Кой те излъга какво е щастие

Ралица Генчева

© Ралица Генчева, автор, 2018

© Ту Да Топ ЕООД, 2018
© Боряна Дамянова, дизайнер на корицата, 2018

ISBN 978-954-8455-92-3

Всички права запазени. Никаква част от тази книга не може да бъде използвана,
копирана, сканирана или разпространявана под никаква форма или начин,
електронен или механичен, без предварително писмено разрешение на издателя Ту
Да Топ ЕООД.

Първо издание, българска, 2018

Редактор: Васил Койнарев
Дизайнер на корицата: Боряна Дамянова
Графично оформление: Боряна Дамянова, Анна Георгиева
Печат „М-Прес“ ООД
 Всяко тяло запазва състояние на покой дотогава, докато
външна сила не го изведе от това състояние. Това гласи част
от първия закон на Нютон в класическата механика. По
същия начин може да се опише и щастието в нашия живот:
ние сме в състояние на щастие, докато външна сила не ни
изведе от това състояние.
Понякога обаче външните сили, които действат на нашето
щастие, са толкова много, че ги бъркаме с естественото си
състояние.
Тази книга няма да ви каже от какво имате нужда в
живота си, за да сте щастливи. Има прекалено много други
книги, които учат, че трябва да постигнете още и още нещо, и
тогава ще бъдете щастливи. Книги, които директно съветват
как можете да реализирате професионалните си цели, да
свалите излишните килограми, да добавите множество
полезни навици, да станете богати и тогава ще намерите
щастието си.
Не. Тази книга ще ви каже от какво нямате нужда в
живота си, за да бъдете щастливи.
Тя няма да ви учи как да откриете себе си, защото нямате
нужда. „Себе си“ не е изгубено, а просто скрито.
Вашата истинска, щастлива същност е затрупана с вещите,
които сте събирали с надеждата да ви донесат радост,
затрупана е с всички обиди, разочарования и грешки, които
не сте пуснали да си тръгнат. Затрупана е с копнежите по
високите заплати, за които сте мечтали, но не са ви
направили щастливи; по-високите позиции, които са ви
донесли престиж, но не и удовлетворение; множеството
познати, с които се виждате, но не успяват да запълнят
празнотата, която усещате. Връзката, в която не сте
щастливи. Работата, която вършите, за да се издържате, но
всъщност не е най-голямата ви страст. И още, и още.
Вие затрупвате вашето естествено състояние на щастие,
вашата душа.
И не сте виновни, че правите това. Защото всички около
вас ви учат, че за да сте щастливи, трябва да добавяте. Че
щастието означава повече пари, по-голяма къща, по-хубава
кола, повече професионални успехи, повече вещи. Не сте
виновни, защото през годините така са ви учили. Убеждавали
са ви, че „щастие“ е синоним на „повече“, и то все от
грешните неща.
Проблемът с добавянето е само един – то не успява да ви
направи щастливи. Действа за кратко – когато започнете да
се реализирате професионално, да се издържате сами, да
постигате професионални успехи, да получавате признания,
да можете да си позволите по-скъпи вещи. Да, тогава вие се
чувствате по-добре. Но това усещане не продължава вечно.
Минава някакъв период от време и започвате да усещате
най-голямата болест на съвременната епоха –
неудовлетворението. Чувствате се излъгани. Нали трябваше
всички тези неща да ви правят щастливи, а те не успяват.
Стресирате се, а би трябвало животът ви да е най-спокоен, та
вие сте постигнали всичко, към което сте се стремили.
Ако се дистанцирате от времето и пространството и
погледнете отстрани, ще видите, че вашето
неудовлетворение е измеримо.
Знаете ли, че едно 10-годишно дете има средно 238
играчки, а играе само с 12?
Знаете ли, че 93% от тийнейджърките в Америка споделят,
че любимото им занимание е шопингът?
Знаете ли, че прекарвате 153 дни от живота си в това да
търсите изгубените си вещи – телефона, ключовете, ластика
за коса, документи? Всеки ден губим средно 9 предмета, а за
целия си живот – 198,743.
Това са 153 дни, които можете да прекарате с любимия
човек, със семейството и приятелите си, в пътешествия и
хобита.
Знаете ли, че една жена прекарва средно около 8 години
от живота си в пазаруване?
8 години, които тя в крайна сметка нито помни, нито
някога ще си върне.
Ако добавянето на предмети носеше удовлетворението,
към което се стремите, то всички жени щяха да кипят от
щастие, но за съжаление, това не е точно така.
Щом добавянето не работи, не ви прави щастливи, дали не
трябва да опитате обратното?
Нека пробваме следното:
Извадете всичко, с което сте затрупали вашето вродено
щастие, енергията и желанието за живот, с които сте се
появили на този свят.
Започнете да живеете с вещите, които обичате, и се
освободете от останалите. Намерете смелостта да спрете да
прекарвате времето си с хората, които злоупотребяват с вас.
Извадете грешките и обидите, които не сте простили.
Извадете връзките, в които не сте щастливи. Извадете
работата, която ненавиждате.
Мога да ви гарантирам, че пътят към щастието е
изваждането на всичко излишно от вашето ежедневие. Но
предпочитам да се уверите сами.
Ще ви разкажа как се превърнах от изтощен до краен
предел работохолик, който претърпя тежък бърнаут
(професионално прегаряне) в щастлив човек, който замени
стария си живот с нов, изпълнен с пространство, хармония,
любов, идеи, радост и мечти.
Ще ви покажа как вие може да започнете нов живот,
стъпка по стъпка. Това не е книга, върху която да
размишлявате, а книга, по която да действате. Четете и
опитвайте. Дори да не пробвате всичко, направете поне една
промяна в живота си и вижте дали тя ще ви направи по-
щастливи.
Няма да ви казвам как да постигнете мечтите си, как да
намерите призванието си, как да започнете успешна връзка
или работата, за която мечтаете. Ще се убедите сами, че
всичко това е следствие на ежедневие, лишено от излишни
вещи, хора и отговорности. Когато няма какво да ви разсейва,
вие се фокусирате. Когато нямате препятствия пред себе си,
остава само пътят. Когато се освободите от страха, идва ред
на действието.
Щастието изисква смелост. А смелостта да си щастлив, си
струва.
С тази книга искам да ви кажа много неща, но най-важ‐
ното е:
За да сте щастливи, не ви е нужно нищо извън вас!
 През март 2015 г. преживях своите първи паник атаки,
последвани от диагнозата професионално прегаряне
(бърнаут) и шест месеца възстановяване.
След завършване на висшето ми образование през 2009 г.,
всичко изглеждаше перфектно. Бях току-що дипломирал се
финансист, който веднага си намери работа в една от най-
големите международни консултантски компании. Започнах
да изкачвам корпоративната стълбичка по-бързо, отколкото
очаквах. След две години във фирмата вече ръководех
проекти и хора. След още една взех и нужните изпити за
професионалната квалификация като одитор с едни от най-
високите резултати в целия свят. За шестте години,
прекарани в тази компания, работата беше завладяла изцяло
живота ми.
Работният ми ден често продължаваше над 14 часа, а
работната седмица – часовете, които се получават, когато
извадите от 168 по няколко часа за сън всяка нощ. В малкото
останало време се опитвах да не изоставам от социалния
живот. Спортувах редовно – обикновено или преди хората да
се събудят, или когато заспиваха. Съветите за достатъчно
здрав сън ми звучаха като губене на време.
Всичко това ми изглеждаше нормално. Връстниците ми,
ангажирани в моята или други подобни компании, имаха
сходен режим. Както разбрах по-късно, много от тях също са
изпитвали симптомите на бърнаут и в повечето случаи това е
била причината за смяната на работата им.
В един момент усетих личния си живот, или поне това,
което наричах „личен живот“, в застой. Започнах да губя
желание дори за забавления или любимия си спорт. С всеки
ден се чувствах все по-изтощена физически и психически, а
на работа бях постоянно напрегната. Усмихнатият, вечно
енергичен човек, който запазваше хладнокръвие във всяка
ситуация и успокояваше останалите от екипа, беше изчезнал.
Изненадата не беше само моя – толкова години колегите
често ми повтаряха, че не могат да повярват как издържам на
подобен начин на живот, но след известно време просто
приеха за даденост, че съм позитивен човек с неизчерпаем
източник на енергия.
В началото на 2015 г. започна да ми прилошава. Първо се
случваше рядко, но започна да става все по-често. Беше нещо
ново за мен – за шестте години трудов стаж до този момент
нямах нито един ден болничен. Когато усетех
неразположение, просто знаех, че тялото ми ще се пребори.
Този път обаче епизодите не отшумяваха. Предположих, че
кръвното ми налягане е ниско, случваше се и на останалите
като следствие от преумората. При един от тези пристъпи на
неразположение реших да измеря кръвното си. Оказа се
високо. Бях на 27 години, хранех се разумно, спортувах
редовно и можех да понеса сериозни натоварвания, дори
често участвах в маратони, а имах високо кръвно налягане.
Отново не взех мерки, защото реших, че ще отмине и че се
дължи на стреса. Бях права за едно – наистина беше
следствие от напрежението на работа, но нямаше да отмине
скоро.
Точно в един от най-натоварените дни ми прилоша
наистина силно. Тогава живеех на 50 метра от офиса си и се
прибрах. Чувствах се така, сякаш умирах. Не можех да
потърся помощ, нямах сила дори да се движа. Успях да
повикам колеги, които да се погрижат за мен, но отказах
категорично да бъда откарана в спешно отделение – може би
някъде вътре в себе си съм усетила, че макар да се чувствах
така, всъщност не умирах.
Това беше последният ми работен ден за следващите шест
месеца. Взех си болничен и отидох на лекар. Той ми обясни,
че имам бърнаут. Вероятно повечето хора се оправят с малко
почивка, особено ако са в началните стадии, но аз бях чакала
прекалено дълго. Оказа се, че освен високо кръвно налягане
получавам и паник атаки.1 Това разбрах няколко дни по-
късно, след като епизодите с усещания, като че умирам,
започнаха да се повтарят постоянно. Безброй пъти на ден.
1 Паник атаката е състояние, при което човек усеща, че умира или получава
инфаркт. Физическите симптоми са ускорен сърдечен ритъм, недостиг на въздух,
гръдна болка, дискомфорт, чувство на тежест в гърдите, замаяност, чувство за
припадане, гадене/стомашни проблеми, изтръпване/втрисане/потене.
Прибрах се в родния си град и останах там около половин
година. Първите няколко месеца бяха кошмарни – постоянни
паник атаки, замаяност, неразположение. Не вярвах, че един
бърнаут (звучеше ми толкова безобидно в началото) може да
ме накара да се чувствам по този начин. Направих си пълни
изследвания – бях в перфектно физическо здраве, нямах
показатели извън нормите, бях съвсем здрава, като
изключим нервната ми система, която беше напълно
изтощена.
Повече от месец едвам ставах от леглото и нямах сили
дори да говоря с хората. Освен физическото неразположение,
бях постоянно нервна и тревожна, въпреки че вече не ходех
на работа. През следващите месеци започнах малко по малко
да ставам по-спокойна, да излизам навън за разходки край
морето и да мисля защо се стигна до това състояние. Никога
не съм съжалявала. Дори в най-тежките моменти знаех, че
всичко, което ми се случва, е урок. Просто трябваше да
разбера какъв е той.
Изтощението на нервната система или прегарянето често
се дължи на недостиг на серотонин. Това е и начинът да се
излекува – да се намерят източници на щастие и
положителни емоции.
Затова добавях нови хобита в ежедневието си, но
първоначално не се почувствах по-добре. Опитах обратното.
Започнах да елиминирам причините за стреса и липсата на
щастие една по една. Намерих си нова работа, която да
започна в началото на есента. Вече бях разбрала кои са
хората, които държат на мен (трудните моменти са
перфектното изпитание за всяко приятелство), а с всички
останали започнах да общувам рядко или изобщо престанах
да го правя.
Намерих смелостта да затворя завинаги вратата за всички
бивши връзки и обясних на хората, които понякога се
връщаха към мен в момент на колебание, че това е краят на
нашите взаимоотношения. Скоро започнах да разчиствам
дома си и пространството около себе си. Разбрах кои са
важните неща, и елиминирах всичко останало.
 Две години след възстановяването си имам прекрасна
работа, която върша с удоволствие. Издадох две книги с
поезия, защото вече не ме е страх да споделям себе си със
света. Създадох прекрасна връзка и се надявам да е
завинаги. Да, имам трудни моменти в живота си, но труден
момент се преодолява, а в труден живот просто се оцелява.
Както оцелявах години наред.
Научих се да виждам знаците. Преди да стане всичко това,
когато за пръв път започнах да усещам тревожността и
симптомите на прегарянето, се случи нещо, което ще помня
цял живот. На 17 февруари 2015 г. бях до късно на работа в
София, докато по това време баща ми празнуваше своя
рожден ден. Семейството ми живее във Варна и това беше
поредният семеен повод за сбирка, който пропусках. Прибрах
се вкъщи и видях, че са ми изпратили видео. Всички се бяха
събрали около масата, а малката ми племенничка пееше на
татко “Happy birthday, деди”. След като духна свещичките,
всички започнаха да се смеят. А аз – да плача. Плаках цяла
нощ. Още плача всеки път, когато се сетя за тази нощ.
Плаках, защото знаех, че всичко, което искам, е да съм с тях,
а бях изтощена и сама. Бях направила своя избор. Правех го
всеки ден. На сутринта отидох на работа и продължих. Това
беше моят знак, който пропуснах. След около месец тялото
ми само отказа да живее и ден повече по начин, който го
погубва. А след това – вече знаете какво се случи.
През последните няколко години се освободих от всичко
излишно. Продължавам да го правя. След големите неща
последваха малките. Защото те също са важни – те ни
