Валдо А .

Берlrаскон и
И ЕТО ГО:
ХОМО
НЕВРОТИКУС
НОРМАЛИС!
ВАЛДО А. БЕРНАСКОНИ

И ЕТО ГО :
ХОМО
НЕВРОТИКУС
НОРМАЛИС !

Наръчник
по неорайхианска
теория
и диагностика
 SCUOLA NEOREICHIANA
Collana di testi per lo studio della psicologia del profondo
Redazione: Silvia Bonacina
ЕССЕ НОМО NEVROTICUS NORMALIS
Wa1do А . Bemasconi
И ЕТО ГО: ХОМО НЕВРОТИКУС НОРМАЛИС!
Наръчник по неорайхианска теория и диагностика
© 2005, Edizione IRC-Press, Lugano
© Валдо А. Бернаскони, автор, 2005 г.
© Мадлен Алгафари, преводач , 2007 г.
ISBN 978-954-91867-2-7
Валдо А. Бернаскони
Завършил е психоантропология (Antioch University,Ye]1ow
Springs, Ohio) u психология (International College, Los Angeles,
Ca1if.), доктор (Ph.D.) ua науките: „Изследвания в областта на
науката за човешкото поведение" (La Jo11a University, San Diego,
Ca1if.).
След хабилитиране като неорайхиански аналитик (вегетоте-
рапия), през 60- те години, представлява Международния инс-
титут по биоенергетика „ Вилхелм Райх" в Конфедерация Хел -
веция, а по-късно u ,,Facіlіtator Development Institut" на Карл
Роджърс .
През 1980 г. основава Международната неорайхианска школа.
Автор е на много монографии по теми, свързани с психоло -
гия на цвета, антропологична психология , биоенергиен подход
и клинична психология .
Автор е на теста BBCT (Bernasconi Bioenergetic Co1or-Test,
1986 г.), към който по-късно прибавя и BBI (Bernasconi Bioenergy
Inventory, 1996 г.) — синтез на дългогодишния му опит в научни-
те изследвания на връзката цвят—душа—тяло.
Специализирал е сексология и сексотерапия (American
Association of Sex-educators, Councelors and Therapists, USA),
кратки психотерапевтични методи (CISSPAT, Padova) u пове-
денческа психотерапия (Justus Liebig Universitat, Giessen, D).
Редовен доцент по клинична психология в European Graduate
School, Maastricht (NL), гостуващ професор по културална ант-
ропология в Държавния университет в Магдебург (Magdeburg,
D), научен ръководител на програмата за следдипломна специ-
ализация по аналитична психотерапия към МУ — София, Бъл-
гария, гостуващ професор към Държавния университет в Риека
(Rijeka, CRO) u ръководител на следдипломната програма за
обучение по клинична психотерапия и аналитична психотерапия
към Westdeutsche Akademie, Mulheim, D.
 HEOPAHXHAHCKA ШКОЛА
Сборкик от текстове и докумен rn и за изучаване
на дълбинната n сихология

И ЕТО ГО: ХОМО НЕВРОТИКУС НОРМАЛИС !

Валдо А. Бернаскони
 СЪДЪРЖАНИЕ

Съдържание ..........................................................................................7
Предговор ...........................................................................................11

Първа глава: Психология на развитието според

неорайхианския модел .....................................................................17
Невропсихология на еволютивната възраст ...............................19
Увод ......................................................................................................20
Еволютивна възраст : фази ..............................................................23
Нарцистичнафаза .............................................................................24
Сензорна фаза ....................................................................................29
Хипотезиза психодинамичното и невропсихологичното
развитие на детето ............................................................................30
Разсъждения върху проблема „Работещи майки" .....................33
Фаза на Аз - а ........................................................................................35
Бащата и най- после признатата му роля .....................................37
Хипотеза ........................................................•---..................................39
Други разсъждения върху т.нар . критични фази ........................42
Фаза на съперничеството ................................................................44
Сексуална типизация и маска .........................................................47
Социономия на фазата на съперничеството ...............................48
Хомоеротизъм и протосексуалност .............................................50
Сексуална фаза ...................................................................................53
Заключения .........................................................................................59
Приложение 1. Възпитание за родители ..................................60
Приложение 2. По дяволите! Не съм нормален : пропуснал
съм си латентната фаза! ..............................................................70
Приложение 3. цовекът -кутре ....................................................75
 ., о

Sbi .......................................................... иинажииlв и иифид.годгхацg

............................................................ вгии.iданаоиg и аинаttаич
S£ Т g
............................................................... зиlданаои g : иницl
££ Т вгад ,I,

0£ I ............................................................................................... ицонsИ
0£ I ...................................................................... иiкК ин гчгнаигвцдиц

6Z I"""""""""' итиотцткиа инhигодиан и вд хлСдга ниодагхиднХ

SZI ................................................. датхвдих гиинhигаихоsети(о ~ и ))
OZ r ................................................................. дагхндих
гиингицохиац
.................................................................................. иифид.тоицgиg ....................................................................... дагхвдвх гиинlУиlид
SOZ 9Т Т
......................................................................... датхвдвх гиинцвдр
ZT Т
ZOZ ....................................................... нгехио вн иицндаг udn Igfl .................................................................... датхндвх гиинУгиоsищ
60 Т
...................................................... игииннhигодц вн иидоа LOT ............................................................................. нгицо вн гч..тч.дх
Z6 Т .L :IgH
S8I ................................................................ i.Iflg SOT ......................................................... агидагхвдвх вн иифнд.
Ецоиsи вц хих то sоН
...................................................................................... аинажоциди ZO T ....................................................... идагхидих игч х втгаонhиц
t8 Т .LO
иН HHf.EH :(Igg) ISЈOдuaAUj пaoig iuoaSEUiag ................................................. дагхидех нацвноипвн и „нхаиу «
OOi ~

ин огажrtанΡгхап L6 . .............. ............................................................ вхан»т ~ тннииаадl~

Т 8 Т """""""""""""""" (l ницнkед1) отанвииv Юsиs
..................................................... вттаонц zг~ ахаа вн огаж ~tаигхап ............................................... ицагинsицgч.а ен
LL Т игнхавулi
£LI ............................................................. атиипотка ин отаж ~ аигхаh Z6 . ........................
..................................... киниhданоttан вн итвхавуАЈ
............................................................. вгвиганјСь вн огажtГаткхаh 06 ............................................................ иn гхацатни вн игвхавИI
OL Т
................................................................ ин oгaжtiawxah 88 ...................................................................... ицагнтhаw ен итвхаву
L9 Т ll
............................................................... втцч.аиr н огажпаигха h L ..............
t9 І ...... LxaL'I ЕгЕhIЕнацИl(
............................................................... итигажlQ азкхаь вs иидоај 98 ....................................................... („ ихаиrк " ици) игаонhиц агтац
LS Т
SSi ............................................................... (Igg) лЈодиали l .iauao ~ 8 98 ......................................................................... иинажинУг и
гаонhиц
гиоаsви.таg :игаип sадь игииlданаои g вн вхигаонlви~ .................................................................................... аинацнигатадц
98
£Si """"' (I8g) АЈ oluaлUI C~ aauaotg iuoasиuЈag :иниц.i вгд9.sтап мавдlи иг ици пiиницавга ~ адц вг — иггаонhиц
t8 ............................................................. хиsа нацвg данан и
гаонниц
£8 ............................................................................................ нтгаон hиц
6 I""""""""' вгиифвд.iодтхаца иди иииодтофодг и иииодто.iдg
8 .................................................. датнедех u гаонhијf :иниц.i
9 ј7I ................................................. вхнаiго вЕ иидагидх : ни ~ данаои g Т вдогg
 Предговор
Когато титанът Прометей откраднал огъня от боговете , за
да го даде на хората, бил строго наказан от Зевс : бил прикован
към една висока скала сред върховете на Скиция . Там всеки ден
го нападала една орлица и разкъсвала черния му дроб, който
израствал отново през нощта. А хората, които вече притежава -
ли огъня, били много щастливи и дръзки. Това не се харесало
на Зевс и той решил да им прати някакво зло. Извикал Ефест
и му казал: „ Ще накажа смъртните за тяхната самонадеяност .
Искам да ми изваеш от земя и вода една хубава женска фигура ."
Ефест веднага се подчинил и Зевс вдъхнал живот на създадена-
та грациозна женска фигура . Нарекъл девойката Пандора, което
на гръцки означава „ всички дарове", защото преди да напусне
Олимп, тя получила дар от всички богове. От Афродита полу-
чила чар , от Атина - владеене на домакинските изкуства, от
Хермес - сладкодумност . Самият баща на боговете й дал една
здраво затворена скъпоценна кутия , но я предупредил никога да
не я отваря .
Когато Пандора слязла на земята, Епиметей , браrьт на
Прометей , се влюбил в нея и поискал да се оженят. „ Ще до-
пуснеш голяма грешка" - го предупредил освободеният от Хе-
ракъл Прометей , но никой не го послушал .
Пандора се оказала прекрасна съпруга. Но един ден , не мо-
жейки повече да устоява на любопитството си, преди да се при-
бере съпругът й, тя отворила мистериозната кутия . В миг vт нея
излетяла една черна вихрушка, която изпълнила стаята, изле-
тяла навън и се пръснала по всички страни , а около нея ехтели
ридания и стонове . В тази кутия всъщност били скрити болките ,
пороците, недоволството , омразата и всички злини, които древ -
ните хора все още не познавали . По света се разпространила
тази епидемия , която родила хомо невротикус нормалис . Но
Пандора, която се опитала да затвори празната кутия , видяла,
че на дъното е останало още нещо . Нещv, което Зевс бил оста-
вил на хората, за да могат да преживяват злините — надеждата .
Надеждата, която ни кара да продължаваме да се стремим към
светлината .
Хомо невротикус нормалис, заразен с пороци и омраза, за-
взе цялата планета, разпространявайки болестта на дисхармо -
нията и изгубеното равновесие . Но никога не изгуби надеждата,
че ще открие правия път. А правият път би трябвало да е ре-
зултат от толкова много отговори на толкова много „ защо"-та.
Науката винаги се е въртяла около „ защо"-то. Това „ защо"
е синтез на човешкото любопитство , на вроденото ни желание
да разберем и впоследствие да напредваме , да се чувстваме по -
добре, да открием хармонията и изгубения Бог. Детето тръгва и
опознава света благодарение на „ защо"-тата, които често сре -
щат обърканите или глупави отговори на родителите и възпита-
телите — носители на болестта на не-знанието и на онзи вирус,
който наричаме „ интроекти ". Защо ли ? Очевидно е ! Човекът в
търсене на надеждата е концентрирал всичките си усилия вър -
ху физиката, астрономията, биологията, химията, изобщо върху
онези дисциплини , които му позволяват да разбере, оставайки
отвън . Но когато личният му опит постави под съмнение целия
му начин на живот, той става недоверчив и ограничен . Завладя-
ва го страхът, че сигурностите могат да рухнат и да го поставят
пред необходимостта да преразгледа своите относителни поня-
тия за Добро и Зло и своите възгледи за живота.
Хомо невротикус нормалис предпочита очевидното, фак-
тите, живот по законите на неоспоримото , на природата , на
„ нормалността". Животът му почива на причинно -следствена
логика . Не е готов да приеме , че е необходимо да разруши мно-
rv неща, когато тръгва на битка срещу илюзиите, и че без тази
битка не може да бъде победен нито един негов страх. Така де-
тето остава без отговори , а надеждата остава на дъното на кути-
ята на Пандора в очакване да бъде разпръсната по света.
•••••
За трийсет години пътешествия из меандрите на душатti
съм натрупал колекция от понятия и познания , които разказвам
и тази книга . Откакто създадох Теорията за петте движени}г ,
минаха много петилетки. За този период ежедневната ми кли -
ггична лрактика доказа ефективността на неорайхианската тер:г -
n ин в лечението на всички болежки на хомо невротикус норми -
лис. Могат да потвърдят успешния си опит и много аналитици ,
които прилагат „ терапията на петте движения ". Но това не е
достаrьчно . Дълбаенето в бездънното царство на мисълта ни
поставя пред все повече нови „ защо "-та и нито една теория ка г о
че ли не успява по задоволителен начин да утоли жаждата за
познание на същността на болката.
А до болката на хомо невротикус нормалис можем ца
се докоснем само опосредствено . И за да задоволя много•го
„эащо"-та, създадох през 1985 г. първия вариант на „Bernasconi
Bioenergetic Co1or Test", a по- късно — през 1996 г. —„Bernasconi
Bioenergy Inventory" — диагностични методи, които имат за цел
да разкрият какво се случва зад фасадата .
В „ И ето го: хомо невротикус нормалис !" проследявам жи -
вото същество Човек от раждането му, анализирам структурата
му, разказвам историята на неговите травми, драми, на готоа -
ността му да е в услуга на едно общество , което сам наивно
смята за свое творение. Текстът ще ви преведе през опита ми
в областта на биоенергията и експериментите с цветовете, на
чиято основа се роди неорайхианската теория, ще ви отведе
и зад кулисите на „ маските" и на страховете, които владеят чо-
вешкото същество през цялото му кратко и мъчително същест -
вувание . „ И ето го: хомо невротикус нормалис " не е и не бива
да бъде наръчник за лесно каталогизиране на Аз- а, а е текст,
предназначен за всички онези, които вече са навлезли в дълби -
ните на човешкото същество и го интерпретират според логи -
ката на психотелесните закони, върху които се основава цялото
ми дело.
Авторът
Лугано, март 2005 г.

Бележка на швейцарския издател :

Неорайхианският подход към хомо невротикус нормалис се допълва
от Цветния биоенергетичен тест на Бернаскони (ВВСТ — запазена е итали-
анската абревиатура , бел . прев.), създаден от автора през 1985 г. ВВСТ беше
представен и получи широка подкрепа на международния конгрес по психо-
соматична медицина, проведен в Cairns, Австралия , през 1997 г. и беше обект
на множество сравиителни изследвания и раsнообразни научни публикации.
Беше предвидено към настоящето издание да бъде приложен и пълен набор
на теста ВВСТ. По технически съображения в този труд не бе възможно да
бъдат публикувани теоретичните реsюмета, таблиците и клиничните слу-
чаи. На заинтересованите издателят може да предостави пълната версия на
ВВСТ под формата на допълнително приложение. Евентуални залитвания и
поръчки могат да бъдат направени на адреса на издателството :IRС-Press
SA, Via Curti 17, 6900 Lugano.
„ Веднъж група селяни били изненадани насред полето от
силна буря. Скрили се в един nлевник. Но една кълбовидна
мълния вместо да се отдалечи , започнала да кръжи около
плевника . Тогава селяните разбрали, че мълнията е взела на
прицел някой от тях, и решили да закачат отвън на вра -
тата шапките си. Този, чиято шапка бъде първа отнесена
от бурята , трябвало да бъде изхвърлен, за да не пострадат
всички невинни заради един грешник. Едва били провесили от -
вън шапките си, силният вятър грабнал и отнесъл далеч е
полето тази на селянина Ли. Веднага селяните го натирили
навън. В същия този миг мълнията ударила плевника . Ли бил
единственият праведен."
Ернст Блок
 ГЛА ВА 1

ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕ ТО
СПОРЕД НЕОРАЙХИАНСКИЯ МОДЕЛ
 Невропсихология на еволютивната възраст

.ф

,1`
~`~.
!

~ И4~

\
Опиrьт, който всеки индивид изживява в периода на своята
еволютивна възраст, обуславя много повече, отколкото сме готови
— да повярваме, живота му като възрастен . Де факто това е възрастта
на формирането на характера, над който по-късно се надстроява
~ личносrга. Изхождайки от доктриката на Вилхелм Райх, според
която новороденото от психологична гледна точка e tabula rasa, uue
смятаме , че само и изключително събитията, които характеризират
първите години от живота му, са отговорни за качеството на него-
вото . съществувание като възрастен индивид.
Еволюцията в посоката на съзряването започва от нарцистич-
ната фаза, по време на която новороденото усвоява елементите, с
чиято помощ да изгради движението планиране (движеине = модел
на поведение, бел . прев.).
Следват сензорната фаза (движението подчинение), фазата
~ на Аз-а (движението агресия), фазата на съперничестеото (дви-

- Іо
 жението съблазняване) и накрая - сексуалната фаза (движението
недоверие).
Изследванията в областга на невропсикологията доказаха, че
само в една богата на стимули и изпълнена с афективна
топлина
среда церебралните връзки (синапсите ) се развиват изключително
бързо. Излиза, че колкото повече стимули получава мозъкът на
но-
вороденото, толкова повече нервни клетки се активират и толкова
повече връзки се образуват помежду им. Интересен извод
от про-
учванията е, че не са достатьчни само интелектуални стимулации
,
а са необходими преди всичко емоционални . Така че,
ако детето
не получи нужните стимули на точната възраст, нервните
пътища
не се развиват достаrьчно , което в зряла възраст се проявява
под
формата на интелектуални или поведенчески нарушения .
УВОД
Държа да отбележа : пишейки тази глава, се опирам изцяло
на
основния труд на Вилхелм Райх „ Анапиз на характера ", както и
на
трудовете . на някои други автори.
Де факто досега не съм описвал в детайли (освен частич-
но) сложните феномени , които придружават т нар. еволютивна
възраст. Затова, преди да навляза в света на хомо невротикус
нор-
малис, смятам да запълня тази празнина.
Затова в страниците, които следват, ще опиша психичните и
психофизиологичните функции при децата в различните възрас-
тови фази, както и особеностите на промените на тези функции
с
възрасrга. Ще се опитам освен това да обясня промените в поведе-
нието и да изследвам процесите, които са в основата им.
Да изходим от райхианския постулат, че при идването си на
бе-
лия свят от психодинамична гледна точка новороденото е
табула
раза. В първите дни, дори в първите часове от живота му
започва
процесът на социализация (')•
(') Процесът на трансформиране на индивида в личност (
маска).
~17
В процеса на еволюция към зрялата възраст то ще изгради
поведенчески структури, съответни на очакванията на неговата
Социокултурна среда, ще усвои специфични , социално детермини-
рани роли и една специфична психична динамика, която да го на-
[крави способно да установява връзки с различни типове личности .
Грешното отношение към детето в тази възраст би могло да
Създаде една свръксоциализирана личност, която ще развие висока
тревожност по отношение на всеки тип ограничение , а това от своя
страна ще блокира индивидуалиото и емоционалното развитие,
творческите способности и ще попречи на създаването на адеква-
тен екзистенциален проект. Както твърди Ерик Ериксон , развити-
ето на една свръхсоциализирана личност може да бъде резултат от
бедна на любов и топлина среда, т. е. среда, която е непригодна да
стимулира у детето развитието на чувство на доверие към външния
свят, а напротив - е благоприятна за пораждането на чувство за
неадекватност, индивидуална и социална импотентност.
И така, поставяйки пръст в раната, наречена семейство -
неосьзнатото гнездо на фалшивата моралиост, на грешните възпита-
телни порядки - преминавам към изследване на разли=пните фази на
този период на израстване, който наричаме еволютивна възраст
Ще започна този екскурс с твърдението , че всяко човешко
същество основава съществуването си върху тьрсенето на удовол-
ствие . Стремежът към удоволствие е водещата нишка на самото
съществувание, така че всяко действие на живите същества е насо-
чено към задоволяване на потребността от удоволствие , независи-
мо с какво се свързва последното : с принадлежносrга, утвърждава-
нето, храненето, сензорността, сексуалиостта (2) . Във всяка фаза от
развитието си детето се среща с нови аспекти на удоволствието и
цялото му поведение естествено е центрирано върху откриването и
опитването на новите измерения на удоволствието , предложени на
вниманието му. Или поне би трябвало да бъде така, ако ... с помощ-
та на семейството не се установяваше на власт характерът .
~
(2) Вж. „Теория на потребностите", В. А. Бернаскони, „Неорайхиански теории",
изд. „ЛаковПрес", София, 2004 г.
21
 Характеровата структура е резултат на сблъська на потреб- собствената си потребност от удоволствие : „ Когато се храня, се
ностга от удоволствие и претенциите на външния свят. От психо- чувствам мръсна "- ми каза едно момиче с анорексия. А един досто-
физиологична гледна точка формирането на характера се основава ~ почтен уL ятел по математика ми довери: ,, След като правя любов,
на стимули дразнители и на усещане за неудоволствие , породени се чувствам чужд на самия себе си и за някалко минути губя зрение-
от семейната среда. При сблъсъка на Аз-а с външния свят, който ~ то си! " Друга млада жена пък с гранично личностово разстройство
ограничава или забранява напълно задоволяването на потребност- изпитваше неудобство до погнуса, когато биваше галена.
та от удоволствие, психичният апарат реагира с изграждането на Но тук не е мястото да се задълбочавам в клиничин случаи.
предпазващ механизъм, а именно . - характерът, който се изправя Важно е да осъзнаем, че всички идиосинкразии, които детермиин-
като защита срещу неприятните стимули от външния свят, както рат нашите действия или ограничават достьпа ни до удоволствие ,
ј
и собствените ендогенни стимули в случаите, когато не отговарят водят началото си, уви, от ранното детство или т.нар. еволютивна
на властващите морални норми . Това е точната стартова точка на възраст.
формирането на характера. Социалният ред и преди всичко ево-
люирането на първобитните примитивни държави до модерната Еволютивна възраст: фази
цивилизация са наложили много ограничения в задоволяването на
потребносrга от удоволствие . Може би хората щяха по-добре да оценят гениалносrга на
Човешката еволюция се характеризира с прогресивно огра- Фройд и неговите съвременни колеги психоаналитици, ако послед-
ничаване на задоволяването на потребностите и ако отнесем този ните бяха използвали в професионалния си език и в писмените си
i
исторически процес към еволютивната психология, ще забележим трудове една по-достъпна за средния простосмъртен читател тер-
същия процес на ограничаване на потребностга от удоволствие минология . Модерните психотерапевти се справят по-добре в това
- неотменна част от процеса на ставането човек в нашето цивили- отношение.
зовано общество.
Майки, бащu, баби и дядовци, преподаватели и възпитатели , ~
- $ ~
проповедници и педагози - всички те, изглежда, са в пълно съгла-
сие по отношеине на забраните , ограниченията, отказите или на- 5
- L1
казанието на едно или друго преживяно от растящото дете удовол- о е,
Ф
ствие. Едва захвърлило пелените , то е принудено да се превърне в ~ U
„мъжле" unu „женичка". И тук залочва драмата. Защото отричане- х ~ u
t.Ѕ ~
то, ограничаването, забраняването или наказването имат все една
и съща мишена: задоволяването на нарцистичните потребности е х ~ е
(сензорна, хранителна в най-цтирокия смисъл , сексуална). ~
месеца месец 1-2 годиЕт 2-5 л0.цвНн - го1
И така в детския свят си пробива път един перверзен модел на
мислене : лошо е да се изпитва удоволствие! Днес психиатричинте
Еволютивни фази според неорайхианската школа
клиники, частните психологически и псниотерапевтични кабинети
са пълни с пациенти, които преживяват като срамно, досадно или
дори застрашаващо всяко събитие, което ги кара да се срещнат със

~~ I 23
 а основният канал за комуинкация, rьй като включва едновремен-
Някои психологизми са прекалено труднодостьпни .
Читателят но характеристики на интеро- и екстероцепцията. До третия месец
е принуден да се сблъсква с термини като оралност,
аналност, фа- кърмачето не различава нито личности , нито обекти, а се ориен-
лически, генитално -анална фиксация и т н., като
че ли човешкото тира инстянктивно по сигналите (гещалтите), които идват от вън-
сьщество не е нищо друго освен конгломерат от генитални
органи шния свят. Взаимодействието му със света изглежда пасивно, тьй
и не би могло да се стреми към никакво друго удоволствие
без сек- като комуинкативинте му способности в тази възраст са крайно
суален подтекст
рудиментарин . Възприятията му са частично дезорганизирани. Но
Формулирайки моята „ теория на човешките потребности ",
аз това по никакъв начин не потиска способностга му в определеин
се дистанцирах от тази приоритетна роля на гениталиите
, която ситуации да изпитва силни емоции, породени от вътрешни усеща-
според психоанализата управлява цялото битие на
Аз-а. Смятам, ния. Тези „емоционални вълни" предизвикват видима обща възбу-
че задоволяването на сексуалната потребност е
крайната точка на да на целия организъм (М. Чеза Бианки/П. Брегани, 1980 г.). Тези
взаимоотношенията в двойката и че за задоволяването на
либи- реакции имат своя специфичен израз според това дали емоциите са
дото (в буквалния смисъл) са също много важни и
удовлетворе - приятни, или неприятни .
ната предварително потребност от сигурност ( принаддежност
) и
от утвърждаване , както и потребносrга от нежност,
ласка, храна. Хипотези:
На базата на тези разсъждения е оформено новото,
модерно под- Да погледнем на изложеното по-горе от
реждане на еволютивните фази (вж. графиката на
nредишната гледна точка на псикодинамиката и невро-
страница).
(~ психологията. Според много автори (Р. Ло-
След като направих тези задължителни предварителни
уговор- рендзиин, 1992 г.) нарцистичната фаза е уп-
ки, ще присrьпя към изясняването на механизмите ,
които могат да равлявана предимно от продълroвагия мозък
изградят или да нарушат равновесните устои на здравото израс-
(вж. илюстрацията). Той анатомично е сьста-
тване, тьй като от начина, по който протичат първите
години от вен от globus pallidum, перипапидарни фор-
живота му, зависи цялата съдба на хамо невротикус
нормалис. мацин, както и други струкгури като nucleus
ruber, substantia nigra на Soпцnering, нигростриарин и стриатониграл-
Нарцистична фаза
ни пътища. Стриарните тела са предоминантки структури, за които
Общи положения : Детето в първите месеци живее
в сьстояние винаги се е смятало, че са свързани само с моторната активност
на „ недиференцираност " дотолкова, доколкото не
отличава себе В действителност тези структури се оказват важни и за други
cu от външния свят и не може да „ почувства"
например майчината функции от елементарен тип, преди всичко за свързаните с оцеля-
гръд като нещо външно на собствения му Аз. То живее
блажено в ването (защита, съперничество , атака).
един полусънен свят, изолиран от външния от т нар. защитна
ба- Да се върнем към функциите на споменатата по-горе „мускулна
риера, потьнало в едно егодиастолично (3) измерение.
Възприема броня". В „Неорайхиански теории" така описак бронята (или арма-
само усещанията, произлизащи от неговото собствено
тяло. Устата турата): ,, ...съвкупносіп от мускули, нерви и вътрешни органи, кои-
то отговарят на заповедите на вродения модулатор на нагоните.
<> Еroднастола: динамика, Неговата функция е да предпазва Аз-а чрез вре.менно контрахира-
при която инцивидът привнася в себе си обекrи и
су-
бекти от вънппция свят, изживявайки ги като част от не на системата за действие при повторно преживяване на съби-
собственото Аз.

_ 24 ~ с
 тия, свързани в минапото с чувството на страх.
Ако задоволява-
нето на някаква потребност се окаже пряко ти, свързани с окулярния сегмент (оцветен в жълто на схемата).
ипи косвено свързано
с предишни травматични преживявания, Окулярният блокаж дезактивира връзката между „ядрото " (чувства
то бива отклонено или
прекъснато чреs потискане на действието на и емоции) и мисленето. По този начин Аз-ът се потапя в магичния
съответни мускул-
ни груnи, чието задвижване би позволило свят, в който реалното може да стане иреално и обратно (разкъсва-
достигането на целта. "
Така се изясняват защитните механизми на не между тяло и мислене). (Вж. също процесите на отрицание.)
новороденото . На прак-
тика, макар и лишено от когнитивни способности
, то е напълно в
състояние да прецени гещалт- стимулите , контактьт По този начин обектите и субектите, които населяват детския
с които води до
преживявания на удоволствие , неудоволствие или страх микрокосмос, се оказватлишени от възможностга да бъдат възприети
.
Става ясно, че ригидната, стереотипна и като инструменти на удоволствието : ,,... тук болният пренася изклю-
компулсивна харак-
теристика на продълговатия мозък, надстроена над консерватив чително върху самия себе си (като единствен сексуален обект ипи
ната на вродения модулатор на нагоните, не
- обект на удоволствие изобщо, беп. авт .) цялото си либидо, което
може да води (и не
би могла) до други движения освен „към света" нормалният човек насочва към всички одушевени или неодушевени
(при наличието
на приятни гещалт- стимули) и съответно „ обекти от външната среда " (K. Abraham, 1908 г). Фройд заимства
обратно от света" (при
наличието на неприятни гещалт- стимули). тези схващания на Ейбрахам : ,, . ..те са обект на изследване в психо-
Именно в динамиката
„обратно от света" откриваме един от най- анализата и се считат за основа на психотичното поведение. "
важните защитни меха-
низми на Аз-а: отрицанието (4)• Чрез отрицанието Нарцистичната фаза се характеризира следователно с едно
детето бяга от примитивно отношение Аз=Аз (ти), чрез което новороденото „за-
своята телесна реалност и се потапя в едно
първично нарцистично
иs мерение (5) , което вече не изглежда като тваря" в себе си и изживява с помощта на посредника „ти-недифе -
част от еволкrгивния
опит, а като енергиен застой, който не може ренцирано" своя активен опит. Според качеството на този опит по-
да бъде преодолян
напълно при нито един реan ен контакт с външния късно то ще изгради своята индивидуалност и характерова струк-
свят Де факто
бягството в първичния нарцисизъм е еквивалент на чувствено тура: ,, .. . органuзнращиме системи nравят така, че nрисьщите на
и миналия опит характеристики nовлияват актуалния обект- сти-
емоционално откъсване от външния свят.
мул. Стимулът оказва влияние върху личността (в нашия случай
В нарцистичната фаза движенията „към " и — новороденото, бел. авт.), като инициира процеси, чреs които се
съот- интерпретира обектът, придава му се значение и се свързва с ос-
ветно „ обратно от света" са регулирани от
динамич-
~
+ ните елементи, свързани с продълговатия
мозък и
таналите, протичащи в същото вре.ме активности в организма. "
съответно с вродения модулатор на нагоните, (W. Е. Vinacke, 1954 г.).
4 който Тази схема, макар и елементарна, ни позволява да се доближим
при появила се гещалт- опасност предпазва
Аз-а от още повече до психичната динамика, която характеризира живо-
страха от смърrга, като активира мускулните защи-
та на новороденото : чрез микродвижения (нека напомним отново,
(4) Отрицание : защитен механизъм , при който
че в контекста на неорайхианската теория терминът „движение "
желания или потребности, които предизвикват
субектт,т отхвърля мисли, чувства, се използва като синоним на модел на поведение, бел. прев.) то
тревожност Терминът се използ-
ва. за обозначаване само на несъзнателин
олерации, които се задействат, за да
се опитва да си достави удоволствие . Неговият удоволствен опит
отрекат това, което не може да бъде съзнателно
посрещнато . зависи пряко от качествата на външния свят, свързани със за,дово-
~5 > Вж. сьщо Зигмунд Фройд, „
Траур и меланхолня", 1916 г. ляването на потребностга от удоволствие, по такъв начин, че всяко

26
 смущение в афективния климат
бива изживявано от телесно - Сензорна фаза
ционална гледна точка като емо-
гещалт- оnасност и може
ио отдръпване от света и да доведе
отрицание на афективното Обгци положения : Би било погрешно да се мисли, че в сензор-
следващите , съпътстващи въвличане в
развятието преживявания . ната фаза кърменето е най-важният феномен в отношенията май-
ка-дете.
Вече са известни експериментите на Харлоу ~6~ , които показват
несъмнено , че топлината, ласката, физическият контакт са дори по-
Разсъждения върду хвататепния важни елементи в емоционалното преживяване на детето от про-
рефлекс :
При стимулиране на дланта стото сукане и допир до майчината гръд. Други учени демонстри -
на новородено -
то с пръст или с друг гi рат в изследванията си как допълнително гушканите за около чети-
родЪЛГоват предмет се
г. .-- наблюдава реакщ3я с определена ри часа на ден новородени плачат по-малко и проявяват по-голям
на хващане с юмрук Гз интензивност
сгъване на палеца. Дори интерес към околната среда. Клиничната практика и ежедневният
е възможно да се повдиr опит показват, че децата, които имат положителни преживявания
няколко секунди . Този рефлекс не детето от леглото за
изчезва напълно кьм деветня - с родителските фигури , посвещават повече време на изследване
тия месец, когато се развива десе-
способността за волево отпускане . на света около тях в сравнение с тези, които изживяват негативно
Всеки, който е работил с
пациенти с орален или връзката с родителите. По този повод Ерик Ериксон отбелязва, че
рактер, с патологии от шизоиден ха-
депресивен и психотичен тип именно в сензорната фаза детето развива чувството за доверие и
личностово разстройство , със или гранично
сигурност е забелязал нуждата респективно за недоверие към външния свят и самото себе си и че
установят инфантилен тип контакт им да
с терапевта . При възможност това зависи от получената ласка. Върху този импринтинг (първи,
се опитват да стиснат силно те
ръката на терапевта , като
че nu тьрсят запечатващи се трайно впечатления от нещо , бел . прев .) то изграж-
чрез този контакт посредник
за свръзка с реanността или да човешките си взаимоотношения за цял живот
даване на тякното съществуване потвърж -
и значимост Често В сензорната фаза детето се отваря за външния свят, изживява
нето се превръща в прегръдка ръкостиска -
, която има същите удоволствие или неудоволствие , т. е . - вече диференцирани емоции .
( важио е не отношението характеристики
Аз-Ти-Аз, а по- скоро То вече не е затворено в своя свят, а постепенно започва да завоюва
могат да се вкопчат за осъзнаването , че
някого в стремежа си да се заобикалящия го свят Основен е контакrьт с майката (или с човека,
ха от изоставяне , чувството справят със стрд-
на вътрешна празнота и който се грижи основно за детето) и от този контакт зависят вече
Далеч съм от мисълта да самота).
навлизам в територия , която споменатото чувство на доверие или недоверие в собствените уме-
моята компетентност Но не е от
няма да пропусна да отбележа ния и към всички Ти-та в живота му, както и умственото развитие и
в нарцистичната и сензорната , че детето
фаsа извършва движения , сензо-моторният интелект (Пиаже). Във всички посоки детето тър-
привидно изглеждат стереотипни които само
.
откриваме в характеропатиите и Именно тези същите движения (Ь) Хари Карлоу, основател на Wisconsin Regional Research Center, доказва, че
са именно в тези фази ОТ психопатологията , чиито корени
развитието . Може би един ден потребностга от физически контакт е фундаментален фактор, по-важен дори
ят, че и хватателниsгг ще отхри- от майчиното мляко. В клетките, обитавани от лишени от майките си малки
рефлекс не трябва да се
неврологични термини , а и като интерпретира само в маймунчета, се поставят две направени от тел маймуни. Едната от тях „държи"
едно протоафекгивно биберон с мляко, а другата не разполага с мляко, но е обвита с меко и топло оде-
новороденото , хато търсене движение на
на контакт с външния свят яло. Наблюдението показва, че мапките маймунчета прекарват цялото си време ,
вкопчени в меката толла „майка", и се отбиват при хранещата само за сукането.

