Хей, Луиз - Силата е в теб

ЛУИЗ ХЕЙ
СИЛАТА Е В ТЕБ
Продължение на световния бестселър
„ИЗЛЕКУВАЙ ЖИВОТА СИ”
Превод от английски: Нели Константинова

ИК "Кибеа", 1997
Louise I. Hay
'The Power Is Within You', 1991
Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 1

ЗА АВТОРА
ЛУИЗ ХЕЙ (1926–2017) е водеща фигура в

движението Нова Епоха, световноизвестна
като един от големите духовни лечители
на нашето време. Прекарала тежко детство
и пълен с перипетии живот, съдбата й е
пример за това, че и най-тежката трагедия
може да има щастлив обрат. Изключител-
ните й прозрения за връзката между ми-
мисловната дейност и заболяванията на тялото са резултат не само от
натрупана информация от първа ръка, но и от личен опит – тя успява
да се излекува от рак в последния „нелечим” стадий на болестта.
Оригиналната си система за диагностика и лечение тя представя в
първата си книга „Излекувай тялото си” (1982), която й спечелва
известност в САЩ и по света. Още по-цялостно и философски
завършено изложение на своите идеи тя постига в „Излекувай живота
си” (1984), преведена на десетки езици и публикувана в няколко
милиона екземпляра в цял свят. Сред по-късните й творби, посрещани
с нестихващ интерес от многобройните й последователи, се откроява
книгата „Силата е в теб” (1991) – своеобразно продължение на
„Излекувай живота си”.
ОТЗИВИ ЗА КНИГАТА
Луиз Хей спечелва огромната си и заслужена популярност със

своя кураж. Много преди всички други тя проявява достатъчно смелост
да заяви, че, нито една болест не е непреодолима, защото
разполагаме с безпределната способност да черпим от своите
вътрешни запаси, за да излекуваме живота си. Медицинската наука
започва да потвърждава нейните интуитивни схващания за силата на
изцелението, което тя излагало прекрасен начин в новата си книга.
Д-р Дийпак Чопра, автор на „Квантово лечение”
Луиз Хей пише за вашата душа – там, откъдето започва всяко

лечение. Обичам тази книга, обичам и Луиз Хей.
Уейн Дайър, автор на „Бъди господар на живота си”

АНОТАЦИЯ
„Силата е в теб” от Луиз Хей е продължение на

световния й бестселър „Излекувай живота си”.
„Силата е в теб” синтезира опита, съветите и филосо-
фията на авторката по проблемите на органичните и психич-
ни заболявания и предлага изцеление със средствата на
любовта и положителното мислене.
„Салата е в теб” на Луиз Хей препоръчва техники на
методично самовнушение и контрол на ума за отстраняване
на отрицателните състояния на страх, вина и гняв –
първопричините на заболяванията – и постигане на
постоянен хармоничен контакт с висшата Сила във всеки от
нас, която гарантира нашето здраве, безопасност и щастие.
„Силата е в теб” акцентира върху основни компоненти в
лечебната система на Луиз Хей – любовта към себе си,
освобождаващата преоценка на миналото и изграждането на
психично пространство, където положителните мисли стават
реалност. >
Посвещение
С обич посвещавам тази книга на всички, които са

участвали в моите семинари и упражнения, на учителите в
моите семинари, на моите служители В „Хей Хауз”, на
хората, изпълнени със сила В „Хейрайд”, на всички
прекрасни хора, които са ми писали през годините, и на
Линда Каруин Томчин, чиято помощ и принос за създаването
на тази книга са незаменими.
Сърцето ми израсна толкова много от познанството ми с
всеки един от вас. >>

СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Въведение
ПЪРВА ЧАСТ: Осъзнаване на себе си

Глава 1: Силата вътре в нас
Глава 2: Следвайте вътрешния си глас
Глава 3: Силата на изречените от вас думи
Глава 4: Препрограмиране на стари записи
ВТОРА ЧАСТ: Разтапяне на бариерите

Глава 5: Вникване в задръжките, които ви спират
Глава 6: Давайте израз на чувствата си
Глава 7: Преодоляване на болката
ТРЕТА ЧАСТ: Да обичаме себе си

Глава 8: Как да обичаме себе си
Глава 9: Да обичаме детето в себе си
Глава 10: Израстване и остаряване
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: Прилагане на вътрешната ви мъдрост

Глава 11: Приемане на благосъстоянието
Глава 12: Как да даваме израз на творческото начало
Глава 13: Тоталността от възможности
ПЕТА ЧАСТ: Да се освободим от миналото

Глава 14: Промяна и преход
Глава 15: Свят, където е безопасно да се обичаме
Послеслов
ПРИЛОЖЕНИЕ: Медитации за лично и планетарно изцеление >>

ПРЕДГОВОР
В тази книга има много информация. Не се чувствайте длъжни да

възприемете всичко наведнъж. Някои от идеите сами ще ви привлекат
вниманието. Поработете първо с тях. Ако не сте съгласни с някои от
нещата, които казвам, можете просто да ги пренебрегнете.
Възприемете ли макар и само една идея от тази книга и я използвате,
за да подобрите качеството на живота си, тогава ще се почувствам
удовлетворена, че съм я написала.
Докато четете, ще забележите, че използвам множество понятия
като Сила, Интелигентност, Безкраен разум, Висиш сила, Бог,
Универсална Сила, Вътрешна мъдрост... и други. С това искам да ви
покажа, че няма ограничения как ще предпочетете да наричате тази
Сила, която управлява Вселената и същевременно е вътре във вас.
Ако някое от имената ви смущава, просто заместете го с друго, което
ви се струва подходящо. В миналото, като четях някоя книга, аз дори
задрасквах думите и имената, които не ми допадаха и пишех отгоре
думата, която повече ми харесваше. Вие можете да правите същото.
Ще забележите също, че изписвам думата СПИН различно от
приетото, с малки букви – спин – за да понижа силата на думата, а от
тук и на самата болест. Това по начало е идея на преподобния Стефан
Питърс.
Ние в „Хей Хауз” от сърце подкрепяме това схващане и
призоваваме нашите читатели да правят същото.
Тази книга е написана като продължение на „Излекувай живота
си”. От времето, когато я написах, ми се разкриха много нови идеи.
Искам да споделя тези идеи с всички вас, които ми писахте през
годините с молба за повече информация. Според мен е много важно да
се осъзнае, че Силата, която търсим „там навън”, е същевременно
вътре в нас и винаги ни е на разположение, за да я използваме по
положителни начини. Нека тази книга ви разкрие колко невероятно
силни сте всъщност. >>
ВЪВЕДЕНИЕ
Аз не съм лечител. Никого не лекувам. Смятам идеите, които

изповядвам за една стъпка по пътеката към себе-откриването. Аз само

отварям пространство, където хората могат да научат колко
невероятно чудесни са, като ги уча да обичат себе си. Това е всичко,
което правя. Аз съм човек, който подкрепя хората. Помагам им да
поемат отговорността за своя живот. Помагам им да открият
собствената си сила, вътрешна мъдрост и способности. Помагам им да
премахнат задръжките и бариерите от пътя си, за да могат да обичат
себе си независимо през какви обстоятелства ще преминават. Това не
означава, че няма никога повече да имаме проблеми; огромната
разлика е в начина, по който ние реагираме на проблемите.
След като години наред давах индивидуални консултации на
клиентите си и насочвах стотици от тях към семинари и програми за
интензивна тренировка из цялата страна и по цял свят, открих, че има
едно-едничко нещо, което лекува всякакви проблеми и то е: да
обичаш, себе си. Когато хората започнат да се обичат все повече с
всеки изминал ден, удивително е колко по-добър става живота им и
колко по-добре се чувстват те. Те намират работата, която желаят.
Получават доходите, които са им нужни. Отношенията им с другите
или се подобряват, или лошите се разтапят и започват нови. Това е
много просто предварително условие – да обичаш себе си.
Критикували са ме, че много опростявам нещата, но аз съм открила, че
простите неща обикновено са най-дълбоки.
Наскоро някой ми каза: „Вие ми дадохте най-чудесния дар –
подарихте ми самия мен.” Толкова много от нас се крием от самите
себе си и дори не знаем кои сме. Не знаем какво чувстваме, не знаем
какво искаме. Животът е едно себе-откривателско пътешествие.
Според мен да бъдеш просветлен означава да навлезеш в себе си и да
опознаеш кой и какво всъщност си, да осъзнаеш, че всеки от нас е
способен да се променя към по-добро като се обича и грижи за себе
си. Не е егоистично да обичаме себе си. Това така ни пречиства, че
можем да обичаме себе си достатъчно, за да можем да обичаме и
другите. Ние наистина можем да помагаме на планетата, когато
идваме като индивиди от Вселената на голямата любов и радост.
Силата, сътворила тази невероятна Вселена, често бива
наричана любов. Бог е любов. Често сме чували твърдението: Любовта
кара света да се върти. Това е съвсем вярно. Любовта е тази сцепваща
сила, която държи Вселената като едно цяло.
За мен любовта означава дълбока оценка. Когато говоря за това
да обичаме себе си, имам предвид да оценим в дълбочина кои сме ние.
Означава да приемаме всичките различни части от себе си – дребните
ни особености, смущения, нещата, които може и да не правим много
добре, както и всичките ни добри качества. Ние приемаме цялата тази
съвкупност с обич. Безусловно.
За съжаление мнозина от нас не биха обикнали себе си, докато,
например, не отслабнат, или не си намерят подходящата работа, или
не получат повишение, или любим, или какво ли не още. Ние често
поставяме условия пред обичта си. Обаче можем да се променим. Ние
можем да обичаме себе си такива, каквито сме, още сега!

Освен това има и недостиг от любов на планетата като цяло.
Мисля, че цялата ни планета е обхваната от болестта спин и все
повече хора умират всеки ден. Това физическо предизвикателство ни
дава възможността да преодолеем бариерите и да надмогнем
собствените си морални стандарти, религиозните и политическите
различия и да отворим сърцата си. Колкото повече го правим, толкова
по-бързо ще открием отговорите.
Ние сме в разгара на огромни индивидуални и глобални
промени. Мисля, че всички ние, които живеем в това време, сме
избрали да бъдем тук като част от тези промени, да спомогнем за
промяната и да преобразим света от стария начин на живот към едно
съществувание, изпълнено с повече обич и мир. В Епохата на Риби ние
търсехме нашия спасител навън: „Спаси ме. Спаси ме. Моля те,
погрижи се за мен.” Сега ние преминаваме в Епохата на водолея и се
учим да навлизаме в себе си, за да открием своя спасител. Ние сме
силата, която сме търсили. Ние отговаряме за живота си.
Ако не сте готови да обичате себе си днес, то няма да обичате
себе си и утре, защото каквото и извинение да имате днес, вие ще го
имате и утре. Може да го имате и след 20 години, а дори може и да
напуснете този живот, вкопчени във все същото оправдание. Днес е
денят, когато можете да обичате себе си напълно, без никакви
очаквания и условия.
Аз искам да спомогна за създаването на един свят, където няма
нищо страшно да се обичаме едни други, да даваме израз на това,
което сме и да бъдем обичани и приемани от хората около нас без
осъждане, критикуване или предразсъдъци. Способността да обичаш
започва от къщи. Библията казва: „Обичай ближния си както себе си.”
Но много често ние забравяме втората част – както себе си. Ние
всъщност не бихме могли да обичаме никого „там вън”, ако обичта ни
не започва вътре в нас, към самите нас. Обичта към себе си е най-
важния дар, който можем да си дадем, защото когато се обичаме
такива, каквито сме, ние няма да се нараняваме, а няма да
нараняваме и никой друг. Когато имаме душевен мир, няма да има
никакви войни, банди, терористи и бездомни. Няма да има болести,
спин, рак, мизерия и глад. Затова според мен рецептата за световен
мир е следната: нека бъдем в душевен мир. Спокойствие, разбиране,
състрадание, способност да прощава-ме и преди всичко – любов.
Всеки от нас има в себе си нужната сила, за да извърши тези промени.
Любовта е нещо, което ние можем да изберем, така, както
избираме гнева, омразата или тъгата. Ние можем да изберем любовта.
Това винаги е въпрос на наш вътрешен избор. Нека започнем още
сега, в този момент, като изберем любовта. Това е най-могъщата
целителна сила, която съществува.
Информацията в тази книга, която беше част от моите лекции,
изнасяни през последните пет години, е още една стъпка по пътеката
ви към себе-откриване – една възможност да научите малко повече
неща за себе си и да осъзнаете потенциала си, което е ваше рождено

право. Вие имате възможност да обичате себе си повече, за да можете
да бъдете част от една не-вероятна Вселена от любов. Любовта
започва от сърцето ни, тя започва с нас. Нека обичта ви спомогне за
изцеляването на нашата планета. >>>
Луиз Хей
ПЪРВА ЧАСТ
Осъзнаване на себе си
Когато разширяваме мисленето и възгледите си, нашата обич

блика свободно. Когато стесняваме кръгозора си, ние запречваме
извора й.
Глава първа
Силата вътре в нас
Колкото повече се свързвате със Силата в себе си, толкова по-

свободни можете да бъдете във всички области на живота си.
Кой сте вие? Защо сте тук? Какви са възгледите ви за живота? От

хилядолетия насам за намирането на отговор на тези въпроси е било
нужно човек да навлезе в себе си. Но какво означава това?
По мое убеждение, у всеки от нас има една Сила, която с обич ни
насочва към съвършено здраве, съвършени отношения с хората,
съвършена кариера, тази сила може да ни донесе благополучие във
всяко нещо. За да постигнем тези неща, ние първо трябва да
повярваме, че са възможни. След това трябва да проявим волята да се
освободим от онези модели на поведение в живота ни, които пораждат
нежелани от нас състояния. Това се постига като навлезем в себе си и
отприщим вътрешната Сила, която по начало знае кое е най-добро за
нас. Решим ли да пренастроим живота си към тази по-висша Сила
вътре в нас – Силата, която ни обича и поддържа – ние можем да
изградим живот, изпълнен с повече обич и благоденствие.

Според мен, нашият ум винаги е свързан с Единния Безкраен
Разум, затова цялото познание и мъдрост са ни на разположение по
всяко време. Ние сме свързани с този Безкраен Разум, тази
Универсална Сила, която ни е създала, чрез искрицата светлина в нас
– нашето висше Аз или вътрешната Сила. Универсалната Сила обича
всички свои творения. Тя е Сила, насочена към доброто, и направлява
всичко в живота ни. Тя не умее да мрази, да лъже или да наказва. Тя е
чиста любов, свобода, разбиране и състрадание. Много е важно да
пренастроим живота си към своето висше Аз, защото чрез Него
получаваме доброто.
Трябва да разберем, че от всяко положение е въпрос на нашия
избор дали ще използваме тази Сила. Ако сме избрали да живеем с
миналото и вечно да предъвкваме всичките лоши случки и състояния,
през които сме минавали някога, то ние ще останем заковани на едно
място. Ако съзнателно решим да не бъдем жертви на миналото, а да се
захванем да си изградим живота отново, тогава тази вътрешна Сила
ще ни подкрепя и ще започнат да се появяват нови, по-щастливи
изживявания. Аз не вярвам, че съществуват две сили, смятам, че има
Един Безкраен Дух. Много е лесно да кажете: „Това се дължи на
дявола” или на тях. Но всъщност всяко нещо се дължи единствено на
нас, а ние или използваме мъдро силата, която имаме, или я
използваме погрешно. Имаме ли дявол в сърцето си? Осъждаме ли
другите за това, че са по-различни от нас? Какво избираме? >
Чувство за отговорност или обвиняване
Убедена съм още, че със собствения си модел на мислене и

чувстване човек допринася за създаването на всяко състояние в
живота си, било то добро или лошо. Мислите, които мислим, пораждат
нашите чувства и тогава започваме да живеем живота си в съответ-
ствие с тези чувства и възгледи. Това не означава, че трябва да се
чувстваме виновни за лошите неща в живота ни. Има разлика между
това да имаш чувство за отговорност и да обвиняваш себе си или
другите.
Като казвам отговорност, всъщност имам предвид това да имаш
сила. Самообвиняването е пропиляване на собствената сила.
Чувството за отговорност ни дава силата да правим промени в живота
си. Когато играем ролята на жертва, то ние изразходваме личната си
сила, за да бъдем безпомощни. Решим ли да поемем отговорността за
себе си, тогава не хабим време да прехвърляме вината на някого или
нещо там вън. Някои хора се чувстват виновни, че са предизвикали
болест, или бедност, или проблеми. Те са направили избора да
тълкуват чувството за отговорност като чувство за вина. (Някои
журналисти наричат това „чувство за вина на Новата епоха /New
Age/”). Такива хора изпитват чувство за вина, понеже смятат, че са се
провалили в нещо. Но те обикновено са склонни да приемат всяко
нещо като повод за вина, защото това е просто друг начин да се
изкарват неудачници. Но не за това говоря.

Ако съумеем да използваме проблемите и болестите си като
поводи да се замислим как можем да променим живота си, това
означава, че имаме сила. Много хора, преодолели трагично
заболяване, твърдят, че това е най-прекрасното нещо, което им се е
случвало, понеже им е дало шанса да преосмислят живота си. От друга
страна, много хора вечно говорят: „Аз съм жертва, горкият аз. Моля
ви, докторе, оправете ме.” Мисля, че този тип хора доста трудно биха
оздравели или биха се справили със своите проблеми.
Чувството за отговорност е нашата способност да откликваме на
дадена ситуация. Ние винаги имаме избор. И то не означава да
отречем това, което сме или което имаме в живота си. Значи просто да
осъзнаем, че сами сме допринесли да стигнем дотук, където сме.
Поемем ли отговорност, ние имаме силата да се променим. По-добре
да кажем: „Какво мога да направя, за да променя това?” Нужно е да
разберем, че всеки от нас разполага с лична сила по всяко време.
Зависи от това как я използваме.
—— ~ ——
Мнозина от нас сега си дават сметка, че са израснали в
разстроени семейства. Ние влачим със себе си множество негативни
чувства спрямо собствената ни същност и отношението ни към живота.
Моето детство бе изпълнено с насилие, включително сексуално. Аз
копнеех за обич и нежност, и нямах никакво самочувствие. Дори след
като на 15-годишна възраст напуснах дома си, продължих да срещам
насилие под различни форми. Тогава още не бях осъзнала, че модела
на мислене и чувстване, който съм възприела по-рано в живота си,
докарва до мен това насилие.
Децата често откликват на душевната атмосфера на възрастните
край себе си. Така че аз отрано се бях запознала със страха и
насилието, а когато пораснах, продължих сама да възпроизвеждам
същия опит. Положително не съм съзнавала, че съм имала силата да
променя всичко това. Бях безпощадно груба към себе си, понеже
смятах, че липсата на обич и нежност означава, че аз сигурно съм лош
човек.
Всички събития, които сте изживели през живота си до сегашния
момент, са били предизвикани от вашите мисли и убеждения от
миналото. Но нека не поглежда-ме назад в живота си със срам. Да
приемаме миналото като част от богатството и пълнотата на живота си.
Без това богатство и пълнота днес нямаше да сме тук. Не бива да се
упреквате, че не сте направили нещо по-добре. Правили сте най-
доброто, което сте знаели. Освободете се от миналото с обич,
благодарете му, че то ви е довело до сегашното ви ново осъзнаване.
Миналото съществува единствено в нашето съзнание и в начина,
по който сме избрали да гледаме на него в мислите си. Ние живеем в
този момент. Ние чувстваме в този момент. Ние действаме в този
момент. Това, което правим сега, полага основата за утре. Затова сега
е моментът да вземем решение. Не можем да направим каквото и да

било утре, не можем да направим каквото и да било вчера. Можем да
го направим единствено днес. Така че важното е какво избираме да
мислим, вярваме и говорим точно сега.
Когато започнем да си даваме сметка за своите мисли и думи,
ние вече разполагаме с инструменти, които можем да използваме.
Знам, че може да звучи много просто, но запомнете: живецът на
силата винаги е в настоящия момент
—— ~ ——
Важно е да разберете, че не вашият ум държи командването. Вие
командвате своя ум. Командва висшето Аз. Затова можете да
престанете да мислите тия стари мисли. Когато старото ви мислене
опита да се върне и каже: „Толкова е трудно да се промениш”, вие
поемете командването над мислите си. Кажете на своя ум: „Сега аз
решавам и смятам, че ми е все по-лесно да се променям.” Можете да
проведете подобен разговор със своя ум няколко пъти, докато той
признае, че вие отговаряте за нещата и че наистина мислите това,
което казвате.
Представете си, че мислите ви са капки вода. Една мисъл или
една капка вода няма особено значение. Когато повторите
многократно една мисъл, ще забележите отначало влажно петно на
килима, след това локвичка, после цял басейн и продължат ли тези
мисли, могат да станат цяло езеро и накрая океан. Какъв вид океан
създавате? Един замърсен, токсичен океан, в който не може да се
плува, или един кристално бистър, син океан, който ви подканва да се
насладите на ободряващите му води?
Хората често споделят пред мен: „Не мога да отхвърля еди коя
си мисъл.” Аз винаги им отговарям: „Можете.” Спомнете си, колко пъти
сте отхвърляли някоя положителна мисъл? Просто трябва да кажете на
ума си, че тъкмо това смятате да направите. Трябва да го убедите да
престане да мисли негативно. Не казвам, че трябва да се борите с
мислите си, когато искате да промените нещо. Налети ли ви лоша
мисъл, просто и кажете: „Благодаря, че сподели с мен.” По този начин
вие не отричате това, което е у вас, но не отдавате от силата си на
лошата мисъл. Кажете си, че повече нямате намерение да се
поддавате на негативното. Вие искате да си формирате друг начин на
мислене. И още веднъж – не е нужно да се борите с мислите си.
Просто ги осъзнавате и продължавате нататък. Не се давете в морето
на собствените си лоши мисли, когато можете да плувате в океана на
живота.
—— ~ ——
Вашето предназначение е да бъдете една чудесна, изпълнена с
любов изява на живота. Животът ви чака да се отворите за него – да
се почувствате достоен за доброто, което той пази за вас. Мъдростта и
интелигентността на Вселената са ваши и ви чакат да ги използвате.

Животът е на ваше разположение, готов да ви подкрепя. Доверете се
на вътрешната Сила в себе си – тя винаги е с вас.
Ако се уплашите от нещо, много е полезно да насочите
вниманието си към своето дишане – как дъхът влиза и излиза от
тялото ви. Вашето дихание, най-скъпоценната субстанция на живота,
ви е дадено безплатно. Имате от него достатъчно, за да ви стигне до
края на живота. Вие приемате тази скъпоценна субстанция без изобщо
да се замисляте, обаче се съмнявате, че животът може да ви осигури и
всичко останало, което ви е нужно. Сега е времето да научите за
собствената си сила и на какво сте способни. Поемете пътя навътре в
себе си и открийте кой сте.
—— ~ ——
Всеки от нас има различни възгледи. Вие имате право на своя, аз
имам право на моя. Каквото и да става по света, едничкото, на което
можете да се осланяте, е собствената ви преценка за това какво е
правилно за вас. Трябва да откриете вътрешния си пътеводител,
защото той е мъдростта, която знае конкретните отговори за вас. Не е
лесно да се вслушвате в себе си, когато приятелите или семейството
ви нареждат какво да правите. Въпреки това, всички отговори на
всички въпроси, които изобщо ще зададете някога, са вътре във вас
сега.
Всеки път, когато казвате „не знам”, вие затваряте вратата към
собствената си вътрешна мъдрост. Посланията, които получавате от
своето висше Аз, са положителни и винаги ви подкрепят. Започнете ли
да получавате отрицателни послания, значи действате от нивото на
своето его и на човешкия си ум, или дори на въображението си, макар
често пъти чрез въображението и сънищата да ни се явяват и
положителни послания.
Подкрепяйте себе си, като правите подходящия за вас избор.
Когато ви обземат съмнения, запитайте се: „Дали взимам това
решение с любов към себе си? Правилно ли е това за мен сега?” в
някой друг момент, ден, седмица или месец по-късно може да вземете
друго решение. Но си задавайте тези въпроси във всеки отделен
момент.
—— ~ ——
Когато се научим да обичаме себе си и да се доверяваме на
висшата Сила, ние се превръщаме в сътворци, заедно с Безкрайния
Дух, на един изпълнен с обич свят. Обичта към самите себе си ни
превръща от жертви в победители. Обичта към себе си привлича към
нас прекрасни преживявания. Забелязвали ли сте, че хората с добро
самочувствие са естествено привлекателни? Те обикновено излъчват
нещо просто прекрасно. Щастливи са от живота си. При тях нещата
стават с лекота и без усилия.

Аз отдавна научих, че съм същество в единение с Божието
Присъствие и Сила. Съзнавайки това – че мъдростта и проникнове-
нието на Духа са вътре в мен – аз, следователно, съм божествено
напътствана в отношенията ми с всички останали на планетата. Както
всички звезди и планети са разположени на техните съвършени
орбити, така и аз се намирам в своя божествен правилен ред. Може и
да не разбирам всичко с ограничения си човешки ум; на космическо
ниво, обаче, аз съзнавам, че съм на правилното място, в правилното
време и върша правилното нещо. Сегашният ми опит е стъпало към
ново осъзнаване и нови възможности.
Кой сте вие? Какво сте дошъл да научите? На какво имате да
научите другите? Всеки от нас има свое собствено, уникално
предназначение. Всеки от нас е нещо повече от своята личност, от
своите проблеми, страхове и болести. Ние сме нещо много повече от
нашето тяло. Всеки от нас е свързан с всекиго другиго на планетата и
с живота като цяло. Всеки от нас е дух, светлина, енергия, вибрация и
обич, и всеки от нас разполага със силата да изживее живота си
според своето предназначение и смисъл. >>
Глава втора
Следвайте вътрешния си глас
Мислите, които избираме да мислим, са инструментите, с които

рисуваме върху платното на живота си.
Спомням си кога за първи път чух, че бих могла да променя

живота си, ако пожелая да променя мисленето си. За мен това беше
направо революционна идея. Живеех в Ню Йорк и бях открила
Църквата на религиозната наука. (Често хората бъркат Църквата на
религиозната наука или както още се нарича Науката за ума, основана
от Ърнест Холмс, с Църквата за християнска наука, основана от Мери
Бейкър Еди. И двете отразяват новото мислене, обаче имат различна
философия.) Пасторите и привържениците на Науката за ума
разпространяват учението на Църквата за религиозна наука
(Църквата). От тях именно чух за първи път, че моите мисли формират
бъдещето ми. Макар че не разбирах какво всъщност означава, този
възглед докосна вътрешното звънче у мен, както си го наричам – тази
страна от интуицията, която се нарича вътрешен глас. С течение на
годините се научих да го следвам, защото откликне ли звънчето с
„Да”, знам, че дадено решение е правилно за мен, дори да ми
изглежда смахнато.
Та и тези възгледи докоснаха някаква струнка в мен. Нещо каза:
„Да, те са прави.” И тогава подех приключението да се науча как да

променям мисленето си. Веднъж щом възприех тази идея и й казах
„Да”, аз продължих пътя си през всичките „как”. Четох множество
книги и къщата ми заприлича на домовете на мнозина от вас – пълна с
купища книги с духовна литература и от типа „помогни си сам”.
Години наред ходех на семинари и изследвах всичко, свързано с тази
тема. Буквално се потопих във философията на новото мислене.
Всъщност за пръв път в живота си аз учех. Дотогава не вярвах в нищо.
Майка ми беше занемарила се католичка, а вторият ми баща беше
атеист. У мен се беше оформила чудновата представа, че християните
са или хора, облечени във власеници, или ги разкъсват лъвове, но
нито едното от двете не ме привличаше.
Всъщност се задълбочих в Науката за ума, защото това беше
пътят, разкрил се пред мен в дадения момент от живота ми и защото
наистина ми изглеждаше прекрасен. Отначало ми беше доста лесно.
Жадно възприемах новите схващания и започнах да мисля и говоря
малко по-различно. По това време аз вечно се оплаквах и се
самосъжалявах. Просто обичах да се въргалям в калта. Не знаех, че по
този начин постоянно предизвиквам нови преживявания, заради които
да се самосъжалявам. Но просто по онова време не знаех нищо по-
добро. Постепенно почнах да се улавям, че вече не се оплаквам
толкова много.
—— ~ ——
Започнах да се вслушвам какво говоря. Осъзнах колко съм
самокритична и се опитах да прекратя това. Започнах да произнасям
на глас самоутвърждения, без да разбирам съвсем какво означават.
Отначало с по-лесните, естествено, и започнаха да стават някои
дребни промени. Например все по – често хващах зелен светофар или
намирах лесно място за паркиране и, представете си, започнах да се
смятам за страхотна. О, да! Мислех си, че знам всичко и скоро
започнах да ставам доста наперена, нагла и догматична във
възгледите си. Имах чувството, че знам всички отговори. Сега като
погледна назад, виждам, че всъщност това е бил моят начин да се
чувствам сигурна в тази нова област.
Когато започнем да напускаме някои от старите си, закостенели
схващания, особено ако дотогава сме били под пълния им контрол,
това може да бъде доста мъчително. За мен явно е било доста
страшно, затова съм се вкопчвала във всяко нещо, което би ми
създало чувство за сигурност. Такова беше за мен началото, а и сега
ми остава още много път да извървя. И досега го следвам.
Както повечето от нас, и аз не винаги смятах пътя лесен и
гладък, защото само да произнасяш самоутвърждения не винаги
върши работа, а аз не разбирах защо. Питах се: „Какво ли правя
погрешно?” И веднага хвърлях вината върху себе си. Не е ли това още
един пример, че не ме бива достатъчно? Това беше някогашната ми
любима позиция.

Тогава моят учител, Ерик Пейс, ме поглеждаше и заговаряше за
негодуванието. Изобщо не разбирах за какво говори. Негодувание ли?
Аз? Изобщо не съм такъв човек. Та нали бях поела пътя, аз бях
съвършена духовно. Колко малко виждах себе си тогава!
—— ~ ——
Продължавах да правя най-доброто, на което бях способна в
живота си. Изучавах метафизика и духовна литература и научавах все
повече неща за себе си. Попивах всичко, което ми попаднеше, и
понякога го прилагах. Често се случва да чуем доста неща и понякога
ги възприемаме, но не винаги ги прилагаме на практика. Времето
сякаш минаваше много бързо и до момента, за който говоря, аз бях
изучавала Науката за ума вече от три години и бях започнала да
практикувам като последовател на тази Църква. Започнах да
преподавам философията й, но се чудех защо моите ученици сякаш се
объркваха. Не разбирах защо са се вкопчили така в проблемите си. Аз
им давах толкова много и добри съвети. Защо не се възползваха от тях
и не започваха да се чувстват по-добре? Изобщо не ми хрумваше, че
аз само говоря, а не изживявам истината. Бях като родител, който
казва на детето си какво да прави, а после самият той прави точно
обратното.
И тогава един ден, като гръм от ясно небе, се озовах с диагноза
вагинален тумор. Отначало изпаднах в паника. После започнах да се
изпълвам със съмнения дали всичко това, което бях учила, е вярно.
Това беше нормална и естествена реакция. Мислех си: „Ако аз бях
чисто и центрирано същество, нямаше да ми е нужно да създам тази
болест.” Сега като погледна назад, смятам, че по времето, когато ми
поставиха диагнозата, аз съм се чувствала достатъчно сигурно, за да
позволя на болестта да се покаже на повърхността и да ме накара да
направя нещо за нея, а не да остане като поредната скрита тайна,
която нямаше да науча до смъртта си.
По това време вече знаех твърде много, за да продължа да крия
нещо от себе си. Знаех, че ракът е болест на продължително
потисканото негодувание, което накрая започва да разяжда тялото.
Когато потискаме чувствата в себе си, те трябва да отидат все някъде
из тялото. Ако цял живот натъпкваме нещата навътре в себе, те
накрая ще избият някъде из тялото.
Започнах все по-пълно да осъзнавам, че негодуванието в мен
(което моят учител често споменаваше), има нещо общо с това, че
като дете съм била физически, емоционално и сексуално насилвана.
Естествено, че ще изпитвам негодувание. Изпитвах горчивина от
миналото си и не можех да простя. Никога не бях се опитвала да
изменя или освободя тази горчивина, за да си отиде. Когато напуснах
дома си, смятах, че това е едничкото, което мога да сторя, за да
забравя какво ми се е случило; мислех, че съм го оставила зад себе
си, а всъщност просто го бях заровила по-дълбоко.

Когато открих своята метафизическа пътека, аз обвих чувствата
си с красив слой духовност и по този начин покрих доста боклук в
себе си. Издигнах си зид, който буквално прегради достъпа до
собствените ми чувства. Не знаех коя съм или къде съм. След като ми
поставиха диагнозата, започнах истинската си вътрешна работа,
насочена към това да опозная себе си. Слава Богу, разполагах с
инструменти, които можех да използвам. Знаех, че за да постигна
трайни промени, трябва да навляза дълбоко в себе си. Да, лекарят
можеше да ме оперира и да ми назначи нужното за болестта лечение в
момента, обаче ако аз не променях начина си на мислене и чувстване,
сигурно щях да я предизвикам отново.
Винаги ми е било интересно да разбера къде в тялото си един
човек е разположил своя рак – в коя страна на тялото са туморите – от
ляво или от дясно. Дясната страна представлява мъжкото начало, там,
откъдето ние даваме навън. Лявата е женската, приемащата страна,
там, където получаваме. Почти през целия ми живот, когато нещо не е
било наред, то винаги се е проявявало в дясната страна на тялото ми.
Именно там аз съм складирала цялото си негодувание против втория
ми баща.
—— ~ ——
Вече не ме задоволяваше само да ми върви на зелен светофар
или да намирам лесно място за паркиране. Знаех, че имам да
навлизам много по-надълбоко. Установих, че ако не напредвах в
живота си толкова, колкото исках, то е защото не бях разчистила
боклуците от детството си, а и не изживявах истински това, на което
учех другите. Трябваше да осъзная съществуването на детето в себе
си и да започна да се занимавам с него. Вътрешното дете имаше
нужда от помощ, защото все още много страдаше.
Бързо и много сериозно започнах програма за самоизцеление.
Концентрирах се изцяло над себе си и не се занимавах почти с нищо
друго. Посветих се изцяло на целта да оздравея. Някои от нещата, с
които се занимавах, бяха малко необичайни, въпреки това ги правех.
В края на краищата, най-важното беше моя живот. През следващите
шест месеца работех почти по 24 часа на денонощие. Започнах да
чета и изучавам всичко, което можех да намеря, за алтернативните
начини за лекуване на рак, защото истински вярвах, че това може да
се постигне. Започнах пречистваща хранителна диета, която изчисти
тялото ми от токсините, натрупани от всевъзможните некачествени
храни, които съм яла години наред. Месеци на ред живях на
брюкселско зеле и пасирани аспержи. Знам, че сигурно съм яла и
други неща, но най-много тези си спомням.
Работех с моя учител от Наука за ума, Ерик Пейс, за изчистване
на мисловните модели, за да не може ракът да се върне. Произнасях
утвърждения, правех визуализации и други духовни практически
упражнения. Всекидневно правех сеанси пред огледало. Най-трудни
за произнасяне бяха думите: „Обичам те, наистина те обичам.” Това

ми костваше много сълзи и безброй дихателни упражнения, докато го
постигна. Когато успях, сякаш бях направила квантов скок. Отидох
при добър психотерапевт, специализиран да помага на хората да
дават израз на гнева си и да се освобождават от него. Доста време
посветих на това да удрям възглавници и да крещя. Чудесно беше.
Ако толкова ми допадна, то беше понеже никога, никога в живота ми
не бяха ми позволявали да го правя.
Не знам кой точно метод подейства; може би по малко от всеки.
И най-вече това, че бях много последователна и упорита. Практикувах
през всички часове, когато не спях. Преди да заспя, си изказвах
благодарност за това, което бях направила през деня. Правех си
утвърждението, че докато спя, процесът на лечение продължава в
тялото ми и че на сутринта ще се събудя щастлива, бодра и с добро
самочувствие. Като се събудех сутрин, благодарях на себе си и на
тялото си за работата през нощта. Правех утвърждения, че имам
волята да израствам и да научавам по нещо всеки ден, както и да се
променям, без да се смятам за лош човек.
Работех също над способността да разбирам и прощавам. Един от
начините бе да проуча, доколкото можеше, детството на родителите
си. Разбрах как са се отнасяли с тях като деца и проумях, че тъкмо
заради това те наистина не са можели да правят нещо по-различно от
това, което всъщност правеха. В семейството на моя втори баща бяха
упражнявали насилие над него и той бе продължил да оказва такова
насилие над своите деца. Майка ми е била възпитана да приема, че
мъжът винаги има право и трябва само да му стоиш на крака и да го
оставяш да прави, каквото си иска. Никой не ги бе учил на по-
различно отношение. Това беше техният начин на живот. Стъпка по
стъпка, аз започнах все повече да ги разбирам и това ми позволяваше
да започна процеса на прошка.
Колкото повече прощавах на родителите си, толкова по-склонна
бях да прощавам на себе си. Изключително важно е да сме способни
да прощаваме на себе си.
Мнозина от нас навреждат на вътрешното си дете не по-малко от
родителите си. Ние просто продължаваме да оказваме насилие, а това
е много печално. Когато сме били деца и други хора са се отнасяли
зле към нас, ние не сме имали особен избор, но когато пораснем и ние
самите продължим да малтретираме вътрешното дете, това е катастро-
фално.
Когато започнах да си прощавам, аз започнах да вярвам в себе
си. Открих, че когато не вярваме на живота или на другите хора, това
всъщност е понеже не вярваме в себе си. Не вярваме на своето висше
Аз, че се грижи за нас във всички ситуации, затова казваме: „Никога
повече няма да се влюбя, защото не искам отново да ме нараняват”
или „Никога повече няма да допусна това да се случи”. А всъщност с
това казваме: „Не ти вярвам достатъчно, че ще се грижиш за мен,
затова ще стоя настрани от всичко.” Накрая започнах да си вярвам
достатъчно, за да се погрижа за себе си и открих, че ми е все по-лесно

и по-лесно да обичам себе си, след като съм си повярвала. Тялото ми
оздравяваше и сърцето ми оздравяваше.
По такъв неочакван начин бе започнало моето духовно израст-
ване.
Като допълнителна награда, започнах да изглеждам по-млада.
Клиентите, които привличах вече, бяха все хора с желание да работят
над себе си. Те постигаха огромен напредък, без аз всъщност да съм
говорила нищо особено. Те усещаха и чувстваха, че аз живея в
съгласие с възгледите, които им преподавам, затова им беше лесно да
приемат тези идеи. И естествено, показваха положителни резултати.
Качеството на живота им започна да се подобрява. Веднъж постигнем
ли мир със себе си на вътрешното ниво, животът сякаш тече много по-
приятно.
—— ~ ——
И на какво ме научи този опит в личен план? Осъзнах, че имам
силата да променя живота си, щом имам волята да променя мисленето
си и да се освободя от моделите, които ме задържаха да живея в
миналото. Този опит ми даде вътрешното познание, че ако истински
желаем да направим нещо, ние можем да постигнем невероятни
промени в съзнанието си, в тялото си, в живота си.
Където и да се намирате в живота, какъвто и да е вашият твор-
чески принос, каквото и да ви се случва, вие винаги правите най-
доброто, на което сте способни, в съответствие с разбиранията,
съзнанието и познанието, които имате. А когато научите повече, вие
ще го правите и по различен начин; както стана с мен. Не се
упреквайте за това къде се намирате. Не се обвинявайте, че не сте
направили нещо по-бързо или по-добре. Кажете си: „Правя най-
доброто, което мога, и макар в момента да съм в доста трудно
положение, ще се измъкна някак от него, тъй че хайде да открием
най-добрия начин да сторя това.” Ако само си казвате, че сте глупави
и за нищо не ставате, тогава оставате закован на едно място. Вие
имате нужда от собствената си любяща подкрепа, ако искате да
направите промени.
—— ~ ——
Методите, които ползвам, не са мое изобретение. Повечето от
тях съм научила от „Наука за ума” и тях в основни линии преподавам.
И все пак тези принципи са стари колкото света. В което и древно
духовно учение да се зачетете, ще откриете едни и същи послания. Аз
съм подготвена за пастор от Църквата на Религиозната наука; обаче
не принадлежа към никоя църква. Аз съм свободен дух. Излагам
учението на прост език, за да може да достигне до много хора. Тази
пътека е чудесен начин да се ориентираш в себе си и истински да
проумееш за какво изобщо е живота и как да използваш ума си, за да
поемеш отговорност за своя живот. Когато аз започнах всичко това

преди около двадесет години, нямах представа, че някога ще бъда в
състояние да нося надежда и помощ на толкова хора, както правя
днес. >>
Глава трета
Силата на изречените от вас думи
Всеки ден заявявайте пред себе си какво искате да постигнете в

живота. Казвайте го така, сякаш вече го имате!
Законът на ума
Има закон за гравитацията, има и няколко други физически

закони, като за физиката и електричеството, повечето от които аз не
разбирам. Има също и духовни закони, като закона за причината и
следствието: каквото давате, това получавате. Има също и закон за
ума. Не зная как действа той, така, както не мога да си обясня
действието на електричеството. Знам само, че като щракна ключа,
идва светлината.
Убедена съм, че когато помислим една мисъл или когато
произнесем някоя дума или изречение, те излизат от нас по някакъв
закон на ума и се връщат обратно в нас под формата на изживяване.
Едва сега ние започваме да научаваме неща за
взаимоотношението между умствено и физическо. Започваме да си
обясняваме как работи умът и че нашите мисли могат да градят.
Мислите ни се движат през ума с голяма скорост, затова отначало е
трудно да ги овладяваме и да изменяме формата им. Устата, от друга
страна, е по-бавна. Така че ако започнем да „редактираме” речта си,
като се вслушваме в това, което казваме и не допускаме от устата ни
да излизат отрицателни неща, тогава ще имаме възможност да
въздействаме върху формата на мислите си.
Изречените думи носят огромна сила, но мнозина от нас изобщо
не съзнават колко са важни. Нека разгледаме думите като основа на
това, което непрестанно градим в живота си. Ние непрекъснато
използваме думи, но всъщност предимно дрънкаме, като рядко се
замисляме какво действително казваме или как го казваме. Много
малко внимание обръщаме на подбора на думите си. Фактически,
повечето от нас говорят негативно.
Като деца са ни научили на граматика. Научили са ни да
подбираме думите, според тези граматически правила. Обаче аз често
съм откривала, че граматическите правила постоянно се изменят, и
нещо, което в един момент е било неправилно, в друг е ставало

правилно, или обратно. Неща, които в миналото са били жаргон, днес
се смятат за общоприети. Граматиката обаче не разглежда значението
на думите и как се отразяват на живота ни.
От друга страна, в училище не са ме учили, че моят подбор от
думи може да има някакво отношение към житейския ми опит. Никой
не ме е учил, че мислите ми могат да бъдат градивни или че те
буквално могат да моделират живота ми. Никой не ме е учил, че това,
което излъчвам навън под формата на думи, ще се върне у мен под
формата на изживявания. Целта на златното правило е била да ни
посочи много основен закон на живота: „Прави на другите това, което
би сторил на себе си.” Каквото даваш, това и получаваш. Но то никога
не е имало за цел да предизвиква чувство за вина. Никой никога не ме
е учил, че заслужавам да бъда обичана или че заслужавам добро. И
никой не ме е учил, че животът го има, за да ме подкрепя.
Спомням си, че като деца ние често се обръщахме с жестоки и
обидни названия помежду си и се опитвахме да се унижим един друг.
Но защо сме го правили? Къде сме се научили на такова поведение?
Вгледайте се на какво са ни научили. Родителите на мнозина от нас
многократно са ни казвали, че сме глупави, тъпи или мързеливи. Ние
сме били досадници и негодни за нищо. Понякога сме чували
родителите ни да казват, че по-добре изобщо да не сме се раждали.
Когато сме чули тези думи, може да сме се свили като ударени, но
едва ли сме съзнавали колко дълбоко ще се запечати у нас тази болка
и обида. >
Да променим вътрешния си диалог
Като малки твърде често сме приемали наставленията, отправяни

от родителите ни. Слушали сме: „Изяж си спанака”, „Изчисти си
стаята” или „Оправи си леглото”, за да бъдете обичани. И си
изграждате представата, че могат да ви приемат добре, само ако
вършите определени неща – че приемането и обичта зависят от
определени условия. Това обаче е според представата за ценности на
някой друг и няма нищо общо със собствената ви дълбока, вътрешна
самооценка. Вие сте получили представата, че можете да
съществувате, само ако правите тези неща, за да доставите
удоволствие на другите, иначе не ви се разрешава дори да
съществувате.
Тези ранни заповеди оказват своето влияние и над нашия
вътрешен диалог – начина, по който говорим на себе си. Начинът, по
който говорим на себе си вътрешно, действително е от голямо
значение, защото се превръща в основа на нашите изречени думи. Той
определя умствената нагласа, по която действаме и която привлича
към нас нашите изживявания. Ако ние се самоунижаваме, животът би
имал твърде малко значение за нас. Ако обичаме и ценим себе си,
тогава животът ни ще бъде прекрасен, изпълнен с радост дар.

