ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

Педагогически факултет
Катедра "Психология и социални дейности"

РЕФЕРАТ
на тема :

Психологически профил на ефективния учител

Изготвил: Емел Хаджисюлейман Проверил: гл.ас О.Койчев

Фак.No.: 0706552028
Психология: III курс – задочно Дата: 29.04.2015
 Поддържането и развиването на комуникативността и творчеството са едни от
важните задачи на ефективния учител. Той трябва да бъде основният двигател в
развитието на креативно мислене у учениците, творец, изследовател и преобразувател в
класната стая, да притежава отлична психолого-педагогическа, дидактическа и
методологическа подготовка, ясна мотивация за дейността си и потребност за
личностно развитие, за професионално усъвършенстване и за търсене на нови решения.
Тогава, когато посочените характеристики са в голяма степен реализирани в
педагогическата дейност на учителя, неговата работа може и трябва да бъде
квалифицирана като ефективна.

Ефективността се схваща като „степен на икономичност (рационалност) на

действията и усилията на двата субекта” на образователния процес. Тя е „съотносима с
процеса (технологията) за производство или за получаване на продукта и неговото
качество. Ефективността се свързва повече с конструктивността, рационалността и
продуктивността...”.

I. Личността на учителя – условие за ефективност в образованието

 Специфика на учителската професия
Осъществяването на промените в училището поставя пред психологическата
наука задачи, които да осигурят ефективно обучение и възпитание. А реализирането на
тези задачи водят до развитие на съзнанието, поведението, уменията и осигуряват по-
нататъшното психическо развитие на учащите се което протича под непосредственото
въздействие на учители и педагози, психолози. Учителят е основната фигура при
осъществяването на образователния процес и се превръща в своеобразен център,
фокусиращ цели, съдържание и технологии.
Признаците, по които се извършва класификацията на професиите според Л.
Каверни и Н. Кузмина, и възприетите у нас са: целта, обектът, предметът, средствата и
условията на труда. По тези признаци се осъществява и характеристиката на
учителската професия. Целта на учителския труд съвпада с целта на цялото
образование. Неговата цел е социално обусловена и формулирана от науката.
Обектът на учителската професия е подрастващият, детето. Този обект е
непрекъснато сложен, развиващ се, като в този процес се проявяват различни
закономерности.Можем да кажем, че обекта на учителската професия е сложен,
динамичен.
Учителския труд по своята същност е система от видове и типове
взаимодействия, осъществени предимно с децата и с други социални структури, които
влизат в състава на учителската професия. Така според Ст. Жекова взаимодействието е
изключително важно средство на учителя. Условията на учителската професия са
свързани също и с особеностите на целта, на обекта и средствата на професията. Така
те са материално-техпически, социално-психологически, медико-хигиенни, които са
взаимно свързани и си взаимодействуват. Тези изброени показатели определят в
основни линии същността и характера на учителската професия.
Съвременната хуманистична психология разглежда образованието като процес,
насочен към ученика като към централна фигура на процеса на обучение, създава
атмосфера на взаимно доверие и живо общуване, което позволява осъществяването на
самореализацията на човека в процеса на обучение. Е. Н. Волкова изтъква, че
проблемите на образованието и същността на образователната дейност са
продиктувани от особеностите на съвременната култура и спецфиката на съвременния
човек. В това отношение субектността на човека е своеобразна способност,
реализираща измененията в средата и у човека, като при това придобива ново качество
т. е. изменяйки се. Така субектността според нея, е основна предпоставка за
формирането на човека като индивидуалност, изграждаща себе си.
Учителската професия е педагогическа професия, както се посочва от всички
изследователи тя има своите психологически, социологически и медицински аспекти.
Ето защо учителската професия е сложна, комплексна, интегративна и многоаспектна.
Съществен неин компонент е нейната творческа природа. Педагогическото творчество
показва и потвърждава силата на учителската субектност, мястото и ролята на
личностните качества, възможности и реализация на учителя (Ст. Жекова).
През 80-те години специализираната лаборатория за изследване на
педагогическите кадри у нас разработва теоретичен модел на учителската професия -
системна и функционална структура на учителската професия. При него се прилага
системният подход като този модел има своята вътрешна логика, която се изразява във
формирането на подсистеми и в разкриване на техните взаимодействия.
Същностен момент в този подход е характеристиката на учителската професия
като единство от типове и видове професионални взаимодействия.

