Общи основи на теорията на

възпитанието
Тема 1.НАУЧЕН СТАТУТ НА ТЕОРИЯТА НА
ВЪЗПИТАНИЕТО

1.1Обект и предмет на теорията на възпитанието

„Теория” от означава знания за съществени особености на обектите.
Означава също с-ма от основни възгледи , от ръководни идеи в
човешкото познание.
„Възпитание” в случая отразява конкретни отрасъл на човешкото
познание.
От тук и наименование теория на възпитанието! Използването на
„теория” в единствено число следва да се разбира като единно
систематично разработване на съответната проблематика.
Обект и предмет.
Обектът на теорията на възпитанието се различава от обекта на
теорията на педагогиката в два плана.
Първи план на разглеждане е в границите на педагогическото
познание. В този план на разглеждане обектът на педагогиката-
педагогическото явление, цялостното му процесуално протичане
( образувание и обучение) не може да се идентифицира с теорията на
възпитанието. Ето защо като се има предвид това логично е да се
приеме, че обектът на теорията на възпитанието в педагогически
план на неговото разглеждане е възпитанието като педагогическо
явление(факт).
Втори план на разглеждане на обекта е в границите на цялостното
социално познание. Този план произтича от че възпитанието не е само
педагогическо, а по-широко по характер и обхват социално явление.
Голямата роля и значение на възпитанието в широкия социален
смисъл на думата се нарича социализация на човека. А това означава
че възпитанието като соц. явление ще придобива нарастващо
значение като обект на теорията на възпитанието.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Теорията на възпитанието с обект възпитанието като педагогическо
явление има за предмет закономерностите на процесуалното
протичане на това явление и неговото достойно организационно и
функционално осигуряване и осъществяване с педагогическата
целесъобразност. Или теорията на възпитанието може да бъде най-
общо определена като относително самостоятелно научно
направление, резултат от развитието и диференциацията на
научното(педагогическото познание) с обект явлението възпитание и
предмет.
1.2 Основни понятие и категории
Всяко понятие е израз на някаква степен на обобщеност. В този
смисъл може да се говори за по-общи и по-малко общи за основни и по-
малко основни понятие.
Що се отнася до категорията тя се определя като най-общо и
съществено понятие, изразяващо една от основните форми или едно
от основните отношения на битието.
Категориално-понятийната йерархическа структура
на теорията на възпитанието би могла да бъде очертана и
представена по следният начин:
1.Изходни категории на теорията на възпитанието
 Развитие- то включва като най-всеобхватен процес както
неговите биологически така и психически и социалните му аспекти.
Фактически развитието на човека е изменението и резултата от
взаимодействието на биологичния човешки индивид и
обкръжаващата го социална и природна среда.
Социализацията- централна категория за социалното формиране на
човека. Първи който използва термина е Франклин Гидингс („Теория
на социализацията”). Трябва да се отбележи ,че терминът” социален
човек” е използван от К.Макрс доста по-рано от посоченият автор. В
„Капиталът” Маркс разглежда „социализираният човек” като
резултат на човека от своето взаимодействие със заобикалящата го
среда.
Социализацията и сложният междудисциплинен характер:
 Усвояването
 Придобиването на опит
 Включването в минимум обществени отношения
 Адаптацията към система от ценности
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
 Възпитанието на човека
 Процес на очовечаване
 Формирането на социалното у човека
 Поведението на личността в обществото
 Интраидивидуален процес
 Интериндивидуален процес
Социализацията може да бъде определена като двуединен
диалектически процес.
Енкултурация- бук. включване в дадена среда в културен контекст.
Този термин често се употребява като синоним на
социализацията.Процесът е насочен предимно към личността, ане
към групата като цяло.Използва се като акцент при отделната
личност-още и при по-горните възрасти,при които в по-голяма степен
се характерни самообразованието и
самоовъзпитанието.Енкултурацията отдава дължимото на
културологичния аспект на възпитанието,без обаче да подменя
главното при него-съзнателното развитиеи осъществяване на
човешките потенциални сили и възможности.Именно това развитие и
същесвяване при при възпитанието е главното и основното с оглед
успешното овладяванена една или друга култура.Акцентът на
индивидуалното личностно формиране при енкултурационния
процес,нарасващите възможности при по-горните вузрастови групи
за самообразование,самовъзпитане и и цялостно самостоятелно
повишаване на културата на личността,следва да се утвърждава
паралено със социялизацията като категория с принципно значение по
отношение на теорията на възпитанието.
Възпитание-различни степени на възпитанието според Т.А. Илина:

 Възпитанието в широк социален смисъл,когато ства дума за

възпитателно въздействие върху човека
 Възпитание в широк педагигически смисъл, когато се има в
предвид целенасоченото възпитание,осъществявано в училищата
 Възпитание в тесен педагогически смисъл,разбирано като
специално осъществена възпитателна работа насочена към
формиране на система от определени качества, възгледи и убеждения

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 Възпитание с още по-тясно значение когато се има предвид
решаването на определена възпитателна задача свързан например с
формирането на нравствени качества
Така тези качества дефинират теорията на възпитанието в два
смисъла:
 Възпитание в конкретно-педагогически смисъл на
думата(целенасочен,специално замислен и т.н.)
 Възпитание в широк социален смисъл на думата(включващи
идиректи произтичащи процеси и явления-социялизацията и
енкултурацията)
Образование-отразява процеса,резултата и степента на овладяване
на определена система от знания,умения и навици.
Обучение- дейност която органически включва преподаването и
учението
Производните от основната категория възпитание
понятия на теорията на възпитнието:
 Възпитателен идеал- ценностно- ориентиращият свършен
образ или качество на човека при неговата съзнателна социализация
 Възпитателна цел- конкретизираното по посока на
възпитателния идеал намерение и стремление към съответния тип
човек и човешка личност
 Възпитателно явление- възпитателната същност, станала
факт на действителността; възпитателната същност се явява, а
възпитателното явление е винаги съществено, тоест отразява
същността на въпитанието
 Възпитателен процес- темпорално- пространствено
движение, развой и проявление на възпитанието
 Възпитателна дейност- целенасочена изява на човешката
активност
 Възпитателно отношение- съприкосновение на субекти и
обекти, при което протича възпитателен процес
 Възпитателно взаимодействие- проява на динамично
отношение между личности
 Възпитателна система- съвкупност от действуващи в
определена йерархическа структура организационно- функционални
компоненти

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 Възпитателен принцип- основно положение, което служи
като ръководство за действие при замисъла, организацията и
осъществяването на възпитателния процес
 Възпитателен метод- начин, средство, път за осъществяване
на възпитателния процес
 Възпитателна форма- качествена определеност на
трансформирането и интегрирането на компонентите на
възпитателния процес (цел, задачи, съдържание и др.) в определена
йерархическа структура
 Възпитателен фактор- двигателят при възпитателния процес,
водеща роля при който обикновено има субектът на възпитателната
дейност
 Възпитаност- достигната степен на целенасочена, на
съзнателна социализираност и развитост на човека