Ако животът ни е нещастен или се чувстваме неудовлетворени,
тогава много лесно можем да хвърлим вината върху нашите родители
или върху „тях” и да кажем, че всичко това е тяхна грешка. Правим ли
това, обаче, ние оставаме пленници на нашата обусловеност, на
нашите проблеми и неудачи. Думите на обвинение няма да ни донесат
свобода. Запомнете, нашите думи имат сила. И отново стигаме до
това: нашата сила идва от способността да поемем отговорност за
живота си. Знам, че звучи плашещо да бъдеш отговорен за живота си,
но ние наистина сме отговорни, все едно дали го приемаме или не.
Ако искаме да бъдем отговорни за живота си, ние трябва да поемем
отговорност и за устата си. Думите и изреченията, които изговаряме,
са продълженията на нашите мисли.
—— ~ ——
Започнете да се вслушвате в това, което говорите. Чуете ли се
да използвате отрицателни иди ограничаващи думи, сменете ги. Ако аз
чуя някоя отрицателна история, не тръгвам да я повтарям пред всеки
срещнат. Казвам си, че тя е стигнала достатъчно далеч и я оставям
настрани. Чуя ли някоя положителна история, обаче, ще я разкажа на
всеки.
Когато сте навън с други хора, започнете да се вслушвате какво
говорят те и как го казват. Вижте дали можете да свържете това, което
казват, с това, което изживяват в живота. Много, много хора живеят
живота си с „трябва”. Трябва е дума, към която ухото ми е много
чувствително. Всеки път, като я чуя, сякаш звънва звънче. Често съм
чувала хора да я използват десетина пъти в един абзац. Същите тези
хора се чудят защо животът им е толкова скован или защо не могат да
се измъкнат от дадена ситуация. Те искат да имат пълен контрол над
неща, които не могат да контролират. И винаги изкарват виновни себе
си или някой друг. А после се питат защо не живеят живота си с
чувство за свобода.
Можем да премахнем израза „трябва да” от речника си и от
мисленето си. Направим ли го, ние се освобождаваме от силен
самоналожен натиск над себе си. Ние създаваме огромен натиск, като
казваме: „Трябва да ходя на работа. Трябва да направя това. Трябва
да... Трябва да...” вместо това нека започнем да казваме „Избирам да”.
„Избирам да ходя на работа, защото това моментално ми плаща
наема.” „Избирам да” дава напълно различна гледна точка към живота
ни. Всяко нещо, което правим, е по наш избор, дори и да не изглежда,
че е така.
Мнозина от нас използват и думата „но”. Изказваме се за нещо,
после казваме „но”, което ни повежда в две различни посоки. Ние
отправяме конфликтни послания към себе си. Следващия път, като
говорите, вслушайте се как използвате думичката „но”.
Друг израз, на който е нужно да обърнем внимание, е „не
забравяй”. Толкова сме свикнали да казваме: „Да не забравя това или
онова”, а какво става? Забравяме. Ние наистина искаме да запомним

нещо, но вместо това го забравяме, така че нека започнем да
използваме фразата „моля, запомни” вместо „не забравяй”.
—— ~ ——
Когато се събудите сутрин, проклинате ли факта, че трябва да
отивате на работа? Оплаквате ли се от времето? Мърморите ли, че ви
боли гърба или главата? Кое е второто и третото нещо, което си
помисляте или казвате? Крещите ли на децата да стават?
Повечето хора казват всяка сутрин горе-долу едни и същи неща.
Как, с какви думи, започва денят ви? С нещо положително, жизнера-
достно и прекрасно ли? Или с хленчене и проклятия? Ако мърморите,
оплаквате се и хленчите, вие настройвате себе си за такъв ден.
Какви са последните ви мисли, преди да си легнете? Силни,
изцелителни мисли или угрижени от недоимък мисли? Когато говоря за
недоимък, нямам предвид само липсата на пари. Това може да е
отрицателен начин на мислене за каквото и да било в живота ви –
всяка част от живота ви, която не протича свободно. Угрижени ли сте
за утрешния ден? Обикновено аз чета нещо положително преди да
заспя. Съзнавам, че докато спя, аз извършвам голямо разчистване,
което ще ме подготви за следващия ден.
Смятам за много полезно да прехвърля на сънищата си всякакъв
проблем или въпрос, който може да имам. Знам, че сънищата ще ми
помогнат да се погрижа за всяко нещо, което става в живота ми.
—— ~ ——
Аз съм единственият човек, който мисли с моя ум, точно както
вие сте единственият човек, който мисли с вашия ум. Никой не може
да ни принуди да мислим по различен начин. Ние избираме мислите си
и те са основата на нашия вътрешен диалог. След като все повече
изпробвах как действа този процес в живота ми, започнах повече да
изживявам това, което преподавах на другите. Аз наистина
наблюдавах думите и мислите си и постоянно си прощавах за това, че
не съм съвършена. Позволявах на себе си да си бъда аз, а не да се
боря да бъда някаква свръх-личност, която може да бъде приемлива
единствено в очите на другите.
Когато за първи път започнах да изпитвам доверие в живота и да
гледам на него като на дружелюбно място, аз просто светнах. Хуморът
ми стана не толкова язвителен и много по-истински забавен. Работех
над това да се освободя от критичността и вечното осъждане на себе
си и на другите, престанах да разказвам катастрофални истории.
Толкова сме пъргави, като разпространяваме лоши новини. Просто
смайващо е. Престанах да чета вестници и да гледам късните вечерни
новини, защото всички репортажи предаваха бедствия, насилие и
много малко добри новини. Установих, че повечето хора не желаят да
слушат добри новини. Те обичат да слушат лоши новини, така че да
има от какво да се оплакват. Прекалено много хора сред нас

непрекъснато преповтарят отрицателните истории, докато накрая
почнем да смятаме, че на света има само зло. Известно време имаше
една радиостанция, която излъчваше само добри новини. Твърде скоро
тя прекрати дейността си.
Когато имах рак, реших да престана да „клюкарствам” и за моя
изненада открих, че нямам за какво да говоря с никого. Осъзнах, че
всеки път като съм се срещала с приятели, ние моментално сме си
поднасяли най-последните гадости. Най-сетне открих, че има и други
начини на разговаряне, макар че не беше лесно да се изостави този
навик. Още повече, че ако аз клюкарствах за други хора, тогава
сигурно и другите хора клюкарстваха по мой адрес, защото каквото
даваме, това и ни се връща.
Понеже работех с все повече хора, аз започнах истински да
слушам какво говорят те. Започнах истински да чувам думите, не
просто общата насока. Обикновено след десет минути с нов клиент, аз
можех да кажа точно защо има даден проблем, понеже се вслушвах в
думите, които използваха. Разбирах ги по начина, по който говореха.
Знаех, че думите им допринасят за техните проблеми. Щом говореха
негативно, представяте ли си как изглежда вътрешният им диалог?
Трябва да е от същия род негативно програмиране – мизерното
мислене – както го наричах.
Предлагам ви да направите едно малко упражнение – сложете
магнетофон до телефона си и всеки път като говорите по телефона,
натиснете бутона за запис. Когато касетката се напълни от двете
страни, изслушайте какво сте говорили и как сте го казвали. Сигурно
ще се смаете. Тогава ще започнете да чувате думите, които използвате
и интонацията на гласа си. Ще започнете да се осъзнавате.
Забележите ли да казвате нещо три или повече пъти, запишете го,
защото то е модел на мислене. Някои от моделите може да са
позитивни и подкрепящи, а може да имате и някои много негативни
модели, които непрекъснато повтаряте. >
Силата на подсъзнателния ум
В светлината на това, за което говорех, искам да обсъдим силата

на нашия подсъзнателен ум. Нашият подсъзнателен ум не прави
оценки. Подсъзнателният ум приема всичко, което казваме, и твори в
съответствие с нашите схващания. Той винаги казва „да”. Нашият
подсъзнателен ум ни обича достатъчно, за да ни даде това, което
искаме. Обаче ние имаме избор. Ако сме избрали онези мизерни
възгледи и схващания, тогава той приема, че ние ги искаме. И ще
продължи да ни дава тези неща, докато не решим да променим
мислите, думите и вярванията си към по-добро. Ние не сме заковани
завинаги на едно място, защото винаги можем да направим нов избор.
Има милиарди и милиарди мисли, от които да избираме.
Нашият подсъзнателен ум не различава истинско от фалшиво
или правилно от погрешно. Ние не бива да се унижаваме по никакъв

начин. Не бива да казваме неща от рода на: „О, какъв съм глупак”,
защото подсъзнателният ум ще улови този вътрешен диалог и скоро
вие самите ще се чувствате така. А кажете ли това многократно, то ще
се затвърди като убеждение в подсъзнанието ви.
Подсъзнателният ум няма чувство за хумор, затова е важно да
знаете и разберете това схващане. Не можете да се подигравате със
себе си и да си мислите, че това няма значение. Ако това е нещо
унижаващо ви, дори и да се опитвате да бъдете остроумни и забавни,
подсъзнателният ум го възприема като истина. Аз не позволявам на
хората в моите семинари да си разменят подценяващи шеги. Може да
са не особено изтънчени, но в никакъв случай уязвяващи на тема
националност, пол или каквото и да било.
Така че не се взимайте на подбив и не си правете унизителни
забележки, защото това няма да създаде положителни изживявания у
вас. Не унижавайте и другите. Подсъзнателният ум не прави разлика
между вас и друга личност. Той чува думите и смята, че говорите за
себе си. Следващият път, когато понечите да критикувате някого,
запитайте се защо сте настроени така към себе си. У другите просто
вие виждате това, което виждате в себе си. Вместо да критикувате
другите, похвалете ги и само до един месец ще за-бележите огромна
разлика в себе си.
—— ~ ——
Нашите думи наистина са въпрос на подход и отношение.
Обърнете внимание по какъв начин говорят самотните, нещастните,
бедните, болните хора. Какви думи използват те? Какво са приели
като истина за себе си? Как описват работата си, живота си,
отношенията си с хората? Какви са очакванията им? Осъзнавайте
техните думи, но, моля ви, не хуквайте да обяснявате на непознати, че
провалят живота си по начина, по който говорят. Не правете това със
семейството или приятелите си, защото няма да посрещнат добре тази
информация. Вместо това я използвайте по отношение на себе си и я
прилагайте на практика, ако искате животът ви да се промени, защото
промените ли начина, по който говорите дори и на най-незначително
ниво, ще се променят и вашите изживявания.
Ако сте болен и сте тип човек, който смята болестта си фатална
и че ще умрете, и че живота не си струва да се живее, понеже никога
нищо не върви както трябва, тогава познайте какво?
Можете да направите избора да се освободите от негативното си
отношение към живота. Започнете да утвърждавате пред себе си, че
сте човек, който заслужава обич, заслужава да се излекува и че
привличате всичко, което ви е нужно на физическо ниво и което ще
спомогне за излекуването ви. Осъзнайте, че имате волята да
оздравеете и че няма нищо страшно в това да бъдете добре.
Много хора се чувстват в безопасност, когато са болни. Те са от
този тип хора, които обикновено се затрудняват да казват думата „не”.

Единственият им начин да отговорят с „не” е като кажат: „Много съм
болен, за да го направя.” Чудесно оправдание! Спомням си една жена
на един от семинарите ми, която бе преживяла три операции от рак.
Тя не можеше да каже „не” на никого. Баща й беше лекар и тя беше
„доброто момиченце на тати” и винаги е правила всичко, което татко й
е казвал. Невъзможно й беше да казва „не”. Каквото и да поискате от
нея, тя винаги казваше „да”. Нужни бяха четири дни, докато успее
накрая буквално да изкрещи „Не!” от дъното на дробовете си. Накарах
я да го прави, като размахва юмруци. „Не! Не! Не!” веднъж успяла да
го направи, на нея много й хареса.
Открих, че много жени с рак на гърдата не могат да казват „не”.
Те се грижат за всеки друг, но не и за себе си. Едно от нещата, които
препоръчвам на жените с рак на гърдата, е да се научат да казват:
„Не, не искам да го направя. Не!” Ако в продължение на два-три
месеца казват „не” на всичко, това ще започне да обръща хода на
нещата. Такава жена има нужда да утвърждава себе си, като казва:
„Това е, което аз искам да правя, а не което вие искате!”
—— ~ ——
Когато работех с клиенти поотделно, често слушах да говорят за
бариерите си и те винаги искаха от мен да разбера защо по една или
друга причина са се „задънили”. Ако ние вярваме, че сме се задънили
и приемем това, тогава наистина се задънваме. Ние се „задънваме”,
защото се изпълняват отрицателните ни схващания. Вместо това нека
започнем да се съсредоточаваме над силата си.
Мнозина от вас ми казват, че моите касетки със записи са ви
спасили живота. Искам да осъзнаете, че никоя книга или касетка не
може да ви спаси. Едно късче лента в пластмасова касетка не ви
спасява живота. Важното е какво вие правите с тази информация. Аз
мога да ви дам множество идеи, но важното е какво вие ще направите
с тях. Предлагам ви да слушате една определена касетка многократно
в продължение поне на един месец, така че идеите в нея да се
превърнат в нови утвърдени навици. Аз не съм вашият изцелител или
спасител. Единствената личност, която ще извърши промяна в живота
ви, това сте самите вие.
—— ~ ——
И така, какви послания бихте искали да слушате? Знам, че съм
го казвала многократно и пак ще повторя: да обичате себе си е най-
важното, което можете да направите, защото когато обичате себе си,
вие няма да наранявате себе си или когото и да било другиго. Това е
рецептата за мир по целия свят. Ако аз не наранявам себе си и не
наранявам вас, как можем да воюваме? Колкото повече от нас стигнат
до тук, толкова по-добре ще бъде за планетата. Нека започнем да
осъзнаваме какво става, като се вслушваме в думите, които казваме
на себе си и на другите. Тогава можем да започнем да извършваме

промени, които ще ни помогнат да излекуваме и себе си, и останалата
част от планетата. >>
Глава четвърта
Препрограмиране на стари записи
Имайте волята да направите първата стъпка, все едно колко

малка ще е тя. Съсредоточете се над факта, че желаете да учите.
Тогава ще станат абсолютни чудеса.
Утвържденията действат
Сега, след като разбираме малко повече колко силни са мислите

и думите ни, ние трябва да се научим да мислим и говорим в
положителни модели, ако желаем да постигнем полезни резултати.
Желаете ли да промените вътрешния си диалог и да го изпълните с
положителни утвърждения? Запомнете, всеки път, когато помислите
една мисъл и всеки път, когато произнасяте една дума, вие правите
едно утвърждение.
Утвърждението е начална точка. То отваря пътя към промяната.
Всъщност вие казвате на подсъзнателния си ум: „Аз поемам
отговорността. Съзнавам, че съм в състояние да направя нещо, за да
се променя.” Когато говоря за правене на утвърждения, имам предвид
съзнателен избор на изречения или думи, които ще спомогнат или да
премахнете нещо от живота си, или
да създадете нещо ново в него, и вие правите това по позитивен
начин. Ако кажете: „Не искам повече да бъда болен” подсъзнателният
ум чува болен и повече. Трябва да му кажете ясно какво искате.
Тоест, да кажете: „Чувствам се чудно добре. Излъчвам добро здраве.”
Подсъзнателният ум е много праволинеен. Той няма стратегия
или планове. Каквото чуе, това и прави. Ако вие кажете: „Мразя тази
кола”, то няма да ви даде чудесна нова кола, защото не знае какво
искате. Дори и да си купите нова кола, вие сигурно скоро ще я
намразите, защото тъкмо това сте казали за колата. Подсъзнанието
чува само: „Мразя тази кола”. Трябва съвсем ясно да заявите
желанията си по позитивен начин, като например: „Имам прекрасна
нова кола, която отговаря на моите потребности.”
Открила съм, че ако в живота си човек има нещо, което наистина
не харесва, най-бързият начин да се освободи от него е да го
благослови с обич. „Благославям те с обич и те освобождавам, пускам
те да си отидеш.” Това действа спрямо хора, ситуации, вещи и
жилища. Можете да го опитате дори спрямо някой навик, от който

искате да се освободите и ще видите какво става. Имаше един мъж,
който казваше: „Благославям те с обич и те освобождавам от живота
си” на всяка цигара, която изпушваше. След няколко дни желанието
му да пуши значително отслабна и след няколко седмици този навик
си бе отишъл. >
Вие заслужавате добро
Помислете си за миг – какво точно искате истински в момента?

Какво искате днес в живота си? Помислете си за това и после кажете:
„Приемам за себе си ..................................” (нещото, което желаете).
Открила съм, че тъкмо тук мнозина от нас се затрудняват най-много.
В дъното на нещата е мнението ни, че не заслужаваме да имаме
това, което искаме. Личната ни сила зависи от това до каква степен
вярваме, че заслужаваме нещата. Чувството, че не заслужаваме, идва
от посланията, които сме получавали в детството си. И още веднъж –
не бива заради тези послания да бъдем с чувството, че не можем да се
променим. Често при мен идва някой и казва: „Луиз, утвържденията
не действат.” Но това наистина не е въпрос на утвържденията; дължи
се на нашето неверие, че заслужаваме добро.
Начина, по който можете да откриете дали вярвате, че
заслужавате нещо, е да кажете едно утвърждение и да забележите
какви мисли се появяват, докато го казвате. Тогава ги запишете,
защото като ги видите на хартия, те ще ви бъдат съвсем ясни.
Единственото, което ви пречи да заслужавате или да обичате себе си,
е мнението на някой друг за вас, което вие сте приели като истина.
Когато не вярваме, че заслужаваме добро, ние сами измъкваме
почвата под краката си, което се проявява по най-различни начини –
можем да създадем бъркотия, да загубим нещо, да се нараним или да
ни се случат физически злополуки, като падане или катастрофа.
Нужно е да си повярваме, че заслужаваме всякакви блага, които може
да предложи животът.
Каква би трябвало да е първата мисъл, нужна, за да
препрограмираме фалшивите или отрицателни вярвания и за да
започнем да градим това ново „нещо” в живота си? На какъв градивен
материал или основа трябва да стъпите? Какво ще трябва да знаете за
себе си? Да вярвате? Да приемете?
Ето някои добри мисли за начало:

• „Аз имам стойност”
• „Аз заслужавам”
• „Аз обичам себе си”
• „Позволявам си да бъда удовлетворен”

Тези мнения формират самата основа от вярвания, върху които
можете да градите. Правете утвържденията си върху тези градивни
елементи, за да създадете каквото желаете.
—— ~ ——
Винаги, когато говоря някъде, в края на лекцията ще дойде
някой или ще ми напише писмо, за да ми каже, че е усетил как е
започнал да се чувства по-добре, докато е бил в залата. Понякога това
подобрение е съвсем мъничко, друг път – направо смайващо. Наскоро
при мен дойде една жена и ми разказа, че имала бучка в гърдата,
която буквално изчезнала по време на лекцията. Чула бе истински
нещо и бе решила да се освободи от нещо. Това е добър пример колко
силни сме ние. Когато не сме готови да се освободим от нещо, когато
всъщност искаме да се държим за него, понеже ни върши някаква
работа, тогава каквото и да правим, то няма да има ефект. Но когато
сме готови да се освободим, както тази жена, тогава е направо
смайващо как и най-незначително обстоятелство може да ни помогне
да се освободим.
Ако вие още имате някакъв навик, от който не сте се
освободили, запитайте се за какво ви служи. Какво получавате от
него? Ако не успеете да получите отговор, запитайте по различен
начин: „Какво би станало, ако се лиша от този навик?” Много често
отговорът е: „Животът ми би бил по-добър.” Това пак ни връща към
факта, че по някакъв начин не се смятаме достойни за по-добър
живот.
Поръчване от космическата кухня
Когато кажете едно утвърждение за първи път, то може да не ви

изглежда истина. Но запомнете, утвържденията са като засяване на
семена в почвата. Когато сложите семето в земята, вие не получавате
още на следващия ден напълно израсналото растение. Трябва да
имаме търпение по време на процеса на израстване. Като
продължавате да повтаряте дадено утвърждение, вие или ще бъдете
готови да се освободите от това, което искате да отхвърлите, и
утвърждението ще се превърне в истина; или то ще отвори нов път
пред вас. Или пък у вас ще възникне блестяща „мозъчна буря” или пък
ще ви се обади някой приятел и ще ви каже: „Опитвал ли си някога
това?” И ще ви заведат до следващата стъпка, която ще ви помогне.
Поддържайте утвържденията си в сегашно време. Можете да си
ги пеете или да ги превърнете в стихче, за да се повтарят
непрекъснато в главата ви. Запомнете, че със своите утвърждения вие
не можете да повлияете върху действията на конкретен човек.
Утвърждение като „Джон сега е влюбен в мен” е форма на
манипулация и е опит да се окаже контрол над живота на друг човек.
Това обикновено ще окаже ефекта на бумеранг над вас. Ще се
почувствате много нещастни, когато не получите това, което искате.

Можете да кажете, например: „Сега съм обичана от чудесен човек,
който е..............”, и да изброите тези качества, които желаете да има.
По този начин вие позволявате на Силата във вас да ви отведе до най-
подходящия човек, който ще отговаря на този списък и който е
възможно да бъде Джон.
Вие не знаете какви са духовните уроци, които има да научи
друга личност, а и нямате право да се намесвате в нейния жизнен
процес. Сигурно и вие самите не бихте желали някой друг да прави
това към вас. Ако някой е болен, благословете го и му изпратете обич
и мир, не изисквайте той да оздравее.
Обичам да си мисля за утвържденията като за подаване на
поръчката ни в космическата кухня. Когато отидете на ресторант и
сервитьорът дойде и вземе поръчката ви, вие не го следвате в кухнята
да проверите дали готвачът е взел поръчката или как ще приготви
храната. Вие си седите, пиете си водата, кафето или чая, или
разговаряте с приятел, или си ядете аперитива. Вие приемате, че
вашата храна в момента се приготвя и ще я получите, когато бъде
готова. Същото е и когато започнем да правим утвърждения.
Когато дадем поръчката си в космическата кухня, главният шеф,
висшата Сила, работи по нея. Така че вие си продължавате живота и
знаете, че за него се грижат. Той е на ред. Той се прави. Е, случи ли
се като получите ястието, да не е това, което сте поръчали, ако се
самоуважавате, вие ще го върнете. Ако не, ще го изядете. Вие имате
право да сторите същото и спрямо космическата кухня. Ако не
получите точно това, което искате, можете да кажете: „Не, не е точно
същото; аз исках еди какво си.” възможно е поръчката ви да не е била
ясна.
И тук идеята е да оставяте нещата да си станат. В края на
лечебния сеанс и медитацията аз завършвам с думите: „И така да
бъде.” Това е начин да кажете: „Висша Сила, сега това е в твоите
ръце, оставям го на теб.” Занятията с духовния ум, водени от Наука за
ума, са много резултатни. Можете да получите повече информация за
това чрез местната си Църква за религиозна наука или чрез книгите
на Ърнест Холмс. >
Препрограмиране на подсъзнателния ум
Мислите, които мислим, се акумулират и без да съзнаваме,

старите мисли се появяват отново на повърхността. Когато
препрограмираме ума си, нормално и естествено е да напреднем
малко, после да се върнем малко назад и отново да напреднем малко.
Това е част от практиката. Мисля, че едва ли има някакво умение,
което бихте могли да усвоите абсолютно 100-процентово само през
първите 20 минути.
Спомняте ли си първия път, когато се учехте да работите с
компютър, какъв ужас беше? Нужна е практика. Трябва да научите как

работи, да научите неговите закони и системи. Аз бях кръстила първия
си компютър „Моята Магьосница”, защото като усвоих нейните
правила, тя наистина ми поднасяше неща, които ми се струваха
направо магии. И все пак, докато се учех, начина, по който тя ми
показваше, че съм оплела конците или че не съм на прав път, беше да
погълне цели страници труд, които после трябваше да правя наново.
След всичките тези грешки аз се научавах как да се нося плавно със
системата.
За да се носите плавно със системата на живота, нужно е да
осъзнаете, че подсъзнателния ви ум е като компютър – ако вкараш
боклук, получаваш боклук. Вложите ли в него лоши мисли, ще
получите в резултат негативен опит. Да, нужно е време, за да усвоите
с практиката новите начини на мислене. Бъдете търпеливи към себе
си. Когато научавате нещо ново и се върне някой стар модел, ще
кажете ли: „О, нищо не съм научил”? Или ще си кажете: „Добре, това
беше добре, хайде да го направим пак по новия начин”?
Или да кажем, разчистили сте даден въпрос и смятате, че повече
никога няма да се наложи да се занимавате с него. Как ще узнаете
дали наистина сте го отработили, освен ако не проверите себе си?
Така че извикайте още веднъж старата ситуация и се наблюдавайте
как ще реагирате. Ако моментално се озовете в стария начин на
реагиране към нея, значи не сте научили истински този конкретен
въпрос и ще ви е нужно да поработите още над него. В това именно е
целият смисъл. Ще трябва да осъзнаете, че това е малка проверка, за
да видите колко далеч сте стигнали. Ако започнете да повтаряте
своите утвърждения, новите ви истинни изявления, вие си давате
възможност да реагирате различно. Независимо дали проблемът е
здравословен, финансов или трудности в отношенията с някого, ако
реагирате по нов начин на ситуацията, значи вече сте се справили с
още един въпрос и можете да се преминете към други области.
Запомнете също, че за даден момент ние работим над един
отделен пласт. Можете да достигнете определено ниво и да си кажете:
„Успях!” И тогава някой стар проблем да се появи отново на
повърхността и вие или се разстройвате, или се разболявате и за
известно време нямате подобрение. Вгледайте се тогава какви са
убежденията ви на по-дълбоко ниво. Това може да означава, че е
нужно да поработите още, защото отивате към следващия, по-дълбок
пласт.
Ако нещо, което сте се трудили да разчистите, се е появило
отново, не изпитвайте чувството, че не сте достатъчно способни.
Когато аз осъзнах, че не съм лош човек поради това, че отново съм се
изправила пред един стар проблем, тогава ми стана много по-лесно да
продължа. Научих се да си казвам: „Луиз, ти се справяш много добре.
Виж колко далеч си стигнала. Трябва ти само още малко практика. И
те обичам.”
—— ~ ——

Според мен всеки от нас е решил да се въплъти на тази планета
в определена точка във времето и пространството. Ние сме направили
избора си да дойдем тук, за да научим конкретен урок, който ще ни
позволи да напреднем по нашия духовен, еволюционен път.
Един от начините да позволите на жизнения процес да се
разгърне по положителен, здравословен начин, е да заявите
собствените си, лични истини. Вземете решение да изоставите
ограничаващите ви схващания, които ви пречат да получите благата,
които толкова желаете. Заявете, че вашите негативни мисловни
модели ще се изличат от ума ви. Освободете се от страховете си и от
нещата, които ви обременяват. От дълго време вече аз съм повярвала
в следните идеи и те ми вършат работа:
• „Всичко, което ми е нужно да зная, се разкрива пред мен.”

• „Всичко, което ми е нужно, идва при мен в най-подходящия
момент и място.”
• „Животът е радост и е пълен с обич.”
• „Аз обичам и съм обичана.”
• „Аз съм здрава и пълна с енергия.”
• „Аз успявам във всичко, накъдето и да се насоча.”
• „Изпълнена съм с волята да се променям и израствам.”
• „Всичко е наред в моя свят”
Научила съм, че ние не можем да бъдем с положителна нагласа в

сто процента от времето, като включвам и себе си в тази констатация.
Аз гледам на живота като на прекрасен, забавен опит, колкото ми е
възможно. Вярвам, че винаги съм в безопасност. Превърнах това в
свой личен закон.
Убедена съм, че всичко, което трябва да зная, ми се разкрива,
затова трябва да държа очите и ушите си отворени. Спомням си, че по
времето, когато имах рак, бях разбрала, че много ми трябва и
специалист по рефлексотерапия. Една вечер отидох на някаква
лекция. Обикновено сядам на първия ред, защото обичам да бъда
близо до лектора; тази вечер обаче се наложи да седна на заден ред.
И щом се настаних, до мен седна точно специалист по
рефлексотерапия. Разговорихме се и научих, че той дори прави
посещения по домовете. Не се наложи да го търся, той дойде при мен.
Убедена съм също, че каквото и да ми бъде нужно, то идва при
мен в най-подходящия момент и място. Когато нещо не върви наред в
живота ми, аз веднага започвам да мисля: „Всичко е добре, всичко е
наред, знам, че това е добро. Това е урок, опит и ще премина през
него. Има нещо тук, което е за мое висше благо.
Всичко е добре. Просто дишай. Всичко е наред.” Правя всичко
възможно, за да се успокоя, така че да мога да мисля рационално за

всяко нещо, което се случва и, естествено, за да мога да поработя над
всяко нещо. Това може да отнема известно време, но понякога неща,
които ни се струват големи беди, в последна сметка се оказват нещо
много добро или най-малкото не такава беда, каквато са изглеждали
отначало. Всяка случка е опит, от който се учим.
Аз си водя множество позитивни вътрешни диалози – сутрин,
през деня, вечер. Отправната ми точка е местенце в сърцето,
изпълнено с обич, и се упражнявам да обичам себе си и другите
колкото мога.
Моята обич се разраства непрекъснато. Това, което правя днес, е
много повече от онова, което съм правила преди шест месеца или
година. Знам, че след една година моето съзнание и сърцето ми също
ще са израснали и аз ще правя още повече неща. Знам, че нещата,
които мисля за себе си, стават истина за мен, затова предпочитам да
вярвам прекрасни неща за себе си. Имаше време, когато не беше така,
затова знам, че съм израснала и продължавам да работя над себе си.
Вярвам също в медитацията. За мен медитация е да седнем и да
изключим вътрешния си диалог достатъчно дълго време, за да можем
да чуем собствената си вътрешна мъдрост. Когато медитирам, аз
обикновено затварям очи, дишам дълбоко и питам: „Какво ми е нужно
да знам?” Седя и се вслушвам. Може също да попитам: „Какво ми е
нужно да науча!” или „Какъв е урокът в това?” Понякога си мислим, че
целта ни е да фиксираме всяко нещо в живота си, а може би всъщност
единственото ни предназначение е да научим нещо от дадена
ситуация.
Когато навремето започнах да медитирам, първите три седмици
имах много силно главоболие. Медитацията беше нещо толкова
необичайно за мен и толкова различно от цялото ми утвърдено
вътрешно програмиране. Въпреки това продължих упорито и накрая
главоболието изчезна.
Ако ви се случи по време на медитация непрекъснато да се
изпълвате с неприятни усещания, това може да означава, че те имат
нужда да се проявят и като се успокоите, те изплуват на
повърхността. Просто гледайте на това като на негативност, която се
освобождава. Не се опитвайте да се борите с нея. Позволете й да
продължи, докогато й е нужно.
Ако заспите, докато медитирате, нищо от това. Оставете тялото
си да прави, каквото му е нужно, то с времето ще постигне
равновесие.
—— ~ ——
Препрограмирането на отрицателните ви убеждения е много
мощно средство. Един добър начин да го правите е да запишете
утвържденията, произнесени със собствения ви глас. Пускайте ги,
когато си легнете. Това ще има огромна стойност за вас, защото ще
слушате собствения си глас. Един още по-силно въздействащ запис би

бил гласа на майка ви, който ви казва колко сте чудесни и колко
много ви обича. След като вече разполагате със записа, добре е да
отпуснете тялото си, преди да започнете препрограмирането. Някои
хора започват от връхчетата на пръстите на краката и преминават към
върха на главата, като редуват напрягане с отпускане. Както и да го
правите, освободете се от чувството за напрегнатост. Освободете
чувствата. Достигнете състояние на отвореност и възприемчивост.
Колкото по-отпуснати сте, толкова по-лесно ще приемете новата
информация. Запомнете, вие винаги държите нещата в ръцете си и
винаги сте в безопасност.
Чудесно е да се слушат записи, да се четат книги за себе-
осъзнаване и да се правят утвърждения. Обаче какво правите през
останалите 23 часа и 30 минути от денонощието? Виждате ли, точно
това е важното. Ако направите медитация, а после скочите и хукнете
за работа и се разкрещите на някого, това също влиза в сметката.
Медитацията и утвърждението са чудесно нещо, обаче също толкова
важно е какво ще правите през останалото време. >
Приемайте съмнението като приятелско напомняне
Често хората ме питат дали правят утвържденията си правилно и

дори дали изобщо правят нещо. Бих искала да погледнете на
съмнението малко по-различно, отколкото досега. Според мен,
подсъзнателният ум се намира в областта на слънчевия сплит, където
се изпитва онова специфично усещане в стомаха. Когато се случи
нещо неочаквано, не изпитвате ли моментално едно силно усещане за
тежест в стомаха? Там именно вие поемате и складирате всичко.
Всяко послание, което сме получавали още от малки, всяко
нещо, което сме правили, всичките ни изживявания, всичко, което сме
казвали, всичко това е отишло в тази картотека там, в областта на
слънчевия сплит. Имам навик да си представям, че там има едни
мънички куриери и когато ние помислим някоя мисъл или изживеем
нещо, посланията влизат там и „куриерите” ги „завеждат” в
съответните папки. Мнозина от нас са попълвали папки с надписи: „Не
ме бива достатъчно. Никога няма да успея да го направя. Не го правя
както трябва.” И напълно сме се погребали под тези папки. И
изведнъж започваме да правим утвърждения като: „Аз съм чудесен и
обичам себе си.” Куриерите ги поемат и казват: „Това пък какво е???
Къде трябва да отиде? Никога досега не сме виждали такова!”
И тогава куриерите викат Съмнението: „Съмнение! Ела тук и виж
какво е това.” И така Съмнението поема посланието и пита
съзнателния ум: „Какво е това? Ти винаги досега си казвал други
неща.” На съзнателно ниво ние можем да реагираме по два начина.
Можем да кажем: „О, вярно, аз съм ужасен. За нищо не ме бива.
Извинявай. Това е погрешно послание!” и да се върнем към стария си
начин. Или можем да кажем на Съмнението: „Онова бяха старите
послания. Вече изобщо не ми трябват. А това е новото послание.”

Кажете на Съмнението да отвори нова папка, защото тепърва ще има
да идват много такива послания, изпълнени с обич. Научете се да се
отнасяте към съмнението като към приятел, а не враг, и му
благодарете, че се е допитало до вас.
—— ~ ——
Няма значение какво правите на този свят. Няма значение дали
сте президент на банка или мияч на чинии, домакиня или моряк. Вътре
в себе си вие имате мъдрост, която е свързана с Универсалната
Истина. Когато решите да се вгледате в себе си и си зададете такива
прости въпроси като: „Какво се опитва да ме научи този опит?” и ако
сте готови да слушате, тогава ще получите отговора. Повечето от нас
са толкова заети да се щурат насам-натам, създавайки тази сапунена
опера и драма, която наричаме живот, че не чуват нищо.
Не пропилявайте силата си заради нечии си чужди представи за
правилно и погрешно. Те имат сила над нас, само когато ние им
даваме от своята сила. Цели групи хора отдават силата си на други.
Това се случва в множество култури. В нашата култура жените отдават
силата си на мъжете. Казват неща от рода на: „Моят съпруг няма да ми
го позволи.” Това определено значи да отдадеш от силата си на други.
И ако такова е виждането ви, вие се заключвате в една клетка, където
не можете да правите нищо без нечие разрешение. Колкото по-
широкомислещи сте, толкова повече неща научавате и толкова повече
израствате и се променяте.
Веднъж една жена сподели с мен, че когато се омъжила била
много несамостоятелна, защото именно така била възпитана. Коствало
й години, докато осъзнае, че всичко, което й било втълпявано, я
държи заключена в ъгъла. Тя хвърляла вината за проблемите си върху
останалите – съпруга и свекърите си. Накрая се развела със съпруга
си, обаче продължила да обвинява него за много неща в живота си,
които не вървели добре. Нужни й бяха десет години, за да заучи
отново свои модели на мислене и да си възвърне силата. Поглеждайки
назад, осъзна, че именно тя – а не съпругът и свекърите и – си е била
виновна, понеже не е изразявала и отстоявала себе си Те просто са
отразявали това, което тя е чувствала вътре в себе си – чувството за
безсилие.
Не пропилявайте силата си и като се доверявате прекалено на
това, което четете. Спомням си как преди години прочетох няколко
статии в едно известно списание и по една случайност знаех по нещо
от всяка тема в статиите. Според мен информацията беше напълно
погрешна. Напълно загубих доверие към това списание и години наред
не съм го чела. Вие сте авторитетът в своя живот, затова не мислете,
че щом нещо било напечатано, то непременно е истината.
Вдъхновяващият лектор Тери Коул-Уиттейкър написа една
прекрасна книга със заглавието „Какво мислиш за мен изобщо не е
моя работа”. Това е вярно. Какво ти мислиш за мен, изобщо не е моя

работа – то си е твоя работа. В последна сметка това, което ти мислиш
за мен, се излъчва като вибрации от теб и ще се върне в теб.
Достигнем ли прозрение, започнем ли да осъзнаваме какво
правим, ние можем да започнем и да променяме живота си. Животът
наистина съществува заради вас. Трябва само да си поискате от него.
Кажете на живота какво искате и после позволете на доброто да
стане. >>>
ВТОРА ЧАСТ
Разтапяне на бариерите
На нас ни е нужно да знаем какво става вътре в нас, за да

научим от какво да се освободим. Вместо да крием болката си,
ние можем напълно да се освободим от нея.
Глава пета
Вникване в задръжките, които ви спъват
Хроничните модели на ненавист към себе си, чувство за вина и

самокритичност повишават нивото на стреса в тялото и отслабват
имунната система.
Сега, след като сме научили малко повече за силата, която

имаме в себе си, нека видим какво ни спъва да я използваме. Според
мен, почти всички ние имаме един или друг вид бариери. Дори когато
работим много над себе си и разчистваме задръжките, все още
продължават да се разкриват нови пластове със старите бариери.
Мнозина от нас са толкова увредени, че се смятат неспособни за
каквото и да било и че никога няма да се променят. А ако смятаме, че
нещо в нас не е наред, ние вечно ще намираме и в другите хора нещо
не на ред. Продължим ли да казваме: „Не мога да направя това,
понеже майка ми казва... или баща ми казва...” това означава, че още
не сме пораснали.

И тъй, сега вие искате да се освободите от бариерите си и
вероятно да научите нещо различно, което досега не сте знаели.
Възможно е само едно изречение тук да отприщи нови мисли.
Можете ли да си представите колко прекрасно би било, ако
всеки ден научавахте по една нова идея, която ще ви помага да се
освободите от миналото и да създавате хармония в живота си? Когато
осъзнаете и вникнете в индивидуалния процес на живота, вие ще
знаете каква посока да поемете. Ако влагате енергията си в това да
научавате все повече неща за себе си, вие накрая ще съзрете тези
проблеми и въпроси, които ви е нужно да разрешите.
Всички ние имаме трудности за преодоляване в живота. Всеки
има. Никой не може да мине без проблеми през живота; иначе каква
ще е целта да идваме в това особено училище, наречено Земя? Едни
имат проблеми със здравето, други – затруднения в отношенията си с
близките, или пък в службата, или финансови грижи. Трети пък имат
прекалено малко или прекалено много от дадено нещо.
Според мен един от най-големите ни проблеми е, че повечето от
нас нямат и най-малка представа от какво трябва да се освободят.
Знаем какво не е наред и знаем какво искаме в живота си, обаче не
знаем какво ни задържа и дърпа назад. Така че нека отделим малко
време да разгледаме задръжките, които ни спъват.
—— ~ ——
Ако се замислите за малко над своите модели на мислене и
проблеми, за нещата, които ви теглят назад, към коя категория ще ги
причислите – критичност, страх, вина или негодувание? Аз наричам
тези категории Голямата четворка. Коя от тях е най-обичайната за
вас? Моята е съчетание от критичност и негодувание. Може вие да сте
като мен и също да имате две или три. Страх ли ви обхваща най-често
или чувство за вина? Много, много критични ли сте или вечно недо-
волствате? Бих искала да ви посоча, че негодуванието е постоянно
потискан гняв. Така че ако във вашия случай не ви се позволява да
давате израз на гнева си, тогава сте натрупали твърде много
негодувание.
Ние не бива да отричаме чувствата си. Не можем да ги
пренебрегваме за удобство. Когато ми поставиха диагнозата рак, аз
трябваше да се вгледам в себе си и да се видя много ясно. Наложи ми
се да установя някои глупости, които не ми се искаше да си призная.
Например, бях много раздразнителна и носех много горчивина от
миналото. Казах си: „Луиз, нямаш никакво време, за да си позволяваш
повече такива глезотии. Трябва наистина да се промениш.” Или, както
казва Питър Макуилямс: „Лошите мисли са лукс, който не можем да си
позволим”1.
1
Питър Макуилямс, „Лошите мисли са лукс, който не можем да си позволим”, С, ИК
„Изток-Запад”, 2004 г. – Б.ред.

Вашите преживявания винаги отразяват вътрешните ви убеж-
дения. Можете буквално да погледнете преживяванията си и да
определите по тях какви са убежденията ви. Сигурно ще е смущаващо
да научите това, но погледнете ли хората в живота си, ще видите, че
те отразяват някое мнение, което имате за себе си. Ако непрекъснато
ви критикуват в службата, това вероятно е понеже вие сте с критична
нагласа и сте се превърнал в родителя, който някога е критикувал
детето. Всяко нещо в живота ни е огледало на това кои сме. Когато
във външния свят се случи нещо, което никак не ни е приятно, то ни
предоставя възможност да се вгледаме в себе си и да се запитаме: „С
какво допринесох аз за това изживяване? Какво у мен смята, че
заслужавам това?”
—— ~ ——
Всички ние имаме семейни модели и с лекота хвърляме вината
върху родителите, детството или средата си, обаче това ни задържа на
едно място. Не можем да станем свободни. Оставаме си жертви и
отново и отново ни се стоварват едни и същи неприятности.
Така че наистина няма значение какво ви е причинил който и да
било друг или на какво са ви учили в миналото. Днес е нов ден. Вие
носите отговорност за себе си. Сега е моментът, в който вие създавате
бъдещето в своя живот и своя свят. Всъщност няма значение и дори
какво казвам аз, защото единствено вие можете да направите нещо.
Единствено вие можете да промените своя начин на мислене,
чувстване и действие. Аз казвам само, че вие можете. Решително
можете, защото имате в себе си висша Сила, която ще ви помогне да
разчупите бариерите и да се освободите от старите модели, стига само
да и позволите.
Добре е да си напомняте, че като бебе вие сте се обичали
такива, каквито сте. Няма бебе, което да не-доволства от тялото си и
да мисли: „О, колко са ми дебели бедрата.” Бебетата пърхат от радост
и наслаждение, просто че имат тяло. Те дават израз на чувствата си.
Когато едно бебе е щастливо, вие веднага разбирате това, а когато
бебето е ядосано, разбира го целият квартал. Те никога не се боят да
показват пред хората как се чувстват. Те живеят в момента. И вие
някога сте били такива. Но докато сте растели, вие сте слушали
хората около себе си и сте се научили от тях на страх, вина и
критичност.
Ако сте израснали в семейство, където критичността е норма,
значи и вие като възрастен ще бъдете критичен. Ако сте израснали в
семейство, където са ви забранявали да давате израз на гнева си,
тогава вие вероятно ще изпитвате ужас от гняв и конфронтация,
затова ще преглъщате гнева навътре и ще го задържате в тялото си.
Ако сте израснали в семейство, където всеки е бил манипулиран
с чувството за вина, тогава вероятно и вие ще бъдете такъв като
възрастен. Сигурно ще сте човек, който вечно и навсякъде казва
„Извинявайте” и не е в състояние никога нищо да си поиска направо.

