Упътване за

,„Дневник на емоциите”

Какво представлява Дневникът на

емоциите?
„Дневникът на емоциите“ е подходящ начин да
подкрепим детето в това да разбира и да се справя
с неговите чувства. Той ще обогати емоционална-
та интелигентност на детето и ще му помогне
да опознае по-добре вътрешния си свят и този на
другите.
Той се състои от две части.
Първата е въведение в темата за емоциите.
Чрез нея детето се запознава с основни емоции по
достъпен и занимателен начин.
Първата част изисква активното участие на
възрастен – родител, учител или психолог - който
да подкрепя детето в преминаването му през
всеки един елемент.
Дневникът на емоциите много прилича на
лексиконите от нашето детство! И така трябва
да бъде. По-интересен и лек път да говорим
за трудни теми като „Какво мога да правя
като съм гневен?“ или ”Как изразявам своята
благодарност?“.
В тази част детето се свързва със своите умения,
желания, назовава значимите хора за него. Тези
въпроси имат ключова роля за самочувствието
на всяко дете. Мислейки за семейните традиции и
лични способности, детето може да си отговори
на въпроси като “Кой съм аз и с какво съм
ценен/а?“
Втората част на Дневника на емоциите е
свързана с ежедневна употреба. Идеята е да
провокираме детето да използва дневника винаги,
когато преживява силна емоция. Най-добрият ва-
риант е да го поканим да рисува, което ще помогне
на детето да разбере и преодолее емоцията.
Дневникът може да бъде част от ежедневието
на детето и да е негов доверен инструмент за
изразяване и справяне при промени в семейството,
загуба на близки или домашен любимец или просто
да нарисува кое най-много го е впечатлило през
изминалия ден.
 За автора и историята
на Дневника на емоциите

Дневникът на емоциите е създаден от

психотерапевта Маргарита Апостолова. Ето
какво разказва тя за това какво я е мотивирало
да създаде дневника.
„Дневникът на емоциите се появи като идея при
работата ми с децата в лятната занималня на
център Менталика. Всеки ден наблюдавах група от
деца на възраст 7,8 и 9 г. и забелязах нещо интересно.
Част от децата имаха трудност да назовават
как се чувстват, какво искат от връстниците си.
Други изпитваха затруднения, когато нещо им бъде
отказано. И така реших да създам инструмент,
чрез който децата да изразяват и да се справят
с емоциите си. Трябваше ми решение в няколко
аспекта: да разширим речниковия запас от думи
за основни емоциите, да включим рисуването
като един от най-конструктивните начини за
справяне с неизказани преживявания и най-вече
децата да имат място – тетрадка/блокче, което
да използват, когато имат нужда.
И така се роди решението – „Дневник на емоциите“.
1. Колко време отнема?
Попълването на Първа част от дневника отнема
около 5 дни по приблизително 1 астрономиче-
ски час. Това зависи от възрастта и индивидуал-
ността на детето или групата от деца.
Не бързайте! Следвайте подробната инструкция
за последователността на темите.
А що се отнася до втората част на дневника –
съветваме Ви да стане част от ежедневието на
детето.
2. Защо да ползвам този инструмент за
емоционална интелигентност?
От това как се справяме с нашите емоции и как
общуваме с другите зависи всеки аспект от
живота на детето – от това как създава приятели
до това как се справя в ролята на ученик.
3. Кога мога да го използвам?
Този инструмент за развитие на емоционалната
интелигентност може да влезе в употреба винаги.
Използвайте го при трудности в живота на детето
като резки промени, загуби или продължително
оставане вкъщи, заради Covid – ситуацията…
В тези случаи дневникът ще улесни детето в това
да се свърже с неговите емоции, да ги изрази по
конструктивен начин и да се справи с тях.
Разбира се, можете да приложите „Дневника на
емоциите“ без да има конкретен повод, с цел да
помогнете на детето или групата от деца да
разбират и приемат своя вътрешен свят.
4. За кого е подходящ Дневникът на
емоциите?
Дневникът на емоции е авторска програма за
емоционална интелигентност, насочена към деца
на възраст от 5 до 12 години.
Може да се създаде от родител, учител,
психолог и дете или група от деца, може
дори всеки член на многочленно семей-
ство да си изработи свой собствен дневник.

