Value Crossroads

See
discussions, stats, and author profiles for this publication at: https://www.researchgate.net/publication/321275392
Българинът на ценностен кръстопът
Book · November 2017
CITATIONS
1 author:
Magdalena Garvanova
University of Library Studies and Information Technologies
79 PUBLICATIONS 25 CITATIONS
SEE PROFILE
Some of the authors of this publication are also working on these related projects:
Study of Gender-Role Stereotypes and Attitudes Towards Leadership in Youth View project
The Bulgarian Adaptation of VSM 2013 View project
All content following this page was uploaded by Magdalena Garvanova on 24 November 2017.
The user has requested enhancement of the downloaded file.

Доц. д-р Магдалена Гарванова e родена в гр. Ста-
БЪЛГАРИНЪТ
ра Загора, където завършва Математическа гим-
назия (1995). Придобива две висши образования
Магдалена Гарванова • БЪЛГАРИНЪТ НА ЦЕННОСТЕН КРЪСТОПЪТ

със степен „магистър по социология” (2000) и „ба-
НА
калавър по психология” (2002) от СУ „Св. Климент
Охридски”, след което успешно защитава докто-
рантура в Института по психология – БАН (2008).
ЦЕННОСТЕН КРЪСТОПЪТ
В периода 2008-2013 г. работи като старши ана-
лизатор в международни маркетингови проекти
във фирма cQuest Research & Consulting. Препо-
давател е в Университета по библиотекознание и
информационни технологии от 2013 г. Хабилити-
ра се в същия университет през 2016 г. Автор е на над 80 научни публика-
Магдалена Гарванова
ции на български, руски и английски език, между които 3 монографии и 4
учебника. Научните й интереси са в областта на психология на личността
и развитието, социална психология и статистическа обработка на данни.
Носител е на наградата на ВАК, СУБ и ФНТС за високи научни постиже-
ния на докторанти в социалните науки (2009). Има награди от конкурси за
поезия. Омъжена е, с две деца. В свободното си време обича да пътува в
страната и чужбина.
МАГДАЛЕНА ГАРВАНОВА
БЪЛГАРИНЪТ
НА ЦЕННОСТЕН КРЪСТОПЪТ
СОФИЯ
ИЗДАТЕЛСТВО „ЗА БУКВИТЕ – О ПИСМЕНЕХЬ”
2017
Монографията се издава в рамките на НИП-2017-02 на УниБИТ по
Наредба № 3 на МОН.
Всички права са запазени. Никоя част от тази книга не може да

бъде използвана с цел разпространение или да се възпроизвежда с
каквито и да било средства (графични, електронни или механични,
включително фотокопиране, заснемане, запис на лента или всяка дру-
га система за съхранение и извличане на информация) без предвари-
телното разрешение в писмена форма на издателя и автора, освен в
случаите на цитиране на отделни части в критични материали и/или
рецензии.
© Магдалена Златкова Гарванова, автор, 2017

© „За буквите – О писменехь”, издателство, 2017
ISBN 978-619-185-289-5
София, 2017
MAGDALENA GARVANOVA
BULGARIAN
AT A VALUE CROSSROADS
SOFIA
“ZA BUKVITE – O PISMENEH” PUBLISHING HOUSE
2017
This monograph is published with the financial support of NIP-2017-02
project of the University of Library Studies and Information Technologies
by Decree № 3 of the Ministry of Education and Science, Bulgaria.
All rights reserved. No part of this book can be used for distribution or rep-
licated with any means (graphical, electronic or mechanical, including
photocopying, filming, tape recording, or any other storage and retrieval
system) without the prior written permission of the publisher and the au-
thor except in cases of citation of individual parts in critical materials
and/or reviews.
© Magdalena Zlatkova Garvanova, author, 2017

© "Za bukvite – О pismeneh", Publishing house, 2017
ISBN 978-619-185-289-5
Sofia, 2017
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР........................................................................................................... 7
ГЛАВА І. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОДХОДИ
ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЦЕННОСТИТЕ ................................................................. 9
1.1. Изследване на ценностите в съвременната психология ......................... 10
1.1.1. Структурно-енергетичен подход................................................................11
1.1.2. Структурно-съдържателен подход............................................................16
1.1.3. Енергетично-съдържателен (диалектичен) подход ...........................36
ГЛАВА ІІ. ЦЕННОСТНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН МОДЕЛ .... 41
2.1. Динамика в българския културен ценностен
модел в условията на преход ...................................................................................... 42
2.2. Съвременният български културен ценностен модел –
състояние и тенденции ................................................................................................. 56
2.3. Културни предпоставки на лидерството в България........................................ 64
ГЛАВА ІIІ. ЦЕННОСТИТЕ – ПРЕДИКТОР НА УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА
ОТ ЖИВОТА В БЪЛГАРИЯ.................................................................................. 75
3.1. Ценности и удовлетвореност от живота ......................................................... 76
3.2. Индивидуални, личностни и културални предиктори на
удовлетвореността от живота в България ............................................................. 94
ГЛАВА ІV. ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТРАТЕГИИ НА БЪЛГАРСКИ ЮНОШИ .........111
4.1. Образователни стратегии на ученици от 9-12 клас ..................................112
4.2. Динамика на образователните нагласи на юноши
в горна училищна възраст..........................................................................................121
ГЛАВА V. ЦЕННОСТНИ ОРИЕНТАЦИИ НА БЪЛГАРСКИ МЛАДЕЖИ ..........129
5.1. Ценностни асоциации при български студенти.........................................130
5.2. Изменения в основните индивидуални ценности при български
студенти във възникваща зрелост – 18-29 г. ......................................................139
5.3. Изследване на полово-ролеви стереотипи при български студенти ......158
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ...................................................................................................173
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА............................................................................175
РЕЦЕНЗИЯ..........................................................................................................199
SUMMARY ..........................................................................................................207
5
CONTENTS
FOREWORD ............................................................................................................ 7
CHAPTER І. PSYCHOLOGICAL APPROACHES TO THE STUDY OF VALUES ........ 9
1.1. Study of Values in Contemporary Psychology .....................................................10
1.1.1. Structural-Power Approach..............................................................................11
1.1.2. Structural-Content Approach ..........................................................................16
1.1.3. Power-Content (Dialectical) Approach.........................................................36
CHAPTER ІІ. VALUE ASPECTS OF THE BULGARIAN CULTURAL MODEL.......... 41
2.1. Dynamics of the Bulgarian Cultural Value Model in the
Transition Period ....................................................................................................................42
2.2. The Contemporary Bulgarian Cultural Value Model – State and Trends ....56
2.3. Cultural Prerequisites of the Leadership in Bulgaria..........................................64
CHAPTER ІІІ. VALUES: A PREDICTOR OF SATISFACTION WITH LIFE
IN BULGARIA........................................................................................................ 75
3.1. Values and Satisfaction with Life ..............................................................................76
3.2. Individual, Personal, and Cultural Predictors of Satisfaction with Life
in Bulgaria.................................................................................................................................94
CHAPTER IV. EDUCATIONAL STRATEGIES OF BULGARIAN ADOLESCENTS......111
4.1. Educational Strategies of Pupils from the Grades 9-12.................................. 112
4.2. Dynamics of Educational Attitudes of Adolescents in Upper School Age ...... 121
CHAPTER V. VALUE ORIENTATIONS OF BULGARIAN YOUTHS......................129
5.1. Value Associations at Bulgarian Students........................................................... 130
5.2. Changes of the Basic Individual Values at Bulgarian Students
in Emerging Adulthood – 18-29 Years......................................................................... 139
5.3. A Study on Gender Stereotypes among Bulgarian Students....................... 158
CONCLUSION .....................................................................................................173
REFERENCES.......................................................................................................175
REVIEW ...............................................................................................................199
SUMMARY ..........................................................................................................207
6
ПРЕДГОВОР
Ценностите отразяват нравствените представи за доброто и зло-
то, истината и неистината, правилното и неправилното, справедливо-
то и несправедливото, желаното и желателното и т.н. в нашия личен и
социален живот. Те са свързани със самооценката и оценката, която
даваме за себе си и за хората, с които общуваме. Ценностите стоят зад
мотивите, целите и жизнените приоритети, които преследваме, и
средствата, стратегиите и поведенческите модели, които прилагаме. С
други думи, ценностите служат като пътеводна светлина в нашия жи-
тейски лабиринт и ни ориентират в жизнените траектории на другите.
Настоящата монография „Българинът на ценностен кръстопът” е
опит да се очертае общочовешката и социалната значимост на тази
проблематика.
В съвременния „разомагьосан” динамичен свят на паднали куми-
ри и новоиздигнати истини е много трудно и почти невъзможно да се
даде пълен и еднозначен отговор на въпроса: „Каква е ценностната ни
система?”, т.е. „Защо сме такива?” Причината за това е фактът, че цен-
ностните ориентации носят противоречивия контекст на миналото,
сложния кризисен заряд на настоящето и неизвестния тревожен ра-
курс на бъдещето. С особена острота и конфликтност се пресичат и
наслагват стари материалистични, колективистични и нови постмате-
риалистични, индивидуалистични ценности, продукт на различни ис-
торически реалности. Следователно, ценностната система на съвре-
менния българин е вътрешно противоречива и в процес на реоргани-
зация. Предлаганата разработка ще се опита да разкрие повече за те-
зи тенденции.
Би било твърде идеалистично, ако някой твърди, че знанието за
нашите ценности – било то във вътрешнонационален, общоевропейс-
ки или световен аспект – може да подобри финансовото състояние на
държавата, да намали бедността и безработицата, да ограничи емиг-
рацията и криминалните деяния и да направи нашите сънародници
по-щастливи, по-толерантни, по-успешни и дори по-здрави. Знанието
за нашите ценности по-скоро дава възможност за себепознание, про-
мяна и израстване, т.e. очертава нови хоризонти за развитие. Тази
книга цели да провокира интереса към подобна проблематика от
7
БЪЛГАРИНЪТ НА ЦЕННОСТЕН КРЪСТОПЪТ • BULGARIAN AT A VALUE CROSSROADS
гледна точка на ценностната система на съвременния българин.

Накрая бих искала да изкажа своите благодарности на съпруга
ми проф. д.н. Иван Гарванов – УниБИТ за безрезервната подкрепа и
опора в трудните моменти, на проф. д.н. Николай Палашев – УниБИТ
за творческата свобода и на проф. д-р Красимира Байчинска – ИИНЧ-
БАН за това, че ми „завеща” темата за ценностите.
8
ГЛАВА І.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОДХОДИ
ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЦЕННОСТИТЕ
9
1.1. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЦЕННОСТИТЕ В

СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ
Понятията „ценност”, „ценностна система” и „ценностна ориен-
тация” са гранични, тъй като присъстват в предметната област на
различни социални и хуманитарни науки – психология, социология,
културология, политология, философия, антропология и др. От една
страна, ценностите функционират като обективни норми и регула-
тори на социалното поведение, а от друга, са субективни концеп-
ции за нещо желано от индивида или групата. Затова структурният
и функционален анализ на ценностите се прави както на макро- или
социокултурно равнище, така и на микро- или индивидуално-
психично равнище. Поради интердисциплинарния си характер и
двойствен произход ценностите се разглеждат в контекста на раз-
лични категориални системи.
Психологическите теории интерпретират ценностите като чер-
ти, мотиви, нагласи, жизнени цели, каузални атрибуции, убеждения,
очаквания, намерения, модели на поведение, насоченост на инте-
ресите и желанията и т.н. Например, някои автори считат, че цен-
ностите на личността са общи нагласи (Ядов, 1979). За други те от-
разяват валентността на обектите (Campbell, 1963), насочват към
ползата или важността на последствията от дейността (Becker &
McClintock, 1967; Elizur, 1984), свързват се с потребностите и инте-
ресите на индивида и обществото (Здравомыслов, 1986), дефинират
се като абстрактни оценъчни стандарти или убеждения, които оп-
ределят желаните цели и начините за тяхното постигане (Olson &
Zanna, 1993; Feather, 1994), отнасят се към системата от персонални
значения, която включва целите в живота и формирането на иден-
тичността (Oles & Hermans, 2003) и т.н.
Олпорт, Върнън и Линдзи разглеждат ценностите като определен
критерий за типология на личността. Те конструират през 30-те годи-
ни на XX век една от първите психологически скàли за тяхното измер-
ване. Авторите интерпретират ценностите повече като интереси или
мотиви, отколкото като желани цели. Възприемат концепцията на
Спренгър, че съществуват определени типове хора, които могат да
бъдат идентифицирани посредством установяване на доминиращите
интереси (Spranger, 1919, цит. по Hermans & Oles, 1993). Скàлата из-
мерва шест основни типа ценности или интереси: теоретически, ико-
10
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОДХОДИ ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЦЕННОСТИТЕ
номически, естетически, социални, политически и религиозни (Allport,

Vernon, & Lindzey, 1960).
Терминологичното разнообразие, често в рамките и на една на-
учна дисциплина, показва липса на консенсус относно същността и
функциите на ценностите. Някои автори дори поставят под съмнение
онтологията на тези психични структури. Така например, за Скинър с
това понятие се означава ментална цялост, която в действителност не
съществува (Skinner, 1971), а Епщейн смята, че понятието „ценност”
дублира понятието „мотив” (Epstein, 1989). На крайната позиция заста-
ват изследователи като Морис, които имат пределно широко, фило-
софско разбиране за ценностите като „отразяващи начина на живот на
хората” (Morris, 1956).
1.1.1. Структурно-енергетичен подход

Началото на съвременната концептуализация и измерване на цен-
ностите в психологията поставя Милтън Рокич, който пръв защитава
правото им на автономно съществуване и ги разграничава от нагласите.
Неговият подход към структурата на ценностната система може да бъде
определен като структурно-енергетичен (Байчинска, 1994).
Природата на човешките ценности – М. Рокич
Според Рокич ценностите са трайни убеждения за предпочитани
начини на поведение или крайни цели. Ценностите и нагласите са пси-
хични детерминанти, които регулират социалното поведение на хора-
та, но между двете понятия не трябва да се поставя знак за равенство
(Rokeach, 1973). Американският психолог визира разбирането на
Фишбайн и Айзен, че нагласите са вид интенционално състояние, на-
сочено към конкретен обект или ситуация (Fishbein & Ajzen, 1975). За
разлика от тях ценностите са по-абстрактни, но и по-съществени в жи-
вота на индивидите. Те имат определено съдържание (характеристи-
ки); притежават интензивност (колко силно се предпочитат пред дру-
ги ценности); разкриват социалната желателност или норматив-
ност на нещата (как трябва да се действа); тясно свързани са с Аз-
концепцията и чувството за идентичност (централност за личност-
та) (Rokeach, 1973).
Рокич определя два типа ценности: терминални и инструментал-
ни. Терминалните ценности представляват предпочитани крайни це-
ли на съществуването. В тази категория влизат такива ценности като
11
свобода, равенство, мир и др. Инструменталните ценности се отна-

сят до идеални стандарти за начините на поведение като например:
честен, амбициозен, отговорен и др. Терминалните ценности се обо-
собяват в две подгрупи – социални и личностни. Инструменталните
ценности също се разделят на две: морални и ценности за компетент-
ност (Rokeach, 1973).
Той е един от първите изследователи, който разглежда струк-
турата на ценностната система именно като система от свързани
помежду си ценности и поставя този проблем в теоретичен и мето-
дичен план. Конструираният от него метод (Rokeach Value Survey) се
състои от два набора ценности: 18 терминални и 18 инструментал-
ни, предложени в азбучен ред. Изследваното лице трябва да под-
реди обектите и в двата списъка, като започне от най-важните за
него и стигне до най-маловажните. На всяка ценност се приписва
съответен ранг, като ранг 1 означава, че това е най-значимата, а
ранг 18 – най-незначимата за даден човек ценност. Според Рокич
ценностният избор е по-скоро резултат от процес на ранжиране,
отколкото на скалиране. Само по този начин всяка ценност се оце-
нява не сама за себе си, а в съотношение с другите ценности, т.е.
като единица от едно взаимосвързано цяло. При това ценностният
избор се извършва на основата на единен критерий и това е крите-
рият на значимостта от по-ценни към по-малко ценни обекти
(Rokeach, 1973; Rokeach & Ball-Rokeach, 1989). Подобен подход към
ценностната система може да бъде наречен структурно-
енергетичен, защото ценностната йерархия (структура) се разглеж-
да като резултат от количествените съотношения между интензите-
та на отделните ценности, свързани в система (Байчинска, 1994).
Най-същественият въпрос, на който американският изследовател
се опитва да отговори, е как всъщност се променя ценностната систе-
ма, след като традиционно ценностите се разглеждат като най-
устойчивата психична структура. Рокич допуска, че базисните инди-
видуални ценности чрез процеса на социализация се формират през
детството (юношеството) и трудно търпят по-нататъшни изменения
през периода на зрелостта. Въпросът, който повдига, е как въпреки
относителната си стабилност ценностите могат да се променят, а от-
там и нагласите и съответстващото им социално поведение (Rokeach,
1973). За целта е необходимо човек да осъзнае обективно съществу-
12
ващите противоречия между определени ценности, т.е. да бъде пос-

тавен в състояние на себеконфронтация, за да настъпят промени в
йерархичните места на тези ценности. Бол-Рокич, Рокич и Грубе про-
веждат серия от т.нар. себеконфронтиращи експерименти (self-
confrontative experiments), с които доказват възможностите за мани-
пулиране на ранга на ценностите чрез средствата за масова комуни-
кация (Ball-Rokeach, Rokeach, & Grube, 1984).
Рокич смята, че основният мотивационен процес, който води
до ценностна промяна или стабилност, е чувството на неудовлет-
вореност или удовлетвореност от себе си. Ценностна промяна е
налице, когато осъзнаването на несъгласуваността между две цен-
ности провокира неудовлетвореността на личността от себе си ка-
то морално и компетентно човешко същество. Когнитивната реор-
ганизация настъпва с цел да се редуцира или елиминира това чувс-
тво и да се съхрани себеуважението на индивида. И обратно, цен-
ностната стабилност е резултат от преживяването на удовлетворе-
ност от себе си и следователно от потвърждението за когнитивната
съгласуваност на системата от убеждения на личността (Rokeach,
1973; Rokeach & Ball-Rokeach, 1989). Следователно, докато структу-
рата на ценностната система се представя като следствие от нера-
венството в значимостта на ценностните обекти, нейното измене-
ние се разглежда като стремеж към постигане на когнитивен ба-
ланс (Байчинска, 1994).
Културната промяна – Р. Инглехарт
Друг автор, който изследва трансформацията на ценностите през
последните три десетилетия, но в световен мащаб, е американският
социолог Роналд Инглехарт. За разлика от Рокич, обаче, той не анали-
зира механизмите на промяна в личностната ценностна система по-
ради нейната относителна устойчивост през зрелостта, а проследява
икономическото и технологичното развитие на обществата, както и
процеса на модернизация и демократизация чрез две ключови бипо-
лярни дименсии на културата – оцеляване срещу себеизразяване
(survival/self-expression) и традиционен срещу светско-рационален
авторитет (traditional/secular-rational authority).
Централен компонент на първото измерение е алтернативата
материални–постматериални ценности. Материалистичните об-
щества акцентират върху потребността от оцеляване, физическо съх-
13
раняване, сигурност и материално благополучие, а в постматериалис-

тичните се наблюдава нарастващ стремеж към самостоятелност, себе-
изразяване, постигане на благополучие, доверие и толерантност в
междуличностното общуване, групова принадлежност, подобряване
качеството на живота и опазване на околната среда (Инглехарт, 1992;
Inglehart, 1990, 1997, 2000; Inglehart & Baker, 2000).
Втората дименсия за измерване на кроскултурното многооб-
разие изразява отношението към авторитета. В традиционните об-
щества силно присъстват духовните и религиозните вярвания, до-
минират убежденията за водещата роля на мъжа в икономическия
и политическия живот и съществува относително слаба толерант-
ност към абортите и разводите. Секуларистичните социуми имат
противоположни характеристики (Inglehart, 1997, 2000; Inglehart &
Baker, 2000).
На базата на сравнителен анализ на данни от национални предс-
тавителни проучвания, събрани чрез 3 етапа на World Values Survey
(WVS: 1981-1982 г.; 1990-1991 г. и 1995-1998 г.) Инглехарт и Бейкър ус-
тановяват, че в глобален аспект се извършва културна промяна към
увеличаване значимостта на ценностите на рационалността, толеран-
тността, доверието и участието на гражданите във вземането на ре-
шения в политическия и икономическия живот. Едновременно с това
се запазва относителната важност на някои традиционни ценности
като религиозните, например, и то в редица икономически развити
общества. В посткомунистическите държави дори се отчита нараства-
не на религиозните и на духовните убеждения. Това, според тези ав-
тори, налага частична ревизия на модернизационната теория (Ingle-
hart & Baker, 2000).
Aнализите на Инглехарт и Велзел на базата на по-нови данни от
WVS в периода 2005-2007 г. показват, че процесът на модернизация,
който се свързва с устойчивото икономическо и технологично разви-
тие, води до трайни промени в масовите нагласи, които подкрепят
ценностите на гражданското общество, равенството между половете
и демократичните институции (Inglehart & Welzel, 2010). Причината за
това е, че модернизацията увеличава образователното равнище на
широки слоеве от населението, води до икономическа сигурност и
повсеместно разпространение на ценностите на себеизразяването
(Inglehart & Welzel, 2009, 2010).
14
Фиг. 1. Разположение на 53 държави върху глобалната културна кар-

та през 2005-2007 г. (цит. по Inglehart & Welzel, 2010)
На фиг. 1 се вижда, че в повечето бивши комунистически страни, в
това число и в България, преобладават светско-рационалните и мате-
риалните ценности. Характерното за тези нации е ниската степен на
икономическо благополучие, демократично устройство и удовлетво-
реност от живота (Inglehart et al., 2008). Богатите държави имат високи
стойности по двете дименсии и се разполагат в горния десен квадрант
на графиката (Протестантска Европа), а бедните страни се позициони-
рат в долната лява зона, където доминират традиционните ценности и
ценностите на оцеляването (Южна Азия, Африка и ислямските култури).
Емпиричните факти също така подкрепят становището на Вебер, че ре-
15
лигиозните ценности оставят траен отпечатък в съвременните общест-

ва (Вебер, 1993) особено в Католическа Европа, англоговорящите стра-
ни, Латинска Америка и Субсахарска Африка (Inglehart & Welzel, 2010).
Различна постановка на проблема за организацията на ценностите и
тяхната трансформация предлага т.нар. структурно-съдържателен под-
ход (Байчинска, 1994).
1.1.2. Структурно-съдържателен подход

Този подход акцентира най-вече върху универсалните измере-
ния (дименсии), чрез които отделните култури могат да бъдат сравне-
ни и подредени по интензитета на тези характеристики. Това обаче не
изключва гледната точка на културния релативизъм, защото чрез пос-
тигане на една общокултурна компетентност се оценява уникалността
и многообразието на социокултурните явления (Shweder & Sullivan,
1993). Началото на системни усилия в търсене на универсални цен-
ностни измерения на културата поставя Хеерт Хофстеде.
Шест-дименсионален модел на националните култури –
Х. Хофстеде
През 70-те години на XX век холандският учен провежда мащабни
кроскултурни изследвания, в които се включват общо 50 държави и 3
региона от петте континента на света. Анкетирани са над 100 000 слу-
жители, работещи в клоновете на IBM. Държавите от Източния блок не
са изследвани (с изключение на бивша Югославия) поради липса на
филиали на тази транснационална корпорация на тяхна територия
(Хофстеде, 2001).
Хофстеде дефинира културата като колективни умствени прог-
рами или софтуер на ума, по които членовете на отделните групи се
различават помежду си. При това се подчертава, че културата е отли-
чителна особеност на общността (колективната идентичност), а не на
индивида (Hofstede, 1980; Хофстеде, 2001). Ценностите са от особен
интерес, защото представляват ядрото на културата. Под ценности
Хофстеде разбира общата склонност да се предпочита определено
състояние на нещата пред друго. Ценностите се усвояват до 10-
годишна възраст и трудно се променят, защото много от тях функцио-
нират подсъзнателно като безусловни рефлекси. Те са взаимосвърза-
ни, притежават определен интензитет и формират ценностни системи
или йерархии. Холандският автор разделя ценностите на 3 типа: цен-
16
ности по отношение на другите хора, ценности по отношение на

обектите и явленията и ценности по отношение на вътрешното ни
Аз и Бога (Hofstede, 1980). От своя страна, символите, героите и ритуа-
лите изграждат периферните равнища на културата и се определят
като практики. В хода на социалната еволюция те се променят сравни-
телно лесно (Hofstede, 1980; Хофстеде, 2001).
В резултат на междукултурните сравнения на ценностите и кул-
турните практики той установява с помощта на факторен анализ 5 ба-
зисни, континуумни дименсии на националните култури: 1) дистанция
от властта; 2) индивидуализъм–колективизъм; 3) мъжественост–жен-
ственост; 4) избягване на несигурността и 5) дългосрочна–кратко-
срочна ориентация (Хофстеде, 2001).
Дистанцията от властта може да бъде определена като сте-
пента, в която по-слабите членове в една държава очакват и приемат,
че властта в институциите и организациите е неравномерно разпре-
делена (Hofstede, 1980; Хофстеде, 2001). При култури с голямо власто-
во разстояние има силна потребност от зависимост, йерархия и прие-
мане на неравенството, властимащите се оценяват като привилегиро-
вани и недостъпни, а социалната промяна настъпва чрез революция.
При държави с нисък индекс на властово разстояние характеристики-
те са противоположни (Хофстеде, Пидърсън, Хофстеде, 2003).
Една от основните дименсии, чрез която се диференцират култури-
те, е индивидуализъм–колективизъм – открита за първи път в кроскул-
турните анализи на Хофстеде. Тя описва взаимоотношенията между ин-
дивида и групата или общността. В индивидуалистичните общества ин-
тересите на индивида и „Его” идентичността доминират над интересите
на групата, към която принадлежи („Ние” групата или вътрешната група –
in-group). От личността се очаква да разгърне своята уникалност, като се
стреми към индивидуален успех, себереализация и себеуважение. Про-
тивоположно на тези ценностни ориентации, в колективистичните кул-
тури интересите на групата и чувството за групова принадлежност имат
надмощие над тези на индивида (Hofstede, 1980; Хофстеде, 2001).
Третата дименсия, по която националните култури се различават,
е мъжественост–женственост. Въведеният от Хофстеде индекс на
мъжествеността диференцира обществата по преобладаващата цен-
ностна ориентация на „мъжествени” – напористи, състезателни, насо-
чени към постижения и материален успех и „женствени” – по-скромни,
нежни и загрижени за качеството на живота. Културите, които се ока-
чествяват като мъжествени, се характеризират с ясна диференциация
17
на социо-половите роли. Обратно, в женствените култури половите и

социалните роли се застъпват – и мъжете, и жените могат да бъдат ам-
бициозни или скромни, съревнователни или грижовни (Hofstede,
1980; Хофстеде, 2001).
Избягване на несигурността (от силно до слабо) е четвъртата
дименсия в теоретичния модел на Хофстеде. Тя се определя като сте-
пента, до която членовете на една култура се чувстват застрашени от
несигурни и непознати ситуации. В култури със силно избягване на
неопределеността има високо равнище на стрес и тревожност, пот-
ребност от закони и правила и по-свободно изразяване на емоциите.
В държави с висока толерантност към неопределеността тези харак-
теристики са противоположни (Хофстеде, Пидърсън, Хофстеде, 2003).
Петата дименсия дългосрочна срещу краткосрочна ориентация
отразява отношението към времето. Хофстеде я обособява значител-
но по-късно в резултат от кроскултурните сравнения на източния и
западния модел на мислене, проведени през 80-те години на XX век от
Бонд (Bond, 1988). Ценностите на единия полюс са насочени в по-голя-
ма степен към бъдещето, те са по-динамични и с дългосрочна ориен-
тация и са водещи за азиатските култури. Ценностите на противопо-
ложния полюс са насочени най-вече към миналото и настоящето, те са
по-статични и с краткосрочна ориентация, типична за обществата от
западен тип (Хофстеде, 2001).
В резултат на сътрудничеството си с българския изследовател
Михаил Минков, Хофстеде приема неговото предложение на базата
на анализ на данни от WVS и въвежда нова, шеста дименсия на нацио-
налните култури – индулгенция срещу ограничение (Indulgence vs.
Restraint). Индулгенцията означава едно общество да толерира отно-
сително свободното задоволяване на основни и естествени човешки
потребности, свързани с радост от живота, забавлениe и доставяне на
удоволствие. И обратно, „ограничаващо” e онова общество, което по-
тиска и регулира задоволяването на подобни нужди с помощта на
строги социални правила и норми (Hofstede, Hofstede, & Minkov, 2010;
Hofstede & Minkov, 2013).
В резюме може да се каже, че Хофстеде прави съдържателен ана-
лиз на културните ценности. Идеята отделните култури да бъдат опи-
сани и диференцирани по определен набор от категории не е нова, но
емпиричната проверка и верификация на дименсиите се прави за
пръв път от Хофстеде и то по нова методологична парадигма (Паспа-
ланова, 1999).
18
Културните синдроми – Х. Триандис

Нова насока в изследванията на конструктите индивидуали-
зъм/колективизъм предлагат теоретичните и емпиричните анализи на
американския психолог Хари Триандис. Той въвежда понятието „кул-
турни синдроми”, което интерпретира като дименсии на културните
вариации (Triandis, 1996; Triandis & Suh, 2002). Културният синдром се
дефинира като модел на споделени нагласи, убеждения, норми, соци-
ални роли, Аз-концепции и ценности, организирани около една тема,
която може да бъде идентифицирана от хора, говорещи един език и
живеещи в един и същи исторически период и географски регион
(Triandis, 1996; Триандис, 1996).
Триандис определя четири универсални културни синдрома, ко-
ито се откриват във всички култури: културна комплексност; културен
натиск (cultural tightness); индивидуализъм и колективизъм (Triandis,
1994; Triandis & Suh, 2002). Последните два синдрома са най-важните
модели на социални отношения в едно общество.
С термина „културна комплексност” се означава степента на
сложност и диференцираност, до която е достигнало обществото в
своето развитие. Показател за това са главно броят на вътрешните
групи (in-groups) и връзките на отделния индивид с тях. Съществува
корелация между този културен синдром и измерението индивидуа-
лизъм–колективизъм. Във високо развитите и сложни индустриални
общества се увеличава броят на вътрешните групи (семейство, прия-
тели), но човек не се чувства силно обвързан с тях за разлика от по-
слабо развитите и не толкова комплексни култури, където има силна
емоционална обвързаност и идентификация със собствената група.
Същевременно обаче контактите между представители на външните
групи (out-groups) са по-интензивни в индивидуалистичните, отколко-
то в колективистичните общества (Triandis, 1994, 1996).
„Културният натиск” е синдром, който показва действието на
социалните норми и силата на наказанието, когато те бъдат нарушени.
Съществуват по-рестриктивни култури с ясно определени многоб-
ройни правила. Дори и най-малките отклонения от тях се критикуват
и наказват. Такива култури са по-хомогенни, колективистични и се
срещат в райони със селскостопански поминък. Обратно, либерални-
те култури имат по-малко на брой социални норми и санкционират
само значителните отклонения от тях. Такъв тип култури са характер-
ни за индивидуалистичните, високо урбанизирани общества. Те са хе-
19
терогенни поради присъствието на конфликтуващи или слабо функ-

циониращи норми (Triandis, 1994, 1996).
В съдържателен аспект индивидуализмът предполага емоцио-
нална независимост от вътрешните групи, поставяне на ударението
върху собствените сили, самостоятелно справяне с проблемите, стре-
меж към съревнование и лични постижения, хедонизъм и удоволст-
вия. Личните интереси се поставят над интересите на групата или об-
щността. В индивидуалистичните общества се наблюдава явлението
кръгов културен синдром – културното развитие на тези социуми мо-
же да се разглежда едновременно като предпоставка и резултат на
индивидуализма (Triandis, McCusker, & Hui, 1990).
Колективизмът, от своя страна, има други съдържателни измере-
ния. В този тип култури целите и благополучието на индивида се под-
чиняват на тези на групата. Основните ценности са: сигурност, дълг,
вътрешногрупова хармония, йерархия, сътрудничество и емоционална
зависимост (Triandis, 1996; Триандис, 1996). Други автори изтъкват, че
докато в индивидуалистичните култури Аз-ът се определя като незави-
сим от групата и се ръководи от лични стандарти, то в колективистич-
ните общества индивидът се възприема като зависим от нея и се съоб-
разява със социалните очаквания (Markus & Kitayama, 1991).
Съществуват много и различни видове индивидуализъм и колек-
тивизъм, но най-важната характеристика, която ги разграничава, е
значението, което се придава на вертикалните или хоризонталните
социални взаимоотношения (Триандис, 1996). Триандис предлага че-
тирикомпонентен модел за изследване на отношенията между инди-
вида и групата. Емпиричните изследвания, проведени със създадена-
та от него методика, и факторният анализ на резултатите доказват, че
в рамките на една култура и двете измерения – и индивидуализмът, и
колективизмът могат да бъдат хоризонтални (цени се равенството) и
вертикални (цени се йерархията).
Хоризонталният индивидуализъм се изразява в стремежа на хо-
рата да бъдат уникални, различни и независими от другите, но без да
се интересуват особено дали ще бъдат отличени или дали ще придо-
бият висок статус. При вертикалния индивидуализъм хората се стре-
мят към конкуренция и индивидуално съревнование с другите, защо-
то желаят да бъдат отличени и да придобият висок статус. При хори-
зонталния колективизъм хората много държат на общите цели и ис-
кат да приличат на останалите. При вертикалния колективизъм чле-
новете на общността са готови да жертват личните си амбиции в име-
20
то на благополучието на групата, но има стремеж към съревнование

на междугрупово равнище (Триандис, 1996).
В тази четиримерна типология индивидуализмът и колективизмът
се разглеждат като две отделни, независими измерения и представят нов
аспект в тази проблематика. Според Триандис тези тенденции съсъщес-
твуват (co-exist) във всяко едно общество, но в различно съотношение
и се реализират в зависимост от ситуацията (Триандис, 1996; Triandis et
al., 1986; Triandis, 1994; Triandis & Suh, 2002). Подобна методологична пос-
тановка се различава значително от позицията на Хофстеде, например,
където дименсията индивидуализъм–колективизъм се представя като
континуум с два противоположни полюса.
Кроскултурните изследвания на Триандис и колектив достигат до
много важен извод, а именно, че съществуват както количествени, та-
ка и качествени различия в дименсиите индивидуализъм и колекти-
визъм между отделните култури (Triandis et al., 1988; Triandis, 1990). Та-
ка например, в индивидуалистичните общества „самостоятелност” оз-
начава да действаш според своите желания, а в колективистичните –
да не бъдеш в тежест на групата. Затова най-адекватен се оказва „хе-
терометодично/междукултурният подход” – различните култури да
се изследват с различни методи и да се търсят корелации между по-
лучените резултати (Triandis, McCusker, & Hui, 1990; Triandis, 1994).
В обобщение може да се каже, че американският психолог прави
съдържателно-типологичен анализ на конструктите индивидуализъм
и колективизъм и предлага нов подход в тази проблематика. Идеята
индивидуализмът и колективизмът да се интерпретират като „синд-
роми”, т.е. като политетични конструкти, се оказва евристично средст-
во за изследване на междукултурните и индивидуалните различия.
Теория за универсалния характер на мотивационното
съдържание и структура на ценностната система – Ш. Шварц
Израелският психолог Шалом Шварц и немският му колега Волф-
ганг Билски предлагат по-различен, от разгледаните досега автори,
съдържателен анализ на ценностите. Те изследват два основни аспек-
та на ценностите: 1) тяхното мотивационно съдържание, на основата
на което разработват типология на ценностите, и 2) структурните от-
ношения между различните типове ценности (Schwartz & Bilsky, 1987,
1990; Bilsky & Schwartz, 1994).
Собствената дефиниция на ценностите, която предлага Шварц, се
доближава до тази на Клъкхон (Kluckhohn, 1951) и Рокич (Rokeach,
21
1973), че ценностите са желани, трансситуационни цели, които ва-

рират по значимост и функционират като ръководни принципи в жи-
вота на хората или групата. Всяка ценност изразява определена мо-
тивационна тенденция или цел (Schwartz, 1992, 1994a, 2005, 2006a, b,
2007). Тяхната организация на индивидуално ниво е резултат по-
скоро от психологическата динамика на конфликт и съвместимост,
която човек преживява в процеса на преследване на различни цели
във всекидневния живот (Schwartz & Bilsky, 1987, 1990; Schwartz, 1992,
2005, 2006a, b, 2007). Обратно, структурата на ценностната система на
културно ниво отразява най-вече различните модели, които общест-
вата използват за решаването на проблеми, произтичащи от регула-
цията на човешката активност (Schwartz, 1994b). Тези съображения
водят до необходимостта от създаване на различна категориална и
дименсионална организация на ценностите на двете нива на анализ и
то в рамките на един емпиричен инструментариум (Schwartz, 1994b;
Smith & Schwartz, 1997).
Основното теоретично допускане на Шварц и Билски е, че ценнос-
тите са когнитивни репрезентации на три универсални човешки потреб-
ности – потребностите на индивидите като биологични организми,
потребностите от координация на социалното взаимодействие и
потребностите от съхранение и добруване на социалната група. Чрез
социализацията и когнитивното развитие индивидите се научават да
представят тези потребности като съзнателни цели и ценности, да им
придават различна степен на значимост и да използват културно споде-
лени понятия в процеса на комуникация (Schwartz & Bilsky, 1987, 1990;
Schwartz, 1992, 2005, 2006a, b, 2007; Bilsky & Schwartz, 1994).
Именно въз основа на различията в мотивационното съдържание
на ценностите се извежда и тяхната типология, която, според Шварц и
Билски, има универсален характер. Всеки тип (категория) включва както
терминални, така и инструментални ценности, тъй като обособяването
му зависи от крайната мотивационна цел, към реализацията на която
всяка ценност се стреми. Според авторите между мотивационните кате-
гории съществуват две фундаментални, противоположни отношения –
на взаимоизключеност (конфликтност) и взаимодопълване (съвмести-
мост), които определят универсалната структура на ценностната система
(Schwartz & Bilsky, 1987, 1990; Schwartz, 1992, 2005, 2006a, b, 2007).
Теорията на Шварц за инвариативния характер на съдържанието
и структурата на ценностната система е верифицирана и потвърдена в
проведеното от израелския психолог обширно кроскултурно изслед-
22
ване на ценностите. Започнало през 1988, до 2002 г. в него вземат

участие повече от 64 000 души от 67 страни от всички континенти
(Schwartz, 2005, 2006a). В изследването се включват и редица бивши
социалистически страни, между които и България (Байчинска, 1996а,
б, 1997, 2002, 2008, 2011). Използва се стратегията на специално подб-
рани или целеви извадки. Изследват се главно учители като предста-
вители на консервативната и студенти като изразители на модерни-
зиращата тенденция в развитието на личността и обществото
(Schwartz, 1992, 1994b).
Модел на ценностната система на индивидуално ниво. Резулта-
тите показват, че съдържанието и структурата на ценностната система
е относително независима от културни влияния и на индивидуално
ниво включва 10 основни ценностни категории. Всяка категория обе-
динява ценности с еднаква мотивационна цел (Bilsky & Schwartz, 1994;
Schwartz, 1992, 1994a, 2005, 2006a, b, 2007; Schwartz & Sagiv, 1995). Си-
гурност – ценности, насочени към сигурност, хармония и стабилност
в обществото, във взаимоотношенията и в самата личност: чувство за
свързаност с другите, социален ред, семейна сигурност, умереност.
Конформност – ценности, насочени към ограничаване на действията,
които могат да наранят другите и да нарушат социалните очаквания
или норми: изпълнителност, самодисциплинираност, учтивост, почти-
телност (почитащ родителите и по-възрастните). Традиция – ценности,
изразяващи уважение и приемане на обичаите и идеите, които дадена
култура или религия налагат на личността: зачитане на традициите,
скромност, набожност, приемане на житейската участ.
Доброжелателност – ценности, насочени към запазване и под-
държане на благополучието на хората, с които имаме често лични
контакти: отзивчивост, преданост, великодушие, честност, отговор-
ност, искрено приятелство, истинска любов. Универсализъм – ценнос-
ти, изразяващи стремеж към разбиране, толерантност и запазване на
благополучието на всички хора и на природата: широки възгледи, со-
циална справедливост (отстраняване на неправдите, грижа за слаби-
те), равенство (еднакви възможности за всички), мир в света, красота,
единение с природата, мъдрост, опазване на околната среда.
Себенасоченост – ценности, изразяващи стремеж към независи-
мост на мисленето и действието: творчество, свобода, самостоятел-
ност, любопитство, независимост. Стимулация – ценности, свързани с
поемането на риск: безстрашие, разнообразен живот, вълнуващ жи-
вот. Хедонизъм – ценности, обединени от стремеж към удовлетворя-
23
ване на потребностите: удоволствие и наслаждение от живота (радост

от храна, секс, развлечения).
Постижение – ценности, изразяващи стремеж към личен успех,
който се определя като демонстриране на компетентност според со-
циалните, а не според личните вътрешни стандарти: успешен, амби-
циозен, способен, влиятелен. Власт – ценности, изразяващи стремеж
към социален статус и престиж, контрол върху хората и ресурсите:
власт, авторитет, богатство, достойнство, обществено признание.
От гледна точка на тяхната цел посочените ценностни категории се
намират в отношения на взаимодопълнителност или на конфликт. Цен-
ностните категории са взаимодопълващи или съвместими, ако реализа-
цията на едната не възпрепятства реализацията на другата, т.е. ако имат
сходни цели. Те са взаимоизключващи или конфликтни, ако реализация-
та на едната пречи за реализацията на другата. Тези структурни отноше-
ния Шварц представя в кръгова диаграма, която отразява идеята за ин-
тегралния характер на ценностната система (вж. фиг. 2). Категории,
разположени една до друга, са взаимодопълващи, а тези, които са една
срещу друга – са конфликтни (Schwartz, 1992, 2005, 2006a, b, 2007).
Фиг. 2. Теоретичен модел на ценностната система

на индивидуално ниво (цит. по Schwartz, 1992)
24
От фиг. 2 се вижда, че конформността и традицията делят един и

същи клиновиден отрязък в кръговата структура на ценностната сис-
тема поради сходната мотивационна цел, която имат – подчиняване
на Аз-а в името на социално утвърдените очаквания, но се различават
най-вече по обектите, които налагат тази субординация. Конформ-
ността е свързана със съобразяване с хората, с които се осъществяват
чести взаимодействия – родители, учители, началници, а традицията –
с по-абстрактни обекти – религиозни и културни обичаи и идеи
(Schwartz, 2005, 2006a).
Десетте ценностни категории формират две биполярни димен-
сии, които описват конфликтните отношения между тях. Първата ди-
менсия, наречена от Шварц себетрансцедентиране срещу себеут-
върждаване, характеризира отношението на индивида към другите
хора. Тя противопоставя ценностите, акцентиращи върху приемането
на другите като равни и грижа за тяхното благосъстояние, на ценнос-
тите на личния успех и доминиране над другите. Себетрансцеденти-
рането обединява категориите универсализъм и доброжелателност, а
себеутвърждаването – постижението и властта.
Втората дименсия откритост към промени срещу консервати-
зъм характеризира отношението на индивида към риска. Тя противо-
поставя ценностите, акцентиращи върху независимата мисъл и дейст-
вие, а също и желанието за промени, на ценностите на себеограниче-
нието, поддържането на традицията и стабилността. Откритостта към
промени обединява ценностите от категориите себенасоченост, хе-
донизъм и стимулация, а консерватизмът – ценностите от категориите
традиция, сигурност, конформност. Ценностната категория хедонизъм
включва елементи както от откритостта към промени, така и от себе-
утвърждаването (Schwartz, 1992, 1994a, 2005, 2006a, b, 2007; Schwartz &
Sagiv, 1995).
Структурният модел на ценностната система, предложен от
Шварц, има пространствен характер. Двете половини на двумерното
пространство на фиг. 2 представят колективно- и индивидуално ори-
ентираната мотивация. Разположените вдясно ценностни категории –
универсализъм, доброжелателност, традиция, конформност и сигур-
ност, изразяват колективните интереси, а тези, разположени вляво –
себенасоченост, стимулация, хедонизъм, постижение и власт, изразя-
ват индивидуалните интереси. Колективните и индивидуално ориен-
тираните ценности представляват най-дълбинната или базалната
структура на ценностната система (Schwartz, 1992, 1994a).
25
Шварц счита, че индивидуалното и културното равнище при ана-

лиза на ценностите са концептуално свързани. Първо, защото ценнос-
тните приоритети на социалните институции трябва да отчитат естес-
твената психологическа динамика на ценностите на индивидуално
равнище, която отразява основните потребности на хората. В проти-
вен случай индивидите не биха могли да функционират в рамките на
социалните институции. Второ, социализацията води до интернали-
зиране на ценностите на обществото. Трето, съществуващите ценнос-
тни приоритети на културно равнище социално се подкрепят, което
формира индивидуалното преживяване на съвместимост или на кон-
фликт между определени ценности (Schwartz, 1994b). Всички тези съ-
ображения Шварц взема предвид при конструирането на метод, кой-
то мери както индивидуалните, така и културните ценности. Израелс-
кият психолог допуска, че организацията на ценностите на двете рав-
нища в известен смисъл ще се припокрива, но няма да съвпада
(Schwartz, 1994b; Smith & Schwartz, 1997).
Теоретичната конкретизация на идеята за независимостта, но
и взаимовръзката между социокултурните и психосоциалните цен-
ности, и нейната емпирична верификация, предлага нов, евристи-
чен подход към проблема за ценностите и прави теоретичния мо-
дел на ценностната система на Шварц най-комплексния в съвре-
менната психология. Така например, Рокич изследва ценностите
както на макро-, така и на микрониво с еднакъв метод (Rokeach,
1973). Това имплицитно изключва независимостта на двете нива.
Хофстеде, от своя страна, диференцира културното и индивидуал-
ното ниво и доказва, че корелациите между ценностите и дименси-
ите на едното се различават от тези на другото ниво (Hofstede,
1980). Холандският автор обаче не предлага емпирични доказател-
ства за взаимовръзката между културните и индивидуалните цен-
ности. Една от причините е, че той в общи линии не се интересува
от индивидуалните ценностни ориентации, а само от националните
култури и тяхното влияние върху ценностите в труда.
Модел на ценностната система на културно ниво. Според
Шварц културата представлява богат комплекс от значения, убежде-
ния, практики, символи, норми и ценности, широко разпространени
между хората в едно общество. Доминиращите ценности изразяват
общосподелени концепции за това кое е добро и желателно, т.e. се
отнасят до културните идеали (Schwartz, 1999, 2004, 2006b). Водещите
ценностни ориентации се разглеждат като централна черта на култу-
26
рата и тяхното изучаване е особено ефективен начин за изследване и

характеризиране на различните нейни аспекти (Hofstede, 1980;
Inglehart, 1997; Schwartz, 1999, 2004, 2006b; Вебер, 1993; Илиева, 2016).
Всяко общество е изправено пред 3 основни проблема, които
трябва да реши: 1) отношения между индивида и групата – до каква
степен хората са автономни или включени в своите групи; 2) гаран-
тиране на отговорно социално поведение – как да се мотивират хора-
та да координират своите действия и да зачитат правото на другия, и
3) ролята на човека в естественото и социалното обкръжение – дали
е по-важно да се адаптираш към околния свят и да го приемеш такъв,
какъвто е, или непрекъснато да се стремиш да го променяш и експло-
атираш. Начините за решаването на тези алтернативи намира израз в
утвърдените в обществото ценностни приоритети (Schwartz, 1994b,
1999, 2004, 2006b; Schwartz & Ros, 1995; Smith & Schwartz, 1997).
Първият проблем е широко застъпен в литературата и традици-
онно се интерпретира като доминиране на индивидуалните или на
груповите интереси. Най-често използваната дименсия, чрез която
културите се сравняват, е измерението индивидуализъм–колективи-
зъм. За Шварц обаче по-фундаменталният проблем е всъщност до как-
ва степен индивидите са включени или автономни във вътрешните
групи. Двата противоположни типа отношения между индивид и гру-
па формират базисната биполярна дименсия, която характеризира
всяка една култура, а именно – консерватизъм срещу автономност.
В консервативния тип култури индивидът се схваща не като
самостойна единица, а като част от групата, в която участва. Той се
идентифицира с нея и споделя законите и нормите на общността. В
тези общества доминират ценности, акцентиращи върху запазване
на статуквото и предпазване от действия или склонности, които
могат да нарушат солидарността в групата или традиционния ред.
Противоположният тип култури са тези, в които личността се схва-
ща като автономна, макар и свързана с групата цялост, която нами-
ра смисъл в своята собствена уникалност и търси да изрази своите
вътрешни характеристики (цели, емоции, мотиви). В тези общества
преобладават ценности, които могат да бъдат наречени ценности
на автономността. Те се отнасят до идеите и мислите (интелектуал-
на автономност) или до чувствата и емоциите (афективна автоном-
ност) (Schwartz, 1994b, 1999, 2004, 2006b, 2008; Schwartz & Ros, 1995;
Вторият проблем, който трябва да реши всяко общество, е как
27
да накара своите членове да координират действията си и да зачи-

тат правото на другия. Съществуват култури от йерархичен тип, ко-
ито използват строга система от предписания, социални роли и за-
дължения. Приемането на този йерархичен социален ред в процеса
на социализация осигурява подчинение на правилата, очертава
границите на нормите и приписва на хората различна власт и вли-
яние. На противоположния полюс застават култури, които акценти-
рат върху общите интереси и цели и нуждата от коопериране на
индивидите за тяхното постигане. При това най-често се лансира
идеята, че другите хора са принципно равни на мен самия. Това
решение на проблема се базира върху ценностите на егалитаризма.
Йерархията срещу егалитаризма формират втората биполярна
дименсия (Schwartz, 1999, 2004, 2006b, 2008; Schwartz & Ros, 1995;
Третият проблем, пред който всички общества се изправят, се
отнася до връзката между човека и неговото естествено и социално
обкръжение. Редица култури решават този въпрос, като акцентират
върху необходимостта от приспособяване и приемане на света такъв,
какъвто е, както и съхраняване на съществуващия в него ред. Този от-
говор намира израз в ценностите на хармонията. Противоположната
алтернатива подчертава нуждата от активно изменение на света, при-
веждането му в съответствие с човешката воля и непрекъснат конт-
рол върху неговите параметри. В тези култури светът се схваща като
обект за експлоатация в зависимост от личните или групови интереси
и доминират ценностите на майсторството. Така третата биполярна
дименсия се изгражда от хармонията срещу майсторството
(Schwartz, 1999, 2004, 2006b, 2008; Schwartz & Ros, 1995; Smith &
Schwartz, 1997).
И така, според Шварц ценностната система на културно ниво
се описва чрез седем универсални ценностни категории: консерва-
тизъм, автономност (интелектуална и афективна), йерархия, егали-
таризъм, хармония и майсторство. Отношенията между тези кате-
гории отразяват основните противоречия, които всяко едно об-
щество трябва да разреши: автономност срещу консерватизъм
(първа биполярна дименсия); йерархия срещу егалитаризъм (втора
биполярна дименсия); майсторство срещу хармония (трета бипо-
лярна дименсия) (вж. фиг. 3).
28
Фиг. 3. Теоретичен модел на ценностната система на културно ниво