28 29
си „хранене" (в най-широкия смисъл на термина) и утвърждаване
на съществото си. Неутвърждаването има силата да отключи страх
от изоставяне, а отгам следователно — и недоверие в Ти, както и
ниска оценка за собственото Аз („ щом саме изоставили, значи аз
нищо не струвам ! `).
В хода на изследването на външния свят и логично следващо-
то от това тьрсене на задоволяване на хранителната потребност
(в широкия смисъл) (') детето се среща с първите транзиционни
(преходни) обекти: плюшената играчка, куклата, завивката , въз-
главничката, към които се привързва (първично доверие) и с които
после трудно ще се раздели.
Интересно е да се наблюдава отношението му към тези първи
обекти на детската любов. Според нивото на развитие то им пее
песнички , говори им на бебешки език, въвежда ги като пръв парт-
ньор в автоеротичните си изживявания. Това бележи завършека на
нарцистичната фаза и прехода към rьрсенето на автономност. Тран-
зиционните предмети позволяват да се експериментира едновре-
менно с външната реалност и със съотнасянето й към вътрешинте
стимули и постоянното сьпоставяне и тьрсене на връзката между
външния и вътрешния свят
1~ 111
Хиnотези за психодинамичното и невропсихологичното разви-
тие на детето .
Първоначално емоционалиият живот на
детето е ръководен по примитивен начин от
• продълговатия мозък, но под влияние на лим-
; бичната система постепенно става все по-ди-
ференциран . Лимбичната система отговаря за
обработката на всички афективно-емотивно-
~'~ „Неорайхиански теории", юк. по-горе.
с;ексуални усещания, които влияят на поведението . До лимбичната
Система достига информация не само от външния свят чрез зрител-
иите, слуховите, обонятелиите , вкусовите и тактилните пътища, но
И от т.нар. интероцепция (сигнали, идващи от тялото, от вътреш-
Ните оргаин, бел. прев.). Следователно в тази фаза е възможно де-
тето да изживява избирателно чувства, емоции и протосексуални
ИМпулси.
Контакrьт с външния свят се диференцира. Основното Ти
— обект на отношеине, е майката. Тя се превръща в главен фактор
по отношение на развитието на чувството за близост и от нейните
действия зависи създаването на онзи импринтинг, който по-късно
ще детерминира способностите за приемане и топлина, за обичане
или с други думи : способностите за задоволяване на собствените и
на чуждите потребности от принадлежност и сетивност (в ) .
Студената или враждебна среда ще дефинира по негативен на-
чин споменатата вече предразположеност към недоверие (към себе
си и към външния свят), както и ще възпрепятства това емоционал-
но узряване, което е необходимо за изграждането на хармонични
отношения в двойката .
Сензорната фаза е родното място на второто движение (9) . Второ-
то движение определя способността на индивида да се подчинsпiа:
а. с доверие и радост на Ти-обект на отношение;
6. на собствените потребности .
Когато сензорната фаза протича със смущения, при възрастния
индивид ще са налице отклонения в умението за общуване : страх
от контакт, от изоставяне, които могат да се проявяват маниакално
или под формата на депресивно поведение, както и патологии от
хиперконсумативен тип .
• Какво всъщност се случва? Детето, което се насочва с доверие
към Ти — обект на отношение, се оказва лишено от полагащото му
се естествено приемане (травмата на изоставянето) и в бъдеще ви-
® „Неорайціански теории", юк. по-тре .
~9~ Подчинително движение, „Неорайхиански теории", вж. по-горе.
наги ще се опитва несъзнавано да „деенергизира " отношенията си
с Ти-то поради убеждението , че впускането в дълбока емоционална
и физическа връзка би трябвало да предшества ново изоставяне.
Мускулната му броня ще попречи на протичането на енергията
към вънптния свят и: ,, . . . един и същ импулс ще бъде насочен ед-
новременно към света и, под формата на защитна функция — сре-
щу собственото Аз. " (В. Райх).
Как функционира този тип защита? Вече споменахме, че лим-
бичната система приема и преработва сензорните стимули на ек-
стеро- и интероцепцията. Ако признаем на лимбичната система
макар и минималиа способност за абстракция (в действителност
лимбичната система обхваща и някои примитивни зони от мозъч-
на кора, наричани още архикора), бихме могли да изградим хипо-
тезата за минимални прединтелектуални способности. А ако при-
емем, че тези специфични способности могат да служат освен като
инструмент за израстване, също и като инструмент за защита, ще
открием „интелектуализацията". Това е несъзнателният защитен
меканизъм , с чиято помощ проблемни елементи на реалносrга или
цялата реалност биват анализирани с интелектуалин термини, до-
като афектите, чувствата и емоцинте изпадат на втори план. Когато
реалностга бива посрещана чрез интелектуална защита, губи вся-
ка енергийна характеристика : отношението с Ти става афизично,
„мислено" — именно интелектуализирано . Детето реконструира
изгубената майка в мисълта си, украсява я със символи и идеа-
лизираин елементи, които нямат почти нищо общо с реалносrга.
Външният свят оживява в един сапунен мехур — крехка, недосега-
ема сфера, която може да се съзерцава, да се обича—мрази, но без
възможносгга да бъде доближена или докосната, под страх да не
бъде спукана една илюзия .
Ако обаче сензорната фаза бъде изживяна в климат на хармо-
ния, интелекrьт се превръща във важен помощен инструмент в
процеса на израстване. В този случай той придобива офанзивна
(завоевателна, а не дефанзивна — защитна, бел . прев.) функция.
32
По време на сензорната фаза стимулите, произ-
тичащи от външния (екзогенни) и вътрешния (ендо-
~
• •
генни) свят, се превръщат в диференцирани чувства
и емоции благодарение на взаимодействието на про-
ii дълговатия мозък и лимбичната система. Детската
контактна nовърхност е ерогенизирана и детето на-
сочва вниманието си към всичко, случващо се в неговия свят. Сети-
вата са активни, било в отношението Аз—Аз (егодиастола), било
в отношението Аз—Ти (егосистола). В тази фаза детето усвоява
първичните доверие и съответно недоверие. Първото се изразява
в подвижност на оралния сегмент (на илюстрацията в тъмноси-
ньо): детето изпробва способността си да се вкопчва — откъсва
от Ти — в мама, а именно символично захапване, nоследвано от
отпускане на захапката. Второто се изразява в затруднение при
отnускане на захапката (и в прекия, и в преносния смисъл). Сле-
дователно, изправено пред тревожна ситуация (например страх
от изоставяне), детето активира оралния сегмент, за да попреци
на сензорнатареалност да нахдуе и да завземе мисленето, а като
следствие се вкопчва в идеаяи, които е създаnо в интелекта си
(отрицание на телесната реалност).
Нарцистичната, сензорната и, както ще видим след малко, фа-
зата на Аз-а представляват един от най-важните моменти на разви-
тието. Корените на големите психични патологии се намират поч-
ти винаги в тези еволютивин фази. Отгук нататьк е необходимо да
задълбочим анализа на отношението майка—дете.
РазсъжЛекия върху проблема „работещи майки "
Много автори с право подчертават изключителното значение на
тесния контакт майка—дете в първите години от живота на детето.
„ Ходенето наработа пречи на кърменето (сензорна потребност и
потребност gт утвърждаване , бел. авт.). Не е толкова важно обаче
това, че жената работи, колкото при какви условия работи. В
33
 обществата, в които детето следва неотлъчно майка си, дори
докато тя работи, не се наблюдават негативни nоследици върху
развитието му. " (Нютон , 1975 г.)
Физическnто, топло, приемащо и хранещо присьствие на май-
ката се оказва от съществена важност за стабилността на детето
в тази фаза от развитието му. Ходенето на работа (или „изоста-
вянето" поради раждане на второ дете) нанасят несъмнено ужа-
сяващи вреди върху психиката на новороденото . Както споменах
по-горе, по-голямата част от психичните разстройства, лекувани в
специализирано болнично заведение, както и най-важинте психо-
соматични разстройства се основават на непреработени тематики,
свързаин с отделяне или студенина в отношенията майка—дете . И
въпреки неоспоримостга на тези факти обществото на хомо невро-
тикус нормалис не иска и да чуе това, което крещят психолозите :
. . . в общи линии можем да кажем, че най-голямата опасност (за
развитието на тежките патологии , бел. авт.) се крие в протичане-
то на развитието в периода между втората и третата година,
когато детското Аз е още слабо и неспособно да се справи с фрус-
трацията (на откъсването от майката, бел . авт ). "(Пелузо/Сома-
рива, 1979 г.)
Обществото на хомо невротикус нормалис толерира тези, които
могат да произвеждат, а не тези, които могат да обичат Обществото
на хомо невротикус нормалис предпочита политиката на лечеине и
социална подкрепа на болните пред медико-психологическата пре-
венция. Обществото на хамо невротикус нормалис дава предимство
на нуждата от помощ пред самодостатьчностга, която би направила
безсмислена помощта. Обществото на хомо невротикус нормалис
не обича децата, а работещите им майки, и праща своята челяд за
отглеждане в детски ясли. Тези работещи майки са изпълнителни
верноподанички, изповядващи (а)моралността на своя вид хомо не-
вротикус нормалис , който измерва цеиността на съществуването с
продуктивност и пари, а не с радостта да бъдеш !
34
•• в ••
Отвартсм малка скоба: да се отдадеш, да се оставиш в ръцете на
пюбимия, да се оставиш да те водят, да разрешиш на разреждащия
оргазъм да те завладее, да се оставиш да те галят, да си оставиш
главата, просто да се оставиш... да се оставиш да се влюбиш, да се
оставиш да те проникнат, да се отдадеш на чувствата и емоциите, за
да се върнеш после в реалностга, да се изправиш и да се самоутвър-
днш в способността да даваш, да храинш и да бъдеш хранен, в спо-
собността да се отваряш и затваряш, да взимаш и да... оставяш ; да
се подчинsп3аш и да подчиняваш , да си дете и възрастен, да създаваш
или просто да блаженстваш в пасивносrга и празнотата на дистен-
цнята пост-коитум (пъпното отпускане след секс, терминът се из-
ползва и като символ на пълната отпуснатост изобщо, бел. прев.). Да
бъдеш. Да бъдеш независим със съзнанието, че все пак зависиш от
някого. Това не означава несвободен, а свободен да бъдеш зависим.
Да бъдеш закотвен към земното или отнесен, идеалист (може би), но
не идеализиращ. Да бъдеш физичен, емоционален , сантиментален ,
но не пристрастен към драмата. Да съзнаваш собствените си лимити
и да приемаш тези на другия . Всичко изброено, това са възможнос-
тите на този, който е изживял своята сензорна фаза в топъл, при-
емащ, защитаващ, но не потискащ климат Затварям скобата.
Фаза на Аз-а
в ::
''
•'~
~.
Общи положения : Това е възрасrга на първите взаимоотноше-
ния с връстинците , но преди всичко — на способностга да се казват
35
първите осъзнати „да" и „не". Последното е много трудно за децата,
и реакции в съответствие с етапите на детското развитие. "
които са преживели нарцистичната или сензорната фаза по травма-
(Hayakawa, 1978 г.).
тичен начин. Тези деца обикновено се опитват да се харесат с пове-
Често основните потребностя в тази фаза на детството се
дението си на тези, които ги заобикалят, поради опасеинето да не се
Сблъскват с логиката на възрастния, който погрешно възприема
повторят преживеният страх, неутвърждаване или отхвърляне. желанието за самоутвърждаване на малките, етикетира го като не-
Да разгледаме подробно какво се случва. Първите взаимоотно-
додчиняемост, а детското rьрсене на автономност — като липса Еi я
шения с връстниците се характеризират по-скоро със сблъсъци и
уважение .
спорове, отколкото сьс съюзи и сътрудничество. Но това изключи-
Трябва да подчертаем, че постигнатата независимост криста-
телно важно за порастването поведение за съжаление често бива
лизира с времето и се превръща в един здрав договор за съюзни-
фрустрирано от възпитателите. В действителност именно тези чество (или приятелство) в групата от връстници и всичко товя
кризи на противопоставянето позволяват на Аз-а окончателното допринася за окончателното отмиране на връзката Аз—Аз и за пре-
откъсване от майчината фигура и утвърждаването на собствената
растването й в хармоничното Аз—Ти—Аз.
индивидуалност във външния свят. Тази индивидуалност се офор- Но светьт на хомо невротикус нормалис често осъжда детето
мя имеино в сблъсъка и в изричането на думата „не". Това „не" е
на един вид „възпитателна" изолация, което по-късно се отразява
следствие от точен избор, който Аз-ът прави в някаква фрустрира-
под формата на сериозни поведенчески разстройства като затва-
ща ситуация . „Не"-то регулира взаимоотношенията с връстниците
ряне в себе си, неспособност за изразяване на чувства и емоции в
и с възрастните . Думата „не" е мощна, пълна с магия, тьй като над- отношенията с вънтния свят или в непредвидими изблици на аг-
скача индикидуалното Аз и повлиява на взаимоотношенията, като
ресия. (Вж. също ,, (Садо)мазохисгпичен характер ", главата „Лич -
дразни или фрустрира опонента. Именно мъдрото управление на
ност и характер".)
тези фрустрации характеризира поведението на емоционално зре-
лия възрастен индивид (10)• Де фа.кто именно чрез „не"-то детето се
научава да използва агресивностга, за да наложи своята индивиду-
алност над онези обстоятелства, които се явяват пречка в пътя към
Баи4ата и най-nосле признатата муроля ~
задоволяване на неговата потребност от удоволствие .
Във фазата на Аз-а детето открива бащината фигура. Отно-
Основна задача на прозорливия възпитател е да оцеин внима-
шението с бащата е повече от всяко друго отношение функция на
телно особеностите на т.нар. детскиреализъм, който води децата в ментапни образи и проявите му като че ли излизат извън семейната
изборите им . Необходимо е да се познават и зачитат изискванията
реалност Де факто личността на бащата съвпада с една специфич -
на този специфичен реализъм .
на представа, наложена ин от културалната среда, в която живеем .
Би било грешно да се осъжда или преценява детето според на- Различните култури и социални среди изискват от бащата опреде-
шите очаквания и мотивация: „Да се уважава детето не ознацава
лени ponu, които често са дори несравними . Във въображението си
само да се поддържа контакт с него, а този контакт да се из-
детето приписва на бащата такива психосоциални характеристи -
гради по един еластичен начин, без предразсъдъци, който да поз-
ки, които обществото вменява на тази специфична роля. Например
волява от ден на ден, от месец на месец модифицирането на идеи
бащината фигура може да бъде приета, дори когато е: неискрена ,
нестабилна, неудобна, неумела в управлението на парите, непоц-
(10) Вж. също „Приложение редена, мързелива. (Докато характеристиките на „добрата майка"
ще са: подреденост, стабилност, усърдие, умение за управление
на паричните ресурси , подчертана искреност, неспособност да се
отпуска.) Но само един баща, който успява да се открои от маса-
та чрез своята индивидуалност, може да бъде обект на креативна
имитация, докато бащата от вида „ хамо невротикус нормалис " е
или постоянно апострофиран , или пасивно слушан поради неадек-
ватните му и нереални претенции за власт.
Ясно е, че този тип разсъждение и способност за абстракция не
могат да бъдат постигнати от лимбичната система и продълговатия
мозък. Във фазата на Аз-а действията на детето са ръководени де
факто вече от мозъчната кора (неокортекс), която взима превес над
другите мозъчни формирования. Това позволява, както вече каза-
хме по-горе , поведението да бъде управлявано от собствената воля,
т.е. от способността да се противопоставиш на правилата. Едно
безразсьдно потискане на детската воля по време на тази криза на
противопоставянето (криза на опозицията) може да нанесе на де-
тето дълбоки травми, които от своя страна ще формират черти на
т.нар. садо-мазохистична характерова типология, изразявагци се в
силно недоверие в Ти-обект на отношение и в собственото Аз ("):
„Дори когаторепресията не приема форма на открита враждеб-
ност, а действа, маскирана като преувеличено внимание, предо-
зирана протективност, прекаяена загриженост... пак води до ре-
зултата подчинение и мазохистът се превръща в доброто дете.
Когато nък се прибягва до силови мерки, упреци или наказания,
когато се злоупотребява с детската любов към майката, когато
детето бива заплашвано, че ще бъде лишено от нея, ако не се под-
чини... то изnада в мъчително объркано сьстояние: собственото
му чувство на обич е използвано по манипулативен начин като
инструмент за блокиране на агресивността, а блокираната агре-
сивност от своя страна става nречка за изразяване на обичта. "
(А. Лоуен, 1978 г.).
(") Вж. също тавата „Характер и личност" и подзаглавието „(Садо)мазохистич-
ният характер".
ZQ
Xunomesa:
Във фазата на Аз-а мозъчната кора
(неокортекс) започва да ръководи детското
•
поведение . Тя (оцветена е в жълто на илюст-
~ рацията) е седалище на всички интелектуални
функции: аналитично мислене, способност за
абстракция, логико-математическо мислене ,
\
разпознаване , разбиране , фантазия и интуи-
ция. Сега вече трите мозъчни формацин се интегрират в единна
комплексна функционална система, която „произвежда " тази ин-
дивидуалност, която детерминира качеството на съществуването .
Да бъдеш, означава да си индивидуален, да се различаваш. В мис-
ленето реалностга вече има три измерения: минал опит; актуални
емоции и чувства; планиране на бъдещето. Именно в умението за
предвиждане на бъдещето ( продължението на извършваното „тук
и сега" действие) се коренят вече отговорите „да" и „не". Детето,
което преживява самото себе си с чувство на доверие, няма да има
проблеми да изрази с доверие нежеланието или недоволството си
в някаква ситуация . То ще изразява с доверие агресивносrга си,
без страх от загуба на подкрепата или майчината любов. Съвсем
различно би било поведението на „дресираното " от любвеобилин,
но потискащи родители дете. Всяка проява на нежност и емоцин,
както и агресивнос rга му остават капсулирани дълбоко в ядрото
поради фантазиите и страха от афективна депривация. След като
не може да се излее върху външния свят, агресивносrга се отразява
обратно (12) върху Аз-а, причинявайки му болка и чувство за посго-
яино вътрешно напрежение .
Ретрофлексията е този автоматичен и несьзнателен процес, чрез който лич-
(12)
нocrra откпонява агресивностга, първоначално насочена към друга личност, на-
сочвайки я срещу самата себе си.
;~
,.
I
'I)
~
 Можем да кажем, че във фазата наАз-а започ-
ва формирането на индивидуапността. От психо-
физиологична гледна точка индивидуапността се
проявява в способността на Аз-а да активира и
дезактивира мускулните блокажи, функционапни
на задоволяването на потребността от удоволс-
твие. В тази фаза индивидът вече е овладял две
активни движения: подчинението (сензорна фаза)
и агресивността (фаза на Аз-а) и едно пасивно
движение — планирането. Докато първото от две-
те активни движения индикира способността за
установяване на отношения на доверие, второто се проявява в не-
доверие „ тук и сега " и в емоционално затваряне в контакта с Ти.
На този етап отразвитиетоумението за планиране е достатъч -
но развито и се проявява в сnособността за абстракция.
Сnоред ,, теорuята на движенията " и тази за областите на
Аз-а (13) в нарцистичната фаза е активна една примитивна сис-
тема за защита, която се проявява чрез движение на бягство от
реалността и се задейства чрез окулярния мускулен блок (отделя-
не на сетивата от външната реалност, бягство в света на съня,
въображението). В сензорната фаза защитата се еъстои в инте-
лектуапизация нареалността и във вкопчването (орален мускулен
блок — захапка без отпускане) в едно афизично, идеализирано Ти.
Защитните механизми във фазата на Аз-а се свързват с церви-
калния мускулен блок (или ораrгно-цервикапен, чиято функция се
състои в това да разделя мисленето от чувствата) и с тазово-
аналния мускулен сегмент (потискащ емоциите в отношението
с външния свят). (Цервикалният и тазово-аналният сегмент са
оцветени в червено на илюстрацията по-горе.)
Активирането и дезактивирането на цервикалния и тазово-
ананния блокаж се материапизират в думите ,, и „ не " и поз-
воляват на детето да натрупа onum в изживяването на непоз-
нати досега емоции и чувства като: гнева, желанието за атака,
~ 13) „ Неорайхиански теории ".
CIІ7
дмразата, желанието за отмъщение, завистта и т. н. В биоико-
номичното поведение тези чувства се отпушват в агресивното
действие или във вербалния садизъм (криза на опозицията), а в
неикономичния вариант се натруnват в Аз-а, давайки началото
на защитни механизми от ретрофлексивен тип (деnресия).
Фазата на Аз-а е изпълнена с контрасти . Стремежът към удо-
волствие вече трябва да бъде съобразен с недвусмислената реал-
кост (не субективната !), както и със социалните правила, което
поставя началото на процеса на социализация . Майчината фигура
се преживява по амбивалентен начин : осьзнаването на съществу-
ването на собственото Аз и желанието да се заяви пред вънпп3ия
свят не изключва потребносrrа от майчина любов, нито е в ущърб
на стремежа към задоволяване на потребностите от утвърждаване
и принадлежност, които в тази фаза стават много по-осезаеми , ре-
ални и конкретни.
В света на хамо невротикус нормалис обаче е почти неизбеж-
но превръщането на фазата на Аз-а (поради амбивалентните тен-
денции, които я отличават) в родно място на множество травми и
страдания : ,, . .. доколкомо си спомням, не е да не ядях, но не ядях
достатъчно. Майка ми ме принуждаваше да поглъщам огромни
количества храна. Помня, бях на три- цетири години, когато вед-
нъж тичах около масата в кухнята, а майка ми ме преследваше с
лъжица, пълна с някаква гадост, в едната ръка и с каиш в друга-
та. И не само ме заплашваше, че ще ме удари, ами го и правеше
от време на време... Но едно от най-страшните неща беше, че ме
заплаши да ме изостави (потребност от принадлежност, страх от
изоставяне, бел . авт.) или че ще се качи на покрива и ще се хвърли
оттам, ако не си изям всичко (потребност от принадлежност, бел.
авт ). Често имаше навика да излиза през вратата и аз помня, че
се хвърлях на земята и избухвах в хистеричен плач. " ( Клиничен
случай, описан от В . Райх.)
Да обърнем поглед сега към „ритуалите " на социализацията
и rьрсенето на одобрението в групата от връстниците — типични
явления за фазата на Аз-а. Основната „фигура" („фигура" и „фон"
41
— като термини от гещалт-теорията, бел . прев.), която ръководи по-
ведението на детето в този момент от развитието , е тьрсенето на
удоволствие в групата от връстници, а „фонът" е афекrивността,
свързана с майката, която трябва по дискретен начин да се научи да
успокоява тревогите на детето, когато е преживяло враждебно или
отхвърлящо отношение в групата. В тьрсенето на нова принадлеж-
ност детето усвоява някои стереотипин поведения като:
— Заявка за приятелски намерения и намеци за сътрудничество
като „ Ако направиш това, ще ти бъда приятеп !" или „ ще ми no-
могнеш ли да построим тази къща ? ";
— Предлагане на подаръци;
— Улавяне за ръка, докосване, целувка, прегръдка или други
вдъхвапщ сигурност форми на контакт;
— Вербален израз на неудоволствие по повод предишин конф-
ликти;
— Обещания от типа: ,, . . . ще ти дам моя камион!"
(Sackin/Thelen, 1984 г.)
В тази еволютивна фаsа и потребносrга от утвърждаване за-
почва да излиза от границите на формулата ,, всичко ми се nолага "
(типична за сензорната фаза), за да се превърне в динамичен еле-
мент на общуването . А от успехите, които Аз-ът жъне в този етап
от раsвитието, зависи позицията му в социодинамичната схема
като възрастен.
Другиразсьждекия върхут. нар. критички фазы
Всичхи автори, които пишат по проблемите на еволкrгивната
психология , са единни в едно : травмите, изживени от индивида
през първите три години от живота му, са в основата на всички по-
сериозин психологически разстройства. Личностовите разстройс-
тва, маниакалността в различните й форми, депресията, стремежът
към разрушителност (мазохизъм, садизъм , алодиструкция) се свър-
зват с травматични събития от първите фази на развитието. После-
диците от теsи преживявания са много често иsвор на неогп3суемо
страдание :
42
. . .По дяволите, чувствам се ужасно ! За милионен път не
успях да направsт нещата, както трябва. Тициана (14) иска да си
отиде. Идва ми да препреча вратата с тяло и да не я пусна, да из-
крещя „ НЕ "! Но как ще успея аз да вложа цялата себе си в нещо ?
Аз никога не съм цялата е нещо. Блокирах се за пореден път. И
сега се чувствам странно — като в някакъв друг свят, като в об-
лаците, изтръпнала. Нямам никакви усещания, чувствам се като
дебил, все едно не си обитавам тялото, все едно аз живея някъде
другаде, на място, където усещанията не съществуват ... Идва
ми да направя нещо, но не знам какво, имам като че ли желание
дареагирам , но не знам как, май изпитвам гхяв, но не съм сигурна,
виждам странно, пръска ми се главата, като че ли съм пълна с
нещо отвратително ... всичко развалих. Искам го... но не знам, ако
можех, щях да се самоунищожа ... ПОМОщ! Чувствам се, като
че ли не сьм аз, а друг човек, дори не се чувствам човек, иовярвай
ми, моля те ('S~, чувствам се зле, объркана съм, Дани, спри се, моля
те, престани, остави ме на мира, не сьм направила нищо лошо, не
съм виновна... не съм лоша, аз просто съществувам, но не разби-
рам вече нищо... а всъщност не искам да съществувам, даже ако...
не, искам само да ме оставиш на мира, писна ми от теб, няма
смисъл да се отнасяш така с мен, nрофесоре, помощ... моля те,
отведи ме с теб, не ме оставяй тук, ще си причиня нещо лошо...
с нищо повече не мога да се справя, трябва да направя 1000 неща,
но не успявам, все не успявам да съм готова за теб, пръска ми се
главата, помощ. СТИГА !" ( Откъс от дневника на Д., 20-годишна,
личностово разстройство .)
Далеч . съм от намерението да анализирам в този контекст ди-
намичните елементи в цитирания фрагмент. Иска ми се само да
. накарам читателя да поразсъждава и да усети болката на всички
тези болни , които остават в сянката на живота и изживяват там сво-
ето отчаяине . Нека се замислим преди всичко върху отговорността
на всички нас като родители или всички, които имат намерение
(14)Тидиана е съквартирантката.
(15)Пациентката говори на самата себе си.
43
 да стават родители . Цялата майчина любов (често стимулирана от
чувството за вина) не може да излекува вече разболелия се Аз, но
малко любов, топлина и внимание, приемане и зачитане на детето
в първите годиин от живота му могат да попречат на дълбоката
психологическа болка да съсипе целия му живот
Фаза на съперничеството
Общи nоложения : Фазата на съперничеството се характеризи-
ра преди всичко с тьрсене на сексуална типизация и същевременно
— с появата на движението съблазняване (16), както и на принципа на
властта или както е по-типично за обществото на хомо невротикус
нормаяис — на властовата невроза (")•
Освен това в тази фаза езикът приема доминираща функция в
комуникативната прагматика било в отношението с връстниците,
било в това „детеродител".
Същевремеино, макар и парадоксално , именно езикът е този,
който в тази възрастова фаза създава най- голямата бариера в ко-
муникацията: „ Езикът се nревръща често в препятствие за из-
растването, именно защото посланията се предават нараsлични
вълнови честоти. " (Peluso/Sommariva, 1979 г )
И действително е така. В този момент от развитието се фор-
мира т нар. вертинална комуникация . Детето, което във фазата на
Аз-а е rьрсело изява на своята индивидуалност чрез директна изя-
ва на чувствата и емоциите си (хоризонтална комуникация), което
досега е тьрсело утвърждаване чрез ясна и разбираема „ хоризон-
тална" заявка на псиничните си състояния и фантазии, без да го
е грижа за значението на собствените му думи, сега, навлизайки
във фазата на съперничеството, това дете модифицира своя модел
на общуване : спонтанната комуникация отстьпва място на интери-
оризацията (вътрешен монолог) и на вертикалната комуникация.
Особеното при вертикалната комуникация е специфичната тенден-
ция към ограничаване на емоционалното и афективното въвличане
(16) Според зигмунд
Фройд на този еволютивен момент отrоваря т.нар. латентна
фаза. По тази тема разсьждавам в „Приложение 2.
„Неорайхиански теории", глава „ Психолотична антропология".
аа
в контакта и тьрсене (с помощта на езика и „маската") на власт над
Ти-обект на отношение. Ще дам няколко примера, макар че изли-
зат от специфичния детски свят :
1. „ Искаш ли да вечеряме заедно тази вечер ? " — при така за-
даден въпрос евентуалното отхвърляне ще бъде отнесено към ве-
черята, докато при варианта на истинско подчинително движение
(хоризонтално): „ Имам нужда от компания, би ли nрекарал ня-
колко часа с мен ? ", евентуалният отказ ще означава: „ Не искам
да прекарвам времето си с теб!" Очевидно е, че вторият тиш от-
хвърляне поставя под съмнение отношенията с Ти-то и статусьт на
питащия губи от тежестга си в двойката.
2. Към момичето, което го е заинтересувало : „ Много сими сим-
патична, ще дойдеш ли на кино с мен ? "— и в този случай „не"-то
ще се отнася за киното, а не за предлатащия го. Съвсем разлиLпiа би
била динамиката при хоризонталния комуникативен вариант: ,, Мно-
го те харесвам, бик искал да ме прегърнеш и да nравим любов! "
Към вертикалната комуинкация спадат всички форми на лас-
кателство, угодничество, заобиколки или т.нар. конвенционални
лъжи („ Ах, колко хубаво ви стои тази шапка! ") (18)• Вертикалното
общуване, разбира се, е функционално за съблазнителното поведе-
ние, но за съжалеине често взима надмощие дори в консолидира-
ната вече връзка, в която искреносrга и спонтанносrга биха били
много по-ефикасни за равновесието на Аз-а. Но защо индивидът
комуникира вертикапно ?
Фазата на съперничеството се конкретизи-
ра в движението съблазняване. От филогенетич-
на гледна точка при животните това поведение
има за цел търсене на nревъзходство в стадото
(nринцип на властта).
Психофизиологичните предпоставки за из-
,
вършване на съблазнително движение (от лат .
seddure — тегля към себе си) са: блокирането на
~ цервикаііния и абдоминалния сегмент (оцветени в
(18) Вж. „Приложение 3".
45
 цервено на илюстрацията), с цел да бъдат разделени
емоциите/ ва състезателните умения на Аз-а. В следващата еволютивна фаза
чувствата и сексуалността от nроцеса на планиране
/мислене и тази тенденция бива модифицирана или става по-селективна.
за да се центрира действието (поведение и
език) върху Ти-то, над Съблазнителното движение . Съблазнителното действие
което трябва да сеупражни власт. От сnособността
да се конт- има по правило две цели: 1. Завоюването на доминантен статус
ролират чувствата и емоциите зависят
способността за съблаs- - в момчешката група („ ... аз съм тарторът ) или в момичециса-
няване и запазване на определен статус в групата
отравни. та (,,... аз съм най хубавата, най-богатата и т. н. `); 2. Търсене на
утвърждаване (възхищение ) от страна на връстниците от противо-
положния пол .
Вече видяхме , че вертикалното общуване има за цел
да се съз- Да бъдеш мамче или мамиче. Важностга на сексуалната иден-
дадат отношения на съюзничество и принадлежност,
които от своя тичност е ясно подчертана от Фройд, който отбелязва голямото
страна са условие за задоволяването на потребността
твие на Аз-а. Но има още нещо . Вертикалната
от удоволс- психологическо значение на детското откритие на разликите във
комуникация е свър- външните генитални структури при момичетата и момчетата. И все
зана със съблазняването и следователно с принципа
на властга (19) и пак Фройдовата теория (чиято кулминация е хипотезата за страха
съответно с властовата невроза. В обществото на
хомо невротикус от кастрация при момчетата и зависrга към липсващия пенис при
нормалис именно властовата невроза е от особено
значение при момичетата) забравя, че социалната среда вече е детерминкрала
функдионирането на Аз-а.
сексуалната типизация , при това много преди децата да осъзнаят
Децата се стремят да създават вечни връзки („най -добрият
ми тези раsлики .
приятел", „ най-добрата ми приятелка"), идеализирани
и неразру- На всички ни е ясно, че майките имат различен подход към
пп3ми групи на принадлежност (групата на
приятелите и съюзни- новороденото в зависимост от пола му. Това вече създава предпос-
ците). На пет или шестгодишна възраст „утре"-то,
зрялата възраст тавки за сексуалната диференциация, напълно независими от пос-
изглеждат, все едно са зад ъгъла . В тази фантастична
детска визия ледващото осъзнаване от страна на индивида. Несъмненото е, че
на света комуникацията е функционална на
опита за заздравяване във фазата на съперничеството малкото момче и малкото момиче,
на връзките с Ти- обект на отношение поради
желанието за устано- вече полово типизирани, се стремят чрез движенията на съблазня-
вяване на контрол и власт над него и групата на
принадлежност В ване, подчинение или агресия да се наложат дори над родителите
контекста на този сценарий изразът на чувства и
емоции, честност- си — нещо като пробно приложение в света на възрастните на вече
та и прозрачността изглеждат неадекватни
средства за постигане и овладените в света на връстниците роли.
поддържане на контрола над Ти и групата и над
собственото Аз . От
тази гледна точка вертикалната комуникация
изглежда, че обслуж- Сексуална типизация и маска
Да бъдеш мъж или жена, зависи, както видяхме, от властващи-
(19) Притцип на властта: несьмнен
те културални норми в обществото. От това следва, че „биването
е факгьт, че задоволяването на потребносгга
от удоволствие преминава през едно Ти-обекг мъж" има различни социо-поведенчески форма и съдържание, ко-
на отношение . В био- и сокдиоино -
номичната система. желанието за притежание (или
власт) върху това „ти, което ито ca противоположни на тези, типични за „биването жена". На-
осигурява удоволствие", угасва след задоволяване пример : ,, .. .момиченцата никога не правят такива неиуа!", ,, един
на потребността и обекгьт на
удоволствие , респекrивно и субегсгьт, който го
разположение в групата. Между обекга и субекга
консумира , остава свободен и на мъж никога не плаче!" и т.н. И именно в този момент „биването
на удоволствие и Аз-а същест-
вува само договор за „ прикилегировано възползване индивид" отстьпва място на „биването личност".
", но не и за притежание .

46 47
 Ако се поровим в етимологията на думата личност (от лат
persona), ще открием древноетруския корен phersu, което означава
маска. Много са авторите, които обясняват процеса на социализа-
ция като преход от индивид към личност, т е. от сnонтанност към
роля, към маска.
Да се върнем отново към нашето дете : чрез мобилизирането
на цервикалния и абдоминалния сегмент то се научава да разделя
действието от чувствата или доминиращите емоции. И езикът, и
дори силните страсти вече могат да бъдат интериоризирани . То се
научава да живее в света на „ имам " и изоставя света на „ съм ", по-
лека изгубва способносrга да „ представлява " и започва да „ играе
представление ". Като че ли вече неговата мисия повече е да „ бъде
харесано ", отколкото да „ се харесва на себе си ". И за да бъде харе-
свано, естествено ще се опитва да имитира тези, които изглежда,
че най-много получават възхищеинето на групата. Имитирането
обхваща езика, поведението, облеклото, атрибутите и всичко оно-
ва, което подсказва, че си струва да бъде изкопирано . Така наше-
то дете става неминуемо по-бледо (копието винаги е по-бледо от
оригинала), „поредно копие" на някого. И ще живее в свят от все
по-бледи „поредни копия".
Социономия (20) на фазата на съперничеството
Да започнем от социогенетичния закон, според който един ин-
дивид остава изолиран в групата, ако се намира в по-висока или в
по-ниска фаза от социалното си или емоционаяното си развитие
в сравнение с другите членове на групата.
Да си припомним и социодинамичния закон (21), според който
изолираните или слабо въвлечените в живота на групата индиви-
ди биват незачитани и изхвърляни „ зад борда " и в цялостния со-
циален контекст. Предnочитаните в групата индивиди серадват
на повече привилегии и извън групата и това им носи множество
(20)Терминът е въведен от Дж. Л. Морено. Социономия е науката, която изучава
социалните закони.
(21)Дж. Л. Морено, „Групова психотерапия и психодрама", изд. Щутгард, 1973 г.
48
еажни социални контакти. Критерият за привилегироеаност се
оформя не на базата на социалната ипи икономическата класа, а
напротив, преформулира понятията „ богат " и „ беден " в „ емоци-
онално богат " и „ емоционално беден ".
Статусът в групата показва какви очаквания индивидът може
да задоволи (по отношение на психологически, икономически и со-
циапни претенции) при срещата му със социума (обществото).
Съзнателно или не, детският Аз разбира строгите закоин, ко-
ито управляват групата. Разбира значението на понятието статус
и играенето на роли, необходими за поддържането на определена
позиция в груповата йерархия. Разбира също и това, че от сьблаз-
нителните стратегии, които е в състояние да приложи в групата,
зависи качеството на нетвия социален и емоционален живот Ли-
дерските способности на детето са директно свързани с умеинето
му да подходи към Ти-то/Ти-тата — обект на отношение с движе-
нията, усвоени в предишните фази на развитието: способностга за
планиране на действието в зависимост от социоикономичните кри-
терии, валидни в групата, способносrга за подчинение и агресия.
„ Трябва да съм бил на около 6-7 години. Марио беше главатар
на бандата. Мразех го. Но сьщевременно се оnитвах да го нака-
рам да ми бъде благодарен, като му правех подаръчета и подаръ-
чища. Мисля, че Марио беше разбрал нуждата ми от приемане и
претенциите му за подаръци ставаха все по-ненаситни. Един ден
ми поиска моята писалка Montblanc със златен писец. „До чети-
ри часа да е тук!" — сплаши ме той. Не исках. В четири той ме
погледна и отсече: „ Ти си изnъден! " Бях изгонен от бандата. Бях
сам. На другия ден му дадох писалката. Аз бях дете на богати, а
той на бедни. Но имаше специфична харизма. Всички го слушаха.
След няколко години си направих моя банда. Станах главатар. В
началото имах само един подчинен . Правехме всевъsможни ufypo-
тии. Бяхусвоиn съблазняването. Днес съм сигурен, че ако не се бях
откъснал от Марио, нямаше да бъда, какъвто съм сега. "(Джова-
ни, 35 г., адвокат.)
В крайна сметка фазата на съперничеството отбелязва края
49
на биоикономичното фувкциониране на Аз-а и „въвежда" нераз-
ривната връзка между индивидуалните потребности и насоченото
внимание към потребностите на отделиото Ти, както и на клана
(групата) — (социоикономия).
Жалко е обаче, че хомо невротикус нормалис заклеймява сьб-
лазняването. Той го бърка с това да си похотлив или сластен и за-
бранява на децата си жизнерадостната игра, която ги води към сек-
суалната зрелост, вменявайки им огромно чувство за неудобство
по отношение на всичко , което предизвиква сексуалността.
Хомоеротизъм ы протосексуалност
Невъзможно е да говорим за фазата на съперничеството, без
да докоснем темата за хомоеротизма. Хомоеротичната ориентация
винаги е била осъждана от обществото и е била жертва на истин-
ско преследване през вековете . Средновековието дори предвиж-
дало за всички тези „порочин престъпници " (така били наричани
всеки гей и лесбийка) телесни наказания от удари с пръчка, а при
случай на рецидив — постепенно рязане на всички крайници до
смъртно наказание чрез обесване, удавяне или изгаряне на клада.
Средновековната психиатрия смята хомосексуалносrга за болест
и днес проповядваната от някои идея за „преобръщаща терапия"
се смята за нейна наследница. Голям парадигматичен скок в това
отношение бележи психоаналитичното учение, според което пси-
хиката също има генетичен произход и либидонозните промеин,
по-специалио тези от едипов и предедипов тип, оформят избора
на хомосексуален обект (Фройд, 1905 г.). Фройдистката концепция
относно хомосексуалността се основава на понятието бисексуал-
ност. Хомосексуалносrга е вродена тенденция у всяко човепцсо
същество , но тя бива изтласкана и сублимирана по такъв начин,
че приятелството, другарството и всички социалии прояви в най-
широк смисъл се захранват именно от нейното сублимиране . Факт
е, че са мнсгго малко децата, които във фазата на съперинчеството
са нямали хомоеротични преживявания. По принцип става дума за
едно преходно явление, което , по моему, трябва да припишем като
заслуга по-скоро на властовата невроза, т.е. на безусловното тьр-
50
сене на власт над Ти, отколкото на тьрсенето на чисто генитална
възбуда.
Арно днес е на 44 годиин : ,, Бях на 5 годинки. Бяхме много бед-
ни. Близо до скромното ни жилище се издигаше голяма вила, в коя-
то живееше един знатен човек от селото. Синът му, който беше
най-много с година по-голям от мен, често ме канеше да си играем.
Имаше прекрасни играчки. Винаги бях нетърпелив да ме nокани да
си играем в тозирай. Един ден ме заведе в нещо като скривалище
гг ми каза: „ Покажи ми пишката cu u аз ще ти подаря този
Подари ми крана. След няколко дни пак ме заведе в скривалището
и ме накара да се изакам в негово присъствие: Обеща ми количка.
Спечелих си количката. Мисля, че правеше всичко това, за да се
чувства силен й важен, защото никога не ме докосна. След всичко
това приятелството ни серазруши. Не знам
И този случай не е изключение . Играта на ,Чичо доктор" може
би е най-често практикуваната в тази възрастова фаза. Но инто един
пациент не ми е споделял да е изпитвал истинска сексуална възбу-
да по време на тези игри. Интерес , любопитство , желаине за власт
и сила — да, но не и сексуално влечение на тази възраст. Играта
на ,Чичо доктор" понякога включва разглеждането на гениталиите
между братя и сестри, братовчеди , приятели . Но играта си остава
само игра. Игра, която може да подхрани отношенията на съюз или
приятелство , да създава диади в групата, но нищо повече ! Едва в
сексуалната фаза към желанието за власт и/или любопитството се
присъединява и геинталната възбуда, стига родцтелите или възпи-
тателите да не са вече „кастрирали" или забранили тези естествени
проявления, което в този случай води до фиксиране на Аз-а към
фазата на съперничеството (или фалико-нарцистична според кла-
сическата нозография).
„ При фалико-нарцистичните мъже ерективната nотент-
ност е много добре развита за сметка на оргазмичната. Отно-
шенията им с жените обикновено са нарушени от едно nренеб-
режително, подценяващо отношение и неуважение към женския
пол. Въпреки това именно представителите на този тип са много
често желани сексуални обекти, защото външноразвиват в чист
51
вид всички характеристики на мъжествеността... (способ-
ност за съблазняване, бел. авт.).
„ При жените фалико-нарцистичният характер е порядък, ма-
кар че и тук не са само единични случаите. Невротичните форми се
характеризират с активна хомосексуалност и със засилена възбу-
димост на клитора... Към фалико-нарцистичния характер прина-
дле.жат почти всички форми на активна мъжка и женска хомосек-
суалност, по-голямата част от случаите на т. нар. нездрав морал,
както и изразените садистично-перверзни мъже " (В . Райх).
Да обобщим: В света на пирамидалните йерархии способност-
та за съблазняване, т.е. за завладяване на по-висок социален ста-
тус, изглежда неотменимо условие за утвърждаването на Аз-а в
човешките взаимоотношения, както и за изграждането на здрава
самооценка. Така е . Но ми се иска да завърша този абзац с някои
разсъждения на Frans de Waa1 (23) относно важносrга на здравото
умение за съперничество в социалното разслоение в обществото
на нашите братовчеди — маймуните:
„ Преди да може едно общество да nремине от nринципа на
правата и привилегиите, свързани с доминирането, към това на
обмена и делбата, е необходимо съперкичеството да бъде пос-
тавено под контрол. Подчинените трябва да са в състоякие да
укротяват агресивността на доминиращите, за да могат да ги
направят толерантни, докато доминиращите трябва да знаят
да модерират слеnия егоизъм, за да постигнат печапбите, хоито
(22)защитинят механизъм , който свързвам с фазата на сьперничеството , е т.нар.
еготизъм . Еготист е този, който има и поддържа високо мнение за себе си. Това
понятие е различко от термина етизъм . Егоистичен е този, който се смята за
центьр на нещата. Еготист е този, който има в допълнеине нереалистично чувс-
тво за собствената значимост и се стреми да е „над ситуацията" (вж. също глава-
та „Личност и характер" и подзаглавието „Психопатен характер").
(23)
F. de Waal, „Far 1а расе tra le sciпnnie", Rizzoli Libri, 1991 г.
52
~ава системата на обмена... Този тип проблем може да бъдераз-
~ешен с помощта на известни умствени способности, които на-
5иtюдаваме и при някои видовемаймуни... В обществото на дивите
иъжки бабуини някои възрастни индивиди образуват коалиция, за
)а се противоnоставят на по-силните и младите в битката за
~ азгонените женски. Кооперацията често е реципрочна, no6e-
~ ителите възнаграждават всички, които са им nомогнали, като
ги nодкрепят при следващи случаи на нужда... Тези комnоненти
ча социалния живот на приматите, коалициите, решаването на
сонфликти, социалната толерантност и стратегическите уме-
чия изглеждат свързани помежду си — всеки един от тези еле-
иенти стимулираразвитието на останалите. Интелигентност-
па благоприятства кооперирането, помирението увеличава то-
герантността, толерантността прави възможна nодялбата, а
vмението да се водят преговори от своя страна увеличава инте-
гигентността. "
Жалко, че сме еволюирали ! Жапко, че не сме вече маймуни !
Сексуална фаза
Общи положения: Детето навлиза ' в сексуалната фаза тогава,
согато започва съзнателно да си доставя удоволствие чрез директ-
~ а или индиректна стимулация на гениталиите си. Но в общността
ia хамо невротикус нормалис едновременно с тьрсенето на гени-
гално удоволствие се задействат и всички забрани и наказания,
трисъщи на „ чумавото " и по отношение на своята сексуалност
)бщество : ,, . . .Харакmерисмиките на консервативната сексуална
rдеология са: отрицанието и деградирането на сексуалността,
гоито специално в авторитарното общество са предизвикани от
гроцеса на сексуална репресия. За това общество не е толкова
гажно, че биват потискани сексуапните потребности, колкото,
ге широкото отражение от тази реnресия с макар и вредни за
гсеки индивид последици са му полезни. Да обърнем внимание на
редствата, които „ публичното мнение ", формирано в голяма
тепен от консервативната сексология, изnолзва, за да се включи
г този nроцес, и какви са най-общо неговите резултати.
 по-хармонична е
• 1948 г. до 1962 г., той извежда даините, че колкото
Консервативната сексология е най-важният елемент в тази детската игра
връзката майка—дете , толкова по- често се наблюдава
идеологическа атмосфера... Както добре знаем, под ,, соцнален с reниталиите още преди края на първата
годиппса . Децата, които
ред " се разбира „реакционен социален ред ", а под „развитие на родители, са много
съжителстват с хармонични в това отношение
irичността " серазбира „развитие на способна да се адаnтира към доказва, че контакrьт
по-„ игриви " в този смисъл . Това наблюдение
тозиред личност ". Всекиреакционен социален морал е по необхо - със собствените гениталии е подбуден не от
липсващия, а напротив
димост сексонегативен морая, каквато и отстъпка да изглежда , — от по-качествения контакт с родителя .
Постепенно в психосек-
че прави в схеащанията си за същността на сексуалния живот, придобива различни
суалното развитие на детето мастурбацията
каквато и да е степента, в която сексуалното поведение на доми- структуриране на сек-
значения , но всичките важни за правилното
ниращата класа ще се отдалечава от природните принципи. Вну- суалността.
шението, свързано със сексуалния контакт, е, че той е „ вреден за Съвременните данни относно мастурбацията потвърждаваТ
на
здравето ". Всеки, който познава реакцията на младежта срещу нейното значение и предимства в процеса на структуриране
последо-
две
това твърдение, всеки, който знае как мпадите стават жертва една функционална на удоволствието сексуапност . В
на сексуални конфликти, неврози и хипохондрични мисли и как, на- групи изследвани
вателни проучвания , проведени с две различнй
ложено върху детския невинен опит, това твърдение предизвиква лица доброволци , калифорнийските психолози Abrarnson uпредлага
Mosher
неврози, ще се съгласи, че подобен постулат изисква не само сери- достигат до подобни изводи. На изследваните
лица се
озен npomecm, но и практически мерки за изграждане на крепост- четене на еротична литература и гледане на
филм сьс сексуалки
"(24) , че тези, които се
на защитна стена срещу него. сюжети. Заключенията от експеримента показват
Разбира се, от 1936 г. някои неща са се променили. Но в дъното по- голямо чувс-
отнасят негативно към мастурбирането , изпитват
на поведението ни се коренят все още предразсъдъците : сексуал- имат по- малък сёк-
тво за вина по време на гледането на филма,
носrга е нещо мръсно и срамно за практикуване (това важи пре- и дори по- малко са
суален опит, по-големи сексуални проблеми
димно за жеинте !), половите органи са неприлична част от тялото Изследователите уста-
осведомени за противозачаrьчните методи.
ни. И пред малкото дете, което рано или късно ще бъде изненадано на възприемането на
новяват също чрез термография , че по време
от удоволствието да се забавлява с генитапиите си, зейва огромна отношекие към
еротични стимули при тези, които имат негативно
дилема: Как е възможно нещо толкова хубаво, толкова естест- кръвооросяване
мастурбирането , се наблюдава много по- оскъдно
вено да бъде грях ? Как е възможно nораждащите се по време на , които имат позитивно
на тазовата област в сравнение с останалите
мастурбиране чувства и елrоции да са вредни ? недвусмислено
отношение към самозадоволяването . Тези факти
На базата на този много често останал неразрешен вътрешен мастурбацията е осно-
доказват, че положителното отношение към
конфликт в икономията на Аз-а се пораждат всички сексуални па- който не само че не е
вен факгор за здравата сексуалност. Факгор,
тологии и голяма част от тревожните и натрапливи разстройства. подрива връзката,
вреден, анормален или аморален , не само че не
Трябва да подчертаем огромната заслуга на Rene Spitz, който каз- а напротив — е условие за зацоволителин и
хармонични сексуални
ва, че мастурбацията не само не трябва да се поставя в сферата на отношения .
патологията, но напротив — дори се наблюдава повече в хармонич- сексуалните фантазии
Важна роля в това отношение играят
ните връзки . В едно продължило около 14 години изследване, от и жената могат да
— потенциалио богат сценарий , в който мъхгьт
контекст
вградят мисли, очаквания и сексуални желания . В този
(24) W. Reich, „La rivoluzione sessuale", Ed. Feltrinelli, 1980 г

