. Решителен. Но понякога – прям. Умът е бърз, но в работата се
справя лошо с дреболиите и се нуждае от сътрудник, който да се занимава с
тях.” Това е типичен образец на положително заключение, което с лекота ще
бъде прието от всеки. Отбелязани са два недостатъка, но по начин, по който
звучат като достойнства. И така, колкото по-положителна е информацията,
толкова повече хора ще повярват в нея.
Още един фактор в полза на „ефекта на Барнъм”, на който са основани
хороскопите: към предсказания се обръщат хора, неуверени в себе си и
утрешния ден, затормозени, наплашени от живота, намиращи се в ситуация
на социална неопределеност и т.н. Такива хора особено се нуждаят от
положителна и основана на „древна наука” информация за техния характер и
бъдеще. Предсказанието за тях е своеобразен вид психотерапия, която временно
отслабва страха и вълненията около неопределеното бъдеще. Някой друг поема
отговорността за проблемите и постъпките и на човек му става по-леко: „аз не
съм виновен. Такава е съдбата ми.”. Тук не е необходима „вътрешна” работа,
например както при психотерапевта. Всичко е просто и резултатно и оттук е
доверието към астрологията.
Както са установили психолозите, повечето хора след като прочетат
прогнозата си се стараят тя да започне да съответства. Единствената
положителна страна на вярата в хороскопите е, че могат да влияят
обнадеждаващо на хората, които ги четат. Например, прочитайки, че за вашия
знак от зодиака е присъща особено честността, вие ще се стараете да поддържате

20
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
репутацията на своето съзвездие. Или ако вашия хороскоп призовава да бъдете
настойчиви за постигане на целите си, упорити при преодоляване на
препятствията, вие неволно ще се постараете да последвате тези съвети.
Обаче има и обратна страна на медала. Ако прочете в хороскопа си за
някаква предстояща трагедия или несполука за своя зодиакален знак, човек
може да приеме всичко присърце и подсъзнателно да си докара тази несполука.
Четенето на хороскопи и съпоставянето им със своя живот често стават за
човека като наркотик. Загубвайки вяра в себе си и собствените си възможности,
човек разчита само на предсказаната му съдба.
След като прочетем своя хороскоп във вестника, ние започваме да
„подготвяме” живота си така, че да се осъществи тази прогноза. Човек
подсъзнателно се настройва за това, че предсказаното в хороскопа задължително
ще се сбъдне. Без да осъзнава това, той сам формира ситуациите, подходящи за
реализиране на прогнозата. И когато предсказаното се сбъдне, това още повече
усилва вярата в хороскопа. Ако прогнозата не е вярна, няма страшно. За това
още Фройд е писал, че на човек е свойствено да помни положителните
изказвания за себе си и своето бъдеще и да игнорира отрицателните.

21
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

Тема: Как да се подготвим за изпит. Стилове на учене. Зрелостници

Преди изпита
Първи начин за подготовка — под строгия поглед на родителя, ученикът
зубри за държавните изпити от сутрин до вечер. В резултат — умора,
раздразнение, напрежение. Най-често децата си дават вид, че учат, докато си
мислят за нещо съвсем друго.
Втори начин за подготовка — когато се отдаде случай да се измъкне от
контрола. Под предлог „отивам да уча с приятел” приятелите отлично прекарват
времето си, но последния ден и нощ упорито се трудят.
Разбира се, не може да се каже, че тези два начинът са абсолютно неефективни.
Повечето випускници дават всичко от себе си преди изпита. Но всеки път има
риск, че ще бъде изтеглен точно този въпрос, който не е добре подготвен. Как да
се избегне този риск? Как да се направи така, че подготовката за изпита да е
спокойна и пълноценна.
Методика „ Повторение”
Повторението — това е възпроизвеждане на прочетеното със свои думи. Поглед
към текста можете да си позволите, само ако не можете да си спомните нещо
след поне 2-3 минути напрягане на паметта.
Не всички ученици използват ефективно времето за подготовка за изпитите.
Предложения тук режим на повторение, проведен многократно, доказано дава
добри резултати.
Трябва да обърнете внимание на две неща:
1. Приведената по-долу методика се отнася за материал, който вече е изучаван и
усвоен по-рано. Трудно може да се получат добри резултати, ако материала за
изпита е съвсем нов, непознат и несистематизиран в съзнанието ви.
2. Процесът на повторение трябва да се изпълнява в съответствие със следните
препоръки:
Първо повторение: Веднага след прочитането.
Второ повторение: 20 минути след предишното.
Трето повторение: След 8 часа.
Четвърто повторение: На следващия ден (най-добре преди сън).