Вие сте с чувството, че трябва по някакъв начин да бъдете
манипулативен, за да постигнете това, което желаете.
Докато растем, ние започваме да възприемаме тези погрешни
идеи и губим контакт с вътрешната си мъдрост. Затова наистина
трябва да се освободим от тези убеждения и да се върнем към
чистотата на духа си, където ние истински обичаме себе си. Ние
трябва да си възвърнем невинното удивление от живота и
способността си да му се радваме във всеки миг – същата онази
радост, която изпитва едно бебе в блаженото си състояние на
удивление от живота.
—— ~ ——
Помислете си какво бихте искали да стане истина за вас. Заявете
това с положителни, а не отрицателни утвърждения. Сега идете до
огледалото и повторете тези утвърждения. Обърнете внимание какви
пречки изникват на пътя ви. Когато започнете да произнасяте
утвърждение като: „Аз обичам и одобрявам себе си”, обърнете
внимание какви отрицателни послания получавате в отговор, защото
установите ли ги, те ще се превърнат в скъпоценностите, които ще
отключат вратата към вашата свобода. Обикновено посланията са
някои от четирите, които споменах по-горе – критичност, страх, вина
или негодувание. И най-вероятно е да сте научили тези послания от
хората „там в миналото”.
Някои от вас са избрали да се справят с трудни задачи в този
живот, а по мое убеждение ние идваме тук, за да обичаме себе си
въпреки всичко, което са казвали или правели те. Ние винаги можем
да преодолеем ограниченията на нашите родители или приятели. Ако
вие сте били добро момиченце или момченце, вие сте възприели
ограничения светоглед на родителите си. Виждате ли, вие не сте
лоши; вие сте били идеални деца. Научили сте точно това, което са ви
предавали родителите. Сега, като големи, вие правите същите неща.
Колко от вас се улавят да си казват същите онези неща, които
обикновено са ви казвали вашите родители? Поздравления! Те са били
много добри учители, а вие сте били много добри ученици, но сега е
време да започнете да мислите със собствената си глава.
Мнозина от нас може да срещнат съпротива, когато произнасят
пред огледало своите утвърждения. Тази съпротива, обаче, е първата
стъпка към промяната. Повечето от нас искат живота ни да се
промени, но препоръчат ли ни да направим нещо различно, казваме:
„Кой, аз? Аз не искам да правя това.”
Други може да изпитат чувство на отчаяние. Често като
погледнете в огледалото и кажете: „Обичам те”, вътрешното дете в нас
казва: „Къде беше през всичкото това време? Толкова те чаках да ми
обърнеш внимание.” И се надигат вълни от тъга, понеже толкова дълго
време сте отхвърляли малкото дете в себе си. Когато водех това
упражнение в един от моите семинари, една жена каза, че много се
страхувала. Попитах я от какво се бои и тя сподели, че е претърпяла

акт на кръвосмешение. Не малко хора са преживяли кръвосмешение и
ние се учим да преодоляваме последиците от това. Интересно е, че
това се случва толкова често на планетата ни. В днешно време четем
много често за кръвосмешения и все пак не мисля, че днес това става
по-често от преди. Ние вече сме напреднали до състояние да
осъзнаем, че децата имат права и си позволяваме да обръщаме
внимание на тези грозни язви в обществото. За да се освободим от
този проблем, ние първо трябва да го осъзнаем и тогава ще можем да
работим над него.
Терапията е от голямо значение за преживелите акт на
кръвосмешение. Нужно ни е едно сигурно място, където можем на
спокойствие да отработим тези чувства. Когато си позволим да
отприщим на воля гнева, яростта и срама, тогава преминаваме в
територия, където можем да обичаме себе си. Над каквото и да
работим, трябва да помним, че чувствата, които излизат наяве, са
само чувства Ние не изживяваме повече самия акт. И трябва да
работим над това вътрешното дете да се чувства в безопасност.
Трябва да благодарим на себе си, че сме имали храбростта да
надживеем този опит. Понякога, когато се занимаваме с проблем като
акта на кръвосмешение, е трудно да приемем, че другият човек е
правил най-доброто в съответствие с тогавашното си разбиране,
съзнание и познание. Актовете на насилие винаги се извършват от
хора, които сами са били насилвани. Всички ние имаме нужда от
изцеление. Когато се научим да обичаме и уважаваме себе си, ние
повече няма да нараняваме никого. >
Прекратете всякакви критики
Когато се занимаваме с критичната си нагласа, трябва да знаем,

че обикновено се самокритикуваме все за едни и същи неща Кога ще
се събудим и разберем, че от критичността няма никаква полза? Да
опитаме друга тактика. Нека одобряваме себе си такива, каквито сме
точно сега. Критикуващите хора често привличат доста критики към
себе си, защото критиката е техният модел. Каквото даваме, това и
получаваме. Такива хора може и да се стремят да бъдат винаги
съвършени. Но кой е съвършен? Срещали ли сте някога съвършен
човек? Аз не. Ако недоволстваме от някого, ние всъщност недовол-
стваме от някой аспект в самите себе си.
Всеки човек е отражение на самия себе си и ние виждаме у
другите хора това, което виждаме в себе си. Много пъти ние не искаме
да приемем някои страни от това, което сме. Ние оказваме насилие
над себе си с алкохол, наркотици, цигари, прекомерно ядене и
подобни неща. Това са начини да се наказваме за това, че не сме
съвършени – обаче съвършени за кого? На чии ранни изисквания и
очаквания се опитваме и досега да отговорим? Имайте волята да се
освободите от това. Просто бъдете. Ще откриете, че сте прекрасен
човек точно такъв, какъвто сте в момента.

Ако винаги сте бил критичен човек с много отрицателно
отношение към живота, ще ви е нужно доста време, докато се
преобразите в личност, способна повече да обича и приема. Ще се
научите да проявявате търпение към себе си, докато практикувате
начини за освобождаване от критичността, която е просто въпрос на
навик, а не реална черта на вашето същество.
Можете ли да си представите колко прекрасно би било да
изживеем целия си живот, без никога никой да ни е критикувал?
Бихме се чувствали абсолютно леко, напълно уютно. Всяка сутрин би
била прекрасен нов ден, защото всички ще ви обичат и приемат и
никой няма да ви критикува или потиска. Вие можете да си осигурите
това щастие, като започнете да приемате повече нещата, които ви
правят уникална и специална личност.
Опитът да живеете в съгласие със себе си може да бъда най-
прекрасното изживяване, което можете да си представите. Ще можете
да се събуждате сутрин, изпълнени с радостта, че ще прекарате още
един ден със себе си.
Когато обичате това, което сте, вие автоматичното изваждате на
повърхността най-доброто от себе си. Не казвам, че ще станете по-
добър човек, защото това би означавало, че сега не сте достатъчно
добър. Обаче ще намерите по-положителни начини да
удовлетворявате потребностите си и да изразявате по-пълно това,
което сте. >
Вината ни създава по-ниско самочувствие
Много пъти хората ви отправят негативни послания, защото това

е най-лесния начин да ви манипулират. Когато някой се опита да ви
накара да се чувствате виновни, запитайте се: „Какво искат те? Защо
го правят?” Задайте си тези въпроси, вместо вътрешно да се
съгласявате: „Да, аз съм виновен, трябва да правя каквото казват те.”
Много родители манипулират децата си чрез чувството за вина,
защото те самите са били отгледани по такъв начин. Те казват лъжи на
децата си, за да ги накарат да се чувстват по-малки от това, което са.
Някои хора вече и като възрастни все още са манипулирани от
роднините и приятелите си, преди всичко защото те сами не уважават
себе си, иначе това не би се случвало. И на второ място, защото те
самите са манипулативни.
Мнозина от нас живеят под облак от вина. Вие вечно имате
чувство, че грешите или не правите каквото трябва, или се извинявате
някому за нещо. Вие не си прощавате за нещо, което сте извършили в
миналото. Вечно се упреквате за много неща, които стават в живота
ви. Нека този облак се разсее. Вие повече нямате нужда да живеете
по този начин.
Тези от вас, които изпитват чувство на вина, сега трябва да се
научат да казват не и да покажат на хората, че е безсмислено да

продължават така. Не казвам, че трябва да им се ядосвате, а просто
не сте длъжни повече да играете тяхната игра. Ако за вас е нещо ново
да казвате „не”, кажете го съвсем простичко: „Не. Не, не мога да
направя това”. Не се извинявайте и оправдавайте, иначе
манипулаторът ще има оръжие да разколебае решението ви. Когато
хората видят, че манипулациите им не минават, те ще престанат.
Хората могат да ви държат под контрола си, само докато вие им
позволявате това. Първият път, когато кажете не, може да изпитате
чувство за вина; обаче следващите няколко пъти става все по-лесно.
—— ~ ——
На една от лекциите си имах една жена, чието бебе беше с
вродено сърдечно заболяване. Тя се чувстваше виновна, защото
смяташе, че това е нейна грешка – сигурно е причинила нещо на
бебето си. За съжаление, чувството за вина не решава нищо. В нейния
случай никой не беше сторил нищо лошо. Казах й, че според мен, това
може да е своеобразен душевен избор на бебето и урок както за
детето, така и за майката. Посъветвах я да обича бебето, да обича
себе си и да престане да живее с чувството, че е направила нещо
лошо, понеже чувството за вина никого няма да излекува.
Ако извършите нещо, за което съжалявате, просто престанете да
го правите. Ако в миналото сте сторили нещо, от което и досега
изпитвате чувство за вина, простете си. Ако можете да поправите
нещо, поправете го и повече не го повтаряйте. Винаги, когато в
живота ви възникне чувство на вина, запитайте се: „Какво мисля все
още за себе си?” „На кого се опитвам да угодя?” Отбележете какви
убеждения от детството ви ще се появят.
Когато при мен дойде някой, замесен в автомобилна катастрофа,
той обикновено изпитва много дълбоко чувство за вина и потребност
от наказание. Може също да има и силно потисната себененавист,
защото ние сме с чувството, че нямаме право да се изказваме в
защита на себе са вината търси наказание, така че ние можем да
станем буквално собствените си съдии, прокурори и екзекутори – да
се осъдим на самоналожен затвор. Ние наказваме себе си, а край нас
няма никой, който да се изкаже в наша защита. Време е да простим на
себе си и да се освободим.
—— ~ ——
Една възрастна дама на един от моите семинари изпитваше
огромно чувство за вина към сина си, който беше на средна възраст.
Той е единствено дете, израснало като много затворен човек. Тя
изпитваше вина, че е била много строга към него, докато растял.
Обясних й, че е правила най-доброто, което е знаела по онова време.
Смятах, че той е избрал нея за своя майка преди да се въплъти в този
живот, така ч на духовно ниво той е знаел какво прави. Казах й, че тя
пропилява цялата си енергия чрез чувството си за вина от нещо, което

не може да промени. Тя въздъхна: „Толкова ме е срам, че той е такъв.
Съжалявам, че съм си изпълнила зле дълга.”
Виждате ли, това е похабяване на енергия, защото не помага на
сина й сега, а положително не помага и на нея самата. Вината се
превръща в много тежко бреме и създава лошо самочувствие на човек
Посъветвах я всеки път, когато се появи това чувство, вместо
него да си казва нещо такова: „Не, не искам повече да изпитвам това.
Искам да се науча да обичам себе си. Приемам сина си точно такъв,
какъвто е.” И ако постоянствате, моделът ще започне да се променя.
Дори ако не умеем да обичаме себе си, самото желание да се
обикнем ще промени нещата. Просто не си струва да се държим вечно
за тези стари модели. Урокът винаги е: обичай себе си. Нейният урок
не беше да изцели сина си, а да обича себе си. Той е дошъл на този
свят да обича себе си. Тя не може да прави това вместо него, той не
може да го прави вместо нея.
—— ~ ——
Организираните религии често наистина ги бива да пораждат у
хората чувство за вина. Много от тях прилагат доста тежки мерки, за
да държат хората „В строя”, особено докато са млади. Обаче ние вече
не сме малки деца и нямаме нужда да ни държат в строй. Ние сме
зрели хора, които могат да решават в какво искат да вярват. Детето в
нас изпитва чувство на вина, но в нас е и възрастният, който може да
го научи на други неща.
Когато потискате емоциите си или задържате нещата в себе си,
вие предизвиквате разрушения в себе си. Обичайте себе си
достатъчно, за да си позволявате да давате свободно израз на
чувствата си. Позволявайте им да излизат на повърхността. Може да
се окаже, че дни наред ще плачете или ще изпитвате силни изблици
на гняв. Може да се наложи да поработите над доста стари неща.
Предлагам ви да правите някои утвърждения, чрез които ще
преминете по-лесно, по-гладко, и по-приятно през този процес:
• „Сега се освобождавам с лекота от всички стари отрицателни

убеждения.”
• „Чувствам се приятно като се променям.”
• „Пътят ми сега е гладък.”
• „Свободен съм от миналото си.”
Освен това не прибавяйте оценки на чувствата си. Това само още

повече ги потиска. Ако сте изправени пред невероятни проблеми или
кризи, правете утвърждението, че сте в безопасност и че имате волята
да изпитвате чувствата си. Утвърждаването на тези положителни
чувства ще ви донесе благотворни промени. >>

Глава шеста
Давайте израз на чувствата си
Една трагедия може да се окаже за наше най-голямо добро, ако

подходим към нея по начин, който ни подпомага да израстваме.
Да се освобождаваме от гнева по положителни начини
Всеки от нас е изпитвал гняв в един или друг момент от живота

си. Гневът е откровено чувство. Когато не бъде изразен или насочен
навън, той ще се насочи навътре в тялото и обикновено ще се развие
под формата на болест или друго функционално смущение.
Подобно на критичността, гневът обикновено се задейства от
едни и същи неща. Когато сме ядосани, но ни е внушено, че нямаме
право да даваме израз на гнева си, ние го преглъщаме навътре, което
поражда раздразнителност, горчивина или депресия. Затова е добре
да се справяме с гнева си, когато възникне.
Има няколко възможности за справяне с гнева по положителни
начини. Най-добре е да говорите открито с човека, на когото сте
ядосани и да дадете израз на натрупаните чувства. Можете да кажете:
„Ядосан съм ти, защото.........” Ако ви иде да изкрещите на някого,
значи доста дълго сте насъбирали гняв. Често това е така, понеже
имаме чувство, че не можем да разговаряме с другия човек. Затова
вторият най-добър начин за освобождаване от гнева е да говорите на
този човек в огледалото.
Намерете си кътче, където ще се чувствате спокойно и няма да
ви смущават. Погледнете в очите си в огледалото. Ако почувствате, че
не можете, тогава се съсредоточете над устата си или носа. Вижте
себе си и/или човека, който според вас ви е направил нещо лошо.
Спомнете си момента, когато сте се ядосали и позволете на гнева си
да протече през вас. Започнете да говорите на тази личност точно за
какво сте й толкова ядосани. Покажете целия гняв, който изпитвате.
Можете да кажете някое от следните неща:
• Ядосан съм ти, защото......................................”

• „Огорчен съм, понеже направи..........................”
• „Толкова ме е страх, защото ти.........................”
Изкарайте навън всичките си чувства. Ако ви се иска да дадете

физически израз, тогава започнете да удряте възглавници. Не се
страхувайте да оставите гнева да поеме естествения си ход. И без това
вече твърде дълго сте потискали чувствата си. Не е нужно да
изпитвате чувство на вина или да се срамувате. Запомнете, нашите
чувства са мисли в действие. Те си имат своето предназначение и

когато ги освободите от ума и тялото си, вие отваряте пространство за
други, по-положителни изживявания.
Когато разтоварите гнева си към другия човек или хора,
постарайте се да им простите. Прошката е акт на освобождаване за
самите вас, защото именно вие имате най-много полза от нея. Не
успеете ли да простите някому, тогава упражнението си остава само
отрицателно утвърждение и няма да ви облекчи. Има разлика между
това да освободите старите ядове или просто да ги преговорите.
Можете да си кажете нещо такова:
„Добре, тази ситуация приключи. Вече е в миналото. Не

одобрявам твоите действия, и все пак разбирам, че си правил
най-доброто, което си могъл, при знанията и разбиранията,
които си имал по това време. За мен това приключи.
Освобождавам те и те пускам да си вървиш. Ти си свободен и аз
съм свободен.”
Може би ще ви е нужно да направите това упражнение няколко

пъти, преди да почувствате истински, че сте се освободили от
всякакъв гняв. Може също да се наложи да работите над един повод
за гняв или над няколко. Правете това, което е правилно според
вашия усет.
—— ~ ——
Можем да използваме и други методи, за да освободим гнева.
Можем да крещим в една възглавница, можем да удряме с юмруци
възглавници, можем да бием леглото или боксова круша. Можем да
напишем едно писмо, пълно с омраза, и после да го изгорим. Можем
да крещим в автомобила си при затворени прозорци. Можем да играем
тенис, или да отидем на голф, или просто да ритаме топка с всичка
сила. Можем да правим упражнения, да ходим на плуване или просто
да потичаме няколко кръгчета около блока ни. Можем да опишем или
нарисуваме чувствата си, като ползваме лявата си (недоминиращата)
ръка – творческият процес е естествено освобождаване на емоциите.
Един човек от моя семинар сподели, че използвал таймер, когато
започвал да крещи във възглавницата. Нагласявал го да звъни след
десет минути, за да се освободи от всичките си чувства на провал и
гняв към баща си. След пет минути обикновено гневът му се изчерпвал
и всеки тридесет секунди той поглеждал таймера, но виждал, че му
остава още време.
Аз самата обикновено биех леглото и вдигах голям шум. Но сега
не мога да го правя, защото моите кучета много се плашат, като
мислят, че съм ядосана на тях. Сега намирам за много ефикасно да
крещя в колата или да копая в градината.
Както виждате, човек може да бъде доста изобретателен по
какъв начин да освободи чувствата си. Препоръчвам ви някаква
физическа дейност, за да разтоварите натрупаните емоции – и то по

безопасен начин. Не бъдете безразсъдни или опасни за себе си или
околните. Не забравяйте също да общувате със своята висша Сила.
Насочете вниманието си навътре и осъзнайте, че за гнева ви има
отговор и вие ще го намерите. Много изцелително е да медитирате и
да визуализирате как гневът ви изтича свободно от тялото.
Изпращайте обич към другите хора и си представяйте как вашата обич
разтапя всякакви дисхармонии, които съществуват помежду ви.
Имайте волята да станете хармонични. Може би гневът, който
изпитвате, ви напомня, че не общувате добре с останалите. Осъзнаете
ли това, вие можете да го поправите.
Учудващо е колко много хора споделят, че са станали по-
щастливи, след като са се освободили от гнева си към друг човек. Все
едно, че са се разтоварили от тежко бреме. Една от моите ученички
срещаше затруднения да се освободи от гнева си. Интелектуално тя
разбираше чувствата си, но не можеше да ги изрази навън. Но когато
си позволи да им даде израз навън, тя започна да крещи, да рита и да
нарича с всякакви епитети майка си и алкохоличната си дъщеря. Тя
изпита чувството сякаш огромна тежест я напусна. Когато след този
момент нейната дъщеря и отишла на гости, тя през цялото време я
прегръщала. Освободила бе в себе си пространство за обичта, там,
където преди се е разположил потиснатият й гняв.
—— ~ ——
Възможно е вие да сте личност, която през по-голямата част от
живота си се ядосва. Или както го наричам аз, това е ядосване по
навик. Случи се нещо и вие се ядосвате. Случи се нещо друго и вие
пак се ядосвате. Каквото и да се случи, вие продължавате да се
ядосвате, но никога не отивате по-нататък от гнева. Гневът по навик е
нещо детинско – вие винаги искате нещата да стават по вашему. Би ви
било от полза да си зададете следните въпроси:
• Защо съм направил избора непрекъснато да се ядосвам?

• Какво правя, че непрекъснато създавам ситуации, които ме
ядосват?
• Това ли е единствения начин, по който мога да реагирам на
живота?
• Това ли искам наистина?
• Кого продължавам да наказвам?
• Или да обичам?
• Защо всъщност искам да бъда в това състояние?
• Кое от убежденията ми поражда всички тези трудности в отно-
шенията ми?
• Какво излъчвам навън, че привлича от другите потребността да
ме дразнят?

С други думи, защо смятате, че за да постигнете своето, вие
трябва да се ядосвате? Не искам да кажа, че не съществуват
несправедливости или че няма моменти, когато с право се ядосвате.
Гневът по навик обаче е нещо лошо за вашето тяло, защото се
загнездва в него.
Обърнете внимание кое най-често ви дразни. Седнете за десет
минути пред огледалото и се вгледайте в себе си. Попитайте: „Кой си
ти? Какво всъщност искаш? Какво може да те направи щастлив? Какво
мога да направя, за да бъдеш щастлив?” Сега е време да направим
нещо различно. Отворете ново пространство в себе си за обич,
оптимизъм и благоразположение на духа.
—— ~ ——
Хората често се ядосват, когато шофират. И често дават израз на
гнева си от другите несръчни шофьори по пътя. Преди доста време аз
осъзнах факта, че всъщност се ядосвам заради нечия чужда
неспособност да следва пътните правила. И затова вече шофирам по
следния начин: първо, когато вляза в колата, аз влагам в нея обич.
След това решавам и си правя утвърждения, че винаги съм
заобиколена от прекрасни, способни, щастливи шофьори. Всеки около
мен е чудесен шофьор. И благодарение на това мое убеждение и на
утвържденията, винаги когато съм на път, почти не ми се случва край
мен да има лоши шофьори. Те са някъде другаде и дразнят някой,
който им размахва юмрук и ги ругае.
—— ~ ——
Вашият автомобил е едно продължение на самите вас, точно
както е ваше продължение всеки и всяко нещо, затова влагайте обич в
колата си и изпращайте обич към всеки около вас по улиците и
пътищата. Аз мисля, че частите на автомобила наподобяват частите от
вашето тяло.
Една моя служителка, например, казваше, че „нямала никаква
видимост”, не виждала накъде отива животът й или накъде тя самата
иска да се движи. Една сутрин като се събудила, открила, че предното
стъкло на колата й е разбито. Друг мой познат имаше чувство, че
животът му е „блокирал”. Не се движи напред, нито дори назад, а
просто въобще наникъде не помръдва. По същото време се оказа, че
гумите му направо са легнали и не можеше да се движи. Знам, че на
пръв поглед може да прозвучи нелепо, но направо ме поразяваше
доколко термините, които използваха тези двама души, за да опишат
състоянието си в момента, важаха и за тяхната кола. „Да нямаш
никаква видимост” означава да не можеш да виждаш пред себе си.
Предното стъкло е чудесна метафора, както „блокирането” е метафора
за спуканата гума. Следващият път, когато се случи нещо с колата ви,
обърнете внимание какво според вас символизира повредената част и
дали това няма нещо общо със състоянието ви в момента. Резултатът

може да ви изненада. Един ден ще напиша книжка, която ще нарека
„Излекувайте автомобила си”.
Имаше времена, когато хората не разбираха връзката тяло/ум.
Сега е време да разширим повече мисленето си и да вникнем във
връзката машина/ум. Всяка ситуация в живота ви е познавателен опит
и може да я обърнете в своя полза.
—— ~ ——
В гнева няма нищо ново или невиждано. Никой не може да
избегне това изживяване. Разковничето е да си признаете, че сте
ядосани и да насочите тази енергия в по-здравословна посока. Ако се
разболеете, не се ядосвайте от това. Вместо да изпълвате тялото си с
гняв, изпълнете го с обич и си дайте прошка. Тези от вас, които се
грижат за болни хора, нека не забравят да се грижат и за себе си. Ако
не го правите, нямате да бъдете полезни нито за себе си, нито за
приятелите и семейството си. Ще се взривите. Правете нужното да
давате отдушник и на своите чувства. Веднъж научите ли се да се
справяте с гнева по позитивен, благотворен за вас начин, ще откриете
как в живота ви настъпват множество прекрасни промени и той става
по-добър. >
Негодуванието причинява множество заболявания
Негодуванието е дълго потискан гняв. Основният проблем при

гнева е, че той се загнездва в тялото обикновено на едно и също място
и с времето ферментира и разяжда тялото, като често се превръща в
тумор и рак. Затова не е здравословно да потискаме гнева си и да му
позволяваме да се загнездва в тялото ни. И пак повтарям – време е да
се освободим от тези чувства.
Мнозина от нас са израснали в семейства, където не са ни
позволявали да изразяваме гнева си. Жените, по-специално, са
възпитавани, че е нещо лошо да се изразява гнева. Гневът е
недопустим, освен за една личност, обикновено родител. Така ние се
приучваме да потискаме, а не да изразяваме гнева си. Затова сега
отново трябва да осъзнаем, че именно ние го поддържаме. Никой друг
изобщо не участва в това.
Една мида поема зрънце пясък и го обвива с калций пласт след
пласт, докато го превърне в красива перла. По подобен начин поемаме
ние емоционалните си огорчения и ги подхранваме, като превъртаме
непрекъснато в ума си стария филм, както го наричам аз. Ако искаме
да се освободим от огорченията си, ако искаме да се отървем от тях,
то време е да ги надживеем.
Една от причините, поради която жените развиват кисти и
тумори на матката, се дължи на синдрома „Той се държи лошо”, както
го наричам. Гениталиите представят или най-мъжествената част от
тялото – мъжкото начало, или най-женствената част – женското

начало. Когато хората преживяват емоционално нещо, обикновено в
отношенията помежду си, те го отнасят към една от тези области. При
жените – те го отнасят към женските си органи, най-женската част, и
подхранват огорчението, докато то се превърне в киста или тумор.
—— ~ ——
Понеже гневът е потиснат дълбоко в нас, ще трябва доста да се
потрудим, докато го премахнем. Имам писмо от една жена, която
работеше над третия си раков тумор. Тя все още не беше се
освободила от модела на гнева и продължаваше да създава нови
тумори в тялото си. Чувстваше се права да страда. По-лесно й беше да
остави на лекарите да премахнат поредния тумор, отколкото да
поработи над способността си да прощава. Лекарите могат да
премахват успешно образувания, само ако ние попречим на по-
нататъшната им поява.
Понякога ние сме готови по-скоро да умрем, отколкото да
променим модела си на живот. И това наистина става. Забелязала съм,
че доста хора предпочитат по-скоро да умрат, отколкото да променят
хранителните си навици. И това наистина се случва. И е много
разстройващо, като се случи на някого, когото обичаме и сме
съзнавали какъв е алтернативния избор, който са могли да направят.
Независимо какъв избор правим, той винаги е правилния за нас
и никого не можем да виним, дори и да се стигне до това да напуснем
планетата. Всеки от нас напуска планетата като му дойде времето и
всеки от нас намира своя начин да го стори в подходящия за него миг.
И още веднъж – не бива да се самообвиняваме за грешките или
заблудите си. Не бива да се чувстваме виновни. Няма вина. Никой не
постъпва лошо. Всеки човек прави най-доброто, което може, според
разбиранията си и съзнанието, с които разполага. Запомнете, всеки от
нас има в себе си Силата и всеки от нас е дошъл тук, за да научи
определени уроци. Нашето висше Аз знае каква е съдбата ни в
течението на този наш живот и какво трябва да научим, за да можем
да се придвижим напред в нашия еволюционен процес. Никога никой
път не е погрешен, той просто е. Всички ние сме на едно безкрайно
пътешествие през вечността и всеки от нас има да живее живот след
живот. Смятам, че това, което не сме отработили в този живот, ще
отработим в някой друг. >
Потиснатите чувства водят към депресия
Депресията е гняв, обърнат навътре. Тя освен това е гняв, който

според вас нямате право да изпитвате. Например, може да ви се
струва нередно да изпитвате яд към родителите, съпруг, колега или
най-добрия ви приятел. И въпреки това се ядосвате. И тогава се
чувствате като задънен. И тогава гневът се превръща в депресия.
Твърде много хора днес страдат от депресия, дори от хронична

депресия. А във времето, когато сме в депресия, е много трудно да се
измъкнем от нея. Чувстваме се така безнадеждно, че всяко нещо ни
коства огромно усилие.
Без значение колко духовна личност сте, вие все пак трябва да
си миете чиниите от време на време. Не можете да оставите
умивалника затрупан с мръсни чинии и да си казвате: „О, аз съм
метафизик.” Същото е и с вашите чувства – ако искате мислите ви да
протичат свободно, тогава почистете вътрешните си мисловни мръсни
чинии.
Един от най-добрите начини е да си позволявате да давате израз
на гнева си, за да не оставате толкова потиснати. Днес има терапевти,
специализирани в освобождаване на гнева. Един-два сеанса с някой
от тях доста би ви помогнал.
Моето лично мнение е, че всеки от нас има нужда да удря
възглавницата поне веднъж седмично, независимо дали сме ядосани
или не. Има терапии, които ви насърчават да навлезете в гнева си;
мисля, обаче, че те често ви държат твърде дълго потопени в процеса
на гняв. Гневът, подобно на всяка емоция, която излиза на
повърхността, трае само няколко минути. Бебетата изпадат в различни
настроения и излизат от тях много бързо. Обаче нашата реакция към
емоциите ни кара да ги задържаме и потискаме.
Авторката Елизабет Кюблър-Рос използва в семинарите си едно
чудесно упражнение, което нарича екстернализация. Тя препоръчва
да вземете парче гумен маркуч и някои стари телефонни указатели и
да започна-те да ги удряте и удряте, като си позволите на
повърхността да излязат всякакви чувства.
Когато се освобождавате от гнева, нормално е да се почувствате
неловко, особено ако семейните правила не са допускали да се дава
воля на гнева. Първият път, когато го направите, ще бъде смущаващо,
но като посвикнете, ще видите, че е много забавно и силно средство.
Бог няма да ви намрази затова, че сте се ядосала веднъж освободите
ли се от част от този стар гняв, ще можете да видите положението си в
нова светлина и да откриете нови разрешения.
Друго нещо, което препоръчвам на хората в депресия, е да
поработят с някой добър диетолог, който да им определи истински
пречистваща диета. Поразително е колко може да помогне това на
ума. Хората в депресия често не се хранят добре, което увеличава
проблема. Всички ние искаме да направим най-добрия избор, така че
храната, която приемаме, да е добра за тялото ни. Освен това често
откриваме, че в тялото ни има химически дисбаланс, който се
утежнява допълнително от приемането на различни лекарства.
Друг прекрасен процес за освобождаване на чувствата е
„раждането отново”, понеже води отвъд съзнателния ум. Ако не сте
били никога на такъв сеанс, препоръчвам ви да опитате, понеже е
помогнал на много хора. Това е система на дишане, която ви помага да
достигнете до стари проблеми и да успеете да се освободите от тях по

положителен начин. Понякога по време на този процес повтаряте
своите утвърждения.
Съществува и методът за работа над тялото, наречен Ролфинг,
процес на въздействие на дълбоки връзки, разработен от Айда Ролф.
Или пък метода на Хелър, или на Трейгър. Това са отлични начини да
се освободите от ограничаващи модели в тялото. Различните процеси
въздействат различно на отделните хора. Ние само трябва да открием
кой е най-подходящия за нас, като опитаме различните пътища. >
Страхът е липса на доверие
Страхът се шири по цялата планета. Можете да го видите и чуете

за него всеки ден в новините под формата на войни, убийства, алчност
и други. Страхът е липса на доверие в себе си. И поради това ние не
вярваме на живота. Не вярваме, че за нас се грижат на най-висше
ниво, затова смятаме, че трябва да контролираме всичко от
физическото ниво. Явно е, че ще изпитваме страх, понеже не можем
да контролираме всичко в живота си.
Доверието е нещо, на което се научаваме, когато пожелаем да
преодолеем страховете си. Понякога това се определя като скок-на-
вярата. Доберете се на Силата в себе си, която е свързана с
Космическия разум. Вярвайте в това, което е невидимо, вместо да
вярва-те само на физическия, материалния свят. Не искам да кажа, че
не бива да правим нищо, и все пак, ако ние имаме вяра, ще преминем
през живота много по-лесно. Ако си спомняте какво бях казала по-
напред – аз вярвам, че всичко, което имам нужда да зная, ми се
разкрива. Вярвам, че за мен се грижат, дори когато физически не мога
да контролирам всичко, което се случва около мен.
Когато ви завземе някоя мисъл, изпълнена със страх, тя
всъщност се опитва да ви предпази. Предлагам ви да кажете на
страха: „Знам, че искаш да ме предпазиш. Оценявам това, че искаш да
ми помогнеш и ти благодаря.” Обърнете внимание на мисълта,
изпълнена със страх; тя е дошла, за да се погрижи за вас. Когато се
уплашите физически, адреналинът в тялото ви се увеличава, за да ви
предпази от опасност. Същото става и със страха, който произвеждате
в ума си.
Наблюдавайте своите страхове и осъзнайте, че те не са вие.
Мислете за страха като за образи на киноекран. Това, което виждате
на екрана, всъщност не съществува там. Движещите се образи са само
целулоидни кадри и те се сменят и изчезват много бързо. И нашите
страхове може да ни се появяват и отминават така бързо, като тези
изображения, освен ако не сме се вкопчили в тях.
—— ~ ——
Страхът е ограничение на ума ни. Хората толкова много се
страхуват да не се разболеят, или да не останат без дом, и какво ли не

още. Гневът е страх, превърнал се в защитен механизъм. Той ви
предпазва и все пак вие бихте били много по-силни, ако правите
утвърждения, с които да престанете да възпроизвеждате в ума си
тревожещите ви ситуации, и да обичате себе си и през страха. И още
веднъж повтарям – нищо не ни идва отвън. Ние сме центърът на всяко
нещо, което се случва в живота ни. Всичко е вътре – всяко
изживяване, всяка връзка с някого е отражение на нашия модел на
мислене.
Страхът е обратното на любовта. Колкото повече сме готови да
обичаме себе си и да вярваме в това, което сме, толкова повече
привличаме такива качества към себе си. Когато сме с нагласата да се
страхуваме, да се тревожим, да се терзаем или да не харесваме себе
си, не е ли поразително как всичко в живота ни върви на зле? Едно
след друго. И изглежда сякаш няма никога да спре.
Е, същото е и когато истински обичаме себе си. Всичко започва
да ни върви и ние винаги имаме „зелен светофар” или си намираме
„място за паркиране”. Постигаме всички неща, които правят живота
толкова прекрасен – и големите, и малките. Ставаме сутрин и денят ни
протича прекрасно.
Обичайте се и така ще можете да се грижите за себе си. Правете
всичко възможно, за да укрепите сърцето си, тялото си, ума си.
Обърнете се към Силата в себе си. Направете добра духовна връзка и
наистина работете за поддържането й.
Ако се чувствате застрашени или изпълнени със страх, започнете
съзнателно да дишате дълбоко. Често пъти, когато се уплашим, ние
затаяваме дъх. Така че направете няколко дълбоки вдишвания.
Дишането отваря това пространство вътре във вас, което е вашата
сила. То укрепва гръбнака. Разтваря гръдния кош и дава място на
сърцето ви да се разрасне. Като дишате, вие започвате да премахвате
бариерите и се отваряте. Вие по-скоро се разширявате, а не се
свивате. Вашата обич протича на воля. Кажете: „Аз съм едно със
Силата, която ме е създала. В безопасност съм. Всичко е наред в моя
свят!” >
Изчистване от старите пристрастявания
Един от първичните начини, по които замаскираме страховете

си, е чрез пристрастявания. Те потискат емоциите, така че да не
чувстваме. Но освен пристрастяванията към химически вещества има
много други видове. Има и, както аз ги наричам, пристрастявания към
схеми на поведение – модели, които възприемаме, за да не участваме
активно в живота си. Ако не искаме да се занимаваме с това, което е
пред нас или не искаме да бъдем там, където сме, ние използваме
схема на поведение, която ни държи изолирани от нашия живот. За
някои хора това може да бъде пристрастяване към ядене или към
химически вещества. Съществува и генетична предразположеност към
алкохолизъм, обаче склонността към непрекъснато боледуване е

индивидуална. Често пъти, когато казваме за нещо, че е наследствено,
то в действителност е начин за справяне със страха на малкото дете,
който то е възприело от своите родители.
При други хора има емоционално пристрастяване. Може да сте
пристрастени към това да откривате грешки у хората. Каквото и да
става, вие вечно намирате кого да обвините. „Това е тяхна грешка, те
ми причиниха това.”
Може да сте пристрастени към натрупване на неплатени сметки.
Доста хора се пристрастяват към това да затъват в дългове; правите
всичко възможно да затъвате до шията в дългове. И това май няма
нищо общо с количеството пари, с които разполагате.
Може да сте пристрастени към отблъскване. Където и да отидете,
вие вечно привличате хора, които ви отхвърлят. Все на такива се
натъквате. Обаче външното отхвърляне е отражение на собственото ви
отхвърляне. Ако вие не отхвърляте себе си, няма да го прави и никой
друг, а дори и някой да го стори, това положително няма да има
значение за вас. Запитайте се: „Какво в себе си не приемам?”
Много хора са пристрастени към болести. Те вечно хващат нещо
или се тревожат да не се разболеят. Ще речеш, че членуват в клуба
„Болест на месеца”.
Ако трябва да се пристрастявате към нещо, защо това да не бъде
обичта към себе си? Можете да се пристрастите към това да правите
положителни утвърждения или да се занимавате с неща, които да ви
бъдат опора. >
Натрапчиво преяждане
Получавам много писма от хора с проблеми с теглото. Те

започват диети, на които издържат две-три седмици, после спират.
Чувстват се виновни, че не са издържали на диетата и вместо да
осъзнаят, че са направили каквото са могли за даденото време, те се
ядосват на себе си и изпитват вина. След това, за да се накажат,
понеже чувството за вина винаги търси наказание, те се хвърлят да
ядат храни, които не са добри за тялото им. Ако осъзнаеха, че за
двете седмици, през които са спазвали определен хранителен режим,
те са правили нещо чудесно за тялото си и са престанали да си
внушават чувството за вина, те биха започнали да преодоляват
схемата на победеше. Биха могли също да си казват: „Обикновено
имах проблеми с теглото, сега си позволявам да бъда с най-
подходящото за мен тегло”, и моделът ще започне да се изменя
изотвътре. И все пак не бива да съсредоточаваме премного
вниманието си върху въпроса с храната, защото не там се корени
проблемът.
Прекомерното ядене винаги означава нужда от закрила. Когато
се чувствате неуверен или застрашен, вие се подплатявате със слой
сигурност. Теглото няма нищо общо с храната. Повечето от вас през

целия си живот се ядосват, че са дебели. Каква загуба на енергия.
Вместо това осъзнайте, че нещо във вашия живот ви кара да се
чувствате неуверени и несигурни. Това може да е вашата работа,
вашият брачен партньор, сексът или животът ви като цяло. Ако сте с
наднормено тегло, оставете настрани въпроса храна/тегло и се
заемете с модела, който казва: „Имам нужда от закрила, понеже се
чувствам несигурен.”
Поразително е как нашите клетки откликват на мисловните ни
модели. Когато нуждата от закрила си отиде или когато започнем да
се чувстваме уверени, тлъстините ще се стопят. Забелязала съм през
живота си, че когато не се чувствам сигурна, започвам да напълнявам.
Когато животът ми тръгне в ускорен ритъм, занимавам се с премного
много неща и се разпилявам във всички посоки, аз изпитвам нужда от
закрила, от сигурност. Тогава си казвам: „Добре, Луиз, време е да
поработим над въпроса с чувството за сигурност. Искам истински да
осъзнаеш, че си в безопасност и всичко е наред, ти можеш да
свършиш всички тези неща, можеш да бъдеш на всички тези места,
можеш да се справиш с всичко, което става в момента и ти си в
безопасност, и аз те обичам.”
Прекомерното тегло е само външния ефект от страха, който е
вътре във вас. Когато се погледнете в огледалото и видите от там да
ви гледа един дебел човек, напомнете си, че виждате резултата от
своето старо мислене. Когато започнете да променяте мисленето си,
вие посявате зрънцето на това, което ще се превърне в истината за
вас. Това, което изберете да мислите днес, ще създаде вашата нова
фигура утре. Една от най-хубавите книги за освобождаване от
излишно тегло е „Единствената диета, която съществува” от Сондра
Рей. Там основното е как да се въздържаме от негативно мислене. Тя
ви показва стъпка по стъпка как да го правите. >
Групи за самопомощ
Групите за самопомощ се превръщат в нова социална форма. Аз

ги смятам за много положителна посока. Тези програми вършат
огромно добро. Хора със сходни проблеми се събират заедно, не за да
хленчат и се оплакват, а за да търсят начини да се справят с тези
проблеми и да подобрят качеството на живота си. Днес има групи
почти по всеки проблем, за който може да ви хрумне.
Чувствата са нашата вътрешна оценка
Когато сме израснали в проблемно или разпадащо се семейство,

ние сме свикнали да избягваме конфликтите винаги, когато можем, и
това в резултат ни е накарало да отричаме чувствата си. Често пъти не
вярваме, че другите ще откликнат на потребностите ни, затова дори
не искаме помощ. Убедени сме, че трябва да бъдем достатъчно силни,
за да се справяме сами с нещата. Единственият проблем е, че

преставаме да бъдем в контакт със собствените си чувства. Чувствата
са най-полезната ни връзка в отношенията ни със самите себе си,
другите и света около нас, и те са показател за това какво върви или
не върви в живота ни. Накараме ли ги да замлъкнат, това само води до
по-сложни проблеми и физически заболявания. Което човек може да
почувства, той може да излекува. Ако не си позволявате да чувствате
какво става вътре във вас, вие няма да знаете откъде да започнете
изцелителния процес.
От друга страна, мнозина от нас изглежда минават през живота с
вечното чувство за вина, ревност, страх или мъка. Ние развиваме
модели на навици, които продължават същия опит, какъвто сме си
казвали, че не искаме да имаме. Ако продължавате да се чувствате
ядосани, тъжни, боязливи или ревниви и не потърсите криещата се
под това причина, вие ще продължите да раждате все повече гняв,
тъга, страх и т.н. Когато престанем да се чувстваме жертви, ние сме
способни да си възвърнем силата. Трябва да имаме волята да научим
урока, за да може да изчезне проблемът.
Когато вярваме в жизнения процес и духовната ни връзка с
Вселената, ние можем да разтопим гнева и страха си още в
зараждането им. Ние можем да се доверим на живота и да осъзнаем,
че всяко нещо се случва в божествен правилен ред и в съвършената
пространствено-времева последователност. >>
Глава седма
Преодоляване на болката
Ние сме нещо много повече от тялото и личността си. Вътреш-

ният дух винаги е прекрасен и достоен за обич, независимо как
може да се промени външният ни вид.
Мъката от смъртта
Чудесно е да бъдете с положителна нагласа. Чудесно е и да

осъзнавате какво чувствате. Природата ви е дала чувства, за да
преминете през известни преживявания и отричането на това поражда
повече мъка. Запомнете, смъртта не е някакъв провал. Всеки умира,
това е част от жизнения процес.
Когато почине някой, когото обичате, процесът на скръб трае
поне една година. Така че дайте си това време. Трудно е да преминете
през всички празници и сезони – Денят на св. Валентин, вашия
рожден ден, годишнините ви, Коледа и т.н., – затова бъдете

внимателни към себе си и си позволете да страдате. Тук няма правила,
така че и вие не си ги създавайте.
Няма нищо лошо в това да негодувате и да изпаднете в криза,
когато някой почине. Не можете да се преструвате, че не ви боли. На
вас ви е нужно да дадете някакъв отдушник на чувствата си.
Позволете си да плачете. Погледнете в огледалото и извикайте: „Не е
честно!” или както го чувствате. И още веднъж повтарям – позволете
им да излязат, иначе ще създадете проблеми на тялото си. Трябва да
се погрижите всячески за себе си и знам, че не е лесно.
Тези от нас, които са се занимавали с болни от спин, са
забелязали, че процесът на мъка се разраства. Той наподобява на
процеса на мъка по военно време. Емоционално-нервната ни система
има да се справя с толкова много силни атаки. Неведнъж, когато ми е
идвало много, аз съм прибягвала до свои специални приятели и съм си
позволявала да изпадна в истеричен пристъп. Много по-лесно беше,
когато почина майка ми. Бях с чувството за естествен завършек на
нейния 99-годишен жизнен цикъл. Макар и да бях опечалена, аз не
изпитвах гняв или бунт, че това е било несправедливо или
преждевременно. Войните и епидемиите пораждат у нас огромно
чувство на безсилие, защото ни се струват абсолютно несправедливи.
—— ~ ——
Макар че за скръбта е нужно време, понякога човек се чувства
като в бездънен трап. Ако и след няколко години вие все още
скърбите, тогава значи сте се отдали изцяло на скръбта. Нужно е да
простите и да освободите другата личност и себе си. Запомнете, ние
не губим някого, когато той почине, понеже първо на първо никога не
сме го притежавали.
Ако се затруднявате да преодолеете скръбта, можете да
направите някое от следните неща: Преди всичко ви препоръчвам да
правите медитации с човека, който си е отишъл. Независимо какво той
или тя са мислили или правили, докато са били живи, когато напуснат
планетата, се вдига едно було и те виждат съвсем ясно живота. Затова
те повече не изпитват страховете и вярванията, които са имали,
докато са били тук. Ако скърбите много силно, те вероятно ще ви
кажат да не се терзаете, защото всичко е наред. В медитацията си
помолете тази личност да ви помогне да преминете през този период и
й кажете, че я обичате.
Не се осъждайте, че не сте били с този човек или че не сте
направили достатъчно за него, докато е бил жив. Това само ще
прибави към скръбта ви и чувство за вина. Някои от вас използват
това време като оправдание да не се заемат със собствения си живот.
Други биха пожелали и те да напуснат планетата. Или пък за трети от
вас смъртта на човек, когото сте познавали и обичали, може да ви
внуши страх от собствената ви смърт.