II.Качества на учителя - решаващо значение за ефективността на

педагогическата професия
За реализирането на педагогическата професия много важно е наличието и
формирането на определени личностни качества, които ще дадат възможност за
осъществяването на ефективен учебно-възпитателен процес.
Едно от тези личностни качества, което има голямо значение за успешното
реализиране на учителския труд, представлява педагогическата общителност, която се
развива и формира в процеса на педагогическото общуване.
 Педагогическа общителност (комуникативност).
Една от основните функции на учителя е комуникативната. Тя се реализира на няколко
равнища: общуването с всеки ученик по отделно, общуването с групи ученици и
общуването с ученическия клас (Михайлов 2001). Тя включва обменна информация,
взаимодействие, както и възприемане и разбиране на партньора и е насочена към
разбиране на детската личност. Комуникативността на учителя включва широк кръг от
компоненти. По-важни компоненти на педагогическата комуникативност са:
а) потребност от общуване с деца;
б) умение за съпреживяване (емпатия);
в) умение да се организират учениците;
г) да се съобразява с индивидуалните особености и др.
По своята същност педагогическата общителност като личностно качество е сложно по
отношение на своето съдържание, като притежава и своя вътрешна структура (Ст.
Жекова).
Комуникативната компетентност представлява цялостна система. Тя включва социални
знания, умения и навици, но също така и социални нагласи и ценностни ориентации,
изградени върху закономерностите, изискванията, съдържанието и средствата на
общуването. Самата компетентност предполага личностно развитие, чиято структура
(на социално-психологическата компетентност според изследванията на Ст. Жекова и
колектив включва 4 основни компонента.
1) адекватна ориентация в междуличностната ситуация;
2)социално-психологическа наблюдателност (точно познаване на
индивидуалните особености и състояния на партньора;
 3) вярна самооценка и на тази основа;
4) саморегулация на собственото поведение.
Именно комуникирайки, учителят изпълнява своята регулираща и коригираща
дейност, а ефективната комуникация предполага вникване в мотивите на другия,
постигане на истинско разбиране на неговата индивидуалност. Това предполага и
високи нива на емпатия у учителя.
Понятието за емпатия е въведено за пръв път в психологията от Карл Роджърс, един от
основоположниците на хуманистичната психология. Емпатията е ключово умение за
ефективната комуникация. Самият Роджърс я определя като способността да усетиш
света на другия, сякаш е твой собствен, но без да губиш твоята собствена гледна точка.
Но за да има емпатия, е необходимо реално разбиране на позицията и потребностите на
другия – което се случва в ефективната комуникация.
Действителната реформа на обучение трябва да се основава на преустройството на
определени личностни установки на учителя, които се реализират в процеса на
неговото междуличностно взаимодействие с учащите се.
К. Роджърс разглежда три основни установки на учителя – фасилитатор; първата
се описва с термина „истинност" и „откритост" и предполага откритостта на учителя
по отношение на своите собствени мисли и преживявания, способността открито да се
изразяват при тях учащите се; второ – „приемане", „доверие" – представляват по само
себе си особена личностна увереност на учителя във възможностите и способностите на
учащите се; трето –„емпатическото разбиране" – това е съпреживяването на учителя на
вътрешния свят и поведение на учащия се съобразно неговата вътрешна позиция. К.
Роджърс отбелязва, че всеки учител изработва на основата на тези установки свои
„собствени инструментариуми за обучение".

 Педагогическо творчество
Педагогическото творчество като комплекс от свойства и начини на поведение
включва интелектуални, емоционални и волеви компоненти. Съчетаването на тези
компоненти е своеобразно и неповторимо за отделната личност.
В книгата си „Въображение и творчество на детето” Л. Виготски дава следното
определение за творчество: „Творческа наричаме всяка дейност на човека, която
създава нещо ново, все едно дали създаденото от нея е някакъв предмет от външния
свят, или е някакво построение на ума, или е чувство, което живее и се разкрива само в
самия човек.”
В поредица разработки за творчеството и способността за него Г. Пирьов
подчертава, че те са сложен феномен и че природните „дадености” трябва да се открият
колкото се може по-рано. При това да не се търсят в сложни и непременно завършени
цялости, но и в техни елементи – детски въпроси и отговори, проявени интереси към
нещо по-трайно, както и в типове действия с различен характер и сложност. Според
него в ранните детски години творческата дейност се нуждае от изява и утвърждаване.
Необходими са помощ и поощрение. Специално внимание Г. Пирьов отделя на
способностите за учене, които концентрират най-необходимото за цялото творческо
включване на децата в учебно-възпитателния процес и възможностите им да се изявят.
Г. Клаус подчертава, че за творческите способности са нужни предпоставки . Според
американския изследовател Н. Гутке най-добре e тази даденост да се нарича
„надареност”. Той смята, че нейните измерения трябва да се търсят още в детството, за
да се определят насоките в развитието на очертаващите се способности
В основата на ефективната педагогическа дейност се вписват постиженията в
развитието на учениците, тяхната самоизява и творческа активност. Необходимостта от
реализиране на потребностите на младите хора организира инициативността на учителя
и разгръща търсенето на пътища и средства за междуличностен диалог и прогрес в
развитието.