заобикалят всеки ден. След работата, времето и връзките си,
изчистих дома си, проектите, офиса, колата и дори
компютъра. По-нататък в тази книга ще ви запозная с едно
изследване, което доказва, че ненужните неща около нас
пречат на мозъка ни да се съсредоточи върху важните.
На сърцето – също.
 Какво всъщност е бърнаут?
Професионалното прегаряне или т.нар. бърнаут е
състояние на физическо, емоционално и умствено
изтощение. Честа причина за това състояние е дисбалансът
между натоварване и възможности на работното място –
нямаме време и ресурси да се справим с всички отговорности.
Ако стресът е адаптивна краткосрочна функция, то бърнаутът
е вследствие от продължителен стрес, който не е овладян.
Жертви са най-мотивираните служители, които започват
кариерата си с високи цели. За разлика от тях, тези, които
нямат подобни амбиции, изпитват стрес на работното място,
но без да стигат до синдрома на прегарянето.
Откривател на термина е Херберт Фройденбергер, който
през 1974 г. дефинира синдрома на „бърнаут“. Той е психолог
и докато работи в клиника за наркозависими в Ню Йорк,
открива, че новонаетите мотивирани и идеалистично
настроени доброволци, които работят в клиниката, започват
да показват постепенен спад в нивата на енергия, мотивация
и ангажираност, както и редица физически симптоми.
Нарекъл това състояние „бърнаут“. Редица учени след него
продължават изследванията и дефинират синдрома по
различни начини, но общото между всички е „изтощението“
или „прегарянето“. Не прилича на другите стресиращи
събития в живота ни по това, че протича бавно и постепенно
и процесът на „ерозия“ дълго време може да остане
незабелязан.
Симптомите на бърнаут и депресията са сходни, макар
двете състояние да са различни. Депресията може да бъде
причинена от разнородни причини, докато синдромът на
бърнаут обикновено е свързан с неадресирания и
продължителен стрес на работното място. Професионалното
прегаряне, ако е достигнало крайните си фази, може да
доведе до клинична депресия.
 Вече разбрахте коя съм аз и с какво съм се преборила.
Остава да ви отговоря на въпроса КАК! Как изминах пътя от
пълното изтощение до щастието?
Открих начин да подредя своя живот така, че да се
чувствам щастлива и спокойна. Затова искам да ви разкажа
за един от проверените начини, който може да ви помогне да
подредите своя живот така, че да сте щастливи и да
избегнете подобно състояние на прегаряне.
Моята тайна е ми-ни-ма-ли-зъм.
Течението „Минимализъм“ възниква в началото на 20. век.
За първи път думата е използвана в политически контекст
във връзка с руските меншевики. Употребата в музиката и
изкуството започва през 60-те години. Накратко
минимализмът е:
 1) Течение в изкуството, в което се използват семпли
геометрични форми;
2) Стил в музиката, базиран на еднородни елементи без
допълнителни разработки
3) Като цяло стил, който се прилага с цел да се използват
най-семплите и най-малкото на брой елементи, за да се
създаде максимален ефект.
С други думи, ще ви покажа как да бъдете максимално
щастливи с по-малко (но най-значимите за вас) неща.
Минимализмът като начин на живот не се измерва в броя
на притежаваните вещи. Той се изразява в това да
притежавате всичко, което ви е достатъчно за щастлив живот
и да се освободите от всичко, което ви разсейва от важните
неща.
Самата аз, когато чуя думата „минимализъм“, си
представям пространство и свобода. Стаите стават по-големи,
времето се разширява, всичко изведнъж става по-значимо.
Моето разбиране за минимализъм носи различно значение
от това, което сте свикнали да чувате:
Смисъл. Време. Пространство. Нищо излишно. Важните
неща. Без пречки по пътя. Без облаци, които да скриват
целта.
Вдъхновение, креативност, спокойствие, радост, нови
идеи, нови места, нови мечти.
Ще се изненадате колко много ще се промени животът ви
чрез минимализма.
Колко е достатъчно?
Ето ви един интересен и съществен въпрос. А колко
всъщност е достатъчно?
Дали с придобитите вещи си купувате свобода, или
обратно – купувате си зависимости?
 Знаете ли, че едни от най-успелите хора в света като Стив
Джобс и Марк Зукерберг носят еднакви дрехи всеки ден?
Стив Джобс сме виждали винаги с неговото черно поло,
сини дънки и бели маратонки, а Марк Зукерберг предпочита
сива тениска и дънки. В дневната на Стив Джобс, според
цитирани очевидци, е имало само лампа, стол и портрет на
Линкълн.
Има и много успешни жени, избрали минимализма като
начин на живот. Творческият директор в една от водещите
рекламни агенции в Ню Йорк Матилда Кал решава да носи
всеки ден на работа измислена от нея „униформа“. Тя взима
своето решение след една изнервена сутрин, в която
предстои важна среща. Преди да излезе от дома си, Кал
изпробва тоалет след тоалет, но всеки ù се вижда
неподходящ, и пристига на срещата паникьосана, че все пак
е направила грешен избор. От този ден нататък тя осъзнава
един свой ежедневен стрес и решава да го елиминира от
живота си. Започва всеки ден да носи черен панталон и бяла
риза с черна кожена ивица, вързана на панделка около врата.
Това се превръща в нейна запазена марка, а тя самата – в
сензация. Вдъхновява много жени, които се чувстват по
същия начин и изпитват не само стреса, но и натиска от
обществото от това външният им вид да говори повече от
способностите им на работното място.
Това изобщо не означава, разбира се, да носите едни и
същи дрехи всеки ден. Аз не го правя, но съм почистила
гардероба от всичко излишно и съм си оставила достатъчно
малко дрехи, които да ми помогнат да елиминирам стреса от
избора. Избор, който би трябвало да отнема секунди и да ни
носи удоволствие, а не паника и изгубени часове.
Въпросът по-скоро е защо хората, които могат да си
позволят най-много, живеят с толкова малко? Дали няма
причина тези хора да изберат простотата и да я смятат за
гениална? Да смятат за напълно достатъчно това, което
другите хора наричат „малко“?
 Достатъчно е само толкова, колкото ни прави щастливи –
нито повече, нито по-малко.
Вероятно има ситуации, хора, предмети в живота ви, които
развалят вашето щастие. Те присъстват в живота на всеки от
нас. При едни са повече, при други – по-малко. От вас зависи
с колко ще намалите тези неща, които ви дърпат надолу, и с
колко ще увеличите тези, които ви правят щастливи.
Нова покупка може да ви направи щастливи за определен
брой минути, за няколко часа или за няколко дни. Докато
свободата и лекотата от минимализма могат да ви направят
щастливи за цял живот.
 Ние ли откриваме минимализма,
или той открива нас?
Бях започнала да се освобождавам от излишни предмети,
без дори да съм чувала за течението на минимализма.
Попаднах на този термин, докато проучвах теми за блога си.
Така открих Джош и Райън (създателите на
theminimalists.com), които обясняваха как в период от живота
си, в който са имали всичко, за което повечето хора мечтаят
(кариера в голяма фирма, ръководна позиция, шестцифрен
доход, няколко коли и огромни домове), не са били щастливи.
Това ме накара да потърся още информация за двамата и
скоро изчетох много от техните лекции. Открих в интернет
човек, който си е поставил за цел да живее с 52 собствени
предмета и нищо повече, като при това от години обикаля
света.
 Попаднах на информация за цели семейства, които живеят
с много по-малко предмети от бита, в сравнение с повечето
хора, и така изживяват изключително пълноценно всеки миг,
прекаран заедно с любимите и децата си.
Всичко това ме накара да опитам да вникна по-дълбоко в
това какво всъщност е минимализмът.
Допреди това и аз смятах като повечето хора, че да бъде
човек минималист, означава да живее с малко вещи. Но след
всички тези прочетени истории бях завладяна от простичкия,
но силен смисъл зад всичко това – осъзнатост.
Минимализъм – това е да живеем осъзнато, да правим
всеки избор осъзнато, да се освободим от влиянието на
рекламите за стоки и услуги, които ни заливат и подтикват
да купуваме още и още, да се освободим от натиска на хората
от обкръжението ни, които трупат все повече вещи, но не ни
изглеждат по-щастливи, да се освободим от зависимостта си
към предмети, които ни носят няколко минути радост и нищо
повече.
Минимализмът не означава да изхвърляте всичко.
Означава да задържате само това, което наистина ви е
необходимо. Което наистина ви носи удоволствие.
Имате колекция от книги, от цветя, от картини – запазете
я. Да, запазете я, защото я цените. Не мислите, че може да
носите само 20 на брой дрехи, носете повече. Но не повече,
отколкото може да оцените. Когато имаме малко неща, ние
се грижим за тях. Когато притежаваме малко предмети, всеки
от тях е специален за нас и има своята стойност.
Полека-лека започнах да гледам по друг начин на живота.
Дрехите ми са с 90% по-малко от преди. И знаете ли какво?
Дори сега, когато мога да побера всички тях само в един
куфар, пак ми се виждат много.
Минимализмът е за това да намирате изобилие в малко
неща.
 Когато оставите около вас само нещата, които наистина
обичате, цените и са ви нужни, тогава няма да чувствате, че
имате малко – напротив, ще сте богати.
Преди да започна да живея по този начин, имах наистина
много дрехи. Ако се налагаше да поправя някоя от тях, я
зарязвах в някой шкаф, забравях за нея, а след време я
изхвърлях. Притежавах такова количество тоалети, че никой
от тях не означаваше нещо специално за мен.
Сега имам по няколко варианта от всяка практична дреха.
Задържам само дрехите, които са ми удобни, харесвам и
обичам. Тези от тях, които така или иначе носех най-много.
Продължавам да си купувам и нови. Не съм спряла да
пазарувам. Но вече го правя по доста по-различен начин.
Когато избирам, държа закупеното да е с хубаво качество,
да отива на останалите ми дрехи, да съм сигурна, че ми
допада (защото много пъти купуваме неща, за които се
колебаем или от които нямаме нужда).
Ако си мислите, че това е сложен избор, грешите. Това е
нещо, което умът ни може да направи в рамките на няколко
секунди. Може би дори отнема по-малко време от това, през
което се колебаете за някоя дреха или вещ, а накрая я
купувате, защото не можете да решите. Сигурно сте си
тръгвали от магазин с два костюма или две рокли просто
защото не можете да направите избор. Решавате да върнете
или облечете резервния вариант в бъдеще, но не правите
нито едно от двете. На мен ми се е случвало.
Този начин на пазаруване не изисква повече време, но е
съзнателен. Това е единствената разлика.
Редица поведенчески изследвания показват, че всички ние
употребяваме едни и същи вещи редовно. Това знание е
приложено навсякъде. Онлайн магазините например помнят
последната ви поръчка, защото новата ще я повтори почти
дословно. В някои супермаркети можете дори да си запазвате
виртуална количка с продуктите, които обикновено купувате.
Рядко излизаме от познатия ритъм на най-често
потребяваното.
Минимализмът се стреми да намали импулсивните
покупки за сметка на съзнателните покупки.
Никой няма да ви каже, че за да сте минималисти, трябва
да имате определен брой чинии или обувки. Намаляването на
вещите се случва естествено, в следствие от вашите
съзнателни избори.
Не започвайте процеса наобратно – не се стремете да
запазите малко неща. Стремете се да се отървете от всички
излишни – такива, които не използвате, такива, които не
обичате. Ще видите, че лесно може да ограничите вещите си
и нищо да не ви липсва.
Минимализмът е лекота.
Лекота в избора, лекота в съзнанието, лекота в живота,
лекота в сърцето - лекотата на простотата. Нашата цел номер
едно е да живеем пълноценно живота си, а предметите от
бита само ни помагат това да стане по-лесно и удобно. Целта
ни не е да купуваме, докато се задръстим само защото имаме
средства.
Вгледайте се в себе си и си задайте въпроса: тези вещи
правят ли ме щастлив и до каква степен? Всичко след тази
степен не ви е нужно. Запазете толкова, колкото ви е
необходимо, за да не ви разсейва от важното в живота ви.
Многото вещи ви отклоняват от истинската ви цел да
живеете пълноценно и съзнателно и да изпитвате щастие.
Всичко, което съм включила в тази книга, е лично
преживяно и изпитано. Ще съм безкрайно щастлива, ако
успея да помогна на някого с моя опит и история.
Имало е периоди, в които съм си купувала нови вещи
всеки ден – нова рокля, гримове, аксесоари. Тогава имах
непълноценна връзка, но никога не съм осъзнавала, че съм
се опитвала да запълня празнотата с вещи. Прекарвах часове
да променям визията си, защото човекът до мен винаги ми
правеше забележки за външния ми вид. Никога не се
чувствах достатъчно красива и елегантна независимо колко
неща купувах, колко време се гримирах и преобличах. От
своя страна, моята половинка пък се сдоби с мотор,
аксесоари, техника и много вещи, които реално не му бяха
нужни. Вероятно и той е имал вътрешна нужда да замести
липсата на приятна емоция в тази връзка, която отдавна бе
лишена от щастие и наистина накрая рухна. Аз спрях да
купувам неща като обезумяла, той може би е спрял с
мъжките си придобивки.
Проблемът с прекалените и импулсивните покупки е
всъщност емоционалното бягство от реалността и търсене на
щастие в предметите. Постоянно ви се иска да си купувате
нови неща – замислете се вие от какво бягате. Прекарвате ли
достатъчно време със семейството и любимите хора?
Работите ли мечтаната работа? Имате ли проблеми с връзката
си? Домът, гардеробът и животът ви са препълнени с
придобивките, с които запълвате празнините. Помислете си
това ли е наистина смисълът на живота ви. Това ли ви кара
да се чувствате щастливи и щастливи ли сте всъщност?
Каквото и да си отговорите, ще трябва да убедите себе си, не
някого другиго.

Защо винаги сме недоволни?