Използвайте това време за вътрешна работа над себе си и така
да се освободите от някои свои ненужни неща. При смъртта на скъп
човек на повърхността избликва много мъка. Нужно е да стигнете до
една точка, където ще се чувствате в безопасност да позволите на
старите мъки да излязат на повърхността. Ако си позволите да плачете
два-три дни, голяма част от мъката и чувството за вина ще изчезнат.
Ако е нужно, потърсете психотерапевт или група, които да ви
помогнат да се чувствате на сигурно място, за да можете да се
освободите от тези чувства. Препоръчвам ви още да си казвате
твърдения като: „Обичам те и те пускам на свобода. Ти си на свобода
и аз съм на свобода.”
—— ~ ——
Една жена от мой семинар срещаше големи трудности да се
освободи от гнева, който изпитваше към своя тежко болна леля.
Изпитваше ужас, че леля й ще си отиде, без тя самата да успее да и
предаде какво всъщност е изпитвала към миналото. Тя не искаше да
говори с леля си, защото се чувстваше вътрешно затлачена.
Предложих й да поработи с терапевт, защото такъв индивидуален
разговор можеше много да и помогне. Когато се почувстваме в
задънена улица в някоя област, акт на любов към самите себе си е да
потърсим помощ.
Навсякъде можете да намерите различни видове терапевти,
опитни в подобни ситуации. Не е нужно да ги посещавате дълго време,
просто за малко, докато преминете през трудния период. Има освен
това и множество групи за взаимна подкрепа. Може да ви бъде
полезно да се включите в такава група, защото ще ви помогнат да
преминете през този процес. >
Да разберем болката си
Мнозина от нас живеят с необлекчена мъка ден след ден. Тя

може да е малка, незначителна част от живота ни, а може да заеме
огромна, непоносима част от него. Но какво е мъката? Повечето от нас
са съгласни, че е нещо, от което бихме искали да се освободим. Нека
погледнем какво бихме могли да научим от нея. От къде идва тя?
Какво се опитва да ни каже?
Речникът дефинира болката като „неприятно или изтощително
усещане, дължащо се на телесно нараняване или смущение”, както и
„умствено или емоционално страдание или терзание”. Щом болката е
следствие както на умствено, така и на физическо неразположение,
явно е, че и умът, и тялото са уязвими от нея.
Неотдавна бях свидетел на чудесен пример, илюстриращ това,
като наблюдавах в парка играта на две момиченца. Едното дете
вдигна ръка, за да удари на игра приятелчето си по ръката. Преди
изобщо да го докосне, другото момиченце извика: „Оох!” Първото

момиченце я погледна и попита: „Защо казваш „Оох”? Аз дори не съм
те докоснала още?” А приятелката й бързо отвърна: „Ами защото
знаех, че ще боли”. В този момент менталната болка бе изпреварила
очакваната физическа болка.
—— ~ ——
Болката се появява у нас под много форми. Одраскване.
Блъсване. Натъртване. Заболяване. Неспокоен сън. Заплаха.
Усещането за възел в стомаха. Сковаване на ръцете или краката.
Понякога боли много, друг път съвсем малко, но усещаме, че болката
си е там. В повечето случаи тя се опитва да ни каже нещо. Понякога
посланието е съвсем ясно. Киселини в стомаха в течение на работната
седмица, но не и в почивните дни, може да говори за нужда от смяна
на работата. А доста от нас знаят какво означава болката, изпитвана
след нощ на прекомерно пиене.
Каквото и да е посланието, ние трябва да помним, че човешкото
тяло е прекрасно конструиран механизъм. То ни известява, когато има
проблеми, но само ако ние желаем да го чуем. За съжаление, мнозина
от нас не намират или не отделят време да слушат.
Болката всъщност е едно от „крайните средства”, с които ни се
казва, че нещо в живота ни не е наред. Че някъде сме излезли от
релсите. Тялото винаги се стреми към оптимално здраве, каквото и да
му причиняваме ние. Ако злоупотребяваме прекалено с тялото си,
обаче, ние способстваме за заболяването си.
Когато изпитаме за първи път болка, какво всъщност правим?
Обикновено тичаме до лекарския кабинет или до аптеката и взимаме
хапче. Така всъщност ние казваме на тялото си: „Млъквай, не искам
да те слушам”. Тялото ще утихне за малко, после шепотът се завръща,
този път малко по-високо. Може би ще отидем на лекар за инжекция
или рецепта или ще направим нещо друго. В определен момент ще
трябва да обърнем внимание какво става, защото можем да развием
някакво сериозно заболяване. Дори и в този момент някои хора все
още предпочитат да си играят на жертва и все още не се вслушват.
Други се пробуждат за това, което става, и решават да подхванат
промени. Това е добре. Всички ние се учим по различни начини.
Отговорите може да са прости, като например да се наспите
добре една нощ, или да не излизате и седемте вечери през седмицата,
или да не се претоварвате с работа. Позволете си да се вслушвате в
тялото си, защото то иска да бъде добре. Вашето тяло иска да бъде
здраво и вие можете да си сътрудничите с него.
—— ~ ——
Първият път, когато усетя болка или неразположение, аз се
смълчавам. Вярвам, че моята висша Сила ще ми каже какво трябва да
променя в живота си, за да се освободя от това заболяване. В тези
тихи мигове визуализирам най-съвършена природна картина с

любимите ми цветя, обилно поникнали около мен. Усещам и се
наслаждавам на ласкавия, топъл вятър като полъхва по лицето ми.
Концентрирам се над това да отпусна всеки мускул на тялото си.
Когато почувствам, че съм стигнала състояние на пълно
отпускане, аз просто запитвам моята вътрешна Мъдрост: „С какво
способствам аз за този проблем? Какво е нужно да зная? Кои области
от живота ми имат нужда от промяна?” Тогава оставям отговорите да
завалят над мен. Отговорите може и да не дойдат в този момент, но
знам, че скоро ще ми се разкрият. Знам, че промените, които е нужно
да направя, са най-подходящите за мен и че ще бъда в пълна
безопасност, все едно какво ще се развие пред мен.
Понякога вие се питате как ще можете да извършите такива
промени. „Как ще живея? Ами децата? Как ще си плащам сметките?” И
още веднъж повтарям – доверявайте се на своята висша Сила, че тя
ще ви покаже средствата, чрез които да живеете един пълноценен,
свободен от болка живот.
Освен това ви препоръчвам да правите промените по една за
даден период. Лао Дзъ казва: „Пътешествието от хиляда мили започва
с една стъпка”. Една малка стъпка, прибавена към друга, може да
доведе до съществен, голям напредък. Веднъж започнете ли да се
променяте, запомнете, моля, че болката не винаги изчезва за един
ден, макар че и това е възможно. За да излезе болката на
повърхността, е било нужно време; затова може да е нужно известно
време докато тя установи, че вече няма нужда от нея. Бъдете
внимателни със себе си. Не съпоставяйте вашия напредък с напредъка
на друг човек. Вие сте уникални и се справяте с живота по свой
собствен начин. Вложете цялата си вяра във вашето висше Аз, за да се
освободите от всякакви физически и емоционални болки. >
Прошката е ключът към свободата
Често питам клиентите си: „Какво предпочитате повече – да

бъдете прави или да бъдете щастливи?” всеки от нас има мнение за
това, кой е прав и кой е крив, в зависимост от собствените си
възприятия и всеки може да намери начини да оправдае чувствата си.
Ние искаме да накажем другите за това, което са ни причинили; обаче
именно ние непрекъснато превъртаме в ума си една и съща история.
Глупаво е да наказваме себе си в настоящето, защото някой ни е
уязвил в миналото.
За да се освободим от миналото, ние трябва да сме готови да
простим, дори и да не знаем как. Да простиш означава да се откажеш
от мъчителните чувства и просто да махнеш с ръка на всичко това.
Когато не сме в състояние да прощаваме, това всъщност разрушава
нещо в нас самите.
—— ~ ——

Каквато и духовна пътека да следвате, винаги ще откривате, че
прошката е нещо важно във всеки момент, но особено когато се
разболеете. Когато сме болни, ние трябва истински да се огледаме
около себе си и да съзрем на кого трябва да простим. И обикновено се
оказва, че точно този човек, на когото не можем и да си представим,
че ще простим някога, е същия, на когото най-много трябва да
простим. Ако не простим на някого, той няма особено да се разстрои,
обаче ще навредим на самите себе си. Проблемът не е негов, той е
наш.
Раздразнението и обидата, които изпитвате, означават, че
трябва да простите на себе си, а не на някой друг. Направете си
утвърждение, че желаете да простите напълно на всекиго. „Аз искам
да се освободя от миналото. Искам да простя на всички тези, които
може някога да са ме уязвили, прощавам и на себе си за това, че съм
обиждал някого.” Ако се сетите конкретно за някого, който ви е
наранил по някакъв начин в някой момент от живота ви, благословете
този човек с обич и го освободете, после се освободете и от тази
мисъл.
Аз не бих стигнала до това, което съм днес, ако не бях
прощавала на хората, които са ме обиждали. Не искам днес да се
наказвам за неща, които те са ми причинявали в миналото. Не твърдя,
че това беше лесно. А просто, че сега мога да погледна назад и да си
кажа: „О, да, това е нещо, което се случи някога”. Обаче повече не
живея с него. Не е същото като да оправдаеш поведението им.
Ако се почувствате ограбен от някого, знайте, че никой не може
да ви вземе нещо, което по право си е ваше. Ако ви принадлежи, то
ще се върне при вас като му дойде времето. Ако нещо не се върне при
вас, значи не е трябвало. Трябва да приемете това и да продължите
живота си.
За да станете свободни, трябва да изоставите чувството си за
„справедлив гняв” и „казана със самосъжаления”. Харесва ми този
израз, изкован от „Анонимни алкохолици”, защото е чудесно и точно
определение. Ако се варите в своя „казан със самосъжаления”, вие сте
безпомощен човек, който няма никаква сила в себе си. За да имате
сила, трябва да се изправите на собствените си нозе и да поемете
отговорността за себе си.
—— ~ ——
Отделете малко време, затворете очи и си представете как пред
вас тече красив поток. Извикайте някогашното мъчително изживяване,
обидата и неспособността за прошка и пуснете всичко по течението.
Проследете как започват да се разтварят и се носят надолу по
течението, докато напълно се стопят и изчезнат. Правете това колкото
можете по-често.
Сега е време за състрадание и изцеление. Навлезте в себе си и
се свържете с тази част, която умее да изцелява. Вие имате

невероятни способности. Изпълнете се с решимост да стигнете до нови
нива, където ще откриете способности, които не сте съзнавали, че
имате – не просто да излекувате една болест, а истински да изцелите
себе си на всички възможни нива. За да станете цялостни в най-
дълбокия смисъл на думата. За да приемете всяка част от себе си и
всяко изживяване, което сте имали някога, и за да осъзнаете, че то е
част от цялостната тъкан на този ваш живот тук.
Обичам „Книгата на Емануил”. Има един пасаж в него с чудесно
послание.
Въпросът към Емануил е:

„Как да преживяваме мъчителни обстоятелства, без да се
озлобяваме?”
И отговорът на Емануил е:
„Като гледате на тях като на уроци, а не на възмездие. Вярвайте
в живота, приятели мои. Колкото и далеч да мислите, че ви е
отвел животът, това пътуване е необходимо. Вие сте дошли да
пребродите широко поле от изживявания, за да удостоверите
къде се намира истината и къде в това поле са вашите
изкривявания. Тогава ще можете да се върнете във вашия
вътрешен център, към душевното си аз, укрепнали и по-мъдри.”
Да можехме само да разберем, че всеки от тъй наречените ни

проблеми е просто възможност да израстваме и да се променяме и че
повечето от тях идват от вибрациите, които самите ние сме излъчили!
Всички ние наистина трябва да променим начина си на мислене, да
сме готови да разтопим гнева си и да простим. >>>
ТРЕТА ЧАСТ
Да обичаме себе си
Можете ли да си спомните последния път, когато сте били

влюбени? Как само се разтуптяваше сърцето ви! Колко
прекрасно чувство беше. Същото е и когато обичате себе си, с
тази разлика, че вие няма никога да си заминете. Веднъж
откриете ли любовта към себе си, тя остава с вас до края на
живота ви, затова я превърнете в най-чудесната връзка, която
можете да имате.

Глава осма
Как да обичаме себе си
Когато простите и забравите, не само ви се смъква огромно

бреме от плещите, но и се отварят дверите към собствената ви
любов към себе си.
За многото от вас, които са работили над обичта към себе си и за

тези, които едва започват, ще разгледам някои начини, помагащи да
се научите да обичате себе си. Аз ги наричам моите „Десет стъпки” и
съм изпращала този списък на хиляди хора в течение на годините.
Да обичаш себе си е прекрасно приключение; то е нещо като да
се научиш да летиш. Представяте ли си, ако всички имахме силата да
летим по свое желание? Колко вълнуващо би било! Нека започнем да
се обичаме още сега.
Мнозина от нас изглежда страдат от липса на самоуважение на
едно или друго ниво. Много ни е трудно да обичаме себе си, защото в
нас са всички тези тъй наречени недостатъци, поради които ни се
струва невъзможно да се обичаме точно такива, каквито сме. Ние
обикновено си поставяме условия, при които бихме се обичали, а
после, когато започнем дадена връзка, ние поставяме и пред другия
човек условия, за да го обичаме. Всички сме чували, че не бихме
могли да обичаме истински някого, ако не обичаме себе си. Така че
след като сме видели бариерите, които сами сме си поставили, как да
прескочим до следващото стъпало. >
Десет начина да обичате себе си
1. Може би най-важният ключ е да престанете да се само-

критикувате. Говорих за критиките в глава 5. Ако си казваме, че
всичко е наред, независимо какво ни се случва, ние можем лесно да
променим живота си. А когато сами се определяме като лоши, именно
тогава имаме големи проблеми. Ние всички се променяме, всеки от
нас. Всеки ден е нов и ние правим нещата малко по-различно,
отколкото предишния ден. Нашата способност да се приспособяваме и
да се носим с жизнения процес е нашата сила.
Тези от нас, които са израснали в проблемни семейства, често
стават свръх-отговорни и придобиват навика да съдят себе си
безпощадно. Те са израснали сред напрежение и тревоги. Посланието,
което са получили като деца в проблемни семейства, е: „Нещо в мен
сигурно не е наред”. Замислете се за миг с какви думи се упреквате.
Някои от нещата, които хората ми казват, са: глупак, лошо момче,
лошо момиче, безполезен, невнимателен, тъп, грозен, некадърен,

немарлив и така нататък. Не използвате ли и вие същите думи, когато
днес окачествявате себе си?
Много е важно да си изграждаме реална самооценка и да
съзнаваме стойността си, защото когато сме с чувството, че не ни бива
достатъчно, ние намираме начини да се поддържаме в окаяно
състояние. Ние предизвикваме болести или болки в тялото си;
колебаем се за неща, които биха ни донесли добро; терзаем тялото си
с прекомерно ядене, алкохол и наркотици.
Всички ние сме несигурни по някакъв начин, защото сме
човешки същества. Нека се научим да не се преструваме, че сме
съвършени. Задължението да си съвършен само стоварва огромно
бреме върху нас и то ни пречи да се взрем в тези области от живота
ни, които имат нужда от изцеление. Вместо това ние бихме могли да
открием своите творчески особености, своята индивидуалност и да
ценим себе си за качествата, които ни различават от другите. Всеки от
нас има да изпълнява уникална роля на земята и когато сме критични
към себе си, ние я замъгляваме.
2. Трябва освен това да престанете да се уязвявате. Мнозина от

нас се тероризират с ужасни мисли и така правят положението си
много по-тежко, отколкото е в действителност. От малкия проблем ние
правим огромно чудовище. Ужасно е да се живее така, вечно в
очакване на най-лошото в живота.
Колко от вас като си легнат вечер развиват възможно най-
страшния сценарий от един проблем? Това е като малкото дете, което
си представя, че под леглото има чудовище и после се ужасява. Нищо
чудно, че не можете да заспите. Като дете сте имали нужда да дойде
някой от родителите ви и да ви успокои. Сега, като възрастен, вие
знаете, че сте способен да успокоите сам себе си.
Хората, които боледуват, имат голяма склонност към това. Те
често си представят най-лошото или веднага почват да планират
погребението си. Те отдават своята сила на външната среда и гледат
на себе си като на статистически числа.
Вероятно правите това и в отношенията си с хората. Някой не ви
се е обадил и вие моментално решавате, че изобщо не ви обича и
никога повече няма да имате такива връзки. Чувствате се изоставени
и отхвърлени.
Същото правите и с работата си. Някой в службата ви е направил
забележка и вие веднага си представяте, че ще ви уволнят. Вие
изграждате тези парализиращи мисли в ума си. Запомнете, тези
плашещи мисли са отрицателни утвърждения.
Ако забележите, че по навик въртите някаква лоша мисъл или
ситуация в ума си, потърсете представата за нещо, с което истински
бихте искали да я замените. Това може да бъде красива гледка, или
залез на слънцето, цветя, спорт или всяко друго нещо, което обичате.
Използвайте тази представа като образ за превключване всеки път,

когато се уловите да сплашвате себе си. Кажете си: „Не, повече няма
да мисля за това. Ще мисля за слънчеви залези, или рози, или за
Париж, или за яхти, или за водопади” – какъвто е вашият образ. Ако
правите това постоянно, накрая ще прекратите този навик. И още
веднъж повтарям – за това е нужна практика.
3. Друг начин е да бъдете внимателни, мили и търпеливи със

себе си. Хумористът Орън Арнолд беше писал: „Драги Господи, моля те
дай ми търпение. И то веднага!” Търпението е много мощно средство.
Повечето от нас страдат, поради очакванията си за незабавна отплата.
Трябва да имаме нещо още сега. Нямаме търпение да изчакаме за
каквото и да било. Дразним се, ако трябва да чакаме на опашка или
сме попаднали в улично задръстване. Искаме всички отговори и
всички блага веднага. Твърде често превръщаме и живота на други
хора в ад поради собственото си нетърпение. Нетърпението е
съпротива да учиш. Ние искаме да получим отговорите, без да сме
научили урока или да сме направили нужните стъпки,
Мислете за ума си като за градина. Отначало градината е едно
мръсно парче земя. Може цялото да и потънало в капинака на
самоомразата и камънаците на отчаяние, гняв и тревоги. Някакво
старо дърво, наречено страх, има нужда от подкастряне. Веднъж
разчистите ли тези неща и приведете почвата в добро състояние, вие
засявате семенцата или разсадите на радостта и благосъстоянието.
Слънцето ги огрява, вие ги поливате и се грижите за тях с внимание и
обич.
Отначало ще имате чувство, че не става нищо особено. Но не
преставайте, продължавайте да се грижите за градината си. Ако имате
търпение, градината ще порасне и ще разцъфти. Същото е и с вашия
ум – вие подбирате мислите, които ще отглеждате и ако имате
търпение, те израстват и допринасят за създаването на градината от
такива изживявания, каквито искате да имате. >
Всички ние правим грешки
Нормално е да се греши, докато човек се учи. Както казах, над

много от нас тегне проклятието на перфекционизма. Вие не си давате
възможност да научите истински нещо ново, защото не го ли
направите съвършено в първите три минути, решавате, че не ви бива.
Всяко нещо, което искате да научите, отнема време. Когато започнете
да правите нещо за първи път, обикновено ви се струва, че не го
вършите както трябва. За да ви покажа какво имам предвид, отделете
сега един миг и стиснете двете си ръце една в друга. Няма правилен
или неправилен начин да направите това. Стиснете ръце и обърнете
внимание палеца на коя ръка е отгоре. Сега пуснете ръце и ги хванете
отново, но отгоре да бъде палецът на другата ръка. Сигурно ще ви се
стори странно, особено или дори неправилно. Хванете ръце отново по
първия начин, после по втория, пак по първия, и по втория и задръжте

така. Как ви изглежда сега? Не толкова особено. Не толкова лошо. Вие
започвате да свиквате. Може дори да се научите да го правите и по
двата начина.
Същото е и когато правим нещо по нов начин. Може да ни се
стори различно и ние веднага го осъждаме. И все пак, с малко
практика, това може да стане нормално и естествено. Ние не бихме
могли да обикнем себе си напълно само за един ден, но бихме могли
да се обичаме малко повече с всеки изминал ден. Всеки ден си даваме
малко повече обич и след два-три месеца ще сме напреднали много в
обичта към себе си.
И така, грешките са вашите трамплини. Те имат стойност, защото
са ваши учители. Не се упреквайте, че правите грешки. Ако имате
волята да се учите и израствате чрез грешките, тогава те ви служат
като стъпало към чувството на удовлетворение в живота ви.
Някои от нас са работили над себе си много дълго време и се
питат защо все още ни се стоварват проблеми. Нужно е да
затвърдяваме това, което знаем, а не да се съпротивяваме като
вдигаме ръце и си казваме: „Каква полза?” Когато разучаваме нови
пътища, ние трябва да бъдем внимателни и любезни към себе си.
Припомнете си градината по-горе. Когато прораснат лошите плевели,
изтръгнете ги час по-скоро.
4. Трябва да се научите да бъдете любезни към ума си. Нека не

се ненавиждаме за това, че имаме лоши мисли. Можем да гледаме на
мислите си по-скоро като на изграждащи ни, отколкото като на
смазващи ни. Не бива да се укоряваме за отрицателните изживявания.
Можем да научим нещо от тях. Да бъдем любезни към себе си,
означава да прекратим всякакви упреци, самообвинения, терзания и
мъки.
Тук може да ни помогне и релаксацията. Тя е основно важна, за
да достигнете до Силата в себе си, защото ако сте напрегнати и
уплашени, вие изключвате енергията си. Нужни са само няколко
минути дневно, за да позволите на тялото и ума да се отпуснат и
разтоварят. По всяко време можете да затворите очи, да си поемете
дълбоко дъх няколко пъти и да се освободите от напрежението, което
носите. Докато издишвате, центрирайте се и си кажете тихичко:
„Обичам те. Всичко е наред.” Ще забележите колко по-спокойни ще се
почувствате. Вие изграждате послания, които ви казват, че не е нужно
да живеете непрекъснато в напрежение и страх. >
Медитирайте всеки ден
Препоръчвам ви още да накарате ума си да замълчи и да се

вслушате в своята вътрешна мъдрост. Нашето общество е превърнало
медитацията в нещо мистериозно и трудно постижимо, обаче тя е един
от най-древните и прости процеси. Единственото, което трябва да

направим, е да се отпуснем и да си повтаряме тихо думи като любов,
покой или нещо, което има смисъл за нас. В моите семинари аз
използвам древното ОМ и то върши много добра работа. Можем да си
повтаряме дори: „Обичам себе си”, или „Прощавам си”, или „Простено
ми е”. После се вслушайте за известно време.
Някои хора смятат, че като медитират, трябва да възпират ума си
от мислене. Ние всъщност не можем да спрем ума си, но можем да
забавим хода на мислите си и да ги оставим просто да се носят. Някои
хора сядат с бележник и молив и си записват лошите мисли, защото
изглежда така по-лесно ги разтапят. Ако успеем да стигнем до
състояние, в което само наблюдаваме как мислите ни се носят – „А,
ето една страхлива мисъл, ето тук някакъв гняв, а ето я и мисълта с
обич, а сега беда, мисъл за раздяла, а сега радостна мисъл” – и не им
обръщаме внимание, ние започваме да използваме мъдро огромната си
сила.
Вие можете да започнете медитация където и да било и да си
позволите тя да се превърне в навик. Гледайте на медитацията като на
фокусиране над вашата висша Сила. Вие постигате контакт със себе
си и с вътрешната си мъдрост. Можете да я правите в каквато форма
желаете. Някои хора правят нещо като медитация, докато ходят на
джогинг или се разхождат. И отново – не смятайте, че грешите, ако я
правите по различен начин. Аз обичам да коленича в градината си и
да копая почвата. За мен това е страхотна медитация. >
Визуализирайте оптимистични резултати
Визуализацията също е много важно нещо и техниките, които

можете да използвате, са много. Д-р Карл Саймънтън в книгата си
„Отново да бъдем добре” препоръчва множество техники за
визуализация на хора с рак и те често жънат отлични резултати.
С визуализацията вие създавате един ясен, положителен образ,
който подсилва вашето утвърждение. Мнозина от вас ми пишат за
видовете визуализация, които правят заедно с утвържденията.
Важното, което трябва да помните за визуализациите, е, че те трябва
да са съвместими с типа човек, който сте вие. Иначе визуализациите
ви няма да дадат резултат.
Например, една жена с рак си представяше добри клетки-убийци
в тялото си, които нападат раковите и ги избиват. В края на
визуализацията тя не беше сигурна дали я е направила както трябва и
имаше чувство, че не е подействала. Затова я попитах: „Вие тип убиец
ли сте?” Лично аз не бих се чувствала добре, ако предизвиквам война
в тялото си. Предложих й да замени визуализацията си с нещо малко
по-нежно. Мисля, че е по-добре да се използват образи като например
слънцето, което разтапя болните клетки, или вълшебник, който ги
преобразява с магическите си ръце. Когато аз бях болна от рак,
обикновено визуализирах как хладна, бистра вода отмива болните

клетки от тялото ми. Нужно е да правим визуализации, които не са
толкова агресивни към нас на подсъзнателно ниво.
Тези от нас, които имат болен роднина или приятел, грешат, ако
непрекъснато гледат на тях като на болни. Визуализирайте ги, че са
добре. Изпращайте им добри вибрации. Запомнете, обаче, че тяхното
оздравяване е само в техни ръце. Има множество добри касети със
записи на водене на визуализация и медитация, които бихте могли да
им дадете, за да им помогнете в този процес, ако са отворени за тези
неща. Ако не, просто им изпращайте обич.
Всеки човек може да визуализира. Когато описвате дома си, или
имате сексуални фантазии, или си представяте какво можете да
направите на човек, който ви е обидил – всичко това са визуализации.
Поразително е на какво е способен умът.
5. Следващата стъпка е да си отправяте похвали. Критичното

отношение смазва вътрешния дух, а похвалата го укрепва. Осъзнайте
своята Сила, своето Божествено Аз. Всеки от нас е израз на
Безкрайния Разум. Когато се упреквате, вие подценявате Силата,
която ви е създала. Започнете с малки неща. Кажете си, че сте
чудесни. Ако го направите веднъж и после спрете, то не върши
работа. Продължавайте да го правите, макар и само по минутка всеки
път. Повярвайте ми, наистина става все по-лесно. Следващия път,
когато правите нещо ново, различно или нещо, което в момента учите
и не сте много свикнали с него, винаги можете да разчитате на себе
си.
Голяма емоция беше за мен първия път, когато трябваше да
изнасям лекция в Църквата за религиозна наука в Ню Йорк. Спомням
си го съвсем живо. Беше петък следобед. Хората записваха въпросите
си към мен, лекторката, и ги слагаха в една кошничка. Взех
кошничката на подиума и започнах да отговарям на въпросите, като
след всеки правех малка лечебна процедура. Когато свърших, слязох
от подиума и си казах: „Луиз, беше фантастична, като се има предвид,
че ти беше за първи път. По времето, когато ще си изнесла шест
лекции, вече ще бъдеш направо спец!” Не се самоупреквах с нещо
като: „О, забрави да кажеш това или онова”. Не исках следващия път
да се страхувам от нещо. Ако първия път се бях упреквала, щях да
правя това и втория и сигурно накрая нямаше да смея да говоря.
Няколко часа по-късно обмислих какво мога да променя, за да стане
още по-добре. Но никога не съм си внушавала, че греша. Внимавах да
не забравя да си отправя похвала и да се поздравя за това, че съм
чудесна. По времето, когато бях изнесла шест лекции, аз наистина бях
вече спец. Мисля, че можем да прилагаме този метод във всички
области на живота си. Продължих още доста време да изнасям лекции.
За мен това беше чудесна тренировка, защото ме научи как да мисля
изправена пред хората.
—— ~ ——

Позволявайте си да приемате доброто, независимо дали смятате,
че заслужавате или не. Казвала съм как внушението, че не
заслужаваме, всъщност е нежелание да приемем доброто в живота си.
То именно ни пречи да имаме това, което искаме. Как бихме могли да
кажем нещо добро за себе си, ако смятаме, че не заслужаваме да
бъдем добри.
Помислете си за законите за заслужаването у дома. Чувствате ли
се достатъчно добри, достатъчно умни, достатъчно високи, достатъчно
хубави или каквото и да било? И за какво трябва да живеете? Знаете,
че сте тук по някаква причина и то не е за да си купувате нова кола
на всеки няколко години. Какво желаете да правите, за да се
чувствате удовлетворени? Желаете ли да правите утвърждения,
визуализации, лечебни процедури? желаете ли да простите? желаете
ли да медитирате? Колко умствени усилия сте склонни да положите, за
да промените живота си и да го направите това, което искате?
6. Да обичате себе си означава да се подкрепяте. Обърнете се

към приятели и им позволете да ви помогнат. Вие сте истински силни,
когато поискате помощ в момент на нужда. Толкова много от вас са
приучени да разчитат само на себе си и да си бъдат достатъчни. Ако
не можете да поискате помощ, то е защото вашето его не ви
позволява. Вместо да се опитвате да правите всичко съвсем сами и
после да се ядосвате на себе си, че не сте успели, опитайте се
следващия път да помолите за помощ.
Във всеки град има групи за подкрепа. Има „Програми от 12
стъпки” почти за всеки проблем, а в някои райони има лечебни
кръгове и групи, организирани към църквите. Ако не можете да
откриете това, което ви е нужно, можете да положите начало на своя
собствена група. Не е толкова страшно, колкото може да ви се стори.
Съберете се с двама-трима приятели, които имат сходни на вашите
проблеми и приемете няколко напътствия, които да следвате. Ако
правите това с обич в сърцето си, вашата малка група ще се разрасне.
Хората ще бъдат привлечени като от магнит. Не се притеснявайте, ако
започне да се разраства и мястото за събиранията ви стане тясно.
Вселената винаги ни осигурява това, което ни е нужно. Вие наистина
можете да разчитате едни на други.
—— ~ ——
Аз започнах програмата „Хейрайд” в моя хол в Лос Анжелос през
1985 година с шестима мъже, болни от спин. Нямахме представа какво
ще правим във връзка с тази силна криза. Казах им, че няма да си
седим и да си играем на „не е ли ужасно”, защото това вече го знаем.
Правихме каквото можехме на едно положително ниво, за да се
подкрепяме един друг. И днес още се събираме, като сега идват
повече от 200 души всяка сряда вечер в Уест Холивуд Парк.
Това е една изключителна група от хора със спин, където всеки е
добре дошъл. Идват хора от цял свят – да видят как действа тази

група и защото се чувстват подкрепени. Не само от мен, а от групата.
Всеки внася своя принос, за да бъде тя резултатна. Ние медитираме и
правим визуализации. Свързваме се в мрежа и споделяме информация
за алтернативни терапии и най-новите методи в медицината. В единия
край на помещението има „енергийни маси”, където човек може да
легне, а другите споделят с него целебна енергия с полагане на ръка
или като се молят за него. Имаме инструктори от „Наука за ума”, с
които могат да разговарят. Накрая пеем и се прегръщаме едни други.
Искаме хората да си тръгнат от тук, чувствайки се по-добре, отколкото
като са дошли, а понякога получават подобрение в състоянието, което
трае по няколко дни.
—— ~ ——
Групите за подкрепа се превръщат в нова социална форма и са
много ефикасно средство в толкова сложния ни ден и епоха.
Множество църкви с „ново мислене”, като „Единство и религиозна
наука” водят седмични курсове с групи за подкрепа. Много групи са
отбелязани в списъци, публикувани във вестници и списания на тема
„Нова епоха”. Изграждането на мрежи е много важно. То ви дава
надежда и кураж да продължавате напред. Аз препоръчвам на хора
със сходни идеи да се срещат редовно помежду си.
Когато хората работят заедно с обща цел, те носят своята мъка,
объркване, гняв и други такива, но се събират заедно не за да
хленчат, а за да търсят пътища да ги преодолеят, да се издигнат над
тях и по някакъв начин да израстват.
Ако вие сте много всеотдаен, самодисциплиниран и духовен
човек, можете сам да извършите много работа над себе си. Когато сте
с група хора, които правят същото, вие можете да направите квантов
скок, защото се учите едни от други. Всяка отделна личност в групата
е учител. Така че ако имате проблеми, над които е нужно да се
поработи, бих ви препоръчала да се включите в някаква група, където
ще можете да се справите с тях.
7. Обичайте и отрицателните неща в себе си. Те всички са част

от сътвореното от вас, така както всички ние сме част от Божието
творение. Разумът, който ни е създал, не ни мрази заради това, че сме
правили грешки или сме се ядосвали на децата си. Този Разум знае, че
ние правим най-доброто, което можем, и обича всяко от Своите
творения, както ние обичаме нашите. И вие, и аз, всички сме правили
погрешен избор и ако всеки път се наказваме, това ще се превърне в
затвърден навик и ще ни коства много усилия да се освободим от него
и да се придвижим към по-положителен избор.
Ако постоянно си повтаряте: „Мразя работата си. Мразя къщата
си. Мразя болестта си. Мразя тази връзка. Мразя това. Мразя онова”,
твърде малко добро може да навлезе в живота ви.

Независимо в каква лоша ситуация сте, за това си има причина;
иначе тя не би се появила в живота ви. Д-р Джон Харисън, авторът на
„Обичайте своята болест”, казва, че пациентите никога не бива да се
упрекват за това, че са имали многократни операции или заболявания.
Всъщност всеки пациент трябва да се поздравява сам за това, че е
открил безопасния начин да привлече внимание към нуждите си.
Трябва да разберем, че какъвто и проблем да имаме, ние сме
допринесли за създаването му с цел да се справим с определена
ситуация. Веднъж проумеем ли това, можем да открием положителен
начин да откликнем на потребностите си.
Понякога хората с рак или други неизлечими болести до такава
степен не са били в състояние да казват „не” на някоя властна фигура
в живота си, че на несъзнателно ниво са предизвикали някоя тежка
болест, която казва „не” вместо тях. Познавам една жена, която след
като осъзна, че болестта, която си бе причинила, е всъщност просто
начин да отказва на заповедите на баща си, реши веднага да започне
самостоятелен живот. Тя започна да му казва „не”. И макар че
отначало й беше трудно, тя продължаваше да отстоява своите мнения
и с течение на времето с радост откриваше, че състоянието й все
повече се подобрява.
Каквито и да са нашите отрицателни модели, ние можем да се
научим да посрещаме нуждите си чрез по-положителни начини. Затова
е толкова важно да си зададете въпроса: „Каква е поуката от това
изживяване? До какво положително нещо стигам?” Ние не обичаме да
си отговаряме на този въпрос. Ако обаче истински се вгледаме в себе
си и бъдем достатъчно откровени, ще открием отговора.
Възможно е вашият отговор да бъде: „Това е единственият
случай, когато съм получавала любящо внимание от съпруга си”.
Веднъж осъзнаете ли това, вие ще започнете да търсите по-
положителни пътища да постигате нужното ви.
Друго мощно средство е хуморът – той ни помага да се
освободим от напрежението и да се разведрим по време на стресови
изживявания. В „Хейрайд” ние си отделяме време и за шеги. Понякога
каним да ни гостува в заниманията лекторка, която наричаме „дамата
на смеха”. Тя има толкова заразителен смях, че увлича всекиго във
вихрушка от смях. Не бива непрекъснато да се приемаме прекалено
сериозно, а смехът е много целебен. Препоръчвам ви също, когато се
чувствате потиснати и оклюмали, да гледате стари комедии, като
например на Лаурел и Харди.
Когато давам индивидуални консултации, правя всичко
възможно да накарам хората да се разсмеят от своите проблеми.
Успеем ли да погледнем на живота си като на театрална сцена с
нейните сапунени опери, драми и комедии, ние възприемаме една по-
добра гледна точка и вече сме на път да се излекуваме. Хуморът ни
позволява да се отдръпнем встрани от дадено изживяване и да го
видим в по-широка перспектива.

8. Грижете се за тялото си. Мислете за него като за прекрасна
къща, в която живеете за определено време. Вие бихте обикнали и се
грижили за своята къща, нали? Затова наблюдавайте какво внасяте в
тялото си. Злоупотребата с наркотици и алкохол е толкова
разпространена, защото те са два от най-популярните методи за
бягство. Ако взимате наркотици, това не означава, че сте лош човек;
означава, че не сте открили един по-положителен начин да отговорите
на потребностите си.
Наркотиците ни подканват: „Ела да си поиграеш с мен, чудно ще
си прекараме”. Вярно е. Те могат да ви накарат да се чувствате
чудесно. Обаче те изменят много силно вашата реалност и макар в
началото да не е очевидно, но накрая ще трябва да платите ужасна
цена. След като взимате наркотици известно време, вашето здраве
много силно се влошава и повечето време се чувствате ужасно.
Наркотиците засягат имунната ви система, което може да доведе до
многобройни физически заболявания. Освен това след многократна
употреба вие стигате до пристрастяване и започвате да се чудите
какво ви е накарало да започнете да взимате наркотици първия път. В
началото може да ви е подтикнало желанието да сте като другите,
обаче по-нататъшната и многократна употреба са друго нещо.
Все още срещам хора, които истински обичат себе си, но са
пристрастени към наркотиците. Ние използваме наркотици и алкохол,
за да избягаме от детското си чувство, че не ни бива достатъчно, но
когато въздействието им отмине, ние се чувстваме по-зле и от преди.
След това обикновено изпитваме и бремето на вината. Трябва да
осъзнаем, че е безопасно да изпитваме чувствата си и да ги
познаваме. Чувствата отминават, те не остават вечно.
—— ~ ——
Друг начин да потулим обичта си е като тъпчем тялото си с
храна. Ние не можем да живеем без храна, защото тя е гориво за
тялото ни и спомага за изграждането на нови клетки. Дори и да знаем
основите на правилното хранене, често все още използваме храни и
диети, които са наказание за нас и водят до прекалено напълняване.
Ние се превръщаме в нация от пристрастени към храни-боклуци.
От десетилетия вече сме на Голямата американска диета – както я
наричам аз – като се тъпчем с всевъзможни обработени храни.
Позволяваме на хранителните компании и рекламните им трикове да
влияят над хранителните ни навици. В медицинските академии
лекарите изобщо не изучават науката за правилното хранене, освен
ако не я вземат като извънучебен предмет. По голяма част от
конвенционалната медицина в момента се съсредоточава над
лекарства и хирургия, затова ако наистина искаме да научим нещо за
правилното хранене, трябва сами да се заемем с това. Акт на обич към
себе си е да осъзнаем какво слагаме в устата си и как ни кара то да се
чувстваме.

Ако си правите междинна закуска и един час по-късно почнете
да се чувствате сънливи, трябва да се запитате: „Какво ядох?” Може
да сте поели нещо, което не е добро за тялото ви по това време
конкретно.
Започнете да обръщате внимание какво ви дава енергия и какво
я изчерпва и ви кара да се чувствате неразположени. Можете да
постигнете това по пътя на опита и грешките или пък като намерите
добър специалист по правилно хранене, които може да отговори на
някои от въпросите ви.
Запомнете, че това, което е подходящо за един човек, не е
непременно правилно за друг – нашите тела са различни. Една
макробиотична диета е нещо чудесно за много хора. Такъв е и метода
на Харви и Мерилин Дайъмънд в „Сила за живот”2. Това са напълно
различни концепции, обаче и двете вършат работа. Всяко тяло е
различно от останалите, затова не можем да твърдим, че има само
един подходящ метод. Вие трябва да откриете кой от тях е най-
подходящ за вас.
—— ~ ——
Открийте си упражнение, което ви е приятно и забавно.
Създайте си положителна умствена нагласа към него. Често пъти вие
първоначално сте създали бариери в тялото си вследствие на нещата,
които сте възприели от други хора. И още веднъж – трябва да
простите на себе си и да престанете да изпълвате тялото си с гняв и
раздразнение, ако искате да постигнете промени. Когато съчетаете
упражнението си с утвърждения, това е чудесен начин да
препрограмирате отрицателното си мнение за своето тяло и размерите
му.
—— ~ ——
Днес живеем във време, когато се появяват нови и нови
технологии, предназначени за опазване на здравето, а и ние се учим
да съчетаваме някои древни лечебни методи, като например
аюрведическа медицина с техника на звуковите вълни. Учила съм как
звукът може да стимулира мозъчните вълни и да засили способностите
ни да учим или лекуваме. Според едно изследване ние можем да
лекуваме болести, като променим мисловно структурата на своята
ДНК. Мисля, че до края на века ще изследваме широк кръг от
възможности, които ще бъдат изключително благотворни за голяма
част от населението.
9. Често подчертавам колко е важна работата с огледало, за да

открием причината за даден проблем, който ни пречи да обичаме себе
си. Има няколко начина, които можете да практикувате в работата с
2
Харви и Мерилин Дайъмънд. „Сила за живот”. Серия „Здраве”, С, ИК „Кибеа”, 1993.
– Б.ред.