 Педагогическата наблюдателност
е такава способност, която се проявява умението да се проникне във вътрешния свят на
ученика, в умението на учителя в процеса на преподаването на материала да си състави
вярно впечатление за това как различните ученици усвояват новото съдържание,
разбират това, което им се обяснява.
По своята психологическа същност педагогическата наблюдателност
представлява личностно качество на учителя.
Ст. Жекова прави опит да определи структурата на педагогическата
наблюдателност, като посочва нейния избирателен характер, което я прави сложен
феномен. Подчертава се, че като качество на личността наблюдателността отразява в
себе си някои съществени особености на наблюдението, най-общо казано структурата
на педагогическото наблюдение определя и структурата на педагогическата
наблюдателност. В структурата на последната се обособяват три относително
самостоятелни страни, а именно педагогическата избирателност, педагогическа
впечатлителност и педагогическа проницателност.
Развитието, формирането на педагогическата наблюдателност се осъществява в
процеса на професионалната дейност на учителя. Установено е, че съществува права
зависимост между трудовия стаж на учителя и формирането на педагогическата
наблюдателност.
 Емоционална устойчивост (стабилност)
Емоционалната стабилност е индивидуалната характеристика на човека в т.ч. и
на учителя. Типът нервна дейност оказва силно влияние върху устойчивостта и
неустойчивостта на емоционалните преживявания. Емоционалната устойчивост
изпълнява сигнално-адаптивна и регулативна роля при различните взаимоотношения на
учителя. За емоционалната стабилност на учителя може да се съди по редица
показатели. Така например:
а) проява на въздържаност и самообладание, на увереност и самоконтрол;
б) чувствителност и последователност в действията и постъпките на учителите,
в) преодоляване на стресови състояния;
г) наличие или не на афективни състояния;
д) наличие на фрустрация;
е) влияние на настроението като фоново емоционално състояние, което предизвиква
положителни или отрицателни доминанти;
ж) болезнена склонност към лидерство, психичен показател за нарушена емоционална
устойчивост;
з) депресивно състояние, наличие на неврози и др.;
и) състояние на тревожност.
От така изброените съставки тревожността има относително самостоятелно
проявление. И Паспаланов и Д. Щетински оформят седем групи признаци, които
характеризират човешката тревожност: невротизъм, нервна напрегнатост,
чувствителност, смущения, безпокойствие, неувереност, несигурност, негативна Аз-
концепция, регулация на действията и работоспособност, и резултативни ефекти (сън,
поведение). Посочените признаци илюстрират вътрешното съдържание на
тревожността. Фактически чрез измерване на тревожността се определят различните
нива на емоционална устойчивост (стабилност). Фактът, че емоционалната устойчивост
е зависима от нервната система и поставя въпроса за нейната връзка с медико-
хигиенните условия и здравето на учителя.
 Това от своя страна предпоставя появата на т. нар. синдром на бърнаут в
учителската професия. Синдромът бърнаут е негативен отговор на стресогенните
въздействия на професионалните изисквания върху човека и се изследва в три главни
аспекта: емоционално изтощение, деперсонализация( изразяваща се до възприемане на
негативни нагласи или незаинтересованост към другите) и ниска работоспособност.
Среща се най-често при хора, ангажирани в помагащи професии и особено при
учители, поради повишените изисквания на обществото към образованието като цяло.
Множеството фактори, които са свързани с феномена бърнаут могат да се
класифицират в три основни групи: личности, социални и професионални.
Необходимо е да подчертаем, че съществуват множество неблагоприятни
фактори, които са свързани с работната среда на учителя: чувство за монотонност,
слаба мотивация за учене на учениците, невисок престиж на професията, като степента
на психическо натоварване е много по-висока, отколкото при другите професии- и най-
вече нарушаването на емоционалната устойчивост. В своето задълбочено изследване
Ст. Жекова описва основните фактори, които водят до това състояние. На първо място
това е средният брой ученици, на които преподава един учител: между 200–250, а в
отделни случаи и до 400.
Друг фактор е „динамиката на педагогическите ситуации, големият брой не-
очаквани и изненадващи промени в техните елементи”. Авторката обяснява
„натрупаната умора” с „пренасищане от повтарящи се еднородни и еднотипни
дразнители”. Обективността изисква да разгледаме и трети фактор, който е преодолим.
Редица български автори единодушно подчертават, че неврозите, както и много други
заболявания не са неизбежен спътник на учителя, не са професионално заболяване в
прекия смисъл. Те са преди всичко резултат от лоша организация на труда им. Не на
последно място стои и факторът феминизация на учителската професия. Класикът в
педагогическата литература А. С. Макаренко настоява в учителските колективи
непременно да има и мъже. „Известно е, пише той, че жените са по правило
емоционално по-лабилни и неустойчиви, повече раздразнителни и по-малко
сговорчиви, по-често с егоистични и индивидуалистични черти на характера и понякога
особено кри тични – нищо не харесват, с нищо не се съгласяват.” Можем да погледнем
с усмивка на това изказване, но в никакъв случай и несериозно.
Тук е мястото да подчертаем, че за съхраняване на емоционалното равновесие на
учителя, за избягване на синдрома на емоционалното „изгаряне” при констатиране на
някои негови симптоми огромна роля изиграват външните фактори, както ги нарича
доц. Янакиева, а именно: изграждане на атмосфера на спокойствие и психическа
съвместимост в учителската колегия, разработване на стратегия от ръководството на
училището за подкрепа и помощ на учители, проявили симптоматиката на синдрома.