55
автоеротизмът не може да се възприема като синоним на самота,
на rьжно принудително оrгегляне от света на живите взаимоотно-
шения, а напротив — като опит, който подготвя живата среща. Вече
е развенчан и миrьт, че женското въображение е по-бедно. Никога
не е било такова , макар че за дълъг период от време се е смятало,
че от физиологична гледна точка мъжете реагират по-силно от же-
ните на фантазни стимули и че въображението им е по-продуктив-
но в това отношение. Две последователин изследвания доказват,
че това различие може да бъде отнесено само към социо-културал-
ното поведение, както и към възпитателния подход към децата по
отношение на сексуалносrга. Именно това възпитание се стреми
да потисне сексуалната експресивност при жената и реактивността
й на този тип стимули . С помощта на развилото се вече Аз-идеал-
но това възпитание я подтиква да ги за,държа, след като вече са се
зародили в нея, и по този начин намалява женската реактивност
и често я превръща във вътрешен конфликт. Вече е вън от съм-
неине, че „законът", който отрича здравата сексуалност, е толкова
силен, че успява да липп3 автоеротичното изживяване от основната
му роля на обогатяващ сексуалното удоволствие фактор . Така през
вековете обеднялата ни, обвинявана и демонизирана сексуалност
успява да си навлече цял рояк хулители, които я „пригаждат" към
света на неврозата и аутизма.
ооОоо
Защо беше необходимо да говорим толкова за мастурбаци -
ята? Защото върху свободата в автоеротизма се издига цялата
конструкция на т.нар . морал . Ограниченията на автоеротичните
практики имат своите последици — развитието на чувство за вина
поради нарушените „правила", а това е същинският процес на
опитомяването на индивида и превръщането му в личност, пре-
дана на дълга, на моралните кодекси и вследствие — на законите
на държавата и църквата.
Моралът в „чумавото" (терминът е на В . Райх, бел . прев .) об-
щество не е плод на вроденото поведение в отношението Аз—Ти,
5~
а — както твърди Kohlberg (25) — е резултат на морална дресировка,
която родителите и възпитателите упражняват върху детето по
време на израстването му до зряла възраст :
1. Предморално ниво (фаза на Аз-а):
а. Наказание и принуда за подчинение (подчинение на прави-
лата с цел избягване на наказанието);
б. Спазване на правилата с цел получаване на поощрение и
награда.
2. Конвенционален морал (фаза на съперничеството):
а. Моралността на „доброто дете", целяща избягване на не-
одобрението и презрението на другите ;
б. Моралносrга, целяща запазването на авторитета (статус)
и избягването на цензурата от страна на легитимните авторитети
или групата.
3. Самоналожени морални прихциnи (сексуална фаза):
а. Моралността на социалния договор и законите на общност-
та;
б. Моралносrга на индивидуалните съзнателни принqипи
(избягване на самонаказанието).
Самоналоженият морал детерминира очевидно цяла серия от
(26), и по
поведения , които противоречат на законите на природата
този начин се превръща в първоизточник , от който се „захранват"
екзистенциалните тревоги и страхове. Да разгледаме психо-фи-
зиологичния модел, чрез който се конкретизира моралностга:
L. Kohlberg, „The development of Children's Orientation toward Moral Order",
(25)
Ed. Vita Humana, 1963 г.
W. А . Bernasconi, „La nevrosi di potere" (11 edizione), Ed. IRC-press, 2004 г.
(26)
Българско издание: В . А. Бернаскони, „Невроза на властга", изд. „ЛаковПрес",
2004 г.
57
 В природата сексуалната фаза се характе-
ризира с пълна липса на блокажи. Енергията про-
тича свободно от центъра към периферията и се
превръща в спонтанни движения, насочени към
задоволяване на потребността от удоволствие .
Тя тече безпрепятствено по цялото тяnо и може
да бъде насочвана по желание към всеки отделен
мускулен сегмент. Действието, целящо удоволс-
твието, може да бъде потиснато вре.менно, ако се
окаже вредно за икономията на Аз-а или групата.
Това nотискане на действието се конкретизира
във временно прекъсване на връзката между мислене и чувства,
мислене и сексуалност . Този тип временно естествено прекъсване
на действието nозволява на Аз-а да направи недвусмислена пре-
ценка на реалността и nриключва с движение на агресия (атака)
или бягство. В цивилизованото общество инхибицията на дейс-
твието е константа в човешкия живот, така че торакапният
fяокаж (оцветен на илюстрацията в синьо) ще се активира вина-
ги, когато индивидът се сблъсква с моралността (т. е. наказани-
ето). А сексуалността ще бъде управлявана от тазовия блокаж
(оцветен на илюстрацията в червено), тъй като над сексуалните
мисли и действия надвисва стракьт от кастрация (в най-широ-
кия смисъл на термина).
Цялата сексуална фаза се поляризира около коифликта между
сексуалност и морал, така че много мисли и усещания, изпитвани
по време на тази фаза, биват анулираин ретроактивно (27)• На наши-
те географски ширини моралът винаги побеждава . Любовта ли? Тя
няма нищо общо. От отрицанието на половите органи и тsпгната
функция в любовните взаимоотношения се раждат приказките за
Ретроактивно анулиране : психологически механизъм, с чиято помощ субек-
тьт се насилва да се държи така, все едно, че мнсли, думи, миналн действия не
са се случили; за тази цел той използва мисъл или поведение с противоположно
значение .
5я
щъркелите , които носели бебетата; или за сините цветенца, от кои-
то се раждали момченцата , а от розовите — момиченцата. Никога не
съм чувал възпитател, който да rовори за принципа на удоволстви-
ето, удоволствието , което достига кулминацията си в сексуалния
акт Никога не съм чувал да се говори за любовта като за енергията,
която привлича Аз и Ти, която се превръща във възбуда и води до
интимен контакт между две желаещи се тела.
За пръв път в сексуалната фаза възниква конфликrьт между
тьрсенето на удоволствие и страха от удоволствието . А удоволс-
твието, откъснато от любовта и емоцията, бива наречено мръсно,
непристойно, безсрамно, безобразно. Сексът се превръща в пор-
нография, похотливост, мръсотия . Ето го обществото на прогреса,
на високите технологии , на „fast food" дори и в секса, на насилие-
то и изнасилванията, на „чекиите" като най-тайно и срамно нещо,
на профанизираната и „оцапана" от секса любов ! Ето го !
ооОоо
Заключения
Еволюирам: според тьшсовния речник означава променям се,
прогресирайки бавно и постепенно. Но като гледам света, който ме
заобикаля, често имам усещането , че човелисата еволюция е спря-
ла. Дори ми се струва, че всички ине регресираме по отношение на
нашата природност. Имам усещането, че прекалено многото пра-
вила и абиогенни закони ни водят към войните и унищожаването
на екосистемата. Струва ми се, че енергийните задръствания, кои-
то доминират в нашия Аз, се разпространяват като епидемия и за-
разяват всичко , което създаваме и до което се докосваме. Мисля, че
те контролират отношението майка—дете и отравят околната среда,
която блатприятства хармоничното развитие .
Malo periculosam libertatem quam quietum servitium! (Предпо-
читам опасната свобода пред спокойното робство ! Бел . прев.)
 неврози от един или друг вид . Затова имам намерение да ви изложа
Лриложение 1 някои мои тези, които, макар и да звучат за някои от вас утопично,
биха могли да формулират няколко пътеводни линии за отучване
на самите родители , дядовци, вуйчовци и лели от някои невротич-
ВЪЗПИТАНИЕ ЗА РОДИТЕЛИ ни форми на поведение, които несъмнено вредят на техните деца
и внуци.
Толкова много е говорено за това как да възпитаваме
децата си.
Реки мастило са изписани от всякакви специалисти с
претенцията
да просветят майки и бащи що е най-доброто за
поколението им.
Но много малко са тези, които са си направили усилието По време на психоаналитичните сеанси се оказва, че майките
да обу-
чават родителите в родителство, да ги накарат да и татковците никога не са идеanни ангелчета, а почти винаги - ,,ве-
осъзнаят ролята,
която поемат в отглеждането на децата си, както и щици" и „чудовища", и за да разбера дали тези „обвиняеми" са
какво очакват
чедата им от тях . действали добронамерено , или злоумишлено, препрочетох много
Прекалено много познания, прекалено много науки и стари книги по темата „възпитание на децата". След толкова че-
прека-
лено малко инстинкт - това е тьжната реалност в тене днес мога да твърдя без капка колебание, че не е вярно об-
съвременното
семейство . щоприетото мнение, че възпитанието на детето е дело само на ро-
Нашето общество се отличава от примитивните , т.е. дителите . Защото последните винаги са били само непоколебими
здравите
общества, с цял куп нормативи и правила , които обаче следовници на волята на държавата, която прави всичко възможно,
не предла-
гат нищо интелигентно по отношение на обуч~ за да лиши човешкото същество от всеки плах порив към индиви -
ването на здрави
родители, способни да създават здрави и хармонични дуализъм и по този начин да му отнеме и правото да изисква инди-
деца.
Кvято и да било маймуна би могла много по-заслужено видуализирано възпитание.
да се
закичи с титлата „родител", без никой да е подлагал на Освен това новороденото е нещо много ценно, нещо почти
специална
проверка годносrга й да възпитава челядта си. В същото като ролс-ройс. Кой би се осмелил да кара без притеснение една
време в
човешкия свят са изхабени тонове мастило за издаването толкова ценна кола-бижу, без да проучи задължителните „инструк-
на спе-
циални „ дисциплинарни кодекси", които са добри по-скоро ции за употреба", писани от истински експерти? А кой по-добре от
в това
да ни отучват от природната емпатия между държавата (си мислим ние - наивниците), от която зависят нашите
родители и деца и да
ни отдалечават от принципите на хармоничната дуan благополучия и неблагополучия , би могьл да си присвои правото
ност, която би
трябвало да съществува между мама, татко и детето . И да знае всичко за това как се възпитават деца?
така, под
предводителството на винаги мъдрите съвети на някой „ Направо ми настръхва кожата, като чета ,„държавните изисква-
възпита-
тел", „ учен" или министьр , се стига до честата ния" за здравословно възпитание на подрастващите ! В тези изис-
ситуация : двама
напълно неподготвени възрастни прилагат на практика ( квания държавата използва като критерии единствено собствената
понякога с
особена настьрвеност ) диктуваните отвън алгоритми за си угода и изобщо не й пука за психичната хармония на поданици-
програми-
ране на мозъка на собственото им дете. те й. Искате примери? Ето ги:
В моя повече от тридесетгодишен опит като В царска Русия например държавата е изисквала новородените
аналитичен пси-
хотерапевт съм се сблъсквал с какви ли не потресаващи да бъдат повивани и оставяни закачени за стената на къщата, а ро-
истории за
„дресировката на децата", истории, които неминуемо
са довели до

61
гв.~
дителите да не обръщат внимание на техния плач и крясъци. Така
се ражда нарицателното „руски мужик": добряк-селянин, за който
дори и къшеят хляб е бил лукс, но който не е пестял усилия, за да
„ отиде поне веднъж в живота си да види фасадата на царския
дворец в Санкт Петербург ".
Когато се намерил някой да им каже; че царят не е полубог и
че ,, всички хора са равни ", мужиците си отварят очите, отьрвават
се от „вградените" в мозъците им наочници и най-после се вдигат
на т.нар. Октомврийска революция — събитието, поставило начало
на световния хаос и разделило света на две. После започват отново
пътешествията : новата цел вече не е царският дворец, а мавзолеят
на Ленин. Наочниците, сега червени на цвят, се оказват безсмъртни
(впрочем днес мавзолеят не съществува — политическа отживели-
ца. Неговото място е заето от мафиотския бос... и мужиците отново
отяват на поклонение , за да зърнат неговото ферари !).
От другата страна на Берингово море нещата не стоят по-доб-
ре. Докато Русия се къпе в море от кръв, за да утвърди диктатурата
на пролетариата, на другия край на света „хиляда и едиа секти"
от квакери до презвитерианци изттвят хигиенни норми за създа-
ване на подчинено по-скоро на църквата, отколкото на родина-
та поколение. Рецептата е простичка: църква, хигиена, чистота
и Америка. Това обаче не се оказва много изгодно за господата от
Вашингтон и те решават да „централизират" проблема.
Чрез авторитетното списание „Infaпt Care ", разпространявано
във всички щати от педиатри и гинеколози, държавата осъжда все
още съществуващия толерантен подкод към новородените и пре-
поръчва строгост u контрол : ако преди новородените поне са били
хранени, когато са гладни, отбиването било към втората година, а
приучаването към лична хигиена ставало след първата година, то
в началото на ХХ в. „техниците-специалисти по детско щастие"
се намесват и променят сроковете на отбиването, личната хиги-
ена и храненето и се насrьрвяват срещу всяка проява на детска
сексуалност: Това е ерата на възпитаинето в твърдост, в безчувс-
твеност Възпитанието, което създава онова поколение янки, ко-
ито, изморени от дъвчене на дъвка, на два пъти „освобождават"
62
Европа . На нашите географски пшрини (нека си го признаем) се
тази
тtресичат влиянията на две култури (за сметка на децата ни):
май-
на Юга, на „майките квачки", и на Севера — на „работещите
неаполитанското момче за
ки", а „продуктите " се конкретизират в
всичко (от неапол sciuscia, което означава: изкарващо само прех-
раната си невръстно дете, бел. прев.) и синовете на стария Анели :
единият объркан, от типа „сам съм си виновен за всичко", постоян-
ко страхуващ се от наказание, а другият — който не може да казва
„р", зависим от одобрение и напълно осъзнаващ ролята, която му е
отредена, т.е. свръхневротизиран от дълга пред статуса.
След толкова много критики трябва най-после да се нагърбя с
трудната задача и да предложа нещо алтернативно , защото иначе
ще бъда обвинен във фашистко- комунистическа демагогия.
Избирам благоразумния път — първо ще ви разходя из фазите
на развитие ('>, през които преминава всеки един индивид от раж-
дането си до юношеството :
- Нарцистична фаза — от 0 до 3 месеца;
- Сензорна фаsа (фаза на сетивността) — от 4 месеца до 1 година;
- Фаза на Аз-а — от 1 до 2-3 години;
- Фаза на съперничеството — след 3-та година;
- Сексуална фаза — след 4-та година.
•~/~~
На всяка фаза отговаря специфична потребност на детето :
— Нарцистична фаза: Потребност от физически контакт, от
усещане за едно цяло с майката (или човека, който се грижи за И
детето), императивна потребност да бъде прието; }'у
според Неорай-
(') Наименованията на еволютивните фази следва нозографията
хиаиската школа.
63
 - Сензорна фаза: Потребност от сетивност, от
сигурност, от
това да има доверие в родителя ; АБСУРДНО Е ДА МИСЛИМ, ЧЕ ЕДНО ДЕТЕ НА ТАЗИ
- Фаза на Аз-а: Потребност от независимост, ВЪЗРАСТ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРОЯВИ ИНСТРУМЕНТАЛНО
от задържане и
обратно - отпускане , според начина, по който Аз-ът ПОВЕДЕНИЕ, ДА СЕ ГЛЕЗИ ИЛИ МАНИПУЛИРА ЧРЕЗ ПЛАЧА
обработва ид-
ващите от външната среда стимули; СИ (т е . да капризничи !). Плачът е единственият начин, по който
- Фаза на съперничеството : Потребност да то може да общува с нас и да заяви своите нужди - глад, жажда,
се утвърди в отно-
шението си с родителите и групата от връстници, студ, липса на ласка, страх от изоставяне , напрежение, болка. В
откритието на
протосексуалността ; тази фаза то има ПРАВО да бъде центьр на майчиното внимание
- Сексуална фаза: Зряла генит anност - утвърждаване (или на вниманието на човека, който се грижи за него). Контактьт
на собс-
твената сексуална роля. трябва да бъде постоянен и плътен. Т.нар. детски ясли, в които се
„паркират" живи човешки същества на по няколко месеца, би тряб-
Ще започна с това, че раждането на едно дете трябва вало да бъдат изгореин. Ако самата майка няма възможност да се
да бъде про-
дукг на съзнателен избор, а не случайно явление. грижи за детето си, по-добре да се потьрси баба или леля, които да
За да сме сигурни,
че изборът действително е такъв, трябва да обгрижват постоянно бебето . Да си припомним добрите времена
избягваме случаите:
- Зачеването да бъде по погрешка (не сте ли на Голямото се.мейство. Това е добър пример от миналото ни!
чували за конт-
рацептивите ?);
- Детето да бъде от самото сираждане спасителната 2. Сензорна фаза. Премннали са първите трудни месеци и де-
слам-
ка за „ давещия" се брак; тето вече би могло да заеме собственото си креватче. Операцията
-Да серажда дете, само за да изпълни женатаролята не е простичка. То сега има една силна потребност - да се довери
на май-
ка и мъжът - ролята на баща (защото ,, ередно на мама. Следователно преместването от леглото на мама и тат-
да бъде такаl).
ко в люлката трябва да стане лостепенно, а не изведнъж, за да не
Още след първия вик на новороденото , заявяващ бъде иsживяно като предателство , ако някоя нощ го „изквърлим"
появата му
в нашия невротичен свят, е хубаво да се спазват от гнездото, както сладко си спи, без никакво предупреждеине .
петге препоръки ,
които излагам тук : Трябва да го преместим в будно сьстояине. Това отделяне трябва
да бъде придружено от успокоителин думи от страна на майката:
1. Нарцистична фаза. Детето се нуждае от при това не просто говорене на каквото и да било, а отправяне на
тесен физически
контакт с майката . От примитивните племена нежин и точни послания, които трябва да гарантират, че майчиното
можем да научим
кой е „ начинът", гарантиращ задоволяването на афективно присъствие продължава , но се разширява в пространс-
потребностите на
този еволюционен стадий : т нар . цедило или твото, и едва тогава да се присrьпи към същинското физическо от-
днешното „ кенгуру"
(бебето се носи , привързано към гърдите или гърба деляне . Не трябва да се притесняваме , че детето не разбира точно
на майката,
бел. прев.). какво му казваме с думите — доверие ще му вдъкнат тонът на гласа,
През нощта детето трябва да спи до родителите, невербалният език, нашата собствена енергия.
които да отго-
варят на всяка негова „молба " ( обикновено изразявана Как се превежда всичко това на езика на практиката? Да започ-
с плач), като
се опитват да открият и отстранят причините за нем отначало : Детето в началото живее в своето „цедило" в сим-
дискомфорта му.
биоза с майка си. То не познава границите на своето Аз, а се изжи-
вява като продължение на майчиното тяло или по-точно — чувства

64
~ s
майчиното тяло като част от своето . Всеки сигнал за тревожност
или по-лошо - за отхвърляне, се възприема от детето като запла-
ха за съществуването му. Затова е много важно промените в на-
строението на майката да са придружени от „обяснения", отново
без да се притесняваме , че детето не разбира. Да повторим сега за
преместването - важно е да се подчертае, че то е по-скоро в полза
на усамотението на двойката, отколкото на детската психохигие -
на. Веднъж попаднало вече в своето ново „гнездо", малкото ще се
страхува да не е оставено само и ще претендира за утвърждаване
по свой си детски начин - с викове и плач. Затова при всеки негов
сигнал трябва да откликваме с любов. След като сме го успокоили,
можем отново да го оставим самд до следващия му зов. Така то
скоро ще научи, че да бъде самд не е страшно, защото , дори когато
е в съседната стая, мама все пак е близо при нужда.
3. Фаза на Аз-а - моменrьт на „ДА" и „НЕ". Детето ни се пре-
връща в индивид и има право на своя личност Въоръжете се с
rьрпение , скъпи родители. Преминавате през една нова, различна,
понякога драматична фаза, в която детето ви се превръща в малък
господинчо или госпожица, подготвящи се да навлязат във фазата
на съперничеството. От това как ще управлявате фазата на Аз-а
зависи и вашето, и неговото бъдеще . Да се научи да казва „ДА" и
„НЕ" е негово основно право. Здравото дете трябва да може да ги
използва. А вие, родители (сега в психичния живот на детето се по-
явява и бащата!), също имате това право : детето трябва да се научи
да приема вашите „да" и „не !".
Във фазата на Аз-а се поставя началото на протодиалектичес-
ките междупичностни взаимоотношения .
Ако детето плюе храната (,, ... щото не е хубава!"), то е о' кей.
Ако детето отказва да ходи по голяма нужда в определените от ро-
дителското тяло (вкл. бабите !) часове, то е о' кей. Ако детето не
иска да заспива по разписание, то е о' кей. Ако детето има апетит и
му се яде в 15,30 ч, то е о' кей. Ако иска да го гушкат, е о' кей. Ако
ли пък не исха, то пак е о' кей .
И сега идва най-хубавото. Ако вие изисквате от детето опреде-
~~
лено поведение и неговият отroвор е „не", то имате право, дори сте
длъжни да отговорите чистосърдечно с „не" на неговата следваща
молба, не за да му връщате, а защото така подсказва здравата при-
чинно-следствена логика. Аргументирайте се така: „ Ти имаш пра-
вото да правиш това, което искаш, и аз имам правото да nравя
каквото искам ! " По този начин в детското съзнание се формира
идеята за принципа „дай, за да получиш" и взаимностга в между-
личностните отношения .
Ако някой ме апострофира, че за постигането на подобен тип
осъзнаване е необходима по-висока степен на развитие, ще отго-
воря, че в този възрастов етап мозъкът е достатьчно развит, за да
проумее правилата на примитивния бихевиоризъм (от англ. - пове-
дение, бел . прев.) или логиката на връзката „акция-реакция". (Кут-
ретата. на кучето го разбират дори много по-рано !)
4. Фаза на съnерничеството . Отьрвал се от памперса, наши-
ят юнак се изживява като центьр на вселената. Той/тя е „голям/а",
поради което има всички права. Това е периодът, в който детето се
опитва да се отдели от защитното майчино (и бащино) крило и се
посвещава на завземането на своето собствено място под слънцето
в групата от връстници . Сексуanната му типизация е вече добре
изразена - ,,аз съм момче/момиче" - и ако не е обърхано от разни
феминистки или маскилистки теореми, ще се държи по съответиия
за дадения пол начин.
Любимо занимание на малчуганите в тази възраст е „изследва-
нето" на „голямата" разлика между момиченцата и момченцата,
а също и да се бият (важи и за момичетата), преобличането на
принцове и принцеси и като в перфектна психодрама - тоталното
идентифициране с персонажа - дотолкова, че намесата на възраст-
ните в този фантастичен свят се изживява със страх .
При примитивните племена в периода на фазата на сьперни-
чеството детето преминава от семейното гнездо в клана на децата.
В тези племена процесът „игра - опит - работа" винаги се наблю-
дава с крайно синзхождение от членове на клана на възрастните . В
този процес почти всичко е позволено .
67
 Какво правим обаче ние, днешинте хора - точно обратното .
Майките и бащите са тези, които диктуват натрупването на детския
опит („играй с това, не играй с онова", „избягвай това или онова"
или по-лошо : „мама се нуждае от теб, бъди послушен, бъди голям,
бъди интелигентен, бъди добър, бъди...", или: „трябва да се научиш
да свириш на пиано, да ходиш на балет, на баскетбол !")• А дирекг-
ният опит на детето с Доброто и Злото бива забранен. Така в съзна-
инето му биват интроектирани цеиностите на нацията. Малчуганът
се социализира, без да се държи сметка, че СВЕЩЕНО HPABO НА
ВСЯКО ДЕТЕ Е ДА ИЗЭКИВЕЕ BCEKH THH OHHT, ДА РЕШАВА
ЧРЕЗ СОБСТВЕНОТО СИ ТЯЛО, ЕМОЦИИ И ЧУВСТВА КОЕ Е
ДОБРО И КОЕ ЛОШО . А дълг на всеки роднтел е да споделя, а не
да осъжда.
Впрочем, когато детето е влязло във фазата на съперничество-
то, можете да програмирате, ако искате, и второ дете. При идването
на бял свят на братчето unu сестричката първото дете вече ще е
добре интегрирано в групата отравни и не би изживяло като трав-
ма изместването на вниманието към новороденото .
Не изисквайте обаче то да се грижи за по-малкото. То сега е по-
заето да играе на „чичо доктор", където се учи да бъде и „пациент".
По този повод искам да подчертая, че всеки предсексуален
опит е позитивен и че здравата сексуалност се развива, само ако
в семейството не съществуват сексуални табута или сексофобно
възпитание !
5. Сексуапна фаза. Детето ви вече не е малко розово бебче,
а е готово да влезе в света на големите . То има ясно съзнание за
позицията си в семейството и в групата от връстници . Развило
е качество, което аз бих определил като здрав егоизъм или онова
поведение, което му позволява да задоволява собствените си пот-
ребности при пълно уважаване на индивидуалностга на другите.
Отгук натаrьк гениталиите също ще диктуват някои от законите в
живота му. Сега вече принцът и принцесата имат не само пол, но и
сексуалност. Започва периодът на тьрсенето на модели за подража-
ине - герои и героини за имитиране. Сега сексуалното поведеине
6R
не е вече игра, а е реално действие . Той, особено той, ще прекарва
часове в игра със своето пишле, а тя, дори и да няма пишле, няма да
остане по-назад в тьрсенето на начини за доставяне на сексуално
удоволствие .
Изхождайки от това, че автоеротизмът във всичките си форми
е нещо здраво, дори повече от здраво, то поведението на мама и
татко пред децата също трябва да бъде здраво.
Следващо препятствие в пътя към психичното здраве представ-
ляват училището и институциите изобщо . Разбира се, училището е
един задължителен и със сигурност полезен житейски опит, но аз
лично съм убеден, че колкото по-късно детето седне зад неизбеж-
ния чин, толкова по-добре е за неговото душевйо здраве.
Родители, съединявайте се : ако сте съгласни с написаното до-
тук, започнете да създавате здрави деца, които сами да изживяват
опита си, далеч от държава и църква. „Пробуждането" ви може да
не се хареса на все още консервативната възпитателна система, но
поне децата ви ще го посрещнат, добре въоръжени срещу злопо-
лучните влияния на морала на нацията.
Не се чувствате готови за такава „хсертва"? Тогава по-добре си
купете пудел, скъп автомобил или тамагочи . И без това сме вече
много на този свят !
CS~
 Прило.исение 2
ПО ДЯВОЛИТЕ ! НЕ СЪМ НОРМАЛЕН: ПРОПУСНАЛ
СЪМ СИ ЛАТЕНТНАТА ФАЗА !
Надничам през прозореца на кабинета ми. Децата излизат от
училище. Още един ученически „работен " ден е приключил. Лику-
ваща глъчка nридружава ордата на изпизане от класните стаи и
тя се изсипва на улицата. Скришом няколко деца се откъсват от
групата и крадешком се доближават до градината, която и as
виждам от nрозореца си. Приближават се до една стара круша,
натежала от зрели плодове, и... крадат !
Лицата им са зачервени и възбудени ! Напомнят ми моето
детство . И мен не ме интересуваше, че фруктиерата вкъщи е
пълна, и отивах да крада.
Знае се: крушите на съседа са винаги nо-сладки !
Мисълта ми се втурва към детството , към часовете, прекарани
в класната стая в писане на домашни, докато тялото ми копнееше
да се катери по дърветата или да си играе с приятелите .
Караха ни да пеем нещо като химн : „ Здравей, благословено
училище... ти, което възnитаваш в нашия дух благородни ценнос-
ти" — или нещо от този род.
Какви бяха тези „благородни ценности", разбрах доста по-къс-
но. Разбрах също, че тези ценности са една голяма минавка. Не
бяха нито благородни, нито пък изобщо ценности. Бяха годините
след фашизма и всичко беше просмукано с енергията „църква и
родина". Църквата и родината ни искаха норматирани , силни, по
войнишки готови да посрещнем всяка нова ударна вълна, въоръже-
ни именно с „благородните ценности". Днес, макар че комунизмът
претьрпя мегакрах, макар че фашистите са погребани под страни-
ците на историята, нима нещата са се променили ! Изобщо не !
Все още се учи „абв" в очакване на вечно обещаваните „рефор-
ми", все още сме индоктринирани от дясната или лявоориентира-
70
ната култура и си напрягаме мозъцитс да учим напълно ненужни
за живота неща.
По мое време поне не се говореше за Фройд. Народецът не
знаеше нищо за комплексите на Едип и Електра и за „латентната
3
Фа а"•
Според бащата на психоанапизата „ латентната фаза" е пе-
риодът между четири и дванайсет години, no вре.ме на който сек-
суалните потребности се сублимират или свързаните със секса
инстинкти се насочват към no-„ благородни" цели (кои ли са тези
по-„благородни " ценности?).
И все пак част от децата като че ли преминават през този пе-
риод, демонстриращи , неясно защо, наличието на един „антила-
тентен" ген, което автоматично ги превръща в анормални, в нещо
недобро , което трябва да се избягва (все едно са болни от СIIИН).
Спомням си, че на около четири годинки бях строго наказан,
защото си бях играл на „чичо доктор" с едно сополиво момиче с
лунички на моята възраст от отсрещната къща. Във всеки случай
тогава направих разrьрсващото за мен откритие, че момичетата ня-
мат „пишка", и това остави траен отпечаrьк върху целия ми живот.
Всъщност на пет годиин бях влюбен за първи път. На седем — за
втори път. А пък от осемгодишна възраст натаrьк все rьрсех тайно
случай да се усамотя с някое момиче, за да трупам опит. Нищо и
никакъв детински опит, но за онова време — достатъчен, за да ме
изключат от сериозното училище , където единственият келепир ,
спомням си, бяха училищните разходки !
Господи ! Никога не съм бил нормален. И тьй като моите „за-
воевания" бяха също все на моята възраст, излиза, че сьм растял в
група от ненормални : индивиди, лишеин от свещеното им право да
се радват поне веднъж в живота си на една заслужена свобода от
диктатурата на сексуалните инстинкти . (Изплува ми едно съмне-
ние: „ Ами ако доктор Фройд жестоко е сгафил и аз съм си „ нор-
мапен ?")
71
 Клубът на „ неподдаващите се на латентната фаза"
като че ли
междувременно придоби заплашителни за училището
и култура- •~~~~
та като цяло размери, rьй като липсата на
латентна фаза означава
липса на сублимация и „ благородните " цели отиват
по дяволите . „Доброто" изисква да убием онова дете, което е здраво и живее
във всеки от нас. „Доброто" изисква да убием и детето, което ние
сме родили, за да го превърнем в „старец". Но то, може би недо-
статьчно задръстено от мъдрите ни съвети, краде круши. Ето това
Тази новина е отпреди известно време (но не от
миналия век): е Доброто без кавички . Защо да не вземем тогава да мобилизираме
„Джонатан Превет, дете на шест години, е бил
изключен от и детето, което се е сгушило в някой ъгъл на нашето собствено Аз,
началното училище в Южна Каролина, защото
се опозорип с не- и да избягаме с него от сивия живот? Може би, за да идем да кра-
чувана безсрамна постъпка: целунал no бузата
една своя връст- дем круши със сина си?
ничка, като по този начин нарушид учцлцщнця
nравипник, който Обикновено, когато чуя да се говори за култура, ми настръхва
заклеймява подобенрод поведение и го окачествява
като неприе.м- кожата. Все пак вън от общоприетото значение на термина същес-
ливо. Говорителят научилищния съвет оnределил
целувката като твува една „култура". Това е културата на некултурността. Това
„ неуместен акт", а фактът, че избликът
на непорочната сър- е културата, която вижда в опита венеца на ученето. Това е една
дечност е предизвикан от другарката му в играта
(ах, тези жени, култура, която предвижда свободата, а не регламентите, защото
вечно те !), не е бил взет под внимание."
свободният човек носи у себе си способността да се саморегули-
Уви, още един безсрамник , още един нахanен
ненормален, кой- ра. Но никой човек не става свободен, ако не е бил свободно дете ,
то не е разбрал, че на тази възраст трябва да е в „
латентна фаза"! свободен юноша и ако не е успял да запази детския дух и вкус
Имало е едно време култура на любовта. Сега
съществува кул- към приключения, желанието за игра и безгрижно своеволие . Този
тура на латентността, тази на регламентите ,
родени от сублими- сбор от умения, които, само взети заедно, придават вкус на живота.
рани инстинкти. Проблемът е, че децата живеят
със сърцето си, а Истински вкус, природен . Не вонята на марихуаната или копнежът
не с мозъка или със сублимации. Но на един свят,
който се храни с по „вълната", която придружава хероина.
правила , сърцата , т е. децата, му идват в повече.
Смятам, че истинският начин днес едно дете да бъде „обуче-
Ние сме общество от старци, вдетинени старци.
И ние - вде- но", е всъщност то да бъде „отучено".
тинените старци - омърсяваме с нашата псевдомъдрост
и с една Абсурдно е, но „отучването" трябва да се превърне в обуча-
криворазбрана , свирепа псевдокултура детския дух и...
садистично ване : „обучавам" означава „извеждам навън" (от лат етим. edurre
се радваме на тяхното оглупяване : „Днешните
младежи ? Ларви, означава обучавам, а буквално - извеждам навън, бел . прев.). Вън
безгръбначни мекотели!" И после - защо не могат
да прославят от системата, която еволюира и се овековечава; вън от злоупотре-
своето време? (Ние можехме, защото имахме топки
!) бата на по-силния с по-слабия. Вътре във: „вецната идея, която,
Ние бяхме „ героите на сьбота вечер", те са „
безотговорни без- излизайки от себе си, създава материята" (В. Croce).
двrппщи". Явно сме забравили напъшiо нашето
собствено чувство за Революционни слова? Може би. Но ако историята ни е научила
изгубеносг, преглътнатите съпзи, собствената си омраза
към винаги на нещо, то сигурно е, че това нещо не сме го научили на училищ-
тсастриращите родители . По-удобно ни е да се държим
като по-големи ните скамейки .
светци от папата, да наказваме и да съдим кое е добро
и кое - зпо. Училището неучи нареволюция . Училището е огледало на пб-

72 73
ществото, следоеателно е консервативно . Консервира
възпита- /Iрrіn оисение 3
нието в дук на верноподаничество . Барикадира се зад
науцност-
та, sад илюзията, че „нормата " е удоволствие и
че знанието е ЧОВЕКЪТ-КУТРЕ
тъждествено на удоволствие.
С две думи : всичко е за преправяне .
Има едно нещо, което все не ми се връзва: така и не успях
да проумея докрай какво толкова печелят хората, които „живеят
за другите". Старата госпожа от Калкута спечели „Нобел". И се
спомина. Но аз познавам много индивиди, които никога няма да
получат Нобелова награда, но упорито продължават да мислят, че
трябва да „живеят, за да се харесват на някот".
Всичко започва, когато някой, който и да било, каже : „Направи
го за мен !" Обикновено този някой след това допълва : в името на
мама или татко . Очевидно мошеничество. Изиrрани са чувствата,
защото зад „направи го за мен" се „крие" и мирише от километри
на чист рекет (,,. . . ако не го направиш, горко ти!"). И така го пра-
вим днес, правим го утре, научаваме се да се държим като добри,
дресирани кутрета и в края на краищата се залъгваме, че да правим
нещо все за другите е добродетел (втора минавка)!