огледало. Аз имам навик сутрин най-напред да се погледна в
огледалото и да си кажа: „Обичам те. Какво мога да направя за теб
днес? Как мога да те направя щастлива?” вслушайте се в своя
вътрешен глас и следвайте това, което чуете. Отначало може и да не
получите никакви послания, защото сте свикнали прекалено да се
упреквате и не умеете да си отговаряте с любезна мисъл, изпълнена с
обич.
Ако през деня ви се случи нещо неприятно, идете пред
огледалото и си кажете: „Обичам те въпреки всичко”. Случките идват
и отминават, но обичта, която изпитвате към себе си, е постоянна и тя
е най-важно-то качество в живота ви, което притежавате. Ако се случи
нещо чудесно, идете пак пред огледалото и кажете: „Благодаря ти”.
Бъдете признателни към себе си, загдето сте създали това чудесно
изживяване.
—— ~ ——
В огледалото можете също и да прощавате. Простете на себе си,
простете и на другите. Можете да разговаряте в огледалото с други
хора, особено ако се страхувате да разговаряте с тях лично. Можете
да разчистите стари проблеми с различни хора – родители, началници,
лекари, деца, любими. Можете да им кажете всякакви неща, които
иначе се страхувате да им кажете, и не забравяйте накрая да ги
помолите за тяхната обич и одобрение, защото именно това всъщност
искате.
Почти винаги хората, които се затрудняват да обичат себе си, не
желаят да прощават, а именно неспособността да се прощава затваря
конкретно тази врата. Когато простим и забравим, не само ни се
стоварва огромно бреме от плещите, но и се отваря вратата на обичта
към себе си. Човек казва: „О, толкова ми олекна!” Ами естествено, че
ще е така, понеже ние вечно сме носили това бреме. Д-р Джон
Харисън твърди, че прошката към себе си и родителите, съчетана с
освобождаване от стари огорчения, лекува повече болести от всякакъв
антибиотик.
Едно дете много трудно може да престане да обича родителите
си, но стигне ли до това състояние, тогава ще е нужно много повече,
за да може да им прости. Когато не искаме да простим, да забравим,
ние се обвързваме с миналото, а когато сме приковани към миналото,
ние не можем да живеем в сегашно време, а не живеем ли в
настоящето, как ще можем да изградим славното си бъдеще? Старите
боклуци от миналото само създават повече боклук за бъдещето.
—— ~ ——
Утвържденията, които се правят пред огледало, са полезни,
защото научавате истината за своето съществувание. Когато правите
едно утвърждение и веднага чуете отрицателен отклик, като
например: „Занасяш ли се? Това не може да бъде истина. Ти не

заслужаваш това”, значи сте получили един подарък, който можете да
използвате. Вие не можете да извършите желаните промени, докато не
сте готови да видите какво ви тегли назад. Отрицателният отговор,
който току-що сте открили, е като подарък, защото се превръща в
ключ към свободата. Обърнете отрицателния отговор в положително
утвърждение, като: „Сега аз заслужавам всякакво благо. Позволявам
си добри изживявания да изпълнят живота ми.” Повтаряйте новото
утвърждение, докато се превърне в част от живота ви.
Виждала съм и как цяло семейство се променя, когато само един
от тях прави утвърждения. Много хора идват в „Хейрайд” от отчуждени
семейства. Родителите им буквално не разговарят с тях. Аз ги карам
да повтарят следното утвърждение: „Имам чудесни, изпълнени с обич,
топли, открити отношения с всеки член на семейството ми,
включително с майка ми или човека, с когото имате трудни
отношения.” Предлагам ви всеки път, когато си помислите за този
човек или семейството ви, да отидете пред огледалото и да повторите
няколко пъти това утвърждение. Удивително е да видите как ще се
държат родителите ви, като ги срещнете след три, или шест, или девет
месеца.
10. И последното – обичайте себе си сега – не изчаквайте,

докато нещо се оправи. Недоволството от себе си е въпрос на навик.
Ако можете да бъдете доволни от себе си сега, ако можете да обичате
и одобрявате себе си сега, то когато в живота ви дойде доброто, вие
ще можете да му се радвате. Веднъж научите ли се да обичате себе си,
ще започнете да обичате и приемате другите хора.
Ние не можем да променяме другите хора, така че оставете ги
намира. Изразходваме огромна енергия в опитите си да променим
другите хора. Ако използваме половината от тази енергия за себе си,
ние ще можем да се променим, а когато ние сме различни, то и
другите откликват по различен начин към нас.
Вие не можете да изучавате живота вместо другите. Всеки има да
научи собствените си уроци. Единственото, което можете да сторите, е
да учите за себе си, а да обичате себе си е първата стъпка, за да не ви
смазва разрушителното поведение на другите. Ако сте изпаднали в
някаква ситуация заедно с негативно настроен човек, който не желае
да се промени, вие трябва да обичате себе си достатъчно, за да
излезете от това.
—— ~ ——
Веднъж една жена на лекциите ми каза, че съпругът й бил с
много негативна нагласа, а тя не искала той да влияе зле над двете им
малки деца. Препоръчах й за начало да прави утвърждения, че
съпругът й е прекрасен човек, на когото може да се разчита и че той
работи истински над себе си, като изважда на повърхността най-
добрите си качества. Казах й да прави утвърждения за нещата, които
тя би искала да стават, и всеки път, когато той се държи зле, просто

да си повтаря на ум утвържденията. Ако обаче отношенията им
продължат да бъдат лоши, въпреки утвържденията, които прави тя,
тогава това само по себе си може да е отговорът – че отношенията им
нямат бъдеще.
Поради растящото ниво на разводи в страната ни, смятам, че
въпросът, който много жени би трябвало да си зададат, преди да родят
деца, е: „Готова ли съм да се грижа напълно сама за децата си?”
Самотният родител все повече се превръща в норма и почти винаги
жената е тази, която поема допълнителните отговорности да отглежда
сама децата си. Имаше времена, когато бракът траеше цял живот, но
те се промениха, така че определено трябва да се обмисли и такава
ситуация.
Твърде често ние продължаваме да поддържаме връзки, които са
постоянен тормоз за нас и си позволяваме да бъдем потискани.
Всъщност с това ние си казваме: „Аз не заслужавам любов, затова ще
остана тук и ще търпя това отношение, защото сигурно го заслужавам
и положително никой друг няма да ме иска.”
Знам, че звучи много просто, но няма да се уморя да повтарям
едно и също, защото наистина вярвам, че най-бързият начин да се
промени даден проблем, е като обичаме себе си такива, каквито сме.
Поразително е как вибрациите на обич, които излъчваме, привличат
към нас хора, способни да обичат.
—— ~ ——
Според мен предназначението, което сме дошли да постигнем
тук, е безусловната любов. Тя започва с приемане на себе си и обич
към себе си.
Вие не сте тук, за да угаждате на други хора или за да живеете
живота си по тяхному. Вие можете да го изживеете единствено по свой
начин и да вървите по своя собствена пътека. Дошли сте тук, за да
реализирате пълно себе си и да давате израз на обичта на най-
дълбоко ниво. Вие сте тук, за да учите и израствате, да приемате и
проявявате състрадание и разбиране. Когато напуснете планетата, вие
не взимате със себе си своите връзки, или автомобила, или банковата
си сметка, или службата си. Единственото, което взимате, е
способността си да обичате! >>
Глава девета
Да обичаме детето в себе си
Ако не можете да се сближавате с другите хора, това е може би

защото не умеете да се сближите с детето в себе си. Детето във

вас е уплашено и раздразнително. Бъдете винаги на страната на
своето дете.
Един от най-дълбоките проблеми, с който искаме да се заемем, е

как да изцелим забравеното дете вътре в нас. Повечето от нас прека-
лено дълго време са пренебрегвали своето вътрешно дете.
Независимо на каква възраст сте, във вас има едно малко дете,
което има нужда да бъде обичано и приемано. Ако сте жена,
независимо колко разчитате на себе си, вие имате в себе си едно
малко момиченце, което е много нежно и има нужда от помощ; ако сте
мъж, независимо колко мъжествено се държите, вие все още имате
едно малко момче в себе си, което копнее за топлота и обич.
Всяка възраст, на която сте били, е вътре във вас – във вашето
съзнание и памет. Като деца, когато нещо не е било както трябва, вие
сте били склонни да смятате, че грешката е у вас. Децата развиват
представата, че ако правят нещо както трябва, родителите им ще ги
обичат и няма да ги бият или наказват. Затова всеки път, когато
детето поиска нещо и не го получи, то решава: „Не съм достатъчно
добър, нещо съм сбъркал.” И вече като възрастни ние отхвърляме
определени части от себе си.
В този момент от живота ни – точно сега – е нужно да започнем
да ставаме цялостни и да приемаме всяка част от това, което сме – и
тази част, която прави всичките глупости, и тази, която изглежда
смешно, и тази, която се страхува, и тази, която изглежда глуповато и
нелепо, и тази, която не се е справила с нещо. Всяка отделна част от
нас.
Според мен ние най-често „изключваме” или „се затваряме” на
петгодишна възраст. Това решение взимаме, понеже сме приели, че
нещо в нас не е наред и повече не искаме да имаме нищо общо с
детето в нас.
Но вътре в нас има и един родител. Има едно дете и един
родител и повечето време родителят упреква детето почти
непрестанно. Ако се вслушате във вътрешния си диалог, ще чуете
упреците. Ще чуете как родителят ви казва, че не правите нещо както
трябва или че не ви бива достатъчно.
В резултат от това ние започваме война със себе си и започваме
да се критикуваме по същия начин, както са ни правили забележки
нашите родители. „Ти си глупав. За нищо не те бива. Не го правиш
както трябва. Пак си я оплескал!” Това се превръща в затвърден
навик. Когато станем възрастни, повечето от нас напълно
пренебрегват детето в себе си или пък го критикуват по същия начин,
по който са свикнали да ги критикуват тях самите. И продължаваме
тази схема отново и отново.
—— ~ ——

Веднъж чух Джон Брадшоу, автор на няколко прекрасни книги за
изцеляване на вътрешното дете, да казва, че всеки от нас по времето,
когато вече е станал възрастен, има в себе си записи от 25 000 часа
на родителите си. И колко часа от тези записи, според вас, ви казват,
че сте чудесни? В колко от тях ви казват, че ви обичат и че сте
страхотни и много интелигентни? Или че можете да се справите с
всяко нещо, което пожелаете и че като пораснете, ще бъдете най-
прекрасния човек? А всъщност колко часа от тези записи казват: „Не,
Не, Не!” във всичките му безбройни форми?
Нищо чудно, че и ние непрекъснато казваме на себе си не и
трябва. Ние откликваме на тези някогашни записи. Обаче те са само
записи, а не реалността на вашата личност. Те не са истината на
вашето съществувание. Те са просто записи, които носите в себе си и
които могат да бъдат изтрити или презаписани.
Всеки път, когато си кажете, че ви е страх, осъзнайте, че именно
детето във вас се страхува. Възрастният всъщност не се страхува,
обаче той не е до детето. Нужно е възрастният и детето да развият
отношенията помежду си. Говорете си един с друг за всичко, което
правите. Знам, че може да звучи нелепо, но дава резултати. Нека
детето знае, че независимо какво се случва, вие никога няма да се
отвърнете от него или да го изоставите. Винаги ще бъдете до него и
ще го обичате.
Ако, например, като малки сте имали неприятна случка с куче –
може да ви е уплашило или дори ухапало – малкото дете във вас може
и досега да се страхува от кучета, въпреки че вече сте голям,
възрастен човек. Може да срещнете на улицата куче в окаяно
състояние, обаче малкото дете във вас ще реагира в пълна паника, То
ще извика: „КУЧЕ! Ще ме ухапе!”. Това е чудесна възможност за
родителя във вас да каже на детето: „Няма нищо, аз вече съм голям.
Аз ще те пазя. Няма да допусна кучето да те ухапе. Няма защо да се
страхуваш повече.” Започнете по този начин да бъдете родител на
своето дете. >
Изцеляване на травмите от миналото
Открила съм, че най-ценното в работата над вътрешното дете е,

че помага да се изцелят травмите от миналото. Ние не винаги
забелязваме чувствата на уплашеното дете в нас. Ако вашето детство
е било изпълнено със страх и наказания и сега вие мислено се
наказвате, значи продължавате да се държите към своето вътрешно
дете почти по същия начин. Детето в нас, обаче, няма къде да отиде.
Вие трябва да преодолеете ограниченията на родителите си. Трябва да
се свържете с малкото дете, загубено във вас. То има нужда да знае,
че се интересувате от него.
Отделете сега един момент и кажете на детето си, че ви
интересува: „Ти си от значение за мен. Обичам те. Наистина те
обичам.” Може би сте казвали това на големия човек, възрастния във

вас. Така че започнете да го казвате на малкото дете. Визуализирайте
как го взимате за ръка и в продължение на няколко дни го водите
навсякъде със себе си и ще видите какво прекрасно, радостно
изживяване ще е това.
На вас ви е нужно да общувате с тази част от себе си. Какви са
посланията, които желаете да чуете? Седнете спокойно, затворете очи
и поговорете с вашето дете. Ако не сте говорили с него от 62 години,
може да са нужни няколко пъти, преди детето да по-вярва, че
наистина желаете да говорите с него. Бъдете настойчиви: „Искам да
говоря с теб. Искам да те видя. Искам да те обичам.” В края на
краищата ще направите контакт. Може да видите детето в себе си, да
го почувствате, може дори да го чуете.
Едно от първите неща, които трябва да кажете на детето в
първия си разговор с него, е да му се извините. Кажете му колко
съжалявате, че не сте разговаряли с него през всичките тези години
или колко съжалявате, че толкова време все сте го упреквали. Кажете
на детето, че искате да наваксате за цялото време, когато сте били
разделени. Попитайте как можете да го направите щастливо.
Попитайте детето от какво се страхува. Попитайте как можете да му
помогнете и какво иска то от вас.
Започнете с прости въпроси и ще получите отговори. „Какво мога
да направя, за да бъдеш щастливо? Какво би искало днес?” Можете да
кажете, например, на детето: „Аз искам да отида да тичам, на теб
какво ти се иска?” То може да отговори: „Да отидем на плаж”. И
общуването ще е започнало. Постоянствайте. Ако отделяте просто по
малко време всеки ден, за да започнете да общувате с този малък
човек вътре във вас, животът ще стане много по-добър. >
Общуване с вашето вътрешно дете
Някои от вас може вече да са започнали да се занимават с

вътрешното дете. На тази тема има много книги, семинари и лектории.
Накрая съм включила списък с някои книги за по-нататъшно
изучаване.
„Родители на самите себе си” от Джон Полард III е отлична
книга, пълна е с чудесни упражнения и занимания, които можете да
правите с вътрешното си дете. Ако се интересувате сериозно от
практическа работа с вътрешното дете, препоръчвам ви да намерите
тази книга. Както вече казах, в тази област можете да намерите много
помощ. Вие не сте сами и безпомощни, но трябва да потърсите навън и
да поискате помощ, за да можете да я получите.
—— ~ ——
Препоръчвам ви още да намерите своя снимка като дете.
Вгледайте се истински в тази снимка. Едно нещастно малко дете ли
виждате? Щастливо дете ли виждате? Каквото и да виждате,

направете контакт с него. Ако виждате уплашено дете, попитайте го от
какво се страхува и направете нещо, за да се почувства по-добре.
Намерете няколко свои снимки като съвсем малки и говорете с детето
от всяка снимка.
Много помага да говорите с вашето дете в огледалото. Ако сте
имали като дете някакъв прякор, използвайте това име. Дръжте си под
ръка носни кърпички. Предлагам ви да седнете пред огледалото,
защото ако стоите прави, щом ви стане тежко, ще избягате от стаята.
Вместо това седнете си там с носните кърпички и започнете да
разговаряте.
—— ~ ——
Друго упражнение, което можете да правите, е да общувате
писмено. И тук на повърхността ще излезе много информация.
Използвайте две химикалки с различен цвят. С единия цвят
химикалка, която ще държите в дясната (доминиращата) ръка,
напишете един въпрос. С другия цвят, в недоминиращата ръка,
оставете детето да напише отговора. Това е много увлекателно
упражнение. Когато пишете въпроса, възрастният си мисли, че знае
отговора, но когато вземете химикалката с неопитната ръка, често се
появява доста по-различен от очаквания отговор.
Можете също да рисувате заедно. Сигурно мнозина от вас са
обичали да рисуват и оцветяват като малки, докато не са ви казали,
че трябва да бъдете точни и да не рисувате извън чертите. Така че
започнете сега да рисувате. Нарисувайте с непривичната си ръка
някоя случка, станала току-що. Обърнете внимание как се чувствате.
Задайте на детето си въпрос и просто го оставете да рисува с
недоминантната ръка. Вгледайте се какво ви показва то.
Ако можете да бъдете в малка група с други хора или в група за
взаимна подкрепа, можете да поработите заедно над тези идеи.
Можете всички да оставите вътрешното си дете да рисува, после
седнете в кръг и внимателно обсъдете какво означават рисунките.
Информацията, която ще получите, може да ви доведе до
изненадващи прозрения.
—— ~ ——
Играйте със своето малко дете. Правете неща, които вашето дете
обича да прави. Какво ви е харесвало истински да правите като
малки? Кога за последен път сте го правили? Твърде често родителят
вътре в нас ни възпира да се забавляваме, защото това не били неща
за възрастни хора. Така че, отделете си време да играете и се
забавлявате. Правете глупостите, които сте правили като малки, като
например да скачате в купчина шума или да тичате под пръскащия
маркуч. Наблюдавайте как играят другите деца. Това ще ви възвърне
спомените за игрите, които вие сте играли.

Ако искате в живота ви да има повече радост, направете контакт
с вътрешното си дете и тръгнете оттук спонтанно и радостно.
Обещавам ви, че животът ви ще се изпълни с повече забавления.
—— ~ ——
С „добре дошъл” ли са ви посрещнали като дете? Наистина ли са
се радвали родителите ви, когато сте се родили? Доволни ли са били
от вашия пол или са искали да сте от другия? Чувствали ли сте се
желани като дете? Празник ли е било, когато сте се появили? Каквито
и да са отговорите, сега посрещнете вашето дете с добре дошло.
Устройте си празник. Кажете му всичките чудесни неща, които бихте
казали на едно бебе, посрещнато с добре дошло в новия му живот.
Какво сте искали винаги да ви кажат вашите родители като сте
били дете? Кое е това, което сте искали да чуете, а те никога не са ви
казали? Добре, кажете на вашето дете точно това. Казвайте му го
всеки ден в продължение на един месец, като се гледате в огледалото.
И наблюдавайте какво става.
Ако в детството ви вашите родители са били алкохолици или са
ви малтретирали, можете да направите медитация и да ги
визуализирате като уравновесени, спокойни хора. Дайте на детето си
това, което иска. Сигурно твърде дълго е било лишавано. Започнете
да визуализирате такъв вид живот, какъвто бихте искали да имате с
това дете. Когато детето се чувства в безопасност и щастливо, то може
да ви вярва. Попитайте го: „Какво е нужно да направя, за да ми
вярваш?” И отново ще се удивите от някои негови отговори.
Ако родителите ви са били хора, които изобщо не са могли да
обичат и наистина ви е трудно да поддържате отношения с тях,
открийте си някаква картина или снимка, която отговаря на
представата ви за любяща майка или баща. Сложете изображенията
на тези любящи родители около своята снимка като дете. Създайте си
някакви нови образи. Ако трябва, пренапишете отново своето детство.
—— ~ ——
Възгледите, които сте възприели като малки, все още са във
вътрешното дете. Ако вашите родители са били със строги възгледи, а
и вие самите сте много твърди към себе си и сте склонни да издигате
стени, значи че вашето дете вероятно и досега следва правилата на
родителите ви. Ако продължавате да се осъждате остро за всяка
грешка, сигурно на вътрешното ви дете ще му е много страшно да се
буди сутрин. „За какво ли пак ще ми крещи тя или той днес?”
Това, което са ни причинили в миналото нашите родители, е
било вследствие на тяхното съзнание. Сега ние сме си родителите.
Имаме свое съзнание. И ако все още отказвате да се погрижите за
малкото дете, ще продължите с вечното си назидателно възмущение.
Това неизменно означава, че все още имате да прощавате на някого.

Така че за какво не сте си простили? От какво е нужно да се
освободите? Ами, каквото и да е то, просто освободете се от него.
Ако днес вие не обръщате внимание на детето си и не го цените,
не са виновни родителите ви. Те са правили това, което са смятали за
правилно в онова време и пространство. Обаче сега, в настоящия
момент, ние знаем какво можем да правим, за да се грижим за детето
в себе си.
—— ~ ——
Тези от вас, които са имали или имат домашно животно, знаят
какво е да се прибереш вкъщи и то да ви приветства от вратата. То не
се интересува как сте облечени. Не се интересува колко сте стар, дали
имате бръчки или колко пари сте изкарали днес. Животното се
интересува единствено от това, че ви има. То ви обича безусловно.
Отнасяйте се така и към себе си. Изпълнете се с трепетния възторг, че
сте жив и че ви има. Вие сте единствения човек, с когото ще живеете
завинаги. Докато не пожелаете да обикнете вътрешното дете, и
другите хора едва ли ще ви обичат. Приемете себе си безусловно и от
все сърце.
Мисля, че често пъти много помага да си създадете медитация,
която да създава у вашето дете чувство за сигурност. И понеже аз
самата като дете съм претърпяла акт на кръвосмешение, измислила
съм си една чудесна история за моето малко момиче.
Преди всичко, тя има фея-кръстница, която изглежда също като
Били Бърк от „Магьосникът от Оз”3, защото тъкмо тя много й допада.
Знам, че когато не съм с нея, тя е със своята фея-кръстница и винаги
се чувства в безопасност. Освен това тя живее нависоко в една
мансарда, а на входа има портиер и две големи кучета, затова си знае,
че никой никога повече няма да и причини нищо лошо. Когато успея
да й създам чувство за пълна безопасност, тогава аз, като възрастна,
мога да й помогна да се освободи от мъчителните травми.
Веднъж наскоро ми се случи да загубя равновесието си и плаках
цели два часа. Осъзнах, че малкото дете в мен внезапно се почувства
много нещастно и без закрила. Наложи се да и кажа, че тя не е лоша и
не е сбъркала нещо. А по-скоро, че отреагира на нещо, което се бе
случило. Така че веднага, щом бях в състояние, направих няколко
утвърждения и медитация със съзнанието, че има една много по-
велика Сила, която ме подкрепя и обича. След това малкото момиче
вече не се чувстваше така уплашено и самотно.
Освен това аз вярвам много в плюшените мечета. Като съвсем
малки често вашето плюшено мече е било най-първият ви приятел. То
е било ваш довереник, защото сте могли да му разказвате всичките си
проблеми и тайни, без то никога да ви издаде. То винаги си е с вас.
3
„Магьосникът от Оз” – детски роман на американския писател Лиман Франк Баум,
издаден през 1900 г. – Б.ред.

Сега измъкнете вашето мече от килера си и позволете на детето
отново да си го има.
Чудесно би било в болниците да има по едно мече за всяко легло
и когато малкото дете в нас се почувства самотно и уплашено посред
нощ, да може да прегърне своето мече. >
Многото части от вас
Любовните връзки са прекрасно нещо, браковете са прекрасно

нещо, но действителността си е действителност – всички те са нещо
временно. Обаче вашата връзка с вас е вечна. Трае вечно. Обичайте
семейството в себе си – детето, родителя и вас самите по средата.
Помнете още, че във вас има и един тийнейджър. Посрещнете го
с добре дошъл. Занимавайте се с него така, както се занимавате с
малкото дете. Какви бяха всичките трудности, през които сте
преминали като тийнейджър? Задайте му същите въпроси като към
малкото дете. Помагайте на тийнейджъра да премине през
смущаващите епизоди и неспокойните моменти на пубертета. Нека в
този период всичко бъде наред. Научете се да обичате своя
тийнейджър така, както се научихте да обичате своето дете.
Ние не можем да се обичаме и приемаме един друг, докато не
обикнем и приемем това изгубено дете вътре в нас. На колко години е
малкото изгубено дете във вас? На три, четири, пет годинки?
Обикновено детето е на по-малко от пет години, защото общо взето
тогава се затваря, поради нуждата за оцеляване.
Хванете своето дете за ръка и го обичайте. Създайте един
чудесен живот за себе си и вашето дете. Кажете си: „Искам да се
науча да обичам моето дете. Истински искам.” Вселената ще ви
отвърне. Ще откриете начин да изцелите вашето дете и себе си. Ако
искаме да се изцелим, ние трябва да сме готови да изпитваме
чувствата си и да преминем през тях до отсрещната страна в името на
изцеляването. Помнете, нашата висша Сила винаги е на
разположение, за да ни подкрепи в нашите усилия.
Независимо какво е било ранното ви детство – дали най-
хубавото или най-лошото – вие и само вие отговаряте за живота си
сега. Можете цял живот да обвинявате родителите си или ранната си
среда, но с това само ще затвърдите ролята си на жертва. То изобщо
не ви помага да постигнете доброто, което казвате, че желаете.
Любовта е най-голямата магьосница, която познавам. Любовта
изтрива и най-дълбоките и най-мъчителни спомени, защото прониква
по-дълбоко от всичко друго. Ако мисловните ви образи от миналото са
много силни и вие продължавате да твърдите: „За всичко са виновни
те”, вие сте в задънена улица. Какво предпочитате – живот, изпълнен
с мъки или живот с радости? Изборът и силата винаги са във вас.
Вгледайте се в очите си и обичайте себе си и малкото дете във вас. >>

Глава десета
Израстване и остаряване
Проявявайте такова разбиране към родителите си, каквото

желаете те да проявяват към вас.
Общуване с родителите
Когато аз израствах, най-трудни ми бяха годините от пубертета.

Имах толкова много въпроси, но не исках да слушам тези, които си
мислеха, че имат отговорите, особено възрастните. Исках да науча
всичко сама, защото не вярвах на информацията, която ми даваха
възрастните.
Особена неприязън изпитвах към родителите си, защото бях
малтретирано дете. Не разбирах как можеше вторият ми баща да се
държи така с мен, нито пък защо майка ми изобщо не обръща
внимание на това, което той ми причинява. Чувствах се измамена и
не-разбирана и бях убедена, че моето семейство, по-конкретно, а и
целият свят, по принцип, са против мен.
През многото години, през които аз давах съвети на другите и
най-често на млади хора, аз откривах, че доста хора изпитват към
родителите си същите чувства като мен. Някои от думите, с които
тийнейджърите описваха как се чувстват: хванат в капан, осъждан,
следен и погрешно разбиран.
Естествено, чудесно би било да имаме родители, с които да се
разбираме във всяка възможна ситуация; в повечето случаи, обаче,
това е невъзможно. Макар нашите родители да са просто човешки
същества като всички нас, ние често имаме чувство, че са били
несправедливи, слепи и изобщо не са разбирали какво става с нас.
—— ~ ——
Един младеж, на когото давах консултации, имаше много трудни
отношения с баща си. Беше с чувството, че нямат нищо общо, а когато
баща му говорел с него, то било само, за да промърмори някакви
критични или подценяващи го забележки. Попитах младежа дали знае
как дядо му се е отнасял към баща му и той каза, че не знае. Дядо му
починал преди младежът да се роди.
Препоръчах му да разговаря с баща си за неговото детство и как
му се е отразило. Отначало младежът се колебаеше, защото му беше
неловко да говори с баща си заради чувството, че ще му се подиграе
или осъди. Все пак той набра кураж и се съгласи да разговаря с баща
си.

Следващият път, когато дойде, младежът изглеждаше по-
спокоен. „О, не съм имал представа какво детство е имал собственият
ми баща!” възкликна той. Оказа се, че дядо му държал всичките му
деца да се обръщат към него със „сър” и те живели по стария
стандарт, според който децата трябвало да бъдат гледани, но не и
слушани. Ако се осмелели да противоречат макар и с дума, те били
строго наказвани. Нищо чудно, че баща му бил толкова критично
настроен.
Когато пораснем, мнозина от нас имат доброто намерение да се
отнасят към децата си различно, а не както са се държали с тях. Обаче
ние се учим от заобикалящия ни свят и рано или късно започваме да
се държим и говорим също като родителите си.
В случая с този младеж, баща му бе налагал над сина си същия
словесен тормоз, какъвто неговият баща е оказвал над него. Той може
да не се е стремял умишлено към това; просто се държал по начин,
отговарящ на собственото му възпитание.
Младежът обаче успя да разбере малко повече баща си и в
резултат те вече бяха в състояние да общуват по-свободно. Макар и
да бе нужно да се положат известни усилия и търпение и от двете
страни, преди нивото им на общуване да стане чудесно, поне и
двамата вече се придвижваха в нова посока.
—— ~ ——
Дълбоко съм убедена, че е много важно за всеки от нас да
отделя време, за да научи повече неща за детството на родителите си.
Ако родителите ви са още живи, можете да ги попитате: „Къде беше,
когато вие растяхте? Как се обичахте във вашето семейство? Как ви
наказваха вашите родители? С какви трудности имате да се справяте
днес? Вашите родители одобряваха ли човека, с когото ходехте?
Караха ли ви да работите като малки?”
Като научим повече неща за родителите си, ние можем да съзрем
моделите, които са ги оформили такива, каквито са и на свой ред да
видим защо те се отнасят така към нас. Когато се научим да бъдем
съпричастни към родителите си, ние ще ги видим в нова, по-добра
светлина. Ще бъдете в състояние да отваряте врати към по-общителни
отношения, изпълнени с обич – отношения с взаимно уважение и
доверие.
Ако ви е трудно дори да заговорите родителите си, първо
направете това мислено пред огледалото. Представете си как им
казвате: „Искам да говоря за нещо с теб”. Направете това упражнение
няколко дни последователно. То ще ви помогне да решите какво
искате да кажете и как да го кажете.
Или пък направете медитация и мислено говорете с всеки от
родителите си, като разчистите старите проблеми. Простете на тях и
на себе си. Кажете им, че ги обичате. След това се пригответе да им
кажете същите неща лично.

—— ~ ——
В една от моите групи един младеж ми разказа, че е насъбрал
много гняв и не вярва на другите. И той повтаряше този модел на
недоверие отново и отново във всичките си отношения с хората.
Когато стигнахме до корените на проблема, той призна, че се ядосвал
толкова на баща си, понеже не бил човека, какъвто на него му се
искало да бъде баща му.
И отново ви напомням, че когато сме на духовната пътека, не е
наша работа да променяме друг човек. Преди всичко ние трябва да се
освободим от всичките потиснати чувства срещу родителите си, които
сме натрупали и после трябва да им простим, че не са това, което
бихме искали да бъдат. Ние вечно искаме всички други да са като нас,
да мислят като нас, да се обличат като нас, да правят каквото правим
ние. Както знаете, обаче, всички сме много различни.
Ако искаме да имаме нужното пространство, за да бъдем себе си,
ние трябва да отпускаме такова пространство и на другите. Ако
принуждаваме родителите си да бъдат нещо, което не са, ние така
пресичаме собствената си обич. Ние просто съдим родителите си така,
както те ни съдят. Ако искаме да споделяме с родителите си, трябва
като начало да изличим собствените си предубедени оценки към тях.
—— ~ ——
Докато растат, мнозина от вас продължават да водят игри-на-
надмощие с родителите си. Родителите ви натискат множество бутони,
така че ако искате да престанете да играете играта, вие просто трябва
да престанете да участвате в нея. Време ви е да пораснете и да
решите какво искате. Може като начало да започнете да наричате
родителите си по малко име. Ако на 40-годишна възраст все още ги
наричате Мамо и Татко, вие се вкопчвате в ролята на малкото дете.
Започнете да бъдете двама възрастни, вместо родител и дете.
Друга препоръка е да напишете едно утвърдително
споразумение, в което описвате в подробности какви отношения
желаете да имате с вашата майка или баща. Започнете да си
повтаряте тези думи. След известно време можете да ги кажете на
майка си или баща си лице в лице. Ако майка ви или баща ви
продължават да „натискат бутоните ви”, значи не сте показали какво
всъщност чувствате. Вие имате право да водите живот, какъвто
желаете. Имате правото да бъдете възрастен. Може и да не е лесно,
знам. Първо осъзнайте какво всъщност ви е нужно и тогава разкажете
на майка си или баща си какво е то. Не стоварвайте вината върху тях.
Попитайте: „Как можем да се справим с това?”
Запомнете: с разбирането идва прошката, а с прошката идва
обичта. Напреднем ли до стопен, когато можем да обичаме и да
простим на родителите си, ние ще сме напреднали по пътя към
способността да се наслаждаваме на пълноценни отношения с всекиго
в живота ни. >

Подрастващите имат нужда от самоуважение
Тревожи ме това, че нивото на самоубийства сред юношите расте

толкова силно. Изглежда все повече млади хора се чувстват
претоварени от отговорностите на живота и са склонни по-скоро да се
предадат, отколкото да постоянстват и да изживеят многообразието от
приключения, което може да им предложи живота. Голяма част от този
проблем се дължи и на начина, по който ние, като възрастни очакваме
от тях да реагират на житейски ситуации. Не искаме ли те да реагират
както нас? Не ги ли обсипваме с неодобрение?
Периодът между 10 и 15 години може да бъде много критично
време. Децата от тази възрастова група са склонни да се примиряват и
правят всичко възможно, за да бъдат приети от околните. Поради
нуждата си да бъдат приемани, те често крият истинските си чувства
от страх, че няма да бъдат приети и обичани такива, каквито са в
действителност.
Натиска на околните и социалния стрес, които аз изживях като
млада, бледнее в сравнение с това, което имат да изтърпяват
днешните млади хора, и все пак вследствие на физическото и
психическо малтретиране аз на 15 години напуснах училището и дома
си, решена да се справям с всичко сама. Представете си колко
разтърсващо ще е за днешното дете да среща алкохолни злоупотреби,
физическо малтретиране, болести, предавани по полов път, натискът
на околните и разни банди, проблеми в семейството; а на планетарно
ниво – ядрена война, природни бедствия, престъпност и още толкова
много.
Като родители вие можете да обсъдите с подрастващите си деца
разликата между положително и отрицателно влияние от средата им.
Натискът на жизнената ни среда ни заобикаля от всички страни от
момента, когато се родим, до деня, когато напуснем планетата. Ние
трябва да се научим как да се справяме с него и да не му позволяваме
той да ни управлява.
Не по-малко важно за нас е да придобием известни познания и
разбиране относно това защо децата ни са плахи, пакостливи, тъжни,
мудни в училище, с разрушителна нагласа и така нататък. Децата
силно се влияят от моделите на мислене, на чувства, установени в
дома им, и те всекидневно правят своя избор въз основа на тази
система от убеждения. Ако домашната обстановка не води към
доверие и обич, детето ще търси доверие, обич и съчувствие другаде.
Множество банди са мястото, където децата се чувстват защитавани.
Те формират семейни връзки, все едно колко нефункционални са те.
Искрено вярвам, че много от трудностите могат да бъдат
избегнати, ако успеем да подтикнем младите хора да си зададат един
важен въпрос, преди да действат: „От това по-добре ли ще се
чувствам?” Можем да помагаме на нашите тийнейджъри да съзрат
какъв избор имат във всяка ситуация. Възможността за избор и

чувството за отговорност връща силата в техните ръце. Те им дават
възможност да правят нещо, без да се чувстват жертви на системата.
Ако можем да научим децата, че те не са жертви и имат
възможност да променят изживяванията си, като поемат отговорност
за собствения си живот, ние ще почнем да забелязваме съществени
успехи.
—— ~ ——
Жизнено важно е да поддържаме отворени каналите за общуване
с децата, особено когато са в подрастваща възраст. Обикновено,
когато децата заговорят за неща, които им харесват или не, на тях
вечно им се казва: „Не говори така. Не прави това. Недей да изпитваш
такива чувства. Не се дръж така. Не показвай това. Недей. Недей.
Недей.” В последна сметка децата престават да общуват с нас и
понякога напускат дома. Ако искате да виждате децата си около вас,
когато остареете, поддържайте отворени каналите на общуване, още
докато са малки.
Насърчавайте уникалността на своето дете. Позволявайте на
своите тийнейджъри да се изразяват в свой собствен стил, дори да
смятате, че това е само временно увлечение. Не ги карайте да се
чувстват виновни, не ги потискайте. Бог ми е свидетел през колко
временни увлечения съм минала през живота си, така ще бъде и с вас,
и с вашите тийнейджъри. >
Децата се учат от нашите действия
Децата никога не правят това, което им казваме да правят; те

правят това, което нае правим. Не можем да им кажем: „Не пуши”, или
„Не пий” или „Не взимай наркотици”, ако ние правим това. Ние трябва
да служим като примери и да живеем такъв живот, какъвто бихме
искали децата ни да живеят. Когато родителите се заемат да порабо-
тят над въпроса как да обичат себе си, удивително е да се види каква
хармония се постига в семейството. Децата откликват с ново чувство
за самоуважение и започват да ценят и уважават това, което са.
Едно упражнение по самоуважение, което вие можете да правите
заедно с децата си, е да съставите списък с някои от целите, които
искате да постигнете. Кажете на децата си да напишат как виждат
себе си след десет години, след една година, след три месеца. Какъв
вид живот искат да имат те? Какъв вид приятели им биха били най-
полезни? Нека да направят списък на целите си с кратко описание на
всяка една от тях, а също и как могат да сбъднат мечтите си.
Направете и вие същото.
Всеки от вас може да пази този списък някъде на лесно, за да си
припомня целите. След три месеца прегледайте отново списъка
заедно. Променили ли са се целите? Не позволявайте на децата да
изпитват угризения, ако не са стигнали толкова далеч, колкото са

искали. Те винаги могат да поправят списъка си. Най-важното е да
дадете на младите хора нещо положително, към което да се стремят! >
Раздяла и развод
Ако родителите са разделени или разведени, много е важно все-

ки от тях да показва добронамерено отношение към другия. За детето
е много разстройващо да му се казва, че другият родител не е добър.
Като родител, вие трябва да обичате себе си колкото е възможно
повече, въпреки изживяваните страхове и гняв. Децата поемат
чувствата ви. Ако вие преминавате през голямо объркване и мъка, те
положително ще поемат това от вас. Обяснете на децата си, че вашите
„неща” нямат нищо общо с тях и тяхната вътрешна стойност.
Не ги оставяйте с впечатлението, че всичко, което става, е по
тяхна вина, защото децата именно това си мислят. Нека те знаят, че
вие много ги обичате и винаги ще бъдете до тях.
Препоръчвам ви всяка сутрин да правите с децата си
упражнения пред огледало. Правете си утвърждения, че ще преминете
леко и без усилия през изпитанията, така че всеки от вас ще бъде
добре. Освободете се от мъчителните изживявания чрез обич и
правете утвърждения за щастие към всички засегнати.
Има една чудесна група, наречена „Работна група за развиване
на самоуважение, на лична и обществена отговорност, щат
Калифорния”. Тя бе създадена през 1987 година от сенатора Джон
Васконселос. Сред щатните й членове са Джак Канфийлд4 и д-р Емет
Милър. Аз подкрепям техните усилия в изследванията им и
препоръките, които отправят към правителството да се въведе в
училищата програма за насърчаване на самоуважението. И други щати
се присъединяват към това искане, като включват часове по
самоуважение в учебната програма.
Мисля, че сме на прага на някои важни промени в нашето
общество, особено по отношение на разбирането на собствената ни
стойност. Ако учителите, по-специално, постигнат самоуважение, те
ще помогнат изключително много нашите деца. Децата отразяват
същия социален и обществен натиск, пред който сме изправени и ние.
Всякаква програма, свързана с развитие на самоуважението, ще
трябва да насочва ученици, родители и учители, както и различните
видове фирми и организации. >
Да остаряваме благородно
Толкова хора от нас се страхуват, че ще остареят и ще изглеждат

стари. Ние сме превърнали остаряването в нещо толкова ужасно и
4
Джак Канфийлд е един от авторите на книгата „Пилешка супа за душата”, серия
„Познай себе си”, Кибеа, 1997. – Б.ред.

непривлекателно. И все пак то си е един нормален и естествен жизнен
процес. Ако ние не можем да приемем вътрешното си дете и да бъдем
доволни от това, което сме били и което сме, как ще можем да
приемем следващата степен?
Ако вие не остареете, каква е алтернативата? Напускате
планетата. Като култура ние сме изградили това, което аз наричам
„култ към младостта”. Много хубаво и добро нещо е да обичаме себе
си на дадена възраст, но защо не можем да обичаме себе си като
остаряваме? В края на краищата ние ще преминем през всяка възраст
в живота си.
Много жени изпитват голяма тревога и страх, когато се замислят
за остаряването си. Общността на хомосексуалистите също се тревожи
от множество проблеми, свързани с младостта, външния вид и
загубата на красотата. Остаряването може и да означава появяване на
бръчки, бели коси и отпусната кожа, и все пак, да, аз искам да
остарея. Всичко това е част от живота ни тук. Ние сме на тази
планета, за да изживеем всяка част от живота.
Мога да разбера това, че не искаме да остаряваме и да се
разболяваме, затова нека разделим двете представи. Нека не си
представяме как се разболяваме като път към смъртта. Аз лично не
съм убедена, че трябва да умираме от болести.
Вместо това, когато ни дойде времето да си отиваме, когато сме
свършили това, което сме дошли да направим тук, ние можем просто
да задремем или да си легнем вечерта в леглото и така спокойно да си
отидем. Не е нужно да се разболяваме неизлечимо. Не е нужно да
бъдем скачвани с всякакви уреди. Не е нужно да се залежаваме,
страдайки в старчески домове, за да напуснем планетата. Имаме на
разположение огромно количество информация за това как да
запазваме здравето си. Не отлагайте това, направете го сега. Ние
искаме, когато остареем, да се чувстваме чудесно, за да продължим да
изживяваме нови приключения.
—— ~ ——
Наскоро четох нещо, което ме заинтригува. Беше статия за
медицинската академия на Сан Франциско, където са открили, че
начина, по който остаряваме, не е предопределен от гените, а от
нещо, което те наричат нагласа за остаряване – биологически
часовник, който съществува в ума ни. Този механизъм всъщност следи
кога и как започваме да остаряваме. Нагласата за остаряване или
часовника на стареенето се регулира до голяма степен от един важен
фактор: нашето отношение към остаряването.
Например, ако вие смятате, че 35 години е средата на живота,
това убеждение задейства биологически промени в тялото ви, които го
карат да ускори процеса на остаряване, когато вие достигнете 35
години. Не е ли удивително! Някъде, някак си ние сме решили какво е
средна възраст и какво старост. На колко сте курдисали този часовник

на стареенето в себе си? Аз лично съм развила представата, че ще
живея поне до 96 години и тогава още ще бъда активна, затова е
много важно да поддържам здравето си.
Припомнете си още, че каквото даваме, това и получаваме.
Дайте си сметка как вие се отнасяте към по-възрастните хора, защото
когато вие остареете, точно така ще се отнасят и другите към вас. И
още веднъж – ако имате определени убеждения спрямо старите хора,
вие оформяте идеи, на които подсъзнанието ви ще откликне. Нашите
убеждения, мисли, схващания за живота и за себе си винаги се
превръщат в наша реалност.
—— ~ ——
Припомнете си, че човек избира родителите си, преди да се
роди, за да може да научи ценни уроци – това е моето убеждение.
Вашето висше Аз знае какъв опит ви е нужен да натрупате във вашия
духовен курс. Така че каквото и да сте дошли тук да отработите с
родителите си, просто го правете. Няма значение какво казват или
правят те, нито какво са казвали или пра-вили, вие в края на
краищата сте тук, за да обичате себе си.
Като родители позволявайте на децата си да обичат себе си, като
им оставяте пространство, където ще се чувстват спокойни да
изразяват себе си по положителен, безопасен начин. Не забравяйте
още, че както ние избираме родителите си, така и децата ни са
избрали нас. Всички ние имаме да отработим важни уроци.
Родителите, които обичат себе си, по-лесно ще могат да учат
децата си как да обичат себе си. Когато ние имаме добро
самочувствие, можем да научим децата си на самоуважение с примера
си. Колкото повече работим над обичта към себе си, толкова повече
ще осъзнават децата ни, че това е нещо чудесно за правене. >>>
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Прилагане на вътрешната ви мъдрост
Всички теории на света са безполезни, ако няма действие,

положителна промяна и накрая – изцеление.