22
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Как да учите? Да предположим, че се готвите за изпит по история и за
подготовката си имате четири дни. Подготвили сте си учебник, учебни пособия,
примерни въпроси, които са се падали предишни години. Започвате да четете
учебника.
След като го прочетете, по метода на бързото четене изчитате и допълнителната
литература. И за това вие загубвате един ден.
На втория ден сутринта прочитате последния раздел на учебника и веднага
пристъпвате към повторение.
Повторението — това са отговорите на въпросите от конспекта за изпита. Към
изходния текст се обръщате само ако не можете да си спомните необходимото
след като сте напрягали паметта си поне 2-3 минути. След като свършите
първото повторение, починете си 20 минути и веднага пристъпете към ново
повторение, аналогично на предишното.
Втория ден, вечерта, най-добре преди сън вие трябва да приключите с поредното
повторение. Починете си добре. Направете малко упражнения. Позабавлявайте
се с приятели.
На третия ден сутринта започнете с поредното, трето повторение. Трябва да го
завършите към 15 часа и да си почивате до 15 часа на следващия ден.
На четвъртия ден в 15 часа пристъпете към последното повторение. Добре е да
го завършите към 22 часа и веднага да легнете да спите.
На следващия ден е изпита. Вас ви очаква успех. В това няма никакво съмнение.
Вие сте прочели и неколкократно повторили не само учебника, но и
допълнителната литература. Названия, факти, фамилии са добре подредени във
вашата памет. Вие добре познавате характерните особености на всеки
исторически период. Вашето отношение към изучавания материал се отличава с
активен критически анализ на събитията, явленията и фактите.
Методи за улесняване на запомнянето (по Вирджиния Квин)
МНЕМОНИКА
Преобразуване на информацията чрез придаване на друг смисъл или
структуриране по друг начин.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КЛЮЧОВИ ДУМИ
Отделяне на логическия скелет на материала чрез фиксиране на основните
понятия.
ПРИДАВАНЕ НА ОБРАЗНОСТ
Увеличаване на емоционалната наситеност на информацията.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА АСОЦИАЦИИ

23
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Откриване на връзка с други понятия, сходни или противоположни по значение
и смисъл.

Тема: Ако времето не ви достига

Ако ви остава малко време до изпита…

Важен момент – да си наложите да се захванете за работа. Преди изпит
ти се иска да правиш какво ли не стига да не започнеш да се подготвяш. По това
време обикновено се сещаш за отдавна отложена и забравена работа, за някого,
когото не си търсил отдавна – изобщо, да направиш всичко, каквото ти се иска,
за да отдалечиш момента на сядане пред учебниците.
Трябва да направиш усилие над себе си. Това е важно и нужно. Но не бива
и да изпадаш в крайности. Ако се затрупате с учебници, изключите телефона си
и се барикадирате в стаята си – едва ли такова учене ще се окаже особено
ефективно. Съвет: Установете за себе си норма – да кажем един час, след който
здраво се захващате за работа.
Не се подготвяйте за изпити с приятел (освен, ако той (тя) не разбира
материала по-добре от вас) – такава подготовка най-често се превръща в дълго
разнищване и напразна загуба на време.
Важен въпрос: а как да запомням по-добре? По тази тема има твърде
много, разнородни и дори противоречащи едно на друго мнения. Един от най-
удачните начини за запомняне е мнемотехниката. Какво е това животно? Това е
комплексна техника за запомняне чрез асоциации. Ако трябва да запомните,
например дата. Помислете си с какво тази дата е важна за вас лично. Може това
да е нечий рожден ден. А може би нещо сте направили за първи път в този ден?
Само не бива специално да си измисляте събития, защото на изпита ще ви се
наложи да си спомняте и тях. Трябва да запомните формула? Опитайте се да я
погледнете под друг ъгъл. Да я прочетете като дума. Да съпоставите всяка буква
във формулата с дума и да съставите изречение, което лесно ще се установи в
съзнанието ви. Има и такава тайна: колкото по-неприлични са асоциациите,
толкова по-лесно се запомнят.
Много е удобно да запомняте всякакви определения, явления и събития,
като ги свеждате до това, което вече знаете. Важно е да разберете същността на
определението, а не да го назубрите. Ако вие можете да преразкажете
определението с ваши думи, значи го разбирате, а това означава, че разбирате
материала.
В различните хора е развита различен вид памет: зрителна, слухова,
смислова, механична и т.н. За хората с развита зрителна памет е по-полезно да