Но както започнем да се държим, такива и ставаме. Крачката е

много малка. И един хубав ден „с.ме такива, каквито другите ни
искат", но далече, много дапече от нашето истинско Аз. Тогава оно-
ва, което мислят другите, става по-важно от това, което мислим ние
самите. А самооценката ин отива по дяволите (трета минавка !).
Психичният ни свят е оцапан от неискрен стремеж към благо-
приличие . Начинът ни на мислене е омърсен от безумната норма,
според която все трябва да правим нещо за другите. Чувството ни
за рвалност е заразено с хиляди „майчини и бащини препоръки".
И така „послушното кутре", което ни е набито в мозъците, on-
лесква с изпражненията си същността на Аз-а, който сега вече
се разделя на три части:
1. Едно (фалшиво !) Аз, което говори, комуникира .
2. Едно истинско Аз, което мисли (за щастие само мисли !) и ни

74 75
 подтиква да действаме според истинските ни
потребности .
3. Едно Аз-кутре , което се самонаказва и
оправдава постоянно ,
което се страхува да бъде честно и да следва
именно това, което
мисли истинското Аз. Лицемерието диктува всички (или почти всички !) човеппси
взаимоотношения . Още по-лошо : колкото по-близки са тези отно-
шения, толкова по-фалшиви са. А абсолютният връх се достига — и
ооОоо
как би могло да бъде иначе — в отношенията между деца и родите-
Между приятели ли , между съпруг и съпруга, годеник и годеница.
Моето фалгциво Аз : „Каква хубава вечер прекарах Истински фестивали на лъжата и фалша. На тази сцена истин-
с вас, надя- ското Аз изпада на втори план. Доминира Аз-ът на послушното
вам се скоро да се повтори! Хайде да
организираме веднага още
една такава хубава вечер!" дресирано кутре. „Съюзите" се разпадат прекалено бързо. Про-
Моето истинско Аз : „ Каква гадна вечер, да цъфтяват лъжите - въркът на човешката глупост !
пукнете дано, до-
садници!"
Моето Аз-кутре мисли: „ Какво ще ми се случи, 11 ~ 11
ако взема да ии
кажа истината? Биха ме отхвърлили ! ще
направя nozuo впечат -
ление. КАКВО щЕ СИ ПОМИСЛЯТ ЗА Годеницата
МЕН? ще изгубя прина-
длежността си, властта си!" „Скъпи, наистина ли си ми верен ?"
Моето истинско Аз мисли : „Разбира се, скъпа, аз те обичам,
11 ~ 11
няма как да не съм ти верен. Но понякога много ме привлича Джо-
вана, освен това Джована е в еротичните ми сvнища. Защо не
Неделно посещенне прн нейните ( неговите) беше нежна като нея, защо не се обличаш като нея ? ЗАщО НЕ
родителн СИКАТО НЕЯ!"
Моето фатдциво Аз: „ Какво удоволствие е да
ви видя отново!"
Моето истинско Аз: „ Каква досада! Още една Моето Аз-кутре мисли : „Боже мой, ако можех да й споделя
изгубена неделя. мислите си. КАКВО щЕ СИ ПОМИСЛИ ТЯ ЗА МЕН?"
Никога повече. Не, не, не!"
Моето Аз-кутре мисли: „ Покажи се колко Ужас ! И фалшивото Аз декламира (дори малко преиграно):
си добричък, послу-
шен, възпитан. Това все пак са родителите „Скъnа, как можеш да се съмняваш ? В моите сънища, в моите
на жена ти. Ако им
кажеш какво наистина мислиш, КАКВО мисли, дори и в най-интимните, присъстваш само ти!"
БИХА СИПОМИСЛИЛИ
ТЕ 3А ТЕБ?", и делегира отговора на
фалшивото Аз: „ Толкова ми
е приятно, толкова ми е хубаво ! ще се 11 ~ 1•
видим ли отново следваща-
та неде.ля?"
Не е за вярване, но в манията си да се правим От истината боли . Така е. Но лъжата е по-лоша, защото стре-
на кутрета се сира. Принуждава ни да се държим фалшиво, да говорим изми-
прецакваме до такава степен, че пред „ истината
" се държим като
предадени годеници, правим се на обидени, шльотини, изисква от нас актьорски способности , достойни за хо-
съсипваме приятел-
ства. А ВИРУСЪТ Е ЗАРАЗЕН. ливудска звезда. Затова лъжата е стрес ! Казвам това не за да правя
реверанс на моралносrга, която в случая няма нищо общо. Лъжата
е вредна за нашето Аз и за Аз-а на другия. След купища от лъ-

76 ~~
жовни , празни приказки създаваме абстрактни и лъжовни връзки . •~~~~

Отношения, в които Аз и Ти губят идентичносrга си, превръщат се

в нереални Аз и Ти, виртуозни еквилибристи , плод на фантазиите
ни . Истината остава погребана под лъжата „правя всичко за теб".
Върху безсмислицата „правя всичко за теб" почиват стерилните
връзки , ражда се страхът от израстване , от отговорност. А натру-
паното впоследствие напрежение поражда враждебност и въпреки
лъскавата фасада връзката рухва.
•~~ ••
Разпадът на връзките е последица от замразените Каинови ин-
стинкти , продукт на Аз-а—кутре или :
- на неумението да бъдем себе си;
- на доминирането да „изглеждам" над „съм".
Аз-ът—кутре възпретятства израстването , взаимното допълване ,
а следователно и развитието на хармонията, на взаимното разбира-
не, на любовта . Аз-ът—кутре ни води право в бракоразводната зала.
Добре, да продължаваме да живеем за другите, да правим
rпова, което другите мислят или очакват от нас. Да приемаме
i Іревъзходството на Другия над нашето Аз, като се правим на пра-
вилни, социоконформни , добрички.
В края на жизнения ни nът, когато погледнем назад в огледал-
цето за обратно виждане и видим целия път на нашето съществу-
ване, може би ще си дадем сметка, че не си е струвало. И може би с
последния си останал дъх ще прокълнем нашето малодушие .
Колко ми е омръзнало да срещам ежедневно хора, „жиееещи sa
другите". Хора, които ми казват „не смея", „какво ще си помис-
лят за мен", „страхувам се да покажа това, което чувствам". Хора,
които превръщат света и живота в едно вонящо бунище. Хора,
които са готови да nлюят срещу всички, които мислят различно .
Какво ще кажете за един хубав душ от честност, най-малкото ,
за да измием от гърба си вонята на фалшивия морал? За да премах-
нем безсмислените връзки, нарушаващи равновесието на нашето
Аз, да убием кутрето , за да станем истински ?

О, бедни модерни човече , рицарю на доброто възпитание , на

културата, на привидносrга и на властовата невроза !
Бедни съвременни човече с твоя вечно нерешителен , протакащ
морал...
Бедни днешни човече, ти, който мислиш това, което не казваш,
и казваш това, което не мислиш, ти, който си разбъркал абсурдно
реда на ценностите си, а именно :
1. Възnитание,
2. Моралност ,
3. Привидност ,
4. ЧЕСТНОСТ (на най-последно място).
Ти , който се правиш на справедлив , верен на персонажа, който
си си наложил да играеш , ти не си даваш сметка, че си подлец,
низък и безмозъчен .

7R 79
 ГЛАВА 2

ЛИЧНОСТ И ХАРАКТЕР
 Пичността

Вечната ни потребност да класифицираме, подреждаме, ката-

логизираме нещата се сблъсква с голямо затруднение, когато , из-
следвайки структурата на личностга, се натькнем на термина лич-
ност.
Gordon William A11port — един от най-големите учени на ХХ в.,
изследовател на личността, е извадил от литературата през 1927 г.
повече от 50 различни определения на термина „личност". „Лич-
ност" е една от онези думи с главна буква в псикологията, които не
могат да се похвалят с една-единствена дефиниция и имат тwпсова
широка употреба, че не е и възможно смисълът им да бъде сведен
до еднозначно определение. В този научен хаос решик да оставя
термина „личност" с неговото оригинално значение : личност (на
латински persona) произхожда от древноетруската дума phersu, ко-
ето означава маска.

Личността е тясно свързана с онази област от Аз-а, която на-

рекок Аз-идеално ('), и предопределя начиинте , по които индивидът
се представя пред външния свят. Грешно е обаче да се смята, че
личностга е откъснат от дълбининте структури елемент, от Аз-ор-
ганиз rкичното/ВМН (вроден модулатор на нагоните, бел. прев.),
мускулната броня (2) и характеровата структура. Тя е тясно зависи-
ма от тях. Макар и да е частично съзнателен елемент, т.е. управляем
от волята, личностга (или „маската") разкрива често конфликтите,
потребностите , напреженията, присъщи на ядрото на хомо невро-
тикус нормanис. Изучавайки генезиса й, забелязваме , че:
1. „Маската" или личността се формира „върху" индивида в мо-
мента на консолидиране на Аз-идеално, т е. при появата на конвен-
ционапния морал, което се проявява конкретно при детето в пове-
деине, насочено към тьрсене на одобрение и оценка от другите или
насочено към избягване на цензурата на легитимните авторитети.

(`) Вж. „Неорайхиански теории".

(2) Пак там.

83
 2. Външно личносrга има много образи. Те отразяват харак-
теропатиите, присъщи на индивида, и може да изглежда като : а) фичната реатпiост изисква от нас, толкова повече мускулната ин
норматирана, хиперсоциализирана или хипосоциализирана ; б) ин- броня или „маската " се оказва негодна да потиска напреженията,
тровертна или екстровертна; в) стабилна или нестабилна (3)• свързани със специфичната роля (страх от представянето). Точно
3.Равенството тези вътреппiи конфликти пораждат невербалния език, който раз-
Личност = Характер х Сти,мул товарва (по директен начин) вътрешните напрежения.
(Л = Хх С)
отразява тесните връзки между характера (или характеропатията)
и „маската" (или личностrа).
4. Изтласканите, но присъстващи в характеровата структура
(Х) напрежения и страхове, се отразяват, ако са подтикнати от опре-
делеин стимули (С) на поведеинето на индивида („маската" = Л).
5. От динамична гледна точка наблюдаваме освен това как
„маската" изразява с помощта на прецизен невербален език инт-
рапсихичните конфликти, произтичащи от сблъсъка на Аз-орга- затруднен съм, търся идея, иская да ти кажа това,
низмично и Аз-идеално . отгоеор... " което мисля, но е по-добре да
замъпча... "
Личност и невербален език

Очевидно е, че характерът uu определя нашата преценка на ре-

алността и вследствие на това — и поведеинето, което демонстрира-
ме пред външния свят (личност). Конфликгите , които се пораждат
при сблъсъка между нашето хармонично по своята същност ядро и
маската, определят на първо място нашия невербален език (4)•
Дискретни , неволеви телесни сигнали информират внимател -
ния наблюдател за вътрешните ни преживявания. И тьй като на-
птите действия са винаги свързаин с конкретен контекст, то пос-
тьпките ни са плод на субективната uu преценка на този контекст.
Колкото по-големи очаквания възлагаме на ролята, която специ- ;
Често и начинът, по който се обличаме, е показателен за вътреш-
ните ни конфликти. На лявата картина се вижда как зад външност-
(з) Н • J. Eysenck, „Eysenck Personality Inventory", Verlag Н. та на изтупания тип се крие крехка и беззащитна сьиfност. Вдясно:
Huber, 1978 г.
(") Невербалният езин се конкретизира в: модулациитё и характеристfпаiте на гласа, парадното облекло на ,, жеіама-вамп крие зад фасадата си често
погледа, облеклото, жестовете, миризмите, стоината и проксемиката (пространс- една несигурна, фригидна или аноргаsмична жена
твеното разположение , бел. прев.). Вж. сьпдо Валдо А. Бернаскони, „Властга на
комуникацията".
(5) Вж. „Властга на комуникацията"•

84 4f

Личността - да представляваш
или да играеш представление
Човекът бива подтикван към комуникация от неговата потреб-
ност за удоволствие. Затова е важно неговото „представление " да
получи аплодисментите на зрителите .
Различните видове „представления" са пряко зависими от
ефекта, който искаме да постигнем върху другите, така че:
- се обръща към „Б" и обменя информация за видени, мис-
лени или преживени неща ( представяне на посланието).
-„А" тьрси определен тип ефект върху „Б" чрез специфичен на-
чин на разказване (роля, предста.влеине, прагматика на общуването).
-„А" може да се постави според своята преценка на реалност-
та над или под „Б".
- Ако изборът е „уцелил" изискванията на „Б", той ще е готов
да отвори защитната си система и да позволи на „А" да проникне в
неговото поле на доминиране (материално или емоционално). Ка-
чеството на това отваряне ще определи за „А" възможностите за
задоволяване на собствената потребност от удоволствие.
Личност и движения
Личностга се проявява в превръщането на импулса в планира-
не и оrгам - в движеине. Ненужно е да повтаряме, че качеството на
това движение отразява съдържанията на мускулната броня (или
характера) и на Аз-идеално , така че например демонстрирането на
подчинителното движение от определена характерова структура
ще бъде напълно различно от това на друг тип характер.
Но преди да се впуснем в характерите , е нужно да подредим
нозографията на различните типове личност
Петте личности (ипи „маски `)
1. Мечтателят. „Маската на мечтателя", затварянето , „вълкът
единак".
2. Интелектуалецът. „Маската на интелектуалеца", афизич-
ността.
86
З . Недоверчивият: „Маската на недоверчивия", потискането,
съобразяване с правилата.
4. Съблазнителят. „Маската на съблазнителя ", потребносrrа
от утвърждаване , зависимостта от Ти.
5. Агресивният. „Маската на агресивния", изява на мощта и
силата.
Всяка една от тези „маски" има своя специфика във взаимодейс-
твието си с външния свят Хармоничното Аз знае да си „сложи" тази
„маска", която в конкретния контекст гарантира успех. Противно на
това при хомо невротикус нормалис задръжките, произтичащи от
травми и интроекти, ограничават алциитудата му на избор на роли .
Затова той трудно и рядко успява да „уцели" удачната за момента
„маска", за да задоволи потребността си от удоволствие (независи-
мо дали от социален, или от нарцистичен тип).
Липсващата „маска "
Всички знаем какво е струнен инструмент с хармонично зву-
чене. Той издава нежин и много изразителни звуци. Но ето, че...
прас!!! Една струна се къса. Сега вече е проблемно да се изсви-
ри по сьщия виртуозен начин песента. Прас! Кошмар ! Още една
струна се къса. цпорито продължаваме да се мъчим да свирим. Но
вместо хармонична полифоинчна мелодия китарата ни вече произ-
вежда скърцащи, постни звуци, истинска какофония . Колкото и да
се пънем, резултатьт е мизерен и публиката ни слуша със смесени
чувства между съжаление и досада. Прас! Още една струна. Е, сти-
га вече !
Тази метафора не се нуждае от много коментар. Всяка лип-
сваща струна намалява нашите експресивни и комуникатив-
ни способности така, както всяка липсваща „ маска " превръща
представлението ни в какофония - нехармонична, несъответна,
нереална, анахронична.
Нека сега да разгледаме възможните „маски", с които човеш-
кото сьщество разполага. Да влезем в музея на „маските" и да раз-
крием същността им, динамиката и сценария, които всяка маска
изисква.
87
 Маскита на меч»каn: ~ rя
Това е маската на този, който иска да бъде гений, на самотния
г+еличав учител . Това е свепдената роля на „недосегаемия", на този,
който привидно презира материята и материалиото и хп3вее в една

.~ _
1~
Е iереална реалност, пълиа с фантазии. Но би могло да бъде и „пред-

~
ставлението" на страхливеца, който иска да ни убеди, че живее над
іовешките емоции, над телесната реалност

Функции : Биоикономична. Временно идентифициране в „съ-

ня с отворени очи` ; заявяване на собствената необ-
щителиост; тьрсене на внимание чрез пасивността
и образа на магьосник или мистик.
Защитна. Затваряне пред външния свят. Отноше-

_-' .-. - ние Аз-Аз. Невротичен страх от неприемането .

„Маската" на психотичния. Поведение на избягва-
Сценарии". „ Т,ёзсмислица. Празни не, депресия .
послания към Ти, не- Илюзии: „ Ти - обект на отношение наблюдава и оценява
уловими, далечни Ти. Ти - естествената
цел на Id умението ми да мисля себе си!"
- притежава в слабатаутринна
светлина очерта- Блокажи : Сензомоторна инхибиция и окулярен блокаж. Бло-
нията на човешкото тяло. Но
тяпо 6es дуща ! Id киране на експресивността.
все още не иска да познаеДушата
: не иска да схва- Отрицание: Отричането на движението , свързано с „маската
не смисъла на кръвта, която
тече, на обичта, на на мечтателя", е типично за този, който проектира
полудяването, на трепета, на nулсацията
• Id е сън, съществуването си по един фиксиран, маниакален,
неговото тяло е обвивка на парейдолци
. Странни едностранен , некреативен начин.
фонеми, предназнацени за необиSуване
, предназна-
чени да поnречат на чувствата
на Ти да нахлуят в
света на дребния, незначителния
Id u да нарушат
онзи сьн за цялостност, който
му позволява да
живее в нереалността . Да, заи{ ото
той е толкова
крехьк, че не може да си nозволи
конфронтацията
с Ти и с онова „ НЕ!", с което често
се сблъскваме в
нашия живот. Това „ НЕ!", което
наранява и пред-
ставлява смъртна опасност за Idl" (6)

Id e андрогинен персонаж, който авторъТ (') Актуализирането на една определена личност предвижда, както описах в
му еволюиране . Този
проследява в хода на хипотетич- „Неорайкиански теории", активирането и съо'гветно инхибиция на определени
сценарий и следващите са извадкн
от „Id: storie мускулни сегменти. Финсирането към определена роля прави проблемна кому-
'•voluzione", W. A. Bernasconi, Ed. IRC-Ltd, London, 1994 г.
никацията Аз—Ти(Ние)—Аз .

88 89
 Маската ка интелектуалеца пита защо. Отдава се на този, който му дава удо-
волствие. Сляпа е неговата вяра, сляпа до такава
стеnен, че дори не му хрумва мисълта, че един ден
всичко това може да свърши. Id e влюбен ! Любов,
която изисква и която не трябва да дава! Id e ин-
телект , който смуче. Неговата енергия е „вътре ",
блокирана в челюстите, в устните, на които е по-
верил функцията да смучат лимфата на Ти-избра -
но-за- обект-на- цялото-му- доверие."
Ролята на интелектуалеца . Превръщането на патоса в инстру-
мент. Стремеж към позицията пръв средравни. Неуловимият лице-
мер, който се храни с мисли и бяга от света на материята . За
него
тялото е излишен придатьк към метафизичното Аз, тяло , изос-
тавено като тьжна буренясала градина . Отношенията му с Ти са
построени върху интелектуални или интелектуалоидни схеми и се
изчерпват, преди да достигнат физичното даване .
Функции : Биоикономична . Да се впечатлят Ти или Ние с ви-
Сценарий : „Хладен вятър близва сега тялото на 1д. Обвивка- сока ерудиция , с маската на този , който rьрси сре-
та тръnне от тези сладки ласки : ,,. . . Вятърът е Ти. щата и получаването отвъд физичносrга, т.е. отвъд
Това е сигурността. Юnитер (Зевс) е създал Еол, сензорния и сексуалния контакт. Ролята на „умното
цар на ветровете, за да ми достави наслада. ще дете".
се отдам на Еол. Доверчиво искам да последвам Защитна. Пред страха от физичносr га и сексуал-
Еол. Еол е моето Ти !" С nомощта на Еол 1д посе- носrга. Общо усещане за физична немощ . Чувство
щава Атлантида и Шангри-Ла, разкрива техните за ненормалност, типично за дисморфофобния син-
съкровища, техните мистерии. дром. Маниакално rьрсене на статус и утвърждава-
Както малката коала се вкоnчва в гърба на май- не. Преддепресивна фаза .
ка си, поверявайки й собственото си съществува- Илюзия : ,,. . . Ще покажа моя разум, моята вътрешна красо-
не, така u Id препуска през живота върху гърба
на идола, който cu e избрал, и накрая, каnризен, си Блокажи: Цервикален , имащ за цел да откъсне „ изпълнение-
дава сметка за nрисъствието на Хелиос. Издига то" от чувствата и емоциите .
му катедрали, направени от изтъркан интелект. Отрицание : Отрицанието на „маската на интелектуалеца" е ха-
След това се влюбва в Селена, която озарява него- рактерно за материализма , отказът от хранително
вите нощи. духовно общуване с Ти-обект на отношение .
Id ce радва на своите избраници. Безразборно взи-
ма. Храни се с образи, с усещания, без никога да се

п ~
 ва вярност и вечна любов. В работата , както и в
Маската на кедоверчивия съвокуплението Id e Аз. Сам. Ти, както Id, чието
тяло nривлича вниманието със своята проницае-
мост, е с вкаменено от страх сърце. Страх да не
загуби, да не би да изгуби себе си в отдаването ."

знае
Това е „маската " на човека, който , притиснат в ъгъла, не
.
по кой път да поеме и показва нерешителност и предразсъдъци
не играе главна
Неговият живот е живоrьт на зрителя , който никога
масата .
роля . „ Маската на недоверчивия " се губи в тълпата. Той е
морално- етични
Неговата мантия- невидимка е изrькана от сивите
кодекси на обществото .

Функции • Биоикономична . Привидно приспособяване към нор-

Сценарий : „Живот със затаен дъх. Дори самата мисъл за сво-
бода, за живот отвъд табутата предизвиква в 1д
сериозно чувство на страх.
Бих искал. Не мога. Бих искал. Не мога. Бих искил.
Не мога. Рамка. Кастрация ! Id не желае да се бори.
Id e Hue u Tu e Ние. Следва големият компромис. Id
елиминира Ти. Не физическо премахване, а по-ско-
ро едно мисловно отхвърляне. Жено.мразство, ми-
зантроnия. 1д u Tu - две инстанции, които Бог no-
желал да се допълват взаимно, се откъсеат един
Отрицание: Отсъствието на недоверие („ маската на недоверчи-
от друг по силата на тотема, наричан морал. Id
е свободен без Ти. Ти е другият , различният, недо-
стъпният. Id e другият, различният, недостъпни-
ят за Tu. Id u Ти, въпреки че nривидно са обединени
в Ние, взаимно си нямат доверие. Усмихвайки се
един на друг, се въоръжават, за да napupam ата-
ките на една със сигурност враждебна противни-
кова страна, която симулира чувственост, обеща-
мите на обществото с цел подобряването на социалния
статус . В секса, т.е. във връзката с Ти, това е „пред-
ставлението" на рицаря - защитник на моралносrга и
добродетелите .
Защитна. Страх от осъждане . Страх от неутвърж-
даване unu отхвърляне . Сексуални , емоционални и
чувствени страхове. Страх от кастрация (в широкия
смисъл). Търсене на защита в масата, отказ от инди-
видуалността .
Илюзия : „ Моята „ маска " ме пази от конфликти. За да получа
облаги, ще се съобразявам с повелите на масата. "
Блокажи : Торакален сегмент, тазов сегмент. Инхибиция на дейс-
твието.
вия") е присъщо на незрялата, инфантилна личност с
оскъдна преценка на реалнос rга и чести маниакални
поведения .

93
л -,
 Маската на съблазиителя
Сценарий: „Наnред, все наnред ! Живот на властта. Живот във
властта. Живот, изпълнен със слава и страх. Бди-
телност . Действие. Планиране. Движение. Контрол.
Корекция. Задоволяване. Сигурност в несигурността,
т . е. стремеж към притежаване. Притежание — да
затвориш в Аз-а Ти и Ние. Чувство за Ние. цувство
за безсмислие, тьй като Аз е Аз, а Ти е Ти. Илюзия sa
дуализъм. Да бъдеш джудже и същевременно великан .
Фантазии за потентност . Гениталии, откъснати
от сърцето . Пенис, вагина като инструменти за при-
тежание. Мозък, отделен от сърцето. Мозък, който
наблюдава, планира; който командва действието.
Мозък — център на властта. Движение, покоряване .
Пълнота. Нова власт. Сърцето ? Само ! Сьрцето не
може да се храни с илюзии. Мозъкът — да. Морал ua
аморалността. Действие . Винаги действие. Дейс-
твие, за да се заглушат претенциите на сърцето.
Свитата, която е наобиколила Id, ue долавя теат-
94
ралността на неговия живот , превеса на страха над
емоциите; не вижда, че сексът има за цел единствено
да nрониже сърцето на Ти. Не долавя, защото nовър-
хността е една топла, влажна, nодканяща вулва; на-
бъбнал и обещаващ „жезъл "; омагьосващ поглед, едно
nривидно хармонично Аз, винаги на разположение,
любвеобилно, закрилящо, нежно, добро, разбиращо,
интелигентно, забавно, културно, грижовно, но също
и стабилно, непоклатимо, справедливо , вдъхващо до-
верие. Самото съвьршенство !"
Ти-то, но по-често масата, са в центьра на действие на съблаз-
нителя. Той е постоянно нащрек. Нищо не трябва да се изплъзва
от контрола му. Привидно е вежлив , сърдечен , благоразположен .
Може да се подчинява, но и да бъде хаплив и агресивен . Аргумен-
тите му са заобиколни . Само внимателният наблюдател би открил ,
че неговите любезни модели на общуване в действителност са инс-
трументи за постигане на тотален контрол на „Ти — цел". „Маска-
та" на съблазнителя прикрива едно жадно за власт „Аз". Тя е при-
съща на политическия мъж, на проповедника , на гуруто, но и на
влюбения мъж , който иска да завладее възлюблената си , както и на
жената, която използва всичките си оръжия , за да покори любимия
мъж . Съблазняването не е нито Добро , нито Зло. Съблазнителна-
та „маска" е макиавелистка , лукава, проницателна . Нейната цел е
притежанието на Ти ( или Ние).
Функции : Биоикономична. Търсене на утвърждаване от страна
на Ти; съблазняването предшества задоволяването на
някаква потребност.
Защитна. Търсене на власт заради самата власт. Влас-
това невроза .
Илюзия • ,,.. .давайки на Ти това, което той най-много иска,
удовлетворявайки потребностите му, ставам ну-
жен елемент в неговия живот , така ще съм център
95
 на неговата вселена и ще имам неограничена власт Агресивната маска
над него."
Блокажи: Цервикален сегмент, абдоминален сегмент (целящи
разделянето на центрираното върху Ти „изтьлиение"
от собствените потребности , изразяващи се в чувства,
емоции и сексуално желание).
Отрицание: Отхвърляне на лидерството ; страх от неутвърждава-
не, доминиране на интелекта. Оскъдна преценка на ре-
алността и ограничен социален радиус на действие .

Сценарий : „И накрая идва „Не!"-то на социапния организъм,

изтъкан от въздържание, от диетични предписания
и от контрол. „Не!" на един свят, който претендира
да nревърне в свой поданик този, който се е родил с
мечтата за свобода ! Енергиите на главата, тези на
„тъй вярно !", се сблъскват с тези на стомаха, които
желаят живота. Разпукват се ,,manume: Id e тяло,
тяло, тяло, което претендира за хармония, равнове-
сие, здраве, дълголетие, безсмъртие, но най-вече за
задоволяване на потребностите. Id идентифицира
своя агресор: това е светът на НИЕ. А това НИЕ
е материя, която се намества между Id u неговото
желание за свобода. Да се разруши тази материя !...
Id експлодира. Тялото е станало отново тяло. А тя-
лото е nрирода, Бог. Id експлодира и поражда нов
живот!"

ос 97
 Свещено право на всеки е използването на „аrресивната мас- „Агресивната маска" се превръща в неконтролируемо
ка". Но много често Ние или обществото пречат на този свободен насилие . Изнасилване.
поток на енергията отвътре навън към света и превръщат хармо- Отрицание: Изолация, мазохизъм . Почтителна и садистична лич-
ничния Авел в потиснатия Каин. ност Личността на „каторжнина".
As-ът е потиснат от нерационални библейски кодекси, от изис-
кванията да сме вечно добри, толерантни, благосклонни . Това води
до акумулиране на гняв, на желание за отмъщение, омраза, рев-
ност, завист
Без агресивностга не съществува състезанието , не съществува
прогресът В едно биоикономично общество агресивната маска не
ръководи действието към недискриминирани цели, а се стреми да
разруши тези особености , които, при правилна преценка на реал-
носrга, са осъзнати като пречки за израстването на човека, пречки
за достигането на хармонията и дистенцията. Една огромна „тапа"
забранява агресията и превръща този първостепенен инстинкт в
нещо много опасно : алодиструкция, самоубийство, бруталност, са-
дизъм, болести и войни. Всички те са очевидните последици от
потискането на здравата агресивност.

Функции: Биоикономична. Изхвърляне на вътрешното на

Аз-а напрежеине към външния свят след преценка на
недвусмислената реалност Разрушаване на неиконо-
мичните модели на взаимоотношения ; реализиране
на новата екзистенциална схема.
Защитна. Алодиструкция без проверка на реалност-
та. Активен мазохизъм. Депресия. Консерватизъм .
Илюзия : „Върху бойните полета на разрушеното от мен ста-
ро ще изникне новото."
Блокажи: 1. Ако действието е ръководено от чувството за реал-
ност, се задействат вродените мехаинзми за потискане
на действието (вж. също вроден модулатор на наго-
ните). Тук агресивното разреждане следва социо- и
биоинономични закони. 2. Когато агресивното дейс-
твие е породено от експлозия на натрупани Каинови
афекти, наблюдаваме загуба на чувството за реалност.

~ ~
 „ Маска ” и национален характер (8)
Личност
As-
организ-
мнчно
Вече казах, че човешкото същество е ръководено от своята дъ-
лбинна nотребност от удоволствие, бликаща от недрата на душа-
та му и течаща към външния свят Тя носи невииността и чистотата
на кристалния по детски дух, който дава, за да получи. Но когато
тази спонтанност е фрустрирана от нелогични, „чумави" и абсурд-
ни ритуали, които налагат превъзходството на раsумните аргумен-
ти на държавата пред разума на природното съществувание , когато
нарушителите на правилата на тотема са заплашени от лишаване от
граждански права, тогава радосrга се превръща в болка, в личност
в „маска". Биоикономичните взаимоотношения угасват, експре -
сивните качества и индивидуалността увяхват. Тогава зад „маската
на моралиста" (и и недоверчивия) скриваме удоволствието от това
да се съвокупляваме; да принадлежим, да се чувстваме утвърдени,
да сме погалени , да сме нахранени (в най-широкия смисъл на тер-
мина). Започва фарсът, в ежедневното „представление", в което иг-
Национапен характер : „ Пред очите на външен наблюдател влияныето на кул-
~8~
турата се проявява в това, че принадлежността на един индивид към опреде-
лена нация внася типични черти в поведението му. Съществуват националните
хараюпери. Традиционната литература е пълна с доказателства още от време-
то на Хипократ ", J. Stcetzel, „Psicologia sociale", Ed. Armando Armando, 1969 г.
100
раем, се оформят безвкусните ценности на фалшивата скромност,
позьорството , похотливата любезност и въздържанието . А в дъното
подмолно действат ревностга, завистта, садизмът (добре прикрит
зад софизми и интелектуализми) и т н.
Личността се nревръща в седалище на т. нар. социални стой-
ности и с това се отдапечава напълно от nървичните импулси
— толкова, колкото е далече от тях и самото общество. А кри-
терият за социален резонанс е свързан със способността ни да иг-
раем, да се превъплъщаваме дори в ролята на „полезния идиот".
Този критерий определя кой ще е „отгоре" и кой — ,,отдолу . Който
е „отдолу", е губещ в това общество. Винаги . Живеем в епохата на
„чумавата олигархия", преоблечена като демокрация, и само този,
който е дупедавец пред шефа, който може да го ласкае, си „капари-
ра" и осигурява впоследствие място сред властимащите и правото
да
бъде
Не се ли осъзнаваме ! Разбира се, че да (не сме всички идио-
ти!)! Защо тогава изобщо гласуваме? Ненужен бунтарски въпрос !
Не сме идиоти, но сме просяци за трошица слава и сме готови да
се продадем като истински проститутки за (не)възможното място
на Олимп . Отдавна са отмрели времената, в които Аз-ът е действал
в съзвучие с реалносrга и е използвал само функционални на зацо-
воляването на потребностите си „маски". Онези времена, в които й
да бъдеш „отдолу", е водело към удоволствието.
Днес „дългата ръка" на власrга, правейки се на загрижена за
нашето обучение, сигурност и благоденствие, се е настанила за-
едно с хилядите си закони, регламенти и предписания в нашето
Аз-идеално и е успяла да трансформира нашата социоикономич-
на примитивна същност в ехидната злобна „маска" на каторжни-
ка. Така от присъщата на организлrичността недвусмислена пре-
ценка на реалностга стигаме до субективната реалност, коварната
(не)реалност, наложена ни от поредния onurapx, реалностга, коя-
то тотално обърква хармоничната природна игра на маските u uu
вкарва в цирка, в който се допуска само „маската" на палячото .
101
 Uн, • гг, игпr,ипгr, към характера
~
След този увод сме готови да навлезем в ядрото, от което „мас-
ката" черпи своята енергия и сценарий за изява — характера:
,,...характерът е едно хронично изменеике на Аз-а, което би
могло да се определи като втвърдяване . Това е базата, на която
начинът на реагиране, типичен за личността, става хроничен.
Целта му е да предпаsва Аз-а от вътрешни и външни опасности .
Като защитен механизъм, който е станал хроничен, може
да бъде наречен с право „ арматура" (доспехи, ризница, бел .
прев.). Арматура недвусмислено означава едно ограничаване
на психичната подвижност на цялата личност. При неприятни
ситуации арматурата се втвърдява. В благоприятни обстоятелства
се разхлабва. В степента нахарактерова подвижност, в способността
да се отвориш към външния свят или да се затвориш за него
епоред определената ситуация, се изразява разликата между
досrьпната за реалността и невротичната характерова структура ...
Необходимото (за формирането на бронята) либидно-икономично
втвърдяване се наблюдава преди всичко на базата на три процеса:
то се идентифицира с фрустриращата реалност, представена от
основната фрустрираща личност; то обръща срещу самото се-
бе си насочената към фрустриращата личност агресия, която е
предизвинала също и потиснатото чувство; то развива реактивно
поведение срещу сексуалните импулси (първични нагони, бел. авт.).
Първият процес предава на арматурата значимите съдържания .
Вторият процес може би обездвижва най-съществената част от
агресивната енергия, блокира една част от подвижността и създава
по този начин потискащия елемент на характера . Третият процес
отнема (на действието) някой количествени характеристики на
либидото (първична енергия) и... ограничава впоследствие под-
вижността, задоволяемостта и главната способност за въздействие
(модифицирайки в същото време способността за проверяване на
реалността, бел. авт.)." (9)
(9) Reich W., „Analisi del carattere", Ed. Sugar Co, 1973 г.
102
В основни линик Райхианската теорня эа етиопатогенезата на
мускулната броня, т.е. на характера, е възприета с малки изключения
от Неорайхианската школа .
След това точно описание в творбата на Райх да навлезем
в измерението „характер", където ще срещнем плетеница от
смущения, притеснения , тревоги, фантазии за слава и разорение,
потиснати омраза и гняв, самота, отрицания, нереални светове,
кошмарни мисли sa преследване и страх... толкова страх! И тези
емоции се крият във фибрите, които изграждат мускулната броня.
При организмичното живо същество идеята и действието съв-
падат. Целите и мотивациите са рационални , т.е. социално ориенти-
рани. Според тяхната природа или на базата на примитивното им
биологично съдържание те са насочени към подобряване на собс-
твените (или тези на другите) условия на живот.
В „Азхарактерово" (или характеропатия) начинът на мислене
е напълно замъглен от ирационални идеи и е повлиян преди всичко
от ирационални емоции. Следва преценка на реалността, свързана с
предубежденията, и оттук — невъзможността за избор на адекватни
на контекста модели на поведение.
Хармоничният индивид отделя внимание на собствените си
потребности „тук и сега" и преценката на реалността е следствие на
една биологична интерпретация на морала и организмичната етика.
Той изпитва гняв ы любов, но не възмущение и желание за вендета.
Всяко действие предопределя завършването на един „Гещалт" (10), в
противен случай във „фона" се обединяват изтласканите импулси .
Импотентността на „Аз—характерово" се конкретизира в
неговата неспособност да:
а) Интерпретира адекватно собствените си потребности;
б) Аналиsира коректно действителността;
с) Да планира и да приложи адекватната на конкретния кон-
тёкст „маска ".
(10) perls F./Hefferline R.F./Goodman P., „Teoria e pratica delia Gestalt", Ed. Astrolabio,
1971 г.
103
 почва не могат да раз-
Неспособно на дълбока дистенция, „Аз-характерово" пре- за тотално подчинение . На тази абиогенна
съблазняване ,
цъфтят нито любовта , нито радостта от постоянното
връща енергиите , първоначално насочени към действието (или на телата и душите
движението), в илюзии за „светлото бъдеще" (фантастно образуване). а срещата се превръща в сблъсък , сливането
отношението Аз—
Емоционалните блокажи нарушават биоикономичните функции. отстъпвя място на търсенето на власт ! Тогава в
доминиране и контрол ...
Действието на Аз-а „ към евета" е потиснато от множеството „ ако", Ти-Аз иаруват недоверието , желанието за
превръща в омраза .
„ но", „може би". Принудителната преценка на действието (фиксация царува враждебността . Тогава любовта се
Контактната повърхност се втвърдява (става ригидна).
в защитното движение) възпрепятства срещата между съзнание и която подхранва
Споделям схващането на У. Райх: ,,... енергията,
потребност. Индивидът потъва в бездействие , защото движението карактерово, бел.
реакциите на „ емоционалната чума" (и на Аз
би могло да доведе до изживяване на отхвърляне , което да актуали-
зира коварното травматично събитие , наранило го някога.
авт.) по правило води началото си от фазата на незадоволеното
У.
В процеса на аналитичното лечение, при „разлагането" на зони-
удоволствие. „От гениалните интуитивни предположения на
език, както и
Райх разбрах колко са важни тялото и невербалният
те на контракция, на повърхността изплуват идиосинкрациите, пострайхианци -
усвоих една иновативна методология на анализ . И
присъщи на процесите на мислене и оценка на реалността , типич- научих да
ни за „ невротичното Аз". Постепенно пациентът осъзнава своите те обогатиха багажа ми от знания: от J. С . Pierrakos се
заимствах
„прекъсвания " и липсващи движения, (") своите нехармонични
познавам енергията и енергийните полета, от S. Keleman
телесно
действия и накрая - организмичните си потребности . В диадата понятието „grounding", а от А. Lowen заех основата на една
за класифика -
ориентирана психотерапия и иновативната система
аналитик- пациент възкръсват ужасяващите фантазми от детството ,
ция на характерите .
които до момента са били скрити в най-дълбоките рани на Аз-а. В про -
цеса на анализ се научава отново реалното значение на удоволствие
Нозография на характерите
и неудоволствие: Аз-идеално поема отново своята изходна функция
на „ комуникативна зона" и изоставя разпорежданията на тотема.
• Шизоиден характер,
Далече са всички „ защо". Няма вече „война на всеки срещу всички",
• Орален характер,
а има среща в търсене на удоволствието. Това е размразяването
• Риzиден характер,
на тялото. Това е отново пулсиращото Аз. Сега потребностите са
• Псьхопатен характер,
осезаеми. Движението е съответно на реалността : моята реалност,
• (Садо) мазохистичен характер .
твоята реалност.
Разграничителната линия между различните характерови
Но на невротичния съвременен човек този тип среща не му насочен към
типилогии се определя от момента , в който опитът,
стига. Той иска сливането и срещата да се повтарят безплатно, вечно. илюстра-
дистенцията/удоволствие , се прекъсне (вж . следващата
И тогава, индоктриниран от кодексите на държавата, които поощ-
ция).
ряват религиозния морал, той изисква осъждането и обещанието на опита на един
Да се опитаме преди всичко да изобразим кръга
гениталност ,
организмичен характер (еквивалентът на Фройдовата
бел. прее.).
(") Според „Теорията на петте движения" дисхармонията на Аз- а се конкретизира на Аз-а за
Всеки опит е предшестван от една фаза на затваряне
в инхибицията на определени движения (вж. също липсващата маска ), които, на трофотропията ,
лишени от техните биоикономични функции , се изявяват пред външния свят по външния свят: това е моментът на дистенцията,
изключително алогичен начин .