Глава единадесета
Приемане на благосъстоянието
Когато се страхуваме, ние искаме да държим под контрол всичко,

но с това възпираме потока от блага към нас. Вярвайте на
живота. Всяко нещо, от което имаме нужда, е на наше
разположение.
Силата вътре в нас е готова да осъществи веднага най-нежните

ни мечти и да ни осигури неограничено изобилие. Проблемът е, че ние
не сме отворени да ги приемем. Ако пожелаем нещо, нашето висше Аз
не ни казва: „Ще си помисля.” То откликва с готовност и ни го праща,
обаче ние трябва да сме готови за него. Ако не, то се връща в склада
на несбъднатите желания.
Множество от хората, които идват на моите лекции, седят със
скръстени пред тялото си ръце. Аз си казвам: „Как ще позволят на
нещо да влезе в тях?” Прекрасен символичен жест е да разтворим
широко ръце, така че Вселената да забележи и да откликне. Мнозина
доста се боят да го направят, защото смятат, че ако се отворят, може
да приемат ужасни неща; и по всяка вероятност така и би станало,
освен ако не променят онова нещо в себе си, което си мисли, че може
да привлече всякакви беди.
—— ~ ——
Когато използваме термина „благосъстояние”, повечето хора
веднага си мислят за пари. Обаче под „благосъстояние” може да се
разбират и много други понятия, като например: време, любов, успех,
удобства, красота, познание, отношения с хората, здраве и –
естествено – пари.
Ако вечно се притеснявате, че не ви стига времето да сторите
всичко, което искате, тогава страдате от недостиг на време. Ако сте с
чувството, че успеха е нещо недостижимо за вас, тогава няма да го
постигнете. Ако сте с чувството, че животът е бреме и напрежение,
тогава вечно ще се чувствате некомфортно. Ако мислите, че не знаете
кой знае колко и че сте твърде тъпи, за да проумявате нещата, тогава
няма никога да се свържете с мъдростта на Вселената. Ако изпитвате
липса на любов и сте в лоши отношения с хората, тогава ще ви е
трудно да привлечете любов в своя живот.
А какво ще кажете за красотата? Красота има навсякъде около
нас. Успявате ли да се наслаждавате на красотата, която е в изобилие
на планетата, или виждате всичко като грозно, боклук, мръсно? Как
сте със здравето? Непрекъснато ли сте болни? Лесно ли настивате?
Често ли ви боли какво ли не? И най-сетне – парите. Мнозина от вас
ми казват, че никога през живота си нямат достатъчно пари? Какво си

позволявате да имате? Или се смятате на фиксиран доход? А кой го е
фиксирал?
Никое от горните неща няма нищо общо с получаването. Хората
вечно мислят: „О, искам да получа това или онова, или каквото и да
било друго.” Изобилието и благосъстоянието, обаче, са в това да си
позволявате да приемате. Когато не получавате това, което искате,
значи на някакво ниво не си позволявате да приемате. Ако ние се
отнасяме скъпернически към живота, то и животът ще е скъперник към
нас. Ако ние ограбваме живота, то и животът ще ограбва нас. >
Да бъдем честни към себе си
Честността е дума, която употребяваме често, без винаги да

съзнаваме истинското значение на това какво е да си честен. То няма
нищо общо с моралността или да си свестен човек. Да си честен
всъщност няма почти нищо общо с това да те пипнат и да те пратят в
затвора. То е акт на любов към себе си.
Основната стойност на честността е в това, че каквото даваме в
живота си, това ще получим в отговор. Законът за причината и
следствието винаги действа на всички нива. Ако ние подценяваме и
съдим другите, тогава и ние ще бъдем съдени. Ако вечно сме
раздразнителни, тогава ще срещаме ядове където и да идем. Любовта,
която изпитваме към себе си, ни поддържа в унисон с любовта, която
животът храни към нас.
Представете си, например, че апартаментът ви току що е бил
ограбен. Ще си помислите ли веднага, че сте жертва? „Обраха ми
апартамента! Кой ми е сторил това?” Ужасно е чувството, когато ви се
случи нещо такова; обаче поспирате ли да се замислите как и защо
сте привлекли това изживяване?
И още веднъж – малцина от нас са възприели за постоянно
мисълта, че ние носим отговорност за причиняването на собствените
ни изживявания; мислим така може би само от време на време.
Толкова по-лесно е да хвърлим вината върху нещо извън нас, обаче
няма да израстваме духовно, докато не осъзнаем, че малко неща
извън нас имат значение – всичко идва отвътре.
Чуя ли, че някой току що е бил ограбен или е преживял подобна
загуба, първият ми въпрос е: „От кого вие сте откраднали
напоследък?” И ако на лицето му се появи озадачено изражение, знам,
че съм докоснала слабо място. Припомним ли си момента, в който ние
сме взели нещо, а после се замислим какво сме загубили скоро след
това, връзката между двете преживявания може направо да ни отвори
очите.
Вземем ли нещо, което не е наше, ние почти винаги губим нещо
с още по-голяма стойност. Може да сме взели пари или някаква вещ, а
след това да сме загубили важна за нас връзка. Ако сме ограбили
отношенията си с някого, може да загубим работата си. Ако задигнем

марки и химикалки от службата, може да изпуснем влак или вечеря с
любим човек. Загубите почти винаги засягат някоя важна област от
живота ни.
Жалко е, че твърде много хора задигат по нещо от големи
компании, универсални магазини, ресторанти, хотели и т.н. като се
оправдават, че техният бизнес можел да си го позволи. Този тип
оправдание не върши работа; законът за причината и следствието
продължава да действа за всекиго от нас. Ако отнемем, губим. Ако
дадем, получаваме. Иначе не може и да бъде.
—— ~ ——
Ако в живота ви има много загуби или множество неща не вървят
наред, трябва да разгледате начините, по които вие взимате. Някои
хора, на които и през ум не им е минавало да крадат неща, могат без
никакви угризения да лишат друг човек от време или самоуважение.
Всеки път, когато накараме друг човек да се почувства виновен, ние
ограбваме чувството му за собствената стойност. За да бъдеш
истински честен на всички нива е нужно висока степен на
самоизучаване и самосъзнание.
Когато взимаме нещо, което не ни принадлежи, ние всъщност
посочваме на Вселената, че не се чувстваме достойни да заслужим; не
сме достатъчно добри; искаме да бъдем ограбени; или пък, че нямаме
достатъчно.
Смятаме, че трябва тайничко да отмъкваме и крадем, за да
получим своите блага. Тези възгледи се превръщат в истински стени
около нас, които ни пречат да се наслаждаваме на изобилие и радост
в живота си.
Тези негативни убеждения не са истината на нашето същество.
Ние сме прекрасни и заслужаваме най-доброто. На тази планета има
всичко в изобилие. Нашето благо винаги идва при нас по правото на
осъзнаването. Работата над съзнанието ни винаги се състои в това да
пречистваме всичко, което казваме, мислим и правим. Когато
разберем ясно, че нашите мисли сътворяват нашата реалност, тогава
използваме реалността си като механизъм за обратна връзка, който ни
уведомява кое е следващото нещо, което трябва да променим. Да
бъдеш абсолютно честен, чак до последния кламер, това е избор,
който правим от обич към себе си. Честността помага на живота ни да
протича по-гладко и леко.
Ако отидете в магазин и те не ви таксуват нещо, което сте
купили, а вие забележите това, тогава вашият духовен дълг е да им го
кажете. Ако сте го забелязали, трябва да им обърнете внимание. Ако
не сте или пък сте го установили чак когато сте се прибрали у дома
или след два дни, тогава е друго.
Ако нечестността води до дисхармония в живота, представяте ли
си пък до какво може да доведе любовта и честността. Доброто в
нашия живот, прекрасните изненади, които получаваме – това също са

неща, които ние сме сътворили. Вгледаме ли се в себе си честно и с
безусловна любов, ще открием много неща за своята сила. Това, което
можем да се научим да създаваме със своето съзнание, е с далеч по-
голяма стойност от всякакво количество пари, които бихме могли да
откраднем. >
Вашият дом е вашето светилище
Всяко нещо е отражение на това, което смятате, че заслужавате.

Огледайте дома си. Дали е място, в което наистина живеете с обич?
Уютен и пълен с радост ли е или е вечно претъпкан, мръсен и
разхвърлян? Същото е и с автомобила ви – обичате ли го? Отразява ли
той обичта, която изпитвате към себе си?
А дрехите ви – дали са нещо, което ви досажда, дразни и вечно
трябва да се разправяте? Вашите дрехи са отражение на отношението
ви към самите себе си. И още веднъж – мислите, които имаме за себе
си, могат да бъдат променени.
—— ~ ——
Ако искате да си намерите нов дом, за начало отворете себе си
към намирането на подходящото място и правете утвърждения, че то
ви очаква. Когато аз започнах да си търся нов дом в Лос Анжелос, не
допусках мисълта, че ще намирам само ужасни места. Постоянно
мислех, че това е Лос Анжелос и той е пълен с прекрасни
апартаменти, така че къде ли може да са те?
Отне ми шест месеца, докато открия този, който исках, и той
беше прекрасен. През времето, докато търсех, сградата се е строяла и
когато са я завършили, аз я открих да ме чака. Ако търсите нещо, но
него намирате, сигурно си има причина за това.
Ако решите да се преместите, просто защото не ви харесва там,
където сте били досега, 1благодарете на досегашния си дом, че го е
имало. Благодарете му, че ви е давал подслон от вятъра и дъжда. Ако
ви е трудно да го харесвате, започнете с едно кътче от дома, което
обичате – може да е ъгълче в спалнята ви. Не казвайте: „Ненавиждам
това старо място”, защото тогава няма да намерите такова, което да
обикнете.
Обичайте мястото, където сте и така ще можете да се отворите за
получаването на прекрасен нов дом. Ако домът ви е претъпкан и
разхвърлян, започнете да го разчиствате. Вашият дом е отражение на
това, което сте вие. >
Отношения, изпълнени с обич
Голяма почитателка съм на д-р Бърни Сийгъл, онколог от

Кънектикът, написал „Любов, медицина и чудеса”. Д-р Сийгъл научава

много неща от своите пациенти, болни от рак, и бих искала да споделя
тук какво казва той за безусловната любов:
„Много хора, особено пациентите, болни от рак, са израснали с

мисълта, че в сърцевината на съществото им има някакъв ужасен
недъг, който трябва да крият, ако искат да имат някакъв шанс в
любовта. Те имат чувство, че ако някой опознае истинското им
аз, няма да бъдат обичани, ще се чувстват недостойни за обич и
обречени на самота. Такива индивиди изпитват съпротива да
споделят най-дълбоките си чувства с когото и да било. И поради
това, че такива хора изпитват дълбока пустота в себе си, те
започват да гледат на всички връзки и взаимоотношения като на
неща, с които да запълват смътно усещаната пустота в себе си.
Те дават любов само при условие, че ще получат нещо от нея.
Това води до още по-дълбоко чувство за празнота и така
продължава омагьосаният кръг.”
Когато изнасям лекции и предоставям на публиката си

възможност да задава въпроси, винаги мога да разчитам, че ще ми
зададат един конкретен въпрос: „Как мога да изградя здрава,
дълготрайна връзка?”
Всички отношения с хората са важни, защото отразяват как вие
се отнасяте към самите себе си. Ако постоянно се измъчвате,
смятайки, че всяко нещо, което не върви добре, е ваша грешка, или че
вие винаги сте жертва, тогава ще привличате този тип отношение,
което ще затвърждава вашето мнение.
Една жена ми каза, че имала връзка с много внимателен и любящ
мъж, но въпреки това тя имала нужда да подлага на изпитание
любовта му. Попитах я: „Защо трябва да изпитвате любовта му?”
Отговори, че се чувствала недостойна за любовта му, защото не
обичала достатъчно самата себе си. Затова й предложих три пъти на
ден да застава с широко разтворени ръце и да казва: „Искам да
допусна любовта в себе си. Напълно безопасно е да пусна любовта в
себе си.” Казах й след това да се вгледа в собствените си очи и да
каже: „Аз заслужавам. Желая да имам, дори и ако не заслужавам.”
Твърде често вие отхвърляте доброто, защото не вярвате, че
можете да го имате. Например, искате да се ожените или да имате
трайна връзка. Човекът, с когото излизате, има четири от качествата,
които търсите в един партньор. Но вие знаете, че сте на път. Искате
малко повече от еди какво си или да добавите нещо ново в списъка
си. В зависимост от това колко смятате, че заслужавате да бъдете
обичани, може да ви се наложи да минете през дузина мъже, преди да
получите това, което наистина искате.
По подобен начин, ако вярвате, че висшата сила ви обгражда с
истински обичащи хора или че всеки, когото срещате или познавате,
носи само добро в живота ви, тогава именно този тип отношения ще
привличате към себе си в последна сметка. >

Взаимозависими отношения
Личните отношения изглежда винаги са от първостепенна

важност за повечето от нас. Може би вие винаги търсите любов.
Преследването на любовта не ви довежда до подходящия партньор,
защото причините да искате любов са неясни. Ние си мислим: „О, само
да имаше някой, който да ме обича, животът ми щеше да бъде толкова
по-добър.” Но не това е начинът, по който действа това.
Едно упражнение, което препоръчвам, е да си запишете
качествата, които търсите в една връзка, като например радост,
интимност, открито и позитивно общуване и т.н. Разгледайте списъка
си. Невъзможен за изпълнение ли е този стандарт? Кои от исканите
качества можете да предложите вие самите?
Има огромна разлика между „нужда от любов” и да бъдеш
„нуждаещ се от любов”. Когато сте „нуждаещ се от любов”, това
просто означава, че ви липсва любов и одобрение от най-важната
личност, която познавате – самият вие. Тогава попадате във връзки,
които са взаимозависими и неефикасни и за двамата партньори.
Когато разчитаме някой друг да направи живота ни пълен, тогава
сме зависими от другите. Когато се осланяме на друг да се грижи за
нас, така че да не трябва да го правим ние самите, ние ставаме
взаимозависими. Много от нас, които произхождат от разстроени
семейства, са се научили на тази взаимозависимост от начина, по
който са били отгледани. Самата аз дълги години смятах, че не съм
достатъчно добра, затова търсех любов и одобрение, където и да
ходех.
Ако вие винаги казвате на другия човек какво да прави, тогава
по всяка вероятност се опитвате да манипулирате отношенията. От
друга страна, ако работите над това да измените собствения си
вътрешен модел, тогава ще позволите на нещата да се случват по
подходящия за тях начин.
Отделете малко бреме и застанете пред огледалото, като си
помислите за някои от собствените си негативни схващания от
детството, които се отразяват на отношенията ви с хората. Виждате ли
как вие пресъздавате отново същите отношения? Помислете за някои
позитивни възгледи от детството. Носят ли те за вас същия заряд,
както негативните?
Кажете си, че негативните схващания повече не ви вършат
работа и ги заменете с нови, позитивни утвърждения. Може и да
запишете на лист новите убеждения и да ги поставите на място,
където можете да ги виждате всеки ден. И още веднъж – имайте
търпение към себе си. Упорствайте с новите вярвания толкова,
колкото сте го правили със старите. На мен самата често пъти ми се е
случвало да се подхлъзна надолу към старите модели, преди новите
ми схващания да се вкоренят.

Запомнете, когато успеете да си помогнете за задоволяването на
собствените ви потребности, тогава няма повече да бъдете „нуждаещ
се” и толкова зависим от другите. Всичко започва от това колко
обичате себе си. Когато истински обичате себе си, вие сте центрирани,
спокойни и уверени, а отношенията ви и у дома, и в службата са
прекрасни. Ще откриете, че откликвате на различните ситуации и хора
по различен начин. Неща, които някога може да са били отчаяно
важни за вас, вече няма да имат толкова голямо значение. В живота
ви ще навлязат нови хора, а някои от старите може да изчезнат, което
отначало може да ви притесни, но заедно с това да бъде прекрасно,
ободряващо и вълнуващо.
—— ~ ——
Веднъж осъзнаете ли какво искате в отношенията си, трябва да
излезете навън и да се срещате с хора. Никой няма да се появи ей-
така на прага ви. Един добър начин да се срещате с хора е в групи за
взаимна подкрепа или във вечерни семинари. Това ви дава
възможност да се свържете с хора, които мислят по сходен с вас начин
или имат същите интереси. Удивително е колко бързо можете да
откриете нови приятели. В градовете навсякъде по света има
множество видове групи и семинари. Трябва да откриете някоя от тези
групи. От помощ ще ви бъде да се свържете с хора, които се движат по
сходни пътеки. Предлагам ви едно утвърждение: „Аз съм отворен и
готов да приемам чудесните, добри изживявания, който идват в
живота ми.” Това е по-хубаво, отколкото да си казвате: „Търся си нов
любовник.” Бъдете отворени и готови да приемате, тогава Вселената
ще откликне за ваше висше благо.
Ще откриете, че заедно със засилването на обичта ви към самите
себе си, расте и самоуважението ви и всякакви промени, които имате
нужда да направите, ще станат по-лесно осъществими, когато сте със
съзнанието, че са подходящи за вас. Любовта никога не е извън вас –
тя винаги е вътре във вас. Колкото повече обичате, толкова повече ще
ви обичат. >
Отношението към парите
Опасенията ни, свързани с въпроса за парите, се дължат на

програмирането ни в ранното детство. На един от семинарите ми една
жена сподели, че нейният заможен баща винаги се страхувал да не се
разори и предал на нея страха да не загуби парите си. Тя израснала
със страховете, че за нея няма да се грижат. Свободата й в
отношението към парите била сковавана от факта, че бащата
манипулирал цялото семейство, като им внушавал чувство за вина. Тя
самата цял живот е разполагала с много пари и нейният урок беше да
се освободи от страха, че няма да може да се грижи за себе си. Дори и
да нямаше всичките тези пари, тя все така щеше да е в състояние да
се грижи за себе си.

Мнозина от нас са формирали нагласата си в периода на
Голямата депресия5 и като млади са наследили схващания като: „Може
да гладуваме”, „Може никога да не си намерим работа” или „Може да
останем на улицата” и такива неща.
Много малко деца са казвали: „Не, това са глупости”. Децата го
приемат и казват: „Да, така е.”
—— ~ ——
Направете списък със схващанията на родителите си по отно-
шение на парите. Запитайте се дали вие самите все още предпочитате
да вярвате в тези неща. Вие ще поискате да надхвърлите ограниче-
нията и страховете на родителите си, защото вашият живот днес не е
същия като техния. Започнете да преобразявате картината в съзнани-
ето си. Когато се появи нова ситуация, не повтаряйте отново мотива с
„недоимъка” от миналото си. Започнете да утвърждавате новото посла-
ние за днес. Можете да започнете в момента с твърденията, че е добре
да имате пари и благосъстояние и че ще ги използвате по мъдър
начин.
Нормално и естествено е освен това в едни периоди да имате
повече пари, отколкото в други. Ако се доверим на Силата в себе си
да се грижи винаги за нас независимо от всичко, тогава ще можем
лесно да преминем през периодите на оскъдица, със съзнанието, че в
бъдеще отново ще имаме повече.
Парите не са отговор на проблемите ни, макар мнозина от нас да
мислят, че ако имат много пари, всичко ще бъде по-добре и няма да
имат повече проблеми или грижи. Но парите наистина не са отговорът.
Някои от нас разполагат с всички пари, които са им нужни и все пак
не са щастливи. >
Бъдете благодарни за това, което имате
Един познат господин сподели с мен, че се чувства виновен,

задето не може да отвърне на приятелите си за любезността и
подаръците, които са му направили, когато бил в затруднение. Казах
му, че има времена, когато Вселената ни дава на нас под формата,
която ни е нужна, а ние може да не сме в състояние да върнем това.
Под какъвто и начин да е решила Вселената да откликне на
нуждите ви, бъдете благодарни. Положително ще дойде време, когато
вие ще помогнете на някой друг. Може да не бъде с пари, а с време
или съчувствие. Понякога не си даваме сметка, че тези неща може да
се окажат по-ценни от парите.
Спомням си много хора в ранните години на живо-та ми, които са
ми помагали неимоверно във времена, когато не съм имала никаква
5
Голямата депресия – период на тежка икономическа депресия в САЩ от 1929 до
1933 г. – Б.ред.

възможност да им се отплатя. Години по-късно ми се отвори
възможност аз да помагам на другите. Прекалено често ние смятаме,
че трябва да обменяме символи на благосъстояние. Че трябва да
проявяваме реципрочност. Ако някой ни е поканил на обяд, ние
веднага трябва да му върнем такава покана; или пък някой ни е дал
подарък, а ние трябва веднага да купим някакъв за него.
Научете се да получавате с благодарност. Научете се да
приемате, понеже Вселената е доловила нашата отвореност да
приемаме не просто като обмен на блага. Много от нашите проблеми
се пораждат от неспособността ни да получаваме. Можем да даваме,
но е толкова трудно да получаваме.
Когато някой ви донесе подарък, усмихнете се и му благодарете.
Ако му кажете: „О, ама е неподходящ размер или неподходящ цвят”,
бъдете сигурни, че този човек никога повече няма да ви направи
подарък. Приемете го мило и ако наистина е неподходящ за вас, дайте
го на някой друг, който може да го използва.
Когато сме благодарни за това, което имаме, ние така можем да
привлечем повече добро към себе си. И още веднъж – ако мислим само
за недоимък, тогава ще го привлечем към себе си. Ако имаме дългове,
нужно е да си простим, а не да се упрекваме. Трябва да се
фокусираме над мисълта как дългът ни вече е върнат, като правим
утвърждения и визуализации.
Най-доброто, което можем да направим за хора, изпаднали в
парични затруднения, е да ги научим как да ги разрешават в
съзнанието си, защото тогава това е с дълготраен ефект. Много по-
дълготраен, отколкото просто да им дадем пари. Не искам да кажа да
не давате пари, а да не давате поради чувство за вина. Хората
изглежда си казват: „Ами аз трябва да помогна на други хора” вие
също сте хората. Вие сте някой друг и също заслужавате
благосъстояние. Вашето съзнание е най-добрата ви банкова сметка.
Когато влагате ценни мисли, ще получавате големи дивиденти. >
„Десятъкът” за дарения е универсален принцип
Един от начините да привличате пари в живота си е „десятъка”.

Заделянето на 10 процента от доходите за дарения е отдавна
установен принцип. Аз предпочитам да го смятам като отплащане на
живота. Когато правим това, ние явно просперираме повече. Църквите
винаги са искали да им отделяте процент от доходите си. Това е един
от основните им начини да събират приходи. Напоследък този
„десятък” се е разпространил и по местата, където получавате
духовната си храна. Кой или какво ви е подкрепяло в стремежа да
подобрите качеството на живота си? Това може да е най-подходящото
място, където може да внасяте своя „десятък”. Ако не ви привлича да
предоставяте „десятък” на църква или отделна личност, то
съществуват множество организации с идеална цел, които могат да
подпомогнат други хора с вашето дарение. Проучете и открийте това

място, което прецените за подходящо. Хората често казват: „Ще
направя дарение, когато имам повече пари.” И естествено никога не го
правят. Ако смятате да правите дарение, започнете още в момента и
ще видите как към вас ще се стекат блага. Обаче ако правите дарения
само за да получите повече, значи изпускате същината. Или давате
безкористно, или това не действа. Аз съм с чувството, че животът е
бил добър към мен и с радост давам на живота по различни начини.
—— ~ ——
Този свят е изпълнен с безгранично изобилие, което само чака
да го изпитате. Ако осъзнаете, че има повече пари, отколкото изобщо
можете да похарчите, или пък повече хора, отколкото можете изобщо
да познавате, и повече радост, отколкото можете да си представите,
тогава ще имате всичко, от което имате нужда и за което мечтаете.
Ако искате да имате това, което е най-висше благо за вас, тогава
доверете се на Силата в себе си, че ще ви го осигури. Бъдете честни
към себе си и към другите. Не хитрувайте, дори и съвсем мъничко,
защото ще ви се върне.
Безпределният Разум, пропит във всяко нещо, ви казва „Да!”
Когато дойде нещо в живота ви, не го отхвърляйте, а му кажете
„Да!” Отворете се да получавате добро. Казвайте „Да!” на вашия свят.
Добрите възможности и благосъстоянието ви ще се увеличат
стократно. >>
Глава дванадесета
Как да даваме израз на творческото начало
Когато се отвори вътрешният ни поглед, хоризонтът ни се

разширява.
Нашата работа е израз на божественото
Когато хората ме попитат за целта на живота ми, аз им

отговарям, че моята цел е работата ми. Тъжно е като си помислиш
колко хора ненавиждат работата си и нещо дори по-лошо – не знаят
какво всъщност искат да правят. Да откриете целта на живота си, да
намерите работа, която вършите с обич, това означава да се обичате
такива, каквито сте.
Вашата работа е израз на творческото начало у вас. Нужно е да
преодолеете чувството, че не сте достатъчно добри или че знанията ви
не са достатъчни. Позволете на творческата енергия на Вселената да

протича през вас по начин, който дълбоко ви удовлетворява. Няма
значение какво вършите, стига то да ви носи удовлетворение и да ви
изпълва.
Ако ненавиждате мястото, където работите или това, което
вършите, вие винаги ще изпитвате неприязън към работата си, освен
ако не се промените отвътре. Ако тръгнете на нова работа със същите
си стари убеждения, вие с течение на времето просто ще се
почувствате по същия начин.
Част от проблема е, че много хора заявяват исканията си по
отрицателен начин. Една жена дълго се затрудняваше да заяви това,
което иска, по положителен начин. Тя все повтаряше: „Не искам това
да е част от работата ми”, или „Не искам да става това” или „Не искам
да усещам отрицателната енергия там”. Забелязвате ли, че тя
всъщност не заявява какво иска? Ние трябва да изразим ясно какво
искаме!
Понякога е трудно да изявим какво искаме. Толкова лесно е да
кажем какво не искаме. Започнете с изявления за това каква бихте
желали да бъде работата ви. „Моята работа е дълбоко удоветво-
ряваща. Аз помагам на хората. В състояние съм да разбирам от какво
имат нужда те. Работя с хора, които ме обичат винаги се чувствам
сигурно.” Или пък може би: „Моята работа ми позволява да изразявам
свободно творческото в себе си. Печеля добри пари като правя неща,
които обичам.” Или: „Винаги съм щастлив от моята работа. Напред-
ването в работата ми е изпълнено с радост, смях и изобилие.”
Винаги правете изявленията си в сегашно време. Каквото
заявите, това ще получите! Ако това не стане, значи някои ваши
дълбоки убеждения отказват да приемат доброто за вас. Направете си
списък от „Какви са схващанията ми за работата”. Ще се изненадате
колко отрицателни схващания имате в себе си. Вие няма да постигнете
благоденствие, ако не промените тези схващания.
Когато работите нещо, което ненавиждате, вие възпрепятствате
способността на вашата Сила да се изрази. Помислете какви качества
желаете да има работата ви – какво би било, ако имахте съвършената
работа. Основно важно е да знаете ясно какво искате. Вашето висше
Аз ще ви намери работа, подходяща за вас. Ако не знаете, поне
имайте волята да узнаете. Отворете се към мъдростта, която е във вас.
—— ~ ——
Чрез „Наука за ума” научих отрано, че моята работа се състои в
това да дава израз на живота. Всеки път, когато се изправех пред
проблем, аз знаех, че това е възможност за израстване и че Силата,
която ме е създала, ми е дала всичко необходимо, за да разреша този
проблем. След началното ми объркване, аз успокоявах ума си и се
обръщах навътре към себе си. Отправях благодарност за възможността
да покажа, че Силата на Божествения Разум действа чрез мен.

Една жена на мой семинар искаше да стане актриса. Родителите
й настоявали да следва право и всички близки оказвали силен натиск
над нея да се занимава с това. Тя обаче престанала да ходи на лекции
след един месец. Решила да се запише в курс по актьорско
майсторство, защото именно това винаги искала да прави. Скоро след
това започнала да сънува, че няма да стигне доникъде в живота си и
започнала да се чувства потисната и нещастна. Затруднявала се да се
освободи от колебанията си и изпитвала неувереност да не би да
направи най-голямата грешка в живота си, от която се опасявала, че
няма да може да се върне и промени.
Запитах я: „На кого е този глас вътре в теб?” Отговори ми, че
това са думите на нейния баща, които той й казал няколко пъти.
Разказът на тази млада жена може да се отнесе до множество
млади хора. Тя иска да играе, а родителите й искат да стане адвокат.
Стига до точка на такова объркване, че вече не знае какво да прави.
Тя трябва да проумее, че това е начинът, по който баща й иска да
каже: „Обичам те”. Той смята, че ако тя стане адвокат, животът й ще
бъде осигурен и спокоен. Това иска той. Обаче не това иска тя.
Тя трябва да направи това, което смята за подходящо за своя
живот, дори и да не отговаря на очакванията на баща й. Казах й да
застане пред огледалото, да се вгледа в очите си и да каже: „Аз те
обичам и те подкрепям в стремежа да получиш това, което искаш. Ще
те подкрепям по всички възможни начини.”
Казах й да отделя достатъчно време, за да слуша. Нужно беше да
се влезе в досег с вътрешната си мъдрост и да осъзнае, че не е
длъжна да угажда на никого другиго, освен на себе си. Тя може да
обича баща си и въпреки това да осъществява своите стремежи. Тя
има правото да се чувства достойна и способна да го направи. И може
да каже на баща си: „Аз те обичам, но не искам да ставам адвокат –
искам да бъда актриса” или нещо подобно. Едно от предизвикател-
ствата ни е да правим това, което е подходящо за нас, дори ако тези,
които се грижат за нас, имат други представи. Ние не сме тук, за да
изпълняваме очакванията на другите хора.
Когато сме дълбоко убедени, че не заслужаваме”, ние срещаме
трудности да правим това, което искаме. Ако други хора ви кажат, че
не можете да имате нещо, а после и вие си го откажете, детето вътре
във вас не вярва, че заслужава каквото и да било добро. И отново
нещата опират до това да усвоим и практикуваме начини да обичаме
себе си все повече с всеки изминал ден.
Повтарям, за начало започнете да си записвате всяко нещо, кое-
то мислите по отношение на работата, неудачите и успеха. Вгледайте
се във всички отрицателни схващания и осъзнайте, че именно те въз-
препятстват гладкото ви движение в тази област. Може да откриете, че
доста ваши схващания казват, че няма да успеете. Заемете се с всяко
отрицателно твърдение поотделно и го превърнете в положително.
Започнете да оформяте в съзнанието си представата за това как бихте
искали да изглежда една удовлетворяваща работа. >

Вашите доходи могат да идват от много източници
Колко от нас са убедени, че трябва да работим усилено, за да

печелим достатъчно за един добър живот? Особено в нашата страна
има една етика на труда, според която човек трябва да работи
усилено, за да бъде добър и като допълнение към това – работата е
робски труд.
Аз съм открила, че като работиш това, което обичаш, обикновено
можеш да си осигуриш добър доход. Ако постоянно си казвате: „Мразя
тази работа”, няма доникъде да стигнете. Каквото и да правите,
влагайте любов и положително отношение към него. Ако не сте в
много благоприятно положение, вгледайте се в себе си, за да видите
какъв е най-добрия урок, който можете да извлечете от това.
Една млада жена ми разказа, че нейната система от вярвания
позволява парите да идват при нея от най-неочаквани източници.
Приятелите й критикували тази нейна способност да привлича блага
по свой уникален начин и настоявали, че трябва да работи усилено, за
да печели. Според тях тя изобщо не работела усилено. От това тя
започнала да изпитва опасения, че като не работела усилено, това
означавало, че изобщо не заслужавала парите, които има.
Първоначално съзнанието й е било на прав път. Нужно било да
благодари на себе си, вместо да се от-дава на опасения. Тя умеела да
дава израз на изобилието и животът й протичал без никакви усилия в
тази посока. Нейните приятели, обаче, искали да я издърпат надолу,
понеже те всички работели усилено, а нямали толкова пари, колкото
нея.
Много пъти аз съм протягала ръка на други хора и ако са я
поемали и са пожелавали да научат нови неща и опознаят нови места,
всичко се е получавало чудесно. Но опитат ли се да ме повлекат
надолу, аз казвам „довиждане” и се заемам с някой, който истински
желае да се измъкне от калта.
Ако вашият живот е изпълнен с любов и радост, не се
вслушвайте в някой нещастен, самотен човек, който ще ви казва как
да живеете живота си. Ако вашият живот е богат и изпълнен с
изобилие, не се вслушвайте в беден и затънал в дългове човек да ви
казва как да водите живота си. Много често нашите родители са тези,
които ни съветват как да правим нещата. Но те идват от време, пълно
с тегло, лишения и недоимък и тъкмо те ли ще ни казват как да водим
живота си!
—— ~ ——
Много хора се притесняват от състоянието на икономиката и все
мислят как или ще спечелят, или ще загубят пари, в зависимост от
състоянието на икономиката в даден момент. В икономиката, обаче,
вечно има растежи и спадове. Затова няма значение какво става там,
навън, или какво правели другите, за да променят състоянието на

икономиката. Ние не бива да се вцепеняваме при мисълта за
състоянието на икономиката. Няма значение какво става „там навън” в
света, единственото важно е какво вие вярвате за самия себе си.
Ако изпитвате страх да не останете без дом, запитайте се: „Къде
в себе си аз не се чувствам у дома си? Къде се чувствам изоставен?
Какво ми е нужно да сторя, за да изпитвам душевен мир?” всички
външни изживявания се отразяват на вътрешните убеждения.
Аз винаги съм използвала едно утвърждение: „Моят доход
постоянно расте”. Друго утвърждение, което обичам, е: „Аз
надминавам нивото на доходи на моите родители”. Вие имате право да
печелите повече от своите родители. Това е почти необходимост,
понеже нещата днес са по-скъпи. Жените, особено, изживяват големи
противоречия по този въпрос. Те често трудно възприемат, че могат да
печелят повече от родителите си. Нужно е да надмогнат чувството си,
че не заслужават и да приемат, че изобилието под форма на
финансово благосъстояние е тяхно свещено право.
Вашата работа е само един от множеството канали, свързващи ви
с неограничения източник на пари. Парите не са целта на подхо-
дящата за вас работа. Те могат да дойдат при вас по множество
начини и пътища. Без значение как са дошли, приемете ги с радост
като дар от Вселената.
Една млада дама се оплакваше, че свекърите й купували на но-
вороденото й бебе всякакви красиви неща, а тя не можела да си поз-
воли да му купи нищо. Припомних й, че Вселената иска бебето да бъде
така добре осигурено с всякакви неща и е използвала родители на мъ-
жа й като канал за получаването им. Затова тя трябва да бъде благо-
дарна и да оцени начина, по който Вселената е осигурила бебето й. >
Отношения в службата
Отношенията, които изграждаме в службата си, са сходни с

взаимоотношенията в семейството ни. Те могат да бъдат здрави или
разстроени.
Една жена веднъж ме попита: „Като човек, който обикновено е с
положителна нагласа, как да се справям с хората в служебната си
среда, които постоянно са настроени отрицателно?”
Преди всичко ми се стори интересно това, че в службата й
всички били отрицателно настроени, при положение, че тя самата, по
нейните думи, е с положителна нагласа. Запитах се защо привлича
към себе си негативност, дали нямаше в себе си нещо негативно, за
което не си даваше сметка.
Препоръчах й да започне да мисли, че тя самата винаги работи
на място, изпълнено със спокойствие и радост, където хората наистина
се ценят един друг, а и живота като цяло. Място, изпълнено с
уважение. Вместо да мърмори как еди какво си трябвало да се

направи еди как си, да започне да прави утвърждения, че винаги е
работела на идеалното място.
Възприеме ли тази философия, тя дори би спомогнала да се
извадят наяве най-добрите качества у другите, защото те ще
откликнат по различен начин на нейните вътрешни промени или пък
тя самата ще се озове на друга служебна арена, където условията ще
са такива, каквито тя е заявила.
—— ~ ——
Един мъж сподели, че когато започнал работа, проявявал
невероятно точни рефлекси, работата му била чудесна и всичко
вървяло гладко. Той бил точен, прям и удовлетворен. Но изведнъж
започнал всеки ден да прави грешки. Запитах го от какво се е
страхувал? Дали не е бил някой стар страх от детството, който сега е
излязъл на повърхността? Дали в службата му някой не го ядосва или
пък той самият не се опитва да си уреди сметките с някого? Напомня
ли му този човек на единия от родителите му? Това случвало ли се е и
на друго място, където е работил? Струваше ми се, че той създава
известен хаос в работата си, поради своя стара система от вярвания.
Той призна, че някога в семейството му се присмивали всеки път,
когато направи грешка. Препоръчах му да прости на семейството си и
да направи утвърждението, че сега е с прекрасни, хармонични
отношения в службата си, където хората напълно го уважават и
оценяват всичко, което прави.
Когато мислите за колегите си, не си казвайте: „Те са толкова
лоши.” всеки човек носи в себе си всички възможни качества, така че
откликвайте на добрите качества в тях и проявявайте уважение към
техния душевен мир. Успеете ли да се фокусирате над тези качества,
те ще излязат на повърхността. Ако другите непрекъснато говорят
отрицателни неща, не обръщайте внимание. Вие искате да промените
своето съзнание. И понеже те отразяват нещо отрицателно у вас,
промени ли се истински вашето съзнание, около вас повече няма да
има отрицателно настроени хора. Дори да имате чувството за неуспех,
започнете да правите утвърждения какво искате да имате на
работното си място. После го приемете с радост и благодарност.
Една жена имаше в службата си възможност да прави това, което
обича и да израства чрез натрупания опит. Обаче тя постоянно се
разболяваше и по този начин сама се саботираше. Тя си спомни, че
като дете непрекъснато боледувала, защото това било нейния начин
да получи обич и внимание. Така че тя и като възрастна бе
продължила да пресъздава модела с разболяването.
Тя трябваше да се научи как да получава обич и внимание по
един по-положителен начин. Когато нещо в службата й не вървяло
добре, тя се връщала направо към петгодишното момиченце. Когато
започна да полага грижи за детето вътре в себе си, тя едновременно с
това се научи да се чувства в безопасност и да приема собствената си
сила.

—— ~ ——
Състезаването и сравняването с другите са двата основни
препъни-камъка за вашата креативност. Вашата уникалност ви отделя
от всички останали. Никога, от как свят светува, не е имало друг
човек като вас, така че с кого да се сравнявате или състезавате?
Сравняването ви кара да се чувствате или по-висш, или по-нисш,
което е проява на вашето его, на едно ограничено мислене. Ако ще се
сравнявате с някого, за да се почувствате малко по-добре, то е все
едно да каже-те, че другия не е достатъчно добър. Може да си
мислите, че като принизявате другите, самият вие се извисявате. Но
това, което всъщност правите, е, че се поставяте в положение другите
да ви критикуват. Всички ние правим това на някакво ниво и е добре
да успеем да го преодолеем. Просветлението означава да навлезете
вътре в себе си и да хвърлите светлина над себе си, така че да
разтворите какъвто мрак има там. Искам още веднъж да повторя, че
всичко се променя, и че нещо, което някога за вас е било съвършено,
може повече да не е такова. За да можете все така да се променяте и
израствате, продължавайте да навлизате в себе си и да се вслушвате
какво е правилно за вас тук и сега. >
Променяне на начина, по който работим
През последните няколко години аз ръководя свой собствен

издателски бизнес. Утвърждението ми беше – отваряме пощата и
отговаряме по телефона, свършваме това, което непосредствено ни
предстои и винаги имаме много работа. И както правехме това ден
след ден, бизнесът ни се разрасна от няколко души до повече от 20
служителя.
Ние положихме бизнеса си на духовни начала, като при
откриване и закриване на заседанията правехме положителни
утвърждения. Бяхме свидетели как в бизнеса си мнозина други
действат на принципа на конкуренцията и често се изказват негативно
за другите, а ние не искахме да отправяме такава енергия към
останалите, защото съзнавахме, че ще ни се върне двойно.
Решихме, че щом смятаме да живеем в съгласие с философията
си, ние няма да действаме според старите схващания за правене на
бизнес. Възникнеше ли проблем, ние посвещавахме известно време на
положителни утвърждения относно това, което искаме да се промени.
Имахме си също и звукоизолирана „стая за крясъци” където
служителите можеха да „изпуснат парата”, без да бъдат чути или
съдени. В това място те можеха също да медитират или релаксират,
осигурили бяхме и множество записи, които можеха да си пускат. То
се превърна в убежище, създаващо чувство за сигурност в трудни
моменти.
Спомням си как по едно време имахме множество проблеми с
компютърната система и всеки ден нещо се издънваше. Понеже по мое

мнение машините отразяват нашето съзнание, дадох си сметка, че
мнозина от нас изпращат отрицателна енергия към компютрите и ние
просто бяхме с очакването постоянно да се развалят. Програмирах в
компютъра едно утвърждение: „Добро утро, как сте днес? Аз работя
добре, когато ме обичат. Обичам ви.” Сутрин, когато всеки включеше
компютъра си, се появяваше това послание. Удивително беше как
повече нямахме никакви проблеми с компютрите си.
Понякога възприемаме нещата, които ни се случват, особено в
службата ни, като „катастрофи”. Но трябва да ги видим такива,
каквито са – просто житейски опит, който винаги ни учи на нещо. Аз
самата знам, че никога не ми се е случвала „катастрофа”, която
накрая да не ми е дала някаква добра поука, а и често ме е довеждала
до много по добро ниво на живот.
Неотдавна, например, моята компания „Хей хауз” не вървеше
много добре. Както при икономиката, продажбите ни нарастваха и
спадаха и ми се струваше, че бяха станали доста ниски и се
задържаха на това ниво, поне за момента. Ние обаче не взехме под
внимание това и месеци наред имахме по-големи разходи, отколкото
приходи. Всеки, който върти някакъв бизнес, знае, че така не се
прави. Накрая се очертаха изгледи да загубя бизнеса си, ако не взема
някои „драстични мерки”. Тези „драстични мерки” означаваха
включително да се освободя от половината си персонал. Можете да си
представите колко ми беше трудно да го сторя. Спомням си как влязох
в заседателната зала, където вече се беше събрал целият състав, за да
им съобщя вестта. Плачеше ми се, но знаех, че трябва да го направя.
Колкото и трудно да беше за всички ни, аз същевременно вярвах, че
многообичаните ми служители скоро ще си намерят нова и по-добра
работа. И почти всички успяха! Някои от тях дори започнаха свой
собствен бизнес и то много успешно. В най-мрачния период аз знаех и
правех утвърждения, че този опит ще се окаже за висшето благо на
всички засегната
Всички останали, разбира се, мислеха най-лошото. Тръгна
мълва, че „Хей хауз” съвсем е закъсала. И то не само сред познатите
ми, но из цялата страна! Служителите по продажбите се изненадаха,
че толкова много хора от бизнеса изобщо знаят за нашата компания,
да не говорим за финансовото й състояние. Трябва да си призная, че с
огромна радост успяхме да опровергаем прогнозите им. Като
затегнахме страхотно колани, ние не фалирахме. В силно намален
състав и като всеки от нас бе изпълнен с решимост да овладеем
нещата, ние успяхме да преодолеем много добре всичко, но най-
важното – ние научихме много от този опит.
Междувременно „Хей Хауз” се оправи и сега върви по-добре от
всякога. Служителите ми се наслаждават от работата си, а аз се
радвам на персонала си. Макар всички да работим много усилено,
интересното е, че никой не е с чувството, че има прекалено много
работа. Ние дори издаваме повече книги от всякога досега и

привличаме много повече благосъстояние във всички области на
живота си.
Аз вярвам, че всяко нещо в последна сметка е за добро, но
понякога е трудно да съзреш това, докато си вътре в това изживяване.
Помислете си по принцип за някое отрицателно изживяване, което се
е случило в работата или в миналото ви. Например, били сте уволнени
или ви е напуснал съпругът ви. Сега се отдалечете от него и
погледнете картината като цяло. Не са ли ви се случили множество
добри неща в резултат от това изживяване? Толкова пъти съм чувала
да казват: „Да, това, което ми се случи, беше ужасно, но ако не беше
станало, аз никога нямаше да срещна еди какво си... или да започна
собствен бизнес... или да си призная, че се бях пристрастил... или да
започна да обичам себе си.”
Като се доверим на Божествения разум, че ще ни позволи да
изживеем живота по най-добрия за нас начин, ние си даваме силата
да се радваме истински на всяко нещо, което ни предложи живота; и
на доброто, и на тъй нареченото зло. Опитайте се да прилагате това в
служебния си опит и обърнете внимание какви промени ще настанат.
—— ~ ——
Тези от вас, които притежават или ръководят бизнес, могат да
започнат да действат като проява на Божествения разум. Важното е да
общувате открито със служителите си и да им позволявате да
изразяват спокойно отношението си към работата. Правете всичко
възможно, за да бъде службата чисто и спретнато работно място. Още
веднъж ще напомня, че хаоса на служебното място отразява
съзнанието на хората, които работят там. При цялото това физическо
безредие как ще може да се изпълняват добре и навреме умствената
или интелектуална работа? Бихте могли да приемете „декларация за
намеренията”, която отразява желаната философия на вашия бизнес.
В „Хей хауз” ние сме със съзнанието, че нашата цел е: „Да изграждаме
един свят, в който е безопасно да се обичаме едни други.” Когато
допуснете Божествения разум да действа във всички аспекти на
бизнеса, тогава всяко нещо се носи плавно към целта и в съответствие
с божествен план. Най-прекрасни възможности сами ще дойдат в
ръцете ви.
Прави ми впечатление, че в много области на бизнеса нещата се
променят. Ще дойде време, когато бизнесът няма да може да оцелява,
ако ползва старите методи на конкуренция и конфликти. Един ден
всички ще съзнаваме, че има в изобилие за всички и че всеки от нас е
благословия и благоденствие за останалите. Компаниите може да
започнат да изменят приоритетите си и да се превръщат в чудесно
място, където служителите им ще могат да се реализират пълноценно,
а техните стоки и услуги ще облагодетелстват планетата като цяло.
Хората искат да получават от работата си нещо повече от
заплата. Те искат да влагат своя принос към света и да се чувстват

удовлетворени. В бъдеще способността да правиш добро на
планетарно ниво ще засенчи потребността от материализъм. >>
Глава тринадесета
Тоталността от възможности
Всеки от нас е тотално свързан с Вселената и с целия живот.

