Предучилищна възраст

Развитие на детето в предучилищна възраст

В предучилищна възраст общуването е специфична човешка дейнот, която може да бъде
описана посредством параметъра:
 Време на възникване на онтогенезата
 Място, което тази дейност заема в цялостния живот на индивида
 Основно съдържание на потребността, удовлетворявана в хода на общуването
(приятелства)
 Водещи мотиви, които подбуждат към общуване
 Основно средство за общуване
В първите 7 години от живота на детето се разграничават 4 форми на общуване:
 1. Ситуативно-личностна форма на общуване – тя доминира през първите 6
месеца от живота на детето. То се приспособява към света посредством
възрастните. Детето е готово да се радва на всеки, който се грижи за него.
 2. Ситуативно-делова форма – от 6-месечна до 3-годишна възраст. На преден план
е предметно- манипулативната дейност, а общуването с възрастните се вплита в
нея, като и помага и я обслужва ( как да използва играчките и вещите).
 3. Извънситуативно-познавателна форма– типична за първата половина на
преучилищното детство. Детето се опитва да разбере произхода и устройството на
света и е склонно към теоретично сътрудничество с възрастните. Водещо
положение заемат познавателните мотиви.
 4. Извънситуативно-личностна форма – тя се появява в края на предучилищната
възраст. Личностните мотиви за общуване са насочени главно към разкриване
света на възрастните. Детето се интересува от онези сложни отношения, които
хората изграждат в семейството и работата. В игрите детето отразява тези
отношения, припознава възрастния като учител, а себе си като ученик.
В предучилищна възраст е препоръчително да се направи входно и изходно ниво на
диагностика на психическото развитие. Това предполага разпознаване на структурата и
динамиката в развитието на познавателната сфера у детето, развитието на уменията за
общуване.
Според Г. Витцлаг практиката на психодиагностиката е насочена към проявление на 3
различни вида променливи отношения:
 Система от психични свойства, наречени психични структури
 Структура на индикаторите, която включва и педагогически изисквания
 Структура на поведението, в резултат на стълкновение на детето със системата от
изисквания
...........
Схеми...
 Ролята на общуването във възпитателната работа при деца с афективно поведение от
предучилищна възраст
Във всяка детска градина има т.н. афективни деца, склонни към остри
разрушителни емоционални реакции.
Отрицателните преживявания са свързани в форми на поведение като: повишена
обидчивост, упорство, негативизъм, потиснатост, емоционална неустойчивост.
Никакви молби, порицания или наказания не възрастните не могат да извадят
детето от състоянието на афект. Тези нарушения на емоционалното развитие са само
отклонения от нормалното развитие, а не заболяване.
Психичният портрет на афективни деца може да бъде описан по следния начин: те
често тъгуват, затварят се и плачат, боят се да заспят, преди сън очакват нещо страшно.
Не умеят да се вкючват в колетивна игра, боят се от живота, тъгуват за вкъщи, плачат при
раздяла с близките и в конкретни ситуации не знаят как да постъпват.
Причината за афекта се състои в това, че детето еднозначно възприема дадена
ситуация и не притежава способност да я преосмисли – непластична емоционална
сфера ( региднос), не може да излезне от ситуацията и да я управлява.
Основно средство за помощ на децата с трудности в поведението е играта. Във
възпитателната работа с афективни деца се използват предимно сюжетно-ролевата,
режисьорската и вербалната игра ( детето измисля ситуацията, подбира играчките и ги
управлява) . Тази режисьорска игра има за цел да покаже на детето, че то е в състояние
да управлява и променя ситуацията – индивидуалната работа на учителя с детето.
Ролята на общуването при корекция на междуличностните взаимодействия в група
Едни от възможните прояви на затрудненото в адптацията , социалното и
индивидуалното развитие от предучилищна възраст е непопулярното дете.
Причини за непопулярността:
1. Слаба общителност- в тези случаи вниманието на педагога е насочено към
вътрешните преживявания на детето.
Ефективен прийом за работа е използването на емоционални коментари върху
всичко, което се случва наоколо, за да се помогне на детето емоционално да отговори на
възприеманото.
В последствие е целесъобразно да се предложи на детето само да стане коментато
на наблюдаваната игра, спорове, конфликти.