105
104
на измерението „post-coitum" (в най-широкия смисъл) — (от лат. Кръгът на опита
А
— отпускане след коитуса (половия акт) в смисъла на най-пълно-
то отпускане, бел. прев.). В тази фаза живото същество се храни,
наслаждава се на достигнатото удоволствие в предишния опит.
Това е отношението Аз—Аз: фазата на „съня с отворени очи". След
това организмът изразява непреодолимо нова потребност и след-
4
ва възбудата (ерготропия): това е „родното място" на новия опит.
Аз-ът излиза от „съня" и се приготвя за движеине към Ти—цел, с
което е свързано желанието му за удоволствие. Следва проверката
на действителността . Започва опитът, движението към Ти—цел.
Това е моментът на максимална контракция. Активират се мус-
кулните сегменти , необходими за самото движение. После идва
задоволяването на потребността, дистенцията и отпускането на
мускулатурата — новото наслаждение на измерението „post-coitum"
(в широкия смисъл). Следва затваряне за външния свят в очакване
на новата потребност, която да завладее Аз-а.
Различно се развива опитът на хомо невротикус нормалис. Не-
вротикът никога не успява да го завърши. Закотвените в характе- 1) Импулс (нагон); 2) Възбуда; 3) Движение ; 4) Опит; 5) Край на
ра страхове не позволяват дистенцията. Действието (движението) е опита; А) Отпускане „post-coitum".
приковано към „фона" и реалността придобива абстрактен вид: ске-
летите, родени от миналите болезнени преживявания, се разтракват Шизоидният характер прекъсва своя опит още при появата на
в гардеробите. Порочен кръг. Вечно еднакво протичащото време из- импулса. Нагонът тук не успява да се превърне във възбуда, а в затя-
глежда неподвижно . Мускулните сегменти никога не достигат от- гане на мускулната броня, която възпрепятства контакта с външния
пускането, придружаващо преживяването „post-coitum". Системата свят. Оралният характер приема обземащата организма възбуда,
остава в постоянно състояние на „готовност за вдигане под трево- но енергията не прехвърля контактната повъркност. Оралният ин-
га". В търсене на декомпресия Аз-ът включва в действие патологич- дивид разпознава своите потребности, но очаква другите да го до-
ни поведения . Болест. А чрез болестта по алогичен път Аз-ът отново ведат до задоволяването им. (Садо)маsохистичният характер на-
претендира за правото си на удоволствие. Вторичната печалба от влиза в движението, но отказва да изживее опита (отказ от поемане
болестта се състои в това, че на болния почти всичко му е позволе - на отговорност върху самия опит) и си избира лидер, който да отго-
но. Следва изобилие от утвърждавания и ласки. Цялото семейство варя за неговото благоденствие във фазата на опита. Психопатният
се сплотява около него. Това, към което винаги се е стремял — да характер навлиза в опита, поема контрола над него, но от страх да
бъде ценrьр на внимание — вече е реалност. Жалка реалност! не изгуби собствения си статус, остава фиксиран в самия опит, без
да се отдава на удоволствието (загуба на контрол), което придружа-
ва края на опита — дистенцията. Ригидният характер преминава
без проблеми кръга на опита: импулсът се превръща във възбуда,

106 107
т.е. в движение, а после и в опит. Но излизайки от опита, той среща Шизоидният характер
своите страхове от кастрация (съответно - пенетрация), които му
пречат да задоволи потребността си от удоволствие и се превръщат Морфология: Астенична тенденция, но може да има и всеки друг
в тревожност, недоверие или амбивалентност (,,... ако се отдам на тип морфология .
удоволствието, ufe изгубя контрол и ще бъда наказан").

~
Фиксация: В първото движение.

Първична
защита: Механизми на отрицанието.

Отличителни белези
и етиопатогенеза:
Терминът „ шизоиден" произлиза от шизофрения и
индикира наличието на шизофренични тенденции в
икономията на Аз-а. В пvвечето случаи шизоидни-
ят характер се стреми да разкъса на две единството
„душа-тяло": мисленето е отделено от чувствата и
от съзнателното и адекватно изживяване на емоци-
ите и сексуалността . Шизоидът прекъсва своя опит с
обекта на удоволствие още преди нагонът (или въз-
будният импулс), свързан с възникналата в Аз-а пот-
ребност, да завладее организма. Впоследствие той
оттегля енергията си навътре, прекъсвайки контакта
със света и Ти-обект на отношение. Тенденцията към
дисоциация , представена на телесно ниво от липсата

108 109
на връзка между мислене, чувства, емоции и сексуал-
ност, води и до разцепление в личността: Аз-ът бива
възприеман като „смален", лишен от афективност и
затруднен да се идентифицира с телесното. При ши-
зоидния характер се наблюдава изявената тенденция
да се избягват интимните отношения с висок емо-
ционален интензитет, за да не може „излишъкът " на
чувства да разбуди страха от отхвърляне (или неут-
върждаване), съставляващ ядрото на тази характеро-
ва страктура. Де факто от етиологична гледна точка
в ранното детство на индивида се открива едно по-
вече или по-малко израэено неутвърждаващо поведе-
ние от страна на майката, което пациенrьт изживява
като заплаха за собственото си съществуване. Зато-
ва неговото психично състояние се отличава с една
„оскъдност ", тенденция към интроверсия и изолация,
усещане за нисък социален реsонанс и импотентност
За компенсиране на това дълбоко усещане за диском-
форт той развива гениални идеи (гениалността на
вълка единак). В детството му се наблюдава бедно
от емоционална гледна точка поведение (изместване
на отношенията от посоката „АзТи-Аз" в посоката
„Аз-Аз" и афективно отдръпване от външния свят с
периодични гневни експлозии. В историята на този
пациент липсват (с изключение на случаите на „съну-
ване с отворени очи") епизодите на истинска радост и
чувство на сигурност.
„ Тези обстоятелства не оставят избор на дете-
то. За да оцелее, то не може да направи друго, освен
да се откъсне от реалността чрез интензивен фан-
тастен живот, а от тялото си - чрез активност
в областта на абстрактната интелигентност." (А.
Lowen)
110
Междуличностни
доминирани от
отношения: Междуличностните отношения са
афизичността , несигурността , емоционan ното и
чувствено затваряне и страха от отхвърляне. Връз-
ката с външния свят е нарцистична, лишена от ем-
патия (отношение Аз-Аз), но обикновено - повлияна
от желанието „да изглеждаш" - оттук и постоянно
колебливият, несигурен и неадекватен контакт с Ти-
обект на отношение .
.,,Аз ,
Схема: Дисоциация между мислене и емоция. Слабо
което не е в контакт с реалността. Сън. Самоцелно
планиране.
; аутизъм
Социализация : Интроверсия ; нарцисизъм; гениалност
(според Е. В1еиlег); потискане; изтласкване; изоладия,
отчуждаване ; студенина; неподвижност.
.
Сублимация : Математика ; метафизика ; етика; мистицизъм
Физически
прилича
чёрти: Жилав, затворен и контрахиран . Лицето
непроницаеми ,
на маска; изгаснали очи, странни,
далечни.
сегмент.
Блакажи : Окулярен сегмент; вторично - торсов
периферия ;
Енергия: Затворена в „ценrьра"; неерогенизирана
връзка Аз-Аз.
Нарцисизъм .
Сексуалност : Без емоционална връзка. Онанизъм .
, iqe
Илюзия: ,,... Маата фантазия е светът . Ако се отпусна
експлодирам (ufe полудея)!"
111
Патологични
форми: Личностови разстройства , кататония ; шизоидия ;
шизофрения; невроза на приемане ; конверсии;
параноя; депресия ; мании за преследване.
Рискови зони: а) Сензорните органи; б) Сърдечносъдовата система .
Оралният характер
Морфология: Астенична тенденция.
f(
Фиксация : Във второто движение.
Първична защита: Интелектуализация.
Отличителни белези
и етиопатогенеза: Характеровата структура от орален тип се отли-
чава с „болестна" интелигентност, афизичност, ос-
къдно чувство за независимост, с тенденцията да
се вкопчва в другите , ниско ниво на агресивност и
постоянното изискване да бъде подкрепян , подпо-
маган и обгрижван (усещане, че е пръв сред рав-
j 12> Интелектуализация : защитен механизъм , чрез който
ни, на който всичко му се полага). На моменти от
зират в откъснати интелектуални термини , а емоциите, чувствата
дълбините му „разцъфтява" страхът от изоставяне,
игнорирани .
112
на който той реагира чрез компенсаторни модели,
изразяващи се в преувеличено търсене на независи-
мост, на което обаче той все пак не удържа в стресо-
вите ситуации . Във всяка ситуация оралният харак-
тер търси да бъде „ център" (егоизъм), демонстрира
нуждата си от безусловна подкрепа и любов , макар
че понякога той самият се държи така, все едно
подкрепя другите. Историята на оралния характер
е детерминирана от изживяната ранна депривация
(лишение от внимание, бел. прев.). Депривация -
та се дължи на фактическата загуба на топлина и
майчина подкрепа по време на сензорната фаза от
развитието . По правило оралният характер се от-
личава с ранно развитие: често детето демонстрира
интелектуални възможности над средната норма,
проговаря и прохожда по-рано от останалите, веро-
ятно за да утвърди независимостта си от връзката
с майката , дълбоко изживявана с чувство на гняв
и омраза заради липсващата обич. Напротив , по-
гледнато отвън, майката изглежда идеализирана ,
но това е плод на интелектуализацията : 02) ,,... имам
прекрасни отношения с майка ми, тя е най -добра -
та ми приятелка!" Животът на оралния характер
е доминиран от усещането за вътрешна празнота и
претенцията другите да запълнят тази празнина.
Последната е резултат от анулирането или потис-
кането на дълбоките чувства и емоции , които при
изплуване на повърхността се асоциират с травмата
на изоставянето и обикновено са съпроводени с бо-
лезнен плач и изживяване на ужас (актуализиране на
травмата на изоставянето). Детството и юношест-
проблемите се анали-
и афектите са
113
 вото на оралния тип са изпълнени с депресивни или
маниакални епизоди (тенденция към завоюване на
първото място в учението, спорта и т.н.), с търсене
на „ центъра", на усещането, че е „ пръв сред равни",
без при това да се наблюдават психотични епизо-
ди, освен ако в конкретния случай не се откриват
и шизоидни елементи в характера (вж. „Гранично
личностово разстройство").
Междуличностни
взаимоотношения : Междуличностните отношения се отличават с под-
чертана потребност от подкрепа, липса на физич-
ност, постоянно търсене на утвърждаване , тенден-
ция за интелектуализиране на чувствата и емоциите
(по-скоро говорене за любовта, отколкото усещане
и изживяване на любовта), но също и от моменти
на интензивно преживяване на емоциите и усещане-
то, че: ,,... трябва да дам и да направя всичко въз-
можно, за да не бъда изоставен ." Отношенията от
типа „ едно на едно" се преживяват като нестабилни ,
оттук и тенденцията към изневяра и поддържане на
дву- или многостранни отношения, които при нуж-
да да запълнят емоционалните „дупки" - следс-
твие на предполагаемото изоставяне. Чувството на
афективна несигурност предопределя динамиката
на неговото поведение по отношение на първичния
импулс: енергията възбужда организма, но страхът
от допускане на грешки, които могат да доведат до
отхвърляне или направо изоставяне, пречи на Аз-а
да се задвижи към целта. Поради тази причина „ръ-
ководството" на действието (или движението) по
същество бива „делегирано" на Ти-то.
Схема: Зависим. Вкопчва се в едно Ти-цел (недиференцирано).
Има усещането, че всичко му се полага. Орална
агресивност (садистично-орална).
114
Социализация: Лривързеане. Жажда за удоволствия; ведрост без
определено съдържание; жажда за забавления ;
егоцентризъм; страх да не бъде изгубен обектът за
опора; превърната в роля жизнерадост.
Самота. Отделяне от заобикалящия свят ; немар -
ливост; нереални връзки; усещане, че остава сираче ;
лекомислие ; липса на твърдост; абулия (липса на
воля, бел. прев .).
Сублимация : Поезия, творчество, изкуства ; хуманизъм; риторика.
Физически
черти: Дълги и малко развити ръце и крака; слаба мус-
кулатура; хлътнали гърди; тесен таз; голобрад. Очи
- слаби, умолителни .
Блока.жи: Орален сегмент .
Енергия: Протича от ценrьра към периферията , слабо раз-
пръскване във външния свят, ерогенизирана контак-
тна повъркност .
Сексуалност : Слаба; пасивен подход ; нарцистична .
Илюзия : ,,... мога да компенсирам слабостта ка моето Аз
чрез моя интелект!"
Латологични
форми: Депресия; меланхолия ; маниакални поведения до
същинска мания; хиперкоисумация.
Рискови зони: а) Стоматогнатичен апарат ; б) Цервикална зона; в)
Церебрална система; г) Храносмилателен апарат
(първи тракт); д) Дихателен апарат.
115
 Ригидният характер
Морфология : Атлетична тенденция.
Фиксация: В третото движение .
Първична
заиуита : Ретроактивно отрицание, потискане на действието.
Отличителни
белези и
етиопатогенеза : Ригидният характер се отличава с подчертана гор -
дост и липсваща гъвкавост. Тези черти биха могли да
бъдат изтълкувани като позитивни, ако не бяха израз
на защитни елементи , а ригидността не беше един
строг контрол на потребностите на Аз-а. Ригидният
характер се страхува да се отдаде на собствените
си импулси, защото за него „отдавам се" означава
„ падам" или подчинявам се на едно Ти-обект на от-
ношение и „губя имиджа си". Индивидите с този ха-
рактер по принцип са ориентирани към света, амби-
циозни , добри в съревнованието, агресивни . Често
ги виждаме в ролята на активни защитници на реда,
точността, морала, нацията , религията и идеологи-
ите. Пасивността той изживява като уязвимост. В
116
схемата на ригидността влизат фалико -нарцистич-
ният характер, който приписва крайна значимост на
собствената си ерективна способност, но и женският
хистеричен характер, който използва секса като за-
щита срещу любовта. Натрапливият характер също
се включва в тази категория. Основната травма,
върху която се структурира ригидният характер, е
изживяната фрустрация при търсене на еротично
и афективно удоволствие . В основата й също лежи
забраната за мастурбация по време на детството и
потискане на детската сексуалност в отношенията с
родителя от противоположния пол: субектът изжи-
вява отхвърлянето на неговото желание за сексуал-
но и афективно подкрепление като предателство по
отношение на неговия стремеж към любовта , защо-
то в детското съзнание еротично удоволствие, сек-
суалност и любов са синоними. От това следва, че
впоследствие любовта и отдаването на гениталното
удоволствие се изживяват с амбивалентни чувства
(страх от кастрация, страх от пенетрация).
Да разгледаме хистеричните прояви. При всички
хистерични характери се наблюдава двойно усеща-
не за травмиране: едното, свързано с изживявания
в ранното детство (отхвърляне на сексуалността), а
второто - с периода на юношеството (отхвърляне
на любовта). Чувството за нараненост, което инди-
видът носи в себе си от периода на късното детство
или ранното юношество , води до потискане на ге-
ниталните усещания . Фрустрацията на сексуалния
импулс при малкото момиче не се възприема като
отрицание на гениталността , rьй като този импулс
протича директно от сърцето към гениталиите, сле-
дователно отхвърлянето се преживява като отхвър-
ляне на любовта и обяснява дълбокото усещане за
нараненост и обида. И този детски „ извод" е верен,
117
 защото любовта, която не се изразява с физически
контакт, не задоволява основните потребности на
организма . След като детето е било травмирано
по време на неговия израз на любов, то полека се
научава да намалява своята уязвимост чрез втвър-
дяване (ригиден =твърд, непластичен, бел. прев .).
Все едно то си казва: ,,... аз няма да се поддам на
чувствата си към теб, следователно ти няма да
можеш повече да ме нараниш , като ме отхвър -
Междуличностни
отношения: Макар и силно повлияни от афективните защити и
състоянието „ нащрек", междуличностните отноше-
ния биват диктувани от rьрсенето на интимност и
семейственост ( ' з) • Релационната матрица се конс -
труира върху rьрсенето на свобода, т.е. в несли-
ването с Ти- обект на отношение (,,... мога да съм
свободен , ако не си изгубя главата и изобщо не се
предам пред любовта ти!").
В придвижването си към нагонната цел ригид-
ният характер прекъсва действието си в момента на
излизане от опита, когато би трябвало да се отдаде
на удоволствието (отпускане „post-coitum"). За него
отпускането е равносилно на загуба на контрол вър -
ху ситуацията, т.е. — на риска да се остави да бъде за-
владян от афектите . Затова неговите комуникативни
модели са белязани от недоверието, от желанието
„да изглежда" по- скоро, отколкото „да бъде".
Схема : Страх да не бъде манипулиран, използван затворен
в клетка. Не се отпуска в любовта. Чувството за
реалност е нарушено от проекциите .
(13) Семейственост: страст към семейството (терминът е на Ch. Fourier).
118
Социализация : Ригидност ; недоверие; желание за слава; амбиция ;
тщестлавие ; реализъм; страх да не бъде хванат в ка-
пан; страх от публично показване, който понякога
се компенсира чрез противоположния ексхибицио -
низъм, страх от осъждане.
Сублимация : Държавен хуманизъм ; национализъм ; етноцентри-
зъм ; морализъм.
Физи чески
черти: Хармоничен ; пропорционален ; здрав тен на кожата ;
жизнен ; грациозни движения ; живи и проницателни
Очи; хлътнал таз.
Блокажи: Торсов сегмент; тазов сегмент.
Енергия: Протича от ценrьра към периферията, след това се
разсейва; дисхармонична (амбивалентна).
Сексуалност : Жени: страх от пенетрация .
Мъже: страх от кастрация .
Илюзия : „ Всичко трябва да правя сам."
Латологични
форми: Натрапливости ; тревога (страх); паническисъстояния ;
фобии; хипохондрия, сексуални разстройства;
хистерия .
Рискови зони: а) цро-генитален апарат и полови органи; б) Сърдечно-
сьдова система; в) Дихателен апарат.
119
 Лсихопатният характер
Морфология : Атлетико-пикнична тенденция .
1
Фиксация : В четвъртото движение .
Първична
защита: Еготизъм .
Отличителни
белези и
етиопатогенеза : Психопатният характер има потребност да държи
постоянно под контрол своето поле на доминиране ,
от което (въпреки привидностите ) е зависим (орал-
ни елементи в психопатния характер). Етиология-
та на психопатния характер е свързана с манипу-
лативен родител : родителят (обикновено този от
противоположния пол) се държи спрямо сина или
дъщерята по сексуално съблазнителен начин (в ши-
рокия смисъл) с цел да наложи своята воля. Бащата
на психопатното момиче има огромна потребност
да се чувства важен и нужен и може да задоволи
тази си потребност само грижейки се за някого ,
превръщайки се в незаменим и необходим, защо-
120
то неговият единствен начин да възприема света и
да установява афективни контакти е да манипулира
и обгрижва другите. Манипулативните маневри се
състоят предимно в постоянно променяне на емо-
ционалната атмосфера и среда, което води до пос-
тоянна промяна на психотелесните усещания у дъ-
щерята (хронично чувство на несигурност). Бащата
вижда дъщеря си като проекция на самия себе си и
проектира върху нея реализацията на собствените
си илюзии, като се опитва да изгради у нея модела
си за идеалната жена, която винаги е мечтал . Дъ-
щерята се чувства принудека да поддържа посто -
янно този идеал, като без съпротиви се превръща
в точно огледално отражение на бащиния идеал за
жена. Момиченцето скоро разбира , че единствена-
та възможност да получи любов е тази да подходи
по съблазнителен начин към баща си, държейки се
като малка женичка, макар в сърцето си изобщо да
не знае как точно се става малка жена. Постепенно
усвоява правилата на играта, интроектирайки съб -
лазнителни и манипулативни модели и от съблазне-
на и манипулирана се превръща в съблазнителка и
манипулаторка . За да поддържа контакта с баща си,
тя се чувства принудена да остави настрани своите
емоционални потребности , за да освободи място за
бащините такива. От емоционална гледна точка тя
има нужда от контакта с бащата, макар и манитryла-
тивен , затова е принудена, за да оцелее, да приеме за
истина лъжата, че баща й е там заради нея. Но тази
лъжа може да бъде възприета като истина само ако
се блокират тези телесни усещаниа, които подсказ-
ват истинските й потребности . Така момиченцето
започва да вярва на фалшивите бащини думи, да
мисли, че ще бъде такава, каквато иска да бъде , без
да усеща своите лимити, започва да се чувства спе -
121
 циална, всемогъща . Отрицанието на афектите, на
реалността и лимитите за сметка на властовите по-
зиции и илюзията за всемогъщество е отличителна
черта на живота на психопатния характер . Той се е
научил да кара другите да се нуждаят от него, така че
да не се налага никога той сам да изразява потреб -
ностите си, защото да се подчини на потребността
за него означава да приема уязвимостта, крехкостта
и зависимостта от външния свят, а всичко това за
него би означавало загуба на властта. Матрицата на
взаимоотношенията му с другите също е изградена
на базата на отрицанието на собствените афекти .
За да защити деликатните граници на чупливото
си Аз, той изгражда грандиозна представа за себе
си , която поддържа чрез амбивалентно поведение
по отношение на индивидите, обитаващи неговото
поле на доминиране. Според качеството на взаимо-
отношенията той може да бъде агресивен (където
връзката е сигурна) или съблазняващ (където връз-
ката се нуждае от още утвърждаване ). В дъното на
душата му се крие страхът да остане сам, на който
той противопоставя потребността си от контрол,
власт и почти маниакално доминиране, които после
се превръщат в еготизъм (14) •
Междуличностни
отношения: От само себе си се разбира, че междуличностните
отношения при псикопатния характер са центри-
рани около съблазняването , манипулацията и кон-
трола. Първото действие се състои в това да се за-
> Еготизъм: изграждане и поддържане на високо мнение за себе си . Различно е
(14
съдържанието от егоизъм. Егоист е този, който се смята sa „ ценrьр" на нещата.
Еготист е този, който се опитва да прибави към това нереалистичното чувство за
собствена значимост .
122
почне отношение в привидно подчинена роля . Но
и
след това, когато съблазняването е проработило
другият е „ захапал въдицата", изплува садистично-
авторитарната поведенческа компонента . Първона -
чалният подход почти винаги има сексуални отте-
нъци . В икономията на психопатния характер чувс -
твата и емоциите са откъснати от сексуалността
-
(която остава чист инструмент за власт); действи
ето е центрирано върху Ти и почти или изобщо не
е
е съобразено със собствените потребности (важно
групата от съюз-
да бъде създадена и поддържана
ници или почитатели , които прогонват страха му от
самота). Следователно приближаването на целта
бива прекъснато във фазата на опита . Излизането
довело
от опита и отправянето към дистенцията би
и
до загуба на контрол върху полето на доминиране
събуждане на чувството за лабилност и свързания с
него страх от самота.
Схема: Отричане на емоциите и инструментализация на
сексуалността . Изгражда собственото си Аз в ущърб
на индивидуалността на ближния си .
екзалтация ;
Социализация : Екстроверсия . Егоизъм ; егоцентризъм ;
ентусиазъм ; мегаломания ; предразположеност към
сьревноваване ; амбиция; жажда за надмощие; невяр-
ност.
Гениалност . Проницаемост ; инструментална ек-
строверсия ; нарцисизъм ; студенина ; любов към
логиката; реализъм ; лаконичност; педантичнос т.
хуманизъм ;
Сублимация : Философия ; изследователство ; духовен
политика.
123
 Физически
черти: Горната част на тялото е масивна , напомпана ;
главата е контролирана. Краката са слаби. Погледът
е хипнотичен , тежък, съблазнителен , бдителен .
Блокажи: Цервикален сегмент; абдоминален сегмент.
Енергия: Протичаща от ценrьра към периферията, към
външния свят; връзка Аз-Ти-(Аз), насочена да
установи контрол върху полето на доминиране.
Сексуалност : Силна, но инструментална .
Илюзия: „ Никой не вижда моята слабост> моята зави -
симост от одобрението на другите. "
Патологични
форми: Хипомания до депресия ; мания за преследване;
мегаломания; фобии ; конверсионни разстройства;
перверзии; активен садизъм. Страхова невроза, па-
нически атаки.
Рискови зони: а) Централна нервна система; б) Двигателен апарат;
в) Сърдечносъдова система; г) Храносмилателен
апарат; д) Мозък.
124
(Садо)мазохистицният характер
Морфология : Пикнична тенденция.
~
Фиксация: В петото движение (вторична и третична агресив -
ност).
Първична заиt ита: Ретрофлексия.
Отличителни
белези и
етиопатоz енеза: (Садо) мазохистичният характер демонстрира вън-
шно подчинено и стремящо се към одобрение пове-
дение, но отвътре се наблюдава именно противопо-
ложната тенденция. В дъното на душата му се крият
чувството на ненавист , негативизъм , превъзходство,
враждебност и неверие към Ти-обект на отношение .
Тези чувства са крайно блокирани : вътрешното на-
прежение се изразява пред външния свят под форма-
та на склонност към хленчене, саможертва, депре-
сивност или развитие на множество психосоматич-
ни разстройства . За разлика от оралната структура
мазохистичната е заредена със задържана енергия.
(Садо) мазохистичната характерова структура „про-
125
 сперира" в семейна среда, в която любовта и при-
емането се свързват с насилване . Властната майка,
преживяваща себе си като мъченица, задушава чрез
вменяващи вина механизми на възпитание всяко
детско желание за извоюване на независимост . Ти-
пична нейна проява е отдаването на огромно зна-
чение на храненето и ходенето по голяма нужда:
. . . изакай се имама щебъдемногодоволна ; ... изяж
супичката , иначе мама ще плаче; ... покажи на
мама колко добро дете можеш да бъдеш. " Всеки
детски опит за съпротива, потиснатият гняв , биват
смачквани с обвинения . (Садо)мазохистичният ха-
рактер се страхува да изказва свободно „ да" и „ не"
поради страх от отхвърляне, унижение , „кастрира -
не" (в широкия смисъл на термина). Това обясня-
ва защо той прекъсва действието си, насочено към
целта, именно в момента на движението към целта:
страхът да изживее напълно и със самочувствие
опита събужда у него страха от отхвърляне и загуба
на подкрепящото го Ти.
Междуличностни
отношения: „ Тъй вярно!" - отговаря той почтително . Около
това „Тъй вярно !" се структурират всички взаимо-
отношения на (садо)мазохистичния характер . Този
начин на съществуване е резултат на множеството
изrьрпени унижения и първичното неверие по отно-
шение на Ти-то (,, . . . ако ти кажа честно какво мис-
ля, ти ще ме отхвърлиш!"), като същевременно
неговото Аз езавладяно от нереалистично чувство
за мощ . Зад привидната вярност се крият не съв-
сем стабилни връзки : Каиновите афекти, омразата,
желанието за мъст, завистта, гневът и презрението
(първоначално насочени най-често към властната
майка, а после - пренесени върху Ти -обект на отно-
126
шение). Тези чувства избиват, когато той се прежи-
вява предаден или когато огромната му потребност
от утвърждаване, любов и подкрепа остане неза-
доволена. В този момент се разкрива потиснатият
гняв и се превръща във враждебни , насилнически ,
садистични, разрушителни или саморазрушителни
действия.
Схема : Прикрива аrресивността , враждебността, презрението
и чувството за превъзходство , което изпитва към
външния свят, с едно отстъпчиво и подчинено
поведение . Често хленчещ и страдалец, той използва
това поведение, за да дразни Ти-цел и накрая да
предизвика реакцията му на отхвърляне , която от
своя страна да оправдае експлозията на неговия
гняв и ярост (декомпресия ).
Социализация : Твърд и студен характер ( садизъм). Насилие ;
агресивност; експлозивност ; желание да завоюва;
разрушителност ; удоволствие да критикува; инат-
лийско поведение ; псевдо сигурност в себе си;
упорство ; лошотия; злоба. Предразположеност
към: гняв , омраза, ревност , вендета и жестокост .
Себеотрицание (мазохизъм ). Саможертва ; скром-
ност; хленчене .
Сублимация : Садохуманизъм .
Физически черти: Къс врат; набита телесна структура; мускулест ;
стегнати задни части ; окосменост .
Садизъм: очите излъчват енергия ; проникваw
поглед, пронизващ, хаплив.
Мазохизъм: вид на страдалец .
Блокажи : Цервикален сегмент; тазов сегмент.
127
 Енергия: Садизъм: протича от ценrьра към външния свят;
енергийно проницаема периферия .
Мазохизъм: потисната, непроницаема периферия;
контактна повърхност - напрегната .
Сексуалност : Садизъм: силна, разрушителна .
Мазохизъм: много силна, но „завързана".
Илюзия: ,,... Трябва да доставя удоволстеие на моето Ти -
цел. "
Патологични
форми: Садизъм; мазохизъм ; активен садомазохизъм; са-
монараняване до самоубийство . Разрушител-
ност. Епилепсия и нейните еквиваленти (според L.
Szondi). Мигрена; астма; екземи; алергични реакции;
балбуцио (заекване, бел. прев .).
Рискови зоки: а) Храносмилателен апарат; б) Скелетно-мускулен
апарат; в) Дерматологични зони; г) Пирамидална
система.
128
Характерова структура и невротиани симптоми
Отличителните белези на всички характерови форми са, както
вече казах, разкъсаността, противоречивостта и следващото от тях
прекъсване на всеки опит, който носи афективен заряд: „ От психо-
анализата знаем, че тези отличителни белези са следствие на
едно смутено развитие, че цели части от личкостта (личността,
разбрана като Аз, бел . авт .) изостават и развитието им се задър -
жа заради фиксациите към предишни стадии от развитието.
Да се опитаме да прокараме незадължаваиfа, но от гледна
точка на днешните ни знания - най -точна граница между не-
вротицен симптом и невротичен характер (характеропатия, бел .
авт.), като уточним , че невротичният симптом отговаря на час -
тични хомпоненти на фиксираната към един или друг стадий
личност , а невротичният характер винаги е израз на цялостно -
то поведение, отговарящо на тази фиксация . Следователно една
фиксация (и произтичащият от нея конфликт) винаги може
да се изрази едновременно по два начина : невротичен симптом,
специфично отговарящ на тази фиксация (например хистерич -
кото повръщане като израз на орално- генитална фиксация), и
невротичен характер, който съответства на глобалното лиц -
ностово разстройство, nровокирано от частичната фиксация .
Следоеателно, ако допуснем, че и частичните фиксации, макар
и маловажни, касаят по кякакъв начин и останалата част от
личността, можем да заключим, че всеки невротичен симптом
се конституира на базата ка невротичен характер.
Можем следователно да говорим за хистеричеrс характер и
невротично -натраплив характер (евентуално шизоиден), върху
циято основа симптомите се издигат като отделни върхове от
цяла масивна планина." (W. Reich)
•• ••
~
Става ясно, че от отделния симптом бихме могли да разберем
дълбинните механизми, които изграждат характера, така както по
129
едно действие може да се съди за системата от интроекти на хомо отвътре, не е достатъчно , за да се случи промяната . Промяната на
невротикус нормалис. нашата екзистенциална схема в посока на здравето се свежда до ду-
мите: „Да бъдем !" Да бъдем променящи се, да бъдем хармонични,
!
„ Парламентьт на ума " да бъдем смели да посрещнем новото! Да бъдем, не да изглеждаме
за
Без това „ да бъдем" цялата ни наука се превръща във фураж
„ емоционалната чума", която е диктувала и диктува живота ни .
Никой индивид не представлява чист тип характер . В нашата
култура почти всички проявяваме в различна степен цялата гама
от защитни механизми, типични за различните характери. Следо -
вателно характерът е съвкупността от психични , морални и
поведенчески черти, които детерминират индивидуалността
или, казано с други думи - сумата от преживените от Аз-а травми
по време на развитието му.
Можем да си представим характера още и като парламент, в
който участват пет партии , една от които представлява абсолют-
но или относително мнозинство и е натоварена с отговорността
(разбира се, съобразявайки се с „ гласовете" на малцинството ) да
управлява живота на индивида. Когато тази партия не успее да се
справи (което на езика на симптомите се превежда като състояния
на тревожност, страх или други патологични прояви), властта по-
ема друга, макар и по-слабо представена в парламента, партия. Тя
издига своята нова „програма" за управление на Аз-а. Най-общо
казано, партията на мнозинството ръководи съдбата на индивида .
Но в ситуации на стрес тя отсrьпва мястото си (психологически
регрес) на контролираща сила, което бива заемано от подхаракте-
ровите структури (вторичен характер), които по-добре се справят с
новите изисквания на живота.

Изводи

Запознахме се със същността на понятието „Аз", като тръгна-

хме от периферията към ценrьра, т.е. от личността към характера.
Запознахме се с типовете истории , които от дълбините на нашата
психика продължават и до днес да командват живота ни. Разходих-
ме се из театьра, на чиято сцена ежедневно играем ролите на силни
или слаби. Но само осъзнаването на механизмите , които ни движат

130 131
 ГЛАВА 3

БИОЕНЕРГИЯТА
 Въведение в биоенергията

Изследвайки материята, физиците разкриха съществуването

на позитрините, позитроните, квантите, неутрините, фотоните и
безброй още частици, които се намират в субатомното пространство .
Астрономите изследваха космоса и създадоха модел на еволюцията
на вселената след т.нар. голям взрив, откриха „черните дупки",
радиогалактиките и квазерите. Науката до днес говореше за фини
енергии, за космическа енергия, но за биоенергия - никога! Енергиите,
които детерминират съществуването ни, не принадлежат (все още)
на физиката, на математиката , на астрономията, нито на мисленето,
на философията, на метафизиката. Всъщност, докато анализът на
материята ни води към материалистически схващания , анализът на
духа ни води към същиостта на Аз-а, т.е. към биоенергията!
Изучаването на биоенергията не става в лабораториите на
учените. Подобно на религията и философията, привидно био-
енергията се намира във „ въображението на човека".
Но биvенергията не е само част от желанието ни за живот, а
може да бъде представена, измерена и отнесена към самата същ-
ност на живото същество.
Още от епохата на неандерталския човек, първото историческо
същество, което е било в състояние да „мисли абстрактно", човекът
е търсил упорито извора на живота, безсмъртието на духа и плът-
та, следователно - контрола над виталната енергия. В търсенето
на енергията, а следователно и на властта над ближния и над бо-
жествата, той украсявал лицето и тялото си с „омилостивяващи "
символи, подчинявал се е на всякакви ограничаващи предписания
('), вдъхновявал се е от мистично-натуралистични разсъждения (вж.
също „симпатичната магия" (2) .
Възможността да увеличи собствената си (био)енергия е имала за
цел вероятно, както и днес, доближаването до вечния живот. А под-
сигурената. „ вечност" е най-мощната противоотрова срещу страха от
смъртта, който е притиснал в клещи човека от палеолита до днес.

