Курсова работа

По дисциплината Практикум по психология

На тема:

Първа консултация с клиент, потърсил

психологична помощ

Изготвил:
Диана Бакалбашиева;
Специалност : ПК
Ф.н. 21426263

2022

Случай:

Жена на 35 години, която е решила да потърси помощта на психолог, понеже не може да

понесе раздялата с бившия си приятел. Споделя по телефона, че той я е изоставил преди около
6 месеца, след 10 годишна връзка, и че е изпаднала в депресия, от коят не може да излезе.

Свързване с клиента:

Тя влиза в кабинета, каня я да седне. Предлагам й чаша вода, но тя отказва.

Аз: Струва ми се, че сте леко напрагната?

К: Да, може да се каже.

Аз: Какво Ви кара да се чувствате така?

К; Ами никга досега не съм ходила на психолог и все още не съм сигурна дали това ще
помогне.

Аз: Ще помогне стига Вие да позволите. А щом сте дошла дотук, означава че искате да си
помогнете, нали така? Искате ли сега да ми разкажете малко повече за тази раздяла? Какво се
случи?

Следване на клиента:

К: Е, стана това, че след 10 години връзка, в която аз давах всичко, цялата си душа и сърце и
надежди, ме заряза този…мухльо…аа аз сега не спирам да мисля за това..и з него..

Аз: Виждам, че сте гневна.

К: О, да! Като говоря за това се ядосвам, а като остана сама и млъкна, съм толкова тъжна. Така
и не разбрах защо ми се случва това.

Аз: Хммм…А какъв беше поводът за това негово решение? Той каза ли Ви?

К: Той не можел повече да живее така, да правел, компромисли със себе си?

Аз: Какво според Вас е имал в предвид под компромиси със себе си?

К: Не знам! Аз толкова много го обичах. Всичко правех за него, исках всичко да е идеално, да
сме семейство, дори спрях да излизам с други хора, за да мога цялото си внимание да си дам на
него. Деца исках, ама той човека не бил готов, искал да диша, била съм много ревнива!

Аз: „Искал да диша?” А той споделял ли е по-рано с вас това си желание?

К: Ами да, но аз не разбирам какво толкова съм правела. Аз му давах любовта си, кой бяга от
хубавото?! Нещо грешно ли съм направила?

Обратна връзка:

Аз: Аз не мисля, че има правилно или грешно. Направила сте най-доброто, което сте могла,
към онзи момент. И все пак смятате ли, че част от причината за тази раздяла , може да идва и
от Вас?

К: Не съм и мислила досега. Все пак аз съм толкова всеотдайна , а то как ми се върна…

Аз: От това което ми казвате ми се струва, ч е той е бил целият свят за Вас.

К: Да, аз останах без родители, когато бях тийнейджър и това е първата ми сериозна връзка.
Аз: Аха…Сигурно не Ви е било лесно да преживеете такава загуба?

К: Разбира се. И все още страдам, и този мъж беше утеха за мен и ми помогна да превъзмогна
самотата и сега и той си отиде…

(мълчание – изчаквам го)

К: И сега разбирате ли какво ми е?

Аз: Аз имам известно предположение и сега ако позволите ще го споделя с Вас.

К:Да, кажете.

Представяне на хипотеза

Аз: Изглежда сякаш във Вашия случай става въпрос за страх от изоставяне и самота, което
естествено се е породило у вас след загубата на родителите Ви и е рефлектирало върху
отношенията Ви по-късно с партньора като свръх привързване. Аз Ви предлагам с Вас да
поработи м върху този проблем, за да успеете да преодолеете болката и да продължите напред?
Съгласна ли сте?

К: Да, напълно. Искам да го направя.

Затваряне на сесията

Аз: В такъв случай Ви предлагам да се виждаме веднъж в седмицата по 1 час в рамките на 3

месеца. Всяко посещение ще струва Х лв.

К: Добре, така е добре.

Аз; А сега искам от Вас следното нещо, като се приберете вкъщи, помислете за всички онези
неша, които можете да правите, докато сте сама и Ви карат да се чувствате щщастлива.

К: Добре, ще опитам.

Аз: Вярвам, че ще се справите.

К: Надявам се.

Аз: Значи ще Ви очаквам до следващия път.

К: Да, благодаря Ви! Довиждане!

Аз: Довиждане!

Психологична проблематика в описания случай и терапевтична задача:

Проблемът на клиентката е както вече споменах срах от изоставяне, който често се проявява
при болезнена загуба като нейната от детството. Обсебващото отношение към партньора най-
вероятно го е отблъснало с течение на времето и той е решил да сложи край, което още повече
е засилило травмата. В случая е подходяща когнитивно-поведенчеса или NLP терапия.
Възможно е да са нужни повече от три месеца.
Въпроси за себерефлексия:

-Зачитате ли правото на клиента да има различни ценности? – Аз знам,че всеки има право да
има различни ценности от моите. И в ежедневието и в работата за в бъдеще не позволявам да
ми личи, но всъщност аз вътрешно осъждам тези различия и трябва да работя в тази посока.

-Можете ли да дадете свобода на клиента? – Мога дотам, докъдето давам свобода на себе си. А
аз все още робувам на някои привички. Също така обичам контрола, възможно е да се отнеса
като майка към клиента.

-Какъв да бъде фокусът на сесиите? – Главната цел на срещите трябва да бъде изправянето
лице в лице със страха и неговото приемане, преодоляването на траурното състояние,
внасянето на нова емоционална окраска на самотата.