Бургаски Свободен Университет

Курсова работа
По дисциплината:

Психопатология на ранното детско

развитие
По откъс от книгата
„Привързаност.Там и тогава, тук и сега”.Матанова В.

Функционална оценка на привързаността и

привързаността при възрастните
(стр. 85-106)

Изготвил: Проверил:
Диана Бакалбашиева Доц. д-р Циркова
Специалност: ПК
Задочно обучение
Ф.н. 21426263

Бургас
2023
Книгата „Привързаност-там и тогава, тук и сега” е сборник на научната мисъл, която в
подробности и чрез описание на психологически експерименти и наблюдения,
илюстрира важността на първия основополагащ етап от психо-социалното развитие на
човешкото същество. Заглавието подсказва обхвата на изследвания обект, когато става
дума за моделите на привързаност на децата, които в последствие стават родители.
Оказва се, че в най-несъзнавания момент на нашия живот, ние успяваме най-лесно да
попием от енергията на средата, в която растем и това да остави в нас стабилни
структури, чрез които да възприемаме света през целия си живот. В доказателство на
това твърдение са думите на Джон Боулби, чиято Теория на привързаността е може би
най-съществена за разбирането на темата: „Най-малко изученият етап на човешкото
развитие е този, в който детето придобива специфичните си човешки качества”.
С този цитат започва и избраният от мен откъс за тази курсова работа, която съдържа
две глави: Функционална оценка на привързаността и Привързаността при
възрастните.
За диагностицирането, терапията, които да помогнат за индивидуалното
функциониране Матанова отделя няколко страници. В тях тя прави изложение на
основните понятия, свързани с диагностичния процес, както и тяхната същност и
смисъл. Това са функционалната оценка, диагнозата и диференциалната
диагноза.Текстът съдържа описание на структурата на диагностичния процес,
принципите на диагностицирането и методите за функционална оценка на
привързаността.
Оценката, представлява сама по себе си изследване на текущата проблематика, т.е. на
симптомите на детето, техните съдържание и интензитет, но и история на развитието
на детето и отношения с майката. Авторката прави изчерпателен списък от компоненти
на оценката, без чиято информация да обрисува степента, до която детето е имало
възможност да се възползва от адекватна грижа през първите три години. От снемането
на данните, според Матанова става видима връзката между психичните и поведенчески
нарушения на детето и стилът му на отглеждане. Още повече тя описва като
последствие негативните нагласи, които децата формират за собствената си личност и
деструктивните чувства, които ги обземат. Оттам тя прави изводът за значението на
вярванията на детето за себе си и за околния свят и интерпретирането на средата.
Текстът дава насоки за методите, параметрите и изследваните лица във
функционалната оценка. Изследването на родителите и семейството са неизменна част
от търсенето на причините и последствията за проблемите на децата, както и за
търсене на решения за тях. Тази част от оценката може да бъде ключът към намирането
на ресурс за справяне с несигурността и осъзнаване на дефицитите в отношенията в
семейството.
Проф. Матанова много отделя специално внимание върху последствията от
несигурната привързаност в детството на възрастните и как тя се отразява върху целия
им живот. Тя посвещава втората глава на това да обясни формирането на модели на
привързаност в ранното детство и изборите, които правим по-късно относно
интимните връзки, в които влизаме. Най-основния компонент на този избор е отново
връзката майка-дете, която или създава в човека желание да се свързва и да създава
отношения на сигурна привързаност, подкрепа и взаимопомощ, или да формира един
от три деструктивни модела на отношения -, несигурен-отхвърлящ, несигурен-
свръхангажиращ и нерешителен.
Текстът започва с разясняване на понятието диагностичен процес и неговите
компоненти-функционална оценка, диагноза и диференциална диагноза. Тя дава
дефиниции на всеки един инструмент в този процес, за да обясни и диференцира трите
подхода, чието единство да доведе до най-точна преценка за проблемите на детето.
Функционалната оценка или клинично изследване е „систематично оценяване на
психичните, биологичните и социалните фактори, които оказват влияние върху
индивидуалното функциониране”. Диференциалната диагноза от своя страна се
раздели на няколко фази, описани на стр. 85- от установяването н основния симптом и
сравнението му с други симптоми и търсене на причините за нарушението. И стигаме
до диагнозата, която е „събиране, анализиране и обобщаване на факти”. Матанова
прави разбор на симптомите по тяхната функция и характеристика: те се делят на
„симптоми на предния план”- най-добре изразени; осеви симптоми-„израз на
органични лезии или функционални нарушения”, които са заглушени от предишните
симптоми; психопатологични симптоми и факултативни симптоми.
Авторката акцентира върху спазването на няколко принципа в диагностияния процес.
Според нея е неправилно да се прави извод за нозология само по един симптом, а
трябва да се гледа динамиката, значението и мястото на симптома в клиничната
картина. Също така се отчита и необходимостта от продължително обследване на
нарушението и проявлението на симптомите във времето.
