СЮЗЪН ФОРУЪРД

ДОНА ФРЕЙЗИЪР

ОТРОВНИТЕ РОДНИНИ
Как да опазим брака си
Поредица Новата Ера в общуването

Американска,
Първо издание

Toxic In-Laws. Susan Forward, Ph D. with Donna Frazier, 2001

© Красимира Икономова, превод от английски

© Любомир Пенов, художествено оформление на корицата
Иванка Томова, редактор
Божидар Стоянов, технически редактор
Мирослав Стоянов, предпечатна подготовка
СИЕЛА - Софт Енд Паблишинг, София • 2003

http://4eti.me
ISBN 954-649-600-6

2
 Сюзън Форуърд е практикуващ терапевт, преподавател и автор на книги,
преведени на петнайсет езика. Има многобройни изяви в телевизионни и
радио програми, лекциите ѝ се ползват с голяма популярност, а богатият ѝ
професионален опит е тема на десетки статии в американски вестници и
списания. Сюзън Форуърд живее в Лос Анджелес, Калифорния.

Кои роднини тровят живота ви?

 Контрольорите, защото вменяват чувство за вина

 Критикарите, защото натякват, намират кусури, дават съвети
 Майсторите на хаоса, защото живеят на чужд гръб
 Саботьорите, защото атакуват най-слабото ви място
 Узурпаторите, защото прилагат тактиката „разделяй и владей“
 Нещата ще се променят, след като се оженим

На кои митове не бива да робувате?

 Нещата ще се подобрят, когато ме опознаят

 Нещата ще се подобрят, когато имаме дете
 Ако правя каквото искат те, няма начин да не ме харесат
 Те не са мои родители, така че какво ме интересуват
 Те живеят далеч, така че няма често да се виждаме
 Моят партньор винаги ще поставя мен на първо място

3
 СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение . ............................................................................................................. 5

ЧАСТ ПЪРВА . .................................................................................................... 12

Глава 1 Триъгълник с родителите на партньора . ......................................... 12
Глава 2 Критикарите . ...................................................................................... 24
Глава 3 Узурпаторите . .................................................................................... 40
Глава 4 Контрольорите . .................................................................................. 55
Глава 5 Майсторите на хаоса . ........................................................................ 69
Глава 6 Саботьорите. ....................................................................................... 83
Глава 7 Защо отровните родители на партньора ви се държат така? . ....... 97

ЧАСТ ВТОРА . .................................................................................................. 111

Глава 8 Преместване на фокуса . .................................................................. 113
Глава 9 Когато очакванията създават хаос . ................................................ 126
Глава 10 Права и отговорности. ................................................................... 138
Глава 11 Чувства под натиск . ....................................................................... 150
Глава 12 Привлечете партньора си за съюзник . ........................................ 159
Глава 13 Как се справяте с реакцията на партньора си . ............................ 169
Глава 14 Последната крачка . ........................................................................ 181
Епилог . ............................................................................................................... 197

4
 Въведение
В идиличния период на ухажване се чувствате така, сякаш вие сте
измислили любовта и имате желание да създадете татова семейство, каквото
винаги сте искали да имате. Тази силна представа ни подтиква да се оженим.
Още в началото с лекота свеждате до минимум сложната смесица от
философски, религиозни, социални, културни, интелектуални и всякакви
различия, които съществуват между вас двамата. Съвсем скоро обаче идва
време да се честват празници, да се подреждат стаи, да се изстискват туби с
паста за зъби, да влагате пари в банка и различията, които се разкриват, може
да подложат на изпитание и най-силната любов. Неуредиците, които са част
от всеки брак, ще ви се отразят достатъчно стресиращо, ако няма кой друг
да ви помогне. Ала объркващата, тревожна и често болезнена истина е, че
всъщност не се женим за един човек. Всеки от нас влиза в брака със
собственото си уникално минало, нужди и установени навици, женим се за
семейство, което има свой емоционален багаж и установени обичаи.
Сдобиваме се с другар в живота. А в повечето случаи и с родители на
партньора.

Не всички родители са проблем

Някои родители на партньора действително са страхотни въпреки всички

шеги и оплаквания. Познавам хора с късмет, които са се сдобили с чудесни
нови роднини и се надявам, че на небето е отредено специално място за
онези родители, които се отнасят към новия член на семейството им с обич
и уважение - чувства, които се задълбочават и обогатяват с годините.
Познавам няколко души, които обожават родителите на партньора си, както
и други, които смятат, че отношенията им с тях ги задоволяват повече
отколкото със собствените им родители. Познавам и такива, родителите на
чиито партньор са истински мерзавци, но тях ги защитават самите им
партньори, които поддържат положението търпимо, след като са очертали
приемливи граници за поведението на своите родители. Тези хора са
щастливци. Обаче има много други, които са открили, че родителите на
техния партньор са сериозен източник на конфликти и разправии в брака и в
живота им.
Тази книга е жизненоважен наръчник за онези от вас, които са открили или
се боят, че самата основа на техния брак ерозира и е заплашена от неприязън,
изнервеност, гняв, чувство за вина и безнадеждност, които отношенията с
родителите на вашия партньор пораждат. Когато чуете или усетите
критичните им забележки, хладината или опитите за вмешателство в живота

5
ви, изведнъж се забърквате в жестоки битки или откривате, че ставате по-
нервен, крещите на партньора си или плачете след всяка среща с родителите
му. Или може би сте се опитали да загладите нещата, да се усмихнете, да
проявите доброта и да се престорите, че всичко е наред. От любов към
партньора си и от желание да не стават разправии може би „проявявате
сговорчивост“, а по-късно откривате, че непрекъснато правите компромиси
с чувствата, с разбиранията, с желанията си и в крайна сметка с честността
си.
Няма и дума, че проблемите с родителите на партньора ви тормозят
вътрешно. Но което е по-важно, те директно отслабват връзката между вас
и вашия партньор и колкото по-дълго се задълбочават без точен адрес или
им позволявате да ескалират, те причиняват и по-големи неприятности. През
повече от двайсет и петте години, през които давам консултации както на
отделни хора, така и на семейни двойки на всякаква възраст, неоспоримият
факт си остава верен и ясен:

Когато имате проблеми с родителите на партньора си, имате

проблеми и в брака.

Това е лошата новина. Добрата новина е, че веднъж щом проумеете

сложната система, която свързва вас, вашия партньор и неговите родители,
съществуват чудесни неща, които ще ви дадат сила и в крайна сметка ще
подобрят ситуацията за вас, за вашия партньор и за съвместния ви живот.

Кои родители на партньора са отровни?

Първо да дадем дефиниция на термините.

В моята книга Отровните родители писах, че съм подбра ла думата
„отровен“ много внимателно. Знам, че тя провокира, но бях и все още съм
убедена, че това е най-подходящата дума, с която може да се опише
ерозивния и отровен ефект, който някои хора упражняват върху нас. И както
ще видите тази книга, отровните родители на партньора са усъвършенствали
уменията си от самото начало.
Отровните родители на партньора повечето пъти са досадни или трудни за
понасяне. Въпросът не е само в това, че те не отговарят на вашите мечти или
разбирания за роднини. Може да откриете, че вкусът на вашите нови
роднини е просташки, а политическите им възгледи не са ви приятни. Вие
се свивате пред тях, защото усещате, че между вас и тях има много малко
общо. Но само притеснението и неудобството не означава, че имате отровни
роднини.
Отровните родители на партньора са такива, които чрез различни видове

6
насилие върху вас и вашия брак създават истински хаос. Атаките им може
да бъдат открити и агресивни или подмолни и подривни. Те може да варират
от опити да ви контролират чрез използване на пари или като ви карат да се
чувствате виновни, докато се стигне дотам най-обидно да ви отхвърлят
заради религиозни или културни различия. Те обикновено са безпардонни и
често непримирими.
Моля отбележете, че когато използвам термина „отровни роднини“,
обикновено имам предвид родителите на вашия партньор. Знам, че много
от вас си имат големи проблеми също така и с други роднини като например
с някой противен девер или зълва, която ви клевети, но в отношенията
между поколенията съществува невероятна липса на равновесие. Културата
и обществото даряват по-възрастното поколение с авторитет и го карат да
очаква, че ще получава уважение независимо дали го заслужава или не. И
тъй като в повечето случаи родителите на партньора ви са от същото
поколение като вашите родители, те често ви напомнят за много нерешени
конфликти с вашите родители.

Имате ли отровни роднини?

За да определите дали родителите на вашия партньор са проблемни, ще ви

бъде от полза да отговорите на два въпроса:
(1) дали условията на живота им правят по-вероятна намесата в брака ви и
(2) дали разполагате с действителни доказателства за вмешателство, които
биха навредили на брака ви. Следният списък ще ви улесни да определите
невралгичните точки:

Родителите на вашия партньор:

1. Отнасят ли се студено или враждебно един към друг?

2. Карат ли се често?
3. Пият ли много и използват ли наркотици?
4. Ако са вдовци или разведени, отказват ли да се справят сами и виждат
ли във вашия партньор заместник на липсващия другар ?
5. Винаги ли се обръщат към партньора ви, когато предстои нещо да се
свърши?
6. Непрекъснато ли създават ситуации, при които вашият партньор е
принуден да избира между вашите нужди и техните?
7. Непрекъснато ли критикуват някой от вас двамата или и двама ви?
8. Правят ли пренебрежителни забележки за външния ви вид, работа,
политически или религиозни убеждения или за неща или хора, на които
държите?

7
 9. Непрекъснато ли подкупват вас и партньора ви, за да получат онова,
което желаят?
10. Винаги ли се опитват да накарат вас или вашия партньор да се чувствате
виновни, ако им откажете нещо?
11. Непрекъснато ли ви дават съвети, които не сте искали от тях?

Ако отговорът ви е „да“ дори на един от първите три въпроса, много е

вероятно родителите на вашия партньор да прехвърлят личните си проблеми
във вашия брак. Един или два отговора „да“ на въпросите от четвърти до
единайсети показват, че вие вече имате проблеми с родителите на вашия
партньор, на които трябва да обърнете сериозно внимание. Ако сте
отговорили с „да“ на три или повече въпроса, трябва да знаете, че имате
отровни роднини, които смятат, че имат право да контролират до голяма
степен живота ви.
Колкото и да е очебийно проблемното им поведение, родителите на вашия
партньор може би изобщо не съзнават какво влияние оказват върху вас.
Понякога действията им просто отразяват обичайното им поведение. Много
често тези хора не могат да осъзнаят тези свои действия, тъй като никой
никога не им е дал да разбере, че причиняват някому нещастие.
В първата половина на тази книга ще разгледаме не само това, което правят
родителите на вашия партньор, но и какво смятат да постигнат - едничката
основна цел, която обединява всички проблемни роднини. Ще разгледаме и
това какви действия предизвикват у вас и у вашия партньор и трудностите,
които изникват, когато вашият партньор се разкъсва между любовта си към
вас и предаността си към своите родители.

Ръководство за оцеляване

Във втората част на тази книга ще ви помогна да намерите изход, когато

отношенията с отровните родители на партньора ви станат наистина бурни.
Първо ще ви покажа как с разбиране и съчувствие да се справите със съпруг
или съпруга, които не могат или нямат сили да се опълчат срещу родителите
си. Ще ви покажа безпогрешни методи, с които да разсеете усещането, че
към вас е извършена подлост, което се поражда, когато
(1) вашият партньор не ви защитава пред своите родители или
(2) се разстройва, когато вие се опитате да се защитите сами.
Ще ви покажа през какъв процес трябва да минете, за да откъснете брака
си от родителите на вашия партньор независимо дали той ще действа заедно
с вас. Ще ви науча какво да казвате, какво да правите, какви ограничения да
поставяте и кои ваши очаквания могат да се смятат за разумни и
реалистични.

8
 Но в отношенията с родителите на партньора ви въпросът не е само в това
да бъдете агресивни и да им дадете да разберат какво ви причиняват и как
желаете да се държат. Във всекидневния живот те правят неща, които ви
разстройват и ви ядосват (както вашите родители може често да причиняват
същото на вашия партньор). Но ако сте прекалено самоуверена личност, това
не значи, че трябва да се чувствате съкрушени от всичко, което ви дразни.
Ще ви науча как да не реагирате много остро, когато те оказват натиск върху
вас и как да решите с какво поведение ви предстои да се справите.

Приемане на реалността

Не мога да ви обещая, че тази книга като с магическа пръчица ще изтрие

различията между вас и родителите на вашия партньор и че ще имате такива
отношения с тях, каквито винаги сте желали. Мога само да помогна да
сложите край на зловредното им поведение, което ви дразни и след това да
създадете най-добрите възможни връзки с тях и да продължите да живеете
така. Може да е болезнено да се разделите с мечти за близост, когато
родителите на вашия партньор не я допускат, но ще настане истински мир,
когато осъзнаете, че много повече за предпочитане е това, вместо да
продължите да копнеете за нещо повече и да ненавиждате онези, които не
могат да ви го дадат.
Онези от вас, които са чели някои от моите предишни книги, знаят, че
винаги с готовност споделям с тях личния си опит.
Надявам се, че той ви помага да изпитвате доверие към мен, след като
знаете, че аз съм изживявала същите тези неща като нас и съм правила много
от същите грешки.
Също така може да се изненадате, когато откриете, че основната работа,
която ще вършим в тази книга, не включва конфронтация, а по-скоро нещо,
което се научих да ценя високо реалистично приемане на действителността.
Дори и за миг не предлагам пасивно да възприемате поведение, което е явно
неприемливо. Предлагам да се взрете по-внимателно в своите
нереалистични очаквания и в онова, с което вие допринасяте за конфликтите
с родителите на вашия партньор. Тогава може да откриете очертанията на
взаимоотношения, които имате способност да промените.
В моя живот имаше време, когато водих голяма вътрешна борба да се
откажа от мантрата „аз съм права, те грешат“ и от самодоволното
удовлетворение, което тази мисъл носи. Стигнала съм до извода, естествено
чрез изживяна болка и извършени грешки, които така често пораждат
мъдрост, че хората дават само онова, което могат да дадат и могат да бъдат
само такива, каквито са. До известна степен ние всички сме ограничени и
представляваме продукт на собственото си минало. Научих, че е по-добре да

9
бъдеш в спокойни и приятни взаимоотношения дори с ограничени хора,
отколкото да се държиш отчуждено с тях. Реалистичното приемане на
действителността подобри живота ми неимоверно много.
Може да се откажете от възмущението, което не ви е от никаква полза, и да
откриете спокойствие, което ще ви даде реалистична преценка за това какво
може и какво не може да има в отношенията ви с родителите на вашия
партньор. Това от своя страна, ще ви позволи да добиете различно
отношение към хората, а то само по себе си води до по-голяма откритост с
тях.

Практични отговори на общовалидни дилеми

Знам, че ще имате много въпроси и аз ще ви помогна да намерите

отговорите на онези от тях, които се задават най-често за отровни родители
на партньора. Ето някои такива въпроси:

1. Моят съпруг много се сърди, когато му казвам, че не искам да ходя при

родителите му. Имам ли право да разстройвам всички?
2. Как да се справя с чувството за вина, ако не съм съгласен с онова, което
всички искат?
3. Проблемът е в родителите на жена ми и в мен. Мога ли просто да се
справя с тях без да намесвам жена си?
4. Свекър ми и свекърва ми започват да ми натякват, когато съпругът ми
не е с мен. Той смята, че аз преувеличавам и съм прекалено мнителна.
Как да го накарам да погледне сериозно на въпроса?
5. С неговото пиене и неприятно държане моят свекър разваля всяко наше
събиране, но как мога да му кажа да не идва у нас?
6. Дребнава егоистка ли съм, ако искам моят съпруг да ме поставя на първо
място?

Стъпка по стъпка ще ви помогна да се справите веднъж завинаги и

тактично с отровните родители на вашия партньор, за да дадете възможност
на брака си да се развива.

Силата на положителните действия

Една от най-популярните книги, която някога е писана, е „Силата на

положителното мислене" - чудесна книга, която представлява
вдъхновяващо помагало. Бих искала да ви покажа как да отнесете
положителното мислене към силата, която идва от промяна на поведението
и как да предприемете активни действия да се справите резултатно с трудна
ситуация. За това е нужен кураж и решителност и въоръжени с нова яснота
10
и с нови умения, вие ще натрупате вътрешната сила, от която се нуждаете.
Ще можете да заздравите вашия брак, разклатен от разделяне на
лоялността. В повечето случаи ще можете да постигнете мир със своите
роднини. Във всеки случай ще сключите мир с вашия партньор и със себе си.
Позитивното мислене е чудесно, а позитивните ДЕЙСТВИЯ коренно ще
променят живота ви.
Знам, че много от вас не виждат надежда и се чувстват безпомощни в
отношенията си с родителите на своя партньор. Но положението съвсем не е
така безнадеждно и вие изобщо не сте безпомощни. Има много неща, които
бихте могли да направите. Вие притежавате силата да промените
собствените си реакции на онова, което става около вас, и ще се уверите как
ще започнете да виждате и да чувствате нещата по различен начин. Вие ще
направите промени сред хората, които обичате и сред онези, които желаете
да обикнете. Какво губите?

11
 ЧАСТ ПЪРВА

Глава 1
Триъгълник с родителите на партньора
Докато стигнете момента сериозно да се обвържете с някого, вие
обикновено сте опознали добре вашия партньор и сте се запознали, или сте
се чули по телефона с неговото семейство и имате представа за всички
техни светила, инквизитори, тирани и мъченици. Сега, когато хвърлите
поглед назад вероятно съвсем ясно ще си спомните кога ви е налегнало
първото съмнение, че ви предстоят неприятности с родителите на вашия
партньор. Много хора се оплакват, че са ги приели хладно или изпитват
чувство на напрежение, което като че ли никога не изчезва. За други
предвестникът на нещата, които са предстояли да се случат, е бил разговор
по телефона с рязък тон и обидни забележки. Ако неприятните мигове
изчезнат и не се наложат като обичайно поведение, проблемът не е толкова
голям. В други случаи обаче съществува един издайнически момент или
събитие, който е дал сигнал за началото на надвисващи неприятности, и си
спомняте всичко, като мислено връщате лентата назад като на кино.
За Ан, трийсет и една годишна жена, графичен дизайнер, това е била
реакцията на бъдещата ѝ свекърва на едно лично и професионално решение,
което взела.
„Рут започна да се заяжда с мен още преди да се оженим с Джо. Тя се ядоса,
че няма да променя името си, защото то бе изписало на всички бизнес
документи и реклами. На вечерята преди сватбата каза на Джо достатъчно
високо, така че всички да го чуят, включително и аз, че според нея съм била
прекалено амбициозна и че той щял да свири втора цигулка след моята
кариера, която, разбира се, не струва нищо за нея, макар че тя също има
професия. Не казах нищо, но се почувствах унизена и направо побеснях.
Въпреки това се опитах да го отмина със смях и да се държа добре. Не беше
време за разправии.“
Майката на Джо е обвинила и засегнала Ан и се е държала провокативно.
Дали заради това Ан е трябвало да размисли още веднъж, преди да се омъжи
за Джо? Естествено, че не. Но ако Рут продължава да се държи по този начин,
има неща, които Ан и Джо би трябвало да разрешат, за да се уреди въпросът
между двете жени.
По-нататък обаче Ан така и не намерила подходящ момент, за да го уреди.
Четири години бяха минали от сватбата ѝ, когато тя дойде при мен, все още

12
се чувстваше унизена и ядосана и се упрекваше, че е потиснала онези първи
предупредителни знаци и безнаказано е позволила подобно поведение на
Рут. Като повечето хора с проблемна свекърва, още от самото начало тя е
почувствала, че бракът ѝ няма да бъде щастливо сливане на две семейства, а
ще получава неприязнени упреци от страна на родителите на своя партньор.
Но мощни сили работят против това човек да осъзнае нещо и по тази
причина много от нас страдат мълчаливо. Вие сте влюбен. Не желаете да
повдигате въпрос, който би могъл да навреди на романтичните ви чувства.
Желаете да бъдете харесан и приет от родителите на бъдещия си партньор.
Ан с изумление си спомни колко много се е старала да убеди себе си, че
онази неприятност, случила се на вечерята преди сватбата е била моментен
изблик, последван от многобройни „моментни изблици“ през годините.
„Страшно много исках тя да ме хареса и бях сигурна, че все някога ще ме
опознае, но се оказа нелепо. След като се оженихме, стана още по-лошо.
Тогава си помислих, че след като стане баба, сигурно нещата ще се променят
към по-добро. Сега вече има две внучета и непрекъснато продължава да ме
критикува.“
Защо така често позволяваме да минат месеци и години от момента, в който
сме осъзнали, че имаме проблеми с роднините, и да дойде време, когато
преставаме да чакаме те да изчезнат от само себе си? Убедена съм, че това
става, защото се вкопчваме в поредица от вдъхващи увереност баналности
как най-добре да се отнасяме към родителите на нашия партньор. Тези
успокояващи баналности са дълбоко залегнали в нашата колективна система
на надежди и те избуяват често при съвети на доброжелателни приятели и
роднини. Това са първите неща, които казваме на себе си, когато осъзнаем с
известна боязън, че нашите сегашни или бъдещи роднини не са наши
съюзници. Наричам тези убеждения „Митове за родителите на партньора“,
защото през повечето време те представляват чисто и просто самозалъгване
и не се основават на реалността. Те обаче действат успокояващо и ние се
държим за тях, докато те изтънеят като конец от старо прокъсано одеяло.

Развенчаване на митовете за родителите на партньора

Седемте кратки раздела, които следват, звучат напълно разумно и като

високи колове в градина служат да поддържат тънките стръкчета надежда,
които повечето пъти разцъфват в гъсталака от приспиващи вярвания. Когато
се придържате здраво към някой от тези митове, той ви пречи да се
фокусирате върху това, което става в момента в отношенията ви с
родителите на вашия партньор. Макар да знам, че след това ще се чувствате
по-уязвими, бих искала да разбия тези илюзии една по една.

13
 1. Нещата ще се променят, след като се оженим

Биха могли да се променят, но също така и да се влошат. Така както денят

на сватбата идва и си отива, повечето хора установяват, че отровните
родители на техния партньор си остават постоянен дразнител. Ако
отношението им към вас не се е подобрило, докато сте били в период на
ухажване и ако са обработвали сина си или дъщеря си да скъсат с вас, малко
вероятно е, че ще прекъснат кампанията против вас, докато вие ги чакате да
започнат да се държат нормално. Сватбената торта и пръстените са чудесни
и те крият своите символи, но не са чудотворни, що се отнася до разрешаване
на проблеми с тъстовете или със свекъра и свекърва ви.

2. Нещата ще се подобрят, когато ме опознаят

Тази фраза звучи като болезнено ехо сред хора, които се мъчат да се
справят с обидата, причинена от критики или незачитане от страна на
родителите на партньора. Времето и опознаването няма да отворят
заключените им сърца и души. Да си налагате смелост и да чакате с
естествената си доброта и очарование да ги спечелите, е също като да чакаш
счупена чиния сама да се залепи.

3. Нещата ще се подобрят, когато имаме дете

Имала съм случаи, при които родителите на партньора значително

променят отношението си, когато имат внучета. Но не разчитайте на това.
Възможно е да се отнасят топло към новото си внуче, но тези добри чувства
няма да се прехвърлят върху вас. И ако те са твърдо убедени в това какво е
най-добре за вас и за вашия партньор, можете да бъдете сигурни, че знаят и
какво е най-добро за вашите деца. Все пак те са доказани родители, а вие
още сте любители. Не се изненадвайте, ако откриете, че в процеса на
изграждане на нов живот вие сте си създали и нова арена за конфликти.

4. Ако правя каквото искат те, няма начин да не ме харесат

Имайте предвид, че като се преструвате, че сте съгласни по важни въпроси

или се огъвате под натиск, за да получите одобрението на родителите на
вашия партньор, това може да има временно действие, но положението
рядко се променя из основи. Някои родители ще продължат да вдигат
летвата, докато дойде момент, когато ще откажете да я прескочите. Някои
ще приемат вас с цялата ви неестественост и отстъпчивост и никога няма да
прозрат истинската личност, която се крие зад маската „мир на всяка цена“.

14
В нито един от тези сценарии вие няма начин да победите, нито пък ще
успеете да излезете от положението, без да бъде накърнено вашето чувство
за собствено достойнство.

5. Те не са мои родители, така че какво ме интересуват?

Отговорът е, че дори много би трябвало да ви интересува! Ако имат

прекалено голяма власт над вашия партньор, това ще ви засегне. Ако не ви
одобрят и дадат на партньора ви (а често и на вас) да го разбере, това ще се
отрази върху вас. Ако нахлуят в живота ви по някой от седемте начина, които
ще разгледаме по-нататък, няма начин да избегнете последствията. И ако
това не е достатъчно, родителите на партньора ви ще намерят начин да
събудят спомена у вас за някогашна неувереност или за обиди, нанесени от
собствените ви родители, защото те са авторитетни фигури от същото
поколение.

6. Те живеят далеч, така че няма често да се виждаме

Последният път, когато проверих, установих, че цените на самолетните

билети падат непрекъснато и само за няколкостотин долара може да стигнете
със самолет до където поискате. В известен смисъл отношенията с
родителите на вашия партньор може да се окажат по-сложни, ако не ги
виждате редовно, защото емоционално седмиците и месеците се натрупат в
кондензиран период от време. Като живеете далеч от родителите на своя
партньор, това може да означава, че не прекарвате дълго време в тяхната
къща, нито те във вашата, но едва ли означава, че те няма да присъстват
редовно в живота ви.

7. Моят партньор винаги ще поставя мен на първо място

Вероятно е вярно - докато дойде моментът, когато ще трябва да се съобрази

със своите родители.
Виждала съм как тези митове (типичен е случаят с Ан) оцеляват въпреки
наличието на многобройни доказателства, че няма основание за такова
оцеляване. Те изникват като шамандури, когато усещате дълбоката болка,
причинена от това, че ви отхвърлят или проявяват към вас враждебност. Те
като че ли ви носят успокоение в момент, когато сте готови да удушите
свекърва си или свекър си, и създават илюзията, че ви „дават перспектива“,
след като току-що сте преживели заядлива разправия с родителите на
партньора си. Всъщност те само ви пречат да видите ясно, да отговорите
умно или да вземете решителни мерки, когато възникне някакъв проблем.

15
Тогава нека да хвърлим поглед към реалността. Тя може не винаги да е
онова, на което сте се надявали, но все пак остава като единствен изход за
вас.

Реалността, част първа: Колко отровно се държат роднините

на вашия партньор

В следващите глави ще ви помоля да се взрете по-внимателно и да

забележите какво е типичното поведение на проблемните родители на
партньора ви. Ще ви помогна да изследвате обичайните им действия, тактика
и онова, което до голяма степен явно мотивира отношението им към вас.
Според моя опит повечето хора не си правят труда да се връщат назад и да
изследват постъпките на родителите на партньора си, защото това им се
струва ненужно. Техните доводи са: не съм ги избирал, не мога да се разведа
с тях, не мога да наема някого да ме отърве от тях, а нали всички знаем, че
не можем да променим хората - така че какъв е смисълът? В резултат на
всичко това може да останете парализирани от чувство на безпомощност,
породено от силата на вашите емоционални реакции към родителите на
партньора си, без някога да си дадете труда да се взрете в това какво правят
те и как се отразява то върху вас и вашия партньор. Нещо по-лошо, може би
провокирате начина им на държане с предсказуемите си отговори, които без
вие да искате, дават на родителите на партньора ви онова, което те желаят.
Сигурна съм, че ще откриете родителите на партньора си сред:
Критикарите, които ви смятат за некомпетентен или намират недостатъци
в характера ви, тъй като имате различни идеи, предпочитания, надежди,
ценностна система или начин на действие. Тази категория включва онези,
които обвиняват вас за всички проблеми възникващи между вас и вашия
партньор.
Узурпаторите, които гледат на вашето брачно свидетелство като на
повиквателна за военна служба и след като ви зачислят, очакват пълна
всеотдайност.
Контрольорите, които смятат, че вашият партньор е неспособен да се
справи с живота си и се намесват, за да го направят по-добър. Контрольорите
изискват отстъпчивост и предлагат своята доста условна разновидност на
любов според това дали и до каква степен ги задоволявате.
Майсторите на хаоса, които не правят почти нищо, за да разрешат своята
пристрастеност, брачни разправии и финансови проблеми, създавайки хаос,
който въвлича вашия партньор и в края на краищата и вашето семейство.
Саботьорите, тези особено коравосърдечни родители на вашия партньор,
чието жестоко, гневно и често обидно поведение ви причинява дълбока
болка и които почти винаги правят активни опити да саботират брака ви,

16
като настройват вашия партньор срещу вас.
Между тези категории не винаги съществува ясна и строго определена
граница. Много родители се числят към няколко от тези категории, като
понякога са критикари, друг път узурпатори. Повечето родители обаче
действат по един определен модел във взаимоотношенията си с вас и вашия
партньор и ще спрем вниманието си върху най-отявленото им държане.
Историите, които ще чуете за всяка от тези категории родители, ще ви
помогнат да вникнете в действията на родителите на вашия партньор, а чрез
тях ще получите голяма яснота, която ви е необходима, за да направите
някои промени.

Нужни са трима

Но тази простичка и спретната картина представлява още един мит. Това,

което създава проблеми с родителите на партньора и с което е особено
трудно да се справи човек, е, че те са част от една триизмерна система, от
един триъгълник.
Сигурно е, че няма да имате проблеми с родителите на партньора си, ако
сте се оженили в семейство на щастливи и толерантни хора, чийто живот е
запълнен и чиито сърца са големи. Също така е вярно обаче, че сигурно ще
можете успешно да оправите различията си дори с най-лошия тип родители,
ако вашият партньор прояви желание да се застъпи за вас и да постави
вашето добруване над претенциите на родителите си. Обещах ви да заменим
митовете за родителите на партньора с реалността, затова нека насочим
вниманието си към другите главни действащи лица в отровните
взаимоотношения с тях. Към вашия партньор и към вас.

Реалността, част втора: Проблеми с партньора

Какво се случва с някои хора, когато се окажат в една и съща стая със
своите родители? Много от вас са открили, за ваше най-голямо изумление,
че силният, способен мъж, за когото сте се омъжили, когато е край
родителите си, се превръща в изплашено малко дете, или че тази
самоуверена, енергична жена, в която сте се влюбили, става гузна и
раболепна пред своите родители. Ако сте смятали, че се жените за човек, с
когото винаги ще бъдете един отбор и ще изпълнявате плановете, които сте
предначертали заедно, а го видите как се огъва пред родителите си, направо
ще се стъписате.
Хоуп, двайсет и две годишна секретарка, изпитала подобен шок точно
преди първата Коледа, която очаквала да прекара заедно със своя годеник.
„Докато ходехме с Джери, той ми беше разказвал много неща за родителите
17
си. Бях останала с впечатлението, че те се мразят, но продължават да живеят
заедно. Спят в отделни спални и, общо взето, всеки от тях си живее отделен
живот. Бащата не излиза никъде и само снове край тезгяха си в гаража.
Показва пълно пренебрежение към всички, особено към жена си. Майката
на Джери наистина е самотна жена и по тази причина за компания и близост
винаги е разчитала на него, който ѝ е единствено дете. Двамата доста
пътували, той я придружава на театър, такива неща. Все пак това бе първата
ни Коледа заедно и бяхме решили да отидем на Хавайските острови, но
точно тогава се обади майка му. Каза на Джери, че е спечелила много пари
на борсата и искала да го заведе в Европа, тъй като това, вероятно, щеше да
бъде последното им пътешествие заедно - заради мен, разбира се. И то на
Коледа! Само двамата! Джери не можеше да разбере какво толкова ме е
разстроило.“
За Тим, трийсетгодишен график, това се случило една дъждовна събота
четири месеца след сватбата.
„Лежахме в леглото и попитах Трейси какво иска да правим през деня. Тя
стана, за да отвори прозореца и с гръб към мен смънка нещо, че трябвало да
оправи стаята за гости за родителите си. Помислих си, че не съм чул добре,
защото поначало се бяхме разбрали, че наши приятели ще използват стаята
за гости, а родителите ни ще спят в хотел. Така стана с моите родители и
смятах, че така ще постъпят и нейните. Трейси каза, че нейните родители
щели да се обидят, щели да си помислят, че не искаме да останат при нас и
като същински идиот, се съгласих. Цяла седмица майка ѝ лъскаше
тоалетната чиния и пререждаше къщата, а баща ѝ, след като изпиеше
половин бутилка уиски, ни четеше вечерни лекции колко екстравагантно сме
живеели и как трябвало да се справяме с парите. Не видяхме бял ден от тях.
Беше същински кошмар.“
А ето какво писмо написа една жена, обрисувайки картина на истински
неприятности, които предстоят:

Мила Ейби,
Аз съм трийсет и две годишна разведена жена, която скоро ще се омъжи
повторно и вече си имам неприятности с бъдещите си свекър и свекърва.
Никога не съм срещала по-груби хора в живота си. Те отказват да имат
каквото и да е общо с мен.
Родителите на моя годеник бяха сърдечни и приятелски настроени към
мен, докато не се сгодихме със сина им. Тогава започнаха да ми хвърлят
злобни погледи и да се държат грубо с мен. Ейби, никога не съм извършила
нищо, с което да обидя тези хора. Дори годеникът ми е на мнение, че не съм
направила нищо лошо.
Майка му ми каза направо: „Почакай, докато някой открадне сина ти, и

18
ще видиш как ще се чувстваш!" Съзнавам, че им е тъжно, че тяхното
„момче” е решило да отлети от гнездото, но за Бога, „момчето" е на 26
години и може да мисли самостоятелно. Това е естественият ход на
нещата.
Мина година и половина и те все още не желаят да ме погледнат. Обаче
очакват синът им да им ходи на гости и той го прави. Яд ме е, че ходи там,
след като много добре знае какво изпитват към мен. Какво да правя?

Всеки от тези хора е изправен пред различен роднински проблем: самотен,

неудовлетворен родител, който води борба да получава повече внимание;
първият от безкрайната редица на не търсени съвети; жена, която в лицето
на бъдещата си снаха вижда узурпатор и диктатор. Общото при всички тях
е, че съществува партньор, който по причини, които често ни се струват
неразбираеми, не желае да ви защити решително и да очертае ясни граници
на вмешателството на родителите си.
Болката от това, че не ви поддържат често е много по-силна, отколкото
постъпките на вашите свекър и свекърва. Моята клиентка Ан изрази
негодуванието, объркването, гнева и усещането за самота, които почти
всички изпитваме, когато нашият партньор не е наш съюзник, за да оправим
положението с неговите/нейните родители.
„Той няма да се застъпи за мен и започва да се оправдава, когато се опитам
да му говоря за това какво става. Според мен той се плаши от майка си.
Мисля, че винаги се е боял от нея. Чувствам се напълно предадена - все едно,
че съм сама и до мен няма никой. Всеки момент мога да се срина - вече ми
изглежда като истински мухльо. Дори не знам откъде да подхвана тази
работа. Дали да му кресна, да кажа на майка му да върви по дяволите, да
поискам развод или да се разболея от рак? Смятах, че двамата с Джо ще
можем да преодолеем всичко... За кого е женен той - за мен или за нея?“
Ако усещате, че започва решителна борба за лоялността на вашия партньор,
значи сте на прав път. Ако смятате, че сте губеща страна в тази битка, пак
сте прав. Понякога дори само с поглед или с една дума родителите на вашия
партньор могат да предизвикат и задействат с десетилетия наслагвани
лоялност, правила, пожелания, чувства за това „как трябва да бъдат нещата“.
Те задвижват схеми, които са така познати на вашия партньор, че за него/нея
те са като гравитацията - невидими, неизбежни и неотменими.
В следващите глави, в които ще разгледаме как се държат различните
категории родители на партньора, искам да обърна внимание как те го
манипулират, за да получат онова, което искат. До голяма степен силата им
зависи само от вашия партньор - посредника, който съзнателно или
несъзнателно им разрешава да сложат своя печат върху вашия живот. Това
означава, че голяма част от усилията им са насочени да държат партньора ви

19
в детска възраст, да не му позволяват да порасне, да се откъсне емоционално
от тях, да ги предизвиква и да ви защитава.
Ако разберете как точно родителите въздействат на вашия партньор, това
ще ви помогне да се справите с гнева и объркването, които правят
конфликтите за родителите така болезнени. Ако използвате само тази книга,
тя ще ви помогне да се взрете в държането на вашия партньор с по-малко
огорчение и повече съпричастност. Ако двамата с партньора си заедно
четете тази книга, тя ще му/й послужи като ценно начало за пръв път да
прозре, а след това и да промени отношенията родители - деца.

Реалността, част трета: Какъв е вашият принос в бъркотията

Колкото и да е трудно да го приемете, вие също играете роля в драмата с

родителите. Вашите очаквания и вашите реакции при срещите със
семейството на вашия партньор определят емоционалния тон на
взаимоотношенията ви с тях и макар тази емоционална окраска да е
невидима за вас, често те са онова, което родителите виждат у вас и на което
реагират. Понякога това, което виждат, съвсем не е онова, което смятате, че
им показвате.
По-нататък в книгата ще имате много възможности да видите действията и
реакциите на хората, които, също като вас, се опитват да се справят с
поведението на партньори, които не ги поддържат, и на отровните им
родители. В процеса на изследване на тези реакции смятам, че ще започнете
да виждате как проблемите, които идват отвън, може да останат нерешени и
дори да се задълбочат от прекалено силната ви реакция и нереалистични
очаквания.
Ще ви покажа какво имам предвид, когато говоря за вашия принос в цялата
бъркотия:
Лесли беше на двайсет и осем години, когато дойде при мен. Беше
изплашена и депресирана, понеже четиригодишният ѝ брак с приятеля ѝ от
училищните години Томи бил съсипан от родителите на съпруга ѝ.
Лесли е умна, енергична млада жена, която вече няколко години работи
успешно като брокер. Научих, че произхожда от много объркано семейство,
в което се нанасяли много емоционални обиди. Лесли бе преодоляла много
неща, за да постигне успех в професията си, но все още не бе напълно
уверена в себе си.
По настояване на Томи тя се отказала от работата си, за да му помага в
много успешния семеен печатарски бизнес. Още от самото начало
родителите на Томи явно не одобрявали този брак.
„Томи е от голямо италианско семейство и си казах, че това е чудесно!
Детството ми беше ужасно, може би ми се дава втора възможност да имам

20
семейство. Може би сега ще се сдобия със семейството, за което винаги съм
мечтала.“
Много от нас хранят големи надежди за това какво ще им донесе бракът
освен партньор - нова възможност да имат семейство, грижовни, внимателни
родители, каквито много от мас нямат, и когато това не се случи, се
чувстваме излъгани.
„Аз бях първото момиче, което той запозна с родителите си. Томи работеше
в семейния бизнес и живееше заедно с родителите си. Първото, което се
случи когато отидох в тяхната къща, бе че си свалих обувките, защото
подовете им бяха постлани с дебели бели килими и не исках да ги изцапам.
Бащата на Томи заяви, че се държа грубо и невъзпитано. Те непрекъснато ме
критикуваха, макар че правех всичко, за да ги накарам да ме харесат. Носех
им цветя и малки подаръчета, но нищо не можеше да ги промени. Казали на
Томи, че „не съм от тяхната черга“.“
Лесли изобщо не можела да си обясни поведението на родителите на Томи.
Реакциите им към нея съвсем не съответствали на нейните думи или
постъпки. Те критикували Лесли преди още да са имали възможността да я
опознаят. Никой не ги обвинявал за държането им и никой не им бил
определил граници на това кое се приема и кое не. От своя страна Лесли се
върнала в известната си и удобна роля, която тя познавала много добре.
През следващите няколко години Лесли продължила да гледа на себе си
като на жертва на родителите на Томи, която винаги мълчаливо отстъпва
пред него. Да, родителите на Томи я критикували и през повечето време не
я обичали. Но тук имаме нещо повече от обикновен случай на жертва и
хората, които я измъчват.
Лесли е започнала отношенията си с тях с нереалистични очаквания, че
хора, с които няма общи спомени и между тях и нея не съществува никаква
емоционална връзка, ще запълнят емоционалната празнота, оставена ѝ от
нейните родители. И когато това не се случва, тя настръхва от всичко, което
ѝ звучи като критични забележки, и попада в безкрайна примка, изплетена
от объркване, обиди и разочарование.
След това опитвайки се да разбере защо родителите на Томи имат такова
поведение, Лесли прави нещо, което е в пълен разрез със собствените ѝ
интереси - започва да търси повече доказателства, че наистина е недостойна
за вниманието им:
„Толкова ми се искаше тези хора да ме обикнат. А когато това не стана, си
казах, че значи у мен нещо не е наред. Вярно, това е познато чувство - така
вече всичко си идва на мястото.“
Докато работихме заедно, Лесли проумя, че е влязла с много ниско
самочувствие във взаимоотношения с тези хора, с изострена чувствителност
към критични забележки и с лекота се поставя в ролята на жертва. Нито едно

21
от тези неща не извинява, нито оправдава държането на свекъра и свекърва
ѝ, но поради собствената си неувереност тя притежаваше твърде малко
умения, които биха ѝ позволили да се защити или да се справя с конфликтите
по друг начин. За щастие, както ще разберете, Лесли и Томи успяха да
променят до голяма степен отношенията си и успяха да се справят с
родителите на Томи, благодарение на което бракът им се заздрави.

Отпечатък на миналото

Голямото желание да се харесаш на някого и да бъдеш приет от новото

семейство е естествено и разбираемо, но до известна степен. Когато гази
нужда те кара да се държиш в разрез със собствените си интереси, ти даваш
своя принос към проблемите независимо какво вършат родителите на
партньора ти.
Всички ние влизаме в брака със своето емоционално минало. Не става
въпрос, че опитът на твоя партньор в неговото или нейно семейство ще
определи доколко активен ще бъде или доколко ще те защитава той/тя,
когато възникнат проблеми с родителите му/й. Но както видяхте в случая с
Лесли, вашият собствен образ и самоувереност играят голяма роля в това как
вие реагирате към поведението на родителите на вашия партньор и до каква
степен ще им позволите да се бъркат във вашия живот.

