АНАЛИЗ НА СТАТИЯ

Геометричните знания при подготовката за училище

Митка Тодорова, ЦДГ „ Биляна”, Ямбол
сп.„ Предучилищно възпитание”, 2007, № 6

Запознавайки се с изложението на статията на Митка Тодорова,

публикувана в сп. „Предучилищно възпитание”, научаваме, че авторката
цели да насочи вниманието ни към процеса на формиране на
математическата подготовка за училище, използвайки усвоените
геометрични знания от децата през предучилищния период.
Опирайки се на различни становища и изследвания на видни учени и
педагози, като А. М. Леушина, Р. Я. Абрамович-Лехтман, Л. А. Венгер,
авторката посочва, че една от основните насоки при формиране на
математическите представи и понятия е развиването на сензорните
процеси и сензорните еталони за форма, цвят, количество, отношение
между величини и др.
В статията се посочва още, че геометричните форми се разделят на
геометрични тела и геометрични фигури. Геометричните тела се образуват
от завъртане на определена геометрична фигура и всяко геометрично тяло
се декомпозира на своите компоненти – елементарните геометрични
фигури, които от своя страна също имат свои елементи. Отделните
елементи се диференцират и след това се обединяват в едно цяло. На 5-7
годишна възраст децата все повече преминават към обобщение и логическо
решаване на на дадена конкретна задача. Ръководейки се от изследванията
на А. В. Запорожец, както и на П. Я. Галперин, авторката прави извода, че
формирането на детските представи за геометричните фигури се извършва
в процеса на тяхното практическо построяване и преобразуване, а това
всъщност е механизмът, алгоритъмът на всяка една познавателна дейност
на детето.
 Интересни в статията са представените възгледи на Т. Игнатова,
относно това, че запознаването с геометричните фигури – кръг, елипса,
правоъгълник, квадрат, триъгълник, трапец и ромб, трябва да започне още
от ранна детска възраст, като постепенно се въвеждат и обемните фигури –
кълбо, куб, призма, конус, цилиндър. Работата за изграждане на обобщен
способ за анализ на произволна фигура и подреждането й в система, чрез
която ще се открояват връзките и зависимостите се осъществява чрез
анализирането на отделните елементи на фигурата – страни, върхове, ъгли.
Не трябва да се пропуска и това, че формирането на детски представи за
геометричните фигури се извършва в процеса на тяхното практическо
построяване и преобразуване.
Основните цели, свързани с възприемането, обобщаването,
преобразуването и моделирането на геометричните фигури, се разглеждат
като еталони на предметните форми, като средство за усвояване на
умствените операции – класификация, сериация, сравнение, обобщение и
др. и за активизиране мисловната дейност на децата, според авторката
базирайки се на програмите за възпитание на децата от 2 до 7 г. – на Е.
Русинова и колектив и на Н. Витанова и колектив.
Авторката посочва и тясната връзка и обусловеност между степента
на формиране на математическите представи и понятия, използвайки
доказателствата в редица изследвания в трудовете на изтъкнати педагози и
психолози, като В. В. Давидов, Ж. Пиаже, Ал. Маджаров, Н. Н. Непомняща
и др., а именно че преходът от познанието за количествената страна в тези
обекти и отношения изисква съществено изменение в мисловната дейност.
От направеното дотук изложение авторката на статията прави
обобщението, че благодарение на словото, действието се обобщава, отделя
се от вещите и се трансформира в мислене, така се постига основната цел –
усвояването на математическата терминология от децата. Тези знания са
благоприятната и необходима предпоставка за осъществяване на
интелектуалната и специалната математическа подготовка и приемственост
с началното училище.
Всеки детски учител трябва да е запознат с тази проблематика, да
владее способите и начините за правилна преподавателската дейност, както
и да познава особеностите, закономерностите и отношенията чрез които се
осъществява математическата подготовка на децата от 3 до 7 г. , тъй като
всеки пропуск в сензорното развитие през този период би се отразил
неблагоприятно на по-късен етап - в училищното развитие.
Макар и написана през 2007 г., статията заслужава отреденото й
внимание, поради голямата актуалност на темата и днес. Вземайки предвид
всичко написано в нея, авторката оставя пред нас отворен въпроса относно
избора на подходящи, достъпни и интересни методи, похвати и средства за
формиране на елементарните математически представи.