Professional Documents
Culture Documents
Лиз Бурбо
Благодарности
Благодаря от цялото си сърце на хилядите хора, с които работих в продължение на много
години и без които моите изследвания на травмите и маските щяха да бъдат невъзможни. Благодаря
особено много и на всички онези, които изкараха обучението по „Ефикасни техники във връзка с
Помощта". Благодарение на тяхната способност да се разкриват напълно материалът, послужил за
този труд, беше обогатен в голяма степен. Специални благодарности изказвам на чченовете на екипа
на Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от
елементите в тази книга. Благодарение на всички вас продължавам да поддържам страстта си към
изследванията и да извършвам нови синтези.
За да завърша - много благодаря на тези, които пряко допринесоха за написването на тази
книга, като започна с моя съпруг Жак, който с присъствието си направи по-леки часовете, прекарани
в писане на книгата, след това на Моника Бурбо Шилдс, Одет Пелтие, Мишлин Сен-Жак, Натали
Реймон, Едит Пол и Мишел Дерюдер, които извършиха страхотна работа по коригирането на
ръкописа, и накрая на Клоди Ожие и Елиза Палацо - илюстраторки.
Предговор
Написването на тази книга стана възможно благодарение на постоянството на мнозина
изследователи, които, също като мен, не се поколебаха да обявят публично плодовете на своите
търсения и синтези, въпреки споровете и скептицизма, които те предизвикват. Всъщност
изследователите знаят, че обикновено ще бъдат критикувани, както и публикациите им, и се
приготвят да живеят с тази враждебност. Те са мотивирани от желанието си да облагодетелстват
еволюцията на човека чрез тези, които приемат техните открития. Сред изследователите първият, на
когото държа да благодаря, е австрийският психиатър ЗИГМУНД ФРОЙД за монументалното му
откритие на несъзнателното и за това, че посмя да твърди, че физическото състояние може да има
връзка с емоционалното и умственото измерение на човешкото същество.
Моите благодарности са отправени след това към един от неговите ученици, ВИЛХЕЛМ РАЙХ,
който по мое мнение е великият предшественик на метафизиката. Той пръв действително установи
връзката между психологията и физиологията, доказвайки, че неврозите засягат не само умственото,
но и физическото тяло.
Впоследствие психиатрите ДЖОН С. ПИЕРАКОС и АЛЕКСАНДЪР ЛОУЕН, и двамата
ученици на Вилхелм Райх, създадоха биоенергията, която доказа важната взаимосвързаност на
емоциите и мисленето в желанието да бъде излекувано физическото тяло.
Именно благодарение на трудовете на Джон Пиеракос и на съпругата му Ева Брукс успях да
осъществя синтеза, който ще откриеш в тази книга. След един много интересен стаж, проведен през
1992 г. с БАРИ УОКЪР, ученик на Джон Пиеракос, започнах да наблюдавам и усърдно да изследвам,
за да стигна до синтеза за петте травми и маските, които ги придружават. Впрочем всичко, описано в
тази книга, е било обект на множество проверки от 1992 г. насетне с посредничеството на хиляди
хора, които посещаваха моите ателиета, и с опитите, извлечени от личния ми живот.
Няма нито едно научно доказателство за това, което е изказано в тази книга, но те приканвам да
провериш моя синтез, преди да го отхвърлиш, и най-вече да го опиташ, за да разбереш дали той може
да ти помогне да подобриш качеството на живота си.
Както си могъл да установиш, продължавам да ти говоря на „ти" в тази книга, както съм го
правила и в другите си книги. Ако четеш някоя моя книга за пръв път и не познаваш обучението на
СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО, е възможно някои изрази да те смутят. Например аз правя ясно
разграничение между чувство и емоция, „интелектуалност" и интелигентност, владеене и
контролиране. Смисълът, който давам на тези думи, е добре обяснен в другите ми книги и в
ателиетата.
Всичко написано се отнася еднакво както до мъжкия, така и до женския пол. Когато не е така,
го уточнявам. Също така продължавам да използвам думата БОГ. Припомням, че когато говоря за
БОГ, това се отнася до твоето ВИСШЕ АЗ, твоето истинско същество, това АЗ, което знае от какво
наистина се нуждаеш, за да живееш в любов, щастие, хармония, спокойствие, здраве, изобилие и
радост.
Пожелавам ти да изпиташ също толкова удоволствие в следващите глави, колкото изпитах аз,
когато споделях моите открития.
С обич, Лиз Бурбо
ГЛАВА 1
Създаването на травмите и маските
Когато едно дете се ражда, дълбоко в себе си то знае, че причината, поради която се въплъщава,
е да бъде каквото е, преживявайки множество опитности. Впрочем, неговата душа е избрала
семейството и околната среда, в които се ражда, с много ясна задача. Ние всички имаме една и съща
мисия, идвайки на тази планета: мисията да преживяваме опитности, докато успеем да ги приемем и
да започнем да се обичаме чрез тях.
Докато дадена опитност се преживява с неприемане, сиреч с осъждане, с вина, със страх, със
съжаление или всякаква друга форма на неприемане, човек непрестанно привлича към себе си
обстоятелствата и хората, които го карат да преживява отново и отново тази опитност. Някои не само
експериментират един и същ тип събития множество пъти в продължение на един живот, но трябва
да се превъплъщават един или повече пъти, за да успеят да я приемат напълно.
Да се приеме дадена опитност не означава, че тя представлява някакво наше предпочитание
или че сме съгласни с нея. Става дума по-скоро за това да си дадем правото да експериментираме и
да се учим чрез това, което преживяваме. Трябва да се научим най-вече да разпознаваме кое е
полезно за нас и кое не е. Единственият начин да го постигнем е да осъзнаем последиците от тази
опитност. Всичко, което решаваме или не, това, което правим или не, това, което казваме или не, и
дори това, което мислим и чувстваме, води своите последици.
Човекът иска да живее все по-интелигентно. Когато си даде сметка, че дадена опитност
предизвиква вредни последици, вместо да се обвинява за нещо или да се сърди на някого другиго,
трябва просто да се научи да приема, че я е избрал (дори и несъзнателно), за да разбере, че това не е
било интелигентно решение за него. Ще си спомни за това по-късно. Ето по този начин се преживява
дадена опитност в приемане. Обаче ти припомням, че дори и да си кажеш: „Повече не искам да
преживявам това", то започва отново. Трябва да си дадеш правото да повториш няколко пъти една и
съща грешка или неприятната опитност, преди да достигнеш до там да придобиеш необходимата
воля и смелост да се преобразиш. Защо не разбираме от първия път? Заради нашето его, поддържано
от нашите убеждения.
Ние всички имаме множество убеждения, които ни пречат да бъдем това, което искаме да
бъдем. Колкото по-голяма болка ни причиняват тези начини на мислене или убеждения, толкова
повече се опитваме да ги скрием. Дори успяваме да повярваме, че те повече не ни принадлежат. Да
успеем да се справим с тях, означава, следователно, да се превъплъщаваме много пъти. Едва когато
умственото, емоционалното и физическото ни тела се вслушат в нашия вътрешен БОГ, нашата душа
ще бъде напълно щастлива.
Всичко, което е преживяно в неприемане, се натрупва на равнището на душата. И тъй като е
безсмъртна, тя се връща непрестанно под различни човешки форми с натрупания багаж в своята
душевна памет. Преди да се родим, ние решаваме какво искаме да оправим през това следващо
превъплъщаване. Това решение и всичко, което сме натрупали в миналото, не са отбелязани в
съзнателната ни памет, сиреч тази, която е част от интелекта. И едва в течението на живота ние
постепенно осъзнаваме плана си на живот и това, което трябва да оправим.
Когато правя алюзия с нещо „неоправено", винаги имам предвид някаква опитност, преживяна
в неприемане на себе си. Има разлика между това да приемеш някаква опитност и да приемеш себе
си. Да вземем за пример едно младо момиче, което е било отхвърлено от баща си, понеже той искал
момче. В подобен случай да приемеш опитността означава да дадеш право на баща си да е искал
момче и да е отхвърлил дъщеря си. Приемането на себе си за това момиче се състои в това да си даде
правото да се е сърдила на баща си и да си прости, че му се е сърдила. Не трябва да остане никаква
преценка спрямо баща й или спрямо нея самата, само съчувствие и разбиране по отношение на
частта, която страда във всеки един от тях.
Тя ще разбере, че тази опитност е окончателно разрешена, когато си позволи да каже или да
направи нещо, което би могло да накара някого другиго да преживее отхвърляне (което не е нейното
намерение, но резултатът може да бъде същият, ако другият човек преживява травмата от
отхвърлянето). За нея съществува друг начин да разбере, че този вид ситуация наистина е разрешена
и преживяна в приемане: човекът, когото ще отхвърли, няма да й се сърди, тя ще знае, че на всички
хора се случва да отхвърлят някого в дадени моменти от живота си.
Не позволявай на егото ти да ти погажда номера, тъй като то често се опитва по всевъзможни
начини да ни накара да повярваме, че определена ситуация е разрешена. Често ни се случва да си
кажем: „Да, разбирам, че другият постъпи така", за да не трябва да се погледнем и да си простим. По
този начин нашето его се опитва да намери скрит начин, за да сложи настрана неприятните ситуации.
Случва се да приемем дадена ситуация или даден човек, без обаче да сме си простили или да сме си
дали правото да сме му се сърдили и още да му се сърдим. Това се нарича „да приемеш само
опитността". Повтарям: „Важно е да се направи разлика между приемането на опитността и
приемането на себе си". Това приемане се постига трудно, защото егото ни не иска да допусне, че
всички трудни опитности, които преживяваме, имат една единствена цел - да ни покажат, че и ние
постъпваме по същия начин с другите.
Установявал ли си вече, че когато ти обвиняваш някого за нещо, същият този човек обвинява
теб за същото нещо?
Ето защо е толкова важно да се научим да се познаваме и да се приемаме колкото се може
повече. Това ни гарантира, че ще преживяваме все по-малко ситуации, в които ще страдаме. Само от
теб зависи да решиш да се вземеш в ръце, за да станеш господар на живота си, вместо да оставиш
егото си да те контролира. Да се изправиш, обаче, срещу всичко това, изисква много смелост, защото
неизбежно се докосваш до стари рани, които могат да ти причинят силна болка, особено ако ги
влачиш вече няколко живота. Колкото повече страдаш в дадена ситуация и с някакъв определен
човек, толкова по-отдалеч идва проблемът.
За помощ, можеш да разчиташ на твоя вътрешен БОГ, който е всезнаещ (ТОЙ знае всичко),
вездесъщ (ТОЙ е навсякъде) и всемогъщ (ТОЙ може всичко). Тази мощ винаги присъства в теб и
действа. Тя действа по такъв начин, че те насочва към хората и ситуациите, които са ти необходими,
за да израстеш и да се развиеш според плана на живот, избран с раждането ти.
Непосредствено преди да се родиш, твоят вътрешен БОГ привлича душата ти към средата и
семейството, от които ще имаш нужда в следващия си живот. Това магнетично привличане и тези
обективни предпоставки са предопределени, от една страна, от това, което не си успял да преживееш
в любов и приемане в предишните си животи и, от друга страна, от това, което бъдещите ти родители
трябва да лекуват чрез дете като теб. Ето кое обяснява защо често децата и родителите трябва да
лекуват едни и същи травми.
Раждайки се, ти вече не осъзнаваш цялото това минало, защото се съсредоточаваш предимно
върху нуждите на душата ти, която иска ти да се приемеш с твоите успехи, недостатъци, сили,
слабости, желания, твоята личност и т.н. Ние всички изпитваме тази нужда. И все пак малко след
раждането ни забелязваме, че когато се осмелим да бъдем каквито сме, това притеснява света на
възрастните или света на близките ни. От това си правим заключението, че да си естествен, не е
добре, не е правилно. Това откритие е болезнено и предизвиква най-вече у детето гневни кризи. Тези
кризи стават толкова чести, че започваме да смятаме, че са нормални. Наричат ги „детски кризи" или
„юношески кризи". Те може би са станали нормални за хората, но със сигурност не са естествени.
Детето, което постъпва естествено, което е уравновесено и което има правото да бъде такова, каквото
е, не прави този род кризи. За жалост този вид дете почти не съществува. По-скоро съм наблюдавала,
че по-голямата част от децата преминават през следните четири етапа:
След като е познало радостта да бъде каквото е - първи етап от съществуването му, то познава
болката да няма правото да постъпва по този начин, което е вторият етап. После идва периодът на
кризата и на бунта - третият етап. За да намали болката, детето се примирява и накрая си създава
нова личност, за да стане това, което другите искат от него. Някои хора остават като „заседнали" в
третия етап през целия си живот, сиреч те непрекъснато реагират, гневни са или са в ситуация на
криза.
През третия и четвъртия етап ние създаваме множество маски (нови личности), които служат за
това да ни защитават от страданието, преживяно през втория етап. Тези маски са пет на брой и
съответстват на пет основни големи травми, които човека преживява. Многобройните години на
моите наблюдения ми позволиха да установя, че всички страдания на човека могат да се синтезират
в пет травми. Ето ги в хронологичен ред, сиреч в порядъка, в който всяка една от тях се появява в
продължение на един живот.
ОТХВЪРЛЯНЕ
ИЗОСТАВЯНЕ
УНИЖЕНИЕ
ПРЕДАТЕЛСТВО
НЕСПРАВЕДЛИВОСТ
Травми Маски
Отхвърляне Бягащ
Изоставяне Зависим
Унижение Мазохист
Предателство Контролиращ
Несправедливост Скован
Тези травми и тези маски ще бъдат обяснени в подробности в следващите глави. Важността на
маската е в зависимост от степента на травмата. Маската представлява тип личност със свойствения
за нея характер, тъй като са развити множество убеждения и те ще влияят на вътрешното състояние и
на поведенията на човека. Колкото по-тежка е травмата, толкова по-често ще страдаш, което ще ти
наложи по-често да носиш маската си.
Ние носим дадена маска, само когато искаме да се предпазим. Например в случая, когато даден
човек изпитва чувство за несправедливост в резултат на някакво събитие или когато преценява себе
си като несправедлив или когато се страхува, че другите ще го преценят като несправедлив, той носи
маската си на скованост, сиреч придобива поведението на скован и непоколебим човек.
Ето един образ, за да илюстрираме по-добре начина, по който травмата и съответната маска са
свързани. Вътрешната травма може да се сравни с физическа рана, която носиш на ръката си от
дълго време, която не забелязваш и си занемарил грижите за нея. По-скоро си предпочел да я вържеш
с превръзка, за да не я забелязваш. Тази превръзка съответства на маската. Повярвал си, че по този
начин можеш да се правиш, че не си наранен. Смяташ ли, че действително това е решението?
Разбира се, че не! Ние всички го знаем, но що се отнася до егото, то не го знае. Това е един от
начините му да ни погажда номера.
Да се върнем на този пример с раната на ръката. Да речем, че това порязване ти причинява
силна болка всеки път, когато някой докосне ръката ти, дори и да е защитена от превръзката. Когато
някой те хване за ръката от обич и ти започнеш да викаш: „Ох! Причиняваш ми болка!", можеш да си
представиш изненадата на другия. Дали той наистина е искал да ти причини болка? Не, защото ако
ти страдаш, когато някой пипне ръката ти, то е, защото си решил да не се погрижиш за раната си.
Другият не е отговорен за твоята болка.
Така е с всички рани и травми. Много са случаите, когато се чувстваме отхвърлени, изоставени,
предадени, унижени или с нас се отнасят несправедливо. Всъщност всеки път, когато се чувстваме
наранени, това е нашето его, на което му харесва да вярва, че някой друг трябва да бъде наказан. Това
означава, че търсим да намерим някой виновен. Понякога решаваме, че ние сме този виновен, а в
действителност това не е по-вярно, отколкото когато обвиняваме някого другиго. Нали знаеш, в
живота няма виновни хора - само страдащи. Сега зная, че колкото повече обвиняваме (себе си или
другите), толкова повече една и съща опитност се повтаря. Обвинението служи само да направим
някого нещастен. Но когато гледаме със съчувствие частта от човека, която страда, събитията,
ситуациите и хората започват да се променят.