(') Вж. „ Неорайхиански теории", глава „Психологична антропология".

(2> J. G. Frazer, „I1 ramo doro, Ed. Boringhieri, 1973 г.

135
Още от времето на добрия неандерталец този страх е причина за
многобройните норми, които човешкото същество си самоналага.
Норми, на чиято основа се раждат етиката, моралът, социалният
порядък, религията, властовата невроза (3) , характеровата невроза,
контракцията, емоционалната чума, устройствата на държавите и
всички останали гадости, които характеризират нашето общество.
Сrьпката от самалечителските практики на хомо сапиенс към ;,ре-
лигиозната медtiщина", а оттам — към държавата, е къса: някои осо-
бено надарени индивиди, както и някои особено надарени шарлатани
бързо разбират, че познанието на фитофармакологията, астрологията,
магията, омилостивяващите ритуали и протомедицината би им позво-
лило коитролирането на човешкото страдание, а впоследствие — и на
себеподобните изобщо. И така, благодареине на защитинте практюп3
срещу страха от смъртга, се появяват кастите на жреците, магьосин-
ците, на първите „политици" на древносrга или несъмнените господа-
ри на Доброто и Злото в античния полис.
Магьосниците разбират, че из-
куството да лекуваш е изкуството
да управляваш; че задръстената
биоенергия е извор на болка, а сво-
бодно течащата — на удоволствие;
че всички протолекарства, както и
вярата и суеверието имат силата
д да довеждат до отблокиране на за-
дръстената енергия и осигуряване
.. на свободното й протичане. (Из-
у ~ _\ разът „Да бъдем в мир с Бог и себе
си!" синтезира модела на илюзор-
иня енергиен покой, пораждащ се
от съюзяването на съзнание и ма-
терия.) Съзнанието е било нарича-
но според философиите: „манна"
„ анима", „дух" , „псике", „астрално
тяло" и др.
„Неврозата на властта".
136
Според историяеските сведения още преди 25 000 годинн малки
общности са се групирали около шаманите, т.е. около една „ идея".
Шаманът от пещерата „Тримата братя" (вж. илюстрацията) се е
замятал с животински кожи и си е поставял еленови рога, скривайки
лицето си зад една рудиментарна маска. Така той се е представял
като „ господар" на биоенергията , т.е. на съдбата на адептите си.
~~~~•
,,...Навс.якъде и до днес се праявява по света религиозната невроза,
която намирам, че е свърsана с три опасни „диетични " предписани.я:
самота, пост и сексуално въздържание." (F. Nietzsche, 1885 г.)
Властимащите във всички времена и култури са вярвали, че
само чрез биоенергийните задръствания , т.е. чрез опитомяването
на организмичността, биха могли да постигнат контрол над човека.
И са успели. Контролирали са природното протичане на енергията,
превръщали са радостта от живота в екзистенциална тревога, а пос-
ле са бдели до главата на болните, предлагайки своите „ лекарства".
Измислили са макар и неефикасната подкрепа и първите форми на
държавен клиентелизъм с намерението да дадат на поданика илю-
зията, че е обгрижен , лекуван, защитаван от злото (това зло, което
те самите са създали).
В „опитомените " общества, в които доминира контракцията ,
„живот" се превръща все повече в синоним на „ мъчение". Изопачена
от долни заповеди и порядки, затворена в клетката на абсурдните
етично-морални понятия, биоенергията се обърква. Обезприродена ,
все по далечна от единния риrьм на пулсиране с вселената, тя се
превръща в извор на човешката тъга и болест.
Създадох постулата за „Живото същество" (с главна буква),
надарено с едно превъзходно чувство за реалност, позволяващо му
137
да эадоволи посредством подходящи движения своите потребности ,
и вярвам, че само чрез едно (макар и съмнително) възраждане
на пробиотичната култура, т.е. културата — приятел на живота,
биоенергията може да се върне към евоето свободно протичане в Аз-
а, както и от Аз към Ти : ,,... човекът е едно вечно махало, движещо
се и eu6pupauSo, което nрез различните епохи се е оnитвало да
открие и разбере своята роля във вселената. Отначало се е
опитал да разбере себе си, осъзнавайки своите вътрешни наzонни
деижения. Имайки вече съзнание за своя вътрешен свят, се е
опитал да долови и разбере чрез своите сетива заобикалящата
го среда. Тези nулсиращи движения, усещанията и възприятията
му дават доказателство и му помагат да осъзнае собствената си
личност." (J. Pierrakos).
•• ••
~
Феноменът „ биоенергия " е имплицитен в движението и всичко
се свежда до формулата :
ЕНЕРГИЯ + ДВИЖЕНИЕ = ЖИВОТ
„Живот" е ключовата дума. Живот е синоним на удоволствие. Жи-
воrьт е движение, а не абстракция. В абстрактното животът престава
да съществува. В имагинерното — гасне. Животът е пулсация.
Бог се е превърнал в плът и е всеки един от нас. Бог пулсира
като нашата енергия. Тези, които претендират да говорят от Негово
име, са изкривили същността на посланието Му, „ запушили са
му устата", предали са Го, содомизирали са Го по хиляди начини.
Отрекли са Неговата естествена природа. Бог не би могъл да се
„храни" с неприродни норми . Но този Бог-Природа е неудобен
за силните , тъй като проповядва удоволствие , а не лишение. Той
посочва пътя към това да бъдем, а не към „диетичните предписа-
ния" и към това да имаме. Този наш Бог на енергийната хармония
не предвижда и никога не е предвиждал неврозата, омразата,
138
завистта, садизма , отмъщението и подчинението на измислените
от човека кодекси . Карал ни е да еволюираме в продължение на
милиони години в един хармоничен свят, в който понятията мир или
братство, Добро или Зло, скромност или непорочност не са имали
никаква етойност. В желания от Него свят царуват епонтанността
и свободното протичане на енергията от Аз към Ти. И Ти-то, което
е нашата естествена цел по пътя към удоволствието , се превръща
в част от Аз-а. Такива са били времената на първичната любов, на
екстаза, на истинската диада. Тогава сме били Бог: вибриращи — по
Негов образ и подобие — в дистенцията, готови да се презаредим,
еледователно — да творим, да възобновяваме срещите с тайните на
Живота и удоволствието ...
•• ••
~
Зареждане Ф разреждане Ф дистенция , до безкрай ! Без
задръжки Аз и Ти сме достигали до границите на осезаемото при
едно свободно протичане на енергията .
~•~ ••
Моите изследвания върху качеството на енергийното движение
ме срещнаха с името на Симеон Кирлиан. Симеон Давидович
Кирлиан е бил най-добрият електротехник в Краснодар, столицата
на Кубан в Южна Русия, и затова му поверявали най-трудните и
деликатни за изпълнение технически поръчки. Един ден бил извикан
да поправи една машина в един изследователеки институт в града.
Пристигайки в лабораторията , видял, че други техници правели
демонстрация с едно устройство за електротерапия .
След като дълго го наблюдавал , Кирлиан забелязал, че между
кожата на пациента и електродите на машината се бил образувал
един светъл облак. Но тъй като бил и страстен любител фотограф ,
веднага му хрумнало да го запечата на плака. Без да се колебае,
поставил една между собствената си ръка и металния електрод
на устройството . В момента, в който то се задействало, изпитал
139
 остра болка , но когато снимката била проявена,
видял около образ блясваха цветни светлини, светкавици, някои неподвижни като
на своите пръсти същото сияние, наблюдавано
върху кожата н свещи, други — внезапни и убягващи, трети — на равни интервали
пациента. Кирлиан осъзнал веднага , че се
намира пред нещо новс от време... Някои части от ръката бяха покрити от малки облачета;
може би на прага на ново откритие , или може би
по- просто — ефекі имаше също и светещи точици, които летяха през лабиринти от
създаден от онзи тип устройство . Но предположението
, че е уловиЈ светлина подобно на космически кораби, отправили се към далечни
и следователно заснел нещо като човешка
енергия, не го напусналс галактики.
повече.
През следващите години — епизодът датира Какво означаваха тези светлини? Какво осветяваха те? Мигащите
от 1939 г. — тоi светлини не изглеждаха безразборни , а следваха точно определени
изпробвал различни фотографски техники без светлина
, т.е норми, но какви?"
рентгенови и инфрачервени лъчи, и т.н. Накрая,
подпомогнат 01 С днешните си познания вече можем да отговорим на много
своята съпруга Валентина , успял да осъществи
толкова бленуваната от свърsаните с Кирлиановата фотография въпроси. Нека първо
фотография на невидимото . Но последвалата
изследователска погледнем електрофиsичните принципи, свойствени на пулсиращото
работа продължила още много години, приблизително
четвърт век. движение на енергията, измерено посредством електрографията
Когато откритието на семейство Кирлиан било
най-сетне (или „снимката Кирлиан"). Електрографията се дължи на
официално потвърдено от съветската държава ,
съпрузите получили действието на фотоните върху светлочувствителна емулсия на
стипендия и оборудвана лаборатория, за да продължат
експеримен - фотографска плака. Тези фотони са генерирани от електрическо раз-
тите си. В същото време както в СССР, така
и в останалата чест реждане между обекта, чийто образ заснемаме, и няколко външни
от света се разгаря интересът към техниката
на фотографията на електрода. Ако приложим напрежение UIt kbM електродите, се
Кирлиан : ,,... пред очите ми — n ише Кирлиан —
се разкри невиждан генерира електрическо поле, което действа силово върху заредените
дотогава свят. Цели лабиринти от светлини,
които блещукаха, в това поле частици . Повишавайки напрежението, се увеличава и
разпалваха се, блестяха. Някои искри стояха
неподвижно , други интензитетът на електрическото поле (Е), а впоследствие — и силите,
се движеха на тъмен фон. Върху тези
фантастични галактики които действат върху електрическите заряди. При определена
от преливащи светлини се наслагваха
живи многоцветни пламъци стойност на напрежението силата на електрическото поле надделява
и бледи облаци... Необходимц мц бяха обаче
още изследвания и над силите, свързващи зарядите в диелектрика, и се появява поток
допълнителки доусъвършенствания на устройствата
, за да се от заряди в посока на действащите сили. Ако по пътя, по който се
построи апарат, който да позволява да се
наблюдават излъчването, движат зарядите, съществува прекъсване в провеждащия материал,
вибрациите и промените в аурата."
„Симеон Кирлиан бе първият, който положи те се натрупват в тази зона. Сблъськът между движещите се заряди
ръката си под (електрони) и молекулите на въздуха предизвиква йонизирането
обектива и задейства устройството " — предават канадските
налистки
жур- на последните и симултантно отделяне на фотони. В точката, в
Шейла Острандер и Линн Шрьодер, авторки
на първия която - преминат по-голямо количество заряди за единица време,
голям репортаж, посветен на парапсихологичните
изследвания отвъд ще се наблюдава по-голям електрически поток, така както и ще се
Желязната завеса. „Фантастичният свят на
неизвестното се раsкри формира по-голямо количество фотони и ще се получи по-силно
пред неговите очи и очите на жена му. Ръката
заприлича на Млечния почерняване на фоточувствителния пласт, отколкото би се получило
път в едно звездно небе. На синьо- златен фон
в ръката се случваше при по-слаб електрически поток. Трасетата, по които разрядният
нещо, което много приличаше на
пиротехнически спектакъл : поток преминава от единия електрод до другия, се определят в

140 141
зависимост от структурата на проводимост на материала , през който
токът протича. При неорганичните материали тази структура е
относително стабилна във времето и следователно също и трасетата,
през които преминава токът, са относително стабилни. Анализът
на органичната материя включва в електрографията променливата,
свързана с проводимостта на наблюдаваните елементи
Да потърсим сега връзката между проводимостта и (био)енер-
гията:
1. Фундаменталните механични и електрични фактори,
които властват в неорганичната материя и живите организми , се
комбинират в едно функционално взаимодействие , което е типично
за живота. При нито един неорганичен процес механичният заряд
не би се превърнал в електрически, следователно в електрическо
разреждане и накрая — в механично отпускане. Цитираната
последователност от електрични и механични функции е типична
за живота и го отличава от света на неорганичното .
2. Прvцесът напрежение b sаряд ф разряд ф дистенция
не само разграничава органичния от неорганичния живот, но ако
предишното твърдение е вярно, то по принцип трябва да направлява
всички жизнени процеси . Освен това може да се докаже, че всички
вегетативни функции следват този ритъм на механично напрежение .
Може да бъде потвърдено също и че качеството на способността за
дистенция (трофотропия) предопределя електричния поток от яд-
рото към повърхността на всяка една клетка.
3.Тази „формула на живота" управлява всички вегетативни
функции не само в биологичния организъм като цяло, но и във всяка
негова отделна част.
4. Става ясно, че отношението между напрежение и отпуска-
не предопределя електричния поток от центъра към контактната
142
повърхност при всеки отделен организъм и именно това отношение
(чрез характеризиращата го енергия) се отразява на електрограф-
ската плака .
Много учени са се опитали да дадат, кой — повече, кой — по-
малко чудато определение на биоенергията. Според Ярослав
Наркиевич (1896 г.) човешкото тяло излъчвало една „особена
радиация ", променяща се: ,,... в зависимост от индивидите и техния
характер".
Карл Ф. фон Райхенбах (1788-1869 г.) развива доктрината
за „одическите сили" — четвъртото материално състояние на
органичната субстанция , пряко отнасящо се до биологичната
плазма.
В. С. Гришченко (1944 г.) твърди , че по-голямата част от
материята в космоса съществува във вид на плазма, което (най-
вероятно) важи и за живата материя , в която възбудената плазма,
изглежда, е локализирана в мембранни структури (митохондрии ) и
се смята за по-скоро нестабилен тип плазма.
За по-стабилен тип плазма се посочва протоплазмата (клет-
ките).
Биологичната плазма е елементът на различните видове
електромагнитна радиация и способства за преместването на
звуковите вълни . От значение е и нейното специфично взаимодействие
с гравитационните сили. (Круукс/Погорелски /Маковски)
Физикът А. Адаменко смята, че електрограмата е резултат
на взаимодействието между електрони от биологичната плазма с
високочестотното и високоинтензитетно поле на електрографа.
Някои изследователи идентифицират феномена със светещия
ореол, който може да бъде заснет около всяко тяло, с действието на
Райхианския Оргон.
Да се върнем на моите изследвания на биоенергията . Аз не само
издигам тезата, но и демонстрирам , че измеримият и видим с по-
мощта на електрографията енергиен поток не е нищо друго освен :
143
 1. Биоелектричният ток, свързан с ахтуализираното от Аз-а Електрография и движения
движение, независимо дали последното е хармоницко, икономицно,
или неикономично и вnоследствие,
2. Фунхционалните или патологични блокажи, налични в Аз-а
към момента на измерването. ~ + +

Така посредством електрографията можем да навлезем в дина- - -~ - F f F 4 ♦. + 4

миката на живото същество . При homo п evroticus normalis nbK ce

разкриват енергийните задръстеания , които стопират дейстеия -
та му във взаимоотношенията с външния свят. Болният индивид
разкрива своите защити, прекъсвания, а следователно и своята не- - _ +• - ~ л а - ~ • « У.
-_
способност да се движи . Биоенергията следователно е огледало на I ь+ ь
движение - + + - движение движение
~ , + .
психодинамичните модели и представите , чрез които индивидът се -
++
- +

приближава до вселената, до своята вселена .

Но в електрографията откриваме също и радостта от отпуска-
нето (дистенцията), аурата на благоденствието , на любовта . I7 деижение 1V движение

I движение: Заредено ядро; заредека глаеа. Неерогенизирака

контактна повърхност. Отношение АзАз.

II движение: Ерогенизиране на контактната повърхност; търсене

на дистенция чрез едно кедиферекцирано или „ идеа -
лизирано" Ти. Енергийно хипертрофирал оралек сег-
мент. Енергийна дифузия към „ външния свят " — от
слаба до нулева. Отношение Аз—(Ти) Аз.

III движение: Енергийна контракция . Хипертрофия на торакален

и тазов сегмент. „ Пулсираща", прекъсната енергия.
Амбиваленткост . Връзка Аз—ТиАз.

IV движение: Енергия „ към света". Прекъсваща (изследваща) от

Аз към Ти (Ние) — обект на отношение. Контрол
над чувствата и емоциите црез биофунхционалния
и временен блокаж на цервикалния и абдоминалния

144 145
 сегмент. Сексуалност, откъсната от емоциите и показва качеетвото на биоенергията, насочена към външния свят
цуествата. (Аз Ти-Аз), разкривайки в същото време качеството на връзката с
Ти (4) и съответно тази с външния свят.
V движение: Енергията тече от центъра към периферията. Енер- Много учени са отделяли време за изследване на хроматичния,
гийно зареждане на повърхността до степен на геометричния и динамичния строеж на „аурата". Но моето становище
агресивна експлозия (или пароксизми) към външния е, че биоенергията не е феномен, който може да бъде разбран,
свят. потапяйки се в „микрото", в крайната точност. Само посредством
един отнологичен поглед върху феномена Живот може да се проследи
пътят на биоенергията от центъра към периферията на организма, как-
Биоенергия: критерии за оценка то и пътят й в историята, във философията, в религиите, в езическите
ритуали, докато се стигне до извода, че същата винаги е придружавала
действията, същността и мисленето на човека.
Само този, който подобно на мен е изследвал хиляди
1 електрографии, може да твърди без страх да бъде опроверган, че
има друг феномен, който да е толкова непредвидим, несъизмерим,
~
невъзпроизводим и едновременно с това толкова прозрачен,
, съответен , понятен в своите динамични компоненти , както
7 движение 11 движение 117 движение биоенергията .
Електрографията позволява да се визуализират душевните
състояния , защитите, контракциите на живото същество . Посочва
синтонията или дистонията на неговите движения по отношение на
потребностите, присъстващи в Аз-организмично .
Безброй електрони се излъчват, пробиват границите на
организма и носят информация на Ти-то, преди още да е настъпил
. .
физическият контакт (5) . При движенията, целящи задоволяването
на потребностите от храна и сензорност, биоенергията ерогенизира
IV двцжеiГие V движение контактната повърхност, позволявайки по този начин преживяването
на удоволетвието в измерението на почти-пасивност. При ситуациите, в
които Аз се движи към Ти-обект на отношение, биоенергията прехвър -
ля контактната повърхност и се разпростира към външния свят.
Фотографираната чрез метода на Кирлиан биоенергия позво-
лява идентифициране на движението и съответно на блокажите
(или защитите), които са задействани в момента на заснемането .
Вътрешната корона представлява контактната граница (биоенергията ~^> Класическата електрография се ограничава по правило с фотографиране на
енергийното състояние на крайниците (длани и стъпала).
ерогенизира повърхността на живото същество); външната корона
~ 5 > Вж. също феномена „tele".

146 147
 Но в този лош свят, в който прекъсването надделява над
преживяването на удоволствието , потребностите са Ерготропия u трофотропия при електрографията
замаскирани , а
движенията — в разрез с естеството на потребностите
. И ето, че
поривът към обекта на нашата любов се задържа поради
недоверието .
Ето, че омразата се превръща в студенина , докато
агресивността ,
свързана с омразата, ни разяжда отвътре .
Преди няколко десетки хиляди години сме загубили нашите
спонтанни и естествени взаимоотношения с Ти-то. На
негово място е
възникнало „Ние". „Ние" е свещеният звяр на цивилизацията
. „Ние"
е приучаването към правилата , следователно — към Трофотропно състояние Ерготропно състояние
лошите навици.
„Ние" е конвулсивното търсене на енергиен обмен
с една ефирна ,
абиогенна инстанция. „ Ние" — това е спадането на
биоенергията
по отношение на организма и колапсът на междучовешките При електрографията движенията „обратно от света" или тези,
взаимоотношения . Това е болестта, дисхармонията . Тъй като които характеризират отпусхането „post-codtum", както и предразпо -
„ние"-
то иска всичко, но в замяна на това не предлага нищо, ложеността на организма да задоволява сензорните и хранителните
с което да
задоволи нашите потребности . потребности, се характериэират с една добре подчертана вътрешна
корона и отсъствието или почти липсваща външна корона. В тази
(трофотропна) фаза органиsмът захранва енергийно сами.я себе си.
Контактите с външния свят са недиференциранн. Пулсиращото
движение се разпростира от „ценrьра" към „периферията", без да
прехвърля контактната повърхност.
Обратно на това, което се мисли, организмът не е биоенергийно
затворен, а е недиференцирано отворен! От социална гледна точка
го виждаме „ съсредоточен в себе си" в „изчаквателна позиция" при
пасивното търсене на удоволствие или — както в отпускането „post
coitum" — съзерцаващ постигнатото удоволствие.

В ерготропната фаза Аз-ът се ориентира към външния свят

в търсене на Ти-обект на отношение (обект или субект), чрез което
да задоволи своите нарцистични потребности. Тогава енергията
прехвърля контактната повърхност и се разлива навън. Днес, от
своята вече „изродена" от интроекти и фалшиви ценности позиция,
човекът (хомо невротикус нормалис) от страх се отказва да rьрси
своето Ти-цел, на което да се довери и с което да се слее, и биоенер-
гийният поток става дискармоничен, а електрографията всъщност
отразява болестта.

148
149
 задръстената и контрахирана енергия е изпълнената с множество
точки аура : „ периферията", достигнала лимита на енергийното
зареждане, „ври", без да се ориентира към пос-
тигане на удоволствието. Тогава връзката с Ти е
~► ~ садистична, агресивна . Във фона се крият тре-
вожността и гневът. Върху тази енергийна кар -
тина се конструира фантастното образуване (б)•
Това е псевдозадоволяването на нарцистичните
Вляво: Хипертонична енергия, аурата на тревожността — потребности. Това е интелектуалната студенина.
енергията прехвърля контактната повърхност , като че ли жи- Това е мастурбацията на Аз-а. Това е началото
вото същество търси помощ от външния свят. на фиксацията . Това е хомо невротикус нормалис!
В центъра: Аура на депресията — енергията първоначално е
насочена към външния свят, а после се „ затваря " и се отразява
обратно в Аз-а.
Вдясно: Аура на амбивалентността , натрапливостите —
енергията е накъсана в nътя си от контактната повърхност
към външния свят, преобладава въпросът: „ Напред или назад да
тръгна?"

Хармоничният, управляван от инстинктите и любовта свят

принадлежи на миналото на човечеството . Тогава животът не е поз-
навал властовата невроза, величаел е принципа „ тук и сега". Това е
бил светът на удоволствието, на невинния хедонизъм. Следователно
много рядко можем да срещнем днес електрографско изследване,
в което биоенергията се излъчва хармонично към Ти. Рядко фото-
графската плака запечатва хармоничната аура на любовта !
Страхът, който сковава социализирания човек, неговата
неспособност да се отдаде на собствените си чувства и емоции,
неговата тревога „ да не падне" оставят, както видяхме, специфич-
ни следи върху биоенергийната картина . Протичащата от центъра
към периферията енергия се натрупва по контактната повърхност.
Тревожността, страхът от чуждата оценка, характеровите лимити
не позволяват непосредствения контакт, искрен, хармоничен, чист
и икономичен по отношение на Ти-цел. Тогава човекът се скрива
зад ролята, слага си „ маската". Следва контракцията . Показател за ( Ь) „ Неорайхиански теории".

150 151
й

ГЛАВА 4

BERNASCONI
BIOENERGY
INVENTORY (BBI)

~
 Диагносжика на биоенергыята чреs цвета:
Bernasconi Bioenergy Inve пtory (BBI)
планетата
i~ :. Почти стигнахiке до края на нашето изследване на
~
последна глава
на хомо невротикус нормалис. И ако преди тази
защото ис-
обърнах толкова много внимание на биоенергията , то е,
отношеине
ках да разчистя полето от съмнения и несигурност по
и физично
на това, че тази енергия е в основата на всяко психично
, че
явпение , протичащо в живото същество . Нека да припоминм
протичането нли задръстването на енергийния поток е свързано
по отноше-
със способнос rга за отговор и еластичността на Аз-а
Био-
ние на идващите от външния или от вътрешния свят стимули.
Следователно
енергията е в основата на всеки органичен процес .
а сьстоя-
не сьществуват състояния на ниска или висока енергия,
( задръстена
ния на благоденствие (течаща енергия) и дискомфорт
~
енергия ).

•~~~~

проек-
Вече споменак, че човекът е способен да прехвърля или
тира върку определен цвят някои характеристики на физическото
от ВВСТ
си състояние . Разширявайки познанията си, натрупани
(Bernasconi Bioenergetic Color Test) , започнах в далечната вече
1994 г. (2) експериментите си с новия тест, който нарекох Bernascini
Bioenergy Inventory (BBI). B изследванията ни бе заложена райхи-
глед-
анската аксиома от теорията на блокажите : „От биологична
функция,
на точка формирането на характера е автопластична
произ-
подпамогната от смущаващите и травмиращи стимули,
Арлекино: черното символиsира съня, затворените чувства и В сблъсъка
тичащи от външната среда (фамилната структура).
елsоции; червеното — притиснато в клетката на чернитеромбове
— символизира депресията, тъгата на клоуна.

( W. А. Bernasconi, ,,BBCT: Bemasconi Bioenerge пc Со1ог TesC", Ed. IRC-Press,

1985 г.
(2) През 1996 г. издателската кьща IRC-Press в Лугано пубтпсува киигата rп3
ЛаковПрес", 1999
г.).
,,Luomo a cassetti" (бът: изд. , Човекът в чекмеджета", изд. „

154 155
 между То (3) и външния свят, който
ограничава и напълно sабран специфнчни функции .
ва удовлетворяването на либидото,
а впоследствие води до pG На базата на тези разсъждения , както и на постоянните ми
витието на страх от посрещането
на реалната ситуация, пс клинични наблюдения , си позволих да „разделя" човека на сег-
хичният anapam реагира с
организирането на защитна систем менfiи, които нарекох „чекмеджета". Всяко „чекмедже" има сво-
която бива издигната между Аз-а
и външния свят" (4)• ята история и специфична функция. В разговорите с моите па-
Вече раs брахме (писах го в главата
„ Личност и характер"), _ циенти за техните „чекмеджета" установих, че те винаги са в
съществува тясна връзка между характера
и мускулната броня (и.п състояние да определят качеството им , както и биоенергийния им
арматура). По този повод В. Райх
пише : мускулh статус (,,...,, чекмеджето " на чувствата ми е празно!"). Дори ус-
блокажи не следват пътя на мускул
илц не ~ в,оа ~катое о незс
~ пяваха да дефинират техния „микроклимат", който се променяше
висими от анатомичните пътища, р от _„топъл" до „студен".
Ако трябва да открием някакво
общо nравило, на което me д Именно този „микроклимат" видях, че проектират в BBI. „Мик-
се подчиняват , то ще трябва
да отбележим, че след внимателн роклимаrьт", който в крайна сметка е и причина, и следствие на от-
наблюдение на no-голямата част
отразлични болести сеустанс ношението , което установяваме с нас самите и с външния свят
вява, че мускулната броня
еразделена на отделни сегменти."
По нататьк Райх назовава отделните
сегменти : окулярен , ора Теория за чекмеджетата
лен, цервикален (,,... бронята на
третия сегмент използва пре Фундаментьт на BBI е Теорията за чекмеджетата. В този тест е
димно ниската мускулатура на
врата, широкия гръбен мускул ~ кондензиран опиrьт ми с енергията, Аз-а и обществото на хомо не-
стерноклеидомастоидните мускули" — В.
Райх), торакален , диа вротикус нормалис . С времето все повече се убеждавам, че мъжът
фрагмален , абдоминален (,,... контракцията
на средата на корем и жената са хубави „отвътре" и грозни „отвън", че са хранилище на
ната област представлява шестият
сегмент , който функциони. една хубава енергия, която обаче заключват в черупка, изградена
ра автономно " — В. Райх) и тазов,
който е свързан с абдоминалниА от реални или фиктивни страхове !
блокаж (,,... съществува специфичен „
тазов" страх и „ тазов" гняв. Веднъж излезли от тунела на страха, техният свят се променя
Точно както npu бронирането на
раменните мускули, така и при и тяхното Аз се отваря sa чудесни изживявания : чудесни, защото
контракцията на седалищните мускули
се задържат емоццц на са простички, естестеени, нови, възбуждащи.
страх и гневни импулси ... Макар и
след разтаnянето на бронята Когато приключи натрапливото редуване на всички „ако" и
седалището да е no- подвижно , не
може да се достигне преживя- „но" и започне истинското изживяване, изживяването, което се ръ-
ването на удоволствие в тази
област, докато се освободи натру- ководи от организма, тогава започва животьт и личността се npe-
паният в тазовите мускули гняв" _
В. Райх). връща отново в индивид.
Става ясно, че от психофизиологична
гледна точка човекът е В съвременното общество на програмирано неразбирателство ,
разделен на отделни сегменти и в~ еки
отделен сегмент има своите пилотирако от фалшиви идеали, създадени от фалшиви божества
и подправени митове , откриването на същносrга на собствената
биоенергия би могло да бъде само привличащо за този, който коп-
(') Неорайхианската доктрина
замества Фройдовото понятие „То" ( нее за истинската дистенция, истинското удоволствие и истин-
и неикономично ) с обласгга от бионегативио
Аз-а, наречена Аз- организмично . ското здраве.
орайхиански теории", изд. „ЛаковПрес Вж. сьщо „Не-
", 2004 г.
(4) Цитатите са от „ Аналиs на характера
",

156 157
 Така че, добър ден, „човеко в чекмеджета". Все отнякъде е за-
почнала твоята история. Къде и кога точно не знам . Честно казано,
не знам също и как. По отношение на въпроса „защо ?" изобилс-
тват предположенията. На едно от тях, което ми се струва добро,
съм се спрял в „Неорайхиански теории" — главата „Псинологична
антропология".
Затова днес ще започна историята ти откъм „опашката ", т е. от
това „явлеине", което представлява твоето съществуване. Гледам
на това „sп;ление" с тьга, защото в него се синтезира цялата урод-
ливост, пропила живота ти и планетата, която населяваш .
Сигурно е, че някога е имало хармония. Имало е Райска гради-
на. Там човек не е бил съставен от „чекмеджета ", а е кръжал около
една енергийна ос, оразмерена с . реалностга и потребностите на
Аз-а.
Там принципьт на реалността и принципът на удоволствие-
то са се сливали в едно био- и социоикономично единство , имащо
за цел да задоволява твоите потребности , без това да нарушава це-
лостта и благоденствието на твоята принадлежностна група. На-
преженията , които днес са причина за твоите язви, тогава са били
погасявани най-много в ритуални сблъсъци (както правят елените,
маймуните, лъвовете). След което светьт отново се е успокоявал .
Стотици хиляди години ти си живял без телевизия и радио,
автомобили , войни, свещеници, т.е. без тези луди тотеми, около
които се оформя живоrьт в обществото на статуса и на
После дошъл хомо сапиенс сапиенс, а с него и прекратяването
на концерта на всемирния ритьм и настанала какофонията (4)•
Допши войните на всички срепry всички, епидемиите. И ти си
започнал да се чувстваш като Авел, който по принуда се превърнал
в преследвач на Каин .
Енергията ти вече не протичала по естествения начин от Аз
към Ти (Ние). Натрупвала се и се затваряла в „чекмеджета ". Така
ти си изгубил твоята природна идентичност, желанието да „бъдеш"
(4) С появата на проторелигиите човекьт насочва вниманието си към моралност-
та в живота, потнскайки здравата си инстхнктивност.
158
и те сполетяла лудостга да „изглеждаш". Така си оформил обще-
ството на държавите, на религиите . Избрал си си папите, царете,
фараоните , императорите, директорите, началниците , пълководци-
те, войниците и полицаите. После, в желанието ти да бъдеш като
тях, си предnочел да се катериш върху пирамидата на „имам", от-
ричайки красотата на „съм".
Но това е една дъвкана и предъвквана история. Т.е. стара. Deja
vu, ще кажат моите читатели (които все още имат желание да четат
моите „сублимации ", раждащи периодично килограми напечатана
картия).
Да се върнем към теб, „човеко в чекмеджета". Нито едно сред-
ство не ти се стори достатьчно низко и подло (като при това. ти се
държеше перфектно хуманно !), за да достигнеш онова „място под
слънцето", което смяташ, че ти се полага.
Но лека-полека , изкачвайки се по непроходимите пътеки, кои-
то водят към „имам", твоето закотвяне към „природното" се пре-
връщаше все повече в непоносим товар. Това, че трябвашг даусе-
щаш емоциите, трябваше да изживяваш чувствата, трябеаше да
приемаш инстинктите, се оказа прекалено тежко бреме в пътя към
твоята тьрсена потентност.
Искаше да бъдеш пръв сред първите, да бъдеш богоизбран, но
твоето тяло, живото същество в теб, все още мъдро се проти-
вопоставяше на твоя път към „ върховете на властта".
Разбра, че само след като се освободиш от „чувстването", от
този апендикс, наречен „тяло", който не иска и да чуе да те последва
в твоята невроза на властта и предпочита удоволствието , дистен-
цията, само тогава ще можеш да изкачиш най-високите върхове.
Тогава ти започна да подчиняваш своето физическо Аз на
невротичните потребности на своето Аз-идеално (и в това беше
(5)
здраво подкрепен и от другите sapiens! ). Операцията „контрол"
започна с усвояването на механизмите на сублимация, интелек-
() Раждането на проторелигиите сьвпада с появата на homo sapiens neandertaleпsis.
След homo sapieпs neandertalensis (около 100 000 г. пр. н.е.) следва в еволюцион-
ната стьлбица homo sapieпs sapieпs (около 30 000 г. пр. н.е.).
159
 туализация и социапизация, а произлизащите от „ дълбините
" тi
импулси трябваше да бъдат интелектуализирани , а енергията
т Твоите ръце трябваше да се научат да не чувстват и ти им сложи
— отклонена от своята естествена цед (т. е.
задоволяването н
потребностите ти) към по-„достойни " цели, т е. по-морални
, по
подходящи за твоите жажда за притежание и желание за
из
глеждане.
Тялото ти трябваше да се научи да служи на амбициите ти. І
rьй като тялото говореше един физически езин, ти
противопостав ~
на неговите претенции физически препятствия : използва „барие
рите", свойствени на твоята морфология, за да си сьздадеш
гранич
ните линии , необходими за „ замразяването " на импулсите
вътре і
изкуствените „чекмеджета ". (Вж. също сегменти.)
„Охлаждайки " ~~ мускулните пояси, които разделят черепнатG
кутия от лицето, ти изолира мисълта от ексnресията; блокирайки
цервикалната мускулатура , ти откъсна експресията от чувстве-
ните имnулси , които обитават торса. После дойде ред
на горна-
та част на хълбоците ( абдоминален сегмент), които ти „замрази
",
за да прекъснеш връзката между чувствата и тези е.моции
, които
„централното слънце" е подхранвало в корема ти, и накрая
контра-
хира слабините, за да разделиш секса от елtоциите . Техниката
е все
една и съща: блокиране, охлаждане, контрахиране.
После взе на прицел крайниците си . Първо сrьпалата
, те
са корените на човека. Те са твоето вкореняване в земята,
в ре-
алността (')• Но rьй като ти мразеше природното , следователно
реалността, „спъна" ( както завързват конете) глезените си,
за да
попречиш на земността да смущава твоята интелектуална , абс-
трактна, магична мисъл.
После дойде ред и на ръцете: тези антени, които докосваха,
които опитваха, подтикваха опасно, разхлабвайки блокажите
, ко-
( б) Неврофизиопогичният
принцип, върху който се основава теорията на „човека
в чекмеджета", водн началото си от наблюденията на
Вилхелм Райх, отнасящи
се до характеровата броня. Бронята, която разделя
сегментите, е по природа
сгудена.
~ ) Вж .S. Keleman „I1 сотро е 1о specchio della mente", изд . Celuc Libri, 1979
г.
160
ито бе поставил, за да защитят твоето живеене извън реалносrга.
енергийни ръкавици .
~
Оттук нататьк природните закони не те притесняваха вече и ти
можеше да продължаваш псевдосвободен да проектираш непри-
родното си сьществуване.
Погледна тогава творението си и се почувства много удовлет-
ворен. Системата от парченца функционираше и ти позволяваше
да се самоконтролираш и да превърнеш в собственост земното
кълбо и твоите себеподобни .
Тогава вече ти се стори много тясно определението , че човекът
е едно животно, и ти се самоизбра за избран. Т.е . sapieпs sapiens.
Не вече едно диво животно, а висше иразумно същество .
Разбира се, противоприродната система, която беше измислил
ти, те снабди (как би могло и да бъде по друг начин?) с някой и друг
недъг. Понякога затворената в „чекмеджетата" енергия успяваше
да се измъкне от твоя контрол и ти причиняваше болка, но това
не те притесняваше повече от необходимото. Ти беше вече разум ,
само разум, следователно — над материята, всемогъщ .
И когатq тялото, припомняйки си своите примитивни, диви,
следователно хармонични функции, се противопоставяше на твоя
стремеж да бъдеш свръхчовек, ти измисляше нови медикаменти, за
да приведеш в ред засяклата машинария . („Какво би казъл за бен-
зодиазепин, който те кара да се чувстваш така добре?")
Чрез твоите „идеали", „воля", „осакатявания ", „кастрации",
„бягства" ти достигна първото плато на планината на успеха,
после второто, третото и т.н. Но дали след всяка постигната цел
организираше големи празненства? Не ! Никакво отпускане, ни-
какво облекчение ! Не на удоволсгвието ! Не ! За да честваш всеки
достигнат финиш, ти пълнеше къщата си с миялни машини, после
DVD-та, строеше вили сред природата, купуваше си поръчкови ав-
томобили, бижута „Картие", а после купуваше и важни подаръци
за важните ти приятели, тръгваше на важни пътувания, устройва-