Ролята на детето – детето може да рисува,

говори и играе своите чувства.

Ролята на възрастния – Възрастният има една

основна задача – да осигури възможност на де-
тето да се изразява. Той трябва да зададе ясна
инструкция за това какво се очаква от детето.
Например - „Сега нарисувай дърво, а после ще си
поговорим за него.“ или „Нарисувай как изглежда
гнева според теб.“ След това възрастният трябва
да остави детето да твори. Когато детето е
приключило, можем да попитаме „Разкажи ми за
твоята рисунка?“
5. Какво може да се обърка?
Детето отказва да участва в изготвянето на
дневника
Възможно е темата за чувствата да затрудни
детето и в отговор - да откаже да участва. В
такава ситуация като че ли нуждата от подкрепа
в изразяването е най-голяма. Как обаче можем
да реагираме? Със сигурност не е добра идея да
настояваме и притискаме детето. Това, което
можем да направим, е да предложим различни
варианти, за да му помогнем да преодолее
затруднението: да правим заедно дневника; всеки
и възрастния, и детето да си прави свой собствен
или да започнем с игра.
Детето не харесва рисунките си и ги мачка и
изхвърля демонстративно
С това поведение детето най-вероятно показва,
че има нужда да се почувства значимо и ценно.
Възрастният може да вземе рисунките и да ги
окачи на видно място с думите: „Аз много харесвам
тази рисунка и искам да си я закача, за да я
гледам всеки ден“.
Възрастният е в по-активна роля от детето
Дневникът на емоциите не е учебник за чувствата,
а инструмент за изразяване. Ако възрастният
влезе в ролята на учител по предмета „Емоции“,
то смисълът на упражнението би се загубил. Ако
се усетите в такава позиция, опитайте се отново
да върнете активността на детето в процеса на
изследване.
Възможно е детето да не е словоохотливо и да
ни се стори полезно да запълваме мълчанието
с много думи. Всъщност това не е нужно, дори
може да бъде лоша идея. Опитайте се да дадете
пространство на малчугана да рисува и изследва
по неговия собствен начин.
Възрастният или детето се разплачат
Да, това е напълно възможна реакция, когато
споделяме своите чувства. Можем да реагираме
като отразим емоцията, но не спираме детето в
това да я изрази: „Виждам, че се натъжи. Как-
во се случва?“ или „Разбирам защо се натъжи,
докато говорихме за баба и аз се чувствам по
подобен начин.“
Всъщност една от ползите на „Дневникът на
емоциите“ е, че децата разбират, че няма лоши
чувства, а плачещите или ядосани хора не са
слаби. Напротив, посланието, което даваме, е
неприятните чувства са част от нас и когато
рисуваме или говорим за тях, можем да ги
преодоляваме.
6. От какво се състои Дневникът на
емоциите?
За Ваше улеснение сме подготвили файл, които
можете да изтеглите и да принтирате за директно
приложение. Във файла ще откриете следните
теми с уточняващи въпроси:

Първа част:
• Дървото на живота
• 6 тематични въпросника за 6 основни емоции
• Аз и моето семейство
Втора част:
• Как да използвам дневника всеки ден?
• Допълнителни игри
7.Как мога да използвам дневника:
Ден 1:
От къде да започна?
• Първо подгответе материалите за Дневника
на емоциите като започнете от принтирането
на файла (линк). Осигурете корици на дневника
– можете да ползвате картон, мукава или друг
материал. Оформете своеобразна книжка, като
съедините кориците и принтираните листи с
лепило, коноп или капси. Грабнете флумастери и
моливи и да започваме!
 • Поканете детето да създаде неговия личен
дневник на емоциите с Вашата помощ.
Разположете се удобно – ако е възможно изберете
подходящо място на земята, на което да
се настаните заедно с детето. Важно е да
създадем усещане за свобода на изразяването.
• Въведете целта на заниманието: „Какво ще
кажеш да имаш твой собствен дневник на
емоциите?“ или „Днес ще правим дневник
на емоциите – ти ще рисуваш, а аз ще ти
помагам.“ Можем да попитаме детето: „Какво
са емоциите според теб?“ и „Какви емоции/
чувства познаваш?“.

*Ще видите предложение за кратка дискусия преди

всяка нова стъпка в изграждането на дневника.
Дискусиите въвеждат детето в темата, която
предстои и му дава възможност да сподели своя
опит и мисли.

• Да започнем от изработването на корицата

на дневника. Към детето: „Това ще бъде твоят
личен дневник. За да могат хората да разбират
това, е добра идея да напишеш на предната
корица от рода „Дневник на емоциите на…
Дани“. Разбира се може и да украсиш с рисунки
корицата на твоя дневник.“
Тема 1 : Дървото на живота
Дървото на живота е проективна техника, която
ще помогне на детето да изрази своята представа
за това „КОЙ СЪМ АЗ?“ и „С КАКВО СЪМ ЦЕНЕН?“.
Възрастният също може да нарисува свое дърво на
живота с цел да се създаде усещане за споделяне,
а не на изпит.
• Подгответе детето за темата с кратка
дискусия: „Какви дървета познаваш?“ и „По
какво се различават те?“ и завършете с
„Всичко, което знаеш за дърветата, ще ни е
полезно днес.“
• Поканете детето да нарисува дърво.
Осигурете му необходимото време да завърши
рисунката си.
 • Започнете разговор за различните елементи
на дървото. Детето може да променя рисунката
си по време на дискусията.
„Ако си представим, че си нарисувал/а не прос-
то обикновено дърво, а дървото на твоя живот,
хайде да видим от какви части е изградено: Ко-
рените могат да бъдат нашето семейство или
откъде идваме. Знаеш ли какво е името на тво-
ето/нашето семейство?..“