Маските, които създаваме, за да се предпазим, са видими в морфологията на даден човек, в
неговия външен вид. Често ме питат дали е възможно да се определят травмите при малките деца.
Лично аз се забавлявам, като гледам седемте си внука, които сега, когато пиша тези редове, са на
възраст от седем месеца до девет години. При повечето от тях вече мога да започна да виждам
техните травми във физическия им вид. Травмите, които по-лесно се виждат на тази възраст, са белег
за по-силна травма. Обаче при две от трите ми деца можех да наблюдавам как телата им на възрастни
показват травми, различни от тези, които виждах, когато бяха деца или юноши.
Тялото е толкова интелигентно, че винаги намира начин да ни накара да разберем какво имаме
да оправяме. В действителност нашият вътрешен БОГ го използва, за да ни говори.
В следващите глави ще откриеш как да разпознаваш своите маски и маските на другите. В
последната глава говоря за новите поведения, които трябва да усвоиш, за да успееш да излекуваш
тези травми, на които не си обръщал внимание досега, и по този начин да престанеш да страдаш.
Така преобразяването на маските, които прикриват тези травми, става естествено.
Освен това е важно да не се залавяш за думите, използвани за изразяване на травмите или на
маските. Някой може да е бил отхвърлен и да страда от несправедливост; друг може да е бил
предаден и да преживява това като отхвърляне; трети може да е бил изоставен и да се чувства
унижен и т.н.
Когато прочетеш описанието на всяка травма и нейните характеристики, ще ти стане по-ясно.
Петте описани в тази книга явления могат да приличат на явленията, описани в други
изследвания. Всяко изследване е различно и това, което четеш в момента, няма намерение да отменя
или да замества направените в миналото. Една от тези теории, създадена от Жерар Хюйманс преди
повече от сто години, и днес все още е популярна. В нея намираме следните осем характерологични
типа: страстният, холеричният, нервният, сантименталният, сангвиничният, флегматичният,
апатичният и аморфният. Когато той използва думата страстен, за да опише даден тип личност, това
не пречи на останалите типове да преживеят опита на страстта в техния живот. Всяка дума,
използвана за описване на типовете, е необходима, за да опише доминантния характер на дадена
личност. Така че повтарям - не бива да се залавяш за буквалното значение на думите.
Възможно е докато четеш описанието на поведението и положението на маската на всяка
травма, да познаеш себе си във всяка една от тях. Всъщност обаче се случва много рядко един човек
да има и петте травми. Ето защо е важно добре да запомниш описанието на физическото тяло,
защото то отразява вярно това, което се случва вътре в теб. Много по-трудно е да се разпознаеш чрез
емоционалния и умствения план. Спомни си, че нашето его не иска да бъдат разкрити всичките ни
убеждения, защото именно с тези убеждения ние го храним и то оцелява. Няма да обяснявам повече
егото в тази книга, защото говоря за него подробно в моите книги Слушай своето тяло - твоят най-
голям приятел на Земята и Слушай твоето тяло, още.
Възможно е да реагираш и да изпиташ някои съпротиви, осъзнавайки, че хората, страдащи от
такава травма, реагират срещу определен роднина. Преди да стигна до това заключение, първо
проверих при хиляди хора дали случаят е точно такъв и отговорът беше положителен. Повтарям тук
това, което казвам във всяко ателие, което ръководя: родителят, с когото имаш чувството, че се
разбираш най-добре, когато си бил юноша, е този, с когото имаш да оправяш най-много неща.
Напълно нормално е да ти е трудно да приемеш, че се сърдиш на родителя, когото обичаш най-
много. Първата реакция на тази констатация обикновено е отричането, следва гняв и едва след това
човек е готов да се изправи лице в лице с действителността: това е началото на оздравяването.
Описанието на поведението и на положенията, свързани с различните травми, може да ти се
стори отрицателно. Следователно, разпознавайки една от твоите травми, е възможно да реагираш
срещу описанието на маската, която си създал, за да избегнеш страданието. Тази съпротива е съвсем
нормална и човешка. Дай си време. Спомни си, че също като при хората около теб, когато маската ти
е тази, която те кара да постъпваш по определен начин, ти не си такъв, какъвто си. Не е ли
успокоително да знаеш, че когато дадено поведение те дразни или не ти харесва у другите, това
показва, че тези хора са си сложили маските, за да избягнат страданието? Като си припомняш
постоянно това, ще бъдеш по-толерантен и ще ти бъде по-лесно да ги гледаш с любов. Да вземем за
пример юноша, който се държи „твърдо". Когато откриеш, че той се държи така, за да прикрие своята
уязвимост и страха си, твоята връзка с него става различна, защото знаеш, че той не е нито жесток,
нито опасен. Запазваш спокойствие и дори можеш да забележиш качествата му, вместо да се
страхуваш и да виждаш само недостатъците му.
Окуражително е да знаеш, че дори и да си се родил с травми, които трябва да лекуваш и които
редовно се подновяват от реакциите ти спрямо хората и обстоятелствата около теб, маските, които си
създал, не са постоянни. Прилагайки на практика методите за лечение, препоръчани в последната
глава, ще видиш как твоите маски постепенно ще се смалят и в резултат на това поведението ти ще
се преобрази, а е възможно дори и тялото ти да се промени.
Все пак може да минат няколко години, преди да установиш резултатите във физическото си
тяло, защото то се преобразява винаги много по-бавно, поради осезаемата материя, от която е
съставено. Нашите по-деликатни тела (емоционалното и умственото) отнемат по-малко време, за да
се преобразят в резултат на решение, взето в дълбочина и с любов.
Например много е лесно да желаеш (емоционално) и да си представяш (умствено), че
посещаваш някаква друга страна. Решението да направиш това пътуване може да се вземе за няколко
минути. За сметка на това обаче, преди да си планирал всичко, да си го организирал, да си спестил
необходимите пари и т.н., конкретизирането на това намерение във физическия свят ще отнеме
повече време.
Един добър начин да провериш своите физически преобразования е да си правиш снимки всяка
година. Обърни внимание на това да снимаш в едър план всички части на тялото си, за да можеш
хубаво да виждаш детайлите. Вярно е, че някои хора се променят много по-бързо от други, също
както някои хора могат да успеят да конкретизират своето пътуване по-бързо от други. Важното е
постоянно да продължаваш да работиш върху вътрешното си преобразяване, защото това е, което ще
направи от теб по-щастлив от живота човек.
Докато четеш следващите пет глави, ти препоръчвам да отбелязваш всичко, което ти се струва,
че отговаря на теб, а после да препрочетеш главата или главите, които описват най-добре твоето
положение и най-вече физическия ти вид.
Глава 2
Отхвърлянето
Като не приемаш този родител, е напълно нормално да си решил той да не ти служи като модел.
Ако се виждаш с тази травма, това неприемане обяснява трудностите, които изпитваш да се приемеш
и да се обичаш, при положение, че си от същия пол като този родител.
Бягащият се смята за нищо, за човек без стойност. Именно поради тази причина той ще се
опитва със всички средства да бъде съвършен, за да придобие ценност в своите очи и в очите на
другите. Думата „НИЩО" често присъства в неговия речник, когато говори за себе си или за другите.
Ще го чуеш, например, да казва следното:
• „Шефът ми казваше, че съм нищо, така че напуснах".
• „ Майка ми е нищо, що се отнася до домакинските работи".
• „Баща ми винаги е бил нищо по отношение на майка ми, също както е съпругът ми към мен.
Не я обвинявам, че го напусна".
В Квебек се използва същата дума. Например:
• „Знам, че не струвам нищо, че другите са по-интересни от мен".
• „Без значение какво правя, нищо не се получава, все трябва да започвам отначало"
• „Прави каквото искаш, това никак не ме интересува".
Един бягащ мъж споделяше на едно ателие, че се чувства нищо и за-нищо-не-ставащ по
отношение на баща си. Казваше: „Когато говори с мен, се чувствам смазан и задушен и мисля само
как да избягам, защото пред него губя всякаква сила. Стига ми само присъствието му, за да се
чувствам подтиснат". Една бягаща жена ми разказа, че когато била на 16 години, била решила, че
майка й вече не представлява „нищо" за нея, когато майка й казала, че може да изчезне завинаги, че
може дори да умре, защото това напълно я устройвало. От този момент насетне, за да избяга от
майка си, тя напълно скъсала с нея.
Интересно е да отбележим, че именно родителят от същия пол насърчава бягството на детето,
което се чувства отхвърлено. Ситуация, която често съм чувала, е тази, в която детето иска да
напусне дома и родителят му казва: „Добра идея, заминавай си, ще бъдем свободни!" При това
положение детето се чувства още по-отхвърлено и се сърди още повече на родителя си. Този вид
ситуация се случва с родител, който също страда от травмата на отхвърлянето. Той насърчава
бягството, тъй като този начин му е познат, дори и да не го осъзнава.
Думата „несъществуващ" също е част от речника на бягащия. Например на въпроси като „как е
сексуалният ти живот?" и „какви са отношенията ти с еди-кой-си?", бягащият ще отговори
„несъществуващ", докато повечето хора ще отговорят просто, че не върви.
Той използва също така думата „изчезвам". Например ще каже: „Баща ми се отнасяше с майка
ми като с курва... и на мен ми се искаше да изчезна" или „Исках родителите ми да изчезнат".
Бягащият търси самотата, защото ако получава много внимание, той ще се страхува, че няма да
знае какво да прави с него. Сякаш съществуването му е в повече. Когато е със семейството си или в
независимо каква група, той се заличава. Смята, че трябва да изтърпи куп неприятни ситуации,
сякаш няма правото да възрази. Във всеки случай, той не вижда какво друго би могъл да направи. Да
вземем за пример момиченце, което моли майка си да му помогне в подготовката на домашните, на
което майката отговаря: „Иди при баща ти. Не виждаш ли, че съм много заета, а той нищо не прави?"
Тъй като се чувства отхвърлено, първата реакция на момиченцето ще бъде да си каже: „Това е, не съм
достатъчно послушна, затова майка ми не иска да ми помогне" и ще си намери местенце, където да
остане само.
Обикновено бягащият има много малко приятели в училище, а и по-късно в работата. Смятат
го за самотник и го оставят сам. Колкото повече се изолира, толкова повече сякаш става невидим.
Оказва се в порочен кръг: слага маската си на бягащ, когато се чувства отхвърлен, за да не страда;
става толкова безличен, че другите вече не го виждат. Оказва се все по-сам и по-сам и по този начин
си намира оправдание да се чувства отхвърлен.
Ситуацията, която ще ти опиша, ми се е случвала много пъти в края на моите ателиета, в
момента, когато всеки споделя това, в което ателието му е помогнало. Какво беше учудването ми,
когато установих присъствието особено на един човек, когото изобщо не бях забелязала през двата
дни на ателието! Казах си: „Ама къде е бил той през цялото това време?" Малко след това си дадох
сметка, че има тяло на бягащ и че се е бил постарал да не говори, да не задава въпроси по време на
заниманията и че е бил седнал най-отзад, зад другите, така че да не се вижда много. Когато правя
забележка на такива хора, че са били твърде невидими, те ми отговарят почти неизменно: „Нямах
нищо интересно, което да кажа. Затова не говорих".
Действително, обикновено бягащият говори малко. Ако започне да говори много, то ще е, за да
се опита да бъде оценен и думите му могат да изглеждат горделиви в очите на другите.
Бягащият често има проблеми с кожата, за да не бъде докосван. Тъй като кожата е орган за
общуване, нейният вид може да привлече или да отблъсне другия човек. Проблем с кожата у даден
човек е несъзнателно средство да не бъде пипан и то специално на мястото, където е проблемът.
Много пъти бягащи хора са ми казвали: „Имам чувството, че когато ме пипнат, ме вадят от пашкула
ми". Тази травма на отхвърлянето кара човека да вярва, че ако живее в своя свят, повече няма да
страда, защото той няма да се отхвърли сам и няма да бъде отхвърлен от другите. Ето защо, когато е
в група, често му се случва да не желае да участва и да се заличава. Той се отдръпва в своя пашкул.
Поради тази причина също така бягащият лесно се „отнася". За жалост, по-често това става
несъзнателно, а не обратното. Той дори може да мисли, че това е нормално и да вярва, че и другите
често са „на луната" като него. Често идеите му са разпилени. Понякога можеш да го чуеш да казва:
„Трябва да си събера мислите". Той има чувството, че е на парчета. Това усещане е особено присъщо
на този, чието тяло изглежда като събрано от различни парчета. Чувала съм също така бягащи да
казват: „Чувствам се откъснат от другите. Сякаш изобщо не съм тук". Има даже неколцина души,
които ми казаха, че имат ясното чувство, че имат разделение на тялото в областта на талията - между
горната и долната част на тялото, сякаш някакъв конец ги пристяга на кръста. Познавам една жена,
която усещаше, че този конец я прерязва под гърдите. След като използва техниката на изоставянето,
която преподавам в моите ателиета, тя почувства горната и долната част на тялото й да се съединяват
и беше абсолютно изненадана от това ново усещане. Това й позволи да проумее, че още от детството
си не е била действително в своето тяло. Не й беше познато какво означава да си „стъпил на земята".
Забелязала съм по време на ателиетата, особено сред бягащите жени, че те имат навика да
сядат на стол, като си кръстосват краката под бедрата. Те биха предпочели да седнат на земята.
Когато краката им не са стъпили здраво на земята, те могат да се „отнасят" по-лесно. Това, че са
платили, за да проведат този стаж, означава, че част от тях иска да е там, макар че им е трудно да се
интегрират. Тогава им казвам, че имат избор - могат да отидат „на луната" и да пропуснат това, което
се случва, или да останат „стъпили на земята", където са, и да присъстват на това, което става.
Както казах по-горе, бягащият не се е почувствал приет, нито посрещнат от своя родител от
същия пол. Това не означава, че този родител непременно го е отхвърлил. Той е този, който се е
почувствал така. Същата тази душа се е върнала с травма от унижение, която е трябвало да лекува, и
се е чувствала унижена със същите родители, които са имали същото поведение. За сметка на това,
от само себе си се разбира, че бягащият привлича към себе си повече опитности на истинско
отхвърляне, отколкото някой друг човек, като брат или сестра, които нямат такава травма.
Човекът, страдащ от отхвърляне, непрестанно търси любовта на родителя от същия пол като
неговия било със самия родител, било като прехвърля търсенето си към други хора от същия пол. Той
смята, че няма да бъде завършен индивид, докато не завоюва любовта на този родител. Много е
чувствителен и към най-дребната забележка, идваща от страна на този родител, и лесно се чувства
отхвърлен. Развива злоба, често дори омраза - толкова е силно страданието. Спомни си, че за да
мразиш, се иска много любов. Именно голямата разочарована любов се превръща в омраза. Травмата
от отхвърлянето е толкова дълбока, че бягащият е - сред петте характера - най-склонен към омраза.
Той може лесно да премине от фаза на голяма любов към фаза на силна омраза. Това е белег за
неговото голямо вътрешно страдание.
Не е рядкост бягащият да казва или да мисли, че това, което прави или казва, няма никаква
стойност. Когато получава много внимание, той се обърква, страхува се да не заема твърде много
място. Ако използва повече пространство, смята, че пречи. Да пречи, за него означава, че ще бъде
отхвърлен от човека или от хората, които безпокои, или мисли, че притеснява. Дори в корема на
майка си бягащият не е заемал много място. Той ще продължи да бъде безличен по този начин
толкова дълго, колкото време неговата травма ще продължи да бъде неизлекувана.
Когато говори и някой го прекъсне, непосредствената му реакция е да си помисли, че той не е
важен и обикновено престава да говори. Човек, който няма травмата на отхвърлянето, би си
помислил по-скоро, че това, което говори, не е важно, а не той самият. Бягащият изпитва трудност
също така да каже мнението си, когато не го питат, защото смята, че другите ще се почувстват
засегнати и ще го отхвърлят.
Ако трябва да отправи молба към някого и човекът е зает, той ще остави нещата така и
нищо няма да каже. Знае какво желае, но не смее да го поиска, смятайки, че това не е толкова
важно, за да безпокои другия.