Защо живеем във време, в което можем да имаме всичко,
а сме недоволни? Какво компенсираме, като се обграждаме с
вещи? Дали не можем да измерим недоволството с броя на
вещите, които притежаваме?
Аз пазарувах, за да се почувствам по-добре. Спомням си
как почивах изключително рядко от работа. Ако имах
неработна неделя в месеца, това беше повод за празник. И
начинът, по който прекарвах този „празник”, беше в
обикаляне на мола и купуване на поредните рокли, въпреки
че имах десетки; обувки, чанти и какво ли още не. Шопинг
терапията е най-нелогичната терапия на света. Ако някой ви
попита какво искате от живота, вие няма да отговорите, че
искате нова пола, а че искате да сте щастливи, да се
чувствате удовлетворени. И въпреки че повечето от вас
осъзнават това, все пак голяма част отиват и си купуват
новата пола.
Време е да спрете да заменяте истинските си нужди, да
спрете да ги запълвате с дрехи, уреди, удобства, докато
накрая установите, че не виждате дъното. Хората нямат
нужда от вещи, а от пълноценен живот. А него няма да
открием сред вещите.

Защо времето никога не е достатъчно?

Замислете се колко време губите сутрин, докато изберете
какво да облечете, какви бижута да сложите, кои обувки и
чанта ще си подхождат.
В компанията, в която работех през тези шест години,
имаше строг дрескод. Губех над час сутрин в приготовления и
смяна на тоалети. Срещах се с много хора и за мен бе важно
да изглеждам добре. Все още държа на това, но изборът ми
отнема секунди, макар да се виждам с повече хора и да
посещавам повече събития от преди.
А когато дойде време за почистване и подреждане?
Подреждате ли безброй предмети, които изобщо не ползвате?
Имам навика от студентските години да чистя и
подреждам дома си по цели дни. Да провеждам маратонско
чистене, докато всичко не заблести, докато се опияня от
усещането, че всичко е изрядно сортирано. През един такъв
ден отделих 8 астрономически часа само за килера. Той беше
пълен с всякакви използвани и захвърлени кутии, дрехи,
които не харесвам и не нося, и още куп неща, общото между
които беше, че просто заемат място.
 Като се връщам назад в мислите си, съзнавам, че изобщо
не съм оценявала вещите, пространството и времето си, щом
съм злоупотребявала така и с трите.
След като се запознах с минимализма като начин на
живот, постепенно дарих около 90% от дрехите си, оставих
само тези, които са ми любими. Щастлива съм всеки път,
когато ги нося. Прерових всички стаи и изхвърлих или
подарих всички вещи, които не използвам. Смея да твърдя,
че съм далеч от вещоманството и въпреки това се освободих
от десетки торби с ненужни предмети.
Знаете ли, че според някои проучвания в Америка има
средно около 300 000 предмета в едно домакинство? За
България няма конкретни данни, но съм сигурна, че не
изоставаме много. Разговаряла съм неведнъж с по-възрастни
роднини, като съм им поставяла въпроса защо пазят всичко
от миналото си, защо складират дрехи на децата си, които
вече не стават на никого, предмети от училище, стари чанти,
куфари и други неща. Хората на възрастта на родителите ми
дори се презапасяват редовно с продукти, когато могат да си
го позволят.
Техният отговор е познат на всички от по-зрелите
поколения. Който е живял по времето на социализма, е
свикнал да се презапасява заради липси. Била съм прекалено
малка, за да си спомням лично, но са ми разказвали за
опашките за хляб, купонната система и всичко останало.
Разбирам ги. И все пак – в днешно време има достъп до
почти всичко. Затова трябва да опитате да промените своите
поведенчески навици. Наистина е нужна смелост, за да се
освободите от оковите на битовизма, от страха, че „нещо
може да стане“, и от действията от типа „за всеки случай“.
Призраците на миналото живеят само ако им вдъхваме
живот.
Ако лично сте преживели тези времена, то опитайте да се
разтоварите и да се освободите от всичко излишно. Опитайте.
Това може да ви помогне в много отношения, особено ако
имате болезнени спомени, които искате да изкорените.
 Какво печелите?
Като създавате пространство, печелите време.
Всеки мечтае за повече време особено в този все по-
динамичен начин на живот. Съберете всички часове,
прекарани в чистене, подреждане, обличане, сортиране и
ежедневно суетене и робуване на вещи, и ще се уверите сами
колко време можете да си освободите. Ще получите времето,
което бихте могли да „инвестирате“ в това, което има
истинска стойност – време за вас самите, време за
семейството ви, време за хората, които ви обичат и вие
обичате.
Ще имате време за нещо, което не сте правили отдавна, за
мечтите, целите и плановете си. Да учите нови езици, да си
водите блог, да се заемете със страничен бизнес, да си
осигурите повече изживявания със семейството или изобщо
лично време само за вас.
Ако времето ви стига, ако живеете осъзнато и цените
всяко едно нещо в живота си (което е възможно единствено
когато имаме малко неща), ако харесвате и пазите всяка една
вещ и всеки един човек в живота си, то тогава може да не
четете повече тази книга.
Но ако сте като мен и ви е писнало да имате планове, но
не и време; да имате мечти, но не и място; да имате нужда от
пространство и от почивка, и последно – ако искате да
предизвикате себе си, четете нататък.
И помнете: минимализмът като начин на живот има още
едно голямо предимство – ще ви спести много, много пари.
 И така. Осъзнали сте, че и при вас може да се внесе малко
ред в хаоса. Решили сте да пробвате да се освободите от
всички излишни предмети, които ограбват вашето време и
спокойствие за сметка на щастието ви, и се чудите откъде да
започнете?
ЛЕСНО Е.
Домът е най-удобното, с което да започнете. С
разчистването на вещите се учите да се освобождавате и от
ненужното в живота ви. Този навик лесно се пренася и
прилага навсякъде и във всичко, което ни заобикаля.
Когато работих по 14 часа на ден и повече, имах купища
дрехи, бижута, обувки, уреди и други вещи, които не
използвах. Купувах, трупах и прекарвах часове в избор и
вземане на решение.
 Знаете ли, че според проучване сред 2000 британци,
проведено от „Marks and Spencer “, една жена прекарва
средно 17 минути на ден в ровене в гардероба си и избор на
тоалет, а един мъж – 13 минути. В някои дни тези минути
стават часове. Това прави около 6 месеца от живота ни.
Проучването също показва, че за 1 от 10 жени този избор
продължава толкова дълго, че тя редовно закъснява за
работа, а при други 10% е причината да изпуснат повод или
събитие.
Според изследване на ClosetMaid от 2016 г., проведено
сред 1000 американки, те смятат 21% от дрехите си за
неподходящи за носене, 33% от тях за прекалено тесни и 24%
за прекалено широки. Други 12% представляват дрехите,
които са нови, но никога необличани. Изводът е, че една
средностатистическа жена в Америка носи само около 10% от
тоалетите в гардероба си.
Когато се претоварих и ми наложиха почивка, заминах за
родния си град с малка чанта в ръка и с идеята, че ще съм
там за около седмица. Тогава дори не предполагах в колко
напреднала фаза е бил бърнаутът, в който бях изпаднала, и
че няма как да се възстановя за няколко дни. Нужни ми бяха
месеци. По този начин бях принудена да ползвам дълго
време само вещите, които така набързо бях събрала в
малката чанта.
Когато се връщам назад към това време, усещам, че не
съм изпитвала никаква липса към нищо предметно. Дори
напротив – изпитвах истинско удоволствие от новото усещане
за лекота. Така лесно и неусетно започнах искрено да
харесвам и ценя всяка една дреха, която притежавах в този
момент.
След завръщането си в София едно от първите неща,
които направих, беше да даря по-голямата част от дрехите
си. Те вече (или по-скоро отдавна) не ми бяха нужни. Все пак
бях живяла половин година само със съдържанието на една
чанта.
 Процесът на прочистване продължи месеци, тъй като
постоянно намирах още излишни дрехи. След като прочетох
„Магията на подреждането“ на Мари Кондо, внезапно
осъзнах, че изобщо не е нужно да се ограничавам само с
дрехите си и се освободих от всичко, което не използваме
вкъщи. Или с други думи премахнахме около 2/3 от
покъщнината ни, а може би и повече.
За да се освободите от излишните дрехи, първо трябва да
съберете на едно място всички тях, за да видите и осъзнаете
колко много всъщност са те.
Затова и вие извадете дрехите от гардероба, килера, от
под леглото, от закачалките, кутиите и ги сложете на едно
място – например върху леглото си. Ще се изумите от
гледката - от това колко много притежавате. Разделете ги на
две – тези, които носите редовно, и тези, които сте обличали
само един път или никога не сте носили. Задръжте само
дрехите, които ви носят радост и всъщност обличате.
Вероятно в началото ще сте по-предпазливи и ще оставите
доста тоалети, които не носите. Не се притеснявайте -
повтаряйте процеса редовно и колкото пъти е необходимо.
Освобождаването от излишното ще се превърне в навик.
Всеки следващ път ще сте все по-осъзнати и
безкомпромисни, осъзнавайки колко много вещи пазите само
от страх.
Когато останат само любимите и редовно обличаните
тоалети, ще се изненадате колко малко са те. Често човек
има толкова много дрехи, че дори е забравил какво всъщност
притежава.
Широко разпространено е схващането, че една жена има
много повече дрехи от един мъж. В повечето случаи това е
вярно и разликата е значителна. Авторът Деби Роуз решава
да направи „одит“ или задълбочен преглед на гардероба на
съпруга си Майк и да сравни броя на притежаваните
артикули с тези в нейния. Важно е да отбележим, че тя е
бивш „шопахолик“ и изброените по-долу артикули са
останали след разчистването на гардероба. Ето какво
установява:

– Ризите на Майк: 112

(Ризите/блузите на Деби: 124)
– Панталоните на Майк: 20
(Полите/панталоните на Деби: 48)
– Връхните дрехи на Майк: 10
(Връхните дрехи на Деби: 73)
– Обувките на Майк: 12
(Обувките на Деби: 53)
– Общо артикули на Майк: 142 (154 с обувките)
Общо артикули на Деби: 262 (с роклите), 315 с обувките
Тя притежава около 2 пъти повече дрехи/обувки от
съпруга си. Също пресмята, че ако човек има 112 ризи, това
значи, че средно облича една риза 3 пъти годишно. Ако тези
резултати ви изненадват, може да преброите вашите дрехи/
обувки и да пресметнете има ли нужда да се грижите,
отделяте място и време за избор на нещо, което ще облечете
3 пъти в годината в най-добрия случай. Истината е, че много
от ризите ще са облечени многократно и много от тях – нито
веднъж, в рамките на една година.
Освобождаването от излишните дрехи не е еднократен
процес. След първоначалното разчистване поне още няколко
пъти намалих количеството запазени дрехи. Установих, че
половината от нещата, за които съм решила, че „ми носят
радост“, всъщност съм запазила от страх. Страх, че може би
някой ден ще имам нужда от тях или изведнъж ще ги
заобичам, или ще сваля онези 3 кг, без които биха ми стояли
далеч по-добре.
Ако трябва да проведа същия експеримент като Деби Роуз,
моят гардероб в момента изглежда така:
 – Ризи/блузи: 14
– Панталони/поли: 9
– Рокли: 9
– Връхни дрехи/жилетки: 8
– Обувки: 9 чифта
Общо артикули (без домашни дрехи, дрехи за спорт, бельо
и чорапи): 49
Сега можете и вие да проведете този експеримент и да
проверите какви резултати ще се получат при вас.
Минимализмът не поставя рамка или точно число на
количеството вещи, които да ползвате. Самата аз не
одобрявам определянето на количество, защото така
концепцията остава неразбрана и акцентът попада върху
количество, а не върху качество.
Затова навсякъде в тази книга използвам примерни
цифри, а не конкретни норми. Не се стремете към определена
бройка. Старайте се да имате достатъчно, но без да се
лъжете, какво означава достатъчно.
Гарантирам ви, че ако сте честни пред себе си кое е
наистина важно за вас, достатъчното ще ви се стори много
по-малко като количество, но много повече като стойност от
преди.
Какво да направите с излишните дрехи?
Всички дрехи, от които искате да се освободите, може да
продадете, да дарите или подарите на приятели, или да
дадете за рециклиране/втора употреба (вече има магазини за
дрехи, които предлагат тази опция, в замяна на което
получавате отстъпка).
След дрехите прегледайте обувките, козметиката,
документите и останалите вещи в дома си по същия начин.
Нека всеки тип вещ си има само едно място в къщата – на
едно място съхранявайте всички козметични продукти, на
друго – всички документи, на трето – всички обувки, на
четвърто – всички ключове, и т.н.
Гарантирам ви, че ще си спестите онези 153 дни, които
хората прекарват в търсене на разни неща, за които
споменах в началото. Изхвърлете дори всяка ненужна
хартийка – стари бележки, упътвания, билети, изтекли
договори. Оставете важните документи, всичко друго не ви е
нужно. Всяко упътване вече може да намерите онлайн, а
изтеклите гаранции за уредите няма да ви свършат работа,
ако нещо се развали.
Ако имате много книги, които вече сте чели, няма защо да
ги трупате. Тях може да дарите и да позволите на още някого
да се докосне до страниците им. Оставете само любимите си
заглавия, заедно с непрочетените. Аз съм активен читател и
притежавах стотици книги, а сега имам в дома си не повече
от 20, ако не броим постоянния запас от 5 – 6 заглавия, които
съм решила да прочета. Всичко прочетено подарявам и
дарявам. Има множество читалища и библиотеки, които с
удоволствие ще приемат книгите, които искате да дарите,
както и много хора, които не могат да си ги позволят, а
мечтаят да ги прочетат.
Храната и лекарствата също може да прегледате за
изтекъл срок на годност – аз си бях складирала доста
лекарства и ми отне часове да ги подредя, да намеря срока
на годност (тъй като не пазех картонените опаковки) на
всяко от тях. Усилието си струваше, защото сега имам доста
по-малко, а и съм сигурна, че няма да изпия нещо с изтекъл
срок на годност. При храните е по-лесно, но често забравяме
някои от тях, които сме забутали по-назад в шкафа или в
хладилника.
Най-освобождаващото от всичко е да изхвърлите нещата,
които ви носят лоши спомени. Подаръци от бивши любими,
които са ви наранили, от завистливи колеги или роднини, от
хора, които в последствие са предали доверието ви – сигурна
съм, че всеки пази такива. Когато изведнъж ги намерите и
изхвърлите, ще усетите как и негативната енергия си отива
от вас и от дома ви.
Има няколко лесни принципа, които може да спазвате, за
да се освободите по-лесно от излишното:
1) Определете си срок, например 3 месеца, след който, ако
нещо не ви е влязло в употреба, спокойно може да го
дарите или изхвърлите.
2) Направете си „преходна“ кутия – място, на което да стоят
тези предмети до тяхната употреба. Ако няколко месеца
вещите си стоят необезпокоявани в килера и не се сетите
за тях, значи изобщо не ви трябват. Винаги, без
изключение, след такъв период откривам, че нито веднъж
не съм се сетила за тези предмети. Не съм ги търсила и
съответно нямам полза от тях и те нямат място в дома ми.
3) Определете си брой вещи, които да изхвърляте всеки
ден, докато достигнете момента, в който ще имате всичко
нужно и нищо повече. Изхвърляйте/дарявайте по 3
предмета всеки ден (дрехи, книги, стари документи,
непотребни хартийки, козметика, лекарства, храна). Вие
ще прецените с колко вещи наведнъж можете да се
разделите. 3 е примерна бройка за мен. Вие ще
определите своя брой. Ще познаете кога да спрете с тази
практика, когато останат само тези, които ви носят
щастие и с които искате да сте заобиколени. Ще
разберете по лекотата, която ще усетите. При мен освен
лекота се появи и прилив на енергия, креативността ми
изведнъж се отключи и куп нови идеи нахлуха в ума ми.
След известно време ще ви стане навик редовно да
разчиствате нещата, които не използвате, за да
поддържате „щастливия“ минимум.
Откакто живея с по-малко, теглото ми също намаля и
остана постоянно. Никога не съм имала проблеми с
килограмите, но преди няколко години действително бях
по-тежка, а в последно време всички забелязват промяната.
Всъщност това се случва при много хора, разчистили
живота си и дори след като разчистят дома си – физически
олекват. Може би тайната на „последните 5 килограма“ не
са диетите, а освобождаването от нещата, които ви тежат.
 Вече научихте откъде може да започнете, какво и как да
подредите първо, какво и как да направите след това.
Вероятно сте успели да намалите вещите в дома си дори с
няколко, което също е крачка напред. В тази глава искам да
ви запозная с още една хитрина: предизвикателствата на
различни хора, които са изправени пред същите дилеми като
вас. Избрах това, което намерих в блога на Кортни Карвър.
Предизвикателството се нарича „Проект 333“ и ще помогне
дори на по-скептичните от вас да усетите ефекта на
минимализма. Ако изпълните предизвикателството, ще се
почувствате свободни, ще спечелите много време, ще
преодолеете предразсъдъците си, ще станете много по-
креативни и бързо и лесно ще разчиствате предметите около
вас.
Ето и правилата:
 „Проект 333“ се състои в това да носите едни и същи 33
неща (дрехи, аксесоари, вещи) в продължение на 3 месеца.
През това време всеки ден вие трябва да:
– носите избраните 33 неща, в които се включват
дрехите, с които излизате навън, аксесоари, бижута и
обувки. В това число не влизат бельото, домашните
дрехи, дрехите за сън, екипа, с който тренирате.
– не си купувате нови дрехи и аксесоари през тези три
месеца, като ползвате само тези, които имате налични
вкъщи и сте избрали сред 33-те.
Всичко останало трябва да преместите вън от
гардероба си – приберете го далеч от погледа си, като
може дори да го запечатате в отделни кутии. Целта е три
месеца да носите само тези 33 неща, които сте избрали.
Очаквах да ми бъде трудно. Знаете ли колко малко
изглеждат 33 неща? Няколко чифта обувки, няколко чанти,
няколко рокли, един-два шала, едно-две бижута и това е
всичко. Изобщо не звучи достатъчно за цели три месеца.
След като започнах обаче, всичко протичаше с огромна
лекота – това е правилната дума. Започвах деня си с по-
малко от половин минута размисъл какво да облека. През
тези месеци не ми се наложи нито веднъж да си подреждам
дрехите или аксесоарите, ползвах толкова малко, че те
винаги бяха в ред. За три месеца аз се освободих от цялото
това бреме и си освободих цялото това време, което
споменах. Сега добавих към личното си време минутите от
сутрешното мотане и суетене, минутите за допълнително
почистване и подреждане особено на неща, които не
ползвам.
Всъщност остана ми време дори да започна да пиша тази
книга.
Макар да не мога да ви приложа финансовия облик на
ползите от предизвикателството, наречено „Проект 333“,
сигурна съм за себе си поне в това, че спестих доста пари,
като се въздържах от ненужни покупки в рамките на 3
месеца.
Един от най-интересните изводи от този експеримент е, че
се убеждавате самите вие колко много комбинации можете
да постигнете с малко дрехи. Това предизвикателство
отключва креативността ви как да комбинирате дрехите си
така, че всеки ден да сте различни, дори и с малко на брой
артикули. И най-важното – хората изобщо не забелязват, че
носите само 33 неща през това време.
А ако вашите познати, приятели и колеги обръщат толкова
голямо внимание с какво сте облечени в конкретен ден или
че носите по-тесен асортимент дрехи и виждат по-скоро тях,
а не същността ви, то замислете се дали не можете да
разчистите и малко от тях.
Отдавна приключих с предизвикателството, но беше много
хубав начин да започна своето пречистване и то ме научи на
нещо важно – че докато не опитаме, не трябва да съдим
колко е „малко“ и колко – „много“ за хората.
Ако сега преброя нещата, които нося навън през
последните три месеца, със сигурност ще се окаже, че са
дори по-малко от 33. Защото, когато разчистих и последните
дрехи, пазени от страх и „за всеки случай“, наистина
останаха малко. Малко, но същевременно предостатъчно.
Затова – започнете още днес. Няма нужда да чакате. Не е
нужно да изпадате в крайности и да се вманиачавате по
бройката на артикулите. Важното е да усетите лекотата,
ценното време и прилива на нови сили, които носи
минимализмът.
 Когато един път разчистите излишното около вас, важно е
да не попълните открилите се места с нови вещи. Целият ни
живот е една реклама, която ни изкушава постоянно с
различни излишни предмети, но когато започнем да живеем
по-съзнателно, няма да попадаме в капана.
Не купувайте само защото има намаление поради някакъв
измислен повод. Индустрията печели от оборот, не от високи
цени. Всяка кампания на излишни стоки и услуги цели да
измъкне парите ви, за да спечели някой друг. А не да ви бъде
от полза.
И аз съм ставала жертва на кампании като „Черния петък“,
макар и онлайн с цел да избегна тълпите. Онлайн
пазаруването не е по-различно, просто се извършва по
(малко) по-различен начин.
Това, което ми помага да обмисля и мотивирам всяка своя
покупка, е въпросът:
 „Би ли купила това, ако не беше намалено?“.
Всеки път, когато съм си го задавала и съм обмисляла
съзнателно предложението, отговорът е бил „не“.
Скоро си купих палто, за което открих, че е с намалена
цена чак когато отивах към касата. Дори не бях погледнала
етикета и със сигурност не той ме беше мотивирал, а
красивата топла дреха, от която имах нужда. Ако нещо
наистина ни хареса, то ние не гледаме цената и го купуваме,
без значение дали е малко по-евтино. За всичко останало,
което ви изкушава и от което със сигурност повечето пъти
нямате нужда, си задавайте въпроса: „Бих ли го купил, ако
не беше намалено?“.
 Според различни изследвания 40% от храната в
американските домакинства се озовава в кофата за боклук.
Според данни на Българската хранителна банка от 2017 г.,
0.67 милиона тона храна се разхищава годишно в България,
което е достатъчно да нахрани 1.5 милиона души. В Европа
изхвърлените 88 милиона тона храна биха могли да нахранят
200 милиона души. Най-много за това допринасят
домакинствата (61%) и значително по-малко потребителите
на едро, индустрията и търговията. Тоест отговорността за
това колко храна изхвърляме пада най-вече върху
индивидуалния потребител.
Възпитавана съм, че храна не се изхвърля. Но не съм
възпитана в това да не купувам храна в изобилие или храна,
която не ми е нужна. Особено когато имаме гости, често си
казваме: „По-добре да остане, отколкото да не стигне“. Но
когато „оставаше“, аз нямах физическите способности да я
изям, тя се разваляше и отиваше в кофата за боклук. Никога
не ми е било приятно и ми отне доста време, докато започна
да се отнасям наистина съзнателно към този въпрос.
Да не изхвърляте храна не е толкова трудно, колкото
изглежда. Подходете като с вещите – просто пазарувайте по-
осъзнато.
За да може да планирате добре своите хранителни
покупки, съобразете следните неща:
1) Колко време прекарвате вкъщи, колко човека
консумирате храната, какво мислите да сготвите и с
какво да се поглезите.
2) Ако купувате нов продукт за пръв път, не се
подвеждайте да вземете няколко броя, без да сте го
пробвали. Взимайте по едно от новите неща.
3) Направете си списък и се придържайте към него.
4) Ако имате възможност – пазарувайте онлайн. Това е моят
начин да не правя излишни покупки. Често поръчваме
храната си от онлайн супермаркет, което ни спасява от
капана, в който всеки един потребител попада –
импулсивните покупки, които се правят, докато се минава
покрай безкрайни стелажи с продукти.
5) Не приемайте храна, която нямате възможност да
изядете. В нашата народопсихология битува принципът,
че на децата (независимо колко възрастни са те) трябва
да се дава/изпраща много храна – колкото повече,
толкова по-добре. Обожавам домашната храна, няма нищо
по-вкусно от плодовете и зеленчуците, меда, млякото и
зимнината на нашите родители, баби и дядовци.
Проблемът е, че можем да изядем ограничено количество
от тях. Няколко пъти се сблъскахме с това и бяхме
затрупани от десетки килограми плодове и зеленчуци,
които няма как двамата с половинката ми да изядем.
Често родителите дори не запазват за себе си и близките,
за да „има за децата“. Последните пъти, колкото и да ни
 беше неудобно, трябваше да откажем да вземем всичко
приготвено и взехме толкова, колкото можем да изядем.
По-добре да има за всички и продуктите да се
разпределят в семейството, така че да не се стига до
ситуация да се изхвърля точно най-качествената и чиста
храна, която имаме.
Нека ни е грижа за храната ни. Дори не е нужно да
споменавам колко хора по света гладуват. Не е необходимо
да знаем това, за да се отнасяме към нея с нужното
уважение.
 Има много научни доказателства как излишните неща
около нас влияят на мозъка и на способността ни да се
концентрираме.
Например учени от университета Принстън провеждат
изследване върху представянето на човек в организирана и в
неорганизирана среда. Изследването доказва, че излишъкът
от предмети всъщност води до това те да се конкурират за
вниманието ни. Частта от мозъка ни, която отговаря за
визуализацията, има ограничени способности и всичко в
нашето полезрение се конкурира за нейната работа.
Следователно вие се концентрирате много по-трудно,
когато работното ви пространство е претрупано или в
безпорядък. Излишъкът намалява способността на мозъка да
обработва нужната информация.
Разчистете бюрото си и ще усетите как, като
освобождавате мозъка си от малко конкуренция в околната
среда, ще освободите и способността си да се концентрирате
дълго и ефективно.
 Освен трудностите, които мозъкът среща, когато около вас
съществува излишък и безпорядък, те също така
предизвикват и стрес.
Изследване на U.C.L.A. сред семейства от средната класа
показва, че стресовите хормони на майките в семействата се
покачват драстично, когато трябва да се справят с всички
вещи и придобивки, трупани от семейството. Като се има
предвид броя на играчките, които в днешно време имат
децата, съвсем разбираемо е нивото на стреса при тези
майки.
Авторката Бриана Виест изброява причините защо
минимализмът може да е отговорът на борбата със стреса и
тревожността. Нейните прозрения съвпадат с моя опит,
затова тук ще споделя някои от полезните въздействия,