ше важни приеми, на които канеше папите, царете, фараоните , им-
ператорите, президентите (директорите и шефовете на офиси бяха
161
 такива сноби, че не ти бяха вече толкова нужни !). И всичко това,
за да подчертаеш новата си позиция на „някоист (не кой да е,
а „някой "), което издигаше статуса ти в обществото на sapiens
sapiens u овенчаваше победата над „дивото животно" (или твоята
природност).
Ти достигна неочаквани върхове, пороби природата и се въз-
гордя с победата си над живота.
Един кубав ден ти се опита да си починеш върху свещените
лаври, поrьрси дистенцията в ръцете на една жена, но механизмът,
наречено тяло, не искаше и да чуе да те следва.
Броните, които си беше изградил, се бяха вгангренясали в ть-
канта на твоето живо същество и въстанаха срещу преоткритото ти
желание да „бъдеш".
Едва опитал се да заживееш, ти , sapiens sapiens (sic!), ce сблъс -
ка с „броните", които толкова грижливо сам си беше изrрадил. Сега
всяко „чекмедже" говореше на своя собствен език, неразбираем,
невъзможен за дешифриране . И точно както в историята с Вави-
лонската кула всяка клетка в твоето тяло, сякаш развила своя собс-
твена воля, те теглеше в различна посока. Тогава те обзе тревога и
желание да разбереш какво, по дяволите, се беше счупило.
Алхимиците (днес ги наричаме психолози) ти подсказаха да
си припомниш тези непознати езици. И един хубав ден ти разбра,
sapiens sapiens, тези странни идиоми и ти се струваше, че ги поз-
наваш отдавна: та те не бяха нищо друго освен риданията на едно
дете, превърнато в роб от един алчен, неразбиращ , студен, пресмет-
лив „ възрастен". Това беше тьжната история на толкова отречени
любови, потиснати страсти, осакатени удоволствия, на едно измъ-
чено тяло, което от своя страна изискваше хармония и дистенция.
Но и тогава, макар и разпознал потребносrга си от природност,
не излезе от черупката на Злото и отрече Природата . Знаеше вече
за здравата инстинктивност, която управлява твоето диво Аз, но
отказа да бъдеш в хармония с животното , което гнездеше в дълби-
~8 ~ Терминът „някоист" е въведен от автора неологизъм , който
намеква за колек-
тивната невроза „да бъдет някой".
162
ните на твоето Аз. Вече съзнаваше , че тялото иска задоволяване на
социалиите си и индивидуалните си потребности, но ти предпо-
чете болестта, защото, воден от твоята властова невроза, не беше
готов да изгубиш така трудно завоювания статус.
Замаскира страха си зад интелектуалностга и абстракциите и
се потопи все повече в интелекта : опита се да разбереш любовта,
вместо да обичаш, пееше химни за вярност и лоялност към тоте-
ма, вместо да противопоставиш един твърд отказ на този , който
искаше да те превърне в роб ; прослави приятелството , без никога
да си имал един истински приятел, тьрсеше признателност, без да
си дал нещо в замяна, покачи се на олтара на алтруизма, ти, който
жертваше чувствата и страстите си за шепа стотинки.
А после, по някакъв си твой перверзен начин, преоткри „при-
родното". И ето те: жалък, тичаш запъхтян и задъхан, червен като
рак по мръсните улици (наричаш го jogging u казваш, че било по-
лезно за здравето), измъчваш тялото си върху все по-малко зелените
теинскортове (за да можеш на директорските събрания да демонс-
трираш здраве и добра физическа кондиция !), излагаш на показ в
смърдящитс 'спортин зали своите наблъскани с анаболи мускули
(защото , казваш ти, на жените им харесват мъже като Шварцене-
гер), за да заспиш обаче след това жалък пред телевизора и да от-
криеш, че единственият мусхул, който толкова интересува женския
пол, се е оказал в крайна сметка напълно непропорционален на
останалата маса и подло те предава, когато трябва да оправдаеш
холивудския параден костюм от мускули ! А после нагло се опита
да управляваш дори времето, пътувайки по света срещу времевите
пояси (защото , който „значи ", трябва да отегчава „приятелите " си
със страховити диапозитиви от рода „Аз и Ниагарският водопад",
„Аз и Айфеловата кула", „Аз и слоновете в саваната"). Никой обаче
не трябва да разбира за твоя страх от летене, страх от падане!
О, истински герой на прахосаното време, на глупостга, на без-
смислието ! После, ако сърцето ти засече и клетките полудеят, го-
ляма работа! Стрес : манната на века или нещото, което да показ-
ваме като ловен трофей . А хортежът ще те аплодира: „горкичкият",
ј
„стресираният ". Crack! Kaputt! Burn-out!
163
 Сега си на върха, но никой освен един вътрешен
глас няма да
ти изкрещи : ,,. . Глупако, ще издъхнеш върху клише, което произлиза от идиосинкразиите , свойствени на него-
безславния олтар на
чумавите (9>, само защото не поиска да чувстваш и вата характерова невроза.
задуши живо-
то еьщество в себе си!" Характеровата невроза се материализира в енергийни блока-
Ето те: „човек в чекмеджета"! Забавлявай се в жи, които са причина и следствие на един специфичен начин на
дисхармонията
на своето As. Ако твоят вид изчезне, природата, възприемане и въздействие върху реалността . Де факто мисленето
сьтворението бика
могли само да се радват не е нищо друro, освен синтез на цялостната обработка на стиму-
Може би на твое място ще се появи един по-достоен , лите, произтичащи от недвусмислената реалност (била тя ендо-
по-естес-
твен, по- хубав живот или екзогенна за Аз-а) и страха от повторно срещане на прежи-
вяванията, свързани с вкоренените травми и интроекти в живото
11 ~ 11 същество. Първото следствие от този процес е прекъсването на
действието, насочено към задоволяването на потребностга (дис-
Чекмеджето на мисълта тенция). Следващото е невъзможното тьрсене на компромис меж-
Който поддържа тезата, че мисълта е нематериалиа ду вътрешното и външното равновесие (енергийно задръстване).
, абстрак-
тна, трябва тук да преразгледа своите убеждения : „ Първият ефект от това задръстване е опиrьт да бъде модифицира-
Не сьществува
никаква противо nоложност между идеите и органите: на недвусмислената реалност чрез идиосинкразиите на мисьлта.
мислим с
един орган на нашето тяло, сьставен от клетки,
живи ц цувстви-
телни към всички прамени на нашето вътрешно В начина си на мислене „човекът в чекмеджета" е напълно
псикохимично рав-
новесие. Може.м също да твърдим, че мислим с нашето сравним с една електронна машина, чийто hardware може да бъде
тяло — не
само защото мисъпта cvc своя емоционапен аспект виртуално неограничен , u sofhvare, ограничен от спецификата на
ни кара да чувс-
тваме от разстояние влиянието й върху тsглото, но измислена от „луд програмист" проrрама.
и защото на-
шето тяло сьс своите органи е представено в Ако влезем в „програмата" (или начина на мислене) на хомо
мозъка под формата
на електрически картини (nредстави), индуцирани невротикус нормanис, ще забележим, че:
чрез посланията
на сетивата. (PauI Chauchard, „La nostra mente", изд 1. В зависимост от присъщите му идиосинкразии неговите
. Sansoni.)
Мисълта е най- мръсната изкривена, гнусна, чумава мисловни процеси следват една предвидима линейност, т.е. един
част от
живото същество . Тя е синтез на претьрпените „екзистенциален сценарий имащ за цел да предотврати изплува-
травми и натру-
паин интроекти в еволютивната фаза. Привидната нето на изтласкваните страхове. Изтпасканият страх е директно
оригиналност
на мисленето се дължи на последователнос rга, в свързан с травмата, около която се е оформил характерът.
която „ човекът
в чекмеджета" йерархизира претенциите на Аз- 2. Изтласканите страхове налагат на неговото Аз едно защит-
организмично по
отношение на Аз-идеално и на историческата памет на но планиране , фиксирано в схема, която, за да поддържа своя хо-
ВМН (вро-
дения модулатор на нагоните , бел. прев.). Но дори и в меостазис, трябва да избягва всеки тип промяна на поведението
това не е чак
толкова оригинален , дори, ако погледнем по-добре , или на екзистенциалното ориентиране.
ще забележим ,
че се повтаря натрапливо. Неговият начин на мислене З . „Фиксираното мислене" създава по този начин несьответни
следва едно
на действителиосrга поведенчески схеми. От това следва един на-
чин на живот, който прави невъзможно задоволяването на потреб-
(9 ј В . Райх , вж. „ Емоцноналиа чума".
ността от удоволствие и енергийното презареждане в дистенцията.

164
165
 Достигналн до тази точка, вече виждаме по-отблизо
динамика- Както видяхме вече, потискането на действието е константа в
та, която управлява „ чекмеджето на мисълта".
Докато в природата живота на „човека в чекмеджета". Действието (или движението),
диктувано от неговите примитивни дълбини, се сблъсква с въобра-
реалност ф преработка ф движение
жаемите страхове на Аз-а и бива отклонено към невротично при-
емливи цели. Тогава устремът на живото същество към удоволс-
имат за цел да облекчават живото същество, у „
човека в чекмедже- твието се превръща в „задръстено" поведеине. Де факто животьт
та", при когото закотвянето към реалността е
модифицирано от на „човека в чекмеджета" протича като вечна борба между Доб-
характера, действието (или движението) рядко
съвпада с потреб- рото и Злото: Доброто е природностга, която той все още пази в
ността му от удоволствие (дистенция ).
своя „ценrьр", Злото е болестта (характерът), която възпрепятства
Светьт на „ човека в чекмеджета " е сложен, защото
е неестест- естественото протичане на енергиите от центьра към повърхност-
вен. Това е нашият свят, този, в който всички
живеем: струва си да та, т.е. към външния свят
го подчертаем !
В „чекмеджето на мисълта", където се оформят животьт и по-
Тази неприродност е най-видима в отношението
му със себе- ведението, действа един „парламент", в който „силите на природа-
подобните : „ човекът в чекмеджета" не е способен да
обича, да се та" са чисто малцинство. Доминират силите на характера, на инт-
отпуска в удоволствието ,post coitum". Неговото
мислене е абс- роектите, на властовата невроза, на културата на тотема. Тяхната
трактно и интелектуално и затова става абстрактен и интелектуа-
„ мъдрост " е догматична. Невротичното, неприродно, изкривено
лен и неговият модел на взаимоотношения с Ти-
то. Потискащата мислене доминира в Аз-а и се разпростира върху цялото човечес-
го невроза е синтез на импулса, тласкащ към
обекта- цел, и изтлас- тво. Докога?
кващия импулс, предизвикан от страха, възпрепятстващ
хармонич-
ната връзка със собственото Аз, а вследствие — и
на достьпа до Ти. Уекмеджето на маската
Тогава това Ти става неприятел, антагонист, „ кастратор
". Преди да се определи като индивид, „човекът в чекмеджета"
Идиосинкрациите , т. е. смесването на реалност и нереалност,
обича да се нарича „персона" или „ маска " (персона — от етруското
които формират характера (впоследствие
— ,,човека в чекмедже - phersu = маска).
та"), предопределят отношението на Аз-а към
любовта. . .Аз съм една личност, която..." е типичният му начин да се
За Аз- организмично любовта е хармония, дистенция
. Дистен- изразява, да се представя . Той се идентифицира следователно със
цията/удоволствието трябва да се опосредства от
едно Ти-цел. Без своя МАСКАРАД.
да са необходими „любовин договори ", Ти-цел е
целта на „ движе- „Маскарадът" започва в най-крехка възраст, между 2 и 5 годи-
нието" в ежедневието ни. Едно Ти, което трябва
да бъде съблаз- ни. Обществото, което винаги е било много „нормално", изисква
нявано, завоювано . Ден след ден. Това е
организмичната любов, от детето маската, униформата. Да бъдеш обикновено дете едва
защото в природата нищо не ё сигурно, нищо не
е собственост ! ли не е неприлично. Да изглеждаш е поощрително : ,,. . . виж какво
Динамиките , затворени в „ чекмеджето на мисълта",
потискат добро дете, колко е възпитано !"
при „ човека в чекмеджета " контакта с реалносr
га, така че неговите ,Човекът в чекмеджета" се е научил да крие чувствата и емоци-
движения стават неадекватни да посрещнат
събитията в живота: ите си зад маската. И според това, което му подсказва „чекмедже-
животьт на двойката се оказва осакатен и лишен
от най-важния то на мисълта", „чекмеджето на маската" кара Аз-а да се дегизира
съвместен опит: удоволствието от хармонията и
дистенцията . с костюмите на най-различни актьори, като :

166 167
 - този на „мислителя " или „вълка единак", който служи да се
прикрие срамежливосrга, глупостта или съмнението ; или при-
същата му липса на способност за движение в „ конкретното` ;
- този на „ интелектуалеца" или „ хленчещия", който не позво-
лява да се разпознае по директен начин неговата огромна потреб-
ност от утвърждаване, подкрепа, любов, принадлежност;
- този на „ недоверчивия", който всъщност съвсем не е недовер-
чив, но се прави, че „като че ли Ти-то мсико го интересува...", за
да стане интересен, за да си спечели позицията на „ценrьр` ;
- този на „ съблазнителя ", който зад своето „донжуанство "
крие импотентността си или страха си да обича, страха да остане
сам ;
- и накрая този на „ агресивния", който прикрива с насилничес -
кото си поведение своята слабост и несигурност
Маската не представя НИКОГА реалността на „човека в чек-
меджета" и НИКОГА не съвпада с неговите дълбоки емоции и
чувства.
В „света на маските" представлението е ядрото на съществу-
ването и заличава представянето , което остава на второ място:
nредставлението е свойствено на неврозата (в известен смисьл
и рек за своите слабости. ДА БУДУВАМ И ДА СЕ ПРЕСТРУВАМ !
болестта е маска), т. е. на търсенето на ефекта, на доминирането
над Ти чрез неестествени действия, на тьрсенето на позитивен ре-
зонанс в социалното; представянето показва пред външния свят
по откровен, четлив , недвусмислен начин страстността на живото
същество , без да се съобразява с евентуалната загуба на статуса
или ролята. (10)
Логиката на „маската" се конкретизира в привидността (из-
глеждането), в травестизма. „Маскираният " не тьрси хармония-
(10) Статус и роля : статусът е резуптат от
социалното разслсение , т е. от ран-
га, който индивидът има в социоикономичното разслоение; ролята е
това, което
инl ивидът трябва да прави, за да оправдае принадлежностrа си към
един опре-
делен статус. ,Човекът в чекмеджета" е постоянно в ритуала. Такъв
е, когато се
храни, когато товори, когато обнча, когато се моли , когато работи ,
Самата негова мощ е ритуал. А ритуалът изисква маската. От
когато мрази .
хилядолетия .
168
та, „ маската" вече покрива цялото същество . Обърква движенията,
разяжда органите . Дори и да иска, Аз-ът вече не успява да изрази
(итал . esprimere — изразявам = лат. exprimere = упражнявам на-
тиск, за да изкара.м) своите „дълбини ", защото маската е проник-
нала през контактната повърхност на Аз-а. Маската е Аз-ът—лич-
ност Гласът е изкуствен, той е резултат на „задушаването", което
„чекмеджето на мисълта" му е наложило , за да се предпази от не-
вротичните си страхове; погледът е лишен от живост, фиксиран
в „ролята` ; движението — с наложени вече юзди, укротено , нор-
матирано . Норматирано според онази сексофобия , която изисква
жената да не поклаща хълбоците си при походката, която изисква
мъжът да е в позиция „мирно" с парализиран торс, ригиден гръб,
непоклатим, с походката на Джон Уейн (а понякога дори жените
имат стойките на героите от Дивия Запад !).
Хайде на маскарада! Маски, които в луда въртележка кръжат
около правилата или — още по-лошо — около вече западащото пра-
вило на липсата на правило . Контрол . Бдителност Да бдя, да сьм
нащрек за ефекта, който произвеждам ! Да съм нащрек , за да не
може истинското Аз, истината някога да излезе наяве. Да съм нащ-
„Маската ": тя може само да изразява „студенината ", дори и ко-
гато зад нея е врящият котел от възбуди, а трябва да се смее, когато
живото сьщество е разкъсано от вътрешна болка, да се смее ехид-
но в лицето дори на любовта. Проклета привидност !
Смеем се на палячото ! И заличаваме индивидуалнос rга, т е.
истинската потентност, защото „маската " е импотентна, докол-
кото се основава на най-абсурдното уравнение : изглеждам = съмl
Докато човекът по своята природа не може да се откаже от инстин-
ктивносrrа, която всъщност е обратното на привидността .
Примитивният човек е измислил маскирането . Измислил го е
на игра, за да се забавлява или за да гони силите на злото. Но след
приключването на ритуала е събличал от своето Аз „ маската" и се
е връщал към своята индивидуалност Зад тази маска от дърво ви-
наги е бил човекът, истинският, следователно — хармонията.
169
 чувстваме . Възприятието не е
приписваме стойности , т. е. ние го ,
Маската е символът на невротичната мощ, т.е. на властовата от нашите сензорни рецептори
просто сбор от стимули , доловени
невроза. От Тутанкамон до Мусолини, от Нерон до Мао „потен - самия стимул по отношение на нашите
а нашата лична връзка със
тният" си е слагал маски . Трябвало е да ги слага, за да се хареса настоящи желания . Така въз-
потребности , минали опити , нашите
на другите маски, на другите „хора в чекмеджета", защото без .
приятието се превръща в чувство
маска те не биха го удостоили с внимание. Без „маска" си слаб. rьт ( обекrьт):
Бихме могли да кажем, че субек
„Маската" служи, за да бъдеш съответен на привидносгга-пред- да вървим „към", « ~, ►>
а) ни привлича , т. е. ни подтиква
ставление. „Маската " е символ на твоята немощ, на (не)мощта на подтиква да тръгнем „ обратно
б) ни отблъсква, т. е. ни
държавата, изправила се срещу Аз-природно. Държавата — мас- sмичния хаРактеР • В хсивота
Това е в простата логика на органи
карадът на слабостта, дегизирана като сила, псевдобратството се усложняват.
на „човека в чекмеджета " нещата
и вечната готовност за съдействие. всяко движение , което чувства-
Всяко чувство , а следователно -
,Човекът в чекмеджета", който по своята невротична природа подчинява на законите на „чекмедже
нето индуцира , трябва да се sа
се чувства призван за „големи неща", се равнява по държавата; мас- подчинява на характеровата невра
то на мисълта", тоест да се
кира се както властимащият иска и участва в „парада на маските".
(или характеропатия).
Зад този „парад" се крият кръвта, произволът, насилието на чувстваш привличане , за да тръгнеш
Не е достатьчен мотив да
„силния " над „здравия ". И въпреки кланетата, физическите и пси- . Чувствата трябва да живеят
„гсьм". Не е достатьчна и симпатията
хическите мъчения, които отличават всяка власт , „човекът в чек- живот, откьснат от възприеманата
у „човека в чекмеджета" един
меджета" се приспособява, навлича маската и се превръща в НИЕ. към закона на статуса или към
реалност, трябва да се адаптират
Той става държавата. Държава, в която се надява да достигне до „е.моционалната чума", на
невро-
този на интроектите, този на
златото, което ще му даде слава и щастие. Преоблечен, той се впи- трябва да отстъпят място на ролята
зата ; изискванията на сърцето
сва в „държавните добродетели " и приема да бъде кастриран. чекмеджето на чувствата".
От съвкуплеиието на „чекмеджето на мисълта" и „чекмеджето и да бъдат блокирани в „
дьржи доводите на сърцето
Студеният цервикален сегмент
на маската" се ражда „ цивилизацията". винаги да запази своята т.нар.
настрана от мисълта , която трябва
, за да поддържа Аз-а в нормите
независима преценка , необходима
Чекмеджето на чувствата се „вкаменява" и се разболява
Любимото занимание на „човека в чекмеджета" е да бди над на системата . По този начин сърцето
страх торакален сегмент.
в клетката на вцепенения от
собствените си чувства. В начина му на световъзприемане чувс- бива прието и преиьрнато в
Вследствие на това едно чувство
твото е много опасен „звяр", rьй като е дестабилизиращо. А той
„движение ", само ако:
предпочита асексуалната, нереална, магична вселена на мислите. държавата , т.е. на този морал ,
1. Е конформно на морала на
Ще започнем с това, че в етимологията на думата „чувство" смята за свой.
който „човекът в чекмеджета"
(sentimeиto) се крие терминът чувствам =възnрие.мам. договор за приятелство , за го -
2. Е регламентирано , уредено (
Възприятието е организиране на сензорните данни, чрез ко-
деж, за брак и т.н.).
ето придобиваме съзнание за присъствието на външен субект или
обект.
Посредством възприятието знаем, че този субект или обект е
там и притежава определени качества. Отнасяме се към него и му (11) g ж, сьщо феномена теле.

171
170
 3. Е етично приемливо (религия, морал, етика).
4. Е прието от клана.
5. Не стимулира страховете, предопределящи харакгеровата бо-
лест или присъщите на Аз-а интроекти.
Във всички истории, които ни говорят за чувства , т е. в осемде-
сет процента от световната литература, абсолютният главен герой
е сблъсъкът между сърцето иразума. И тези истории стават бест-
селъри, защото „човекът в чекмеджета" предпочита да черпи сили
от „сърдечните проблеми" на другите, вместо да разреши собстве-
ните си проблеми.
,Човекът в чекмеджета" се радва, когато волята му надвие
чувството. Трябва да се отбележи, че неговата воля не е резултат
от преценка на реалността, а плод на „чумавите " му мисли.
„Фрустрираната любов (или чувство, бел. авт ) поражда раз-
рушителни импулси и nритеснение, а друго едно притеснение е по-
родено от потискането на деструктивността . Притеснението
от своя страна потиска изразяването на омразата и любовта."
(В . Райх)
Това е порочният кръг, стартиращ с убиването на чувство-
то. Притеснението дори в самия си етимологичен корен (от лат.
angustia - теснина, затруднение ) обозначава чувството за липса
на пространство и за принудата, на която „човекът в чекмеджета"
подчинява своите чувства.
Чувството по природа е топло и генерира топла енергия, енер-
гия, която иска да се движи, да излезе и да отиде „кьм" Ти-обект
на отношение и да задоволи потребностите на Аз-а. Но „човекът в
чекмеджета" се е научил как да превърне благотворната топлина
в разрушителна студенина. И сърцебиенето , което характеризира
всяко чувстване, той преживява със страх, като досадна част от
опита, като симптом, който трябва да се лекува.
Джордж Оруел в своето виждане за една тоталитарна държава
(„ 1984), а именно тази на „човека в чекмеджета ", не бе лош про-
рок, когато измисли „ полиция на мисълта". Един специален кор-
пус, който има за цел да неутрализира чувствата, афектите, страс-
тите, за да превърне човека в жертва. на „Големия брат". „Полиция -
172
та на мисълта" ке е само утопия на Оруел . Вътре в нас е и бди над
нашите чувства.
„Полицията на мисълта" е израз на интроектираната ни бру-
тална воля, която заповядва: „Не чувствай това, което чувстваш.
Твоето чувстване е болест. Да чувстваш, означава да рискуваш
да изоставиш познатото заради непознатото. Не се оставяй да
бъдеш завладян от чувството. Не изпадай в чувства. Не се до-
верявай на това, което чувстваш, сублимирай го. Да чувстваш
любов, означава да заryбиш уважението към себе си. Ще бъдеш
колеблив, уязвим, ненужен sa твоя клан и ще те осъдят като чо-
век „без воля", като „безгръбначен ", мекушав, такьв, на когото не
О
може да се вярва. Спомни си професор Унрат... кукуригу !" 2~
В емоцията, както ще видим след малко, чувството придоби-
ва органична форма. Но дори да бъде емоционален е недопустимо
за „ човека в чекмеджета". „Големият брат" си иска своя пай. Бъди
аскет. Мъртьв. Да живееш е лошо, тъй като да живееш, означава
да чувстваш .
цекмеджето на емоцииnее
Работната дефиниция за емоция е: „ Модифициране на усло-
вията на базисния хомеостазис с цел запазване на индивида или
вида посредством специфични поведения и соматични модифика-
ции, които изграждат физиолоzична и метаболична подкрепа."
(П. Панкери)
Емоцията следователно е адаптивна физиологична проява, ко-
ято позволява на живото сьщество да се приспособи към изисква-
нията на средата както на биологично, така и на психосоциално
ниво .
От тази гледна точка емоцията става основен фактор за интег-
рацията между организма и средата и следователно фактор и модел
за физическо и психично здраве.
Емоционanната реакция в природата е балансирана и се про-
~ 12 > Вж . ,,Der blaue Enge1", филм на J. von Sternberg, 1930 г.
173 .;
~ лу1'~
 явява хармонично както по телесен път, така и чрез
поведенчески Моделът На поведение, който „човекът в чекмеджета" поощря-
и психически схеми (съзнателно изживяване на елs
оцията). ва, се доближава все повече към същността на кампютъра, т.е .:
Ясно е, че при „човека в чекмеджета " нещата ще се развиват
по — мощен,
напълно различен начин. Емотивностга (13) за него има
значението — бърз,
на „ издавам се, че...", което значи риск от последваща
прамяна или — програмируем ,
загуба на статуса, така че контролът на емоциите
става главен — предвидим,
екзистенциален проблем (14)• От друга страна, маската вече
налага — ефикасен .
на Аз-а ролята, която „ чекмеджето на мисълта" смята
за подхо-
дяща. Даже и за „човека в чекмеджета" не е лесно да
отрича или Но емоцията е енергия, тя е квинтесенцията на нашата дива и
интелектуализира емоцията. Дори и да не се проявява на
повърх- примитивна природа, която живее във всеки от нас и въстава сре-
ността, рано или късно, действайки във фона, тя ще
нанесе свои- щу обществото на компютрите .
те поражения на фигурата (фигура и фон — гещалт-теория),
т е. на Ното erectus e убивал или неутрализирал врага си... и е дости-
„фасадата" на невротичното Аз.
гал дистенцията (удоволствието ); бягал е от по-силния враг... и пак
Чувството може да бъде сублимирано . Това е подтикнало
З. е достигал дистенцията (удоволствието).
Фройд да разглежда като извор на цялата култура
сублимацията Homo п evroticus normalis няма повече реални врагове, с които
или изместването на енерrията, първоначално предназначена за да воюва, единственият истински враг, срещу който трябва да се
задоволяването на една потребност, към по-„добродетелни"
цели. изправи, е самият той. И ето ни отново пред сблъсъка между Аз-
Очевидно е, че Фройд прави грешка. Цялата психосоматична
ме- органиsмично и Аз-идеално . Емоциите, които приканват постояино
дицина е единодушна в твърдението си, че „ блокирането
на чувс- към живот, които тласкат към света, стават източник на страх. Това
твата" nоражда болест.
е страхът от удоволствието , доколкото удоволствието е равносил-
,Чувстването " е прелюдия на емотивността ; емоцията
е орга- но на емоция, а е,моцията е отдаване на чувстването, т. е. заауба
ничната част на чувството и дори фройдистката метапсихология
не на контрол над собственото Аз, над Ти.
успява да трансформира материята в култура. Ако бъде
потисната, ,Човекът в чекмеджета" се страхува от всички сигнали на тяло-
емоцията се обръща навътре и експлодира в този, който я
потиска, то (достатьчно е да споменем неговото неудобство от естествените
разяждайки живия организъм .
телесни звуци), които му напомнят за неговия „природен произ-
Но всичко това „човекът в чекмеджета" не го знае. Hnu
по точ- ход". И емоцията е телесен сигнал .
но:. прави се, че не го знае . Гневът или страстга са реалности,
които На любовта, както и на омразата не им е позволено да изпъл-
трябва да се скрият зад маската на конформизма , защото в
неговия нят целия Аз. цувството трябва да е откъснато от е.мотивността .
свят да бъдеш органичен е недопустимо .
Всяка пешка има определено място на шахматната дъска на харак-
теровата невроза .
Аз-идеално на „човека в чекмеджета" e npueno ролята на
„контрольор на ролята", тоест изолира, притиска, раздробява, де-
формира, отрича онова, което изживява, или това, което реално
(13) Емотивност = етимологично от
френското emouvoir, което означава привеж-
дам в движение, в действие, задвижвам се ,, към ". възприема .
(") Вж. сьщо „Невроза на власгга".

174 175
 После един ден „черупките " експлодират :
Забрави своята слънчевост. Опитоми своето желание за „дви-
,ЧЕТИРИДЕСЕТГОДИШЕН , НЕУРАВНОВЕСЕН УБИВА
жение хъм" или „движение обратно от". Върни се отново в слепо-
ЖЕНА СИ, ДЕЦАТА И СЕ 4БЕСВА" - ще гръмнат вестниците .
тата. Бъди слsш за сигналите на своето тяло и за недвусмисления
Hnu ще четем некролози от типа: „Неизлечима болест ни отне на-
език на симптомите. Бъди безчувствен към страданието на потис-
шия обичен счетоводител Роси..."; „Покруси ни смъртта на ин-
натата страст
женер Бианки, покосен от коварен инфаркт. Нищо не е в състоя-
Лети, „човеко в чекмеджета", лети ! Бъди разум ! Излез от тази
ние да запълни останалата след него празнина..."
ненужна обвивка, която наричаш тяло. Научи синовете и дъщерите
Органи3мичното желание заудоволствие се превръща в страх,
си да бъдат твърди, афизичин и следователно побеждаващи .
агресивност, ужас. Ужасьт да живееш. Смърт
Възпитай своето поколение, „човеко в чекмеджета", да уважава
В света на „човека в чекмеджета" връзката Аз-Ти-Аз не може
онази чумава скйла от ценности, която управлява твоето съществу-
да бъде емотивна, ръководена от емоциите . Не ! Всяко поведение
ване. Напред, „човеко в чекмеджета"! Напред, заразителю ! Напред
трябва да преминава през формата, през нормата, през нормата на
към „вечно благородните" цели на твоите неблагородни кръсто-
„не-нормалността": „Ти" не е физическата цел на Аз-а, а обект на
носин походи !
неговите интелектуализации и страхове. И топлината на страсrга,
Искаш да имаш? Отричай тогава стойносrга на природата и на
която е затворена в „чекмеджето на емоциите", е осъдена да умре.
инстинкта. Откажи се от красотата на оргазма, от ликуването на
Но ще бъде ужасна смърт: умира Самсон, а заедно с него и всички
емоцинте . Остани си в предвидимосrга на компютьризирания Аз.
филистери.
Нашият организъм е програмиран да чувства страст, емотив-
ност И никой - повтарям - никой на света за дълги времена напред
не може да му попречи да изрази желанието си да бъде индивид,
преди да бъде личност ; да отхвърли стерилносrга, изкуственост-
От дълго време псикосоматиците разказват историята за „чове-
та на взаимоотношенията , за да прегьрне природния закон , кой-
ка в чекмеджета". Историята на смъртта.
то подтиква към страстност, прозрачност и емоционална честност
От сто години е доказано, че пептичната язва е провокирана от
във взаимоотношенията на Аз-а с външния свят.
корозия на стомашните стени поради прекалена и нарушена сек-
реция, която на свой ред е провокирана от едно продължително
УекмеЛжето на сексуалността
потискане на емоциите ; доказано е и че ревматоидният артрит е
А сега ще ти говоря за секс, „човеко в чекмеджета". Но ти ще
следствие на хронично-спастичното поведение на скелетните мус-
разбереш „чукане". И затова задачата, която си поставям, е труд-
кули, които отразяват невротичната необходимост да се контроли-
на. Неорайхианската теория поставя сексуалната потребност сред
рат тези емоцни, които едно Аз-идеално, болно от морал, етика и
петте основни потребности, характеризиращи живото същество .
култура, налага на Аз-а.
Една потребност със собствена физиология и биология.
Пептична язва? Ревматоиден артрит? - не се притеснявай , „чо-
Често съм бил осъждан като проповедник на свободната лю-
веко в чекмеджета". „Големият брат" със своите „медици" ще се
бов, въпреки че винаги съм онисвan задоволяването на сексуanната
погрижи да те направи отново адекватен, отново подреден, ще те
потребност като „крайна точка на взаимоотношението", т е. из-
накара да се почувстваш отново добре в рамките на перверзната
раз на взаимната хармония и любовта в двойката. Зле разбран е бил
норма. Добре, но с мярка!
и моят вдъхновител В . Райх , който за трудовете си, въsхваляващи

176 177
 здравата сексуалност, т. е. нито проклета, нито осквернителна, е
бил наречен от хулителите си „апостол на свободното чукане".
Моралът на „човека в чекмеджета" не се основава на „забрана-
та на сексуалностга", а на „забраната за влюбване" — но вече гово-
рихме по темата .
Върху разцеплението между секс и емоция, секс и чувство по-
чиват догмите на всички религии. Да се отдадеш, да се влюбиш до
полуда, да се слееш с едно „ти", без да ти пука за останалия свят,
е срамно и грешно ! За фарисея сексът означава nенис или вагина,
т. е. „срамните неща". И затова с голямо неудобство той докосва
гениталиите си. Той може да гледа със задоволство своите ръце,
гърди, лице, коси. Гениталиите — не ! От мапък е научил, че те са
мръсно нещо — част от тялото, която трябва да заобикапяме. Когато
мама го е къпала, тя е обръщала много повече внимание на краката
му, отколкото на онази част от тялото. Низвергнатата!
Едва преминал „крехката възраст", са го учили да покрива „сра-
мотиите си", което е породило у него едно бопезнено любопитство
и едно нездраво отношение към всичко, що се крие под гащичките
и сутиена Иврезултат става похотлив.
Израсъл в „ сексофобната култура", той държи добре затворе-
но и надалеч от благородството на мисълта си „чекмеджето на
секса".
Пенисът и вагината стават постепенно органи за „заточение",
изгнаници на културата и деградирали инструменти на Аз-а, пред-
назначени за продължаване на рода ипи такива, от които може
да се възползва дяволът, за да въвлича хората в греха на сладо-
страстието.
Затова „човекът в чекмеджета" не прави любов . Той чука. Не-
говата характерова невроза му налага едно защитно използване
на генитапиите . Въпреки това „човекът в чекмеджета" се чувства
могъщ, защото измерва сексуалносrга си в бройки, а не в качество .
Поразен е, когато му се обяснява, че качеството на сексуалния акт
е синтез на хармонията, която царува в двойката.
Този негов „ступор" Райх приписва на „ емоционалната чума".
Но вече е трудно да му се обясни на нашия герой, че неговото Аз е
178
бронирано и разделено на парчета, а представете си да му говорим
за „емоционалната чума"!
Този, който е достигнал способността да задоволява собствена-
та си сексуална потребност, е в състояние да постигне дистенцията
и „презареждането" в измерението post-coitum. Той е и много по-
способен да поддържа моногамни взаимоотношения от този , който
страда от „неврозата на чукането". Моногамното поведение не се
ражда на базата на забраната на предполагаеми полигамни инстин-
кти или на моралистични скрупули, а е нивото, което човек дости-
га, когато е в състояние да задоволи своите, както и на партньора,
сексуални потребности в рамките на продължителна връзка.
„Хармонията в двойката" предполага способността да изпи-
таш многократно истинско удоволствие и пълноценно сехсуално
задоволяване със същия партньор.
За да бъде възможна една продължителна сексуална връзка, са
необходими :
— Пълна оргазмична потентност, т е. пълно съзвучие на мисъл-
та, чувствата и емоциите ;
— Преодоляване на сексуалните интроекти ;
— Преодоляване на моралните интроекти;
— И най-вече способност за зряло обичане.
Жалко е, че нито една от тези предпоставки не присъства в пси-
хиката на „човека в чекмеджета` ; затова той е обречен на „сексу-
алносгга на чукането", която се конкретизира в моралния садизъм,
сексуалната похотливост, в колебливостта и въздържанието. Той
изпитва много силен страх пред всяко усетено желание за сексуал-
но освобождаване. Така той изисква моралност не само от самия
себе си, но преди всичко и по садистичен начин я rьрси в естестве -
ния любовен живот на другия.
Гениталното задръстване прави от „човека в чекмеджета" (и
това е най-лошото !) един внимателен наблюдател на всичко, що
е секс. Странната реактивна формация го е довела до създаване
на общество, основаващо се на секса. Сексът прекосява под най-
различна форма цялата му култура: от изкуството до модата, от
179
литературата до рекламата. Но всеки път, когато го среща, в неro
се заражда едно чувство на любов/омраза, която отразява отново
конфликта между Аз-организмично и Аз-идеално .
Долу, „в чекмеджето на сексуалностга", продължава до безкрай-
ност историята на детето, което, бидейки продукт на едно реакци-
оино семейство — пазител на морала и традициите на държавата, е
принудено да потисне собствената си сексуалност Това потискане
ще се изрази силно след това в сексуалин разстройства, невроза,
психоза, перверзии и престьпления (вж. също главата „Еволютивна
възраст").
Долу, в „чекмеджето на сексуалностга", се оформя силшият
страх от един свят, който потиска уравнението
чувство Ф елгоциsг ф секс ф дистенция
и предпочита пред свободното протичане на енергиятамачизлsа и
феминизма.
Долу, в „чекмеджето на сексуалността", „човекът в чекмедже -
та" е въдворил свой nерверзенред. Наказва страсrга hic et nunc (тук
и сега, бел . прев.), така че ерекцията или овлажняването на вагината
не трябва да бъдат възприемани като „сигнали" на един организъм ,
който в хармония с чувството съобщава за удоволствието , а като
„алармен звънец" на един орган (неприличен !), който ни подтиква
да оставим пътищата на „моралния договор", следователно на ци-
вилизованото cvufecmвo.
Натурална любов? Не! Колко пъти по време на групова тера-
пия съм бил свидетел на дълбокото чувство за срам и неудобство
на този (или тази), който се влюбва, и тази любов е приемала физи-
ческата форма на възбудата.
У „човека в чекмеджета" понятието „сексуалност" извиква в
съзнанието му всички затворени там табута. Не вярва лекомисле-
но, че „не !"-то на мисълта се появява само там, където проверката
на (не)реалносrга показва ситуация off limits. Това „не" присъс-
тва във всички прояви на човешката сексуалност : от съпружеската
интимност (,,... не се отrryскай !") до връзката с проститутка (,,...не
180
се отпускай !"), до тази с любовника/любовницата (,,...не се oтrryc-
кай!"), до тази с годеника /годеницата (,,... не се отпускай !"). Следо-
вателно това е едно „не !", което не зависи от качеството на връз-
ката.
Това е „не !" на формулата :
любов ф сексуапност ф липса на контрол ф дистенция post-
coitum.
Това е „не" на здравето , т е. на освобождаването от институци-
ите, над които би трябвало да стои хармоничната двойка.