(цит. по Schwartz, 2008)
Концепцията на Шварц, че културните (и индивидуалните) ценности

формират интегрална система на базата на динамичните отношения на
конфликтност и съвместимост между тях, се извежда теоретично a priori,
след което се доказва и от резултатите от кроскултурното изследване
(Schwartz, 1994b, 1999, 2004, 2006b; Schwartz & Ros, 1995; Smith & Schwartz,
1997). Неговият подход в значителна степен се отличава от този на Хофс-
теде (Hofstede, 1980, 2001) или на Инглехарт (Inglehart, 1997). Последните
двама автори оценяват културните дименсии като независими, ортого-
нални фактори. Инглехарт идентифицира своите културни измерения ad
hoc, измежду широк набор от нагласи и убеждения. Хофстеде първона-
чално изгражда теоретичен модел, който верифицира емпирично, но
повечето от айтемите в методиката му измерват ценностите в труда. Не-
говите културни дименсии са континуумни, докато тези на Шварц и Инг-
лехарт – са биполярни. Израелският психолог извършва процедура по
установяване на еквивалентния смисъл на ценностите във всяка една
извадка, а Хофстеде и Инглехарт игнорират този проблем. Казано с други
думи, при Шварц става въпрос по-скоро за кръгов мотивационен конти-
нуум, който изразява структурно-съдържателните отношения между
взаимосвързани в система ценности, релевантни в широк спектър от
жизнени сфери, нагласи и поведенчески прояви (Schwartz, 2004, 2007).
29
Важен проблем, който Сагив и Шварц разглеждат, е за това как се

формират културните региони в света посредством седемте културни
ценностни ориентации – хармония, егалитаризъм, интелектуална и
афективна автономност, майсторство, йерархия и консерватизъм
(Sagiv & Schwartz, 2007; Schwartz, 2008). Използвайки данни от 76 на-
ционални групи, двамата автори диференцират 7 културни зони,
представени на фиг. 4.
Фиг. 4. Карта на 76 национални групи на базата

на седемте културни ориентации (цит. по Sagiv & Schwartz, 2007)
В западноевропейската културна област интелектуалната авто-

номност, егалитаризмът и хармонията доминират в най-висока сте-
пен, а йерархията и консерватизмът – в най-ниска в сравнение с дру-
гите региони. Тази зона се отличава с голяма ценностна хетероген-
ност и вариативност. Например, с високата значимост на майсторст-
вото и с по-ниската – на интелектуалната автономност и егалитаризма,
гръцката култура се различава от другите западноевропейски страни.
Френската и швейцарско-френската култура показват нетипичната за
Западна Европа йерархична ориентация, заедно с характерните за ре-
гиона автономност – афективна и интелектуална (Sagiv & Schwartz,
2007; Schwartz, 2008).
30
В Източна Европа по-слабо се цени консерватизмът и йерархия-

та в съпоставка с Африка, Азия и Близкия Изток, но тези културни
ориентации са по-силно проявени, отколкото в Западна Европа и
САЩ. Обособяват се също така две културни субгрупи – за балтийски-
те и централноевропейските държави по-значими са ценностите на
хармонията, интелектуалната автономност и егалитаризма и в по-
малка степен се предпочитат ценностите на майсторството и йерар-
хията в сравнение с Балканите и повечето източни култури (Sagiv &
Schwartz, 2007; Schwartz, 2008).
В англоговорящия културен регион, включващ Ирландия и Обе-
диненото Кралство от европейска страна, в по-висока степен се цени
афективната автономност и майсторството и в по-ниска – хармонията
и консерватизмът в сравнение с останалата част от света, и показва
средни стойности по интелектуална автономност, йерархия и егали-
таризъм. Тази зона е особено хомогенна с изключение на САЩ, където
майсторството и йерархията са по-важни ценности от интелектуална-
та автономност, хармонията и егалитаризма. Американската култура
подкрепя себеутвърждаващото, прагматично, предприемаческо и до-
ри експлоататорско отношение към социалната и околната среда
(Sagiv & Schwartz, 2007; Schwartz, 2008).
Конфуцианските култури също изповядват утилитарни ценнос-
ти, съчетани обаче с йерархията и майсторството и отхвърляне на
хармонията и егалитаризма. Консерватизмът се цени в по-голяма сте-
пен, отколкото в Европа и САЩ. Изключение прави Япония, където ва-
лентността на хармонията и автономността (интелектуална и афек-
тивна) е по-висока, а на консерватизма – по-ниска в сравнение с дру-
гите конфуциански общества. Япония показва по-ниски стойности на
егалитаризма и по-високи – на интелектуалната автономност в съпос-
тавка със световния среден показател (Sagiv & Schwartz, 2007;
Schwartz, 2008).
Африка и Близкият Изток обединяват Субсахарска и Северна
Африка и мюсюлманския Близък Изток. Този културен регион се отли-
чава с висок консерватизъм и ниска афективна и интелектуална авто-
номност, както и с голяма разнородност по отношение на културните
дименсии. Така например, в Иран йерархията заема водеща позиция,
а в Египет – ниска; в Камерун хармонията има висока енергетичност, а
в Гана – ниска; в Йордания майсторството е оценено като приоритет-
на ценност, а в Египет се позиционира на последните места (Sagiv &
Schwartz, 2007; Schwartz, 2008).
31
В южноазиатската културна област особено силно се цени йе-

рархията и консерватизмът и се отдава слабо значение на автоном-
ността и егалитаризма. С изключение на високата значимост на майс-
торството в Индия, всички изследвани национални групи се разкри-
ват като културно хомогенни (Sagiv & Schwartz, 2007; Schwartz, 2008).
И накрая, културата на Латинска Америка се доближава до све-
товната средна стойност на седемте ценностни ориентации. Още по-
вече, че с изключение на Боливия и Перу, които най-слабо са повлия-
ни от европейската цивилизация, този район е особено еднороден в
културен аспект (Sagiv & Schwartz, 2007; Schwartz, 2008).
Може да се обобщи, че моделът на ценностната система, която
представя Шварц – както на индивидуално, така и на културно ниво, е
от психосемантичен тип. Акцентът се поставя върху мотивационното
съдържание на ценностите и характера на структурните отношения
между тях. Проблемът за интензитета на отделните ценности остава
на по-заден план и се формулира като въпрос за ценностните приори-
тети. Това в известна степен противопоставя подходите на Шварц и
Рокич относно структурата на ценностната система – при първия ав-
тор тя е резултат по-скоро на динамичните отношения на конфликт
или взаимодопълване между ценностите (Schwartz, 1992; Байчинска,
1994). При втория изследовател организацията на ценностите е следс-
твие на различия в техните значимости, което води до тяхната йерар-
хичност и очертаване на ценностните приоритети (Rokeach, 1973;
Байчинска, 1994). Друг подход към тази проблематика предлагат два-
ма нашумели неотдавна автори – Тромпенаарс и Хампдън-Търнър.
Културните дилеми – Ф. Тромпенаарс и Ч. Хампдън-Търнър
За холандския изследовател Фонс Тромпенаарс и британския му
колега Чарлс Хампдън-Търнър културата е начинът, по който група
хора решава проблемите и помирява дилемите. Според тях същест-
вуват три универсални проблема, пред които е изправено човечест-
вото: 1) взаимоотношения с другите хора; 2) отношение към време-
то, и 3) отношение към природата. Културите значително се разли-
чават по решенията, които упълномощените им членове вземат, за да
се справят с тези алтернативи, предизвикателства или ценностни про-
тиворечия (Тромпенаарс и Хампдън-Търнър, 2004).
Кроскултурните изследвания, предприети от Тромпенаарс и
Хампдън-Търнър, целят да изучат влиянието на културата върху фир-
меното управление. Анкетират се повече от 30 000 души, най-вече
32
мениджъри, от над 50 страни от цял свят, в това число 9 бивши социа-

листически държави. В някои изследвания е включен управленски
персонал и от България. Разработеният от двамата автори метод
предлага набор от хипотетични дилеми от всекидневното поведение
и социалните взаимодействия между хората. Чрез факторен анализ на
данните се установява наличието на 7 биполярни дименсии за описа-
ние на националните и организационните култури: 1) универсализъм–
партикуларизъм; 2) индивидуализъм–колективизъм; 3) афективност–
неутралност; 4) специфичност–дифузност; 5) придобит–приписан ста-
тус; 6) краткосрочна–дългосрочна времева ориентация, и 7) вътреш-
на–външна ориентация към средата.
Първите пет ценностни измерения са идентични с петте ориен-
тации в социалните интеракции, предложени от Парсънс (Parsons,
1951), и се отнасят до проблема за взаимоотношенията с другите хора.
Шестата дихотомия засяга проблема за отношението към времето, а
седмата – за отношението към природата (Тромпенаарс и Хампдън-
Търнър, 2004).
Дименсията универсализъм–партикуларизъм (правила срещу от-
ношения) диференцира ценностните предпочитания в култури, които
акцентират върху универсалните правила в сравнение с култури, кои-
то допускат изключения с цел поддържане на отношенията. Традици-
онно се счита, че икономически развитите общества се характеризи-
рат с универсални поведенчески модели, основаващи се на абстракт-
ни правила и закони, а в по-слабо индустриализираните социуми
приоритетни са ценности като съчувствие и съпричастност към проб-
лемите на приятели, колеги и роднини.
Измерението индивидуализъм–колективизъм характеризира
взаимоотношенията между индивида и групата. Двамата автори при-
емат дефиницията на Парсънс и Шилс, че индивидуализмът е основна
ориентация към себе си, а колективизмът – основна ориентация към
общите цели и задачи (Parsons & Shils, 1951). Докато индивидуалис-
тичните култури поставят акцента върху самоутвърждаването на ин-
дивида, неговите интереси, права и компетентности, при колективис-
тичните общества се цени напредъкът и благополучието на цялата
група или организация.
Хофстеде смята, че почти всички богати, технологично напреднали
държави, имат високи стойности на индивидуализма (Hofstede, 1980;
Хофстеде, 2001). Изследванията на Тромпенаарс, Хампдън-Търнър и на
някои други автори разкриват обаче, че в икономически развитите
33
страни индивидуалистичните ценности съществуват наред със социал-

ните умения и компетентности за коопериране, партньорство и работа
в екип, следване на семейните традиции и религиозните убеждения
(вж. Хемпдън-Търнър и Тромпенаарс, 1995; Тромпенаарс и Хампдън-
Търнър, 2004; Triandis, 1994; Schwartz & Ros, 1995; Inglehart & Baker, 2000).
Така в тези общества конструктивният индивидуализъм е в оптимални
граници. В редица комунистически и посткомунистически страни, меж-
ду които и България, преобладават индивидуалистичните нагласи в ре-
зултат от дисбаланса между индивидуалните интереси и общностните
цели. Това в значителна степен затруднява екипната работа, сътрудни-
чеството, реципрочното взаимодействие и лоялността към целите на
колектива (Тромпенаарс и Хампдън-Търнър, 2004).
Третото измерение афективни–неутрални култури (изразяване
на чувства срещу контрол) се определя като ценностно предпочита-
ние към емоционално или неутрално поведение. Членовете на общес-
тва, които са афективно неутрални, не демонстрират чувствата си, а
внимателно ги контролират. Обратно на тях, във високо афективните
култури хората изразяват чувствата си свободно и незабавно. Според
Тромпенаарс и Хампдън-Търнър неутралните култури не са задължи-
телно афективно студени или пък емоционално потиснати. Във всяко
общество съществуват норми за приемливите нива на емоционалните
изблици и в някои култури те са много по-високи, отколкото в други
(Тромпенаарс и Хампдън-Търнър, 2004).
Четвъртата дименсия специфични–дифузни култури (равенство
срещу йерархия) изразява начина на структуриране на отделните об-
ласти на живота и нивата на личността. В специфичните култури има
слабо припокриване на личния и организационен живот и преобла-
дава хоризонталната структура на отношенията – зачита се равнос-
тойната позиция на партньора в процеса на комуникация. Дифузните
общества са тези, при които има голямо припокриване на частния и
публичния живот. Йерархичните системи на властта са ясно опреде-
лени в труда, семейството и приятелските отношения.
Петата дименсия придобит–приписан обществен статус (пос-
тижения срещу удостояване) изразява начина, по който обществата
придават на някои от членовете си по-висок статус, отколкото на дру-
ги. Едни култури приписват статус на хората въз основа на техните
постижения, а други – на базата на пола, възрастта, образованието,
социалната класа, професията и т.н. В „постигащите” култури субектът
се оценява по това колко добре изпълнява дадената му задача или
34
функция. От своя страна, в приписващите статус култури поведението

на високо удостоения индивид в значителна степен се определя от
лоялността и привързаността на другите към него (Тромпенаарс и
Хампдън-Търнър, 2004).
Шестата дихотомия краткосрочна–дългосрочна ориентация
(краткосрочно срещу дългосрочно планиране) описва ценностните
предпочитания към времевата перспектива. Според Тромпенаарс и
Хампдън-Търнър това е важно измерение на начина, по който хората
планират, изграждат стратегии, координират и организират опита и
дейностите си с другите. Ценностните ориентации по тази дименсия
диференцират културите на последователни и синхронни. В последо-
вателните общества акцентът се поставя върху настоящето, актуални-
те постижения и краткосрочното планиране в границите на близкото
бъдеще. За разлика от тях, в синхронните култури доминира ориента-
цията към бъдещето и дългосрочното планиране (Тромпенаарс и
Хампдън-Търнър, 2004).
Последното седмо измерение на културата вътрешна–външна
ориентация (вътрешен срещу външен локус на контрола) засяга ро-
лята, която хората приписват на природната среда. Съществуват две
основни ценностни ориентации към средата. Първата от тях се опре-
деля като насочвана отвътре и съвпада с понятието на Ротър за „вът-
решен локус на контрола” (Rotter, 1966). Втората, насочвана навън
ориентация, или „външен локус на контрола”, приема, че човекът е
част от природата, затова трябва да се адаптира и да приема нейните
закони (Тромпенаарс и Хампдън-Търнър, 2004).
В обобщение може да се каже, че двамата автори идентифицират
7 ценностни дилеми, по които всички култури и организации си при-
личат, но се различават по решенията, които откриват и използват. Те
смятат, че култури, които имат естествена тенденция да помиряват
привидно противоположни ценности, имат по-добър шанс за иконо-
мически успех, отколкото култури, които нямат такава склонност
(Хемпдън-Търнър и Тромпенаарс, 1995; Тромпенаарс и Хампдън-
Търнър, 2004). Тромпенаарс и Хампдън-Търнър поставят акцент най-
вече върху съдържателния анализ на националните вариации в цен-
ностните ориентации като основен източник на културното разнооб-
разие. Тяхната позиция за необходимостта от интегриране на ценнос-
тните дихотомии при решаването на проблема за взаимодействието
между индивидите, отношението към времето и природата се разли-
чава от тази на Хофстеде, който разглежда култури, които не са раз-
35
решили вътрешните си противоречия, като слаби (Хофстеде, 2001).

Теоретичните модели на Хофстеде, Триандис, Шварц, Тромпена-
арс и Хампдън-Търнър могат да бъдат отнесени към структурно-
съдържателния подход към ценностната система. Тези автори търсят
както универсалните измерения в организацията на ценностите за
адекватното описание на индивидуалните и културните различия, та-
ка и смислово-съдържателните връзки между тях. Докато енергетич-
ният подход, който включва изследователи като Рокич и Инглехарт, се
интересува от механизмите на изменения в ценностната система, при
съдържателния акцентът пада върху нейната стабилност. Културните
модели на Хофстеде, Триандис, Шварц, Тромпенаарс и Хампдън-
Търнър описват най-вече процеса на енкултурация (устойчивост на
културната идентичност) и слабо осветляват проблема за акултураци-
ята – как е възможна културната промяна (Гарванова, 2005а). Причи-
ната за това е базисното допускане, че културните ценности са отно-
сително стабилни и се променят бавно и постепенно в хода на соци-
ално-икономическото и политическо развитие на едно общество
(Kohn & Schooler, 1983; Hofstede, 2001; Schwartz, Bardi, & Bianchi, 2000;
Schwartz, 2004, 2006b, 2008).
Ценностните ориентации на личността, формирани през детство-
то, също са значително устойчиви през индивидуалния жизнен път
или през периода на зрелостта (Хофстеде, 2001; Hofstede, 1980;
Schwartz, 1997). Затова интерес представляват механизмите на социа-
лизация, т.е. културната приемственост и социалната адаптация, а не
проблемът за ценностната трансформация. Това обяснява и опита на
други автори да предложат различен подход към ценностната систе-
ма, който засяга въпроса за нейната гъвкавост като резултат от диа-
лектическото единство между процесите на изменчивост и стабил-
ност и интегрира енергетичния и смислово-съдържателния аспект на
ценностите.
1.1.3. Енергетично-съдържателен (диалектичен) подход

Гъвкавостта на ценностната система е обект на анализ в съвре-
менната психология на развитието на възрастните (Jung, 1971; Buhler
& Massarik, 1968; Gould, 1978; Levinson et al., 1978; Байчинска, 1991,
1993, 1994). В контекста на организмичната парадигма жизненият ци-
къл се разглежда като последователност от качествено различни пе-
риоди – устойчиви и неустойчиви. В стабилните периоди структурата
36
на ценностната система е относително неизменна, а в транзитивните –

относително неустойчива. Противоположна е позицията на контекс-
туално-диалектичната парадигма (Рубинштейн, 1973; Абульханова-
Славская, 1980; Анцыферова, 1981; Riegel, 1979). Гъвкавостта на цен-
ностите се представя като диалектическо единство на тяхната измен-
чивост и стабилност на всички етапи на жизнения път.
Конкретизация на идеята за ценностната система като диалектична
структура и възможностите за синтез на основните теоретични допуска-
ния на структурно-енергетичния и структурно-съдържателния подход
представлява хоризонтално-вертикалният модел, предложен от Кра-
симира Байчинска (1989, 1994). Авторката дефинира ценностите като
проект за качеството на самата жизнедейност, а също така проект за
качеството на нейния субект (Байчинска, 1994). Според нея структурата
на ценностната система включва няколко вертикални равнища, които се
различават от гледна точка на своята значимост. Едновременно с това
всяко равнище се състои от определен брой ценности, които имат една-
къв интензитет. Те диференцират ценностната система по хоризонтала
(Байчинска, 1989, 1994).
Според Байчинска структурата на ценностната система има отно-
сително устойчив характер, но в екстремални ситуации може да пре-
търпи различни изменения: 1) смяна на местата на определени цен-
ности в йерархията (едни ценности повишават, а други – понижават
значимостта си); 2) регресивни или прогресивни изменения – опрос-
тяване или когнитивно усложняване на структурата на ценностната
система; 3) увеличаване на интензитета на най-важните ценности или
тяхното „втвърдяване”; 4) поява на нови, противоположни на функци-
ониращите до този момент ценности (Байчинска, 1994).
Нови възможности за анализ на енергетичните и съдържателни-
те отношения между ценностите предлага т.нар. планетарен модел
(Байчинска, 1994). Той представлява определена модификация на хо-
ризонтално-вертикалния модел като съхранява неговите обяснителни
възможности, но едновременно с това ги и разширява. Основните те-
оретични съображения в планетарния модел относно енергетичните
взаимоотношения между ценностите са следните: 1) най-голяма е зна-
чимостта на идеологемите, т.е. на ценностите, изграждащи идеоло-
гичния Аз или ядрото на ценностната система; интензитетът на цен-
ностите намалява в посока от центъра към периферните слоеве на
ценностната система; 2) понижаването на вертикалния ранг на цен-
ностите се съпровожда с отделяне на психична енергия, а повишава-
37
нето – с поглъщане; 3) идеологемите са по-малко чувствителни към

измененията в значимостта, отколкото периферните ценности (Бай-
чинска, 1994).
Хоризонтално-вертикалният модел, който предлага Байчинска, от-
чита не само феноменологично-структурния аспект на ценностната йе-
рархия, но и динамиката на ценностните изменения. Евристичен инстру-
мент за изследване на трансформацията на ценностите, както посочва
авторката, е анализът на основните ценностни конфликти. Ценностният
конфликт може да бъде определен като мотивационна несъвмести-
мост между две ценности – реализацията на едната пречи на реализа-
цията на другата. Затова ценностните конфликти определят динамич-
ната тенденция в ценностната система, а начините за тяхното разреша-
ване – посоката на нейното изменение (Байчинска, 1994, 1996а).
Байчинска разглежда два основни механизма на решаване на
ценностни конфликти – субординация и координация на ценностите.
Механизмът на субординация, например, предполага създаване на
ценностен приоритет – една от алтернативните ценности се преценя-
ва като по-важна от другата чрез създаване на неравенство в интен-
зивностите им. Ценностният конфликт се разрешава в енергетичен
план. Това води до увеличаване на равнищата на вертикалната йерар-
хия на ценностната система. Механизмът на субординация стои в ос-
новата на себеконфронтиращите експерименти на Рокич (Ball-
Rokeach, Rokeach, & Grube, 1984).
Чрез механизма на координация се създава ново смислово един-
ство на алтернативните ценности по хоризонтала и отношенията на
взаимоизключеност се превръщат в отношения на взаимодопълни-
телност. Ценностният конфликт се разрешава в семантичен план (Бай-
чинска, 1994, 1996а). Подобен опит за балансиране на отношенията на
съвместимост и несъвместимост между ценностите представлява пси-
хосемантичният модел на Шварц (Schwartz, 1992).
С други думи, ценностният конфликт играе роля на структурообра-
зуващ фактор на ценностната система. Процесът на субординация регу-
лира енергетичния аспект на ценностите и се свързва с промяната в тях-
ната значимост. Процесът на координация акцентира върху смислово-
съдържателния аспект на ценностите и тенденцията към стабилност в
интензитета им. Както посочва Байчинска, тези две функции на ценност-
ната система имат динамичен и относително противоположен характер
(Байчинска, 1994). Може да се каже, че хоризонтално-вертикалният мо-
дел е опит за: 1) интегриране на енергетичния и съдържателен аспект на
38
ценностите; 2) разкриване на гъвкавостта на ценностната система чрез

диалектическото единство на изменчивост и стабилност; 3) изследване
на механизмите на функциониране на ценностната система чрез начини-
те за разрешаване на ценностните конфликти (субординация и коорди-
нация), заради което се означава като енергетично-съдържателен или
диалектичен подход (Байчинска, 1994).
Представените три подхода (структурно-енергетичен, струк-
турно-съдържателен и енергетично-съдържателен или диалектичен)
показват многообразието в структурните модели на ценностната сис-
тема (Гарванова и Гарванов, 2014а). Всеки един от тях има своето мяс-
то в зависимост от акцента в психологическия анализ – енергетично-
динамичен, съдържателно-семантичен или динамично-семантичен
(диалектичен).
39
ГЛАВА ІІ.
ЦЕННОСТНИ ИЗМЕРЕНИЯ
НА БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН МОДЕЛ
41
2.1. ДИНАМИКА В БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ЦЕННОСТЕН

МОДЕЛ В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОД
В областта на социалните науки ценностите са от особен интерес,
защото представляват ядрото на културата. Те се усвояват в ранна дет-
ска възраст и трудно се променят в хода на социалната еволюция. Цен-
ностите са взаимосвързани, притежават определен интензитет и фор-
мират ценностни системи или йерархии (Hofstede, 2001). Многоброй-
ните изследвания, посветени на особеностите на българските културни
норми и практики, очертават многопосочните изменения на ценност-
ните ориентации в ситуацията на социална промяна. Данните от емпи-
ричните изследвания обаче не са еднозначни. Така например, според
Захариева в началото на процеса на тотална и радикална социална
трансформация след 1989 г. се установяват устойчиви културни моде-
ли, които носят амбивалентен характер. В тях присъстват както стерео-
типи от миналото, така и образци, характерни за новата перспектива
(Захариева, 1994, 2001). Други автори определят съвременната българ-
ска култура като неутрална, неопределена (Suh et. al., 1998) или меж-
динна, дифузна и неструктурирана по отношение на изявеността на
един от двата полюса в континуума индивидуализъм–колективизъм
(Генкова, 2001) – дименсия, която изразява българския посттоталита-
рен период на промяна (Байчинска, 2011; Гарванова, 2013а).
Като цяло българското общество се характеризира с колективис-
тични стереотипи и архетипи в културно-исторически и традиционен
аспект и носи белезите на родовата култура (Генкова, 2001; Недялкова,
2003; Минков, 2007). Индивидуалистичните ориентации се явяват по-
скоро външно детерминирани от икономическите, политическите и
социалните влияния от Западна Европа и САЩ (Генкова, 2001). Макар че
след 1989 г. отслабва натискът на групата върху индивида, стремежите
към принадлежност и идентичност (в дискурса традиционно–модерно)
до голяма степен продължават да функционират в синкретично единс-
тво (Дичев, 2002). Въпреки това Стоилова и Попова констатират, че нас-
тъпва ценностна промяна в посока от култура на нетърпимостта, колек-
тивизма и авторитаризма към култура на индивидуалистичния, либе-
рално-толерантен и прагматичен човек (Стоилова и Попова, 1994).
Културологичната и историко-социологическата перспектива на
анализ разкриват, че образите на „новата” идентичност, утвърждаващи
автономността на личността, се формират едва в края на XIX и първата
42
ЦЕННОСТНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН МОДЕЛ
половина на XX век. Някои от социалните структури на традиционното

общество обаче се възпроизвеждат в съвременната българска култура,
което определя и нейния специфичен облик – сякаш едновременно
пребиваване на различни етажи на културата и съвместен живот на хо-
ра от различни векове (Еленков, 1994). Според Даскалов в съществени
аспекти модернизацията в нашето общество и култура не е завършила
(Даскалов, 1994). Процесът на индивидуализация, преходът от тради-
ционния социум към модерността, започнал след Освобождението и
насилствено прекъснат от държавния социализъм, предстои да прик-
лючи в настоящата социална реалност (Дайнов, 2002; Генов, 2004). Ис-
торическата ситуация след 1989 г. налага ново възвръщане към старите
задачи на модернизацията в България – икономическа саморегулация,
раздържавяване, професионализация на управлението, публичност
във властта, плурализъм в публичността и др. (Димитров, 1995).
Някои психолози като Силгиджиян и сътр. провеждат изследване
за установяване на индивидуалните ценностни предпочитания и оби-
чайните културни практики в контекста на всекидневното поведение
с модифицирана методика на Тромпенаарс и Хампдън-Търнър (2004)
– решаване на хипотетични дилеми. Резултатите описват българските
национални и организационни културни практики (правила и норми
за желателно поведение) като партикуларистични, колективистични,
афективни, дифузни, приписващи обществен статус, краткосрочно и
външно ориентирани. Желаните ценности се отнасят до предпочита-
ния към партикуларистично, индивидуалистично, неутрално и специ-
фично ориентирано поведение, придобиване на обществен статус,
краткосрочно планиране и външна локализация на контрола (Силги-
джиян, Карабельова, Герганов, 2003).
В две представителни за страната изследвания, осъществени през
2000 и 2005 г., Силгиджиян и сътр. анализират ценностите и културните
практики в България с методиката на Хофстеде за оценка на вариациите
на 5-те базисни измерения на националните култури (Hofstede, 2001).
Данните от първото проучване показват, че в нашата култура се подк-
репя голямата дистанция от властта, доминират индивидуалистичните
ценности, преобладават женствените нагласи и модели на поведение,
предпочита се силното избягване на неопределеността, както и крат-
косрочната традиционалистична ориентация към миналото. Последната
дименсия се диференцира като ключов символ (водеща характеристика),
която ориентира ценностните избори и адаптацията на индивидите към
социокултурната реалност в страната (Силгиджиян и др., 2007).
43
При сравнителния анализ на емпиричните данни от 2000 и 2005 г.

се установява относителна стабилност на скàлите властово разстоя-
ние, индивидуализъм срещу колективизъм и мъжественост срещу
женственост. Регистрира се нарастване на избягването на неопреде-
леността и на краткосрочната ориентация. Доминиращата краткос-
рочна ориентация към миналото като централно измерение или
структуроопределящо ядро на националната ни култура се измества
от избягване на неопределеността. Следователно може да се допусне,
че високата степен на преживяване на несигурност и тревожност по-
настоящем определят индивидуалното и груповото поведение на хо-
рата в България (Карабельова и Силгиджиян, 2005).
В три последователни проучвания, проведени в периода 2007-
2010 г. с модифицирана версия на въпросника на Хофстеде (Hofstede,
2001) върху 881 лица, работещи предимно в частния сектор, Карабе-
льова цели да анализира обичайните културни практики в български-
те организации. Получените данни разкриват, че доминиращите кул-
турни измерения подкрепят високата дистанция от властта, индиви-
дуалистичния модел на поведение и силното избягване на неопреде-
леността. В динамичен аспект обаче се забелязва тенденция към про-
мяна на ценностните предпочитания към малко властово разстояние,
засилване на индивидуализма и постепенно намаляване на несигур-
ността (Карабельова, 2011).
Самият Хофстеде няма собствени емпирични изследвания за
България. Чрез експертна оценка обаче той определя българската на-
ционална култура с голяма дистанция от властта и силно избягване на
несигурността, поставя я в колективистичната част на континуума и я
описва като „женствена” (Hofstede, 2001).
Настоящото изследване цели да опише относително дългосроч-
ните изменения в културните ценностни ориентации, използвайки
най-комплексния подход за изучаване на ценностите в съвременната
психология, а именно този на Шалом Шварц (Schwartz, 1992, 2008).
Теоретичен модел на изследването

Според Шварц всяко общество е изправено пред 3 основни
проблема, които трябва да реши: 1) отношения между индивида и гру-
пата – до каква степен хората са автономни или включени в своите
групи; 2) гарантиране на отговорно социално поведение – как да се
мотивират хората да координират своите действия и да зачитат пра-
44
вото на другия, и 3) ролята на човека в естественото и социалното

обкръжение – дали е по-важно да се адаптираш към околния свят и да
го приемеш такъв, какъвто е, или непрекъснато да се стремиш да го
променяш и експлоатираш. Начините за решаването на тези алтерна-
тиви намират израз в утвърдените в обществото ценностни приори-
тети (Schwartz, 2008; Smith & Schwartz, 1997).
Първият проблем е широко застъпен в литературата и традицион-
но се интерпретира като доминиране на индивидуалните или на групо-
вите интереси. Най-често използваната дименсия, чрез която културите
се сравняват, е измерението индивидуализъм–колективизъм. За Шварц
обаче по-фундаменталният проблем е всъщност до каква степен инди-
видите са включени или автономни във вътрешните групи. Двата про-
тивоположни типа отношения между индивид и група формират базис-
ната биполярна дименсия, която характеризира всяка една култура, а
именно – консерватизъм срещу автономност.
В консервативния тип култури индивидът се схваща не като самос-
тойна единица, а като част от групата, в която участва. Той се иденти-
фицира с нея и споделя законите и нормите на общността. В тези об-
щества доминират ценности, акцентиращи върху запазване на статук-
вото и предпазване от действия или склонности, които могат да нару-
шат солидарността в групата или традиционния ред. Противоположни-
ят тип култури са тези, в които личността се схваща като автономна, ма-
кар и свързана с групата цялост, която намира смисъл в своята собст-
вена уникалност и търси да изрази своите вътрешни характеристики
(цели, емоции, мотиви). В тези общества преобладават ценности, които
могат да бъдат наречени ценности на автономността. Те се отнасят до
идеите и мислите (интелектуална автономност) или до чувствата и емо-
циите (афективна автономност) (Schwartz, 2008; Smith & Schwartz, 1997).
Вторият проблем, който трябва да реши всяко общество, е как да
накара своите членове да координират действията си и да зачитат пра-
вото на другия. Съществуват култури от йерархичен тип, които използват
строга система от предписания, социални роли и задължения. Приема-
нето на този йерархичен социален ред в процеса на социализация оси-
гурява подчинение на правилата, очертава границите на нормите и при-
писва на хората различна власт и влияние. На противоположния полюс
застават култури, които акцентират върху общите интереси и цели и
нуждата от коопериране на индивидите за тяхното постигане. При това
най-често се лансира идеята, че другите хора са принципно равни на мен
самия. Това решение на проблема се базира върху ценностите на егали-
45
таризма. Йерархията срещу егалитаризмът формират втората бипо-

лярна дименсия (Schwartz, 2008; Smith & Schwartz, 1997).
Третият проблем, пред който всички общества се изправят, се
отнася до връзката между човека и неговото естествено и социално
обкръжение. Редица култури решават този въпрос, като акцентират
върху необходимостта от приспособяване и приемане на света такъв,
какъвто е, както и съхраняване на съществуващия в него ред. Този от-
говор намира израз в ценностите на хармонията. Противоположната
алтернатива подчертава нуждата от активно изменение на света, при-
веждането му в съответствие с човешката воля и непрекъснат конт-
рол върху неговите параметри. В тези култури светът се схваща като
обект за експлоатация в зависимост от личните или груповите инте-
реси и доминират ценностите на майсторството. Така третата бипо-
лярна дименсия се изгражда от хармонията срещу майсторството
(Schwartz, 2008; Smith & Schwartz, 1997).
Може да се обобщи, че
според Шварц ценностната сис-
тема на културно ниво се описва
чрез седем универсални цен-
ностни категории: консервати-
зъм, автономност (интелектуал-
на и афективна), йерархия, ега-
литаризъм, хармония и майс-
торство. Отношенията между
тези категории отразяват ос-
новните противоречия, които
всяко едно общество трябва да
разреши: автономност срещу
консерватизъм (първа бипо-
Фиг. 1. Теоретичен модел на лярна дименсия); йерархия
ценностната система на културно срещу егалитаризъм (втора би-
ниво (цит. по Schwartz, 2008) полярна дименсия); майсторст-
во срещу хармония (трета бипо-
лярна дименсия). Седемте ценностни типа формират кръгова структура,
която разкрива динамичните отношения между тях (вж. фиг. 1).
Предишни емпирични изследвания, които прилагат методиката
на Шварц за изследване на културните ценности (Schwartz, 2008),
очертават интересни тенденции. Така например, сравнителен анализ
на данни от три проучвания, проведени от Байчинска през 1993, 1995
46
и 1996 г. показва, че българският културен ценностен модел е относи-

телно устойчив. Нараства единствено значимостта на категорията йе-
рархия, т.е. на ценностите, утвърждаващи законността на йерархична-
та организация на социума и неговите ресурси. Анализът на ценност-
ната йерархия от вътрешна (интернална) перспектива разкрива, че
доминиращият културен ценностен модел в България в началото на
90-те години на XX век е егалитарен консерватизъм, ориентиран към
майсторство. Наблюдава се също така слаб ценностен консенсус и
липсва единен културен ценностен идеал, който би могъл да обедини
хора с различна ценностна ориентация (Байчинска, 2011). Анализът от
позицията на външна, кроскултурна перспектива обаче установява, че
в източноевропейски контекст българската култура може да бъде оп-
ределена като култура на себеутвърждаване, ориентирано в по-
голяма степен към автономност, отколкото към консерватизъм. В об-
щоевропейски и панкултурен аспект българският културен модел се
характеризира като насочен към себеутвърждаване и с умерен кон-
серватизъм (Байчинска, 2011). В кроскултурните анализи на Шварц
българската култура се очертава като култура от смесен тип (Schwartz
& Bardi, 1997; Schwartz, 2006b), а също така като вътрешно противоре-
чива и в процес на трансформация (Байчинска, 2011).
Цел, задачи и хипотези на изследването

Представената разработка има за цел да проследи измененията в
културния ценностен модел чрез съпоставка на данни от две емпи-
рични изследвания, реализирани през 19951 (начало на българския
преход към демокрация) и 2005 г.2 (подготовка за присъединяване на
страната към Европейския съюз), използвайки подхода на Шварц за
изследване на културните ценности (Schwartz, 2008).
Конкретните задачи на изследването се състоят в:
1) Анализ на промяната в значимостта на ценностните категории
(консерватизъм, aвтономност, йерархия, егалитаризъм, майсторство и
хармония) в интервала от 10 години;
2) Установяване на динамиката в доминантните отношения в цен-
1
Eмпиричното изследване през 1995 г. e част от изследване, реализирано под
ръководството на проф. д-р К. Байчинска – ИИНЧ, БАН (Байчинска, 2011).
2
Проучването през 2005 г. е част от изследване, проведено от доц. д-р М. Гар-
ванова – УниБИТ (Гарванова, 2013а).
47
ностните алтернативи (дименсии) – консерватизъм срещу автоном-

ност, егалитаризъм срещу йерархия и хармония срещу майсторство;
3) Проследяване на измененията в ценностната йерархия и по-
специално в ценностните приоритети (първите три ценностни кате-
гории) в рамките на изучавания времеви период – 1995-2005 г.
На базата на данни от литературата и проведени авторови изс-
ледвания могат да се формулират следните хипотези:
1) В рамките на 10 години може да се очаква намаляване на интен-
зитета на ценностите, изразяващи колективните интереси като консер-
ватизъм, хармония и егалитаризъм и съответно нарастване на енерге-
тичността на ценностите, спадащи към индивидуалните интереси като
автономност, йерархия и майсторство поради цялостното либерализи-
ране на социалната среда в България след падането на тоталитарния
режим (Байчинска, 2011; Карабельова, 2011; Гарванова, 2013а);
2) Вероятно в хода на социалните реформи в страната ще се наблю-
дава тенденция към отслабване на доминантната позиция на консерва-
тизма над автономността и на егалитаризма над йерархията, но ще се за-
сили превесът на майсторството над хармонията (Байчинска, 2011);
3) Тъй като ценностните приоритети са относително устойчиви пси-
хични и социални структури (Rokeach & Ball-Rokeach, 1989; Hofstede, 2001;
Schwartz, 2008; Байчинска, 1994, 2011; Гарванова, 2013а) може да се до-
пусне, че съвременният български културен ценностен идеал ще се доб-
лижава до този от средата на 90-те години на XX век, който е егалитарен
консерватизъм, ориентиран към майсторство (Байчинска, 2011).
Извадки
В изследването е приложен напречно-срезовият дизайн и стра-
тегията на типологичните извадки за подбор на респонденти през
1995 и 2005 г. Така и в двете емпирични проучвания са анкетирани
лица, принадлежащи към една от четирите социално-професионални
групи – студенти-богослови, учители от средните училища, студенти
от ВУ и бизнесмени. Интересът към първите две групи е продиктуван
от факта, че те са представители на консервативната, а другите две
групи – на модернизиращата тенденция в ценностната система (Бай-
чинска, 2011; Гарванова, 2013а).
През 1995 г. вземат участие 884 лица на възраст от 18 до 65 години –
55.0% жени, 43.8% мъже и 1.2% непосочили; до 29 г. – 45.8%, 30-44 г. –
33.4%, след 45+ г. – 18.7% и 2.1% неотговорили ( x =33.21, sd=10.99). През
2005 г. отново са анкетирани хора в активна трудоспособна възраст от 18
48
до 65 г. – 636 лица, от които 46.1% жени и 53.9% мъже; до 29 г. – 46.2%, 30-

44 г. – 32.9% и след 45+ г. – 20.9% ( x =33.48, sd=11.96). Изследваните лица
живеят в София и в различни големи или по-малки градове на страната
(Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Панагюрище, Кюстен-
дил, Смолян, Пещера, Враца, Търговище, Видин, Монтана и др.).
Методи
В емпиричните изследвания през 1995 и 2005 г. е приложен въп-
росникът за изследване на културните ценности на Шварц – Schwartz
Value Survey (SVS; Schwartz, 2008), адаптиран от Байчинска за български
условия (Байчинска, 1994). В методиката се използват 36-те ценности на
Рокич (Rokeach, 1973) с малки изменения, като се прибавят и нови. На
вниманието на респондента се предлагат два списъка, включващи 30
терминални (крайни цели на съществуването) и 28 инструментални цен-
ности (желани начини на поведение) или общо 58 ценности. По-късните
модификации на SVS съдържат 57 или 56 ценности. Значението на всяка
една от тях се фиксира посредством допълнителна обяснителна фраза,
например: равенство (еднакви възможности за всички), вътрешна хар-
мония (мир със себе си), власт (влияние и контрол върху другите) и т.н.
Изследваното лице трябва да оцени значимостта на всички цен-
ности, използвайки 9-степенна скàла (от 0 – не е важна до 7 – изклю-
чително важна, а също и [-1] – противоположна на моите ценности).
От него се изисква да прочете първия списък с ценности и да опреде-
ли най-напред онези от тях, които са най-важните, след това противо-
положните и най-маловажните, важните и т.н. в качеството си на ръ-
ководен принцип в своя живот. По същия начин се подхожда и към
втория списък (за подробности вж. Schwartz, 2008). С помощта на мул-
тидименсионално скалиране се установява, че смислово еднозначни
за всички лица се оказват само 44 ценности, които се групират в 6
ценностни категории (интелектуалната и афективната автономност
формират една ценностна категория – автономност) и 3 типа ценнос-
тни алтернативи (Schwartz, 2008). При статистическата обработка на
данните е използван стандартният пакет на SPSS 19.
Рeзултати и дискусия
За анализ на измененията в значимостта на 6-те ценностни кате-
гории и динамиката в доминантните отношения в ценностните алтер-
нативи (дименсии) е използван t-тест на Стюдънт за независими из-
49
вадки и d-критерий на Коен за оценка на големината на ефекта на со-

циално-историческото време – 1995-2005 г. Ако стойностите са в ин-
тервала 0.0 < d < 0.4 – ефектът може да се определи като слаб, ако 0.5
< d < 0.7 – като среден, а ако 0.8 < d < 2.0 – като голям (Cohen, 1988).
Данните са представени в табл. 1 и 2.
Таблица 1. Средни стойности x и стандартни отклонения sd на
отделните ценностни категории при лицата, изследвани през 1995 и
2005 г. Представени са също и резултатите от t-теста на Стюдънт,
d-критерия на Коен и посоката на промяна в значимостта на цен-
ностите (Ļ – намаляване; = – неизменност)
Ценностна 1995 г. (N=884) 2005 г. (N=636) Посока на
t р d
категория x sd x sd промяна
Консерватизъм 4.51 0.75 4.38 0.79 3.14 0.002 0.2 Ļ слаба
Автономност 4.13 1.00 4.09 1.08 0.65 0.519 0.0 =
Йерархия 3.41 1.25 2.91 1.33 7.52 0.000 0.4 Ļ слаба
Егалитаризъм 4.62 0.85 4.49 0.82 3.00 0.003 0.2 Ļ слаба
Майсторство 4.77 0.89 4.57 0.99 4.01 0.000 0.2 Ļ слаба
Хармония 4.30 1.24 3.75 1.35 8.17 0.000 0.4 Ļ слаба
Фиг. 2. Средни стойности на отделните ценностни категории при

лицата, изследвани през 1995 и 2005 г. Представена е също и посоката
на тяхната промяна (Ļ – намаляване)
50
От данните в табл. 1 и тяхната графична визуализация на фиг. 2

става ясно, че в периода 1995-2005 г. слабо намалява интензитетът на
5 ценностни категории – консерватизъм, йерархия, егалитаризъм,
майсторство и хармония (p < 0.01; 0.0 < d < 0.4). Значимостта на авто-
номността остава непроменена, но тенденцията, макар и статистичес-
ки незначима, отново е низходяща. Получените резултати вероятно
разкриват продължаващата аномия в българското общество и са сим-
птоматични за културите в преход – установява се девалвация на ста-
рите ценностни норми и стандарти, но процесът на утвърждаване и
интернализиране на новите ценностни модели и практики все още е
неустойчив и несигурен. С други думи, българската култура се разк-
рива като вътрешно динамична и в процес на реорганизация. Наход-
ките от изследването частично потвърждават издигнатата хипо-
теза 1 – налице е намаляване на енергетичността както на колектив-
но-, така и на индивидуално ориентираните ценностни категории. Ди-
намичните отношения между ценностите, изграждащи отделните
ценностни алтернативи (дименсии) също дават възможност за инте-
ресни констатации (вж. табл. 2).
Таблица 2. Средни стойности x и стандартни отклонения sd на
отделните ценностни алтернативи при лицата, изследвани през
1995 и 2005 г. Представени са също и резултатите от t-теста на
Стюдънт, d-критерия на Коен и посоката на промяна в значимостта
на ценностите (Ĺ – увеличаване; Ļ – намаляване; = – неизменност)
1995 г. 2005 г.
Ценностни алтернативи Посока на
(N=884) (N=636) t р d
(дименсии)3 промяна
x sd x sd
Доминантна сила на консерва-
0.38 1.11 0.29 1.26 1.46 0.144 0.1 =
тизма над автономността
Доминантна сила на егалитариз-
1.21 1.49 1.58 1.61 -4.64 0.000 -0.2 Ĺ слаба
ма над йерархията
Доминантна сила на хармонията
-0.46 1.36 -0.82 1.58 4.62 0.000 0.2 Ļ слаба
над майсторството
3
Доминантната сила между две категории се получава като разлика между тех-
ните средни стойности. Ако числото е положително – превес има първата
променлива, а ако е отрицателно – втората.
51
От табл. 2 се вижда, че както през 1995, така и през 2005 г. консерва-

тизмът има превес над автономността, eгалитаризмът над йерархията, а
майсторството – над хармонията. В темпорален аспект се отчита слаба
тенденция към увеличаване на психологическата дистанция между ега-
литаризма и йерархията. Слабо нараства доминантната сила на майстор-
ството над хармонията или, казано с други думи – намаляват ценностни-
те предпочитания на хармонията спрямо майсторството. Отношенията в
най-базалната ценностна дименсия „консерватизъм срещу автономност”,
изразяваща същността на ценностния преход към демокрация в Бълга-
рия след 1989 г. от колективизъм към индивидуализъм (Байчинска, 2011)
се запазват, но се забелязва слаба тенденция към намаляване на доми-
нантната сила на консерватизма над автономността, въпреки че данните
не са статистически значими. Изведените резултати не потвърждават
хипотеза 2 – промяната в отношенията в ценностните алтернативи (ди-
менсии) се разкрива като многопосочен и многопластов процес.
За изграждане на хоризонтално-вертикален модел на ценностната
йерархия на лицата, участвали в изследването през 1995 и 2005 г., кой-
то дава възможност за анализ на ценностната система чрез процесите
на субординация и координация (Байчинска, 1994), е приложен t-тест
на Стюдънт за свързани извадки за всички двойки ценностни катего-
рии. Ценностният тип с най-голяма средна стойност получава ранг 1, а
този с най-ниска – ранг 6. Променливи, които не се различават статис-
тически значимо помежду си, поделят еднакъв ранг. Резултатите от ста-
тистическата процедура са систематизирани в табл. 3, 4 и 5.
Таблица 3. T-стойности от сравнението на всяка двойка категории

(Dp=0.000). Посочени са още средните стойности x , стандартните
отклонения sd и ранговете R на 6-те ценностни категории при лица-
та, изследвани през 1995 г. (N=884). Означенията са както следва:
КОН – консерватизъм; АВТ – автономност; ЙЕР – йерархия; ЕГА – ега-
литаризъм; МАЙ – майсторство; ХАР – хармония
MAЙ ЕГА КОН ХАР АВТ ЙЕР x sd R
МАЙ X 4.40D 7.67D 10.11D 19.87D 34.20D 4.77 0.89 1
ЕГА X 4.79D 7.87D 12.04D 23.76D 4.62 0.85 2
КОН X 5.49D 10.18D 24.67D 4.51 0.75 3
ХАР X 4.13D 15.44D 4.30 1.24 4
АВТ X 16.28D 4.13 1.00 5
ЙЕР X 3.41 1.25 6
52

(Dp=0.000). Посочени са още средните стойности x , стандартните
отклонения sd и ранговете R на 6-те ценностни категории при лица-
та, изследвани през 2005 г. (N=636). Означенията са както следва:
КОН – консерватизъм; АВТ – автономност; ЙЕР – йерархия; ЕГА – ега-
литаризъм; МАЙ – майсторство; ХАР – хармония
MAЙ ЕГА КОН АВТ ХАР ЙЕР x sd R
МАЙ X 1.62 3.87D 12.55D 13.12D 31.11D 4.57 0.99 1.5
ЕГА X 3.86D 7.85D 15.47D 24.86D 4.49 0.82 1.5
КОН X 5.84D 13.71D 25.74D 4.38 0.79 3
АВТ X 5.81D 21.66D 4.09 1.08 4
ХАР X 11.40D 3.75 1.35 5
ЙЕР X 2.91 1.33 6
Таблица 5. Рангове на отделните ценностни категории при лицата,

изследвани през 1995 и 2005 г. (изведени на базата на t-тест
на Стюдънт за свързани извадки). Представена е също
и посоката на тяхната промяна (= – неизменност)
Майсторс- Егалитари- Консервати- Хармо- Автоном- Йерар-
Година
тво зъм зъм ния ност хия
1995 1 2 3 4 5 6
2005 1.5 1.5 3 5 4 6
Промяна = = = = = =
При анализа на промяната в ранговете на ценностните категории

прилагаме критерия на Рокич и Бол-Рокич (Rokeach & Ball-Rokeach,
1989), според който само при разлика в ранговете по-голяма от едини-
ца може да се говори за по-значими изменения в подредбата на цен-
ностите. От данните в табл. 5 става ясно, че майсторството и егалита-
ризмът променят незначително ранговите си места с 0.5, а хармонията
и автономността – с 1. Следователно, налице е устойчивост на култур-
ния ценностен йерархичен модел във времевия диапазон от 10 години.
Ценностните приоритети от средата на 90-те години на XX век
персистират в съвременния ценностен идеал – доминират ценностите
на майсторството, егалитаризма и консерватизма, което е в унисон с
находки от водещи в областта на ценностите автори за относителната
стабилност на ценностните ориентации в хода на социално-
53
историческото време (вж. напр. Hofstede, 2001; Schwartz, 2008; Бай-