които и двете сме открили.
– При пациенти с проблеми с паметта визуализацията на
предмети от живота им помага да си спомнят определени
неща.
Всъщност това се случва през цялото време. Предметите
около вас водят до мисли и спомени, които дори да не
достигнат до съзнанието ви, все пак се повтарят някъде там
и отнемат от способността ви да сте изцяло потопени в
настоящия момент и да сте спокойни. Затова човек се
чувства спокоен в отворени, изчистени пространства.
Физическият багаж в живота често се превръща в умствен и
емоционален.
– Има много по-голям шанс да се преборите с проблемите
си, ако се изправите срещу тях. Но тъй като често заменяте
некомфорта от проблемите си с нови покупки, вие използвате
пазаруването като бягство. Използвате и много други неща
като бягство, но през голяма част от времето използвате
именно пазаруването – купувате си нещо и за момент
забравяте грижите. Когато спрете да се „успокоявате“ с
покупки, няма да имате друг избор, освен да се изправите
срещу проблемите си – така ще намерите решение и ще
живеете доста по-мирно и осъзнато.
– Няма рецепта за това колко неща трябва да притежавате,
за да сте минималист – когато оставите само нещата, от
които имате полза, или нещата, които ви носят радост, те
няма да бъдат много на брой. Но ще сте много по-щастливи.
Чувствам се добре всеки път, когато отворя гардероба си
или погледна дома си. Всичко, което обичам, е тук. И тъй
като вече липсва всичко, което не обичах, повече не се
дразня на вещи, дрехи и обувки, като така елиминирах доста
негативни емоции.
Вещите са „котви“ – те ни закотвят в състояния, спомени и
ако се закотвим за негативните, ще ни е много по-трудно да
бъдем щастливи. Дори позитивните и неутрални котви спират
прогреса ни, защото запълват мястото, необходимо за нови
идеи и преживявания. Бившите връзки, които анализираме
месеци наред, преди да отворим съзнанието си за нещо ново,
са идеалният пример за това.
– Финансовата несигурност също не бива да се
пренебрегва като източник на стрес.
Наскоро ми се наложи да прегледам всички извлечения от
кредитната си карта и открих, че вече съм спестила много
пари. Откакто открих минимализма и започнах да правя само
осъзнати покупки, разходите ми за „глупости“ значително са
намалели. Финансовата сигурност намалява стреса, а
минимализмът е сигурен начин да намалите разходите си и
дори да спечелите пари (когато продадете вещите, от които
искате да се освободите например).
– Друго предимство е, че най-накрая ще имате достатъчно.
Стресирате ли се, защото постоянно мислите, че трябва да
имате и да постигате още и още? Искате да имате повече, без
дори да имате обяснение защо. Това е натискът на времето, в
което живеем и на всички около нас, които са ни учили, че
„щастлив“ и „успял“ е човек, който притежава повече
(материални неща) от другите.
Когато изберете да живеете с по-малко неща, това е
същото, като да кажете „Най-накрая имам достатъчно“. Това
елиминира постоянното желание за още и чувството за
неудовлетвореност. Ще ви донесе мира и спокойствието, от
които се нуждаете.
 Макар да звучи странно, има още нещо, което има нужда
от почистване. Когато започнете да разчиствате около себе
си, ще дойде момент, в който ще ви стане навик да се
освобождавате от всичко ненужно – предмети, проекти,
връзки, страхове, обвинения. Толкова ще ви хареса да нямате
нищо излишно в живота си и лекотата, която ще изпитате, че
няма да ви е нужно да прочетете как да направите това. Но
едно от последните неща, до които аз достигнах и което
първоначално бях забравила, беше цялото дигитално
пространство, което съм запълнила. Не е случаен терминът
„виртуална реалност“ – това е реалност, в която имаме
„приятели“, „папки“, „стени“, „работен плот“ и ги трупаме и
събираме точно както в реалния живот.
Откъде да започнем?
Винаги съм възприемала компютъра си и всичко, което е в
него, като нещо нематериално и абстрактно. И в този ред на
мисли колкото и подреден да е домът ми, обикновено
виртуалният ми „дом“ е задръстен с какво ли не. Събрано е в
разни папки, не го виждам, (почти) не ми пречи и успешно го
игнорирам. Но всъщност дигиталният ви живот има нужда от
редовно разчистване точно както домът ви.
Преди време моите приятели и познати се шегуваха, след
като поглеждаха моя телефон с всичките му нотификации.
Рекордът ми бяха 6666 неотворени писма в пощата, което е
стряскаща бройка. По онова време аз вече не можех да
управлявам личната си електронна поща. Просто я бях
оставила да се пълни с всякакви абонаменти, спам и какво ли
още не.
А знаете ли какво става, когато дигиталното ни
пространство е препълнено? Желанието ни да го подредим
все повече намалява и още по-лошо – ползата ни от него
намалява драстично. Същото се случва и с физическото
пространство.
Често пропусках важни писма, като по едно време спрях
изобщо да си проверявам личната поща. Нямах физическото
време да прегледам над 100 мейла на ден, повечето от които
спам и реклами.
В офлайн пространството положението беше същото – не
знаех каква музика имам, какви снимки пазя и от колко
години назад, а десктопът ми винаги е бил измамно
подреден, тъй като си имах папка, в която тъпчех всичко, за
да разчистя още малко работно пространство.
За социалните мрежи дори не искам да си спомням –
нямах желание да разглеждам Инстраграм, нито Фейсбук,
защото следвах хиляди хора и погледът ми постоянно се
спираше на нещо, което не намирах за интересно. По същата
причина спрях да следя и събитията. Известията за някакви
събития рядко бяха по-малко от 40 за ден. Това ме караше да
избера да си остана вкъщи, вместо да опитвам да избирам
между всички варианти.
 Пречеше ми прекалено големият избор, а не липсата му.
Запомнете! Колкото по-голям избор имате, толкова по-трудно
взимате решения. Всичко това ми отнемаше толкова време,
че предпочитах да не взема решение като най-лесен изход от
ситуацията.
Откъде да започнете с разчистването?
1. Mail inbox – входящата кутия на мейла ви. Или още по-
зле – много хора, включително и аз, сме си създали още една,
отделна електронна поща, в която да отиват ненужните и
непоисканите съобщения.
По-добре ще е да отделите половин до един ден, в който
да прегледате всички абонаменти, да маркирате всичко,
което не искате да четете, като спам и така ще бъдете
сигурни, че от този момент нататък ще получавате много по-
малко неща и ще са тези, които наистина ви вълнуват.
Поддръжката е изключително лесна – когато видите мейл,
който не желаете да получавате, веднага си прекъсвате
абонамента или го маркирате като спам. Но след основното
почистване почти няма да има такива.
А дори по-важно от това е, че ще станете по-отговорни и
няма да инсталирате програмите по системата „next, next,
next, ок“, а ще внимавате за какво давате съгласието си.
Няма да се регистрирате или абонирате, без да сте прочели
за какво става дума, няма да позволявате някой да запълва
безразборно дигиталния ви живот само защото е дигитален и
не заема физическо място. Всъщност той заема такова –
някъде, на някой сървър, просто не в дома ви. Една от
локациите за съхранението на данни на Фейсбук в щата
Орегон е с площ над 102 хиляди квадратни метра, построена
за 780 милиона долара. С новите четири огромни центъра за
данни, които Фейсбук планира да построи през 2018 г., броят
на локации като горната ще се покачи до 11.
2. Социални мрежи – прегледайте профилите си в
социалните мрежи и оставете малкото хора, които наистина
желаете да следите. За щастие, вече можете да определяте
кого да следите и кого не, без да разрушавате виртуалното ви
познанство.
Когато реших да намаля броя на публикациите, които
виждам, спрях да следя около 90% от виртуалните си познати
в социалните мрежи просто защото не обичам определен вид
музика, крайни политически възгледи, не обичам хора, които
използват социалните мрежи, за да се оплакват всеки ден от
държавата ни или от живота си и следователно не искам да
попадам на подобно съдържание.
Когато започнах да следя доста по-малко хора, изведнъж
се случи чудо – вече виждах публикациите на хора, които
споделят интересно за мен съдържание, но то не е достигало
до мен поради една или друга причина, но най-вече заради
задръстване от информация. Преди използвах социалните
мрежи само за чат, без да преглеждам съдържанието, също
както бях спряла да си проверявам мейла. Сега винаги
намирам нещо полезно.
Виждате ли как излишното съдържание всъщност ни
пречи да виждаме полезното? Защото е много вероятно човек
да постъпи като мен – с 6 хиляди имейла и още повече
публикации в социалните мрежи, по-лесно е просто да спреш
да четеш всичко, вместо да търсиш игла в купа сено.
3. Хард диска – време е да обърнем внимание и на офлайн
пространството. Прегледайте музиката, снимките и
документите, които пазите. Изтрийте ненужното, после
подредете останалото по папки.
Това е особено полезно за работната среда. Ще работите
много по-лесно, когато всичко е подредено и структурирано,
и ви е лесно да го достъпите.
Много години ме беше страх от тази организация поради
големия обем на информация. Истината е, че нейната
подредба ни спестява поне 3 пъти повече време, когато ни
потрябва нещо. Защото, когато средата е динамична, а тя
винаги е, постоянно ни трябват различни файлове, с които
работим, и ако те не са прилежно организирани, губим доста
ценно време в това да ги търсим. Истината е, че често
надценяваме паметта си за това къде оставяме нещата
(независимо дали в дома, или в компютъра си). А и защо да
затормозяваме допълнително паметта си, след като така или
иначе помним доста други неща. Когато подредим дома и
компютъра си така, че всяко нещо да си има само едно място,
изведнъж ще освободим голям ресурс от съзнанието си,
защото вече няма да ни се налага да помним всичко това.
 Средно 4 часа и 5 минути на ден прекарваме с телефон в
ръка. Това показва изследване на eMarketer от 2016 г. 2 часа
от тях прекарваме в социалните мрежи. Или в тях губим
средно по 5 години и 4 месеца от живота си. И това е
усреднена статистика. Има много хора, които прекарват доста
повече часове онлайн. В гледане на телевизия средно
преминават 7 години и 8 месеца. В хранене прекарваме 3
години и половина, а в общуване с познати и приятели на
живо – само година и три месеца.
Ако 4 часа на ден ви се вижда много, можете да си
изтеглите апликации, които измерват и записват колко време
на ден и за какво използвате телефона си. Когато преди
няколко години приятели ми споделиха за подобно
приложение, веднага го изтеглих, за да го изпробвам и да
установя моето „загубено“ време. Бях сигурна, че отделям
малко време, използвайки телефона си. Обикновено, когато
излизам, рядко го изваждам от чантата си и го използвам
главно за писане на съобщения, уговорки и работа. Бях
сигурна, че това ми отнема само около 20 минути на ден.
Когато обаче приложението започна да отчита, се оказа, че
лично аз губя около 2,5 часа на ден. Не можех да повярвам. В
дните, в които почти не се бях докосвала до него, поне
според моите представи, времето беше поне около 1 час.
Тази апликация ми помогна да осъзная, че често лъжем
дори себе си за времето, прекарано в цъкане. След няколко
месеца съзнателно използване на мобилното устройство
минутите започнаха постепенно да намаляват и след време
изтрих приложението – то беше свършило своята работа.
Гледането на телевизия също отнема пълноценно време
от живота ни и въпреки че се смята за приятно, често е
изпълнено с негативни новини и прогнози за бъдещето.
Съветвам ви да направите следното :
1) Инсталирайте за кратко на смартфона си подобно
приложение. Има много такива – Moment, Space, Offline,
като целта на всяко от тях е не само да ви илюстрира
загубата, но и да намали времето, прекарано в
използване на телефона. А след като осъзнаете колко
много време губите, вече всеки път, когато посегнете към
телефоните си, ще го правите осъзнато и само в случай
на нужда.
2) Когато излезете с приятели, не изваждайте телефона на
масата си или поне го обръщайте с дисплея надолу, за да
не поглеждате постоянно изскачащите на екрана
известия. Когато общувате с други хора на живо, със
сигурност той не ви е нужен. Освен това създава
дискомфорт в останалите – няма да разочаровате
приятелите си, докато уж ги слушате, но разглеждате и
телефона си. Колкото и силна да е нуждата да погледнем
към дисплея, тя надали е оправдана. Нека си дадем
сметка, че така обиждаме човека срещу нас. Същото важи
и когато сте на бизнес среща. За разлика от приятелите
ви, които вероятно ще ви простят момент невнимание,
 бизнес срещите се организират целенасочено и
отсрещната страна рядко толерира губенето на време или
разсейването на събеседника. Уважението към хората, с
които работим, се печели, когато им покажем нашето към
тях.
3) Изключете нотификациите или поне звука към тях.
Безкрайно дразнещо е за околните, а и за вас самите, от
телефона ни постоянно да излизат множество звуци.
Известията от всяко приложение са съпътствани с
различна мелодия и понякога са толкова много, че да се
съсредоточиш, става невъзможно. Това, което аз съм
направила, е да оставя само звук за входящите
обаждания. Всичко друго може да почака. Съветвам ви да
преглеждате известията си наведнъж. Когато имате 10 –
15 свободни минути, прегледайте ги, отговорете на тези,
които желаете, и продължете работата си. Проверяването
на личната поща на телефона (тъй като служебната
обикновено се проверява на компютъра на работното
място) също рядко изисква моментален отговор, а ако
случайно е така – със сигурност ще последва обаждане, с
което някой да ви го напомни.
4) Ограничете телевизията. Спрете да гледате новини.
Бъдете спокойни! Ако избухне война, епидемия или има
нещо, което трябва да разберете, ще го научите по един
или друг начин. Новинарските емисии са изпълнени с
насилие, негативизъм и песимистични прогнози за
бъдещето, които рядко имат пряка връзка с вашия живот.
Спестете си малко неприятни емоции. Ако имате няколко
телевизора, може да оставите само един в стаята, в която
семейството се събира, и да ограничите предаванията до
нещо развлекателно. Вкъщи решихме да премахнем
телевизора от спалнята ни, тъй като не го бяхме
включвали повече от половин година. Останахме само с
един апарат, който използваме само за развлекателни
сериали и предавания, които гледаме рядко.
5) Носете книга със себе си. Една от най-честите причини
да гледаме телевизия или да се занимаваме със
смартфоните си, е че няма какво друго да правим. Вечер
след работа е най-лесно да пуснете телевизора, а когато
чакате на опашки, возите се в градския транспорт или
нямате работа, да преглеждате социалните мрежи. Един
лесен начин да избегнете това е просто да носите книга
със себе си или да се „приспивате“ с такава вместо с
екраните. Не всеки е увлечен по четенето, но нищо не
пречи да опитате, може да намерите ново хоби и да
преоткриете магията на думите.
6) Ползите на съзнателното използване на смартфоните са,
че спирате да губите тези 4 часа от деня си, прекарвате
по-пълноценно време на работни или лични срещи и
работите целенасочено. Всяко едно разсейване убива
концентрацията ни, а с ежеминутните известия това е
неизбежно. Има множество изследвания, които доказват
този факт, но има и такива, които отиват и по-далеч.
Професор Адриан Уорт и колегите му провеждат за първи
път експерименти с над 800 потребители със смартфони, за
да измерят колко ефективно хората могат да завършват
задачите си, ако наоколо е техният телефон. Откритията им
са повече от интересни – не само че телефоните намаляват
когнитивните ни възможности, когато са включени, но го
правят дори когато са изключени, но са в същата стая.
Участниците, подложили се на тестовете в стая, различна
от тази, в която са смартфоните им, са се представили
значително по-добре от останалите, които са били в едно
помещение с устройствата. Учените обясняват любопитните
резултати с факта, че дори мозъкът ни да не е зает
директно с телефона, той е зает с това да игнорира
влиянието му, което веднага намалява неговите
способности и нашите резултати. Може би неведнъж ви се е
случвало да оставите телефона си с изключен звук или
обърнат, но близо до вас, и да се разсейвате постоянно от
 мисълта какво „пропускате“, изпитвайки многократно
желание да го погледнете.
Вдигнете глава от екраните, за да видите това, което е
пред вас.