На следващ етап е уместно да се включат текстове от литературата, произведение
или представяне чрез картинки. Коментират се човешките взаимоотношения и детето
натрупва опит в комуникационната дейност.
На трети етап от възпитателната работа може да се включи в реално общуване,
съвместни игри с най-доброжелателните деца, които поддържат опитите му да влезне в
контакт.
2. Фиксация към позиционни роли във всички видове дейности и общуване. Това могат
да бъдат роли на „подчинен”, така и на „ръководител” . Предмет на възпитателната
работа в тези случаи е фиксацията върху ролите- смяна на ролите.
3. Нарушения в мотивационната сфера – проявяват се в неумение да се изразяват
игровите мотиви. Имат най-различни проявления:
 Симптном на „ детето-самотник” В първи етап от работата с тези деца не следва
да разширяваме контактите им. Тяхното общуване с възрастните следва да се
активизира внимателно, като се подбират партньори със сходни интереси. „Детето–
самотник” няма потребност да общува с връстниците си. Самотата отразява
неговата индивидуалност. Така могат да се образуват други микрообединения към
които да се присъедини.
 Доминиращи авторитарно егоистични тенденции – мотивът им е да изиграят
другите. Те са активни, общителни и инициативни деца, но техният стремеж към
игра се определя не от желанието да играят с други участници, а да изиграят
останалите. Егоистичните мотиви могат да бъдат проявени както в открита, така и в
завоалирана форма.
Могат да се използват прийоми като: помощ за своята група, осъждане на конфликти
(избягване) Важно е детето реално да прояви социално значимо качество и заедно с това
да удовлетвори своята потребност „ да бъде пръв”.
 „ Грозното патенце” ( комплекс). Характеризира състоянието на отхвърляните от
групата деца. Те имат негативно самовъзприятие, отричат собствените си
достойнства, безразлични са към себе си, небрежни към външния си вид,
равнодушни са в работата и неуверени в гласа.
Основната посока на работа е вкючването на такова дете в съвместна дейност с
добронамерени връстници при задължителна подкрепа на педагога. Важно е да се
приорентира самовъзприятието на детето, да се събуди интерес кум вуншния му вид и
личните достойнства. Задачата е да се открият и демострират на детето неговите
положителни качества.
 Открито конфликтно поведение – обхванати са от части изнлици на гляв, злоба и
разрушителни декствия. Подходът на педагога е насочен към създаване на
зрително възприятие на перевлекателността на такова поведение, отразено в
литературните произведения, мултифилмите и приказките.
Упражняваме детето в прилагане на обществено приетите норми на поведение и
приемливи за общуването способности за разрешаване на конфликти.
В тези случаи е необходимо да се работи със семейството и е много важно да се
поощрява детето при опитите му да въздържи гнева си.
 Симптом на антилидерството – детето антилидер завоюва авторитет не заради
своите достойнства, а по ред други причини. Това могат да бъдат използване на
физическа сила, заплахи, подкупи, измама. Такива деца се държат шумно,
хиперактивно, недоброжелателно и войствено.
Възпитанието трябва да бъде насочено към корекция на поведение на антилидерство
чрез моделиране на съвместна дейност – режисьорска игра- да управлява
взаимоотношенията.
 Симптом на умората – може да се появи при всяко дете като защитна реакция в
пристъпи на умора. Детето чувства дълбоко и пълно узтощение, неспособно е да
 осмисли ставащото , чувства се беззащитно и безсилно. Реалността се отразява
изкривена в неговото съзнание. Единственото , с което детето може да си помогне,
това е плачът.
Промяната на поведението на такова дете изисква преди всичко да го успокоим, защото
се нуждае от утеха. Така го избавяме от чувството за вина, гняв, смущение и
беззащитност.
 Полоролево поведение – такова поведение на детето, в което са свойствени
проявления на другия пол : при момчетата – феминизъм и женственост, а при
момичетата – мъжественост и стремеж да приемат външният вид на другия пол.
Понякога такива деца изразяват открита неудовлетвореност от своята социална
роля. Възпитателната работа е тези случаи следва принципите:
- възможно на- ранно участие на бащата в живота на момчето
- разяснения за предимствата на пола
- Обяснение за невъзможността да се променя пола
Същият подход следва да се прилага и при момичетата за формиране на тяхната
женственост.