чинска, 2011). Графичното представяне на ранговете на ценностните
категории на фиг. 3 очертава особеностите на структурния йерархи-
чен модел на участниците в изследването през 1995 и 2005 г.
Фиг. 3. Структурен йерархичен модел при лицата, изследвани през

1995 и 2005 г. Означенията са както следва: КОН – консерватизъм;
АВТ – автономност; ЙЕР – йерархия; ЕГА – егалитаризъм;
МАЙ – майсторство; ХАР – хармония
Прави впечатление, че вследствие на изравнената валентност
между майсторството и егалитаризма едновърхият йерархичен модел
от 1995 г. се модифицира в двувърха структура, която запазва едно-
линейния си вертикален характер благодарение на преобладаващите
процеси на субординация и подчертания психологически консонанс в
ценностните избори през 2005 г. Интересен резултат от изследването
обаче е нарастващата важност на автономността, която измества от
четвъртото място хармонията вероятно под влияние на новите либе-
рално-демократични ракурси в българското общество след 1989 г. по
посока на утвърждаване на ценностите на автономния, независим и
обособен от групата индивид (Стоилова и Попова, 1994; Байчинска,
2011; Гарванова, 2013а). Би могло да се каже, че съвременната българ-
ска култура навлиза в етапа на своето устойчиво развитие, където
процесите на приемственост и обновяване на ценностната система
протичат в синкретично единство (Тахиров, 2014). Като най-непредпо-
читаната ценностна категория се очертава йерархията, която застава
на дъното на ценностната подредба и в двете проучвания. Логически-
ят оглед на получените резултати потвърждава хипотеза 3 – наблю-
дава се стабилност в ценностния йерархичен модел особено по отно-
шение на ценностните приоритети майсторство, егалитаризъм и кон-
54
серватизъм. Съвременният ценностен идеал остава близък до този от

средата на 90-те години на XX век и може да се опише като егалитарен
консерватизъм, ориентиран към майсторство (Гарванова, 2014а).
Изводи и заключение
Времево-последователният дизайн на изследването, реализира-
но през 1995 и 2005 г. със SVS (Schwartz, 2008) с цел изучаване на гъв-
кавостта на ценностите на българската култура, дава възможност да
се направят следните генерални изводи:
1) Социално-историческият контекст оказва слабо влияние
върху значимостта на 6-те ценностни категории. В периода 1995-
2005 г. намалява енергетичността на консерватизма, йерархията,
егалитаризма, майсторството и хармонията, а автономността оста-
ва непроменена. Данните разкриват, че българската култура е вът-
решно динамична и в процес на реорганизация. Очевидно обаче е
необходим по-дълъг времеви интервал, за да могат започналите
изменения в интензитета на ценностите да доведат до качествено
нова ценностна структура.
2) Доминантните отношения в ценностните алтернативи (димен-
сии), характерни за началото на социалната промяна в България след
1989 г., се запазват и на по-късен етап на прехода – консерватизмът
има превес над автономността, eгалитаризмът над йерархията, а
майсторството – над хармонията. В динамичен аспект обаче слабо на-
раства доминантната сила на егалитаризма над йерархията и на майс-
торството над хармонията, а доминантните отношения в измерението
„консерватизъм–автономност” не се променят (въпреки че тенденци-
ята е статистически незначима, тя разкрива отслабването на влияние-
то на консерватизма над автономността). Може да сe обобщи, че мо-
дернизиращата тенденция в българската култура засяга ценностите,
акцентиращи върху степента на включеност на индивида в социална-
та група и съответства на посоката на цялостната социална трансфор-
мация в страната. Основание за подобни твърдения дава и анализът
на ценностните приоритети.
3) На първите 3 места в ценностната йерархия и в двете проуч-
вания застават майсторството, егалитаризмът и консерватизмът.
Културният ценностен модел както през 1995, така и през 2005 г.
може да бъде определен като егалитарен консерватизъм, ориен-
тиран към майсторство – доминира социалната представа за ра-
55
венство, колективизъм и контрол. Ценностната йерархия запазва

отличителните си особености, въпреки че от едновърха се видоиз-
меня в двувърха еднолинейна структура благодарение на изравне-
ната енергетичност на първите два ценностни типа – майсторство и
егалитаризъм. По-назад в ценностното ранжиране се нареждат ав-
тономността, хармонията и най-вече йерархията. При по-новото
проучване ценностната категория автономност се изкачва от пета-
та на четвъртата позиция, демонстрирайки все по-голямата социо-
културна значимост на ценностите на независимостта в мисленето
и действието и на стремежите към индивидуален успех и благопо-
лучие в живота на съвременния българин.
Реализирането на емпирично изследване по време на т.нар. пос-
тпреходна фаза на развитие на обществото би разкрило дали мо-
дернизиращите динамични процеси най-вече в базалната ценностна
алтернатива (дименсия) „консерватизъм срещу автономност” водят до
формиране на нов ценностен идеал сред българските граждани за
обособен, автономен и независим от групата индивид.
2.2. СЪВРЕМЕННИЯТ БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН

ЦЕННОСТЕН МОДЕЛ – СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ
Културата представлява богат комплекс от значения, убеждения,
практики, символи, норми и ценности, които са широко разпростра-
нени между хората в дадено общество. Доминиращите ценности из-
разяват общосподелени концепции за това кое е добро и желателно и
се отнасят до културните идеали (Schwartz, 2008). Водещите ценност-
ни ориентации се разглеждат като централна черта или ядро на кул-
турата. Тяхното изучаване е особено ефективен начин за изследване и
характеризиране на различни нейни аспекти (Hofstede, 1980; Inglehart,
1997; Schwartz, 2006b), особено при т.нар. култури в преход, каквато е
съвременната българска култура.
Разнообразните източници в литературата очертават много-
посочните изменения на ценностите в условията на социален пре-
ход към демокрация след 1989 г., като: наличие на конфликт между
традиционни и нови ценности, преход от идеологически към плу-
ралистични ценности, вакуум на идеи, морални стандарти и образ-
ци, които определят базовото отношение на индивида към социу-
ма, нарушениe в устойчивите ориентации за добро и лошо, което
56
води до релативизиране на индивидуалните и на социалните цен-

ности и др. (Шопова, 1998). Въпреки това някои изследователи кон-
статират, че настъпва ценностна промяна в посока от култура на
нетърпимостта, колективизма и авторитаризма към култура на ин-
дивидуалистичния, либерално-толерантен и прагматичен човек
(Стоилова и Попова, 1994) и то при по-младите генерации (Митев,
2007; Митев и Ковачева, 2014).
„Българският преход” често се определя като състояние на ано-
мия, нормативна криза или ценностен хаос, който извежда на преден
план материалните ценности, нагласите за оцеляване и крайния ин-
дивидуализъм (Inglehart, 1997; Назърска, Гарванова, Шапкалова, 2016).
Като следствие от разпадането на старите социални структури нама-
лява чувството за общност и се засилват стремежите към неограниче-
но задоволяване на личните потребности. Всичко това допринася за
наличието на вътрешно противоречива система от ценности, нагласи
и убеждения относно публично и частно, идеализъм и материализъм,
солидарност и егоизъм, държавна и лична отговорност и др. (Канев,
1998; Тахиров, 2015а).
Според други автори днешното българско общество „страда” от
дефицит на важни социални ценности като солидарност, справедли-
вост, доверие към институциите, законите и хората, готовност за коо-
перативност, колективни действия и т.н., което се дължи на тяхното
обезличаване през комунистическия период. Ситуацията на преход е
свързана с отказа от фалшиви идеологеми и раждането, възраждане-
то и възприемането на социални ценности с нова форма и съдържа-
ние (Фотев, 2009). В резултат на дисбаланса между личните интереси и
общностните цели в бившите тоталитарни държави, между които и
България, преобладават индивидуалистичните нагласи, което в зна-
чителна степен затруднява екипната работа, сътрудничеството, ре-
ципрочното взаимодействие и лоялността към целите на колектива
(Тромпенаарс и Хампдън-Търнър, 2004).
Резултати от емпирично изследване

С цел установяване на доминиращия ценностен модел в бъл-
гарската култура през май–декември 2013 г. беше проведено ем-
пирично изследване, което се базира на модела и методиката на
Шварц за културните ценности (Schwartz, 2006b, 2008). Този модел
допуска, че ценностната система на културно ниво се описва чрез
57
седем универсални ценностни категории: консерватизъм, интелек-

туална и афективна автономност (обединени в обща категория –
автономност), йерархия, егалитаризъм, хармония и майсторство.
Отношенията между тези категории отразяват основните противо-
речия, които всяко едно общество трябва да разреши: автоном-
ност срещу консерватизъм (обособен срещу необособен от група-
та индивид) – I-ва дименсия; йерархия срещу егалитаризъм (нера-
венство срещу равенство) – II-ра дименсия и майсторство срещу
хармония (промяна срещу адаптация спрямо социалната и природ-
ната среда) – III-та дименсия.
В проучването взеха участие 432 лица на възраст от 18 до 65 г., от
които 51,7% жени и 48,3% мъже; до 29 г. – 37,0%, 30-44 г. – 31,9% и след
45+ г. – 31,1% ( x =33,68; sd=11,46). Със средно образование са 39,6%, а
с висше – 60,4% от респондентите. Изследваните лица живеят в София
и в други големи и по-малки градове на страната (Бургас, Варна,
Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Панагюрище, Кюстендил, Смолян,
Пещера, Враца, Търговище, Видин, Монтана и др.).
В анкетната карта e приложен адаптираният за български
условия въпросник за изследване на културните ценности на
Шварц – Schwartz Value Survey (SVS; Schwartz, 2008) и демографски
блок – пол, възраст, образование, местоживеене и др. SVS включва
58 ценности с допълнителна обяснителна фраза след всяка една от
тях, например: равенство (еднакви възможности за всички), вът-
решна хармония (мир със себе си), власт (влияние и контрол върху
другите) и т.н. Изследваното лице трябва да оцени значимостта на
тези ценности, използвайки 9-степенна скàла (от 0 – не е важна до 7
– изключително важна, а също и [-1] – противоположна на моите
ценности) (за подробности относно методиката вж. Гарванова,
2013а). Получените данни се групират в 6 ценностни категории и 3
биполярни дименсии. При статистическата им обработка е използ-
ван стандартният пакет на SPSS 19.
Основните задачи на емпиричното изследване са свързани с: 1)
очертаване на ценностните приоритети в българския национален
културен модел и 2) определяне на възрастовите различия в значи-
мостта на културните ценности. На базата на резултати от авторови и
други изследвания могат да се формулират следните по-важни хипо-
тези: 1) в съвременния културен модел ще доминират ценностите на
майсторството, егалитаризма и консерватизма (Байчинска, 2011; Гар-
58
ванова, 2014а) и 2) най-големи възрастови вариации ще се наблюда-

ват при дименсията „консерватизъм–автономност” (Байчинска, 2011;
Гарванова и Тянков, 2015).
За извеждане на ценностните приоритети е приложен t-тест на
Стюдънт за свързани извадки за всички двойки ценностни категории.
Ценностният тип с най-голяма средна стойност получава ранг 1, а този
с най-ниска – ранг 6. Променливи, които не се различават статисти-
чески значимо помежду си, поделят еднакъв ранг. Резултатите от ста-
тистическата процедура са представени в табл. 1.
Таблица 1. T-стойности, дескриптивна статистика и рангове на
ценностните категории – N=432 (Dp=0,000). Означенията са както
следва: КОН – консерватизъм; АВТ – автономност; ЙЕР – йерархия;
ЕГА – егалитаризъм; МАЙ – майсторство; ХАР – хармония
MAЙ ЕГА КОН АВТ ХАР ЙЕР x sd R
МАЙ X 1,62 3,87D 12,55D 13,12D 31,11D 4,57 0,99 1,5
ЕГА X 3,86D 7,85D 15,47D 24,86D 4,49 0,82 1,5
КОН X 5,84D 13,71D 25,74D 4,38 0,79 3
АВТ X 5,81D 21,66D 4,09 1,08 4
ХАР X 11,40D 3,75 1,35 5
ЙЕР X 2,91 1,33 6
Данните от табл. 1 потвърждават първата хипотеза на про-

учването – за изследваните лица най-предпочитани са ценностите
на майсторството, егалитаризма и консерватизма. С по-слаба ва-
лентност се нареждат ценностите на автономността и хармонията.
В дъното на ценностната подредба застават ценностите на йерар-
хията. Следователно, съвременният културен ценностен идеал мо-
же да се опише като егалитарен консерватизъм, ориентиран към
майсторство – доминира социалната представа за равенство, ко-
лективизъм и контрол над средата. Данните показват също така, че
консерватизмът има превес над автономността (t=5,84; p=0,000),
eгалитаризмът над йерархията (t=24,86; p=0,000), а майсторството –
над хармонията (t=13,12; p=0,000). С термините на Триандис бъл-
гарският културен модел може да се определи като хоризонтален
колективизъм – цени се равенството, общностните връзки и колек-
тивните цели (Triandis, 1995).
59
Получените резултати до голяма степен съответстват на конста-

тациите на някои автори, че като цяло българското общество се ха-
рактеризира с колективистични стереотипи и архетипи в културно-
исторически и традиционен аспект и носи белезите на родовата кул-
тура, които продължават да се възпроизвеждат и в съвременния ин-
формационен свят (Недялкова, 2003; Генкова, 2004; Минков, 2007).
Може да се каже, че в съществени аспекти модернизацията в нашето
общество и култура не е завършила (Даскалов, 1994). Процесът на ин-
дивидуализация на ценностите, започнал след Освобождението и на-
силствено прекъснат от държавния социализъм, предстои да приклю-
чи в настоящата ситуация на преход (Генов, 2004).
Споделеният ранг 1,5 между амбивалентните ценностни приори-
тети майсторство и егалитаризъм очертава българската култура като
култура от смесен тип (Schwartz, 2006b; Байчинска, 2002), а също така
и като вътрешно противоречива и в процес на реорганизация (Бай-
чинска, 2002, 2011). Както посочват някои изследователи, в хода на то-
талната и радикална социална трансформация след 1989 г. се форми-
рат устойчиви културни модели, които носят амбивалентен характер.
В тях присъстват както стереотипи от миналото, така и образци, ха-
рактерни за новата перспектива (Захариева, 1994, 2001). Липсва еди-
нен културен ценностен идеал, който би могъл да обедини хора от
различни социални групи, призвани да осъществят либерално-
демократичните промени в страната (Байчинска, 2011; Гарванова,
2013а, 2014a; Гарванова и Тянков, 2015).
Анализът на ценностните приоритети очертава също така, че в
българския културен ценностен модел все още липсва ясно изграден
архетип за независим, успешен и обособен от групата индивид – из-
вод, който правят и други автори (напр. Генов, 2004; Sokolova, 2014).
Слабият превес на консерватизма над автономността (афективна и
интелектуална), който намира израз в йерархията на ценностите, оба-
че дава основание да се твърди, че модернизиращата тенденция в
българската култура засяга именно базисната ценностна алтернатива
„консерватизъм срещу автономност”. Тази биполярна дименсия раз-
крива степента на включеност на индивида в групата и съответства на
посоката на ценностното преустройство в България от началото на
90-те години на XX век. Доказателство за това са и различията в кул-
турния идеал на възрастовите групи – 18-29 г., 30-44 г. и 45-65 г., които
отразяват специфичните социално-исторически проекции върху цен-
ностната система (табл. 2 и фиг. 1).
60
Таблица 2. Значимост на ценностните категории при отделните

възрастови групи (дескриптивна статистика, One-Way ANOVA и Post
Hoc Multiple Comparison Test)
Дескриптивна Дисперсионен анализ
статистика и Post Hoc-тест
Ценност Година
LSD,
N x SD Min Max F, (p)
p<0,05
I гр. 18-29 г. 160 4,34 0,82 2,14 6,39
7,58
Майсторство II гр. 30-44 г. 138 4,05 0,85 2,21 7,68 I с II гр.
(0,001)
III гр. 45-65 г. 134 4,20 0,86 2,14 6,47
I гр. 18-29 г. 160 4,13 0,63 2,23 5,75
0,09
Егалитаризъм II гр. 30-44 г. 138 4,14 0,61 2,05 5,76 ---
(0,912)
III гр. 45-65 г. 134 4,15 0,68 2,19 5,58
I гр. 18-29 г. 160 3,95 0,55 2,03 5,65
7,02
Консерватизъм II гр. 30-44 г. 138 4,09 0,50 2,47 5,37 I с II и III гр.
(0,001)
III гр. 45-65 г. 134 4,12 0,46 2,91 5,44
I гр. 18-29 г. 160 3,83 0,91 1,21 6,56
3,59
Автономност II гр. 30-44 г. 138 3,71 0,86 1,41 6,14 I с III гр.
(0,028)
III гр. 45-65 г. 134 3,62 0,74 1,56 5,29
I гр. 18-29 г. 160 3,30 1,15 -0,38 6,20
1,98
Хармония II гр. 30-44 г. 138 3,47 1,07 0,09 6,12 ---
(0,139)
III гр. 45-65 г. 134 3,48 1,09 0,18 5,74
I гр. 18-29 г. 160 2,48 1,20 -0,68 5,49
1,01
Йерархия II гр. 30-44 г. 138 2,59 1,21 -1,08 6,28 ---
(0,367)
III гр. 45-65 г. 134 2,64 1,18 -0,11 5,60
Приложеният дисперсионен анализ показва, че променливата въз-

раст е диференциращ фактор за майсторството, консерватизма и
автономността (p<0,05). При останалите ценностни категории – егали-
таризъм, хармония и йерархия не се наблюдават статистически изра-
зени възрастови вариации. LSD-тестът установява, че с увеличаване на
възрастта нарастват стремежите към колективизъм и запазване на
статуквото от една страна, а от друга – намалява мотивационната сила
на независимото и автономно поведение. Енергетичността на майстор-
ството бележи U-образна траектория – отслабва при младите хора от
средната генерация – 30-44 г., след което отново се активизира при
индивидите през втората половина на живота – след 45 г.
Важно е да се изтъкне, че майсторството, егалитаризмът и кон-
серватизмът доминират и при трите възрастови групи. Възрастовата
61
динамика при консерватизма и автономността обаче очертава цен-

ностната дистанция между младежите и поколението на техните
(пра)родители, което потвърждава втората хипотеза на изследването.
Засиленото присъствие на ценностите на майсторството – свръхцен-
ност в групата на 18-29-годишните лица, също e в подкрепа на изве-
дените тенденции. Вероятно ефектите на преходното време в съчета-
ние с новите изисквания на глобалната информационна култура под-
крепят стремежите към афективна и интелектуална независимост и
контрол над обкръжаващата среда, особено при по-младите кохорти,
които се социализират в условия без исторически аналог (Митев,
2007; Митев и Ковачева, 2014).
Фиг. 1. Средни стойности на ценностните категории при отделни-

те възрастови групи – N=432
На базата на резултатите от проведеното през май–декември 2013 г.

емпирично изследване могат да се направят следните по-важни изводи:
1) в културния ценностен идеал персистират ценности от колективис-
тично-уравнивиловъчен тип, което до голяма степен определя традици-
онния характер на съвременната национална култура, 2) наличието на
амбивалентни ценностни приоритети като майсторството и егалитариз-
ма вероятно отразява противоречивите проекции на прехода върху
българската културна идентичност и 3) засиленото присъствие на цен-
ностите на майсторството и автономността, от една страна, и по-слабата
интензивност на ценностите на консерватизма в мотивационния комп-
62
лекс на младите хора до 29-годишна възраст в сравнение с останалите

възрастови групи, от друга страна, разкрива динамичната модернизи-
раща тенденция в съвременния културен ценностен идеал.
Заключение
Като обобщение може да се каже, че основният проблем, пред който
е изправeн българинът в началото на XXI век, е липсата на ценностен
консенсус в обществото относно механизмите и пътищата за дългосрочно
национално развитие. С особена сила в публичното пространство се раз-
гарят конфликти и противоречия, които са резултат от сблъсъка на раз-
лични ценностни системи – традиционна, модерна и постмодерна. Дока-
то съвременният динамичен свят се вълнува от прехода от материални
към постматериални ценности (Inglehart, 1997), в България се наблюдава
смесица от аграрни, индустриални и постиндустриални практики и отно-
шения, без да е налице единен и общосподелен ценностно-нормативен
модел за постигането на личностен и национален просперитет.
Високата социално-икономическа цена на прехода, загубата на
сигурност и стабилност в живота, разминаването между очакванията
за положителна промяна и вкризената реалност на ежедневието,
люшкането между надеждата и разочарованието за постигане на по-
високо качество на живот, бедността, корупцията, безработицата, по-
литическата нестабилност, световната икономическа криза и др. са
фактори, които забавят преустройството на ценностите по посока на
утвърждаването на ценностите на демократичната култура.
Политическото отваряне на България към света след 1989 г., па-
зарната икономика, членството на страната в Европейския съюз, гло-
бализационните процеси и др. пък са обстоятелства, които съдействат
за индивидуализацията на социалните норми и нагласи и преобразу-
ването на българското общество в модерна европейска формация.
Това обаче е немислимо без усещането за мисия, съпричастност и
гражданска ангажираност към проблемите на страната на широки
слоеве от населението. Нужно е и повече време, за да бъдат овладяни
основните ценностни противоборства и се премине към по-
ефективна форма на социална интеграция (Гарванова и Тянков, 2015).
С други думи, българската нация е тръгнала по пътя на своята демок-
ратизация. Неслучайно Хофстеде посочва, че демокрацията в България из-
глежда възможна (Хофстеде, 2001: 341). Процесът на ценностната транс-
формация от колективистичната идеология на социалистическата държа-
ва към индивидуалистичната идеология на демократичната политическа
63
система обаче предстои да се случи в хода на социално-историческите

събития в страната с активното участие на младите генерации.
2.3. КУЛТУРНИ ПРЕДПОСТАВКИ НА ЛИДЕРСТВОТО В БЪЛГАРИЯ

Динамиката на настоящия информационен и глобализационен свят
налага предефиниране на ролята на лидера и функциите на лидерството
във всички сфери на обществения живот. Сред изследователите все пове-
че набира скорост идеята за създаване на нови подходи към лидерството,
които да включват неговото ценностно измерение (Евтихов, 2012). Новите
културно-ценностни парадигми акцентират не толкова върху личностните
особености на лидера, колкото върху груповия организационен процес
(Занковский, 2011). В този смисъл съвременните концепции за лидерство-
то в бизнес среда се трансформират от индивидуална в колективна дей-
ност, насърчават мрежовостта, минимизирането на организационната йе-
рархия, свободното движение на комуникацията и обмена на информа-
ция, креативността и генерирането на иновации (Димитрова, 2015, 2017).
Изхождайки от подобна изследователска позиция, настоящата разработка
е опит за анализ на някои културно-ценностни, времево-исторически и
социалнопсихологически проекции върху този феномен.
Теоретичен модел на изследването

Актуалните и най-значими подходи към изследване на културните
особености и различия разглеждат културата като сложен комплекс от
ценностни измерения (дименсии) или ориентации. Примери в това от-
ношение са: шест-дименсионалният модел на националните култури на
Х. Хофстеде (Hofstede & Minkov, 2013), теорията за универсалния харак-
тер на мотивационното съдържание и структура на ценностната система
на Ш. Шварц (Schwartz, 2006b, 2008), теорията за седемте културни диле-
ми на Ф. Тромпенаарс и Ч. Хампдън-Търнър (2004), културните синдроми
на Х. Триандис (Triandis, 1996), моделът на културната промяна на Р. Инг-
лехарт (Inglehart, 1997) и др. В основата на всички тях стои допускането,
че ценностите представляват ядрото на културата и тяхното изучаване е
от особен интерес за социалните изследователи.
Eдин от широко използваните подходи в областта на психологията
за измерване на културните ценности принадлежи на Ш. Шварц
(Schwartz, 2006b, 2008). Този модел стъпва на предположението, че всяка
култура може да се опише чрез 7 универсални ценностни категории:
64
консерватизъм, интелектуална и афективна автономност (обединени в

обща категория – автономност), йерархия, егалитаризъм, хармония и
майсторство. Консерватизмът акцентира върху поддържане на статук-
вото и ограничаване на действията и наклонностите, които могат да на-
рушат солидарността на групата или наложения традиционен ред. Ин-
телектуалната автономност поставя ударение върху стремежите на
индивидите да преследват собствени идеи и независими интелектуални
цели, а афективната автономност – върху желанието за придобиване
на афективен позитивен опит. Йерархията подчертава легитимността на
неравномерното разпределение на власт, роли и ресурси. Егалитариз-
мът разкрива трансцендентността на егоистичните интереси в полза на
доброволната съпричастност и грижа за благополучието на другите.
Майсторството отдава приоритет на активното себеутвърждаване и
контрола над социалното и природното обкръжение. Хармонията зася-
га единството със средата (Smith, Peterson, & Schwartz, 2002).
Отношенията между тези категории отразяват основните проти-
воречия, които всяко едно общество трябва да разреши: консервати-
зъм срещу автономност (необособен срещу обособен от групата ин-
дивид) – I-ва дименсия; йерархия срещу егалитаризъм (неравенство
срещу равенство) – II-ра дименсия и майсторство срещу хармония
(промяна срещу адаптация спрямо средата) – III-та дименсия. Консер-
ватизмът, егалитаризмът и хармонията са колективно насочени цен-
ности, а автономността, йерархията и майсторството – индивидуално
ориентирани ценности (Байчинска, 2011).
Емпирични изследвания в България от 1995 и 2005 г., базирани
върху този модел разкриват, че субекти на модернизиращата тенден-
ция в ценностната система са студентите, тъй като техният ценностен
идеал се описва като ориентиран към контрол егалитарен либерали-
зъм, който се доближава до западноевропейската либерална концеп-
ция за автономния индивид. В динамичен аспект в тази социално-
професионална група се запазва доминантната сила на консерватиз-
ма над автономността, слабо се увеличава доминантната сила на ега-
литаризма над йерархията и намалява доминантната сила на майс-
торството над хармонията (Байчинска, 2008, 2011).
По-ново изследване от 2013 г. с извадка от 18-65-годишни респон-
денти (N=432) показва, че в мотивационния комплекс на младите хора до
29-годишна възраст в сравнение с по-възрастните групи (30-44 г. и 45-65
г.) засилено присъстват ценностите на майсторството и автономността,
от една страна, и по-слабо се предпочитат ценностите на консерватизма,
65
от друга страна, което очертава тяхната модернизираща роля в българс-

кото общество (Гарванова и Тянков, 2015). Неслучайно изследователски-
ят интерес на автора е насочен към общността на 18-29-годишните
студенти като специфична таргет група, която притежава необходими-
те личностни, социални и културни ресурси за развитие на лидерски
умения в информационно-демократична среда.
Цел и задачи на изследването

Чрез сравнително-кохортен дизайн проучването, позоваващо се
на подхода на Шварц (Schwartz, 2006b, 2008), цели да очертае културни-
те предпоставки на лидерството в България, като проследи относител-
но дългосрочните изменения в културния ценностен модел при студен-
ти, изследвани през 1995, 2005 и 2015 г., и си поставя следните задачи:
1. Анализ на динамиката в интензитета на 7-те ценностни категории;
2. Изследване на промяната в доминантните отношения между 3-
те ценностни алтернативи, настъпили в рамките на 20-годишния вре-
меви интервал;
3. Описание на ценностната йерархия при младите хора от трите
изследвани периода.
Хипотези на изследването
1. В дългосрочна перспектива ще нараства енергетичността както
на индивидуално-, така и на колективно насочените ценности като ре-
зултат от възрастовите ефекти и либерализацията на социално-
икономическите условия в страната след 1989 г. (Байчинска, 2011;
Гарванова, 2014а; Гарванова и Тянков, 2015).
2. В културния ценностен идеал на съвременните студенти ще
доминират ценностите, характерни за тази младежка формация –
майсторство, егалитаризъм и автономност (Байчинска, 2008, 2011).
Метод
Изследвани лица
Общият брой на изследваните студенти е 644 души. Всички попа-
дат във възрастовия диапазон 18-29 г. От тях през 1995 г. участват 232
лица (средна възраст M=22,53; SD=2,59), като мъжете са 118 (50,9%),
жените са 113 (48,7%), а 1 (0,4%) не е посочил половата си принадлеж-
ност. През 2005 г. са включени 157 души (средна възраст M=21,85;
SD=2,53), от които мъже – 88 (56,1%) и жени – 69 (43,9%). Броят на сту-
66
дентите, анкетирани през 2015 г., е 255 (средна възраст M=22,86;

SD=3,86), от които 166 (65,1%) мъже и 89 (34,9%) жени. Всички те учат в
различни български университети и специалности в бакалавърска
степен на обучение в: СУ „Св. Климент Охридски”, Технически универ-
ситет – София, Университет за национално и световно стопанство –
УНСС, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Химикотехнологичен и металурги-
чен университет – ХТМУ, МГУ „Св. Иван Рилски”, Тракийски универси-
тет – Стара Загора и Университет по библиотекознание и информаци-
онни технологии – УниБИТ.
Процедура
И в трите напречно-срезови изследвания чрез пряко анкетно до-
питване е използвана методиката на Шварц за измерване на култур-
ните ценности (Schwartz, 2006b, 2008). Тя включва 58 терминални
(предпочитани крайни цели на съществуването) и инструментални
ценности (идеални стандарти за начините на поведение)4. Чрез 9-
степенна скàла (от 0 – не е важна до 7 – изключително важна, а също и
[-1] – противоположна на моите ценности) респондентът трябва да
прецени важността на всяка една ценност като ръководен принцип в
своя живот. При българската адаптация на методиката от Байчинска
(2011) смислово еднозначни за всички извадки се оказват 44 ценности
и именно те участват във формирането на 7-те ценностни категории.
Резултати и обсъждане
Емпиричните данни са обработени със статистическата програма
SPSS 19 и графично представени с Excel 2016. За проверка на хипотези-
те на изследването са приложени серия от еднофакторни дисперси-
онни анализи, тест за множествeно сравнение на средните стойности,
както и t-тест на Стюдънт за свързани извадки. Динамиката в ценност-
ните категории при студентите и влиянието й върху доминантните
отношения при ценностните дименсии в периода 1995-2015 г. може
да се проследи на табл. 1 и фиг. 1.
4
По-късните модификации на въпросника съдържат 57 или 56 ценности.
67
Таблица 1. Значимост на ценностните категории при студенти, из-

следвани през 1995, 2005 и 2015 г. (описателна статистика, дисперси-
онен анализ и Post Hoc-тест)
Дескриптивна Дисперсионен
статистика анализ и Post Hoc-тест
Ценностна категория Година
F, df=2,641 LSD,
N M SD Min Max
(p) p<0,05
I гр. 1995 г.232 4,32 0,79 1,73 6,20 III с I и
98,44
Консерватизъм II гр. 2005 г.157 4,13 0,69 2,13 5,80 II гр.;
(0,000)
III гр.2015 г.255 5,12 0,83 1,00 7,00 I с II гр.
I гр. 1995 г.232 4,39 1,32-0,256,75
27,53 III с I и
Афективна автономност II гр. 2005 г.157 4,60 1,33-0,257,00
(0,000) II гр.
III гр.2015 г.255 5,22 1,21 0,50 7,00
I гр. 1995 г.232 4,43 1,09 1,33 6,33
34,90 III с I и
Интелектуална автономност II гр. 2005 г.157 4,33 1,19 0,33 6,67
(0,000) II гр.
III гр.2015 г.255 5,12 1,01 2,33 7,00
I гр. 1995 г.232 4,41 1,00 0,79 6,54
45,20 III с I и
Автономност II гр. 2005 г.157 4,47 1,01 0,88 6,67
(0,000) II гр.
III гр.2015 г.255 5,17 0,89 2,17 7,00
I гр. 1995 г.232-0,091,19-4,063,44
Доминантна сила на консер- 4,14 II с I и
II гр. 2005 г.157-0,341,14-4,533,35
ватизма над автономността5 (0,016) III гр.
III гр.2015 г.255-0,050,80-2,632,67
I гр. 1995 г.232 4,48 0,86 1,00 6,67
84,73 III с I и
Егалитаризъм II гр. 2005 г.157 4,46 0,74 2,33 6,00
(0,000) II гр.
III гр.2015 г.255 5,34 0,85 1,33 7,00
I гр. 1995 г.232 3,44 1,23-0,406,00
14,75 II с I и
Йерархия II гр. 2005 г.157 2,92 1,33-0,205,60
(0,000) III гр.
III гр.2015 г.255 3,58 1,12 0,40 6,60
I гр. 1995 г.232 1,03 1,59-4,405,73
Доминантна сила на егали- 16,02 I с II и
II гр. 2005 г.157 1,54 1,56-2,824,87
таризма над йерархията (0,000) III гр.
III гр.2015 г.255 1,77 1,21-2,874,89
I гр. 1995 г.232 4,36 1,16 0,67 7,00 III с I и
33,34
Хармония II гр. 2005 г.157 3,63 1,36-0,336,33 II гр.;
(0,000)
III гр.2015 г.255 4,67 1,29 0,33 7,00 I с II гр.
I гр. 1995 г.232 4,92 0,80 2,00 6,67
28,43 III с I и
Майсторство II гр. 2005 г.157 4,95 0,95 1,50 6,83
(0,000) II гр.
III гр.2015 г.255 5,45 0,85 1,00 7,00
I гр. 1995 г.232-0,561,20-4,172,83
Доминантна сила на хармо- 15,55 II с I и
II гр. 2005 г.157-1,321,55-5,672,50
нията над майсторството (0,000) III гр.
III гр.2015 г.255-0,781,31-6,002,33
5
Както вече беше посочено, доминантната сила между всеки два ценностни
полюса се определя като разлика в средноаритметичните им стойности.
68
Данните от табл. 1 показват, че всички ценностни категории,

включително и обединената променлива автономност, нарастват ста-
тистически значимо в рамките на 20 години, което свидетелства, че е
налице ценностна трансформация (Байчинска, 2011) в културния мо-
дел на тази социално-професионална група. Особено изразен е заси-
леният интензитет на ценностите на консерватизма и егалитаризма в
дългосрочен план, което рефлектира върху доминантните отношения
между ценностните променливи (фиг. 1).
Фиг. 1. Средни стойности на ценностните категории при студенти,

изследвани през 1995, 2005 и 2015 г., където: КОН – консерватизъм;
АА – афективна автономност; ИА – интелектуална автономност;
АВТ – автономност; ЕГА – егалитаризъм; ЙЕР – йерархия;
ХАР – хармония; МАЙ – майсторство
Докато през 1995 г. липсва изразен превес на консерватизма над

автономността (t=-1,11; p=0,268), през 2005 г. автономността взема
надмощие (t=-3,72; p=0,000), а през 2015 г. отново се наблюдава не-
разрешен конфликт между двата полюса (t=-0,99; p=0,320), което отс-
лабва предпочитанията към следване на автономни ориентации през
настоящия период – F=4,14; p=0,016. По отношение на дименсията
егалитаризъм срещу йерархия се установява прогресивно линейно
нарастване на доминантната позиция на ценностите на равенството
над ценностите на неравенството при F=14,75; p=0,000: 1995 г. –
t=9,88; p=0,000, 2005 г. – t=12,35; p=0,000 и 2015 г. – t=23,34; p=0,000.
69
Тенденциите при последното културно измерение също са показа-

телни. Въпреки че намалява доминантната мощ на ценностите на кон-
трола над ценностите на единството със средата през 2015 спрямо
2005 г. (F=15,55; p=0,000), майсторството се предпочита пред хармо-
нията и през трите изследвани периода: 1995 г. – t=-7,13; p=0,000, 2005 г.
– t=-10,67; p=0,000, 2015 г. – t=-9,51; p=0,000. Получените резултати
подкрепят първата хипотеза на изследването – регистрира се дина-
мично увеличаване на интензитета на всички ценностни променливи
в хода на социалните реформи в страната след 1989 г.
Анализът на структурно-йерархичната организация на ценност-
ната система дава възможност за по-дълбинен анализ относно въз-
можните изменения в ценностните приоритети в трите студентски
групи. За целта ценностните категории се подреждат низходящо – по
намаляване на средната стойност. Ранг 1 получава ценността с най-
голяма средна оценка, а ранг 7 – с най-малка. Чрез t-тест на Стюдънт
за свързани извадки се установяват статистически (не)значимите раз-
личия между всяка двойка променливи. Ценностен тип със статисти-
чески достоверни разлики в средноаритметичната стойност получава
самостоятелен ранг, а този с незначима разлика споделя еднакъв ранг
с другите ценности. В табл. 2 са представени финално изведените ран-
гове на ценностните категории, а на фиг. 2 – структурно-йерархичните
модели. Колективните ценности са отбелязани с черно кръгче, а ин-
дивидуалните – със светъл триъгълник.
Таблица 2. Рангове на ценностните категории при студенти,

изследвани през 1995, 2005 и 2015 г., където: КОН – консерватизъм;
АА – афективна автономност; ИА – интелектуална автономност; ЕГА –
егалитаризъм; ЙЕР – йерархия; ХАР – хармония; МАЙ – майсторство
Студенти КОН АА ИА ЕГА ЙЕР ХАР МАЙ
1995 г. 6 3,5 3,5 3,5 7 3,5 1
2005 г. 5 3 3 3 7 6 1
2015 г. 4 4 4 2 6 5 1
От фиг. 2 се вижда, че през годините на прехода майсторството

запазва приоритетната си позиция в групата на студентите, което мо-
же да се счита като положителна предпоставка за утвърждаването на
културата на лидерството сред младите генерации. Ценностите на
майсторството са свързани със себеизявата и активната позиция в
70
обществото. Непосредствено след него застава егалитаризмът, който

в резултат на засилената си енергетичност придобива самостоятелен
втори ранг в изследването от 2015 г. Тази находка също може да се
разглежда като положителна културна предиспозиция, тъй като цен-
ностите на равенството изразяват в най-голяма степен либерално-
демократичното начало и са характерни за развитите общества от за-
паден тип (Schwartz & Bardi, 1997; Schwartz, Bardi, & Bianchi, 2000).
Фиг. 2. Структурен йерархичен модел при студенти, изследвани през

1995, 2005 и 2015 г., където: КОН – консерватизъм; АА – афективна
автономност; ИА – интелектуална автономност; ЕГА – егалитаризъм;
ЙЕР – йерархия; ХАР – хармония; МАЙ – майсторство
Като опозиция на тези две ценностни ориентации на дъното на

ценностната йерархия младите хора от 2015 г., подобно на техните
връстници от 2005 г., поставят на предпоследно място ценностите на
хармонията. Йерархията остава най-маловажната ценност и в трите
студентски кохорти. Хармоничното вписване в средата не съответства
на младежките представи за личностно и социално благополучие, ко-
ето е възрастово обусловено (Гарванова и Тянков, 2015), а йерархията
носи негативния конотат на властта (Илиева, 2013, 2014). Може да се
каже, че при настоящите студенти се наблюдава ясно заявен ценнос-
тен избор при втората и третата биполярна дименсия от кръговия мо-
дел на културните ценностни категории на Шварц (Schwartz, 2006b,
2008), който е в полза на майсторството спрямо хармонията и на ега-
литаризма спрямо йерархията и се свързва с нагласите към себереа-
лизация, инициативност и равнопоставеност в социалните отноше-
ния. Не така стои въпросът обаче с първото измерение – консервати-
зъм срещу автономност.
71
За Хофстеде (2001), както и за Шварц (Schwartz, 2006b, 2008), това е

най-фундаменталната културна дименсия, която при първия изследо-
вател се нарича „индивидуализъм срещу колективизъм” и описва отно-
шението между индивидуалните и груповите интереси, а при втория
автор – степента на включеност на индивида във вътрешните групи. Ре-
зултатите от фиг. 2 разкриват, че в хода на социалните реформи в стра-
ната се появява нов конфликт в ценностния модел на съвременните
младежи в резултат на възраждането на консервативните нагласи. До-
като през 1995 г. се регистрира изравнена валентност между противо-
положно насочените ценности на автономността (афективна и интелек-
туална) и ценностите на егалитаризма и хармонията, през 2005 г. –
между автономността и егалитаризма, а през 2015 г. – между автоном-
ността и консерватизма. Очевидно е налице неразрешен конфликт
между ценностите на независимостта в мисленето и действието на от-
делната личност и груповите норми – симптом на кризисните процеси
в обществото (Захариева, 2001; Димитров, 2009) и основна социалноп-
сихологическа бариера пред осъществяването на нагласи към лидерс-
тво и лидерско поведение. Неслучайно кроскултурните анализи на
Шварц отчитат, че консерватизмът корелира положително с равнището
на корупция в бизнеса и отрицателно с демократичността на полити-
ческата система, прилагането на законите, ефективността на управле-
нието, равенството между половете и др. (Schwartz, 2009).
Изведените резултати потвърждават втората хипотеза на изс-
ледването с уточнението, че към майсторството, егалитаризма и ав-
тономността, приоритетни през 2005 г., се присъединява и консерва-
тизмът през 2015 г.
Описаните находки са съотносими с твърденията на някои изс-
ледователи, че съвременната българска култура носи родови белези
и се характеризира с колективистични стереотипи и архетипи в исто-
рически и традиционен аспект (Генкова, 2004). Макар че след 1989 г.
отслабва натискът на групата върху индивида, стремежите към при-
надлежност и идентичност (в дискурса традиционно–модерно) до го-
ляма степен продължават да функционират в синкретично единство
(Дичев, 2002). В перспективата на концепциите за лидерството може
да се подчертае, че при младите хора, поддръжници на новите либе-
рално-демократични ценности в България след падането на комунис-
тическия режим (Байчинска, 2011; Гарванова, 2013а), лидерските мо-
дели за промяна на статуквото все още са в процес на изграждане. То-
ва обяснява донякъде дефицита на ефективни лидерски стратегии,
72
както и на силна социална група, която да ги реализира като полити-

чески, икономически и културен капитал. Необходимо е обаче да се
отбележи, че студентите са бъдещите професионалисти, топ мени-
джъри, предприемачи, висши държавни служители и политически ли-
дери, т.е. потенциалният управленски елит на страната (Богова, 2015;
Богова и Атанасова, 2015). Те са носители на нов трудов етос и са
призвани да осъществят промяната на трудовите ценности, свързана
с индивидуализъм и качество на живота (Илиева, 2009).
Изследванията в областта на трудовата и организационната пси-
хология показват, че образованите специалисти в сравнение с тези с
по-ниско образование ценят повече индивидуалния успех, разчитат
на себе си и предпочитат да работят самостоятелно, като по този на-
чин оказват контрол над процеса и резултатите от трудовата дейност
(Илиева, 2009). В три последователни проучвания, проведени през
2007, 2008 и 2010 г. с модифицирана версия на въпросника на Хофс-
теде (2001) върху 881 лица, работещи предимно в частния сектор, Ка-
рабельова установява, че в българските организации доминиращите
културни измерения подкрепят високата дистанция от властта, инди-
видуалистичния модел на поведение и силното избягване на неопре-
делеността. В динамичен аспект обаче се забелязва тенденция към
промяна на ценностните предпочитания към малко властово разстоя-
ние, засилване на индивидуализма и постепенно намаляване на неси-
гурността (Карабельова, 2011).
В друго изследване, прилагащо същата методика сред български
студенти и преподаватели (N=394) се отчита, че в университетска сре-
да резултатите са идентични – културните практики поддържат малко
разстояние до властта, индивидуализъм и ниска толерантност към не-
определеността (Митевска-Енчева, 2015; Mitevska-Encheva, 2015). С
други думи, младите хора, и в частност студентите, са значим фактор
за формиране на успешни лидерски модели в съвременния социокул-
турен, бизнес и организационен контекст (Garvanova, 2016). На све-
товната сцена излиза поколението Y или поколението на хилядоле-
тието, родено след 1980 г. (т.нар. Millennials), чиито лидерски умения
се отличават от по-възрастните генерации с по-индивидуалистично
поведение, акцент върху проблемите на настоящето, постигането на
краткосрочни цели, прилагането на практически стратегии и фокус
върху себе си (Sessa et al., 2007). Сред техните ценности се открояват
оптимизмът и относително ниското равнище на лоялност към органи-
зацията, за която работят (The 2016 Deloitte Millennial Survey, 2016).
73
Сравнителният анализ на данни от три емпирични изследвания,
проведени през 1995, 2005 и 2015 г. със студентски извадки дава въз-
можност да се очертаят измененията в културния идеал на български-
те студенти като предпоставка за формирането на лидерски мотива-
ционен комплекс, стъпвайки върху модела на Шварц за 7-те културни
ценностни ориентации (Schwartz, 2006b, 2008). По-важните резултати
от проучването могат да се обобщят по следния начин:
1. Увеличава се значимостта на всички ценностни променливи в
рамките на 20-годишния интервал, което разкрива динамиката в кул-
турния ценностен патерн при тази младежка група.
2. В дългосрочен план намалява доминантната сила на автоном-
ността над консерватизма и на майсторството над хармонията, но на-
раства субординацията на егалитаризма над йерархията.
3. Майсторството запазва приоритетната си позиция, йерархията
остава на дъното на ценностната йерархия, а егалитаризмът и кон-
серватизмът регистрират възход през 2015 г. Предпочитанията към
майсторството пред хармонията и егалитаризма пред йерархията се
определя като положително условие за изграждането на лидерски ка-
чества и нагласи сред младите хора в страната.
4. Наблюдава се обаче неразрешен конфликт между ценностите
от първата най-фундаментална алтернатива – консерватизъм срещу
автономност, което може да се счита като препятствие пред утвърж-
даването на културата на лидерството в посттоталитарната реалност.
В заключение може да се каже, че студентите в най-голяма степен
споделят ценностите на модерното гражданско общество и са голе-
мият шанс на България за постигане на национално обединение и
благополучие. Необходимо е обаче по-дълъг период от време, за да
бъдат трайно изградени и популяризирани ценностите на активния,
асертивен и автономен индивид, способен да оспори социалното ста-
тукво с цел реализиране на по-успешни междуличностни, организа-
ционни и културни модели, в което де факто се определя и същността
на феномена „лидерство”.
74
ГЛАВА ІIІ.
ЦЕННОСТИТЕ – ПРЕДИКТОР
НА УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА ОТ ЖИВОТА
В БЪЛГАРИЯ
75
3.1. ЦЕННОСТИ И УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ ЖИВОТА

В съвременната психология съществува терминологично разно-
образие за същността и функциите на ценностите. Въпреки това спо-
ред някои изследователи е налице известен консенсус относно воде-
щите характеристики на ценностите, а именно че те са: 1) убеждения,
тясно свързани с емоциите; 2) мотивационен конструкт – отнасят се
до предпочитаните цели; 3) имат абстрактна природа, което ги разли-
чава от нормите и нагласите; 4) функционират като стандарти или
критерии при избора или оценката на поведение, хора или събития; 5)
подреждат се по важност и изграждат йерархична система от ценнос-
тни приоритети; 6) множество релевантни ценности участват при
формирането на конкретна нагласа или поведение (Bilsky & Schwartz,
1994; Schwartz, 1992, 2006a, 2007).
Най-комплексният подход към изучаване на структурата на цен-
ностната система, който служи като концептуална рамка на настоящо-
то изследване, принадлежи на Ш. Шварц (Schwartz, 1992). Израелският
изследовател разглежда ценностите като желани, трансситуационни
цели, които варират по значимост и функционират като ръководни
принципи в живота на хората или групата. Всяка ценност изразява
определена мотивационна тенденция или цел. Ценностите са когни-
тивни репрезентации на три универсални човешки потребности –
потребностите на индивидите като биологични организми, потреб-
ностите от координация на социалното взаимодействие и потребнос-
тите от съхранение и добруване на социалната група. Чрез социали-
зацията и когнитивното развитие индивидите се научават да предста-
вят тези потребности като съзнателни цели и ценности, да им прида-
ват различна степен на значимост и да използват културно споделени
понятия в процеса на комуникация (Bilsky & Schwartz, 1994; Schwartz,
1992, 2006a, 2007).
Моделът на индивидуалната ценностна система на Шварц има
универсален мотивационен характер. Той представлява континуум от
10 типа ценности, които са резултат от психологическата динамика на
конфликт и съвместимост, която човек преживява в процеса на прес-
ледване на различни цели във всекидневния живот, като: сигурност,
конформност, традиция, доброжелателност, универсализъм, себена-
соченост, стимулация, хедонизъм, постижение и власт (Schwartz,
1992).
76
ЦЕННОСТИТЕ – ПРЕДИКТОР НА УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА ОТ ЖИВОТА В БЪЛГАРИЯ
Сигурност – ценности, насочени към сигурност, хармония и ста-

билност в обществото, във взаимоотношенията и в самата личност:
чувство за свързаност с другите, социален ред, семейна сигурност,
умереност.
Конформност – ценности, насочени към ограничаване на дейст-
вията, които могат да наранят другите и да нарушат социалните очак-
вания или норми: изпълнителност, самодисциплинираност, учтивост,
почтителност (почитащ родителите и по-възрастните).
Традиция – ценности, изразяващи уважение и приемане на оби-
чаите и идеите, които дадена култура или религия налагат на личност-
та: зачитане на традициите, скромност, набожност, приемане на жи-
тейската участ.
Доброжелателност – ценности, насочени към запазване и под-
държане на благополучието на хората, с които имаме често лични
контакти: отзивчивост, преданост, великодушие, честност, отговор-
ност, искрено приятелство, истинска любов.
Универсализъм – ценности, изразяващи стремеж към разбиране,
толерантност и запазване на благополучието на всички хора и на
природата: широки възгледи, социална справедливост (отстраняване
на неправдите, грижи за слабите), равенство (еднакви възможности за
всички), мир в света, красота, единение с природата, мъдрост, опазва-
не на околната среда.
Себенасоченост – ценности, изразяващи стремеж към независи-
мост на мисленето и действието: творчество, свобода, самостоятел-
ност, любопитство, независимост.
Стимулация – ценности, свързани с поемането на риск: безстра-
шие, разнообразен живот, вълнуващ живот.
Хедонизъм – ценности, обединени от стремеж към удовлетворя-
ване на потребностите: удоволствие и наслаждение от живота (радост
от храна, секс, развлечения).
Постижение – ценности, изразяващи стремеж към личен успех,
който се определя като демонстриране на компетентност според со-
циалните, а не според личните вътрешни стандарти: успешен, амби-
циозен, способен, влиятелен.
Власт – ценности, изразяващи стремеж към социален статус и
престиж, контрол върху хората и ресурсите: власт, авторитет, богатст-
во, достойнство, обществено признание.
Десетте ценностни типа формират две биполярни дименсии. Пър-
вата дименсия, наречена от Шварц себетрансцедентиране (включва
77
универсализма и доброжелателността) срещу себеутвърждаване (обе-

