Professional Documents
Culture Documents
Лиз Бурбо
Благодарности
Благодаря от цялото си сърце на хилядите хора, с които работих в продължение на много
години и без които моите изследвания на травмите и маските щяха да бъдат невъзможни. Благодаря
особено много и на всички онези, които изкараха обучението по „Ефикасни техники във връзка с
Помощта". Благодарение на тяхната способност да се разкриват напълно материалът, послужил за
този труд, беше обогатен в голяма степен. Специални благодарности изказвам на чченовете на екипа
на Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от
елементите в тази книга. Благодарение на всички вас продължавам да поддържам страстта си към
изследванията и да извършвам нови синтези.
За да завърша - много благодаря на тези, които пряко допринесоха за написването на тази
книга, като започна с моя съпруг Жак, който с присъствието си направи по-леки часовете, прекарани
в писане на книгата, след това на Моника Бурбо Шилдс, Одет Пелтие, Мишлин Сен-Жак, Натали
Реймон, Едит Пол и Мишел Дерюдер, които извършиха страхотна работа по коригирането на
ръкописа, и накрая на Клоди Ожие и Елиза Палацо - илюстраторки.
Предговор
Написването на тази книга стана възможно благодарение на постоянството на мнозина
изследователи, които, също като мен, не се поколебаха да обявят публично плодовете на своите
търсения и синтези, въпреки споровете и скептицизма, които те предизвикват. Всъщност
изследователите знаят, че обикновено ще бъдат критикувани, както и публикациите им, и се
приготвят да живеят с тази враждебност. Те са мотивирани от желанието си да облагодетелстват
еволюцията на човека чрез тези, които приемат техните открития. Сред изследователите първият, на
когото държа да благодаря, е австрийският психиатър ЗИГМУНД ФРОЙД за монументалното му
откритие на несъзнателното и за това, че посмя да твърди, че физическото състояние може да има
връзка с емоционалното и умственото измерение на човешкото същество.
Моите благодарности са отправени след това към един от неговите ученици, ВИЛХЕЛМ
РАЙХ, който по мое мнение е великият предшественик на метафизиката. Той пръв действително
установи връзката между психологията и физиологията, доказвайки, че неврозите засягат не само
умственото, но и физическото тяло.
ГЛАВА 1
Създаването на травмите и маските
Когато едно дете се ражда, дълбоко в себе си то знае, че причината, поради която се
въплъщава, е да бъде каквото е, преживявайки множество опитности. Впрочем, неговата душа е
избрала семейството и околната среда, в които се ражда, с много ясна задача. Ние всички имаме една
и съща мисия, идвайки на тази планета: мисията да преживяваме опитности, докато успеем да ги
приемем и да започнем да се обичаме чрез тях.
Докато дадена опитност се преживява с неприемане, сиреч с осъждане, с вина, със страх, със
съжаление или всякаква друга форма на неприемане, човек непрестанно привлича към себе си
обстоятелствата и хората, които го карат да преживява отново и отново тази опитност. Някои не
само експериментират един и същ тип събития множество пъти в продължение на един живот, но
трябва да се превъплъщават един или повече пъти, за да успеят да я приемат напълно.
Да се приеме дадена опитност не означава, че тя представлява някакво наше предпочитание
или че сме съгласни с нея. Става дума по-скоро за това да си дадем правото да експериментираме и
да се учим чрез това, което преживяваме. Трябва да се научим най-вече да разпознаваме кое е
полезно за нас и кое не е. Единственият начин да го постигнем е да осъзнаем последиците от тази
опитност. Всичко, което решаваме или не, това, което правим или не, това, което казваме или не, и
дори това, което мислим и чувстваме, води своите последици.
Човекът иска да живее все по-интелигентно. Когато си даде сметка, че дадена опитност
предизвиква вредни последици, вместо да се обвинява за нещо или да се сърди на някого другиго,
трябва просто да се научи да приема, че я е избрал (дори и несъзнателно), за да разбере, че това не е
било интелигентно решение за него. Ще си спомни за това по-късно. Ето по този начин се преживява
дадена опитност в приемане. Обаче ти припомням, че дори и да си кажеш: „Повече не искам да
преживявам това", то започва отново. Трябва да си дадеш правото да повториш няколко пъти една и
ОТХВЪРЛЯНЕ
ИЗОСТАВЯНЕ
УНИЖЕНИЕ
ПРЕДАТЕЛСТВО
НЕСПРАВЕДЛИВОСТ
Тези травми и тези маски ще бъдат обяснени в подробности в следващите глави. Важността на
маската е в зависимост от степента на травмата. Маската представлява тип личност със свойствения
за нея характер, тъй като са развити множество убеждения и те ще влияят на вътрешното състояние
и на поведенията на човека. Колкото по-тежка е травмата, толкова по-често ще страдаш, което ще ти
наложи по-често да носиш маската си.