Как гледането на новини влияе

на мозъка и емоциите ни?
В мозъка има част, наречена бадемовидно тяло или
амигдала. Тя е отговорна за регистрирането на опасности и е
ключова за оцеляването ни. Нашите предци са разчитали на
тази част от мозъка си, за да повишат вниманието си при
наличието на застрашаващи фактори. Съответно, когато
всичко около нас е спокойно и позитивно, ние му обръщаме
по-малко внимание, защото така функционира мозъкът ни.
Амигдалата се активира, когато има заплаха и най-вече,
когато тя е за живота ни. Добре дошли в съвременните
новини. Лошото е, че тъй като те са нашият източник да се
информираме за това какво се случва по света, ние често
мислим, че живеем в най-опасните и несигурни времена.
Иронията е, че всъщност това е най-мирната епоха в
историята на човечеството. Едно от изследванията за
психологическите ефекти от гледането на новини разкрива,
че гледането на 15 минути новини на ден води до постоянни
негативни ефекти върху психиката, които може да се
неутрализират единствено чрез директно продължително
влияние върху психиката като например прогресивна
релаксация. Учените обясняват, че не тези 15 минути на ден,
а по-скоро повторяемостта на това негативно „облъчване“
всеки ден е това, което причинява сериозни отрицателни
ефекти върху психиката ни.
Замислете се и за друго – телевизията се финансира
главно от рекламодателите. А те продават щастие.
Независимо под формата на продукт или услуги, те продават
емоция, мечти, нещо, което да ви накара да се чувствате по-
добре. Нещастният човек е перфектният потребител, защото
на него най-лесно се продава щастие. А най-удобният момент
за това е след като психиката ни за пореден път е
бомбардирана с негативни новини и апокалиптични прогнози.
 Разчистването на вещите е една от най-лесните стъпки,
макар в началото да не ви изглежда така. Разчистването на
останалата част от живота е по-важната, по-трудната, но и
най-освобождаващата част от пътя към по-смислен и
щастлив живот.
За мен една от най-трудните стъпки беше да започна да
казвам „не“. Още при първото посещение при лекаря, който
ми съобщи за моя бърнаут, той ми обясни, че това състояние
е присъщо за хора, които поемат прекалено много
отговорности, които не умеят да казват „не“ и в един момент
прегарят, защото не са в състояние да изпълнят всичко.
Беше прав. В стремежа си да не разочаровам семейството
си, приятелите си, колегите си, много рядко казвах „НЕ“. В
един момент дотолкова се затрупах с отговорности, че едва
ми оставаше време да спя и животът ми беше безкрайна
върволица от работа до късно, виждане с познати и
изпълнение на поети ангажименти.
По време на бърнаута обаче осъзнах, че светът се върти и
без мен. Когато си взех болничен и дълъг отпуск, колегите се
справиха и без мен или поне доста рядко ме безпокояха само
ако наистина нямаше другиго, който да може да свърши
необходимото. Ангажиментите ми изведнъж отпаднаха,
защото не бях в състояние да ги изпълнявам, и почувствах
облекчение. Ако бях отказала навреме и бях оставила само
тези отговорности, които мога и искам да поема, нямаше да
се натоваря толкова. Това беше моят урок да се науча да
оставя в живота си важните неща, защото излишните ме
разболяха.
Не ви пожелавам подобен урок и затова ви препоръчвам
да започнете да отказвате и да спрете да правите неща, за
които нямате желание или възможност. Това е съвет на
редица психолози. Трудно е човек да се научи да казва „не“,
но е наистина необходимо.
Да казвате „да“ в подобни ситуации се нарича пасивна
комуникация. Съгласявате се с другите, за да избегнете
конфликт или просто защото искате да помогнете на всички.
Още по-лош вариант е пасивно-агресивната комуникация –
казвате „да“, когато всъщност искате да кажете „не“. Това
често води до агресия, изразяваща се пасивно – вместо да се
изправите пред човека, помолил ви да свършите задачата,
която не желаете, вие изразявате недоволството си и вашата
неприязън към него пред останалите.
Тези видове комуникацията водят до вътрешен конфликт,
тъй като никога вашите нужди и желания не са на първо
място. Те остават назад след всички останали. А вътрешният
конфликт води до стрес, потиснат гняв, усещане за жертва и
дори желание за отмъщение.
Така че, ако някой ви потърси с покана за излизане, а това
не съвпада с вашите планове, просто му откажете учтиво.
Ако семейството редовно ви използва за нещо, пробвайте да
откажете и да видите дали няма друг вариант. За съжаление,
колкото и жестоко да звучи, понякога и най-близките ни хора
ни използват, без дори да го осъзнават, а много често и
осъзнавайки го. Това е вашият живот и не си струва да го
пропилявате в чужди желания и чужди мечти.
Сещам се за един съвсем пресен пример – дълго време
отлагах проект, за който нямах желание, нито пък виждах
кой знае каква полза от него. След като реших просто да го
премахна от задачите си, (а дотогава отлагах, защото вече
бях свършила голяма част от работата), на същия ден
получих съвсем неочаквано обаждане от далечен познат с
предложение за съвместна работа. Затворих телефона и още
не можех да повярвам каква е вероятността да получа точно
сега такова страхотно предложение, което да ми носи
удоволствие и дори заплащане. Най-странното беше, че
новото предложение дойде часове след като освободих
„място“ и казах „не“ на неприятния за мен проект, който
заемаше място в съзнанието ми.
Това е магията на минимализма – когато освободите място,
заето от „грешните“ неща, то веднага се запълва с
правилните.
Най-лесният начин да кажете „не“ на всичко, което ви
натоварва, е да кажете „да“ на важните за вас неща. Тайната
на това да казвате „не“, е да направите своите избори. Когато
направите избор, алтернативите автоматично отпадат. Аз
открих своите четири „да“. Това са:
1) Здравето – всички знаят, че то е най-важно, но това не
означава, че ни е приоритет.
Като човек, свикнал никога да не отсъства от работа
заради болест, бях сигурна, че моите действия и
всекидневни избори, не могат да разклатят здравето ми.
Но истината беше друга – дългите часове на работа,
напрежението, изтощителни тренировки и съвсем малко
 сън – не се държах като човек, който е казал „да“ на
здравето си. Напротив. Всичко това бавно изтощаваше
организма ми. Замислете се дали сте казали „да“ на
здравето си и „не“ на всичко останало. Дали отказвате
да останете на място, където работите извънредно и сте
стресирани? Дали отказвате да се храните малко по-
добре, защото изследванията ви не са в норма, или сте
казали „да“ на храна, която трови тялото ви? Това, че
признаваме здравето за основен приоритет, изобщо не
означава, че действията ни подкрепят думите ни. Дълги
години изобщо не си давах сметка, че имам избор. Не се
събуждах със съзнанието, че това е още един стресиращ
ден, който съм си избрала сама и съм поставила над
здравето и другите ми приоритети.
Докато открия сегашната си работа, отказах много
предложения, които ми предлагаха същата натоварваща
среда, но с друго лого.
Вече мога да спя нормално и да работя спокойно. Вече
съм сигурна, че доколкото зависи от мен, съм казала
„да“ на здравето си и „не“ на навиците, които го
съсипват.
2) Семейството – както и със здравето, дълго време
приемах за даденост, че не мога да виждам най-
близките си хора повече от 1 – 2 пъти в годината. Не
осъзнавах, че им казвам „не“ и изпускам едни от най-
ценните моменти и най-важните поводи в живота ни
като семейство, а вместо това казвам „да“ отново на
работата си, на събития, на поети ангажименти към
познати и т.н.
Сега мога да посетя семейството си по всяко време,
защото знам, че няма нищо по-важно от това да съм с
тях, когато имат нужда от мен. Мога да си взема почивен
ден и да отложа ангажимент без предишните угризения,
защото съм направила своя избор. Замислете се колко
 често казвате „не“ на най-близките си хора само заради
невъзможността да откажете на някого другиго?
3) Любовта – в любовта изборът е най-важен. Когато кажем
„да“ на връзката си с един човек, би трябвало да е лесно
да откажем на всички останали. Ако сме казали „да“ на
правилния човек, няма да имаме нужда някой друг да ни
заговаря, да проявява интерес към нас и да ни
предоставя алтернативи.
4) Работата – може да имате работата, за която мечтаете,
ако се научите да казвате „не“ на неподходящата работа.
Може да ходите с желание всеки ден в офиса, да
изграждате пълноценни връзки с колегите си, да
комуникирате ефективно и да имате нови и нови идеи.
Иска се само смелост да кажете „не“ на работата, която
ви натоварва, прави ви раздразнителни, изтощава ви и
не ви носи чувство за значимост.
Кои са вашите 3, 4 или 5 „да“? Нека не са повече.
Важните неща в живота ни не са много, но дали
избираме тях? Дали всяко решение, което взимате през
деня, е съобразено с вашите приоритети?
Може да си направите експеримент. В един ден
анализирайте всяко решение, което взимате – дали
казвате „да“ на вашите приоритети, като отказвате
останалото, или обратното?
 Изобилието невинаги е хубаво нещо. Живеем в епохата на
изобилието. И това ни прави най-колебливото и несигурно
поколение. Поколение, което не може да взима
самостоятелно решения и да прави избори. Което винаги си
купува телевизор и се чуди дали някъде няма друг с по-добра
картина и по-широк екран. Което започва работа в една
компания и продължава да разглежда алтернативите, защото
може друга фирма да му предложи нещо повече. Което
започва връзка и се чуди дали някъде няма по-подходяща
половинка?
Следствието от изобилието или по-скоро от липсата на
избор е, че винаги сте неудовлетворени и никога не сте
напълно щастливи с това, което имате. Прекарвате времето,
през което трябва да му се наслаждавате, с мисълта: „Дали
там някъде е имало нещо по-добро?“.
Когато избягвате да правите избор, вие не сте щастливи.
Помислете за моментите в живота си, когато сте
направили избор. За любимите си дрехи, които редовно
избирате сред останалите и сякаш може да носите постоянно,
за любимите книги, към чиито думи се връщате цял живот, за
онези специални спомени, които всеки път ви карат да се
усмихвате?
За големите неща – помислете си за това да прекарате
живота си с един човек – този, когото обичате. Дори мисълта
за този избор ни прави щастливи. Моментът, в който
решавате да станете родители. Моментите, в които избирате
времето с децата и семейството си пред останалите
ангажименти. Помислете си за дома, в който искате да
прекарате живота си.
Изобилието от ненужни алтернативи е навсякъде около
вас. Вие го създавате сами, като избягвате да правите
избори. А изборите са щастие.
 Ще се запитате какво общо има минимализмът с
отлагането?
В основата му е това да се съсредоточите върху важните
неща. И като премахнете всичко излишно, да останат само те.
Вие обръщате внимание и сравнително лесно вече може да
разчиствате вещите около себе си, които сте натрупали с
годините, но вероятно рядко се замисляте за това, което
трупате в съзнанието си.
Всички неща, които сте отложили, запълват част от
съзнанието ви. Когато се опитате да живеете в настоящия
момент, да се съсредоточите в работата си, да общувате с
другите пълноценно, постоянно за части от секундата в ума
ви се появяват нещата, които не сте свършили.
Ще ви дам няколко простички примера за това как
отлагането беше станало част от живота ми.
 Преди време бях взела назаем няколко учебника и книги
от колеги и приятели. След като дарих повечето прочетени
книги и останах с малко, които са ми любими, отделих тези
за връщане. Оказа се, че години наред съм отлагала да ги
върна поради една или друга причина. Когато обаче ми
останаха малко книги и тези за връщане поставих на отделен
рафт, всеки път, когато минех покрай тях, се сещах, че
трябва да ги върна. Това продължи седмици наред.
Друг пример – миналата година имах да плащам данък,
който беше на толкова малка стойност, че го отлагах с
месеци. Първо, защото не знаех има ли и ако да, то кога е
крайният срок да го платя. Второ, защото предполагах, че ще
е нещо сложно.
Всички тези отлагания по никакъв начин не помагат да се
освободи човек от задължението си, което рано или късно
трябва да свърши.
Имаше и куп други отложени дреболии, които мога да
приведа в пример, поправки, шивачи. Неща, за които често се
сещах, но нямах време да свърша.
За работни проекти няма нужда да споменавам –
постоянно не идваше точното време за конкретен проект или
пък не бях в настроение да го завърша, докато не наближеше
крайният срок, който да ме остави без изход.
Дори да е нещо, което наистина ме вълнува. Просто вече
мозъкът ми функционираше в крайни срокове и задължения,
а не в доброволно желание да приключа нещо, да се похваля
за свършената работа и да се освободя от него, за да
продължа напред с нови проекти.
Живеех си така, мислейки, че е съвсем нормално да
отлагам (всеки го прави). И така до мига, в който не
присъствах на едно работно обучение по комуникация.
Изведнъж лекторът заговори по темата за отлагането и
обясни, че не можем да общуваме пълноценно с някого, ако
сме отложили куп неща в личния си живот и още поне
толкова на работа. Защото всички тези отложени неща
заемат част от съзнанието ни. И ако ние си мислим, че
присъстваме, работим и общуваме, използвайки 100% от
нашия капацитет, всъщност се оказва, че той е паднал с 1/3
или повече, защото постоянно съзнанието ни е заето с куп
други неща, които сме натрупали, но не сме изпълнили,
вместо да бъдем тук и сега.
Едно от най-скорошните и мащабни проучвания за ефекта
на отлагането, проведено в Германия през 2016 г., ясно
показва, че отлагането води до високи нива на стреса,
депресивни състояние, тревожност, умора и намалено
удовлетворение в много области на живота като работа,
свободно време и др.
Най-лесно е да направим аналогия с приложенията на
смартфоните. Когато те са включени, дори без активно да ги
използваме, хабят част от батерията ни. Колко често виждате
някого да затваря редовно неизползваните приложения?