динява постижението и властта), противопоставя ценностите, акценти-
ращи върху приемането на другите като равни и грижа за тяхното бла-
госъстояние, на ценностите на личния успех и доминиране над другите.
Втората дименсия откритост към промени (себенасоченост, хедони-
зъм и стимулация) срещу консерватизъм (традиция, сигурност и кон-
формност) противопоставя ценностите, акцентиращи върху независи-
мата мисъл и действие, а също и желанието за промени, на ценностите
на себеограничението, поддържане на традицията и стабилността.
Себетрансцедентирането и консерватизмът изразяват колектив-
ните, а откритостта към промени и себеутвърждаването – индивиду-
алните интереси на личността (Schwartz, 1992).
Взаимовръзка между ценности и субективно

психично благополучие
Най-мощният подход за изследване на субективното психично
благополучие в съвременната психологическа наука принадлежи на E.
Диенер и сътр. (Diener et al., 1999; Diener, 2000; Diener, Oishi, & Lucas,
2003). В българската психология тази изследователска перспектива
успешно се прилага от някои автори (напр. Байчинска, Бакрачева, Са-
вова, 2009; Таир, 2011; Бакалова, Бакрачева, Мизова, 2015). Самото по-
нятие „субективно психично благополучие” се разглежда като интег-
рална оценка на хората за техния живот и се описва чрез два основни
компонента: когнитивен (удовлетвореност от живота като цяло) и
афективен (позитивни афекти, негативни афекти и чувство на щас-
тие). На индивидуално ниво на анализ връзките между ценностите и
психичното благополучие се осъществяват в рамките на теорията за
самодетерминацията (Kasser & Ryan, 1996; Ryan & Deci, 2000; Sheldon
& Bettencourt, 2002) или в перспективата за конгруентността на
ценностите (Sagiv & Schwartz, 2000; Sagiv, Roccas, & Hazan, 2004).
Според самодетерминиращата теория на Райън и Диси реализи-
рането на вътрешните мотиви за автономност, компетентност и свър-
заност с другите дава възможност за психично развитие и самоактуа-
лизация и увеличава усещането за благополучие. И обратно, преслед-
ването на външни мотиви, ориентирани към постигането на социално
одобрение, власт и материални придобивки, намалява психичното
благополучие. Проведените емпирични изследвания в рамките на то-
зи подход разкриват, че някои вътрешни индивидуалистични ценнос-
78
ти като хедонизъм, стимулация и себенасоченост повишават благопо-

лучието, а други, предимно външни колективистични ценности като
традиция и конформност – го понижават (Kasser & Ryan, 1996; Ryan &
Deci, 2000).
Билски и Шварц, използвайки пирамидата на потребностите на
Маслоу (2001), класифицират 10-те ценностни типа на ценности, пред-
ставящи развитието срещу ценности, изразяващи дефицита. Според
двамата автори доброжелателността, универсализмът, себенасоче-
ността, стимулацията и постижението се отнасят до „потребностите за
развитие” (Bilsky & Schwartz, 1994) и са свързани със здравето (healthy
values), защото корелират положително със субективното психично
благополучие (Sagiv & Schwartz, 2000; Sagiv, Roccas, & Hazan, 2004). Те-
зи ценности са под влияние на механизма на аклиматизация – увели-
чават или намаляват своята значимост в зависимост от възможности-
те за реализация. Обикновено значимостта на ценностите, които се
оценяват като постижими, се увеличава, а тези, които се оценяват като
непостижими – намалява (Schwartz & Bardi, 1997).
От своя страна, конформността, сигурността и властта стъпват
върху „потребностите на дефицита” (Bilsky & Schwartz, 1994) и взаи-
мовръзката с психичното благополучие е отрицателна, поради което
често се определят като „нездрави ценности” (unhealthy values) (Sagiv &
Schwartz, 2000; Sagiv, Roccas, & Hazan, 2004). В по-нови изследвания Са-
гив и Шварц причисляват и традицията към тази група ценности, тъй
като тя, заедно с конформността и сигурността, участва в изграждане-
то на ценностната алтернатива „консерватизъм” (Sagiv & Schwartz,
2000). Тези ценности са подвластни на механизма на компенсация –
блокирането или възпрепятстването на ценностите компенсаторно
увеличава тяхната значимост (Schwartz & Bardi, 1997). Хедонизмът не
се класифицира поради липсата на консистентни данни в литератур-
ните източници (Sagiv & Schwartz, 2000), но може да се приеме, че той
е вътрешна ценност или ценност на развитието и по отношение на не-
го действа механизмът на аклиматизация (Байчинска, 1996а).
Перспективата за конгруентността на ценностите обаче твърди, че
съответствието или несъответствието между индивидуалните ценности
и ценностите, доминиращи в социалната среда, е решаващо за равни-
щето на субективно психично благополучие. С други думи, постигането
на социално желани ценности, без значение дали са вътрешни или
външни, води до по-високи нива на благополучие и влияе върху него
чрез 3 взаимодопълващи се механизма (Sagiv & Schwartz, 2000):
79
1) Възможности на средата – хората като цяло имат позитивно

психично благополучие, когато социалните условия не възпрепятст-
ват изразяването и осъществяването на техните ценности, като пре-
доставят широк набор от възможности. И обратно, когато социалният
контекст е неблагоприятен или блокира реализирането на основните
потребности, стремежи или цели на личността, се преживява фруст-
рация и негативно психично благополучие;
2) Социални санкции – индивиди, които отхвърлят доминиращите
в дадена среда нормативни модели, убеждения и ценности като не-
съвместими с техните, могат да бъдат игнорирани, отлъчени, санкци-
онирани или наказани от групата. Това засяга чувството им на пси-
хично благополучие. Тези от тях обаче, които споделят и следват со-
циалните предписания, получават подкрепа и одобрение от значими-
те други, което увеличава субективното им чувство на благополучие;
3) Вътрешни конфликти – преживяват се, когато индивидуалната
ценностна йерархия е неконгруентна с доминиращата йерархия в съ-
ответната социална среда (Triandis, 1990). Наблюдават се при сблъсъка
между по-рано придобити ценности и необходимостта от интернали-
зиране на други, противоположни на тях ценности, които обаче дават
предимство в новата среда. Процесът на вземане на решения, който
засяга избор между две или повече несъвместими по своята мотива-
ционна насоченост високо приоритетни ценности, може да провоки-
ра ценностен конфликт (Tetlock, 1986; Schwartz, 1992). Той с голяма
вероятност разклаща субективното чувство на психично благополу-
чие (Oles, 1991; Байчинска и Гарванова, 2011).
Теоретичните допускания на перспективата за конгруентността
на ценностите се доказват в редица емпирични проучвания на Бай-
чинска и Гарванова, които анализират посоката на реорганизация на
ценностната система или утвърждаването на индивидуалните интере-
си като приоритетни в ситуацията на социален преход в България
след 1989 г. Според авторките хората преживяват промяната в цен-
ностите като труден и болезнен процес, за което свидетелства фактът,
че лицата с индивидуалистична ориентация, по-често отколкото тези
с колективистична насоченост изпитват ценностна криза и имат по-
ниска степен на психично благополучие, защото по-често влизат в
конфликт с утвърдените колективистични норми и модели на поведе-
ние в обществото (Байчинска и Гарванова, 2006; Байчинска, 2011; Гар-
ванова, 2013а).
80

Като се позовава на конгруентната перспектива, настоящото изс-
ледване търси взаимовръзката между ценностната система и когни-
тивния компонент на психичното благополучие, за което се допуска,
че има по-силни връзки с ценностите (Таир, 2011). Целта е да се ос-
ветли един по-слабо разглеждан проблем в психологическата литера-
тура, а именно какви са различията в ценностния профил на неудов-
летворените и удовлетворените от живота лица с помощта на най-
аналитичните подходи за изучаване на ценностите (Schwartz, 1992) и
субективното психично благополучие (Diener, 2000).
Основните задачи на изследването са:
1) Да се определи взаимовръзката между жизнената удовлетво-
реност и 10-те ценностни категории, 2-те биполярни дименсии и 2-та
типа ценностни интереси;
2) Да се очертаят различията в интензитета на ценностните кате-
гории, дименсии и интереси при лицата с ниска и висока степен на
удовлетвореност от живота;
3) Да се сравни категориалната и дименсионалната ценностна
йерархия на неудовлетворените и удовлетворените от живота лица.
На базата на данни от литературата и предишни авторови изс-
ледвания могат да се формулират следните работни хипотези:
1) Колективно ориентираните ценностни категории, дименсии и
интереси ще корелират положително с жизнената удовлетвореност, а
индивидуално насочените ценности ще регистрират отрицателна за-
висимост (Байчинска, 2011; Гарванова, 2011, 2013а);
2) Лицата с ниска жизнена удовлетвореност ще приписват по-
голяма значимост на индивидуалните ценностни категории, дименсии
и интереси, а тези с висока удовлетвореност – на колективно ориен-
тираните ценности (Байчинска, 2011; Гарванова, 2011, 2013а);
3) Категориалната и дименсионалната ценностна подредба на
неудовлетворените лица ще се характеризира с по-слаба йерархич-
ност и по-голяма амбивалентност на ценностните приоритети в срав-
нение с удовлетворените лица в резултат на неконгруентност, пси-
хични конфликти, адаптационни проблеми, социална депривация и
др. (Triandis, 1990; Oles, 1991; Schwartz, 1992; Sagiv & Schwartz, 2000;
Гарванова, 2005б; Байчинска и Гарванова, 2006).
81
Емпиричното изследване е проведено през май–декември 2013 г.
сред 181 български граждани в активна трудоспособна възраст – 18-
65 г., които участват в него доброволно, без заплащане. От тях 48.1%
са мъже и 51.9% – жени; до 29 г. – 44.2%, 30-44 г. – 35.9% и след 45+ г. –
19.9% ( x =33.27, sd=11.76). Образователното равнище на респонден-
тите е: 1.6% са с основно, 43.1% – със средно, 13.7% – с полувисше и
41.6% – с висше образование. Едномерното разпределение по приз-
нака „семейно положение” има следния вид: 49.7% са женени/омъ-
жени, 40.2% са несемейни, 6.5% са разведени, а 3.6% са вдовци/вдо-
вици. Изследвано е само градско население, живеещо в столицата и в
различни големи или по-малки градове на страната (Бургас, Варна,
Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Панагюрище, Кюстендил, Смолян,
Пещера, Враца, Търговище, Видин, Монтана и др.).
Методи
В анкетната карта са използвани следните методики:
1) Въпросник за изследване на ценностите на Шварц – Schwartz
Value Survey, SVS (Schwartz, 1992), състоящ се от 58 ценности. На
вниманието на респондента се предлагат два списъка с 30 терми-
нални (крайни цели на съществуването) и 28 инструментални цен-
ности (желани начини на поведение). Значението на всяка една от
тях се фиксира посредством допълнителна обяснителна фраза,
например: равенство (еднакви възможности за всички), вътрешна
хармония (мир със себе си), власт (влияние и контрол върху други-
те) и т.н. Изследваното лице трябва да оцени значимостта на всички
ценности, използвайки 9-степенна скàла (от 0 – не е важна до 7 –
изключително важна, а също и [-1] – противоположна на моите
ценности). Вътрешната надеждност α на Кронфах на айтемите по
отделните променливи е добра: сигурност (0.61), конформност
(0.52), традиция (0.54), доброжелателност (0.63), универсализъм
(0.61), себенасоченост (0.56), стимулация (0.67), хедонизъм (0.64),
постижение (0.58) и власт (0.59) (Гарванова, 2013а).
2) Скàла за удовлетвореност от живота на Диенер и сътр. –
Satisfaction With Life Scale, SWLS (Diener et al., 1985). Методиката е
конструирана да измерва когнитивния компонент на субективното
психично благополучие като глобална оценка на живота. Състои се
от 5 айтема: 1) Като цяло моят живот е близък до моя идеал; 2) Ус-
82
ловията на моя живот са отлични; 3) Аз съм удовлетворен от живо-

та си; 4) Аз съм постигнал важните неща, които искам от живота, и
5) Ако можех да изживея живота си повторно, не бих променил
почти нищо. Изследваното лице трябва да оцени всяко едно твър-
дение, използвайки 7-степенна скàла от Ликертов тип (от 1 – на-
пълно несъгласен до 7 – напълно съгласен). Общият бал на методи-
ката варира от 5 до 35 и определя респондента в интервала от 5-9
като изключително неудовлетворен, от 10-14 като неудовлетворен,
от 15-19 като леко неудовлетворен, 20 като неутрален, от 21-25 ка-
то леко удовлетворен, от 26-30 като удовлетворен и от 31-35 като
изключително удовлетворен от своя живот. Вътрешната съгласува-
ност на емпиричния инструмент е достатъчно висока – алфа на
Кронбах е 0.78 (Гарванова, 2013а).
3) Демографски блок – пол, възраст, образование, семейно поло-
жение и др.
Данните от проведеното емпирично изследване са въведени и
обработени със статистическия софтуер – SPSS 19.
Резултати и интерпретация
Взаимовръзка между ценностите и удовлетвореността
от живота
За анализа на корелационната зависимост между ценностните
категории, дименсии и интереси и когнитивното психично благопо-
лучие е избран коефициентът на корелация на Пирсън – r. Резултатите
са систематизирани в табл. 1 и 2.
Таблица 1. Коефициенти на корелация на Пирсън между ценностните

категории и жизнената удовлетвореност (N=181)
Сиг. Конф. Трад. Добр. Унив. Сeб. Стим. Хед. Пост. Власт
Удовлетвореност от живота .19 .34 .16 .15 .07 .06 .03 .01 .36 .07
Sig. (2-tailed) .027 .000 .034 .036 .103 .109 .422 .744 .000 .076
Първичният оглед на данните от табл. 1 показва, че всички коре-

лации, независимо дали са значими или незначими, са положителни.
Следователно, с увеличаване на интензитета на ценностите се пови-
шава равнището на жизнената удовлетвореност и обратно. Регистри-
рат се слаби значими взаимовръзки на колективистичните ценности
83
сигурност, конформност, традиция и доброжелателност и индивидуа-

листичните ценности на постижението. При останалите 5 ценностни
категории – универсализъм, себенасоченост, стимулация, хедонизъм
и власт коефициентите на Пирсън надхвърлят нивото на грешка α от
0.05, което ги прави статистически незначими.
По-абстрактните нива на ценностната система – дименсии и ин-
тереси – очертават още по-интересни тенденции (вж. табл. 2).

дименсии и интереси и жизнената удовлетвореност (N=181)
Себетран- Себеут- Консерва- Откритост Колек- Индиви-
сцеден- вържда- тизъм към про- тивни ин- дуални
тиране ване мени тереси интереси
Удовлетворе-
.18 .31 .30 .04 .28 .22
ност от живота
Sig. (2-tailed) .026 .001 .001 .316 .002 .015
Прави впечатление, че всички корелационни индекси в табл. 2,

както в горния случай, са положителни. Статистически незначима е
единствено взаимовръзката между удовлетвореността от живота и
откритостта към промени. При останалите 5 променливи силата на
зависимостта отново, както и при ценностните категории, не е много
силна. По-изненадващото обаче е, че и колективните (себетрансце-
дентиране, консерватизъм; колективни интереси), и индивидуалните
ценности (себеутвърждаване; индивидуални интереси) корелират по-
ложително с жизнената удовлетвореност. Получените резултати час-
тично потвърждават хипотеза 1, която допуска положителна връзка
на удовлетвореността от живота с колективните и отрицателна с ин-
дивидуалните ценности. Вероятно възможността за реализиране не
само на вътрешни, но и на външни ценности (Kasser & Ryan, 1996; Ryan
& Deci, 2000) или на ценности на развитието и дефицита (Bilsky &
Schwartz, 1994; Schwartz & Bardi, 1997) е предпоставка за засилване на
субективното усещане за благополучие. И обратно – с нарастване на
психичното благополучие индивидите оценяват в по-висока степен
ценности, които изразяват групови и индивидуални цели.
84
Влияние на жизнената удовлетвореност

върху значимостта на ценностите
С цел да се анализира въздействието на удовлетвореността от
живота върху енергетичността и йерархията на ценностите са форми-
рани 2 контрастни групи на неудовлетворени и удовлетворени от
жизнените обстоятелства лица. В първата категория попадат индиви-
ди с бал 5-19, а във втората – с бал 21-35. От обработката на данните са
премахнати 26 респонденти с бал 20, защото попадат на неутралната
точка – „нито неудовлетворени, нито удовлетворени”. За оценка на
различията в средните стойности на ценностите е използван t-тест на
Стюдънт за независими извадки. Резултатите от него могат да се
проследят в табл. 3 (ценностни категории) и табл. 4 (ценностни димен-
сии и интереси).
Таблица 3. Средни стойности и стандартни отклонения на
отделните ценностни категории при неудовлетворените
и удовлетворените от живота лица. Представени са също
и резултатите от t-теста
Неудовлетворени лица Удовлетворени лица
Ценностна
(N=63) (N=92) t р
категория
x sd x sd
Сигурност 4.79 1.01 4.90 0.91 -1.43 0.152
Конформност 4.40 1.02 4.59 0.94 -2.33 0.020
Традиция 3.03 1.39 3.33 1.34 -2.57 0.010
Доброжелателност 4.58 1.11 4.72 0.96 -1.55 0.121
Универсализъм 4.01 1.02 4.10 0.97 -1.09 0.276
Себенасоченост 4.78 1.02 4.82 1.02 -0.48 0.631
Стимулация 3.45 1.56 3.49 1.53 -0.32 0.749
Хедонизъм 3.91 1.81 3.90 1.72 0.10 0.917
Постижение 4.19 1.19 4.54 1.14 -3.54 0.000
Власт 3.25 1.41 3.42 1.37 -1.46 0.146
От табл. 3 става ясно, че променливата „удовлетвореност от живота”

оказва слабо влияние върху значимостта на ценностните категории. От
10-те ценностни типа само 3 (конформност, традиция и постижение) ре-
гистрират статистически достоверни различия при ниво на значимост
85
α<0.05. Въпреки това всички ценности, с изключение на хедонизма, имат

по-висока интензивност в групата на удовлетворените в съпоставка с не-
удовлетворените лица. С други думи, удовлетворените субекти ценят в
по-голяма степен както колективно-, така и индивидуално ориентирани-
те ценности за разлика от неудовлетворените хора.
Ценностните дименсии и интереси очертават насоки, които на
по-ниското равнище на обобщеност на данните не са статистически
проявени (вж. табл. 4).
Таблица 4. Средни стойности и стандартни отклонения на

полюсите на ценностните дименсии и интереси при
неудовлетворените и удовлетворените от живота лица.
Представени са също и резултатите от t-теста
Неудовлетворени Удовлетворени
Ценностни дименсии
лица (N=63) лица (N=92) t p
и интереси
x sd x sd
Себетрансцедентиране 4.29 0.89 4.41 0.81 -1.62 0.106
I.
Себеутвърждаване 3.72 1.10 3.98 1.11 -2.77 0.006
Консерватизъм 4.07 0.88 4.27 0.82 -2.82 0.005
II.
Откритост към промени 4.05 1.17 4.07 1.14 -0.23 0.816
Колективни интереси 4.18 0.81 4.34 0.73 -2.45 0.014
Индивидуални интереси 3.88 0.98 4.03 0.98 -2.56 0.010
Данните в табл. 4 разкриват, че ефектите на глобалната оценка на

живота са значими при повечето ценностни променливи – себеут-
върждаване, консерватизъм, колективни и индивидуални интереси.
Статистически достоверни различия не се регистрират единствено
при себетрансцедентирането и откритостта към промени. Установе-
ната тенденция за повишена интензивност както на колективните, та-
ка и на индивидуалните ценности в групата на удовлетворените в съ-
поставка с неудовлетворените лица е в подкрепа на изведените дотук
емпирични констатации. Вероятно отсъствието на конфликтност и ви-
соката конгруентност на ценностната система на личността с домини-
ращите социални стандарти и предписания дава възможност за прес-
ледване на индивидуални цели и самоактуализация (Маслоу, 2001),
което повишава чувството за психично благополучие. От друга стра-
на, затрудненията в ценностното консолидиране със социалната сре-
86
да блокират пътищата за себереализация и себеразвитие, което се

преживява като психично неблагополучие.
Може да се каже, че получените резултати частично потвържда-
ват хипотеза 2, че по-високата интензивност на колективните цен-
ностни ориентации ще се наблюдава при удовлетворените за разлика
от неудовлетворените лица, които ще отдават по-голям приоритет на
индивидуалните мотивационни цели. Емпирично изведените тенден-
ции се вписват в перспективата за конгруентността на ценностите и
универсалния йерархичен модел на Маслоу (2001), където задоволя-
ването на потребностите от по-ниските нива на пирамидата (физиоло-
гични нужди, сигурност, любов/принадлежност) e необходима пред-
поставка за преминаване към потребностите от по-висок порядък ка-
то увереност и самоусъвършенстване.
Доказателство за това е и фактът, че в проведеното проучване
колективните имат превес над индивидуалните интереси както в гру-
пата на неудовлетворените (t=3.41, p=0.001), така и в групата на удов-
летворените хора (t=5.07, p=0.000) (за дескриптивната статистика вж.
табл. 4). С други думи, груповата принадлежност се очертава като
фундаментална потребност (Triandis, 1990), от която в социалноисто-
рически аспект значително по-късно се развиват индивидуалистични-
те и модернистичните ценности на личността (Inglehart, 1997). Това с
особена сила важи за българския социокултурен контекст, където до-
минират ценностите на консерватизма, колективизма и егалитаризма
(Байчинска, 2011).
Сравнителният анализ на ценностното ранжиране на лицата с
ниска и висока удовлетвореност от живота добавя важен щрих към
изследваната проблематика.
Влияние на жизнената удовлетвореност върху йерархията на
ценностите
За построяването на структурно-йерархични модели на ценност-
ната система е използван t-тест на Стюдънт за свързани извадки за
всички двойки ценностни категории или дименсии. Ценностният тип с
най-висока средна стойност получава ранг 1, а този с най-ниска – ранг
10. Категории или дименсии, които не се различават статистически
значимо помежду си, поделят еднакъв ранг. Резултатите от проведе-
ния статистически анализ по отношение на ценностните категории са
представени в табл. 5, 6 и 7, а визуализацията на ранговете – на фиг. 1.
87

(Dp<0.05; Ep<0.01; Fp<0.001). Посочени са още средните стойности,
стандартните отклонения и ранговете на ценностните категории
при неудовлетворените от живота лица
Сиг. Конф. Трад. Добр. Унив. Сeб. Стим. Хед. Пост. Власт x sd R
14.53
Сиг. X 5.41F 17.53F 2.27D 10.31F 0.08 11.15F 6.66F 6.76F F 4.79 1.01 2
Конф. X 15.28F -2.54D 5.51F -3.73F 7.35F 3.31F 2.24D 9.76F 4.40 1.02 4
Трад. X -16.93F -11.25F -13.81F -2.74E -4.99F -9.05F -1.55 3.03 1.39 9
Добр. X 7.09F -1.88 8.54F 4.20F 3.57F 9.98F 4.58 1.11 2
Унив. X -8.39F 4.59F 0.65 -1.82 6.25F 4.01 1.02 6
Себ. X 14.04F 7.35F 6.97F 14.52F 4.78 1.02 2
Стим. X -3.83F -6.31F 1.75 3.45 1.56 9
Хед. X -2.16D 5.73F 3.91 1.81 6
Пост. X 9.90F 4.19 1.19 6
Власт X 3.25 1.41 9

(Dp<0.05; Ep<0.01; Fp<0.001). Посочени са още средните стойности,
стандартните отклонения и ранговете на ценностните категории
при удовлетворените от живота лица
Сиг. Конф. Трад. Добр. Унив. Сeб. Стим. Хед. Пост. Власт x sd R
Сиг. X 6.55F 21.84F 3.26F 15.50F 1.32 16.76F 11.09F 5.51F 20.08F 4.90 0.91 2
Конф. X 19.54F -2.49E 9.40F -3.31F 11.78F 6.52F 0.72 13.66F 4.59 0.94 4.5
Трад. X -21.29F -11.87F -16.53F -1.51 -4.63F -12.60F -0.90 3.33 1.34 9
Добр. X 11.66F -1.50 13.55F 7.78F 2.33D 13.98F 4.72 0.96 2
Унив. X -11.97F 7.30F 2.07D -5.94F 7.88F 4.10 0.97 6
Себ. X 18.05F 11.55F 4.99F 19.29F 4.82 1.02 2
Стим. X -4.91F -12.58F 0.82 3.49 1.53 9
Хед. X -7.51F 6.00F 3.90 1.72 7
Пост. X 18.23F 4.54 1.14 4.5
Власт X 3.42 1.37 9
88
Таблица 7. Рангове на отделните ценностни категории при неудов-

летворените и удовлетворените от живота лица
Лица Сиг. Конф. Трад. Добр. Унив. Себ. Стим. Хед. Пост. Власт
Неудовлетворени 2 4 9 2 6 2 9 6 6 9
Удовлетворени 2 4.5 9 2 6 2 9 7 4.5 9
Построяването на хоризонтално-вертикален модел на ценностната

система дава възможност да бъде изучен динамичният аспект на ценнос-
тите чрез процесите на субординация и координация (Байчинска, 1994).
С черна точка са индикирани колективно ориентираните ценностни
променливи, а със светъл триъгълник – индивидуалните (фиг. 1).
Фиг. 1. Структурен модел на категориалната ценностна йерархия

при неудовлетворените и удовлетворените от живота лица
Съпоставката на ценностните приоритети на индивидите от двете

групи разкрива, че техните йерархични модели си приличат – най-
предпочитани са сигурността, доброжелателността и себенасочеността
(ранг 1; I-во ниво в ценностната система), а най-непредпочитани – тра-
дицията, стимулацията и властта (ранг 9; последното ниво – IV-то при
неудовлетворените и V-то при удовлетворените лица). По-значителни
различия се установяват в средата на ценностната подредба. При лица-
та със занижена жизнена удовлетвореност конформността има самос-
тоятелен ранг 4 (II-ро ниво), а на III-то ниво са координирани универса-
лизмът, хедонизмът и постижението (ранг 6). При хората с високо ког-
нитивно психично благополучие конформността и постижението поде-
лят ранг 4.5 (II-ро ниво), а универсализмът с ранг 6 и хедонизмът с ранг
89
7 са субординирани съответно на III-то и IV-то ниво в ценностното ран-

жиране. Може да се обобщи, че при неудовлетворените се наблюдава
по-слаба йерархичност на ценностната система – 4 нива с сравнение с
удовлетворените индивиди – 5 нива, което се дължи на динамичните
процеси в средата на структурния модел и очертава по-силен потенци-
ал за промяна в първата група (Rokeach, 1973).
Накрая ще бъде разгледан дименсионалният йерархичен цен-
ностен модел на лицата с различна оценка на жизнената удовлетво-
реност. Данните от статистическия анализ са поместени в табл. 8, 9 и
10, а графичното представяне на ранговете – на фиг. 2.
Таблица 8. T-стойности от сравнението на всяка двойка полюси

(Dp<0.05; Ep<0.001). Посочени са още средните стойности, стандарт-
ните отклонения и ранговете на полюсите на ценностните димен-
сии при неудовлетворените от живота лица
Откритост
Себетранс- Себеутвърж- Консервати-
към x sd R
цеден. даване зъм
промени
Себетрансцеден-
X 5.82E 4.41E 2.36D 4.29 0.89 1
тиране
E E
Себеутвърждаване X -4.27 -4.20 3.72 1.10 4
Консерватизъм X 0.25 4.07 0.88 2.5
Откритост към
X 4.05 1.17 2.5
промени
Таблица 9. T-стойности от сравнението на всяка двойка полюси

(Dp<0.01; Ep<0.001). Посочени са още средните стойности, стандарт-
ните отклонения и ранговете на полюсите на ценностните димен-
сии при удовлетворените от живота лица
Откритост
Себетранс- Себеутвърж- Консервати-
към x sd R
цеден. даване зъм
промени
Себетрансцеден-
X 5.94E 3.73E 4.98E 4.41 0.81 1
тиране
E
Себеутвърждаване X -4.27 -1.64 3.98 1.11 3.5
Консерватизъм X 2.81D 4.27 0.82 2
Откритост към
X 4.07 1.14 3.5
промени
90
Таблица 10. Рангове на полюсите на ценностните дименсии при неу-

довлетворените и удовлетворените от живота лица
Себетрансце- Себеутвърж- Консервати- Откритост към
Лица
дентиране даване зъм промени
Неудовлетворени 1 4 2.5 2.5
Удовлетворени 1 3.5 2 3.5
Визуализацията на ранговете на отделните ценностни дименсии,

изведени на базата на t-теста на Стюдънт за свързани извадки, и пост-
рояването на структурно-йерархичен модел на ценностната система
на неудовлетворените (фиг. 2a) и на удовлетворените от живота лица
(фиг. 2б) предоставя любопитни резултати.
Фиг. 2. Структурен модел на дименсионалната ценностна йерархия

при неудовлетворените и удовлетворените от живота лица.
Означенията са както следва: СТ – себетрансцедентиране; КОН – кон-
серватизъм; СУ – себеутвърждаване; ОП – откритост към промени
Дименсионалният йерархичен модел и в двете групи респон-

денти се състои от три равнища с приоритетна ценност – себетран-
сцедентирането (ранг 1). Докато при неудовлетворените лица оба-
че конфликтните ценностни полюси консерватизъм и откритост
към промени са интегрирани на II-ро ниво (ранг 2.5), а себеутвърж-
даването – на III-то (ранг 4), при удовлетворените лица консерва-
тизмът има самостоятелен ранг 2 на II-ро ниво, а на последното III-
то ниво в ценностната система са координирани съвместимите в
мотивационно отношение индивидуалистично ориентирани полю-
си себеутвърждаване и откритост към промени – ранг 3.5. Следова-
телно, при удовлетворените от живота хора колективните ценности
доминират над индивидуалните, а при неудовлетворените субекти
се наблюдава известна амбивалентност на ценностните приорите-
ти, дължаща се на неразрешения вътрешен конфликт между кон-
91
серватизма и откритостта към промени. Именно това ценностно

измерение се разглежда като водещ ракурс на промяна и модерни-
зация на ценностите на личността след падането на тоталитарния
режим в България през 1989 г. (Гарванова, 2013а). В българската
социокултурна среда понижено жизнено благополучие често имат
лица с индивидуалистична ориентация поради конфронтацията
между стари и нови ценности, социалните санкции, фрустрацията
на базисни потребност, ограничените ресурси на средата и др., ко-
ето води до стрес и затруднения в адаптацията (Байчинска, 1994,
2011; Байчинска и Гарванова, 2006; Гарванова, 2011, 2013а).
Може да се заключи, че изложените резултати потвърждават
хипотеза 3 – налице е по-слаба йерархичност на категориалната цен-
ностна система и известна амбивалентност на дименсионалните цен-
ностни приоритети при лицата с ниска жизнена оценка с съпоставка с
тези с висока. Докато при удовлетворените лица преобладават хоме-
остатичните процеси на равновесието, при неудовлетворените ли-
ца водещи са хетеростатичните процеси на развитието.
Обобщение на резултатите и заключение

На базата на данни от емпирично психологическо изследване,
проведено през май–декември 2013 г. със 181 респонденти на въз-
раст от 18 до 65 г., което цели да анализира връзката между ценност-
ната система и удовлетвореността от живота, могат да се направят
следните по-важни изводи:
1) Регистрират се слаби положителни взаимовръзки между
когнитивното психично благополучие и колективно ориентираните
ценностни категории, дименсии и интереси: сигурност, конформ-
ност, традиция, доброжелателност; себетрансцедентиране, консер-
ватизъм и колективни интереси и индивидуално насочените: пос-
тижение; себеутвърждаване и индивидуални интереси. При остана-
лите ценностни променливи корелационните коефициенти също са
положителни, но са статистически незначими. Следователно, с на-
растване на удовлетвореността от живота се увеличава интензите-
тът на някои колективни и индивидуални ценности, както и че ви-
соката енергетичност на повечето ценности засилва когнитивната
оценка на живота.
2) Влиянието на жизнената удовлетвореност върху интензив-
ността на ценностите, най-вече на нивото на ценностните катего-
92
рии, не е голямо – само 3 ценностни типа демонстрират статисти-

чески значими различия (конформност, традиция и постижение).
Всички ценностни категории, с изключение на хедонизма, имат по-
високи средни стойности в групата на удовлетворените в сравне-
ние с неудовлетворените лица. При ценностните дименсии и инте-
реси емпиричните закономерности са по-ясно проявени – консер-
ватизмът, себеутвърждаването и колективните интереси, както и
индивидуалните интереси, се ценят в по-голяма степен от лицата с
високо, отколкото тези с ниско жизнено благополучие. Същият из-
вод се отнася и до себетрансцедентирането и откритостта към
промени, но там посочените тенденции не са статистически значи-
ми. Може да се каже, че възможността за постигането на някои ко-
лективни и индивидуални мотивационни цели води до психично
благополучие, а тяхното възпрепятстване, неконсистентност, не-
конгруентност и т.н. отключва негативни емоции и занижено чувст-
во на благополучие (Гарванова, 2014б).
3) Категориалната ценностна подредба при неудовлетворени-
те лица има по-слаба вертикална йерархичност – 4 нива с сравне-
ние с тази на удовлетворените хора – 5 нива поради частични раз-
личия в средата на структурния модел. Въпреки това респонденти-
те от двете групи степенуват важността на ценностите по сходен
начин – сигурността, доброжелателността и себенасочеността са
най-предпочитани, а традицията, стимулацията и властта са най-
непредпочитани. Дименсионалните ценностни приоритети при ин-
дивидите с ниско жизнено благополучие се характеризират с из-
вестна амбивалентност, което се дължи на неразрешения мотива-
ционен конфликт между консерватизма и откритостта към проме-
ни. Техният ценностен профил се очертава като по-динамичен и
вътрешно противоречив в сравнение с лицата, които дават по-
висока оценка на жизнените обстоятелства.
Може да се обобщи, че представените резултати не са в подк-
репа нито на теорията за самодетерминацията и вътрешните или
външните ценности (Kasser & Ryan, 1996; Ryan & Deci, 2000; Sheldon
& Bettencourt, 2002), нито на класификацията на ценностите на де-
фицита („нездрави ценности”) или ценностите на развитието
(„здрави ценности”) (Bilsky & Schwartz, 1994; Schwartz & Bardi, 1997;
Sagiv & Schwartz, 2000; Sagiv, Roccas, & Hazan, 2004). Изследването
показва, че моделът на здравата личност и психичното здраве,
включващ и концепцията за субективното психично благополучие,
93
засяга както ценности от по-нисък, така и ценности от по-висок

ранг от пирамидата на потребностите на Маслоу (2001) и съответс-
тва на теоретичните допускания на конгруентната перспектива. С
други думи, възможните пътища за постигането на щастие и благо-
получие е чрез консонанс между груповата идентичност и стреме-
жите към самоактуализация. От друга страна, липсата на баланс
между социалните и психичните аспекти на личността понижава
усещането за благополучие и води до стрес, негативна самооценка,
дезадаптивност, тревожност, депресивна симптоматика и др.
Относително слабата зависимост между ценностите и когнитив-
ното психично благополучие, особено по отношение на ценностните
категории, се установява и в други изследвания (напр. Sagiv &
Schwartz, 2000). Това вероятно разкрива опосредстващото влияние на
други личностни, индивидуални или социокултурни фактори в отно-
шенията между ценностите, субективното психично благополучие и
неговите компоненти и определя необходимостта от създаване на по-
сложен дизайн на изследване.
3.2. ИНДИВИДУАЛНИ, ЛИЧНОСТНИ И КУЛТУРАЛНИ

ПРЕДИКТОРИ НА УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА ОТ ЖИВОТА
В БЪЛГАРИЯ
През последните години в средствата за масова информация
многократно се тиражира тезата за ниската жизнена удовлетворе-
ност, усещането за благополучие и чувството на щастие у българите
– констатация, която се потвърждава и в редица междукултурни изс-
ледвания. Така например, третата вълна на Европейското социално
изследване от 2008 г. подчертава обстоятелството, че в Европа няма
по-неудовлетворени хора от българите по отношение на здравео-
пазването, образованието, стандарта на живот, функционирането на
демокрацията и държавните институции (Паунов, 2009). Изследване
на качеството на живота на 27-те членки на Европейския съюз,
между които и България, също е показателно в това отношение –
страната ни е на последно място по щастие и удовлетвореност от
живота (УЖ), въпреки че в периода 2007-2011 г. се регистрира въз-
ходящ тренд (Third European Quality of Life Survey, 2014). По индекс на
щастие за 2012-2014 г. България се нарежда на 134-то място от об-
що 158 държави, който обаче е по-висок в сравнение с 2005-2007 г.
94
(World Happiness Report, 2015).

В съвременната психология съществуват два основни подхода
към изследване на психичното благополучие. Хуманистичният под-
ход търси универсалните предиктори на благополучието във връзка
с човешките потребности (psychological well-being) (Ryff & Keyes,
1995; Ryan & Deci, 2001). Другият подход е основан на индивидуално
зададени детерминанти на психичното благополучие. Към него мо-
гат да бъдат причислени целевият подход и подходът субективно
психично благополучие (subjective well-being) (Brunstein, 1993; Diener
& Diener, 1995). От тях най-комплексният подход, който разглежда
субективното психично благополучие като мултидименсионален
конструкт, съставен от когнитивен (удовлетвореност от живота) и
афективен компонент (чувство на щастие, позитивни и негативни
афекти), принадлежи на американския изследовател Ед Диенер
(Diener, 2000).
Тъй като психичното благополучие е сред най-изследваните те-
ми през последните десетилетия в психологията, трудно могат да се
посочат всички изучени индивидуални, социални и културални
предпоставки, които определят нивата на щастие и жизнена удов-
летвореност на хората. Въпреки това се смята, че тази личностна
особеност има връзка с поне седем фактора: семейни отношения,
доходи, професия, среда и приятели, здраве, свобода и философия
на живота (Ryan & Deci, 2001). Първоначално изследователският ин-
терес е насочен към определяне на психичното благополучие на ли-
ца с различни социално-демографски характеристики – възраст, пол,
доход и образование. По-късно фокусът се премества върху личнос-
тните особености и психичните процеси, които влияят на психично-
то благополучие. Най-новата област на изследователски интерес
днес са културалните предиктори в субективното усещане за благо-
получие (Байчинска, Бакрачева, Савова, 2009; Бакалова, Бакрачева,
Мизова, 2015).
Съвременната перспектива в изследванията е насочена към
разработването на комплексен подход за осветляване на факторите
на психичното благополучие и изясняване на механизмите, които
водят до поддържането на високите му стойности. В центъра на вни-
мание са поставени взаимодействията личност–среда и влиянието
на многообразните променливи върху степента на субективно пси-
хично благополучие (Байчинска, Бакрачева, Савова, 2009; Бакалова,
Бакрачева, Мизова, 2015; Гарванова, 2015а), което е и предпочита-
95
ният подход в настоящото изследване.

Демографските характеристики пол, възраст, образование, се-
мейно положение и др. изчерпват едва 8%-15% (Diener & Biswas-
Diener, 2000) и дори по-малко от 4% (Inglehart, 1990; Myers & Diener,
1995), което свидетелства, че те нямат централно значение за пси-
хичното благополучие. Неслучайно вариациите в равнището на су-
бективното благополучие започват да се търсят във връзка с лич-
ностните променливи, които се приемат за най-последователни и
силни предиктори. Чертите от „Голямата Петорка“, например, се на-
лагат като доминиращ модел на личността, поради което и голяма
част от личностните въздействия върху позитивния и негативния
афект и удовлетвореността от живота са проследени именно чрез
този модел (Таир, 2011, 2012).
Друга важна линия на анализ е спецификата на политическия
режим в държавата (Inglehart, 1990). Кроскултурните сравнения на
Инглехарт и Клингеман установяват, че всички нации, които са пре-
живели комунистически режим, имат по-ниско психично благополу-
чие даже в сравнение с бедни държави като Бангладеш, Индия и Ни-
герия. Нещо повече, държавите, които са били в комунистически
режим за по-дълъг период, са с по-ниски равнища на психично бла-
гополучие в сравнение с тези, които са били за по-кратък период от
време. Този факт според авторите е пряко свързан с ниската демок-
ратичност на режима в тези страни (Inglehart & Klingemann, 2000).
Тенденциите към повишаване на икономическата стабилност и
доходите на национално ниво като брутния вътрешен продукт (БВП)
на глава от населението в дългосрочен аспект също оказват влияние
в бедните държави, въпреки че повишаването на психичното благо-
получие става бавно. Субективното психично благополучие в бедни-
те държави е средно или около неутралната точка. То е значително
по-високо в богатите държави, където животът е свързан с по-
високи стандарти, с повече човешки права, удовлетворяване на чо-
вешките потребности и социален просперитет (Diener & Oishi, 2000).
В редица изследвания се доказва, че когнитивният компонент
удовлетвореност от живота и емоционалният компонент – щастието
– се определят от различни предиктори и човек може да е неудов-
летворен от живота си, но щастлив. УЖ зависи от социокултурния
контекст, материалното изражение на постигнатите цели и обектив-
ните условия на живот. Щастието и положителните емоции, от друга
страна, се влияят от различни вътрешни фактори и въпреки че не са
96
удовлетворени от живота си, голяма част от българите са щастливи

(Байчинска, Бакрачева, Савова, 2009; Бакалова, Бакрачева, Мизова,
2015).
С други думи, докато щастието се определя по-скоро от лич-
ностни ресурси (напр. емоции, усещания и др.), удовлетвореността
от живота и психичното благополучие – от привнасянето на външ-
ни ресурси (напр. пари, социален престиж и др.) (Бакрачева, Бакало-
ва, Мизова, 2010; Бакалова, Бакрачева, Мизова, 2015). В представена-
та разработка акцентът ще бъде поставен върху когнитивния аспект
на психичното благополучие от модела на Диенер (Diener, 2000),
който отразява в най-голяма степен актуалните социални, полити-
чески и икономически условия в страната.
Методи и процедура на изследването

Настоящата работа цели да установи влиянието на широк диа-
пазон от индивидуални, личностни и културални фактори върху
удовлетвореността от живота в България. Конкретните изследова-
телски задачи са свързани с анализ на:
1) Степента на когнитивно психично благополучие през 2014 г.;
2) Въздействието на индивидуалните предиктори пол, възраст,
образование, заетост по сектори, местоживеене, семеен статус, сте-
пен на религиозност, личен доход и др. върху УЖ;
3) Ефектите на личностните променливи степен на ценностна
криза и индивидуализъм/колективизъм върху УЖ;
4) Взаимовръзката между УЖ и културалните ценности консер-
ватизъм, автономност, йерархия, егалитаризъм, хармония и майс-
торство;
5) Проекциите на макроикономическите показатели като БВП на
глава от населението и динамиката на социално-историческото вре-
ме в периода 1995-2014 г. върху УЖ.
Въз основа на разгледаните тенденции в литературата и пре-
дишни изследвания на автора може да се очаква, че:
1. По-голямата част от респондентите ще бъдат леко удовлетво-
рени от живота.
2. Индивидуалните особености пол, възраст, образование и др.
няма да оказват съществено влияние върху когнитивния компонент
97
на психичното благополучие.
3. Личностните характеристики степен на ценностна криза и
ориентация към индивидуализъм/колективизъм ще имат определя-
що въздействие върху УЖ.
4. Културалните променливи (ценности, БВП на глава от населе-
нието и социално-историческо време) ще имат умерено влияние
върху УЖ.
Емпиричното изследване се проведе през декември 2013 г. –
януари 2014 г. сред 181 български граждани в активна трудоспособ-
на възраст – 18-65 г., които участват в него доброволно, без запла-
щане. От тях 48,1% са мъже и 51,9% – жени; до 29 г. – 44,2%, 30-44 г. –
35,9% и след 45+ г. – 19,9% (M=33,27; SD=11,76). Със средно образо-
вание са 38%, а с висше – 62% от респондентите; 49,7% са жене-
ни/омъжени, 40,2% са несемейни, 6,5% са разведени, а 3,6% са вдов-
ци/вдовици. Студентите са 48,1%, работещите в публичния сектор –
25,5%, а в частната сфера – 26,4%. Изследвано е само градско насе-
ление, живеещо в столицата и в различни големи и по-малки градове
на страната.
Проучването през 1995 г. включва 254 лица на възраст от 18 до
65 г. (M=37,18; SD=9,83) от различни селища в България – преобла-
дават жените (53,1%), младежите до 29-годишна възраст (41,4%), ли-
цата с висше образование (59,3%), семейните (47,5%) и студентите
(43,7%).
Методи на изследването
1) Скàла за удовлетвореност от живота на Диенер и сътр. –
Satisfaction With Life Scale, SWLS (Diener et al., 1985; Pavot & Diener,
1993). Методиката е конструирана да измерва когнитивния компо-
нент на субективното психично благополучие като глобална оценка
на живота. Състои се от 5 айтема: 1) Като цяло моят живот е близък
до моя идеал; 2) Условията на моя живот са отлични; 3) Аз съм удов-
летворен от живота си; 4) Аз съм постигнал важните неща, които ис-
кам от живота, и 5) Ако можех да изживея живота си повторно, не
бих променил почти нищо. Изследваното лице трябва да оцени вся-
ко едно твърдение, използвайки 7-степенна скàла от Ликертов тип
(от 1 – напълно несъгласен до 7 – напълно съгласен).
98
Общият бал на методиката варира от 5 до 35 и определя рес-

пондента в интервала от 5-9 като изключително неудовлетворен, от
10-14 като неудовлетворен, от 15-19 като леко неудовлетворен, 20
като неутрален, от 21-25 като леко удовлетворен, от 26-30 като удов-
летворен и от 31-35 като изключително удовлетворен от своя живот.
2) Въпросник за изследване на културните ценности на Шварц –
Schwartz Value Survey, SVS (Schwartz, 1992). SVS включва 58 ценности
с допълнителна обяснителна фраза след всяка една от тях, напри-
мер: равенство (еднакви възможности за всички), вътрешна хармо-
ния (мир със себе си), власт (влияние и контрол върху другите) и т.н.
Изследваното лице трябва да оцени значимостта на тези ценности,
използвайки 9-степенна скàла (от 0 – не е важна до 7 – изключително
важна, а също и [-1] – противоположна на моите ценности). Полу-
чените данни се групират в 7 универсални ценностни категории и 3
биполярни дименсии (ценностни алтернативи): консерватизъм, ин-
телектуална и афективна автономност (обединени в обща категория
– автономност), йерархия, егалитаризъм, хармония и майсторство.
Отношенията между тези категории отразяват основните про-
тиворечия, които всяко едно общество трябва да разреши: авто-
номност срещу консерватизъм (обособен срещу необособен от гру-
пата индивид) – I-ва дименсия; йерархия срещу егалитаризъм (нера-
венство срещу равенство) – II-ра дименсия и майсторство срещу
хармония (промяна срещу адаптация спрямо социалната и природ-
ната среда) – III-та дименсия (Schwartz, 2008).
3) Българска скàла за индивидуализъм/колективизъм – БИК-
скàла (Герганов и др., 1996). Тази скàла е разработена на базата на
психосемантичния подход. Индивидуализмът, респ. колективизмът,
се определя като лично предпочитание към ценности, чиято семан-
тика е свързана с индивидуалистичната ориентация (богатство, ус-
пех, самочувствие) или към ценности, смислово свързани с колекти-
вистичната ориентация (традиционност, ред, сътрудничество, спра-
ведливост). От изследваното лице се изисква да направи избор по
предпочитание на една от всеки две думи, представени в набор от
21 двойки (например: „Кое предпочитате?“ – ред или богатство и т.н.).
Първичните данни от БИК-скàлата са обработени по алгоритъма
за метрично решение на задачата за ранжиране на думите и лицата
и изпълняван от компютърната програма DUAL SCALING. Седемте
ценности, индикативни за индивидуалистичната и колективистична-
та ориентация, получават следните скалови стойности: богатство (-
1,74), успех (-0,95), самочувствие (-0,56), сътрудничество (0,54), ред
99
(0,84), традиционност (0,84) и справедливост (1,03). Те образуват би-

полярен континуум (дименсия) „индивидуализъм–колективизъм“, в
краищата на който се разполагат богатството и справедливостта, а в
средата и останалите ценности – успех, самочувствие, сътрудничест-
во, ред и традиционност.
4) Въпросник за ценностна криза на Олеш – Value Crisis
Questionnaire, VCQ (Oles, 1991). Ценностната криза се определя като
невъзможност да се организират личностните ценности в консис-
тентна система, чувство на загуба на ценностите, отсъствие на съгла-
суваност между когнитивните, афективните и мотивационните ас-
пекти на ценностите и чувство на нереализация на ценностите. Ме-
тодът се състои от 25 айтема, първият от които е маскиращ и не се
обработва. Ето някои от твърденията, които са подложени на оценка
от страна на изследваното лице: 1) В живота си осъществявам тези
ценности, на които наистина държа; 2) Мога ясно да определя кое е
най-важното в моя живот; 3) Моите действия са често спонтанни и не
служат на някаква желана от мен цел. Респондентът трябва да про-
чете всяко изречение и да реши дали то е вярно за него лично или
не.
Общият бал по скàлата се изчислява, като на всеки айтем се при-
писва стойност 2, ако той е оценен като изразяващ криза, и 0 – в про-
тивен случай. Отговорът „Не знам“ се оценява с 1. Суровият бал по
скàлата варира от 0 до 48, където: 0-6 – без ценностна криза, 7-20 –
средна степен на ценностна криза, а от 21-48 – силни прояви на цен-
ностна криза.
5) Демографски променливи – пол, възраст, образование, семей-
но положение, степен на религиозност, местоживеене, трудова зае-
тост, оценка на индивидуалния доход и др.
Данните от проведеното изследване са въведени и обработени
със статистическия софтуер – SPSS 19 и Еxcel 2016.
Резултати от изследването и интерпретация

Степен на жизнена удовлетвореност
Чрез дескриптивна статистика се установява, че средната оцен-
ка на субективното усещане за когнитивно психично благополучие в
извадката от 2014 г. е 21,99, а стандартното отклонение – 6,11, което
е индикация за относително ниската жизнена удовлетвореност на
изследваните лица – малко над неутралната зона от 20 т. (фиг. 1).
100
Фиг. 1. Удовлетвореност от живота – 2014 г. (N=181)
При анализа на процентното разпределение на отговорите на