Границата, която отровните родители на партньора преминават

Сега искам да запомните добре едно последно и много важно правило:

Родителите на вашия партньор трябва да се отнасят към вас учтиво и с
уважение. Това е минимумът и той не подлежи на обсъждане.
Отровните родители на партньори, с които ще се срещнем, непрекъснато
нарушават този основен принцип. Те изразяват открито своята неприязън и
неудобство без да се съобразяват с вас и вашия партньор. Дори
вмешателството във вашия живот да е завоалирано и те да са пасивно, а не
явно агресивни към вас, всички са прекрачили границата и с държането си
целят да накърнят лоялността на вашия партньор към вас. Всички те
използват всички възможни средства - богатството или бедността си, това,
че вашият партньор ги обича по-отдавна, възрастта и авторитета си, за да
държат детето си под контрол и в най-лошия случай да подкопаят
независимите отношения между вас и вашия партньор.
Когато ги наблюдавате как действат, не забравяйте, че пред вас се разкрива
система от взаимодействия. Обърнете внимание как всяка страна в
триъгълника въздейства на другата, внимавайте да не се появят митовете за
роднините и следете какво се случва, когато двойките се заплетат в тях.

22
 Знам, че много от вас вече сте се припознали в някои хора, за които ви
разказах и ще продължавате да го правите, докато вървим заедно напред.
Знам, че когато четете за това какво други хора са преживяли, се убеждавате,
че не сте сами. Не сте единствените на света, които приемат нещата по този
начин и съвсем сигурно не сте единствените, на които са се случвали
подобни неща. Този тип разсъждения водят до яснота, която е съдбоносната
първа стъпка към прекрасните промени, които ви очакват.

23
 Глава 2
Критикарите
Критикари са тези родители на партньора, които гледат на всяко
вмешателство като на възможност да разучат подробно вашето мнение,
вашите чувства и действия, да ги сравнят със своите собствени и да открият,
че вашите са много по-различни от техните. Докато целта им е да ви
атакуват, да покажат своето превъзходство или просто да маркират своята
територия, те почти инстинктивно го правят с обвинения и неодобрения,
като едновременно с това ви унижават, целейки да ви дадат да разберете, че
просто не отговаряте на техните изисквания и очаквания. Изразявайки
своето несъгласие, те няма да оставят нещата така. Те опяват, намират
кусури, дават съвети. Натякват.
Подобно на всички негативни поведенчески схеми, критикуването покрива
спектър, който варира от досада до обида, с което не искам да кажа, че
всички критични забележки са унищожителни или ужасно проблематични.
Ако смятате повечето критики на родителите на партньора ви за дребнави,
старомодни или направо глупави (присмиват се на старата ви Тойота или
правят пренебрежителни забележки, че излизате на вечеря по джинси), те
няма да ви навредят, стига да не обръщате внимание на коментарите им.
Това особено важи за случаите, при които отношенията с родителите на
партньора ви почиват на солидна основа и те не ви критикуват често и
техните забележки не са жестоки, макар че не се сдържат да ви напомнят от
време на време, че те знаят най-добре. Вероятно бихте могли да махнете с
ръка, да се отнесете с тях като към комари, които ви досаждат, но да запазите
чувството си за хумор. Знам, че понякога бихте искали да им отвърнете с
някои подбрани думи, но поначало в отношенията си с тези неотровни
родители, вие винаги можете да намерите стратегически начин да кажете
каквото искате.
Например моята приятелка Ерика разбра, че няма нужда да пуска в ход
тежката артилерия, за да прекрати непрекъснатите забележки на свекърва си
Рут за начина, по който шофирала:
„Рут вече отива към седемдесетте. Възхищавам се на много нейни качества
и ми е приятно да бъда с нея, поне повечето пъти. Тя е остроумна, интересува
се от изкуства, но е малко властна и желае всичко да се прави както тя иска.
Не обича да шофира вечер, затова аз я водя на кино или на вечеря особено
ако съпругът ми е на работа или е извън града. Но тя е най-неприятният
пътник, който можеш да си представиш. Тъй като сяда на предната седалка,
няма как да не обърна внимание на критичните ѝ забележки.
24
 Още щом седне в колата, тя започва. „Защо тръгна по тази улица,
движението по нея винаги е претоварено, намали, много си невнимателна,
ще изпуснем началото на филма, защо не мина по по-прекия път“. Знам, че
звучи дребнаво и изобщо не би трябвало да ѝ обръщам внимание, но се
нервирам, дори да ѝ кажа да престане, тя не млъква. Повечето пъти
преглъщах недоволството си и в края на краищата си развалях вечерта,
защото всичко това ми омръзваше. Затова една вечер реших, че трябва да
направя нещо.“
Ерика бе умна, изпитваше уважение към свекърва си и не преминаваше
границата. Вероятно друг на нейно място просто би се направил, че не чува
Рут и не би обърнал внимание на натякванията ѝ, но Ерика не можеше да го
направи. Вместо да трупа раздразнението си, докато то избухне и така да
развали солидните си взаимоотношения със свекърва си, Ерика стигнала до
решение, което я освободило от този голям стрес.
„Следващият път, когато това се случи, аз просто отбих и спрях, изключих
мотора, подадох ѝ ключовете и ѝ казах мило: „Понеже явно не одобряваш
начина ми на шофиране и пътя, по който минавам, смятам, че е по-добре ти
да караш.“ Когато понечих да изляза от колата, тя каза: „Добре, разбрах.
Знам, че имам този ужасен навик да правя забележки на всеки, който ме кара,
правих го и със съпруга си, това просто ми идва отвътре. Обещавам да се
въздържам.“ А аз ѝ казах: „Аз пък обещавам да ти го напомня, когато стане
нетърпимо. Съгласна ли си?“
Това е възможно, когато и двете страни са разумни хора, двете изхождат от
презумпцията за добро желание и правят нещо, за да изгладят този дребен
конфликт. Ерика променила навика си да група раздразнението си и после то
да разваля вечерта ѝ. Рут не само признала досадното си поведение, тя
направила искрено усилие да прекъсне критичните си забележки към
шофирането на Ерика. Тя ценяла отношенията им и осъзнала, че
натякващите забележки за нещо не чак толкова важно се отразяват на
добрите чувства между двете. Както при всички лоши навици, от време на
време се изпускала. Но ако не успеела да се въздържи, Ерика любезно ѝ
напомняла за тяхното споразумение.
Представям си как се усмихвате и си мислите, че вашите роднини не биха
отговорили разумно, ако учтиво обърнете внимание на поведението им. Но
все пак, отговорете си на следните въпроси:

• На солидна основа ли са поставени отношенията ви с тях?

Удоволствието от отношенията ви натежава ли над раздразнението ?
• Дребнави и досадни ли са критичните забележки, или имат за цел да ви
обидят?

25
 Ще се изненадате колко лесно е да накарате разсеян родител на партньора
ви да осъзнае навика си да критикува и да му помогнете да се промени.
Удачна техника за отклоняване на безобидни забележки е просто да кажете
нещо като: „Причината, поради която ми го казваш, е...?“ Така топката
попада отново в полето на критикаря и го поставя в отбранително
положение, докато се мъчи да обясни защо е сметнал за необходимо да ви
критикува изобщо.

Когато критичните забележки обиждат

Разгледахме най-добрите възможни сценарии, отношенията, които са

търпими и нещо повече, ако успеем да погледнем нещата в перспектива,
напомнихме си, че сме зрели хора и можем да дадем на родителите на нашия
партньор мек отпор, когато раздразнението ни заплашва да излезе от релси.
Но много малко от нас успяват да запазят спокойствие, когато на мушката
на критиката на родителите се окаже нещо близко до сърцето - онова, с което
се занимавате, изборът на житейския ви път, вашата цена или
привлекателност като личност, качеството на любовта и грижата, които
давате на вашия партньор или деца. Отровните родители на партньора като
че ли имат вграден радар и успяват да докоснат най-чувствителните ви
места. Целта им не е да уязвят начина ни на шофиране или на готвене, а
точно нас.
С подбрани средства и оръжия те ни пробождат там, където боли най-
много. Може да използват жестоки думи, изказани разгорещено и
нетактично директно. Критичните им забележки може да са приглушени,
дори мълчаливи или замаскирани с желание за помощ или щедрост. Лесно е
да си обясним нещата с митовете („Ще се променят, когато ме опознаят“,
„Те просто се опитват да помогнат“), преди да огледаме поведението им по-
обстойно, затова нека насочим вниманието си към различни начини на
действие и прийоми на зловредните критикари.

Алтруистичният критикар

Алтруистичните критикари ще ви кажат, че имат присърце само най-

добрите ви интереси. Ако оспорват вашите решения, опитват се да променят
начина ви на действие или налагат предпочитания или своя установен ред,
те оправдават постъпките си с подобни изрази:

• Не виждаш ли, че само се опитвам да помогна?

• Не разбираш ли колко много те обичам?
• Не разбираш ли, че искам само да те улесня?

26
 • Не съзнаваш ли, че го правя за твое добро?

Естествено, че е трудно да се „видят“ тези неща, защото в действителност

„любящият“ съвет, който не сте искали, и „грижовното“ вмешателство във
вашите дела неизменно ви кара да ги смятате за такива каквито са -
критикари.
Кал, трийсет и две годишен предприемач смятал, че е намерил съюзник,
дори приятел в лицето на тъста си Рей - бизнесмен, който сам си бил
построил къщата.
„Рей много ми хареса, когато първо се разговорихме с него. Той има много
познания за строителство и прояви жив интерес към онова, с което се
занимавам. Така че когато Карън ми каза, че искал да дойде и да ми помогне
да превърнем гаража в кабинет за нея, аз дори се зарадвах. Излезе, че този
човек е голям всезнайко. Боядисах вратите на един килер, а па следващият
ден той ги откачи от пантите и ги боядиса наново, като ми каза, че с тази
работа нямало да мога да мина изпита и за чирак. Не можах да повярвам. Та
аз изкарвам хляба си с това, а той ми казва, че така не се държи чук! Каза, че
ще ми помогне да го свършим по-бързо, но щом направя нещо, гой клати
глава неодобрително, практически взима инструмента от ръцете ми и казва
„Гледай, сега ще ти покажа как да го направиш.“ На мен ми идва да му извия
врата, а Карън го смята за герой. Пред хората наистина прави така, че да го
сметнат за герой.“
Както Кал открил, алтруистичните критикари са в състояние да
префасонират всяко предложение за помощ в упражнение по безскрупулен
кариеризъм, в начин за самоизтъкване за наша сметка.
Карън, съпругата на Кал, добавила масло в огъня, като и възприела
алтруистичната позиция на баща си:
„Честно казано, мисля, че всъщност Кал е едно голямо дете. Татко прави
всичко идеално, защото е перфекционист, но това вбесява Кал, татко работи
ненадминато. Вече имам прекрасен кабинет, точно такъв, какъвто го исках.
Кал е много зает, татко разполага с повече време, за да го изкусури, така че
какъв е проблемът?“
Проблемът е, че Рей започва да се състезава със своя нов зет. Не е
необикновено баща да поиска да покаже на дъщеря си, че е повече мъж от
нейния съпруг - по-умен, по-силен, по-знаещ, постигащ по-големи успехи.
Докато работих с Кал и Карън, научих, че Рей рядко пропуска случай да
подрони авторитета на Кал в очите на Карън, обикновено под мотото да
„помогне“ и да го „улесни“.
Карън, която винаги е обожавала баща си, не можеше да разбере защо Кал
се оплаква. Тя неизменно взимаше неговата страна, което ядосваше Кал още
повече, тя просто не осъзнаваше, че така само спомага семейните отношения

27
да се обтегнат още повече. Когато Кал решил да отговори на Рей, тя го
помолила да не прави нищо, което би „наранило чувствата на баща ѝ.“ За
съжаление чувствата на Кал явно не били така важни за нея.

Баба знае най-добре

Един прекалено известен пример за алтруистично критикуване е

свекървата, която използва раждането на внучето си като постоянна
възможност да демонстрира своето превъзходство за сметка на уязвимите
млади родители.
Моята клиентка Рита, висока и слаба трийсет и четири годишна
организаторка на тържества ясно си спомня непрекъснатия поток от
критични забележки, които получавала от свекърва си.
„Отначало Вивиан изглеждаше много доброжелателна. Тя обичаше бебето
- то беше първото ѝ внуче и тя беше много щедра по отношение на пари и
подаръци. Идваше доста често да помага, дори да чисти. Но това като че ли,
поне така смяташе тя, ѝ даваше правото да критикува почти всичко, което
правех - и то не веднъж, просто не млъкваше. Ако го вземех на ръце, когато
плачеше, тя казваше „Не му трепери толкова. Ти прекалено го глезиш.
Просто го остави да поплаче и после ще заспи.“ Може би тя правеше това, а
не онова, което аз исках да направя. Тя се възмути ужасно, когато реших да
престана да го кърмя и заяви, че съм била пълна егоистка и всичко, което тя
била прочела, показвало, че деца, които са кърмени, много по-добре се
приспособяват, че съм лишавала моето бебе от добър старт в живота,
казваше го сякаш аз не бях чела нищо. Когато стане дума за Алекс, тя знае
най-добре. Аз съм идиотка. Аз ще проваля малкия Алекс, а тя е тази, която
ще го спаси.“
Ако имате роднини-критикари, никога няма да направите нещо както
трябва, дори ще навредите на горкото дете за цял живот. Когато се
самоизтъкват като специалисти, дори като спасители, те ни казват с думи и
дела „Аз знам най-добре. Мога да го па правя по-добре. Знам как се
отглеждат деца, ти още не знаеш.“ Всеки трепери върху първото си дете
Правилно ли правя това или онова? Дали това, което правя, няма да го
травматизира? Макар че е било отдавна, все още си спомням колко
непохватна се чувствах край моето първо дете, съмненията ми ме правеха
прекалено чувствителна към всякакъв род забележки.
Дори свекървата да не е така явно критична като Рей или Вивиан,
неканеният от алтруиста съвет носи със себе си огромна доза критика, която
обикновено ядосва онзи, за когото е предназначена. Тя не е породена от
приятелски чувства, не е от обич, обикновено дори не идва с добри
намерения. Целта ѝ е просто да покаже своите по-висши познания и умения.

28
 Когато вашият партньор не разбира

Също както Карън не можеше да разбере защо Кал толкова се ядосва на

баща ѝ, на съпруга на Рита, Лий, му беше трудно да разбере колко противни
са критичните забележки на майка му, които тя прикриваше под булото на
помощни съвети, а те обиждаха жена му.
„Майка ми е толкова добра, цял ден прекарва край бебето и ни отменя нас
с Рита. Знам, че тя върши нещата по своя си начин, но вижте ме, нали съм
добре? Майка ми смята, че усилията ѝ не се оценяват. Положението
наистина вече излиза от релси. Рита се муси много често... Известно ми е, че
майка ми може да бъде много дребнава, но тя просто си е такава. Обаче няма
лоши намерения, затова не разбирам защо Рита се държи тъй студено с нея.“
Лий виждаше само част от картината, като приемаше на пръв поглед
положителните послания на майка си: „Виж колко много ти помагам,
разбери, че това е за твое добро“, „Просто се опитвам да помогна“ докато
натяква и прави явно и не толкова явно критични забележки, които са така
болезнени за Рита.

Какво можете и какво не бива да приемате

Трудно е човек да балансира, да се справя с алтруистични критикари,

защото от една страна помощта и съдействието им може да бъде добре
дошло. Но ако самоизтъкването влиза в плановете им, както и
омаловажаването на всичко, което вие правите, не бива само да прехапвате
езика си и да мълчите. Плащате прекалено висока цена в морално и
емоционално отношение, ако не определите граница на обидното им
поведение. Не ви карам да кипвате винаги, когато ви предлагат някакъв
съвет. Но съществува голяма разлика между нежелан съвет и уронваща
достойнството критика, която представлява директна атака върху вас, затова
е важно да помислите и да определите каква точно е критиката. Имате право
да реагирате на критиката, която ви обижда или опетнява, дори вашият
партньор да продължава да намира основания и да извинява всичко с думите
„Те само се опитват да помогнат.“
Във втората част на тази книга ще ви покажа някои техники, които дават
прекрасен резултат, за да се справи човек с алтруистични критикари. Ще се
научите как да приемате тяхната помощ, след като очертаете съвсем ясна
граница, която те не бива да преминават. Някой роднини критикуват по
много непочтени начини. Като например:

29
 1. Критикуват ви, когато вашият партньор не присъства и се държат
сравнително приятно, когато сте заедно с него.
2. Критикуват ви във ваше отсъствие пред вашия партньор и надяват
приятна физиономия, когато присъствате и вие.

Във всеки случай тяхната стрелба под прикритие създава напрежение и

големи недоразумения във вашия брак.
Пам, двайсет и седем годишна дизайнерка на витрини, смятала, че свекърва
ѝ Силвия я обстрелва „насаме“.
„Никак не обичам, когато тя идва на гости, а Крие е останал да работи до
късно. Един от любимите ѝ прийоми е: „Не смяташ ли, че е време да
помислите за деца? Нали знаеш, с всеки изминал ден не ставаш по-млада.
Когато бях на твоята възраст вече имах три деца.“ Или на масата вади
пудриерата си и си слага още червило, после се обръща към мен и казва
шепнешком: „Много си бледа. Трябва да носиш повече грим, скъпа.“ Тя
смята, че като ме укорява, създава връзка между нас. Прави го непрекъснато,
когато двете сме сами, а когато Крие си е вкъщи, тя е от добра, по-добра. Тя
го отпраща, така че ние, „момичетата“ да сложим ред в кухнята тогава ми
мърмори колко разхвърляно било в кухнята. Крие се държи сякаш не ми
вярва, когато му предавам думите ѝ. За да налее масло в огъня, той ми казва,
че съм била твърде емоционална. После започвам да си мисля дали наистина
не съм прекалено чувствителна. Той как не може да разбере, че имам нужда
от неговата подкрепа в това отношение, а не също да ме критикува?“
В резултат на безразличието на Крис към поведението на майка му Пам се
чувстваше много самотна. Тя разбираше, че той не я чува и не я разбира. В
края на краищата тя изпаднала в гневно мълчание вместо да потърси
подходящ начин да се противопостави на държането на Силвия.

Критика чрез посредник

Давайки на някого пълномощие, вие му възлагате да действа от ваше име.

Родители на партньора ви, които ви критикуват чрез посредник, използват
вашия партньор като свой представител, за да избегнат неудобството да
разговарят с вас направо. Вместо това, те пристигат при вас усмихнати и ви
отрупват с любезности. Ако ги преценявате по поведението им когато сте
заедно, може изобщо да не ги причислите към критикарите. Вероятно вие
усещате тяхното неодобрение, може би ви се струва, че са малко сковани и
фалшиви, но, казвате си вие, това всъщност не е атака срещу мен. Както ще
видите обаче изкуственото им приятно поведение често е прикритие за
упреци, които те подхвърлят, когато вие не присъствате.
Една прекалено позната стратегия на „критика чрез посредник“ бива

30
практикувана от онзи критикар, когото наричам събирач на
несправедливости. Тези критикари пълнят торбата си на недоволство с
въображаеми дребни обиди. Събирачите на несправедливости изопачават
много неща, които вие правите и ги смятат като лична атака, насочена към
тях. Но вместо да се обърнат направо към вас, те напомпват вашия партньор,
когато искат да излеят упреците си към вас.
Анджела, двайсет и две годишна юридическа секретарка, открила, че
нейната свекърва Франсис е специалистка по такъв вид изопачаване.
„За Деня на благодарността бяхме поканили цялото семейство. Бях в
кухнята, а Франсис и Ед слагаха масата. Чух Франсис да казва на Ед, че ми
била дълбоко обидена заради държането ми към нея особено по телефона.
Тя каза, че всеки път, когато аз отговарям на телефона и подавам слушалката
на Ед, тъй като тя е пожелала да говори с него, съм казвала „Майка ти е“,
което е абсолютно вярно. Помислих си: „Къде, по дяволите, е проблемът?“
Добре, явно тя е убедена, че съм се държала „обидно и пренебрежително,
като не показвам ни най-малко уважение“ и каза на Ед, че трябвало да ме
накара да се отнасям по-добре с нея. Той измънка, че щял да опита. Не можах
да повярвам на ушите си.“
Объркването на Анджела е разбираемо. Често е много трудно да се прецени
как събирачът на несправедливости извърта дори най-банална бележка или
някой елемент от държането ти п го оценява отрицателно.
Но след разговора между съпруга и майка му за Анджела и Ед се открила
възможност за нова честност.
„След като всички се разотидоха, казах на Ед какво съм чула и го попитах
от какво друго се оплаква майка му, защото не изказва недоволството си
директно пред мен. Той се опита да отклони темата, но видях, че наистина
се смути. Казах му, че винаги съм усещала хладината ѝ, затова двамата с него
трябваше да се справим с този въпрос. Той се съгласи и каза, че наистина се
уморил да служи като буфер. Каза, че майка му настръхвала от много неща,
които казвам, и се оплаквала, „че съм се отнасяла грубо и не съм показвала
уважение“ почти от момента, когато съм се появила на сцената. Ако той ме
защити пред нея, тя става прекалено мълчалива и затворена. Затова смятал,
че не можел да спечели тази игра.“
Ед е бил прав - той не можел да спечели по начина, по който се отнасял към
създалото се положение. Единствено би могъл да влоши нещата. Франсис се
опитвала да го използва като средство да промени нещо в поведението на
Анджела, което смятала достойно за порицание. Казах на Ед, че се оставя да
бъде манипулиран до положение много подобно на онова на рефер на боксов
мач, който се опитва да се намеси между двамата състезатели. Кой според
него отнася ударите при тези обстоятелства? Той трябваше да остави двете
да намерят начин да разрешат нещата помежду си. Задължението му е било

31
да откаже да действа като посредник и да не пренася оплакванията на майка
си вкъщи при Анджела.
Събирачите на несправедливости обичат да се оплакват на всички околни
от онзи, който смятат, че ги е засегнал, но не и на самия него. Случаите,
които те критикуват, често са дребнави и незначителни, но за тези хора дори
дребните случки представляват престъпление. Те често играят ролята на
същинска жертва или мъченик и предпочитат другите, обикновено тяхното
дете, вашият партньор, да свършат мръсната работа вместо тях.

Враждебността е заразна

Моята клиентка Пат, енергична четирийсет и две годишна гримьорка,

много се разстроила, когато осъзнала съсипващия ефект от критиката на
свекър си и на свекърва си върху брака ѝ:
„Забелязах, че всеки път, когато Джеф се връща от посещение при
родителите си - той ходи в Санта Барбара няколко пъти месечно, за да ги
види, става невероятно лош към мен. Превръща се в напълно различен човек
- мрази начина, по който готвя, дрехите, с които се обличам. Не бях в
състояние да го задоволя по никакъв начин. Необходими му бяха няколко
дни, докато се успокои и стане както преди. Все едно да си омъжена за двама
различни мъже. Не е нужно да си кой знае какъв специалист, за да стигнеш
до извода, че нещо сигурно става, когато е при родителите си. Затова го
попитах направо: „Какво ти говорят?“ Излезе, че те направо ме правят на
нищо. Изреждат цял списък - тя е много егоистична, безотговорна е, когато
борави с пари, смята се за най-добрата. За Бога, когато свършат, той вече не
знае какво да мисли. А тези хора се държат така мило и приятно, когато сме
заедно!“
Казах на Пат, че свекър ѝ и свекърва ѝ използват Джеф като проводник на
своето отрицание и критика. След като не желаят да изразят критичните си
забележки пред самата Пат, те я атакуват чрез Джеф. По този начин те
остават с убеждението, че не носят никаква отговорност за това, че обиждат
Пат и че всъщност не вършат нищо лошо.

Доброто момче

Докато консултирах Пат и Джеф, се изясни, че ролята на Джеф в неговото

семейство винаги е била на „доброто момче“.
„Моите родители винаги са очаквали много от мен. Не виждам нищо лошо
в това. Трябваше да получавам отлични бележки, да бъда много добър
спортист, да пея в църковния хор... На мен това ми харесваше, защото знаех,
че те се гордеят с мен.“

32
 Всъщност кой не би се гордял? Обаче върху Джеф е упражняван голям
натиск и тези усмивки на одобрение и гордост бързо биха се превърнали в
критично разочарование, ако той не е изпълнявал очакванията им.
„Признавам, ако сгафех, започваха безкрайни разправии... Не ми беше
приятно, когато си мислех, че ще ги разочаровам.“
С една дума, какво излиза - Джеф е знаел, че родителите му искали да се
ожени за дъщерята на богат семеен приятел, гой обаче показал характер и си
избрал друга жена. Но, за съжаление, въпреки тази проява на независимост,
когато родителите му започнали да нападат Пат, той се върнал отново и
своята позната роля. Джеф смятал, че няма избор, освен да г и изслушва.
Добрите момчета не спорят и не се противопоставят на мнението на
родителите си. Ранното програмиране па Джеф като златно дете, което
върши онова, което родителите му желаят, се оказало по-силно отколкото
лоялността му към Пат. Като че ли със сватбата той бил изразходвал своя
запас от кураж.
Ако родителите му желаели да направят критични забележки по отношение
на Пат, той ги слушал. Ако поискали от него да се прибере и да изхвърли
Пат, би го направил. Той щеше да продължава да бъде доброто момче,
докато това не разруши брака му.
До момента, когато започнахме да работим заедно, Джеф почти не
забелязваше до каква степен родителите му продължаваха да оказват
влияние върху начина му на мислене, на чувствата и на поведението му.
„Всъщност смятах, че поемам голяма част от негативите, поне Пат не ги
чуваше. Знам, че обикновено съм в лошо настроение след посещение при
родителите си, но не си давах сметка колко ужасен съм бил. Смятах, че така
я закрилям.“

Критикуването не е от вчера

Разбира се, че Джеф би могъл да възпре до известна степен поведението на

своите родители, като настои пред тях да престанат да критикуват Пат зад
гърба ѝ и изобщо да не навлизат в тази опасна зона. Но както предположих,
а и той го потвърди, Джеф като много хора, които не намират сили да се
противопоставят на родителите си, бил свикнал години наред да понася
укорите на родителите си. Той не е могъл да се защити, когато в миналото
ги разочаровал. Сега отново ги бил разочаровал при избора на своята
съпруга. В резултат на това, когато те прехвърлили критичните си
забележки към Пат, за него това се оказала позната територия.
Когато критикарите ви нападат, а вашият партньор не е до вас, той с
благодарност ще използва това като извинение, че е напълно невинен.
„Никога не съм чувал лоша дума от майка ми, когато тя е около Пат, затова

33
не можех да разбера защо Пат толкова се разстройва. Да можете да ги видите
заедно. Мама трепери над нея, винаги говори само хубави неща, а Пат само
се дърпа.“
Може вашият партньор да не вижда онова, което виждате вие или да не
усеща онова, което вие чувствате, когато родителите му се целят във вас от
засада. Той може видимо да изразходва прекалено много време и енергия,
докато се опитва да извини „контекста“ на тяхното поведение или „да ви
помага да проумеете“ защо не бива да се обиждате или да се защитавате.
Макар че бихте могли да пресечете много лесно тези извинения, вашият
партньор явно не долавя точно напрежението в стаята между вас и неговите
родители, защото е израсъл с тях и им е свикнал

Когато критикуването ви превръща в изкупителна жертва

Върху изкупителната жертва се изсипва критиката на родителите на вашия

партньор, които не само че намират недостатъци у вас, но също така ви
обвиняват за всяка неудача във нашия брак, в живота на партньора ви, в
живота на децата ви. Дори може да ви припишат отговорността за
несъгласия в семейството изобщо и в много ситуации, които явно са извън
нашия контрол.
Фран, трийсет и една годишна гимназиална учителка с големи сиви очи, се
превърна в изкупителна жертва за всичко, между другото и за проблемите
със здравето на детето си.
„Либи, най-голямата ми дъщеря страда от алергия и астма и свекър ми
непрекъснато ми натяква, че не търсим подходящ лекар за нея. Астмата
наистина е стабилизирана, но Джейк ме обвинява, че тя е болна. Лечението
не било достатъчно добро. Докторът сигурно грешал, защото аз съм го
избрала. Иска ми се Либи да нямаше астма, но тя е щастливо дете и се справя
добре. Джейк просто не го забелязва. Той смята, че по някакъв начин аз съм
ѝ причинила това заболяване!“
Любящите роднини ще ви съчувстват и ще ви предложат помощ, ако децата
ви имат проблеми със здравето, но онези, които търсят изкупителни жертви,
както в случая с Джейк, използват такива мъчителни и трудни моменти, за
да ни извадят от равновесие, като засилват чувството за вина и
неудовлетвореност, които вече изпитвате. Колкото и абсурдно да ви се
струва, виждала съм родители, които обвиняват партньорите на децата си за
всичко от хиперактивност до дислексия и емоционални проблеми, за които
има множество причини, включително органични, а това не е ничия вина.
Общо взето те много по-малко се интересуват от това и проумеят
ситуацията, а я използват като още един вид оръжие.

34
 Удобни наочници

Някои родители използват изкупителна жертва, за да се защитят от трудни

истини за тях самите и за техните деца. Те може да се държат съвсем
приятелски, докато нещо се случи и тяхната грижливо изградена защита се
срути.
Катрин, дребна трийсет годишна счетоводителка, открила, че се превръща
в изкупителна жертва, когато започнали проблемите в брака ѝ със Сам -
музикант с труден характер, който все повече я обиждал.
„Отначало Мона и Харолд много радостно ме приеха в семейството,
защото съм амбициозна и имам чувство за отговорност. Но скоро след като
се оженихме, Сам, който така ме вълнуваше и беше толкова интересен,
докато се срещахме, се превърна в друг човек. Започна да става все по-
ревнив и мрачен. Не харесваше приятелите ми, разяряваше се, ако харесвах
някоя музикална пиеса, която той не одобряваше, никога не знаех от какво
щеше да кипне. Не желаех да товаря моите родители с това, тъй като
преживяваха големи финансови затруднения, затова се обърнах към Мона.
Смятам, че Харолд знаеше какво става, но той беше доста пасивен и просто
се съгласяваше с всичко, което Мона кажеше... Изумих се от реакцията на
Мона първия път, когато се обърнах за помощ и разбиране към нея за това,
което ставаше със Сам. Помислих, че тя ще прояви съчувствие, все пак тя го
е отгледала, но когато със Сам се карахме, тя винаги казваше, че вината била
моя, защото не съм знаела как да се справям с него, прекалено много съм
изисквала от него и не съм го поддържала - макар че той все повече ме
нападаше словесно и ме плашеше с гнева си.“
Родителите на Сам бяха особено чувствителни по отношение на сина си и
независимо колко добри са изглеждали на Катрин, те веднага взимаха
страната на своето дете - Мона беше активната, а Харолд действаше като
съучастник вместо да обърнат сериозно внимание на поведението на Сам.
„Тя ми каза, че аз сама трябвало да намеря начин да се разбера със Сам,
защото той бил артист. Трябвало да разбера, че просто бил „чувствителен“
и „прекалено емоционален“. Тя призна, че е бил трудно дете, но според нея
това се дължало на променливия му темперамент и го правело по-особен.
Аз, от друга страна, съм била в „света на бизнеса“ и моята ценностна система
била деформирана, точно така се изрази, и за по-голямо удобство прескочи
факта, че аз издържах Сам, когато той не можеше да си намери работа. Дори
ми каза, че трябвало да отида на терапия, за да се държа по-любящо и по-
лесно да възприемам нещата.“
Родителите на Сам си бяха изградили романтична представа за своя син,
която им позволяваше да отричат факта, че Сам е нестабилна личност и
потенциално невъздържан млад мъж. Ако още от началото бяха престанали

35
да критикуват Катрин и бяха погледнали в огледалото, са щели да видят
направо някои неудобни истини за своя син. Колкото и трудно да биха
признали тези истини, това би позволило на свекървата и свекъра на Катрин
да се съюзят с нея и да се намесят по въпроса за Сам, дори да подкрепят
изпращането му в заведение, където да получи много необходима помощ.
За съжаление те били капсулирани в своето отрицание. Все пак, ако бяха
признали истината, какво би излязло, че са свършили като родители? Как
биха могли да живеят, като знаят, че са отгледали неблагонадеждно дете?
Как биха се оправдали пред себе си, че не са му осигурили медицинска и
психиатрична помощ, когато той още в ранна възраст създавал проблеми?
Много по-удобно било да се търси виновник отвън. Много по-лесно било да
се превърне онова, което би било болезнена самокритика, в критика по
отношение на Катрин.
Разбира се, че на Сам му олекнало, когато всичките проблеми на брака си
прехвърлил върху раменете на Катрин. Така нямало да поема отговорност за
онова, което е погрешно или болезнено, или дори необяснимо в живота му,
както родителите му винаги му позволявали да прави.
Не се изненадвайте толкова, ако вашият партньор се съгласява със своите
родители, че някои проблеми са „само ваша вина“. Всъщност колкото по-
нефункционален е вашият брак, толкова по-вероятно е това да се случи.
Желанието на родителите на вашия партньор да открият изкупителна жертва
във ваше лице може да е доста изкусителна за него. Винаги е по-лесно да
посочиш с пръст и да обвиниш някого другиго, за да оправдаеш собствената
си непригодност.

Опасен модел

Превръщането ви в изкупителна жертва може да ви накара да започнете да

се съмнявате как възприемате реалността. Трудно е да държиш на нещо,
което смяташ за истина, когато важни хора във вашия живот са настръхнали
срещу вас.
В Първа глава видяхте как Лесли временно е била пометена от течението,
че „за всичко погрешно в това семейство е виновна тя“ и как започнала да
възприема това за реално. Когато го направила, тя се превърнала в
съучастник на опитите на свекър си и свекърва си да я превърнат в демон.
Най-лошият сценарий за изкупителната жертва може да се види в случаи,
в които се намесва и физическо насилие. Родителите на насилника
прикриват случилото се и обвиняват снаха си за най-различни „недостатъци
на характера“, които, според тях, са причинили насилието или поне са го
провокирали. В много случаи те дори биха я обвинили, че лъже за
упражненото върху нея насилие.

36
 Дилемата на мишената

Какво да кажем за мишените на критикарите? Доста се обърква човек,

когато види как силни и умни възрастни хора реагират на критиката на
родителите на своя партньор, като кипят вътрешно или стават безпомощни.
Сигурна съм, че вече недоумявате защо мишените на критикарите, които
срещнахме, не се грижат по-добре за себе си. Защо не са казали нищо в
момента, когато са чули укорите? Все пак те са възрастни хора, имат свои
права и не бива винаги да очакват партньорът им да се намесва и да ги
защитава.
Много от нас се свиват и предпочитат да не се изправят срещу отровните
родители на своя партньор, защото когато ги гледаме очи в очи, ние често
пъти не се чувстваме равни с тях. Тези хора влизат в нашия живот не само в
ролята на семейство, но също така и като по-възрастни хора. Прието е да
изпитваме силен социален натиск да не ги обидим, макар че те правят всичко
възможно, за да обидят вас.

„Не искам аз да съм лошата“

Рита посочи някои движещи сили, които пречат на много хора да отговарят
както трябва на упреците, отправени от родителите на техния партньор:
„Да, всички знаят, че свекърва ми е ужасна досадница и непрекъснато ми
се меси, много ми се иска да можех да ѝ го кажа направо, но като че ли
съществува неписано правило да не ѝ се впрягам толкова. Това семейство
обича всичко да е много цивилизовано и излъскано. Не искам аз да съм лоша,
да съм гази, която ще се нахвърли срещу нея и ще разстрои всички. Затова е
по-лесно да се примирявам.“
Рита призна, че е напълно способна да даде израз на раздразнението си и
да се справи с критичните забележки на приятелка или колега, но по въпроса
със свекърва ѝ летвата бе вдигната толкова високо, че би довела до много
повече потенциални последствия. За да има мир в семейството и за да не ги
нарочат като смутители, много хора предпочитат да запазят пълно мълчание.

Нямам думи

Много от нас мълчат, защото когато сме обидени или ядосани, езикът ни се
връзва и не можем да измислим как да отговорим. Ето как се чувствал Кал,
когато гъст му се отнасял тъй унизително към него:
„Имам много работници и с тях се разбирам чудесно. Но ти се кълна,
Сюзън, когато този човек започне да ми се кара, се чувствам като

37
петгодишен и не мога да измисля как да се защитя. Стомахът ми се свива,
гърдите ме стягат... Понякога ми се струва, че ще се пръсна.“
Малко хора са развили умението да намират точен отговор, когато са под
натиск, да намират думи, които едновременно да им дадат сила и да разсеят
напрежението в атмосферата. Вместо това у нас надделява възбудата и ние
или кипваме и обявяваме война, или сме така уязвени, че изпитваме желание
само да отстъпим. Колко пъти сте се ядосвали на себе си, защото един час
или ден по-късно след като някой ви е обидил, сте измислили чудесен начин
да отговорите? Това е съвсем нормална реакция - трудно е съзнанието ви да
работи ясно, когато стомахът ви е свит на кълбо. Затова написаното във
втората половина на книгата ще бъде много ценно за вас. След като научите
урока си, ще бъдете в състояние да го казвате независимо колко сте
нервиран.

Надянали хомота

Съществува и друг фактор, който не позволил на Кал да предприеме

някакви действия - загрижеността на съпругата му да не обиди баща ѝ.
Много мишени на критично настроени родители на партньора потискат
своето негодувание, за да не разстроят или да не подложат на изпитание
партньорите си. Положението може да е лошо, но подобно на Кал много хора
жертват до голяма степен своето достойнство, за да не разстроят своя
партньор и неговите родители.
Рита също се оказала с надянат хомот:
„Не искам да поставям Лий в положение да му се наложи да вземе страна
или да реши на кого да бъде предан. Може би ме е страх, че няма да спечеля
битката.“
Рита се страхувала да подложи на изпитание избора на приоритет на Лий.
Тя чувствала, че ако се поиска от него да вземе страна, след като имала
предвид предишните му реакции към оплакванията ѝ, той най-вероятно би
взел страната на майка си. Болката от упреците на свекърва ѝ била по-слаба
отколкото предчувствието, че съпругът ѝ ще я предаде. Затова Рита, както
много хора с отровни родители на партньора си решила да не поема този
риск.
Отвън тези основания може да не изглеждат много убедителни. Но отвътре
в стъкменото семейство, което бракът създава, това са някои от силите,
които поддържат статуквото, дори да не е здравословно за всеки засегнат.

Високата цена на критикуването

Критикарите отприщват нашата уязвимост и съмнения. Те накърняват (или

38
унищожават) нашата самоувереност. Ако техните стрели ви измъчват, скоро
ще откриете, че започвате да съмнявате в собствените си възприятия и
преценки. Сигурно у вас ще изникнат въпросите: Дали не са прави?
Възможно ли е това, което казват наистина да е вярно? Когато чувате как
външни наблюдатели ви дават отрицателна оценка, самокритичните
нотки, с които ние всички се борим, се засилват. В най-лошия случай ще
стигнете дотам да се съмнявате в способността си да направите каквото и да
е правилно и ще подложите на съмнение собствената си стойност.
На този етап е лесно да накарате критикарите да замлъкнат, като вършите
всичко каквото те желаят и им предоставяте все по-голяма възможност да
контролират вашия живот.

39
 Глава 3
Узурпаторите
Докато критикарите пресилват и измислят недостатъци и слабости у вас и
вашия партньор, узурпаторите са щастливи да признаят вашата доброта,
вашия незаменим принос към семейството. Те желаят да бъдат заедно с вас
и ви даряват с уникалната възможност да подобрите техния живот. Но това
са родителите на вашия партньор, които мерят вашата любов според
времето, което прекарвате заедно с тях, но колкото и време да им отделяте,
то все няма да бъде достатъчно. В техните очи вашата необходимост от
лично време или възможност малко да се откъснете от тях, са подчинени на
техните изисквания към вашия живот.
Все пак дори когато чувствате, че родителите на вашия партньор започват
да узурпират брака ви, узурпацията може да се окаже силно изкусително. Тя
често е скрита зад маската на любов и е изречена с думи, наситени с копнеж
за много от нас: Свързаност. Любов. Семейство. Традиция. Какво лошо има
във всяко от тях?
Може да ви е нужно известно време, за да осъзнаете, че за узурпаторите
тези наситени с топлота думи идват завоалирани в много особен комплект
от дефиниции и начини на поведение:

„Свързаност“ означава „Ти не си независим човек и затова ще дойдеш,

когато те повикам“
„Любов“ означава „Ти си целият ми живот и само ти си способен да ме
направиш щастлив“.
„Семейство“ означава „Лоялност и предимство към семейството, от което
произхождаш, а не към новото, което си решил да градиш.“
„Традиция“ означава „Неизменното правило: Вършим онова което винаги
сме правили, без значение как се развива твоят живот“.

Имайки предвид, че вие, вашият партньор и неговите родители имате

съвсем различни очаквания, когато говорите за семейството, борбата може
да продължи с години. В края на краищата обаче става очевидно, че
узурпаторите, независимо колко мило се държат и на колко привързани се
правят, са като всички отровни родители: Те ще бъдат щастливи, само ако
вие и вашият партньор съблюдавате програмата и поставяте тях на първо
място.