Глава 3
Изоставянето
Глава 4
Унижението
Отвращението е чувство, което мазохистът често изпитва. Той се отвращава от себе си или
другите са му противни. Често си създава ситуации, в които да преживее отвращение, и първата му
реакция е да отхвърли това, което му е противно. Срещала съм много мазохисти, мъже и жени, които
бяха отвратени от родителите си: мръсна майка, прекалено дебела, мързелива или вулгарна; баща
алкохолик, който пуши непрекъснато, мирише лошо или излиза с противни приятели или с други
жени. Дори и като деца тези хора не са искали да канят приятели у дома, което е намалявало
възможността да имат толкова приятели, колкото другите.
За да покажем до каква степен мазохистът изпитва трудност да задоволи собствените си
потребности, е достатъчно да покажем колко често можем да го видим да прави за другите това,
което не прави за себе си. Ето няколко примера:
• Мъж ще помогне на сина си да боядиса своя апартамент, при положение, че не намира време
да изпълни тази задача в собствената си къща.
• Жена ще почисти за гости, но когато е сама, няма да го направи, дори и да предпочита къщата
й да е добре подредена и чиста. Тя не смята себе си за достатъчно важна.
• Жена, която предпочита да изглежда добре, ще се облича хубаво за пред другите, но когато е
сама, ще носи „парцали". Ако някой дойде ненадейно, тя ще се срамува, че са я видели в този вид и
ще иска да се скрие.
Както при всички травми, човек прави всичко възможно, за да не осъзнае своето страдание,
защото изпитва силен страх да не почувства болката, свързана с тази травма. Мазохистът го прави,
като се опитва да бъде достоен на всяка цена. Той често използва изразите „да бъдеш достоен" и „да
не си достоен". Често се преценява като недостоен - например недостоен да бъде обичан или да бъде
признат. И след като гледа на себе си по този начин, той не заслужава да си доставя удоволствие, а
по-скоро да страда. В повечето случаи всичко това става несъзнателно.
На равнището на сексуалността мазохистът обикновено изпитва трудности поради чувствания
срам. С всички табута, предавани при сексуалното възпитание на децата, е нормално човек, който
лесно изпитва срам, да бъде повлиян от понятия като грях, гнусота, мръсотия и т.н., свързани със
сексуалността.
Да вземем за пример дете, родено от неомъжена жена. Ако на него се е гледало като на дете на
срама, травмата е пробудена много рано, всъщност толкова рано, че то ще стане възрастен човек с
много по-изявена травма. Още със зачатието си този човек ще има изкривена представа за
сексуалния акт. Зная, че в наши дни сексуалността е много по-свободна, отколкото някога, но не се
оставяй това да те заблуждава. Все повече и повече юноши и девойки страдат от затлъстяване, което
пречи на мнозина от тях да имат нормален и приятен сексуален живот. Този сексуален срам,
предаван от поколение на поколение, ще бъде преодолян само когато травмата от унижение бъде
излекувана. През годините можах да установя, че по-голямата част от хората, страдащи от унижение,
са от семейства, в които всички членове имат да извършват процеси на сексуално равнище. Не е без
значение, че всички тези души са се привлекли взаимно.
Девойката мазохистка е склонна да се контролира сексуално най-вече за да не причини срам на
майка си, която обикновено е контролираща в това отношение. Девойката научава от майка си, че
сексът е отвратителен и по-късно ще трябва да поработи над себе си, за да успее да се отърси от това
убеждение. Едно младо момиче ми разказа колко го е било срам, след като позволило на едно момче
да го целуне и докосне, когато било на 14 години. На другия ден в училище имала чувството, че
всички я гледат и знаят какво е направила.
Колко млади момичета са се чувствали унижени в момента на идването на първата им
менструация и на появата на гърдите им!!! Някои дори се опитват да смачкат гърдите, когато ги
смятат за твърде големи.
Юношата мазохист също се чувства контролиран на сексуално равнище. Той се страхува много
да не го хванат на място, когато мастурбира. Колкото повече смята, че това е срамно, толкова повече
иска да спре и толкова повече ще бъде привличан от мастурбирането. Ще привлече към себе си и
унизителни и срамни ситуации с родителите си и с приятелите си на сексуално равнище.
Обикновено унижението е по-силно при майките и дъщерите. Колкото повече даден човек е
убеден, че сексът е срамен и мръсен, толкова повече ще бъде подложен на привличане на сексуално
насилие и на злоупотреби през детството и юношеството. И толкова много ще се срамува, че няма да
посмее да говори за това с никого.
Много жени от типа мазохист са ми разказвали, че след като успели да съберат достатъчно
смелост да кажат на майките си, че са преживели насилие или кръвосмешение, отговорът бил: „Ти си
виновна, ти си прекалено секси" или „Просто не е трябвало да го предизвикваш" или „Ти сигурно си
направила нещо, за да ти се случи това". Тази реакция на майката само е задълбочила чувството им
на унижение, срам и вина. Когато една жена си сложи хубава дебела защита под формата на
свръхтегло около ханша, задните части и корема, сиреч около сексуалната област на своето тяло,
можем да заподозрем у нея страх по отношение на сексуалността, причинен от преживени
злоупотреби.
Не е изненадващо да видим толкова девойки и все повече и повече юноши да започват да
дебелеят в момента, когато сексуалните им желания се проявяват по-отчетливо. Това е добър начин
да не бъдат желани, да не привличат сексуално насилие и - несъзнателно - да се лишат от
удоволствието на секса. Колко жени са ми казвали: „Ако имах хубаво слабо тяло, щях да съм много
секси и може би щях да изневерявам на съпруга си" или „Щях да се обличам по-секси и мъжът ми
щеше да ревнува". Установила съм, че по-голямата част от дебелите хора са много чувствени. Тъй
като не смятат, че заслужават да си доставят удоволствие, те така ще се организират, че да се лишат
от него и в сексуалната област.
Така че е вероятно човек, който страда от унижение, да преживява фантазми, макар че никога
няма да посмее да говори за тях, защото това би било срамно. Не само че мазохистите са чувствени,
но те са и сексуални. Те биха правили любов често, ако бяха способни да се оставят да бъдат такива,
каквито искат да са, и най-вече ако си дадяха време да признаят своите истински нужди в тази област
(впрочем, както и в другите сектори). Много пъти съм чувала жени да казват, че когато почувстват
желание да правят любов, не посмяват да кажат на партньора си. Според тях е недопустимо да
безпокоиш другия заради собственото си удоволствие.
Обикновено и мъжът мазохист също няма онзи сексуален живот, който би искал. Той или е
твърде свенлив що се отнася до секса, или обсебен от него и го търси навсякъде. Може да има
трудности на равнището на ерекцията или дори да страда от преждевременна еякулация.
Когато мазохистът си даде правото да обича секса и намери партньор, с когото да може да си
го позволи, той продължава да изпитва трудност напълно да се отпусне.
Срамува се да покаже какво му харесва в секса и да се остави да прави каквото си иска,
например да издава звуци, които да покажат до каква степен обича това.
Изповедта, изисквана от религията, също е била източник на срам за тези, които са били
принудени да се изповядват като млади и особено за младото момиче, което е трябвало да разкрива
сексуалния си живот пред мъж. Тези хора е трябвало да изповядват дори лошите си мисли. Лесно
можем да си представим трудността, особено за девойката, да се изповяда, че е правила любов преди
да се омъжи. Най-вярващите изпитвали срам пред БОГА, защото за тях да разочароват БОГА било
неприемливо и намирали за много унизително да го разказват, особено пред свещеник. Това
унижение оставя особено дълбок белег, за чието изчезване са необходими много години.
Както за мъжа, така и за жената мазохист е въпрос на подчертано усилие да се съблекат на
светло пред нов партньор. Те се страхуват да не се засрамят, когато другият ги погледне, макар че
дълбоко в себе си мазохистите са тези, които изпитват най-голямо удоволствие да се разхождат
голи, когато успеят да си признаят правото на това. Тъй като са чувствени хора, те могат както да
смятат секса за „свински", така и да пожелаят да са още по-„свински" в своята сексуалност. Това
може би е трудно да бъде разбрано от някого, който не е от типа мазохист, но тези, които са такива,
го разбират. Това се отнася за всички видове травми. Човек може по-добре да разбере нещо, когато
преживява опитността от травмата.
Следствие на това, което беше казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от
унижение засяга нашия начин на общуване. Страховете на мазохиста, които му пречат да общува
ясно и да изразява исканията си, са следните: страх да не нарани другия, да не го вземат за егоист,
ако разкрие своите нужди или желания, да не бъде принизен или унижен, да не го накарат да се
чувства като кофа за боклук, да не му кажат или да го накарат да се почувства недостоен. Ако се
виждаш в тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си, и че твоята
травма от унижение взема превес.
Ето няколко неразположения и болести, които могат да се проявят при мазохиста:
• Болките в ГЪРБА и усещанията за тежест в РАМЕНЕТЕ са много чести, защото той поема
много върху себе си. Болката му в гърба се дължи най-вече на чувството му за липса на свобода.
Долната част на гърба е засегната, когато преживяването е свързано с материалните неща, а горната
част на гърба - с областта на емоционалното.
• Може да страда от ДИХАТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ, ако се оставя да бъде задушаван от
проблемите на другите.
• Проблеми в КРАКАТА и в СТЪПАЛАТА, като РАЗШИРЕНИ ВЕНИ, ИЗКЪЛЧВАНИЯ и
СЧУПВАНИЯ, са често срещани. Поради страха му да не би повече да не е способен да се движи, в
края на краищата си навлича физически проблеми, които му пречат да се движи.
• Често се случва да страда от ЧЕРЕН ДРОБ, защото е от хората, които „си причиняват много
жлъч" заради другите.
• Болките в ГЪРЛОТО, АНГИНИТЕ и ЛАРИНГИТИТЕ са други проблеми, с които мазохистът
се среща, защото много сдържа това, което има да каже и най-вече това, което желае да поиска.
• Колкото му е по-трудно да осъзнае нуждите си и да изрази желанията си, толкова повече
нараства вероятността да има проблеми с ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА.
• Освен това, фактът, че не умее да слуша собствените си потребности, често предизвиква
КОЖНИ СЪРБЕЖИ. Знаем, че изразът „сърби ме" означава „имам голямо желание да...", но
мазохистът не си го позволява, защото би било срамно да искаш прекалено много да си доставяш
удоволствие.
• Друг физически проблем, който съм имала възможността да наблюдавам при мазохистите, с
лошото функциониране на панкреаса, което води до ХИПОГЛИКЕМИЯ и ДИАБЕТ. Тези болести се
проявяват при хора, на които им е трудно да си позволят разни сладости, или си ги доставят, но се
чувстват виновни за това или се подлагат на унижения.
• Мазохистът е предразположен също така и към СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ПРОБЛЕМИ, защото
не се обича достатъчно. Не се смята за достатъчно важен, за да си доставя удоволствие. Областта на
сърцето при човека е в пряка връзка със способността му да си доставя удоволствие, с радостта му от
живота.
• Освен това поради убедеността му в страданието, не рядко можем да видим мазохиста да е
принуден да се подлага на множество ХИРУРГИЧЕСКИ НАМЕСИ.
Уточнявам, че всички споменати по-горе болести са обяснени подробно в моята книга Твоето
тяло казва: „Обичай се".
Ако откриеш, че имаш един или повече от тези физически проблеми, това означава, че има
сериозна възможност те да са причинени от поведението на твоята маска на мазохист. Тези болести
могат да се проявят при хора с други травми, но те изглеждат много по-често срещани при хората,
страдащи от унижение.
На равнището на храненето мазохистът често е краен. Или яде лакомо, или приема само малки
порции, за да се накара да повярва, че не яде много, за да не го е срам. Обаче поглъща множество
малки порции, което в крайна сметка прави много. Има моменти на булимия, когато се храни
скришно, без при това да си дава сметка за това, което яде. Той е от хората, които ядат прави, до
кухненския плот например. По този начин той има чувството, че не е ял толкова много, както ако
беше отделил време да седне на масата в кухнята. Предпочита богатите на мазнини храни.
Обикновено се чувства много виновен и се срамува да яде каквото и да е, особено ако това са
храни, които повишават теглото, като шоколада. Една участничка в един стаж ми разказа, че когато
пазарува в бакалията и стигне на касата, за да плати, поглежда всички глезотии в кошницата си и се
срамува от това, което другите хора наоколо могат да си помислят за нея. Тя е убедена, че се отнасят
към нея като към дебела свиня.
Това, че вярва, че яде много, не помага на мазохиста на равнището на теглото му, защото, както
знаеш, винаги ни се случва това, в което вярваме. Колкото повече един човек мисли и се чувства
виновен, че много е ял, толкова повече погълнатата храна ще го кара да дебелее. Ако човек поглъща
много храна и не повишава теглото си, то е, защото няма същото вътрешно поведение, същото
убеждение. Учените ще кажат, че тези двама души имат различен метаболизъм или различна система
на жлезите, които могат да се отразят на физическото тяло, но аз оставам убедена, че системата на
убежденията е тази, която определя типа метаболизъм, типа на системата на жлезите или на
храносмилателната система, които има даден човек, а не обратното.
За жалост мазохистът се отблагодарява на себе си с храна. Това е неговият залък на
спасението, неговият начин да се възнагради. Когато започне да го прави с други средства, ще
почувства по-малка нужда да се компенсира с храни. Не бива да се сърди на себе си за това
поведение, защото сигурно е това, което го е спасявало досега, това, което му е помагало да
продължава да живее.
Според статистиката 98 % от хората, които пазят диета за отслабване, си връщат изгубеното
тегло и дори малко повече, когато започнат да се хранят нормално. Забелязал ли си, че повечето от
тези, които искат да отслабнат, казват, че искат да изгубят от теглото си или че са изгубили от теглото
си? В природата на човека е да пусне в ход всичко, за да си върне това, което е изгубил. Ето защо е за
предпочитане да се използва израза отслабвам, вместо губя тегло.
Имах възможността да наблюдавам, че след многобройни диети хората, които са изгубили и са
си върнали теглото, много често изпитват все по-голяма трудност да отслабнат отново и все по-лесно
качват килограми. Изглежда, че физическото тяло е уморено от работата, която се е изисквала от
него. Далеч по за предпочитане е да приемеш това тегло и да работиш над травмата от унижение
така, както е посочено в последната глава.
За да осъзнае по-добре травмата си от унижение, мазохистът трябва да признае до каква
степен се срамува от себе си или от другите и до каква степен някои хора са могли да се срамуват от
него. Освен това той трябва да осъзнае хилядите пъти, когато сам се унижава, сиреч когато се
принизява и се чувства недостоен. Тъй като често е краен, обикновено той започва с това, че не
вижда никаква срамна ситуация, а впоследствие разпознава огромен брой. Когато това се случи,
първата му реакция е да преживее шок по отношение на всички тези ситуации на срам и унижение, а
после да се смее над тях. Това е началото на излекуването. Друг начин за осъзнаване се състои в това
да си даде сметка, че е от хората, които искат често да поемат на гърба си отговорностите или
ангажиментите на другите.
Ако се виждаш в тази травма от унижение, спомни си, че имаш нужда да работиш най-вече на
равнището на душата, сиреч да се освободиш от травмата на унижението. Ако работиш само на
физическото равнище, като непрекъснато се контролираш да не дебелееш или да отслабваш, ти не си
в съгласие с твоя житейски план и ще трябва да се превъплъщаваш в ново тяло, което може би ще
бъде още по-дебело. Докато си тук, по-разумно е да се организираш, за да направиш това, което ще
освободи душата ти.
Важно е да осъзнаеш, че майка ти или баща също преживяват травмата от унижение. Те я
преживяват с родителя от същия пол като твоя. Проявявайки съчувствие към родителя си, който
преживява тази травма, ще ти бъде по-лесно да го проявиш и към себе си.
Спомни си, че основната причина за дадена травма идва от невъзможността да си простим това,
което причиняваме на себе си, или караме другите да преживяват. Трудно ни е да си простим, защото
обикновено не осъзнаваме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от унижение,
толкова повече това означава, че ти сам се унижаваш, като се принизяваш или се сравняваш с
другите или като унижаваш други хора, срамувайки се от тях, или желаейки да правиш прекалено
много неща за тях. Ние обвиняваме другите за това, което ние правим и не искаме да го видим. Това
е причината, поради която привличаме около себе си хора, които ни показват това, което
причиняваме на другите или на себе си.
