You are on page 1of 2

Игри за превенция срещу агресията при децата:

„Приказката е най-достъпният учебник за живота, за човешките отношения и характери, за


доброто и злото. Ако натъпчем главата на детето с понятия за добро и зло, няма гаранция, че то
ще избере доброто. Ще разбере онова, което го заплени. Затова е важно кой герой ще го заплени в
детството… Дете, неориентирано в критериите за нравствено и безнравствено, е податливо на
негативното“ . (Кина Къдрева)

1./„Цветето на доброто“ – всяко дете разполага с цвете, трябва да го подари на някого и да


каже какво харесва в него. Всеки има право да получи само едно цвете – последните нямат
право на избор на дете, така че им се налага да търсят добро и в този, който не им е приятел.
Трябва само да открият това добро, защото то е у всеки. Дори това дете да не е негов добър
приятел, то притежава нещо хубаво, което трябва да бъде забелязано.
2./„Магическа пръчка“ – едно от децата държи малка пръчка, с която докосва друго дете и му
казва какво би искало да промени в себе си, за да му стане приятел.
3./„Книжки на приятелството“, в които децата рисуват себе си и приятелите си от групата, както
и запомнящи се мигове с тях. Въвеждат се ритуали за премахване на недопустимо поведение и
лоши навици, като разходка до „Дървото на проблемите“. Всичко започва с разказ , в който
героят вечер оставял на дървото пред дома си проблемите в работата, за да не притеснява
близките си с тях. Децата от групата пък могат да оставят обидните думи, ината, мрачното
настроение в чаша или торбичка „за лоши емоции”.
4./ „Добрата новина“ – по този начин стимулирахме децата да търсят доброто навсякъде около
себе си, във всяка ситуация. Така още в началото на деня „превключваме“ съзнанието си на
положителна вълна. Това постигаме и с кратка медитация, като настройваме децата да се
отпуснат и да визуализират като ги „пренасяме“ на различни интересни места.
5./„Минутата на благодарността“ – споделяне на кого и за какво могат да благодарят в края на
деня. Това ги учи на позитивизъм, заздравява приятелствата, стимулира всеки да покаже най-
доброто от себе си.
6./„Интервю“ – приготвят се картинки за децата, наполовина от техния брой. Всяка картинка се
разделя на две. Всички половинки се раздават на децата в групата. След това всяко дете
намира половинката на своята картинка и така децата се разделят по двойки. Във всяка двойка
едното дете е репортер и задава въпроси на другото, като се стреми да научи повече неща за
него. След това репортерът разказва за детето пред другите деца.
7./„Дорисувай картината“ – децата се разделят на групи по 4–5 деца. Дава им се блоков лист.
Задачата им е всеки да нарисува по един образ, като се редуват и поетапно допълват
картината. Учителят може да уточни темата (напр. „Добрата постъпка“, илюстрация на
приказка с добър герой).
8./„Мозъчна атака“ - „Какво би направил с най-добрия си приятел?“, „Какво би направил, ако
си директор на ДГ?“, „Как би разсмял другите?“. Резултатите се оформят като постер за
родителите.
9/„Довърши изречението“: – Влязох в детската градина весел, защото............................... –
Имам много (малко) приятели, защото............................. – Тъжен съм, когато.............................. –
Смея се с глас, когато........................., и т.н.
10./„Верижка“ – децата се разделят на групи по 3–4, след което теглят картинки. Всяка група
трябва да съчини текст от тези картинки с добра случка в него.
11./„Паспорт“ – оформен като малка книжка с 3–4 странички, в които децата записват името си,
рисуват своето семейство, любимо животно, любима храна, години и какъв иска да стане като
порасне. След това подаряват паспорта на своя най-добър приятел от групата.
12./ „Обущари”- Децата се подреждат в кръг около обръча и хвърлят в него една от пантофите
си. При команда „Тръгни” всички правят 1-2 крачки към обръча /без да влизат в него/. Всеки се
навежда и взема 1 случайна пантофка, която е най-близо до него/ детето трябва да не търси
своята пантофка, защото в този случай не би могло да участва в продължението на играта/.
После всеки обува избраната от него пантофка и след посочване или чрез броене се определя
първият играч, който тръгва да търси „другарчето” на различната пантофка. Когато намери
съответното „другарче”, чифтовете трябва да останат заедно, но без да се сливат. Децата се
хващат през кръста и продължават заедно да търсят пантофката „другарче” на второто дете,
като то става водач. Така всяко следващо се хваща най-отпред и повежда групата. Това
предполага, че ще настъпи хаос в редичката, но всичко това води до създаване на
положителни емоции и настроение у децата. За да си вземат обратно пантофките, при команда
„Събуй” децата събуват чуждата и я разменят със своята. Играта може да се повтори , като този
път се хвърли другата пантофка.
13./ „Приказки” - Децата са разделени на отбори като всеки отбор получава картинки от
популярна приказка. Например една двойка получава 4 картинки от приказката „Червената
шапчица” или „Снежанка”, които трябва да бъдат подредени. След което трябва всеки отбор да
разкаже приказката различно, изигравайки героите като позитивни.Целта е децата да работят
заедно и да изиграят например- Вълкът да помогне на Червената шапчица, а Мащехата да бъде
добра със Снежанка. Важно е да се стимулират децата към креативност и експериментиране.

14./ „Големият страх” - На листче всяко дете рисува или написва /ако не може да се нарисува/
своя най-голям страх или тревога / с един образ или с една дума, например- змия, море,
батко,земетресение и др./. Сгъват се и се събират в кутията, след което се размесват. Всеки
играч взема по едно от разбърканите листчета и назовава на глас пред останалите това, което е
нарисувано или написано./Никой не знае кой лист на кого принадлежи/. Накрая всички
едновременно смачкват листчето, което държат. Хвърлят го зад себе си, като в същото време
извикват: „Стра-а-ах!” /изхвърлят неприятностите назад/.

15./ „Чувства” - На децата се показват снимки или картинки с деца и хора, които са в различни
негативни или позитивни емоционални състояния /радост, гняв, тъга, болка и т.н./. Всяко дете
трябва да помисли и да създаде кратко разказче за детето или човека от снимката
/картинката/. Разказчето трябва да разкрива какво преживява героят. Когато дадено дете
разкаже своята идея за случка с героя от снимката, учителката го пита:
-Какво би направил ти, ако беше там при това дете или човек?;
-Кога най-често изпитваш това чувство?;
-Как се справяш с него/ ако е негативно/?;
-Какво правиш, за да го преживяваш по-често/ако е положително/?

16./ „Почувствай другия” - Всички участници сядат един зад друг в затворен кръг и започват да
изпълняват подадените инструкции. Учителката им задава следните указания: потупване по
гърба на другарчето пред тях, погалване, пощипване, погъделичкване и т.н. , като всяко дете
усеща върху себе си това, което прави на гръбчето на другарчето пред себе си.Играта
завършва с групова прегръдка.

В допълнение: В работата си може да включим и родителите като изработим постер за тях –


„Семейното огледало“, който да обновяваме със статии за възпитанието на децата, мъдри
мисли, картинки, хумор за деца и родители.

Задачи: 1. Родители, учители и деца да противостоим на агресията чрез силата на доброто;


2. Превенция на агресията чрез творчество;
3. Активно включване на родителите в социалните изяви на децата им.

You might also like