40
 Вълшебна приказка без щастлив край

Лиз, трийсетгодишна детегледачка с уморено лице и глас толкова тих, че

трябваше да се напрягам, за да я чувам, дойде мри мен след като нейният
личен лекар ѝ го бе препоръчал.
„За пръв път в живота си имам мигрени и след като докторът направи
всички тестове и не откри нищо, обърна се към мен и ми каза: „Е, Лиз, какво
толкова те тревожи?“. Първото, което дойде на езика ми, беше „Проклетата
ми свекърва“, нещо, което никога не съм предполагала, че ще кажа.“
Лиз ми разказа, че произхожда от разстроено семейство, в което почти
липсвала привързаност между членовете му. Когато пораснала, тя си
мечтаела за сплотено семейство и не могла да повярва на късмета си, когато
се запознала с Пол, а по-късно и с неговото семейство. Помислила, че е
умряла и е попаднала в рая.
„Тези хора си приказваха. Заедно прекарваха времето си. Изпитваха нужда
един от друг, казваха си „Обичам те“. Боже мой, играеха на софтбол,
излизаха на пикници. Винаги канеха и мен. Беше прекрасно, но само
отначало. Нали знаете какво казват, ако нещо ти изглежда твърде хубаво, за
да е истина. Чували сте как някои хора се оплакват, че новите им роднини са
студени и се държат отчуждено. Сега ми се иска да съм на тяхно място.
Лиз призна, че въпреки всички добри неща, които родителите на Пол
правили, тя все повече се тревожела колко време новите ѝ роднини, и по-
специално свекърва ѝ Тери, изисквали да прекарват заедно с тях. Тери
запълнила живота им с покани и други дейности преди сватбата и Лиз се
надявала, че след като се оженят с Пол, Тери ще приеме, че Пол вече има
свой живот, самостоятелен и различен от нейния. Както става в много случаи
обаче, колкото повече се променят нещата, толкова повече остават същите.
„Никак не искам да се оплаквам, след като те се показаха много добри към
мен в известно отношение. Наистина ме приеха и не се възпротивиха на
нашия брак, но постъпват като че ли всичко трябва да бъде точно както е
било преди аз да се появя.“
Пожелах Лиз да ми разкаже какво се е случило през първата година на
брака им.
„Тери винаги караше Пол да разбере, че не прекарва достатъчно време със
семейството си, основно с нея. Тя измисля тези семейни събирания и очаква
да захвърлим всичко, за да присъстваме. Дори иска да се срещаме в края на
всяка седмица, като че ли сме тийнейджъри. Тя упражни голям натиск,
когато планирахме отпуската си. И двамата работим от девет до пет и имаме
само две седмици отпуск на година. Но Тери започна да планира голяма
семейна ваканция, обаждаше се всеки ден с различни предложения за
пътуване, изпращаше ми брошури за пътуване с кораби, така че цялото

41
семейство да бъде заедно! Заявих на Пол, че няма да прекарам единствените
си две свободни седмици с неговото семейство, защото имаме нужда да
останем и сами. Но когато майка му каза, че ако не желаем да прекараме
отпуската си заедно с тях, те нямало да отидат никъде, защото нямало да им
бъде приятно без нас. Така че какво ми оставаше да направя - не можех да се
боря с всички...“
Явната щедрост на родителите на вашия партньор и вълнението, че ви
включват в семейството може би скрива ясното изискване, което те прикачат
към всяка ласкателна молба да им отделяте време и внимание. Но веднъж
след като накарат вие и вашия партньор да се чувствате отговорни за това
дали ще прекарват хубаво или не, или дали са щастливи или не, вие се
изнасяте от царството на близостта и свързаността и пристъпвате в опасната
зона, където се превръщате в пазач на техни те чувства. Това е толкова тежък
товар, че дори и да сте като Лиз и да жадувате за семейна сплотеност,
неизменно ще поискате да се отдръпнете.

Превръщате се в „ проблем “

Промяната в отношението ви към свекъра и свекърва ви може да направи

силно впечатление на вашия партньор. Съпругът на Лиз, Пол, се озадачил и
дори се разсърдил, когато Лиз се опитала малко да се отдалечи от
поглъщащите ги негови родители:
„Не знам какво ѝ стана. Направо беше луда по моето семейство и най-
ненадейно заяви, че я „задушавали“ и „поставяли много изисквания“. Майка
ми страшно се обиди, когато Лиз каза, че искала да промени плановете ни за
отпуската. Тя не можеше да си обясни какво се е случило и къде е сбъркала.
Моите родители я обичат - какво лошо има семейството да бъде сплотено и
да бъде заедно? Предполагам, че това се случва, когато произхождаш от
разбито семейство. Просто нямаш представа какво означава истинско
семейство.“
Пол останал убеден, че съпротивата на Лиз се дължи на тежкото ѝ минало.
Това му се струвало съвсем логично и му попречило да отправи поглед по-
далеч и да види какво става в неговото семейство и в него самия.
Естествено Лиз се обидила, дори се разгневила от отговора на Пол. Тя
дълбоко се разстроила, че нейният брак е манипулиран от родителите на
съпруга ѝ, които имали прекалено много изисквания и най-вече от това, че
според Пол тяхното поведение било съвсем нормално. Той така бил научен,
това знаел. Нямало начин да разбере колко различни са очакванията на Лиз
и на неговите родители. По-лошото е, че Лиз губела уважението си към него,
защото той се превръщал в изтривалка, когато майка му упражнявала
достатъчен натиск върху него. Не е изненадващо, че Лиз и Пол прекарали

42
отвратително отпуската си и непрекъснато се заяждали. Добрата новина е,
че това пътуване предшестваше идването им при мен за консултация.

Защо бракът трябва да променя каквото и да било?

Много родители упорито отказват да разберат, че когато детето им се

ожени, по необходимост животът се променя. Някои родители се борят със
зъби и нокти „дребното разцепление“, което според тях представлява вашият
брак, да не попречи на старата установена практика. Както вече видяхте при
двойките, за които прочетохте, а вероятно сте открили и за себе си, вашият
партньор може би не желае да променя статуквото и запазва този модел.
Пийт, двайсет и осем годишен застрахователен агент, дойде много
разстроен и ядосан за това „как съпругата ми ни държи като залепени за
панталона на баща си“. Той знаел, че Елън била изключително близка с баща
си Арт, но останал изумен колко по-настъпателен ставал Арт с всеки ден.
„Само да видите как Арт се държи с Елън все едно, че тя продължава да
живее при него. Той винаги прекалено много я глези и бди над нея. Когато
била в гимназията, той се опитал да направи така, че да уволнят някакъв
учител, защото ѝ писал тройка. Сега ѝ звъни всяка вечер и я пита какво сме
вечеряли, какво сме си купили, колко пари е изкарала през деня от
комисионни. Той просто не я пуска да излети от гнездото. Той желае да бъде
първият, с когото тя ще говори, когато е нужно да вземе някакво решение,
дори и да засяга само нас. Той не може да понася факта, че тя вече не разчита
напълно на него. Стига се дотам, че трябва да отида в друга стая, когато тя
разговаря с него, защото ми омръзна да слушам колко я глези баща ѝ. Той
просто не я оставя да порасне, за не говорим да стане съпруга.“
Арт сякаш гледал на брака на Елън в най-добрия случай като на известно
неудобство и продължил да се отнася към дъщеря си като че ли тя все още е
член на неговото семейство. За него новото ѝ семейство почти не
съществувало.
Винаги обаче поведението на родителите е само едната страна на въпроса.
Вгледайте се в интересната фраза на Пийт „Той не я оставя да порасне“.
Когато помолих Пийт да се изрази по друг начин, по който би си проличала
отговорността на Елън, той се замисли за миг и след това каза с дълбока
въздишка: „Да, разбирам какво имаш предвид. Елън позволява на баща си да
не я оставя да порасне.“
Властното отношение на Арт към Елън продължаваше, защото тя не бе
променила представата за себе си и продължаваше да се чувства повече като
дъщеря отколкото като съпруга. Подобно на много млади хора Елън
смяташе, че бракът ѝ и новата ѝ независимост не са толкова реални и
действителни колкото животът, който бе прекарала като дъщеря на

43
родителите си. Нещата щяха да се променят, когато самата Елън осъзнаеше
това.

Капан, опакован като подарък

Когато настояват, че едно от най-важните неща в семейството е близостта,

узурпаторите си позволяват да се месят във всяка страна на вашия нов
съвместен живот. Някои узурпатори много искат да бъдат част от вашия
живот и те, естествено, ще ви напомнят за себе си накъдето и да погледнете.
Често не забелязват колко агресивно е тяхното присъствие и колко
разрушително действа на вашия брак.
Лесли бързо открила, че от начало родителите на мъжа ѝ били лоши, но
след това се превърнали в узурпатори:
„След като разбраха, че не могат да спрат сватбата, те запяха друга песен и
тогава сметнах това за напредък. Изведнъж майката на Томи изяви желание
да живее с нас. Първоначално ни канеше ние да отидем в тяхната къща под
пред текст, че така биха се спестявали пари. Помислих, че се шегува, искам
да кажа, в кой век живеем? Но тя не виждаше нищо странно в това. Когато
казах, „Не, благодаря“, тя настоя да дойде на пазар с нас да избираме мебели
и заяви, че те щели да платят всичко. Идеята ѝ ми беше неприятна, но Томи
каза: „Как можем да откажем такъв подарък?“ Джина ни каза какъв цвят да
боядисаме апартамента си. Имаше навика да идва без предупреждение,
носеше картини, които смятала да закачим. Всичко в името на помощта,
разбира се. Отначало бях страшно доволна, защото всичко това ме
очароваше. Така бе много по-добре, отколкото да имаш студени отношения
със свекърва си. Но сега се чувствам като онзи герой от Библията, който бил
погълнат от кита. Според мен тя искаше нашият апартамент да заприлича
съвсем като техния. Мисля, че тя искаше у Томи да не изчезва представата,
че продължава да живее у тях.
По-точният израз е, че нейната свекърва желаела да се чувства така сякаш
Томи продължавал да си живее вкъщи.
Томи си беше намерил жена, която обичаше истински и с която искаше да
изгради семейство. Но вместо да се радва на тези промени, Джина, която
винаги много разчитала на Томи и от когото получавала емоционална
подкрепа, гледала на Лесли като на застрашаващ съперник. Казах на Лесли,
че се е сблъскала с отколешната връзка между родител и дете. В едно здраво
семейство тази връзка е плавна и гъвкава и се нагажда при промени. Но ако
вашият партньор има родители, които са същински узурпатори като Джина,
на новия човек се гледа като на измамник и тогава подаръци и предложения
за помощ често се превръщат в начин да бъде върнато загубеното дете и да
се спечели отново неговата преданост. Епизодът с къщата и мебелите е бил

44
само началото на опитите да се върне Томи обратно у дома.

Сблъсък на култури
Особено трудно е да устои човек на узурпаторските прегръдки на
семейството на партньора в случай, че се ожените за човек от друга култура,
раса или религия. В опитите да се харесат и да бъдат приети, много хора
пречупват волята си, за да разберат и да бъдат толерантни към обичаите на
новите роднини. Отначало може да не осъзнавате колко много ще се иска от
вас и в името на любезността и уважението към традициите на родителите
на вашия партньор вие може да се съгласявате с нарастващите им очаквания,
докато накрая откриете, че все повече ви обзема възмущение.
Кейт, двайсет и три годишна инструкторка, се влюбила в Тед - бизнесмен
от познато еврейско-иранско семейство.
„Докато излизахме по срещи и дори когато заживяхме заедно, не ме
безпокоеше мисълта колко време прекарваме със семейството на Тед, но
щом се оженихме, Тед ми съобщи, че трябва да вечеряме с тях всяка неделя
и на всеки празник. Семейството е много голямо, има и няколко души, които
изобщо не говорят английски. Ако аз се дръпна или Тед се опита да им
обясни, че имаме други планове, следват безкрайни настоявания. Понякога
започват да говорят на персийски пред мен и аз се чувствам като малко дете,
на което говорят с неразбираеми думи. Според тези хора семейството е
всичко, човек няма нужда от приятели, защото приятелите в края на
краищата са чужди хора.“
Родителите на Тед дори намерили начин, който според тях бил проява на
щедрост и говорел за любов, да не позволяват на Кейт да прекарва важни
празници със своите родители.
„Когато споменах, че винаги прекарвам Деня на благодарността с моите
родители и може да ги редуваме една година да бъдем при едните,
следващата - при другите, те поканиха и тях. Сега въвлякоха и моите
родители в цялата бъркотия, а на мама и на татко не им се ходи при тях,
отегчително им е. Те желаят да подготвят празничната вечеря в собствения
си дом и ми се оплакват, като казват: „Това означава ли, че ние никога повече
няма да те видим на празници, освен ако ние не отидем при тези хора?“ От
всичко това получих болки в стомаха, които според моя лекар се дължат на
раздразнение и напрежение. Наистина искам всички да са доволни, а излиза,
че никой не е доволен.“
Казах на Кейт, че заключението ѝ не е съвсем точно. Родителите на мъжа
ѝ са доволни и вероятно смятат, че другите също са доволни. Те сигурно
биха се изумили, ако някой им каже, че настояванията младите ритуално да
присъстват всяка неделя и на празник, без възможност за компромис,
всъщност ги задушават и създават разкол. Според тях те са приели Кейт и са
45
я обикнали, но никой не е събрал куража да им се възпротиви.

Вашата къща е техен дом

Узурпаторите не се отнасят с уважение нито към емоционални, нито към

физически ограничения, но все пак съществуват такива граници, които имат
особено значение, като например четирите стени на вашия дом. Вашата
къща е вашият рай, вашето царство, вашата лична територия, а узурпаторите
не зачитат неприкосновеността на тази територия, когато:

• Идват, без да се обадят предварително

• Обаждат се без значение от часа или вашата програма
• Предлагат във вашия дом да се състои семейно събиране, без преди това
да са ви питали
• Настояват да останат при вас, когато идват на гости, макар да имат и
други възможности

Колкото и да ви дразнят първите три, четвъртото причинява истинска

бъркотия. Едно е родителите на партньора ви да дойдат неканени вечерта,
защото „се случило да бъдат наблизо“. Съвсем друго е, когато очакват да им
дадете подслон за по-дълъг период, от време - за седмици, дори за месеци
наред, като по този начин променят начина ви на живот, налагат своите
предпочитания и объркват програмата ви.

Нашественици

Даяна, закупчик за универсален магазин, четирийсет и няколко годишна с

две големи деца, дойде на среща с мен една седмица преди едно от двете
годишни посещения на свекър ѝ и свекърва ѝ. Беше изпаднала в стрес и
тревога.
„Родителите на Джон са се пенсионирали рано и имат много пари, но
животът им протича в посещения при децата им, като остават при всяко
около месец. Така е от десет години. Сега идва наш ред и съм съсипана.
Винаги съм много нервна, когато идват, защото се създава голямо
напрежение, докато са тук. Не мога да функционирам, ако нямам мое
собствено пространство, в което да се отделя. Нищо не мога да кажа против
тях, но те имат свои установени навици, които са напълно различни от
нашите. Вечеря се в пет следобед, след това гледат телевизия и толкова
силно пускат звука, че може да ти спука тъпанчетата, разбира се, те не
желаят да се налагат, но очакват непрекъснато да бъдем заедно и да ги
забавляваме, да ги развеждаме. Честна дума, не знам дали имам някакви

46
права. Все пак те са негови родители и аз би трябвало да ги приема на гости.
Ако беше само за няколко дни, сигурна съм, че бих могла да го направя, но
не бих поканила и най-добрата ми приятелка да стои вкъщи един месец.
След всяко тяхно посещение двамата сме като съсипани.“
Разбира се, че Даяна има много права, съществуват най-различни
възможности да настанят родителите на Джон другаде, но тя страшно се бои
да не разстрои съпруга си, за да не помисли той, че е студена жена, която не
я е грижа за тях, така че тя не може да упражни тези си права. Едно очевидно
разрешение би било да намерят някое приятно място за свекър ѝ и свекърва
ѝ, вместо те да остават при нея и Джон. Казах на Даяна, че съм сигурна, че е
мислила и върху други възможности.
„Има едно много приятно хотелче на три пресечки от пас, където биха
могли да отседнат, но щом Джон им го предложи, те му напомниха колко
добре ги посрещали братята му и сестрите му и той млъкна. Баща му ни беше
написал бележка, която бе сложил в коледната картичка: „След като
преживях инфаркта, се замислих за най-важните неща и основното от тях е
семейството.“ Това е напълно достатъчно за Джон да забрави каквото и да е
решение, ако го е взел, да ги настани другаде. Вече имам желание да го
убия.“
Проявява се грижа към чувствата на всички, но не и към тези на Даяна. Ако
родителите на Джон са се обидили или са се засегнали от предложението да
се настанят другаде, тогава, естествено, че ще останат при Джон и Даяна.
Ако Джон не може да понесе вината, която изпитва, че не позволява на
родителите си да останат при сина си и снаха си, в такъв случай, разбира се,
Даяна просто би го разбрала и не би трябвало да се мисли върху други
варианти.
Узурпаторите разчитат на силата на миналото. Ако те са силно свързани с
децата си, вашият брак не променя нещата. Макар Джон да е адвокат,
наближаващ петдесетте, баща му продължавал да се уповава на
дълговечната връзка между родители и деца и напомнял на своя син колко
много означавали за него той и семейството му. Родителите на Джон гледали
на посещенията си като на начин да задълбочат връзката със сина си. Често
говорели за децата си като за свои най-добри приятели и се хвалели колко
щастливи били, след като имат такива открити и любящи отношения с тях.
Джон лесно забравял, че в отношенията в семейството му нямало голяма
откритост. Истината, която братята и сестрите му не изказвали, била, че с
посещенията си родителите им ужасно им се налагали. А за Даяна престоите
им били сигурен път към мигрени и потискащ стрес.
Узурпаторите получават голяма част от силата си, като знаят, че
възрастното им дете има прекалено развито чувство на вина и изпитва
отговорност за тяхното щастие. Във всеки случай Джон е имал това чувство

47
за вина и отговорност. Но в желанието си да направи щастливи родителите
си, Джон доброволно пожертвал добруването на другиго - на съпругата си.

Твоето дете е мое дете

Един от най-интересните примери за настъпателни узурпатори роднини ми

бе разказан от една моя млада колега на име Джил, която ми се обади един
ден, за да поиска съвет.
„Пред клиентите си съм много силна, но когато стане дума за моя живот,
работата става съвсем друга. Нали знаеш, след няколко месеца ще имаме
бебе и моята свекърва Ивлин започна да се държи доста странно. Не знам
какво да правя. От момента, в който откри, че съм бременна, тя говори за
бебето като за нейно! „Какво прави моето бебе? Моето бебе много ли рита
днес?“ След това започва да описва с най-големи подробности нещата, които
тя и детето щели нравят заедно, и ми дава да разбера, че в нейните фантазии
няма място за мен. Тя е разведена отдавна и като че ли няма много приятели,
така че, предполагам, живее заради и главни чрез нас. Заклевам ти се, Сюзън,
има моменти, когато ми идва да оставя Шон само и само да се отдалеча от
тази жена. Направо се чувствам като хваната в капан от непрекъснатото и
присъствие в живота ми.“
Попитах Джил как Шон се отнася към това и получих очаквания отговор:
„Шон знае, че поведението на майка му е неприемливо, но се бои да каже
нещо, защото не желае да я засегне. Но след като не ѝ го казва, със всеки ден
отношенията ни стават понапрегнати.“
След като не се справя директно с властната си майка, Шон насилва
фантазиите ѝ и подкопава положението и авторитета пи жена си. Предложих
на Джил да седнат двамата с Шон и медно да изработят съвместна стратегия,
за да прекратят тези глупости. Това са основните точки, върху които
трябваше да поработят двамата. Ако Шон не желае да го прави, казах на
Джил, че ще се наложи сама да го направи.

1. Да се каже на Ивлин, че е разбираемо вълнението ѝ за бебето, но не бива

да се объркват ролите.
2. Да се каже на Ивлин, че отсега нататък тя трябва да говори за бебето по
приемлив начин. „Моето внуче“ или: каквото друго галено име
измисли, стига то ясно да определя коя е майката и коя е бабата в случая.
3. Отсега да се изясни как би желала бебето да я нарича. Баба или стара
майка, тъй като това са двете най-често използвани обръщения, макар
че могат да се намерят и други.
4. Отсега да се изясни какво ще бъде участието ѝ в живота на детето.
Участието ѝ не би трябвало да създава неудобства на теб и твоя

48
 партньор, а от друга страна тя трябва да бъде убедена, че ще бъде
включена колкото се може повече в отглеждането му.

Ако отначало тя малко се наскърби, не се безпокой за това С течение на

времето ще приеме твоите основни правила и ти ще се чувстваш по-малко
напрегната.
Джил имаше късмет и установи основните правила навреме, защото това
винаги е много по-трудно по време на бъркотията, след като дойде бебето.
Но никога не е късно. Това изясняване е жизнено важно и може да се
използва при всеки бъдещ дядо или баба (дори детето ти или децата ти да са
по-големи), който се опитва да узурпира твоята роля, въпреки че те изобщо
може да не забелязват какво правят.

Разделяй и владей

Понякога, ако родителите на партньора ви не получават онези резултати,

които желаят от децата си, те може да опитат да заплетат и вас в бъркотията,
което е друга тактика на поглъщача.
Брад, трийсет и седем годишен търговски представител с тих глас, идва при
мен от няколко седмици поради растящото напрежение между него и
съпругата му, която той описа като много емоционална и
свръхчувствителна. Когато го попитах какъв според него е главният
източник на настоящите им тревоги, той веднага посочи тъст си Дъг - той
имал много натрапчиво присъствие в брака му, макар и да живеел в друг щат.
„Джан се е отчуждила от баща си от петнайсет години. Срещнахме се
веднъж с него и нищо лошо не мога да кажа за него, има малко грубички
маниери, но Джан не желае да има нищо общо с него. Дъг я обсипва с писма
и ѝ звъни по телефона от години, използва цитати от Библията, за да я убеди,
че трябвало да го „почита“ като баща и да отвори сърцето си за него. След
като разбра, че по този начин няма да успее, той се прехвърли към мен. Сега
започна да пише на мен. Ето, нося едно от писмата му, с което всичко
започна.“
Накарах Брад да ми го прочете:

Скъпи Брад,
Позволявам си да ти пиша с последна надежда да заличи пукнатината
между Джан и мен. Както знаеш, Джан така и не ми прости бурния ни
брак с майка ѝ. Направих всичко, което бе по силите си, за да успее този
брак, но не можех да се боря едновременно с жена си и с парите на баща ѝ.
Дядото на Джан винаги ме е мразил и в края на краищата победи. Той и
майка ѝ са ѝ разказали ужасни лъжи за мен, на които Джан вярва.

49
 Знам, че обичаш Джан и съм сигурен, че враждебността, която тя таи
към мен, я мъчи. Знам, че е изпадала в депресия и е ходила при
психотерапевт. Надявам се, че не смяташ за сантиментален, когато
казвам, че искрено вярвам, че депресията ѝ ще мине, ако просто погледне
реалността и приеме, че майка ѝ и дядо ѝ са в основата на нейното толкова
трудно детство, а не аз.
Според мен тя е изпаднала в това яростно състояние толкова отдавна,
че то ѝ е станало като втора природа. Двамата с теб трябва да се грижим
за нея, защото ние я познаваме най-добре. И двамата знаем колко по-добре
би се почувствала, ако ми позволи да се върна в живота ѝ. Разчитам на теб
това да стане, не ме разочаровай...

Брад призна, че писмото на Дъг много го развълнувало и ме попита дали

според мен за Джан няма да бъде по-добре, ако подобри отношенията си с
баща си.
Ако прочетете писмото на Дъг, без да имате никаква друга информация,
сигурно то ще ви развълнува, както е разчувствало и Брад. Това е горкият
баща, който просто иска да получи възможност да вижда дъщеря си и
внучетата си. Вярно, допуснал е някои грешки, но думите му звучат много
убедително и искрено и си личи, че е загрижен за добруването на дъщеря си.
Защо тя да не опита отново? Все пак има ли нещо по-важно от семейството?

Да се изяснят задълженията

Както видяхте в тази глава поглъщаните обикновено манипулират децата

си, за да си присвоят голям дял от живота им и обикновено партньорът е
този, който страда най-много от тактиката им. Но положението па Брад и
Джан беше интересно, защото се случваше точно обратното. Помолих Брад
да доведе Джан колкото се може по-скоро. Изпитвах силно предчувствие, че
в този случай се съдържаше много повече от обстрела с писма отдалеч,
отколкото на Брад му беше известно.
Джан беше доста сдържана, когато влезе при мен. Призна, че се чувствала
до известна степен предадена от Брад. Стори ми се, че имаше предчувствие,
че аз също щях да я притисна да поднови връзката с баща си в името на
„семейството“ или „прошката“. Уверих я, че нямам такова намерение и
действително исках да чуя нейната версия на историята и, което е още по-
важно, желаех Брад да разбере защо трябва да я подкрепя каквото и решение
да вземе по отношение на баща си. След тези мои думи тя доста се успокои.
Започна да разказва с тих, но твърд глас.
„Баща ми е обхванат от мания отново да се сближим, въпреки че се ожени
повторно и има две други деца. Брад просто не може да разбере, че той има

50
нужда да си намери жертва, пред която да говори против майка ми. Той иска
аз да призная, че моята майка, която аз обичам, е била виновна за всичко,
случило се в брака им и че моят дядо я е подкупил с много пари да остави
баща ми. Той е убеден, че сега, когато вече съм голяма и имам собствени
деца, ще го проумея. Всичко това се случи преди двайсет години и той още
не може да го забрави. Редовно ми звъни, обажда се и на други членове на
семейството и ги моли да се намесят в негова защита. Дори е звънял на мои
приятели от детинство, за да ми напомни какъв чудесен баща е бил.
Започнах да връщам писмата му неотворени, но само като видя почерка му,
денят ми се разваля. Сега се опитва да подработи моя съпруг. Той е като
някакво тъмно присъствие в живота ми, от което изобщо не мога да се
откъсна.“
Попитах Джан дали се е срещала с баща си след охладняване на
отношенията им.
„В миналото няколко пъти изпадах в моменти на слабост и приемах да ме
изведе на вечеря, но след това страшно съжалявах. Той не преставаше да
говори за майка ми и дядо ми и не чуваше и една моя дума. Имах чувството,
че ме е прегазил камион. Всичко е страшно налудничаво и изкривено, обаче
баща ми има своя параноидна версия за действителността и не отстъпва от
нея. Той беше ужасно груб и много пъти ме е обиждал, което сега отрича. Не
желая да се връща в живота ми, защото не ми носи нищо положително. Защо
просто не ме остави на мира? Брад изобщо не може да го разбере, защото
родителите му са много свестни.“
Явно Дъг искаше много повече от контакт с дъщеря си. Той изпитваше
непреодолима нужда тя да види действителността през неговите очи и да се
съгласи с него, че хората, които тя обича, са злонамерени. Тази негова
натрапчива мисъл създала пропастта между Джан и Дъг, когото тя описа
като „изпаднал в ярост“ и „изгубил контрол“.
Чрез непрекъснатите си и нежелани опити да поднови отношенията си с
Джан и клеветите по адрес на майка и, Дъг продължаваше да се отнася грубо
и да я обижда. Той не поемаше абсолютно никаква отговорност за своето
поведение и прехвърляше вината за отдавнашния си развод върху кого ли
не. Той дори отричаше, че е бил грубиян. Обаче сега оръжията му бяха
написаните думи вместо гръмогласните тиради и скандали, за които Джан
ми разказа, че е предизвиквал редовно докато била малка.
Попитах Джан каква част от всичко това е разказала на Брад.
- Вероятно много малко - просто му казах, че не желая да виждам баща
си и искам от него да престане да ми натяква този въпрос. Много е трудно
човек да се върне към Тази грозна картина и в известно отношение да
преживее всичко отново...
- Но как той би разбрал всичко - попитах я внимателно, - и би се съгласил

51
с вас, както вие желаете, след като само сте му загатнали някои неща.
Погледнах към Брад, който явно бе потресен. Той наистина бе проумял
положението.
- Много съжалявам, Джан - каза, - ще се справя с това. Категорично ще
му дам да разбере, че трябва да престане да те тормози и ако не го направи,
ще вземем всякакви мерки, които ни дава законът.
Узурпаторите, както всички манипулатори, често играят на разделяй и
владей. По някаква причина Джан е очаквала, че Брад ще прочете мислите
ѝ и ще може да разбере какво става, без да му се дава много информация.
Преди Джан да разкаже личната си история, Брад не знаеше какво тя желае
от него, защото на нея не ѝ се говорело Вместо това тя ставала нервна и се
изпълвала с неприязън. Но след като картите бяха сложени на масата,
опитите на Дъг да привлече Брад на своя страна претърпяха провал. Вместо
това Джан се сдоби със съюзника, от когото имаше нужда.

От криза до узурпация

Малко неща са в състояние да активират по-бързо някоя етична и морална

дилема за вашия партньор от една криза в живота на някой от родителите.
Ние всички откликваме с цялата си душа на новината, че някой от
родителите ни е болен или е претърпял загуба, или води някаква борба -
съвсем естествено е и ние да се включим в такъв момент. Онова, което не е
естествено, нито здравословно, са очакванията на родителите, че кризата, в
която са изпаднали, им дава право да подчинят на нея и живота на вече
порасналото си дете, след като те сами биха могли да се справят. Тъкмо в
такъв момент кризата преминава в узурпация.
Джулия, бледа, напрегната жена на средна възраст с изгризани нокти и
около двайсет излишни килограма на дребната си фигура ми разказа, че е
дошла при мен, понеже съпругът ѝ я заплашил, че ще я остави, ако не
поговори с терапевт за майка си, която я узурпирала.
- След като баща ми почина преди около година и половина, настана ад.
Майка ми изпадна в такава депресия, че всички се разтревожихме за нея. Не
се хранеше, не можеше да спи сама, затова сестрите ми и аз се редувахме да
я наглеждаме и да ѝ помагаме с всички финансови и юридически въпроси,
които ѝ се струпаха. Известно време всичко беше наред, докато по-нататък
мама започна да говори, че съм била единствената, на която можела да
разчита, че аз мога да съблюдавам най-добре интересите ѝ. Скара се със
сестрите ми и започна да проявява псе по-големи изисквания към мен. Мина
повече от година и досега ходя при нея почти всеки ден. Сестрите ми ме
убеждават, че съм луда, защото мама може да си позволи да наеме адвокати
и счетоводители и някой, който да се грижи за къщата, а аз не мога да я

52
оставя, защото знам, че тя е правила всичко за мен първите години от живота
ми, освен това членовете на семейството трябва да се грижат един за друг.
Обаче работата е там, че аз вече се разпадам, Сюзън. Съпругът ми ме мрази,
децата ми се чувстват изоставени, а мама дори смята, че не прекарвам
достатъчно време с нея. Единственото, което ме кара да се чувствам малко
по-добре е храната.
Съпругът на Джулия Ал - нисък къдрокос застрахователен брокер дойде с
желание на общата среща. Явно беше нервен и разстроен.
- Не разбирам как Моли успя да превърне дъщеря си от умна и жизнена
жена в човек, който сякаш ще се разпадне всеки момент, ако Джулия не ходи
всеки ден при нея да ѝ помага да си плаща сметките и да ѝ приготвя вечеря.
Вярно, че загуби съпруга си. Опитвам се да проявявам съчувствие. Давам си
сметка, че за нея е ужасно и ни най-малко не омаловажавам този факт. Но
станалото не е унищожило мозъчните ѝ клетки. Тя е същата жена. Обаче сега
научи Джулия да бъде на нейно разположение и, разбира се, не желае да се
откаже от нея. Наемахме хора, които да ходят и да ѝ помагат, но тя ги
прогонва. Тя ни използва, а Джулия като че ли не го забелязва.
Помолих Ал да ми каже как тази бъркотия се отразява на него и на брака
му с Джулия.
- Джулия ме гледа като че ли съм сериен убиец, когато кажа, че е време
да остави майка ѝ да стъпи на краката си, но аз съм стигнал до състояние, в
което ми идва да грабна телефона от ръката на Джулия и да изкрещя „Не,
Джулия няма да дойде, по дяволите!“ Разбери ме. Започна да става,
всъщност вече стана нетърпимо. Целият ни живот се промени - всичко, което
обичахме да правим заедно, вече не го правим, защото „някой трябва да
наглежда мама“. Е, мина година и половина. А мама продължава да отказва
да отиде на лекар, който да излекува депресията ѝ. Отказва да дойде, ако ѝ
предложим да я заведем някъде. Настоява, че щяла да умре без Джулия.
На това място Ал се разплака.
- Вече нямам съпруга, любовница, другар, приятел, това ме разяжда
отвътре.
Ал беше абсолютно прав, когато каза, че е време Моли да стъпи на краката
си. В позицията му нямаше нищо коравосърдечно, нямаше никаква омраза.
Физически Моли беше добре, разполагаше с достатъчно пари, за да си наеме
компаньонка или прислужница, която да живее при нея, би могла да си
изгради нов живот като милиони вдовици. Но отказът на Моли да лекува
депресията си и настояването ѝ, че никой не може да се грижи за нея освен
Джулия, ѝ осигуряваше власт. Моли имаше нужда от професионална помощ
и никой член на семейството не бе в състояние да ѝ я осигури.
Стана ми странно защо Джулия не можеше да постави някакви граници в
отношенията с майка си. Отговорът ѝ изобщо не ме изненада:

53
 - Чувствам се ужасно гузна, когато ѝ казвам, че не мога да отида или
когато предложа тя да повика някоя от старите си приятелки. Затова просто
правя онова, което тя желае - сърце по ми дава да я направя още по-
нещастна. Но знам също, че не може да продължава така - затова всъщност
сме тук. Ще бъда благодарна, ако ни предложите каквото и да било.
Семейната криза много лесно може да се превърне в узурпация, когато
родителите изпратят ясен сигнал SOS до вашия партньор, че само от
него/нея зависи да не изпаднат в отчаяние, да не се разболеят или дори да
умрат.
Съвсем не предложих Джулия и Ал да престанат да обичат или да
подкрепят Моли. Но често когато станете единствен пазач или компаньон,
може, както в случая на Джулия, да попречите на способността на вашия
родител физически или емоционално да укрепне. Във всеки случай това би
могло да разклати и най-солидния брак.
По-нататък в тази книга ще видите как Джулия и Ал успяха да си възвърнат
съвместния живот и в същото време да намерят начин да помогнат на Моли
да излезе от дупката, в която беше затънала. Ще ви посоча също някои
практически методи, които да помогнете на родител, който наистина не е
способен и не може да живее, ако не му се оказва помощ.

Здрава хватка

Узурпаторите могат да изкривят връзките на любовта и да превърнат в

здрав каиш, който понякога така здраво връзва партньора ви, че не му остава
място да мръдне. Те имат нужда от вашия партньор и като добавка, и от вас.
Те желаят вас. Техния живот не е пълноценен и хубав без вас. Те изявяват
неразумни изисквания по отношение на вашето време и внимание, макар
тези претенции да идват във вид на блестящо опаковани подаръци или да са
украсени с мили думи. Най-зловредните узурпатори не обръщат внимание
дори на най-ясно изразените молби за промяна или за ограничение на
тяхното държание. Те нахлуват в установените ви навици с манипулации и
преувеличени извъртания за тяхната роля във вашия живот. Ако им го
позволите, те ви улавят така здраво, че може да изстискат и живеца от вашия
брак.

54
 Глава 4
Контрольорите
„Те не ни оставят да живеем спокойно.“
„Защо не си гледат работата?“
„Защо не се отнасят към нас като към възрастни хора?“
Добре дошли в не толкова чудесния свят на контрольорите. В семейната
структура, която са създали дълго преди вие да се появите на сцената,
контрольорите са поели върховната власт и нямат намерение да се откажат
от нея. Те са шефовете, които имат нужда от подчинени, за да поддържат
своя статут, а това означава, че вече порасналите им деца трябва да бъдат
вечно зависими. Равенство и независимост, естествените, желани критерии,
към които ние всички се стремим, не влизат в плановете на контрольорите.
По всевъзможни начини те дават на партньора ви да разбере, че той или тя не
притежава характер или възможност да оцелее извън тяхната орбита.
Критикарите, които видяхте в предишната глава, се опитват да ви накарат да
се чувствате малоценни, но на контрольорите главната мишена е вашият
партньор - тяхното дете. Основната мисъл винаги е: „Ти си егоист, ще
пропаднеш, не можеш и не заслужаваш да го направиш сам“, естественото
продължение би било: „Затова ме остави аз да подреждам живота ти“.
Планът на контрольорите може да изглежда доста строг, но на повечето или
поне на голяма част от тях намерението им не е да направят живота ви
нещастен. Те искат да установят ред, да постигнат удовлетворение и
превъзходство, които произтичат от това, че се извисяват над децата си - това
им се струва правилно. Когато нещо отнеме от силата им, равновесието се
разваля и те почти автоматично правят каквото им падне, за да хванат
кормилото - със заплахи, с гневни сцени, като оттеглят любовта, парите и
одобрението си, както и чрез по-неуловими манипулации и предизвикване
на чувство за вина. На тях им е лесно да изберат тактиката, която ще им
донесе най-бързи резултати. Все пак контролиращите родители на партньора
ви винаги са били контролиращи родители, затова имат дълга практика.

Началото е от сватбените камбани

Един от първите случаи, при които контрольорите проверяват своята

способност да оформят вашите решения по начин, който ги удовлетворява,
най-вероятно е големият ден на вашата сватба.
Сара, висока червенокоса трийсет и една годишна медицинска сестра дойде
при мен, защото, както се изрази тя, „Вече ми дойде до гуша и бих искала да
55
ми кажете дали този брак може да се спаси“.
Сара ми каза, че е в смъртна схватка със свекърва си още от самото начало,
когато тя и съпругът ѝ счетоводител Девън, установили, че не желаят да
направят сватбата си така, както я била намислила майката на Девън, Клер.
„И двамата работим по цял ден, а неговите родители преживяваха пълен с
ненавист развод. Моите родители живеят в Европа, ставаше въпрос за това
„кого би трябвало да поканим“ и решихме, че наистина искаме много тиха,
скромна церемония, на която щяха да присъстват най-близките ни роднини
и неколцина приятели. Клер прие решението за сватбата като лична обида.
Тя живее в Колорадо, затова ни бомбардира с телефонни обаждания - в
интерес на истината, към Девън тя беше по-твърда отколкото към мен, той
изобщо не може да се справя с нея, което, разбира се, направо ме вбесява. Тя
му говореше неща като: „Как можеш да превърнеш деня, който би трябвало
да бъде най-щастливият в живота ми, в плесница? Какво ще кажа па
останалата част от семейството? Срамуваш ли се от нас? Опитваш се да
провалиш сватбата за всички ни“. После каза на Девън, че си е същият
неудачник, какъвто винаги е бил и че щял да съжалява за това цял живот. Тя
стигна дотам, че накара енорийският свещеник да позвъни на Девън и да му
каже каква болка причинява на майка си и колко много би означавало за
Клер да направим „истинска“ сватба. Естествено, гой ни напомни каква
щедрост е проявила тя, като ни е предложила да плати цялата сватба. Тази
жена не можеше ли да разбере, че всъщност проваляше сватбата ни?“
Като типичен контрольор Клер е била много по-загрижена за това какво тя
желае, отколкото за онова, което другите желаят, и разбирам защо Сара се е
разстроила и е останала изумена докъде би могла да стигне бъдещата ѝ
свекърва, за да стане така, както тя желае. Тези първоначални сблъсъци са
посели тревожни семена в съзнанието на Сара. След като видяла как думите
на Клер се отразяват върху сина ѝ, Сара доста се замислила дали партньорът
ѝ е в състояние да я защитава.
„Всичко това наистина беше много трудно за Девън. Той наистина се
разстрои и го видях как започва да се съмнява в себе си. Започна да говори
неща като: „Сигурна ли си, че няма да съжаляваме, че не сме направили
голяма сватба?“ Сякаш самият той не ми беше казал, че никога не е искал
голяма и пищна сватба. Не можех да повярвам какъв натиск упражняваше
Клер върху него. Знам, че в момента тя изживяваше тежък период в живота
си и проявявах разбиране, когато тя наистина разчиташе на Девън. Двамата
с него сме много близки и страдах заради него, че се налага да мине през
такава мръсотия. Той подскачаше всеки път, когато телефонът звъннеше.
Затваряше се в себе си, когато знаеше, че му предстои да се справя с нейния
гняв, който, според мен, още го плаши. Такова напрежение наистина
слагаше тежкия си отпечатък върху нашите отношения. Няколко пъти се

56
огъна и каза, че заради пея трябвало да направим „такава сватба, каквато тя
желае“. Нужни ми бяха много сили, за да отстоявам решението си. Напомних
му, че Клер е имала своя сватба, а това е нашата сватба в случай, че е
забравил. Той просто не можеше да ѝ каже: „Ние желаем така да стане“.“
Клер била в период на труден развод и несъмнено се чувствала изплашена
и несигурна. Ако можеше да направи така, че Девън да се огъне още веднъж
и да се съгласи на голяма сватба, за известно време тя би могла да отложи
намерението си да признае, че Девън все по-малко има нужда от нея. Тя е
искала да продължава да чувства, че присъства в живота му. Тя е имала
право да се разочарова от плановете на Девън и Сара и да изрази
разочарованието си направо. Но не е имала право да организира цяла
кампания, чрез която да се опитва да ги разколебае и да пусне в действие
своите планове.
Според Сара Девън трябвало да заеме твърдо становище пред майка си.
Единственият проблем бил, че Девън и Клер отдавна били усъвършенствали
своята игра на власт и капитулация. Клер смятала, че Девън ще капитулира
пред нея, както често му се случвало в миналото и че би направил всичко, за
да избегне упреци. Трудността е, че е било нереалистично от страна на Сара
да смята, че Девън би могъл да забрави как майка му го е обучавала цял
живот лесно да капитулира пред нея.
Въпреки че Девън и Сара изпълнили плановете си и се оженили така, както
те желаели, Девън изпитвал силни угризения на съвестта за това, което
направил. Не забравяйте: Ако имате властни роднини, вашият партньор
плаща значителна емоционална цена, за да бъде лоялен към вас.

За контрола полът няма значение

Стереотипът на контролираща, намесваща се тъща или свекърва отдавна е

използван като главна тема в комедии, ток-шоу, колонки за съвети и в
популярни комични сериали. Обаче не само тъщите и свекървите държат
монопола на тормоз, на манипулация или на предизвикване на чувство за
вина, когато настояват нещо да стане така, както те искат.
Дейвид, приятен двайсет и седем годишен музикант, който свири на
кларнет в местен симфоничен оркестър, беше явно възбуден, когато ми
разказа за натиска, който упражнявал тъст му Норм, добър анестезиолог,
върху Шели - съдружничка в голяма адвокатска фирма. Както при Сара и
Девън, натискът ясно се проявил, когато дошло време да се планира
сватбата.
„Родителите на Шели са католици, но Шели от години не с ходила на
църква и проявява голям интерес към някои източни религии. Аз
произхождам от старо еврейско семейство, което не спазва всички ритуали.