Ученикът не е съд, който трябва да напълним,

а факел, който трябва да разпалим! (Сократ)
Според Робърт Славин добрият учител е целенасоченият учител и най-
съществената характеристика на изявените учители е преднамереността, което
означава, че преподаването включва планиране и подготовка. В своето шесто издание
на „Педагогическа психология” авторът посочва: Целенасочените учители са тези,
които непрекъснато мислят за резултатите, които искат учениците им да
постигнат, и как всяко тяхно решение придвижва децата към тях. Целенасочените
учители знаят, че максималното учене не става случайно. Съществена предпоставка за
оформянето на целенасочения учител е неговото самоусъвършенстване и
самоизграждане: Може би истинският белег на ефективните учители е, че ние
трябва да учим през целия си живот, преди да можем да лансираме
перманентното учене пред децата, на които преподаваме.
Съвременното образование въвежда учителя в нови роли – медиатор, регулиращ и
стимулиращ в процеса на познанието, за които той трябва да бъде не само информиран,
но и постоянно обучаващ се. В модерното образование учителят изпълнява
посреднически функции – улеснява процеса на усвояване на информацията и
формиране на умения и компетентности; той не преподава, а подпомага и насочва към
усвояване на похвати и техники за самостоятелна умствена и практическа дейност.
Подготовката на уроците от тази позиция е свързана с много старателно преосмисляне
на всеки отделен детайл, гъвкаво ориентиране в съвместната работа с учениците и
поставяне на индивидуални задачи.
Успешното имплициране на учителя в „новите роли” спомага за индивидуалната
експресивност на учениците; засилва личната отговорност за постигане на резултати.
Той е катализатор за активна позиция на малкия ученик и променя същността на
ученето и организацията на познавателния процес в неговата цялост.

Ефективният учител изисква да се познават тънкостите и множеството

техники за позитивно общуване. Не е достатъчно да си наясно с учебната програма,
да спазваш нормативните изисквания и да имаш дълъг стаж. Това в никакъв случай не
те прави добър и успяващ учител. Важно е да се докоснеш до сърцето на всяко дете и
да спечелиш неговото доверие. В днешното съвремие има ученици с различен
потенциал, заложби, дефицити или темперамент. За да накараш един подрастващ да
ти вярва и да те следва, не бива да забравяш, че той е личност, а твоята задача е да
му помогнеш да се развива в правилната посока. Самокритичността и
самоусъвършенстването, професионалното любопитство и споделянето на опит са
възможности за учителите, да постигат успехи и да се гордеят с професията си.

Източници :
I. Николов П., Александрова Н., Кръстев Л. Педагогическа психология,
София, 2007

II. Eсенен научно-образователен форум- УЧИТЕЛЯТ: призвание,

компетентност, признание (ЕФЕКТИВНИЯТ УЧИТЕЛ ПО
ФИЛОСОФИЯ – ДВИГАТЕЛ В РАЗВИТИЕТО НА КРЕАТИВНО
МИСЛЕНЕ У

III. УЧЕНИЦИТЕ- 144 стр. Антоанета Чобанска -

http://www.diuu.bg/ispisanie/Esenen_forum/DIUU_Esenen_nauchno-
obrazovatelen_forum_dokladi.pdf
IV. Общуването между ученици и учители: психологически аспекти - Донка
Петрова https://research.uni-
sofia.bg/bitstream/10506/418/1/Psych1005_Petrova.pdf