Малцина го правят. Но го правят по тази причина, да не
изразходват батерията. Същото е и с отложените неща –
докато не ги свършите, мисълта и споменът за тях не ви
вършат никаква работа. Но заемат голям процент от
пасивното ви съзнание и изчерпват „батерията“ ви.
Най-лесното, което можете да направите, както и във
всичко друго, е просто да започнете. Повярвайте ми, в
момента, в който бях твърдо решена, че ще свърша всичко
отложено и си отредих време за това, всичко протече много
по-лесно.
Свързах се с хората, чиито книги бяха в мен, и в рамките
на един ден им ги изпратих или се видях с тях. Платих си
данъка за около минута онлайн (а отлагах половин година,
защото си представях безкрайно висене по опашки и
бюрокрация). Разгледах проектите си и насрочих кое кога да
свърша. Обиколих няколко банки, за да закрия сметки и
карти, които не използвам, или за да си взема такива, които
съм отлагала да взема с месеци. Всичко това ми отне общо
няколко часа и го свърших в рамките на една седмица.
Така че мога да ви кажа да си направите план, да го
раздробите на малки стъпки, но реално всички тези планове
са безполезни, ако ще останат само планове.
Нещо интересно, на което скоро попаднах, гласеше, че
хората, които най-много отлагат, са хората, които правят най-
много планове. Обяснението е просто – планът създава
чувството, че човек действа и върши нещо, докато всъщност
не изисква никакво действие по реалния проблем.
Затова ще ви посъветвам следното:
– Вместо план, направете си просто списък с неща,
които сте отлагали, без конкретни срокове кога да ги
завършите. Започнете да ги отмятате едно по едно всяко
и ще видите колко бързо ще искате да се освободите от
абсолютно всички натрупани задачи.
– Друг трик е да правите всичко, което изисква малко
време, веднага, а всичко, което изисква повече време – да
го планирате. Пробвайте със служебната си поща.
Преглеждайте всеки мейл – всичко спешно и всичко,
което изисква само минути, правете веднага. Не
отлагайте отговори от рода на „Потвърждавам, че
получих фактурата“ или подобни малки неща. Просто ги
напишете веднага. А всичко, което изисква час-два или
повече, планирайте за след изпълнението на спешните и
кратките неща. И най-хубавото – най-вероятно ще спрете
да отлагате, защото ще видите какво ви причинява това.
След като свършите всичко, което зависи от вас, ще се
почувствате леки и свободни. И най-хубавото – вероятно в
бъдеще ще отлагате много по-малко. Така ще можете
наистина да се концентрирате върху важните неща – да
общувате, работите и творите, използвайки пълния си
капацитет. Минимализмът се състои именно в това.
 Дотук получихте съвети как да разчистите дома си, да
организирате вещите си, да почистите дори дигиталното си
пространство. Да бъдете организирани, за да имате повече
време. Далеч обаче не сме свършили с всичко. Остава да се
научите как да разчистите и връзките си с хората.
Преди бърнаута, който е повратната точка в моя живот,
имах познати, които по някаква причина ме харесваха и
искаха да общуват с мен. Няма да ги наричам приятели,
защото не ги смятам за такива. Това бяха момчета и
момичета, които искаха често да се виждаме, да пием кафе и
да ми разказват за проблемите си. Имах една позната, която
говореше толкова бързо и толкова напрягащо, че всеки път,
след като се видех с нея, имах главоболие. Но нали исках да
помогна както мога и на когото мога дори само да изслушам
някого.
 Истината е, че приятелствата са като връзките – или
трябва и двамата да се забавляват, да се грижат един за
друг, да се уважават, или няма смисъл. Имах и други
„приятели“ като нея. Познайте какво се случваше, когато бях
болна или нямах възможност да направя това, което те искат
от мен? Забравяха ме. Отне ми доста малко време да се
освободя от такива връзки.
А бивши любими, с които се чувате от време на време, за
да ви кажат, че понякога им липсвате? Или че никога не са
имали толкова добър приятел като вас, или че настоящата им
половинка не ги разбира?
В последните две години преди прегарянето не бях имала
сериозна връзка, но не успявах да установя причината (а
такава винаги има). Анализирах предишните си връзки,
чудейки се дали не са могли да бъдат успешни, и често
говорех за тях. Една приятелка ми беше казала веднъж:
„Рали, живееш в миналото, в спомените си“. Не обърнах
достатъчно внимание. След като разчистих живота си и
открих нова любов, се сетих за нейните думи и открих колко
силна котва е било миналото ми. Открих причината за тези
две години без връзка. Когато човек е закотвен, не може да
се движи, не може да лети. И разбира се, дни след
„разчистването“ на хората, които са ме държали в миналото,
в живота ми се появи нов човек. Освободете се от старите
болки и ще видите как веднага ще се появи нещо.
Чували ли сте, че трябва да пуснете старото, за да дойде
новото?
Е, вярно е. Най-вече за връзките ви с хората.
 И не на последно място да поговорим за мечтите. От човек,
който дори нямаше отговор на въпроса „За какво мечтаеш“ се
превърнах в такъв с десетки мечти. Веднага след като
разчистих дома си, започнаха да идват нови и нови идеи.
Оттогава редовно се събуждам вдъхновена, ставам посред
нощ да запиша нова идея, а в разговорите с хората се
появяват идеи за нови начинания и съвместна работа.
За да не „губите“ мечтите си, направете си дъска на
вдъхновението или както я наричам „дъска за мечти“. Това е
едно от малкото смислени неща, които да поставите и да
запазите в дома си. Представете си мечтите си за
следващите години – искате да имате дете (или още едно), да
си вземете куче, да се ожените, да основете своя компания,
да постигнете ръководна позиция, да посетите екзотични
държави, да напишете книга или запишете песен, да си
направите блог или влог, да научите нов език, да се
запишете на готварски курс. Имате толкова мечти, а толкова
рядко мислите за тях и как да ги осъществите.
Направете си дъска и я напълнете със снимки на
бъдещето ви жилище, работа, семейство, пътешествие,
вдъхновяващи цитати, но не и със спомени. Събирайте само
нещата, които ви предстои да направите.
Тук не става дума за внушение или повтаряне на мантри.
Дъската няма да реализирате мечтите ви, а само ще ви
напомня редовно за тях. Обикновено само това е достатъчно,
за да ви подтикне да ги осъществите възможно най-бързо.
Гледайте я, планирайте как да осъществите мечтите си и
нека големите ви цели да определят малките ежедневни
действия.
 С годините научих, че пътуването с малко багаж е въпрос
преди всичко на навик. Ако сте от хората, които винаги носят
два огромни пътнически куфара, дори да отиват на почивка
за три дни, ето няколко трика как да сведете багажа си до
минимум:
1) Пътувайте с ръчен багаж винаги когато имате
възможност – дори самолетният ви билет да позволява
пътуването с обемен багаж, поставете си за цел да
взимате само ръчен. Ще си спестите чакането за
чекиране на багажа, после и за взимането му и ще имате
свободата от самолета да потеглите директно към хотела
и дома си. Ако нямате по-малка чанта – купете си. Може
би това е единственият подобен съвет в тази книга, но
много често слагаме още и още неща в багажа си просто
защото има излишно място.
2) Комбинирайте се или се съгласувайте – ако пътувате
някъде с цялото семейство или отивате на екскурзия с
приятели, нека всички са с ръчен багаж и само един да е
с чекиран. Това също ще ви спести доста време и разходи
(няма да има нужда да купите четири или пет куфара за
всеки от семейството, които после ще заемат и доста
място в жилището ви). Ако това не ви се струва приемлив
вариант – съгласувайте се с останалите. Много често се е
случвало при женско пътуване всяко едно от момичетата
да носи преса за коса, сешоар, едни и същи аксесоари и
други обемни предмети, чието дублиране може да
елиминирате лесно.
3) Когато приготвяте багажа си, помислете повече от какво
се нуждаете, а не какво искате да вземете. Обикновено
искате да вземете целия си гардероб, а приготвянето на
багажа е един от моментите, в които трябва да бъдете
практични. Ако имате трудности с това да определите от
какво имате нужда и кое е само прищявка, преди да
приберете багажа в куфара си, прегледайте нещата едно
по едно – кое взехте на предишното пътуване, но не
използвахте, без кое може да издържите няколко дни.
Това, което аз правя, е да си планирам визията за
различните дни – например за 5 дни през лятото взимам
пет леки рокли, за 5 дни през студените месеци в багажа
ми има 2 чифта панталони/дънки и 2 – 3 по-леки и 1 или 2
по-дебели блузи. Опитвам се дрехите/аксесоарите/
обувките, които взема, да са в една палитра и да могат да
се съчетават. В миналото често съм взимала
допълнителен чифт обувки, второ палто, няколко чанти,
защото те отиват на избраните тоалети. Сега избирам
първо чанта, обувки, връхна дреха и след това приготвям
дрехи, които им подхождат.
4) Пригответе се предварително – може да си направите
чантичка с козметика в малки разфасовки – подобни
комплекти се продават готови в много дрогерии и аптеки.
 Тъй като имам малко козметика и гримове, аз просто ги
прехвърлям от кутията вкъщи в малък несесер за
пътуването, но ако вие имате повече – направете си
миникомплект, дублиращ домашния, който да използвате
само при пътуване. За лекарствата съм направила точно
това – малък отделен несесер с лекарства от първа
необходимост, който бързо слагам в чантата, когато
тръгваме на път.
5) Приготвяйте багажа в зависимост от условията – много
често просто приготвяме багажа си, без да помислим
какви са условията на мястото, където отиваме. Ако
гостувате на роднини например, може да вземете по-
малко дрехи, защото вероятно те имат пералня, която да
използвате. Ако в хотела има сешоар, не носете собствен.
Обикновено там винаги има и чехли, хавлии, козметични
продукти за баня, което елиминира нуждата да носите
вашите. Прегледайте и прогнозата за времето, съобразете
активностите, които сте планирали. Не мога да преброя
колко пъти взимам в багажа си дрехи и обувки за спорт,
до който никога не стигам, тъй като цял ден преминава в
ходене и разглеждане на забележителности.
6) Опитайте да приготвите багажа си няколко пъти по този
начин. След третия път ще ви стане навик. Всеки път ще
сте все по-подготвени и съзнателни, и неусетно цялата
процедура ще ви отнема десетина минути вместо часове.
 Минимализмът и децата
Много хора смятат, че децата и минимализмът са
несъвместими.
Като човек, израснал преди бума на технологиите,
съчетанието ми се вижда съвсем нормално. И аз, и другите
деца на моята възраст имахме по няколко играчки – аз си
спомням две кукли „Барби“, конструктор „Лего“, книги,
няколко видео- и аудиокасети. С тези неща се занимавах,
когато бях вкъщи, но това се случваше рядко – през по-
топлите сезони играхме с другите деца навън, през по-
студените цялото семейство ходихме да се спускаме с шейни
и да се веселим в снега. Бяхме си естествени деца –
минималисти, без изобщо да сме чували за това, и всеки,
който е изживял детството си по този начин, ще ме разбере,
когато кажа, че за да са щастливи децата ви, не са им нужни
много неща.
Нека обаче да не живеем в миналото. То няма да се върне,
а и настоящето си има своите предимства. Най-важното не се
е променило – децата са най-щастливи, когато някой им
обръща внимание, когато играят с връстниците и близките си
и когато откриват нови неща.
Макар още да нямам деца, ще се опитам да ви дам
няколко съвета и да оставя на вас избора дали да ги
прочетете и последвате. Те са базирани на примерите, които
съм видяла за минималисти с деца, които изживяват
детството си щастливо и пълноценно.
Лео Бабаута е такъв човек. С жена му са минималисти и
имат 6 деца. Ако вие мислите, че да сте минималисти с едно
или две деца е невъзможно, надявам се неговият пример да
ви вдъхнови. Като се върна към примера от моето детство, в
това да нямаш купища играчки и да прекарваш времето си в
общуване няма нищо екстремно, дори обратното – вижда ми
се доста по-нормално от това да затрупваме децата с вещи,
подаръци и да пъхаме телефон в ръката им всеки път, когато
искаме да замълчат.
1. Личният пример е най-важен – нека вашите деца от
малки свикнат да виждат в родителите си пример за това
кое е наистина ценно в живота. Ако вие не се затрупвате
с вещи, ако правите съзнателни избори и им обяснявате
за тях, има много голям шанс те да изберат това и за себе
си. Не ги принуждавайте да правят нищо – нека
последват примера само ако им хареса. А докато са
малки, опитайте се да им обясните, че е важно да обичат
играчките си и да ги пазят. Може да определите брой
играчки, които да имат. Ако поискат нова, попитайте ги
искат ли да се разделят с някоя от старите? Дали не искат
да ги подарят на свое приятелче, което също да може да
им се порадва? Може да ги питате и същото за дрехите
им – обикновено нямат нищо против, често реагират и по-
 рационално от възрастните, защото още не са започнали
да се привързват към вещите си в такава степен. Ако вие
сте човек, който споделя времето и света си с близките
си, най-вероятно детето от малко ще последва примера ви
и ще се научи да споделя нещата си. Това да може да се
разделя с вещите си също е умение за цял живот. Много
от възрастните не умеят да се разделят с предмети, дори
да осъзнават, че има много по-важни неща в живота.
2. Най-важно е вниманието – виждам толкова семейства,
които измерват в подаръци вниманието към детето. От
малко то получава постоянно дарове от мама и татко, от
роднините си, от всеки гост. Получава подаръци и нова
играчка, когато е разстроено (което обикновено се случва,
ако вече е изградило механизма да свързва успокоението
с получаването на подарък). То не е виновно, защото от
малко е свикнало да асоциира вниманието с
получаването на нещо материално.
Вниманието всъщност се изразява във времето, което
прекарвате с него, и нещата, които правите през това
време.
Не създавайте асоциацията при децата от малки