Още повече тя набляга на това, че проблемът винаги трябва да се разглежда в
контекста на възрастта и средата на детето, защото етапите на развитие в детска
възраст предполагат различна предпоставка за реактивността на детето. Като част от
семейството и обществото, в което се отглежда, то винаги отразява на микрониво
дисбаланса в отношенията между възрастните и начина, по който се отнасят към него.
Като водещ метод на изследването се посочва прякото наблюдение на мислите,
чувствата и поведението на детето, понеже те са носители на информация за
подлежащите аномалии, основаващи се на биологични нарушения. Разбира се, всяка
патология само по себе си е психотелесна и има две проявления- в психиката и в
тялото, но по което диагностициращия може да съди за конкретно нарушение е
неговото проявление в психичното и социално функционирането в конкретна среда и
контекст.
Следващ момент в текста запознава читателите със стъпките за събиране на
информация по случая. Освен чрез наблюдение, данни за състоянието се събират от
обгрижващите го, в семейството, училището, социалните услуги за поведението на
детето в различни ситуация. Изисква се от родителите/настойници да опишат един ден
на детето. Според авторката, за да оценим степента развитие на най-важната човешка
характеристика , е важно да изследваме за връзката на майката и детето и да изискаме
информация относно историята на ранното детство- как е протекла бременността,
раждането, следродовия период и първото захранване. Важно е да се знае за
състоянието на родителите и тяхното отношение към новороденото. Задават се
въпроси за значими събития в живота на детето, училищния му живот,
„взаимоотношенията му с връстници и възрастни от формален и неформален кръг”,
търси се информация за стилът му за справяне с конфликти и проблемни ситуации.
Изискването за многообразието на източниците на информация е предпоставка за по-
голяма обективност и достоверност на данните, както и за широк обхват от събития в
историята на детето, като се започне от вътреутробното му развитие и се стигне до
социалния му живот също гарантира изчерпателност на информацията.
Като аспект на оценката трябва да се вземе в предвид историята на привързаността,
формираща се най-силно през първите три години. Взима се по внимание
„продължителността и естеството на отношенията с членовете на биологичното
семейство; условията в които живее детето-при осиновители, в институция; ресурсите
и компетентността на основния грижещ се, поведения на привързаност-поведение при
раздяла и завръщане, способност за даване и поличаване на обич” и др. Всички тези
фактори се явяват ресурси или дефицити, които могат могат да бъдат външни или
вътрешни и които определят степента на вероятност за излизане от проблема.
Матанова допълва, че допълнителни заболявания или девиянтно поведение биха били
обект на диференциална диагноза.
Деца с незадоволени емоционални, психически и физически потребности развиват
разтройство на провързаността, което пък е сигурен знак, че ще развият „вътрешни
работни модели”, които ще влияят на самооценката и вярванията за себе си, околните и
света. Тези деца имат лошо мнение за себе си и подхождат с недоверие към другите.
Обяснимо е тогава защо реакциите им на ситуации, в които дори може да няма
враждебно отношение, са остри, агресивни и отблъскващи; те желаят да се защитят:
„Конфликтите във взаимоотношенията с грижещите се, сиблингите, учителите и
връстниците водят до допълнително занижаване на самооценката и повторно
агресивно поведение, а в по-късните години и до риск от антисоциално поведение.”
Този вътрешен модел бива измерим с помощта на няколко метода, изброени от
авторката, като например довършване на изречения като „Страхувам се…”, Другите
деца…”, „Хората често…” и др. Отново се споменава за нуждата от изследване на
първата година от живота, като най-важна за формирането на привързаност. Според
Матанова е добре да върнем детето възможно най-назад в неговите спомени и
усещания от най-ранно детство като го помолим да работи с „вътрешното дете”.
Можем да поискаме от него да го визуализира, нарисува или изиграе психодраматично.
Този метод е силен, защото помага на детето да изгражда нови взаимоотношения, да
подсили социалните му умения и чувствителност и да му даде възможност да види
себе си като „добро” и заслужаващо любов.
Освен детето, обект на изследване са и семейството и родителите му. Както вече
споменах, текстът гласи, че нарушенията в нормалното функциониране на децата
пряко зависи от семейната среда. Затова се събира информация по следните параметри:
„история на привързаността на родителите”, семейните взаимоотношения, тяхното
място в обществото- образование и работа, имат ли някакви заболявания, „данни за
малтретиране, загуба, злоупотреба извън и/или у дома”, злоупотреба с ПАВ, история
на връзките им в зрелостта и умения за справяне с конфликти, история и стил на
родителстване, умението на родителите да се справят с трудностите около детето, има
ли неразрешими такива фактори, до каква степен са ангажирани родителите с детето,
било ли е детето настанявано в друго семейство или дом, „родителски светоглед и
компетентност”.
За авторката е важно да бъде налична информация за динамиката и отношенията вътре
в семейството. Нужно е да се изследват следните точки: „структура, динамика и