Вече споменах, че маската на мазохист изглежда най-трудна за признаване и за допускане. Ако
се виждаш във физическите характеристики на тази маска, но не и в другите, ти препоръчвам да
препрочетеш тази глава няколко пъти в следващите месеци. Малко по малко ситуациите, в които си
преживял срам или унижение, ще изскочат. Важно е да си дадеш необходимото време, за да
признаеш тази травма в себе си.
Глава 5
Предателството
Можеш да предадеш някого или да преживееш предателство по много начини. Според речника
„предавам" означава „преставам да бъда верен на някого или на някаква кауза, изоставям или
издавам някого". Най-важното понятие, свързано с предателството, е вярност, обратното на
предателство. Да бъдеш верен, означава да спазваш ангажиментите си, да бъдеш лоялен и предан.
Можеш да се довериш на верния човек. Когато доверието е разрушено, човек страда от предателство.
Тази травма се пробужда на възраст между две и четири години, в момента, когато се развива
сексуалната енергия, която поражда Едиповия комплекс. Тази травма се преживява с родителя от
противоположния пол. Душата, която иска да работи над тази травма, привлича към себе си родител,
с когото ще има силна връзка на обич и голямо взаимно привличане, следователно силен Едипов
комплекс.
Ето няколко обяснения за тези, които желаят повече информация за теорията за Едиповия
комплекс, създадена от психоаналитика ЗИГМУНД ФРОЙД. Според него ние всички преживяваме
този комплекс, но в различна степен. Всяко дете, особено на възраст от две до шест години, се
влюбва в родителя си от противоположния пол или в лицето, което играе тази роля, защото е на
възраст, когато се развива сексуалната му енергия. От този момент насетне детето започва да
установява контакт със своята жизнена сила, със своята сексуална сила, тази, която представлява
способността му да създава.
Нормално е с раждането си бебето да е слято с майка си и да изпитва голяма нужда от нейното
внимание и от грижите й. Все пак майката трябва да продължи да изпълнява всекидневните си
задължения и да се грижи за другите членове на семейството, както е правела преди то да се появи.
Ако майката отговаря прекалено много на всичките му капризи до степен да се превърне почти в
негова робиня, детето започва да вярва, че може да замести бащата и да изпълни изцяло майка си. В
този случай, все според д-р Фройд, детето няма да мине през едиповата фаза, която е основна в
неговото развитие и това ще бъде много вредно за него на психологическо и сексуално равнище,
когато стане възрастен човек.
Да мине през едиповата фаза, за детето означава да успее да признае, че за неговото създаване е
бил необходим баща. Дори и той да отсъства, майката трябва да накара детето да почувства, че баща
му съществува и че той е толкова важен, колкото е и тя. Щом детето започне да разбира, че е имало
съединяване на двата пола, за да бъде то заченато, то развива интерес към противоположния пол.
Развива несъзнателно желание да направи бебе с родителя от противоположния пол. В същото време
се развива мощта му за създаване. Това обяснява поведението на малките момиченца, които се
опитват да съблазнят баща си, а малките момченца - майка си. Те правят всичко възможно, за да
получат обичта на родителя от противоположния пол. Ще се опитват също така да покровителстват
този родител, въпреки разочарованието, че не получават желаното внимание. Когато родителят от
същия пол като детето нарани родителя от противоположния пол, детето преживява това много
трудно. Понякога някои стигат дотам да пожелаят смъртта на родителя, когото обвиняват.
За жалост в повечето случаи Едиповият комплекс се преживява зле, защото майката развива
силно чувство на притежание по отношение на сина си, а бащата - по отношение на дъщеря си.
Колкото по-обезценен е бащата, дори понякога напълно пренебрегван, толкова по-трудно ще стане
разрешаването на този комплекс. Наблюдавала съм, че тези, които страдат от предателство, не са
разрешили Едиповия си комплекс като деца. Това означава, че привързаността им към родителя от
противоположния пол е прекалено голяма, което се отразява лошо на техните емоционални и
сексуални връзки по-късно. Те ще са склонни непрекъснато да сравняват партньора си с родителя си
от противоположния пол или ще имат многобройни очаквания спрямо партньора си, свързани с това,
което не са получили от родителя си от противоположния пол. В момента на сексуалния акт тези
хора изпитват по-голяма трудност да се отпуснат напълно. Ще се сдържат, защото ще ги е страх да не
бъдат обсебени от другия.
Душата, която се въплъщава с цел да излекува травмата си от предателство, си избира
родители, които използват прелъстяването с детето и които са по-скоро съсредоточени върху себе си.
С такъв вид родители детето е склонно да чувства, че те имат нужда от него и то иска най-вече
родителят от противоположния пол да се чувства добре. Опитва се с всички средства да бъде
специално за този родител. Един мъж, страдащ от травмата от предателство, ми разказваше, че
когато бил малък, майка му и двете му сестри го карали да се чувства по-ценен, като му казвали, че
той единствен успява да направи обувките блестящи по начина, по който той ги лъска, или да
направи пода да блести, когато го мие и маже с паркетин. Така че когато изпълнявал тези две задачи,
той се чувствал специален. Не разбирал, че по този начин позволявал да го манипулират чрез
съблазняването. Ето един пример, доказващ как може в детството несъзнателно да се преживее
предателство.
Детето се чувства предадено от родителя си от противоположния пол всеки път, когато този
родител не спази обещанието си или предаде доверието му. То преживява това предателство най-вече
в своята любовна или сексуална връзка. Например опитът с кръвосмешението е преживяван като
предателство в почти всички случаи на кръвосмешение. Детето преживява предателство всеки път,
когато чувства, че родителят му от същия пол се чувства предаден от другия родител. Чувства го,
сякаш лично на него му се е случило. Чувство на предателство може да бъде преживяно също така,
когато малкото момиченце е поставено настрана от баща си в резултат от идването на бебе момче.
Когато детето започне да преживява опитности, дължащи се на предателство, то си създава
маска, за да се защити, също както в случаите с другите травми. Тази маска в случая е на
КОНТРОЛИРАЩИЯ. Видът контрол, който той упражнява, не е мотивиран от същата причина, както
контролът, упражняван от мазохиста. Мазохистът контролира, за да не се срамува или да не накара
някого другиго да се срамува, докато контролиращият контролира, за да бди добре да спазва
ангажиментите си, да бъде верен и отговорен или за да е сигурен, че другите спазват добре своите
ангажименти.
Контролиращият си създава тяло, което излага на показ силата, властта и което сякаш казва:
„Аз съм отговорен, можете да ми се доверите". Можем да разпознаем контролиращия мъж по
хубавите рамене, по-широки от ханша. Понякога може да се случи така, че да няма голяма разлика
между ширината на раменете и на ханша, но както казах в една от предишните глави, трябва да се
довериш на интуицията си. Когато при пръв поглед даден човек излъчва повече сила в горната част
на тялото си, това е знак за някого, който лесно страда от предателство. Ако обаче видиш мъж с
красиви широки рамене, големи бицепси, издута гръд и носещ прилепнала фанелка, знай, че този
мъж има по-дълбока травма от предателство. При контролиращата жена тази сила е съсредоточена
по-скоро на равнището на ханша, задните части, корема и бедрата. Бричовете при жената също са
част от тази травма. Обикновено долната част на тялото й е по-широка от раменете. Когато човекът
има тяло във формата на круша, колкото по-подчертана е голямата част на крушата, толкова по-тежка
е травмата от предателство.
Все пак в известни случаи можем да наблюдаваме обратното явление. Мъжът може да има
ханш и бедра, които да са по-широки от раменете, а жената може да има тяло на мъж, сиреч широки
рамене и по-тесни ханш и бедра. След много наблюдения и проверки в много подобни случаи,
стигнах до заключението, че тяхната травма от предателство е преживяна по-скоро с родителя от
същия пол, а не толкова с родителя от противоположния пол. Техният Едипов комплекс не е бил
преживян нормално, сиреч с родителя от противоположния пол. Тези хора са били много привързани
към родителя от същия пол и са пренебрегвали другия родител. Но трябва да призная, че подобни
случаи са по-скоро редки. Ето защо тази глава разглежда основно хората, които преживяват тази
травма от предателсво с родителя от противоположния пол. По-често се случва такова тяло да е белег
за травма от отхвърляне, която може да бъде преживявана във фрагментирано тяло.
Като цяло, хората, носещи маската на контролиращия, заемат своето място и са много
физически присъстващи. Често от тях се излъчва едно вижте ме. Често се случва те да имат доста
излишни килограми, но не може да се каже, че са дебели. Бихме ги определили по-скоро като силни
хора. Погледнати в гръб, няма да ни се сторят дебели. Но погледнати отпред, тези хора - и мъжете, и
жените - могат да имат издут корем. Това е техният начин да покажат силата си с издутия корем,
който казва: „Аз съм способен". Източните страни наричат това силата на Хара.
Уточнявам, че повишаването на теглото от когото и да било е свързано с една умствена част от
този човек, която е убедена, че не заема достатъчно място в този живот. Така че излишното тегло не
означава автоматично, че имаме работа с травмата от унижение, обяснена в предишната глава. За
мазохиста неговото тегло е допълнително средство да се чувства унижен. За другите травми
повишаването на теглото е свързано с убеждението, че трябва да заемат повече място. Наблюдаваме,
че бягащият и зависимият са много тънки и дори слаби, не искат да заемат място. Това помага на
бягащия да бъде по-невидим, а на зависимия да изглежда по-слаб, сиреч да кара другите да му
помагат.
Погледът им е интензивен и прелъстителен. Когато контролиращите гледат някого, те имат
дарбата да го накарат да се чувства специален, важен. Те бързо виждат всичко. Интензивността на
техния поглед им помага да видят с един поглед какво става наоколо. Контролиращият използва
много очите си, за да държи другия на разстояние, когато е в отстъпление, или за да фиксира и
проучва другия по начин, който смущава. По този начин той се предпазва да не покаже слабостта си,
уязвимостта си или своето безсилие.
Припомням ти, че когато даден човек притежава само една от споменатите характеристики,
неговата травма не е толкова тежка. Разпознаваме областта, в която даден човек е контролиращ и се
страхува да не бъде предаден, по частта от тялото, която е белег за сила или за власт. Например,
когато жената или мъжът имат силен ханш и издаден корем - като добра защита - това показва гняв,
изпитван спрямо противоположния пол и това най-вече на сексуално равнище. Възможно е човек да
е изпитвал сексуален тормоз като малък или да е бил жертва на сексуално насилие, което обяснява
тази форма на сексуална защита.
Ако се разпознаваш във физическото описание на контролиращия, но си по-скоро интровертен
човек, възможно е за теб да бъде по-трудно да се познаеш в следващите поведения, защото
контролът, който упражняваш, е много по-прикрит, следователно по-труден за осъзнаване. Ако
случаят е такъв, хората, които те познават добре, биха могли да ти кажат, прочитайки следващите
страници, дали носиш маската на контролиращ. Когато човек е по-екстровертен, неговият контрол е
по-видим и по-лесен за установяване.
На равнището на поведението и вътрешните положения на контролиращия силата е
характеристика, обща за всички хора, които страдат от травмата от предателство. За тях е важно да
демонстрират силата и най-вече смелостта си. Твърде взискателни към самите себе си, те искат да
покажат на другите на какво са способни. Те преживяват всяка проява на подлост, сиреч на липса на
смелост, като предателство. Ще се сърдят много на себе си, ако провалят проект, ако не са имали
смелостта да отидат докрай. Много им е трудно да приемат подлостта у другите.
Тъй като изпитват трудност да приемат всякаква форма на предателство, идваща от тях самите
или от другите, те правят всичко, на което са способни, за да бъдат отговорни, силни, специални и
важни хора. По този начин контролиращият задоволява своето его, което не иска да види колко пъти
в седмицата предава себе си или предава някого другиго. Повечето пъти не го осъзнава, защото
предателството е толкова неприемливо, че той не иска да допусне, че може да го направи. Ако
осъзнава, че е предал някого, като например не е спазил някакво обещание, той се извинява по
всякакви начини и дори понякога може да използва лъжа, за да се измъкне. Ще твърди, например, че
е помислил, когато в действителност е забравил това, което е трябвало да направи.
Спомни си, че всяка една от нашите травми е тук, за да ни напомня, че ако другите ни карат да
страдаме, то е, защото и ние го причиняваме на другите или на себе си. Това не може да бъде
разбрано, нито прието от егото. Ако разпознаваш себе си в маската на контролиращия и чувстваш
известна съпротива, докато четеш тези редове, то е, защото егото ти се инати, а не четеш със сърцето
си.
Сред петте травми контролиращият е този, който има най-много очаквания спрямо другите,
защото обича да предвижда всичко и по този начин всичко да контролира. Споменах в една от
предишните глави, че зависимият също има множество очаквания по отношение на другите, но това
са очаквания, които имат връзка с неговата потребност да му се помага и да бъде подкрепян поради
травмата му от изоставяне. По този начин той се чувства важен. Очакванията на контролиращия
спрямо другите имат за цел да проверят дали те правят добре това, което трябва да правят, или дали
той може да им има доверие. Освен това той е по-умел, когато става въпрос да отгатне очакванията
на другите. Често му се случва да каже или да отговори нещо в зависимост от очакванията на
другите, без обаче да има намерението наистина да направи това, което е казал.
Контролиращият е силна личност. Той утвърждава това, в което вярва, със сила и очаква
другите да подкрепят и да се присъединят към неговите убеждения. Бързо си съставя мнение за
другия човек или за някаква ситуация и е убеден, че има право. Утвърждава своята гледна точка
категорично и на всяка цена иска да убеди другите. Често използва израза „Разбрали?", за да е
сигурен, че е добре разбран, убеден е, че когато другият човек го разбира, то той е съгласен с него,
което, за жалост, не винаги е така. Правила съм проверка с много контролиращи хора дали си дават
сметка до каква степен се опитват да ме убедят, когато изразяват пред мен мнението си, и те не го
забелязваха. Всички маски имат една обща точка: в момента, когато човекът носи маска, той не го
осъзнава. За сметка на това обаче, хората наоколо много по-лесно забелязват маската, която този
човек носи.
Контролиращият човек прави всичко възможно да не попада в ситуации на сблъсък, в които
няма да има контрол. Когато се окаже заедно с хора, които смята за бързи и силни, ще се оттегли от
страх, че няма да може да се изправи срещу тях.
Контролиращият е бърз в действията си. Той разбира или иска да разбере бързо и му е трудно,
когато някой отделя много време, за да обясни или да разкаже нещо. Често прекъсва и отговаря още
преди събеседникът му да е свършил. Ако обаче някой друг посмее да се отнесе по същия начин с
него, той ще каже твърдо: „Остави ме да довърша, не съм свършил да говоря!"
Той има много таланти и бързо се изявява. Така че проявява твърде малко търпение към по-
бавните хора. Трябва да полага усилия, за да се държи спокойно с тях. Често това е случай, в който
се опитва да контролира другите. Например да се движи с кола след друг шофьор, който кара бавно,
го прави нетърпелив и често го вбесява. Що се отнася до контролиращия родител, той ще изисква от
децата си да са бързи и да научават всичко много бързо. Същото е и когато се отнася до него. Когато
не става достатъчно бързо за вкуса му и особено когато е притеснен от нещо непредвидено, той
преживява гняв. Много обича да завършва първи, особено на състезание. Да завърши сред първите,
за него е още по-важно от това да прави добре това, което прави. Понякога може да стигне дотам, че
да създаде нови правила на играта, за да бъде всичко в негова полза.
Когато нещата не вървят според очакванията му, той лесно става агресивен, макар и да не смята
себе си за агресивен човек. Представя си по-скоро, че е човек, който утвърждава себе си, силен и
който не позволява на другите да му се качат на главата. Сред петте характера контролиращият е
този, който познава най-много висоти и спадове в настроението си. В даден момент може да е
изпълнен с любов и внимание, а в следващия - да изпадне в гняв поради нещо съвсем дребно. Хората
около него не знаят как да му угодят. Другите често преживяват подобен род поведение като
предателство.