57
Стигнахме до съгласие, че след като нито един от нас не е пламенен
поклонник на някаква религия, ще дадем възможност на децата си да
възприемат и други идеи - за нас най-добрата религия е да бъдеш добър
човек. Наистина искахме да се оженим в един чудесен малък хотел на брега
на океана, но Норм имаше други идеи. В края на краищата се оженихме в
църква - той вдигна такава пушилка, а аз се съгласих, защото не исках още
от самото начало да ме нарочат за лошия, поради което се чувствах като
истински мухльо, особено след като „никой не обърна внимание на
чувствата на моите родители“.
Както Дейвид открил, тъстът може да бъде истински специалист-
контрольор в новото семейство. Норм увещавал Шели, спорил с нея, че след
като тя няма отношение към религията, поне трябвало да остави баща си да
изпита удоволствие, че дъщеря му е венчана в католическа църква. Той бил
сигурен, че може да разчита на Шели да окаже натиск върху Дейвид да
променят плана си.
Контролиращите роднини редовно се опитват да насочват и да не зачитат
вашите решения за избор в живота. Понякога въпросът не е голям и може да
се съгласите с онова, което вашите роднини искат, без това да ви засегне
особено. Обаче в положението на Дейвид капитулацията по отношение на
нещо така важно като религиозни предпочитания, наистина засегнала
същината на вярата му и личността му.
Контролиращите роднини като Клер и Норм имат напълно изградени
представи как би трябвало да се развие животът ви и когато тези представи
се сблъскат с вашите, сватбата се превръща в символично предизвикателство
към тяхната власт. В резултат на това много сватби се превръщат в бойно
поле, наситени са с напрежение и негодувание, които във всеки случай ще
се отразят върху отношенията с партньора ви. Както Дейвид открил,
въпросът не бил само в това какви цветя да се купят и откъде.

Кампанията продължава

Веднъж след като успял да убеди дъщеря си и зет си да променят плановете

за сватбата, Норм бил готов да засили тактиката на контрол.
Когато се родило първото дете на Дейвид и Шели, Норм превърнал бебето
в главен герой на своята кампания, за да засили чувството им към
ценностите и вярата. Дейвид стигнал до точката на кипене, когато Норм
започнал да убеждава Шели да кръстят детето.
„Той обработва Шели, още откакто тя забременя. Първо я караше да
посещава негов приятел акушер, когото Шели не понася. После искаше да
наречем бебето на името на починалия му брат... Но всичко това бледнее в
сравнение с натиска, който упражнява за кръщенето. Той тормози Шели,

58
като ѝ напомня колко са се разбирали винаги и колко много бил направил за
нея, че тя не искала да ходи в едно определено училище, а той ѝ позволил да
отиде да учи в училището, което по-късно завършила. Непрекъснато ѝ
повтаря, че е млада и че не бива да взима импулсивни решения, за които по-
късно ще съжалява. Все пак той е по-възрастен и има много по-голям жизнен
опит и така нататък... Когато тя се осмели да изрази несъгласие с него и той
разбира, че наистина губи почва, започва да крещи, че била неблагодарница
и че може би ще трябва да направи някои промени в завещанието си. Той не
може да понася тя сама да вземе каквото и да било решение. Според мен той
е готов и да диша вместо нея, стига да можеше.“
Човек може да полудее, когато вижда как чрез непрекъснати опити
контролиращият роднина не дава възможност на вашия партньор да порасне.
С думи и поведение Норм непрекъснато втълпява на Шели идеята, че тя
може да е омъжена жена и добра в професията си, но все пак е неспособна
да взима правилни решения за каквото и да било - особено ако тези решения
се сблъскат с неговото желание. Твърденията на баща ѝ, че е неспособна,
придружени от гняв и завоалирани заплахи, били достатъчни, за да накарат
Шели да намери лесен изход от положението.
„Сега тя казва, че вече не я е грижа толкова много - по-добре да кръстим
Стивън и баща ѝ да бъде щастлив, макар това да причинява истински разрив
между вас. Никого не го с грижа какво мисля или в какво вярвам аз. Смятах,
че двамата сме се разбрали как желаем да възпитаме децата си. Този път
няма да отстъпя! Как е възможно тя просто да отхвърли нещо толкова важно,
защото не можела да откаже на баща си?“
На Дейвид, новодошлия в семейството, въпросите изглеждали относително
прости. Кажи на Норм нещо подобно на „Уважавам твоята вяра и бих желал
ти да се отнасяш по същия начин към нас. Знам, че ти е трудно, но просто се
налага да приемеш факта, че ние ще възпитаме децата си така, както пие
смятаме за най-добре“. При друг тъст и друг партньор биха могли да се
определят някакви приемливи граници. Би могло да се проведе дискусия,
разговор между възрастни за разочарованията и възмущенията и в крайна
сметка въпросът би приключил. Обаче въпросът не стои така при
контролиращ родител и все още подчиняващо се дете. Дори по време на
разправиите за сватбата Дейвид не е проумял в пълна степен каква голяма
сила упражнява Норм върху Шели, докато изникнал въпросът за кръщенето.
Той просто не вярвал на очите си колко различна била Шели пред
родителите си и пред всички останали.
„Това е същата тази невероятна жена, която не само обичам, но истински
уважавам и на която се възхищавам. Чух я да говори по телефона с шефа си
и тя действително може да се опълчи и да се защити, да се справя чудесно
почти с всички, включително и с мен. Но омеква като истинско желе, когато

59
се стигне до сблъсък с баща ѝ.“
Дейвид се запознал и се влюбил в Шели, която била независима и
самоуверена и той се учудвал как може да се отказва от агресивността си,
когато трябвало да се разправя с баща си. Като много деца на контролиращи
родители, Шели се справяла чудесно във външния свят, където отношенията
не се градят върху дългогодишни очаквания, изисквания и съждения, както
става с родителите. Но тя не могла да си изгради самостоятелност по
отношение на своите родители и особено по отношение на баща си.
Подложена на натиск към кого да бъде лоялна - към баща си или към съпруга
си, - Шели често избирала онзи, с когото имала по-дълги отношения, макар
това да предизвиквало значително напрежение в брака ѝ. Както ще видите в
тази глава, страданието на новия член на семейството не плаши така
партньора и не е изпълнено с чувство на вина, както плаши справянето с
контролиращ родител.
От онова, което Дейвид ми разказа, ставаше ясно, че Норм няма да позволи
на Шели да взима собствени решения и да проявява самостоятелност, без
преди това да победи в грандиозна битка. Родителите на партньорите, които
не изпълняват контролни функции, могат:

• Да обсъждат открито разногласията с вас и вашия партньор.

• Да преговарят или да предлагат размяна.
• Да работят срещу решение, в резултат на което никой няма да спечели
или да загуби.

Обаче Норм не би могъл да направи това. Когато дъщеря му се омъжила,

той сметнал, че страшно много е загубил от статута и ролята си. А когато
хората загубят нещо, те започват отчаяна борба да си го възвърнат.
Ако Норм е успял да разклати самочувствието на Шели пече като възрастна
жена, като не ѝ дал възможност да прояви силата и интелекта си, може би е
щял да успее да напрани така, че тя да се облегне на него и да го слуша поне
още известно време. Тогава той би се почувствал по-силен и по-необходим
за нея.

Да е ясно кой е шефът

Винаги ми е било интересно, че толкова много контрольори успяват да

привлекат децата си или партньорите им да работят в семейния бизнес. По
този начин вратата остава отворена за тях да упражняват контрол не само
върху вашия личен живот, но и върху прехраната ви. Дори в най-добрите
ситуации има риск да работиш в бизнеса на родителите си или на родителите
на партньора. Равновесието е силно наклонено на една страна и въпреки

60
финансовите облаги или привидната сигурност, които може да получавате,
цената, която най-накрая ще платите, може да се окаже изключително
висока.
Мейра е двайсет и седем годишна танцьорка, черната ѝ коса е прибрана на
дълга конска опашка. Нейният съпруг Роб работи при баща си Джак и един
от чичовците си в семейната счетоводна фирма. Мейра ми каза, че Джак
непрекъснато мъмри Роб пред чужди хора, с любовта си към него го прави
да се чувства несигурен. На Роб му било обещано, че в бъдеще фирмата щяла
да бъде негова, но Мейра е по-загрижена за настоящето. Тя дойде при мен
разстроена и ядосана по повод на това, че Джак успял да осуети пътуването
им до Европа, което двамата с Роб планирали повече от година.
„Не съм сигурна, че бракът ни ще издържи, ако нещата продължават по
този начин. Роб живее в постоянен страх да не би да разочарова баща си.
Преди една седмица бяхме готови да тръгнем на пътешествие, но тогава
Джек ни заяви, че не можем да пътуваме. Каза на Роб: „Не мога да повярвам,
че дори би ти хрумнало да тръгнеш в такъв момент. Знаеш, че на един от
нашите най-важни клиенти му предстои одит, а ти както винаги си
изостанал много със счетоводните му документи.“ Когато Роб се сопна, баща
му каза „Поне веднъж в живота си постъпи като възрастен човек! Дължиш
ми го - твоето място е тук, а не да тичаш из Европа като някакъв идиот и да
харчиш парите си.“ Това са пълни глупости! Първо, това е редовен одит и
баща му и чичо му биха могли да се справят. Второ, те знаеха, че вече сме
взели билетите и сме направили резервации. А Роб дори не се и ядоса. Заяви,
че няма да може да прекара добре, като знае, че баща му е разстроен, и така,
разбира се, отменихме пътуването. Отначало бях съсипана, но сега съм
бясна. За какъв човек съм се омъжила? Ако нещата продължават така, не
желая да участвам.“
Намесата на Джак в последния момент наистина буди интерес. Още по-
интересен е въпросът защо Роб продължава да работи на място, където се
отнасят към него като към идиот и в резултат на всичко бракът му се пука
по шевовете. Вярно, един ден може бизнесът да бъде негов, но докато това
стане дали ще е запазил поне част от своето самоуважение? Надеждата,
заради която правеше всичко, почти сигурно не бе реалистична. Когато
контрольорите вържат морков на края на пръчката и превърнат една
невъзможна ситуация в приемлива, твърде вероятно е те да оттеглят
примамката, когато понечите да я грабнете. Виждала съм много хора, които
са обещавали на член на семейството какво ли не в замяна на послушание.
Но години по-късно, когато контрольорът се оттегли или умре, възрастното
му дете смаяно открива, че никаква награда не го чака. Не му е дадено, нито
завещано обещаното. Единственото му истинско наследство е от години
породено мнимо чувство за благополучие и позволението да се отнасят с

61
него зле.
Мейра каза, че ѝ е омръзнало да гледа как подценяват съпруга ѝ и го
подбутват. Попитах я как живее с толкова насъбран гняв. Тя се поколеба
малко, после скри лицето си с ръце в израз на дълбок срам.
„Всичко си изкарвам на него, разбира се. Казвам му, че е малодушен и
невротичен. Освен това... пия... и това наистина ме плаши. Баща ми е
алкохолик и съм се зарекла, че никога няма да стана като него. Чувствам се
така самотна - Роб работи до късно и когато се прибере обикновено е много
изморен... (Седмици наред не сме се любили...“

Ясен проблем, погрешно решение

Брак, накърнен от контролиращи родители съвсем сигурно създава

подходяща почва за пораждане на гняв, възмущение и често ненавист.
Обзема ви негодувание към хората, които като че ли държат цялата власт в
ръцете си. Те дърпат конците и няма да ви оставят да живеете на
спокойствие. Също като Мейра може все повече да се ядосвате на
неспособността на партньора ви да се отдръпне от явно нездравословна
ситуация и дори да ви закриля от последиците ѝ. Ако това не е достатъчно
да угнети брака ви, вие започвате да му натяквате някакъв проблем, за който
той вече изпитва срам. Положението ви изглежда потискащо и безнадеждно.
Нищо чудно, че толкова мишени на контролиращи родители са готови да се
примирят.
Казах на Мейра да вдигне глава и да ме погледне. Казах ѝ, че напълно
разбираемо е да се гневи, че с Роб са изпаднали до такава степен под
контрола на твърде взискателния му баща. Знаех, че тя няма никаква
представа какво да направи, за да подобри положението. Тя потъваше в
депресия, пиене и ярост - поведение, което не решава нищо, напротив
влошава положението и заздравява позицията на Джак. Заедно бихме могли
да намерим много подобри пътища, за да се справим с объркването ѝ и да
направим бракът им по-здравословен.

Техните пари и вашият живот

При контрольорите парите и одобрението са здраво свързани. Те често

дават или не дават средства в зависимост от вашия избор, като искрено
коментират колко са доволни от вас.
Както видяхте при случая на Мейра и Роб, те може да ви обещаят голяма
парична награда, стига вие и вашият партньор да правите онова, което те
искат от вас.
Клер, свекървата на Сара използваше парите като начин да създаде семейна

62
структура, каквато вече не съществува.
„Майката на Девън го манипулира в крайна степен - не само с чувство за
вина, а и с пари. Тя се хваща за нещо, което знае, че представлява проблем
за нас - с парите, и по нейния си начин елиминира всички причини да не
можем да отидем и да я видим. Тя купува билетите ни за самолет, така че да
нямаме избор. Тя е много щедра, но винаги към това има брънки, всъщност
въжета, с които ни връзва. Сега ни предлага да ни купи къща, но само ако е
в Колорадо, където тя живее. Тя непрекъснато говори неща като: „Няма ли
да е хубаво, ако построим къщата на мечтите ви тук? Няма ли да е хубаво,
ако живеем в един и същи град? Онзи ден видях една прекрасна къща, която
би била идеална за вас.“ Да, но ние не желаем да живеем в Колорадо.
Животът ни е тук, в Лос Анджелис. Девън я попита дали би ни дала пари или
заем, за да купим къща в Калифорния и тя отказа, защото къщите в
Калифорния били много скъпи.“
Мисълта на Клер е ясна: Направете така, както аз искам, и ще получите
парите. Щом става, както вие желаете, няма пари. Опитите на Клер да
контролира сина си и снаха си с пари наистина са по-удачни отколкото на
Джак, но тя също се опитва да превърне връзките на кесията в пъпна връв.

Вдигане на цената

Когато някои контрольори виждат, че нещата не вървят така, както желаят,

те променят обещанията си за финансова помощ в заплахи за лишаване от
наследство или в парични санкции, ако вашият партньор не се държи както
трябва.
Стефани, четирийсет и пет годишна редакторка в местна телевизионна
станция, се омъжила за Анди - висок на ръст оператор в същата телевизия,
но свекър ѝ и свекърва ѝ
сметнали за неприемливо миналото ѝ. Стефани била разведена два пъти и
съпруга с подобно минало съвсем не съвпадала е представата, която
родителите на Анди имали за снаха.
Анди описа родителите си като изключително строги и каза, че били извън
себе си, когато им съобщил, че ще се ожени за Стефани и направили всичко
възможно, за да го разубедят. Както Стефани ми довери:
„Те наистина се побъркаха преди сватбата. Анди дълго се застояваше при
мен и те звъняха по три, четири пъти на вечер, за да го проверяват. Когато
разбраха, че няма да променят решението му, те му заявили, че той вече не
е член на тяхното семейство и щели да го заличат от завещанието си. Разбира
се, напомниха му и колко много пари щеше да загуби. Известно време той
не издържаше на напрежението, затова няколко пъти се събирахме и
разделяхме. Най-накрая му казах, че не мога да се омъжа за човек, който

63
позволява на родителите си да му казват какво да прави.“
Анди добави:
„Нямах представа дали те наистина имат намерение да ме изключат от
завещанието си и честна дума, не ме бе грижа толкова за парите, но разбрах,
че трябва да са доста разстроени, за да ми отправят подобна заплаха, а аз не
желаех да ги разстройвам до такава степен. Знаех си, че ни очакват големи
проблеми с тях, но така бях полудял по тази жена, че нищо не можеше да ме
спре да се оженя за нея. Няколко пъти опитах да направя така, че всички да
са доволни. Опитах се да уверя родителите си, че ще обикнат Стефани.
Помъчих се да убедя Стефани, че нещата ще потръгнат, макар самият аз да
не бях убеден.
Заплахи за сериозни финансови санкции, ако не изпълните желанието им,
представляват голяма част от тежката артилерия на контрольорите. Колко
пъти вие или ваш познат е чувал думи като: „Ако се ожениш за еди кого си,
ще те изключа от завещанието си“ или „Ако не следваш медицина, няма да
получаваш финансова помощ“? В случая на Анди неговите родители
почувствали, че губят контрол върху живота на сина си и съдбата му, защото
се женел за жена, която те смятали, че е морално пропаднала. Ако им се
противопостави, за да го накарат да ги послуша, те, изпълнени с надежда,
щели да отговорят, като му окажат още по-голям натиск.
Казах на Анди, че не съм в състояние да предвидя дали баща му
действително ще изпълни заканата си. Виждала съм родители да правят
онова, което са заплашили, както и други, които просто се опитват да ви
тероризират, докато най-накрая отстъпите. Но всъщност това нямаше
значение. За какъв друг вид нещастие Анди е трябвало да се подготви, ако
бе позволил на баща си да упражни контрол върху избора му на съпруга?
Парите представляват нещо много повече от парично средство или начин
човек да си купува предмети. Те са силна символична връзка, която дава
израз на любов, доверие, способност, одобрение и разбира се, сила. В
резултат на това дори самият вие да имате достатъчно ресурси, може да
очаквате, че много контролиращи родители ще отдръпнат обещанието си за
парите, които очаквате, и ще ги използват като средство да упражнят волята
си върху вас и вашия партньор.

Контрол чрез чувство за вина и заплахи

Томи се помъчил всячески да се противопостави на родителите си, като се

ожени за Лесли, но сякаш това изчерпало цялата му енергия. С течение на
времето той се върнал към предишното си състояние и позволил на
родителите си да поемат контрол над него.
„Майка му се обади на двайсет и петия му рожден ден разплакана. „Ти си
единственият ми син. Имаш рожден ден, искаме да те видим“. След това
64
добавиха „само теб“. После баща му взе слушалката и му каза, че е
неблагодарник, който не изпитва капка уважение към майка си и, по
дяволите, веднага да отиде у тях. Тогава Томи каза, че трябва да бъде с
родителите си, макар че си бяхме намислили как да прекараме вечерта и му
беше страшно неприятно да промени плана. Все пак отиде. Аз плаках докато
заспах.“
Родителите на Томи са използвали методи за контрол, които са не само
отвратителни, но и обидни. Но все пак какво е ставало с Томи? Вярно, че е
много млад, вярно, че за пръв път в живота си се отделя от родителите си, но
той се държи като кукла на конци. Те продължавали да го командват и той
като че ли нямал никакво обяснение дори за най-основното емоционалното
значение на това да бъдеш женен.

Стар, познат сценарий

Семейната мелодрама не е започнала, когато Томи се запознал с Лесли.

Това станало още докато Томи е бил дете. Щом виждал как майка му изпада
в депресия, когато той е далеч от пея, а след това се развеселява, когато се
върне, оставал с чувството, че от него зависи майка му да бъде в добро
настроение. Разбира се, ако не обръщал достатъчно внимание на майка си,
баща му - контрольорът изисквал това от него. Затова Томи често оставял
заниманията си или отказвал срещи с приятели, за да бъде със семейството
си, и покорно се включил в семейния бизнес, след като завършил гимназия.
Той мечтаел да продължи образованието си в колеж и да стане полицай, но
се отказал от тези планове, защото майка му не желаела да го изпуска от
погледа си, а баща му грубо му заявил, че нямало да може сам да се справи.
Когато пораснал, Томи не се бил развил емоционално достатъчно, за да
осъзнае, че трябва да прехвърли основната грижа върху жена си. Всъщност,
както видяхме при много деца на контролиращи ги родители, прехвърлянето
на лоялността създава у тях непоносимо чувство за вина и подлост. Затова
гой продължавал да прави всичко, което винаги е правил - да скача, когато
родителите му свирнат. Познатият навик винаги да се подчинява и да
изпълнява изискванията на родителите си скоро отпратил жена му на заден
план.

Вярвания, които обвързват

Що се отнася до Лесли, тя не е пасивен човек и все пак се оставила да я

забъркат в семейна драма, която звучи като театър на абсурда. Попитах я
дали някога се е опитвала да направи нещо за това, което явно се
превръщаше в непоносимо положение.

65
 „Казах на Томи, че това трябва да престане, но той е бариерата, която се
издига между тях и мен. Затова не можах да кажа нищо. Знам, че е трябвало
да избягам, знам, че повечето хора не биха го понесли, но бях много млада,
бях влюбена, той печелеше доста добре, като работеше при баща си и не
можех да повярвам, че нещата няма да се подобрят.“
Когато за пръв път видях Томи и Лесли заедно, проумях много неща. Дали
Томи по-скоро не би разстроил Лесли отколкото родителите си? С една дума,
да. Немислимо е той, както и много хора в тази книга да се разгневят на
гигантите, дори когато това причинява на него и на партньорката му огромна
болка. Той ми каза, че от години приемал нареждания от баща си, който
винаги много старателно му изтъквал, че разочаровал майка си, когато тя
имала нужда от него и критикувал всяка негова грешка. Помнете,
контрольорите контролират като карат другите да се чувстват непригодни и
винаги ви припомнят провалите в общ мащаб, който включва практически
всичко, което не е подредено според техните предпочитания.
Томи беше приел всичко това и до голяма степен все още вярваше, че
родителите му държат ключа към емоционалното му оцеляване. Така че ако
не ги задоволи или ги разстрои, би било катастрофално за него.
Единственото му прибежище, смяташе той, е просто да предаде живота си в
ръцете им.

Надежда да се преодолеят навиците

Казах на Лесли, че тя чака пет години любовта, логиката или гневът по чудо
да превърнат Томи в неин защитник, но явно нямаше изгледи това да се
случи скоро. Никога не е лесно да се разделят надеждата, страха и сляпата
вярност, които съзнателно или несъзнателно карат вашия партньор да
отстъпи. Родителите на вашия партньор са хората, които са го програмирали,
и неговите реакции, когато те го повикат, често не са нито разумни, нито
логични, а са водени от неосъзнати противоречия и импулсивни действия.
Все пак преди Лесли да реши да се откаже от Томи, аз я уверих, че всичко
това не означава, че с помощта на нашите усилия Томи няма да направи
някои промени. Наистина имаше много неща, които тя можеше да промени
в начина, по който се справяше със ситуациите и така би могло, както и
стана, нещата решително да се обърнат.

Влизат внуците

Ако по-рано сте смятали, че родителите на партньора ви контролират

положението, почакайте само докато се появят децата. Критиците може да
клатят глави и да цъкат с език, докато ви наблюдават как се справяте с

66
децата, но контролиращите родители правят една крачка напред - те
всъщност се опитват да подронят авторитета ви като родители.
След като са се преборили с вас и са спечелили лоялността на вашия
партньор, когато вече имат внуци, те се впускат в истинско състезание с
двама ви, за да получат вниманието и обичта на вашите деца. Не е възможно
да опиша всички сценарии, с които съм се сблъсквала и при които става
такъв вид подронване на вашия авторитет. Често се случва тези хора да не
обръщат внимание на правила, установен ред и методи на дисциплина, на
които сте научили децата си, и да се опитват да ги заменят със свои. Може
да се опитат да въздействат върху нас в кое училище да запишете децата си
и какво религиозно възпитание да им дадете, може да се месят и дотам, че
да ви съветват как би трябвало да храните децата и кога да ги приучите да
ходят в тоалетната. Ако имате родители, които използват децата ви като
начин да утвърдят собствената си стойност и превъзходство, значи знаете
колко вбесяващо действа точно тази проява на контрол.
Във Втора глава се запознахте с Карън и Кал. Видяхте как Рей, бащата на
Карън, рядко пропуска възможността да подцени зет си под пред текст, че
му помага. Карън винаги е взимала страната на Рей, което много
възмущавало Кал. Но Кал ми разказа един епизод, който най-накрая
променил мнението на Карън за мотивите на баща ѝ.
„Нашият син Дерек е на осем години и умираше да има една видео игра.
Казахме му добре, но трябва да си я спечелиш, тъй като току-що му бяхме
купили велосипед за рождения му ден. Поставихме му някои допълнителни
задачи да върши в къщата и решихме да му плащаме за тях. Казахме му, че
щом спечели половината от необходимата сума, ще купим играта. Той беше
на седмото небе. Но един ден дядо му го изведе на мач и ето го, че се връща
с видео играта! Имай предвид, че бяхме казали на дядото и бабата на Дерек
за споразумението си с него, но Рей отново направи така, че аз станах
лошият, а той се превърна в герой. Рей и Дерек срещу лошите родители.“
Разбира се, няма нищо лошо от време на време да се дава работа на дете.
Ако това бе първият път, когато Рей беше пристъпил желанията на Карън и
Кал, вероятно нямаше да бъде кой знае какво, но това е било част от план за
подкопаване на отношенията между Карън и Кал, който започнал преди още
Дерек да се роди. За щастие от тази мини драма произлязло нещо
положително:
„Може и да не ми вярвате, но на Карън ѝ омръзнаха номерата на баща ѝ.
Казахме на Дерек, че ще приберем играта, докато той изпълни своята част
от споразумението и тогава настана ад. Най-накрая Карън каза на баща си,
че тъй като не желае да го лишава от роднински права по отношение на
Дерек, той не бива да прави това никога повече, тъй като пристъпва
границите. Боже, иска ми се по-рано да беше заела твърдо становище, но по-

67
добре късно отколкото никога. Поне сега сме от един отбор.“
И по-рано, когато Кал строял кабинет на Карън, Рей е показвал колко обича
да се състезава и да прави така, че всички да разберат, че именно той е
специалистът. Трудно е за силен родител да се откаже дори от известна част
от тази си роля, а когато изграждаш свое семейство, вбесяващо е да имаш
тъст, който погазва твоите желания и правила. Трудно би ви било да бъдете
убедителен, когато се опитвате да не излизате извън чертата си, докато
родителите на вашия партньор правят щедри жестове.
Рей би могъл да си спести цялата тази разправия, ако бе поговорил с дъщеря
си и зет си и ги беше попитал дали може да купи играта на Дерек. Обаче Рей
е обичал да манипулира, а манипулаторите рядко са откровени. Така че
вместо да преговаря, той започнал ненужна борба на сила, в която Дерек се
оказал по средата, Рей се постарал да си придаде вид, че е добрият, но в края
на краищата разстроил всички.

Контрольорите осакатяват

Контрольорите може да имат чудесни черти и нуждата им да контролират

може не напълно да дефинира цялостните взаимоотношения с тях. Но
независимо колко положително въздействат или понякога ви подкрепят, ако
са решили да командват живота ви и да налагат волята си върху вас, всички
хубави неща, които те правят, няма да компенсират начина, по който ви
ядосват и ви карат да се чувствате безсилни.
Здравомислещите родители изграждат ценностната система на децата си,
като ги подготвят емоционално, а също и физически да напуснат дома. Но
отровните, контролиращи роднини по-малко се замислят какво е най-добро
за децата им, повече са загрижени за онова, което е най-удобно за тях. Те са
готови да направят всичко, което е необходимо, включително и да осакатят
чувството на самоувереност и независимост на вашия партньор, за да
поддържат опасната, но позната силова структура, в която вие и вашият
партньор се намирате на самото дъно. Най-голямото им желание е да
контролират, дори ако това означава да разбият брака ви.
Все едно, че казват: „Ще те сплаша, ще нахлуя в живота ти, ще те натоваря
с вина, ще те лиша от самоувереност, за да упражнявам контрол над теб и да
ти покажа колко много те обичам.“ Явно, че тяхното поведение няма нищо
общо с любовта.

68
 Глава 5
Майсторите на хаоса
Отровните родители на партньора ви, с които се запознахме досега, са
активни и агресивни, когато решат да сложат своя отпечатък върху вашия
брак. Те оказват натиск върху вас и вашия партньор, за да моделират живота
ви така, както те желаят. Каквато и тактика да решат да използват, те се
опитват да придобият господстваща, активна роля във вашите отношения.
Обаче хората, които ще срещнете в тази глава, са различни. Всъщност те
рядко, ако изобщо им се случва, биват загрижени за вашия брак. Такива са
родителите, чиито живот е тъй нещастен и така хаотичен, че създават
водовъртеж от непрекъснато нарастващи кризи и нещастия.
Дали имате взимане-даване с родители, заплетени във враждебни или
яростни отношения един с друг, или с грубияни, хора, които са
невъздържани с вас, както и с други членове на семейството, дали са
финансово безотговорни или едно време са малтретирали вашия партньор
като дете, тези личности вършат такива ужасни неща на себе си и един на
друг, че не е възможно човек да не обърне внимание на постъпките им. Тъй
като тяхната нестабилност се усилва и съществува опасност животът им
всеки момент да се взриви вътрешно, стабилният ви брак неминуемо ще бъде
разклатен.
Защо? Защото както ще видим, хаотичните роднини притежават почти
магнетична способност да привличат вашия партньор в погрешна и
нестабилна орбита.

Родители на партньора, които живеят на бойното поле

Някои семейни двойки живеят в състояние на лесно възбудима

променливост. Те си нямат доверие един на друг, таят отдавнашна злоба и
вдигат гръмогласни разправии. Когато се сродите с тях, изведнъж вашият
живот бива поставен на фона на постоянни стълкновения - дори и те да
живеят далеч. Те чупят и трошат, изпадат от една криза в друга, а в много
случаи единият или двамата се обръщат за подкрепа към вашия партньор.
Изведнъж става така, че вашият партньор безнадеждно се е оплел в тяхната
необявена война - като успокоява, разсъждава или просто изслушва
безкрайните им атаки. Когато това се случи, се оказва, че родителите на
вашия партньор имат толкова силно влияние върху живота ви, колкото
много решителните контрольори. Необходимо е огромно количество време
и енергия, които вие и вашият партньор трябва да употребите, за да
69
изградите съвместния си живот, докато сражаващи се родители изсмукват
жизнените сили на двама ви и посичат брака ви в самата му основа.
Дейна - висока трийсет годишна художничка-графичка дойде при мен
заедно със съпруга си Марк - сценограф на успешен телевизионен сериал.
По времето, когато Дейна и Марк са били заедно, Дейна се била забъркала в
семейна драма със своите родители, която редовно излизала извън контрол,
а на Марк търпението му привършвало.
„Съжалявам, започна той, но просто не разбирам какво мисли, че прави
жена ми, като прекарва толкова време в разговори по телефона с майка си и
непрекъснато тича до тях. Последното, което се случи беше, че след
полунощ, при проливен дъжд тя катастрофира, сигурен съм, че е станало,
защото много се е тревожила за майка си. Слава Богу, че не беше наранена,
но какво ще се случи следващият път? Дейна наистина си въобразява, че като
държи ръката на майка си Глория и я подкрепя, между другото ѝ помогна да
си намери адвокат, този път тя наистина ще се разведе. Но това никога няма
да стане, то продължава вече трийсет години и през седемте години откакто
съм свидетел, ми е съвсем ясно, че Глория вдига лъжлива тревога. Тя само
казва: „Край, развеждам се“. Не знам как Дейна не го разбира. Майка ѝ обича
да се оплаква и да хленчи колко бил ужасен бащата на Дейна, но след като
кризата отмине, тя се оправя, а Дейна се чувства много зле. Омръзнаха ми
смахнатите ѝ родители, не желая да се разправяме с тях, знам, че си изливам
яда върху Дейна и съм тук, защото не знам какво да правя...“

Прехвърляне на притесненията

Марк явно имаше ясен поглед върху ставащото. Когато каза, че Дейна се
чувства по-зле, а Глория - по-добре, след като изпусне парата, той определи
много точно едно често срещано поведение, което аз наричам „прехвърляне
на притесненията“.
От години майката на Дейна използвала дъщеря си като боклукчийски кош,
в който да изхвърля гнева и нещастието, които преживявала със съпруга си.
След като изливала всички проблеми върху дъщеря си и я карала да се
разкъсва между двамата, Глория направила така, че Дейна да пусне в ход
фантазиите си да я спасява. Напълно разбираемо е, че Дейна се тревожи за
това колко зле се чувства майка ѝ и стигнала дотам, че започнала да мисли
как да спаси майка си. Когато Дейна прави това, Глория не поема никаква
отговорност за собствения си живот. Стратегията на Глория „излей си
всичко върху Дейна“ почти винаги имала успех.
За Дейна, обаче, огромното желание да спаси майка си, чийто живот
представлявал вечна бъркотия, се превърнало в първостепенна задача,
засенчваща всичко останало, включително и брака ѝ. Тя съзнавала, че ролята

70
на супер дъщеря ѝ създава проблеми, но настоявала, че този път е различно.
Този път кризата била много по-голяма.
Както Дейна обясни:
- Напоследък отношенията между родителите ми много се влошиха.
Миналата седмица имаха голям скандал. Майка ми е убедена, че той има
любовница, а баща ми просто си излезе и отиде на хотел. Случвало се е и по-
рано, но този път той май няма да се върне. Майка ми плаче на телефона, тя
е абсолютно сломена и не може да ходи на работа. Пита ме какво мисля, как
да постъпи и ми разказва какви ужасни неща е направил той. Аз изцяло
влизам в цялата ситуация, затова ѝ се обаждам, изслушвам я, дори ѝ звъня
от работа. Знам, че Марк наистина негодува заради времето, през което
говоря за нея и с нея, и че непрекъснато ходя при нея. Знам, че иска да ѝ
кажа: „Моля те, не ме забърквай“, но как ще живея спокойно, ако го направя?
Толкова е просто, смятам, че най-накрая майка ми трябва да се разведе.
Мисля, че този път тя ще го направи, опитвам се да я подкрепям колкото
мога. Тя казва, че ѝ е много по-добре, когато говори с мен, отколкото ако
отиде на терапия.
- Което - казах на Дейна, - сигурно те кара да се чувстваш много силна.
- Вярно е - отвърна тя малко страхливо. - От малка мама ме използва, за
да ми се доверява, разказва ми колко е ужасен баща ми и колко била
нещастна. Толкова ми се искаше да ѝ помогна, да направя живота ѝ по-
добър... Само си представи - най-накрая майка ми щеше да бъде щастлива.
Това ми се струваше, че си заслужава каквито и жертви да ми се наложеше
да направя.
- Но нищо не се промени, така ли? - попитах.
Тя помълча малко, после се разплака:
- Не... Нищо не се промени. Те ужким се връщаха към „нормалното“,
голямата катастрофа беше отминала и тя казваше: „Просто забрави това,
което ти разказах.“ Беше много неприятно, ужасно се срамувам от моите
ексцентрични родители. Стомахът ми се свива на топка, че тя го направи пак,
че отново ми причини тази неприятност!
Дейна реагира както се очакваше при последното обаждане на майка си да
отиде да ѝ помогне, точно както го е правила докато е била още момиче, като
при това майка ѝ я разстроила по същия начин.
Казах ѝ, че мястото на нито едно дете, на каквато и да е възраст да е то, не
е между двама сражаващи се родители. Тя нищо не може да направи в тази
ситуация и беше почти сигурно, че в края на краищата щеше да се почувства
безпомощна, да не бъде в състояние да окаже на никого помощ, само беше
поставена в глупаво положение. Но при Дейна, водена от чист адреналин,
движеща сила бяха много повече емоциите отколкото логиката и без да си
дава сметка за последиците върху своето емоционално здраве, както и върху

71
брака си, се бе оплела здраво в живота на родителите си.

Процъфтяват при разправии

Има много семейни двойки като тъстовете на Марк. Двойки, които до края
на живота си прекарват в битки. Като че ли на тях им е нужна драма и
стремителната сила на борба, на затръшващи се врати, на избухвания, на
писъци и схватки на живот и смърт, но този път за последно. След това се
връщат към онова, което е „нормално“ според тях и често се държат като че
ли нищо не се е случило, с което объркват и изнервят възрастните си деца,
често ги изтощават при безуспешните им опити да спасят някой от двамата
родители. Както Дейна го описа, „Все едно че попадаш в монотонно
движение, което няма да те отведе никъде.“
От информацията, която получих от Дейна и Марк, ми стана ясно, че гняв
и необходимост от наситен драматизъм свързва родителите на Дейна.
Глория обичала да се оплаква и да се прави на жертва пред грубия си съпруг,
който, според Дейна, непрекъснато я унижавал и я обиждал. Дейна беше
убедена и че от няколко години баща ѝ се среща с други жени. Но Глория
била или много уплашена или скована, или прекалено сраснала със съпруга
си Пол, за да направи каквото и да е и да подобри живота си.
Дейна си блъскала главата как да спаси майка си, което ѝ било втълпено
още от юношеска възраст, не можела да види възможност как другояче да
постъпи. След като това не помогнало, както се случва при повечето хора, тя
просто продължила да върши същото, което, разбира се, разстройвало Марк
и той бил принуден да дели съпругата си с една нещастна майка, която
действала в разрез със собствените си интереси. С напътстване и усилия,
обаче, този невротичен цикъл скоро щеше да прекъсне.

Не съм алкохолик

- Това е мантрата на моя тъст Вик - въздъхна Грег, хубав трийсет и пет
годишен компютърен програмист. - Винаги когато има семейна вечеря,
рожден ден или празник, още от следобеда той се налива с водка и докато
дойде време за вечеря, вече е пиян. Пие до оглупяване и инфантилизъм.
Замазва думите, прави слабоумни забележки и се опитва да разкаже някой
стар виц. Никой не разбира почти половината от онова, което бъбри, затова
всички се опитват да си говорят помежду си. Тогава той се ядосва защо не
получава цялото внимание, което желае. Ако го попиташ, той, разбира се,
ще ти каже, че не е алкохолик, просто иска да му е весело, но в крайна сметка
направи така, че всички да се чувстват нещастни.
Грег беше много привързан към жена си Анита, но неприятният навик на

72
Вик редовно развалял настроението на семейството на празници, когато
трябвало да се веселят. Бащата на Анита бил типичен алкохолик, това никой
не го признавал, да не говорим, че никой не му правел забележка, бил човек,
който създавал главоболия, бил семейна тайна или проблем, който всички
виждат, но никой не желае да се заеме с него. Такъв проблем може да бъде
употреба на наркотици, хазарт, сексуални отклонения или който и да е от
многобройните съществуващи пороци, които се отразяват върху живота на
другите. Но каквито и главоболия да създава този човек, всички пристъпват
на пръсти около него и се преструват, че няма такова нещо.
Като нов член на семейството Грег усетил, че това не му е приятно и,
напълно разбираемо, изпитвал неохота пръв да даде сигнал. Попитах го дали
има шанс заедно с цялото семейство да поговорят с Вик за това как
държането му се отразява на всеки поотделно и да му кажат какво искат от
него.
- Според мен няма шанс. Никой не желае да разговаря за това, нито да
постави въпроса ребром пред Вик. Помолих Анита да отиде и да поговори с
Анонимните алкохолици, но тя не желаела „да разстройва хората“ или да
каже нещо лошо за човек от семейството. Тъща ми се чувства унизена от
поведението на мъжа си, но го търпи вече трийсет и две години. Тя е
финансово зависима от него, а също и емоционално. Шуреят ми живее в друг
щат, така че не би могъл да помогне. Тогава какво остава? Той не е пияница,
който сипе ругатни наляво и надясно, но изглупява напълно и разваля всяко
семейно събиране, вместо да ни бъде приятно. В този случай имам ли
някакви права или и аз трябва да се преструвам, че всичко е наред?
Грег беше единственият, който се бе замислил, макар и по-отстрани за
реалността, но това го поставяше в много неизгодно положение. Когато
цялото семейство се сплотява, за да защитава или прикрива
пристрастеността на някой свой член, онзи, който казва истината, ще бъде
сметнат за подлец. Попитах Грег дали Анита би се обърнала срещу него и би
се съюзила още по-здраво с баща си, ако той реши да предприеме някакви
действия да оправи положението. Той ми отговори, че не ще и не знаел дали
е готов да рискува, за да разбере. По-късно драматичен обрат предизвика
разрешението на въпроса.
На срещата ни следващата седмица усетих, че нещо се е променило. Видях
един различен мъж - напълно решен повече да не търпи нездравословната
семейна среда.
- Преди две вечери нещо се случи, което страшно изплаши и двама ни с
Анита. Имаме син Майкъл на една година. Бяхме па вечеря при тъстовете
ни, Вик пиеше непрекъснато, както обикновено. Той наистина едва се
държеше на краката си. След вечеря се преместихме в кабинета, където Вик
се заигра с Майкъл. Честно казано, наистина е добър дядо, когато е трезвен,

73
но това се случва все по-рядко и тази вечер той си играеше с Майкъл доста
грубичко. Детето се блъсна в ниската масичка и си разцепи устната. Аз
побеснях, а Анита побледня като платно. След като спряхме кръвта, си
тръгнахме. По пътя за вкъщи не си казахме и дума, но щом Майкъл заспа,
заявих на Анита, че това трябва да престане и то незабавно! Няма повече да
участвам в тази лудост. Тя кимна с глава, на лицето ѝ се изписа силна тъга,
но ме хвана за ръката и ми каза, че е съгласна с мен. Сега не знаем как да
постъпим, за да не обидим някого и да не причиним нещо непоправимо в
семейството.