Ние носим дадена маска, само когато искаме да се предпазим. Например в случая, когато даден
човек изпитва чувство за несправедливост в резултат на някакво събитие или когато преценява себе
си като несправедлив или когато се страхува, че другите ще го преценят като несправедлив, той носи
маската си на скованост, сиреч придобива поведението на скован и непоколебим човек.
Ето един образ, за да илюстрираме по-добре начина, по който травмата и съответната маска са
свързани. Вътрешната травма може да се сравни с физическа рана, която носиш на ръката си от
дълго време, която не забелязваш и си занемарил грижите за нея. По-скоро си предпочел да я
вържеш с превръзка, за да не я забелязваш. Тази превръзка съответства на маската. Повярвал си, че
по този начин можеш да се правиш, че не си наранен. Смяташ ли, че действително това е
решението? Разбира се, че не! Ние всички го знаем, но що се отнася до егото, то не го знае. Това е
един от начините му да ни погажда номера.
Да се върнем на този пример с раната на ръката. Да речем, че това порязване ти причинява
силна болка всеки път, когато някой докосне ръката ти, дори и да е защитена от превръзката. Когато
някой те хване за ръката от обич и ти започнеш да викаш: „Ох! Причиняваш ми болка!", можеш да
си представиш изненадата на другия. Дали той наистина е искал да ти причини болка? Не, защото
ако ти страдаш, когато някой пипне ръката ти, то е, защото си решил да не се погрижиш за раната
си. Другият не е отговорен за твоята болка.
Така е с всички рани и травми. Много са случаите, когато се чувстваме отхвърлени,
изоставени, предадени, унижени или с нас се отнасят несправедливо. Всъщност всеки път, когато се
чувстваме наранени, това е нашето его, на което му харесва да вярва, че някой друг трябва да бъде
наказан. Това означава, че търсим да намерим някой виновен. Понякога решаваме, че ние сме този
виновен, а в действителност това не е по-вярно, отколкото когато обвиняваме някого другиго. Нали
знаеш, в живота няма виновни хора - само страдащи. Сега зная, че колкото повече обвиняваме (себе
си или другите), толкова повече една и съща опитност се повтаря. Обвинението служи само да
направим някого нещастен. Но когато гледаме със съчувствие частта от човека, която страда,
събитията, ситуациите и хората започват да се променят.
Маските, които създаваме, за да се предпазим, са видими в морфологията на даден човек, в
неговия външен вид. Често ме питат дали е възможно да се определят травмите при малките деца.
Лично аз се забавлявам, като гледам седемте си внука, които сега, когато пиша тези редове, са на
възраст от седем месеца до девет години. При повечето от тях вече мога да започна да виждам
техните травми във физическия им вид. Травмите, които по-лесно се виждат на тази възраст, са
белег за по-силна травма. Обаче при две от трите ми деца можех да наблюдавам как телата им на
възрастни показват травми, различни от тези, които виждах, когато бяха деца или юноши.
Глава 2
Отхвърлянето
Физика на бягащият (травма от отхвърляне)
Да видим заедно какво означава думата „отхвърляне" или „да отхвърля". Речникът ни дава
няколко определения:
Гоня - Отстранявам, отказвайки - Отблъсквам - Нетърпимост - Не допускам - Изхвърлям
На много хора им е трудно да направят разлика между отхвърлям и изоставям. Да изоставиш
някого, означава да се отдалечиш от него заради нещо друго или някого другиго, докато да
отхвърлиш някого, означава да го отблъснеш, да не искаш да бъде до теб или да присъства в живота
ти. Този, който отхвърля, използва израза „не искам", докато този, който изоставя, казва по-скоро:
„Не мога".
Като не приемаш този родител, е напълно нормално да си решил той да не ти служи като
модел. Ако се виждаш с тази травма, това неприемане обяснява трудностите, които изпитваш да се
приемеш и да се обичаш, при положение, че си от същия пол като този родител.