• Въпросите могат да се формулират по

различен начин зависимост от това от кога са
зададени. Ако родителят би попитал детето си
– „Хайде да помислим какви традиции имаме
в нашето семейство?“, един учител би задал
същия въпрос по следния начин:
„Знаете ли какво са семейните традиции?
Да, това са неща, които правят семействата
заедно всяка Коледа или пък през уикенда. А
какви традиции има във вашето семейство?“
• Преминавайте през въпросите за всеки
един елемент от дървото последователно
и под формата на разговор/беседа. Важно е
да запазите любопитството на детето и го
превърнете в активен участник.
• „Какви са моите умения?“ е един от въпроси-
те, който може да затрудни детето. Насоче-
те го с конкретни примери като: мога да карам
колело, знам таблицата за умножение или мога
да тичам много бързо.
• В тази част от дискусията възрастният
може да посочи умение, което е наблюдавал в
личността на детето, например: „Забелязвал/а
съм, че можеш да се извиниш, когато си сгре-
шил/а“. „Впечатлявам се от това как с лекота
споделяш играчките си.“ или „Мисля си, че ти
си способен да си добър с другите. Сещам се
когато бях болна и ти ми донесе кърпички.“
• Важно е да бъдете максимално искрени, когато
назовавате социално умение, което според
Вас притежава детето. Избягвайте оценъчни
 коментари от рода на: „Ти си много добър!“ или
„Ти си много умен!“.
Ден 2: Да си поговорим за чувствата РАДОСТ и
ТЪГА (галерия)
Ден 3: Да си поговорим за чувствата СТРАХ и
ДОВЕРИЕ (галерия)
Ден 4: Да си поговорим за чувствата ГНЯВ и
БЛАГОДАРНОСТ (галерия)
• През ден 2,3 и 4 от усилената работа по
дневника децата и техните ментори работят
с 6-те основни емоции.
• За всяка една емоция има зададени по няколко
въпроса. Децата могат да отговарят на всеки
един от тях с рисунка или в свободен текст.
Част от въпросите помагат на детето да
свърже емоцията с познато усещане или образ.
Това са въпросите за оприличаване на емоцията
с цвят, животно и природна стихия. Тези
въпроси активират всички сетива и помагат на
детето да се свърже с преживяването.
• Преди всяка нова тема отново започвайте
с дискусия: „Сега ще си говорим за радостта.
Кога за последно си се чувствал/а радостна?“;
или „Вече знаем много неща за гнева – как
 изглежда, какъв цвят е и какво можем да
правим, когато се чувстваме ядосани. А кое
според теб е противоположното чувство на
това да си гневен?... Може би е това да си
благодарен на някого?“…
• След всеки въпросник за дадена емоция детето
има възможност да нарисува как изглежда в
неговия свят гневът, радостта, страха и т. н.
Тези части от дневника са озаглавени „Чувствам
се радостен, когато…“ или „Чувствам се
ядосан, когато…“. Важно е малчуганът да
свърже абстрактната представа за емоцията
с конкретна ситуация от своя опит.При
последната двойки емоции гняв - благодарност
има възможност за рисунка на срещата на Гнева
и Благодарността
• Няма верни или грешни отговори в Дневника
на емоциите. Той може да е повод за споделяне
и изразяване. Ако нещо Ви притеснява в
отговорите на детето, можете да споделите
своето мнение по даден въпрос без да
отхвърляте неговите разсъждения.
Пр. Дете: „Когато съм гневен , мога да ударя този ,
който ме е ядосал.“
Възрастен: „Не е приятно да си ядосан. Може би
има друго, което да можем да направим, когато
се чувстваме така. Ти как мислиш?“
(снимки на дневника на емоциите на други деца)
Ден 5: Аз и моето семейство
Последната тематична част от Дневника на
емоциите е посветена на семейството на детето.
Тук възрастният предлага на детето да нарисува
своето семейство. Когато е готово, възрастния
би могъл да зададе следните въпроси

Кого си нарисувал в тази рисунка?

Къде се намират те?
Какво правят те?
Кой е измислил това занимание?
Весело или скучно им е ? Защо?
Втора част:
Как да използвам дневника всеки ден?

Време е да поговорим за ежедневната употреба на

Дневника на емоциите. Както вече сте забелязали
основният метод за изразяване на емоциите,
който препоръчваме, е рисуването.
Всъщност чрез рисунката детето проектира
психологическото си състояние върху хартията.
Рисуването е един безопасен начин за детето да
реализира неизказани чувства като гняв, болка,
вина.

Чрез метафорични образи то разказва за своя

свят. Когато възрастните реагират с възхищение
и интерес към детската творба, детето разбира,
че е ценено и значимо.

Винаги когато детето има силно преживяване,

можем да му подадем дневника на празна страница
с думите “Нарисувай как се чувстваш?“. След
като произведението е готово можем да питаме
за образите в картината, но само до там до
където детето иска да сподели.
Можете да каните детето да рисува в своя дневник
на емоциите в края на всеки ден с думите:

- „Нарисувай кое беше най-важно за теб през из-

миналия ден?“
- „Коя беше най-силната емоция, която изпита
днес?“.