Желания, надежди - и толкова

Създаде се нов съюз между Анита и Грег, който затвърди отношенията им.
За съжаление трябваше да се стигне до инцидент, за да спре Анита да отрича
колко отровно и опасно е положението с баща ѝ и да признае, че от години
Вик е донесъл много беди на семейството си.
Когато Анита дойде заедно с Грег на следващата ни среща, бързо стана
ясно, че от години тя играе ролята на душеприказчик и защитник на баща
си, въпреки че много пъти не е могла да си покани приятели вкъщи поради
смущаващото поведение на баща ѝ. Подобно на Дейна, Анита дълго се
самозалъгвала.
„Все се надявах, че един ден той щеше да признае, че има такъв проблем,
да влезе в програма на Анонимните алкохолици и да престане да пие. Тогава
би бил този баща, когото познавам преди алкохолът да започне да разгражда
мозъка му, онзи, който беше мой приятел.“
Анита е желаела и се е надявала баща ѝ като по чудо да се промени и това
я е въздържало и я държало в капан да гледа как баща ѝ се само разрушава.
Години наред тя не желаела да направи нищо по отношение на собствените
си проблеми с баща си, по поне осъзнаваше, че трябва да закриля сина си.
В отношенията и на Дейна, и на Анита с трудните им родители до голяма
степен се забелязва значителна размяна на ролите. Детето укрепва, защитава
и спасява - всичко това е част от задълженията на родителя. Междувременно
родителите изоставят отговорностите си на възрастни хора и манипулират
детето си, като го превръщат в свой спасител.
Съществува голяма вероятност Вик да не се промени. Но Анита и Грег
щяха да се научат как да се пазят да не се превръщат в жертви на неговия
алкохолизъм. Заедно щяхме да открием думите и необходимата
поведенческа стратегия, която би им позволила да очертаят непреодолими
граници пред Вик. Разбира се, на Вик това не би му било приятно, но той
прекалено дълго правел онова, което желаел. Нямаше да бъде лесно, но
Анита и Грег разбираха, че действително няма друга приемлива алтернатива.

74
 Безкрайно спасяване

Алкохолизмът е само една форма на натрапчиво поведение, при което

човек няма сили да се откаже от своята пристрастеност и може да създаде
огромно напрежение във вашия брак. Някои родители на партньори създават
ужасни конфликти между вас и вашия партньор, като очакват всеки път мие
да ги спасявате от финансово лекомислие и безотговорно държание.
Оплешивяващ, симпатичен четирийсетгодишен брокер на стоковата борса
на име Стив дойде при мен, защото бе осъзнал, че затъва все по-дълбоко в
плаващите пясъци на финансово безотговорните си тъстове.
„Откакто влязох в това семейство, двамата с Андреа непрекъснато вадим
родителите ѝ от един глупав план за бързо забогатяване, после от друг. Не
знам какво им става на тези хора. Нямат никакви спестявания, защото баща
ѝ се зае да купува и продава акции на борсата въпреки моя съвет, един ден
печели много, на другия пропада. Той е изучил много внимателно всички
рискови операции, но ако ме питате мен, за него това си е чисто и просто
хазарт. Смята се за много вещ в тези дела, повече от нас, на които работата
ни е това. Ако случайно спечели нещо, той веднага влага парите в следващия
проект. Майката на Андреа Луиз работи като застрахователен агент, а Стан
посяга и на нейната заплата. Той добре си е направил сметката, затова не
идва при мен директно за пари, играта се състои в това на всеки няколко
месеца да прави така, че изпадналата в паника Луиз се обажда на Андреа, че
чекът за ипотеката на къщата е пропилян или ще дойдат да им приберат
колата, или ще им се случи някоя друго бедствие. В това отношение Андреа
проявява супер спокойствие, действа като истински родител и казва: „Ами
просто трябва да им помогнем - не можем да ги оставим да се мъчат.“
Независимо какво казвам аз, тя написва чека. Изобщо не обсъждаме въпроса,
нищо.“
На Стив и Андреа им бе натрапена ролята на родители, а крайно
неразумните родители на Андреа се бяха превърнали в техни деца. Също
както в други семейства, с които се запознахме в тази глава, те се заемат да
спасяват, да помагат, като неминуемо си разменят ролите, но всичко това е
само повърхностно, така не се лекува силно отровното поведение на
родителите на партньора.

Разликата между помощ и спасяване

Ако сте като Андреа и Стив, онова, което вашият партньор нарича
„помощ“, вие виждате като спасение, затова нека изясним някои
определения. Естествено, че няма нищо лошо в това да помогнеш на своя
родител или на родителя на партньора си, ако изпадне в беда. Болест, развод,
75
загуба на работа и финансови затруднения са част от живота. Има моменти,
когато предложение да ти дадат пари или да получиш емоционална
подкрепа, за да стъпиш отново на краката си, може наистина да помогне на
човек, когото обичате.
Но едно е да помогнеш на родител на партньора си, който винаги е
показвал отговорно и разумно държане. Съвсем друго е редовно да
спасяваш тъст си или свекър си, който все повече затъва във финансови
проблеми чрез импулсивни или недобре обмислени харчове, хазарт или
нехайни инвестиции. Финансово безотговорни родители на партньори не
само очакват вие и вашият партньор да ги спасите, а просто не ви оставят
почти никакъв избор. Неудачното съчувствие на вашия партньор, съчетано
с натиск и молби от страна на роднините и страховити предсказания какво
ще им се случи, ако не им помогнете, правят трудно, ако не и е невъзможно
да им откажете. Но това стана доста по-лесно в случая на Стив.
„Нашите спестявания се топят. Това не може да продължава и няма да
позволя този човек да харчи нашите пари с лека ръка. Снощи Андреа ми каза,
че нямат 2,500 долара, за да покрият ипотеката за къщата. Ами тъпаци! Нека
да възложат възбрана върху проклетата им къща, щом не могат да си
позволят да я поддържат. Вече не знам какво да казвам на Андреа. Омръзна
ми да чувам „Те са мои родители - трябва да ги извадим от този батак.“
Знаех, че Стив се сърди и на себе си, както и на родителите на жена си, за
това, че е позволил тази ситуация да разяде съвместния им живот с Андреа.
Неговите тъстове не бяха лоши хора, нито пък критично настроени както
много, които досега срещнахме, но тяхната неспособност да управляват
собствения си живот направо разсипваше брака му, ако не и нещо повече.
Знаех дори, че смелите му думи няма да бъдат последвани със смели
действия. Опитах се да уредя бърза среща с него с надеждата, че това би му
дало повече упование, докато намерим изход от тази бъркотия.

Просто кажи „НЕ“

Помолих Стив да каже думата „антидисестаблишмънтарианизъм“ и той ме

погледна като че съм луда.
- Направи го - настоях аз.
Той повтори думата, но изглеждаше ужасно скептичен.
- Стив - обърнах се към него, - току-що с лекота изрече най-дългата дума
в английски език. Защо ти е толкова трудно да изречеш някоя по-къса?
Той замълча за миг, явно беше озадачен. После каза:
- Да, разбирам, искаш да кажа „не“. Но то не е така лесно. В дългата дума
не се съдържат никакви емоции, а човек се разгорещява емоционално,
когато казва „не“ при тези обстоятелства, да не говорим, че изпитва чувство

76
за вина от факта, че всички ще ме обвинят, особено Андреа.
Казах на Стив, че ще му задам няколко трудни въпроса и искам той да им
отговори.

Сюзън: Твоята помощ досега помогнала ли е да се промени нещо?

Стив: Не.
Сюзън: Родителите на Андреа проявяват ли желание да получат съвет
как да се справят с дълговете си или ходят на събиранията на
Анонимни заемоискатели или Анонимни хазартаджии?
Стив: — Няма нищо такова.
Сюзън: — Някога върнали ли са ти и една стотинка от онова, което си
им дал?
Стив: Шегуваш ли се?
Сюзън: Разбирам, значи отговорът е „не“. Добре, според теб постигаш
ли нещо, като хвърляш пари в бездънна яма, без да свършиш нищо
друго, освен да окуражаваш тъст си да се държи като безумен, а всички
останали да се държат като жертви!
Стив: Не.
Сюзън: Ако утре им дадеш един милион долара, колко време смяташ,
че ще мине, докато нещата се върнат в изходна позиция?
Стив: Вероятно около три месеца, четири най-много.
Сюзън: Последен въпрос. Ти да не си Банк ъф Америка?
Стив: Стан смята, че съм...

На това място Стив отпусна глава в ръцете си и въздъхна дълбоко. После

вдигна глава и каза:
- Не мога да позволя родителите на Андреа да разрушат бъдещето ни.
Дори отлагаме да имаме деца... Господи, чувствам се като пълен идиот!
Добре, учителю, готов съм да направя нещо в тази насока.
Стив осъзна, че няма никакъв смисъл да подпомага живота на
разтревожени, вглъбени в себе си възрастни хора, които са напълно
способни да се грижат за себе си или биха могли да се научат да го правят,
ако неговият партньор вдигне котвата, която ги задържа. Казах на Стив, че
първото, което трябва да направи, е да седне заедно с Андреа веднага, щом
това е възможно, за да започнат да вливат здрав ум и разум отново в живота
си.

Сексуалният хищник

Родителите на партньора ви от двата пола често се опитват да флиртуват и

да прелъстят зет си или снаха си, други свои родственици, а понякога и

77
собствените си деца. Към подобно поведение често се отнасяме прекалено
меко: „Мама само се перчи“, „Татко винаги си е бил такъв жребец“, „Мама
винаги си е падала по по-млади мъже“, „Знаеш какви са мъжете“. С тези
опити да опростим нещата ние се мъчим да смекчим сериозността им и да ги
представим с леко хумористичен оттенък. Но въпреки целенасочените ни
усилия да омаловажим значението им, сексуално агресивните действия не са
забавни. Не са симпатични, чаровни, закачливи и най-вече не са допустими.
И ако всеки се прави, че нищо не се е случило, нещата ще продължат по
същия начин и никой няма да се разтревожи от това освен, разбира се,
жертвата.
Ким е двайсет и пет годишна, управител на видео-магазин. Дойде при мен
заради свекър си.
- Моя свекър Фил винаги демонстрира малко по-голяма привързаност
към мен отколкото трябва и ме кара да се чувствам доста неудобно. Често
когато си тръгваме от тях, след като сме вечеряли заедно, той ме прегръща
твърде силно и стои близо до мен. Кълна се, че веднъж дори имаше ерекция.
Притеснявах се да му кажа каквото и да било, но нещата вече напълно
излязоха от контрол. Онази вечер ги поканихме на вечеря и той скочи да
отнесе чиниите в кухнята само защото аз бях там. Остави ги на мивката,
сграбчи ме и ме целуна. Пъхна си езика чак до сливиците ми. Дишаше тежко
и каза, че от първия път щом ме видял, му се искало не само да ме целуне,
ами и още нещо. Догади ми се! Той изглежда добре и е само около
петдесетте, но Боже мой, той ми е свекър. Това си е кръвосмешение!
Казах на Ким, че сигурно е била потресена от случилото се. Попитах я дали
е имала сили да направи нещо.
- Бях толкова шокирана и отвратена, че почти не съзнавах какво върша.
Започнах да слагам чиниите в миялната машина като робот, а Фил нехайно
излезе и отиде при другите.
Фил носи цялата отговорност за случилото се, а Ким няма никаква вина за
неговото поведение. Но щом не предприема нищо още първия път, когато
се е почувствала неудобно от прегръдката му, тя, без да осъзнава, му дава
мълчаливо съгласие да опипа почвата и да види докъде може да стигне.
Казах на Ким, че приемем ли неприемливото, показваме на другия колко сме
слаби. Той започва да вярва, че няма какво да го спре и става още по-
агресивен.
Не е нужно Ким да се изправи срещу Фил сама. Поне така мислех, докато
не я накарах да сподели това със съпруга си Ерик. Очите ѝ заблестяха от
гняв, щом отговори:
- О, той вече знае, но каза, че не може да измисли какво да направи. После
казал на майка си и тя отговорила, че и тя не знае как да постъпи. Е, аз ли да
знам! Излезе, че той и по-рано е задявал роднините. Значи не му е за първи

78
път. И най-лошото е, че никой не иска да му го каже в очите! Ерик се
притеснява да не посрами смахнатия си баща или да не дискредитира
семейството си. Просто не мога да повярвам, че той трепери повече за
проклетия ми свекър отколкото за мен. Чувствам се насилена и предадена, а
никой не се застъпва за мен. Обичам мъжа си или поне го обичах допреди
да стане такава мекица, но не искам да живея в подобно семейство.
Отново виждаме как една потенциално добра връзка се клати на ръба на
пропастта, защото е допуснато непристойното поведение на един роднина.
Жертвата е наранена и ядосана, защото нейният партньор не прави нищо, за
да стане неин съюзник. Вместо да подкрепи съпругата си, Ерик се превръща
в мекотело и се парализира от страх да не разстрои баща си или да не
предизвика семеен скандал.

Направете семейството отново сигурно

Ако не реагираме незабавно и с необходимата сериозност на подобно

поведение, агресивността най-вероятно ще ескалира и ще се стигне до
нахлуване във вашето лично пространство. Семейства като това на Ерик не
са безопасни, докато вие със или без помощта на вашия партньор, не
предприемете енергични мерки да спрете тези атаки. Не трябва да изпадате
в ситуация, в която са принудени да парирате каквито и да било сексуални
намеци и да ги търпите само защото идват от страна на вашия свекър.
Фил отдавна действа с убеждението, че всички ще продължат да се правят,
че не виждат. Много се изненада, когато Ким и Ерик а почнаха заедно да
посещават семейна консултация.

Когато партньорът ви е малтретиран

Навлизайки в най-мрачния от семейните проблеми, ние се натъкваме на

бурни течения, които бушуват под повърхността на привидно „добрите“
семейства, в които всъщност родители се отнасят жестоко с децата си. Някои
от вас са женени за хора, които са били физически, емоционално или
сексуално малтретирани в семействата си. За разлика от емоционално
нестабилните родители, за които прочетохте в тази глава, някои от
малтретиращите родители се справят добре във външния свят.
Докато някои от тях може да се обърнат към вас за помощ в сферите, за
които вече говорихме, възможно е други да не се нуждаят от такава помощ
или да ги спасявате. Но все пак поведението им в миналото е сигурен знак
за дълбоко емоционално разстройство, криещо се под фасада на „нормални“
хора. Дори да не са оплетени в безкраен низ от проблеми, вашият партньор
няма да е способен психически да се откъсне от тях и това ще всее безредие

79
в живота ви. При такива родители вашият партньор, а не вие, е прицелът на
техните атаки.

Когато вие сте буферът

Мел, нисък трийсет и една годишен диспечер в транспортна фирма, ме

потърси, защото, както се изрази, „Омръзна ми да стоя между съпругата си
и родителите ѝ.“ Още на първата ни среща той поясни:
„Джена ме кара да я крия, когато те я търсят по телефона. Майка ѝ и баща
ѝ винаги много я критикуват и обиждат. Когато е била малка, баща ѝ я биел
и я заключвал и я държал по цели часове в килера. Била е на шест години, за
Бога! Как може някой да се отнася така с малко дете? Освен това прекрасната
ѝ майка я обвинява за всеки скандал между родителите ѝ, сигурен съм, че и
за много други неща. Знаех, че родителите ѝ ще са проблем, още когато
започнахме да излизаме. Но тогава Джена изглеждаше толкова силна, сякаш
нищо не можеше да я сломи. Просто мислех, че ще се справи с това.“
Мел погрешно приема, че всичко е минало и Джена е надживяла травмите,
причинени от родителите ѝ. Но още от самото начало на семейния живот,
проблемите с родителите на Джена се превръщат в ежедневие и Мел
открива, че силата на съпругата му е само защитна фасада, издигната през
годините, за да може тя да контактува нормално с другите хора. Вътре в себе
си Джена все още е уплашено малко момиченце.
Вероятно вие няма да имате големи проблеми със семейството на
партньора си, ако той е съумял да излекува раните си.
Но ако не е успял, както става при Джена, неизбежно ще се окажете между
чука и наковалнята като Мел. Няма да знаете как да се отнасяте с хора,
наранили жестоко човека, когото обичате. Партньорът ви несъмнено ще
усложни нещата, защото винаги ще се опитва да осуети вашите опити да го
защитите.
„Тя винаги се разстройва страшно много след всеки разговор с когото и да
е от двамата. Не знам защо го правят държат се ужасно с нея. Напоследък тя
просто не иска да говори с тях и аз трябва да лъжа, че я няма и ще ѝ предам
да се обади по-късно (тя рядко прави това). После пък аз се оказвам виновен,
че съм искал да я отделя от тях. Тя е много уплашена и това направо ме
убива. Идва ми да им кажа да се гръмнат и да ни оставят на мира, ама тя не
ще и да чуе. Непрекъснато се кълне, че няма да ме използва повече като
буфер - само да поукрепнела малко. Може и да не повярвате, но тя все още
си фантазира как някой ден нещата някак си ще се оправят. Не искам да
прекарам следващите двайсет години в тази лудница. Не разбирам защо
наистина не им каже как се чувства или просто не ги прати по дяволите.“
Разбирам защо Мел е объркан от нуждата на Джена да поддържа връзка с

80
хората, които са ѝ причинили толкова много болка. За него решението е
едно: Джена да им каже да престанат да я ругаят по телефона, защото ако не
го направят, тя просто ще ги заличи от живота си.
Мел обаче трябва да приеме някои основни истини за хората, малтретирани
като деца. Така той ще може да преодолее объркването и нетърпението и да
подходи към проблема с разбиране, мъдрост и състрадание.

Наследството от тормоза

Видяхме, че почти всички проблеми с роднините идват от неразрешени

конфликти на партньора с тях или от неспособността му психически да се
откъсне от тях. Това позволява на новите роднини да играят значителна роля
в брака ви, която може да се окаже опасна за партньора ви. А няма нищо,
което да възпрепятства по-силно способността на човек да се откъсне от
родителите си и да се превърне в самоуверен възрастен човек, вместо да си
остане малтретирано дете.
Малтретирането погубва самоуважението. То подронва увереността в
собствените възможности и насажда съмнения и омраза на човек към самия
себе си. Хората, които са били подложени на тормоз, не вярват в
способностите си. Те чувстват, че не заслужават нищо хубаво, че са
недостойни да бъдат обичани. Вкопчват се в хората, които са се отнасяли
жестоко с тях, защото подсъзнателно се определят като лоши деца и искрено
вярват, колкото и безсмислено да звучи, че трябва да накарат родителите си
да ги обикнат, преди да започнат каквото и да било друго в живота си.
Мел се чудеше дали Джена би могла някога да превъзмогне детството си.
Аз го уверих, че тя не се намира в задънена улица. Независимо колко
травматизиращи са нейните преживявания, мрачните предсказания на
хората, че жертвите на тормоз не са стока, са напълно безпочвени. След
двайсетгодишна работа с възрастни, малтретирани като деца, твърдя, без да
изпитвам никакви угризения, че с упорита работа нанесените опустошения
могат да бъдат поправени в много голяма степен. Ако Джена наистина е
мотивирана да се освободи от примката на своите родители, тя би могла да
върне голяма част от самоуважението си, а това несъмнено ще подобри
брака ѝ. С много работа и желание от тяхна страна, Мел и Джена могат да
се научат как да противодействат ефективно на нейните родители.

Проблемното семейство привлича като магнит

В тази глава прочетохме, че колкото по-сериозни са проблемите в

семейството на вашия партньор (независимо дали са свързани с
пристрастености, малтретиране, неспособност на родителите да се справят с

81
живота си или със заобикалящия ги свят), толкова по-трудно е на
порасналото вече дете да се откъсне от тях. След дълги години на фантазии
за стабилно семейство, след толкова грижи, подкрепа, окуражавания и
поемане на вината за действията на безотговорните си или неадекватни
родители, вашият партньор все още вярва, че е негов дълг да направи всичко,
което е по силите му, за да им помогне. И тогава, според собствените му
фантазии, усилията му ще бъдат възнаградени. Семейството му най-сетне
ще покаже своята обич и одобрение, от които вашият партньор така отчаяно
се нуждае. Внезапната нужда да спасява родителите си не е съзнателно
направен избор. Тя е дълбоко вкоренен отклик на години, изпъстрени със
семейни кризи, през които вашият партньор е оцелявал, като е задоволявал
потребностите на родителите си, вместо те - неговите.

Не оказвайте натиск върху партньора си

Лесно е да изпитате омраза към партньор, който ви въвлича в блатото на

проблемите със собствените си роднини. Знаете, че ако той беше срещнал
такива хора на улицата, почти инстинктивно би се отдръпнал от тях и би
поддържал голяма дистанция между тях и себе си. В случая вие сте този,
който има обективен поглед върху нещата. Затова виждате как използват
партньора ви и няма изгледи това да престане скоро, както той очаква. Все
пак дори да изглежда примамливо да решите проблема изведнъж, като
окажете натиск върху партньора си да прекрати всякакви връзки с тези хора,
това няма да помогне. Така само ще засилите чувството му за неспособност
да бъде добър син или дъщеря и ще го поставите в безизходно положение.
Във втората част на книгата ще видите, че много по-ефективно ще му
помогнете, ако го подкрепяте или окуражавате да се помири с родителите си
и да приеме реалността. Тогава и само тогава той ще има възможност да
направи свободен избор и да постави вас и вашия брак на първо място.

82
 Глава 6
Саботьорите
Най-мрачните от отровните роднини са тези, които напълно са ви
изхвърлили от умовете и сърцата си и, ако това е възможно, направо биха
ви зачеркнали. Това са саботьорите - родителите на един от двамата, които
смятат, че изобщо не могат да ви приемат. Вие не сте такъв, какъвто те са
желали (тях въобще не ги е грижа, че сте такъв, какъвто вашият партньор е
желал) и те рядко пропускат възможността да го кажат на вас и вашия
партньор и то често по жесток и невероятно безчувствен начин.
Тези, които отхвърлят, се възползват от всяка възможност да ви отстранят
и ви подмамят да прекъснете брака си, който те вече са направили
непоносим. За да подчертаят колко би желали да прекъснат всички връзки с
вас, много е вероятно да отправят покани към вашия партньор, но не и към
вас, а в някои случаи дори към собствените си внучета. В най-краен случай
те изобщо престават да обичат детето си, като ви изключват и двамата от
семейството. По-добре изобщо да нямате деца отколкото да имате такова
дете, което няма да ви даде послушанието, което изисквате.
Причините, които посочват за това, че ви отхвърлят, са много и най-
различни, често те нямат нищо общо с двигателните сили под повърхността,
които ги карат да действат по такъв болезнен начин. Те твърдят, че не ви
харесват, защото не понасят вашето семейство, социалното ви или
икономическо положение, религията, расата ви или, както е в случая с моята
клиентка Холи, дори външния ви вид.

Ранни предупреждения
Холи е трийсет и четири годишна служителка в голяма финансова фирма.
Има хубаво лице, обрамчено от мека къдрава кестенява коса. И, по всички
стандарти, е с доста наднормено тегло. Тя и съпругът ѝ Престън
застрахователен агент, дойдоха при мен две години след сватбата си и не
бяха сигурни, че ще изкарат трета година. До голяма степен нещастието им
се дължи на ужасното държание на родителите на Престън към Холи, което
започнало доста време преди да се оженят.
„Престън е единственият мъж, с когото съм била. Ходехме още като
ученици, нещата станаха по-сериозни, докато бяхме в колеж. Той започна да
се заседява в моя апартамент и да остава и през нощта и тогава родителите
му ме намразиха. Държаха се добре към мен, докато видяха в мое лице
заплаха за тяхното сплотено семейство. Майка му започна да го търси при
83
мен и когато аз вдигах слушалката, единствените ѝ думи бяха: „Престън да
се обади“. Все едно, че аз не съществувах. Нещата се влошиха още повече,
когато Престън напусна колежа и се хвана на работа на пълен работен ден,
без да съобщи на родителите си. Когато те откриха, побесняха и казаха, че
аз съм била причината той да не завърши колеж. Имаше достатъчно
предупредителни знаци. че нещата ще бъдат трудни, но аз си мислех, че ще
се справя. Бях сигурна, че след като свикнат с идеята, че при нас нещата са
сериозни, а и като ме опознаят, всичко ще се подобри. Все едно, че съм
живяла в свят на мечтите!“

Времето не помага

Помните ли мита „щом ме опознаят, ще ме харесат“? На всички ни се иска

да вярваме, че любовта ни към нашия партньор ще трогне и най-
коравосърдечните родители и Холи, както много други, усетили жилото на
отхвърлянето от страна на бъдещите си свекър и свекърва, била сигурна, че
родителите на Престън ще се осъзнаят, щом видят колко се обичат
двамата и се уверят, че тя е добра и способна на любов жена. Но повечето
хора, които отхвърлят не се трогват лесно от любовта. Всъщност колкото
повече родителите на Престън виждали колко много се обичат двамата и
колко невъзможно е да променят решението на сина си, толкова повече
усилвали атаките си към нея.
„Когато Престън им съобщи, че ще се женим, те заявиха, че няма да дойдат
на сватбата. Той им каза, че ще се ожени независимо дали ще дойдат или не,
затова в края на краищата дойдоха. Но свекърва ми направи нещо, което
никога няма да ѝ простя - остана седнала, докато изричахме клетвите си,
макар че всички бяха прави. Такъв начин намери, за да изрази несъгласието
си със сватбата! При това свекър ми стоеше мълчаливо зад нея и се
съгласяваше с всичко, което тя правеше.“

Те атакуват най-слабото място

Може някои родители да останат разочаровани от избора на сина си или

дъщеря си и да направят опити да променят решението на детето си. По-
късно, всъщност след сватбата, те може малко да поомекнат, да приемат
неизбежното и дори да направят някакво усилие да бъдат по-добри. Може да
не са сто процента доволни, но поддържат емоционалната връзка между себе
си и новото семейство, дори ако саботират тази връзка с критика или опити
да контролират отношенията. Обаче в случая с родителите на Престън,
закостенели хора, които отхвърлят Холи, не може да се говори за никакво
омекваме или приемане. След сватбата възприели друга тактика - с лазерна

84
точност засегнали най-уязвимото място на Холи.
„Най-големите им нападки са за килограмите ми. Определено съм пълна и
се опитвам да отслабна, но във всеки случай нямам нужда от непрекъснатите
забележки на Джуди, като „Трябва да отслабнеш“ или „Как се остави да
напълнееш толкова?“ Тя никога не пропуска възможност да спомене, че
някой се жени за едно такова „красиво, слабо момиче“. Всеки път, когато ме
види, тя ме оглежда от главата до петите като под лупа. Никога не знам какво
да облека - преобличам се по пет пъти, когато отиваме у тях. Защо трябва
непрекъснато да стъпква самочувствието ми?“
Холи носи кръста на най-жестокото отхвърляне, но и Престън не остава по-
далеч. Ако ви трябва нещо по-убедително, че отровните свекър и свекърва
са отровни родители, трябва да чуете това, което Престън ми каза по-късно:
„Майка ми и мен ще довърши. Двамата с Холи наистина работим много, но
като че ли не можем да спестим нищо, за разлика от баща ми, който е
спечелил много пари от бизнес. Когато споменах, че искам отново да уча и
да довърша колежа, тя заяви: „Много си стар, за да се върнеш в колежа,
пропуснал си своя шанс.“

Момент на криза

Държанието на Джуди изпълва брака на Холи и Престън с почти

непоносимо напрежение, което се изразява в непрекъснати разпри и в
атмосфера на напрежение и омраза. Макар че не може да не вижда колко
несправедливо се отнася тя към жена му, Престън не е направил много, за да
осигури на Холи спокойствието, от което тя се нуждае, а Холи не знае как
да поиска от него да го направи. Вероятно Престън е изразходвал всичките
си вътрешни ресурси, докато се е справял с критичните забележки на
родителите си към него самия, за да има някакъв мир в семейството.
Една година след сватбата им кой знае защо той решил да се справи с
душевната си борба по начин, който не само задълбочил саботирането на
Холи от семейството му, но и още повече я покрусил.
„Престън имаше връзка със своя колежка. Не продължила много, но когато
той най-накрая ми каза за нея, това направо ме срина. То, разбира се, усили
хилядократно чувството ми за неувереност и лош външен вид. Сега се мъчим
да заживеем отново както преди и идването ни тук вероятно ще ни помогне.
Той знае, че аз още се сърдя, но съм и ужасно огорчена, а той започна да си
отваря очите и да вижда какво става в действителност. Знам, че той иска
бракът ни да успее.
Попитах Престън дали е вярно. Той решително отговори „да“.
Накарах ги за следващата седмица всеки от тях да напише на лист трите
най-важни неща, които смята, че ще помогнат да стигнат до тази цел.

85
 На следващата ни среща Холи ми каза, че стигнали до съгласие, че за тях
ще бъде от значение да се преместят в друг квартал на града, където ще са
по-близо до работното си място и по-далеч от родителите на Престън.
Следващото в списъка на Холи се отнасяше до важни промени, които тя
трябваше да направи в своето поведение. Както Холи ми каза:
- Винаги съм била много свита и мекушава. Знам, че трябва да се
променя, за да оцелея. Джуди ни изпрати картичка за Великден, адресирана
„само до моя син“. Събрах всичкия си кураж и реших да се разбера с пея.
Позвъних ѝ, но тя ми затвори телефона. Сега тя най-после разбра, че аз няма
да търпя тези глупости и се оплакала на Престън, че съм била много силна!
На което Престън отговори:
- Нищо, остави я да се оплаква - това е най-голямата радост в живота ѝ.
От своя страна Престън представи солидно доказателство, че желае да
поработи доста, за да направи брака си по-солиден. Беше написал:

1. Съгласен съм да идвам редовно на консултации.

2. Връщам се към моногамни отношения.
3. Поемам пълна отговорност за връзката, която имах, и за последиците от
нея върху жена ми.

Но най-важното:

Той престана да защитава поведението на родителите си.

Той също промени стария си навик да трупа всички негативи и най-накрая
да избухва, предприе положителна стъпка, като се съгласи да се преместят в
друг квартал.
За да намалее и да отмине болката, останала като естествена последица от
връзката на Престън, трябваше да мине време. Но аз вярвам, че тази връзка
му е помогнала, защото го е накарала да се стресне, да преразгледа
поведението си към Холи от всички страни, особено що се отнася до
отношенията с неговите родители, защото е имало момент, когато за малко
не е загубил Холи.
С помощта на терапия Престън и Холи работят усилено и се справят добре.
Холи редовно посещава курс за сваляне на килограми и вече е отслабнала с
петнайсет килограма. На една неотдавнашна среща Холи каза нещо много
важно, което показва колко дълбоки могат да бъдат раните от отхвърлянето
на родителите на партньора:
- Знаеш, че отношенията ни с Престън сега са много подобри, но има
моменти, когато се чувствам истински измамена. Сестрите ми имат чудесни
свекърви и понякога се улавям, че мисля: „Защо смятат, че не съм добра -
само защото обичам техния син“.

86
 - Въпросът ти е погрешен, Холи - казах ѝ. - Истинският въпрос трябва да
звучи така: „Защо те не са достатъчно добри да видят какъв прекрасен човек
съм?“

Проблемът с различните раси

Външният вид играел важна роля за родителите на Фелишa, когато

отхвърлили партньора ѝ, но по съвсем други причини. Фелиша, красива
трийсет годишна жена е счетоводителка на рекламна агенция. Започнала да
се среща и в крайна сметка се влюбила в Лес - един от вицепрезидентите на
агенцията, който също се влюбил до уши в нея. Звучи прекрасно, нали? Има
само един проблем и той се превърнал в голяма пречка в плановете им за в
бъдеще: Фелиша е бяла, Лес е цветнокож.
Лес ми каза: „Първият път, когато Фелиша ме заведе у тях, беше и
последен. Баща ѝ ми хвърли само един поглед и отсече: „Не знам кой сте, но
знам какво искате. Така че да не стават грешки - вие не сте добре дошъл в
този дом и няма начин да се ожените за моята дъщеря“. Фелиша започна да
спори с него, но аз не желаех да се включа в тази игра. Прости я хванах за
ръката и казах, „Хайде да си вървим“, както и на правихме.“
Най-трагичните случаи на отхвърляне идват от бъдещи роднини, които не
виждат нищо друго у вас, освен основната и непроменима част - расата ви.
Само видът ви предизвиква у тях силни негативни реакции, които като че са
много дълбоки. Ако сте изпаднали в такова положение, вие, несъмнено, и
по-рано сте се сблъсквали с подобна враждебност, но е двойно по-
болезнено, когато това идва от семейството на човека, когото обичате.
Би било чудесно, ако първият път, когато Фелиша завела Лес у тях,
Чандлър да е казал нещо от рода на: „Не съм особено щастлив от избора ти
и няма да се преструвам, че съм доволен. Смятам, че ще ви бъде трудно. Но
виждам също колко много те обича Лес, а любовта е рядка и ценна. Сигурно
ще трябва да свикна с тази мисъл, така че, моля ви, проявете търпение към
мен. На двама ви желая всичко най-добро“.
Казах на Лес, че разбирам каква болка е изпитал, след като не е чул такива
или подобни думи от родителите на Фелиша и след като не са му дали
възможност да покаже какъв човек е и да стопи леда в сърцата им.
Всъщност на това се надявала Фелиша, защото никога по-рано не била
виждала баща си такъв.
„Но баща ми има цветнокожи приятели! Ние сме възпитани да ги
уважаваме, както и другите възрастни. Но вероятно с различно, когато става
дума за сродяване. Затова не знаех какво да кажа. Бях покрусена и ядосана.
Майка ми също беше покрусена. Ужасих се, че това би могло да провали
връзката ни, но Лес е чудесен човек. По пътя към моя апартамент той каза,

87
че не разбира как някой, който е възпитал дъщеря като мен, може да бъде
толкова лош. Преструвахме се, че всичко ще бъде наред, но стана по-лошо
вместо да стане по-добро. Баща ми просто не спираше. Той ми се обаждаше
и ми говореше много унизителни неща за Лес. Няколко пъти просто му
затварях телефона, а след това се чувствах ужасно. Често се питах дали ще
мога наистина да се справя с това положение. Просто исках да избягам от
цялото това напрежение и караници. Но колкото повече се опитваше да ме
откъсне от Лес, толкова повече се изпълвах с решителност.“
Посъветвах Фелиша и Лес да правят точно това независимо как родителите
ѝ, и по-специално баща ѝ, се държаха. Виждала съм няколко двойки от
смесени раси, които бяха съсипани от обида и болка, които този вид
отхвърляне причинява.
Поначало връзките и браковете на хора от смесени раси са сложни. Те
изкарват на повърхността много дълбоки, често потискани чувства за
различията и стереотипите - често може да забележите чувствата, изразени
по лицата на приятели и други роднини, освен на родителите на партньора.
Не може да се отрече, че в днешно време в нашата култура много по-лесно
се приемат бракове на хора от различни раси, отколкото едно време, но,
независимо дали ни харесва или не, реалността е такава, че тези различия
все още са горещ бутон за много хора, особено когато става дума за избора
на децата им. Тъкмо такъв бутон е натиснал Лес при бъдещите си роднини.

Саботаж от гроба

Вече споменах, че разликите между категориите родители не са строго

определени, много родители на партньори показват попадение, което
навлиза и в друга категория. В Четвърта глава видяхме как Норм се опита
да упражни контрол върху много страни от живота на дъщеря си Шели. При
един ужасен обрат на съдбата Норм се превърна също и в един от най-
жестоките саботьори, избрал за свое оръжие парите.
Около два месеца след като Дейвид и Шели започнаха да идват при мен,
Норм почина от сърдечен удар, докато играел тенис в своя клуб. След
смъртта му вече било невъзможно Шели да поддържа каквито и да е илюзии
по отношение на баща си и на усилията, които той полагал да отхвърли
Дейвид и да накаже Шели за това, че се е омъжила за него. През сълзи Шели
ми каза:
- Той никога не ме е обичал! Никой не може да причини това на човек,
когото обича! Той остави всичко на майка ми и на двамата ми братя. В
завещанието му има специална клауза, която недвусмислено казва, че на мен
не бива да ми се дава нищо. Дори няма нещо за спомен на единствения му
внук. Мен не ме интересуват парите - наистина хубаво би било да имам част

88
от тях, но и така сме добре.
Казах на Шели, че Норм е свършил от гроба си две неща - наказал е нея за
това, че го е изоставила, използвал е парите като примамка и е направил така,
че тя да не дели нищо негово с омразния му съперник.
Шели слушаше мълчаливо и след малко се обърна към Дейвид:
- Скъпи, много съжалявам, че те подложих на всичко това, защото не
смеех да видя колко ужасен беше баща ми наистина.
Норм никога не е приемал Дейвид, много вероятно е да не би приел когото
и да било, когото дъщеря му избере. Задушаващата омраза към човека,
грабнал скъпоценното му притежание, се проявяваше не само в желанието
му да държи под контрол Шели, но и в ужасния начин, по който отхвърляше
мъжа ѝ.

Тайният план

Причините Норм да отхвърля Дейвид имат много силен подтекст, който ми

се изясни, когато Дейвид ми разказа някои много важни подробности от
миналото.
„След като се оженихме, Шели ми довери, че когато Норм научил за мен,
отишъл в нейния апартамент и ѝ чел конско до четири часа сутринта каква
ужасна грешка прави. Той вдигаше страхотен шум първо затова, че съм
евреин и второ, че за него бях второ качество човек. Казваше ѝ: „Отърви се
от този. Може да си намериш много по-добър. Имаш чудесна работа, знаеш,
че винаги можеш да разчиташ на мен за всичко, каквото поискаш. Той няма
хъс в себе си. Ще се затвориш в някоя гадна къща с ревящи деца“. После
вадеше портфейла си и ѝ даваше пет стодоларови банкноти, за да ѝ покаже,
че наистина може да се грижи за нея както трябва. Шели се срамуваше и се
боеше да ми каже за това от страх, че няма да се оженя за нея. Казах ѝ, че е
истинско чудо, че ми го казва. Когато се запознах с Норм, първата ми мисъл
беше, че е баща, който трепери над дъщеря си. Но сега осъзнавам, че този
човек е бил болен. Той наистина искаше да бъде единственият мъж в живота
на Шели.“
Дейвид отгатна. Норм се възползвал от всяка възможност да покаже на
дъщеря си, че съпругът ѝ не е като него - нито толкова богат, нито така
амбициозен, че стои на по-ниско стъпало. Норм бил толкова привързан към
Шели, че за него не съществували граници, нито ясно определение на
ролите. Ревността му към всеки мъж, който представлявал заплаха за него, и
желанието му да принизи неговата роля в живота на Шели го изпълвали със
сила, бил готов да унизи всеки, който се опитва да заеме неговото място. Но
все пак каква е била неговата роля и какво е било неговото място. Той неин
баща ли е бил или съперник в любовта на всеки мъж, който се появи?

89
 В цялата тази история на разменени роли съществува една силна тема на
съблазняване и объркване. За Шели беше много болезнено да признае пред
Дейвид и пред мен, че баща ѝ винаги е флиртувал и се е държал
неподобаващо с нея. Най-болезнено за нея беше да го признае пред самата
себе си.

„От него по-добър няма“

„Започвам да осъзнавам, че той не се е интересувал какво аз искам или

какво чувствам, гледал е само себе си. Със същия успех можех да доведа
вкъщи и Мел Гибсън, но за него щеше да е все едно. Въпросът не беше в
това, че никой не е достатъчно добър за мен, а че от него по-добър нямаше.
Слава Богу, че никога не се е опитвал да прави нещо сексуално с мен, както
се е случвало с някои мои приятелки, той само се шегуваше за секс, а когато
започнах да ходя по срещи, искаше да му разказвам с подробности какво
правя с моите приятели. Знаеш ли, наистина го обожавах, но винаги се
чувствах неловко с него.“
Макар че Норм не е давал физически израз на нездравословните си чувства
към дъщеря си, климатът, който създавал между тях двамата, наистина е
психологично кръвосмешение. Поведението му може да не е наказуемо, но
то е свързвало Шели с него много силно и тя едва сега го разбираше. В тази
атмосфера е било неизбежно той да не отхвърли всеки мъж, който заплашвал
да го отстрани от картината.

Необяснима жестокост

Норм е съзнавал колко жестоко постъпва, като изключил Шели от

завещанието си. Но той смятал, че това е напълно извинимо, защото
обожавал дъщеря си, която не само че проявила незачитане към него, като
се омъжила за Дейвид - тя също така извършила подлост по отношение на
него. При дадените обстоятелства за него наказанието и отхвърлянето били
единственият подходящ отговор. В изкривения поглед на Норм към света,
дъщеря му и зет му били насилници, а той бил жертвата. Но той щял да им
покаже - и го направил.
Има един парадокс, както и голяма доза ирония във всичко това. Норм
смятал, че с постъпката си ще предизвика по-силна болка и неприятности.
Но сигурно изобщо не би останал доволен от реакцията на Шели към
последния му знак, че отхвърля Дейвид, защото в края на краищата Норм
беше отхвърлен, а Шели и Дейвид продължаваха живота си. Не смятам, че
Норм ще намери спокойствие, но съм сигурна, че Шели и Дейвид го
намериха.

90
 Факторът бебе

Понякога родители, които напълно са отрекли избраника за партньор на

своето дете, може да ви изненадат особено при раждането на внуче.
Когато на Фелиша и Лес се родило първото им дете, чудесно момченце,
Чандлър не пожелал да отиде в болницата. Но за тяхна изненада, те получили
силна подкрепа от неочакван източник - от Наоми, майката на Фелиша, която
най-накрая се наложила.
Лес:
„Не можах да повярвам на тъща ми. Тя ми позвъни преди да дойде в
болницата и беше почти като зашеметена. Каза ми, че чакала Чандлър да се
преоблече. След това ми предаде, повтарям дословно дума по дума, какво му
казала. Всъщност направо в очите на тъст ми му заявила, че се държи като
идиот. „Имаш внук, а се правиш на най-голямото бебе в семейството. Крайно
време е да престанеш да говориш и да се държиш така и да пораснеш! Този
мъж е добър за нашата дъщеря и те се обичат. Направо изпитвам срам, че се
повлякох по теб, но край. Отивам в болницата след десет минути. Ако не си
готов да тръгнеш с мен, ще отида сама, а ти можеш да си останеш вкъщи и
да си помислиш колко ненужни страдания създаваш на всички, само защото
зет ти не е такъв, за какъвто ти си мечтал. Добре, ще ти кажа нещо - ти също
не си такъв, какъвто моите родители са мечтали, а съм сигурна, че за твоите
родители аз не съм била мис Америка!“ Тя каза, че Чан приел думите ѝ
мълчаливо и се качил в спалнята да се преоблече. За мое най-голямо
изумление двамата дойдоха да ни видят. Чан се чувстваше неловко, но взе
бебето на ръце и каза, че е хубаво момче. Поне това беше началото.“

Дългоочаквано размразяване

Наоми и Чан бяха отгледали дете с открито и любящо сърце и изглеждаше

почти невъзможно дълбоко в душата си да не приемат Лес, макар и късно.
Все пак ги свързвало нещо изключително ценно - всички обичали Фелиша.
След като Фелиша се прибрала от болницата, Наоми много се привързала
към бебето и помагала, доколкото може. Започнала да се чувства доволна,
че е баба и не се отделяла от внука си. Отначало Чандлър бил кисел, че
Наоми прекарва толкова време в къщата на дъщеря си, но Наоми му заявила,
че той също е добре дошъл, стига да се държи както трябва!
Отношенията никога няма да бъдат идилични между новото семейство на
Фелиша и това на родителите ѝ, но поне всички са спокойни и отношенията
им са цивилизовани. Два пъти месечно Фелиша и Лес прекарват с
родителите на Лес и дълбокият лед започва да се размразява.