Следователно контролиращият трябва да работи над търпението и толерантността си, особено
когато възникнат ситуации, които му пречат да работи или да прави каквото и да било по своя начин
и според своите очаквания. Например ще направи всичко, за да оздравее колкото се може по-бързо,
ако е болен, за да може да продължи да си гледа заниманията. Когато близките му или тези, които
имат някакви ангажименти към него, са болни, той не проява по-голямо търпение.
Контролиращият е склонен да „мисли в бъдеще време", сиреч да се опитва да предвижда
всичко в бъдещето. Неговата умствена дейност е много активна. Колкото по-силна е травмата,
толкова повече той иска да има контрол над всичко, за да избегне страданието от предателство и
толкова повече му се иска да предвиди бъдещето. Най-големите неудобства от подобно поведение са
в това, че той иска всичко да стане както го е предвидил и е изпълнен с очаквания относно бъдещето.
Това поведение му пречи да изживява в пълнота настоящия си момент. Например докато работи, ще
бъде зает да планира бъдещата си отпуска, а през отпуската ще организира връщането си на работа
или ще се тревожи за това какво става вкъщи по време на отсъствието му. Често бърза много повече
да види какво ще се случи и дали всичко ще стане както го е предвидил, отколкото да се възползва от
настоящия си миг.
Контролиращият обича да пристига по-рано, за да си осигури контрола над всичко. Не обича
да закъснява и не може да търпи хората, които закъсняват, макар че това му дава още една
възможност да ги контролира, като се опитва да ги промени. Става нетърпелив, ако завърши някаква
задача със закъснение или когато някой друг му е обещал да свърши нещо и го предаде със
закъснение. Този трудност се преживява най-вече с хората от противоположния пол, от които се
дразни по-бързо, отколкото от другите. Тъй като е взискателен, често му се случва да не отдели - на
себе си, както и на другите - достатъчно време, за да бъде извършена някаква работа.
Трудно му е да повери някаква задача на някого другиго и да му има доверие. Постоянно ще
проверява дали всичко върви според очакванията му. Изпитва трудност и когато трябва да покаже на
някого как да направи нещо, а другият схваща бавно. Той няма време за губене. Когато повери
някаква работа някому, то това ще са лесни неща или функции, за които няма да съжалява, че не са
добре изпълнени. Ето защо контролиращият трябва да е бърз: той прави почти всичко сам; в
противен случай е зает да надзирава тези, които му помагат.
Сякаш контролиращият има уши и очи по цялата глава, за да проверява какво правят другите и
да е сигурен, че те правят това, което се предполага, че трябва. По-взискателен е към другите,
отколкото към себе си. Но се доверява по-лесно на хората от същия пол като своя, а проверява и
контролира повече тези от противоположния пол. Припомням ти, че травмата от предателство се
събужда при контролиращия всеки път, когато се сблъска с човек, изневеряващ на ангажиментите си.
Тъй като се смята за твърде работлив и отговорен, контролиращият трудно приема мързела.
Според него човек може да мързелува, само след като преди това е изпълнил всички задачи, за които
е отговорен. Да види друг човек, че нищо не прави, особено от противоположния пол, го дразни
невъобразимо. Отнася се с него като с мързеливец и трудно му се доверява. Освен това прави всичко
необходимо, така че всички да узнаят какво е направил, как го е направил и колко е свършил; така
другите ще видят до каква степен той е отговорен и че на него може да му се има доверие.
Контролиращият мрази да му нямат доверие. Той се смята за толкова отговорен и талантлив, че
другите трябва винаги да разчитат на него. Само че не вижда колко му е трудно на него самия да се
довери на другите.
Контролиращият изпитва вътрешна съпротива да се довери на когото и да било, защото се
страхува, че един ден това, че се е доверил на някого, ще се обърне против него. Той трябва
действително да има доверие на някого, за да стане този човек негов довереник. За сметка на това
той пръв ще повтори на другите това, което му е доверено, но от само себе си се разбира, че има
много добро основание да го направи.
Обича да има последната дума в това, което другите казват или правят. Например, ако майка се
кара на детето си и му прави забележка, контролиращият баща, минавайки покрай тях, добавя:
„Разбра ли това, което мама ти каза?" Тази ситуация дори не го засяга, но той все пак се намесва. Ако
това се случи на момиченце, има голяма вероятност то да го преживее като предателство, особено
ако е момиченцето на татко, а той не поеме защитата му, когато майката го наказва. Обикновено
контролиращият обича да има последната дума, ето защо лесно намира какво да добави на всичко...
или почти на всичко.
Той много се меси в работите на другите. Тъй като бързо вижда какво става около него и се
смята за по-силен от останалите, лесно поема цялата отговорност за всичко. Смята, че трябва да
помогне на другите да организират живота си. Не проумява, че постъпва по този начин, за да има
контрол. Занимавайки се с другите, той може да контролира това, което те ще направят, как и кога ще
го направят. Когато контролиращият се занимава с проблемите на другите, той има чувството, че те
са по-слаби от него. Това е прикрит начин да покаже собствената си сила. Докато даден човек не
повярва наистина в силата си, той ще прави всичко възможно да я показва на другите. Да се занимава
с по-слабите е често използвано от него средство с тази цел.
Освен това, контролиращият е много чувствителен, но тази чувствителност не проличава
много, тъй като той е прекалено зает да показва силата си. Видяхме в предишните глави, че
зависимият се грижи за другите, за да си осигури тяхната подкрепа и поддръжка, и че мазохистът
постъпва по същия начин, за да бъде добър човек и да не причини срам на никого. От своя страна,
контролиращият се занимава с работите на другите, за да не страда от предателство или за да е
сигурен, че останалите ще отговорят на неговите очаквания. Ако виждаш, че си от типа човек, който
смята, че е отговорен да подрежда живота на тези, които обича, ти препоръчвам добре да разгледаш
мотивацията си.
Егото на контролиращия лесно взема надмощие, когато някой го порицава за това, което прави,
защото не обича да бъде надзираван, особено от друг контролиращ. Изпитва силни затруднения с
авторитарните личности, защото смята, че те искат да го контролират. Той намира основание за това
и винаги изтъква някаква добра причина, за да направи нещата по свой начин. Доста трудно допуска
страховете си и не иска да говори за слабостите си. Впрочем още много млад контролиращият
започва да казва: „Аз съм способен, остави ме да го направя сам". Иска да прави нещата по свой
начин, но обича другите да го признават, да го поздравяват и най-вече да забелязват това, което
прави.
Не иска да показва своята уязвимост от страх, че някой може да се възползва от нея и да го
контролира. Обича да се показва храбър, смел и силен колкото е възможно по-често.
Обикновено обаче прави нещата на своя глава. Казва на другите това, което искат да чуят, но не
държи сметка за това и накрая постъпва по своя си начин. Ето един пример за такова поведение.
Веднъж двамата със съпруга ми бяхме наели един човек от типа контролиращ за ремонт вкъщи.
Обяснявайки на този господин това, което исках да направи, и откъде исках да започне, видях, че не
беше съгласен и че не му харесваше аз да му казвам какво трябва да прави, тъй като той беше
специалистът по ремонтите. Така че той се опита да ме убеди относно начина, по който той виждаше
нещата, без да държи сметка за нашите приоритети. Казах му, че разбирам неговата гледна точка, но
че за да отговори на нашите потребности, ние със съпруга ми предпочитаме друго.,, Много добре!",
отговори ми той. Въпреки това два дни по-късно открих, че беше постъпил на своя глава така, както
той искаше. Когато му казах колко съм недоволна, тъй като това не беше същото, което бях поискала,
неговите оправдания вече бяха готови. Направи така, че последната дума да е негова, защото вече
беше много късно да се започва отново.
По-горе споменах, че контролиращият не обича авторитарните хора, но той дори не си дава
сметка в колко много случаи дава заповеди и бързо решава вместо другите. Изпитвам голямо
удоволствие да наблюдавам контролиращ, който заема ръководен или надзорен пост в обществено
място като ресторант, болница, магазин и т.н. Той иска да знае всичко, което се случва; дава си
мнението, без някой да му го е поискал; изглежда така, сякаш не може да се възпре и да не добави
собствения си коментар към това, което другите правят или казват.
Веднъж наблюдавах в един ресторант един контролиращ сервитьор, който се караше на друг
сервитьор, който притежаваше всички характеристики на бягащия. Контролиращият непрекъснато
казваше на бягащия кого трябва да обслужи и какво трябва да направи. Бягащият вдигаше очи към
небето в знак на отчаяние. Тъкмо бях споделила моите наблюдения със съпруга ми, като му казах, че
тези двамата май ще стигнат накрая до хубава разправия, когато младият бягащ, който ни сервираше,
се насочи към нашата маса и започна да ни разказва до каква степен това положение е трудно за него
и че възнамерява скоро да напусне работата си.
Познавайки травмите, не бях изненадана да чуя тези думи, защото бягащият, който се чувства
отхвърлен, предпочита да избяга, вместо да се изправи очи в очи с положението. Най-интересното в
тази история е, че контролиращият сервитьор дори не беше собственик или началник. Той беше
сервитьор също като бягащия и се беше заел да направи от него също толкова добър сервитьор като
себе си. Контролиращият очевидно изглеждаше над това положение и добре контролираше
клиентелата. Изглеждаше много горд от себе си и нямаше вид, че си дава сметка за контролиращото
си поведение. По-скоро беше зает да показва на шефа си, че е добър работник и че той може да му
има доверие във всяка една ситуация. Според него другият сервитьор трябваше да му бъде
признателен за помощта, която му оказваше. Това, което ние наричаме контрол, контролиращият
определя като помощ.
Тъй като със съпруга ми често се храним в ресторанти по време на нашите пътувания, смятам,
че е много полезно да познавам различните типове травми, защото това ми помага да определя
начина, по който да се отнасям със сервитьорите. Например зная, че ако направя неучтива забележка
на контролиращ сервитьор или ако му посоча грешка, която е допуснал, той веднага започва да се
оправдава и дори може да излъже, за да спаси репутацията си и да не изгуби имиджа си. Ако моят
подход към него е контролиращ, не получавам това, което искам. Той трябва да чувства, че всичко
идва от него, а не че му е наложено от някого другиго. Преживяла съм няколко опитности, когато
сервитьорът нарочно ме караше да чакам, само за да ми покаже, че последната дума ще е негова.
Когато някой се опита да убеди контролиращия в някаква нова идея, той лесно става скептичен.
Най-трудното нещо за него е да бъде хванат с изненада, да не е имал време да се подготви. Като не е
готов, той рискува да изгуби контрола и следователно да бъде контролиран.
Тъй като ефектът от изненадата е емоция, която му е трудно да преживее, първата му реакция е
да се оттегли и да остане в състояние на тревога. Той трябва да се подготви за всякаква евентуалност
и обича предварително да помисли за всички възможности, за да бъде готов. Не разбира колко пъти
самият той може да променя идеите си и да поставя близките си в положения на изненада, дължащи
се на промяна в последния момент. Когато той решава, тогава си дава правото да променя лесно
идеите си.
Една жена с травма от предателство ми разказваше, че когато била малка, винаги се опитвала да
отгатне реакциите на баща си - реакции, които преживявала много трудно. Когато очаквала баща й да
я удари, защото е направила нещо лошо, той не я пипвал. Когато предполагала, че ще получи похвала
за добрите си бележки в училище, той я удрял, без тя да можела да разбере откъде идвал гневът му.
Този пример добре илюстрира факта, че нейната травма от предателство привличала към нея този
вид поведение, както и травмата от предателство на баща й, която го карала да се държи по този
начин. Сякаш бащата изпитвал странно удоволствие да я изненадва, да не отговаря на нейните
очаквания, които като че ли познавал предварително. Това се обяснява със сливането между баща и
дъщеря или между майка и син, които преживяват този вид травма. Всяко непредвидимо поведение
от страна на родителя обикновено поражда чувство на предателство у детето от контролиращ тип.
Контролиращият много бързо започва да третира другите като лицемерни, поради голямото си
недоверие. Обаче със своето манипулативно поведение много често той самият може да бъде
преценен като лицемерен. Например, когато нещата не вървят, както му се иска на него, това го
разгневява и той може да говори зад гърба на съответния човек с всеки, който би искал да го
изслуша. В този момент не разбира, че той самият е лицемерен.
Контролиращият изпитва ужас да го лъжат. Той ще каже: „Предпочитам да ме ударят,
отколкото да ме излъжат". Самият той често лъже, но за него това не са лъжи. Лесно намира добри
основания, за да деформира истината. Лъжите му, които обикновено са по-изкусни, са необходими,
мисли той, за да постигне своите цели или за да се обоснове. Например, както споменах по-горе, той
лесно отгатва очакванията на другите и често им казва това, което те искат да чуят. За жалост, не
може винаги да удържа на думата си, защото се ангажира, без да е проверил дали може да спази
ангажиментите си. Така че намира всякакви извинения, дори това да каже, че изобщо не си спомня
да се е ангажирал. Останалите приемат това като лъжа и го преживяват като предателство. От своя
страна, контролиращият изобщо не вижда това като лъжа. Той може да определи този вид поведение
като израз на своите граници например. И по парадоксален начин много трудно преживява факта, че
някой може да не му повярва. Ако не му се довери, той се смята за предаден. Именно за да избегне
това мъчително чувство на предателство, той прави всичко възможно, за да му имат доверие.
В моите ателиета много жени са се оплаквали от своите съпрузи, които ги манипулират и
контролират, като често лъжат. След като проверявах, се оказваше, че повечето от тези мъже бяха
контролиращи. Не казвам, че всички контролиращи хора лъжат, но това изглежда още по-вероятно
при тях. Ако се разпознаваш в тази травма, силно ти препоръчвам да си много внимателен, защото
най-често лъжецът не смята, че лъжите му са истински или дори не си дава сметка, че лъже. Даже би
могъл да попиташ тези, които добре те познават, дали имат впечатление или дали са забелязвали, че
ти се случва да лъжеш.
Контролиращият не може също така да търпи хората, които мамят. Когато обаче самият той
мами, когато играе на карти например, твърди, че го прави, за да разсмее другите или за да провери
дали ще забележат. Ако мами в данъчната си декларация, ще каже, че всички го правят.
Освен това контролиращият не обича да бъде поставен в ситуация, в която да трябва да
докладва за действията на някого другиго, за някой колега в работата, например. Той знае, че ако
някой постъпи така с него, ще го преживее като предателство. Така че той не иска да причинява
същото на другите. Преди няколко години в представителството на СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО една
нова служителка, която трябваше да дава информация на клиентите по телефона, им даваше неточни
информации. Това продължаваше вече няколко седмици, когато го научих от друга служителка. Така
че попитах този, който работеше до нея, дали е забелязал какво става, за да проверя случая. Той ми
призна, че е знаел още от началото, но че докладването на глупаците не е част от задълженията му.
Можеш да си представиш как контролиращата част в мен, която винаги е държала на репутацията
на СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО, беше бясна.
Всъщност за контролиращия репутацията е много важна. Когато някой направи или каже
каквото и да било, което би могло да засегне добрата репутация, която той се опитва да поддържа,
той се чувства обиден и гневен, защото го преживява като тежко предателство. Ще стигне дотам да
излъже, за да запази добрата си репутация. Да има репутацията на човек, на когото може да се има
доверие, отговорен и който си гледа добре работата, е това, което е най-важно за него. Когато говори
за себе си, не се разкрива напълно. Говори само за това, което му дава добрата репутация.
Дори му е трудно да стане поръчител на някого за паричен заем, защото се страхува за
репутацията си, ако другият не плаща задълженията си. Ако след зрели размишления реши да
поръчителства за друг човек, а този човек не спазва ангажимента си да плаща, контролиращият
преживява това като важно и трудно за преживяване предателство. Той е също така от хората, които
не обичат да имат дългове, и когато вземе пари назаем, ги връща възможно най-бързо, за да запази
добрата си репутация.
Забелязала съм също така, че контролиращите родители постъпват повече така, че да запазят
добрата си репутация, отколкото с оглед на щастието на децата си. Те ще се опитват да ги убедят, че е
за тяхно добро, но децата не са глупави. Те знаят кога родителите им мислят по-скоро за себе си.
Контролиращият родител иска да решава вместо децата си, докато този, който мисли наистина за
щастието на децата си, ще отдели време да разговаря с тях за това, което би ги направило щастливи.