Силата е вътре в нас, за да разшири хоризонтите на нашето
съзнание.
Сега искам да отидете още по-далеч. Ако сте тръгнали по

пътеката и сте работили над себе си известно време, означава ли това
за вас, че няма какво повече да правите? Наистина ли смятате да
останете на лаврите си и да си почивате? Или съзнавате, че тази
вътрешна работа е занимание за цял живот и че веднъж започнете ли,
вие всъщност никога не спирате? Може да се окажете в известен
застой или да си дадете почивка, но по начало това е работа за цял
живот. Може да се запитате в кои области трябва да поработите още и
какво ви е нужно. Здрави ли сте? Щастливи ли сте? Благоденствате
ли? Чувствате ли се творчески удовлетворени? Уверен ли сте в себе
си? В безопасност ли се чувствате? >
Ограничения, възприети в миналото
Има един израз, който обичам да използвам – тоталността от

възможности. Научих, го от един от ранните ми учители в Ню Йорк –
Ерик Пейс. Той винаги ми е служил като трамплин, за да надскочи
умът ми това, което съм смятала за възможно; много над ограничените
схващания, с които съм израснала като млада.
Като малка не съм разбирала, че вечните упреци от възрастни и
приятели се дължат просто на един лош ден или дребни
разочарования и че всъщност не са истина. Възприемах доброволно
тези мисли и мнения за себе си и те станаха част от моите
ограничения. Може и да не съм била несръчна, тъпа или глупава, но
определено се чувствах така.
Повечето от нас изграждат отношението си към живота на около
петгодишна възраст. Още малко добавяме по време на пубертета и
може би още малко като възрастни, но вече съвсем мъничко. Когато
запитам хората защо смятат еди какво си по дадена тема и те
проследят това назад във времето, повечето откриват, че са възприели
дадено убеждение по този въпрос още от тази най-ранна възраст.

Така че ние живеем в границите на нашето петгодишно
съзнание. Възприели сме го от родителите си и досега живеем в
ограниченията на тяхното съзнание. И най-прекрасните родители на
света не знаят всичко и не съзнават собствените си ограничения. Ние
говорим това, което са казвали те, и правим каквото те са правили:
„Няма да можеш да направиш това” или „Няма да успееш”. Ние обаче
нямаме нужда от ограничения, колкото и важни да ни изглеждат.
Някои от нашите убеждения може да са положителни и полезни.
Такива мисли вършат добра работа през целия ни живот, като
например: „Оглеждай се на двете страни, преди да прекосиш
улицата”, или „Пресните плодове и зеленчуци са полезни за
организма”. Други съвети може да са полезни на ранна възраст, но с
израстването ни те вече не са уместни. „Не се доверявай на
непознати”, например, може да е добър съвет за малко дете. Обаче
ако това отношение продължи и когато сме вече зрели хора, то само
ще ни води до изолация и самота. Добрата новина във всичко това е,
че ние винаги можем да променим отношението си.
В момента, когато си кажем: „Не мога”, или „Няма да стане”, или
„Нямам достатъчно пари”, или „Какво ще си помислят съседите?” ние
вече сме си поставили граници. Особено последното изречение е
съществена бариера за нас. „Какво ще си помислят съседите, или
приятелите ми, или колегите, или който и да било?” Това е добро
оправдание – значи да не го правим, понеже те не биха го сторили
или одобрили. Но заедно с промяната на обществото се променя също
и това, което мислят съседите, така че няма смисъл да се държи на
това предположение.
Ако някой ви каже: „Никой досега не го е правил по този начин”,
вие можете да кажете: „И какво от това?” Има хиляди начини, по
които може да се направи едно нещо, така че правете го по начина,
който на вас ви изглежда правилен. Ние си даваме и други абсурдни
оценки, като „Не съм достатъчно силен”, или „Вече не съм толкова
млад”, или „Не съм достатъчно възрастен”, или „Не съм достатъчно
висок”, или „Не съм от подходящия пол”.
Колко пъти сте използвали последното? „Понеже съм жена, не
мога да направя еди какво си”, или „Понеже съм мъж, не мога да
правя еди какво си”. Душата няма пол. Аз вярвам, че преди да се
родите, вие сте избрали от какъв пол да бъдете, за да научите
духовни уроци. Да се чувстваш по-нисш заради пола си е не само
жалко оправдание, но и начин да се откажете от своята сила.
Нашите ограничения често ни възпират да даваме израз и
изживяваме тоталността от възможности.
„Нямам подходящото образование”. Колко от нас са допускали
това да ни спира? Трябва да осъзнаем, че образованието е нещо,
определено от група хора, които казват: „Ти не можеш да направиш
еди какво си, освен ако не го правиш по нашия начин”. Ние можем
или да приемем това като ограничение, или да го пренебрегнем. Аз
самата се бях поддала на това ограничение в продължение на много,

много години, защото не бях завършила гимназия. Често си казвах:
„О, аз нямам никакво образование. Не умея да разсъждавам. Няма да
имам добра работа. Не мога нищо да правя както трябва.”
И тогава един ден проумях, че бариерите си бяха само в моето
съзнание и нямаха нищо общо с действителността. Когато изоставих
собствените си ограничаващи схващания и си позволих да навляза в
тоталността от възможности, открих, че мога да мисля. Открих, че
имам остър ум и мога да общувам. Открих всякакъв вид възможности,
които от гледна точка на ограниченията ми в миналото ми се бяха
стрували невъзможни. >
Ограничаване на вътрешния ни потенциал
От друга страна, някои от вас смятат, че знаят всичко.

Проблемът с това да знаете всичко, е, че вие не израствате и нищо
ново не може да дойде при вас. Приемате ли, че има една Сила и
Разум по-големи от вас или смятате, че вие самите сте „това” – вие във
вашето физическо тяло? Ако смятате, че вие сте „тази, сила и разум”,
тогава бихте изпадали в ужас поради ограничеността на вашия ум. Ако
осъзнаете, че има една много по-велика и мъдра Сила във Вселената,
и че вие сте част от Нея, тогава можете да достигнете в сфера, където
действа тоталността от възможности. Колко пъти си позволявате да
останете в границите на настоящото си съзнание? Всеки път, когато си
кажете „Не мога”, вие слагате пред себе си знака „Стоп”. Затваряте
вратите към своята вътрешна мъдрост и възпрепятствате протичането
на енергия, което представлява вашето духовно знание. Желаете ли
да излезете извън рамките на това, което вярвате днес? Събуждате се
тази сутрин с определени възгледи и представи. Имате възможността
да излезете извън границите на някои от тях и да изживеете една
много по-голяма реалност. Това се нарича учене – защото поемате
нещо ново. То може да се вмести добре сред нещата, които вече
имате, а може да се окаже дори по-добро.
Забелязали ли сте как като пренареждате шкафовете си, вие
изхвърляте дрехите и ненужните джунджурии, които повече не ви
трябват. Правите една купчина от нещата, които ще раздадете, а
нещата, които повече няма да ви потрябват, изхвърляте. След това
започвате да прибирате всичко останало обратно и то по напълно нов
ред. Така ще намирате по-лесно това, което ви е нужно и в същото
време отваряте място за нови дрехи. Ако си купите някакъв нов
комплект и го сложите в стария шкаф, може да се наложи да го
натъпчете между старите боклуци. А ако разчистите шкафовете си и ги
пренаредите, тогава като си купите нещо ново, ще имате място за
него.
Същата практика трябва да прилагаме и към ума си. Нужно е да
разчистим нещата, които повече не ни вършат работа, за да имаме
място за нови възможности. Там, където има Бог, всичко е възможно, а
Бог е във всеки от нас. Ако продължаваме да поддържаме

предубежденията си, тогава блокираме. Когато някой се разболее,
какво казвате? „О, горкият човек, колко ли страда?” Или като го
погледнете, вие съзирате абсолютната истина на съществуванието и
правите утвърждение, че Божествената сила в него се грижи за
здравето му? Съзирате ли тоталността от възможности и съзнавате ли,
че чудеса могат да се случват?
Веднъж един мъж заяви много категорично, че е абсолютно
невъзможно един зрял човек да се промени. Той живееше в пустота,
имаше всевъзможни болести, и се канеше да разпродаде имуществото
си. Не искаше да промени мисленето си, затова като дойде моментът
да преговаря с един купувач, се държа много несговорчиво. Всичко
трябваше да стане по неговому. Явно беше, че много трудно ще може
да продаде имота си, защото беше убеден, че самият никога няма да
се промени. А едничкото, което трябваше да стори, бе да отвори
съзнанието си за един нов начин на мислене. >
Разширяване на хоризонта ни
С какво си пречим да преминем в тази тоталност на

възможностите? Какво още ни ограничава? Всички наши страхове
представляват ограничения. Ако изпитвате страх и си казвате: „Не
мога; няма да стане”, какво ще се получи? Ще се върнат
изживяванията, изпълнени със страх. Осъждането е ограничаване.
Никой не обича да бъде съден, но колко често самите ние го правим?
Когато съдим, ние засилваме ограниченията си. Всеки път, когато се
уловите, че съдите или критикувате, все едно колко малко,
припомнете си, че каквото излиза от вас, такова ви се връща. По-
добре вземете решение да престанете да ограничавате възможностите
си и да промените мисленето си към нещо прекрасно.
Има разлика между това да осъждате и да имате мнение. Често
се обръщат към вас да оцените нещо. Но вие по-точно давате своето
мнение. Мнение – това е какво отношение имате към нещо, като
например „Предпочитам да не правя еди какво си. Предпочитам да
нося червено, а не синьо”. Но да кажеш някому, че греши като носи
синьо, това вече е съдене. Трябва да правим разлика между двете.
Запомнете, критикуването винаги създава у вас самите или у другите
чувството за грешка. Ако някой се заинтересува от мнението ви, от
вашите предпочитания, не допускайте това да се превърне в съдене
или критика към някой друг.
По сходен начин всеки път, когато предизвиквате у някого
чувство за вина, вие поставяте граници. Засегнете ли някого, извинете
му се и повече не го уязвявайте. Не живейте вечно с чувството за
вина, защото това ви ограничава да изживеете доброто и няма нищо
общо с реалността на истинската ви същност.
Когато не желаете да простите, вие ограничавате своето
израстване. Прошката ви позволява да поправите грешките в своето

духовно аз; да разбирате, вместо да изпитвате угризения; да
проявявате състрадание, вместо омраза.
Гледайте на проблемите си като на възможности за вашето
израстване. Когато имате проблеми, само бариерите на ограниченото
си мислене ли виждате? Помисляте ли си: „О, горкият аз, защо точно
на мен ми се случи?” Вие не винаги можете да знаете какво произтича
от дадена ситуация. Трябва да се доверявате на Силата и
Присъствието в себе си, които са много по-велики от вас. Нужно е да
правите утвърждения, че всичко е наред и всяко нещо става за вашето
висше благо. Ако бъдете отворени за възможностите, случат ли ви се
проблеми, ще бъдете в състояние да промените нещо; промените
могат да станат по най-невероятни начини, дори такива, каквито
изобщо не сте си представяли.
Всеки от нас през живота си е изпадал в положение, когато си е
казвал: „Нямам представа как ще се измъкна от това”. Имали сме
чувство, че сме се натъкнали на тухлен зид, а все пак ето че днес сме
тук и сме се справили с това, което е било. Може и да не сме осъзнали
как е станало, и все пак то си е станало. Колкото повече успеем да се
сънастроим към космическата енергия, Единния Разум, Истината и
Силата вътре в нас, толкова по-бързо могат да се осъществят тези
възможности. >
Групово съзнание
От голямо значение е да изоставим ограниченото си мислене и

схващания и да пробудим съзнанието си за по-космически възглед за
живота. Днес висшето съзнание на нашата планета се развива по-
бързо от всякога. Наскоро видях една диаграма, която направо ме
смая. Тя показваше растежа на различни системи в историята и как са
се изменяли. Развитието на селското стопанство бива надминато от
индустриалното, а после, около 1950 година, започва информаци-
онната фаза, когато се разпространяват комуникациите и компютърна-
та обработка.
Успоредно с този информационен период има графика и на
извисяването на съзнанието, която отива далеч над информационната
фаза с нивото си на безспорен напредък. Представяте ли си какво
означава това? Аз пътувам много и където и да отида, срещам хора,
които учат и преподават. Била съм в Австралия, Ерусалим, Лондон,
Париж и Амстердам и навсякъде съм срещала големи групи хора,
които търсят пътища за разширение на съзнанието и просветление. Те
изпитват удивление от това как действа ума им и използват мъдростта
си, за да поемат контрол над живота и изживяванията си.
Ние достигаме нови нива на духовно развитие. Макар че все още
се водят религиозни войни, те се срещат все по-рядко. Ние започваме
да се свързваме по-между си на по-високи нива на съзнание.
Рухването на Берлинската стена и раждането на свободата в Европа са
примери за разширеното ни съзнание, тъй както свободата е наше

естествено рождено право. А пробуждането на съзнанието у всеки
отделен човек оказва влияние и на груповото съзнание.
Всеки път, когато използвате съзнанието си по положителен
начин, вие се свързвате с други хора, които правят същото. Всеки път,
когато го използвате по отрицателен начин, вие се свързвате с
подобни хора. Всеки път, когато медитирате, вие се свързвате с други
хора на планетата, които медитират. Всеки път, когато визуализирате
добро за себе си, вие правите това и за другите. Всеки път, когато
визуализирате изцеляване на своето тяло, вие се свързвате с други
хора, които правят същото.
Целта на всеки от нас е да разширим мисленето си и да
преминем от това, което беше, към това, което би могло да бъде.
Нашето съзнание прави чудеса на света.
—— ~ ——
Тоталността на възможностите свързва всичко, включително
нашата Вселена и отвъд. С какво се свързвате вие? Предразсъдъците
са форма на страх. Ако вие сте предубеден, свързвате се с други
предубедени хора. Ако отворите съзнанието си и правите всичко
възможно, за да действате на нивото на безусловната любов, тогава се
свързвате с тази линия от графиката, която се издига нагоре. Искате
ли вие да изостанете назад? Или искате да се издигате нагоре по
линията?
Много често по света възниква някоя криза. Колко хора
изпращат положителна енергия към кризисната област и правят
утвърждения, че всичко ще се оправи възможно най-скоро и че ще се
намери разрешение за висшето благо на всички, до които се отнася?
Нужно е да използвате съзнанието си по начин, който ще по-ражда
хармония и изобилие за всички хора. Какъв вид енергия изпращате?
Вместо да осъждате или се оплаквате, вие можете да се свържете със
Силата на духовно ниво и да утвърждавате най-положителните
резултати, които можете да си представите.
—— ~ ——
Колко далеч желаете да се разширят хоризонтите на вашето
мислене? желаете ли да надминете ближния си? Ако близките ви са
ограничени, изградете си нови приятелства. Докъде ще се разгърнете?
Колко силно желаете да измените Не мога в Мога.
Всеки път, когато чуете, че нещо е неизлечимо, изпълнете се със
съзнанието, че това не е вярно. Осъзнайте, че има и по-велика Сила.
„Неизлечим” за мен означава, че лекарската професия още не е
открила как да лекува дадената болест. Това не означава, че не е
възможно. Означава, че можем да се насочим навътре в себе си и да
намерим лек. Няма защо да обръщаме внимание на статистиките. Ние
не сме числа в таблица. Това там са проекции на други хора,
ограниченото мислене на някой друг. Ако сами не си предоставяме

възможности, ние не си даваме и надежда. Д-р Доналд М. Пачута каза
на Националната конференция по проблемите на спина във
Вашингтон, че „никога не е имало епидемия – никога, – която да е
била 100-процентово смъртоносна.”
Някъде по тази планета винаги е имало някой, излекувал се от
някоя конкретна болест, която сме предизвикали. Ако просто приемем,
че всичко е обречено, ние се озоваваме в задънена улица. Нужно е да
тръгнем с положителен подход, за да открием отговор. Нужно е да
започнем да използваме Силата в себе си, която е в състояние да ни
излекува. >
Другите ни сили
Твърди се, че ние използваме само 10 процента от мозъка си –

само 10 процента! Какво е предназначението на останалите 90
процента? Аз смятам, че медиумните способности, телепатията,
ясновидството са нормални и естествени неща. Въпросът е само, че не
си позволяваме да изпитаме тези феномени. Всеки от нас има някакви
оправдания защо не го прави или защо не вярва, че може. Малките
деца често проявяват такива способности. За съжаление родителите
веднага им казват: „Не казвай това”, или „Това е само въображение”,
или „Не вярвай в такива глупости”. И детето неминуемо ще изключи
тези способности.
Според мен умът е способен на забележителни неща и знам със
сигурност, че бих могла да отида от Ню Йорк до Лос Анжелос без
самолет, стига само да знаех как да се дематериализирам и отново да
се материализирам там. Все още не зная как, но съм сигурна, че е
възможно.
Смятам, че ние сме способни да извършваме невероятни
постижения, но още не разполагаме с това познание, понеже не бихме
го използвали за свое добро. Може да увредим на други с това
познание. Трябва да стигнем до такава точка, когато наистина ще
можем да живеем в безусловна любов и тогава ще започнем да
използваме останалите 90 процента от мозъка си. >
Нестинарство
Колко от вас са чували за нестинарството? Когато задам този

въпрос на семинарите си, винаги се вдигат няколко ръце. Ние всички
знаем, че е напълно невъзможно да се върви по нажежени въглени,
нали? Никой не би могъл да го стори, без да си изгори нозете. И все
пак има хора, които го правят и те не са изключителни; те са хора
като вас и мен. Сигурно са се научили да ходят по жарава за една
вечер, като са участвали в семинар по нестинарство.
Имам една приятелка, Дарби Лонг, която работи с д-р Карл
Саймънтън, специалист по ракови заболявания. Те провеждат

едноседмичен семинар за хора с рак и в течение на тази седмица се
прави демонстрация на ходене по жарава. Самата Дарби го е правила
много пъти и дори е пренасяла хора през жаравата. Винаги съм си
мислила колко невероятно трябва да е за хора с рак да видят и
изпитат такова нещо. Това сигурно слисва ума на доста хора. И след
такова нещо техните възгледи за границите сигурно биха били малко
по-други.
Вярвам, че Антъни Робинс6, младежът, който пръв въведе в
нашата страна ходенето по жарава, е тук, за да направи нещо
наистина изключително на планетата ни. Той е изучавал Невро-
лингвистично програмиране (НЛП), процес, при който се наблюдават
схемите на поведение и после тези реакции и знаци на поведение се
възпроизвеждат за постигане на сходни резултати. НЛП се основава
на техниките на хипноза на д-р Милтън Ериксън, системно
наблюдавани и записвани от Джон Гриндър и Ричард Бандлър. Когато
Тони чул за нестинарството, той поискал да се научи на тези умения и
на свой ред да обучава други на това. Един йога му казал, че ще му
бъдат нужни години на обучение и медитация. Използвайки НЛП,
обаче, Тони се научил за няколко часа. И осъзнал, че щом той е могъл
да го направи, ще може и всеки друг. Така започнал да учи другите
как да ходят по жарава не защото това е чудесен трик за пред гости, а
защото им показва как могат да преодолеят своите ограничения и
страхове. >
Всичко е възможно
Повторете с мен: „Аз живея потопен в тоталността от

възможности. Там, където съм, всичко е наред.” Замислете се за миг
над тези думи. Всичко е наред. Не нещо, не малко, а всичко е наред.
Когато вярвате, че всичко е възможно, вие се отваряте за отклик във
всяка област от живота си.
Там, където сме ние, е и тоталността от възможности. Те винаги
са ни по силите индивидуално и колективно. Ние или се обграждаме
със стени, или ги срутваме и се чувстваме достатъчно сигурни, за да
бъдем напълно отворени, позволявайки на всякакви блага да дойдат в
живота ни. Започнете да се наблюдавате обективно. Обръщайте
внимание какво става вътре във вас – как се чувствате, как реагирате,
какви са убежденията ви – и си позволете да наблюдавате без
коментари или осъждане. Успеете ли, ще живеете живота си сред
тоталността от възможности. >>>
6
Антъни Робинс – американски лектор мотиватор, автор на литература за самоусъ-
вършенстване и практическа психология. „Неограничена власт”, ИК „Кибеа”, 1999,
„Гигантски крачки”, ИК „Кибеа”, 2013. – Б.ред.

ПЕТА ЧАСТ
Да се освободим от миналото
Планетата като цяло става съзнателна.

Тя става себесъзнаваща се.
Глава четиринадесета
Промяна и преход
Някои хора по-скоро биха напуснали планетата, отколкото да се

променят.
Промяната е нещо, което обикновено искаме някой друг да

направи, не е ли така? Когато казвам „някой друг”, в това включвам
правителството, големия бизнес, началника или колегата, данъчните
служби, чужденците; училището, съпруга, съпругата, майката, бащата,
децата и т.н. – Всеки друг, но не и ние. Ние не искаме да се
променяме, обаче искаме всеки друг да се променя и така нашият
живот да стане различен. Въпреки това, всякаква промяна, която
изобщо се каним да направим, трябва да идва от самите нас.
Промяна означава да се освободим от чувството за изолация,
отделеност, самота, гняв, страх и мъка. Да изграждаме живот,
изпълнен с прекрасен душевен мир, в който можем да се отпуснем и
да се радваме на живота, такъв какъвто идва при нас; в който сме
уверени, че всичко ще бъде наред. Обичам да бъда с предварителната
нагласа, че „Животът е прекрасен, всичко в моя свят е съвършено и аз
постоянно се движа към все по-голямо благо.” Така за мен няма
значение коя посока поема животът ми, защото знам, че ще бъде
прекрасен. Благодарение на това мога да се радвам на всякак-ви
ситуации и обстоятелства.
Една жена на моите лекции изживяваше много тежък период и в
разговора с нея непрекъснато се появяваше думата болка. Тя попита
дали има друга дума, която може да използва. Спомних си как веднъж
си бях премазала пръста, като се затръшна прозорецът. Вече бях
осъзнала, че отдам ли се на болката, ще трябва да изкарам много
мъчителен период. Така че когато се случи това, аз веднага направих
едни мисловни упражнения, представяйки си, че пръстът ми има много
силно усещане. Като погледнах по този начин на случилото се, мисля
че то ми помогна да излекувам пръста си много по-бързо и да

преодолея това, което можеше да се превърне в много неприятно
изживяване. В някои случаи, ако успеем да изменим малко мисленето
си, можем напълно да изменим дадена ситуация.
Можете ли да мислите за промяната като за почистване на дома?
Ако го правите по малко всеки ден, накрая ще се окаже, че цялата
работа е свършена. Не бива да се заемате с цялостна промяна, обаче,
преди да сте започнали да виждате отделни резултати. Ако се
променяте само по малко, скоро ще започнете да се чувствате по-
добре.
—— ~ ——
Бях за Нова година в църквата „Наука за ума” в Града на
ангелите7 и там преподобният О. С. Смит каза нещо, което ме накара
да се замисля:
„Вече е Нова година, но трябва да разберете, че Новата година

няма да ви промени. Само от това, че е Нова година, животът ви
с нищо няма да се промени. Единственият начин, по който може
да се постигне промяна, е да имате желание да се насочите
навътре в себе си и сами да извършите промяната.”
Това е толкова вярно. Хората взимат всякакви новогодишни

решения, но от това, че не правят никакви вътрешни промени,
решенията много скоро отпадат. „Няма да пуша повече нито цигара”
или нещо подобно, казва някой. Първо на първо, това е заявено в
отрицателно изречение, а не в такова, което би казало на
подсъзнателния ум какво да прави. В такъв случай би трябвало вместо
това да кажете: „всякакво желание за цигари ме напусна и аз съм
свободен.”
Докато не извършим вътрешни промени, докато не се заемем с
умствена работа, нищо извън нас няма да се промени. А вътрешните
промени могат да бъдат невероятно прости, защото единственото,
което е нужно истински да променим, са нашите мисли.
Какво положително нещо можете да осъществите тази година,
което не сте сторили миналата? Отделете един миг да помислите над
този въпрос. От какво бихте искали да се освободите тази година,
нещо, в което сте се били вкопчили толкова силно миналата година?
Какво бихте искали да се промени в живота ви? Истински ли желаете
да го направите?
Има на разположение много информация, която може да ви даде
идеи, веднъж решите ли да се промени те. В момента, когато решите
да се промените, забележително е как Вселената започва да ви
помага. Тя ви доставя това, от което имате нужда. То може да е книга,
запис, учител или дори приятел, произнесъл случайно някаква
реплика, която внезапно се е оказала от дълбоко значение за вас.
7
Става дума за град Лос Анджелис – от исп. los angelos – ангелите. – Б.ред.

Понякога положението може да се влоши, преди да се подобри,
но това е на добре, защото означава, че процесът е започнал. Старите
нишки се разплитат, така че следвайте ги. Не се притеснявайте и
избягвайте да мислите, че не върви. Просто продължете да работите
със своите утвърждения и новите убеждения, които засявате. >
Постигане на напредък
Естествено, че от момента, когато решите да направите промяна,

до момента, когато тя се прояви, има един преходен период. Вие се
колебаете между старото и новото. Връщате се назад към това, което е
било и отново напред, към това, което бихте искали да бъде или да
имате. Това е нормален и естествен процес. Често чувам хората да
казват: „Е, всичкото това го знам”. Аз ги питам: „Но правите ли го?” Да
знаеш какво да правиш и да го правиш са две отделни стъпки. Нужно
е време, докато затвърдите новото и преминете през пълния процес на
промяна. Дотогава трябва внимателно да следите собствените си
усилия да се промените.
Много хора, например, казват утвържденията си около три пъти
и ги изоставят. После казват, че утвържденията не действали, или че
са глупави или нещо подобно. Трябва да си дадем време за
практикуване, за да постигнем промяна – промяната изисква действия.
Както казах, най-важното е какво правите, след като сте произнесли
утвържденията си.
Докато преминавате през този преходен период, запомнете, че
трябва да си отправяте похвала за всяка малка стъпка напред, която
сте направили. Ако се измъчвате заради стъпките назад, тогава
промяната става потискаща. Използвайте всички налични
инструменти, за да напредвате от старото към новото. Вдъхнете
увереност на малкото дете в себе си, че е в безопасност.
—— ~ ——
Авторът Джералд Джамполски казва, че любовта е
освобождаване от страха и че може да има или страх, или любов. Ако
не изхождаме от изпълненото с любов пространство в сърцето си,
тогава живеем в страх и всички тези състояния като изолация,
отхвърленост, гняв, вина и самота са част от страховия синдром.
Нужно е да преминем от страха в любовта и да превърнем любовта в
едно по-трайно състояние.
Има множество начини за промяна. Какво правите във
всекидневието, за да се чувствате добре? Едва ли ще постигнете това,
ако вечно вините другите или се чувствате жертва. Така че какво
всъщност правите? Изпитвате ли спокойствие в себе си и около себе
си? Ако в момента не е така, имате ли желание да започнете? желаете
ли да започнете да създавате вътрешна хармония и мир?

Друг въпрос, който да си зададете: Наистина ли искам да се
променя? Искате ли да продължавате да се оплаквате какво нямате в
живота си? Истински ли искате да изградите един много по-прекрасен
живот от този, който водите сега? Ако желаете да се промените, вие
можете. Ако имате волята да извършите нужната работа, тогава
можете да промените живота си към по-добро. Аз нямам власт над вас
и не мога да го сторя вместо вас. Вие имате силата и е нужно
непрекъснато да си го напомняте.
—— ~ ——
Запомнете: ако поддържаме душевния си мир, това ни помага да
се свържем със съмишленици, хора в душевен мир навсякъде по света.
Духовността ни свързва навсякъде по планетата на душевно ниво и
това чувство за космическа духовност, което вече започваме да
изпитваме, ще промени света към по-добро.
Когато говоря за духовност, това не означава непременно
религия. Религиите ни казват кого и как да обичаме, и кой заслужава.
Според мен всички заслужаваме любов и всички сме обичани. Нашата
духовност е прекият ни контакт с висшия източник и нямаме нужда от
посредник за това. Започнете да осъзнавате, че духовността може да
свърже всички нас по планетата на много дълбоко душевно ниво.
По няколко пъти в течение на деня можете да спрете и да се
запитате: „С какъв тип хора се свързвам?” Периодично си задавайте
въпроса: „Какво вярвам истински за това положение или състояние?”
И размишлявайте над това. Запитайте се: „Какво изпитвам? Наистина
ли желая да правя това, което тези хора искат от мен? Защо правя
това?” Започнете да се вглеждате в мислите и чувствата си. Бъдете
откровени със себе си. Открийте какво мислите и в какво вярвате. Не
превключвайте на автоматичен пилот, оставяйки живота си на
рутината: „Такъв съм си и такива неща правя”. Защо ги правите? Ако
това не е някакво положително, вдъхновяващо изживяване, разкрийте
откъде идва. Кога за първи път сте го правили? Вие знаете какво да
правите сега. Свържете се с Разума вътре в себе си. >
Стрес е другата дума за страх
Напоследък се говори много за стрес. Изглежда, че всеки изпада

в стрес от нещо. Стресът сякаш е станал натрапчива дума и я
използваме до такава степен, че според мен се е превърнала в
претекст. „В такъв стрес съм”, или „Това е толкова стресиращо”, или
„Целият този стрес, стрес, стрес”.
За мен стресът е страхова реакция пред постоянните промени в
живота. Той е оправдание, което използваме, за да не поемаме
отговорност за чувствата си. Ако успеем да поставим равенство между
думите „стрес” и „страх” тогава ще можем да отхвърлим нуждата от
страх в живота си.

Следващият път, когато си помислите в какъв стрес сте
изпаднали, задайте си въпроса какво ви плаши. Запитайте се: „Защо
се претоварвам или обременявам? Защо пропилявам силата си?”
Открийте какво всъщност правите със себе си, че поражда този страх
у вас, който ви пречи да постигнете вътрешна хармония и покой.
Стресът не е вътрешна хармония. Вътрешната хармония е да
бъдеш в мир със себе си. Невъзможно е да изживявате едновременно
стрес и вътрешна хармония. Когато сте в мир, вие свършвате нещата
едно по едно. Не им позволявате да ви обсебят. Когато се почувствате
изпаднали в стрес, направете нещо, за да се освободите от страха и да
можете да продължите живота си с чувство на сигурност. Не
използвайте думата „стрес” като претекст. Не приписвайте толкова
голяма сила на такава малка дума като „стрес”. Нищо няма никаква
власт над вас. >
Вие винаги сте в безопасност
Животът е поредица от врати, които се отварят и затварят. Ние

минаваме от стая в стая и натрупваме различен опит. Мнозина от нас
биха желали да затворят някои врати пред старите отрицателни
модели, стари бариери, ситуации, които вече не ни помагат да
израстваме или са станали безполезни. Мнозина от нас са в процес на
отваряне на нови врати и откриване на прекрасни нови изживявания.
Смятам, че ние идваме на тази планета много, много пъти и
идваме да научим различни уроци. То е нещо като да идваш на
училище. Преди да се въплътим в някое конкретно време на
планетата, ние решаваме кои уроци смятаме да научим, за да можем
да се развиваме духовно. Веднъж изберем ли уроците си, ние
избираме и всички обстоятелства и ситуации, които ще ни осигурят
възможност да ги научим, избираме включително родителите си, пола,
мястото на раждане и расата. Ако сте напреднали толкова в живота си,
повярвайте ми, вие сте направили верния избор във всичко.
Както се движите през живота, особено важно е да си
припомняте, че няма нищо опасно. Това е само промяна. Доверете се
на своето висше Аз да ви води и напътства по начини, които са най-
добри за вашето духовно израстване. Както е казал някога Джоузеф
Кембъл8: „Следвайте щастието си”.
Представяйте си как отваряте врати към радостта, душевния мир,
изцеляването си, благоденствието и любовта; врати към разбирането,
състраданието, прошката и свободата; врати към себеуважението,
себеоценката и любовта към себе си. Вие сте вечни. Вие ще пребъдете
вечно от един житейски опит в друг. Дори когато преминете и през
последната врата на тази планета, това не е краят. Това е началото на
друго ново приключение.
8
Джоузеф Кембъл (1904–1987) – американски митолог, автор на книги по сравни-
телна митология и сравнителна религия. – Б.ред.

—— ~ ——
И накрая: не можете да принудите никого да се промени. Можете
да предложите на хората атмосфера на положително мислене, в която
да имат възможността да се променят, ако пожелаят. Не можете,
обаче, да го направите за или вместо другите. Всеки човек е тук, за да
работи над собствените си уроци и ако вие им ги определите, те в
последна сметка ще трябва да ги изминават отново, защото не са
стигнали до тях сами. Те не са отработили това, което е било нужно за
тях.
Обичайте своите братя и сестри. Позволявайте им да бъдат това,
което са. Съзнавайте, че истината винаги е вътре; в тях и че те могат
да се променят винаги, когато поискат. >>
Глава петнадесета
Свят, където е безопасно да се обичаме
Ние можем или да унищожим планетата, или да я изцелим.

Изпращайте любяща, изцелителна енергия към планетата всеки
ден. Има значение какво правим със съзнанието си.
Нашата планета е до голяма степен в период на промяна и

преход. Ние преминаваме от един стар ред към нов и според някои
хора той започва с Епохата на водолея – или поне астролозите така
твърдят. Според мен астрологията, нумерологията, хиромантията и
всички тези методи на психичния феномен са просто начини за
описание на живота. Те обясняват живота малко по-различно.
И така, астролозите твърдят, че излизаме от Ерата на Риби и
навлизаме в Ерата на водолея. През Ерата на Риби ние сме търсили
други хора да ни спасят. Надявали сме се други да направят това
вместо нас. В Ерата на водолея, в която навлизаме сега, хората
започват да се насочват навътре в себе си и съзнават, че са способни
да се спасят сами.
Не е ли прекрасно освобождаващо да променяме това, което не
харесваме? Всъщност не съм толкова сигурна, че планетата се
променя, по-скоро ние ставаме по-осъзнати и чувствителни. Сега на
повърхността избиват отдавна назрявали проблеми, като например
разпадане на семейството, насилие над деца и застрашената ни
планета.
Както във всичко друго, ние първо трябва да осъзнаем нещо, за
да можем да го променим. Така, както е нужно да направим

разчистване на мислите си, за да можем да започнем промени, трябва
да правим същото и към Майката Земя.
Ние започваме да виждаме нашата Земя като цялостен, жив,
дишащ организъм, едно същество със свой живот. То диша. Има пулс
на сърцето. Грижи се за децата си. Осигурява ни всичко, от което
може изобщо да се нуждаем. То е напълно балансирано. Ако
прекарате един ден в горите или някъде сред природата, ще видите
как съвършено работят всички системи на планетата. То е създадено
така, че да живее битието си в абсолютно, съвършено равновесие и
хармония.
И ето ни нас, великото човечество, което знае толкова много, а
прави всичко възможно да унищожи планетата, като нарушава това
равновесие и хармония. Нашата ненаситност с течение на времето е
стигнала огромни размери. Ние си мислим, че знаем най-добре и с
невежеството и алчността си разрушаваме този жив, дишащ
организъм, от който сме част. И къде ще живеем, ако унищожим
Земята?
Знам, че когато говоря на хората как трябва да се грижим повече
за планетата, те се поразяват от проблемите, пред които сме
изправени днес. Мислим си, че действията на един отделен човек няма
да увредят нищо в цялостната система на нещата. Но това не е така.
Ако всеки прави по нещо малко, то ще се натрупа и ще стане много.
Вие може да не сте в състояние да видите резултатите директно пред
себе си, но повярвайте ми, Майката Земя ги усеща колективно.
В нашата група за подкрепа на болните от спин сме поставили
една маса за продажба на книги. Наскоро бяхме останали без пликове,
в които да слагаме покупките и аз реших да събирам пликовете, които
получавам като пазарувам. Отначало си помислих: „О, едва ли ще се
съберат кой знае колко до края на седмицата”, но колко грешах,
божичко! Пликовете изникваха едва ли не и от ушите ми! Един от
моите служители установи същото. Каза, че нямал представа колко
много пликове използвал седмично, докато не започнал да ги събира.
И погледнете ли на това в мащабите на Майката Земя, оказва се, че
отсичаме по няколко дървета, които използваме само за час-два,
защото обикновено накрая ги изхвърляме. Ако не ми вярвате, просто
опитайте за една седмица: събирайте всички пликове, които
получавате като пазарувате и просто си дайте сметка колко много сте
използвали.
Сега използвам платнена пазарска чанта и ако съм я забравила,
като пазарувам, искам един голям плик и слагам покупките си от
всички магазини, така че използвам един, вместо няколко плика.
Никой не ме е погледнал по-особено за това, че го правя. Просто
изглежда разумно.
В Европа отдавна използват платнени пазарски чанти. Мой
приятел от Англия като беше тук, обичаше да пазарува в
супермаркетите, защото искаше да си занесе в къщи книжните торби.
Смяташе, че са много американски и много шик. Може този обичай да

е практичен, но истината е, че трябва да започнем да мислим глобално
и да съобразяваме какво въздействие оказват тези малки традиции
над околната среда.
Американците особено са маниаци на тема опаковане на продук-
тите. Когато бях в Мексико преди няколко години, отидох на един тра-
диционен пазар и бях очарована от нелустросаните плодове и зелен-
чуци, изложени там. Те наистина нямаха толкова красив вид, като тези
в Щатите, обаче ми изглеждаха естествени и здрави. Някои от хората,
с които бях, обаче, решиха, че изглеждат ужасно и отблъскващо.
На друго място на пазара имаше отворени сандъчета с подправки
на прах. Това отново ме очарова, защото всички тези сандъчета едно
до друго изглеждаха толкова ярки и колоритни. Моите приятели
казаха, че никога не биха си купили подправки от отворени сандъчета
като тези и аз ги запитах: „Защо?” Казаха, че понеже не били чисти.
Когато ги запитах още веднъж защо, отговориха ми, че понеже не
били пакетирани. Разсмях се. Къде смятаха те, че са били подправките
преди да ги пакетират? Толкова сме свикнали да ни се поднасят
нещата по определен начин, че трудно можем да ги приемем, ако не
са с всичките си финтифлюшки и лъскави опаковки.
Нека имаме нагласата да забелязваме къде бихме могли да
въведем дребни изменения в името на околната среда. Дори ако само
си купите платнена пазарска чанта или спирате водата, докато си
търкате зъбите с четката, вие ще допринесете значително за
опазването на природата.
В моята служба ние непрекъснато обръщаме внимание на това.
Имаме един човек по поддръжката, който всяка седмица събира
хартиените отпадъци, годни за преработване и ги откарва в завода за
рециклиране. Използваме повторно подплатените пликове за
изпращане на книги. Винаги, когато може, печатаме книгите си на
рециклирана хартия, макар да ни струва малко по-скъпо. Понякога не
можем да намерим, но винаги питаме за такава хартия, понеже
съзнаваме, че ако продължаваме да я търсим, накрая достатъчно
печатници ще си доставят рециклирана хартия. Това действа по същия
начин във всички области на опазването на природната среда. Като
създаваме търсене на нещо, ние като колективна сила спомагаме по
различни начини за изцеляването на планетата.
У дома аз съм градинар, който използва само органически
вещества и сама си правя компост за градината. Всяко късче от
използван зеленчук отива в тази купчина компост. Нито лист маруля,
нито лист от дърво напуска моя двор. Убеждението ми е, че трябва да
се връща на земята това, което е взето от нея. Няколко мои приятели
дори ми събират растителните си отпадъци. Държат ги в торбичка във
фризера и когато ми идват на гости, оставят събраното в кофата с
компост. Това, което отива в земята като отпадъци, се връща като
обогатена почва, пълна с хранителни съставки за растенията. Поради
практиката ми на рециклиране, моята градина произвежда изобилно и
посреща всичките ми нужди, а освен това е красива. >

Яжте питателни храни
Планетата ни е създадена така, че да ни осигурява всяко нещо,

което ни е нужно, за да се грижим за себе си. Тя разполага с всички
храни, от които се нуждаем. Ако ядем храните на Земята, ние ще
бъдем здрави, защото това е част от природния замисъл. Ние, обаче,
понеже сме много умни, сме създали различни храни като „Туинкис”,
например, и се чудим защо здравето ни не е съвсем наред. Мнозина от
нас обръщат внимание на диетите само на думи. Ние казваме: „Да,
знам”, докато посягаме многократно към захарницата. Когато преди
две поколения Бети Крокър, или Кларънс Бърдси, или който там беше,
измисли първата храна-полуфабрикат, ние възкликнахме: „О, не е ли
чудесно!” После се появи втора, трета, четвърта и така, докато се
оказа, че след две-три поколения в страната ни има хора, които
никога не са опитвали естествена храна. Всичко е консервирано,
преработено, замразено, химизирано и накрая микровълнирано.
Наскоро четох, че младежите в казармите днес не са с такава
здрава имунна система, като младите преди 20 години. Ако не даваме
на тялото си естествените храни, от които то се нуждае, за да се
изгражда и възстановява, как можем да очакваме, че ще издържи за
цял живот? Като прибавим към това злоупотребата с наркотици,
цигари и алкохол, по някоя доза само-ненавист и вече имате
съвършения климат за процъфтяване на болестите.
Неотдавна имах интересно преживяване. Изкарах един „Курс по
отговорно шофиране” както го наричаха. Пълно беше с хора над 55
години, които се бяха записали с упоритото намерение да получат от 3
до 10 процента отстъпка от автомобилната си застраховка. Струваше
ми се поразително, че по цели сутрини разговаряхме за болести –
всички възмогни болести, които можем да съзрем в бъдещето си,
когато остареем. Говорехме за болести на очите и всичко, което
можеше да се случи със слуха и сърцето ни. Когато дойдеше време за
обяд, 90 процента от същите тези хора се отбиваха до най-близката
закусвалня за бързо хранене.
Помислих си: „Още не сме се осъзнали, значи.” Хиляда души на
ден умират от това, че пушат. Това прави 365 000 души годишно.
Научих, че повече от 500 000 души годишно умират от рак. Един
милион души годишно умират от сърдечен удар. Един милион души!
Като знаем това, защо все така продължаваме да отскача-ме до
закусвалните за бързо хранене и обръщаме толкова малко внимание
на тялото си? >
Да изцелим себе си и нашата планета
Част от катализатора на този преходен период е кризата със

спина Кризата със спина говори за това колко ненавист и
предразсъдъци има в общуването помежду ни. Отнасяме се към
хората, болни от спин, с тъй малко състрадание. Едно от нещата,