1.3. Функции и задачи на теорията на възпитанието

a. Мирогледна функция, при която усвояването на
общопедагогическите знания е необходима предпоставка за
формиране на такива възгледи и убеждения, които определят
главните насоки на педагогическата дейност
b. Методологическа функция, която намира израз в
теоретичното ориентиране при анализ на оригинални педагогически
теории и новаторски педагогически технологии
c. Системообразуваща функция, която се състои в обосноваване
на вътрешния строеж на научно- педагогическите знания (взаимните
връзки между всички науки в системата на педагогиката)
d. Интегративна функция, свързана с възстановяване
единството на предмета на педагогиката и целостта на изучаването
му
e. Контструктивно- технологична функция, която се състои в
обединяване и обособяване на частно- конструктивни решения, както
и разработване на отделни компоненти на педагогическите системи
f. Образователно- политическа функция, свързана с
обосноваването и научното осигуряване осъществяването на
образователната политика
Всички тези функции повече или по-малко имат своите проекции и
значимост по отношение на теорията на възпитанието в аспект на
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
отношението „по- общо към по- частно”. С оглед необходимостта
функциите на теориите на възпитанието „да отразяват”
практиката и „да я ръководят” Л. Попов ги очертава по следния
начин: описателна, която се изразява в това, че науката,
респективно теорията на възпитанието, описва в система от
понятия установените факти от практиката; обяснителна, която е
насочена към търсене на причинно- следствените и закономерните
връзки в и междувъзпитателните явления; прогностична, която се
проявява в научно- обоснованите прогнози за евентуалните бъдещи
състояния на класа явления, които се изследват; ръководна, която
изразява основното предназначение на теорията
1.4 Теорията на възпитанието в системата на пегагогическите
науки и връзките и с други науки
Периоди:
Първи период-от дервността до средата на 17в.-етап на обединено
педагогическо и теоритиковъзпитателно познание с фолософското
познание(Платон)
Втори период-от средата на 17в до средата на 19в.-етап на
синтезирано теоритиковъзпитателно познание в мащабите на вече
обособилото се педагогическо познание(Ян Амос Коменски)
Трети период-от средата на 19в до средата на 20в.-период на
засилена тенденция за обособяването на теорита на възпитанието
като относително самостоятелна наука в системата на
педагогическите науки
Четвърти период-от средата на 20в. до края на 80-те-период на
пълно обособена теория с ярко изразена принадлежност към
„идеологически комплекс „дисциплини в условията на съществуването
на две полярни социални общности в световен мащаб.
Пети период-от края на 80-те който ще продължава за напред-
период на ярка осъзната необходимост и полагани практически усилия
за развитието на теорията на възпитаниетов духа на непредходните
хуманистични и демократични общочовешки ценности

1. 5. Източници на теорията на възпитанието

Основните източници за възникване и развитие на теорията на
възпитанието могат да бъдат представени в обобщен вид. На първо
място това са народните традиции и обичаи и народният опит в
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
областта на възпитанието, които са предмет на по- специално
изследване от етно-педагогиката на човечеството. Тук става дума за
трайни идеи и дейности, които са доказали своята житейска логика
и практическа целесъобразност. Препоръките за възпитание от най-
стари времена намират отражение в народните неписани традиции и
превъплъщение във фолклорното творчество.
На второ място източник с фундаментално значение за
развитие на теорията на възпитанието е непреходното класическо
наследство в областта на възпитанието. Тук следва да се имат
предвид възпитателните идеи и мъдрост, съдържащи се първо във
философските учения и реформаторски виждания- на Конфуций, на
Демокрит, Сократ, Платон и Аристотел, и др. Второ, тук следва да
се имат предвид основополагащите системо- педагогически и
теоретико- възпитателни цялостни концепции, и отделни значими
идеи на класиците на педагогическата мисъл, философи и писатели-
на Я. А. Коменски, на Дж. Лок, на Ж. Ж. Русо, Кант, Хербърт,
Ошински, Толстой, Макаренко, и др. Интересен пример за
приемственост между различните етапи и школи на самото
класическо познание е английският педагог Александър Нийл, който е
повлиян от древната природосъобразна китайска философия, от
теориите за свободното възпитание, както и от психоаналитичната
теория на Зигмунд Фройд.
На трето място богат източник за развитието на теорията на
възпитанието са резултатите от изследванията на различните науки
отнасящи се до детето и възрастните и тяхното развитие.
На четвърто място са новите идеи и положения, особено при
членството ни в Европейския съюз и по- широкото ни отваряне към
света, със съвременните теории и концепции в тази област не само у
нас, а и в различните страни.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org