Контролиращите хора не обичат да се оказват в ситуация, в която да не могат да отговорят на
някакъв въпрос. Точно по тази причина, като цяло, те се интересуват от познанията и обичат да
научават различни неща по различни теми. Когато им се зададе въпрос, те се опитват да отговорят с
риск да кажат каквото и да е, защото им е много трудно и дори невъзможно да признаят: „Не зная".
Другият, забелязвайки веднага, че те не знаят отговора, може да остане с впечатлението, че го лъжат.
Когато някой каже: „Не знаех...", контролиращият се чувства почти длъжен да отговори: „Аз го
знаех. Не зная къде го бях научил, но го знаех" или „Научих това от еди-къде-си". За жалост, това не
винаги е вярно. „Знаех го" е израз, често използван от контролиращия.
Чувства се оскърбен, когато някой се занимава с неговите неща, без да му е разрешил. Ако
някой прочете пощата му, например, може да изпадне в страхотен гняв. Ако някой друг се намеси
или отговори вместо него, когато той присъства, пак ще се почувства обиден, защото ще смята, че
другият няма доверие в неговите способности. Не си дава сметка, че често му се случва да се
намесва и да говори вместо другите. Например контролиращ мъж, женен за зависима жена (травма
от изоставяне) обикновено постоянно ще й казва как и защо да прави това или онова. За жалост
такава жена търпи мълчаливо.
Трябва да добавя, че в една двойка, в която единият от партньорите е контролиращ, а другият -
зависим, първият най-често е зависим от слабостта или зависимостта на другия. Той мисли, че е
силен, понеже контролира другия, но всъщност той изпитва просто друга форма на зависимост.
Когато двама контролиращи живеят заедно, това е по-скоро връзка на власт.
Всички посочени примери са преживени като предателство от страна на контролиращия. Ако
това те е изненадало, то е, защото твоето определение на думата „предателство" е твърде ограничено.
Що се отнася до мен, аз съм работила в продължение на много години над разбирането на това
явление. Много добре виждах в тялото си, че имам травмата от предателство, но не успявах да
направя връзка между това, което се случваше в живота ми, и тази травма. Най-трудно ми беше да
направя връзката с моя баща, с когото преживявах много силен Едипов комплекс. До такава степен го
обожавах, че не виждах как е възможно да се чувствам предадена от него и най-вече да допусна, че
бих могла да му се сърдя.
След много години успях да се съглася, че той не отговаря на моите очаквания за отговорен
мъж. Произхождам от семейство, в което обикновено жените вземат решенията, а мъжете ги следват.
Открих това поведение при моите родители, както и при чичовците и лелите ми. Направих си извода,
че жените поемаха всички отговорности, защото бяха по-силни и по-способни. В такъв случай
мъжете бяха слаби в моите очи, защото не контролираха нищо. В действителност виждането ми беше
погрешно, защото от това, че даден човек не взема решения, не следва, че е безотговорен. Така че
трябваше да дам ново определение на думите „отговорност" и „ангажимент".
Когато отделих време да премисля отново това, което се беше случило в детството ми, осъзнах,
че майка ми беше тази, която вземаше повечето решения, но баща ми винаги спазваше
ангажиментите си към нея и поемаше своите отговорности. Когато някое от решенията, които майка
ми беше взела, се окажеше не най-доброто, моят баща поемаше последиците наравно с нея. Така че
беше отговорен човек.
За да успея да разбера понятието за отговорност, привлякох към себе си първия си съпруг и
двама синове, които смятах за безотговорни и които се опитвах да контролирам доста дълго време,
преди да осъзная, че мнението ми беше това, което обикновено имат всички хора. Това обяснява
защо се пазех от противоположния пол, впрочем както всеки контролиращ. За да си помогна да
излекувам травмата си от предателство, привлякох към себе си втори съпруг, който също
преживяваше травма от предателство. Благодарение на него мога да проверявам всеки ден моя
напредък и следователно намаляването на тази травма. Мога да видя голямата разлика между
поведението ми към него и поведението, което имах към бившия си съпруг.
Контролиращият изпитва също така страх от ангажирането и това се дължи на още по-голям
страх: страхът от неспазване на ангажимента. Той смята, че да не удържиш на думата си и да не
спазиш ангажимента си, са синоними на предателство. Така че се смята задължен да държи на
думата си и ако поеме много ангажименти, ще се чувства като затворник. Вместо да се отказва от
ангажиментите си, той предпочита да не се ангажира. Познавам един човек, който винаги иска
другите да се ангажират да му телефонират. Освен това иска да знае деня и часа, когато ще се обадят.
Ако някой забрави да му се обади, той ще се свърже с човека, който не е спазил ангажимента си, за
да му каже какво мисли. Той не осъзнава, че изисква прекалено много от другите и че самият той
трудно се ангажира и никога не се впуска по този начин. Като го наблюдавам, осъзнавам голямото
количество енергия, необходима, за да се контролира всичко по този начин. Това поведение може
само да му помогне да продължи да подхранва своята травма от предателство.
Между другото мисля за един мъж, който днес е на повече от шестдесет години и който като
млад живееше с майка си. Тя излизаше с всички мъже, които не се колебаеха да харчат много за нея.
Когато той беше на 15 години, майка му замина с един от тях, защото този мъж беше готов да
похарчи цяло състояние за нея. Тя остави сина си в пансион, което го накара да започне да страда от
изоставяне и най-вече от предателство. Когато на свой ред и той стана възрастен човек, неговият
начин да привлича жени беше да харчи много за тях и да не се ангажира истински в нито една
връзка. Смяташе, че по този начин си отмъщава на майка си, но в действителност той трябва да
лекува същата травма, както мъжете, които осъждаше, че съблазняват майка му с парите си.
Много често се случва също така да чуя участнички в моите ателиета да разказват, че когато
забременеели от мъж, който не искал да се ангажира, той настоявал много да направят аборт. Този
вид инцидент при тези, които страдат от травмата от предателство, прибавя нов слой към тяхната
травма. За тях е много трудно да приемат идеята, че другият отказва да поеме отговорността за
детето, което иска да се роди.
По-горе споменах, че контролиращият не се доверява лесно. Обаче ще се доверява по-лесно,
ако няма сексуален интерес. Той е голям съблазнител, но докато травмата е още тежка, той
предпочита хората от противоположния пол да са му приятели, а не любовници. Често използва
съблазняването, за да манипулира другите, и обикновено успява много добре. Той е специалист в
изнамирането на всякакви средства за прелъстяване. Контролиращият ще бъде, например,
любимият зет за тъща си, защото ще я съблазни с красивите си думи. Обаче в присъствието на друг
прелъстител много внимава. Веднага разбира, когато някой друг се опита да го съблазни, и не се
поддава. Когато говоря за съблазняване, това не означава непременно съблазняване на сексуално
равнище; той може да го използва във всички области на живота.
Най-големият страх на контролиращия е РАЗДЕЛЯНЕТО във всичките му форми. Това е типът
личност, който най-тежко преживява раздялата на дадена двойка, както и каквато и да било форма на
разделяне. За контролиращия това е сериозно поражение. Ако раздялата идва от него, той се
страхува да не предаде другия и да не го обвиняват като предател. Освен това, раздялата му
припомня, че не е имал контрол над връзката. Обаче изглежда, че контролиращите са тези, които
най-често преживяват раздели, скъсвания. Ако ги е страх да се ангажират, то е също така и защото ги
е страх от раздялата. Този страх ги кара да привличат към себе любовни връзки, в които партньорът
не е свободен да се обвърже. За тях това е добър начин да не виждат, че всъщност те самите са тези,
които не искат да се обвързват.
Когато двама контролиращи живеят заедно и връзката им не върви, те непрестанно отлагат
момента, в който трябва да си признаят, че за тях ще е по-добре да се разделят. Когато станат двойка,
те са или единият или другият. Или се чувстват като слети, сякаш всеки от тях е част от другия, или
се чувстват разделени, особено когато партньорът не ги признава според техния вкус. За
контролиращия да бъде разделен означава да се чувства разкъсан или отделен от другия. Впрочем
думата „разделен" често е използвана в техния език. Той например ще каже: „Чувствам се отделен от
тялото си". Веднъж една жена ми разказа, че веднага щом се стигне до някакво неразбирателство със
съпруга й, тя се чувства като разрязана на две, отчаяна и се страхува от раздяла. В подобна ситуация
напълно губи доверие в себе си. Тази дама страда освен това и от травма от изоставяне, което
удвоява страха й от раздяла.
Според моите наблюдения травмата от изоставяне се развива преди травмата от предателство
при по-голямата част от контролиращите. Тези, които още много млади решават да не виждат своята
зависима част (своята травма от изоставяне), развиват необходимата сила да скрият травмата си от
изоставяне. Именно в този момент започват да развиват маската си на контролиращ. Ако внимателно
наблюдаваме такъв човек, можем да видим маската на зависим в очите му (тъжни очи или сведени
очи) или в увисналите краища на устата му или в една или няколко части от тялото му, които са
увиснали или им липсва тонус.
Лесно можем да си представим малкото дете, което, чувствайки се изоставено или като не
получава достатъчно внимание, решава с всички средства да съблазни родителя си от
противоположния пол, за да привлече вниманието му и най-вече да се почувства подкрепяно от него.
Детето убеждава себе си, че е толкова мило и прекрасно, че родителят му трябва да се занимава с
него по специален начин. Колкото повече се опитва да контролира своя родител с това поведение,
толкова повече очаквания има. Когато това не стане, когато очакванията му не са задоволени, именно
в този момент то преживява предателство. Следователно става все по-контролиращо, слага си
черупка от сила, вярвайки, че по този начин няма да страда от възможно предателство или
изоставяне. Точно контролиращата част е тази, която насърчава зависимия да иска да стане
независим.
При някои хора травмата от изоставяне преобладава над тази от предателство, докато при други
става обратното: преобладава маската на контролиращия. Мъжът, който развива красиви мускули
благодарение на заниманията с фитнес, споменат в главата за травмата от изоставяне, но чието тяло
отново се отпуска, когато престане да прави своите упражнения, е добър пример за човек,
преживяващ едновременно травмата от предателство и от изоставяне.
Ако се разпознаваш в описанието на маската на контролиращия, но не и в това на маската на
зависимия, препоръчвам ти все пак да не пренебрегваш тази възможност. Имай едно наум все пак, че
може да има в теб и нещо от травмата на изоставянето. Най-доминантната травма в тялото е тази,
която най-често използваме в ежедневието.
И така, според моите наблюдения от много години установих, че даден човек може да страда от
изоставяне, без непременно да страда от предателство, но че този, който страда от предателство,
страда също така и от изоставяне. Освен това съм наблюдавала, че много хора, чието тяло показваше
предимно травмата от изоставяне, придобита в ранна възраст, с възрастта бяха започнали да развиват
характеристиките на травмата от предателство. Но е възможно да се случи и обратното. Тялото се
променя непрестанно; то ни показва по всяко време какво става вътре в нас.
Ако си забелязал, съществуват много общи точки между хората, които се страхуват да не бъдат
изоставени и тези, които изпитват страх да не бъдат предадени. Като допълнение към аспектите,
споменати по-горе, и двата типа обичат да привличат вниманието. Зависимият го прави, за да
получи внимание и за да се грижат за него, докато контролиращият постъпва така, за да има
контрола над дадена ситуация, за да покаже силата на характера си и за да впечатли. Често виждаме
типа на зависимия сред актьорите и певците, а откриваме типа на контролиращия сред актьорите,
комиците, тези, които обичат да разсмиват другите. И двата типа характери обичат да се правят на
звезди, но поради различни причини. Контролиращият често има репутацията на човек, който заема
много място. Обикновено на него не му харесва партньорът/партньорката му да заема повече място
от него.
Една участничка ми разказваше, че докато двамата със съпруга й били съдружници в делата си,
всичко между тях вървяло добре. От момента, в който тя решила да действа самостоятелно и
започнала да се справя по-добре от него, макар че работела в различна област, връзката се
разпаднала. Превърнала се във връзка на съперничество. Мъжът се чувствал предаден, а жената се
обвинявала, че го е изоставила.
Друга характеристика на контролиращия е подчертаната трудност, която изпитва, да направи
избор, когато смята, че този избор рискува да го накара да изгуби нещо, защото няма да може да
контролира ситуацията. Това обяснява защо контролиращият понякога се затруднява да се реши или
го обвиняват, че твърде много размишлява. Когато е сигурен в себе си, особено когато контролира
ситуацията, той решава без всякакъв проблем.
Тази трудност да се раздели с нещо или с някого се проявява най-вече в работата. Ако
управлява собственото си предприятие, може да стигне дотам, че да се постави в трудно положение,
например сериозни дългове, преди да си признае, че не може да продължи. Като служител
контролиращият често заема ръководни постове. За него винаги е трудно да напусне компанията, в
която работи. Може да успее, но няма да е без трудности. Обратното също е вярно. Когато доверен
човек, работещ за него, иска да го напусне, той трудно преживява това положение, често придружено
с гняв и агресивност.
Тъй като обикновено има душа на началник, контролиращият обича да ръководи другите.
Страхува се да спре да контролира, защото смята, че ако го направи, повече няма да е началник. А
всъщност е тъкмо обратното. Когато контролиращият престане да контролира и започне само да
ръководи, става по-добър началник. Съществува разлика между контролиране и ръководене.
Контролирането е водене, администриране или управление под властта на страха. Ръководенето
означава същото, но без страх; това е да задаваме начина на ръководството, без изрично да желаем
всичко да става както на нас ни харесва. Човек може да бъде шеф и да продължава да научава
различни неща от подчинените си.
Душата му на началник често го кара да става шеф на предприятие, но очакванията му и
контролът, който иска да упражнява, го карат да преживява много стрес. Колкото отпускането е
трудно за контролиращия, толкова повече за него е спешно и необходимо да го приложи на практика.
Друг голям страх на контролиращия е ОТКАЗЪТ. За него да му бъде отказано, означава да бъде
предаден. Но той не осъзнава колко много пъти е отказвал на другите, като ги е отстранявал от
живота си. Например не би искал да даде втора възможност на някого, в когото е изгубил доверие.
Много често дори няма да иска да говори с него. Когато е ядосан и особено когато нещата не вървят
според неговите очаквания, той лесно може да обърне гръб на някого посред разговор или да му
затвори телефона под носа, ако става дума за телефонен разговор. Вече споменах, че трудно приема
подлостта, лъжата и лицемерието. Отрича всеки човек, който се държи по този начин. Това отричане
се проявява често като следствие от раздяла. Колко пъти съм чувала контролиращи да ми казват:
„Повече не искам и да знам за...". Те не осъзнават, че с подобно поведение отблъскват другите.
Тъй като контролиращият е съблазнител, често сексуалният му живот ще бъде
удовлетворителен, само ако е съблазнил партньора си. Това обяснява защо контролиращият толкова
обича да се влюбва, сиреч частта страст от една връзка. Когато, от своя страна, страстта започне да
угасва, той намира начин, така че идеята за скъсването да дойде от страна на другия. По този начин
няма да се обвинява в предателство.
Контролиращата жена често има усещането, че мъжът я притежава; така че се пази и внимава.
Обича да прави любов, особено когато инициативата идва от нея, когато тя е решила да се остави да
бъде съблазнена или когато тя самата изпитва желание да ухажва партньора си. Контролиращият
мъж също обича всичко да идва от него. Когато контролиращ (мъж или жена) желае да прави любов,
а другият откаже, той се чувства предаден. Не може да разбере как така другият, който при това го
обича, не иска да се слее с него, като правят любов. Сексуалните проблеми идват най-вече от това, че
съществува прекалено голямо сливане с родителя от противоположния пол и Едиповият комплекс не
е преодолян. Родителят от противоположния пол е бил до такава степен идеализиран, че никой
партньор не успява да отговори на очакванията на този човек. Въпреки сексуалните проблеми, съм
забелязала, че тези, които страдат от предателство, имат най-силно желание да имат любовник. Те не
осъзнават до каква степен подхранват травмата си от предателство, проявявайки това желание,
независимо дали с мисъл или с действие.
Следователно често има едно блокиране на сексуално равнище, защото - спомни си -, че в
началото на тази глава споменах, че типът контролиращ развива хубава сексуална сила, но със
страховете, които подхранва в продължение на години, той може да блокира не малка част от тази
енергия. Можем да видим, че енергията е блокирана физически, когато областта на таза е подута.