респондентите на фиг. 1 се вижда, че с 30,8% доминират леко удов-
летворените и удовлетворените индивиди – 22,8%. Следват леко неу-
довлетворените – 18,2%, неудовлетворените – 12,7% и изключително
удовлетворените лица – 7,7%. Най-слабо е присъствието на хората,
които заемат неутрална позиция (нито неудовлетворени, нито удов-
летворени) – 4,9%, както и на тези, които се самоопределят като изк-
лючително неудовлетворени – 2,8%.
Получените емпирични данни са в подкрепа на хипотеза 1 и пре-
обладаващите междукултурни и национални психологически изслед-
вания, проведени със SWLS (напр. Diener, 2000; Байчинска, Бакрачева,
Савова, 2009; Таир, 2011, 2012; Гарванова, 2011, 2013а; Бакалова, Бак-
рачева, Мизова, 2015), според които най-висок процент от българите
попадат в категорията слабо удовлетворени от живота, характер-
но за по-бедните държави, които гравитират около или малко над не-
утралната точка на скàлата. При икономически напредналите общест-
ва този резултат е по-висок (Diener & Diener, 1995). Изследването на
въздействието на индивидуалните и социалните демографски харак-
теристики върху УЖ очертава други интересни констатации.
Демографски характеристики
Прилагането на серия еднофакторни дисперсионни анализи с
независими променливи „пол“, „възраст“, „образование“ и др. и LSD-
тест за множествени сравнения на средните стойности показва тяхно-
101
то влияние върху вариациите на зависимата променлива „удовлетво-

реност от живота“. За по-лесен прочит данните са систематизирани в
две таблици – табл. 1 съдържа демографските особености със статис-
тически незначими ефекти върху УЖ, а табл. 2 – тези, които разкриват
закономерни тенденции.
Таблица 1. Влияние на пола, възрастта, образованието, заетостта
и местоживеенето върху удовлетвореността от живота (дескрип-
тивна статистика и One-Way ANOVA)
Удовлетвореност Дисперсионен
Променлива от живота анализ
M SD Min Max F, (p)
Мъже 21,11 6,32 5 35 0,98
Пол
Жени 21,73 5,82 6 35 (0,372)
18-29 г. 21,60 5,85 6 35
1,41
Възраст 30-44 г. 22,52 6,44 5 35
(0,245)
45+ г. 22,01 6,11 7 35
Средно 21,61 6,06 6 35 0,73
Образование
Висше 22,22 6,05 5 35 (0,481)
Студенти 21,84 5,95 6 35
0,83
Заетост по сектори Публичен сектор 21,73 5,70 7 35 (0,438)
Частен сектор 22,50 6,74 5 35
Столица 21,72 5,93 5 35 0,61
Местоживеене Областен град 22,16 6,28 5 35 (0,547)
Друг град 22,53 6,16 7 33
От табл. 1 се вижда, че не се установяват полови, възрастови, об-

разователни, професионални и свързани с местоживеенето различия
в равнището на жизнена удовлетвореност при изследваните лица
(p>0,05). Тези резултати до голяма степен се доближават до редица
изследвания, които очертават слабата връзка или липсата на такава
между някои индивидуални променливи като пол, възраст и образо-
вание и когнитивния компонент на субективното психично благопо-
лучие (напр. Diener & Suh, 1997; Байчинска, Бакрачева, Савова, 2009;
Бакрачева, 2010; Таир, 2011, 2012; Бакалова, Бакрачева, Мизова, 2015).
102
Таблица 2. Влияние на семейния статус, степента на религиозност и

субективната оценка на дохода върху удовлетвореността от живо-
та (дескриптивна статистика, One-Way ANOVA и LSD-тест)
Дисперсионен анализ
Удовлетвореност от живота
Променлива и Post Hoc-тест
Групи M SD Min Max F, (p) LSD, p<0,05
I гр. Женен/
23,14 5,86 6 35
Омъжена
I с II и
II гр. Неженен/ 8,06
Семеен статус 21,00 6,02 5 34 III гр.;
Неомъжена (0,000)
III с IV гр.
III гр. Вдовец/а 18,40 6,79 7 31
IV гр. Разведен/а 22,24 6,80 8 35
I гр. Нерелиги-
21,29 6,27 5 35
озни
Степен на рели- II гр. Слабо ре- 3,29
21,80 6,15 5 35 I с III гр.
гиозност лигиозни (0,038)
III гр. Силно ре-
22,84 5,83 6 35
лигиозни
Субективна оцен- I гр. Доволни 24,84 5,66 5 35 19,26
---
ка на дохода II гр. Недоволни 21,09 5,02 6 34 (0,000)
Данните от табл. 2 показват, че по отношение на семейния статус

най-висока жизнена удовлетвореност имат женените/омъжените и
разведените, а най-ниска – несемейните и овдовелите лица. Със за-
силване на религиозните убеждения нараства и субективното усеща-
не за благополучие като разликите, макар и немного големи между
нерелигиозните и религиозните индивиди, са статистически досто-
верни. Може да се каже, че семейните отношения и религиозните наг-
ласи се отнасят до чувството за общност, принадлежност и свързаност
с другите и заемат висок ранг по пирамидата на потребностите на
Маслоу (2001). С други думи, осмислянето на живота чрез религиозна-
та вяра (Inglehart, 1990) и семейните връзки (Myers & Diener, 1995) се
оказват важни предпоставки за високата УЖ.
От тази група променливи най-големи вариации в оценката на УЖ
се регистрират при субективната оценка на дохода – доволните от ма-
териалното си положение хора оценяват живота си в по-благоприятна
светлина в съпоставка с недоволните. Доброто финансово благосъсто-
яние се утвърждава като ключов фактор за личното благополучие в
съвременната българска реалност (Байчинска, Бакрачева, Савова, 2009;
103
Бакрачева, 2010; Гарванова, 2011, 2013а; Бакалова, Бакрачева, Мизова,

2015), което е характерно за държави с високи равнища на бедност
(Diener & Oishi, 2000) и култури от материалистичен тип (Inglehart, 1990),
при които се наблюдава фрустрация на базисните биологични нужди и
потребността от сигурност (Маслоу, 2001).
Въвеждането на променливите от табл. 2 в линейно регресионно
уравнение по метода Enter показва обаче, че тези предиктори обяс-
няват едва 23% от вариациите на УЖ – R2=0,225, което е по посока на
издигнатата хипотеза 2, че индивидуалните особености не са опре-
делящи за УЖ. Съществуват други фактори като личностните черти,
например, които оказват по-силно въздействие върху степента на
жизнена удовлетвореност (Таир, 2011, 2012).
Личностни особености
Чрез използването на t-тест на Стюдънт за независими извадки и
множествена линейна регресия е проверено допускането, че ценнос-
тната криза и ориентацията към индивидуализъм/колективизъм като
важни личностни характеристики ще бъдат по-силни предиктори за
УЖ от демографските променливи. За целта са формирани две конт-
растни групи – лица с криза срещу лица без криза и индивидуалисти
срещу колективисти. Резултатите са представени в табл. 3.
Таблица 3. Влияние на степента на ценностна криза и ориентация-

та към индивидуализъм/колективизъм върху удовлетвореността от
живота (дескриптивна статистика и t-тест за независими извадки)
Удовлетвореност
t-тест
Променлива от живота
M SD Min Max t, (p)
Лица без криза 25,08 5,45 6 35 11,37
Ценностна криза
Лица с криза 17,88 5,88 5 33 (0,000)
Индивидуалисти 21,69 6,58 7 35 -1,49
Индивидуализъм/колективизъм
Колективисти 22,64 5,70 6 35 (0,136)
Данните от табл. 3 очертават наличието на статистически значи-

ми различия само при респондентите с ниска и висока степен на цен-
ностна саморефлексия (p<0,05), но не и при тези, диференцирани по
типа ценностна ориентация. Прави впечатление, че лицата без цен-
ностна криза имат по-висока УЖ от лицата с криза. Неслучайно реди-
ца изследвания констатират, че психичните конфликти, вътрешните
104
противоречия, неконсистентността в ценностната система и т.н. нама-

ляват усещането за успех, постижения и благополучие и водят до нис-
ка самооценка и негативна Аз-концепция (Oles, 1991; Sagiv & Schwartz,
2000; Гарванова, 2014б). В допълнение, преодоляването на ценностна-
та криза тясно кореспондира с процеса на оптимизация на психично-
то здраве и преживяването на благополучие за успешното реализи-
ране на личността в динамичната социална среда (Силгиджиян, Кара-
бельова, Занкова, 2008).
Въвеждането на променливите „семеен статус“, „степен на рели-
гиозност“, „субективна оценка на дохода“ и „степен на ценностна кри-
за“ по метода Enter в регресионното уравнение показва, че те изчерп-
ват 48% от вариациите на УЖ при коефициент на детерминация
R2=0,474. Самостоятелното присъствие на „ценностната криза“ води
до R2=0,275 или 28% обяснена вариация, което потвърждава хипоте-
за 3 на изследването, че личностните особености са мощни, но не и
единствени предиктори в оценката на УЖ. Затова фокусът се насочва
към ефектите на културата върху жизнената удовлетвореност – най-
новата перспектива при анализа на факторите, които съдействат или
възпрепятстват емоционалните и когнитивните аспекти на психично-
то благополучие.
Културални променливи
Ценностни ориентации. Зависимостта между УЖ и културалните
ценности консерватизъм, автономност, йерархия, егалитаризъм, хар-
мония и майсторство е проверена чрез корелационен анализ. Коефи-
циентите на корелация r на Пирсън са поместени в табл. 4.
Таблица 4. Коефициенти на Пирсън между удовлетвореността от жи-
вота и културалните ценностни категории консерватизъм, автоном-
ност, йерархия, егалитаризъм, хармония и майсторство (N=181)
Консер- Авто- Йерар- Егалита- Хармо- Майстор-
ватизъм номност хия ризъм ния ство
Удовлетвореност 0,143** 0,044 0,097* 0,036 0,058 0,129**
от живота 0,000 0,270 0,014 0,360 0,145 0,001
*
p < 0,05; ** p < 0,01
Установява се слаба положителна взаимовръзка между УЖ и кон-

серватизма, йерархията и майсторството (табл. 4), което означава, че
следването на социалните предписания, спазването на властовите от-
105
ношения и възможността за контрол над средата засилват жизнената

удовлетвореност и обратно. Това до голяма степен очертава колекти-
вистичния характер на българската култура (Байчинска, 2011; Гарва-
нова, 2014а) и рестриктивната й функция по отношение на свободно-
то изразяване на естествените човешки потребности, свързани с ра-
дост от живота, забавление и доставяне на удоволствие (Hofstede,
Hofstede, & Minkov, 2010).
Слабият, но статистически неизразен превес на УЖ при колекти-
вистите в съпоставка с индивидуалистите (вж. табл. 3) също е в подк-
репа на направената констатация. Проведените емпирични изследва-
ния в перспективата за конгруентността на ценностите (Sagiv &
Schwartz, 2000; Гарванова, 2014б) разкриват, че в България хората с
индивидуалистична ориентация по-често отколкото тези с колекти-
вистична насоченост изпитват ценностна криза и имат по-ниска сте-
пен на психично благополучие, защото по-често влизат в конфликт с
доминиращите колективистични норми и модели на поведение в об-
ществото (Байчинска, 2011; Гарванова, 2013а).
Тъй като корелационните индекси между УЖ и ценностните кате-
гории автономност, егалитаризъм и хармония не са статистически
значими, в регресионното уравнение по метода Enter са включени са-
мо консерватизмът, йерархията и майсторството. Те обясняват обаче
едва 4% от вариациите на жизнената удовлетвореност (R2=0,036), кое-
то описва по-скоро опосредстващата функция на културата между
личността и социалното обкръжение, отколкото нейните директни
ефекти върху УЖ. Ако към ценностните категории се прибавят инди-
видуалните променливи „семеен статус“, „степен на религиозност“ и
„субективна оценка на дохода“ и личностната особеност „степен на
ценностна криза“, процентът на обяснена вариация на УЖ нараства на
52% (R2=0,519).
Макроикономически показатели. На национално равнище про-
екциите на благосъстоянието са много по-разнопосочни, отколкото
на индивидуално, защото са свързани не само с удовлетворяване на
основните човешки потребности, но водят и до различни жизнени
стандарти и качество на живота (Inglehart, 1990; Diener & Oishi, 2000;
Байчинска, Бакрачева, Савова, 2009; Бакалова, Бакрачева, Мизова,
2015). В настоящата разработка предположението, че увеличаването
на националното богатство ще съдейства за повишаване на нивата на
УЖ (Inglehart, 1990; Diener & Oishi, 2000) е проверено чрез t-тест на
Стюдънт за независими извадки и данни от Националния статистичес-
106
ки институт – НСИ. За ключов макроикономически показател е избран

БВП на глава от населението (табл. 5).
Таблица 5. Влияние на БВП на глава от населението върху удовлетво-

реността от живота (дескриптивна статистика и t-тест за неза-
висими извадки)
Удовлетвореност
t-тест
Променлива от живота
M SD Min Max t, (p)
1995 г.**
2 900 19,80 6,44 5 34
БВП на глава от населението (N=254) -6,66
(EUR) в България* 2014 г.*** (0,000)
5 400 21,99 6,11 5 35
(N=181)
*
Източник: НСИ (http://www.nsi.bg).
**
Данните за 1995 г. се отнасят за 1996 г. поради липса на информация в НСИ
за този период.
***
Данните за 2014 г. не са окончателни.
Резултатите от табл. 5 разкриват, че вследствие на увеличеното

национално благосъстояние в България през 1995-2014 г. се засилва и
УЖ, което е съотносимо с някои кроскултурни изследвания за дългос-
рочните ефекти на нарастващите доходи върху психичното благопо-
лучие в по-бедните държави и страните в преход (Inglehart, 1990;
Diener & Oishi, 2000). Докато в началните години на социалната транс-
формация към демокрация и пазарна икономика повечето респон-
денти дават неутрална оценка за своя живот (M=19,80; SD=6,44), в по-
късните етапи изместването е към положителната част на скàлата и
струпване на леко удовлетворени лица (M=21,99; SD=6,11), за което
стана дума по-горе. С други думи, наблюдава се слаба, но положител-
на промяна в равнището на УЖ – важен индикатор за по-оптималните
условия на живот и труд в България, свързани най-вече с икономи-
ческата и политическата стабилност в сравнение с по-ранни етапи на
прехода, което се посочва и в други проучвания (Third European
Quality of Life Survey, 2014; World Happiness Report, 2015; Гарванова,
2011, 2013а).
БВП на глава от населението обаче обяснява едва 3% от вариа-
циите на УЖ – R2=0,028. Този измерител на качеството на живота е в
тясна релация с динамиката на социално-историческите процеси, ко-
ито също намират място в настоящото изследване.
107
Социално-историческо време. Хи-квадрат тестът и графичното

представяне на резултатите на фиг. 2 ясно очертават относително
дългосрочните проекции на социално-историческите тенденции вър-
ху жизнената удовлетвореност.
Фиг. 2. Процентно разпределение на удовлетворените от живота

лица, изследвани през 1995 г. (N=254) и 2014 г. (N=181)
На базата на приложения математико-статистически анализ може

да се посочи, че в България в периода 1995-2014 г. статистически зна-
чимо намалява делът на неудовлетворените и нараства пропорцията
на удовлетворените лица (χ2=32,43; p=0,000). Докато през 1995 г. се
регистрира паритет между хората с негативна и позитивна жизнена
оценка, през 2014 г. клъстерът на лицата с висока УЖ е приблизително
два пъти по-голям от групата на индивидите с ниска жизнена удовлет-
вореност. Тъй като емпиричните факти потвърждават многократно, че
УЖ има по-скоро външен локус на стимулите и зависи от обективните
ресурси като материална обезпеченост, социален престиж, контакти с
близки хора, приятели и др. (Бакрачева, Бакалова, Мизова, 2010; Бака-
лова, Бакрачева, Мизова, 2015), може да се спекулира, че близо 2/3 от
съвременните българи, включени в изследването, оценяват в по-
благоприятна перспектива условията на своя живот в сравнение с те-
зи от средата на 90-те години на XX век в резултат на по-добрите въз-
можности за личностна реализация в макросоциалната рамка.
Може да се обобщи, че културалните променливи (ценностни
108
ориентации, БВП на глава от населението и социално-историческо

време) са важни, но слаби предиктори на УЖ в страната, вероятно по-
ради непряката, медиаторна функция, която изпълняват за индивида
и неговата среда. Така хипотеза 4 за умереното въздействие на тези
фактори върху жизнената удовлетвореност не се доказва. Ако всички
значими индивидуални („семеен статус“, „степен на религиозност“, „су-
бективна оценка на дохода“), личностни („степен на ценностна криза“)
и културални променливи („консерватизъм“, „йерархия“, „майсторст-
во“, „БВП на глава от населението“) се въведат в регресионното урав-
нение по метода Enter, те носят 54% обяснена вариация в УЖ –
R2=0,536. Получените резултати очертават многоаспектния и сложен
характер на проблема за психичното благополучие и неговите ком-
поненти. Генерално заключение от изследването е необходимостта от
комплексно изучаване на УЖ и включването и на други фактори, кои-
то носят по-голяма предиктивна мощ по отношение на вариациите в
оценките на жизнената удовлетвореност.
Изводи
Целта на проведеното през декември 2013 г. – януари 2014 г.
eмпирично проучване сред 181 респонденти на възраст от 18 до 65 г.
имаше за цел да анализира влиянието на различни индивидуални,
личностни и културални предиктори върху УЖ и очертава следните
находки:
1. Личностната променлива „степен на ценностна криза“ оказва
най-силно въздействие от всички описани фактори върху вариациите
на жизнената удовлетвореност. Отсъствието на ценностна криза по-
вишава когнитивното психично благополучие, докато наличието на
вътрешни, междуличностни и социални конфликти го понижава, кое-
то съответства на концепциите за психичното здраве и развитие. Не
се установяват статистически значими различия между лицата с инди-
видуалистична и колективистична ориентация по този показател.
2. Следващата група променливи – индивидуалните – са по-слаби
предиктори от личностните особености. Резултатите от изследването
показват, че омъжените/женените, религиозните и доволните от мате-
риалното си състояние са по-удовлетворени от живота в съпоставка с
хората с друг семеен статус, нерелигиозните и недоволните от доходи-
те си лица. Полът, възрастта, образованието, заетостта по сектори и
местоживеенето не оказват значимо влияние върху жизнената оценка.
109
3. Културалните фактори въздействат най-слабо върху степента

на жизнена удовлетвореност. Възможността да следваш груповите
предписания („консерватизъм“) и властовите норми („йерархия“), като
в същото време контролираш и манипулираш средата за постигане на
лични цели („майсторство“), засилва субективното усещане за благо-
получие. Ефектите на другите културални ценностни категории авто-
номност, егалитаризъм и хармония върху УЖ са статистически недос-
товерни. Динамиката на социално-историческото време и увеличава-
нето на БВП на глава от населението са положителни фактори, които
съдействат за нарастването на жизнената удовлетвореност на бълга-
рина в дългосрочен аспект.
В заключение може да се очертае профилът на удовлетворения
от живота си български гражданин – семеен, религиозен, доволен от
материалния си статус, не преживява психични кризи, не влиза в кон-
фликт със социалните норми и предписания, спазва утвърдената
властова йерархия, но има и възможност да упражнява контрол върху
някои средови параметри, да разгръща личностния си потенциал, жи-
веейки в общество, в което бавно, но устойчиво се подобряват стан-
дартите и качеството на живота.
110
ГЛАВА ІV.
ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТРАТЕГИИ НА БЪЛГАРСКИ

ЮНОШИ
111
4.1. ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТРАТЕГИИ НА УЧЕНИЦИ ОТ 9-12 КЛАС

В психологичните теории за човешката онтогенеза юношеството
неизменно се определя като период на жизнен преход от детството към
зрелостта (Ериксън, 1996; Силгиджиян-Георгиева, 1998). През юношеска-
та възраст личността е особено сензитивна към социалните очаквания и
културните перцепции. Психосоциалната идентичност на юношата се из-
гражда от интензивни процеси на себевъзприемане и себеоценяване,
свързани с родителското одобрение, подкрепата на връстниците, прис-
пособяването и успеха в училище (Папазова, 2013). Развитието на Аз-а
преминава през етапи на формиране на професионални ориентации,
образователни нагласи и трудови аспирации, които в юношеската въз-
раст са слабо проучени (Dekas & Baker, 2014) и неслучайно обясняват ин-
тереса ни към тази значима за теорията и практиката проблематика.
Основната цел на изследването е анализ на образователните пред-
почитания на младите хора и техните стратегии, отнасящи се до търсене
на информация за висшите училища; факторите, които определят избора
им на подходящ университет, както и цялостната оценка, която дават на
образователната система в България. Предмет на изследването е връзка-
та между формираните нагласи на подрастващите и очакванията им за
възможните „ползи“ от получаване на университетска диплома. Специален
акцент се поставя върху степента на запознатост с дейността на Универси-
тета по библиотекознание и информационни технологии – УниБИТ.
В периода юли–септември 2015 г. е проведено емпирично изслед-
ване сред 194 ученици на възраст от 15 до 19 години от 9 до 12 клас на
различни среднообразователни училища в столицата и страната. Изхож-
дайки от особеностите на целевата група „дигитални граждани“ (Кръсте-
ва, 2013), проучването е реализирано както чрез пряко анкетно допитва-
не – N=101, така и онлайн с Google Form – N=93. Преобладават гимназис-
тите от София, Костенец, Шумен, Монтана, Стара Загора, Дупница, Казан-
лък, Севлиево, Ловеч, Силистра, Пловдив, Пазарджик, Варна, Кюстендил,
Враца и др. По-застъпените училища са: СОУ „Св. Климент Охридски“ – гр.
Костенец /57/, ПМГ „Нанчо Попович“ – Шумен /44/, 69 СОУ „Димитър Ма-
ринов“ – София /13/, ЧПГ „Дружба“ – София /6/, ГПЧЕ „Петър Богдан“ –
Монтана /6/, ФСГ „Васил Левски“ – Монтана /6/, Първа английска езикова
гимназия – София /5/, ПМГ „Гео Милев“ – Стара Загора /4/ и др.
Демографският профил на участващите в проучването включва:
мъже 75 (38,7%) и жени 119 (61,3%) от 9-и клас 30 (15,5%), 10-и клас 68
(35,2%), 11-и клас 27 (14%), 12-и клас 63 (32,6%), друг клас 5 (2,6%). В сто-
лицата живеят 53 (27,5%), областен град 60 (31,1%), друг град 59 (30,6%) и
112
ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТРАТЕГИИ НА БЪЛГАРСКИ ЮНОШИ
село 21 (10,9%). Разширено изучават математика и/или информатика в

училище 115 (60,2%) спрямо 76 (39,8%) без допълнителни часове по тези
учебни дисциплини. Със засилена чуждоезикова подготовка са 147
(76,2%) в съпоставка с 46 (23,8%) от непрофилирани езикови паралелки.
Отговорите на част от въпросите относно мотивите за избор
на университет и специалност и степента на информираност са
представени чрез разделяне на тийнейджърите в две възрастови
групи – 9-10-и и 11-12-и клас. Целта е да се установят диференци-
алните различия между тях, породени от ефектите на възрастта и
свързаните с нея психосоциални задачи на развитието през юно-
шеството (Ериксън, 1996; Байчинска, Бакрачева, Савова, 2009; Па-
пазова, 2013). Данните от изследването са обработени със статис-
тическия софтуер SPSS 19 и графично визуализирани с Excel 2016.
По-интересните резултати са представени по-долу в изложението.
Анализът на процентното разпределение на отговорите на въп-
роса: Къде най-често учениците търсят информация за даден
университет и за специалностите, които той предлага? разкрива,
че както по-малките, така и по-големите деца използват сходни ин-
формационни канали (фиг. 1).
Фиг. 1
113
От фиг. 1 се вижда, че най-предпочитани са сайтовете на висшите

училища, особено при завършващите средношколци. Учениците тър-
сят информация за кандидатстудентските кампании и от родители и
приятели, и от учители, но в доста по-малка степен. Справочниците,
образователните платформи и блоговете също не са толкова атрак-
тивни източници на информация за тях.
Дори и да се интересуват от възможностите, които предлагат
различните висши учебни заведения в страната, както и да се допит-
ват до мнението на хората от близкото обкръжение юношите, особе-
но тези от по-горните класове, залагат предимно на собствената си
преценка за това в кой университет да следват и съответно към коя
сфера на образование да се насочат, за да продължат развитието си –
резултат, който е израз на засилените индивидуалистични потребнос-
ти през този възрастов период (Ериксън, 1996). Семейството и прия-
телите имат значимо, но по-ограничено въздействие. Най-слабо е
влиянието на социалните мрежи и средствата за масова комуникация
като радио и телевизия, най-вече при по-големите деца (фиг. 2).
Фиг. 2
Фигура 2 ясно разкрива възрастовите различия между двете гру-
пи ученици – докато при 9-и и 10-и клас се установява известна нор-
мативност при избора на професионална ориентация с по-широк кръг
от „значими други“ (Ериксън, 1996), при 11-и и 12-и клас се върви към
по-голяма психологическа независимост и личностна асертивност.
114
Фиг. 3
Близо половината 15-16-годишни юноши дават по шестобалната сис-

тема добра оценка на образованието в България, а другата половина – сла-
ба и задоволителна (фиг. 3). По-малко от 5% е делът на положителните отзи-
ви. Забелязва се обаче, че с нарастване на възрастта 17-19-годишните под-
растващи стават по-критични към обучението и при тях дори липсва избор
на отлична оценка. Като цяло средната оценка на българската образовател-
на система според анкетираните лица е задоволително добра.
Получените свободни отговори на въпроса: Какво смятате, че
трябва да се подобри в средното образование, за да е по-
ефективно висшето образование в страната? са обработени чрез
контент-анализ (фиг. 4).
Фиг. 4
Фигура 4 показва, че всеки втори ученик изпитва затруднения

или няма мнение по въпроса за връзката между качеството на обуче-
ние в средното и висшето образование. Високият процент „безраз-
115
лични“ към образователния процес гимназисти сигнализира за обез-

покоителна тенденция на негативно, отчуждено или индиферентно
отношение, а липсата на достатъчно висока мотивация за учене, успех
и себеразвитие е характерно за лица с т.нар. дифузна идентичност
(Байчинска, Бакрачева, Савова, 2009).
Всеки пети от анкетираните юноши смята, че е необходимо да се
подобри училищната среда – отношението между децата и учителите,
дисциплината в клас, професионалната подготовка на педагозите и др.,
както и мотивацията за по-добри резултати в обучението – практическа-
та реализация на придобитите знания и умения, профилираната подго-
товка, изборът на учебни предмети по интереси и др. Незначително ма-
лък дял от юношите посочват, че очакват да получат знания заради само-
то знание или за личностно усъвършенстване, което очертава преобла-
даващата прагматична нагласа към образователната дейност в тази гру-
па. На базата на отговорите на младите респонденти може да се обобщи,
че качеството на компетенциите, придобити в училище, е тясно обвър-
зано както с проблема за училищната среда и конкуренцията в училище,
така и с работата и влиянието на учителите – проблем, който е не-
достатъчно изследван от позицията на учениците (Стойкова, 2008).
Фиг. 5
При анализа на съдържанието на отговорите на отворения въп-

рос: Какви знания и умения бихте искали да придобиете при
следване във висше училище? (фиг. 5) 16% посочват „Не знам“, „Не
съм решил“, „Няма да уча“. Други 16% имат очаквания към висшето об-
разование, свързани с получаване на обща култура и формиране на
полезни умения и търсят личностно израстване чрез задълбочаване
116
на знанията. Преобладаващата част от юношите – над 68% – очакват

от следването си в университет придобиване на компетенции за по-
добра реализация в България или чужбина, които включват професи-
онална подготовка, практически умения, квалификация в областта на
информационните технологии и др. Така във висшето образование
кандидат-студентите проектират представите за собственото си ус-
пешно бъдеще (Стойкова, 2008). Резултатите красноречиво разкриват
нарастващата необходимост от по-тясна взаимовръзка между пот-
ребностите на бизнеса и професионалната реализация на специалис-
тите с висше образование, което се регистрира и в други изследвания
(вж. Гарванова и Гарванов, 2014б; Висшите училища в България, 2015).
Интерпретацията на отговорите на въпроса: Какво знаете за Уни-
верситета по библиотекознание и информационни технологии (Уни-
БИТ)? показва, че 84% от учениците не познават или знаят съвсем малко за
това висше училище (фиг. 6), което може да се обясни със следното:
x голям брой от анкетираните лица са от провинцията, където няма
достатъчно информация за УниБИТ (Гарванова и Гарванов, 2014б);
x липсата на интерес към проблема за висшето образование и на-
личието на твърде общи и неясни представи за професионалната ориен-
тация, особено през ранния юношески период (Dekas & Baker, 2014).
Фиг. 6
Важна находка от изследването е, че от учениците, които имат
информация за УниБИТ, 65% смятат, че той е престижен университет,
28% знаят твърде малко за него и не могат да дадат мнение и едва 7%
считат, че това висше училище не е сред доказалите се образователни
институции в страната и дават негативна оценка (фиг. 7).
117
Фиг. 7
Национално представително изследване от юли 2015 г. на социо-

логическия екип на Института за модерна политика представя срав-
нително добра картина на разпознаваемостта и популярността на
УниБИТ, където сред най-предпочитаните български университети
той е поставен на 8-мо място от респондентите. В професионално
направление „Информатика и компютърни науки“ Университетът зас-
тава на 2-ро място след СУ „Св. Климент Охридски“; в професионално
направление „Обществени комуникации и информационни науки“ –
на 3-то място, а в професионално направление „Национална сигур-
ност“ – на 1-во място (Висшите училища в България, 2015).
При количествената обработка на отворения въпрос от нашето
изследване: Ако Университетът по библиотекознание и информа-
ционни технологии (УниБИТ) не е сред предпочитаните от Вас
университети, какво Ви пречи да го изберете? като основна при-
чина се отчита отсъствието на желаната от бъдещите кандидат-
студенти специалност и аспирации към други университети в страна-
та или чужбина – 32%. Може да се каже, че това е групата на ученици-
те с изградени образователни стратегии, които демонстрират инфор-
миран избор. Останалите 68% от изследваните лица посочват „Нищо“,
„Не знам“, „Нямам интерес“, „Нямам информация за този университет“.
Те формират по-обемната група на учениците с все още неизградени
образователни стратегии, към която трябва да се насочат българските
образователни институции.
118
Фиг. 8
Съществена констатация, които се налага, е, че голяма част от
гимназистите не разполагат с информация за УниБИТ. Така например,
от предлаганите специалности във Факултета по информационни на-
уки на добра популярност се радват единствено специалностите „Ин-
формационни технологии“ и „Компютърни науки“ (вж. табл. 1). Това
затвърждава убеждението, че е необходимо организирането на по-
широкомащабна информационна кампания, най-вече в районите, от-
далечени от София, която да привлече интереса на учениците към
специалностите и възможностите, които предлага УниБИТ и да повли-
яе върху предпочитанията им за висше училище.
Таблица 1
Знаете ли, че УниБИТ предлага на кандидат-студентите различни
специалности в областта на информационните
и комуникационните технологии и националната сигурност?
В кой клас учите в момента?
9-и и 10-и 11-и и 12-и
клас клас
Да Не Да Не
Информационни технологии 65,9% 34,1% 65% 35%
Информационно брокерство 26,8% 73,2% 27,5% 72,5%
Информационна сигурност 41,5% 58,5% 35% 65%
Компютърни науки 57,3% 42,7% 61,2% 38,8%
Информационни технологии в съдебната ад- 34,6% 65,4% 30% 70%
министрация
Национална сигурност и културно-историческо 35,8% 64,2% 30% 70%
наследство
Национална сигурност 29,6% 70,4% 33,8% 66,2%
119
Доказателство за това е емпирично изследване на Гарванова и

Гарванов (2014б), в което се отбелязва, че за над 1/3 от учениците от
двата изследвани региона – София и Кюстендил и Перник – предста-
вената информация на обучително мероприятие на УниБИТ може да
изиграе решаваща роля в избора им на специалност/професия и да
окаже положителен ефект върху техните образователни намерения.
Също така около 1/3 от участниците от двете групи биха променили
решението си за следване в университет в резултат на получената от
преподавателите на УниБИТ информация за специалностите, които
предлага висшето училище. Тази находка потвърждава още веднъж
необходимостта от повече синергия между средното и висшето обра-
зование, в частност в областта на компютърните науки, информатика-
та и електрониката, където информацията е ключово конкурентно
предимство и важен управленски ресурс (Кремъкова, 2008; Гарванова,
Чолова, Пергелов, 2016).
В заключение може да се каже, че жизнените стратегии на юно-
шите за продължаване на образованието зависят от множество фак-
тори като лични интереси, финансови възможности, местоположение
на университета, достъп до информация и др., но в общи линии се оп-
ределят от техните представи за професионална подготовка и бъдеща
реализация. С други думи, изборът на специалност/професия и висше
училище се влияе от перспективите за осъществяване на индивиду-
алните представи за житейски успех.
Списък на използваните съкращения

СОУ – Средно общообразователно училище
ПМГ – Природоматематическа гимназия
ЧПГ – Частна профилирана гимназия
ГПЧЕ – Гимназия с преподаване на чужди езици
ФСГ – Финансово-стопанска гимназия
СУ – Софийски университет
120
4.2. ДИНАМИКА НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ НАГЛАСИ НА

ЮНОШИ В ГОРНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
В годините на преход към демокрация в България след 1989 г. в
резултат на либерализацията на социалния живот прогресивно на-
раства сложността и конкурентността на образователната система,
която се отваря към съвременната глобална информационна култура.
На висшето образование започва да се гледа като на „бизнес“, който се
доближава до традиционните пазари на стоки и услуги с възможности
за добра рентабилност. Това определя по-активната позиция на мла-
дите хора в търсене на информация за най-подходящ образователен
избор, ориентиране в собствените ценности и бъдещите шансове,
претегляне на наличните възможности, многократно преначертаване
на житейски планове за успех и т.н. (Кремъкова, 2008). Поради дина-
миката на образователната среда е проведено изследване, което цели
да проследи измененията в образователните нагласи на юноши в гор-
на училищна възраст в периода 2013-2015 г. относно мотивите за кан-
дидатстване във висше училище, предпочитаните университети и
специалности, очакваните ползи от получаването на диплома за вис-
ше образование и др.
Участници в изследването
Като резултат от проучването представяме сравнителен анализ
на данни от две анкетни допитвания, реализирани през октомври–
ноември 2013 г. (N=392) и юли–септември 2015 г. (N=194) сред 15-19-
годишни ученици от 9-12 клас. Респондентите от първото емпирично
изследване са от София, Перник и Кюстендил (за подробности вж.
Гарванова и Гарванов, 2014б), а от второто – от София, Костенец, Шу-
мен, Монтана, Стара Загора, Дупница, Казанлък, Севлиево, Ловеч, Си-
листра, Пловдив, Пазарджик, Варна, Кюстендил, Враца и др. Получени-
те данни са въведени и обработени със статистическия софтуер SPSS
19 и Excel 2016.
По-долу са поместени най-интересните резултати от проведения
анализ.
121
Моля, посочете Вашия пол.
Фиг. 1
Прави впечатление, че докато мъжете-респонденти, живеещи в
София, преобладават през 2013 г. – 63,6%, в проучването през 2015 г.
жените от столицата имат значителен превес над другия пол – 64,2%.
Анкетираните лица в останалите градове на страната са относително
равномерно разпределени по пол (фиг. 1).
След завършване на средното си образование смятате ли
да продължите следването си в някое висше училище в страната?
Фиг. 2
122
В сравнение с изследването, проведено през 2013 г., се наблюда-

ва спад в желанието на юношите да продължат образованието си след
завършване на гимназията в България, което може да се обясни със
засилените претенции за кандидатстване в чужбина (Висшите учили-
ща в България, 2015) предимно сред учениците от София и в по-малка
степен сред тези от другите градове (фиг. 2). Процентът на колебае-
щите се гимназисти от цялата страна също се увеличава, което веро-
ятно се дължи на т.нар. период на психосоциален мораториум (Ерик-
сън, 1996) и интензивните процеси на търсене на собствената иден-
тичност, характерни за юношеската възраст (Папазова, 2013).
На този етап кой университет/и представлява/т интерес за Вас?
(въпрос с множество отговори)6
Фиг. 3
6
В двете изследвания процентното разпределение на въпросите с възможност
за повече от един отговор са калкулирани на базата на броя на респонденти-
те, поради което сумата им надхвърля 100%.
123
В отговорите на участниците от всички региони ясно се вижда, че

СУ „Св. Климент Охридски“ има водеща позиция сред предпочитаните
университети, която обаче отслабва значимо, особено при среднош-
колците от провинцията (фиг. 3). Докато през 2013 г. УниБИТ заема
второ място в София, през 2015 г. той си поделя второто място с НБУ и
УНСС. Сред учениците от другите градове УниБИТ запазва петата си
позиция, изпреварен от СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС, НБУ и МУ –
София. Интересна находка от изследването е, че в двугодишен период
се е увеличил делът на младите хора, които търсят възможности за
продължаване на образованието в нетолкова популярни университе-
ти, което разкрива засилената конкуренция в тази образователна
сфера.
Кой от желаните от Вас университети е Вашият първи избор?
(въпрос с множество отговори)
Фиг. 4
От фиг. 4 се вижда, че УниБИТ заедно със СУ „Св. Климент Охридс-
ки“ е на първо място в списъка на младите хора в столицата. Следва ТУ
– София, а третото място си оспорват МУ – София и АУ – Благоевград.
При юношите от страната разпределението е по-различно. Голям
124
процент от анкетираните посочват на първо място СУ „Св. Климент

Охридски“ като предпочитан избор, на второ място се нарежда МУ –
София, трето място е за УНСС, четвърто място си поделят НБУ и ТУ –
София, а УниБИТ е поставен на пето място. Прави впечатление, че все-
ки четвърти юноша от провинцията все още няма любим университет,
което до голяма степен се дължи на оскъдната информация за дей-
ността на висшите училища в някои населени места (Кремъкова, 2008;
Гарванова, Николова, Шопова, 2016). Доказателство за това е по-
задната позиция на УниБИТ, което налага провеждането на по-активна
кандидатстудентска кампания в районите, отдалечени от столицата
(Гарванова и Гарванов, 2014б).
Защо смятате да следвате в университета,
който считате за свой първи избор?
Фиг. 5
Както през 2013 г., така и през 2015 г. сред водещите мотиви за
избор на даден университет са осигуряването на добра професионал-
на подготовка, престижът на висшето училище и предлагането на
125
специалности, които се търсят на пазара на труда (фиг. 5). С по-малка

тежест са добрата материална база, изгодните финансови условия и
удобната локация.
Коя е предпочитаната от Вас специалност
за следване във висше училище?
Фиг. 6
На въпроса от проучването през 2015 г. за предпочитана специ-
алност за следване в университет анкетираните от София и страната
посочват специалността „Математика и информационни технологии“,
като се наблюдава известен спад в сравнение с 2013 г. В столицата
техническите, медицинските специалности и тези в областта на естес-
твените и социалните науки са с еднакво процентно разпределение.
Юношите от другите градове поставят на първите места медицински-
те и икономическите специалности.
126
Защо искате да учите точно в тази специалност?

Фиг. 7
Като водеща причина за избор на дадена специалност подраст-
ващите посочват „Отговаря на моите желания и интереси“, „Дава въз-
можност за добра професионална реализация“ и „Специалистите са
търсени и добре платени“, а на последно място поставят „Родители-
те/роднините ми настояват да уча това“, като процентите са без съ-
ществена разлика в проучванията от 2013 и 2015 г. както в София, така
и за страната (фиг. 7). Това показва, че учениците в горна училищна
възраст имат способност да взимат самостоятелно решения за бъде-
щото си развитие, следвайки личните си интереси и предпочитания.
Заключение
На базата на получените резултати може да се обобщи, че ин-
формацията е ключово предимство в силно конкурентната образова-
телна сфера, което налага провеждането на активна рекламна дей-
ност сред учениците от различни градове на страната, за да се попу-
ляризира дейността на УниБИТ. Кандидатстудентската кампания тряб-
ва да акцентира върху бързото развитие на Университета – предлага-
127
не на пазарноориентирани специалности; добра материално-

техническа и информационна база, която непрекъснато се разширява
и модернизира; реновирани лекционни и компютърни зали, оборуд-
вани със съвременни лаптопи и мултимедийна техника за улесняване
на учебната дейност; иновативни подходи за преподаване, спомагащи
за по-лесното усвояване на теоретичните знания и прилагането им на
практика и т.н. – стратегически предпоставки в процеса на вземане на
образователни решения при младите хора. Сравнителният анализ на
данните от проведените през 2013 и 2015 г. емпирични изследвания
разкрива кои области на средното и висшето образование трябва да
бъдат подобрени, като затова е необходимо да се изгради по-голяма
синергия между тях.
Списък на използваните съкращения

СУ – Софийски университет
УниБИТ – Университет по библиотекознание и информационни
технологии
МУ – Медицински университет
УНСС – Университет за национално и световно стопанство
АУ – Американски университет
НАТФИЗ – Национална академия за театрално и филмово изкуство
ТУ – Технически университет
ВТУ – Великотърновски университет
ИУ – Икономически университет
ПУ – Пловдивски университет
НХА – Национална художествена академия
УАСГ – Университет по архитектура, строителство и геодезия
НБУ – Нов български университет
128
ГЛАВА V.
ЦЕННОСТНИ ОРИЕНТАЦИИ
НА БЪЛГАРСКИ МЛАДЕЖИ
129
5.1. ЦЕННОСТНИ АСОЦИАЦИИ ПРИ БЪЛГАРСКИ СТУДЕНТИ

Ценностите отразяват нравствените представи за доброто и зло-
то, истината и неистината, правилното и неправилното, справедливо-
то и несправедливото и т.н. в личния и социален живот. На индивиду-
ално ниво на анализ ценностите стоят зад мотивите, целите и жизне-
ните приоритети, които хората преследват, и средствата, стратегиите
и поведенческите модели, които прилагат за тяхното постигане
(Schwartz, 1994a). На организационно ниво доминиращата ценностна
ориентация влияе върху организационното гражданско поведение и
задава параметрите, които подтикват хората да са по-ангажирани в
работата си, да изпитват удовлетворение от постигането на високи
резултати и да надхвърлят ролевите споразумения на работното мяс-
то (Митевска-Енчева, 2014).
На културално ниво ценностните приоритети са свързани с нор-
мите, идеалите, символите и практиките, които споделят и обединяват
хората в едно общество (Schwartz, 2008). Българският културен цен-
ностен модел отразява противоречивия контекст на миналото, слож-
ния кризисен заряд на настоящето и неизвестния тревожен ракурс на
бъдещето. В ситуацията на преход към демократично управление в
България след 1989 г. с особена острота и конфликтност се пресичат и
наслагват стари колективистични и нови индивидуалистични ценнос-
ти, продукт на различни социално-исторически реалности – тотали-
тарната и посттоталитарната (Байчинска, 2011). Неслучайно редица
емпирични изследвания разкриват, че ценностната система на съвре-
менния българин e вътрешно противоречива и в процес на реоргани-
зация (Пацева и Момов, 1998; Байчинска, 1996а, б, 2011; Гарванова,
2013а). Кризисната ситуация води до преоценка на семантиката на
ценностите и тяхната значимост (Стоицова, 1998).