Бягащият се смята за нищо, за човек без стойност. Именно поради тази причина той ще се
опитва със всички средства да бъде съвършен, за да придобие ценност в своите очи и в очите на
другите. Думата „НИЩО" често присъства в неговия речник, когато говори за себе си или за
другите. Ще го чуеш, например, да казва следното:
• „Шефът ми казваше, че съм нищо, така че напуснах".
• „ Майка ми е нищо, що се отнася до домакинските работи".
• „Баща ми винаги е бил нищо по отношение на майка ми, също както е съпругът ми към мен.
Не я обвинявам, че го напусна".
В Квебек се използва същата дума. Например:
• „Знам, че не струвам нищо, че другите са по-интересни от мен".
• „Без значение какво правя, нищо не се получава, все трябва да започвам отначало"
• „Прави каквото искаш, това никак не ме интересува".
Един бягащ мъж споделяше на едно ателие, че се чувства нищо и за-нищо-не-ставащ по
отношение на баща си. Казваше: „Когато говори с мен, се чувствам смазан и задушен и мисля само
как да избягам, защото пред него губя всякаква сила. Стига ми само присъствието му, за да се
чувствам подтиснат". Една бягаща жена ми разказа, че когато била на 16 години, била решила, че
майка й вече не представлява „нищо" за нея, когато майка й казала, че може да изчезне завинаги, че
може дори да умре, защото това напълно я устройвало. От този момент насетне, за да избяга от
майка си, тя напълно скъсала с нея.
Интересно е да отбележим, че именно родителят от същия пол насърчава бягството на детето,
което се чувства отхвърлено. Ситуация, която често съм чувала, е тази, в която детето иска да
напусне дома и родителят му казва: „Добра идея, заминавай си, ще бъдем свободни!" При това
положение детето се чувства още по-отхвърлено и се сърди още повече на родителя си. Този вид
ситуация се случва с родител, който също страда от травмата на отхвърлянето. Той насърчава
бягството, тъй като този начин му е познат, дори и да не го осъзнава.
Думата „несъществуващ" също е част от речника на бягащия. Например на въпроси като „как е
сексуалният ти живот?" и „какви са отношенията ти с еди-кой-си?", бягащият ще отговори
„несъществуващ", докато повечето хора ще отговорят просто, че не върви.
Той използва също така думата „изчезвам". Например ще каже: „Баща ми се отнасяше с майка
ми като с курва... и на мен ми се искаше да изчезна" или „Исках родителите ми да изчезнат".
Ако трябва да отправи молба към някого и човекът е зает, той ще остави нещата така и
нищо няма да каже. Знае какво желае, но не смее да го поиска, смятайки, че това не е толкова
важно, за да безпокои другия.
Глава 3
Изоставянето
Глава 4
Унижението
Отвращението е чувство, което мазохистът често изпитва. Той се отвращава от себе си или
другите са му противни. Често си създава ситуации, в които да преживее отвращение, и първата му
реакция е да отхвърли това, което му е противно. Срещала съм много мазохисти, мъже и жени,
които бяха отвратени от родителите си: мръсна майка, прекалено дебела, мързелива или вулгарна;
баща алкохолик, който пуши непрекъснато, мирише лошо или излиза с противни приятели или с
други жени. Дори и като деца тези хора не са искали да канят приятели у дома, което е намалявало
възможността да имат толкова приятели, колкото другите.
За да покажем до каква степен мазохистът изпитва трудност да задоволи собствените си
потребности, е достатъчно да покажем колко често можем да го видим да прави за другите това,
което не прави за себе си. Ето няколко примера:
• Мъж ще помогне на сина си да боядиса своя апартамент, при положение, че не намира време
да изпълни тази задача в собствената си къща.
• Жена ще почисти за гости, но когато е сама, няма да го направи, дори и да предпочита къщата
й да е добре подредена и чиста. Тя не смята себе си за достатъчно важна.
• Жена, която предпочита да изглежда добре, ще се облича хубаво за пред другите, но когато е
сама, ще носи „парцали". Ако някой дойде ненадейно, тя ще се срамува, че са я видели в този вид и
ще иска да се скрие.
Както при всички травми, човек прави всичко възможно, за да не осъзнае своето страдание,
защото изпитва силен страх да не почувства болката, свързана с тази травма. Мазохистът го прави,
като се опитва да бъде достоен на всяка цена. Той често използва изразите „да бъдеш достоен" и „да
не си достоен". Често се преценява като недостоен - например недостоен да бъде обичан или да бъде
признат. И след като гледа на себе си по този начин, той не заслужава да си доставя удоволствие, а
по-скоро да страда. В повечето случаи всичко това става несъзнателно.