Контролиращият може да стигне дотам, че да се откаже напълно от сексуалния си живот, намирайки
добро основание, за да обоснове решението си.
Следствие на всичко, казано в тази глава, от само себе си се разбира, че травмата от
предателство засяга нашия начин на общуване. Страховете на контролиращия, които му пречат да
общува пълноценно и да изразява желанията си, са следните: страх да не може да убеди другия, да не
допусне да го излъжат или да го вземат за лъжец, страх от гнева на другия или от собствения си
страх, страх да се довери, да покаже своята уязвимост или да го вземат за уязвим, да не бъде
манипулиран или да не бъде прелъстен, страх да не бъде задължен да се обвърже. Ако се виждаш в
тези страхове, ето един добър начин да откриеш, че не си такъв, какъвто си, а че травмата ти от
предателство надделява.
Що се отнася до храненето, контролиращият е склонен да яде бързо, тъй като няма време за
губене. Когато е силно погълнат от важна задача, той лесно може да забрави да се храни. Дори казва,
че яденето не е важно за него. Но пък когато реши да се храни, ще яде много и ще се наслаждава на
храната. Може дори да изгуби контрол и да изяде много повече от това, от което тялото му се
нуждае. Сред петте типа характери той е този, който слага подправки и сол на храната си по свой
вкус. Мнозина контролиращи добавят сол още преди да са вкусили храната. Трябва да са сигурни, че
последната дума относно храната ще бъде тяхна, също както правят по време на разговор -
последната дума трябва да е тяхна.
На равнището на болестите, които се наблюдават най-често при контролиращия, ето някои от
тях:
• АГОРАФОБИЯТА се дължи на неговата сливаща се част, също както при зависимия. Обаче
агорафобията, преживявана от контролиращия, е по-силно белязана от страха от лудостта, докато
заболяването на носещия маска на зависим клони повече към страх от смъртта. Държа да подчертая,
че агорафобията често е диагностицирана от лекарите като спазмофилия (за определението на
агорафобията виж с. 71).
• Контролиращият привлича към себе си скованост - като всички проблеми, свързани със
СТАВИТЕ на тялото, и особено колената.
• Той е най-склонен сред петте типа към загубата на контрол над някои части от тялото като
КРЪВОИЗЛИВИ, СЕКСУАЛНА ИМПОТЕНТНОСТ, ДИАРИЯ и т.н.
• Ако се почувства в положение на цялостно безсилие, може да бъде засегнат от ПАРАЛИЗА.
• Често има проблеми на равнището на ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА, особено що се
отнася до ЧЕРНИЯ ДРОБ и СТОМАХА.
• Той е също така по-предразположен от останалите към болестите, чиито наименования
завършват на -ит. Предлагам ти да направиш справка по този въпрос в моята книга Твоето тяло
казва: „Обичай се", където в подробности е обяснено, че тези болести са преживявани от хора,
които, поради многобройните си очаквания, са склонни към нетърпение, гняв и фрустрация.
• Често се случва контролиращият да страда от ХЕРПЕС на устата - неразположение, което се
проявява, когато обвинява (съзнателно или не) противоположния пол, че е отвратителен. Това също
е и средство за контрол - за да не му се налага да целуне другия.
Болестите и неразположенията, изброени по-горе, могат да се проявят и при хора с други
травми, но сякаш са много по-често срещани при тези, страдащи от предателство.
Важно е да осъзнаеш, че твоят родител от противоположния пол, с когото преживяваш тази
травма, е преживял и може би още преживява тази травма със своя собствен родител от
противоположния пол. Нищо не ти пречи да провериш дали е така. Да накараме родителите си да
говорят за това, което са преживели с техните родители, когато са били деца, често се оказва една от
най-обогатяващите опитности.
Спомни си, че основната причина за дадена травма идва от нашата неспособност да си простим
това, което причиняваме на себе си или караме другите да преживяват. Трудно ни е да си простим,
защото обикновено не осъзнаваме, че се сърдим на себе си. Колкото по-тежка е травмата от
предателство, толкова повече това означава, че ти предаваш другите или сам се предаваш, като си
нямаш доверие или като не спазваш обещанията, които си дал на себе си. Ние обвиняваме другите
за това, което ние правим и не искаме да го видим. Това е причината, поради която привличаме
около себе си хора, които ни показват това, което причиняваме на другите или на себе си.
Друг начин да осъзнаем, че предаваме себе си или че предаваме някого другиго, е срамът.
Всъщност ние преживяваме чувство на срам, когато искаме да се скрием или да прикрием някакво
поведение. Нормално е да смятаме за срамно поведение, за което упрекваме другите. И най-вече ние
не искаме те да разберат, че и ние постъпваме като тях.
Глава 6
Несправедливостта
Глава 7
Лекуване на травмите и преобразяване на маските
Колкото повече изчакваме преди да се заемем с нашите травми, толкова по-тежки стават те.
Всеки път, когато изживяваме някаква ситуация, която пробужда и докосва някаква травма, добавяме
към нея още един слой. Това е като рана, която става по-голяма. Колкото по-тежка става, толкова
повече ни е страх да я допрем. Превръща се в порочен кръг. Може да доведе дори до форма на
обсебване, сиреч да ни накара да повярваме, че всички хора около нас са тук, за да ни накарат да
страдаме. Например скованият човек ще вижда несправедливост навсякъде и ще се превърне в
прекален перфекционист. Бягащият човек, от своя страна, ще се чувства отхвърлен от всички и
накрая ще бъде убеден, че никой не може да го обича и т.н.
Предимството да познаем своята или своите травми е в това, че най-накрая гледаме на
правилното място. Преди сме действали като човек, който отива при лекаря си, за да му излекува
черния дроб, а всъщност има проблеми със сърцето. Това положение може да продължи с години,
както в случая с този млад мъж, който се опитваше да намери решение на отхвърлянето, което
мислеше, че преживява, без да се разрешава каквото и да било. След като се докосна до това, което
наистина го притесняваше, той беше в състояние да реши проблема си и да задейства лечението на
травмата.
Държа да уточня, че има разлика между това да имаш маска на зависим и да страдаш от
емоционална зависимост. Не само хората, които имат травма от изоставяне, сиреч маска на зависим,
страдат от емоционална недостатъчност. Всеки човек, независимо каква е травмата, от която страда,
може да бъде зависим на емоционално равнище. Защо? Защото ставаме емоционално зависими,
когато страдаме от емоционална недостатъчност, а страдаме от емоционална недостатъчност, когато
не се обичаме достатъчно. Така че търсим любовта на другите, за да успеем да се убедим, че можем
да бъдем обичани. Всяка маска именно затова е тук, за да ни покаже, че ние си пречим да бъдем
каквито сме, за люто не се обичаме достатъчно. Всъщност, спомни си, че всички поведения,
свързани с всяка една от маските, представляват реакции, а не поведения, основани на обичта към
себе си.
Преди да продължим нататък, да обобщим обясненията от петте предишни глави, отнасящи се
до родителя, с когото обикновено се преживява всяка една от травмите. Това е важно, за да успеем да
ги излекуваме.
• ОТХВЪРЛЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно
бягащият се чувства отхвърлен от хората от същия пол като неговия. Той ги обвинява, че го
отхвърлят и изпитва по-голям гняв по отношение на тези хора, отколкото към себе си. Когато обаче
преживява ситуация на отхвърляне с човек от противоположния пол, той отхвърля самия себе си.
Така че това го кара да преживява повече гняв спрямо самия себе си. Много е възможно също така
това, което той смята за отхвърляне в този житейски опит (с хората от противоположния пол), да е
по-скоро изоставяне.
• ИЗОСТАВЯНЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ.
Следователно зависимият се чувства изоставен с лекота от хората от противоположния пол и е
склонен да обвинява тях, вместо да обвинява себе си. Когато преживява житейски опит на
изоставяне с човек от същия пол, той обвинява себе си, смятайки, че не е обръщал достатъчно
внимание на другия или че не е могъл да му обърне онова внимание, което другият е заслужавал.
Често се случва това, което той смята за изоставяне, преживяно с хората от същия пол, да е било по-
скоро отхвърляне.
ОБИКНОВЕНО УНИЖЕНИЕТО СЕ ПРЕЖИВЯВА С МАЙКАТА, независимо дали става дума
за мъж или жена. Така че мазохистът лесно се чувства унижен от хората от женски пол. И е още по-
склонен да ги обвинява. Ако преживява някакъв житейски опит на унижение с някого от мъжки пол,
той обвинява себе си и изпитва срам от поведението си или от мислите си по отношение на другия.
По изключение тази травма може да се преживее с бащата, ако той се е грижел за физическите
нужди на детето, ако той го учел как да се пази чисто, как да яде, как да се облича и т.н. Ако това е
твоят случай, трябва да преобърнеш написаното по-горе, като размениш женския и мъжкия пол.
ПРЕДАТЕЛСТВОТО СЕ ПРОЯВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ПОЛ.
Следователно контролиращият лесно се чувства предаден от хората от противоположния пол и е
склонен да ги обвинява за своята болка или за своите емоции.
Когато преживява опитност на предателство с човек от същия пол, той по-скоро се
самообвинява и се сърди на себе си за това, че не е видял навреме случващото се, за да го
предотврати. По-вероятно е това, което смята за предателство от страна на хората от същия пол, да е
по-скоро опит, който активира травмата му от несправедливост.
• НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА СЕ ПРЕЖИВЯВА С РОДИТЕЛЯ ОТ СЪЩИЯ ПОЛ. Следователно
скованият страда от несправедливост с хората от същия пол и ги обвинява, че са несправедливи към
него. Ако преживява ситуация, която смята за несправедлива, с човек от противоположния пол, той
не обвинява другия, а по-скоро себе си, че е бил несправедлив или пък некоректен. Има голяма
вероятност тази несправедливост, преживявана с хората от противоположния пол, да е по-скоро
предателство. Може да развие дори убийствен гняв, ако страда много.
Колкото повече болка причиняват тези травми, толкова е по-нормално и човешко да се сърдим
на родителя, когото смятаме за отговорен, че ни е накарал да страдаме. По-късно прехвърляме тази
злоба или омраза върху хората от същия пол като този на родителите, които обвиняваме, че са ни
причинили болка. Нормално е за малкото момче, например, да мрази баща си, от когото винаги се е
чувствало отхвърлено. По-късно то ще прехвърли тази омраза върху мъжете или върху своя син, от
когото също ще се чувства отхвърлен.
Освен това ние несъзнателно се сърдим на този родител за това, че има същата травма като нас.
По този начин в нашите очи той става модел за човек, имащ тази травма, което ни задължава да
погледнем себе си. Нашето предпочитание, обикновено несъзнателно, би било да имаме друг модел.
Това обяснява защо на всяка цена искаме да не приличаме на тях. Човек не обича тези, които са
негово отражение. Травмите могат да бъдат излекувани само с истинска прошка към себе си и към
нашите родители.
Когато, обаче, която и да е от петте травми се преживява с хора, чийто пол е противоположен на
този на родителя, когото смятаме за отговорен за нашата травма, ние се сърдим на себе си. Именно в
такива моменти сме склонни да се самонаказваме било чрез някакъв инцидент, било чрез нещо,
което ни причинява физическа болка. Човек вярва в наказанието като средство да изкупи вината си.
В действителност, обаче, духовният закон за любовта твърди точно обратното. Колкото по-виновни
се чувстваме, толкова повече се наказваме и толкова повече привличаме същия вид ситуация. Това
означава, че колкото повече се обвиняваме, толкова повече преживяваме същите проблеми. Да се
чувстваме виновни по този начин, прави трудна прошката към себе си - важен етап по пътя към
излекуването.
Освен вина, ние много често изпитваме срам, когато се обвиняваме, че сме наранили някого
другиго или когато други ни упрекват, че сме ги накарали да преживеят травмата или травмите,
които все още не сме приели. Говорих повече за срама в главата за травмата от унижение, защото
именно при мазохиста срамът е най-очевиден. Но всеки изпитва срам в един или друг момент.
Срамът е още по-силен, когато не искаме да приемем, че караме другите да преживяват това, което
не искаме те да ни причиняват.
Когато са допуснати тежки несправедливости или има преживяно насилие, това показва, че
хората, виновни за това, имат травми, които им причиняват такава болка, че губят контрол. Именно
поради тази причина често казвам: В този свят няма лоши хора, а само страдащи. Тук не става дума
да ги извиняваме, а само да се научим да изпитваме състрадание към тези хора. Като ги осъждаме
или обвиняваме, това няма да им помогне. Можем да изпитваме състрадание, дори и да не сме
съгласни. Това е едно от предимствата от осъзнаването на нашите собствени травми и на тези на
другите. По мои наблюдения рядко се случва да има човек само с една травма. Що се отнася до мен,
вече споменах, че в този живот имам две основни травми, които трябва да разреша, а именно
несправедливостта и предателството. Преживявам несправедливост с хората от същия пол, а
предателство - с хората от противоположния пол. Тъй като несправедливостта се преживява с
родителя от същия пол, забелязах, че когато преживявам тази емоция с жена, я обвинявам, че е
несправедлива. Когато несправедливостта идва от мъжкия пол, по-скоро смятам себе си за
несправедлива и изпитвам гняв срещу себе си. Понякога дори ме е срам. Случва ми се също така да
възприемам тази несправедливост по отношение на мъжете като предателство.
Така че можем да видим маската на контролиращ и тази на скован в тялото на тези, които като
мен страдат от двете травми - от несправедливост и от предателство.
Също по мои наблюдения мнозина имат едновременно травми от отхвърляне и от изоставяне.
Следователно те носят маските на бягащ и на зависим. Понякога горната част на тялото отразява
едната травма, а долната част - другата. При някои разликата се забелязва в дясната и лявата
половини. С времето и практиката става все по-лесно да се определят маските още от пръв поглед.
Когато се доверим на интуицията си, нашето „вътрешно око" ги вижда много бързо.
Когато даден човек има силует, който съответства на маската на контролиращ, но освен това
тялото му е по-скоро меко и отпуснато или има очи на зависим, можеш да си направиш извода, че той
преживява травмите от предателство и изоставяне.
Очевидно могат да съществуват и много други комбинации. Друг човек може да има едрото
тяло на мазохиста и в същото време да е съвсем изправен и скован. В такъв случай знаем, че той има
травмите от унижение и несправедливост.
Хората, които имат обемистото тяло на мазохиста, но малките крака и тънките глезени на
бягащия, страдат от унижение и от отхвърляне.
Възможно е някои да имат три, четири или дори пет травми. Една от петте може да
преобладава, а другите да не са така очевидни. Може също така и всичките да не са от голямо
значение. Когато дадена маска се налага, това е знак, че този човек я използва по-често от
останалите, за да се пази. Когато маската заема твърде малко място в тялото на човека, това означава,
че този човек не чувства често травмата, свързана с тази маска. Обаче това, че една маска е
доминантна, не означава, че тя изразява най-важната травма, която трябва да се лекува.
Всъщност ние се опитваме да крием травмите, които ни карат да страдаме най-много. Вече
казах в предишните глави, че развиваме маската на скован (несправедливост) и маската на
контролиращ (предателство), които са маски на контрол и на сила, за да скрием травмите от
отхвърляне, изоставяне или унижение. Тази сила служи да прикрие това, което причинява най-
голяма болка. Това обяснява защо често виждаме една от тези три травми да се проявява с възрастта,
тъй като контролът си има граници. Най-вече маската на скован, благодарение на голямата си
способност да се контролира, е тази, която има най-голяма възможност да скрива друга травма.
Например човекът мазохист и скован може да успее да контролира теглото си за известно време.
Когато вече не може да се контролира, тялото му напълнява.
Душата, която идва на Земята, за да лекува травмата си от предателство, търси родител от
противоположния пол, който да е силен, солиден, който знае как да заеме мястото си, който не губи
контрол и не е много емоционален. В същото време контролиращият иска този родител да бъде
разбиращ, да му се доверява и да отговаря на всичките му очаквания и на необходимостта му от
внимание, което ще му спести да се чувства изоставен и предаден. Ако родителят показва
безразличие, този човек се чувства изоставен, но ако родителят прояви някаква слабост или липса на
доверие в него, той го преживява като предателство. Ако родителят от противоположния пол е твърде
авторитарен, агресивен или насилник, много често между тях се установява отношение на сила по
време на юношеството, което подхранва травмата от предателство и у двамата.