Настоящото изследване има за цел да очертае понятийната струк-
тура на симптоматични за младата българска демокрация ценности и
свързаните с тях нагласи след 1989 г. като равенство, социална спра-
ведливост, свобода, независимост, богатство и свое място в света.
Реализирането на поставената цел се постига с решаването на
следните задачи:
x Провеждане на асоциативен експеримент и ранжиране на нег-
130
ЦЕННОСТНИ ОРИЕНТАЦИИ НА БЪЛГАРСКИ МЛАДЕЖИ
рупираните асоциации.
x Обединяване на спонтанните споменавания в асоциативни ка-
тегории и анализ на най-често срещаните понятия.
Изборът на стимулен материал е продиктуван от допускането, че
това са базисни ценности, чиято многопластова и многопосочна се-
мантика отразява дълбинните процеси в съвременното българско
обществено съзнание. Докато равенството и социалната справедли-
вост са основни идеологеми на социалистическата пропаганда, сво-
бодата, независимостта, богатството и личното място в света са клю-
чови идеологеми на либерално-демократичната доктрина (Байчинска,
1996б). Първите две ценности изразяват колективистичната, а остана-
лите четири спадат към индивидуалистичната ориентация на лич-
ността (Schwartz, 1994a).
Въз основа на данни от литературата могат да бъдат формулира-
ни следните хипотези:
x Вероятно равенството и социалната справедливост ще имат
негативен конотат и ще се асоциират с манифестираните от близкото
минало идеологеми (Пацева и Момов, 1998; Русинова-Христова, 2006;
Байчинска, 2011; Гарванова, 2013а).
x Може да се допусне, че асоциациите на свободата, независи-
мостта, богатството и личното място в света ще се характеризират с
по-голяма смислова хетерогенност в сравнение с първата група цен-
ности, тъй като формират нов мотивационен комплекс в условията на
разнопосочни личностни и обществени перспективи за развитие след
1989 г. (Пацева и Момов, 1998).
Емпиричното изследване се проведе през 2010 г. В него взеха
участие 138 студенти на възраст от 19 до 25 г. (х=22.17, sd=2.93), от ко-
ито 57.2% са мъже, а 42.8% – жени. Студентите учат в бакалавърска и
магистърска степен на обучение в различни социални, хуманитарни,
природо-математически, информационно-комуникационни и техни-
чески специалности в СУ „Св. Климент Охридски” – София, ТУ – София,
УНСС – София, МГУ „Св. Иван Рилски” – София, УниБИТ – София и Тра-
кийски университет – Стара Загора.
Методика на изследването
В проведения асоциативен експеримент на изследваното лице се
131
предлага списък от 8 думи-стимули и от него се иска да изпълни инст-

рукцията: „Напишете първата дума, която Ви идва наум, когато каже-
те”: равенство, социална справедливост, свобода, независимост, бо-
гатство и свое място в света. Техниката на използване само на една
дума-асоциация се прилага често в областта на маркетинга за изслед-
ване на популярността на марки или продукти – т.нар. познаваемост
на върха на ума (Top-of-Mind Awareness). В психологическите изслед-
вания асоциативният експеримент върху ценностите дава информа-
ция от по-ниско ниво на осъзнатост и рационалност при оценка на
ценностния избор (Пацева и Момов, 1998).
На първия етап данните са обработени с графичната програма
Wordle, която генерира „облачни думи” (Word Clouds). „Облаците” отда-
ват по-голям приоритет на думи, които се появяват по-често в асоци-
ациите на участниците в експеримента, и визуално са уголемени. На
следващия етап отговорите са подложени на семантичен анализ с цел
формиране на асоциативни категории с различни смислови акценти.
При честотния анализ на първичните (некласифицирани) асоциа-
ции на равенството (фиг. 1) се вижда, че от 138 думи най-често се споме-
нава „социална справедливост” (17; 12.3%), „не съществува” (11; 8%), „брат-
ство” (8; 5.8%), „еднаквост” (6; 4.3%), „приятел” (6; 4.3%), „мир” (5; 3.6%) и „ед-
накви права и задължения” (5; 3.6%). Липсващите отговори са 4 или 2.9%.
Фиг. 1. Спонтанни асоциации на равенството
От данните става ясно, че, от една страна, равенството изгражда

семантична мрежа с прокламираните социалистически идеологеми
„социална справедливост”, „братство” и „мир”. От друга страна, обаче,
то се привижда като еднакви права и задължения или като еднаквост,
което може да се твърди, че като обществена нагласа също води на-
чалото си от напластяваната години наред терминология от недалеч-
ното минало. Друг нюанс е по отношение на отрицателната асоциация
„не съществува”, която има много силна позиция и при социалната
справедливост вероятно поради факта, че младите хора оценяват ак-
132
туалната реалност в България преди всичко в негативен аспект (Бо-

жинова и Таир, 2009). Водещата роля на приятелските връзки за изг-
раждане на идентичността в периода на юношеството и младостта
(Ериксън, 1996) вероятно обяснява общото семантично поле между
равенството и приятелството.
Обединяването на отговорите на респондентите в сходни асоци-
ативни категории разкрива други показателни тенденции. Сред най-
многочислените понятийни групи се нареждат: „отрицанието” – не
съществува, недостижима, невъзможно, утопия (18; 13%), „социалната
справедливост” (17; 12.3%), „интеграцията” – обединение, единство, за
всички, между всички (17; 12.3%), „еднаквостта” – еднакви права и за-
дължения (11; 7.9%), „братството” (8; 5.8%) и т.н. Прави впечатление, че
освен че равенството като концепт има фразеологични корени в со-
циалистическата лексика и разкрива социалния скептицизъм на мла-
дежите, новият аспект, който се проявява, e либерално-демократичният
– обединението и единството на всички хора. Този резултат се пот-
върждава и в асоциативните експерименти на други автори (вж. напр.
Пацева и Момов, 1998) и изразява по-скоро обществените положения,
отколкото икономическо или приходно състояние (Гарванова, 2014в;
Тахиров, 2015б).
Интерес представляват и асоциациите на социалната справедли-
вост на нивото на негрупираните данни (фиг. 2). Тази ценност се свър-
зва преди всичко с: „еднакви права и задължения” (27; 19.6%), „не съ-
ществува” (15; 10.9%) и „не отговорил” (11; 8%) и в сравнение с равенс-
твото се отличава с по-високо равнище на стереотипност (повторяе-
мост на отговорите).
Фиг. 2. Спонтанни асоциации на социалната справедливост
При категоризиране на асоциациите водещите семантични групи

не се променят: „еднакви права и задължения” – еднаквост, равнопра-
вие (30; 21.8%), „отрицание” – не съществува, глупост, непостижима,
рядко, невъзможно, утопия (27; 19.4%) и „неотговорил” (11; 8%). Може
да се каже, че в съзнанието на младия човек социалната справедли-
вост се полага в две основни плоскости – еднаквост, която се отъж-
дествява с равенство, и отрицание/негативизъм. Това до голяма сте-
133
пен е израз както на стереотипните представи за социалната справед-

ливост от тоталитарното наследство, така и нагласите на изследваните
лица към актуалната ситуация на социална промяна в страната (Руси-
нова-Христова, 2006).
В психоаналитичния асоциативен експеримент високият процент
на липсващи отговори може да е индикация за неосъзнат афективен
комплекс на личността (Юнг, 1995). При изследванията в областта на
ценностите, обаче, това вероятно показва когнитивни затруднения в
изграждането на понятийни връзки между обектите поради абстракт-
ния характер на стимулите (Пацева и Момов, 1998), което може да e
причина за „празните” данни на социалната справедливост при 8% от
участниците в изследването.
Резултатите от проведения асоциативен експеримент доказват
първата хипотеза на изследването – равенството и социалната
справедливост имат негативен конотативен ореол и фразеологически
корелати в тоталитарната лексика, въпреки че при равенството се за-
белязват и либерално-демократични аспекти. Тези универсалистки
ценности са водещи европейски демократични ценности, които в
България все още нямат модерно гражданско иницииране (Пацева и
Момов, 1998; Паунов, 2009; Гарванова, 2013а).
По отношение на свободата сред най-използваните асоциации се
нареждат: „независимост” (14; 10.1%), „живот” (11; 8%), „Васил Левски”
(6; 4.3%), „България” (5; 3.6%), „избор” (5; 3.6%), „гълъб” (5; 3.6%), „право
на избор” (5; 3.6%) и т.н. (вж. фиг. 3). Прави впечатление, че от 138 асо-
циации има само една скептична – „недостижима” (0.7%). Липсват ну-
леви отговори.
Семантичният анализ на асоциациите показва понятийно сходст-
во между ценностите „свобода” и „независимост”, особено при „неза-
висимостта”, когато и двете думи се предлагат като стимулен матери-
ал. Водещо място в представите на младите хора за свободата заема и
национално-историческия стереотип, свързан с героичното дело на
Апостола на свободата – Васил Левски и историческия образ на Бъл-
гария. Абстрактните понятия „живот”, „гълъб”, „избор”, „право на избор”,
„еднакви права и задължения”, „щастие” и др. насочват към едно дуал-
но разбиране за свободата като обективна реалност, но и като субек-
тивно преживяване и регулативен механизъм в поведението на инди-
вида (Божинова, 2003).
134
Фиг. 3. Спонтанни асоциации на свободата
При групиране да данните се установява, че младите хора възп-

риемат свободата предимно като: „необходимост” – живот, въздух,
сърце (18; 12.9%), „независимост” – самостоятелност, индивидуалност
(15; 10.8%), „избор” – право на избор, право (14; 10.1%), „спокойствие” –
гълъб, мир, спокойно място (13; 9.4%) и „върховна ценност” – идеал,
блян, желание, важна ценност, цел, мечта (7; 5%). Наблюдава се голямо
смислово разнообразие на използваните семи, което отличава свобо-
дата от другите две ценности – равенство и социална справедливост.
Това вероятно се дължи на многоаспектния мотивационен комплекс,
който понятието формира в обществените нагласи след 1989 г.
Интересно е, от своя страна, да се анализира психосемантичното
поле на спонтанните асоциации на независимостта. Сред словесните
реакции на студентите убедително води „свобода” (43; 31.2%), следва-
на от „самостоятелност” (13; 9.4%) и „материално независим” (12; 8.7%)
(фиг. 4). За разлика от стимулната дума „свобода” нивото на негативни-
те отговори – „не съществува”, „невъзможно”, „нищо” – е по-високо (4;
2.8%). То обаче е значително по-ниско от това на равенството и соци-
алната справедливост. От 138 случая липсват 6 отговора (4.3%), веро-
ятно защото изследваните лица са изразили позицията си при „свобо-
дата” и изпитват асоциативни затруднения при нейния синоним „неза-
висимост”. Доказателство за това е фактът, че всеки трети от участни-
ците директно асоциира независимостта със свободата.
Фиг. 4. Спонтанни асоциации на независимостта
135
Внимание заслужава по-скоро употребата на асоциации като „са-

мостоятелност” и „материално независим”, които могат да бъдат обясне-
ни във възрастово-развитиен аспект като стремеж на младите хора към
емоционална и финансова независимост от своите родители и желание
за начално иницииране в света на възрастните (Ериксън, 1996). В подк-
репа на направеното твърдение е образуването на четвъртата по много-
численост семантична група, формирана след смисловото обединяване
на отделните асоциации. Това е т.нар. себеизразяване, където влизат ду-
ми като „индивидуалност”, „да бъда себе си”, „зрялост”, „самочувствие”,
„увереност”, „респект” (11; 7.8%). Така докато свободата се очертава като
фундаментална, общочовешка ценност, независимостта има по-
конкретно, инструментално измерение в съзнанието на младия човек.
Изненадващи резултати се получават при думата-стимул „богатс-
тво”, която заедно с равенството и социалната справедливост e соци-
ално-исторически обременена с негативни стереотипни представи.
Отрицателният образ на „еснафа”, „богаташа” или „капиталиста” при-
съства не само в тоталитарната изказност, но има по-дълбоки истори-
чески корени в народопсихологията на българина (Хаджийски, 2002).
Негрупираните данни от асоциативния експеримент показват, че до-
миниращите асоциации при студентите са: „материално независим”
(28; 20.3%), „власт” (9; 6.5%), „бедни” (6; 4.3%), „възможност” (6; 4.3%),
злато (5; 3.6%), блага (5; 3.6%) и „приятел” (5; 3.6%) (фиг. 5). Липсва 1
асоциация (0.7%), а едва 6 имат негативен емоционален заряд – „не-
щастие”, „самота”, „тъга” (4.3%).
Тези и други тенденции дават основание на някои автори да кон-
статират, че младите хора в европейска България не са обременени
нито с носталгия към социалистическото минало, нито с психологи-
ческата тежест на посттоталитарния преход (вж. напр. Митев, 2007).
Представата за богатството се свързва предимно с развитийните за-
дачи през младостта, насочени към автономност, постижения и прия-
телски отношения със значимите други. Различен, но не противопо-
ложен семантичен ракурс представлява асоциацията на богатството с
властта, материалните облаги и понятийната опозиция с бедността.
Фиг. 5. Спонтанни асоциации на богатството
136
Класифицирането на думите-реакции в семантични групи пот-

върждава изводите, очертани при единичните асоциации. На първо
място продължава да бъде „материално независим” – финансова сво-
бода, независимост (30; 21.7%). Следват три понятийни клъстера,
сходни по численост: „успех” – реализация, постигнати мечти, блян,
идеал, важна ценност, възможност (17; 12.1%), „власт” – могъщество,
неравенство, политика (15; 10.8%) и „ползи” – злато, блага, далавера
(14; 10.1%). Очевидно богатството се възприема като важен аспект на
психосоциалната идентичност при българските младежи, насочен към
постигането на личен успех и благополучие. Мотивацията за матери-
ално благосъстояние активно участва в процеса на целеполагането
при изграждане на житейска стратегия и не е самоцелна фикция.
Както може да се очаква, с най-ниско ниво на стереотипност е се-
мантичното поле на последната ценност – „свое място в света”, поради
саморефлексивността и самооценката, която този концепт изисква от
респондентите. Наблюдава се значителна дисперсия на отговорите,
между които с по-голямо натрупване се отличават: „дом” (12; 8.7%), „ре-
ализация” (8; 5.8%), „тук и сега” (8; 5.8%), „България” (6; 4.3%), „не същест-
вува” (6; 4.3%), „вкъщи” (5; 3.6%) и „Барселона” (5; 3.6%) (фиг. 6).
Фиг. 6. Спонтанни асоциации на свое място в света
Анализът на понятийните кръгове, гравитиращи около стимула

„свое място в света” показва, че най-многобройна е групата на „семей-
но-националните топоси” – дом, вкъщи, тук и сега, София, България (33;
23.8%), „себеутвърждаването” – реализация, признание, кариера, успех,
137
цел, върха (22; 15.9%) и „извън България” – Барселона, не в България,

част от света, Америка (10; 7.2%). Прави впечатление трайното присъс-
твие на семейността в нагласите на българските младежи, което се за-
силва в ситуация на криза и несигурност (Пацева и Момов, 1998).
Интересна находка от изследването е, че едва 7.2% от изследва-
ните лица виждат своята житейска реализация извън пределите на
страната, което кореспондира с данни от други автори за по-слабите
емигрантски настроения сред съвременните български студенти в
сравнение с тези от началото на прехода (Илиева, 2009). Близо 16% от
респондентите асоциират своето място в света със себедоказване и
самоактуализация, характерно за развитийните задачи през младост-
та. Регистрират се 7 отрицателни споменавания или 5% от думите-
реакции – „не съществува”, „нищо”, а също така и 4 нулеви отговора –
2.9%, което вероятно разкрива, че част от младите хора все още са в
процес на търсене на собствена жизнена перспектива.
Може да се обобщи, че представените резултати потвърждават
втората хипотеза на изследването – индивидуалистичните ценнос-
ти свобода, независимост, богатство и свое място в света се отличават
с по-голяма понятийна хетерогенност в сравнение с колективистич-
ните ценности равенство и социална справедливост, вероятно поради
многопосочните личностни и социални алтернативи за развитие в
България след 1989 г.
Проведеният през 2010 г. асоциативен експеримент сред 138
български студенти разкрива, че:
1. Въпреки че равенството започва да се възприема като либе-
рално-демократична ценност от „новите млади”, преобладава клиши-
раната социалистическа лексика и негативните асоциации като оцен-
ка на актуалната социална реалност в страната.
2. Установява се понятийно сходство на социалната справедли-
вост със социалистическите идеологеми и се регистрира високо ниво
на социален скептицизъм в отговорите на изследваните лица.
3. Свободата се оценява като фундаментална ценност, която съ-
ществува като обективна реалност, но и като субективно преживяване
и поведенчески регулаторен механизъм.
4. В съзнанието на младежите независимостта има по-скоро ин-
струментален характер и се свързва с възрастово-развитийните зада-
138
чи през младостта, ориентирани към автономност, самостоятелност и

себеизразяване.
5. В представите на настоящите студенти липсват негативни ис-
торически или социални конотации на богатството, което се осмис-
ля най-вече като коректив за постигане на житейски успех и психично
благополучие.
6. Ценността свое място в света генерира разнопосочни жизне-
ни траектории в думите-реакции на участвалите лица, насочени глав-
но към дома, семейството и себереализацията в пределите на страна-
та или извън нея.
В заключение може да се каже, че емпиричното изследване отчи-
та известно забавяне в процеса на интернализиране на либерално-
демократичните измерения на колективистичните ценности равенст-
во и социална справедливост, които играят решаваща роля за реали-
зирането на груповата солидарност, кооперативност и взаимопомощ.
Полисемното размиване на индивидуалистичните ценности свобода,
независимост, богатство и свое място в света на нивото на социалните
представи и нагласи, от своя страна, вероятно индикира за липсата на
достатъчно утвърдена и общосподелена нормативно-ценностна
структура, необходима за устойчивото функциониране на модерното
гражданско общество.
5.2. ИЗМЕНЕНИЯ В ОСНОВНИТЕ ИНДИВИДУАЛНИ

ЦЕННОСТИ ПРИ БЪЛГАРСКИ СТУДЕНТИ
ВЪВ ВЪЗНИКВАЩА ЗРЕЛОСТ – 18-29 г.
Понятието „ценност” е широко използвано в социалните науки
(Rokeach, 1973; Triandis, 1995; Schwartz, 1992), което води до размиване
и вариации в опитите за неговото теоретично изясняване. В полето на
психологията когнитивните психолози използват термина „ценност” в
неговия фундаментален смисъл – като обозначаващ когнитивни
структури, които задават критериите или стандартите за избор меж-
ду алтернативни модели на поведение (Feather, 1992; Olson & Zanna,
1993). Според функционалистката парадигма обаче ценностите не са
епифеноменални явления – те могат да предсказват поведението, до-
ри и при контролирани и планирани лабораторни условия (Maio &
Olson, 1994). От своя страна, класическата теория на Рокич обяснява
ценностите чрез цялостен теоретичен модел, като постулира наличи-
139
ето на терминални – предпочитани цели и инструментални ценнос-

ти – желани модели на поведение за тяхното постигане (Rokeach,
1973). Теоретичният подход към ценностите, който е най-популярен и
използван от съвременните изследователи (напр. Байчинска, 1994;
Гарванова, 2013а), е този на Шварц (Schwartz & Bilsky, 1987; Bilsky &
Schwartz, 1994; Schwartz, 1992). Той допуска наличието на 10 типа (ка-
тегории) ценности, които формират две биполярни дименсии, чийто
общ смисъл се изразява в предпочитание към индивидуалистични
или колективистични мотивационни цели.
В онтологичен план характерна особеност на ценностите е изк-
лючително ранното им формиране във възрастовия период 13-19 г.,
когато личността е далеч от социалната си зрелост, но въпреки това
експлицитно проявява своята ценностна ориентация в акта на избор
на поведение (Стоицова, 1998). Ето защо не е изненадващо, че по-
новите емпирични изследвания, базирани върху модела на Шварц
(Schwartz, 1992) в България, се фокусират предимно върху младежки
извадки, където индивидуалните интереси доминират над колектив-
ните (Байчинска, 1994; Папазова и Гарванова, 2008; Гарванова, 2013а).
Eдна от съвременните теории във възрастовата психология е та-
зи на Джефри Арнет, който постулира, че в рамките на младежката
възраст се откроява нов възрастов период между 18-29 г., наречен от
него „възникваща зрелост” (emerging adulthood) (Arnett, 2000, 2004).
По своята същност теорията на Арнет репликира класическата теория
на Ериксън (1996) по отношение на психосоциалния мораториум в
юношеска възраст (Schwartz, Côté, & Arnett, 2005), като Арнет твърди,
че в повечето западни култури и народи мораториумът продължава
до 30-годишна възраст (Arnett, 2000, 2004). Според този автор ценнос-
тните предпочитания на младежите във възникваща зрелост не са
строго индивидуалистични, а представляват комбинация от индиви-
дуалистични и колективистични ценностни ориентации, като индиви-
дуалистичните ценностни предпочитания могат да бъдат детермини-
рани от колективистичните (Arnett, 2014).
Теоретичен модел на ценностната система на Шалом Шварц

Както вече беше посочено, най-широко прилаганият напоследък
теоретичен модел на ценностната система е предложен от Шалом
Шварц (Schwartz, 1992). Този изследовател определя ценностите като
желани общи цели, които служат като водещи принципи с различна
140
значимост за човешкия живот (Schwartz & Bilsky, 1990). Подчертава се

техният трансситуативен характер и тясната свързаност с типа мо-
тивация или цел, които те представят, например – стремеж към власт,
доброжелателност, запазване на традицията, автономност и т.н. Целта
определя конкретното съдържание на резултата, а ценността – негови-
те качествени или метасъдържателни аспекти (Байчинска, 1994).
В резултат на теоретична дедукция на мотивационното съдържа-
ние на ценностите и проведените емпирични изследвания Шварц ди-
ференцира 11 типа ценности. Поради колебания относно универсален
характер в структурно и съдържателно отношение ценностната кате-
гория „духовност” отпада от теоретичния модел (Байчинска, 1994). Та-
ка в зависимост от мотивационната ориентация ценностите се орга-
низират в 10 отделни типа, включващи както терминални, така и инст-
рументални ценности (фиг. 1).
Фиг. 1. Кръгов модел на ценностната система на Шварц

(Schwartz, 1992)
Хедонизъм (Hedonism). Целта на ценностите, включени в тази ка-

тегория, е извлечена от нуждите на организма и удоволствието, свър-
зано с тяхното удовлетворение. Тази мотивация лежи имплицитно зад
ценности като: удоволствие и радост от живота.
141
Постижение (Achievement). Мотивационната цел на този ценнос-

тен тип е личният успех, който се дефинира като преследване на ком-
петентност спрямо социалните изисквания, а не според субективните
стандарти. В тази категория се отнасят ценностите: амбициозен, влия-
телен, способен и успешен.
Себенасоченост (Self-direction). Крайната мотивационна цел на
себенасочеността е независимост в мисленето и действието като из-
бор, формиране и преследване на собствени цели, неограничавани от
външно наложени граници. В тази категория спадат ценностите: сво-
бода, творчество, независим, самостоятелен и любопитен.
Власт (Power). Шварц счита, че ценностите, които са включени
във „властта”, се определят от различни мотивационни цели. Така нап-
ример, функционирането на социалните институции изисква социал-
на диференциация, доминиране или подчинение, което е съществено
измерение в интерперсоналните отношения както в рамките на една
и съща култура, така и в рамките на различни култури. Тази мотивация
се открива в ценности като: власт, богатство, авторитет и достойнство.
Ценностите в категорията „власт” са насочени към обезпечаване на
доминантна позиция, а в категорията „постижение” – към демонстри-
ране на компетентност в конкретното взаимодействие.
Стимулация (Stimulation). Тази категория се обособява на осно-
вата на предполагаема организмична нужда от разнообразие и сти-
мулация с цел поддържане на оптимално равнище на активация. Мо-
тивационната цел на ценностите на стимулацията са вълнението, но-
востите, предизвикателството в живота. Към тази категория Шварц
отнася следните три ценности: вълнуващ живот, разнообразен живот
и безстрашен.
Доброжелателност (Benevolence). Докато просоциалните цен-
ности се определят като грижа за благополучието на всички хора във
всички социални взаимодействия, доброжелателността е нещо, което
се отнася само до по-близките хора и до характера на общуването в
ежедневния живот. Мотивационната цел на ценностите от тази кате-
гория е запазването и поддържането на благополучието на хората, с
които имаме често лични контакти – предан, честен, отзивчив, отго-
ворен и великодушен.
Сигурност (Security). Мотивационната цел на този тип ценности е
безопасността, устойчивостта и защитеността в социалното простран-
ство, във взаимоотношенията и в самата личност. Към сигурността
Шварц причислява следните ценности: социален ред, национална си-
142
гурност, услужливост, семейна сигурност.

Конформност (Conformity). Крайната мотивационна цел на тези
ценности е ограничаването на действия, склонности и намерения, ко-
ито не съответстват на утвърдените социални норми и могат да разст-
роят или възпрепятстват взаимоотношенията между членовете на со-
циалните групи. Шварц отнася към конформността ценностите: учти-
вост, самодисциплина, почтителен и изпълнителен.
Традиция (Tradition). Този тип ценности се обособява в резултат
на емпиричния факт, че всички социални групи използват символи и
специфични практики (религиозни или секуларни), чрез които споде-
лят своя опит и съдба. Мотивационната цел на ценностите от тази
група е уважение, подчинение и следване на предписания и правила,
които дадена култура или религия налагат на индивида. В съответст-
вие с тази цел се намират следните ценности: зачитане на традициите,
умерен, скромен, приемащ житейската си участ и набожен.
Конформността и традицията имат сходна мотивационна цел –
ограничаване на личността с цел запазване на социалните порядки.
Конформността обаче е свързана със съобразяване с хората от близ-
кото обкръжение, а традицията – с по-абстрактни религиозни и кул-
турни обекти (Schwartz, 2005).
Универсализъм (Universalism). Мотивационната цел, определяща
категорията, е разбирането, оценяването, толерантността и запазва-
нето на благополучието на всички хора и на природата. Тази катего-
рия е близка до категорията „доброжелателност”, но е много по-
широка по своя обхват. Шварц отнася следните ценности към нея: ра-
венство, мир в света, единение с природата, мъдрост, красота, с ши-
роки възгледи и опазващ околната среда.
Десетте ценностни категории се групират в две биполярни ди-
менсии – себетрансцедентиране срещу себеутвърждаване (self-
transcendence vs. self-enhancement) и консерватизъм срещу откри-
тост към промени (conservation vs. openness to change) (фиг. 1). Пър-
вата алтернатива противопоставя ценностите, акцентиращи върху
благополучието на социалната общност, на ценностите, свързани с
преследване на лични успехи и амбиции. Себетрансцедентирането
обединява категориите универсализъм и доброжелателност, а себе-
утвърждаването – постижението и властта. Втората алтернатива про-
тивопоставя ценностите, насочени към ограничаване на активността
на Аз-а в името на стабилността на социалния ред, на ценностите на
независимата мисъл и действие и стремежа към промяна на статукво-
143
то. Консерватизмът включва категориите традиция, сигурност и кон-

формност, а откритостта към промени – категориите себенасоченост,
хедонизъм и стимулация (Schwartz, 1992; Байчинска, 1997).
Ценностите на себетрансцедентирането и консерватизма изразяват
колективните интереси (collective interests), а ценностите на себеутвър-
ждаването и откритостта към промени – индивидуалните интереси
(individual interests). Колективно- и индивидуално ориентираните моти-
вационни цели представляват най-генерализираната и фундаментална
организация на ценностната система на личността (Schwartz, 1992).
Емпирични изследвания в България по модела

на ценностите на Шварц
Eмпирично проучване от 1995 г. (N=242), което прилага модела на
основните индивидуални ценности на Шварц (Schwartz, 1992) показва,
че студентите като носители на либерално-демократичния идеал в бъл-
гарското общество ценят в най-голяма степен себенасочеността, а в
най-малка – властта (Байчинска, 1994, 1997). Доминиращите дименсио-
нални приоритети себетрансцедентиране и откритост към промени
определят ценностната система при тази социално-професионална
група като трансцедентален либерализъм (Байчинска, 1997).
Повторното провеждане на емпирично проучване през 2005 г.
(N=161) разкрива, че десет години по-късно ценностите запазва своя-
та йерархична подредба. Студентите отново поставят на първо място
себенасочеността, а властта се изтласква на предпоследната – девета
позиция, следвана от традицията, която става най-непредпочитаната
ценност. Като цяло индивидуалните мотивационни цели и интереси
доминират над колективните, при които не се наблюдава съществена
промяна в рамките на анализирания период (Гарванова, 2013а).
Тенденциите в ценностната йерархия на студентите се запазват и
през 2006-2007 г. (N=253), като се отчита нарастване на интензитета и на
индивидуалните, и на колективните ориентации в съпоставка с 2005 г.
(Папазова и Гарванова, 2008). Сравнителният анализ на данни от по-ново
изследване, осъществено в началото на 2015 г. със студентска извадка от
128 респонденти потвърждава дългосрочното нарастване на колективно
ориентираните ценности в хода на 20-годишния социален преход към
демокрация и пазарна икономика в страната (Гарванова, 2015б).
На социетално ниво на анализ, изследване от 2013 г., позоваващо
се на модела на Шварц за измерване на културните ценности
144
(Schwartz, 2008), в което участват лица на възраст от 18 до 65 г. (N=432)

установява, че 18-29-годишните български младежи демонстрират
предпочитание към ценностите майсторство, интелектуална и афек-
тивна автономност (Гарванова и Тянков, 2015) – характерна черта на
възникващата зрелост.
Възникваща зрелост – 18-29 г.

Периодът между завършване на задължителното образование и
навлизане в ролята на възрастен е обособен като нов етап от живота в
много части на света – т.нар. възникваща зряла възраст (Arnett, 2000).
В редица страни и региони по-голямата част от проблемите, свързани
с идентичността, не се появят в юношеска възраст. По-скоро нововъз-
никващата зряла възраст (приблизително от 18 до 25 г. в САЩ; горната
граница варира в различните страни в зависимост от индивидите и
културата) представлява продължение на психосоциалния моратори-
ум на Ериксън (Schwartz, Côté, & Arnett, 2005). Младите хората често
прекарват края на пубертета и 20-те години в проучване на различни
специалности в колежа, пътуват по света, въвличат се в безразборни
сексуални отношения и експериментират с употребата на наркотични
вещества и алкохол (Аrnett, 2005; Arnett et al., 2011).
Повишената индивидуализация в западните култури поражда ал-
тернативни жизнени модели, които се отклоняват от общоприетите
норми и стандарти. Например, съжителството с постоянен партньор за-
меня брака като начин на живот и е избор за много млади американци и
европейци (Dykstra & Poortman, 2010; Wiik, 2009). През 2009 г. 47% от
американските жени на възраст от 25 до 29 г. никога не са стъпвали в
брак в сравнение с 1986 г., когато процентът е едва 27% (Kreider & Ellis,
2011). В някои случаи младежите уреждат по конвенционален начин жи-
вота си, докато в други – нетрадиционният начин на живот продължава
през 30-те години и след това. Възникващата зряла възраст се превръща
в етап от жизнения цикъл в повечето западни общества (Buhl & Lanz,
2007; Nelson & Barry, 2005).
Малкото на брой емпирични изследвания в България, които се фо-
кусират конкретно върху възрастовия период 18-29 г., верифицират на-
личието на хетерогенност в тази възраст, потвърждават съществуването
на определени дименсии на възникващата зрелост и открояват типоло-
гична специфика и житейски задачи, характерни за възникващите въз-
растни в контекста на съвременната българска култура (Pencheva,
145
Papazova, & Nacheva, 2009; Ganeva, 2012; Пенчева и Папазова, 2009; Гар-
ванова, 2011; Папазова, Муди, Батхърст, 2015; Гарванова и Тянков, 2015).
Ценности в годините на възникваща зрелост 18-29 г.

Полезен начин на мислене относно ценностите е в термините на
индивидуализъм и колективизъм. Индивидуалистичните ценности се
центрират върху правата и нуждите на всички хора. Пример за инди-
видуалистични ценности могат да бъдат свободата, независимостта,
себедостатъчността, самооценката, индивидуалните постижения,
личното удовлетворение и себепредставянето. Колективистичните
ценности акцентират върху човешките задължения към другите. При-
мер за колективистични ценности биха могли да бъдат лоялността,
уважението, щедростта, послушанието и саможертвата. Индивидуа-
лизмът и колективизмът са най-често използваните дименсии за опи-
сание на културните различия в ценностите. САЩ традиционно се оп-
ределя като индивидуалистична култура, докато Япония, Китай и дру-
ги азиатски държави – като колективистични култури.
В свое изследване бащата на теорията за възникващата зрелост –
Джефри Арнет – задава на нововъзникващите възрастни в САЩ два
въпроса, чиито отговори отразяват техните ценности:
1. Когато сте към края на своя живот, какво бихте желали да мо-
жете да кажете за него, като се обърнете назад?
2. Какви ценности и убеждения смятате, че са най-важни да бъдат
предадени на следващото поколение? (Arnett, 2014).
Това, което Арнет наблюдава, е, че възникващите възрастни чес-
то имат индивидуалистични жизнени ценности. По-интересното и по-
изненадващото обаче е, че много от тях преследват лични цели, свър-
зани с колективистични ценности, които акцентират върху благопо-
лучието на другите хора. За доста възникващи възрастни, особено от
етнически малцинствен произход, колективизмът, а не индивидуа-
лизмът е основният морален език. Животът на възникващите възрас-
тни рефлектира и върху двата вида ценности. Не е необходимо инди-
видуализмът и колективизмът да бъдат в опозиция един спрямо друг.
Те могат да бъдат част от жизнения идеал, който възникващите въз-
растни споделят. Възникващите възрастни могат да следват индиви-
дуалистични цели, но техният индивидуализъм често е детерминиран
от колективистични ценности като грижа за успеха и благополучието
на другите (Arnett, 2004).
146
Цел и задачи на изследването

Отсъствието на изследвания в областта на развитийната
парадигма на нововъзникващата зрелост, които се фокусират върху
ценностните избори на 18-29-годишните български младежи, породи
между двамата автори идеята за провеждане на емпирично проучва-
не през 2015 г. сред студенти в същия възрастов диапазон и сравни-
телен анализ на данни от проучване на К. Байчинска – 1995 г. (Байчин-
ска, 1997) и М. Гарванова – 2005 г. (Гарванова, 2013а). С други думи,
целта на сравнително-кохортното изследване е да проследи изме-
ненията и стабилността в енергетичността и подредбата на основни
индивидуални ценности по модела на Шварц (Schwartz, 1992) в усло-
вията на социално-политически промени в България след 1989 г., като
си поставя следните задачи:
1) Анализ на динамиката в интензитета на десетте ценностни типа
при възникващите възрастни, проучени през 1995, 2005 и 2015 г.;
2) Изучаване на промяната в значимостта на полюсите на ценнос-
тните дименсии и интереси при младежките групи в рамките на 20-
годишния интервал;
3) Описание на категориалните и дименсионалните ценностни
приоритети при младите хора от трите изследвани периода.
1. Смятаме, че в дългосрочен аспект ще нараства енергетичност-
та както на индивидуалните, така и на колективно насочените ценнос-
ти като резултат от възрастовите ефекти и социално-икономическите
условия в страната (Папазова и Гарванова, 2008; Гарванова, 2015в).
2. Поради относителната устойчивост на ценностната йерархия
(Rokeach & Ball-Rokeach, 1989; Schwartz & Bardi, 2001) очакваме, че
ценностните приоритети, характерни за студентската популация, няма
да се променят съществено във времето – ценностите на себенасоче-
ността ще бъдат най-предпочитани на категориално, а тези на себет-
рансцедентирането и откритостта към промени – на дименсионално
ниво на анализ (Байчинска, 1994, 1997; Папазова и Гарванова, 2008;
Таир, 2011; Гарванова, 2013а, 2015б, в).
147
Метод
Сумарният брой на изследваните студенти във възрастовия диапа-
зон 18-29 г. е 644 души. От тях през 1995 г. участват 232 лица (M=22,53;
SD=2,59), като мъжете са 118 (50,9%), жените са 113 (48,7%), а 1 (0,4%) не е
посочил половата си принадлежност. През 2005 г. са включени 157 души
(M=21,85; SD=2,53), от които мъже – 88 (56,1%) и жени – 69 (43,9%). Броят
на студентите, анкетирани през 2015 г., е 255 (M=22,86; SD=3,86), от които
166 (65,1%) мъже и 89 (34,9%) жени. Всички те учат в различни български
университети и специалности в бакалавърска степен на обучение в: СУ
„Св. Климент Охридски”, Технически университет – София, Университет
за национално и световно стопанство – УНСС, НАТФИЗ „Кръстьо Сара-
фов”, Химикотехнологичен и металургичен университет – ХТМУ, МГУ „Св.
Иван Рилски”, Тракийски университет – Стара Загора и Университет по
библиотекознание и информационни технологии – УниБИТ.
Процедура
И в трите напречно-срезови изследвания чрез пряко анкетно допит-
ване е използван въпросникът за измерване на ценностите на Шварц –
Schwartz Value Survey (SVS; Schwartz, 1992). Приложен е също така демог-
рафски блок с променливи „пол”, „възраст”, „местоживеене”, „семеен ста-
тус” и др. SVS включва 58 терминални и инструментални ценности, като
по-късните модификации на въпросника съдържат 57 или 56 ценности.
Чрез 9-степенна скàла (от 0 – не е важна до 7 – изключително важна, а
също и [-1] – противоположна на моите ценности) респондентът трябва
да прецени важността на всяка една ценност като ръководен принцип в
своя живот. При кроскултурната апробация на SVS смислово еднозначни
за всички извадки се оказват 44 ценности и именно те участват във фор-
мирането на 10 ценностни категории, 2 биполярни дименсии и 2 типа
ценностни интереси (за подробности вж. Schwartz, 1992; Байчинска, 1994;
Гарванова, 2013а). Емпиричните данни са обработени със статистическа-
та програма SPSS 19 и графично визуализирани с Excel 2016.
По-важните резултати от проведения еднофакторен дисперсио-
нен анализ с независима променлива „социално-историческо време” и
зависими променливи – „тип ценности” и тест за множествени сравне-
148
ния на средните стойности са обобщени в табл. 1 за ценностните кате-

гории и табл. 2 – за ценностните дименсии и интереси. Графичното им
представяне може да се проследи съответно на фиг. 2 и фиг. 3.
Таблица 1. Значимост на ценностните категории при възникващи

възрастни – 1995, 2005 и 2015 г. (описателна статистика, дисперсио-
нен анализ и Post Hoc-тест)
Дескриптивна Дисперсионен анализ
Ценностна статистика и Post Hoc-тест
Година
категория F, df=2,641
N M SD Min Max LSD, p<0,05
(p)
I гр. 1995 г. 232 4,82 0,89 2,00 6,80
61,70
Сигурност II гр. 2005 г. 157 4,69 0,92 1,40 6,40 III с I и II гр.
(0,000)
III гр. 2015 г. 255 5,56 0,87 1,20 7,00
I гр. 1995 г. 232 4,38 1,10 0,25 6,50
117,32
Конформност II гр. 2005 г. 157 4,34 0,86 1,50 6,25 III с I и II гр.
(0,000)
III гр. 2015 г. 255 5,57 0,92 1,75 7,00
I гр. 1995 г. 232 3,13 1,24 -0,80 6,60
67,80 III с I и II гр.;
Традиция II гр. 2005 г. 157 2,71 1,28 -1,00 6,00
(0,000) I с II гр.
III гр. 2015 г. 255 4,08 1,23 0,20 7,00
I гр. 1995 г. 232 4,50 1,07 -1,00 6,60
47,12
Доброжелателност II гр. 2005 г. 157 4,64 0,87 0,80 6,40 III с I и II гр.
(0,000)
III гр. 2015 г. 255 5,31 0,94 0,60 7,00
I гр. 1995 г. 232 4,43 0,91 1,57 6,71
Универсализъм II гр. 2005 г. 157 3,97 0,92 1,00 5,86
(0,000) I с II гр.
III гр. 2015 г. 255 4,93 0,99 1,14 6,86
I гр. 1995 г. 232 5,06 0,82 2,40 6,60
27,34
Себенасоченост II гр. 2005 г. 157 5,03 0,94 2,20 6,80 III с I и II гр.
(0,000)
III гр. 2015 г. 255 5,56 0,85 2,40 7,00
I гр. 1995 г. 232 4,02 1,35 -0,67 7,00
14,41
Стимулация II гр. 2005 г. 157 4,09 1,48 0,00 6,67 III с I и II гр.
(0,000)
III гр. 2015 г. 255 4,66 1,42 0,33 7,00
I гр. 1995 г. 232 4,34 1,58 -1,00 7,00
Хедонизъм II гр. 2005 г. 157 4,64 1,52 -0,50 7,00
(0,000) I с II гр.
III гр. 2015 г. 255 5,31 1,29 -0,50 7,00
I гр. 1995 г. 232 4,74 1,02 1,00 6,75
19,66
Постижение II гр. 2005 г. 157 4,66 1,04 1,25 7,00 III с I и II гр.
(0,000)
III гр. 2015 г. 255 5,22 0,97 0,50 7,00
I гр. 1995 г. 232 3,84 1,26 -0,50 7,00
7,70
Власт II гр. 2005 г. 157 3,40 1,45 0,25 6,50 II с I и III гр.
(0,000)
III гр. 2015 г. 255 3,87 1,15 0,25 7,00
149
От табл. 1 ясно се вижда, че съвременните младежи ценят в по-

голяма степен както индивидуално, така и колективно насочените
ценности за разлика от по-старите студентски кохорти (p<0,05), което
се вписва в концепцията за ценностните приоритети на възникващите
възрастни (Arnett, 2004). Тази находка може да се счита като първи
симптом за преодоляване на ценностната криза в българското пост-
тоталитарно общество, което в началните години на демократичните
промени отчита социална аномия и девалвация и на двата типа моти-
вационни цели (вж. Гарванова, 2013а).
Фиг. 2. Интензитет на ценностните категории при възникващи

възрастни – 1995, 2005 и 2015 г.
Наблюдава се обаче интересна тенденция – колективните цен-

ностни категории и особено ценностите на конформността нарастват
по-интензивно от индивидуалните ценности (фиг. 2). Този резултат
отново кореспондира с постулираното от Арнет детерминиране на
индивидуализма от колективистични ценности като преданост и ло-
ялност към общите интереси при нововъзникващите възрастни
(Arnett, 2004).
Може да се каже също така, че потребностите на дефицита,
каквито са сигурността, конформността, традицията и властта, изразя-
ващи стремеж към запазване на статуквото, материално благополучие
и социално влияние, са базови. Те имат по-силна склонност да доми-
нират над потребностите за развитие, каквито са останалите цен-
ности (доброжелателност, универсализъм, себенасоченост, стимула-
ция, хедонизъм и постижение), и са необходимо условие за изгражда-
нето на самоактуализиращата се личност (Маслоу, 2001). Направе-
150
ните констатации се потвърждават и при дименсионалната и базална-

та структура на ценностната система (табл. 2).
Таблица 2. Значимост на ценностните дименсии и интереси при въз-

никващи възрастни – 1995, 2005 и 2015 г. (описателна статистика,
дисперсионен анализ и Post Hoc-тест)
Дисперсионен
Дескриптивна
анализ и
статистика
Ценностни дименсии Post Hoc-тест
Година
и интереси F,
LSD,
N M SD Min Max df=2,641
p<0,05
(p)
I гр. 1995 г. 232 4,46 0,84 1,14 6,66
59,92 III с I и
Себетрансцедентиране II гр. 2005 г. 157 4,31 0,74 1,83 5,99
(0,000) II гр.
III гр. 2015 г. 255 5,12 0,87 1,16 6,93
I гр. 1995 г. 232 4,29 1,01 1,00 6,25 III с I и
12,71
Себеутвърждаване II гр. 2005 г. 157 4,03 1,11 0,88 6,50 II гр.;
(0,000)
III гр. 2015 г. 255 4,54 0,94 0,50 6,75 I с II гр.
Доминантна сила на се- I гр. 1995 г. 232 0,17 1,37 -4,86 4,12
7,00 III с I и
бетрансцедентирането над II гр. 2005 г. 157 0,27 1,41 -4,42 3,41
(0,001) II гр.
себеутвърждаването III гр. 2015 г. 255 0,58 0,99 -3,35 3,33
I гр. 1995 г. 232 4,11 0,86 1,08 6,30 III с I и
124,34
Консерватизъм II гр. 2005 г. 157 3,91 0,76 1,87 5,72 II гр.;
(0,000)
III гр. 2015 г. 255 5,07 0,84 1,12 7,00 I с II гр.
I гр. 1995 г. 232 4,48 1,01 0,77 6,63
34,05 III с I и
Откритост към промени II гр. 2005 г. 157 4,59 1,05 0,90 6,49
(0,000) II гр.
III гр. 2015 г. 255 5,18 0,94 2,02 6,89
Доминантна сила на кон- I гр. 1995 г. 232 -0,37 1,34 -4,44 3,29 III с I и
11,66
серватизма над откритост- II гр. 2005 г. 157 -0,67 1,30 -3,86 4,09 II гр.;
(0,000)
та към промени III гр. 2015 г. 255 -0,10 0,87 -2,87 2,64 I с II гр.
I гр. 1995 г. 232 4,29 0,77 1,90 6,48 III с I и
108,04
Колективни интереси II гр. 2005 г. 157 4,11 0,65 2,20 5,39 II гр.;
(0,000)
III гр. 2015 г. 255 5,10 0,79 1,14 6,96 I с II гр.
I гр. 1995 г. 232 4,38 0,84 1,19 6,25
26,37 III с I и
Индивидуални интереси II гр. 2005 г. 157 4,31 0,96 1,05 6,40
(0,000) II гр.
III гр. 2015 г. 255 4,86 0,83 1,94 6,69
Доминантна сила на колек- I гр. 1995 г. 232 -0,10 1,12 -4,04 3,04
11,34 III с I и
тивните над индивидуал- II гр. 2005 г. 157 -0,20 1,15 -3,86 2,87
(0,000) II гр.
ните интереси III гр. 2015 г. 255 0,24 0,75 -2,94 2,31
151
Данните от табл. 2 разкриват, че в дългосрочен аспект се увели-

чава значимостта на ценностите и от двата противоположни мотива-
ционни комплекса – индивидуалния и най-вече колективния (p<0,05),
което e особено изявено при консерватизма и рефлектира върху си-
лата на колективните интереси. Резултатите от изследването могат да
се интерпретират в няколко насоки. От една страна, очевидно е нали-
це динамична преоценка на ценностни ориентации с разнопорядков
характер, което води до нарастващата важност както на индивидуал-
ните, така и на колективните цели в живота на младежите от 2015 г. в
съпоставка с тези от по-ранните етапи на прехода. Изследвания на
други автори установяват, че младите генерации не изпитват нито
носталгия към времето на социализма, нито са психологически обре-
менени със социално-икономическата ситуация след 1989 г. Те се от-
личават със засилваща се самостоятелност и поколенческа еманципа-
ция като следствие от новата информационна среда, в която живеят
(Митев, 2007; Митев и Ковачева, 2014).
В глобална перспектива ценностната промяна също се изразява в
нарастване на индивидуализма като възможност за личностно разви-
тие и себеизява под влиянието на общи икономически и технологич-
ни фактори, което неминуемо е свързано и със засилване на колекти-
визма – стремеж към групова принадлежност, социална идентифика-
ция, интеграцията и сътрудничество в обществото (Инглехарт, 1992;
Фридман, 2002). Следователно, възникващите възрастни в България
са носители на нови ценностни модели в национален, междукултурен
и глобален мащаб (Гарванова и Папазова, 2016).
Фиг. 3. Интензитет на ценностните дименсии и интереси при въз-

никващи възрастни – 1995, 2005 и 2015 г.
152
От друга страна, обаче, през 2015 г. статистически значимо на-

раства доминантната сила на себетрансцедентирането над себеут-
върждаването – F=7,00; p=0,001, а съотношението в средните стой-
ности на двете променливи е в полза на колективния полюс – 5,12
срещу 4,54, при t=9,35; p=0,000. Още по-интересна е ситуацията с дру-
гата дименсия – консерватизъм срещу откритост към промени. Уве-
личената енергетичност на колективния полюс в настоящото изслед-
ване неутрализира доминантната позиция на индивидуалния полюс
през 1995 и 2005 г. – F=11,66; p=0,000 и рефлектира като паритет в
средните оценки през 2015 г. – 5,07 срещу 5,18, при t=-1,92; p=0,056.
Като следствие от това при съвременните студенти в съпоставка с
техните връстници от предишните проучвания расте и доминантният
потенциал на колективните над индивидуалните интереси – F=11,34;
p=0,000. Докато през 1995 г. липсва превес, а през 2005 г. индивиду-
алните преобладават над колективните, през 2015 г. трендът е с обър-
нат знак – средната стойност на колективните интереси 5,10 e по-
голяма от тази на индивидуалните интереси – 4,86, при t=5,03; p=0,000
(фиг. 3).
Получените находки вероятно отразяват възраждането и възп-
риемането на нови социални ценности при новите младежки генера-
ции, свързани с повече доверие, солидарност и справедливост в со-
циалната активност – разрушени през тоталитаризма (Фотев, 2009). С
други думи, дефицитът на общосподелени ценности и норми в пре-
ходния социум компенсаторно увеличава потребността от колектив-
ни ценности като национално благополучие, стабилност, ред, сигур-
ност, хармония и др., което се проектира на нивото на индивидуално-
то съзнание и е ключова предпоставка за утвърждаването на евро-
пейските индивидуалистични и либерално-демократични идеи в об-
ществото. Дългосрочно нарастващата важност на индивидуално- и
особено на колективно насочените ценностни променливи доказва
първата хипотеза на изследването.
Анализът на структурно-йерархичната организация на ценност-
ната система дава възможност за по-дълбинен анализ относно въз-
можните изменения в ценностните приоритети в трите студентски
групи. За целта ценностните категории се подреждат низходящо – по
намаляване на средната стойност. Ранг 1 получава ценността с най-
голяма средна оценка, а ранг 10 – с най-малка. Чрез t-тест на Стюдънт
за зависими извадки се установяват статистически (не)значимите раз-
личия между всяка двойка променливи. Ценностен тип със статисти-
153
чески достоверни разлики в средноаритметичната стойност получава

самостоятелен ранг, а този с незначима разлика споделя еднакъв ранг
с другите ценности. По подобен начин се изграждат и дименсионал-
ните структурни модели. На фиг. 4 са представени финално изведени-
те рангове на ценностните категории, а на фиг. 5 са визуализирани
ранговете на ценностните дименсии. Колективните ценности са отбе-
лязани с черно кръгче, а индивидуалните – със светъл триъгълник.
Фиг. 4. Категориална ценностна йерархия при възникващи

възрастни – 1995, 2005 и 2015 г.
От фиг. 4 се установява, че при възникващите възрастни от

2015 г. себенасочеността губи самостоятелната си позиция на
свръхценност, характерна за 1995 и 2005 г. Тя се координира на
първо ниво на ценностната система със сигурността и конформ-
ността, които регистрират възходящо нарастване, особено значимо
при конформността. Доброжелателността, постижението и хедо-
низмът остават на второто структурно равнище на ценностната
подредба както преди десет години. Може да се изтъкне, че в рам-
ките на изследвания период се засилва амбивалентността на цен-
ностните приоритети при младежката фракция, където присъстват
както материални ценности на оцеляването, така и постматери-
ални ценности на себеизразяването (Inglehart, 1997). Ефектите на
възрастта и социално-историческото време съдействат за форми-
рането на специфична мотивационна амалгама от конфликтни ин-
дивидуални и колективни цели.
Аналитичният прочит на ценностните предпочитания показва
154
също така, че докато ценностите на себенасочеността, постижението

и хедонизма акцентират върху независимостта в мисленето и дейст-
вието, личния успех и насладата от живота, ценностите на сигурност-
та, конформността и доброжелателността изразяват емоционалната
обвързаност и социалната идентификация с вътрешните групи (in-
groups) като семейство, роднини, близки приятели и познати (Triandis,
1995). Сравнително ниският ранг на универсализма и слабият приори-
тет, който младите хора от трите етапа на прехода отдават на ценнос-
тите, свързани със запазването на благополучието на всички хора и
на природата – т.нар. външни групи – out-groups (Triandis, 1995) – по-
казва, че са налице дългосрочни бариери при утвърждаването на де-
мократичните граждански принципи, които се заявяват именно с цен-
ностната категория „универсализъм” (Паунов, 2009). Нещо повече,
предимството на Аз-а и близките референтни групи пред добруването
на социалната и околната среда подкрепят негативни явления като
корупция, непотизъм, гражданска апатия, социална агресия и т.н. –
характерни за културите от колективистичен тип (Triandis, 1995). Стро-
го погледнато, продължаващият социално-икономически преход в
страната носи амбивалентен заряд – засилва битовия индивидуали-
зъм на българина и стеснява жизнените му хоризонти до близкото со-
циално обкръжение (Неделчева, 2010).
В края на ценностната йерархия като най-маловажни с незна-
чително разместване на местата по години се нареждат стимулаци-
ята, традицията и властта. Последните две ценностни категории са
симптоматични за българската популация като цяло, където цирку-
лират секуларни, неконвенционални и аполитични нагласи – нас-
ледство от по-близкото или по-далечно минало (Паунов, 2009; Гар-
ванова, 2013а). В най-новото изследване от 2015 г. властта по кате-
горичен начин се изтласква на последно място с ранг 10 като най-
непредпочитана от студентите ценност. Семантичният анализ на
този концепт разкрива, че в българския социокултурен контекст
властта се възприема като образ и поведение на силните на деня и
в доста по-малка степен се разбира като състояние на подчинение
(Илиева, 2013), от което следва негативното отношение на младите
хора към властимащите субекти.
Особеностите на ценностните ориентации, които „децата на пре-
хода” споделят, могат да се проследят и чрез дименсионалните струк-
турни модели на ценностната система на фиг. 5.
155
Фиг. 5. Дименсионална ценностна йерархия при възникващи

възрастни – 1995, 2005 и 2015 г., където: СТ – себетрансцедентиране;
КОН – консерватизъм; СУ – себеутвърждаване; ОП – откритост
към промени
Фигура 5 разкрива, че както на нивото на ценностните категории,

така и по отношение на полюсите на ценностните дименсии се засилва
амбивалентността на ценностните приоритети в периода 1995-2015 г.
вероятно под влияние на динамиката на социалната среда. В средата на
90-те години себетрансцедентирането и откритостта към промени се
координират със сходна енергетичност на първо ниво в ценностната
йерархия, а през 2005 г. връзките между тях се разкъсват и откритостта
към промени взема превес. Различна е обаче ситуацията през 2015 г. –
в резултат на прогресивното нарастване на важността на консерватиз-
ма в живота на настоящите нововъзникващи възрастни и изравнената
валентност на ценностите на себетрансцедентирането и откритостта
към промени трите ценностни променливи се обединяват в обща до-
минантна позиция, като субординират себеутвърждаването.
Изведените резултати подкрепят втората хипотеза на изслед-
ването с допълнението, че ценностните приоритети себенасоченост,
себетрансцедентиране и откритост към промени остават устойчиви
във времето, но към тях се присъединяват сигурността, конформност-
та и консерватизмът, което подсилва противоречивия характер на ка-
тегориалния и дименсионалния ценностен модел.
Представената разработка имаше за цел да проследи изменения-
та в значимостта и йерархията на основни индивидуални ценности
чрез SVS при български студенти на възраст 18-29 г., изследвани през
три различни етапа на историческия преход към демокрация в стра-
156
ната след падането на комунистическия режим през 1989 г. – 1995,

2005 и 2015 г. Тази младежка формация като целева група е от особен
интерес, защото разкрива сложното иницииране на младите хора в
света на възрастните и психологическите механизми на тяхното адап-
тиране в макросоциалната рамка.
Реализираният математико-статистически анализ показва, че в
дългосрочна перспектива нарастват както индивидуално-, така и ко-
лективно ориентираните ценностни категории, дименсии и интереси,
което е в очакваната посока. С други думи, новите студентски генера-
ции ценят в по-голяма степен и индивидуалните, и колективните цен-
ности в съпоставка с техните предшественици, което може да се разг-
лежда като начален етап на преодоляване на ценностната криза в об-
ществото, съответства на глобалните тенденции на ценностна промя-
на и се вписва в жизнените стратегии на възникващите възрастни. Из-
следването „диагностицира” също така, че колективните интереси на-
растват с по-голяма сила и през 2015 г. започват да имат превес над
индивидуалните, благодарение най-вече на конформността и консер-
ватизма. Тази находка вероятно представлява компенсаторна реак-
ция срещу липсата на общосподелени социални ценности в трудните
и несигурни условия на живот в България.
По-внимателното вглеждане в данните относно ценностните
приоритети разкрива обаче, че настоящите студенти предпочитат це-
ли, които са свързани с личното благополучие (себенасоченост, пос-
тижение и хедонизъм) и добруването на хората от близкото обкръже-
ние (сигурност, конформност и доброжелателност) пред благоденст-
вието на социума и на природата (универсализъм). Формираният ам-
бивалентен мотивационен комплекс от индивидуални и колективни
перцепции на равнището на категориалната и дименсионалната ор-
ганизация на ценностната система с голяма вероятност отразява про-
тиворечивите процеси на обществото в преход и увеличава социал-
ната дистанция до модерния граждански идеал.
Въпреки затрудненото антиципиране на новите за българското
общество демократични принципи може да се обобщи, че нововъз-
никващите възрастни, особено 18-29-годишните студенти, са големи-
те надежди на българския народ за постигане на национално обеди-
нение и просперитет чрез изграждане на политически, икономически
и културен елит от професионалисти с нов морал и качества.
157
5.3. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЛОВО-РОЛЕВИ СТЕРЕОТИПИ

ПРИ БЪЛГАРСКИ СТУДЕНТИ
Полът е сложен биологичен, личностен и културно-детерминиран
конструкт, който вълнува мислителите от най-дълбока древност. Отчет-
лив и нарастващ интерес към тази проблематика обаче се забелязва едва
през XX век и е свързан предимно с изследване на полово-ролевите сте-
реотипи „мъжественост” и „женственост” и социално утвърдените нор-
ми за полово-релевантно поведение (Папазова, 2013; Габровска-
Минкова, 2014). Множество проучвания в тази насока разкриват, че в
процеса на социализация двата пола усвояват различни културно опре-
делени социални роли и се учат да преследват различни жизнени цели
(Крайг, 2003). Независимо от някои културни вариации традиционно
момчетата се насърчават да бъдат мъжествени – независими, самоконт-
ролиращи се, стремящи се към постижения, самоуверени, съревнова-
телни, рационални и т.н., докато от момичетата се очаква да бъдат женс-
твени – привлекателни, емоционални, чувствителни, състрадателни, да
проявяват по-голямо послушание и зависимост и т.н. (Bem, 1981a; Spence,
1985; Силгиджиян-Георгиева, 1998).
Парсънз и Бейлз, анализирайки семейните роли установяват, че
мъжете усвояват „инструментални, ориентирани към задачата роли”
(instrumental, task-oriented roles), а жените – „експресивни, ориентирани
към човека роли” (expressive, person-oriented roles). Мъжът е обществени-
ят, публичен човек, стремящ се към професионално развитие, а за жена-
та приоритетно е частното пространство – семейството и отглеждането и
възпитанието на потомството (Parsons & Bales, 1953). Подобно на тях Бей-
кън изследва различията в начините на социалното и емоционалното
функциониране при двата пола и нарича ориентацията при мъжете на-
сочена към „активност и автономност” (agency), а при жените – насо-
чена към „общуване и връзки с другите хора” (communion) (Bakan, 1966).
Една от най-известните теории в областта на психология на пола
принадлежи на американската изследователка Сандра Бем и се отнася
до т.нар. полово-ролеви схеми (gender schemes). Това са когнитивни
категории, чрез които хората организират и интерпретират полово-
релевантната информация за себе си и за другите (Bem, 1981a; Андре-
ева, 1999). При полово-схематичните индивиди доминират мъжестве-
ни (маскулинни) или женствени (феминни) черти, затова следването
на културните предписания и социалните възприятия за типизирано
полово-ролево поведение е от съществено значение за тях. При нес-
158
хематичните индивиди полът не е водещ компонент в тяхната самоо-

ценка и Аз-концепция. Това са лица, които притежават или андрогин-
ни – мъжествени и женствени – или полово недиференцирани черти.
Както мъжете, така и жените могат да бъдат отнесени към някоя от те-
зи полово-ролеви схеми.
Друг безспорен методологически принос на Бем е изследването
на личностния конструкт „андрогинност” чрез въпросник за измерва-
не на половите роли – Bem Sex-Role Inventory, BSRI. Анализите на аме-
риканската психоложка през 70-те години на XX век доказват, че „мъ-
жествеността” и „женствеността” не са полюси на един континуум, как-
то твърдят проучванията дотогава, а са две независими (ортогонални)
дименсии (Папазова, 2013). Андрогинността се определя като еднакво
предпочитание както към мъжествени, така и към женствени характе-
ристики. Андрогинните индивиди са психически здрави лица, които
имат по-успешни стратегии на адаптация спрямо динамиката на сре-
дата от мъжествените и женствените субекти, защото притежават по-
комплексни черти (Bem, 1974, 1975).
Някои изследвания върху българската популация разкриват, че
традиционните стереотипи за половите роли на жената, занимаваща се с
грижата за децата и емоционалния комфорт в семейството, а на мъжа –
отговорен за материалното осигуряване на семейството, продължават
да съществуват (Стоянова, 2005). Жените в сравнение с противополож-
ния пол в по-голяма степен се стремят към колективни цели, докато мъ-
жете, от своя страна, изразяват по-силни предпочитания към индивиду-
ални цели (Байчинска и Гарванова, 2005а, б). Съществуват обаче емпи-
рични изследвания, които доказват, че в съвременния социокултурен
контекст различията в социо-половите роли намаляват (Андреева и Ян-
чева, 1997; Гарванова, 2013а, б; Габровска-Минкова, 2014; Русинова-
Христова, 2016). Така например, жените оценяват високо типично „мъж-
ки” черти като компетентност и активност, а мъжете започват да обръщат
все по-голямо внимание на типично „женски” черти като емоционалност
и емпатийност в общуването (Габровска-Минкова, 2014).