На равнището на сексуалността мазохистът обикновено изпитва трудности поради чувствания
срам. С всички табута, предавани при сексуалното възпитание на децата, е нормално човек, който
лесно изпитва срам, да бъде повлиян от понятия като грях, гнусота, мръсотия и т.н., свързани със
сексуалността.
Да вземем за пример дете, родено от неомъжена жена. Ако на него се е гледало като на дете на
срама, травмата е пробудена много рано, всъщност толкова рано, че то ще стане възрастен човек с
много по-изявена травма. Още със зачатието си този човек ще има изкривена представа за
сексуалния акт. Зная, че в наши дни сексуалността е много по-свободна, отколкото някога, но не се
оставяй това да те заблуждава. Все повече и повече юноши и девойки страдат от затлъстяване, което
пречи на мнозина от тях да имат нормален и приятен сексуален живот. Този сексуален срам,
предаван от поколение на поколение, ще бъде преодолян само когато травмата от унижение бъде
излекувана. През годините можах да установя, че по-голямата част от хората, страдащи от
унижение, са от семейства, в които всички членове имат да извършват процеси на сексуално
равнище. Не е без значение, че всички тези души са се привлекли взаимно.
Девойката мазохистка е склонна да се контролира сексуално най-вече за да не причини срам
на майка си, която обикновено е контролираща в това отношение. Девойката научава от майка си, че
сексът е отвратителен и по-късно ще трябва да поработи над себе си, за да успее да се отърси от това
убеждение. Едно младо момиче ми разказа колко го е било срам, след като позволило на едно момче
да го целуне и докосне, когато било на 14 години. На другия ден в училище имала чувството, че
всички я гледат и знаят какво е направила.
Колко млади момичета са се чувствали унижени в момента на идването на първата им
менструация и на появата на гърдите им!!! Някои дори се опитват да смачкат гърдите, когато ги
смятат за твърде големи.
Юношата мазохист също се чувства контролиран на сексуално равнище. Той се страхува
много да не го хванат на място, когато мастурбира. Колкото повече смята, че това е срамно, толкова
Глава 5
Предателството
Можеш да предадеш някого или да преживееш предателство по много начини. Според речника
„предавам" означава „преставам да бъда верен на някого или на някаква кауза, изоставям или
издавам някого". Най-важното понятие, свързано с предателството, е вярност, обратното на
предателство. Да бъдеш верен, означава да спазваш ангажиментите си, да бъдеш лоялен и предан.
Можеш да се довериш на верния човек. Когато доверието е разрушено, човек страда от
предателство.
Тази травма се пробужда на възраст между две и четири години, в момента, когато се развива
сексуалната енергия, която поражда Едиповия комплекс. Тази травма се преживява с родителя от
противоположния пол. Душата, която иска да работи над тази травма, привлича към себе си родител,
с когото ще има силна връзка на обич и голямо взаимно привличане, следователно силен Едипов
комплекс.
Ето няколко обяснения за тези, които желаят повече информация за теорията за Едиповия
комплекс, създадена от психоаналитика ЗИГМУНД ФРОЙД. Според него ние всички преживяваме
този комплекс, но в различна степен. Всяко дете, особено на възраст от две до шест години, се
влюбва в родителя си от противоположния пол или в лицето, което играе тази роля, защото е на
възраст, когато се развива сексуалната му енергия. От този момент насетне детето започва да
Между другото мисля за един мъж, който днес е на повече от шестдесет години и който като
млад живееше с майка си. Тя излизаше с всички мъже, които не се колебаеха да харчат много за нея.
Когато той беше на 15 години, майка му замина с един от тях, защото този мъж беше готов да
похарчи цяло състояние за нея. Тя остави сина си в пансион, което го накара да започне да страда от
изоставяне и най-вече от предателство. Когато на свой ред и той стана възрастен човек, неговият
начин да привлича жени беше да харчи много за тях и да не се ангажира истински в нито една
връзка. Смяташе, че по този начин си отмъщава на майка си, но в действителност той трябва да
лекува същата травма, както мъжете, които осъждаше, че съблазняват майка му с парите си.