В „чекмеджето на сексуалността" доминират оргазмената им-
потентност, гениталните болести , фригидностга, садизмът, мазо-
хизмът и насилието .
,Чекмедже на сексуалностга", ти си плод на една социална ор-
ганизация, заразена с чума: Извратена е твоята интимна красота,
функцията ти в полза на страстга и, презряно, опозорено , принуде-
но да се „затвориш " за любовта, за чувството, за радосrга, ти си се
превърнало в „кофа за боклук".
ЧекмеЛжето на зазе.мяването (граундинг)
Никой „човек в чекмеджета" не показва благодарност към
почвата, на която е израсъл. Ненавижда своята природност — зем-
ност, мрази дълбоко земята и проявява своята неприязън към ес-
тественото, като замърсява планетата. Съжалява смиреносrга на
природата, затова неговото Аз остава във „въздуха". Земността или
граундингът е принаддежност към реалността. Ако не е „стьпи-
ло" на земята, съществуването се превръща в сума от неадекватни
поведения. Следва чувство на екзистенциална празнота. ,Човекьт
в чекмеджета", който се носи из въздуха, rьрси отговорите на сво-
ите тревожни загадки в софизмите и в културата на „защо"-тата.
Когато после си мисли, че е открил същността на нещата, се crn3pa
и губи от погледа си „ съдържанието".
В действителност естеството е дух, а съиуеството е мате-
рия, т. е. земност l
,Човекът в чекмеджета" не основава дейността си върху факги-
чески данни и обективни процеси, а върху мистичното и мехаинс-
181
 тичното. Колкото по-невротично фиксиран е неговият
характер, стъпил място на „малкото селгейство", а в „малкото семейст
толкова по- несъответни на реалносrга се оказват неговите дейс- властват законите на държавата.
твия, докато най- сетне станат напълно несъвместими
с реалните Преди появата на „човека в чекмеджета" на земята е жіін 3 і ~ t
потребности на Аз-а и самия живот.
едян човешки род, свободен , горд, естествен.
В полета си в света на „защо "-тата той се наслаждава
от поко- Тези индивиди са живеели на групи, отлично организира i i і і і нп
ряването на духа. Обръща се към „имам " и със сигурност
не към базата на био- и социоикономични принципи :
Имам винаги е „духът". Съм е „ земята".
1. Те не са познавали понятието „притежание ". На негово мяс;•
Земноетта е онази rьина нишка, която свързва мисълта
с при- то е бил принципът на привилегированото използване. Богатство,
родата, човека - с реanносrга, обединява вътрешния
с външния власт, социален статус са били следователио непознати за тях ио•
свят Граундингът е опорната точка, от която започва
всяко „дви- нятия.
жение". Ако бъде лишен от граундинг , човек плува в морето
на жи- 2. Животьт се е базирал на „съм", а не на „имам".
вота като лодка без компас и секстант Той е подвластен
на вълните 3. По естествен път потребностите на Аз-а са намирали свос
и ветровете. Така се обяснява лесната податливост към
принуда на задоволяване в клана. И това е било естествено, земно, така к: іі, ~
„човека в чекмеджета ", неговото робуване на правилата
. Именно то е била естествена и организацията, която е предвиждала сді і ~ ►
в правилата и регламентите той намира „заместващ
граундинг", много точно разделение на задачите между жени и мъже, мnади i і
за който да се вкопчи и да превърне в злощастен водач
на своето възрастни.
крехко Аз.
С покълването на проторелигиите , предшестващо появата п a
,Човекът в чекмеджета" се задоволява да гледа
червените цве- държавите, кланът и семейството губят все повече своята първо-
тове на мака. Наслаждава се на този океан от листенца
с цвета на начапна протективна функция : от селrейството , което sакриля ,
кръвта. По-малко внимание отдава на стеблото, на което
се крепи през клана, който закриля, храни и утвърждава, се достига до дъ- `
цветчето, и е изцяло безчувствен към красотата на
корена, който е ржава, коята се „грижи", и Бог, който закриля (и до градивнати
връзката на целия този блясък с природата.
клетка „мапко семейство").
По същия начин се отнася с ближния си: възхвалява духовност
- „Грижата" на държавата обаче е подчинена на един прецизеt і
та (шареното цветче като цяло), „ маската" (венчелистчетата
), едва договор, който предвижда :
спира поглед върху тялото (стеблото) и отрича напълно
правото му 1. Безусловно приемане на морала, етиката и закоинте на нс й
да бъде свободен и уникален, закотвен към кредото
си ( корените). ната социална организация (граундингът или представата за Дой ~
Налага се все повече, уви, родът на „ интелектуалоидите " и
с ро и Зло се прехвърлят от индивида към общносrга).
него двусмисленатареапност . Една двусмисленост с печални
пос- 2. Търсене на статус, тоест на икономическа власт, за да пО;i-
ледствия, които се стоварват върху „ човека в чекмеджета",
върху сили икономиката и могъществото на самата държава.
неговите деца, майка, баща и целия му клан.
3. На държавата се преотстьпва правото да възпитава децата
Социалната организация се създава на базата на семейството
. и с помощта на училището да ги формира според собствените си
В клана би трябвало да се конкретизира за,цоволяването
на всички морални закони, за да просъществува вечно самата държава (15) .
потребности (принадлежност, утвърждаване , сензорност,
хранене,
сексуалност). Една такава задача в днешно време е почти
невъз-
можна: невъзможна е, защото кланът no неестествен nът
e om-
~ 15 Вж. също Платон , „ Републиката".

1 82 183
 В тази държава Аз-ът остава сирак. Лишен от нежност, лю-
бов, сигурност, самоуважение, „хранене". А тези , които й струват Как да използваме BBI?
най-скъпо, са децата, възрастните, неспособните и „ненормални-
те", които са избрали свободата. В семейството, което произвежда, Използването на BBI (Bernasconi Bioenergy Inventory) не би
задоволяването на потребностите изпада на втори план . трябвало да предизвиква особени трудности .
„Граундингът на държавата" не предвижда тялото, освен кога- Анализираният бива поканен да оцвети отделните сегменти
I-Форма — вж. съсед-
то му е нужно като пушечно месо . Тялото става маса. Ние ! Телата („чекмеджета ") на специален формуляр (ВВ
се да си представиш
на работещия мъж и работещата жена плачат. ната страница) с фраза от типа: ,,... опимай
твоето Аз. Опитай
Оплакват „ерата на клана", защото в онази „принадлежност" нагледно „ чеклаеджетата ", които съставят
отделните чекмеджета с един
са достигали дистенцията. се да изобразиш съдържанието на
." Изследваното лице
Това е граундингът на „човека в чекмеджета", това е обяснени - от цветовете , които имаш наразположение
ето за страданията на човешката душа. има на разположение следните цветове:
черен,
сиы,
зелен,
Това е кратката история на любовите, които се превръщат в /Л iHi 1,

„чукане"; на емоциите , които се превръщат в болест; на мислите, червен .

които губят своята креативност и се превръщат в почти електронни
вериги; на чувствата, които се прикриват зад симптомите от страх
да не бъдат разкрити .
Това са превратностите в съдбата на човека 6es граундинг, на
това съвършено същество, което, търсейки фалшивата впаст, е
изгубило собствената си идентичност.

Bernascoпi Bioenergy I п ventory (BBI): нацин на приложение

В предишните глави широко разгледах темите, свързани с ди-

намиките, които управляват Аз-а, и затова не е трудно вече да под-
ходим към теста BBI.
Нека не забравяме, че всяко „чекмедже" е пазител на опреде-
лен енергиен микроклимат, който е резултат на свойствените на
„чекмеджето на мисълта" идиосинкразии и историческа памет, ко-
реняща се във вродения модулатор на нагоните .

184 185
BBI (Bemasconi Bicenergy Inventory)

Име и фамилия : Дата :

Чекмеджето на мисълта

_ Енергия : Студена , отношение Аз-Аз.

евентуално „ мистичен"
Ментален образ: Потьнал s планирането ,
в който се задоволяват
(аутястично бягство в един магичесни свят,
потребностите на Аз-а).
шизоидния харак-
Ядро: Нарцисизъм , дистенция post coitum. При
тер: потиснат гняв.
контактната повърхност. От-
Енергия : Студена , възбудата стига до
_ ношение Аз-Ти(недиференцирано )-Аз.
интелектуалоиден , пасикно
Ментален образ: Интелектуan ен или
тьрсене на задоволяване на потребностите .
Ядро : Търсене на подкрепа. При
оралния характер : страх от изос-
тавяне.

Отношение Аз-Ти-( Аз).

- Енергия : Гореща , експлозивна , гневна.
но и пробивна
Ментален o6pas: Натрупване на Каинови афекти,
страСТ.' .
предпароксистична фаsа. При мазо-
Ядро: Енергийно заредено, :
. При шизоидния
хистичния характер: компресия и ретрофлексия
изтласкан гняв.

и-(As).
Енергия : Топла, кьм света. Отношение Аз-'I
Ментален образ : Потискаща самота,
желание за дуалност, за. задви-
жване към Ти . Депресия .
фаза, която води до
Ядро: Протичане на енертията, преддепресивна
задвижване кьм Ти.

Отношение Аз-Ти-As.
_ Енергия : Контрахирана , зайръсТена.
Тревожност, амби-
Ментален образ: Страх да се „остави да падне".
и успоредно с
валентност, тенденция кьм потискане на действнето
към въишния свят.
това - на насочване на чувствата и емоциите
ндник харакгер :
Ядро: Струпване на запСьржани емоции. При ргп'
натрапливост.

186 187
~ Чекмеджето на маската
Експресия : Мечтаеща, отвлечена, затворена, далечна.
Интроекти или травматични епементи (ВМН): ,,...Показван се сту-
ден !", ,,...не се доближавай до Ти, ще бъдеш отхвърлен и изоставен !"
Релационен модел : Доминиран от тревожност или тьрсене на усамо-
тение.
Енергия: Студена, контрахирана в ядрото и главата .
Експресия : Подчинена или шутовско подчинение.
Интроекти или травматични еяементи (ВМН): ,,. ..&ьди подчинен,
скромен` ;,,...не се задвижвай към Ти-то; можеш да сгрешиш и ще бъ-
деш отхвърлен, изоставен от него!"
Релационен модел : Зависим, но привидно независим .
Експресия: От почтитеrшo-мазохисгнчна до гневлива или садистична.
Интроекти иди травматцчни едементи (ВМН): ,,... бъди такъв, че да
се харесаш на другите !` ;,,... само ако си добър и послушен , можеш да
бъдеш обичан!"
Релационен модел : „Каторжникът ". Чувство sa превъзходство; скрито
зад една почтителна личност Изразен или потиснат гняв.
Експресия : Съблазнителна, привличаща до сацистхчно- агресивна.
С) Интроекти или травматични епементи (ВМН): ,,...само ако се пока-
жеш силен и контролиран , можеш да постигнеш хармонични отнo-
шения` ;,,.. ако изгубиш контрола, ще изгубиш обекта (обектите ) на
любовта си !"
Репационен модея: Тревожен, но привидно сигурен.
Експресия : Прикидно силна, предана. Амбивалентно ядро .
Интроекти цли травматични елементы (ВМН): ,,...бъди верен на дъ-
лга !` ;,,...ако ce оставиш да се вшобиш, ще бъдеш предаден, кастри-
~ «
~ •
Релационен модел : Силен, храбър, здрав, но във фона — крехък и раз-
двоен.
188
, Енергця: Блокирана, задръсreна.
цекмеджето на чувствата
Състояние: Отричане на чувствата.
Афективни рискове: Страх от неутвърждаване и отхвърляне .
Латологични рискове: Сърдечносъдова система, дихателна система.
Лсихопатологични рискове: Тревожност, депресия, апатия .
, Енергия: Студена.
Състояние: Интелекгуализиране на чувственото преживяване .
Афективнирискове : Страх от изоставяне.
Патолоrични рискове: Сърдечносьдова система, дихателна система,
скелетнo-мускулен апарат (цервикален и орален сегмент).
Псыхопатологични рискове: Тревожност до депресия .
, Енергия: Топла, неудържима, страстна.
Състояние : Чувството се проявява в цялата си сила.
Афективнирискове : Свързани с маската и характера.
Патологични рискове : * Психоnаталогични рискове: *
Енергия: Топла, но контролирана.
Състояные: Чувствен заряд, който се проявява навън чрез маската.
Афективни рискове: Страх да не изглежда слаб, когато показва чувс-
твата и емоциите си пред Ти.
Латадогични рискове: Сърдечносьдов апарат, скелетно-мускулен апа-
рат (цервикален и абдоминален сегмент).
Лсихопатологични рискове : Меланхолия, нестабилносз; самота.
Енергия : Контролирана, задръстена.
, Състояние: Зрялосг, но и страх от попадане в клопки.
Афективни рискове : Страх да се отдаде, да „приключи опита" и да
досгигне до отпускането post-coitum.
Латологичнирискове: Сърдечносъдов апарат, дихателен апарат.
Лсихопатологични рискове: Натраплива връsка, харакгерова ригид-
ност, тревожност
*Изключение: вж. анализ на протичанията.
189
 ~
цекмеЛжето на емоциите
- Енергийно състояние: Блокирано, потиснати емоции .
Качество : Парапиза или отрицание на емоциите.
Връsка с външния свят: Емоционално затворена, далечна.
Патояогични рискове : Катаболизъм (тумор).
- Енергийно сьстояние: Студено .
Качество : Емоционална тревожност, страк да се усетят собствени -
те емоции.
Връзка с външния свят : Емоционално запушена. Тревожна.
Патологични рискове : Стомапшо-чревен тракт
- Енергийно състояние : Слънчево , емоционално , страсгно . Топла
енергня.
Качество : Емоционалност.
Връзка с външния свят: Страстна , зряла емоционалност.
Патаяогични рискове: *
Енергийно състояние: Топла, но контролирана енергия .
Кацество : Емоционалност, но ковтролирана.
Връзка с вьншния свят : Контролирани емоции .
Патологичнирискове : Колит.
® Енергийно състояние: Объркани емоции, емоционална амбивален-
тносг.
Качество: Страх от загуба на контрол над собствената емоциокал-
НОСТ.
Връзка с външния свят : Тенденция към амбивалентност.
Патологичнирискове: Стомашно-чревен апарат.*
*Изключение: вж. анализ на протичанията.
190
цекмеджето на сексуалността
Енергия: Блокирана.
• Състояние: Сексуална импотентност, сексуалносг, изживяна като
чужда на Аз-а.
Дефиниция : „Сексуалнос rrа на проститутката".
Психосексуапни рискове: Фригидност, ерективва импотентност, на-
маляване на желанието .
Енергия : Студена .
• Състояние: Афизична сексуалност; сексуалностга като инструмент
на интелекта.
Дефиниция: Инфантилна сексуалност или интелекгуално тьрсене
на сексуално удовопствие .
Психосексуапнирискове : Аноргазмия, вторична импотентност, дис-
пареуния (болезнен полов акт, по-често при жените, бел. прев .).
Енергия : Силна, страстна.
• Състояние : Физичносr, страстност
Дефиниция : Сексуална зрялост.
Психосексуални рискове: *
Енергия : Топпа, зряло отношение .
Състояние: Физичност, сьблазнителност.
Дефиниция : Сексуалносгга като средство за сьблазняване .
Психосексуални рискове : Късна еякулация , аноргазмия , реактивна
импотентност (страх да се отдаде истински).
• Енергия : Контролирана, често запушена.
Състояние: Ригидна сексуална експресивност, блокаж на сексуал-
ната експресикност.
Дефиниция: Сексуалностга на държавата („правилната"!).
Психосексулни рискове : Вагинизъм (трудно или невьзможно про-
ниикане, бел. прев .), импотентност, парафилии, воайорство ,
въз-
можна нимфомания .
*Изключение : вж. анализ на протичанията.
 ВВ1— теория на протичанията
„Биоенергията е компонент на жизнените процеси, които се
отнасят към всичките съществуващи енергии в метаболизма на
живия организьм. Тази цялост от енергии, съществуващи вътре
в тялото, изтича и навън подобно на топпинна вълна, която се
разпростира, излъчвана от нажежен метаяен предмет. Така се
създава енергийно none, съставено от силови линии по периферия-
та на човешкия организъм. Човешкото тяло живее вътре в това
енергийно поле, което достига до няколко метра, започвайки от
контурите на самото тяло, но понякога може да се види, че раз-
мерите му достигат до десетина метра." (Джон С. Пиеракос)
Следователно живият организъм се разполага в едно енергий-
но поле, съставено от собствените „емисии" и от онези на микро-
света, който го за.обикаля.
Тези предпоставки са необходими , за да се разберат енергий-
ните функции на горните и долните крайници на човека и механи-
ката на енергийните протичания в организма.
Вътре в своето енергийно поле той функционира като „пре-
давател" и „приемател " на енергия. Но „човекът в чекмеджета",
вместо да се хармоинзира с енергиите, които го изпълват и заоби-
калят, отрича чувството и емоцията и приема като автентични
само енергийния хаос на своето дисхармонично Аз (защото неro-
вата реалност е дисхармонична !).
Начинът, по който Аз-ът на „човека в чекмеджета" запушва
енергийните преяоси и деформира емощ3и, чувства, сексуалност и
усет за реалност, е описан в началото на тази глава. В отношенията
със света той въвежда в своята „система" важни защитни мерки,
чиято цел е запазването на наложеното от невротичните механиз-
ми статукво .
При характерите с вътрешен контрол — тези, които са с на-
соченост към вътрешния, а не към външния свят (шизоиден и ора-
лен), преобладаващите защитни схеми са проекцията и отрица-
нието. Чрез проекцията те приписват на Ти-обект на отношение
собствените си мисли, а чрез отрицанието се противопоставят на
192
своето „чувстване" и проявите на реапната реапност. При харак-
терите с външен контрол, т е. онези, които са „насочени към света"
(психопатен , садо-мазокистичен), предпочитаните защитни „инс-
трументи" са еготизмът и ретрофлексията . Първите се отбраня-
ват чрез стройна система за контрол и „подаряват" афектите си на
външния свят, само ако това обслужва увеличаването на чувството
им за мощ и контрол над Ти. Вторите дисимулират собствените си
гневни импулси, както и извиращи от дълбините им страсти, за да
избегнат излишната отговорност във воденето на опита.
В ригидния характер — този с амбивалентен контрол — защи-
тата се състои вретроактивно анулиране или отрицание на чувс-
тва, емоции и сексуалин стимули, изпитвани в миналото и изживе-
ни като застрашаващи собствения му интегритет.
А) Анализ на „горните крайници".
Цитираните защитин механизми влизат в действие, като де-
формират цялата енергийна картина, когато Аз-ът влиза в дирек-
тен контакт с някакъв обекг (субект) на отношение, който може
директно или индиректно да наруши неговия психо-емоционален
хомеостазис (избягване на тревожностга).
Докато организмичният характер се ориентира в реалносгга
чрез екстероцепцията, т е . физическото и емоционалното възпри-
емане на външния свят, и следващия от това анализ, който възпри-
ятията предизвикват недвусмислено у индивида, то „човекът в чек-
меджета" създава „реалиост", която му позволява повече да удъл-
жи своя екзистенциален проект: биоенергията на входа (приемаща
система) или на изхода (предаваща система) бива манипулирана
според решенията на „чекмеджето на мисълта".
193
 ~
пеша колата, асансьора , мотора, коня, защото ни дават статус .
Чрез краката би трябвало да достигнем до енергията на земята, за
да срещнем нашата земност - единствената ни естествена реалност.
Колко си далече, „човеко в чекмеджета", от тази просгичка исгина!
Твоят малодушен разум поиска фашизма, нацизма, национализма, ко-
дексите, законите, религиозните догми, само да не живее с необори-
Отричане на Студен контакт. Топъл контакт.
контакта. Афизичност. мостта нареалнотоl
Физичност.
Отричане на Ти. Интелектуалност. Страстност. Изгубил контакта сьс земята, не се поколеба да я унищожиш. За
теб природата не е вече синоним на хармония . Въздухът не е вече чис-
тата синева. Флората и фауната не са вече съкровища, които трябва
да уважаваш (по-добре да уважаваш ролите !). Океаните, в които се е
родил живоrьт, не са обширни , бляскави и пълни с живот, а вонящи
радиоакгивни сметища. А ти, sapiens? Tu cu синтезът на тази гадна,
замърсена планета... защото сам пожела така !
Топъл контакт. Амбивалентен контакт. В BBI краката обозначават нашето чувство за граундинг, нашия
Топла, но Отчуждено начин да бъдем земни, реални : или nо-точно — реални, докалкото
манипулативна връзка. отношение.
„чекмеджето на мисълта" ни позволява да бъдем .
Ръцете, предназначеин от природата да чувстват и проверяват, се И това не е всичко: за да запазиш (не)замърсена своята програма
превръщат в приспани инструменти на една „чумава" мисьл, която на мислене, сьздаваш (както ще видим след малко) в ръцете и краката
живее с илюзията, че живее - далеч от реапното, в посroянен ужас, си енергийни бариери, за да не позволиш на посланията, достигащи
че някой или нещо ще постави под сьмнение нейните „сигурности", до сьзнанието ти, да компрометират това, което наричаш равновесие
населяващи въображаемия й свят. и пазиш като безценно завоевание, с което да се гордееш.
Б) Анализ на долните крайници (граундинг). Да анапизираме твоето чувство за реалност.
Плувай в небето на илюзиите , „човеко в чекмеджета"! Както енер-
гията на ръцете ти, така и тази, свързана с краката, т.е. с твоята природ-
ност и земност, разказва историята на твоето ненужно съществуване.
Краката: колко амбивалентносг ни свързва с нашите „корени".
Често са измърсени от соковете на земята, с мирис на пот - елементи ,
които ни свързват с животинската ни природа. Враждебна
Отричане на Интелектуализи-
Колко е грозно да имаме крака ! Крием ги в меки, копринени чo- реалността . рана реалност. реалност.
рапи, в кожени неудобни обувки, които прикриват грозната анатомия.
С повече или по-малко високи токове не им позволяваме да поемат
енергията на земята. Краката ни са във въздуха !
За „примитивния човек" те са били единствената опорна точ-
ка на живия организъм. А ние? Ние предпочитаме пред ходенето „Конкурентна"
реалност.

194 195
І
 В) Теория на протичаниsата.
Експериментите ми с биоенергията показаха как „чекмеджето
на мисълта" има свойството да модифицира микрокпимата на вся-
ко друго „чекмедже". Ясно е, че е невъзможно да откъснем мисле-
нето от цялостния оргаинзъм , т е. от физиологията, която определя
качеството на отношението към самите нас и впоследствие — с вън-
шния свят. Ако отречем връзката между
мислене — организъм — действие,
ще поставим под сьмнение устоите на модерната психосоматика.
Изследвайки „чекмеджето на граундинга", виждаме как ти,
„човеко в чекмеджета", деформнраш природното и това налага да
си припомним някои райхиански аксиоми :
1. Блокажите са разположени като пръстеновидни сегменти
напречно на гръбначния стълб.
2. Биоенергийните течения (вж. фиг. по-долу) и видимите
емоционални възбудни nроцеси са ориентирани вертикапно на те-
лесната ос.
З. Потискането на емоционапния ексnресивен език (и чувс-
твен, бел. авт.) стават напречно на направлението на биоенер-
гийния поток.
Биоенергийните потоци по отношение на телесната ос.
Сегментираното разположение на бронята е, както вече отбеля-
захме, напречно и никога - надлъжно. Ръцете и краката не правят
изключение , макар че могат да бъдат възприети като продължение
на съответните торсови сегменти (ръце = цервинален сегмент; кра-
ка = абдоминален сегмент (16)). Ясно е, че ръцете и краката „отгова-
(
' Ь ) Вж. също W. А. Bernasconi, CD: „П massagio bicenergetico", Ed. SIN.
196
рят" за предаването към външния свят на вътрешния микроклимат
на съответните „чекмеджета", а именно: тези на чувствата и емо-
циите . Но горните и долните крайници са не само „предаватели"
на чувства и емоции, но са и „приемателите" на Аз-а по отношеине
на идващите от външната среда стимули .
Да видим сега как се „вмества" теорията на протичанията в
клинично-диагностичната практика :
Маскиран контакт: Привидно топла връзка, но после
„охладена" с интелектуалоидни темн (страх от контакт,
евентуален страх от изоставяне). Топлият „микрокли-
мат" (вж. „чекмеджето на чувствата") се превръща в
неестествени, театрални модели на общуване .
5 Икономично протичане : Кохерентност на чувствата и
контакта с Ти. Топла, страстна, съответна връзка.
Чувствена студенина, скрита зад привидно топли отно-
5 шения. В ядрото си този контакт с Ти-обект на отноше-
ине ce характеризира с афизичност и интелектуалност.
Контакrьт е интелектуално топъл.
Страх от отхвърляне или страх от изоставяне. Топлият
_7
микроклимат, „царуващ" в „чекмеджето на чувствата",
не се превръща в топли контакти. Отношенията с Ти
следват афизичин и интелектуални скеми. Чувството
е потиснато.
Вярвам, че тези няколко примера са показателни за теорията на
протичанията .
При приложението на BBI понякога се появяват и по-особени
цветови комбинации :
197
 Рационален контакт (дясно (1 Г)): а) Чувствената студе- Например :
нина се превръща в привидна кдмуникативна топлина;
б) От емоционална гледна точка контактьт се развива
около амбивалентни теми, първоначалио приети с тях-
ната „топлина", но после отхвърлени чрез интелекту-
ални защити .

Изложеното дотук може да бъде приложено по аналогия и при

анализа на възможинте варианти на протичания от едно „чекмед- Планирането е Интелектуапната про- При планирането
„замърсено" верка на реалността е реалността
же" към външния свят и обратно . от чувства на деформирана изглежда
Да преминем сега към наблюдение и анализ на динамиките, ам6ивапентност. от стремеж към антагонистична
свързани с долиите крайници. Тук отново достигаме до „чекмед- съревнование. на съня.
жето на граундинга" и затова е полезно , преди да навлеsем в дина-
миката на протичанията в долната част на тялото, да изясним някои
аспекти, свързани с отношението между „чекмеджето на мисълта"
и чувството за реалност (граундинг).
Идиосинкразинте , изпълващи „чекмеджето на мисълта",
недвусмислено модифицират реалността. Хомо невротикус норма-
лис посреща реалното чрез едно свое персонализирано чувство за
близост/далечност. Неговите вечно защитни поведенчески схеми Гневът е обратно Отношението с Ти
нарушават биоенергийното протичане от оргакизма към земята, отразеи навътре. е „заразено"
Отрицание на от чувство на
т е . към корените. И, както и при обикновената електрическа схе- гняв и
реапността.
ма, ако не бъде заземен енергийният заряд, при всяко претоварване Депресия. враждебност .
се стига до изгаряне на „бушона". Това означава прекъсване: връз-
ката с реалностга е преустановена и действията се основават на
предразсъдъци, убеждения, страхове, свойствени на характера, и В днешното общество с неговите хиляди контрастиращи цен-
интроекти, формиращи „маската". ности нито семейството, нито училището , нито религиите, нито
Анализирайки връзката между „чекмеджето на мисълта" и гра- законите, нито правилниците, нито етичните и моралните кодек-
ундинга, можем да предположим „чумавите модели" и идиосинк- си успяват да дадат единен отговор на въпросите „Защо", „Как" и
разии, които нашият герой хамо невротикус нормапис „включва" в „Какво". 3Кивеем в един свят, в който индивидът поради някаква
отношенията си с реалността . своя странна боязън или направо страх да не накърни личното про-
странсгво на другия е принуден прекалено често да разчита само на
себе си. Живеем в общество , в което изглежда, че всички се бъркат
в работите на другите, но когато са поставени натясно, ти казват:
(") Шабпонът бива възприеман от анanизирания като огледален на собствения
„Направи , както намираш за добре ..." И така в това общество реал-
образ. Следователно лявата част на тялото се проектира като дясна и обратното.

198 199
 ~

ностга потьва зад облаци несигурност
Реалиосrга е мисъл, а не закотвяне към
Това е обществото, това е семействотс
религията, които произвеждат хамо неs;
стта изгубва форма.
дното, естественото.
е държавата, това е
с нормалис.
Външният свят се преживява с чувство на гняв и
враждебност; напрежението, което Аз-ът развиыа
по отношение на външния свят/Ти-обект на отноше-
ние е охладено/интелектуалиsирано в протичанетv
си към „чекмеджето на емоциите". Емоционален хо-
меостазис, контрол над емоциите.

Но да се върнем към нашата теория на протичанията и да раз- Хармонично протичане: враждебността или страг-
гледаме протичането на енергията в долиите крайници и понятие- тта достигат „незамърсени" до „чекмеджето іui
то „енергиен блокаж". Нека преговорим отношението между чувс-
твото за реалност („чекмеджето на граундинга") и „чекмеджето
на мисълта":
І елкоциите". Според действаиfите в „ чекмеджето ни
мисълта" динамики топпият микроклимат може ди
се разпростре в цяпото живо съиfество и към външ-
ния свят или да бъде стопиран в пътя от Аз към Ти.
1. Отношението към реапността е ограничено или мистифи-
цирано от интроекти или проблематики, свързани с формирала- Контактът с реалността е студен, афизичен, инте-
та характера травма. лектуализиран . Енергията се „затопля" в пътя си към
2. От това следва, че действията на Аз-а по отношение на „ядрото". От това следва илюзорно чувство за елrо-
реалността са „изкривени". ционална принадлежност .
З. Проекцията на мисълта върхуреалността често илюстри-
ра това, което Вацлавик нарича „самодетерминиращо се проро- Отрицание нареалността. В протичането към центъ-
чество" (18). Така се създава предпоставка за едно екзистенциапно ра се настанява съмнението: „Да се изолирам емоцио-
планиране и поведение от консервативен или реакционен тип. напно ипи да се впусна... ?" Емоционапна амбивалент-
ност в отношението към Ти-обект на отношение.
Протичанията в долните крайници (както и тези в горните
крайници) имат за цел да подсилят защитите на Аз-а при сблъсъка
му с реалностга.
Отношението между „чекмеджета" и „протичания" детерми -
нира качеството на блокажите, а оттук — и психосоматичния риск .
Да видим как:

Субект, който действа на базата на предположението „Никой не ме харесва",

(18)

отнася се с подозрение, предпазливо и агресивно , така че останалите реагнрат с

антипатия на поведението му и по този начин потвърждават изходното му пред-
положение. (WatzlawickBeavin/Jackson, „Pragmatica della comunicazione umana",
Ed. Astrolabio, 1971 г.)

200 201
 /
/
/
~
b ' Чувства: Рискова зона. Блокаж
на чув-
~ ствата. Катабализъм
, чувствена студе -
нина. Усещане за потиснатост
.
4'> Емоции: Свръкsатоплен
микроклимат .
Рисков терен за проблеми от възпа
nител_
но естество .
--
BBl при терапия ua двойката
Ще отделя малко място и на
една друга, „ симпатична ", въз-
можност за приложението на BBI.
Интерпретацията на теста поз-
волява да се определи качеството
на взаимоотношенията между А
и Б. Той дава възможност да
се разкрият ндличните (или
но бъдещи) динамики в двойката, евентуал-
както и да сигнализира за евен-
туапните релационни идиосинкразии или
дългосрочен план биха могли особеностите , които в
да компрометират или
връзката. Очевидно е, че при това стабилизират
приложение е налице рискът от
грешно тьлкувдне . Този риск е
толкова по- малък, колкото повече
„диагностикът " познава принципите
на динамичната психология .
202
Ж м
Лример за аналиs на отношенията в двойката: Вляво е тестът
на Д.жчл
вана, 37 г., учителка; вдясно — на Джовани, 47 г., артист. BBl
е попълнагг пгг
вреіе ua техния годежен период. Наблюдаваме: разкрива се
връзка от гагlи -
мазахистичен тип (вж. „ чекмеджето намисълта ": Ж — червено, М —
жълти),
„ цекмеджето на граундинга " разкрива, че Ж възприема външния
свят кито
конкурент, с който да се сьстезава (жълто), а М подхожда
агресивно н от-
ношеныята с Ти (червено). Ж инвестира във връзката цялата си
(вж. „ чекмеджето на чувствата ", „ чекмеджето на емоциите
афективноr т
" и „ чекмед.жr•
то на сексуалността ; както и сьблазнителната „маска `), докато
М е сан ►nи-
ментално потиснат, подходът му към Ти е само привидно съблазнителен
(ггж,
горен эrяв крайник) или подчинитепен (мазохиэ.мът на психопатния
характср;
вж. горен десен крайник, агресивната „ маска `; от които еледва
нагласати :
„ Аз съм господарят!`). Сексуалността на М е „ нападателна ",
насочена към
завоюване (или принуждаване на Ти). Тази връзка би имало смисъп
да продтыi-
жи, докато Ж приема мазохистичната роля и следваыfата от
това лидерска
позиция на М. Всяка прамяна на тазы динамика би отключила сериоsни
npoбле -
ми във взаимоотношенията им.
203
 ~

ооОоо Библиография
, Човеко в чекмедхсета", опитах се да се поровя
в това, което ABRAHAM К. Teorie e applicazioni де!(и l►л'1с 'иы►1г111, ► 1,
криеш в сложното си Аз . Опитах да те накарам да „
разбереш" (кое - Ed. Boringhieri, 1978.
то, уви, не означава да „ направиш "). Говорих ти
за твоята енергия,
земност, маска, за начина ти на обичане . Опитах (като
Хензел и BERNASCONI W. А. Bernasconi Bioenergetic
Гретел) да ти посея пътечката с трохи, водеща към
промяната ... Color Test, Ed. IRC-press, 19 н ,S,
Още няколко реда, „ човеко в чекмеджета ",
след което те
оста-
вям да си играеш с живото същество в теб и да
продължиш изкус- BERNASCONI W. А. Colore e bioenergia,
твеното си съществуване или, ако искаш, да приключиш
с фарса, Ed. Ottaviano, 1986.
който наричаш „ живот", за да можеш да
бъдеш. Просто да бъдеш !
Така, както го изисква природността на
твоето тяло ! BERNA5CONI W. А .
Съзнавам, че ако наистина избереш промяната, Cromoterapia, Ed., Ottaviano, 1 9)4 1,
никак няма да
ти е лесно, нищо няма да ти бъде дадено даром.
Ще трябва да предприемеш едно пътуване назад към BERNASCONI W. А. 1д.• storie dell'evoluzione,
открива - Ed. IRC-press, 1994.
нето на истинските ценности : твоите ценности.
Ще трябва много, много опит да натрупаш , за да
разбереш кое е BERNASCONI W. А. 11 massaggio bioenergetico, Ed. S!N
Добро и кое Зло. Може би ще трябва да се
освободиш от приятели t
- тсподари, от една деспотична съпруга , от капризни
деца, от дръз- 4І BERNASCONI W. A./ Il potere della comunicazio пe,
ки любовници , от работата, която не е, нито някога
е била твоята. VALENZANO D. Ed. G1i Archi, 1987.
Ще започнеш едно пътуване, за да откриваш,
и ще се научиш да
се самооткриваш . Ще трябва да свикнеш отново
със сълзите, които BERNASCONI W. А.
до днес си сподавял, с любовта, която си замествал La Nevrosi di potere,
с чукането . Ed. IRC-press, 1999.
НА ДОБЪР ПЪТ, , ЧОВЕКО В ЧЕКМЕДЖЕТА "!
BERNASCONI W. А. L иото a cassetti, Ed. IRC-presv, 1 cldA,
„Ло-добре даумра, отколкото да живея тук " - казва един
и сьблазните- BERNASCONI W. А .
лен, и заповеднически глас. Това ,, тук ,
това „у дома " е всичко, което досега Teorie Neoreichia пe,
младата душа бе обичала. Страх и неочаквано Ed. IRC-press, 2003.
недоверие към това, което бе
обичала, прокраднало се презрение към тава,
което за нея бе означавапо „ дълг ",
неуправляемо желание за бунт, вулканично напиращо в CESA BIANCHI M./
недрата . Следва отда - Psicologia generale dell eіd evuluJlVt1,
лечаване, отетраняване, охлаждане,
вразумиване, замразяване, омраза кьмлю-
бовта... а може би богохулен жест или
BREGANI Р. Ed. La 5 Сио1а, 1980.
поглед назад, кьм това, коетодосега бе
почитала, същевременко ликуване за това, че се е
осмелила да направи жеста, CHAUCHARD Р.
опиянение, ликуващо вътрешно потръпване,
в което серазкриеа победата... " La nostra mente, Ed. Sansoni, 1 97).
(Фр. Ницше)
DE WAAL F. Far lapace tra le scimmie,
Ed. Rizzoli, 1991.
i
~

204
205
 \
ERIKSON Е. Infanzia e societa, Ед. Armando, 1966. ORWELL G. 1984, Ed. Mondadori, 1984.

EYSENCK Н. J. Eysenck Personality Inventory, Ed. Verlag PERLS F./HEFFERLINE Teoria е pratica della Gestalt,
Н. Huber, 1978. R. F./GOODMAN Р. Ed. Astrolabio, 1971.

FRAZER J. G. 11 ramo doro, Ed. Boringhieri, 1973. PELUSO А ./ La socializгazione nell'infanzia,

SOMMARIVA G Estrato da Res Medicae N.6, 1979.
FREUD S. Trauer ипд Medancholie, 1916.
PIAGET J. Da1 bambino all'adolescente,
HAYAKAWA S. I. Comunicare con i propri bambini, Psic. Ed. La nuova Italia, 1972.
Contemp., 26, 3-8, 1978.
PLATONE La Repub Ыica Analisi del carattere,
HARLOW Н. F. Affectional responses in the infant monkey, REICH W. Ed. SugarCo, 1973.
Science-130, 1959.
REICH W. La rivoluzione sessuale,
KELEMAN S. 11 corpo ё 1о spechio della mente, Ed. Feltrinelli, 1980.
Ed. CELUC Libri, 1979.
ROGERS С. Gruppi д 'incontro, Ed. Astrolabio, 1976.
KOHLBERG L. The development of children's
Orientation toward moral order, SACKIN S./THELEN E An ethological study of peaceful
Ed. Vita humana, 1963. associative outcomes to conflict
In preschool children, Ed. Children
LORENZINI R. Filogenesi del sistema Development, n. 55, 1984.
Nervosa centrale, dispensa
IRC-press, 1992. SPITZ R. А. I1 primo anno di vita del bambino,
Ed. Universitaria, 1958.
LOWEN А. Bioenergetica, Ed. Feltrinelli, 1983.
SP1TZ R. А . Ilnoeilsi,
LOWEN А. 111inguaggio del corpo, Ed.Armando, 1970.
Ed. Feltrinelli, 1978.
STOETZEL J. Psicologia sociale,
MORENO J. L. Gruppenpsychoterapie und Psychodrama, Ed. Armando, 1969.
Ed. Stuttgart, 1973.

NEWTON N. L'adlattamento al seno, Psicol.

Contemp., 12, 2-7, 1975.

206 207
 „Джуниър партнърс” ЕООД
е -mai1: madlenalgafari@abv.bg

Валдо А. Бериаскони
И ЕТО ГО: ХОМО НЕВРОТИКУС НОРМАЛНС!
Сборник от текстове и документи
за изучаване на дълбинвата психология

Преводач: Мадлен Алгафари

Художник на корицата: Илвааа Атанасова
Коректор : Елка Димитрова

Швейцарска, първо българско яздание

Формат: 70/100/16
Печатни коли: 13
Тираж : 2000 бр .
Подписана за печат: 03.07.2007 г.
Излязла от печат: 18.07.2007 г.
Цена: 12,00 лв.

Издател: „Джуниър партнърс" ЕООД

Предпечатна подготовка и печат:~1 ~
ISBN 978-954-91867-2-7
 Здравей, хомо невротикус нормалис ! Звучи като : ОЗДРАВЕЙ ,
невротичнн човече! Неврозата ли е нормалното ти съетояние днес ?
Не осъзнаваш ли накъде вървиш ? Май ти ще си последният , който ще
прочете тази книга. Ти и на терапия не би тръгнал . А стара истина е, че
който ходи на терапия, е по-здрав от този, който никога не еходил. Все пак
се надявам, че неврозата няма да ти попречи да осъзнаеш, че си главен
герой в тази книга. Написана е от моя първи учител по психотерапия .
Преведок я, както и предишните му книги, с успокоението, че не съм
единствената , която няма мира да ти повтаря да се вгледаш в себе G и
и има вяра в светлото ти бъдеще и възможността да ставаш все ло -
осъзнат . Пътя към осъзнаването би могъл да ти подскаже приложеният
тук, единствен по рода си цветови тест BBI. Той ще ти помогне да
„ сканираш " невротичността ти и да решиш дали да тръгнеш по пътя
към себе си и към зцравето ти — твоето , на любимия ти човек, на децата
ти ! Аз лично вярвам , че все още си хомо сапиенс canuenc!
Мадлен Алгафари

2
~ li i i i ui i и ~ i