Интересът към тази проблематика е продиктуван от все по-
голямото несъответствие между биологичен (sex) и психичен пол
(gender), от необходимостта от преразглеждане на концепцията за
„половата идентичност”, както и размиването на конвенционалните
159
полово-ролеви норми в съвременния глобален информационен свят

(Кон, 2009). За целта е реализирано емпирично изследване, което
прави преоценка на възможностите на BSRI на Бем като методологи-
чески инструмент за български условия.
Конкретните задачи се свеждат до представяне на ключови психо-
метрични показатели като надеждност и валидност на въпросника и очер-
таване на неговата актуалност и приложимост в съвременен контекст.
Хипотезите на проучването могат да се формулират в две насоки:
1) очаква се психометричните данни да потвърдят съдържателната ди-
ференциация на конструктите „мъжественост” и „женственост”, но може
да се допусне известно изместване от BSRI поради историческата ди-
намика и някои национални културни особености и 2) мъжете ще се
придържат към маскулинния, а жените – към феминния ролеви модел.
Методика
BSRI е създаден през 1971 г., но е публикуван за първи път през
1974 г. Пълната му форма се състои от 60 айтема, които са изведени
емпирично. Те представляват различни положително формулирани
личностни черти като самоуверен, отстъпчив, услужлив и т.н., разпре-
делени по 20 в три скàли – „мъжественост”, „женственост” и „неутрал-
ност”. Самооценяването се извършва по 7-степенна Ликертова скàла
от 1 – никога или почти никога не е вярно до 7 – почти винаги е вярно.
Методиката измерва когнитивните възприятия (схеми), базирани на
традиционната стереотипизация на половите роли (Bem, 1974, 1975).
Кратката форма на BSRI съдържа 30 айтема – по 10 в трите скàли. Пуб-
ликувана е през 1981 г. и в някои отношения притежава по-добри
психометрични параметри от оригиналната методика (Bem, 1981a, b).
На глобално ниво огромната изследователска продукция, която се по-
зовава и на двете форми на въпросника, често е свързана с преоценка
и валидизация на BSRI в по-съвременни условия (напр. Campbell,
Gillaspy, & Thompson, 1997; Fontayne, Sarrazin, & Famose, 2000; Özkan &
Lajunen, 2005; Colley et al., 2009; Carver et al., 2013).
В България се прилага руската адаптация на BSRI от И. Клецина,
според която изследваните лица отговарят само с „да” и „не” дали при-
тежават посоченото качество (Клецина, 2003; Стоянова, 2005; Беспан-
ская-Павленко, 2013), както и модифицираната от П. Рандев версия от
32 айтема, които се оценяват по 5-степенна скàла от 1 – в много малка,
2 – в малка, 3 – в средна; 4 – в голяма и 5 – в много голяма степен (Бо-
160
жилова, 2013). Липсват обаче изследвания, които очертават психо-

метричните показатели на методиката спрямо актуалната българска
реалност – практика, която се среща сред изследователи от цял свят и
отчита конкретната национална и времева специфика (вж. Holt & Ellis,
1998; Hoffman & Borders, 2001).
Настоящото проучване е опит да се запълни подобна празнота
чрез анализ на особеностите на полово-типизираните схеми близо 45
г. след създаването на пълната версия на BSRI. За целта е направен
прав (от английски на български език) и обратен (от български на ан-
глийски език) превод на въпросника на Бем от трима независими екс-
перти-психолози с добро владеене на английски език за уточняване
на речевите формулировки и смисловата интерпретация на айтемите.
Финалният вариант на методиката е поместен в Приложение 1.
За събирането на първичните данни е използвана анкетна карта,
в която освен BSRI са включени и социално-демографски въпроси ка-
то пол, възраст, образователно равнище, специалност, година на обу-
чение на студентите и др. Данните са въведени и обработени със ста-
тистическия софтуер IBM SPSS Statistics 19.
В периода септември–ноември 2015 г. с BSRI са анкетирани 255 сту-
денти на възраст от 18 до 29 г. (средна възраст M = 22,86; SD = 3,86), от
които 166 (65,1%) мъже и 89 (34,9%) жени. Всички те учат в различни спе-
циалности в бакалавърска степен на обучение в Университета по библи-
отекознание и информационни технологии – УниБИТ и по-специално в:
Информационни технологии – 73 (28,6%), Информационни технологии в
съдебната администрация – 57 (22,4%), Информационно брокерство – 44
(17,3%), Компютърни науки – 38 (14,9%), Обществени политики и практи-
ки – 23 (9%) и Информационна сигурност – 20 (7,8%). Младежката извадка
във възрастовия диапазон 18-29 г. е предпочетена целева група, която
предполага вече изградена и устойчива полово-ролева идентичност.
Анализ на резултатите
Надеждност на методиката и айтем анализ. За оценка на на-
деждността на методиката и анализ на нейната вътрешна съгласува-
ност е използван коефициентът α на Кронбах (Cronbach’s alpha). Резул-
татите варират, но показват добра консистентност на измерваните
конструкти: α на цялата методика e 0,87; на скàла „мъжественост” –
161
0,83; на скàла „женственост” – 0,80 и на скàла „неутралност” – 0,60. Бем

отчита за BSRI висока α = 0,86 за „мъжественост”, α = 0,82 за „женстве-
ност” и α = 0,70 за „неутралност” (Bem, 1974). Айтем анализът разкрива,
че няма променливи, чието отстраняване би подобрило вътрешната
съгласуваност на методиката и нейните три подскали.
Tест-ретест надеждността е проверена в интервал от 1 месец с 47
студенти по метода на поставяне на инициали върху бланката с отгово-
ри, което е необходимо за повторното тестване на изследваните лица.
Получените коефициенти на Пирсън са както следва: за цялата методика
r = 0,69; за „мъжественост” – r = 0,63; за „женственост” – r = 0,67 и за „неут-
ралност” – r = 0,61, всички при ниво на значимост p < 0,01, което очертава
удовлетворителната устойчивост на въпросника във времето. При Бем
тест-ретест надеждността, изчислена също в едномесечен период с из-
вадка от 28 мъже и 28 жени, е по-висока – за „мъжественост” – r = 0,90, за
„женственост” – r = 0,90 и за „неутралност” – r = 0,89 (Bem, 1974).
Факторен анализ. Факторната структура на въпросника с данни от
студентската извадка e изведена чрез конферматорен (утвърдителен)
факторен анализ и цели на провери неговата конструкт-валидност за
български условия. Тази техника, заедно с експлоративния (проучвате-
лен) факторен анализ е широко използвана при валидирането както на
пълната, така и на кратката версия на BSRI в световен мащаб (напр.
Campbell, Gillaspy, & Thompson, 1997; Fontayne, Sarrazin, & Famose, 2000;
Özkan & Lajunen, 2005; Colley et al., 2009; Carver et al., 2013).
Коефициентът Kaiser-Meyer-Olkin (KMO) за измерване на общата
извадкова адекватност e висок – 0,82. Тестът на Bartlett за сферичността
е статистически значим: χ2 = 6501,48, df = 1770, p = 0,000, демонстри-
райки, че входната корелационна матрица не e равна на 0 и затова е
подходяща за факторен анализ. За екстракцията на трите фактора „мъ-
жественост”, „женственост” и „неутралност” е използван методът на ана-
лиз на главните компоненти (Principal Components Analysis). Първият
фактор има собствена стойност Eigenvalue от 10,83 и обяснява 18,04%
от общата вариация. Вторият и третият фактор имат собствена стойност
4,94 и 3,16 и обясняват относително нисък процент от общата вариация
– съответно 8,23% и 5,26%. Общият кумулативен процент обяснена ва-
риация от трите фактора не е висок – 31,54%.
С други думи, както се вижда от фиг. 1, налице е един доминиращ
фактор, а останалите, тъй като обясняват поотделно под 10% от общата
вариация, могат да бъдат пренебрегнати. При експлоративния метод се
стига до 17-факторно решение, където процентът на обяснена вариация
162
нараства до 65,92%, но факторите са слабо диференцирани – 14 от тях са

със собствена стойност между 2,30 и 1,01. Следователно, може да се
обобщи, че съществуват и други, недефинирани от BSRI характеристики,
които за българските респонденти имат силен полово-модериращ ефект.
Фиг. 1. Scree plot на екстракнатите фактори
След прилагането на Varimax ортогонална ротация в първия фак-

тор попадат 25 айтема с факторни тегла от 0,73 до 0,27; във втория
фактор участват 19 айтема с факторни тегла от 0,65 до 0,27, а в третия
фактор остават 16 айтема с факторни тегла от 0,62 до 0,31.
Семантичният анализ на айтемите в екстракнатите фактори дава
основание първият фактор да се наименува „женственост”, тъй като
16 от 20-те айтема от BSRI участват в неговото формиране. Те има по-
редни номера: 2, 11, 17, 20, 23, 26, 29, 32, 35, 38, 41, 44, 50, 53, 56, 59 (за
подробности вж. Приложение 1). От оригиналната скàла айтем № 14
отива във втори, а айтем № 5, 8 и 47 – в трети фактор.
Вторият фактор може да се обозначи като „мъжественост”, защо-
то в него влизат 14 от 20-те айтема от скàлата във BSRI с номера: 10, 13,
19, 25, 28, 31, 34, 37, 40, 43, 46, 49, 52, 55. От останалите 6 айтема № 22
163
бяга в първи фактор, а айтем № 1, 4, 7, 16 и 58 – в трети фактор.

Третият фактор „неутралност” e най-флуктуиращ, защото има съот-
ветствие едва с 8 от 20-те айтема от скàлата на Бем с номера: 6, 15, 24, 42,
48, 51, 54, 60. Другите 12 айтема се разпределят респективно в първия
фактор – № 3, 9, 21, 27, 33, 39, 45, 57 и във втория фактор – № 12, 18, 30 и 36.
На базата на логическия оглед на резултатите от факторния ана-
лиз може да се заключи, че диференциацията между полово-ролевите
стереотипи „мъжественост” и „женственост” се запазва. Eдинствено
мъжката черта „аналитичен” се премества при феминния фактор, а
женската черта „ласкаещ другите” – при маскулинния фактор.
Наблюдава се също така усложняване на женската роля и прев-
ръщането й в ярък и основополагащ компонент на полово-ролевата
идентичност. Неслучайно Хофстеде определя българската национал-
на култура като умерено женствена, със значително припокриване на
социо-половите роли (Hofstede, 2001). Потвърждение на гореказаното
е феминизацията на голяма част от полово-неутралните айтеми като:
„дружелюбен”, „искрен”, „услужлив”, „благонадежден”, „съвестен”, „чес-
тен”, „тактичен” и „симпатичен”. Обратният процес се установява при
„срамежлив”, „наивен” и „весел”, които изпадат от женския клъстер и
започват да се възприемат като полово-индиферентни черти.
От друга страна, обаче, част от традиционно мъжките айтеми като
„силна личност”, „самоуверен”, „независим”, „защитава собствените си
убеждения” и „амбициозен” губят полово-ролевата си стереотипност и
се заменят с неутралните според BSRI черти „непредсказуем”, „театра-
лен”, „надут” и „потаен”. Промяната в перцепцията за маскулинността се
определя като криза или преосмисляне на мъжкото присъствие в света
в резултат на глобалните исторически процеси (Кон, 2009).
С други думи, ключовите различия между „мъжката” и „женската”
полово-ролева ориентация остават устойчиви, което потвърждава ак-
туалността и валидността на BSRI за български условия. Наред с това
обаче се установява динамичен процес на промяна във възприятията
на понятията „мъжественост” и „женственост” под влияние на измене-
нията в социокултурните обстоятелства – находка, която кореспонди-
ра и с други изследвания, използващи същата методика (напр. Holt &
Ellis, 1998), и доказва първата хипотеза на проучването.
Външна валидизация на BSRI. Друг начин за представяне на съдържа-
телната валидност на въпросника на Бем за половите роли е корелиране-
то на данните с други, получени с методиката на Шварц за индивидуални-
те ценности – Schwartz Value Survey, SVS (Schwartz, 1992). Изхожда се от
164
допускането, че маскулинният стереотип гравитира около инструментал-

ни и индивидуалистични ценности, а феминният – около експресивни и
колективистични ценности (Prince-Gibson & Schwartz, 1998; Байчинска и
Гарванова, 2005а, б). За целите на психометричния анализ от SVS са из-
ползвани променливите „индивидуални интереси” – себенасоченост, пос-
тижение, власт, хедонизъм и стимулация (24 айтема) и „колективни инте-
реси” – универсализъм, доброжелателност, традиция, конформност и си-
гурност (20 айтема). Корелационната матрица е представена в табл. 1.

и полово-ролевите ориентации (N = 255)
Индивиду-
Мъжестве- Женстве- Неутрал- Колективни
Променливи ални инте-
ност ност ност интереси
реси
Мъжественост x
Женственост 0,26* x
Неутралност 0,46* 0,68* x
Колективни
0,32* 0,62* 0,55* x
интереси
Индивидуални
0,55* 0,33* 0,44* 0,57* x
интереси
* p < 0,01 (2-tailed)
Корелационният анализ показва наличие на слаби, умерени и силни

положителни взаимовръзки между променливите – r варира от 0,26 до
0,68, като всички коефициенти са статистически значими при p < 0,01.
Високите индекси на корелация между мъжествеността и индивидуални-
те интереси – r = 0,55, от една страна, и женствеността и колективните
интереси – r = 0,62, от друга страна, предполагат силна конвергенция
между двата теста и потвърждават съдържателната валидност на BSRI.
От особен интерес представлява силната релация между „неут-
ралната” скàла със скàлата „мъжественост” и „женственост” – 0,46 и
0,68, което вероятно се дължи на обстоятелството, очертано от фак-
торния анализ, че голяма част от полово-неутралните характеристики
от BSRI се оценяват поляризирано от изследваните лица.
Полово-ролева типизация. Съгласно теорията на Бем за полово-
ролевите схеми различното съотношение между маскулинните и фе-
минните черти в личността води до формирането на четири типа поло-
во-ролева идентификация (схема) – „мъжествена”, „женствена”, „андро-
165
гинна” и „недиференцирана” (Bem, 1981a, b). Мъжественият тип притежа-

ва много маскулинни и малко феминни черти, женственият тип – малко
маскулинни и много феминни черти, андрогинният тип – много маску-
линни и много феминни черти, а недиференцираният тип – малко маску-
линни и малко феминни черти (за повече детайли вж. Приложение 1).
Използваният хи-квадрат тест за оценка на зависимостта между
половата принадлежност и типа полово-ролева схема е статистически
значим – χ2 = 33,60, df = 3, p = 0,000, при N = 255. В табл. 2 e представе-
на описателната статистика на приложения статистически критерий.
Таблица 2. Крос-таблица между типа полово-ролева схема и полова-

та принадлежност (N = 255)
Пол
Променлива Честоти Общо
Мъж Жена
Наблюдавани 43 8 51
Мъжествен тип Очаквани 33,2 17,8 51
Остатъци 9,8 -9,8 -
Женствен тип Очаквани 42,3 22,7 65
Остатъци -18,3 18,3 -
Андрогинен тип Очаквани 30,6 16,4 47
Недиференциран тип Очаквани 59,9 32,1 92
От табл. 2 се вижда, че най-големи различия между мъжете и же-

ните по отношение на полово-ролевите схеми се установяват при
женствения тип, който е по-често срещан при „нежния” пол. Следват
вариациите при мъжествения и недиференцирания тип, които са по-
предпочитани от „силния” пол. Налице е слаба полова диференциация
при андрогинния тип.
Интерес представлява също така въпросът за влиянието на пола
върху полово-ролевите ориентации „мъжественост”, „женственост” и
„неутралност”. T-тестът на Стюдънт за независими извадки и d-
критерият на Коен за оценка на размера на ефекта може да се прос-
леди на табл. 3. Ако d е в интервала 0,0 < d < 0,4 – ефектът се определя
като малък, ако 0,5 < d < 0,7 – като среден и ако 0,8 < d < 2,0 – като го-
лям (Cohen, 1988).
166
Таблица 3. Полови различия в полово-ролевата ориентация – описа-

телна статистика, t-тест за независими извадки и d на Коен (N = 255)
t
Променлива Пол N M SD p d
(df = 253)
Мъж 166 4,76 0,77
Мъжественост 3,32 0,001 0,4
Жена 89 4,44 0,65
Мъж 166 4,60 0,70
Женственост -5,98 0,000 0,8
Жена 89 5,11 0,52
Мъж 166 4,40 0,49
Неутралност -0,39 0,697 0,0
Жена 89 4,42 0,43
Напълно очаквано, в съответствие с втората хипотеза на изс-

ледването, мъжете демонстрират по-силни намерения за следване на
маскулинния стереотип за независимо, доминантно и себеутвържда-
ващо поведение, докато жените имат по-ясна идентификация с фе-
минния стереотип за подчинено, комунално и емоционално ангажи-
рано поведение (табл. 3). Прави впечатление обаче, че половите раз-
личия са по-отчетливо изразени при „женствеността” (d > 0,8) в срав-
нение с „мъжествеността” (d < 0,4). Казано с други думи, жените споде-
лят по-комплексна и гъвкава полово-ролева ориентация, която съ-
държа и мъжки, и женски особености. Това в известна степен ги доб-
лижава до мъжествения стереотип. Мъжете, от своя страна, следват
по-ригиден и нормативен стереотип, който ги дистанцира от проти-
воположния пол. Посочените тенденции започват да се забелязват в
полово-ролевото развитие през юношеството и остават устойчиви и в
по-зряла възраст (Силгиджиян-Георгиева, 1998; Папазова, 2013). При
скàлата на неутралните айтеми не се регистрират статистически дос-
товерни различия между двата пола – p > 0,05.
Таблица 4. Коефициенти на корелация на Пирсън между възрастта и

полово-ролевата ориентация (N = 255)
Променливи Възраст Мъжественост Женственост Неутралност
Възраст x 0,07n.s. 0,21* 0,06n.s.
* p < 0,01 (2-tailed); n.s. – статистически незначим
Допълнителен щрих към проблема за половата идентичност в мла-

дежка възраст представлява влиянието на възрастовата динамика върху
полово-ролевата ориентация. В развитиен аспект редица изследвания
167
посочват, че с увеличаване на възрастта различията между полово-

ролевите стереотипи намаляват (Силгиджиян-Георгиева, 1998; Стоянова,
2005; Папазова, 2013). От данните на табл. 4 се констатира, че възрасто-
вите ефекти оказват слабо положително въздействие върху силата на
феминните, а маскулинните и неутралните характеристики остават неп-
роменени, вероятно защото при младежите, каквито са респондентите в
настоящото изследване, полово-ролевата поляризация е важна част от
психосоциалната идентичност (Андреева и Янчева, 1997). Представените
находки още веднъж потвърждават направеното заключение, че женс-
ките черти (анима) са по-фундаментални, по-всеобхватни и по-
комплексни за българското общество, отколкото мъжките (анимус), ако
използваме архетипните предиспозиции на Юнг (1995).
Проведеното през 2015 г. емпирично изследване сред 255 сту-
денти на възраст от 18 до 29 г. имаше за цел да изведе ключови пси-
хометрични данни на BSRI, за да се направи съвременна съдържател-
на преоценка на понятията „мъжественост” и „женственост” за българ-
ски условия. Резултатите от проучването показват, че BSRI има добра
надеждност и валидност и е мощен методологически инструмент за
измерване на половите роли. Емпиричните доказателства разкриват,
че поляризираната концепция за пола продължава да се възпроиз-
вежда, като женският стереотип, който е основополагащ, се усложня-
ва и допълва с нови характеристики, докато мъжкият, въпреки че
търпи известни изменения, остава по-устойчив. Напълно в очакваната
посока жените се придържат към феминния, а мъжете – към маску-
линния стереотип. С възрастта в рамките на изследвания младежки
период и при двата пола се засилва женствеността.
На базата на резултатите от факторния анализ се изказва пред-
положението, че съществуват и други, неанализирани от BSRI личнос-
тни характеристики, които биха увеличили предиктивния потенциал
на въпросника при изучаване на полово-ролевите различия. Социал-
но-историческите процеси и културните фактори отправят предизви-
кателство към изследователите и оставят вечния въпрос за мъжкото и
женското начало като тема с продължение.
168
Приложение 1.
The Bem Sex-Role Inventory (Bem, 1981b)
Моля, оценете себе си по всяко едно твърдение по скàла от 1

(никога или почти никога не е вярно) до 7 (почти винаги е вярно).
Запишете Вашия отговор след всяко твърдение.
1----------2----------3----------4----------5----------6----------7
Никога или почти никога не е вярно Почти винаги е вярно
1. самоуверен 21. благонадежден 41. сърдечен

(self-reliant)___ (reliable)___ (warm)___
2. отстъпчив 22. аналитичен 42. сериозен
(yielding)___ (analytical)___ (solemn)___
3. услужлив 23. състрадателен 43. желаещ да се анга-
(helpful)___ (sympathetic)___ жира с позиция
(willing to take a stand)___
4. защитава собствени- 24. ревнив 44. деликатен
те си убеждения (defends (jealous)___ (tender)___
own beliefs)___
5. весел 25. с лидерски качест- 45. дружелюбен
(cheerful)___ ва (leadership ability)___ (friendly)___
6. потиснат 26. чувствителен към 46. агресивен
(moody)___ нуждите на другите (aggressive)___
(sensitive to other’s needs)___
7. независим 27. честен 47. наивен
(independent)___ (truthful)___ (gullible)___
8. срамежлив 28. готов да поема рис- 48. неефективен
(shy)___ кове (willing to take risks)___ (inefficient)___
9. съвестен 29. разбран 49. държащ се като ли-
(conscientious)___ (understanding)___ дер (acts as a leader)___
10. атлетичен 30. потаен 50. откровен като дете
(athletic) ___ (secretive)___ (childlike)___
11. привързан 31. лесно вземащ ре- 51. адаптивен
(affectionate)___ шения (adaptable)___
(makes decisions easily)___
12. театрален 32. жалостив 52. индивидуалист
(theatrical)___ (compassionate)___ (individualistic)___
169
13. себеутвърждаващ 33. искрен (sincere)___ 53. не използва груб

(assertive)___ език (does not use harsh
language)___
14. ласкаещ другите 34. самодостатъчен 54. непоследователен
(flatterable)___ (self-sufficient)___ (unsystematic)___
15. щастлив 35. готов да успокоява 55. конкуриращ се
(happy)___ наранени чувства (eager (competitive)___
to soothe hurt feelings)___
16. силна личност 36. надут 56. обичащ децата
(strong personality)___ (conceited)___ (loves children)___
17. лоялен 37. доминантен 57. тактичен
(loyal)___ (dominant)___ (tactful)___
18. непредсказуем 38. любезен 58. амбициозен
(unpredictable)___ (soft spoken)___ (ambitious)___
19. енергичен 39. симпатичен 59. нежен
(forceful)___ (likable)___ (gentle)___
20. женствен 40. мъжествен 60. конвенционален
(feminine)___ (masculine)___ (conventional)___
В скàлата „мъжественост” се включват айтеми №: 1, 4, 7, 10, 13, 16,

19, 22, 25, 28, 31, 34, 37, 40, 43, 46, 49, 52, 55, 58. Резултатът по тази
скàла се получава, като се съберат оценките от всички айтеми и сбо-
рът се раздели на 20.
В скàлата „женственост” се включват айтеми №: 2, 5, 8, 11, 14, 17,
В скàлата „неутралност” се включват айтеми №: 3, 6, 9, 12, 15, 18,
Ако изследваното лице има по скàлата „мъжественост” резултат
над 4,9 (приблизителната медиана по тази скàла) и резултат под 4,9 по
скàлата „женственост” (приблизителната медиана по тази скàла) – то се
определя като „мъжествен” тип.
Ако изследваното лице има по скàлата „женственост” резултат
над 4,9 (приблизителната медиана по тази скàла) и резултат под 4,9 по
скàлата „мъжественост” (приблизителната медиана по тази скàла) – то
170
се определя като „женствен” тип.

над 4,9 (приблизителната медиана по тази скàла) и резултат над 4,9 по
определя като „андрогинен” тип.
под 4,9 (приблизителната медиана по тази скàла) и резултат под 4,9 по
определя като „недиференциран” тип.
171
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Настоящата монография имаше за цел да представи различни ас-
пекти на проблема за ценностното преустройство в България след па-
дането на комунистическия режим през 1989 г. без претенции за из-
черпателност и категоричност на направените изводи и заключения.
Текстът е структуриран в 5 смислово свързани глави с няколко подгла-
ви, които представляват самостоятелни авторови изследвания, прове-
дени в периода 2005-2015 г., така че читателят може безпроблемно да
започне прочита на книгата от мястото на проявения интерес.
В Глава I са разгледани водещите подходи при изследване на
ценностите в съвременната психология, а именно структурно-
енергетичният – М. Рокич, Р. Инглехарт, структурно-съдържателният –
Х. Хофстеде, Х. Триандис, Ш. Шварц, Ф. Тромпенаарс и Ч. Хампдън-
Търнър и енергетично-съдържателният (диалектичен) подход – К.
Байчинска. Целта е да се очертае голямото многообразие на теоре-
тични и емпирични инструменти при изследване на ценностите в на-
ционален и световен мащаб. Предпочитаният подход при анализа на
ценностната промяна в България в настоящото изследване е моделът
на ценностната система на Шварц (Schwartz, 1992), който дава въз-
можност за комплексно измерване на ценностните ориентации на ин-
дивидуално, групово и културално ниво.
Динамиката на културните ценности в началния етап на демокра-
тичния преход в страната – 1995-2005 г., особеностите на съвременния
културен ценностен модел и културните ресурси на лидерството в Бъл-
гария са разгледани в Глава II. Генерален извод от проведените изслед-
вания е, че културните ценности са относително устойчиви и сред тях
персистират ценностни модели от традиционно-колективистичен тип.
От друга страна, обаче се наблюдават амбивалентни ценностни
ориентации, които отразяват противоречивите проекции на
преходното време върху българската културна идентичност.
Изследователският фокус върху младежите на 18-29-годишна възраст
показва, че те са носители на модернизиращата тенденция в
съвременния културен ценностен идеал и социокултурния капитал на
лидерството в страната.
Акцентът в Глава III е поставен върху взаимовръзката между
173
ценностите и степента на жизнена удовлетвореност в България, която

по презумпция е ниска и в кроскултурен план определя българите
като едни от най-неудовлетворените от живота хора в Европа и света.
Емпиричните данни установяват, че възможните пътища за постигане
на психично благополучие и качество на живот минават през
социалния контекст, който подкрепя изразяването и реализирането
на широк спектър от мотиви, стремежи и цели на личността, свързани
както с по-ниските, така и с по-високите нива в пирамидата на пот-
ребностите на Маслоу (2001).
Последните две глави от представения монографичен труд са
посветени на образователните нагласи и ценностните предпочитания
на младите генерации – юноши и младежи – субекти на социалното,
икономическото и политическото развитие на всяка държава. В Глава
IV са очертани образователните избори и тяхната динамика в периода
2013-2015 г. на ученици от горните гимназиални класове, което отра-
зява представите им за успех. Ценностните асоциации, ценностните
убеждения и социо-половите ориентации при български студенти са
разгледани в Глава V. Ценностите се разкриват като сложен мотива-
ционен комплекс, който движи жизнените стратегии на младите хора,
а в изследователски аспект като тема с продължение в последващи
анализи…
174
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Абульханова-Славская, К. А. (1980). Деятельность и психоло-
гия личности. Москва, Издательство „Наука”.
2. Андреева, Л. (1999). Социално познание и междуличностно вза-
имодействие. С., Издателство „Лик”.
3. Андреева, Л., Янчева, Т. (1997). Полово-ролеви стереотипи и
ирационални убеждения в младежка и зряла възраст. Годишник
на СУ, Книга Психология, т. 90, С., УИ „Св. Климент Охридски”,
131-156.
4. Анцыферова, Л. И. (1981). О динамическом подходе к психоло-
гическому изучению личности. Психологический журналь, 2, 8-
18.
5. Байчинска, К. (1989). Теоретико-методични проблеми при изуча-
ването на структурата на ценностната система. Социологически
преглед, 8, 36-54.
6. Байчинска, К. (1991). Изменчивост и стабилност на ценностната
система в средна възраст. Психология, 1-3, 19-27.
7. Байчинска, К. (1993). Функционална организация на мотиваци-
онната перспектива в средна възраст. Българско списание по
психология, 2, 54-69.
8. Байчинска, К. (1994). Ценности. Ценностен стрес... Ценностна
криза! С., АИ „Марин Дринов”.
9. Байчинска, К. (1996а). Ценностните приоритети в прехода към
демократично общество в България в крос-културна перспек-
тива. Българско списание по психология, 1, 20-40.
10. Байчинска, К. (1996б). Пътят към демокрация: свобода или ра-
венство? Политически изследвания, 2, 115-124.
11. Байчинска, К. (1997). Дименсионална организация на ценност-
ната система на българите (типологично-структурен подход). В:
175
B. Русинова (ред.) 25 години Институт по психология. Юбилеен

сборник. С., АИ „Проф. Марин Дринов”, 85-102.
12. Байчинска, К. (2002). Модернизиращата и консервативната тен-
денция в ценностите на съвременната българска култура. Соци-
ологически проблеми, 3-4, 122-139.
13. Байчинска, К. (2008). Ценностният модел на българската култу-
ра и неговото изменение (1995-2005). Психологични изследва-
ния, 1, 11-31.
14. Байчинска, К. (2011). Ценностите на съвременната българска
култура. С., ИК „Гутенберг”.
15. Байчинска, К., Бакрачева, М., Савова, С. (2009). Статуси на
психосоциална и национална идентичност, ценности и психич-
но благополучие в юношеска възраст. С., АИ „Марин Дринов”.
16. Байчинска, К., Гарванова, М. (2005а). Влияние на пола и въз-
растта върху ценностната система на съвременния българин.
Психологични изследвания, 2, 107-124.
17. Байчинска, К., Гарванова, М. (2005б). Полови различия в цен-
ностната система – индивидуални и социокултурни влияния.
Социологически проблеми, 1-2, 244-261.
18. Байчинска, К., Гарванова, М. (2006). Ценности и ценностна
криза в прехода към демократично общество в България. Бъл-
гарско списание по психология, 2, 54-69.
19. Байчинска, К., Гарванова, М. (2011). Ценностната криза – со-
циално-исторически, личностни, възрастови и екзистенциални
аспекти. Българско списание по психология, 1-2, 6-29.
20. Бакалова, Д., Бакрачева, М., Мизова, Б. (2015). Щастие и удов-
летвореност от живота: в търсене на пътя към себе си. С., Изда-
телство „Колбис”.
21. Бакрачева, М. (2010). Влияние на възрастта, пола и дохода вър-
ху субективното психично благополучие. Психологични изслед-
вания, 2, 7-16.
22. Бакрачева, М., Бакалова, Д., Мизова, Б. (2010). Локусът на
стимулите като предиктор на щастието, удовлетвореността от
176
живота и психичното благополучие. В: Сборник материали от

Юбилейна научна конференция с международно участие „Здра-
веопазването през 21 век”, 30.09–02.10.2010, Плевен, т. 2, 592-
596.
23. Беспанская-Павленко, Е. Д. (cocт.) (2013). Психодиагностичес-
кие методики изучения гендерных особенностей личности.
Минск, БГУ.
24. Богова, Х. (2015). Невербалните комуникационни знаци при
обучението на студенти. В: Б. Хинкова и М. Нанкова (съст.) Нови
информационни технологии в образователния процес. Доклади
и съобщения от Десетия научен семинар на УниБИТ, проведен в
Истанбул на 4-8 април 2015 г. С., Издателство „За буквите – О
писменехь”, 340-351.
25. Богова, Х., Атанасова, М. (2015). Формиране на комуникаци-
онни умения на лидера в академична среда. В: Научна сесия „Ли-
дерството в демократична среда: изучаване, преподаване, въз-
питаване”. Институт за изследване и развитие на лидерството в
информационна среда, София, 30 януари 2015 г., Бюлетин № 9.
С., Издателство „За буквите – О писменехь”, 137-141.
26. Божилова, M. (2013). Личностни особености на жени с репро-
дуктивни нарушения. Дисертация за присъждане на образова-
телна и научна степен „доктор”. С., ИИНЧ – БАН, Департамент
„Психология”.
27. Божинова, Р. (2003). Психология на свободата и ситуацията на
социална промяна. С., АИ „Марин Дринов”.
28. Божинова, Р., Таир, Е. (2009). Представата на младите хора за
реалността в страната. Психологични изследвания, 2, 13-21.
29. Вебер, М. (1993). Протестантската етика и духът на капитализма.
С., ИК „Хермес – 7”.
30. Висшите училища в България – обществени нагласи. Доклад
на социологическия екип на Института за модерна политика –
юли 2015 г. www.modernpolitics.org/wp-content/uploads/poll-
universities.doc, 2015.
177
31. Габровска-Минкова, А. (2014). Половоролевите стереотипи на

съвременните българи – специфики и динамика. B: Г. Герчева-
Несторова (съст.) Приложна психология и социална практика.
XIII Международна научна конференция. УИ, ВСУ „Черноризец
Храбър”, 134-142.
32. Гарванова, М. (2005а). Подходи към изследване на структурата
на ценностната система в контекста на съвременната психоло-
гия. В: М. Петкова (ред.) Научна конференция с международно
участие „Стара Загора 2005”, 2-3 юни 2005 г., т. 4, Стара Загора,
Издателство „Съюз на учените – Стара Загора”, 466-473.
33. Гарванова, М. (2005б). Ценностна криза и реорганизация на
ценностната система в условията на социални промени. В: С.
Джонев и др. (съст.) Трети национален конгрес по психология.
Сборник научни доклади: София, 28-30 октомври 2005 г. С., ИК
„Софи-Р”, 29-35.
34. Гарванова, М. (2011). Основни жизнени цели, удовлетвореност
от живота и ценностна криза при български студенти (сравни-
телен подход). Българско списание по психология. Сборник на-
учни доклади: VI-ти Национален конгрес по психология, София
18-20 ноември 2011, 3-4, 77-84.
35. Гарванова, М. (2013а). Трансформация в ценностите на съвре-
менния българин. С., Издателство „За буквите – О писменехь”. Мо-
нография, 262 с.
36. Гарванова, М. (2013б). Ефекти на пола, възрастта, образование-
то и социално-историческото време върху ориентацията към
индивидуализъм/колективизъм. Българско списание по психо-
логия, 1-4, 157-174.
37. Гарванова, М. (2014а). Динамика в българския културен цен-
ностен модел в условията на преход. Българско списание по
психология, 1-3, 184-195.
38. Гарванова, М. (2014б). Ценности и удовлетвореност от живота.
В: С. Джонев и др. (съст.) Сборник научни доклади от VII-я Наци-
онален конгрес по психология, София, 31.X.–2.XI.2014 г. С., Изда-
телство „Продуцентски център ЛМ”, 159-172.
178
39. Гарванова, М. (2014в). Ценностни асоциации при български

студенти. Психологични изследвания, 2, 493-501.
40. Гарванова, М. (2015а). Индивидуални, личностни и културални
предиктори на удовлетвореността от живота в България. В: Б.
Хинкова и М. Нанкова (съст.) Нови информационни технологии
в образователния процес. Доклади и съобщения от Десетия на-
учен семинар на УниБИТ, проведен в Истанбул на 4-8 април
2015 г. С., Издателство „За буквите – О писменехь”, 263-286.
41. Гарванова, М. (2015б). Динамика в колективните ориентации
на студенти в условията на ценностна криза в България. Научни
трудове на Университета по библиотекознание и информаци-
онни технологии. С., Издателство „За буквите – О писменехь”,
2014, т. 12, 275-289.
42. Гарванова, М. (2015в). Краткосрочни и дългосрочни ефекти на
социално-историческото време върху ценностната йерархия на
българските студенти. В: Б. Хинкова (ред.) Съвременни измере-
ния на европейското образователно и научно пространство.
Сборник с доклади, т. 3, 2015. С., Издателство „За буквите – О
писменехь”, 263-268.
43. Гарванова, М., Гарванов, И. (2014а). Исследование ценностей
в современной психологии. В: Г. Д. Ахметова (ред.) Современная
психология: III Международная научная конференция (г. Казань,
октябрь 2014 г.), Россия, Казань, Издательство „Бук”, 5-20.
44. Гарванова, М., Гарванов, И. (2014б). Нагласи на ученици към
висшето образование в България и оценка на образователно
мероприятие, проведено от УниБИТ. Резултати от емпирично
изследване. Научни трудове на Университета по библиотекоз-
нание и информационни технологии. С., Издателство „За буквите
– О писменехь”, т. 11, 297-309.
45. Гарванова, М., Николова, Б., Шопова, К. (2016). Динамика на
образователните нагласи на юноши в горна училищна възраст.
В: К. Върбанова-Денчева и Б. Хинкова (съст.) Обществото на зна-
нието и хуманизмът на ХХІ век. Тринадесета национална научна
конференция с международно участие, София, 1 ноември 2015
г. С., Издателство „За буквите – О писменехь”, 836-844.
179
46. Гарванова, М., Папазова, Е. (2016). Динамика в основните ин-

дивидуални ценности при български студенти във възникваща
зрелост – 18-29 г. Психологическа мисъл, 9 (1), 104-122.
47. Гарванова, М., Тянков, А. (2015). Българският културен цен-
ностен модел – съвременни тенденции и перспективи за разви-
тие. В: С. Денчев и др. (ред.) Научни доклади от Първа кръгла
маса: „Проблеми на обществената комуникация” 2015. С., Изда-
телство „За буквите – О писменехь”, 127-136.
48. Гарванова, М., Чолова, С., Пергелов, Б. (2016). Образователни
стратегии на ученици от 9-12 клас – резултати от емпирично из-
следване. В: К. Върбанова-Денчева и Б. Хинкова (съст.) Общест-
вото на знанието и хуманизмът на ХХІ век. Тринадесета нацио-
нална научна конференция с международно участие, София, 1
ноември 2015 г. С., Издателство „За буквите – О писменехь”, 826-
835.
49. Генкова, П. (2001). Идентичност и просоциално поведение. С.,
Издателство „Ваньо Недков”.
50. Генкова, П. (2004). Дименсията „индивидуализъм–
колективизъм” в съвременния културен модел на България. Го-
дишник на СУ, Книга Психология, С., УИ „Св. Климент Охридски”,
т. 92, 159-176.
51. Генов, Ю. (2004). Защо толкова малко успяваме. Размисли върху
това колко много ни пречат някои назадничави черти на нашата
култура. В. Търново, Издателство „Абагар”.
52. Герганов, Е., Петкова, К., Дилова, М., Паспаланова, Е. (1996).
Психосемантичен метод за измерване на индивидуалистични и
колективистични нагласи. Социологически проблеми, 1, 19-33.
53. Дайнов, Е. (съст.) (2002). България 21 век: накъде отиваме? С.,
Център за социални практики.
54. Даскалов, Р. (1994). Национално-културната ни идентичност:
начин на изграждане. В: И. Еленков и Р. Даскалов (съст.) Защо
сме такива? В търсене на българската културна идентичност. С.,
ИК „Светлоструй”, 27-48.
180
55. Димитров, Г. (1995). България в орбитите на модернизацията.