24
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
четат материала, а после да си спомнят страниците. Този, който има добра
моторна памет е по-добре докато учи да си води записки. И така нататък…
Важно е да определите какъв вид памет е преобладаваща при вас и кой начин на
учене е най-успешен.
Не се изкушавайте да вземате записките си на изпита. Когато имаме в
джоба си такъв „парещ” лист – главата работи лошо. Оставете я вкъщи, за да
работите добре.
Преди сън е желателно, ако не учите, то поне да прелистите преминатия
материал, опитвайки се докато гледате заглавието на въпроса да си спомните
съдържанието му (ако не се получава – прегледайте раздела). Помнете, че най-
добре се запомня информация, получена непосредствено преди заспиване и по
време на събуждане (но не в деня или вечерта преди изпита!).
В навечерието на изпита си позволете отпускане – позабавлявайте се,
поговорете е по телефона, почетете малък роман, идете на гости. Но се върнете
навреме, защото липсата на достатъчно сън преди изпита може да има печални
последствия.
Външен вид и поведение
Какъвто и да е вашия стил на обличане, най-добре е на изпит да се явявате
в спретнат, официален вид, което показва сериозното ви отношение към
матурата.
Важно е да запазите спокойствие и увереност.
Не вземайте успокоителни средства в деня на изпита! Те могат да
затормозят способността ви да мислите, да ви направят сънливи и безразлични
към всичко, което се случва.
Ако изведнъж забравите всичко
Всичко може да се случи. Да си представим тъжната картинка – вие сте
учили цяла нощ 5-та тема, а ви се пада тринадесета, до която изобщо не сте
успели да стигнете и която е толкова сложна и заплетена, че дори пълните
отличници не я разбират.
Не се давайте лесно. Разгледайте добре въпроса. Какви асоциации извиква
у вас? Може би сте минали подобен материал дори и по друг предмет. Или ако
това не е застрашаващо, бутнете съседа. Мислете! Информация се получава не
само от уроците, но и по телевизия, радио, Интернет, разговори, отговори на
други ученици, не само в научната, но и художествената литература?
Има един известен анекдот за двама ученика, които се готвили за изпит по
зоология, но минали само един въпрос – за бълхите. Отишли на изпита и единия
изтеглил въпрос за кравите. Той започнал така: „Това е крава, тя има козина, а в
козината има бълхи… И по-нататък продължил за бълхите. На другия се паднал

25
 BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
въпрос за рибите: „Това е риба. Тя има люспи. Но ако имаше козина, то щеше да
има бълхи… И по-нататък – отново за бълхите…
Главното е – не се паникьосвайте и се съсредоточете.

Тема: Ефективно запомняне

 За по-добро запомняне е необходимо да се мисли. Всяка информация

трябва да бъде осмислена и оценена. Постарайте се да намерите главната
мисъл и постройте факторите, които я подкрепят. Добре е да си направите
конспект с опорните точки.
 Интересът към материала повишава продуктивността на запомнянето.
Много добре трябва да осъзнаете за какво може да ви бъде полезна тази
информация.
 Психолози са установили, че по-лесно се запомня, ако предварително си
чел по темата нещо популярно и си го обсъждал с приятели или близки.
 Не бива паметта да се претоварва с много информация за кратък период от
време. Това е особено важно за явяването на изпити. Обема на
оперативната памет е 7 единици: при едновременно възприятие ние можем
да задържим в паметта си средно 7 обекта – 7 думи, 7 фрази, 7 параграфа.
Като при това най-добре се запомня първия и последния елемент на
подреждането.
 Не бива да се учи едно след друго по сходни предмети: физика след
математика, история след литература. Най-добрия начин да забравиш
нещо току що научено е да се опиташ да запомниш нещо сходно.
 Повторението е майка на ученето. Установено е, че след 30 минути се
забравя 40% от новата информация, на следващия ден – 34%, след месец –
21%. С оглед на това трябва да се повтаря първия път веднага след
прочитането, втори път – след около половин час, трети – след ден, а
четвърти – след 2-3 седмици.
 Необходимо е да се борите със забравянето. Представяйки си
обстановката, в която се е случило събитието, вие ще си спомните и
самото събитие. Така възелът на паметта, завързан в определен момент и
обозначен с поставено кръстче на ръката може да ти помогне да си
спомниш повода, по който са се появило.

26
BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

27