които много ми се иска да видя на нашата планета и се опитвам да
спомогна за него, това е един свят, където е напълно безопасно да се
обичаме един друг.
Като малки ние сме искали да ни обичат за това, което сме, дори
и да сме били твърде кльощави или дебели, твърде грозни или твърде
плахи. Ние идваме на тази планета, за да се научим на безусловна
любов – първо към самите нас, а след това да даваме същата
безусловна любов на други хора. Нужно е да се освободим от това
схващане за „те” и „ние”. Няма „те” и „ние”, има само ние. Няма групи,
които да са по-маловажни или нещо по-малко от друго.
Всеки от нас има някакъв списък на онези там. Но ние не можем
да бъдем истински духовни личности, докато има и един човек, когото
смятаме там. Мнозина от нас са израснали в семейства, където
предразсъдъците са нещо нормално и естествено. Тази или онази
група не е достатъчно добра. И за да можем да се чувстваме по-добре,
ние принизяваме другата група. Обаче докато твърдим, че някой друг
не е достатъчно добър, ние в действителност отразяваме факта, че
самите ние не сме достатъчно добри. Запомнете, ние сме огледала
едни за други.
—— ~ ——
Спомням си, когато ме поканиха в „Шоуто на Опра Уинфри”.
Даваха ни по телевизията с петима души, болни от спин, които се
справяха доста добре. Шестимата се бяхме срещнали предишната
вечер и това беше среща, изпълнена с невероятна сила. Когато
седнахме да вечеряме, енергията беше изключителна. Разплаках се,
защото години наред бях копняла за подобно нещо – да отправим
положително послание към американската публика, че надежда има.
Тези хора се лекуваха сами и това не беше лесно. Медицинската
общност им беше казала, че ще умрат. Те трябвало да експеримен-
тират с множество различни методи на принципа „проба – грешка”,
обаче имаха желание да разширят мисленето си и да надмогнат
собствените си ограничения.
На следващия ден направихме записа и се получи чудесно
предаване. Приятно ми беше, че в него бяха представени и жени със
спин. Исках средният американец да отвори сърцето си и да осъзнае,
че спинът не засяга само някаква група, която не го интересува. Той
засяга всекиго. Като свършихме, Опра възкликна извън камера „Луиз,
Луиз, Луиз!” дойде при мен и ме прегърна.
Вярвам, че този ден ние отправихме едно послание на надежда.
Чувала съм д-р Бърни Сийгъл да казва, че от всяка форма на рак има
по някой, който се е излекувал. Така че надежда винаги има, а
надеждата ни дава възможности. Тогава имаш посока, в която да
работиш, вместо да отпуснеш ръце и да си кажеш, че нищо повече не
може да се направи.
—— ~ ——

Вирусът на спин просто си върши работата – да бъде това, което
е. Сърцето ми се къса като си представя, че все повече и повече
хетеросексуални хора ще умрат от спин, защото правителството и
медицината не напредват достатъчно бързо. Докато спина се смята за
болест на хомосексуалистите, той няма да получи вниманието, от
което спешно се нуждае, така че колко ли „нормални” хора ще трябва
да умрат, преди това да се сметне за легитимна болест?
Мисля, че колкото по-бързо отхвърлим предразсъдъците си и
заработим за положително разрешаване на тази криза, толкова по-
бързо ще се изцели планетата. Обаче едва ли ще можем да
излекуваме планетата, ако допускаме хората да страдат. Според мен
спинът е до голяма степен част от замърсяването на планетата.
Знаете ли, че делфините край бреговете на Калифорния умират
от болести на имунната недостатъчност? Не мисля, че това се дължи
на сексуалната им практика. Ние сме замърсили толкова земите, че
голяма част от растителността не става за ядене. Убиваме рибите във
водите. Замърсяваме въздуха, затова се появяват киселинни дъждове
и дупката в озоновия слой. И освен това продължаваме да замър-
сяваме телата си.
Спин е ужасна, ужасна болест, но все пак броят на хората, които
умират от спин, е много по-малък от броя на тези, които умират от
рак, пушене и сърдечни заболявания. Ние търсим все по-силни
отрови, за да убиваме болестите, които сами сме създали, въпреки
това не искаме да променим начина си на живот и хранене.
Предпочитаме или лекарства, които да потиснат болестта ни, или да я
премахнем по хирургически път, но не и да се изцелим от нея. И
колкото повече я потискаме, толкова повече проблемът избива по
други начини. Още по-невероятно е да се научи, че медицината и
хирургията се грижат само за 10 процента от всички болести! Точно
така. При всичките средства, които изразходваме за химически
вещества, облъчвания и хирургия, те помагат само на 10 процента от
нашите болести!
Четох една статия, в която се казваше, че болестите на
следващия век ще бъдат причинявани от нови видове бактерии, които
ще засягат отслабналата ни имунна система. Тези видове бактерии
вече са започнали да мутират, така че лекарствата, с които сега
разполагаме, няма да оказват въздействие над тях. Очевидно е, че
колкото повече укрепваме имунната си система, толкова по-бързо ще
изцелим себе си и планетата. И нямам предвид само физическата ни
имунна система; имам предвид също нашата мисловна и емоционална
имунна система.
—— ~ ——
Според мен изцеляването и лечението водят до два различни
резултата. Смятам, че при изцеляването е нужна „работа в екип”
между лечител и болен. Ако очаквате вашия лекар да ви оправи,
имайте предвид, че той може да се погрижи само за симптомите; това,

обаче, не изцелява проблема. Изцеляване означава да станете
цялостни. За да бъдете изцелени, вие трябва да бъдете част от екип –
вие, вашият лекар и професионалният помощен персонал. Има
множество дипломирани холистични лекари, които лекуват не само
физиката ви, но и гледат на вас като на цялостна личност.
Ние сме живели с погрешна система от убеждения, не само
индивидуално, но и като общество. Според едни семейството им е
предразположено към ушни заболявания. Други смятат, че ако излизат
в дъжд, настиват или че всяка зима хващат хрема по три пъти. Или
пък когато някой в службата си настине, всички останали хващат
хрема, понеже било заразно. „Заразно” е само идея, а идеите са
заразителни.
Множество хора говорът за наследствени заболявания. Не мисля,
че непременно е така. Смятам, че по-скоро прихващаме мисловните
модели на родителите си. Децата са много чувствителни. Те започват
да подражават на родителите си, дори и в болестите им. Ако бащата
получава затегнат стомах всеки път, когато е ядосан, детето
„прихваща” това. Нищо чудно, че когато години по-късно бащата
получава колит, детето също ще получи колит. Всеки знае, че ракът не
е заразен, обаче защо се появява нееднократно в едно и също
семейство? Защото в това семейство често се среща раздразнението. И
раздразнението се натрупва и натрупва, докато накрая се превръща в
рак.
—— ~ ——
Трябва да си позволяваме да имаме усет към всичко, за да
можем да правим съзнателен, интелигентен избор. Някои неща може
да ни плашат (което е част от процеса на пробуждане), но тогава
можем да се заемем с тях. Всяко нещо във Вселената – от
малтретирането на деца до спина, бездомните и гладуващите – има
нужда от нашата обич. Когато мъничкото детенце е обичано и ценено,
то ще израсне като силен, уверен в себе си възрастен. Планетата,
която разполага с всичко необходимо за нас и за целия живот, винаги
ще се грижи за нас, стига да й позволяваме да бъде себе си. Нека не
мислим за ограниченията си в миналото.
Нека се отворим за потенциала на тези невероятни години.
Можем да превърнем тези последни години от века във време на
изцеление. Ние имаме в себе си Силата да се пречистим – да
пречистим телата си, чувствата си и всичките различни каши, които
сме забъркали. Начинът, по който, всеки от нас избере да живее, ще
окаже огромно въздействие над нашето бъдеще и над нашия свят. >
За висшето благо на всички
Можете да използвате това време, за да приложите личните си

методи на израстване към цялата планета. Но ако правите неща само

за планетата, а не и за себе си, тогава вие няма да сте в равновесие.
Ако работите само за себе си и спрете дотук, тогава и това не е
равновесие.
Така че да видим как можем да започнем да уравновесяваме
себе си и околната среда. Знаем, че мислите ни оформят и градят
нашия живот. Но не всякога живеем напълно в съответствие с тази
философия; и все пак сме приели основните предварителни условия.
Ако искаме да променим света непосредствено около нас, ние трябва
да променим мисленето си. Ако искаме да променим по-големия свят,
трябва да променим възгледа си за него, а не да го делим на те и ние.
Ако всички усилия, които изразходвате да одумвате какво не е
наред на света, се използват за положителни утвърждения и
визуализации за света, вие ще можете вече да преобразявате нещата
около себе си. Запомнете, всеки път, когато използвате ума си, вие се
свързвате с хора, които мислят като вас. Ако вие съдите и критикувате
другите, ако се отнасяте с предубеждения към тях, вие се свързвате с
всички други хора, които имат същото отношение. Ако вие обаче
медитирате, визуализирате мир, обич към себе си, обич към
планетата, вие се свързвате с подобни хора. Можете да си бъдете в
къщи, прикован на легло, и въпреки това да помагате за изцеляването
на планетата по начина, по който използвате ума си – като постигате
вътрешен мир. Чух веднъж Ровърт Шулър от Обединените нации да
казва: „Нужно е човешкият род да има съзнанието, че заслужава да
живее в мир”. Колко верни са тези думи.
—— ~ ——
Ако можем да накараме младите хора да осъзнават какво става в
света и да им предоставяме възможност да избират какво те могат да
направят в тази посока, тогава наистина ще започнем да виждаме
промяна в съзнанието. Ако научим децата си от ранна възраст какви
средства за опазване на природата има, това е един начин да им
вдъхнем увереност, че вършат важна работа. Макар и някои възрастни
още да не желаят да поемат отговорност за това, което става по света
около тях, ние можем да убедим децата си, че все повече хора по
света осъзнават дълготрайните последици от замърсяването на
планетата и полагат усилия да променят това положение. Прекрасно е
да се участва семейно в някоя екологическа фондация от рода на
„Грийнпийс” или „Ъртсейв”, защото никога не е рано да внушите на
децата, че всички ние трябва да поемем отговорността за добруването
на нашата планета.
Препоръчвам ви да прочетете книгата на Джон Робинс „Диета за
една нова Америка”. Намирам за толкова интересно, че Джон Робинс,
наследник на сладоледения бизнес „Баскин-Робинс”, прави всичко
възможно да спомогне за изграждането на една холистична и мирна
планета. Прекрасно е да знаеш, че някое от децата на хора,
експлоатирали здравето на нацията, поема друга посока и прави
неща, за да помогне на планетата.

Има още и доброволчески групи, които поемат в свои ръце
нещата в области, където правителството не взима нужните мерки.
Ако правителството не спомага за изцеляване на околната среда, ние
не можем просто да седнем и да чакаме. Трябва да се обединяваме на
нивото на обикновени хора и да положим грижи за това. Всеки от нас
може да поеме своя роля. Започнете да търсите къде можете да
помогнете с нещо. Включвайте се доброволно навсякъде, където
можете. Ако не друго, то отделяйте поне един час месечно за такива
дейности.
Ние определено сме набрали силите, които ще спомогнат да се
изцели планетата ни. Точно сега сме в точка, когато може или всички
да пропаднем в тунела, или да изцелим планетата. И това не зависи от
някои си тях, зависи от нас – индивидуално и колективно.
Съзирам повече възможности за съчетаване на научните
технологии от миналото и бъдещето с духовните истини от вчера, днес
и утре. Време е тези елементи да се съберат заедно. Като си даваме
сметка, че актовете на насилие се извършват от хора, които са били
травматизирани като деца, ние можем да съчетаем знанието си с
техниката, за да им помогнем да се променят. Не бива да
продължаваме насилието, като започваме войни или хвърляме хора в
затворите и там ги забравяме. Вместо това ние трябва да насърчаваме
себе-съзнанието, себеуважението и обичта към себе си.
Инструментите за трансформацията са налице; просто трябва да ги
използваме.
—— ~ ——
Лазарис има едно чудесно упражнение, което ми се иска да
споделя с вас. Изберете една точка на планетата. Може да бъде
където и да е – много далеч от вас или просто зад ъгъла – някое място
на планетата, на което бихте искали да помогнете да се изцели.
Представете си това място изпълнено със спокойствие, с добре
облечени и нахранени хора, които живеят в сигурност, благоденствие
и мир. Отделяйте всеки ден по няколко минути и си представяйте
това.
Насочете своята обич да работи за изцеляването на планетата.
Вие сте от значение. Като споделяте с другите своята любов и всички
прекрасни дарове в себе си, ще започнете да променяте енергията на
тази прекрасна, синьо-зелена, крехка планета, която наричаме свой
дом.
И така да бъде! >>

ПОСЛЕСЛОВ
Спомням си времето, когато изобщо не можех да пея добре. Аз и

сега не пея много хубаво, но съм доста по-смела. В края на
семинарите и заниманията с групите за взаимна подкрепа давам тон
на хората да пеят. Може би някой ден ще взема малко уроци и ще се
науча; обаче още не съм стигнала до това.
Веднъж тъкмо бях дала тон на хората да запеят и човекът, който
отговаряше за озвучителната система, ми изключи микрофона.
Джоузеф Ватимо, моят асистент, го попита: „Какво правиш бе, човек?”
Озвучителят му отвърна: „Ама тя пее фалшиво!” Ужасно потискащо
беше. Но сега изобщо не ме интересува. Просто пея от сърце и то
сякаш се отваря мъничко повече.
Имала съм някои изключителни изживявания през живота си и
едно от тях, което отвори сърцето ми на много дълбоко ниво, беше
работата ми с хора, болни от спин. Днес съм в състояние да прегърна
хора, които до преди три години не смеех дори да погледна.
Преодолях доста от личните си ограничения. Като отплата за това
намерих толкова много обич – където и да отида, хората ме обсипват с
огромни количества обич.
През октомври 1987 година с Джоузеф ходихме до Вашингтон, за
да участваме в поход с искане правителството да отпусне помощи за
борба със спина. Не зная колко от вас знаят за акцията „завивка за
спин”.
Много, много хора от цялата страна се събраха и съшиха завивки
от своите парчета плат, всяко от тях в памет на някого, починал от
спин. Всяко отделно парче се изработва с много любов и когато
парчетата, донесени от всички краища, бяха съшити заедно, от тях
стана една огромна завивка.
Когато бяхме във Вашингтон, парчетата бяха разпределени на
секции, разположени между паметниците на Вашингтон и Линкълн. В
шест часа сутринта започнахме да четем имената на хората от
„завивката” и тогава всеки разгъваше съответното парче и го
наместваше до другите. Беше много вълнуващо, както сигурно си
представяте. Навсякъде хората плачеха.
Стоях с моя списък, изчаквайки реда си да го прочета, когато
усетих потупване по рамото. Чух някой да казва: „Може ли да ви
запитам нещо, моля?” Извърнах се. Зад мен стоеше един млад мъж,
погледна картичката с името ми и възкликна: „Луиз Хей! О, Боже
мой!” Направо откачи и се хвърли в обятията ми. Прегърнахме се, а
той се разрида неудържимо. Накрая, когато успя да се овладее, той ми
каза, че неговият приятел препрочитал книгата ми много пъти и когато
наближило време да напусне планетата, помолил го да му прочете
един пасаж от книгата ми. Той зачел бавно, а приятелят му повтарял

редовете с него. Последните думи, които произнесъл неговият
приятел, били: „Всичко е наред” и починал.
И ето ме сега, лице в лице с него. Беше крайно развълнуван.
Когато се съвзе достатъчно, го запитах: „Но какво искахте да ме
попитате?” Оказа се, че не успял да приготви навреме парчето плат за
своя приятел и ме помоли да включа и неговото име в моя списък.
Успял бе да ме открие точно навреме. Спомням си много добре тази
случка, защото ми показа, че животът наистина е много прост и
важните неща също са прости. Искам да споделя с вас един цитат от
Емет Фокс. Ако не сте чували за Емет Фокс, той беше много популярен
учител през 40-те, 50-те и началото на 60-те години и един от най-
чистите хора, които познавам. Написал е няколко прекрасни книги и
ето едни от най-любимите ми негови думи:
„Няма трудност, която любовта да не преодолее. Няма болест,

която любовта да не излекува. Няма врата, която любовта да не
отвори. Няма бездна, над която любовта да не може да
прехвърли мост Няма стена, която любовта да не може да
събори. Няма грях, който любовта да не прости. Колкото и
големи да са трудностите, колкото и безнадежден да е
хоризонтът, колкото и непоправими да са грешките – Любовта
ще победи! Ако можете истински да обичате, ще сте най-
щастливи и силни на света.”
Това е вярно, да знаете. Звучи прекрасно и е истина. Какво е

нужно да правите, за да заживеете в това пространство, където
можете да бъдете най-щастливата и силна личност на света? Според
мен пътешествието във вътрешното пространство едва започва. Ние
едва започваме да опознаваме Силата, която имаме вътре в себе си.
Но не бихме могли да я открием, ако се свиваме. Колкото повече се
отваряме, толкова повече ще сме в състояние да откриваме енергиите
на Вселената, които са ни на разположение, за да ни помагат.
Невероятни са постиженията, на които сме способни.
Вдишайте няколко пъти. Разтворете широко гръдния си кош и
отворете място за сърцето си да се разшири. Продължете да
практикувате това и рано или късно бариерите ще започнат да
отпадат. Днес е вашата начална точка. >>
Обичам ви,
Луиз Хей

ПРИЛОЖЕНИЕ
Медитации за лично и планетарно изцеление
Бъдете признателни към себе си за това, че сте концентрирани,

когато около вас е невероятен мое. Изказвайте си призна-
телност, че имате кураж и правите много повече от това, което
сте си мислили, че можете. >
Изцелителната работа, която вършим в края на семинарите и в

групите за взаимна подкрепа, е с голяма сила. Ние обикновено се
разделяме на групички от по трима и всеки полага дясната си длан
върху дланта на следващия. Този кръг е прекрасен начин да приемеш
енергия и същевременно да я споделиш с много хора, които иначе не
са склонни да поискат помощ. Често се стига до дълбоко изживяване.
Бих искала да споделя с вас някои от медитациите, които правим
в изцелителните ни кръгове. Чудесно би било, ако всички ги правим
било сами, било на групи, като част от един разрастващ се процес. >
Досег до вътрешното дете
Опитайте се всячески да видите детето вътре в себе си и като

успеете, обърнете внимание как изглежда и се чувства. Приласкайте
вашето дете. Поискайте му извинение. Кажете му колко съжалявате,
че сте го забравили. Толкова време ви е нямало, но сега имате
желанието да наваксате за това Обещайте на това малко дете, че
никога повече няма да го изоставяте. Когато и да поиска, то може да
протегне ръка и да ви докосне, а вие винаги ще сте до него. Ако то се
страхува, вие ще го подкрепите. Ако е ядосано, няма нищо лошо в
това да даде израз на гнева си. Кажете му, че много го обичате.
Вие имате силата да спомогнете за създаването на такъв свят, в
какъвто вие и вашето дете бихте искали да живеете. Вие имате силата
на ума и на мислите си. Визуализирайте как изграждате един
прекрасен свят. Визуализирайте как вашето дете се отпуска и се
чувства на сигурно място, спокойно, то се смее, щастливо е и си играе
с приятел. Тича на воля. Докосва едно цвете. Прегръща някое дърво.
Откъсва си ябълка от дървото и я изяжда с наслаждение. Играе си с
кученце или котенце. Люлее се високо над дърветата. Смее се
радостно, затичва се към вас и силно ви прегръща.
Визуализирайте как и двамата сте здрави и живеете на красиво,
сигурно място. Как имате прекрасни отношения с родителите си, прия-
телите и колегите. Как ви посрещат с радост, където и да отидете. Как
получавате специален израз на любов. Вижте мястото, където искате
да живеете и какво искате да работите. И се виждайте като здрав
човек. Напълно здрав. Жизнерадостен. И свободен. И така да бъде. >

Представете си света като прекрасно място за живеене
Визуализирайте как всички болни биват излекувани, а за

бездомните се полагат грижи. Вижте как болестта се превръща в нещо
от миналото, а всички болници вече са жилищни сгради. Вижте как
затворниците биват научавани да обичат себе си и са освобождавани
като граждани с чувство за отговорност. Вижте как църквите
изхвърлят от учението си греха и вината. Вижте как правителствата
наистина полагат грижи за хората.
Излезте навън и усетете как вали чист дъжд. Когато дъждът
спре, вижте как се появява красива дъга. Забележете как изгрява
слънцето, а въздухът е чист и ведър. Вдишайте неговата свежест.
Вижте как водата блести и искри в нашите реки, потоци и езера.
Забележете избуялата растителност. Гори пълни с дървета. Цветя,
плодове и зеленчуци в изобилие и достъпни навсякъде. Вижте как
хората са изцелени от болести и как болестта се е превърнала в
спомен.
Продължете и в други страни и вижте как и те са изпълнени с
мир и изобилие. Вижте хармонията между всички хора, след като сме
изоставили оръжията. Съдене, критика и предразсъдъци са станали
нещо архаично и са отмрели. Вижте как границите между държавите
са се стопили и разделението е изчезнало. Вижте как всички ние
ставаме едно. Вижте нашата Майка Земя, планетата, изцелена и
цялостна.
Вие съграждате този нов свят сега, просто като използвате
съзнанието си, за да си представите един нов свят. Вие сте изпълнени
със сила. Вие сте от значение, с вас се съобразяват. Започнете да
изживявате в действителността тази представа. Излезте навън и
правете всичко възможно, за да превърнете тази представа в
реалност. Бог да благослови всички ни. И така да бъде. >
Вашата целебна светлина
Вгледайте се дълбоко в центъра на сърцето си и открийте онази

мъничка точка ярка цветна светлина. Такъв прекрасен цвят е тя! Тя е
в самия център на вашата любов и на изцелителната ви енергия.
Наблюдавайте как малката точка светлина започва да пулсира и както
пулсира, тя се разраства, докато изпълни сърцето ви. Вижте как тази
светлина се движи през тялото ви от върха на главата до върха на
пръстите на ръцете и на краката. Вие целите сияете с тази прекрасна
цветна светлина. Това е вашата любов и вашата целителна енергия.
Нека цялото ви тяло затрепти с тази светлина. Можете да си кажете:
„С всяко вдишване аз ставам все по-здрав и по-здрав.”
Почувствайте осезаемо как тази светлина пречиства тялото ви от
болестта и позволява на нормалното здраве да се завърне във вас.
Позволете на тази светлина да започне да се излъчва от вас във
всички посоки, докосвайки хората около вас. Позволете на вашата

целителна енергия да докосне всекиго, за когото знаете, че се нуждае
от нея. Каква привилегия е да споделяте своята любов, светлина и
целителна енергия с хората, които имат нужда от изцеление. Нека
вашата светлина проникне в болници, сиропиталища, старчески
домове и затвори, клиники за душевно болни и други институции на
отчаянието. Нека тя им донесе надежда, просветление и душевен мир.
Нека тя достигне до всеки дом във вашия град, в който има мъка
и страдание. Нека вашата любов, светлина и целителна енергия
създадат чувство за уют на нуждаещите се. Нека тя проникне в
църквите и да смекчи сърцата на хората там, така че наистина да
действат с безусловна любов. Нека красивата светлина, която извира
от сърцето ви, проникне в президентството и правителствените
сгради, като донесе там просветление и послание на истината. Нека
достигне до всяка столица и до всяка правителство. Изберете си едно
място на планетата, на което бихте искали да помогнете да се изцели,
фокусирайте своята светлина върху това място. То може да е много
далеч, може да е на съседния ъгъл. Концентрирайте своята любов,
светлина и целителна енергия в това място и го вижте в равновесие и
хармония. Вижте го като цяло. Отделяйте по малко време всеки ден да
изпращате своята любов, светлина и целителна енергия към това
конкретно място на планетата. Ние сме народът. Ние сме децата. Ние
сме светът. Ние сме бъдещето. Това, което даваме, се завръща
умножено при нас. И така да бъде. >
Получаване на блага
Нека утвърдим някои положителни качества в себе си. Ние сме

отворени и възприемчиви за прекрасни нови идеи. Ние позволяваме
на благоденствието да навлезе в живота ни до ниво, до каквото никога
досега не е достигало. Ние заслужаваме най-доброто. Ние сме
изпълнени с желание да приемем най-доброто. Нашите доходи
непрекъснато растат. Ние се отдалечаваме от мизерното мислене и
навлизаме в благоденстващото мислене. Ние обичаме себе си. Ние се
радваме, че сме това, което сме, и знаем, че животът е тук за нас и ще
ни осигури всичко, от което имаме нужда. Ние постигаме успех след
успех, радост след радост, изобилие след изобилие. Ние сме едно със
Силата, която ни е сътворила. Ние даваме израз на това велико нещо,
което сме. Ние сме божествена, великолепна изява на живота и сме
отворени и възприемчиви към всякакво добро. И така да бъде. >
Приветствайте детето с добре дошло
Сложете ръка на сърцето си. Затворете очи. Позволете си не

само да видите вашето вътрешно дете, но и да бъдете това дете. Нека
собственият ви глас говори от името на вашите родители, като ви
приветства с добре дошли на този свят и в техния живот. Чуйте ги как
казват:

Толкова се радваме, че ти дойде. Толкова те очаквахме. Толкова
искахме да бъдеш част от нашето семейство. Ти си от толкова
голямо значение за нас. Толкова се радваме, че ти си едно малко
момченце. Толкова се радваме, че ти си едно малко момиченце.
Обичаят те, защото си уникално и специално. Семейството
нямаше да бъде същото без теб. Ние те обичаме. Искаме да
бъдеш винаги с нас. Искаме да ти помагаме да израснеш и да
станеш всичко, което можеш да бъдеш. Не е нужно ти да бъдеш
като нас. Можеш да бъдеш себе си. Ти си толкова прекрасно.
Толкова интелигентно. Толкова изобретателно. Толкова сме
доволни, че те има. Обичаме те повече от всичко на целия свят
Благодарим ти, че си ни избрало за свое семейство. Знаем, че ти
си благословено. И с идването си ти благослови и нас. Обичаме
те. Истински те обичаме.
Нека малкото дете във вас осъзнае тези думи като истина за себе
си. Бъдете със съзнанието, че всеки ден можете да бъдете със себе си
и да си казвате тези думи. Може да се вгледате в огледалото и да
произнесете тези думи. Може да бъдете с приятел и да произнесете
тези думи.
Казвайте си всички тези неща, които сте искали да ви казват
вашите родители. Малкото дете във вас има нужда да се чувства
желано и обичано. Дайте това на детето си. Без значение колко
възрастен или болен сте, или колко сте уплашен, вашето малко дете
се нуждае да бъде желано и обичано. Постоянно казвайте на детето
си: „Имам нужда от теб и те обичам.” Това е истината за вас.
Вселената ви иска тук и вие затова сте тук. Вие винаги сте били
обичани и ще бъдете обичани во веки веков. Вие можете да живеете
щастливо завинаги. И така да бъде. >
Любовта изцелява
Любовта е най-мощната целебна сила, която изобщо съществува.

Аз се отварям за любовта. Желая да обичам и да бъда обичан. Виждам
как живея в благоденствие. Виждам се здрав. Виждам се творчески
удовлетворен. Живея в мир и безопасност.
Изпращайте на всекиго, когото познавате, мисли на комфорт,
приемане, подкрепа и любов. Осъзнавайте, че както вие изпращате
тези мисли навън, така и получавате обратно такива.
Обкръжете семейството си в кръг от любов, независимо дали са
живи или не. Включете своите приятели, колеги, всеки един от вашето
минало и всички хора, на които искате да простите, но не знаете как.
Изпратете любов на всеки, болен от спин или рак, към техните
приятели и любими, към медицинските работници, лекари, сестри,
алтернативни лечители, санитари. Нека си представим края на спина и
рака. С вътрешното си зрение виждайте огромни заглавия: „Открито е
лекарство против рака. Открито е лекарство против спин.”

Поставете и себе си в този кръг от любов. Простете си. Правете
утвърждения, че имате прекрасни, хармонични отношения с
родителите си, изпълнени с взаимно уважение и грижовност от двете
страни.
Нека кръгът от любов обгърне цялата планета и сърцето ви да се
разтвори така, че да откриете в себе си това място, където се намира
безусловната любов. Визуализирайте как всеки човек живее с
достойнство, в душевен мир и в радост.
Вие заслужавате да бъдете обичани. Вие сте толкова красиви.
Вие сте така изпълнени със сила. Вие се отваряте за всяко благо. И
така да бъде. >
Ние сме свободни да бъдем себе си
За да бъдем цялостни, ние трябва да приемем всичко, което сме.

Така че нека сърцето ви се разтвори и направи достатъчно място за
всички части от вас. Частите, с които се гордеете и частите, които ви
смущават. Частите, които отхвърляте и частите, които обичате. Те са
целите вие. Вие сте красиви. Всички ние сме красиви. Когато сърцето
ви е изпълнено с любов към себе си, тогава имате толкова много
неща, които да споделите с другите.
Нека тази любов изпълва вашето пространство и да прелива
навън, като достигне до всички хора, които познавате. Поставете
хората, които пожелаете, в средата на това пространство, така че да
могат да получат любовта от вашето преливащо сърце. От вашето дете
към техните. Сега вижте всички деца във всички хора да танцуват
така, както децата танцуват, като подскачат, възклицават, премятат се
на кълбета и салта, изпълнени с буйна радост. Давайки израз на
всичко най-добро от детето в себе си.
Нека вашето дете ходи да играе с другите деца. Нека вашето
дете танцува. Нека вашето дете се чувства сигурно и свободно. Нека
вашето дете бъде всичко, което някога е искало да бъде. Вие сте
съвършени, цялостни, завършени и всичко е наред във вашия
прекрасен свят. И така да бъде. >
Споделяне на целителната енергия
Разтръскайте ръцете си и после потрийте силно длани една в

друга. После споделете енергията от вашите ръце с прекрасното
същество пред вас. Такава чест и привилегия е да споделите
целителна енергия с друго човешко същество. И е толкова просто да
се прави.
Винаги, когато сте с приятели, вие можете да отделите малко

време за споделяне на целителна енергия. Нужно ни е да да даваме
един на друг и да приемаме един от друг по прости, изпълнени със

значение начини. Докосване, което казва: Интересувам се от теб.
Дори да не постигнем очевиден резултат, важното е, че ни интересува.
Аз съм тук заради теб и те обичам. Заедно ние можем да намерим
отговорите.
Всяка болест има своя край. Всяка криза има край. Усещайте
целителната енергия. Нека тази енергия, тази интелигентност, това
знание да се пробудят в нас. Ние заслужаваме да изцеляваме.
Заслужаваме да бъдем цялостни. Заслужаваме да познаваме и обичаме
това, което сме. Божествената любов винаги е посрещала и ще
посреща всяка човешка потребност. И така да бъде. >
Кръг от любов
Визуализирайте как се намирате на много сигурно място.

Освободете се от всичко, което ви тежи, от болките и страховете. От
старите отрицателни навици и модели. Вижте как ви напускат. После
вижте себе си, застанали на своето сигурно място с широко
разтворени ръце, и кажете: „Аз съм отворен да приема ............”, като
заявите какво искате. Не какво не искате, а какво искате. И бъдете
със съзнанието, че това е постижимо. Виждайте себе си цялостни и
здрави. В мир. Виждайте себе си, изпълнени с любов.
Единственото, което ни е нужно, за да променим живота си, е
една идея. На тази планета ние можем да бъдем в кръг от омраза или
в кръг от любов и изцеление. Аз избирам да бъда в кръга от любов.
Съзнавам, че всеки друг иска същото, което и аз. Ние желаем да се
осъществяваме творчески, по начини, които ни изпълват с
удовлетворение. Искаме да бъдем в мир и безопасност.
И в това пространство се почувствайте свързани с други хора по
света. Нека любовта във вас преминава от сърце в сърце. И когато
тази любов излиза от вас навън, знайте, че тя винаги ви се връща
многократно повече. „Изпращам успокоителни мисли към всекиго и
знам, че тези мисли се завръщат в мен”. Визуализирайте как светът
става един невероятен кръг от светлина. И така да бъде. >
Вие заслужавате любов
Ние не сме длъжни да вярваме във всичко. Това, от което имате

нужда, ще се появи на повърхността в съвършената последователност
пространство-време. Всеки от нас е способен да обича себе си все
повече. Всеки от нас заслужава да бъде обичан. Ние заслужаваме да
живеем добре, да бъдем здрави, да бъдем обичани и обичащи, да
просперираме, а малкото дете заслужава да порасне, за да има
прекрасен, прекрасен живот.
Виждайте себе си, обградени от обич. Виждайте се щастливи,
здрави и цялостни. Виждайте себе си и живота си такива, каквито
искате да бъдат. Представяйте си всичко в подробности. Бъдете със

съзнанието, че го заслужавате. Тогава вземете любовта от сърцето си
и я пуснете да потече, изпълвайки тялото ви с целителна енергия.
Нека вашата любов започне да прелива в стаята и около цялата
ви къща, докато се озовете сред един огромен кръг от любов.
Почувствайте как любовта циркулира, как излиза от вас и се завръща
във вас. Най-мощната целителна сила е любовта. Оставете я да
циркулира непрекъснато. Нека обикаля из цялото ви тяло. Вие сте
любовта. И така да бъде. >
Едно ново време
Визуализирайте една нова врата, която се отваря към десети-

летието на великото изцеление. Изцеление, което в миналото не сме
разбирали. Ние сме в процес на заучаване на невероятните способ-
ности, които носим в себе си. Учим се как да намираме досег до тези
части в себе си, които имат отговорите и са там, за да ни водят и
насочват по пътища, които са за наше висше благо.
Така че нека си представим как тази нова врата се разтваря
широко и ние минаваме през нея, за да открием изцеление под
множество различни форми. Защото изцелението означава различни
неща за различните хора. При мнозина от нас тялото се нуждае от
изцеление. Други имат нужда да бъде изцелено сърцето им, трети –
ума. Така че сме отворени и възприемчиви за това изцеление, което
всеки от нас индивидуално се нуждае. Ние разтваряме широко вратата
за личното си израстване и преминаваме през тази врата с чувството
за спокойствие. Това е само промяна. И така да бъде. >
Духът, който съм
Ние сме единствените, които могат да спасят света. Когато се

събираме заедно с обща кауза, ние откриваме отговорите. Трябва
винаги да помним, че има една част от нас, която е нещо много повече
от тялото, много повече от личността ни, много повече от нашите
болести, много повече от нашето минало. Има една част от нас, която
е нещо повече от нашите отношения с хората. Най-централното ядро в
нас е чист дух. Вечен. Винаги е бил и винаги ще бъде.
Ние сме тук, за да обичаме себе си. И за да се обичаме един
друг. По този път ние ще открием отговорите, за да можем да изцелим
себе си и планетата. Ние навлизаме в изключителни времена. Всички
неща се променят. Може дори да не знаем дълбочината на
проблемите. И все пак плуваме, колкото можем по-добре. И това също
ще отмине, и ние ще сме намерили разрешения.
Ние сме дух. И сме свободни. Ние се свързваме на духовно ниво,
защото знаем, че то не може никога да ни бъде отнето. А на нивото на
духа ние всички сме едно. Ние сме свободни. И така да бъде. >

Свят, който е безопасен
Може би ще поискате да хванете по една ръка от двете си

страни. Докоснахме се до много неща и всеки от нас е открил по нещо,
което има отношение към него. Говорихме за отрицателни и
положителни неща. Говорихме за страхове и отчаяния и колко се боим
понякога да отидем при някого и просто да му кажем „Здравей”.
Мнозина от нас все още не си вярват достатъчно, за да започнат да се
грижат за себе си. И се чувстваме загубени и самотни.
И все пак поработихме известно време над себе си и
забелязахме, че нашият живот се променя. Множество проблеми от
миналото вече не са проблеми. Тези неща не се променят за един ден,
но ако сме упорити и последователни, положителните неща ще станат.
Така че нека споделим енергията, която имаме, и любовта, която
имаме, с хората от двете ни страни. Съзнавайте, че когато даваме от
сърцето си, ние също получаваме от сърцата на другите. Нека отворим
сърцето си така, че да приемем всеки в пространството на любов,
подкрепа и грижа. Нека насочим тази любов към хората на улицата,
които нямат дом и нямат къде да отидат. Нека да споделим нашата
обич с хора, които са ядосани, уплашени или страдат. С всеки човек.
И с всички тези, настроени да отричат. С тези, които са на път да
напуснат планетата и с тези, които вече са я напуснали.
Нека споделим обичта си с всеки човек, независимо дали ще я
приеме или не. Ние не можем да се почувстваме засегнати, ако обичта
ни бъде отхвърлена. Нека приемем цялата планета в сърцето си,
животните, рибите, птиците, растенията и всички хора. Всички хора,
на които сме ядосани или от които сме разочаровани. С тези, които не
живеят по нашия начин и с тези, които дават израз на тъй нареченото
зло. Нека приемем и тях в сърцето си. Така, като бъдат с чувството за
сигурност, те ще започнат да опознават кои са всъщност.
Представете си как по цялата планета блика мир. Бъдете със
съзнанието, че в момента вие допринасяте за този мир. Радвайте се на
способността си да правите нещо. Вие сте прекрасна личност.
Осъзнайте колко сте прекрасни. Осъзнайте, че това е истината за вас.
И така да бъде. >
Да обичаме всички части от себе си
Бих искала да се върнете назад до времето, когато сте били

петгодишни и да видите себе си колкото е възможно по-ясно.
Погледнете това малко дете и с разтворени обятия му кажете: „Аз съм
твоето бъдеще и дойдох, за да те обичам.” Прегърнете детето и го
доведете със себе си в настоящето. Сега застанете двамата пред
огледалото, за да можете да се вгледате с обич един в друг.
Виждате, че някои части от вас ги няма. Продължете още по-
назад във времето до момента, когато се раждате. Вие сте мокри и

усещате с телцето си студения въздух. Току що сте пристигнали от
трудно пътешествие. Светлините са толкова ярки, пъпната връв още е
свързана и вие изпитвате страх. Въпреки това вие сте готови да
започнете живота си на тази планета. Обичайте това новородено бебе.
Преминете към времето, когато тъкмо се учите да прохождате.
Изправяте се и падате, пак се изправяте и пак падате. Внезапно
правите първата си стъпка, а после още една и още една. Толкова се
гордеете със себе си. Обичайте това малко дете.
Преминете към първия си учебен ден. Вие не искате да се
разделяте с майка си. Но сте проявили храбростта да пристъпите
прага на нов период в живота си. Направили сте най-доброто, което
сте могли, в цялата тази ситуация. Обичайте това малко дете.
Сега сте на десет година Спомнете си какво е ставало. Може да е
било прекрасно или ужасно. Правили сте всичко, каквото можете, за
да оцелеете. Обичайте това десетгодишно дете.
Продължете напред до времето, когато навлизате в пубертета.
Сигурно е било вълнуващо, защото най-после ставате голям. Може да
е било ужасно, защото над вас постоянно е бил оказван натиск да
изглеждате както трябва и да правите всичко, както трябва. Вие сте се
справяли с това по най-добрия начин, по който сте могли. Обичайте
този подрастващ човек.
Вече завършвате гимназия. Знаете повече от родителите си.
Вече сте готови да започнете живота си така, както сте искали. Вие
сте едновременно храбри и плахи. Обичайте този млад човек.
Сега си спомнете първия си работен ден. Първият път, когато сте
спечелили пари и сте били толкова горда Имали сте желание да
правите всичко добре. Предстояли са ви толкова неща да научите. Вие
сте правили винаги най-доброто, което сте знаела Обичайте този
човек.
Помислете си за някой друг крайъгълен камък в живота си. Брак.
Ваше собствено дете. Нов дом. Всичко това може да е било ужасен
опит или прекрасен опит. Но някак сте се справили. Оцелели сте по
най-добрия начин, по който сте могли. Обичайте този човек, който сте.
Сега доведете всички тези части от себе си тук и застанете пред
огледалото. Вгледайте се във всеки от тях с обич. Към вас се
приближава и още една част. Вашето бъдеще застава с разтворени
обятия и казва: „Аз съм тук, за да те обичам”. И така да бъде!
Чувствайте своята сила.
Чувствайте своята сила. Чувствайте силата на вашето дихание.
Чувствайте силата на своя звук. Чувствайте силата на своята любов.
Чувствайте силата на прошката. Чувствайте силата на волята си за
промяна. Чувствайте своята сила. Вие сте прекрасни. Вие сте божест-
вено, великолепно същество. Вие заслужавате всички блага, не само
някои, а всички блага. Чувствайте своята сила. Чувствайте се спокой-

но с нея, защото сте в безопасност. Приветствайте този нов ден с
разтворени обятия и любов. И така да бъде. >
Светлината дойде
Седнете срещу партньора си и вземете ръцете му в дланите си.

Погледнете се в очите. Вдишайте дълбоко и се освободете от всякакъв
страх, който може да изпитвате. Поемете отново дълбоко дъх, освобо-
дете се от всякаква критичност и си позволете да бъдете с другия
човек. Това, което виждате у него, е отражение на това, което е във
вас.
Всичко е наред. Ние всички сме едно. Дишаме един и същ
въздух. Пием една и съща вода. Храним се от плодовете на земята.
Имаме едни и същи желания и потребности. Ние всички искаме да
бъдем здрави. Всички искаме да обичаме и да бъдем обичани. Всички
искаме да живеем уютно, в мир и благоденствие. Всички искаме да
живеем живота си с чувство на удовлетворение.
Позволете си да погледнете този човек с обич и с готовност да
приемете обратно обич. Почувствайте се в безопасност. Докато
гледате партньора си, направете утвърждение, че е съвършено здрав.
Направете утвърждение, че се радва на отношения, изпълнени с обич,
така че където и да се намира, да бъде заобиколен от хора, които го
обичат. Направете утвърждение, че благоденства, така че да може да
живее спокойно. Направете утвърждение, че живее в уют и
безопасност и бъдете със съзнанието, че каквото давате, то ви се
връща многократно. И така правете утвърждения за най-доброто от
всяко нещо със съзнанието, че той го заслужава и визуализирайте как
той с желание го приема. И така да бъде.
'The Power Is Within You' by Louise I. Hay, 1991

Хей, Луиз - Силата е в теб

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Хей, Луиз - Силата е в теб

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ЛУИЗ ХЕЙ

Превод от английски: Нели Константинова

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 1

ЛУИЗ ХЕЙ (1926–2017) е водеща фигура в

Луиз Хей спечелва огромната си и заслужена популярност със

Луиз Хей пише за вашата душа – там, откъдето започва всяко

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 2

„Силата е в теб” от Луиз Хей е продължение на

С обич посвещавам тази книга на всички, които са

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 3

ПЪРВА ЧАСТ: Осъзнаване на себе си

ВТОРА ЧАСТ: Разтапяне на бариерите

ТРЕТА ЧАСТ: Да обичаме себе си

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: Прилагане на вътрешната ви мъдрост

ПЕТА ЧАСТ: Да се освободим от миналото

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 4

В тази книга има много информация. Не се чувствайте длъжни да

Аз не съм лечител. Никого не лекувам. Смятам идеите, които

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 5

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 6

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 7

Когато разширяваме мисленето и възгледите си, нашата обич

Колкото повече се свързвате със Силата в себе си, толкова по-

Кой сте вие? Защо сте тук? Какви са възгледите ви за живота? От

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 8

Чувство за отговорност или обвиняване

Убедена съм още, че със собствения си модел на мислене и

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 9

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 10

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 11

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 12

Мислите, които избираме да мислим, са инструментите, с които

Спомням си кога за първи път чух, че бих могла да променя

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 13

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 14

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 15

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 16

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 17

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 18

Всеки ден заявявайте пред себе си какво искате да постигнете в

Има закон за гравитацията, има и няколко други физически

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 19

Да променим вътрешния си диалог

Като малки твърде често сме приемали наставленията, отправяни

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 20

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 21

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 22

В светлината на това, за което говорех, искам да обсъдим силата

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 23

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 24

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 25

Имайте волята да направите първата стъпка, все едно колко

Сега, след като разбираме малко повече колко силни са мислите

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 26

Вие заслужавате добро

Помислете си за миг – какво точно искате истински в момента?

Ето някои добри мисли за начало:

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 27

Поръчване от космическата кухня

Когато кажете едно утвърждение за първи път, то може да не ви

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 28

Мислите, които мислим, се акумулират и без да съзнаваме,

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 29

Книгата е обработена от Д.К. за www.spiralata.net 30