С., УИ „Св. Климент Охридски”.
56. Димитров, Г. (2009). Кризата на обществения живот в България
в началото на XXI век. В: Г. Фотев (съст.) Европейските ценности
в днешното българско общество. С., УИ „Св. Климент Охридски”,
85-104.
57. Димитрова, Я. (2015). Съвременни концепции за лидерството.
Икономика и управление, 2, 105-112.
58. Димитрова, Я. (2017). Култура на иновацията. С., Издателски
комплекс – УНСС.
59. Дичев, И. (2002). От принадлежност към идентичност. Политики
на образа. С., Издателство „Лик”.
60. Евтихов, О. В. (2012). Эффективное лидерство: учебное посо-
бие. Красноярск, Сибирский государственный аэрокосмический
университет.
61. Еленков, И. (1994). Версии за българската идентичност в мо-
дерната епоха. В: И. Еленков и Р. Даскалов (съст.) Защо сме таки-
ва? В търсене на българската културна идентичност. С., ИК
„Светлоструй”, 5-26.
62. Ериксън, Е. (1996). Идентичност: младост и криза. С., Издателст-
во „Наука и изкуство”.
63. Занковский, А. Н. (2011). Психология лидерства: от поведен-
ческой модели к культурно-ценностной парадигме. Москва, Ин-
ститут психологии РАН.
64. Захариева, М. (1994). Ценностни системи в условията на пре-
ход. Политически изследвания, 2, 126-132.
65. Захариева, М. (2001). Динамика на културните модели: посоки
и тенденции. В: Н. Генов (съст. и ред.) Перспективи пред социо-
логията в България. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 324-351.
66. Здравомыслов, А. Г. (1986). Потребности. Интересы. Ценности.
Москва, Издательство „Политической литературы”.
67. Илиева, Д. (2013). Ядро концепта „власть” и его приядерная зо-
на со смысловым концептом „подчинение” сквозь призму бол-
181
гарских паремий. „Magister Dixit” – научно-педагогический жур-

нал Восточной Сибири, № 4 (12). http://md.islu.ru/.
68. Илиева, Д. (2014). Ядро концепта „власть” и его приядерная зо-
на со смысловым концептом „господство” сквозь призму бол-
гарских паремий. Międzynarodową Konferencję Naukową „Słowo.
Tekst. Czas – XII ”Frazeologia w idiolekcie i systemach języków
słowiańskich”. W 200. rocznicę urodzin Tarasa Szewczenki. Szczecin –
Greifswald, Tom 2, 74-81.
69. Илиева, Д. (2016). Лингвокултурология. Същност и категориа-
лен апарат. С., Издателство „Софттрейд”.
70. Илиева, С. (2009). Ценности и трудова мотивация. С., УИ „Св.
Климент Охридски”.
71. Инглехарт, Р. (1992). Демокрацията в глобална перспектива.
Социологически проблеми, 4, 23-38.
72. Канев, Д. (1998). Противоречията на гражданското общество в
България и свободата на личността. В: Гражданското общество и
правата на личността, 61-68.
73. Карабельова, С. (2011). Ценности и културни практики в Бълга-
рия. С., Издателство „Класика и Стил”.
74. Карабельова, С., Силгиджиян, Х. (2005). Приемственост и
промяна на ценностите и културните практики в България. В: С.
Джонев и др. (съст.) Трети национален конгрес по психология.
Сборник научни доклади: София, 28-30 октомври 2005 г. С., ИК
„Софи-Р”, 305-310.
75. Клецина, И. С. (2003). Изучение гендерных характеристик лич-
ности методом психологической самодиагностики. В: И. С. Кле-
цина (ред.) Практикум по гендерной психологии. Санкт-
Петербург, Издательский дом „Питер”, 259-297.
76. Кон, И. С. (2009). Мужчина в меняющемся мире. Москва, Изда-
тельство „Время”.
77. Крайг, Г. (2003). Психология развития. 7-ое международное из-
дание. Москва, Издательский дом „Питер”.
182
78. Кремъкова, М. (2008). Ролята на информацията при избора на

университет. В: Т. Чавдарова (съст.) Да останем в България: най-
трудният избор? (кандидатстудентски дилеми). С., УИ „Св. Климент
Охридски”, 142-165.
79. Кръстева, А. (2013). Дигиталният гражданин. С., Издателство на
НБУ.
80. Маслоу, Е. (2001). Мотивация и личност. С., ИК „Кибеа”.
81. Минков, М. (2007). „Европейци сме ний, ама...”. България върху
културната карта на света. С., Издателство „Класика и Стил”.
82. Митев, П.-Е. (2007). Младите хора в европейска България. Ос-
новни резултати от национално социологическо изследване. В:
П.-Е. Митев и др. (съст.) Младите хора в европейска България. С.,
Център за изследване на населението при БАН, Институт за со-
циални ценности и структури „Иван Хаджийски”, 25-55.
83. Митев, П.-Е., Ковачева, С. (2014). Младите хора в европейска
България. Социологически портрет 2014. С., Фондация „Фрид-
рих Еберт”.
84. Митевска-Енчева, М. (2014). Доминираща ценностна ориента-
ция и гражданско поведение. Психологични изследвания, 1, 79-
86.
85. Митевска-Енчева, М. (2015). Социалнопсихологически особе-
ности на културните практики в български университети. В: Б.
Хинкова и М. Нанкова (съст.) Нови информационни технологии
в образователния процес. Доклади и съобщения от Десетия на-
учен семинар на УниБИТ, проведен в Истанбул на 4-8 април
2015 г. С., Издателство „За буквите – О писменехь”, 310-322.
86. Назърска, Ж., Гарванова, М., Шапкалова, С. (2016). Опазване
на нематериалното културно наследство: религиозните ценнос-
ти в съвременна България. С., Издателство „За буквите – О пис-
менехь”.
87. Неделчева, Т. (2010). Идентичност и благополучие. В: Н. Тилки-
джиев и Л. Димова (съст.) Благополучие и доверие: България в
Европа? Сравнителен анализ по Европейското социално изс-
ледване (ESS) – 2006/2009. С., Издателство „Изток-Запад”, 85-102.
183
88. Недялкова, Д. (2003). Традиционни ценности и културни стере-

отипи. В. Търново, Издателство „Фабер”.
89. НСИ. http://www.nsi.bg. Посетен на 20.07.2015 г.
90. Папазова, Е. (2013). Личностни характеристики и социални
проблеми в юношеството. С., ИИНЧ – БАН, Издателство „Емайви
Консулт”.
91. Папазова, E., Гарванова, М. (2008). Основни индивидуални
ценности при български студенти – сравнителен анализ. Психо-
логични изследвания, 2, 7-16.
92. Папазова, Е., Муди, Р., Батхърст, Д. (2015). Крос-културно изс-
ледване на психологичните типове в годините на възникваща
зрелост. Психологическа мисъл, 8 (2), 148-172.
93. Паспаланова, Е. (1999). Психологически измерения на индиви-
дуализма. С., АИ „Проф. Марин Дринов”.
94. Паунов, М. (2009). Ценностите на българите: съвременен порт-
рет на европейски фон (по първични данни от European Social
Surveys 2008). С., УИ „Стопанство”.
95. Пацева, М., Момов, М. (1998). Ценностно иницииране на 90-те
години в България. С., ИК „АГАТА-А”.
96. Пенчева, Е., Папазова, Е. (2009). Психологичен профил на „въз-
никващата зрелост” (18-29 г.). Психологични изследвания, 2, 221-
228.
97. Рубинштейн, С. Л. (1973). Проблемы общей психологии. Моск-
ва, Издательство „Наука”.
98. Русинова-Христова, А. (2006). Речник на справедливостта и со-
циалната промяна в България. В: И. Григоров (съст.) Активност и
адаптация на личността в условия на промени. Сборник от на-
учни статии от Втората национална конференция по психология
29-30 октомври 2004, Благоевград, т. 1, С., УИ „Св. Климент Ох-
ридски”, 33-36.
99. Русинова-Христова, А. (2016). Личност, ценности и идеологии.
С., Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”.
184
100. Силгиджиян-Георгиева, Х. (1998). Аз-концепция и психосоци-

ална идентичност. Жизненият преход към зрелостта. С., УИ „Св.
Климент Охридски”.
101. Силгиджиян, Х., Карабельова, С., Герганов, Е. (2003). Културна
идентичност и ценностни избори в контекста на всекидневното
поведение. Годишник на СУ, Книга Психология, т. 94, С., УИ „Св.
Климент Охридски”, 5-50.
102. Силгиджиян, Х., Карабельова, С., Занкова, К. (2008). Емпи-
рични срещи на двете традиции в изследванията на психичното
здраве. Българско списание по психология, 1-4, 868-876.
103. Силгиджиян, Х., Карабельова, С., Герганов, Е., Генов, Ю.
(2007). Подобни и различни в рамките на българската култура.
Резултати от представително изследване на ценностите и кул-
турните практики в България. Годишник на СУ, Книга Психоло-
гия, т. 96, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 5-74.
104. Стоилова, М., Попова, В. (1994). Ценностната система на съв-
ременния българин. С., ИК „Микрокосмос”.
105. Стоицова, Т. (1998). Живеем с другите. Социалнопсихологични
проблеми. С., НБУ.
106. Стойкова, Е. (2008). Българските ученици в образователния ла-
биринт – между гимназията и университета. В: Т. Чавдарова
(съст.) Да останем в България: най-трудният избор? (кандидатс-
тудентски дилеми). С., УИ „Св. Климент Охридски”, 56-101.
107. Стоянова, С. (2005). Стереотипи за половите роли и разпреде-
ление на ролите в семейството. В: С. Джонев и др. (съст.) Трети
национален конгрес по психология. Сборник научни доклади:
София, 28-30 октомври 2005 г. С., ИК „Софи-Р”, 268-275.
108. Таир, E. (2011). Лицата на щастието. Личностни, професионални
и междукултурни различия в психичното благополучие. С.,
ИИНЧ – БАН, Издателство „Емайви Консулт”.
109. Таир, E. (2012). Индивидуални и личностни въздействия върху
субективното усещане за благополучие. Психологични изслед-
вания, 1, 87-108.
185
110. Тахиров, М. (2014). Времена и културно общуване. С., Издателс-

тво „За буквите – О писменехь”.
111. Тахиров, М. (2015а). Аксиологическата криза в условията на
глобалната криза. В: Б. Хинкова и Ж. Назърска (съст.) Нови ин-
формационни технологии в образователния процес. Доклади и
съобщения от Деветия научен семинар на УниБИТ, проведен в
Камчия на 26-30 май 2014 г. С., Издателство „За буквите – О пис-
менехь”, 228-240.
112. Тахиров, М. (2015б). Аксиологически аспекти на справедли-
востта и равенството. Научни трудове на Университета по биб-
лиотекознание и информационни технологии. С., Издателство
„За буквите – О писменехь”, т. 12, 2014, 291-302.
113. Триандис, Х. (1996). Състоянието на съвременните изследвания
върху индивидуализма и колективизма. Социологически проб-
леми, 1, 5-18.
114. Тромпенаарс, Ф., Хампдън-Търнър, Ч. (2004). Да се носиш по
вълните на културата: разбиране на културното разнообразие в
бизнеса. С., Издателство „Класика и Стил”.
115. Фотев, Г. (2009). Преоценка на ценностите в българското об-
щество. В: Г. Фотев (съст.) Европейските ценности в днешното
българско общество. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 11-30.
116. Фридман, Л. (2002). Хоризонталното общество. С., Издателство
„Весела Люцканова”.
117. Хаджийски, И. (2002). Бит и душевност на нашия народ. Избра-
ни съчинения, т. 1, С., Издателство „ЛИК Издания”.
118. Хемпдън-Търнър, Ч., Тромпенаарс, А. (1995). Седемте култури
на капитализма: ценностни системи за забогатяване в САЩ, Япо-
ния, Германия, Франция, Великобритания, Швеция, Холандия.
Варна, ИК „ТедИна”.
119. Хофстеде, Х. (2001). Култури и организации: софтуер на ума. С.,
Издателство „Класика и Стил”.
120. Хофстеде, Х. Я., Пидърсън, П. Б., Хофстеде, Х. (2003). Изслед-
ване на културата: упражнения, истории и синтетични култури.
С., Издателство „Класика и Стил”.
186
121. Шопова, Н. (1998). Ценностите на юношите в условията на со-

циална промяна. Годишник на СУ, Книга Психология, С., УИ „Св.
Климент Охридски”, т. 91, 227-247.
122. Юнг, К. Г. (1995). За основите на аналитичната психология. Та-
вистокски лекции 1935. Плевен, Издателство „Евразия Абагар”.
123. Ядов, В. А. (ред.) (1979). Саморегуляция и прогнозирование со-
циального поведения личности. Ленинград, Издательство „Нау-
ка”.
124. Allport, G. W., Vernon, P. E., & Lindzey, G. A. (1960). Study of
values: A scale for measuring the dominant interests in personality
(3rd ed.) [Manual]. Boston, MA: Houghton Mifflin.
125. Arnett, J. J. (2000). Emerging adulthood: A theory of development
from the late teens through the twenties. The American
Psychologist, 55 (5), 469-480.
126. Arnett, J. J. (2004). Emerging adulthood: The winding road from the
late teens through the twenties. New York, NY, USA: Oxford
University Press.
127. Arnett, J. J. (2005). The developmental context of substance use in
emerging adulthood. Journal of Drug Issues, 35 (2), 235-254.
128. Arnett, J. J. (2014). Emerging adulthood: The winding road from the
late teens through the twenties (2nd ed.). New York, NY, USA: Oxford
University Press.
129. Arnett, J. J., Kloep, M., Hendry, L. A., & Tanner, J. L. (2011).
Debating emerging adulthood: Stage or process? New York, NY,
USA: Oxford University Press.
130. Bakan, D. (1966). The duality of human existence. Chicago: Rand
McNally.
131. Ball-Rokeach, S. J., Rokeach, М., & Grube, J. W. (1984). The Great
American Values Test: Influencing behavior and belief through
television. New York: Free Press.
132. Becker, G. M., & McClintock, C. G. (1967). Value: Behavioral
decision theory. Annual Review of Psychology, 18, 239-286.
187
133. Bem, S. L. (1974). The measurement of psychological androgyny.

Journal of Consulting and Clinical Psychology, 42, 155-162.
134. Bem, S. L. (1975). Sex role adaptability: One consequence of
psychological androgyny. Journal of Personality and Social
Psychology, 31, 634-643.
135. Bem, S. L. (1981a). Gender schema theory: A cognitive account of
sex typing. Psychological Review, 88, 354-364.
136. Bem, S. L. (1981b). Bem Sex-Role Inventory: Professional manual.
Palo Alto, CA: Consulting Psychologists Press.
137. Bilsky, W., & Schwartz, S. H. (1994). Values and personality.
European Journal of Personality, 8 (3), 163-181.
138. Buhl, H. M., & Lanz, M. (2007). Emerging adulthood in Europe:
Common traits and variability across five European countries.
Journal of Adolescent Research, 22 (5), 439-443.
139. Buhler, C., & Massarik, F. (Eds.) (1968). The course of human life: A
study of goals in the humanistic perspective. New York: Springer-
Verlag.
140. Brunstein, J. C. (1993). Personal goals and subjective well-being: A
longitudinal study. Journal of Personality and Social Psychology, 65
(5), 1061-1070.
141. Bond, M. H. (1988). Finding universal dimensions of individual
variation in multicultural studies of values: The Rokeach and
Chinese Value Surveys. Journal of Personality and Social Psychology,
55 (6), 1009-1015.
142. Campbell, D. T. (1963). Social attitudes and other acquired
behavioral dispositions. In: S. Koch (Ed.), Psychology: A study of a
science, Vol. 6 (pp. 94-172). New York: McGraw-Hill.
143. Campbell, T., Gillaspy, J. A. Jr., & Thompson, B. (1997). The factor
structure of the Bem Sex-Role Inventory (BSRI): Confirmatory
analysis of long and short forms. Educational and Psychological
Measurement, 57 (1), 118-124.
144. Carver, L. F., Vafaei, A., Guerra, R., Freire, A., & Phillips, S. P.
(2013). Gender differences: Examination of the 12-Item Bem Sex
188
Role Inventory (BSRI-12) in an older Brazilian population. PLoS ONE,

8 (10): e76356.
145. Cohen, J. (1988). Statistical power analysis for the behavioral
sciences (2nd ed.). Hillsdale, NJ: Lawrence Earlbaum Associates.
146. Colley, A., Mulhern, G., Maltby, J., & Wood, A. M. (2009). The short
form BSRI: Instrumentality, expressiveness and gender associations
among a United Kingdom sample. Personality and Individual
Differences, 46, 384-387.
147. Dekas, K. H., & Baker, W. E. (2014). Adolescent experiences and
adult work outcomes: Connections and causes. Research in the
Sociology of Work, 25, 51-84.
148. Diener, E. (2000). Subjective well-being: The science of happiness
and a proposal for a national index. American Psychologist, 55, 34-
43.
149. Diener, E., & Biswas-Diener, R. (2000). New directions in subjective
well-being research: The cutting edge. Indian Journal of Clinical
150. Diener, E., & Diener, M. (1995). Cross-cultural correlates of life
satisfaction and self-esteem. Journal of Personality and Social
151. Diener, E., Emmons, R. A., Larsen, R. J., & Griffin, S. (1985). The
Satisfaction With Life Scale: A measure of life satisfaction. Journal of
Personality Assessment, 49, 71-75.
152. Diener, E., & Oishi, S. (2000). Money and happiness: Income and
subjective well-being across nations. In: E. Diener, & E. M. Suh (Eds.),
Subjective well-being across cultures (pp. 185-218). Cambridge, MA:
MIT Press.
153. Diener, E., Oishi, S., & Lucas, R. E. (2003). Personality, culture, and
subjective well-being: Emotional and cognitive evaluation of life.
Annual Review of Psychology, 54, 403-425.
154. Diener, E., & Suh, E. M. (1997). Subjective well-being and age: An
international analysis. Annual Review of Gerontology and Geriatrics, 17,
304-324.
189
155. Diener, E., Suh, E. M., Lucas, R. E., & Smith, H. L. (1999). Subjective
well-being: Three decades of progress. Psychological Bulletin, 125,
276-302.
156. Dykstra, P. A., & Poortman, A.-R. (2010). Economic resources and
remaining single: Trends over time. European Sociological Review,
26 (3), 277-290.
157. Elizur, D. (1984). Facets of work values: A structural analyses of work
outcomes. Journal of Applied Psychology, 69, 379-389.
158. Epstein, S. (1989). Values from the perception of cognitive-
experimental self-theory. In: N. Eisenberg, J. Reykowski, & E. Staub
(Eds.), Social and moral values: Individual and societal perspectives
(pp. 3-22). Hillsdale, NJ: Lawrence Erlbaum.
159. Feather, N. T. (1992). Values, valences, expectations, and actions.
Journal of Social Issues, 48 (2), 109-124.
160. Feather, N. T. (1994). Values, national identification, and favoritism
towards the in-group. British Journal of Social Psychology, 33, 467-
476.
161. Fishbein, M., & Ajzen, I. (1975). Belief, attitude, intention, and
behavior: An introduction to theory and research. Reading, MA:
Addison-Wesley.
162. Fontayne, P., Sarrazin, P., & Famose, J.-P. (2000). The Bem Sex-Role
Inventory: Validation of a short version for French teenagers.
European Review of Applied Psychology, 50 (4), 405-416.
163. Ganeva, Z. (2012). Conceptions of the transition to adulthood
among emerging adults in Bulgaria. In: J. C. McDermott, A. Kington,
& M. Matulcikova (Eds.), Paradigms and research of educational
practice (pp. 249-262). Los Angeles, CA, USA: Department of
Education, Antioch University.
164. Garvanova, M. (2016). Formation of leadership values in the
Bulgarian post-totalitarian context. 3rd International
Multidisciplinary Scientific Conference on Social Sciences and Arts
SGEM 2016, 24-30 August, 2016, Albena, Bulgaria. Conference
Proceedings, Vol. 1 “Psychology & Psychiatry, Sociology &
Healthcare, Education” (pp. 185-192). Sofia: STEF92 Technology Ltd.
190
165. Gould, R. L. (1978). Transformations: Growth and change in adult

life. New York: Simon & Schuster.
166. Hermans, H. J. M., & Oles, P. K. (1993). The personal meaning of
values in a rapidly changing society. The Journal of Social
167. Hoffman, R. M., & Borders, L. D. (2001). Twenty-five years after the
Bem Sex-Role Inventory: A reassessment and new issues regarding
classification variability. Measurement and Evaluation in Counseling
and Development, 34, 39-55.
168. Hofstede, G. (1980). Culture’s consequences: International
differences in work-related values. Beverly Hills, CA: Sage.
169. Hofstede, G. (2001). Culture’s consequences: Comparing values,
behaviors, institutions, and organizations across nations (2nd ed.).
Beverly Hills, CA: Sage.
170. Hofstede, G., Hofstede, G. J., & Minkov, M. (2010). Cultures and
organizations: Software of the mind (3rd еd.). NY: McGraw-Hill.
171. Hofstede, G., & Minkov, M. (2013). Values Survey Module 2013
Manual. http://geerthofstede.com/wp-
content/uploads/2016/07/Manual-VSM-2013.pdf.
172. Holt, C. L., & Ellis, J. B. (1998). Assessing the current validity of the
Bem Sex-Role Inventory. Sex Roles, 39 (11-12), 929-941.
173. Inglehart, R. (1990). Culture shift in advanced industrial society.
Princeton: Princeton University Press.
174. Inglehart, R. (1997). Modernization and postmodernization:
Cultural, economic, and political change in 43 societies. Princeton,
NJ: Princeton University Press.
175. Inglehart, R. (2000). Culture and democracy. In: L. E. Harrison, & S. P.
Huntington (Eds.), Culture matters: How values shape human
progress (pp. 80-97). NY: Basic Books.
176. Inglehart, R., & Baker, W. E. (2000). Modernization, cultural change,
and the persistence of traditional values. American Sociological
Review, 65, 19-51.
191
177. Inglehart, R., Foa, R., Peterson, C., & Welzel, C. (2008).
Development, freedom and rising happiness: A global perspective
(1981-2007). Perspectives on Psychological Science, 3 (4), 264-285.
178. Inglehart, R., & Klingemann, H.-D. (2000). Genes, culture,
democracy, and happiness. In: E. Diener, & E. M. Suh (Eds.), Culture
and subjective well-being (pp. 165-183). Cambridge, MA: MIT Press.
179. Inglehart, R., & Welzel, C. (2009). Development and democracy:
What we know about modernization today. Foreign Affairs,
March/April, 33-41.
180. Inglehart, R., & Welzel, C. (2010). Changing mass priorities: The link
between modernization and democracy. Reflections, 8 (2), 551-567.
181. Jung, C. G. (1971). The stages of life. In: J. Campbell (Ed.), The
portable Jung (pp. 3-22). New York: Viking.
182. Kasser, T., & Ryan, R. M. (1996). Further examining the American
dream: Differential correlates of intrinsic and extrinsic goals.
Personality and Social Psychology Bulletin, 22, 280-287.
183. Kluckhohn, C. (1951). Values and value orientations in the theory of
action: An exploration in definition and classification. In: T. Parsons,
& E. A. Shils (Eds.), Toward a general theory of action (pp. 388-433).
Cambridge, MA: Harvard University Press.
184. Kohn, M. L., & Schooler, C. (1983). Work and personality: An inquiry
into the impact of social stratification. Norwood, NJ: Ablex.
185. Kreider, R. M., & Ellis, R. (2011). Number, timing, and duration of
marriages and divorces: 2009 (Current Population Report P70–125).
Washington, DC, USA: U.S. Census Bureau.
186. Levinson, D. J., Darrow, C. N., Klein, E. B., Levinson, M. H., &
McKee, B. (1978). The seasons of a man’s life. New York: Knopf.
187. Maio, G. M., & Olson, J. M. (1994). Value—attitude-behavior
relations: The moderating role of attitude functions. British Journal
of Social Psychology, 33 (3), 301-312.
188. Markus, H. R., & Kitayama, S. (1991). Culture and the self:
Implications for cognition, emotion, and motivation. Psychological
Review, 98, 224-253.
192
189. Mitevska-Encheva, М. (2015). Correspondence between cultural

practices and adaptation of personality in the university
environment in Bulgaria. The Macrotheme Review, 4 (7), 78-88.
190. Morris, C. W. (1956). Varieties of human value. Chicago, IL:
University of Chicago Press.
191. Myers, D. G., & Diener, E. (1995). Who is happy? Psychological
Science, 6, 10-19.
192. Nelson, L. J., & Barry, C. M. (2005). Distinguishing features of
emerging adulthood: The role of self-classification as an adult.
Journal of Adolescent Research, 20 (2), 242-262.
193. Oles, P. K. (1991). Value crisis: Measurement and personality
correlates. Polish Psychological Bulletin, 22, 53-64.
194. Oles, P. K., & Hermans, H. J. M. (2003). Values assessment. In: R.
Fernandes-Ballesteors (Ed.), The encyclopedia of psychological
assessment, Vol. 2 (pp. 1082-1088). London: Sage.
195. Olson, J., & Zanna, M. (1993). Attitudes and attitude change.
Annual Review of Psychology, 44, 117-154.
196. Özkan, T., & Lajunen, T. (2005). Masculinity, femininity, and the
Bem Sex-Role Inventory in Turkey. Sex Roles, 52 (1-2), 103-110.
197. Parsons, T. (1951). The social system. New York: Free Press.
198. Parsons, T., & Bales, R. (1953). Family, socialization, and interaction
process. Glencoe: Free Press.
199. Parsons, T., & Shils, E. A. (1951). Values, motives, and systems of
action. In: T. Parsons, & E. A. Shils (Eds.), Toward a general theory of
action (pp. 47-275). Cambridge, MA: Harvard University Press.
200. Pavot, W. G., & Diener, E. (1993). Review of the Satisfaction With
Life Scale. Psychological Assessment, 5, 164-172.
201. Pencheva, E., Papazova, E., & Nacheva, D. (2009). Comparison of
personality characteristics in adolescence and emerging adulthood.
Bulgarian Journal of Psychology, 3-4, 245-252.
202. Prince-Gibson, E., & Schwartz, S. H. (1998). Value priorities and
gender. Social Psychology Quarterly, 61, 49-67.
193
203. Riegel, K. A. (1979). Foundations of dialectical psychology. New

York: Academic Press.
204. Rokeach, M. (1973). The nature of human values. New York: Free
Press.
205. Rokeach, М., & Ball-Rokeach, S. J. (1989). Stability and change in
American value priorities, 1968-1981. American Psychologist, 44 (5),
775-784.
206. Rotter, J. B. (1966). Generalized expectancies for internal versus
external control of reinforcement. Psychological Monographs, 80, 1-
28.
207. Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2000). Self-determination theory and the
facilitation of intrinsic motivation, social development, and well-
being. American Psychologist, 55 (1), 68-78.
208. Ryan, R. M., & Deci, E. L. (2001). On happiness and human
potentials: A review of research on hedonic andeudaimonic well-
being. Annual Review of Psychology, 52, 141-166.
209. Ryff, C. D., & Keyes, C. L. M. (1995). The structure of psychological
well-being revisited. Journal of Personality and Social Psychology,
69 (4), 719-727.
210. Sagiv, L., Roccas, S., & Hazan, O. (2004). Value pathway to well-
being: Healthy values, valued goal attainment, and environment
congruence. In: A. Linley, & J. Stephen (Eds.), Positive psychology in
practice (pp. 68-85). New York: John Wiley.
211. Sagiv, L., & Schwartz, S. H. (2000). Value priorities and subjective
well-being: Direct relations and congruity effects. European Journal
of Social Psychology, 30, 177-198.
212. Sagiv, L., & Schwartz, S. H. (2007). Cultural values in organisations:
Insights for Europe. European J. International Management, 1 (3),
176-190.
213. Schwartz, S. H. (1992). Universals in the content and structure of
values: Theoretical advances and empirical tests in 20 countries. In:
M. P. Zanna (Ed.), Advances in experimental social psychology, Vol.
25 (pp. 1-65). New York: Academic Press.
194
214. Schwartz, S. H. (1994a). Are there universal aspects in the structure

and contents of human values? Journal of Social Issues, 50, 19-45.
215. Schwartz, S. H. (1994b). Beyond Individualism/Collectivism: New
cultural dimensions of values. In: U. Kim et al. (Eds.), Individualism
and collectivism: Theory, method, and applications (pp. 85-119).
Newbury Park, CA: Sage.
216. Schwartz, S. H. (1997). Values and culture. In: D. Munro, S. Carr, & J.
Schumaker (Eds.), Motivation and culture (pp. 69-84). New York:
Routledge.
217. Schwartz, S. H. (1999). Cultural value differences: Some
implications for work. Applied Psychology: An International Review,
48, 23-47.
218. Schwartz, S. H. (2004). Mapping and interpreting cultural
differences around the world. In: H. Vinken, J. Soeters, & P. Ester
(Eds.), Comparing cultures, dimensions of culture in a comparative
perspective (pp. 43-73). Leiden, The Netherlands: Brill.
219. Schwartz, S. H. (2005). Basic human values: Their content and
structure across countries. In: A. Tamayo, & J. B. Porto (Eds.), Valores
e Comportamento nas Organizacoes [Values and behavior in
organizations] (pp. 21-55). Petropolis, Brazil: Vozes.
220. Schwartz, S. H. (2006a). Les valeurs de base de la personne: Theorie
mesures et applications [Basic human values: Theory, measurement,
and applications]. Revue Française de Sociologie, 47, 249-288.
221. Schwartz, S. H. (2006b). A theory of cultural value orientations:
Explication and applications. Comparative Sociology, 5, 137-182.
222. Schwartz, S. H. (2007). Value orientations: Measurement,
antecedents and consequences across nations. In: R. Jowell et al.
(Eds.), Measuring attitudes cross-nationally: Lessons from the
European Social Survey (pp. 169-203). London: Sage.
223. Schwartz, S. H. (2008). Cultural value orientations: Nature and
implications of national differences. Moscow: State University
Higher School of Economics Press.
224. Schwartz, S. H. (2009). Causes of culture: National differences in
cultural embeddedness. In: A. Gari, & K. Mylonas (Eds.), Quod erat
195
demonstrandum: From Herodotus’ ethnographic journeys to cross-

cultural research (pp. 1-12). Athens: Pedio Books Publishing.
225. Schwartz, S. H., & Bardi, A. (1997). Influences of adaptation to
communist rule on value priorities in Eastern Europe. Political
226. Schwartz, S. H., & Bardi, A. (2001). Value hierarchies across cultures:
Taking a similarities perspective. Journal of Cross-Cultural Psychology,
32 (3), 268-290.
227. Schwartz, S. H., Bardi, A., & Bianchi, G. (2000). Value adaptation to
the imposition and collapse of communist regimes in East-Central
Europe. In: J. Duckitt & S. A. Renshon (Eds.), Political psychology:
Cultural and cross cultural foundations (pp. 217-237). London:
Macmillan.
228. Schwartz, S. H., & Bilsky, W. (1987). Toward a universal
psychological structure of human values. Journal of Personality and
Social Psychology, 53 (3), 550-562.
229. Schwartz, S. H., & Bilsky, W. (1990). Toward a theory of the
universal content and structure of values: Extensions and cross-
cultural replications. Journal of Personality and Social Psychology,
58 (5), 878-891.
230. Schwartz, S. J., Côté, J. E., & Arnett, J. J. (2005). Identity and
agency in emerging adulthood: Two developmental routes in the
individualization process. Youth & Society, 37 (2), 201-229.
231. Schwartz, S. H., & Ros, M. (1995). Values in the West: A theoretical
and empirical challenge to the individualism-collectivism cultural
dimension. World Psychology, 1, 91-122.
232. Schwartz, S. H., & Sagiv, L. (1995). Identifying culture-specifics in the
content and structure of values. Journal of Cross-Cultural Psychology,
26, 92-116.
233. Sessa, V. I., Kabacoff, R. I., Deal, J., & Brown, H. (2007).
Generational differences in leader values and leadership behaviors.
The Psychologist-Manager Journal, 10 (1), 47-74.
196
234. Sheldon, K. M., & Bettencourt, B. A. (2002). Psychological need-

satisfaction and subjective well-being within social groups. British
Journal of Social Psychology, 41, 25-38.
235. Shweder, R., & Sullivan, M. (1993). Cultural psychology: Who needs
it? Annual Review of Psychology, 44, 497-523.
236. Skinner, B. F. (1971). Beyond freedom and dignity. New York: Knopf.
237. Smith, P. B., Peterson, M. F., & Schwartz, S. H. (2002). Cultural
values, sources of guidance, and their relevance to managerial
behavior. Journal of Cross-Cultural Psychology, 33, 188-208.
238. Smith, P. S., & Schwartz, S. H. (1997). Values. In: J. W. Berry et al.
(Eds.), Handbook of cross-cultural psychology, Vol. 3 (pp. 77-118).
Boston: Allyn & Bacon.
239. Sokolova, H. (2014). Success as a cultural value: A comparison
between the notions of success and well-being in Bulgaria and
Hungary. Journal of Danubian Studies and Research, 4 (2), 159-168.
240. Spence, J. T. (1985). Gender identity and its implications for the
concepts of masculinity and femininity. In: T. B. Sonderegger (Ed.),
Psychology and gender. Nebraska Symposium on Motivation, 1984,
Vol. 32 (pp. 59-95). Lincoln, Nebraska: University of Nebraska Press.
241. Spranger, E. (1919). Lebensformen [Forms of life]. Halle, Germany:
Niemeyer.
242. Suh, E., Diener, E., Oishi, S., & Triandis, H. (1998). The shifting
basis of life satisfaction judgments across cultures: Emotions versus
norms. Journal of Personality and Social Psychology, 74, 482-493.
243. Tetlock, P. E. (1986). A value pluralism model of ideological
reasoning. Journal of Personality and Social Psychology, 50, 819-
827.
244. The 2016 Deloitte Millennial Survey.
Winning over the next generation of leaders.
https://www2.deloitte.com/content/dam/Deloitte/global/Documen
ts/About-Deloitte/gx-millenial-survey-2016-exec-summary.pdf,
2016.
197
245. Third European Quality of Life Survey – Quality of Life in

Europe: Trends 2003-2012. European Foundation for the
Improvement of Living and Working Conditions. Luxembourg:
Publications Office of the European Union, 2014.
246. Triandis, H. C. (1990). Cross-cultural studies of individualism and
collectivism. In: J. Berman (Ed.), Nebraska Symposium on
Motivation, 1989 (pp. 41-133). Lincoln, Nebraska: University of Ne-
braska Press.
247. Triandis, H. C. (1994). Theoretical and methodological approaches
to the study of collectivism and individualism. In: U. Kim et al. (Eds.),
Individualism and collectivism: Theory, method, and applications
(pp. 41-51). Newbury Park, CA: Sage.
248. Triandis, H. C. (1995). Individualism and collectivism. Boulder, CO,
USA: Westview Press.
249. Triandis, H. C. (1996). The psychological measurement of cultural
syndromes. American Psychologist, 51, 407-415.
250. Triandis, H. C., Bontempo, R., Villareal, M. J., Asai, M., & Lucca, N.
(1988). Individualism and collectivism: Cross-cultural perspectives
on self-ingroup relationships. Journal of Personality and Social
251. Triandis, H. C., McCusker, C., & Hui, C. H. (1990). Multimethod
probes of individualism and collectivism. Journal of Personality and
Social Psychology, 59, 1006-1020.
252. Triandis, H. C., & Suh, E. M. (2002). Cultural influences on
personality. Annual Review of Psychology, 53, 133-160.
253. Wiik, K. A. (2009). “You’d better wait!” – Socioeconomic background
and timing of first marriage versus first cohabitation. European
Sociological Review, 25 (2), 139-153.
254. World Happiness Report 2015. New York: Sustainable
Development Solutions Network, 2015.
198
РЕЦЕНЗИЯ
от доц. д-р Мюмюн Тахиров

КРЪСТОПЪТ НА ЦЕННОСТИТЕ
Начетен човек е Магдалена Гарванова. И когато прочетох книгата
и҄ „Българинът на ценностен кръстопът” се убедих още веднъж, че тя
е и утвърден учен в областта на социалнопсихологическите и социо-
логическите науки. Това не би трябвало да изненадва, защото в сфе-
рата на социологията на стопанската дейност, медийния мениджмънт
и маркетинг, социалните и политическите модели и др., тя развива се-
риозна и успешна научноизследователска дейност.
Магдалена Гарванова е завършила Математическа гимназия в гр.
Стара Загора, паралелка с разширено изучаване на английски език; тя
е бакалавър по психология и магистър по социология, доктор по пси-
хология – докторската си дисертация е защитила в Института по пси-
хология при Българската академия на науките. Понастоящем е доцент
в Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Познавам добре работата на Магдалена Гарванова и това ми дава ос-
нование да подчертая, че своята експертна компетентност, придоби-
тия богат интердисциплинарен опит и усвоените нови интерактивни
методи тя ярко демонстрира в своята научна и преподавателска дей-
ност. Към това следва да се добави, че тя успешно прилага опита и
знанията си в поредица от университетски курсове за бакалаври и ма-
гистри.
Трудовете и҄ в областта на социология на стопанската дейност,
медиен мениджмънт и маркетинг, социални и политически модели и
др. имат значим принос в изследванията на ценностите и трансфор-
мациите на ценностните системи, тяхната структура и класификация. В
тях тя задълбочено разглежда базисни теоретико-методологически
допускания за промяната и стабилността на ценностите на водещите
теоретични подходи към изследване на ценностната система в съв-
ременната психология, разкрива дълбоките механизми на изследва-
ните културни и социални процеси и явления. Това показва както една
изследователска зрялост, така и съществена личностна мотивация за
199
търсене на решения на многообразните процеси в настоящия взаи-

мозависим, сложен и противоречив свят.
Тук бих искал специално да подчертая, че характерното, строго
специфичното за Магдалена Гарванова е, че за разлика от някои авто-
ри, които първо разработват своите теоретически рамки, а след това
илюстрират обобщенията си чрез подбрани примери, тя започва пър-
во със собствени емпирични изследвания, а едва след това се прид-
вижва към заключения и изводи. В този смисъл изследванията на
Магдалена Гарванова имат ярко изразен теоретичен и емпиричен ха-
рактер, което ясно проличава и в рецензираната книга „Българинът
на ценностен кръстопът”.
Посочвайки целите на изследването си, Магдалена Гарванова
пише: „Би било твърде идеалистично, ако някой твърди, че знанието
за нашите ценности – било то във вътрешнонационален, общоевро-
пейски или световен аспект – може да подобри финансовото състоя-
ние на държавата, да намали бедността и безработицата, да ограничи
емиграцията и криминалните деяния и да направи нашите сънарод-
ници по-щастливи, по-толерантни, по-успешни и дори по-здрави. Зна-
нието за нашите ценности по-скоро дава възможност за себепозна-
ние, промяна и израстване, т.e. очертава нови хоризонти за развитие.
Тази книга цели да провокира интереса към подобна проблематика от
гледна точка на ценностната система на съвременния българин.”
Внимателният читател след като е прочел и последната страница
на настоящото изследване не се изненадва от обобщенията и концеп-
туалните идеи в нея и се убеждава, че целта, която си е поставила ав-
торката, е постигната. Още повече, че Магдалена Гарванова не е гра-
дила на празно пространство. Като учен и преподавател е черпила
информация от изворите на автори като М. Рокич, Р. Инглехарт, М. Ве-
бер, Х. Хофстеде, Х. Триандис, Ш. Шварц и др.; познава добре техните
теории, както и моделите им, които успешно ползва, прилагайки ги в
емпиричните си изследвания, като от постигнатите резултати правил-
но извлича своите заключения.
Всичко това доставя строителен материал на Магдалена Гарва-
нова, която е автор на впечатляващ брой научни публикации като мо-
нографии, студии, статии, социологически изследвания и пр. В моног-
рафията и҄ „Трансформация в ценностите на съвременния българин”
200
РЕЦЕНЗИЯ
(2013)7 предмет на анализ са относително дългосрочните изменения

на ценностната система от позицията на социално-професионални
групи, представители на модернизиращата и консервативната тен-
денция в личността и обществото. Влиянието на социално-
историческите, личностните и индивидуалните променливи върху
значимостта и подредбата на ценностите в сравнително-темпорален
аспект са центърът на изследователския интерес на авторката, която с
реализирането на друго емпирично проучване обръща специално
внимание на относително краткосрочните тенденции на промяна в
ценностните ориентации на студентите – изразители на новия либе-
рално-демократичен идеал в българското общество след 1989 г.
От перспективата на социалната, педагогическата, развитийната,
личностната и икономическата психология настоящото изследване
има интердисциплинарен характер. Емпиричните резултати от него,
учебниците и учебните помагала: „Ръководство за работа със SPSS”
(2013)8, „Въведение в MATLAB и Simulink” (2014)9, „Статистическа обра-
ботка и анализ на данни със SPSS” (2014)10 и „Математическа ста-
тистика и обработка на данни със SPSS” (2015)11, монографията
„Опазване на нематериалното културно наследство: религиозните
ценности в съвременна България” (2016)12, както и многобройните и҄
статии биха могли да бъдат полезни при разработването на съвре-
менни образователни и възпитателни програми на Министерството
на образованието и науката, при усъвършенстване на дейността на
педагозите и на религиозните дейци, при стимулиране на младежкото
развитие и бизнес инициативността и т.н. Искам специално да под-
7
Гарванова, М. (2013). Трансформация в ценностите на съвременния бълга-
рин. С., Издателство „За буквите – О писменехь”, Монография, 262 с.
8
Гарванова, М., Гарванов, И. (2013). Ръководство за работа със SPSS. С., Изда-
телство „За буквите – О писменехь”, 192 с.
9
Гарванов, И., Гарванова, М. (2014). Въведение в MATLAB и Simulink. С., Изда-
телство „За буквите – О писменехь”, 122 с.
10
Гарванова, М. (2014). Статистическа обработка и анализ на данни със SPSS. С.,
Издателство „За буквите – О писменехь”, 292 с.
11
Гарванова, М., Славова, С. (2015). Математическа статистика и обработка на
данни със SPSS. С., Издателство „За буквите – О писменехь”, 234 с.
12
Назърска, Ж., Гарванова, М., Шапкалова, С. (2016). Опазване на нематери-
алното културно наследство: религиозните ценности в съвременна България.
С., Издателство „За буквите – О писменехь”, 272 с.
201
чертая, че резултатите, които постига в изследванията си Магдалена

Гарванова, биха били изключително полезни при формиране на стра-
тегии за постигане на по-голяма национална консолидация и по-
пълноценна и успешна европейска ценностна интеграция. При това
придобивайки евроидентичност, интегриращите се народи ще съуме-
ят да съхранят своята културна и национална идентичност. И в крайна
сметка всяка държава ще продължава да се развива като самостоя-
телна нация със своя национална култура, език, ценности, запазени
традиции.
Своите научно-практически търсения Магдалена Гарванова про-
дължава в изследването си „Българинът на ценностен кръстопът”. Не
съм симпатизант на преразказването; то е излишно, особено когато кни-
гата е талантлива и оригинална. Все пак е необходимо да се подчертае,
че на базата на своите емпирични изследвания, Магдалена Гарванова
проследява водещите теоретични подходи към разглеждане на ценнос-
тите в съвременната психология като структурно-енергетичния, струк-
турно-съдържателния, енергетично-съдържателния (диалектичния) под-
ход. Плавно преминава към ценностните измерения на българския кул-
турен модел, като задълбочено анализира динамиката, състоянието и
тенденциите в българския културен ценностен идеал в условията на
преход, както и културните предпоставки на лидерството в България. И в
рамките на пет глави, всяка от които обединена около свое смислово яд-
ро, разгръща своя научен потенциал и изследователски умения, като
убедително и задълбочено представя комплексна картина на състояние-
то на ценностната система на съвременния българин.
Ценностите се предопределят от характера на конкретните исто-
рически стремления на обществото, от необходимостта за изграждане
на духовна характеристика, която отразява постигнатата степен на ис-
торическо развитие. Много от тях не са абсолютни, значимостта им се
определя от конкретната ситуация на тяхната потребност – времето,
мястото, целта и носителите на ценностите. Значимостта се установя-
ва не от свойствата на предметите сами по себе си, а от тяхното при-
съствие в човешкия живот. Самото аксиологично познание като всяко
друго е изградено от понятийна и категорийна система и закони. Те са
неговите съзидателни елементи и в процесите на тяхното появяване,
формиране и развитие се изгражда и утвърждава самата аксиология.
Трудът „Българинът на ценностен кръстопът” следва своята за-
кономерна логика, като тръгва от въвеждането и дефинирането на
основния понятиен апарат, който е изграден около понятията „цен-
202
РЕЦЕНЗИЯ
ност”, „ценностна система”, „ценностна ориентация” и пр. и, използвай-

ки дедуктивния метод, преминава от общата характеристика на цен-
ностите в съвременната психология конкретно към ценностните из-
мерения на българския културен модел, които сe разглеждат като
предиктор на удовлетвореността от живота в България.
Според Магдалена Гарванова „Ценностите отразяват нравствени-
те представи за доброто и злото, истината и неистината, правилното и
неправилното, справедливото и несправедливото, желаното и жела-
телното и т.н. в нашия личен и социален живот; свързани са със само-
оценката и оценката, която даваме за себе си и за хората, с които об-
щуваме. Ценностите стоят зад мотивите, целите и жизнените приори-
тети, които преследваме, и средствата, стратегиите и поведенческите
модели, които прилагаме. С други думи, ценностите служат като пъте-
водна светлина в нашия житейски лабиринт и ни ориентират в жизне-
ните траектории на другите.”
Ценностната проблематика излиза на преден план в периоди на
дълбоки преустройства, които засягат жизнените интереси на общ-
ностите и нациите по света и в същото време честта и достойнството,
а не само благополучието на личността, нейните естествени права и
свободи. Всяка ценностна система представлява скàла, в която обек-
тите се подреждат в определена йерархия. Скàлата на желанията в
различните времена за различните групи или отделните индивиди не
е една и съща. Тези предпочитания се определят от историческата
традиция, от личната нагласа, културното равнище, свойствата на кул-
турната норма, от възпитанието на индивида и пр. В този смисъл се
говори за конвергенция и дивергенция на ценности. Възниква зако-
номерният въпрос: В какъв свят живеем и какъв свят трябва да създа-
дем, за да живеем солидарно и справедливо, въпреки различията ни?
Отговори на тези въпроси са дадени в глава „Ценностни ориентации
на български младежи”. В нея е очертана понятийната структура на
симптоматични за младата българска демокрация ценности и свърза-
ните с тях нагласи след 1989 г. като равенство, социална справедли-
вост, свобода, независимост, богатство и свое място в света.
Използвайки най-комплексния подход за изучаване на ценности-
те в съвременната психология, а именно този на Шалом Шварц, Маг-
далена Гарванова описва относително дългосрочните изменения в
културните ценностни ориентации в глава „Ценностни измерения на
българския културен модел (Динамика в българския културен ценнос-
тен модел в условията на преход).” Тя стига до важни заключения и
203
прави изключително полезни изводи, някои от които цитирам: „В пе-

риода 1995-2005 г. намалява енергетичността на консерватизма, йе-
рархията, егалитаризма, майсторството и хармонията, а автономност-
та остава непроменена. Данните разкриват, че българската култура е
вътрешно динамична и в процес на реорганизации”; „Доминантните
отношения в ценностните алтернативи (дименсии), характерни за на-
чалото на социалната промяна в България след 1989 г., се запазват и
на по-късен етап на прехода – консерватизмът има превес над авто-
номността, eгалитаризмът над йерархията, а майсторството – над
хармонията… модернизиращата тенденция в българската култура за-
сяга ценностите, акцентиращи върху степента на включеност на ин-
дивида в социалната група и съответства на посоката на цялостната
социална трансформация в страната”; „Културният ценностен модел
както през 1995, така и през 2005 г. може да бъде определен като ега-
литарен консерватизъм, ориентиран към майсторство – доминира
социалната представа за равенство, колективизъм и контрол. Ценнос-
тната йерархия запазва отличителните си особености, въпреки че от
едновърха се видоизменя в двувърха еднолинейна структура благо-
дарение на изравнената енергетичност на първите два ценностни ти-
па – майсторство и егалитаризъм.”
В условията на драматични и печални обстоятелства представя-
нето на ценностите е от изключително важно значение. Тяхното изу-
чаване би могло да съдейства за изграждането на общество с хума-
нистичен обществен идеал, възпитаване на граждани със силно раз-
вито чувство за достойнство, отговорност, взаимно уважение и зачи-
тане, на личности с творческа и гражданска позиция. От друга страна,
това би могло да помогне на нацията да не се лишава от обединяващи
идеи, ценности и идеали.
В своето значимо изследване Магдалена Гарванова се въздържа
да дава окончателни и безусловни отговори, основавайки се само на
теорията. Както в другите си изследвания, така и в настоящото, тя
прилага своя проверен, изпитан и специфичен за нея метод – започва
първо със собствени емпирични изследвания, след което предлага
своите заключения и прави съответните изводи.
Дълбокото познаване на досегашните изследвания в областта на
ценностите и ценностната система, както и нейните емпирични изслед-
вания, и҄ помагат с ерудицията на сериозен изследовател да предлага
свои собствени виждания и модели, както и подходи за тяхното прила-
гане в практиката. Получените от нейните изследвания резултати са
204
РЕЦЕНЗИЯ
повече от актуални и полезни не само за студентите, а и за занимава-

щите се с ценностната проблематика специалисти сред многообразни-
те процеси в нашия сложен, взаимосвързан и взаимозависим свят.
В заключение подчертавам, че своите изследвания Магдалена
Гарванова извършва в условията на общество, което наричам асимет-
рично. Съвременното общество е асиметрично. Асиметрията е състо-
яние на отсъствие или нарушеност на симетрията; несъразмерност на
частите, а симетрията е пълно съответствие в разположението на час-
тите на едно нещо по отношение на центъра му, на средата му или на
една ос. Асиметрично е онова общество, в което богатите стават все
по-богати, а бедните – по-бедни. По-разширената дефиниция на аси-
метричното общество очертава неразрешим на този етап конфликт
между избора на цивилизационен модел на развитие на огромното
мнозинство от населението, което става все по-бедно и незначител-
ното малцинство, което е концентрирало в ръцете си значителна част
от богатството на обществото чрез използване на чужд труд, коруп-
ция и узаконено разграбване, както и чрез безпощадна злоупотреба
на природната среда. Хаосът в асиметричното общество води до лип-
сата на обединяващи идеи, ценности и цели. Създава се ситуация, при
която вместо еднопосочни послания в информационното пространс-
тво се сблъскват несъвместими по смисъл и крайна цел внушения, ко-
ито още повече объркват общественото мнение, в резултат на което
духовната сфера се зарежда с конфликтни тенденции. По този начин
здравият разум губи способността за адекватна реакция на протича-
щите в живота на обществото процеси. Това е една от най-
характерните черти на асиметричните общества. В тях все повече се
засилват безверието, песимизмът и рисковете за постигане на нацио-
нално единство и гражданска солидарност. Всичко това прави по-
ценни изследванията на Магдалена Гарванова в областта на ценност-
ната проблематика, а като цяло в психологията и социологията.
205
SUMMARY
Values reflect the moral notions of good and evil, truth and untruth,
right and wrong, fair and unfair, desired and desirable, and so on in our
personal and social life. They relate to self-esteem and assessment we make
about ourselves and people we communicate with. Values are behind
motives, objectives and life priorities we pursue, and means, strategies and
behavioral models we apply. In other words, values serve as a guiding light in
our life labyrinth and guide us in the life trajectories of others. The present
monograph “Bulgarian at a Value Crossroads” is an attempt to outline the
common human and social significance of this issue.
In the contemporary secular dynamic world of fallen idols and newly
emerging truths, it is very difficult and almost impossible to give a complete
and unequivocal answer to the question: “What is our value system?”, i.e. “Why
are we?” The reason for this is the fact that value orientations bear the
contradictory context of past, the complex crisis of present, and the unknown
worrying outlook of future. With extreme sharpness and conflict, old
materialist, collectivist and new postmaterialist, individualistic values,
intertwined and superimposed, are a product of different historical realities.
Consequently, the value system of contemporary Bulgarian is internally
contradictory and in process of reorganization. The proposed work will try to
reveal more about these trends.
It would be very idealistic if someone claims that knowledge of our
values – in international, pan-European or global aspects – could improve
state finances, could reduce poverty and unemployment, could restrict
emigration and criminal acts and could make our compatriots happier,
more tolerant, more successful, and even healthier. Knowledge of our
values rather enables self-knowledge, change and growth, i.e. outlines
new horizons for development. This book aims to provoke the interest in
such a problem in terms of the value system of contemporary Bulgarian.
Keywords: values, value system, value hierarchy, value priorities,
value change
Contact address:
Assoc. Prof. Magdalena Garvanova, PhD
University of Library Studies and Information Technologies
Department of Communication and Information
119 Tsarigradsko Shose Blvd., fl. 3, room 308
Sofia – 1784, Bulgaria
E-mail: m.garvanova@unibit.bg
207
Магдалена Гарванова
БЪЛГАРИНЪТ НА ЦЕННОСТЕН КРЪСТОПЪТ
Първо издание
Рецензент
доц. д-р Мюмюн Тахиров
Научен редактор
проф. д.н. Иван Гарванов
Формат 70/100/16
Печатни коли 13
Печат БПС ООД
Издателство
„За буквите – О писменехь”
ISBN 978-619-185-289-5
София, 2017
View publication stats

Value Crossroads

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Value Crossroads

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

See

Българинът на ценностен кръстопът

Book · November 2017

The Bulgarian Adaptation of VSM 2013 View project

The user has requested enhancement of the downloaded file.

Магдалена Гарванова • БЪЛГАРИНЪТ НА ЦЕННОСТЕН КРЪСТОПЪТ

Всички права са запазени. Никоя част от тази книга не може да

© Магдалена Златкова Гарванова, автор, 2017

© Magdalena Zlatkova Garvanova, author, 2017

гледна точка на ценностната система на съвременния българин.

1.1. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЦЕННОСТИТЕ В

номически, естетически, социални, политически и религиозни (Allport,

1.1.1. Структурно-енергетичен подход

свобода, равенство, мир и др. Инструменталните ценности се отна-

ващите противоречия между определени ценности, т.е. да бъде пос-

раняване, сигурност и материално благополучие, а в постматериалис-

Фиг. 1. Разположение на 53 държави върху глобалната културна кар-

лигиозните ценности оставят траен отпечатък в съвременните общест-

1.1.2. Структурно-съдържателен подход

ности по отношение на другите хора, ценности по отношение на

на социо-половите роли. Обратно, в женствените култури половите и

Културните синдроми – Х. Триандис

терогенни поради присъствието на конфликтуващи или слабо функ-

то на благополучието на групата, но има стремеж към съревнование

1973), че ценностите са желани, трансситуационни цели, които ва-

ване на ценностите. Започнало през 1988, до 2002 г. в него вземат

ване на потребностите: удоволствие и наслаждение от живота (радост

Фиг. 2. Теоретичен модел на ценностната система

От фиг. 2 се вижда, че конформността и традицията делят един и

Шварц счита, че индивидуалното и културното равнище при ана-

рата и тяхното изучаване е особено ефективен начин за изследване и

да накара своите членове да координират действията си и да зачи-

Фиг. 3. Теоретичен модел на ценностната система на културно ниво

Концепцията на Шварц, че културните (и индивидуалните) ценности

Важен проблем, който Сагив и Шварц разглеждат, е за това как се

Фиг. 4. Карта на 76 национални групи на базата

В западноевропейската културна област интелектуалната авто-

В Източна Европа по-слабо се цени консерватизмът и йерархия-

В южноазиатската културна област особено силно се цени йе-

мениджъри, от над 50 страни от цял свят, в това число 9 бивши социа-

страни индивидуалистичните ценности съществуват наред със социал-

функция. От своя страна, в приписващите статус култури поведението

решили вътрешните си противоречия, като слаби (Хофстеде, 2001).

1.1.3. Енергетично-съдържателен (диалектичен) подход

на ценностната система е относително неизменна, а в транзитивните –

нето – с поглъщане; 3) идеологемите са по-малко чувствителни към

ценностите; 2) разкриване на гъвкавостта на ценностната система чрез

2.1. ДИНАМИКА В БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН ЦЕННОСТЕН

половина на XX век. Някои от социалните структури на традиционното

При сравнителния анализ на емпиричните данни от 2000 и 2005 г.

Теоретичен модел на изследването

вото на другия, и 3) ролята на човека в естественото и социалното

таризма. Йерархията срещу егалитаризмът формират втората бипо-

и 1996 г. показва, че българският културен ценностен модел е относи-

Цел, задачи и хипотези на изследването

ностните алтернативи (дименсии) – консерватизъм срещу автоном-

до 65 г. – 636 лица, от които 46.1% жени и 53.9% мъже; до 29 г. – 46.2%, 30-

вадки и d-критерий на Коен за оценка на големината на ефекта на со-

Фиг. 2. Средни стойности на отделните ценностни категории при

От данните в табл. 1 и тяхната графична визуализация на фиг. 2

От табл. 2 се вижда, че както през 1995, така и през 2005 г. консерва-

Таблица 3. T-стойности от сравнението на всяка двойка категории

Таблица 4. T-стойности от сравнението на всяка двойка категории

Таблица 5. Рангове на отделните ценностни категории при лицата,