91
 Понякога обидите не престават

Историята на Фелиша и Лес има относително щастлив край - не са

постигнали блаженство, но живеят в мир. Важна е развръзката все пак и тя
ни действа успокоително. Изключително болезнено е обаче, както Ноа и
Елън открили, когато дори новодошлото бебе не може да донесе и следа от
промяна в отношенията.
Елън, двайсет и осем годишна програмистка, се омъжила за Ноа, заместник
областен прокурор, и му довела шестгодишната си дъщеря, която имала от
свой бивш любовник.
„Все им пречи, че не съм се омъжила, когато Мелиса се роди. Когато Ноа
ме заведе и ме представи на родителите си, те се държаха доста добре, но
нещата получиха странен обрат, когато Ноа спомена Мелиса. „О, значи сте
била омъжена по-рано?“, попита баща му. Отговорих както винаги: „Не, с
баща и така и не се оженихме“. Това бе истината, но веднага разбрах, че съм
направила грешка, като го казах. Баща му смънка само нещо от рода на „В
нашето семейство не одобряваме такива неща“. Последваха дълги, пълни с
неудобство паузи и в основни линии оттогава те се отнасят към мен като към
боклук. След като с Ноа се оженихме, стана съвсем ясно, че Мелиса и аз не
сме достойни за семейни събирания и не ни канеха. Мелиса е сладка и
любвеобилна и не е възможно човек да не я обича, но те постъпват като че
ли тя ще зарази другите им внуци, като говори за своя баща, който е китарист
в рок банда. Според нея това е много вълнуващо. Семейството обаче свързва
музикантите само със секс, наркотици и празен живот. Виждала съм как
бащата на Ноа я отделя от другите деца и я праща да гледа видео самичка в
стая. Направо жестоко постъпва с нея.
Ноа признава, че неговите родители Стан и Елиз винаги са проявявали
непреодолима нетърпимост към друг начин на живот, различен от своя. За
тях Елън не била достатъчно морална и представлявала опасност за добрия
облик на семейството. Нейното присъствие и самото съществуване на
Мелиса като че ли застрашавало тях както и всичко, в което вярвали. Нямало
значение, че Елън работи усилено и заема отговорна длъжност, била предана
майка с буйно, но добре възпитано дете. Нищо, което тя правила, не могло
да промени отрицателното мнение за нея. Тя била символ на определен
начин на живот, който им бил чужд. Те се бояли от него и не желаели лошото
влияние на Елън да зарази семейството.
През първите две години от брака ѝ с Ноа Елън бесняла, тъгувала и най-
накрая казала на Ноа, че не може да понася това положение повече, но тогава
открила, че е бременна. Двамата смятали, че само като научат, че ще имат
още едно внуче, Стан и Елиз ще променят отношението си.
„Кажи ми дали си чувала подобно нещо. Когато Ноа им съобщил, че съм

92
бременна, първото, което баща му казал, било по-добре да си направи тест
за бащинство, иначе как би разбрал, че бебето е негово? Никакви
поздравления, никаква радост, само ужасни обидни забележки, чийто
подтекст беше, че вероятно съм му изневерила.“
Казах на Елън, че действително от други клиенти съм чувала, че
родителите на единия от двамата съпрузи са правили подобни забележки.
Уверих я, че е естествено да си мисли, че е единствената, на която се случва
подобно нещо, когато я отхвърлят и то по такъв начин. Стан и Елиз бяха
направили всичко, което можеха да измислят, за да направят живота на Елън
нещастен, явно с надеждата, че на нея ще ѝ омръзне и ще зареже Ноа. Тогава
те щяха да се отърват от пагубното ѝ влияние върху тяхното издигнато
семейство. За малко да успеят. Дори раждането на малкия внук не спряло
опитите им да подкопаят брака на сина им.
Както Елън ми каза, „Те не са виждали децата ми, нито мен повече от три
години. Нямат наши снимки. За децата няма подаръци.“
А Ноа добави тъжно: „Просто не мога да разбера защо продължават да се
отнасят по този начин към Елън, след като нашият Ноа се роди. Той е Ноа
III, кръстен е на мен и на дядо си. Как можаха да обърнат гръб на такова
красиво бебенце? Родителите на Елън наистина се отнесоха щедро, а моите
родители дори не ни дадоха пукната пара за болницата, нито донесоха
някакъв подарък. Едно е да ми се сърдят, това мога да го приема, но не мога
да понасям да се отнасят към жена ми и децата по този начин. Много зле се
чувствам. Защото те са мои родители и не мога да оставя нещата така.
Просто не знам какво да правя.“
Казах на Ноа и Елън, че отдавна е трябвало да си съставят план. С години
са търпели обидите и не бяха направили нищо, за да се справят с родителите
му. Ако не направят радикални промени, за да се справят с това ужасно
положение, ще ги чакат години на сблъсъци, ярост и раздираща болка,
когато виждат, че на двете им невинни деца не се обръща дори минимално
внимание.

„Ти повече не си член на нашето семейство“ - прогонването като

оръжие

От всички заплахи за наказание, които саботьорите отправят, за да ви

покажат, че говорят сериозно, вероятно най-смазващото е: „Ако се ожениш
за него/нея, ти вече не си член на нашето семейство“. Звучи като отчаян
блъф, но ще се изненадате всъщност колко много родители се отказват от
своето дете като крайна мярка на презрение към него - човека, когото те не
понасят.
Заплахи да ви отритнат от семейството, съчетани със закани за сериозни

93
емоционални последствия в случай, че вашият партньор си навлече техния
гняв, представляват тежката артилерия на саботьорите. Необходим е голям
кураж, за да издържиш на подобен ултиматум. Перспективата за
емоционално изгнание задейства залегналия дълбоко в душата ни страх да
не бъдем изоставени, както и нашата първична нужда да поддържаме връзка
с най-близките си. Тази заплаха, независимо дали е сериозна или не, може
да породи раздвоение и чувство за вина към вашия партньор по отношение
на неговата/ нейна лоялност и задължения.
Ханк, набит двайсет и шест годишен третокурсник по медицина с много
приятно лице нямал намерение да започва сериозна връзка, поне докато не
стане стажант лекар. Но това било преди да се запознае с Нанси - енергична
червенокоса жена, която работи в кабинета на декана. Родителите на Ханк
се разстроили изключително много, когато осъзнали, че отношенията на
младите стават сериозни.

Нанси:
„Родителите на Ханк са много заможни. Баща му Уорън е шеф на
кардиологичното отделение в голяма болница, а майка му Фей е известен
вътрешен декоратор. Те членуват в най-луксозния голф клуб в града и са
членове на борда на симфоничния оркестър и на операта. Семейството е
престижно и има тежест. Техни роднини са общественици и бизнесмени. На
мен това ми направи много силно впечатление - произхождам от семейство
на бедни ирландци. Когато се запознахме, наистина се захласнах, но в
никакъв случай не съм очаквала, че ще ме приемат толкова студено. Започна
разговор, който течеше насила, тогава Уорън ме попита дали си давам
сметка, че връзката ни с Ханк може сериозно да застраши възможността той
да завърши обучението си по медицина. Цяла вечер трябваше да се
защитавам и нямах търпение да си тръгнем оттам.“
След приема, който ѝ устроили родителите на Ханк, Нанси имала
достатъчно доказателства да си помисли, че на хоризонта се задават
градоносни облаци, но го отдавала на опънатите си нерви. Тя нямала
представа до каква степен Фей и Уорън били разгневени от избора на Ханк.
„Когато си тръгвахме, Уорън отведе Ханк настрани и му подшушна нещо.
Не чух какво му каза, но по израза на лицето на Ханк схванах, че е нещо
ужасно. Докато се прибирахме към моя апартамент, Ханк мълчеше и най-
накрая го попитах какво му каза баща му. Той се опита да ми отговори нещо
весело, но не успя. „Нищо кой знае какво, отвърна той. По своя неподражаем
снобски маниер каза: „Това момиче не е от класа, няма никакво възпитание.
Не мога да повярвам, че ще лапнеш по такава, след като имаш толкова голям
избор от момичета“. Когато му казах да си спести думите, защото съм
стигнал до решение, той каза, че ако се оженя за теб, изобщо да забравя, че

94
съм техен син. Не се тревожи, той така само упражнява авторитета си, когато
нещо не му хареса.“
Но не е било само това. Ханк се опитал да се преструва, че не обръща
внимание на думите на баща си, но не можел да знае дали баща му ще
изпълни заканата си. Бил съсипан, когато след сватбата родителите му
прекъснали всякакви връзки с него. Нанси го карала да направи опит да се
сдобри с тях, но опитите му винаги се сблъсквали с едно и също условие:
„Само тогава, когато се отървеш от нея“. Родителите му престанали да се
обаждат на рождения му ден и на празници. Когато сестрата на Ханк
завършила колеж, той не бил поканен нито на церемонията, нито на партито
след това.
Такива хора като Уорън и Фей, които отхвърлят, вярват, че ако проявят
достатъчно студенина или жестокост, на чуждия човек ще му омръзне и ще
си тръгне. Използвайки любовта като тежък ковашки чук, те изразяват
своята „загриженост“ за добруването на вашия партньор, като ви отхвърлят
напълно и обещават, че всичко ще бъде отново наред след като разрушите
това семейство.
Родителите на Ханк го поставили в положение да избира „или тя, или ние“.
Макар че гой избрал Нанси, изгнанието от семейството му се отразило
ужасно върху емоционалния му живот. Независимо колко се опитвал да
убеди себе си, че постъпката му е била правилна, той се замислил дали не
платил прекалено висока цена за своя брак. Той обичал Нанси, но и таял
дълбоко негодувание към нея за това, което смятал, че му е причинила. Ще
ни е необходима много работа от страна на тримата, докато тези млади хора
си възвърнат любовта и щастието, което заслужават.

Слепотата на саботьорите

Явно, че родителите, чието пораснало дете на каквато и да е възраст прави

наистина лош избор на партньор - човек, който е прахосник, нехаен и
безотговорен към финансите, който има ужасно минало, имал е безразборни
връзки, изоставил е много съпруги и деца зад гърба си или има отвратително
или дори криминално минало - имат право да негодуват и да правят каквото
желаят, за да накарат детето си да прозре нещастната реалност на
положението. Ако не го правят, те не си вършат работата.
Но нито една от мишените на саботьорите, с които се запознахте в тази
глава, няма такива недостатъци в характера или в миналото си, за да
настръхнат тези хора, да упражняват такъв тип вмешателство и то да бъде
извинено. Недостатъците са в хората, които ги отхвърлят и които се чувстват
дълбоко застрашени от някаква промяна. Нетърпимост, строги очаквания и
изисквания към децата им ги карат да си присвоят правото на вето върху

95
брака им, затварят очите им и ги правят слепи към вас като личност, която
заслужава поне внимание и уважение. Те ви отхвърлят, без дори да ви
познават истински

96
 Глава 7
Защо отровните родители на партньора ви се
държат така?
„Защо се отнасят към мен така?“
„Защо не ме харесват?“
„Не виждат ли колко съм подходящ/а за теб и колко много се обичаме?“
„Защо трябва да се държат така?“
Сигурно стотици пъти сте задавали на себе си, а също и на вашия партньор,
подобни въпроси. Ние сме такъв род същества, които изпитват
интелектуално любопитство, особено когато се отнася до човешко
поведение, а колкото по-объркващо е поведението, толкова повече търсим
обяснение. Родителите на вашия партньор имат готови отговори за всичко -
много от тях са свързани с вашите недостатъци, а понякога и с тези на
партньора ви. Но истинските причини за конфликтите често са скрити
дълбоко в тяхното подсъзнание и вероятността да ги изровят оттам е
нищожна, ако не и никаква. Дори ако ребром им поставите въпроса, вероятно
няма да получите някакъв смислен отговор. Не забравяйте, че що се отнася
до тях няма какво да се обяснява, защото повечето пъти в техните очи онова,
което правят, е прозрачно, логично и извинено от обстоятелствата. В техните
очи в постъпките им няма нищо лошо.

Няма лесни отговори

Стигаме дотам, че трябва сами да вършим изследователската си работа,

основаваща се на онова, което виждаме и изпитваме и на онова, което може
да научим за някои от първоначалните движещи сили, оформили
държанието, което намирате за толкова тревожно. Тъй като повечето пъти
нямаме достъп до мислите на нашите роднини, можем да открием само
някои отговори, но вярвам, че те ще хвърлят светлина по въпроса.
Човешкото държание просто не може да се подложи на подредени чисти
обяснения, защото се определя от много различни фактори и събития.
Родителите на вашия партньор също са имали родители, те от своя страна
също и така стигаме до началото на света, така се създава сложна семейна
история. Те също така отговарят на сложна плетеница от семейни вярвания,
правила и очаквания, които представляват генезисът на голяма част от
тяхното поведение към вас и вашия партньор. И ако всичко това не ви стига,
съществува решаващият елемент на особената им генетична натовареност и

97
темперамент - начинът, по който са програмирани. Тяхната уникална
физиологична и психична природа може би ги прави свръхчувствителни към
всякаква реална или измислена обида. Може да имат биохимичен дисбаланс,
който е причина да бъдат емоционално променливи, силно възбудими или
депресирани - за които състояния никога не са търсили помощ. Може у тях
да има натрупани много гняв и възмущение, които са започнали да се трупат
много преди вие да се появите на сцената, но да си го изливат върху вас.
Държането, което често ви се струва тъй болезнено, е много по-малко
свързано с вас, отколкото с индивидуалната емоционална природа и минало
на свекърва ви или на свекър ви.
Понякога самият факт, че сте се оженили е достатъчен да предизвика
отрицателна реакция. Понякога се стига до междуличностни сблъсъци или
поредица от житейски стресове. Редица фактори могат да възпламенят
отровните родители на партньора и ако малко се поровим и се взрем по-
внимателно в някои от случаите, които разглеждахме досега, започват да се
оформят модели.

Силата на убежденията

Проблемното поведение на родителите на вашия партньор се задейства в

конфликти с вас поради особеното взаимодействие между вас и тяхната
персонална характеристика, условия на живот и, може би най-важното,
техните дълбоко вкоренени убеждения. Проблемните родители на
партньора, независимо от какъв вид са и с какъв характер, имат някои
убеждения, които индивидуално или колективно привеждат в действие
тяхното отрицание. Защо отровните родители постъпват по такъв начин?
Нека да хвърлим светлина върху най-често срещаното убеждение - може те
и да не го съзнават, но то представлява онази опора, която най-много ни
разстройва. Не всички отровни родители имат всички тези убеждения, но
едно или повече от тях играе основна роля в начина, по който реагират към
вас.

1. Убедени са, че притежават монопол над истината

Преди няколко години по телефона ми се обади тогавашната ми свекърва,

която ще нарека Хелън. За да го кажа колкото се може по-мило, Хелън имаше
много труден характер и обичаше да контролира. Обади ми се, за да ми се
оплаче от разправия, която имала със своя приятелка и след като известно
време ми пълни главата колко ужасно се отнесла тази приятелка към нея в
един дребен конфликт, тя ме увери, че не е направила абсолютно нищо, за да
заслужи подобно враждебно отношение. Тогава ме попита: „Добре, какво

98
мислиш, че трябва да направя?“ На което ѝ отговорих: „Не знам... все пак
всяка история има две страни.“ Не мина дори секунда и Хелън отговори: „Но
аз ти разказах двете страни на историята!“
Този случай винаги предизвиква смях, когато го разказвам пред хора. Но
ако оставите настрана хумористичната част на случката, ще видите
прекрасен пример за абсолютно непоклатимо убеждение, което имат много
хора, че има само една истина, една точна версия на реалността, един начин
да се погледне на ситуацията: техният. В психологията наричаме това
затворена система - нагласа на ума и начин на възприемане на събитията,
който пречи на много хора да търсят алтернативни начини на мислене или
държание, защото те не съзнават, че съществуват алтернативи. Много от
отровните родители на партньори, които срещнахте досега, твърдо вярват,
че монополът над истината е техен и по тази причина смятат, че имат
пълното право да се опитат да ви оформят съгласно своите убеждения.
Според моя опит повечето отровни родители на партньора споделят този
скован възглед към живота. И, разбира се, те се съпротивляват на всяко
външно влияние от реалността, което би могло да подложи на съмнение
техния начин на разбиране на техния свят.

„Различен“ означава „лош“

Лиз, детегледачката, с чиято узурпираща свекърва Тери се срещнахме в

Трета глава, представлява добър пример за подобна скованост.
„Изобщо не си представяйте, че можете да обясните нещо разумно на Тери
или да се опитате да я накарате да погледне на нещата от вашата страна,
когато се отнася до семейството. Тя има установени правила, които сякаш
са издялани върху камък: Семейството трябва да бъде винаги заедно,
семейството е единственото, което има значение, трябва да жертваш всичко
за семейството, когато семейството свирне, ти подскачаш. Ако не съм
съгласна и се осмеля да пожелая да правим нещо самостоятелно, получавам
етикет с подобни очарователни епитети като „егоистична“ и „необичаща“.
Това е същата жена, която отначало ме прие с отворени обятия. Предполагам
си е мислила, че ще стана тяхно подобие.“
Както Лиз открила, за свекърва ѝ щом си различен, значи си лош.
Разумни, приспособяващи се, грижовни хора могат да разрешат известни
различия в убежденията, нуждите, възприятията и отношението към
другите. Едно здраво семейство би могло да възприеме възгледа на Лиз, че
семейството може да е важно, но двама души трябва да имат свои приятели
и забавления. Обаче за човек като Тери няма място за разногласия. Също
като бившата ми свекърва, която смята, че само тя знае кое е вярно и че
сляпото подчинение е единствената мярка за доброта или стойност на човек.

99
Нито едно от тези неща не означава, че Тери е лоша като човек. Но
ограничената ѝ способност да приема или дори да признава, че тя и Лиз имат
различия по основни въпроси, създава доста търкания в отношенията между
две жени, които иначе биха могли да бъдат добри.

Тираничното „ трябва “

В тази книга срещнахте много хора, подобни на Тери. Те изразяват своето

мнение за нещата, което ви се отразява по най-различни начини, но едно е
сигурно: когато се ангажирате с тях, в разговора непрекъснато изникват
думите трябва и би трябвало. Родители, които нямат способността да се
променят, може да подкрепят убежденията си с изрази като „Всички знаят,
че трябва да прекарваш колкото се може повече време със семейството“ или
„Трябва винаги да си стоиш вкъщи при детето, иначе то ще бъде нещастно“.
Те често предричат най-лошото за вас, ако вашият избор се различава от
техния.
В Първа глава се срещнахме с Ан, графичен дизайнер, която предизвика
възмущението на свекърва си Вивиан, защото след като се омъжи, продължи
да работи, а не си остана вкъщи, а също и с предпочитанията си как да живее
живота си.
„Макар че се справяме добре и децата са чудесни, тя още прави мрачни
предсказания за това какво ще стане с брака ми и какво щяло да стане с
децата понеже съм работила. Струва ми се, че тя не може да понася факта,
че е сбъркала, затова просто казва: „Ти само почакай. Почакай, докато
пораснат децата, тогава ще разбереш за какво ти говоря“. Мисля, че тя
тайничко би била доволна, ако нещо ужасно се случи, така че да почувства,
че се е оказала права!“
Твърдо изразеното мнение, особено такова, каквото родителите на вашия
партньор имат, че те знаят всичко, а вие - нищо, почти винаги е погрешно
насочено, защото обикновено е напълно субективно, тези хора не
разрешават да се извърши някаква промяна, или нещо да се разрасне, те не
използват опита си от живота. Пред лицето на доказателства, че тяхното
мнение, за което се държат като за сламка, не се съгласува с реалността,
отровните родители ще изопачат реалността, ще я направят такава, че да
потвърждава тяхната истина. След като разберете колко непоклатимо е
тяхното отношение, трябва да престанете да се надявате, че ще стане някаква
чудотворна промяна и ще се справите с нещата такива, каквито са, а не
такива, каквито ви се иска да бъдат.

100
 2. Те смятат, че са център на вселената

Много, ако не повечето отровни родители на партньори изцяло са потънали

в себе си, занимава ги само мисълта за онова, което желаят, от което имат
нужда, което изпитват. Единственото, което имат, е себе си и светът трябва
да се върти около тях, като те заемат предно и централно място във всяка
ситуация.
Както тези родители я определят, любовта не е приемане или търпимост.
Тя трябва да им помага, за да поддържат своето ниво на емоционален
комфорт. Любящите родители гледат на своите деца и партньорите на своите
деца и си задават такива въпроси:

• По какъв начин те обогатяват живота ми?

• Какво ми дават?
• Как им се отразява онова, което им казвам или правя?
• Как да направя новия член на семейството да се чувства удобно и
добре дошъл?
• По какъв начин да поработя върху себе си, как да направя така че
да не го/я обидя, като не дам израз за нещата, които ме тревожат за този
човек?

Обаче отровните родители на партньора гледат на отношенията по друг

начин. Те се питат:

• По какъв начин децата ми и техните партньори принизяват живота

ми?
• Какво ми отнемат?
• Дали ще ме посрамят пред хората?
• Представляват ли заплаха за мен?
• Как да направя така, че всичко да става както аз искам?

Майката на Холи, Джуди, е класически пример за подобна сляпа

егоцентричност. Джуди никога не приемала Холи и никога не пропускала
възможност да ѝ натяква за килограмите ѝ.
Неотдавна избрала особено обиден начин да го прави.
„Братът на Престън неотдавна ни каза, че ще се жени. Аз много се зарадвах,
защото обичам жената, с която ходи, и си представях как ще ѝ помагам във
всичко, което трябва да се свърши. Тогава Джуди ги посъветва да не ме
канят на сватбата, защото съм била много дебела и съм щяла да загрозя
сватбените снимки. Чудя се дали има някаква представа как се почувствах.“
Натрапчивата мисъл на Джуди за пълнотата на Холи и пълното незачитане

101
на последиците, които може да има държането ѝ, говори много за това колко
егоцентрична и нарцистична е тя. Джуди напълно пренебрегва факта, че
Холи е приятна, местна, усърдно работеща млада жена, която е предана на
Престън. Холи представлявала заплаха за идеала, който Джуди си
изградила за жената, за която е трябвало да се ожени нейният син. Добрият
ѝ характер не правел никакво впечатление на Джуди, тя само осъзнавала
неудобството, което изпитвала от външния вид на Холи и била убедена, че
това се отразява отрицателно върху нейната личност.

Какво ще си помислят хората?

Тъй като егоцентричните хора са крайно зависими от възхищението и

одобрението на околните, повечето от тях са заети само с мисълта как
изглеждат в очите на хората. Джуди си въобразявала, че хората ще видят как
е прокълната да има дебела снаха. Дали ще си помислят, че тази снаха е най-
подходяща? Какво щели да кажат за нея зад гърба ѝ? Дали ще ѝ се смеят? И
което е още по-лошо, дали ще я съжаляват?
През ума ѝ не минавало, че повечето хора се занимават повече със
собствените си проблеми и не прахосват толкова време в тревоги колко
дебела е нейната снаха.
Понякога егоцентризмът на отровните родители граничи опасно с параноя.
Тъй като всичко се върти около тях, те често ви обвиняват, че нарочно ги
разстройвате, причинявате им разочарование или притеснение или ги
тревожите в най-невинни ситуации.
Както при Пат, гримьорката, чиито свекър и свекърва използваха съпруга
ѝ Джеф като свой посредник, за да излеят неприязънта си. Пат сподели с
мен:
„Преди две вечери Джеф и аз закъсняхме с един час за вечеря у тях и когато
най-после стигнахме, първото, което баща му каза, беше, че никога не
пропускаме случай да ги накараме да чакат. Държеше се така, сякаш ние сме
нагласили да стане катастрофа и да се задръсти движението, та ние да
пълзим повече от час и сякаш бях направила нарочно батерията на мобилния
ми телефон да падне, само за да го ядосам. Това не е ли лудост? Можете да
си представите как мина вечерта.“
Повечето хора, когато разберат, че някой се е забавил на магистралата цял
час, биха проявили поне малко съпричастност и съчувствие независимо от
това, че вечерята е закъсняла. Но егоцентричните родители приемат всичко
лично и като че ли не могат да осъзнаят, че другите също са разстроени и
нервирани, не само те. За тези родители няма значение какво другите
изпитват. В характера им липсва жизненоважна част - те нямат способността
да се вживяват.

102
 Липсващият ген на вживяването

На погълнатите в себе си хора им липсва нещо, което аз наричам „ген на

вживяването“. Тази много ценна съставка, която не се вижда под микроскоп,
вероятно е най-важната част от нашата хуманност. Тя живее някъде вътре в
нас, никой не знае точно къде. Може би в съзнанието ни или в нервната ни
система и, без никакво съмнение, в онази маса от чувства и усещания, която
наричаме „душа“. Тя е част от нашето същество, която ни позволява да
чувстваме или поне да разбираме какво изпитва друг човек и да усещаме как
отношението ни към този човек се отразява върху неговото добро състояние.
Тази тайнствена, прекрасна част от нас бива описвана като съчувствие,
състрадание, разбиране, чувствителност, способност да се вслушаш или да
се поставиш на мястото на другия. Предпочитам да го наричам „вживяване“,
защото за мен тази дума описва най-важното качество, което притежаваме и
което ни помага да бъдем истински любящи. Вживяването ви дава
съзнателна представа какво изпитва друг човек, защото самият вие отчасти
можете да го изпитате, а генът на вживяването възпрепятства импулса да
засегнеш друг човек.
За съжаление всички саботьори, с които се запознахте в предишната глава,
почти напълно са лишени от тази способност, а на много отровни родители
на партньори, които срещнахме, тя им липсва поне в известна степен.

• Как би могла свекървата на Холи да ѝ прави такива жестоки забележки

за килограмите ѝ и да се опитва да я страни от семейния празник, ако имаше
макар и минимална способност да се постави на нейно място?
• Как е могла майката на Джо, Рут, да притеснява Ан, бъдещата си снаха,
пред гостите на пред сватбената вечеря със злобните си забележки, че Ан
била много амбициозна? Не е ли усетила колко обидни са забележките ѝ и
как по този начин угнетява чудесната вечер?
• Как са могли свекърът и свекървата на Елън да бъдат така студени и
злобни не само към нея, но и към дъщеря ѝ от предишна връзка? И по-
късно, когато тя била бременна с тяхно внуче да намекнат, че спи и с други
мъже? Имали ли са представа колко много са я засегнали или просто не ги
с било грижа? Те я наказват по един садистичен начин, както правят много
саботьори. Дали просто тези хора нямат достатъчно чувствителност, за да
си дадат сметка за въздействието на своето поведение? Какъвто и да е
случаят, за тях Елън не е същество, надарено с чувства. Според тях тя
направо е застрашавала да разруши тяхната споена нездравословна
семейна система. Тази представа им е позволила да повярват, че всичко,
което казват или правят, е оправда но, тъй като тя е злодейката в драмата.

103
 • Как е могъл Чандлър да каже на Лес, че не е добре дошъл в дома им,
защото е цветнокож? Как мисли той, че Лес и дъщеря му Фелиша са се
почувствали? Изобщо мислил ли е или само е изпитал разочарование от
избора на дъщеря си? Като повечето родители Чан несъмнено си е
представял, че Фелиша ще се омъжи за човек, който изглежда по определен
начин или произхожда от семейство, което ще го издигне в очите на хората.
Той е преценил Лес по определени външни показатели и е открил, че той
не само не пасва на представата му, а представлява заплаха за начина, по
който Чан е искал нещата да се развиват. Тогава той е извършил нещо,
което другите често правят, когато се чувстват застрашени - атакувал е.
Очевидно чувствата на Фелиша и Лес малко са го занимавали в този
момент.

Някои хора са толкова емоционално ограничени и имат толкова здрави

защити, че просто нямат способността дори за малко да се поставят на
мястото на другиго. Когато разпознаете и осъзнаете тези ограничения със
сърцето и с ума си, ще си помогнете много, за да си отговорите на въпроса
Как може да се отнасят така към мен?“
Един от отговорите е следният: Отнасят се така към вас, защото или са
разсеяни, или безразлични към това каква болка причиняват. Те не могат да
усетят какво вие чувствате, в душата им зее празна дупка там, където би
трябвало да се намира вживяването. В резултат на това нищо не им пречи да
причиняват страдания, без да се притесняват от такива неудобства като
чувство за вина или угризения на съвестта, които не биха им позволили да
стигнат дотам, без самите те да страдат.

3. Те смятат, че могат да прогонят злите си духове, като ви нападат

Понякога вие сте нежелано огледало, което напомня на някой от

родителите на партньора ви за онази част от тях или or миналото им, за които
те предпочитат да не си спомнят. Може би имате нещастието да приличате
на някоя сестра или родител, които са мразили, когато са били деца. Може
да им изглеждате като въплъщение на част от тях, която те отчаяно се
опитват да преодолеят и забравят. В някои случаи самото ви присъствие
може би задейства някакъв стар страх, срам или нещастно преживяване.
Тогава родителите започват битка с вас сякаш се борят срещу собствените
си демони. Тайното им убеждение е, че когато ви нападат, те по някакъв
начин нападат своите собствени нерешени проблеми.
Знаех, че за Холи би било важно да види в Джуди една жена със свои
демони и минало, затова помолих Престън да ми разкаже колкото можеше
повече от историята на майка си и Холи. Имах предчувствие, че бихме могли

104
да намерим някакво обяснение защо Джуди реагира толкова силно на
пълнотата на Холи и защо непрекъснато я напада.
Следващата седмица Престън донесе стар семеен албум със снимки на
майка си като дете и само един поглед ми беше достатъчен, за да получа
много отговори. На много снимки видяхме едно намусено, много пълно
момиченце, седнало между двама намръщени родители. Несъзнателно Холи
е задействала болезнени спомени и не отминал срам, които Джуди била
затулила в съзнанието си и отдавна се опитвала да зарови. Докато гледахме
снимките, Престън си спомни нещо важно:
„Когато заведох Холи за пръв път, за да я запозная с тях, мама ме отведе
настрани в кухнята и ми каза, че моите приятели, както и други членове на
собственото ми семейство, ще ми се подиграват много. Отвърнах ѝ, че
сигурно се шегува, защото всички обичат Холи. Но тя каза нещо, което ми
прозвуча странно: „Повярвай ми. Знам какво ти говоря“. Когато я попитах
откъде е толкова сигурна, тя смени темата.“
Силата, с която Джуди отхвърля Холи, е сигурен знак, че снаха ѝ е
събудила нещо болезнено у нея и думите ѝ, че самата тя е изпитвала същото,
го потвърждават. Прекалено силната реакция винаги показва, че настоящето
се смесва с миналото. Но докато не видяха снимките, никога не беше
хрумвало нито на Холи, нито на Престън, че Холи е събудила стари спомени
и изживявания у Джуди. В неудобството си Джуди превръща Холи и
изкупителна жертва, върху която би могла да проектира голяма част от
своята не отминала несигурност.
Макар че Джуди вече не е безпомощно дете, чувството ѝ за несигурност по
отношение на външния ѝ вид все още е заровено дълбоко в подсъзнанието
ѝ. Когато се появила Холи, за нея сякаш миналото се превърнало в настояще
и то дало на Джуди възможност да разменят ролите си - тя да се превърне от
жертва в мъчител.

Действие по стари сценарии

Освен че реагират грубо към вас заради онова, което без да искате
събуждате у тях, сигурно няма да се изненадате, че отровните родители на
партньора често повтарят с вас нещо, което са изпитали като деца.
Родителите на вашия партньор не са родени критикари, нито пък
контрольори, узурпатори или саботьори. Те са се научили на това от
собствен опит с хора, които са се отнасяли към тях по същия начин. Сигурно
ще си помислите, че някой, който непрекъснато е бил унижаван, задушаван
или към когото са се отнасяли като към прокажен, като порасне, ще стане
точно обратното и ще се опита да спести на друг онова, което той е
преживял. Често се случва обаче обратното и държането на отровните

105
родители с вас става много подобно на собствения им отровен родител.
От Карън научих, че баща ѝ Рей, който се отнасяше критично и сякаш се
състезаваше с нейния съпруг, предприемача Кал, е имал баща, който се
държал почти по същия начин.
„Сега дядо ми е почти на осемдесет години, въобще не мога да го понасям
и знаеш ли какво? Мисля, че и баща ми не го понася, макар че никога не би
го признал. Дядо обича да се налага, той е перфекционист и когато баща ми
е край него, той се променя невероятно в негово присъствие. Възрастният,
необуздан мой баща притихва и се превръща в малко момченце. По-рано не
го забелязвах, но сега си давам сметка, че татко се отнасяше по същия начин
към мен, е, може би не толкова строго, но издигаше пред мен определено
непостижими изисквания... а когато вади душата на Кал, става същият като
баща си. Човек би си помислил, че ще прави всичко възможно да не е като
дядо, защото съм сигурна, че дядо направо му е отравял живота.“
Това е стара и според мен напълно валидна концепция в психологията и в
живота, че въпреки всичките ни усилия ние често третираме другите така,
както са се отнасяли към нас. Като деца правим несъзнателен избор по
отношение на посланието и моделите на различни роли, които ни се
представят. Ако към нас се отнасят грубо, не можем да направим абсолютно
нищо, докато сме малки. Следователно много хора минават през напълно
несъзнаван процес, наречен „идентифициране с агресора“, защото ни се
струва, че там е силата и безопасността. Ако татко винаги ни казва, че това,
което вършим, никога не е достатъчно добро, или още по-лошо, че нас не ни
бива, много от нас, без да го съзнават, стигат до решението, когато пораснат,
да бъдат силни и твърди като татко. Тогава ще бъдем наистина добри и никой
няма да може повече да ни засегне. Много хора вярват, макар обикновено да
не съзнават това, че като станат като онзи, който ги е нагрубявал и си изкарат
едновременните унижения върху друг, те някак си ще помогнат да заздравее
раната, която са получили като малки. Сами за себе си те създават една
илюзия за силата, която така много са желали да имат като деца. Но ако вие
сте на мушката им, ще разберете колко печална е тази практика с мишената.

4. Те смятат, че няма достатъчно любов

Проблемните родители на партньора действат от позицията на хора, които

са били лишени от нещо. Ако тяхното дете ви обича, родителите му смятат,
че вие отнемате тази любов от тях. Те не разбират, че любовта е безкрайно
благо, което колкото повече се раздава, толкова по-бързо се възстановява И
понеже се борят за онова, което смятат за рядко и изчерпващо се съкровище,
всеки сблъсък се превръща в тест за лоялност. Вашият партньор трябва
непрекъснато да доказва, че все още е неразделна част от тяхното семейство,

106
като пред почита тях пред вас и превръща тях в първостепенна грижа Ако
вашият партньор не го прави, върху него ще се отприщи мрачно и сърдито
неодобрение и накърнени чувства от страна на родителите му.
Джон, адвокатът, когато срещнахме в Трета глава, ми даде добър пример
за това, след като се опита да предложи на родителите си да му гостуват, но
за по-кратко.
„Чакайте да видим - някои от изразите им бяха: „Как може да ѝ позволяваш
да те настройва срещу нас?“, „Ние вече не те познаваме“, „Тази жена ти е
отнела любовта към нас“. Кога се опитах да им кажа, че продължавам да ги
обичам, те дори и пожелаха да ме чуят. И после капката, която преля: „Ако
нямаш място в твоята къща за нас, нямаш място и в сърцето си".
Това, което родителите на Джон са му казали, е: „Явно, че я обичаш, но не
ти е останала любов за нас и го доказваш като не ни позволяваш да отседнем
при теб“.
За да проумеете тези неоснователни изисквания и абсурдни обвинения,
трябва да разберете как родителите на вашия партньор гледат всъщност на
брака ви. За тях това е просто друга игра на къща. Дори ако вашият
партньор дълги години с живял/а сам/а, те не възприемат брака ви сериозно
- те цял живот са били с вашия партньор, а вие сте новодошлият, независимо
колко време сте женени. В основата си вашият брак е бил акт на бунт - оттам
идва постоянното изискване на родителите на вашия партньор да им
доказвате своята лоялност. 1'динственият начин вашият партньор да
издържи този изпит, избягвайки ужасните чувства на вина и нелоялност, е
да ви стъпче. Проблемните родители непрекъснато създават ситуации, в
които вашият партньор се сблъсква със ситуация, в която а-ха, а-ха да загуби.
Ако постави на първо място желанията па родителите си, вие се чувствате
обидени и пренебрегнати. Ако постави вас на първо място, ще обиди
родителите си.
Като показва с думи и дела, че неговите или нейните родители са по-важни
от вас, партньорът ви осигурява постоянното уверение, което вашите свекър
и свекърва искат. Все едно, че гой определя живота им независимо колко
завършени или интелигентни са те. Те живеят чрез него или чрез нея. Те няма
да ви позволят да им го/я отнемете.
Те се държат за партньора ви с всички сили
Всички родители естествено желаят да поддържат връзка с децата си и ако
свекър ви и свекърва ви са относително стабилни и пълноценни хора, те все
пак очакват от децата си привързаност и компания от време на време. Но
след като децата им започнат свой собствен живот, те би трябвало да се
отдръпнат и да оставят новият живот да пусне корени. Разбира се, дори най-
съзнателните, заангажирани родители, които изпитват чувство на загуба и
празнота, когато детето им излезе от дома, ще се гледат един друг, ще

107
работят, ще се занимава със спорт, ще се виждат с приятели и други роднини
и така що запълнят празнотата. От друга страна, отровните родители няма
накъде другаде да обърнат очи. Те може би не се харесват, намират малко
радост в брака си и съм забелязала, че нямат и много приятели.
Както Лесли ми каза:
„Целият живот на Сал и Джина е представлявал работа, правене на пари и
отглеждане на Томи. Въпреки всичко непрекъснато се карат и ругаят един
друг на английски и на италиански. Вдигат шум, но не само за да изпускат
парата. Няма да повярвате как се обиждат и нагрубяват. Много пъти Джина
се обажда разплакана. Никога не ги чувам да казват, че ще излизат с други
хора или планират пътуване като нормални хора. Двамата са като два
огромни октопода - вплели са се един в друг и никой няма възможност да
поеме дъх.“
Заключени в този ненормален брак, Сал и Джина винаги са гледали на
Томи като на спасение. Техният силен хубав син бе единственият, на когото
можеха да разчитат, за да им донесе онова, което те не можеха да си
осигурят: внимание, компания, одобрение, уверение, че той все още има
нужда от тях и че те все още контролират положението. В продължение на
много години Томи правил точно това и сега, когато имало друг в живота на
Томи, те нямали намерение да го изпуснат от ръцете си.
Родители на партньора, които са силно обвързани с децата си, всъщност се
чувстват измамени и изоставени, когато голямото им дете започне някаква
сериозна връзка. Томи е намерил някого, когото истински обича и с когото
желае да съгради семейство. Но вместо да са щастливи след тази промяна,
те гледат на Лесли като на човек, който разваля равновесието на силата,
което те с такава мъка са се опитвали да удържат. Ето защо казах на Лесли:
„Ти си узурпатор. Ти си тази, която е разклатила лодката. Ти си променила
познатото предсказуемо равновесие. Според Джина и Сал, ти си го отнела
от живота им и не се изненадвай докъде могат да стигнат, за да си го върнат.“

Мамините момчета и татковите момичета

Може би сте забелязали, че между майки и синове и между бащи и дъщери

съществува особено силна връзка. Вероятно също ви е направило
впечатление, че най-острите сблъсъци са между свекърва и снаха и между
тъст и зет. Макар, разбира се, да има изключения, изглежда съвсем очевидно,
че ревност и желание за състезание с по-младия, който е от същия пол са
особено застрашителни за родител, който изпитва чувство на непреодолима
загуба.
„Маминото момче“ и „татковото момиче“ имат много по-голямо значение
отколкото онова, което малко старомодният израз говори на пръв поглед.

108
Сигурна съм, че фройдистите биха го запълнили със всякакъв вид сексуално
съдържание поради нежеланието на майките да оставят на мира синовете си
и на бащите да оставят на спокойствие дъщерите си, но такъв вид
разсъждение не би допринесъл особено и не би ви помогнал в кризите, които
отровните родители на партньора създават в живота ви.
Тези термини обаче говорят много за възприятията на родителите и на
убежденията им по отношение на това коя би трябвало да бъде най-важната
личност в живота на вашия партньор. Те също така говорят за прекъснато
емоционално развитие на вашия партньор, което определено не му
позволява изцяло да се обвърже с вас.

Болка, а не гордост

Родителската любов е единственият вид любов, която води към раздяла, а

не към по-голяма близост. За добрите родители увереното излитане на
детето от гнездото е показател за одобрение на тяхното дело. Но за много
отровни родители тази раздяла и способността на вашия партньор да се
обвърже с вас създава истински изблик от отрицателни, страховити чувства
- изоставяне, ревност и загуба. Вместо да се гордеят с работата, която са
свършили, те се чувстват въвлечени в непознатото, изпитват трескаво
желание да привлекат порасналото си дете обратно към себе си, за да могат
да усетят отново познатия уют и сигурност. Те смятат, че само тогава ще има
достатъчно любов.