Много често се случва също така да чуя участнички в моите ателиета да разказват, че когато
забременеели от мъж, който не искал да се ангажира, той настоявал много да направят аборт. Този
вид инцидент при тези, които страдат от травмата от предателство, прибавя нов слой към тяхната
травма. За тях е много трудно да приемат идеята, че другият отказва да поеме отговорността за
детето, което иска да се роди.
По-горе споменах, че контролиращият не се доверява лесно. Обаче ще се доверява по-лесно,
ако няма сексуален интерес. Той е голям съблазнител, но докато травмата е още тежка, той
предпочита хората от противоположния пол да са му приятели, а не любовници. Често използва
съблазняването, за да манипулира другите, и обикновено успява много добре. Той е специалист в
изнамирането на всякакви средства за прелъстяване. Контролиращият ще бъде, например,
любимият зет за тъща си, защото ще я съблазни с красивите си думи. Обаче в присъствието на друг
прелъстител много внимава. Веднага разбира, когато някой друг се опита да го съблазни, и не се
поддава. Когато говоря за съблазняване, това не означава непременно съблазняване на сексуално
равнище; той може да го използва във всички области на живота.
Най-големият страх на контролиращия е РАЗДЕЛЯНЕТО във всичките му форми. Това е типът
личност, който най-тежко преживява раздялата на дадена двойка, както и каквато и да било форма
на разделяне. За контролиращия това е сериозно поражение. Ако раздялата идва от него, той се
страхува да не предаде другия и да не го обвиняват като предател. Освен това, раздялата му
припомня, че не е имал контрол над връзката. Обаче изглежда, че контролиращите са тези, които
най-често преживяват раздели, скъсвания. Ако ги е страх да се ангажират, то е също така и защото
ги е страх от раздялата. Този страх ги кара да привличат към себе любовни връзки, в които
Глава 6
Несправедливостта
Глава 7
Лекуване на травмите и преобразяване на маските
Колкото повече изчакваме преди да се заемем с нашите травми, толкова по-тежки стават те.
Всеки път, когато изживяваме някаква ситуация, която пробужда и докосва някаква травма,
добавяме към нея още един слой. Това е като рана, която става по-голяма. Колкото по-тежка става,
Да обичаш една травма или да обичаш пъпките на лицето си, означава да приемеш, че ти ги
създаваш поради някаква специфична причина и най-вече с цел да ти помогнат. Вместо да искаш да
накараш пъпките да изчезнат, трябва да ги използваш, за да осъзнаеш някакъв аспект в себе си,
който не искаш да видиш. Всъщност тези пъпки искат да привлекат вниманието ти, за да те накарат
да осъзнаеш, между другото, че в момента може би те е страх да не „изложиш себе си" в някаква
ситуация и че този страх ти пречи да бъдеш такъв, какъвто си. Приемайки това ново поведение, вече
няма да виждаш пъпките си по същия начин, нали? Това може да те доведе дори дотам да им
благодариш. Ако избереш да преживееш този житейски опит, приемайки този вид умствено
поведение, сигурно е, че пъпките ти ще изчезнат много по-бързо, защото иде бъдат признати и
обичани заради ползата от тях.
Ето няколко примера, за да докажем до каква степен понякога човек може да причини зло на
себе си.
• Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе
си като на нищожество, негоден за нищо, човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на
другите, както и всеки път, когато бяга от някаква ситуация.
По какъв начин можеш да разбереш, че изживяваш в пълнота това приемане? Когато разбереш,
че поведението ти, което току-що е засегнало някого другиго или теб самия, е част от това да си
човек и че приемаш да понесеш последиците от него, каквито и да са те. Това понятие за
отговорност е изключително важно, за да се приемеш напълно. Фактът, че си човек, означава, че не
можеш да се харесваш на всички и че имаш правото да проявяваш някои човешки реакции, които
могат да не се харесат на другите: приеми се, без да се осъждаш или да се критикуваш.
Както си могъл да установиш, някои сили се намират в повече от една травма и ефектът от това
е, че прави тези травми десеторно по-силни. Следователно те се превръщат в необикновени средства
за успех, за да дадат израз на това, което искаш. Като признаеш неповторимата личност, която си ти,
не можеш да пропуснеш да изразиш един извор на енергизиращо вдъхновение.
Повтарям, че създаването на нашите маски изразява най-голямото предателство между тях -
предателството, че са забравили, че ние сме БОГ. Ето защо акростихът на петте травми дава думата
ПРЕДАДЕН (на френски език, вж. бел. 1).
Завършвам тази книга, като ти поднасям една поема от шведския поет Халмар Съодерберг.