модели на взаимоотношения; подсистемите (родителска, съпружеска и на сиблингите);
индиректността (или въвличането на трети човек в конфликт между двама);
взаимоотношенията (или колко е ефективно общуването между членовете на
семейството); роли и правила; сила и контрол; близост”.
Не на последно място Матанова говори за ресурсите и покрепящите фактори, които
трябва да се отчетат в една функционална оценка и те всички зависят в голяма степен
от капацитета на обгрижващите. Посочени за такива фактори са: изразяването на обич
и привързаност в рамките на семейството; умението на възрастните да поставят
правила; отчитането на детската индивидуалност; сигурната връзка с някой близък или
роднина и най-вече-„сигурна привързаност към грижещия се.”
В следващата глава се прави подробен анализ на връзката между изграждането на
привързаност в детството и партньорските отношения в зрелостта. Матанова цитира
едни от първите изследователи по този въпрос Hazan и Shaver, които извеждат няколко
основни характеристики на взаимоотношенията, обусловени от най-първичната
човешка нужда:
- „усещане за сигурност, когато другият е в близост и е откликващ,
- необходимост от осъществяване на близък, интимен, физически допир,
- усещане за несигурност, когато другият е недостъпен, необходимост да
споделят открития един с друг,
- необходимост да показват взаимен интерес и ангажираност един към друг,
- въвличане в „бебешко” говорене.”
В следващите редове авторката обяснява как тези особености на човешкото социално
общуване влияят на капацитета за справяне с трудни ситуации, на умението за
адаптиране в различна среда, желанието да търсим и даваме подкрепа на другия. При
един достатъчно добър сценарий, в който всички по-горе описани нужди са задоволени
от майката, човек би развило сигурна привързаност, който ще се прояви в умение за
изграждане на дълготрайни връзки, в които са присъщи подкрепа, уважение,
равенство, гъвкавост и доверие: „За тях е по-вероятно да използват партньора си като
сигурна база, от която да изследват света (Fraley & Davis,1997г.). Матанова цитира още
М. Ейнсуърт (1991) и Weiss (1982), според които наличието на сигурна привързаност е
добра предпоставка за хората да гледат на връзката си като на ресурс, който да им
помага да се развиват добре социално и личностово.
Разглеждат се и индивидуалните различия формирани от взаимодействието на
възрастните с техните родители. Текстът обяснява как двете основни последствия от
несигурната привързаност в детството – тревожност и избягващо поведение, повлияват
върху чувството за автономност и оттам на моделите на отношение към партньора.
Очертават се три основни модела на привързаност при възрастните – сигурен,
несигурен-избягващ и несигурен- амбивалентен. Тези модели се проявяват и в
юношеството и продължават през зрелостта.
Следващият важен момент в текста говори за създаденото от Мери Мейн – Интервю за
привързаност при възрастни (Adult attachment Interwiew), „което представлява
полуструктурирано интервю, изследващо отношенията на привързаност през детството
и вътрешните работни модели при възрастни”. Този инструмент показва определени
състояния на ума, несъзнавани процеси и механизми, които влияят върху мисленето,
речта и поведението на възрастния. Параметри на оценката са следните речеви
компоненти: „качество, количество, свързаност на разказа и изследване на вербалното
и невербално поведение по време на интервюто”. Чрез разказа на родители за техните
спомени от детството се разграничават четири основни модела на привързаност, който
те предават на своите деца в много по-голяма степен, отколкото при бащите.
Споменава се и за друго интервю-скала за рефлексивна функция, разработено от П.
Фонаги, което е по-скоро насочено за деца (Fonagy, Target, Steele end Steele,1998).
Според този автор добре задоволената потребност от привързаност формира у децата
способността да могат да мислят за себе си и за другите, което е от голямо значение за
преодоляване на проблемите и е логично последствие от преживяно състояние на
свързаност с майката, което позволява и връзка с вътрешния Аз.
По повеод на по-горе споменатите модели на привързаност се казва, че са отражение
на вътрешния работен модел за себе и за другите. Въпросните модели са следните:
автономен, отхвърлящ, свръхангажиран и нерешен. Последните три са предпоставка за
недобро родителстване, защото прехвърля вътрешния работен модел върху
отношението й към детето и също така подтиква към много по-голямо вложение към
партньора за сметка на детето. Въпреки това се подчертава, че е важно „да се отделя
дължимото внимание на позитивния опит и на интегрирането на позитивните и
негативни събития в едно цяло (Bowlby,1988).
Докато чета текста в мен възникват въпроси на-вече от личностен характер:
- Какъв точно е бил стила на привързаност на моята майка?
- Какъв е моят стил на привързаност?
- Какво ще предам като послание на моето дете, ако не преодолея приликите с
майка си?
- Възможно ли е да има поведение на смесен стил привързаност?
- Възможно ли е в България да се гласува закон, който задължава всички
родители да преминат психологияно обучение, специално за ДЮВ, за да бъдат
по-подготвени и по-осъзнати в посрещането на нуждите на децата си и
респективно на своите?