Човекът е специалист да си намира всякакви основателни причини и обяснения, когато тялото
му се променя. Можем да забележим, че не е готов да поиска да се погледне и най-вече му е много
трудно да приеме идеята, че човешкото тяло притежава толкова голяма интелигентност. Не иска да
допусне, че най-малката промяна във физическото му тяло е начин да привлече вниманието му върху
нещо, което преживява в себе си, но с което не иска да се занимава за момента. Ако само човекът
можеше да осъзнае, че когато тялото му реши да привлече вниманието му върху някое от вътрешните
му поведения, в действителност неговият вътрешен БОГ използва физическото му тяло, за да му
помогне да осъзнае, че в този момент има всичко, което му трябва, за да се изправи срещу това, което
се страхува да намери. Ние избираме по-скоро да продължим да се страхуваме да открием нашите
травми и продължаваме да носим маските си, създадени, за да ги скриват, като по този начин си
мислим, че тези травми ще изчезнат.
Спомни си: ние носим маските си, за да се защитаваме, само когато се страхуваме да не
страдаме, да не преживеем отново дадена травма. Всички поведения, описани в предишните глави,
се използват само когато носим маските си. Щом маската заеме мястото си, ние вече не сме такива,
каквито сме, а приемаме по-скоро поведението, свързано с носената маска. Идеалното положение е
да успеем бързо да разпознаем маската, която току-що сме сложили, за да идентифицираме травмата,
която се опитваме да скрием, и да го направим без да се осъждаме и без да се критикуваме. Може да
се случи да смениш маската си един или няколко пъти в продължение на един и същ ден или може да
си от тези, които носят една и съща маска с месеци, дори години, преди дадена травма да излезе на
повърхността.
В момента, в който си дадеш сметка, бъди щастлив, че си я забелязал и благодари на случая или
на човека, докоснал травмата ти, защото това ти позволява да видиш, че тя все още не е излекувана.
Поне си го осъзнал. По този начин си даваш правото да бъдеш човек. Особено е важно да си
позволиш да отделиш необходимото време, за да оздравееш. Когато успееш редовно да можеш да си
казваш: „Ето, сложих тази маска, точно затова реагирах по този начин", твоето оздравяване ще бъде
доста напреднало. Припомням ти, че никога досега не съм срещала човек, който да има всички
споменати характеристики на дадена маска. Описанието на характера на всяка маска трябва да ти
помогне да се разпознаеш в някои от поведенията, свързани с твоята травма.
Сега ще обобщя начина, по който да разбереш дали ти или друг човек е сложил маска, за да се
предпазва.
• Когато травмата ти от ОТХВЪРЛЯНЕ е активирана, ти слагаш маската на бягащ. Тя те кара да
искаш да избягаш от ситуацията или от човека, с които смяташ, че ще преживееш отхвърляне от
страх да не се паникьосаш и да се почувстваш безсилен. Тази маска може също така да те убеди да
станеш възможно най-невидим, отдръпвайки се в себе си, като не казваш и не правиш нищо, което би
могло да доведе до отхвърляне от страна на другия. Тази маска те кара да смяташ, че не си
достатъчно важен, за да заемаш своето място, че нямаш правото да съществуваш наравно с другите.
• Когато травмата ти от ИЗОСТАВЯНЕ е оживена, ти носиш маската на зависим. Тази маска те
кара да станеш като малко дете, което има нужда и търси внимание, като плаче, хленчи или е
подчинено на това, което се случва, защото смяташ, че не можеш да се справиш сам. Тази маска те
кара да правиш пируети, за да избегнеш да бъдеш изоставен или за да получиш повече внимание.
Може дори да успее да те убеди да се разболееш или да станеш жертва на различни проблеми, за да
получиш желаната подкрепа и поддръжка.
• Когато е пробудена травмата от УНИЖЕНИЕ, ти си налагаш маската на мазохист. Тя ти
помага да забравиш нуждите си, за да можеш да мислиш само за нуждите на другите, като станеш
добър човек, щедър, винаги готов да направиш услуга, дори отвъд границите ти. Правиш така, че да
поемеш на своя гръб отговорностите и ангажиментите на тези, които сякаш се затрудняват да
изпълняват това, което трябва да правят, и то още преди те да са те помолили да им помогнеш.
Правиш всичко, за да бъдеш полезен, и всичкото това, за да не се чувстваш унижен, принизен. По
този начин постигаш да не си свободен, което е много важно за теб. Всеки път, когато действията или
постъпките ти са мотивирани от страха да не изпиташ срам от себе си или да не се почувстваш
унижен, това е знак, че носиш маската си на мазохист.
Когато преживяваш травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО, носиш маската на контролиращ, която те
кара да станеш недоверчив, скептичен, предпазлив, авторитарен и нетърпим и причината за това са
твоите очаквания. Правиш всичко, за да покажеш, че си силен човек и че не се оставяш лесно да те
излъжат или измамят, особено когато носиш отговорност за другите. Тази маска те кара да правиш
всякакви пируети, за да избегнеш да изгубиш репутацията си, до степен дори да излъжеш. Забравяш
своите нужди и правиш каквото трябва, за да мислят другите, че си човек, на когото може да се има
доверие. Тази маска те кара също така да си придаваш вид на човек, сигурен в себе си, дори и да
нямаш доверие в себе си и да поставяш под въпрос своите решения и действия.
Когато е отприщена травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, ти слагаш маската на скован, която
прави от теб студен човек, рязък и сух на равнището на тона и на движенията. Също като
поведението ти, и тялото ти става сковано. Тази маска те кара да станеш и прекален перфекционист и
те принуждава да преживяваш много гняв, нетърпение, критика и нетърпимост по отношение на
самия теб. Ставаш много взискателен и не зачиташ границите си. Всеки път, когато се контролираш,
сдържаш и си груб към себе си, това също е знак, че си сложил маската си на скован.
Ние слагаме маска не само всеки път, когато се страхуваме да преживеем дадена травма с
някого другиго, но и когато се страхуваме да осъзнаем, че ние самите караме другите да преживяват
някаква травма. Следователно винаги постъпваме така, че да бъдем обичани или от страх да не
изгубим обичта на другите. Придобиваме поведение, което не съответства на това, което сме.
Ставаме някой друг. Тъй като поведението, диктувано от маската, изисква от нас усилия, в резултат
на това имаме очаквания спрямо другите.
Това, което сме, и това, което правим, трябва да бъдат източник на нашето благополучие, а не
комплиментите, благодарността, признанието или подкрепата, които получаваме от другите.
И все пак не забравяй до каква степен твоето его може да ти прави номера, за да не осъзнаеш
своите травми. Егото е убедено, че ако човек осъзнае неговите трикове и ги елиминира, то вече няма
да бъде защитено и ще страда от това. Ето начина, по който всеки тип характер позволява на своето
его да му погажда номера.
* Бягащият позволява да бъде убеден, че се занимава със себе си и с другите, за да не чувства
различните преживени отхвърляния.
* Зависимият обича да се прави на независим и да казва на ляво и на дясно до каква степен се
чувства сам и няма нужда от никого.
* Мазохистът се убеждава, че всичко, което прави за другите, му доставя огромно
удоволствие, и че действително слуша своите нужди, като прави това. Той отлично се преструва,
когато казва и мисли, че всичко е добре, както и когато намира извинения за ситуациите или хората,
които са го унижили.
* Контролиращият е убеден, че никога не лъже, че винаги държи на думата си и че от никого
не го е страх.
* Скованият много обича да казва на всекиго колко е справедлив, че в живота му няма
проблеми и обича да си мисли, че има много приятели, които го обичат, както той тях.
Лекуваме вътрешните си травми по същия начин, както се възстановяваме от физическите си
наранявания. Бил ли си вече толкова нетърпелив да видиш как изчезва някаква пъпка на лицето ти,
че постоянно да я чоплиш? Какво се случваше? Навярно пъпката оставаше много по-дълго време,
нали? Точно това се случва, когато нямаме доверие на силата за излекуване на нашето собствено
тяло. За да изчезне даден проблем (какъвто и да бил той), първо трябва да го приемем, да му дадем
безусловна любов, вместо да искаме да го накараме да изчезне. Твоите дълбоки травми също имат
нужда да бъдат признати, обичани и приети.
Да обичаш една травма или да обичаш пъпките на лицето си, означава да приемеш, че ти ги
създаваш поради някаква специфична причина и най-вече с цел да ти помогнат. Вместо да искаш да
накараш пъпките да изчезнат, трябва да ги използваш, за да осъзнаеш някакъв аспект в себе си, който
не искаш да видиш. Всъщност тези пъпки искат да привлекат вниманието ти, за да те накарат да
осъзнаеш, между другото, че в момента може би те е страх да не „изложиш себе си" в някаква
ситуация и че този страх ти пречи да бъдеш такъв, какъвто си. Приемайки това ново поведение, вече
няма да виждаш пъпките си по същия начин, нали? Това може да те доведе дори дотам да им
благодариш. Ако избереш да преживееш този житейски опит, приемайки този вид умствено
поведение, сигурно е, че пъпките ти ще изчезнат много по-бързо, защото иде бъдат признати и
обичани заради ползата от тях.
Осъзнай, че това, от което се страхуваш от другите, или това, в което ги упрекваш, ти също
им го причиняваш, както и на себе си.
Ето няколко примера, за да докажем до каква степен понякога човек може да причини зло на
себе си.
• Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си
като на нищожество, негоден за нищо, човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на
другите, както и всеки път, когато бяга от някаква ситуация.
Този, който преживява изоставяне, подхранва травмата си всеки път, когато изоставя някакво
намерение, което му е било близко на сърцето, когато се остави да падне, когато не се грижи
достатъчно за себе си и не си дава вниманието, от което има нужда. Кара другите да се страхуват,
понеже се вкопчва прекалено много в тях, и по този начин прави така, че да ги изгуби и отново да се
окаже сам. Кара тялото си да страда много, като си създава болести, за да привлече вниманието.
Този, който страда от унижение, подхранва травмата си всеки път, когато се принизява, когато
се сравнява с другите, смалявайки се, когато се обвинява, че е дебел, че не е добър, че му липсва
воля, че е използвач и т.н. Унижава се като носи дрехи, които подчертават недостатъците му, и освен
това ги цапа. Кара тялото си да страда, като му дава прекалено много храна за смилане и поглъщане.
Кара се да страда, като поема върху себе си отговорностите на другите, което го лишава от свободата
му и от време за самия себе си.
Този, който преживява предателство, поддържа травмата си, като лъже себе си, като се кара да
вярва в неверни неща и не спазва ангажиментите към самия себе си. Наказва се като прави всичко
сам, защото няма доверие на другите и не моя е да разчита на никого. Или пък когато го прави, е
толкова зает да проверява какво правят другите, ч е се лишава от много време, което може да посвети
на себе си.
• Този, който страда от несправедливост, облагодетелства травмата си като е прекалено
взискателен към себе си. Не зачита границите си и си причинява много стрес. Несправедлив е към
себе си, защото се критикува и му е трудно да види добрите си качества, както и това, което прави
добре. Страда, когато вижда само това, което той не е направил, или грешката, която е била
допусната от него. Причинява си страдание, тъй като му е трудно д а си достави удоволствие.
По-горе споменах значението на това да приемеш безусловно своите травми. Необходимо е
също така да приемеш маските, които си позволил на твоето его да създаде, за да прикрие тези
травми и по този начин да ти спести страданието. Да обичаш и да приемеш травмата, означава да я
признаеш, да знаеш, че си се върнал на тази Земя, за да излекуваш този вид травма и да приемеш, че
егото ти е искало да те предпази, създавайки маска. След това благодари на себе си за това, че си
имал смелостта да създадеш и да поддържаш маска, която е допринесла да ти помогне; да оцелееш.
Днес обаче тази маска ти вреди повече, отколкото ти помага. За теб е дошло време да решиш,
че можеш да оцелееш, дори и да се чувстваш наранен. Вече не си малкото дете, което не може да се
справя с травмата си. Вече си възрастен човек с повече опит и повече зрялост, с различен поглед
върху живота, човек, който има намерението оттук насетне да се обича повече.
В първата глава споменах, че преминаваме през четири етапа, когато създаваме дадена маска.
Първият е този, в който сме такива, каквито сме. Вторият се състои в това да почувстваме болка,
откривайки, че не можем да бъдем каквито сме, защото това не интересува възрастните около нас. За
жалост възрастните не осъзнават, че детето се опитва да открие кой е, и вместо да го оставят да бъде
каквото е, те се стараят още повече да повтарят на детето какво трябва да бъде. Третият етап
представлява бунт спрямо преживяната болка. Именно в този момент детето започва да прави кризи
и да се съпротивлява на родителите си. Последният етап - примирението - е този, в който решаваме
да си създадем маска, за да се опитаме да не разочароваме другите и най-вече за да не преживяваме
отново страданието, което е резултат от факта, че не сме били приети, когато сме били такива,
каквито сме.
Лечението ще бъде завършено, когато успееш да върнеш назад тези четири етапа, като
започнеш от четвъртия и се връщаш към първия - този, в който отново ще станеш какъвто си. В този
процес първото нещо, което трябва да направиш, е да осъзнаеш каква маска носиш. Ще успееш
благодарение на петте глави, описващи всяка една от травмите.
Вторият етап се преживява, когато изпиташ съпротива при четенето на тези глави или когато
почувстваш съпротива да приемеш своята отговорност, предпочитайки да обвиняваш другите за
твоите страдания. Кажи си, че е нормално за всеки човек да се съпротивлява, когато открие
аспектите в себе си, които не харесва. Този етап се преживява различно от всеки един. Някои
проявяват повече бунт и съпротива от други. Интензивността на твоя бунт зависи от твоята степен на
приемане и откритост, както и от степента на твоята травма в момента, когато осъзнаеш какво става в
теб.
Третият етап е този, в който трябва да си дадеш правото да си страдал и да си се сърдил на
единия от родителите си или и на двамата. Колкото повече усещаш страданието, което детето в теб е
преживяло, толкова повече съчувствие към него ще проявиш и толкова в по-голяма дълбочина ще
бъде проведен този етап. Също така през този етап ще стане и твоето отпускане по отношение на
родителите ти, като проявиш съчувствие към тяхното собствено страдание.
Накрая, четвъртият етап е този, в който си връщаш собствения вид, този, в който преставаш да
смяташ, че все още имаш нужда да носиш своите маски, за да се защитаваш. Приемаш, че животът е
изпълнен с опитности, които служат, за да разбереш кое е благотворно и интелигентно за теб. Точно
това се нарича ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ. Тъй като любовта има голяма сила за лекуване и за нов
прилив на енергия, приготви се да наблюдаваш много промени в живота си: на равнището на
отношенията ти с другите, както и на физическо равнище, сиреч оздравявания и промени във
физическото ти тяло.
Спомни си, че да се обичаш означава да си дадеш правото да бъдеш такъв, какъвто си в
момента и да се приемаш, дори и да причиняваш на другите това, за което ги упрекваш. Любовта
няма нищо общо с това, което правиш, или това, което притежаваш. Да се обичаш, това е да си дадеш
правото понякога да нараняваш другите, като ги отхвърляш, изоставяш, унижаваш, предаваш или
като си несправедлив към тях, въпреки себе си. Ето един важен етап по пътя към излекуването на
твоите травми.
Както си могъл да установиш, някои сили се намират в повече от една травма и ефектът от това
е, че прави тези травми десеторно по-силни. Следователно те се превръщат в необикновени средства
за успех, за да дадат израз на това, което искаш. Като признаеш неповторимата личност, която си ти,
не можеш да пропуснеш да изразиш един извор на енергизиращо вдъхновение.
Повтарям, че създаването на нашите маски изразява най-голямото предателство между тях -
предателството, че са забравили, че ние сме БОГ. Ето защо акростихът на петте травми дава думата
ПРЕДАДЕН (на френски език, вж. бел. 1).
Завършвам тази книга, като ти поднасям една поема от шведския поет Халмар Съодерберг.