Това е много полезно упражнение за малки и

големи, чрез което ние преосмисляме, анализираме и
интегрираме преживяното всеки ден.
Друга ситуация, в която дневникът би намерил
чудесно приложение, е очакването на важно
събитие – първи учебен ден, раждане на друго дете
в семейството, предстоящо пътуване…

„Скоро е първият учебен ден. Какво ще кажеш

да нарисуваш в твоя дневник как си го предста-
вяш?“

• Допълнителни игри
Предлагаме Ви няколко идеи за това как да
развивате емоционалната интелигентност на
детето в допълнение на „Дневника на емоциите“:
Игра 1: Зони на емоциите
В четирите ъгъла на стая обозначете с цветни
балони или други подръчни материали 4 зони на
емоциите: жълтата е зоната на радостта, синята
– на тъгата, зелената – на страха и червената – на
гнева.
Поканете детето/децата да се разходят в стаята
и да изберат тази зона, в която се чувства в
момента. Когато е готово го попитайте „Аха,
ти си в жълтата зона. Какво те кара да се
чувстваш, щастлив?“ или „Виждам, че в момента
си в червената зона. Какво те ядоса?“
Можете да превърнете споделянето през
цветните зони в традиция, която да се повтаря
всеки ден или един път седмично.
Игра 2: Дърво на желанията
На кадастрон нарисувайте дърво. Залепете го на
видно място. След което поканете всеки член на
семейството или ученик от класа да напише за
какво мечтае най-силно на малко лепящо листче.
Нека всеки да залепи своето желание на Дървото
на желанията. Можете да добавяте желания по
всяко време.
Игра 3: Активити с емоции
След създаването на първата част на Дневника на
емоциите можете да създадете своя собствена
игра. За целта нарисувайте на картон 6 рисунки
за всяка от емоциите: радост, тъга, страх, до-
верие, гняв и благодарност. Могат да бъдат сю-
жетни рисунки, само личица или просто изпишете
наименованията на емоциите. Изрежете ги така,
че да се оформят 6 карти с емоциите.
След това изработете още 3 допълнителни карти
с надпис:
ОБЯСНИ С ГОВОРЕНЕ
ОБЯСНИ С ЖЕСТОВЕ
ОБЯСНИ С РИСУНКА
Вече сме готови да започнем играта.
Всеки тегли по една основна карта и една
допълнителна. Например първият участник в
играта е изтеглил карта с емоцията „страх“
и допълнителна карта „обясни с жестове“, т.е
трябва да изиграе как изглежда страхът, а
останалите трябва да познаят коя е емоцията и
така нататък.
Минималният брой играчи е 2-ма души. Ако играчите
са 4 или повече могат да се разделят в отбори.
Накрая на играта можете да възнаградите
детето/децата с любимо нещо като сладолед или
разходка в парка.

Това беше от мен, Маргарита Апостолова.

Пожелавам Ви много моменти на споделеност и
креативност в това начинание.
Ако имате въпроси и нужда от повече информация,
не се колебайте да се свържете с мен:
0893 78 24 77
mentalika.lozenets@gmail.com
ДЪРВО НА ЖИВОТА
(рисунка)
 ДЪРВО НА ЖИВОТА
(описание на елементите)

Корени

Откъде съм аз? Откъде идва моето семейство?

Какво име носи моето семейство? (сем. Иванови, сем.

Георгиеви)

Какви семейни традиции има в моето семейство?

Ствол

Какви са моите умения/ какво мога да правя?

От кого съм ги научил?

 Клони

За какво мечтая?

Какво искам да ми се случи?

Листа

Кои са хората, които са важни за мен?

В какъв момент съм се чувствал щастлив заедно с всеки от

тях?

Плодове

Кои са нематериалните подаръци, които получавам от

важните за мен хора напр. грижа, любов или защита?
 РАДОСТ

Как изглежда радостта според теб?

Какъв цвят според теб е радостта?

Ако беше животно, какво животно е радостта?

Ако беше сезон или природна стихия, радостта щеше да е:

Радостта приятна или неприятна емоция е?

Чувствам се радостен, когато:

Къде в тялото ти усещаш най-силно радостта?

Какво правя, когато съм радостен/а?