вниманието да е равно на подаръци. Един ден, ако вие
нямате възможност при всяко прибиране да му купите
подарък или ако хората, които ви гостуват, не могат да си
позволят да носят нещо всеки път, ще се сблъскате с
недоволството на детето. То ще е ядосано, раздразнено,
ще усеща, че има нещо несправедливо – къде му е
играчката? Вашите близки и приятели пък ще изпаднат в
неудобната ситуация детето да ги посреща и първо да
гледа към ръцете им и да се радва на подаръка, а не на
тях, или да се разстройва, ако няма такъв. Може да
направите подаряването на играчки специално за детето
– да му измисляте предизвикателства, които изискват
време и развиват способностите му и да му направите
подарък след това. Така детето ще научи нещо много
 важно, което така или иначе ще усвои на по-късен етап
по един или друг начин – че в живота получаваш нещо,
когато го заслужиш. То ще е щастливо, че се е справило с
предизвикателството, и ще смята подаръка за специален.
Ако и вие сте имали само 5 – 6 играчки като малки, знаете
колко трудно е било да се сдобиете с всяка от тях и колко
специални са били те за вас.
3. Предизвиквайте се – когато беше по-малка, с
племенничката ми си правехме „тренировки“. Коремни
преси, подскоци, надбягване – измисляхме си прости
физически упражнение и се редувахме всеки да показва
своята „тренировка“, а другите да я изпълняват. Това
бяха едни от най-забавните ни и смешни моменти заедно.
Играта не изискваше нищо освен времето и вниманието
ни. Детето беше толкова нетърпеливо да научи ново
движение. Едни от най-интересните въпроси за децата са:
„Искаш ли да ти покажа нещо ново?“ или „Дали ще
можеш да направиш това?“. Те обичат новостите и
предизвикателствата и може да измислите много такива.
Повечето нямат нищо общо с материалните придобивки.
4. Забавлявайте се различно – в днешно време повечето
деца свързват забавлението с гледането на клипче на
телефона или таблета. В интерес на истината, те също са
полезни и необходими. Но от вас зависи колко време
прекарват с устройствата. Може да ограничите малко
времето им пред екрана и да го замените с други
занимания, за които те не подозират колко са забавни.
Виждала съм много родители, които дори нарочно дават
на детето си таблет или телефон, защото така то „не ги
занимава“ за известно време. Когато обаче това
поведение стане ежедневие, детето няма как да измисли
само други забавления. Затова се опитайте вие да му ги
покажете – гответе заедно, играйте бордови игри, карти,
покажете му игра, която сте играли като малки, отидете
на разходка в гората, събирайте шишарки или кестени,
 играйте си с кучето – от вас зависи какви навици ще
създадете в детето. Ако от малки децата разберат, че най-
забавното време е да сте заедно, да играете, да тичате и
да се смеете, ще пораснат много по-осъзнати и разумни
от връстниците си. Тук личният пример отново е важен –
ако правите всички тези неща като двойка или с
близките, обикновено (поради вроденото си любопитство)
детето ще се поинтересува и само ще дойде да види
какво вършите и дали може да се включи.
5. Говорете с хората около вас – ако сте решили да
възпитавате децата си по определен начин, независимо
дали той включва минимализъм, или не, хубаво е да
говорите с хората около вас за това и да им разкажете.
Ако близките ви държат на вас, най-вероятно ще
разберат, ако им обясните, че искате детето ви да живее
пълноценно, да осъзнава малките радости, да цени
времето със семейството и да се научи да прави избори от
малко. Вероятно и те искат същото за него, макар и
действията им да не го насърчават. Повечето хора просто
не осъзнават, че тяхното държание също създава
определени модели в детето. И ако те обсипват детето ви
с подаръци, а вие сте решили да му правите такива,
когато наистина има специален повод или е заслужило,
просто им го обяснете. Ако не са съгласни, попитайте ги
кое ги радва, когато общуват с детето. Обикновено това е
самото общуване и прекараното време с него. Много хора
правят подаръци, защото искат да се харесат на децата,
или са приели, че така е редно. Обяснете им, че във
вашия дом държите на добре прекараното време и за вас,
а и за детето е най-ценно отделеното внимание.
6. Няма дете, което се ражда материалист. За съжаление
обаче, има много деца, които са възпитани от такива
родители. Била съм свидетел как дете само на три години
използва единствено изречения от сорта на „Ние имаме
по-хубава камера“, „Моята играчка е по-голяма от
 твоята“, „Татко ще ми купи по-хубав телефон“ и подобни.
Изключително грозно е тези думи да излизат от устата на
толкова малко дете. Ако четете тази книга, със сигурност
не сте от въпросните родители. Но понякога в стремежа
си да зарадваме децата или да улесним живота си,
заменяме скъпите моменти със скъпи играчки. Това не е
безобидно – ако детето ви на 3 години иска да има всяка
нова играчка, след още няколко ще иска да има всеки
най-нов телефон, след още няколко – най-новия модел
автомобил и ще ви наказва всеки път, когато не можете
да му ги осигурите. А ако все пак успявате – просто ще ги
приема за даденост. Може да се досетите как ще приема
и всяка придобивка, а и всеки човек в живота си след
това като възрастен.
Нямаме право да налагаме избора си на друг човек, а най-
вече на нашите деца. Но нека да ги възпитаваме съзнателно,
да им даваме добър пример и да ги учим да са достатъчно
смели, за да правят избори. Минималисти или не, така със
сигурност ще се превърнат в хора, които един ден ще
сбъднат мечтите си.
 Първата крачка към щастието е винаги най-трудна. Но
след нея лесно ще можете да извършите и втората, и третата.
Ще започнете да вървите своя нов път към щастието.
Не така постъпи една жена, която преди време ми разказа
за своята 8-годишна връзка, която след третата година се е
променила. От щастлива връзка се е превърнала в
привързаността, която понякога бъркаме с любов и която ни
кара да останем с човек, с когото вече нямаме мечти, а
щастието отдавна е забравено.
 Тази жена среща нов човек, който обаче също е във
връзка. Въпреки силните си чувства и усещането, че са
намерили сродната си душа, двамата решават да останат с
настоящите си половинки. Понякога се срещат случайно,
гледат се по същия начин като преди и всеки ден се чудят
какво би станало, ако биха направили друг избор.
Разказвайки ми това, тази жена си задаваше постоянно
въпроса защо нищо не се е получило с този човек, дали това
е съдба, защо тя е толкова жестока и защо така им е писано,
след като имат толкова силни чувства.
Всъщност ние често правим така. Нещастни сме. В
работата си, във връзката си, в отношенията си с определени
хора и се чудим защо не ни се случва нещо по-добро. В
същото време обаче очакваме това нещо да ни се случи, без
да напуснем работата си, без да прекратим връзката си.
Просто изчакваме.
Ние избягваме да направим избор, да направим първа
крачка и после обвиняваме съдбата.
Няма как да имате множество работни места и множество
връзки едновременно. Щастието е в това да направиш избор.
Това е трудно, изисква се огромна смелост да напуснеш
„сигурните“ неща в живота.
Но ако не сте готови да го направите, не може да
обвинявате някого другиго или съдбата за това. Ако има
някаква висша сила, аз вярвам, че когато тя види, че сте
готови и имате смелостта да го заявите, тя прави останалото
или поне голяма част от него по пътя ви към щастието.
Случвало ли ви се е да се откажете от нещо след дълго
колебание? Нещо, което не ви прави щастливи? Нямате план
какво ще стане, след като го направите, но не издържате
повече? В момента, в който успеете, сякаш с вълшебна
пръчка нещата около вас започват да се променят.
Ще ви дам за пример конкретен период от живота ми.
Имах връзка, в която се бях променила (същата, по време на
която купувах какви ли не нови вещи) – бях станала затворен
човек с множество комплекси, изкуството и хобитата не ми
носеха радост, не се виждах дори с най-близките си
приятели. Живеех в жилището на тогавашния си партньор.
Отделих си цял месец за размисъл, преди да прекратя тази
връзка, която се отразяваше отровно и на двамата. В
момента, в който го реших, споделих, между другото, на
приятелка, която живееше в Англия и беше в България за
няколко дни, че съм се решила за раздяла. Първият въпрос
беше дали имам къде да остана и ми даде ключа за
апартамента си тук.
Изнесох се за един ден, отидох там и започнах да си търся
квартира. Може би знаете колко дълъг и мъчителен процес е
това.
Намерих си квартира за няколко часа. Отидох на два
огледа, а квартирата, която харесах, се оказа точно зад
сградата, в която работих. Имаше 10 кандидати за нея още
първия ден, а аз отидох чак вечерта последна на оглед.
Наемодателят беше отхвърлил всички, но след кратък
разговор се съгласи да ми отдаде апартамента. Познавал
човек от фирмата, в която работя, и това му вдъхвало
доверие.
Буквално за два дни успях да приключа връзката, която ме
правеше нещастна, да си намеря жилище и най-накрая да
живея близо до работа, за което мечтаех с години.
Не смятам нищо от това за случайност. Когато направим
своя избор, съдбата или каквато висша сила съществува, ни
помага. Малките неща в живота ми също започнаха да се
случват безпроблемно и лесно. Нали знаете как в някои дни
се чувствате късметлии – всичко се получава с лекота.
Вярвам, че когато правим правилните избори, всичко
започва да се подрежда така, че да ни подскаже, че сме на
прав път и обратното – когато живеем и се примиряваме с
нещо, което изсмуква щастието и енергията ни, сякаш нищо
не върви. Смелостта да направиш избор е ключова в живота.
Минимализмът е за това да имате тази смелост и когато
дадените варианти и настоящите обстоятелства не ви
устройват, да направите избор. Да, минимализмът се отнася в
известна степен до вещите и в значителна степен до нещата,
които наистина ни затормозяват.
Може да останете с един чифт обувки и две тениски, но
има ли значение, ако имате безброй токсични връзки и
задачи, които ви напрягат? Съзнанието ви никога няма да е
свободно, никога няма да станете по-креативни и по-
щастливи. Ще кажете: „аз пробвах минимализма и той не
работи“, а всъщност няма да сте се освободили от най-
важното – това, което буквално трови живота ви.
 1. Разчистете гардероба си – отделете дрехите, които сте
обличали само веднъж или никога, и тези, които носите
редовно. Най-вероятно те са вашите любими, така че
запазете само тях.
2. Предизвикайте себе си - направете „Проект 333“, който
ще ви помогне да усетите лекотата, ще ви спести време,
разходи и стреса от избора на дрехи и аксесоари всяка
сутрин.
3. Разчистете дома си – освобождавайте се от 3 неща всеки
ден, колкото и малки да са те. Така ще се научите да се
освобождавате от вещите и да не бъдете техен роб. Спрете,
когато усетите лекота, прилив на енергия и идеи – това
значи, че около вас са останали само тези вещи, от които
имате нужда, и няма нищо излишно, което да натоварва
съзнанието ви.
 4. Определете си срок, в рамките на който, ако не
използвате дадена вещ, трябва да се разделите с нея –
например един или три месеца.
5. Разчистете дигиталното си пространство – това ще ви
спести време, ще направи работата ви по-лесна и приятна
6. Разчистете бюрото си – защото е доказано, че иначе ще
се съсредоточавате все по-трудно.
7. Пазарувайте съзнателно – опитайте се да отделите
няколко секунди, в които да прецените дали имате нужда от
всичко, което купувате, дали не го правите само защото е
намалено, има ли с какво да го съчетаете, колко време ще го
ползвате и дали наистина ви носи радост.
8. Опитайте да пътувате с ръчен багаж всеки път, когато е
възможно. Колкото и да не ви се вярва, да носиш малко
багаж, е най-вече въпрос на навик.
9. Уважавайте храната си – спрете да робувате на правила,
като „нека да има“. Правете си списък или пазарувайте
онлайн, за да избегнете импулсивните покупки.
10. Научете се да казвате „не“ – определете приоритети в
живота си. Нека са от три до пет и съобразявайте всяко
решение с тях.
11. Спрете да отлагате – направете си списък с всички
незавършени неща. Започнете да ги изпълнявате едно по
едно, като може да си определите краен срок, за да се
мотивирате.
12. Прекратете болезнените връзки с миналото –
проведете колкото разговори е нужно, за да бъдете сигурни,
че нямате „котви“, които не желаете в бъдещето си.
13. Ценете времето си - спрете да го прекарвате с хора,
които ви действат натоварващо, възползват се от вас или
предават доверието ви.
14. Направете си дъска на вдъхновението – правете си
колажи, слагайте снимки на мечтаната къща, работа,
дестинации. Нека мечтите са пред очите ви, за да може да
правите малки стъпки към тях всеки ден.
15. Дайте положителен пример - ако искате цялото
семейство да живее по този начин, опитайте се да обсъждате
изборите си, вместо да ги налагате, и не забравяйте, че
любовта в семейството е по-важна от всяка концепция и
идеал.
Библиография:
1. The
Telegraph; http://www.telegraph.co.uk/finance/newsbysector/retailandconsumer/807415
6/Ten-year-olds-have-7000-worth-of-toys-but-play-with-just-330.html
2. Affluenza, John De Graaf
3. The Daily Mail; http://www.dailymail.co.uk/news/article-2117987/Lost-today-
Misplaced-items-cost-minutes-day.html
4. The Daily Mail; http://www.dailymail.co.uk/femail/article-419077/Women-spend-years-
life-shopping.html
5. Professional Burnout – Wilmar B. Schaufeli, Bram P. Buunk
6. Collins British Dictionary
7. Human Security Report Project, Uppsala Conflict Data Project, Peace Research Institute
of Oslo
8. Negative psychological effects of watching the news in the television: relaxation or
another intervention may be needed to buffer them!, Szabo A1, Hopkinson KL.
9. A German Representative Community Study - Manfred E. Beutel, Eva M. Klein, Stefan
Aufenanger, Elmar Brähler, Michael Dreier, Kai W. Müller, Oliver Quiring, Leonard
Reinecke, Gabriele Schmutzer, Birgit Stark, Klaus Wölfling
10. Уикипедия - Паник атака