Освен убежденията има и друго

Досега разглеждахме главно психичните устои на голяма част от трудното

поведение на родителите на вашия партньор. Но както споменах и в
началото на гази глава, съществуват и други фактори, които могат да играят
важна роля. Психичният и биохимичен дисбаланс може да излязат от
контрол и да се изразят във вид на узурпиращо или хаотично държание, но
може да подействат освобождаващо и тогава човек осъзнава, че е възможно
отровата, която е била предназначена за вас, да има съвсем реална
физиологична, а също и психична основа, особено когато ясно ви е казано,
че вие сте виновен.
Както видяхте, родители на партньора, които преживяват брачни и
финансови кризи, така са се вторачили да се задържат на повърхността, че
погледът им не стига до следващата спасителна операция. Понятия като
благодарност или разбиране почти липсват. Те имат чувството, че потъват и
че само вие и вашият партньор държите спасителните жилетки. Ако не им
ги хвърлите, те може да лъжат, да ви подмамват или да се опитват да ви

109
сплашват, за да стане така, както те желаят.
Много пристрастени, нехайни или депресирани хора страдат от липса на
баланс в химията на мозъка си, което създава едновременно резки промени
на настроението и безотговорно поведение. Всички видове терапия, които
съществуват, свързани с говорене, биха отишли на вятъра, докато
биохимичният баланс не бъде стабилизиран. За щастие тази липса на баланс
все повече се осъзнава като коренна причина за много видове на пръв поглед
непонятни постъпки, които имат сериозно отражение върху вашия живот и
върху този на вашия партньор.
Сега съществуват много възможности за лечение. Всъщност работата се
състои в това да убедите човека, който е извън контрол, да се възползва от
тях.

Голямата лъжа

Досега би трябвало да сте разбрали по-добре защо представлявате такава

заплаха за родителите на вашия партньор и защо те насочват ударите си към
вас подмолно или явно. Дотук те бяха свободни да кажат на вас и на вашия
партньор, че вие сте проблемът. Според тях вие не сте достатъчно добър,
умен, хубав, любящ, богат и добър, нито пък произхождате от такова
семейство или религия, за да заслужите тяхната любов и уважение.
Досега може да сте се подвели по техните думи и да сте повярвали, че няма
начин да ги накарате да бъдат по-добри или по-любящи към вас, защото
именно у вас има нещо основно сбъркано. Но в тази глава видяхте, че
доказателствата за най-сериозните проблеми с родителите на партньора ви
водят началото си от ценностната система и от специфичен набор от
характеристики и сблъсъци, които са присъщи на вашите нови роднини и
нямат почти нищо общо с вас. Не искам да кажа, че сте светец/ица, че не сте
казали или не сте извършили някоя неприятна постъпка, напротив, всички
го правим непрекъснато. Но когато атаките се съсредоточат върху вас и
вашия брак и не могат да бъдат обяснени по разумен начин, време е да
запретнете ръкави и да се хванете на работа.
Летвата е вдигната много високо, но също и шансът ви за успех. Можете да
бъдете сигурен в това.

110
 ЧАСТ ВТОРА
Въведение към част втора: Моите предложения към вас

Сега е време енергично да потърсите нови пътища към себе си, към вашия
партньор и към неговите/нейните родители. За да ви помогна да го
направите, аз съм разделила втората част на тази книга на три раздела. В
първия раздел ще трябва да извършите известна работа и тя ще ви помогне
да се подготвите емоционално за промените, които вие и никой друг не може
да извърши. Ще ви помогна да стигнете до категорично и честно заключение
какво ви затормозява в този триъгълник и да видите факторите, които може
би влошават нещата много повече, отколкото би трябвало. Ще ви помогна
да преодолеете обвиненията, прекалено силните реакции, яростта и
чувството за безпомощност, което не служи за друго, освен че ви кара да се
чувствате жертва. Ще ви помогна да излезете от това пасивно, безпомощно
състояние и да извършите успешна промяна.
След това ще ви разкрия една много силна стратегия как да работите с
вашия партньор. Ще ви кажа точните думи, с които да му/й кажете какво вие
желаете, ще ви помогна да създадете климат на сигурност, приемане и
решаване на проблемите, а той ще ви позволи в значителна степен да
помогнете на вашия партньор да се съюзи здраво с вас и да действа по добре
обмислен начин със своите родители.
В третия раздел ще ви предоставя пълен арсенал от нови, непровокативни
отговори, които да давате на родителите на вашия партньор. Ще ви помогна
и да очертаете приемливи граници с тях и ясно, без никаква враждебност да
им дадете да разберат какво повече не можете да понасяте. За най-
екстремните случаи, в които не съществува почти никаква надежда да
проникнете зад дебелите стени на тяхната защитна система, ще ви покажа
как да определите и да изразите какви биха могли да бъдат последствията от
неприемливо поведение - дори това да означава мораториум в контактите с
тях, независимо колко отзивчив или неотзивчив е вашият партньор. Най-
накрая ще ви покажа пътя към реалистичното приемане, за да можете да се
радвате на онова, което е положително в отношенията ви с родителите на
партньора ви, без да позволявате отрицателните страни на тези
взаимоотношения да навреждат на вас и на вашия брак.
Знам, че точно сега някои или всички тези задачи може да ви се сторят
прекалено тежки, особено ако сте преживяли скорошни обиди от срещите си
с тях или са ви се натрупани много трудни моменти. Но само като знаете, че

111
притежавате план с нови техники и специфични насоки за действие, ще се
чувствате по-спокойни. Уверявам ви, че ще извършим това постепенно.
Ако не ходите на терапия и не планирате да го правите, ще ви подскажа
много техники и стратегии, които съм използвала в работата си с клиенти,
изживяващи значителни трудности в общуването. Ако, докато се занимавате
с това, у вас се пробудят някои заспали чувства и бихте желали да ги
изследвате по-нататък, съветвам ви да послушате инстинктите си и да го
направите.
Ако междувременно ходите при психолог, уверявам ви, че нищо, което ви
предлагам, няма да попречи на онова, с което се занимавате сега, напротив,
ще му помогне.
Не очаквайте нещата да се променят изведнъж. Но знайте, че ако свършите
това, което ви предлагам, те наистина ще се променят, защото като започнете
да действате, нищо не остава такова, каквото е. Вие ще се сдобиете с ново
чувство на увереност и яснота. Инструментите, които ви давам в следващите
глави, ще ви помогнат да излезете от привидно неподатливите модели на
отношения с отровни родители на партньора и да получите свобода в
условия за по-здравословни, по-любящи взаимоотношения, на които имате
право.

112
 Глава 8
Преместване на фокуса
Тези злобни, егоистични, ужасни хора.
Моят мекушав съпруг.
Моята инфантилна съпруга.
Досега, вероятно, сте си съставили твърдо мнение, което вероятно граничи
с мания, за това кой и какво ви причинява, тъй като всяка среща с отровните
родители на вашия партньор ви разстройва и отнема голяма част от радостта,
спонтанността, оптимизма и удоволствието от брака ви.
Знам, че сте изживявали болезнено тези конфликти. Вероятно сте усетили
как уважението ви към самия вас и към вашия партньор намалява. Сигурно
сте се отказали от мечтата си за сплотено семейство. Може би дори сте
престанали да вярвате, че вие и вашият партньор сте един отбор и че заедно
бихте могли да се справите с всичко, което животът ви поднесе.

Реалност срещу фантазии

Безкрайният цикъл от натрупан болезнен опит и наранени чувства няма да

престане, докато някой не събере кураж да го спре и съм сигурна, че няма да
се изненадате, когато ви кажа, че този някой трябва да сте вие. „Защо аз
трябва да се променям?“, сигурно недоумявате. „Те се държат лошо с мен“.
Но вие сте този, който вижда нещата най-ясно и вие сте този, чието най-
голямо желание е да признае, че във взаимоотношенията ви действително
има проблеми. На всички останали като че ли им е по-лесно да карат по
същия начин както досега, без да обръщат внимание на огромния и
застрашителен динозавър, който се е настанил посред хола ви.
Знам, че би било чудесно, ако родителите на вашия партньор един ден
дойдат и ви кажат: „Съзнаваме колко лошо се отнасяхме към теб. Ти
наистина си чудесен човек и ние ти дължим голямо извинение. Какво да
направим, за да изкупим вината си за всичко лошо, което сме ти казали или
сторили?“ Няма ли да е прекрасно, ако вашият партньор се обърне към
своите родители по време на тази среща и каже: „Мамо, татко, престанете с
тези глупости! Не ви позволявам повече да се отнасяте така към човека,
когото обичам!“ Тогава няма да има нужда да правите каквото и да било,
освен да се отпуснете с удоволствие в новото любящо семейство.
Знам, че да чакаш всички около теб да се променят, е много по-удобно и
по-спокойно, отколкото самият ти да предприемеш някакви действия. За
съжаление е нереалистично и, както вероятно сте открили, безрезултатно.
Чакането свърши. Време е за действия.
113
 Ново начало

Ако дълго време стоите заключени в тъмна стая, сигурно няма да се

втурнете към светлината, щом ви отворят вратата. Светлината би ви
заслепила, а и не бихте могли да се ориентирате в ново получената свобода.
Вероятно в началото не бихте знаели какво да направите.
По същата логика искам да знаете, че сте се устремили към нов вид свобода
в отношенията си с родителите на вашия партньор, но ви е необходимо
известно време, за да се ориентирате. Надявам се да не се разочаровате
много, ако не ви предложа да започнете процеса на промяна, като отидете
при свекър си и свекърва си или като им се обадите по телефона и ги
поставите на мястото им. Точно обратното. Първото, което е необходимо да
направите, е да изчакате и да пуснете в действие логиката и познанията си,
за да можете да контролирате емоциите си, които често взимат връх. Трябва
да се пригодите към светлината.

Завържете връзка

Първото, което трябва да направите, е да завържете връзка. Слушате ли ме

внимателно? Трябва да преместите фокуса си по-далеч от онова, което
вашият партньор не може да направи за вас, не го прави и не го е правил в
миналото, а също да се отдръпнете от онова, което правят родителите му,
което са правили или което може да направят на следващия ден, и да се
съсредоточите върху това, което вие можете да направите за себе си точно
сега. Откраднете време от програмата си и си определете среща с човека,
който ви познава така, както никой друг - със самия себе си.
При завоя, който правите, е много важно всеки ден да намирате време да
бъдете сам и никой да не ви пречи. Запланувайте си го. Отбележете си го в
календара. Съзнавам, че ако имате малки деца, работите или партньорът ви
е много взискателен, или всичко заедно, няма да ви е лесно. Обаче е важно.
Дори да поседите в парка един час, трябва да изберете място, където ще
можете да се съсредоточите. Използвайте възможността още сега да се
самоуспокоите в продължение на няколко минути. Медитирайте, дишайте
дълбоко и си кажете, че навлизате в нова важна фаза на своя живот.

Наблюдателницата

След като сте отделили специално време и сте си определили място, искам
да си създадете въображаем образ, който може да използвате, докато
работим заедно. Представете си, че стоите зад едно от онези огледала, които

114
се използват при разпити в полицията - през тях можете да виждате хората,
на които задават въпроси, но те не ви виждат. Иззад огледалото можете да
наблюдавате как семейството ще изиграе различните сценарии, които
толкова ви разстройват.
Но сега ще се случи нещо друго, защото този път вие насочвате лъча
светлина към себе си и ще видите какъв е вашият принос към цялата
бъркотия. Независимо дали една, пет, десет или трийсет години трае битката
с родителите на партньора ви, дали неотдавна сте имали среща с тях, след
която сте останали в буреносно настроение, сега искам от вас да преместите
фокуса от онова, което те ви причиняват несправедливо, и да се превърнете
в смел и съвестен наблюдател на това как и къде сте затънали в триъгълника
с родителите на партньора си.

Обичайните капани: Грешките, които всички правят

Почти всеки прави грешки, когато опитва да се справи с отровните

родители на партньора си, и ви гарантирам, че колкото и да сте умни и
емоционално обвързани, вероятно вие също сте попаднали в един от шестте
обичайни капани:

1. Придобили сте манталитет на жертва

2. Реагирате прекалено бурно
3. Реагирате твърде слабо
4. Имате нереалистични очаквания към себе си
5. Имате нереалистични очаквания към партньора си
6. Имате нереалистични очаквания към родителите му/й

Наричам тези категории „капани“, защото не е труд но да бъдете въвлечени

в някой от тях и да не си давате сметка как някой елемент от собственото ни
държане може да добави масло в огъня.
В тази глава ще разгледаме първата половина от списъка, а втората
половина ще довършим в Девета глава. Забележете, че съм избрала да
направя главите в този раздел на книгата малко по-кратки от останалите.
Предстои ви да погълнете много информация и не бих желала да ви
претрупвам, като ви карам да правите твърде много в която и да е от тези
глави. Прекарвайте колкото време ви е необходимо с този материал и го
поемайте на малки глътки. Ще забележите много дълбоки промени в живота
си, ако бавно и постепенно се сдобивате с нови прозрения и умения.

115
 Капан № 1: Манталитет на жертва

Близка приятелка на Мейра, танцьорката, с която се запознахте в Четвърта

глава, ѝ дала много полезен съвет, който отворил очите ѝ и ѝ помогнал да
види колко лесно е попаднала в капана да се смята, да се чувства и да се
държи като типична жертва, да бъде обзета от единствената мисъл как
деспотичният ѝ свекър е разрушил мечтата ѝ за пътешествие в Европа.
- Всеки път, когато нещо върху бюрото ми напомни за нашето
пътешествие - телефонният номер на агента или всички красиви брошури,
които получихме, кръвното ми налягане се вдига до небесата и аз отново
побеснявам. Нямах представа колко време и енергия съм похабила за това, а
също и колко много се оплаквам, докато не излязох на обяд с най-добрата
ми приятелка Джоун около една седмица преди да започна да идвам тук.
Разказах ѝ как побеснявам заради Роб и баща му и отново започнах да хленча
колко е несправедливо. След малко Джоун ме хвана за ръката и каза:
„Послушай ме, наистина съжалявам, че не можа за заминеш, но ми омръзна
да ми се оплакваш от свекър си, разбра ли? Престани да мрънкаш и да охкаш.
Може да планираш друго пътуване и ако той пак ви излезе с някой номер,
надявам се, че двамата с Роб ще намерите куража да се изправите срещу
него. Но истинският проблем не е пътешествието и ти го знаеш. Проблемът
е защо вие с Роб сте в това положение“.
Казах на Мейра, че вероятно не е желала да се сблъска с липсата на пълно
съчувствие от страна на Джоун, но по мое мнение Джоун е не само умна, но
също така я обича. Като не подкрепила въображаемата безпомощност на
Мейра с многократни изрази като „направо ужасно“ и „горката“, тя
всъщност помогнала на приятелката си да направи първите стъпки към
свободата. Тя била и много наблюдателна, тъй като забелязала, че
отмененото пътуване, колкото и голямо разочарование да им донесло,
представлявало само символ на много по-сложен проблем.
- Права си, тя е права, моите родители са прави! - възкликна Мейра. -
Направо съм затънала в блатото. Не ми харесва как Джак лашка Роб нагоре-
надолу, ненавиждам го, защото се меси в нашия живот. Превръщам се в
човек, когото не харесвам. Наричам бащата на Роб зад гърба му с ужасни
епитети, казах някои ужасни неща и на Роб и затова се чувствам ужасно...
Казах на Мейра, че ако вървиш по улицата, някой те блъсне и ти грабне
парите, тогава си истинска жертва - просто нямаш избор за това, което ти се
случва. Но във взаимоотношенията си дори с най-ужасните свекър и
свекърва, имаш избор и много възможности.
- Какви възможности? - попита тя. - Нямам никаква представа. Ако се
скарам с Джак, Роб ще побеснее и какъвто е мекушав, не ми се иска това да
става, но ако...

116
 - Престани! - казах на Мейра. - Ти само се въртиш в кръг. Естествено, че
не знаеш какво да правиш, иначе щеше да го направиш и нямаше да има
нужда да идваш. Ти си попаднала в емоционално въртеливо движение на
отрицателно мислене, което те води до маниакалност и оттам се чувстваш
като жертва. Като начало ще започнем да изхвърляме някои твои убеждения,
че си жертва и ще ги заменяме с нови ефективни, реалистични убеждения, с
които ще се чувстваш другояче и много по-обнадеждена.

Промяна на безнадеждността

Поисках от Мейра да напише петте най-често повтарящи се убеждения,

които имаше за своето положение. След като помисли малко, тя написа
следното:

• Нещата никога няма да се променят

• Аз нищо не мога да направя
• Бащата на Роб винаги печели
• Той съсипва живота ни
• Може би трябва да се разведа

Убежденията на жертвите са наситени с безнадеждност и безвъзвратност.

Те често биват изразявани с думи като „никога“, „винаги“, „не мога“ и
„нищо“. Тези убеждения изглеждат напълно реални и обосновани, когато сте
въвлечени във водовъртеж. Нищо чудно, че Мейра беше така отчаяна и
обезсърчена.
С Мейра се върнахме към нейния списък, за да потърсим начини да
променим погрешното ѝ мнение. За всяка точка от нейния списък ѝ казах да
се вслушва в мъдрия глас на онази личност, която стои зад едностранното
огледално стъкло и се наблюдава, тогава да добави по няколко думи, които
биха оспорили негативизма. Казах ѝ, че най-важното, което трябва да
запомни е, че може да запише само онова, което тя самата би могла да
направи, а не онова, което би искала Роб или свекър ѝ Джак да направят.
Отначало ѝ беше трудно да излезе от пасивното и негативно настроение, но
скоро след това се съсредоточи в нашето занимание и я наблюдавах с радост,
когато чувството ѝ за хумор и духът ѝ започнаха да се възвръщат. Щом
свършихме, я накарах да прочете новия списък на глас. Ето какво се получи
втория път:

• Нещата никога няма да се променят... докато не си размърдам задника,

престана да хленча и направя нещо в тази насока.
• Аз нищо не мога да направя. Така ли? Няма да бъде лесно и ми е ясно,

117
че нещата няма да се променят отведнъж, но аз съм човек, който спечели
престижна стипендия за танци и работи с много добра танцова трупа, дори
помогнах да изпратим малката ми сестра да отиде да учи в колеж. Нищо ли
не мога да направя? Само почакайте!
• Бащата на Роб винаги печели... Досега. Само толкова ще кажа по този
въпрос, защото той винаги може да ни изненада.
• Той съсипва живота ни... само ако му го позволим. Той е силен, но не
чак толкова.
• Може би трябва да се разведа. Или може би просто трябва да се успокоя
и да осъзная, че това е чудесна възможност да науча някои умения и много
неща за самата себе си. Във всеки случай наистина сега не е моментът да
взимам такова важно решение. С Роб все още се обичаме. Просто трябва да
се върнем малко назад.

Знаех, че Мейра даваше вид на доста по-силна отколкото наистина се

чувстваше в този момент, но това нямаше значение. Много е важно човек да
си постави цел дори емоциите му да изостават назад. Когато си поставите
цел, се случва нещо невероятно - чувствата ви изпреварват, щом започнете
да се държите по-смело. Ако чакате да се почувствате по-добре преди да
решите, че нещата трябва да се променят, ще ви отнеме много по-дълго
време.
Мейра си бе поставила високи цели, които бяха едновременно реалистични
и здравословни. Ще бъде само въпрос на време преди да усети тази
увереност, която бе изразила в написаното.
Поисках от Мейра също да се откаже от пиенето, тя пиеше, опитвайки се
по този начин да се излекува сама от негодуванието и раздразнението си.
Тъй като не беше заклета алкохоличка, я попитах дали ще може сама да спре
да пие. Беше убедена, че надеждата и енергията, които сега се бяха
пробудили, щяха да уталожат нуждата ѝ да пие. Но тъй като баща ѝ беше
алкохолик, тя също така знаеше, че при нея има опасност да се пристрасти.
Съгласи се, ако много скоро не спре да пие, да започне да посещава сбирките
на Анонимните алкохолици. Казах ѝ, че заедно ще следим много внимателно
този проблем, тъй като за работата, която ѝ предстоеше, трябваше да бъде
във физическа и умствена форма, необходима на съзнанието ѝ, за да не бъде
замъглено от алкохол. Както се оказа, много скоро след това пиенето вече не
беше проблем за Мейра.

Лъжи, замаскирани като истина

Убежденията на жертвите са лъжи, в които сме убедили себе си, че са

истини. Те пораждат много от нашите усещания за безсилна ярост и

118
безпомощност. Интересното е, че не са нужни месеци или дори седмици, за
да се променят. Когато човек ги огледа на светлината на реалността, те
изчезват много бързо. Може да се опитат да се задържат още известно време,
но в крайна сметка яснотата и силата на истината ще докажат, че няма място
за тях.
Моля ви, направете това упражнение сами. Напишете защо смятате, че сте
жертва и после се опитайте да оспорите твърденията. Заместете всяко „не
мога“ с „още не съм...“, заместете всяко „никога“ или „винаги“, както Мейра
направи, с „досега“. Прочетете новия списък на глас няколко пъти. Ако това
ви се струва правилно, споделете го с някого, на когото имате доверие.
Вашите убеждения може да са подобни или съвсем различни от тези на
Мейра. Каквито и да са, вие имате способността, независимо колко смазани
се чувствате, да изясните нещо важно за себе си и да намерите средство за
борба. Когато видите убежденията си написани черно на бяло, тяхната сила
веднага отслабва. Когато говорите за действията, които планирате да
предприемете, като се мотивирате да излезете от системата на своята
убеденост, че сте жертва, вашата сила веднага се повишава.

Капан № 2: Свръхреагиране
Свръх реагирането изведнъж вдига кръвното ви налягане. Това може да
стане, когато внезапно избухнете, когато започнете да крещите, когато се
оттегляте в гневно мълчание или когато приемете каквато и да е форма на
поведение, при което интензивността на вашата реакция е много по-силна,
отколкото значимостта на онова, което я е предизвикало.
Трудно е да не се забележи пресилената реакция, когато я наблюдаваме у
някой друг. Но е трудно да я видите в огледалото, защото когато някой наш
алармен бутон бъде задействан, ние сме убедени, че реагираме подобаващо
на ужасната обида. Понякога само като си я спомним, чувството ни за вина
или неудобството, които изпитваме, ни подсказват, че става нещо друго.
Пам, младата художничка и дизайнерка на витрини непрекъснато бе
критикувана от своята свекърва Силвия. Някои от забележките на Силвия
бяха относително безобидни, но много от тях представляваха пряка атака
към външния вид на Пам и към поведението ѝ. Всички те бяха направени
спонтанно. Типично за Пам, тя се отдръпваше и се мусеше, вместо да се
справи със Силвия и тъй като продължаваше да потиска негодуванието си,
стана прекалено чувствителна към всяка забележка на свекърва си. Най-
накрая една почни банална забележка я накарала да избухне:
- Слагахме масата за гостите по случай рождения ден на Крие, когато
Силвия се зае да пренарежда приборите. „Скъпа“, каза ми тя, „вилиците за
салата стоят отдясно на вилиците за основното ядене“. Изглеждаше така
самодоволна и всезнаеща, а може би просто искаше да помогне, не знам, но
119
онова, което ми се стори, че чувам бе: „Не правиш нищо както трябва.
Никога няма да бъдеш такава домакиня като мен“. Аз тръснах вилиците на
масата и се разплаках. Казах ѝ да си слага проклетата маса, както тя желае и
излязох навън, за да се успокоя. Тогава си мислих, че най-накрая изпускам
парата, но като си спомня случката, се чувствам засрамена и глупава. Знам,
че със Силвия винаги съм нащрек, но трябва да призная, че този път тя
наистина не беше направила нещо кой знае какво. Какво причинявам на себе
си, Сюзън?
Когато с Пам разисквахме случилото се, тя си спомни, че винаги се е
чувствала неравностойна около блестящата си и много знаеща майка
художничка, която едва ли пропускала възможност да напомни на
чувствителната си дъщеря колко малко неща прави както трябва.
- Когато майка ми иска да ме унижи, тя винаги започва със сладникавото
„скъпа“ и след това ме обсипва с унизителни забележки. Естествено, че се
чувствах ужасно, после отивах в стаята си и плачех. Всъщност и до днес,
когато някой се обърне към мен и започне със „скъпа“, аз настръхвам... и как
се обръща към мен Силвия, когато реши да бъде снизходителна? Със същите
думи и почти със същия тон!
- Пам - казах ѝ. - В деветдесет и девет процента от случаите, в които
реакцията изобщо не съответства на обидата, ние реагираме на нещо
несвършено от собственото ни минало, а към него се прибавя и гневът от
това, което става в настоящето. - Искам да ти дам пример за свръх реагиране
от моя живот. Когато бях още момиче, майка ми беше обзета от манията да
ми прави забележки как нося косата си, непрекъснато ми мърмореше и я
отстраняваше от лицето ми. Това продължи и след колежа и когато я
помолех да не прави така, нямаше никакъв резултат. Тя дори го правеше
пред приятеля ми, което ме унижаваше и тогава наистина се разгневявах. И
знаеш ли какво - тя продължава да го прави и до днес! Обаче сега само
приближава ръката си до лицето ми и ако се опита да докосне косата ми,
полудявам. Всички отдавнашни чувства избликват. Дори не желая тя да ми
казва, че косата ми изглежда добре, не желая да има нищо общо с косата ми!
Разликата е, че сега можем да се смеем по този повод. Но виждаш ли как
старите чувства избликват от един жест или дума, която служи за сигнал за
свръх реагиране?

Повишаване на доверието в себе си

Ако изпускате нервите си, всеки път, дори при незначителна обида, почти
сигурно е да се случи следното:

• Хората около вас ще ви сметнат за истеричен.

120
 • Също като момчето, което викало „вълк“, никой няма да ви приема
сериозно, дори когато имате основателно оплакване.
• Ще потвърдите становището на родителите на вашия партньор, че
проблемът е във вас.
• Ще се почувствате неудобно и не на място, защото вашите емоции
диктуват положението и всъщност никой не ви обръща внимание.

Нито едно от всичко това не е желателно да се случи и съм сигурна, че и на

вас не ви харесва.
Казах на Пам, че не смятам, че тя не е имала право да реагира, когато
Силвия наистина е започнала да се заяжда с нея. Но с тази работа щяхме да
се заемем по-нататък. Това, за което разговаряхме в този ранен стадий, бе да
се научим да разграничаваме дребните дразнения, като например случаят
със салатните вилици, който бихме могли да оставим настрани, и да ги
отделяме от атаките, които наистина представляват лични обиди, и да
разберем каква е разликата.
„Но как мога да позная каква е разликата?“, попита Пам.
Когато ни окуражават да даваме израз на емоциите си и ни се казва, че
сдържането на чувствата може да се окаже вредно за нашето физическо и
емоционално здраве, понякога е трудно да направим разлика между
изливане на чувствата и попадане в капана на свръх реакцията.
Дори да не откриете причината за пресилената си реакция, вие наистина
трябва да знаете, че можете да контролирате избухването, което усещате, че
предстои, като отстъпите от чистите емоции и се превърнете в наблюдател
на положението. Необходима е известна практика, но си заслужава
усилието.
Следващият път, когато усетите, че ще кипнете, извинете се, излезте от
стаята и идете някъде, където ще можете да се успокоите. Задайте си
следните въпроси:

• Това, което тя/той току-що каза, жестоко ли е?

• Това, което тя/той току-що каза, уронва ли достойнството ми?
• Това, което тя/той току-що каза, обидно ли е?
• Това, което тя/той току-що каза, оскърбително ли е?

Много критични забележки спадат към случая със салатните вилици -

дразнещи и вероятно остри, но все пак маловажни. Ако случаят е такъв, че
не можете да отговорите с „да“ на поставените въпроси, спестете
емоционалната си енергия за важни сблъсъци. Дотогава ще сте научили
специфични думи и тактики да се справяте лице с лице с родителите на
вашия партньор.

121
 Капан № 3: Потискане на реакцията

Потиснатата реакция е другата страна на факторите, които водят към свръх

реагиране. Гневът и обидата са също така дълбоки, ситуацията - също
наситена с напрежение, но вместо да избухнете, вие покривате с плътен
капак чувствата си и поемате надълбоко всичко негативно, което става около
вас. Може да отречете или да осмислите истински тъжни епизоди или дори
да се убеждавате, че положението всъщност не е било чак толкова лошо.
Правите каквото и да е, само и само да избегнете неприятна среща и да се
занимавате с нещо друго, различно от онова, което сте свикнали да правите.
Даяна, закупчик в универсален магазин, с която се срещнахте в Трета
глава, имаше свекър и свекърва, които настояваха да отседнат у тях поне
няколко седмици. Съпругът ѝ Джон бил измъчван от вина и чувство за дълг,
които родителите му го карали да изпитва, когато им казал да потърсят друго
разрешение на въпроса, а Даяна се подвела по Джон. За Даяна резултатът
бил безкраен низ от мигрени и притеснения.
„Сюзън, знам, че подходът ми е погрешен. Не отстоявам твърдо мнението
си и чисто и просто се поддавам на молбите на Джон. Когато родителите му
са тук, съм страшно напрегната, но бих могла да спечеля Оскар, такова шоу
правя. Толкова съм мила, че чак ми се повръща. Но докато дойде време да
си тръгнат, изпадам в такъв стрес, че цяла седмица чак не ми се става от
леглото.“
Даяна описваше поведение, типично за потисната реакция: приятна фасада,
докато вътрешно кипи; налице са и физически симптоми, и нежелание да
разваля статуквото.

Научаваме се да намираме точните думи

Друг класически пример за потисната реакция беше демонстриран от Ким,
чийто свекър Фил се държал сексуално агресивно към нея.
- Какво трябваше да направя? Да му ударя шамар ли? Казах на съпруга
си, казах на свекърва си...
- Но на Фил не си казала нищо, нали? - попитах.
- Какво да му кажа? - зачуди се тя.
- Добре, да речем, че имаш дъщеря на тийнейджърска възраст. Да си
представим, че той направи същото на нея. Мислиш ли, че тогава би могла
да измислиш нещо, което да му кажеш?
- Разбира се, че ще измисля - отвърна Ким. - Бих му казала, че е гадняр и
че има нужда от помощ. Бих му казала да стои далеч от нея, и ако се
приближи най-много на един метър разстояние от нея, никога повече да не
идва у нас. Веднага бих съобщила на съпруга си и бих настояла да заведе
122
дело срещу баща си. Бих казала на свекърва си да си отвори очите и да види
за какъв мъж се е омъжила и бих разказала случката на цялото семейство,
като бих посъветвала всички да внимават, особено когато децата им са край
него.
- Защо не направи това за себе си?
- Ами не знам... Просто се панирах. Толкова се изненадах от държанието
му, че не можах да измисля какво да му кажа. Трудно ми е да се ядосам
заради самата себе си - мога да го направя за хора, които обичам, но когато
се отнася за мен все ми се струва, че не е толкова важно.
Отбележете какво казва Ким: „Когато се отнася за мен, все ми се струва, че
не е толкова важно“. Както при Даяна, така и в случая с Ким става ясно, че
хората, които потискат реакциите си, когато трябва да предприемат нещо,
обикновено имат изкривено мнение за собствената си стойност и значение в
отношенията си с другите. Ако потискате реакциите си, вие:

• Непрекъснато ще пренебрегвате собствените си чувства.

• Ще бъдете убедени, че когато нещо не е наред, грешката е ваша.
• Ще се преструвате, че всичко е наред, докато то не е.
• Ще превърнете потиснатите си чувства във физически оплаквания.
• Ще търпите онова, което другите правят с вас, вместо да се
разбунтувате.
• И в миналото не сте знаели как да се защитавате.

Ако признаете дори една или две точки от този списък, означава, че вие
обикновено така правите при конфликти, които ви засягат лично, и че
потискате реакциите си.
На пръв поглед потиснатите реакции изглеждат по-здравословни в
сравнение със свръх реакциите, защото не вдигате голям шум около себе си.
Но нито една от тези две крайности не е подходяща за вас. След потиснатата
реакция следва много скорошна развръзка. Тя временно забавя момента,
когато стане необходимо да започнете да действате. Но забавянето тежи
много повече от моментното облекчение. Когато забавяте развръзката, само
позволявате моделите на отрицателно поведение на другите да се задълбочат
и да застрашат вашето самоуважение. Емоционално изтощително е да
поддържате лъжлива маска. Смятам, че ще се съгласите, че тези резултати
имат много висока цена.

123
 Дайте воля на чувствата си

Ако потискате реакциите си, време е да се вземете в ръце и да дадете воля

на чувствата си. При повечето себе унищожаващи се поведения потиснатата
реакция се дължи главно на страх: страх да не изглеждате зле, страх да не би
хората да не ви одобрят, страх, че няма да може да се контролирате.
Интересно е, че колкото по-дълго потискате вашия гняв, толкова по-голяма
е възможността да избухнете неочаквано, което така старателно се стараете
да избегнете. Според моя опит хората, които трупат всичките си не изразени
чувства в критичен резервоар, страдат от това, че при тях тези чувства като
че набъбват и придобиват по-големи размери отколкото при онези, за които
разбрахме, че изпускат емоциите си по безопасен начин.
При човек с потиснати реакции често се случва забавяне между момента, в
който нещо се случи - обида, сблъсък, твърде ангажираща покана - и
момента, в който го осъзнаете. Вие може да съкратите този период и да си
дадете по-ясна сметка как наистина се чувствате в момента, като пуснете в
действие техника та „ох“. Когато усещате, че се напрягате, когато сърцето
ви за бие по-силно или стомахът ви се свие на топка след среща с родителите
на вашия партньор или със самия него, щом забележите тези издайнически
знаци, идващи от тялото ви, спрете и си помислете за онова, което току-що
се е случило. Тогава си кажете, може да го направите и на глас „Ох! От това
ме заболя.“ Окажете съпротива на механичния подтик да преглътнете яда и
да го забравите. Задръжте това усещане. Признайте пред себе си: „Обзел ме
е гняв. Чувствам се обиден. Разстроен съм. Ох.“
Може да ви звучи глупаво, като казвате „ох!“, но това е чудесен начин да
установите връзка между онова, което вашето тяло явно е разпознало в
момента на случката, и онова, което вашето съзнание признава. Може да
откриете, че вашето „ох“ е последица от „Ох! Това ме засегна, а не го
заслужавам“ или „Ох! Това ме засегна и съм направо побеснял.“
Може би просто искате да кажете:

• Гневен съм.
• Заболя ме.
• Разстроен съм.
• Гневен съм и се боя, че може да избухна.

Практикувайте го първо с приятели или близки, с хора, с които се чувствате

сигурен. Вие заслужавате облекчението, което ще изпитате, ако запазите
истинските си чувства, дори когато това означава да си наложите спокойна
фалшива усмивка, придружаваща думата „гняв“.
Когато престанете да потискате чувствата си, ще усетите по-силно

124
нетърпение - ще ви се прииска да отговорите, когато осъзнаете, че сте
обиден. С новите умения за общуване, които ще научите в следващите глави,
ще може да получите по-добър резултат.
След като сте свършили работата в тази глава, може да се придвижите по-
напред и да хвърлите поглед към това каква роля са изиграли
нереалистичните очаквания във вашето страдание.

125
 Глава 9
Когато очакванията създават хаос
Представете си само за миг, че сватбената ви церемония прозвучи по
следния начин:
„Взимаш ли... за свой законен съпруг? Разбираш ли, че като ставаш част от
семейството на твоя партньор, в което сигурно ще бъдеш приет с любов,
също така е вероятно да се появят различия и сблъсъци? Обещаваш ли да
имаш реалистични очаквания и да не прехвърляш всичките си нужди и идеи
върху своя партньор или неговите/нейните роднини? Обещаваш ли да
провериш тези очаквания, когато се чувстваш разочарован, негодуващ,
гневен или обиден?“
Малко хора биха могли да отговорят на тези въпроси с неизменното „да“,
но то играе значителна роля в повечето конфликти с родителите на
партньора. Затова нека се взрем внимателно в нереалистичните очаквания -
какво представляват те и какво ви причиняват.

Капан № 4: Нереалистични очаквания от самия себе си

Имате добра работа, физически сте силен и здрав, сигурно имате чудесни
деца, добри приятели. В такъв случай сте убедени, че всеки, който действа
също така добре като вас, може да се справи със всичко, включително и с
родителите на партньора си. Казвате си, че ще се заемете с този въпрос. Вие
сте възрастен човек (дори и друг от семейството да не е). Ваше задължение
е да запазите хладнокръвие, да понесете всичко лошо, да излъчвате доброта
и спокойствие, докато всички останали се осъзнаят.
Холи, чиято свекърва Джуди безмилостно критикува килограмите ѝ,
призна, че е имала прекалено високи очаквания към себе си, че ще се справи
с жестокостта на Джуди.
„Нямаш представа колко пъти, когато стигах до сълзи, си казвах: „Ти си
силна. Не ѝ позволявай да постъпва така с теб. Не се принизявай до нейното
ниво“. Все пак колко много могат да те засегнат думите? Нали това са само
думи. Но знаеш ли, от тях много боли. След това се чувствах ужасно, защото
просто не бях в състояние да ги изхвърля от себе си.“
Холи не само че е подценила каква сила са упражнявали думите на Джуди
върху нея, но също така обвинявала себе си, че не си е обърнала и другата
страна, за да ѝ удари Джуди шамар и по нея.
Холи беше силна в много отношения, но за съжаление това, че си добър в
службата или се сработваш добре с колеги, не означава автоматично, че тези
126
умения ще ти свършат същата работа в семейните отношения.
Поисках за следващата ни среща Холи да се замисли какво е очаквала от
себе си във взаимоотношенията си с Джуди и да ми напише списък с
очакванията си - колкото реалистични или нереалистични да са те. Когато
дойде следващата седмица, тя ми каза, че задачата направо ѝ отворила очите.
„Да не повярва човек - никога не съм имала представа колко разнебитена
се чувствам, защото не можех да живея според тези непоносими изисквания.
Осъзнах колко нереалистично е било да очаквам да бъда супер хуманна и да
не се засягам от Джуди, което е нормално. Знам, че Престън може много
дълбоко да ме засегне, но просто нямах представа колко много Джуди
можеше да ме обиди. Най-важното е, че признах пред себе си, че е напълно
реалистично човек да бъде засегнат, когато са го обидили, реалистично е да
се ядосаш, когато те нападат, реалистично е да кажеш „ох!“ Искам да кажа,
че е реалистично да очакваш, че си човек, който има чувства и напълно
нереалистично е да си мислиш, че си направен от желязо.
Както открила Холи, независимо колко положителни качества имаш, почти
невъзможно е някой да търпи нападки, да бъде третиран зле и да очаква, че
може да изчетка всичко това като мъх от яката. Тези очаквания са пречили
на Холи да се справи по подходящ начин с Джуди. Тя щеше да се научи да
не реагира тъй спонтанно на критични забележки и отхвърляне, нито пък да
потиска обидата си, а да се справя директно с онзи, който се отнася към нея
зле.
Какво очаквате от себе си, когато се сблъскате с отровното поведение на
родителите на вашия партньор? Това реалистично ли е или е супер хуманно?
Бихте ли имали същите очаквания към най-близката си приятелка?

Капан № 5: Нереалистични очаквания от вашия партньор

На много места в гази книга срещате жени и мъже, чиито партньори са

напуснали дома физически, но не и психически. Колко дълго очаквахте, че
ще траят брачните връзки? Година? Две? Никой не може да каже. Много
хора просто очакват, че след като двойката се отдалечи от церемонията,
двамата хванати ръка за ръка, са оставили родителите зад гърба си и са се
превърнали в силно ново семейство.
Почти като всички хора, вие вероятно сте смятали, че вашият партньор ще
се прехвърли автоматично и незабавно от орбитата на своите родители във
вашата, макар и да сте забелязвали много предупредителни знаци, че ще му/й
бъде трудно да се откъсне лесно, също както и на вас ви е трудно да се
откъснете от своите родители. Повечето хора очакват, че техните партньори
ще ги закрилят и защитават, когато някой ги нападне.
Лиз, детегледачката, се беше засегнала дълбоко, когато съпругът ѝ Пол

127
описа поведението на нейната узурпираща свекърва Тери в много меки
тонове. Пол дори стигна дотам, че каза, че този проблем се отразявал на Лиз
по-дълбоко, тъй като бил неизбежно следствие от нещастното ѝ детство.
Лиз, естествено, се бе фокусирала само върху факта, че се чувства
предадена. Аз предположих, че би било малко нереалистично да смята, че
Пол изведнъж ще види майка си през нейните очи и ще осъзнае колко
узурпираща е станала тя. Такава голяма крачка той не би могъл да направи
изведнъж. И това наистина нямаше да стане, ако Лиз продължаваше да
изкарва Тери насилница.
Помолих Лиз да се съсредоточи върху това как Пол вижда майка си и за
миг да се опита да се постави на негово място. Казах ѝ:
„Поведението на майка му е съвършено нормално и познато за него. Той го
смята за много меко и си обяснява всичко, гледайки от своята камбанария.
Той все още не може да разбере, че ти не гледаш през неговите очи или че
имаш други схващания. Онзи, за когото се женим, не е наш клонинг. Пол е
израсъл но различен начин. Той само това познава. Не е възможно да разбере
начина, по който се отразяват върху теб изискванията на родителите му. За
съжаление подобно на човек, който става свидетел на скандал, той взима
страната на онези, с които е живял по-дълго. Тъжно е, но е вярно. Знам, че
Пол е казал, че иска да узрее, но ако искаш той да разбере ти какво изпитваш,
трябва да разбереш и него и да му дадеш време. Междувременно се опитай
да постигаш някои компромиси с родителите му. Действай на разменна
основа. Съгласявай се с тях за някои неща в замяна на това, че правиш нещо,
което ти искаш. Така нещата би трябвало да се подобрят. И излез от гази
рамка на жертва. Има много разрешения на това положение. Освен това
толкова си се задълбочила в гнева си, че забравяш, че имаш хубав съпруг и
работа, която харесваш - единственото, на което си жертва, са твоите
собствени нереалистични очаквания.“

Промяна на климата

Пийт, застрахователният агент, с когото се срещнахте в Трета глава, също

смята, че думите „Съгласна съм“ не притежават алхимията да превърнат
жена му Елън в съпруга на първо място и в дъщеря на второ място.
- Добре, признавам, че попаднах в „капана на нереалистичните
очаквания“. Как да се измъкна от него? Мислех, че като ѝ покажа, че баща
ѝ трепери върху нея прекалено много, тя ще се плесне по челото и ще каже:
„Ами разбира се, че го прави. Как не съм го забелязала? Просто не осъзнавах
колко много те дразни и ще го накарам да престане да се обажда толкова
често и да се интересува от нашия живот“. Кого заблуждавам? Това са пълни
фантазии.