Кои чувства според теб са близки до радостта?

ЧУВСТВАМ СЕ РАДОСТЕН, КОГАТО…
 ТЪГА

Как изглежда тъгата според теб?

Какъв цвят според теб е тъгата?

Ако беше животно, какво животно щеше да е тъгата?

Ако беше сезон или природна стихия, тъгата щеше да е:

Тъгата приятна или неприятна емоция е?

Чувствам се тъжен, когато:

Къде в тялото ти усещаш най-силно тъгата?

Свържи със зелен цвят твърденията, които според теб са
нещата, които можем да правим, когато сме тъжни, а с
червен - нещата, които не трябва да правим:

мога да плача

мога да остана сам/а

Когато съм тъжен: мога да рисувам

мога да удрям себе си или друг човек

мога да говоря с мама и татко

мога да обиждам този, който ме е натъжил

Кои чувства според теб са близки до тъгата?

ЧУСВСТВАМ СЕ ТЪЖЕН, КОГАТО…
 СТРАХ

Как изглежда страхът според теб?

Какъв цвят според теб е страхът?

Ако беше животно, какво животно щеше да е страхът?

Ако беше сезон или природна стихия, страхът щеше да е:

Страхът приятна или неприятна емоция е?

Изпитвам страх, когато:

Къде в тялото ти усещаш най-силно страх?

Свържи със зелен цвят твърденията, които според теб са
нещата, които можем да правим, когато се страхуваме, а с
червен - нещата, които не трябва да правим:

мога да измисля история за моя страх   

мога да рисувам

Когато ме е страх: мога да избягам                       

мога да говоря с мама и татко

Кои чувства според теб са близки до страха?

ЧУСВСТВАЛ СЪМ СЕ ИЗПЛАШЕН, КОГАТО…
 ДОВЕРИЕ

Как изглежда доверието според теб?

Какъв цвят според теб е доверието?

Ако беше животно, какво животно е доверието?

Ако беше сезон или природна стихия, доверието щеше да е:

Доверието приятно или неприятно състояние е?

Към кого изпитвам доверие?

Какво трябва да направи човек, за да му се довериш?

Кои преживявания според теб са близки до доверието?

ИЗПИТВАМ ДОВЕРИЕ КЪМ…
 ГНЯВ

Как изглежда гневът според теб?

Какъв цвят според теб е гневът?

Ако беше животно, какво животно щеше да е гневът?

Ако беше сезон или природна стихия, гневът щеше да е:

Гневът приятна или неприятна емоция е?

Чувствам се гневен, когато:

Къде в тялото ти усещаш най-силно гневът?

Свържи със зелен цвят твърденията, които според теб са
нещата, които можем да правим, когато сме гневни, а с
червен - нещата, които не трябва да правим:

мога да се разходя

мога да рисувам

Когато съм гневен: мога да обиждам този,

който ме е разгневил                             

мога да удрям себе си или друг човек

мога да говоря с мама и татко

Кои чувства според теб са близки до гнева?

 БЛАГОДАРНОСТ
Как изглежда благодарността според теб?

Какъв цвят според теб е благодарността?

Ако беше животно, какво животно е благодарността?

Ако беше сезон или природна стихия, благодарността щеше

да е:

Благодарността приятно или неприятно чувство е?

Към кого изпитвам благодарност?

Как показвам своята благодарност?

Кои преживявания според теб са близки до благодарността?

Когато БЛАГОДАРНОСТТА и ГНЕВЪТ се
срещнали…
АЗ И МОЕТО СЕМЕЙСТВО
ВТОРА ЧАСТ:
(насочващи въпроси)

Нарисувай как се чувстваш

Кое беше най-важно за теб през изминалия ден?
Коя беше най-силната емоция, която изпита днес?
Скоро е първият учебен ден. Какво ще кажеш да нарису-
ваш в твоя дневник как си го представяш?