128
 Пийт практически ме помоли да му препоръчам някои специфични
техники, които да помогнат на Елън да се откъсне от баща си веднага.
Обясних му, че това едва ли би могло да се направи, докато самата Елън не
е готова. Дори тогава предстои процес, който изисква време и много
търпение. Елън просто не можеше да разбере защо държанието на баща ѝ, с
когото бе живяла цял живот, създава проблеми. Той я глезеше и винаги
когато тя имаше нужда от нещо, хукваше да ѝ го вземе, така че Елън имаше
двама мъже, които се грижеха за нея.
Казах на Пийт, че сигурно вече му лепят етикет на лошото момче всеки
път, когато се оплачеше от бащата на Елън.
- Ами да, любимата ѝ забележка е: „Ти си прекалено чувствителен,
прекалено емоционален си, според мен няма никакъв проблем, не можеш ли
да се отпуснеш, татко просто се опитва да помогне“. Господи, толкова ми е
омръзнало това. Бия главата си в стената. Омръзна ми жена ми да се държи
като шестгодишно момиченце и да тича при баща си за всеки проблем, който
възникне. Аз за какво съм? Само да плащам сметките ли?
Пийт имаше нужда от някои временни стратегии, преди да седне с Елън и
сериозно да се опита да разреши този проблем. Надявах се, че тя ще се
съгласи да идва с него на консултации, макар че според нея това бе изцяло
проблем на Пийт. Междувременно Пийт беше готов да избухне.
- Пийт - започнах аз. - Ти каза, че биеш главата си в стената. В края на
краищата какво се получава - твоята глава е наранена и насинена. Какво ще
кажеш да заобиколиш стената и за момента да престанеш да искаш от Елън
да вижда нещата по твоя начин? Знам, че това, което искам от теб, не е лесно,
но ако крещиш по-силно или се цупиш по-дълго, това няма да помогне. Ти
ѝ проглушаваш ушите, но още не си привлякъл вниманието ѝ. Така че сега
искам от теб да спреш всичко, което обикновено правиш - караш се,
обясняваш, опитваш се да я накараш да вижда нещата както теб, всички тези
неща, които страшно те тормозят. Не искам да правиш нищо, докато не се
появи възможност да те науча на някои съвсем нови начини да реагираш и
да се изразяваш. Ти си знаел в какво се забъркваш. На лице са били всички
симптоми, че Елън е дълбоко свързана с баща си. Ако се ожениш за жена,
която си запушва ушите, съвсем не е реалистично да очакваш изведнъж да
спре още в деня на сватбата ви. Също колкото е нереалистично да повярваш,
че Елън незабавно ще се превърне в независима, зряла жена. Затова искам
тази седмица да седнеш и да напишеш всички нереалистични очаквания по
отношение на Елън, които можеш да измислиш. След това ще поискам да
напишеш какво е реалистично да се очаква след време, не изведнъж. Това е
част от преместване на фокуса от онова, с което те дразнят, към нова
перспектива на положението ти. Междувременно ще искам да ми обещаеш,
че няма да говориш с Елън за баща ѝ, ако това изобщо ти е възможно. Ако

129
го направиш, за твое добро ще бъде, постарай се да бъдеш колкото се може
по-незаангажиран и отворен. Такъв трябва да бъде климатът, в който ти и
Елън ще имате възможност да положите заедно здрава основа. Разбирам
твоите нереалистични очаквания и те създават такова напрежение, което ще
тласне Елън по-дълбоко към удобния свят на баща ѝ. Никакви разговори за
бащата на Елън, разбра ли?
Пийт наистина очакваше с нетърпение да му дам някаква насока и попита
дали не би могъл да вземе още един допълнителен час, щом привърши своя
списък с очакванията. Тук ви предлагам част от този списък с надеждата, че
вие също ще започнете да променяте мисленето си и отношенията си към
другите.
Не е реалистично да се очаква:

• Че Елън автоматически ще сложи на първо място моите желания пред

тези на баща ѝ.
• Че онова, което ме кара да се чувствам неудобно, кара и нея да се чувства
по същия начин.
• Че тя знае, че нещата трябва да се променят.
• Че тя ще види баща си през моите очи. Неговото поведе ние ѝ е така
познато, че тя просто не му обръща внимание.
• Че тя ще се загрижи, че съм толкова разстроен от баща ѝ, че ще забрави
желанието си да му се харесва.
• Че тя знае как да се промени.

Реалистично е да се очаква:

• Че хората ще правят онова, което винаги са правили, докато нямат

причина да правят нещо друго.
• Че ще трябва да науча нови начини да ѝ показвам как се чувствам и от
какво се нуждая.
• Че ще е нужно време, търпение и работа, за да се изгради солиден брак.
• Че на Елън ще ѝ е нужно време, за да се откъсне поне малко от баща си.

Списъкът на Пийт би бил много полезен за вас, за да си направите и вие

такъв. Макар че той беше много объркан, тонът е разбираем и по-скоро
податлив на промяна и не толкова гневен и огорчен. Разбира се, че Елън бе
затънала в стар семеен модел и беше загубила цялата си способност да вижда
ясно държанието на баща си. Но когато за това ѝ се натяква, то само би я
тласнало по-сигурно към нещо, което ѝ е познато и удобно.
Дори да ви е яд на вашия партньор, полезно е да извикате на помощ
вътрешните си ресурси и отново да влезете в ролята на наблюдател. Тогава

130
ще можете да видите как нереалистичните очаквания, с които сте влезли в
брака си, са играли значителна роля в разочарованието и негодуванието,
които изпитвате към своя партньор.

Капан № 6: Нереалистични очаквания към родителите на вашия

партньор

Съвсем човешко е да искате любов, приемане и щедрост от прана на

родителите на човека, за когото се жените, и да изпитате огорчение и
разочарование, когато тези неща не се сбъднат по начина, по който сте си ги
представяли. Интересно ми е, че хора, които встъпват в брак и произхождат
от добро и сплотено семейство, са склонни да смятат, че родителите на
техния партньор ще бъдат същите, защото на това са свикнали - имали са
съвсем малък или никакъв опит с друг вид авторитетни личности. Но
обратното не е вярно. През годините съм открила, че хората, които
произхождат от семейства с проблеми, са убедени, че техните родители са
едно изключение. Така че вместо да осъзнаят, че родителите на партньора
им също може да имат някои отрицателни качества като собствените им
родители, често очакват те да бъдат като въображаемите родители, за които
са мечтали.
Може би имате приятели или роднини, които имат чудесни отношения с
техните свекър и свекърва, и, разбираемо е, че сте се надявали на същото. Но
всяка комбинация от хора е сама за себе си. Ако очакванията ви по
отношение на родителите на партньора ви са нереалистични или се
основават на измислици, вие се поставяте в положение на безкрайно чувство
на неудовлетвореност и често на скръб.

Очаквате да намерите заместник на родителя

Кал, предприемачът, е бил сигурен, че ще се сближи с тъста си Рей. Имали
много близки интереси, и двамата обичали да строят. Но скоро Рей започнал
да прави критични забележки, които често направо обиждали Кал, още по-
лошото било, че Карън почти винаги взимала страната на баща си и се
отнасяла с безразличие към обидения Кал. Всеки търпял нещо, което
влошавало атмосферата. А нереалистичните очаквания от страна на Кал
допринесли много за неговото страдание.
„Според мен отначало всички се държат колкото се може по-добре - всички
се опитват да направят впечатление на чудесни хора и всеки се опитва да се
разбира с другия, затова изживях много силен шок, когато той започна да
руши всичко, което бях направил. Дали е имало предупредителни знаци?
Изобщо не си спомням, Сюзън. Още преди да се оженим, знаех, че за Рей
слънцето изгрява и залязва с Карън, но тогава си мислих, че това е чудесно,
131
понеже познавам много бащи, които се държат много отчуждено от децата
си. Мисля, че моят баща изкара в депресия цялото ми детство - той само
ходеше на работа, прибираше се, гледаше телевизия и си лягаше. Затова,
като видях този много общителен човек, с когото се тупахме по гърбовете,
си казах чудесно, може и аз да получа малко внимание. Да, вярно, че получих
внимание, но деветдесет и девет процента отрицателно.“
Наистина не мога да виня Кал затова, че се е надявал на по-близки
отношения с Рей. Кал не е имал кристална топка и съм сигурна, че и през ум
не са му минавали такива въпроси като съперничество и състезание.
Разбирам, че в резултат на това се е озадачил и се почувствал разочарован,
също и гневен, когато тъст му използвал всяка възможност да го унизи и се
е държал по-скоро като съперник, отколкото като приятел, какъвто Кал
очаквал, че ще му стане.
„Никога не съм си давал сметка колко е трудно човек да се откаже от тези
очаквания. Продължих да мисля глупости - че е под напрежение, че не е
искал да го направи, че като го изведа да изпием по няколко бири и му кажа
какъв е страхотен, тогава той може би ще се извини за поведението си към
мен. След това ще отидем заедно на мач, нали знаеш как става.“
Съвсем ясно е, че много от очакванията на Кал са били в резултат на нещо
повече от надежда за приятни взаимоотношения с тъст му. Кал прехвърлил
върху Рей необходимостта да запълни празното място у себе си, оставено му
от неговия отчужден баща, който не му обръщал никакво внимание. Дори
след като имал достатъчно информация, за да знае колко застрашен се е
чувствал от него Рей и до каква степен Рей бил способен да го унизи, той
продължил да таи големи надежди.

Нито ангел, нито дявол

На Рита свекърва ѝ Вивиан ѝ изглеждала като съвършената баба. Скоро

след като Рита родила първото си дете, тя започнала редовно да критикува и
да омаловажава майчинските умения на Рита.
- Отначало ми се струваше, че много ме обича, но сега се е превърнала в
голяма всезнайка и като че ли ѝ доставя най-голямо удоволствие да ме кара
да се чувствам непригодна за майка. Но в същото време ми помага
изключително много и като че ли нямам право да ѝ кажа нито дума, затова
вътрешно вря и кипя. Мислех, че с нея ще се сприятелим, но сега се
сковавам, щом чуя гласа ѝ по телефона, защото знам, че ще трябва да
изслушам цяла лекция. Мислех, че тя искрено ще ми помага, но не знаех, че
ще трябва да платя толкова висока цена.
Изтъкнах на Рита, че при нея има силна смесица от безпокойство -
нереалистични очаквания, че Вивиан ще бъде нещо като баба - светица, и

132
нагласата ѝ, че е жертва, съчетана с нежеланието ѝ да се защити.
Докато работех с Рита, разбрах, че един от начините да прехвърли
възприятията и реакциите си беше да ѝ помогна да намери златна среда
между крайностите ангел/дявол, с които свързваше Вивиан. Свекърва ѝ не
беше нито безгрешна, както в началото тя си е мислила, нито зла, както сега
си мисли.
Помолих Рита да затвори очи и да си представи Вивиан, както си я бе
представила първия път - ангел, облечен в бяло, с крила. Тя си я бе
представила като ангел, който щеше да компенсира всички проблеми и
несигурности, които Рита беше изживяла, и да бъде идеалната майка/баба.
Помолих я да ми каже какво вижда и как ѝ се отразява това.
- Искам тя да ме обича безусловно... - На това място Рита млъкна. -
Господи... тя изглежда толкова глупаво, както е полетяла. Може би
осъзнавам, че не желая тя да има друга мисия в живота, освен да гледа бебето
и мен. Не желая да има никакви недостатъци, никакви мании, не искам да
бъде човек! Но при всичките си добри качества и недостатъци, някои от
които ме вбесяват, тя просто е човек, а не небесно същество.
За да засиля още повече това преместване на фокуса, по молих Рита да си
представи Вивиан като стереотип на дявол с червен костюм, с вила в ръка и
то насочена към нея.
- Така изглежда още по-глупаво, спомням си за един стар костюм за
маскарад, който брат ми носеше на Заговезни. Това, че обличаше костюма,
не го правеше лош. Струва ми се, че когато хората ни разочароват, ние ги
превръщаме в дяволи - сигурна съм, че правя това с Вивиан.
- Рита - казах, - сигурно е, че трябва да очертаеш известни граници пред
Вивиан и да ѝ кажеш колко често може да идва у вас и как да прекъснеш
критичните ѝ забележки. Ще ти покажа как да го направиш и как да
устояваш на чувството за вина и задължение. Междувременно това ще ти
помогне да напомниш на себе си, че самодоволството на Вивиан и
критичните ѝ забележки, които, разбира се, ти се струват ужасни, са резултат
от нейното минало, също както твоята чувствителност, очаквания и надежди
за това какъв тип взаимоотношения би могла да имаш с нея са резултат от
твоето минало. Хората, които се чувстват доволни от себе си, нямат нужда
да издигат себе си на пиедестал, като унижават други хора. Предполагам, че
в миналото Вивиан много пъти е била критикувана, затова за нея това е
познато държане. И знаеш ли още нещо, мисля да си поговориш с нея на
тази тема и тогава ще можеш да ѝ го кажеш, също така може и да научиш
нещо за нейната неувереност. Така би могла да се създаде нова интимност
между вас двете и отношенията ви да бъдат като между възрастни хора.

133
 Отказване и освобождаване

В Първа глава видяхме как Лесли сама попадна в капана на своя копнеж
родителите на Томи да я обичат, нещо повече от онова, което свекър ѝ и
свекърва ѝ биха искали или желали да ѝ дадат. Болката ѝ, съчетана с
пасивността на съпруга ѝ, за малко не развали брака им.
- Добре, знам, че към очаквала прекалено много, но положението направо
е непоносимо. Ако те не се променят и поне не започнат да се отнасят по-
добре към мен, а не като към бездомно куче, смятам, че няма повече да мога
да издържа.
Съгласих се с Лесли, че е имала лош късмет. Свекър ѝ и свекърва ѝ често
се отнасяли неоправдано жестоко с нея. Но ние не можехме да направим кой
знае какво, за да ги променим. Онова, върху което бихме могли да
поработим, беше болката, която тя изпитваше от загубата на фантазията за
приемни родители - нейна фантазия, подобно на случая с Кал, която си беше
създала в резултат на преживяното нещастие с нейните родители.
За да ѝ помогна да превъзмогне тази болка, поисках от нея да извърши
„церемония по отказване“, в която да се сбогува с очакванията си, които не
са ѝ донесли нищо добро. Сложих един празен стол пред Лесли и я помолих
да постави върху него очакванията си. Вместо да се опитва да ги поддържа
живи, което беше безсмислено, исках да се откаже от тях.
Отначало Лесли не пожела да направи упражнението, защото бе много
болезнено за нея. Насърчих я да опита - винаги бихме могли да спрем и да
го направим друг ден, ако е необходимо. Малко по малко тя събра кураж.
Отначало се насълзи, но я наблюдавах и видях как вътрешната ѝ сила
победи.
- Трябва да се сбогувам с вас, защото не може да съществувате, аз губя
много енергия, като се опитвам да ви поддържам живи. Не знам защо
толкова нямам късмет. Чувствам се ограбена, защото наистина мислих, че
ще имам втори шанс с новото семейство. Но двамата с Томи можем да
изградим нашето ново семейство - в случай, че той се приспособи. Затова ви
посочвам вратата, защото нямам нужда от вас, вие не ме водите наникъде.
Наистина ме боли, ужасно ми е мъчно, но сигурно така трябва да постъпя.
Попитах Лесли как се чувства.
- Тъжно ми е, естествено, но чувствам и голямо облекчение, като знам, че
няма защо да продължавам да искам нещо, което просто не мога да имам.
На това място тя ме изгледа много напрегнато и продължи:
- Току-що осъзнах нещо - предстои ми много работа с моите родители.
Толкова се бях съсредоточила в свекър ми и свекърва ми, в желанието да ме
обикнат, че престанах да обръщам внимание на това колко голяма нужда
имам да изчистя някои неща още от детството си. Мисля, че когато уредя

134
това, няма да се чувствам толкова притеснена от Сал и Джина. Като че ли
желанието да ме обикнат тежеше върху проблемите ми с мои те родители и
всичко това ми идваше много. Тъжно ми е, но едновременно с това изпитвам
облекчение.
Когато започна да се освобождава от очакванията си към свекър си и
свекърва си, Лесли откри също така някои дълбоки истини за себе си. В
брака си беше донесла много лични неразрешени проблеми със собствените
си родители, което не ѝ позволяваше да бъде силна и да има ясни отношения
с Томи и с неговите родители. Няма съмнение, че колкото повече товар
носим със себе си, толкова повече проектираме копнежите си върху други
хора, които, както в случая на Лесли, може изобщо да не са в състояние да
ни дадат каквото и да било.

Реалистично приемане

За да заздравим още повече отказа от вашите нереалистични очаквания,

докато се готвите да уредите отношенията с партньора си и по-късно с
родителите му/й, предлагам да стъпим здраво в реалността. Или, както една
моя приятелка веднъж ми каза, време е да приемем „това, което е, и това, че
няма друго“.
Ето фактите:
Вие и родителите на вашия партньор започвате отношенията си като
непознати. Връзката ви с тях е косвена и се заражда на първо място затова,
че те са създали човека, за когото сте се оженили. С течение на времето е
възможно между вас да се зароди някаква връзка или дори да се обикнете,
но това може и да не се случи. Каквото и да стане, вие не можете да
промените факта, че не сте съжителствали с тези хора и е вероятно да имате
съвсем различни от техните схващания, предпочитания, начин на мислене,
вкусове, дори език.
Те може да са хора, с които ви е приятно или, ако сте имали избор, никога
не бихте избрали да бъдете с тях.
Разсъждавайки върху всички тези фактори, колкото и да ви се иска да не
бъде така, ето ви една проверка на реалността:

1. Не е задължително родителите на вашия партньор да ви обичат, както и

вие - тях, нито да ви одобряват. Ако ви одобряват, чудесно. Но вие не
сте тяхно дете и връзката им с вас може никога да не бъде повече от
крехка.
2. Родителите на вашия партньор няма да се променят по свое желание.
Масите не се превръщат в столове и онова, което виждате, вероятно е
онова, което ще получавате дълго време или поне докато вие и вашият

135
 партньор не предприемете някои решителни стъпки, за да промените
динамиката на отношенията между всички вас.
3. Родителите на вашия партньор може никога да не се превърнат в хората,
с които бихте искали да бъдете и вашето смесено семейство може би
винаги ще се чувства по-скоро като набързо стъкмен колаж от личности
и темпераменти, отколкото като гладко изтъкан гоблен.

Реалистичното приемане означава трудно да преглътнете и да проумеете

тези истини. Забелязах, че докато правехме упражнението за представата,
Рита започна да се приближава към точката на реалистичното приемане на
свекърва си, която не е нито ангел, нито дявол. Лесли, от своя страна,
значително си отдъхна от това, че бремето бе свалено от плещите ѝ и тя вече
можеше да търси вълшебния ключ, който щеше да доведе до промяна на
свекър ѝ и свекърва ѝ. Сега тя вече можеше да насочи енергията си да
поработи с Томи.
Реалистичното приемане няма нищо общо с „прости и забрави“, а по-скоро
с желанието от ваша страна да сложите край на изтощителната и
безрезултатна борба да накарате родителите на вашия партньор да бъдат
такива, каквито сте се надявали, че ще бъдат, да се отнасят към вас по
начина, по който сте си мечтали, а след като не са такива, вие се чувства те
обидени и разгневени.
Отровните родители, както видяхме, попълват диапазона от дразнещи до
злобни, покривайки целия регистър между двете понятия. Но
нереалистичното очакване за това „как трябва да бъде“, с което почти всички
хора около вас са влезли в брака си, е изострило вече съществуващите
проблеми.

Перспективата ви преобразява

Получавате много по-широка перспектива за положението, в което се

намирате, когато отстъпите назад и признаете вашия принос в конфликта.
Това признание не намалява силата ви по никакъв начин, нито пък дава на
родителите на вашия партньор някакво предимство. Всъщност то ви поставя
в много по-силна позиция, за да подготвите вашия случай и да преговаряте.
Когато някои от раните ви започнат да заздравяват, независимо дали са
неотдавнашни или засъхнали, честността ви към самия себе си усилва
доверието и достойнството ви, като ви изкарва от защитната линия, от
крехката роля на жертвата „какво още ще ми направят“, в която много от нас
са затънали. Когато сте крехък, много по-вероятно е да се пречупите. Когато
сте открит и разумен, можете да се наведете и да устоите, каквито и ветрове
да ви брулят.

136
 С нови познания, с ново съзнание и яснота, плюс реалистично приемане,
което ще замени вашите нереалистични очаквания, вие може да
преобразувате енергията, която прахосвате в сблъсъци и обиди и да я
насочите към спокоен, утвърдителен подход на изразяване, в преговори за
промяна и най-накрая в предявяване на правата си.

137
 Глава 10
Права и отговорности
Когато прочетете коя да е статия, гледате или слушате някое токшоу на
тема неприятности с родителите на партньора, много е вероятно да чуете
подобни въпроси:

• Имам ли право да разстройвам всички?

• Имам ли право да изкажа мнението си, когато родителите на моя
партньор ме обиждат, след като те не са мои родители?
• Имам ли право да въвличам съпруга си в разправиите между родителите
му и мен?
• Имам ли право да очаквам съпругът ми да вземе моя страна, когато той
ме познава от десет години, а тях - цял живот?

Дори да съществуват установени правила за взаимоотношенията ни с

родителите на нашия партньор, никой не ги знае и затова когато се женим и
влизаме в ново семейство, изпитваме страх. Все едно да те пуснат в чужда
държава, след като не знаеш езика, обичаите и законите. Както често се
случва, няма ръководство, нито пък защитник, няма неутрална страна, която
може да определи какво би трябвало да очакваш и какво се иска от теб. Дори
ако сте женени от няколко години, пак може да ви бъде трудно да си изясните
такива въпроси като равенство, честност и да определите какви права имате
като възрастен човек.
Нещата се усложняват още повече, ако сме склонни да гледаме на
родителите на нашия партньор като на застрашаващи и предвестници на
лоши неща. Тъй като общо взето те са поколението на нашите родители,
много от нас смятат, че те автоматически имат повече права от нас и че ние
нямаме право да се защитаваме и дори да проявим несъгласие с тях, ако ни
критикуват.
Наблюдателската работа, която извършихме в Девета глава, беше форма
на подготовка, от която имате нужда, за да се оправите с партньора си и с
неговите родители. Честността към себе си, която идва, когато изследвате
каква роля играете в семейната драма, може само да повиши вашата сила,
защото изхождате от позиция на яснота и избор. Може да отстъпите от
барикадите, без да заемате отбранително положение. Сега вие сте в
положение, в което ясно виждате какви права имате.

138
 Лична харта на правата

Доста дълго разсъждавахме какво е нереалистично да се очаква от вашия

партньор и неговите родители. Сега е време да съсредоточим вниманието си
върху това какво имате право да очаквате - основното отношение, което
заслужавате като възрастен човек с равни права във взаимоотношенията с
възрастни хора в тази сложна, оплетена група от хора, традиции и чувства.
Правата, които ще ви изброя, са справедливи, разумни, те са минимумът,
който имате право да очаквате и изисквате.
Ще забележите, че Хартата за правата ви с родителите на вашия партньор
е разделена на три части. Прочетете по няколко пъти всяка от тях на глас.
Искам така да ги запомните, че да може да се осланяте на тях в моменти на
стрес и несигурност.

Част 1:Вашите права като личност

Имате право:

• Да защитавате психическото си и емоционално здраве.

• Да изисквате да се отнасят към вас с уважение.
• Да изразявате собствените си убеждения, чувства, мнение, ценности и
традиции.
• Да се гневите.
• Да отглеждате децата си, без да ви се месят.
• Да правите грешки.
• Да променяте мнението си.
• Да намирате време за собствените си родители, партньор и деца,
независимо от родителите на вашия партньор.
• Да настоявате да ви приемат несериозно.

Част 2: Вашите права пред вашия партньор

Имате право:

• Да работите с вашия партньор за определяне на насоки за развитието на

вашето семейство и да ги спазвате с уважение.
• Да искате помощ и подкрепа от вашия партньор, когато възникнат
проблеми с неговите родители.
• Да изразите протеста си пред вашия партньор, когато родителите му ви
правят нещастен или са прекалено критични, контролиращи или ви създават
други трудности.

139
 • Да очаквате вашият партньор да ви поставя на първо място.
• Да поискате от вашия партньор да ви придружава, когато отивате на
някакъв вид консултация, ако отношенията между вас наистина се влошат.

Част 3: Вашите права с родителите на партньора ви

Имате право:

• Да казвате „не“.
• Да проявявате несъгласие.
• Да не ги обичате.
• Да им покажете когато са ви засегнали, обидили или са се отнесли
несправедливо към вас.
• Да ги помолите да стоят настрани от проблемите между вас и вашия
партньор.
• Да им кажете какво бихте искали да направят.
• Да поставите ограничения колко време може да прекарвате с тях.
• Да участвате активно в решенията за това как да празнувате празници и
други специални случаи.

Свобода и разум

Някои от тези права наричам „очаквани“ права, които трябва да станат част
от вашето убеждение как се държат с вас. Други точки от списъка се отнасят
до някои начини на определено поведение, които ще изучите и ще пускате в
действие, когато вашите права биват по тъпкани. Тях аз наричам ваши права
„за действие“. Ще забележите, че някои от правата съдържат действени
глаголи като „изисквам“ и „изразявам“. Тези действия ще ви осигурят
заздравяване на правата ви и ще ви поведат към ново държание, което ще ви
дава сила и в крайна сметка ще ви позволи да се откъснете от битките с
родителите на вашия партньор.
Тези права ви се струват естествени, нали? Те по никакъв начин не са лоши,
оскърбителни или злобни. Всъщност те представляват основни принципи на
човешките взаимоотношения и разум. Въпреки това много хора с отровни
родители на своя партньор се държат сякаш са затворници в държава с
тоталитарно управление, лишени от права и свобода на избор.
Моля, научете тези права наизуст. Прочетете ги на глас няколко пъти като
замествате „аз“ с „ти“. Препишете ги и ги окачете до огледалото в банята
или на друго място, където ще ги виждате редовно. Те са основата на цялата
работа, която ще вършим заедно в този раздел на книгата, и представляват

140
благоприятна почва за положителни промени, които ще се извършат с вас,
щом се научите как да ги пускате в действие.

Всеки се съпротивлява срещу промяната

Има една стара ирландска поговорка: „По-добре дяволът, когото познаваш,

отколкото дяволът, когото не познаваш“. Никога не бива да се надценява
удобството на познатото, дори то да работи против вас. Онова, което сте
правили в миналото, за да се справяте с родителите на вашия партньор,
макар то да ви прави все по-нещастни, ви е известно. Близките отношения
може да породят презрение, а също така и значително голяма
предсказуемост. Знаете какво да очаквате и какво се очаква от вас.
Промяната носи със себе си страховити, непланирани действия, но също така
носи истински шанс да направите живота си по-добър.
Знам, че едно е да знаеш правата си и друго е да потиснеш страховете си и
да поискаш от хората да ги уважават. Повечето от нас много се тревожат, че
ни обвиняват за това, че сме пуснали топката в игра. Повярвайте ми, не сте
само вие, всеки се ужасява от промяната, дори когато знаем, че е за добро.
През многото години, през които се занимавам с тази работа, научих, че
когато въвеждам хората в непознатия свят на новото поведение, те почти
винаги изпитват ужас и се съпротивляват.

Демоните на страха

В основата на съпротивата към промяна у всекиго е залегнал дълбок, често

парализиращ страх: страх от изоставяне, страх от неодобрение, страх от
загуба. Да се заемем направо с тях. Те може да не изчезнат напълно, но вие
можете да ги при спите до състояние, в което няма повече да ви тревожат.
Видяхте Лесли, младата жена, която с женитбата си влязла в контролиращо
я италианско семейство, и позволила на родителите на съпруга ѝ да се
отнасят към нея студено и често пъти жестоко, докато съпругът ѝ Томи
непрекъснато ги успокоявал за нейна сметка.
Заедно с нея разгледахме правата ѝ и тогава казах на Лес ли, че в
съвместната ни работа минаваме към фаза промяна Когато ѝ обещах, че ще
я подготвя да говори с Томи, а след това и с родителите му, тя ме изгледа с
недоумение.
„Сюзън, ти живееш в царството на приказките, ако си представяш, че
някога нещо ще се промени. Дори не мога да си представя, че ще направя
нещо подобно - прекалено съм на плашена. Освен това много се срамувам,
че толкова се плаша. Би трябвало да ме видиш на работното ми място - там
наистина съм силна. Ако някой друг се отнасяше към мен както Джина и

141
Сал, щях да го изхвърля от живота си, но в случая нямам избор - залогът е
много висок. Те са много силни. Освен ако, разбира се, искам да се разведа
и да започна всичко отначало.“

Не сте единственият, който се чувства така

Какво правим ние с тези демони на страха? Както видяхме, страхът се

свива, когато го изложим на светлина, лесен и резултатен начин да
обезвредим демоните, е като извадим страховете от главите си и ги напишем
върху хартия. Помолих Лесли да направи „списък със страховете“, да
напише какво ѝ идва наум, когато си помисли да се защити. Ето някои от
примерите в нейния списък:

• Прекалено ме е страх да говоря с всички.

• Разбирам защо това би могло да помогне на някой друг, но другите са
по-смели от мен.
• Няма да мога да издържа, защото се чувствам ужасно.
• Боя се, че ще загубя всичко.

Казах на Лесли, че нейните страхове са универсални, макар тя да си е

мислила, че са уникални. Почти всички ние имаме склонността да гледаме
другите отвън и да смятаме, че те са по-уверени и смели от нас. Забравяме,
че сравняваме нашия външен свят с онова, което виждаме по повърхността
у околните - припомнете си забележката на Лесли, че другите са посмели от
нея. Като знаем колко се боим, понякога е трудно да си спомним, че почти
зад всяко уверено лице, има същите вътрешни страхове и неувереност.
За да се успокоите малко, така че притесненията да престанат да командват
живота ви, искам да си напишете списък с вашите страхове. Вашият списък
може да съдържа следните неща:

• Боя се да се разгневя.
• Боя се да не ядосам моя съпруг/моята съпруга.
• Страх ме е, че всеки ще си помисли, че съм подъл/луд/ неуправляем/лош
човек.
• Страхувам се от характера на свекър ми и свекърва ми.
• Страх ме е да не ме отхвърлят.
• Страхувам се да не се окажа изоставен.

Когато напишете страховете си черно на бяло, вие ги вадите на показ и ги

правите универсални, така че те вече не са мъгляви, срамни присъствия,
които се въртят някъде в душата ви. Отбележете колко много от точките във

142
вашия списък ви държат в застинало безпомощно състояние „Не мога да
направя нищо по въпроса“. Отбележете как сте убедили себе си, че няма да
оцелеете емоционално, ако разстроите хората, на които държите в живота си
и те се отнесат неодобрително към вас. Отбележете също така колко много
страхове се изразяват с катастрофични термини и страх да не бъдете
изоставен. Когато вашите страхове диктуват положението, възрастната,
компетентната част от вас се отдръпва назад, оставяйки отпред и в центъра
детето, което наистина се нуждае от добрата воля на силните възрастни, за
да оцелее.
Сега вие сте един от тези силни възрастни и вашето емоционално оцеляване
вече не зависи от одобрението на други Прекалено висока цена е да
позволявате да се отнасят с вас зле, а вие я плащате, за да не разстройвате
хората около вас.

Думи за успокоение

Искам да ви дам няколко рецепти против страх, които съм използвала в

продължение на много години с хора, с които работя. Много от нас вече си
имат рецепти за страх: „Страх ме е“, „Не мога да го направя“, „Много е
трудно“ и непрекъснато си ги повтаряме, докато се парализираме и ужасим.
Искам да ви накарам да ги замените със силни, освобождаващи фрази, на
които ще ви науча. Може да ги повтаряте винаги, когато усетите тревога, от
която стомахът ви се свива, а то е нормална реакция, като знаете, че ви
предстои да направите нови и смели крачки. Моля, запомнете тези няколко
фрази, защото те ще ви помагат да се успокоявате, докато вървите към
същинските си взаимоотношения с родителите на партньора си, с които
имате лични проблеми. Ще ви успокояват, защото са верни и ще
почувствате, че истината е в сърцевината на вашето същество. Повтаряйте
си ги наум или ако имате възможност, изричайте ги на глас няколко пъти на
ден:

• Всеки се страхува, когато му предстои да направи нещо ново.

• Всеки се страхува в период на лично израстване.
• Страхът ще намалее когато се самозащитавам.
• Да действам и да се страхувам е много по-добре, отколкото да бъда
пленник на страховете си.
• Трябва да направя първата крачка, докато все още се страхувам.

Всеки път, когато забележите, че сте готови да кажете „Не мога и „Боя се“,
спрете, няколко пъти поемете дълбоко въздух, който да стигне чак до
стомаха ви и направете активния, самотвърждаващ избор да повторите някоя

143
от тези фрази, докато се успокоите.
Всеки път когато го правите, вие ще приемате и утвърждавате тези истини.

От страх към гняв

Другото силно чувство, върху което трябва да поработите още преди да

застанете лице с лице срещу хората във вашия живот, е гневът.
Вероятно от известно време сте забелязали, че сте гневен. Може би току-
що сте осъзнали колко сте ядосан. Но едно е съвсем сигурно: веднъж
разберете ли колко зле са се отнасяли към вас и до каква степен са
потъпквани правата ви, вероятно ще откриете, че много от страховете ви се
превръщат в доста наситен гняв. Може дори да ви се прииска да се
нахвърлите върху някого, за да си отмъстите. Независимо колко
самоконтрол ви е нужен, потиснете импулса да откъснете нечия глава, макар
да смятате, че той/тя го заслужава. Това не е начинът да стигнете дотам,
накъдето сте тръгнали.
Помнете - правата не са предназначени да ви дават разрешение да
оскърбявате или да нападате другите, включително и себе си, а по-скоро да
установите параметрите на вашето положение и статута ви в новото
семейство. Знам, че през годините, също като хората в тази книга, сте видели
как родителите на вашия партньор многократно са нарушавали много от
вашите права и че те не се отнасят към вас с уважение. Вероятно сте видели
и как вашият партньор се парализира от нерешителност към кого да бъде
лоялен и често разрешава на родителите си да потъпкват грубо правата ви
без никакво възражение.
Имате право да се гневите. Няма защо да се срамувате от гнева.
Използвайте вашия гняв като барометър, че нещо трябва да се промени.
Приемете го, без да умувате - това просто е чувство като всяко друго и
доказва, че сте човешко същество.
Може дори да се изплашите от вашия гняв, това се случва с много хора. Те
се боят, че ако дадат воля на гнева си, нещо ужасно ще се случи с тях или с
някой друг. Вероятно се реагирали или прекалено силно, или прекалено
слабо. Може би като Мейра сте се опитали да притъпите гнева си с алкохол
и наркотици.
Преди да стигнете до момента, в който всъщност излагате тезата си пред
вашия партньор и неговите родители, бих искала да се почувствате по-
удобно с вашия гняв и да намерите здравословни пътища, за да се изразите
и да се справите. Какво ще направите с този гняв, ще определи до голяма
степен колко резултатно ще изправите на крака брака си и собственото си
самоуважение.

144
 Справяне с гнева

Мейра свърши доста важна работа, като промени възгледите си за

положението, в което се намираше. Тя вече не се чувстваше безпомощна
жертва и беше готова да разговаря с Роб, но все още беше обзета от силен
гняв. Беше се загрижила, и то с право, че гневът ѝ би могъл да избухне, точно
когато се опитва да постигне разбирателство с Роб.
Целта е, естествено, да разговаряте за вашия гняв по разумен и неагресивен
начин. Преди да стигнете дотам обаче, може би трябва да се разтоварите и
то не непременно пред хората, на които сте гневни. Старите теории да
кажете всичко и да излеете всичко, което чувствате, бяха популярни
известно време, но гневът често избухва със страшна сила, придружен с
обидни квалификации. Много малко хора могат да издържат подобно
оскърбление и е възможно да нанесете непоправима вреда на вашите
взаимоотношения.
Предложих на Мейра да изхвърли гнева си пред мен, където бе безопасно.
Дадох ѝ пълно разрешение да изкаже всичко, което таеше в себе си, без да
се тревожи за реакциите на някого другиго. Тъй като гневът на Мейра бе
готов да избухне, ѝ трябваше само малко поощрение и тя бе напълно готова:
- Първо искам да се разкрещя на свекър ми.
- Добре - казах. - Затвори си очите, докато си го представиш ясно и тогава
давай.
По промяната в израза на Мейра разбрах, че тя вече бе извикала образа на
свекър си в съзнанието си. След няколко секунди започна:
- Копеле мръсно! Кой, по дяволите, си мислиш, че си, че разиграваш
всички около себе си като пионки? Арогантно, нещастно лайно! Как смееш
да се отнасяш към сина си като към идиот и да го унижаваш пред други хора?
Досега всичко може да е ставало, както си искал, кучи сине, но край! Няма
повече да се бъркаш в живота ни. Всъщност не разчитай, че Роб ще работи
при теб още дълго. Сега доволен ли си?
Мейра изохка силно на глас и продължи:
- Боже мой, стана ми по-добре. Колко е хубаво да можеш да кажеш тези
неща на глас и да не трябва да трепериш какво ще последва. Никога не съм
чувствала, че ще изгубя контрол.
Казах на Мейра да не очаква, че като веднъж си е изпуснала гнева, той по
чудо ще се стопи. Но ѝ казах, че би могла да прави това и когато усети нужда,
но е съвсем сама. Би могла да използва снимка на свекър си или отново да
извика образа му.
Изключително полезно е да се намери някой чисто физически отдушник на
целия този гняв. Мейра ходеше на фитнес, затова ѝ казах, че ако има група,
която упражнява ритане или удряне с юмруци, да се включи в нея.

145
 - Имаш предвид бокс ли? - попита тя.
- Точно така - отвърнах. - Това би било чудесно. Може да удряш боксова
круша или дори възглавница вкъщи, когато си сама. Това ще ти помогне да
кажеш, каквото искаш и да помислиш, „Край!“, докато я налагаш или риташ.
Спомни си и онази стара реплика от филма „Мрежа“: „Страшно съм ядосан
и не мога да търпя повече!“, тя също действа добре.
Боксиране, тичане, занимания в градината, дори изнурителна домакинска
работа като миене на подове са изпитани отдушници за повишена физическа
и емоционална енергия, която гневът създава. Изберете нещо, което ви дава
чувство на удовлетворение. Смачкайте топка за тенис. Стоварете юмрука си
върху средата на хляб. Хвърляйте камъни в езеро. Пуснете гневът да излети,
за да не носите този тежък товар.

Гняв и справяне с проблема

Попитах Мейра дали иска да крещи и на Роб. Тя отговори, че е правила

това достатъчно пъти в реалния живот. След това ѝ дойде чудесна мисъл.
„Изумителното е, че точно когато бях истински гневна, май попаднах на
истинското решение. Роб трябва да работи на още едно място, което няма да
бъде проблем, защото той наистина е способен счетоводител. Обаче баща
му съсипва самочувствието му. Ще му помогна да го направи. Това е
отговорът, той е бил през цялото време пред очите ни, но ние сме били
заслепени от самия проблем, а не сме търсили решението му.“
Макар че се боим от него, гневът може да бъде и път, който ще отведе човек
някъде. Гневът на Мейра я отведе до откритие, което практически промени
нейния и живота на Рей. Макар че му беше трудно, Роб най-после се съгласи,
че единственият начин да подобрят живота си, е той да си намери друга
работа. Мейра съумя да даде на Роб подкрепата и насърчението, от които
той се нуждаеше, за да напусне фирмата на баща си и да отиде на работа в
друга фирма, където бързо оценили високите му професионални качества.

Постарайте се да устоите на изкушението да си го изкарате на себе

си

На това място може би ще откриете, че голяма част от вашия гняв всъщност

е насочен към самия вас. Много често осъзнаването води до синдрома „как
съм могъл да бъда такъв глупак“.
Ал, застрахователният агент, чиято овдовяла тъща правеше живота му с
Джулия непоносим, за кратко време бе попаднал в този капан.
- Не мога да повярвам, че съм търпял това толкова дълго и съм потискал
чувствата си така, че за малко да се пръсна. Бесен съм на себе си. Какво ми

146
става? Не съм слаб по характер, но наистина се срамувам от себе си защо по-
рано не съм направил нещо. Трябваше да дойдем на консултация още преди
година... Налагало се е.
- Ал - прекъснах го, - налагало се е, трябвало е, бих могъл, това са изрази,
които водят само до разход на енергия. Сега си тук и това е, което има
значение. Няма от какво да се срамуваш. Вложи тази енергия да измислиш
какво ще правите с Джулия в това положение сега.
Упреците към самия вас са съвсем нормално, но болезнено осъзнаване, че
сам сте си виновен. Това също е един от навиците, насочен право срещу
собствените ви интереси. Не може да променим миналото, но във всеки
случай може да се поучим от него, така че да скъсим времето, необходимо
да получим просветление.
Катрин, която се превърна в изкупителна жертва на свекър си и свекърва
си, когато излязло, че съпругът ѝ, музикантът Сам, имал тежки отклонения
на психиката и все повече я обиждал, с голяма мъка, но много правилно
прекъсна този брак.
„Аз съм умна, силна съм. Сега, като погледна назад, не мога да повярвам с
какви неща съм се примирявала. Струва ми се невероятно, че съм позволила
на тримата да ме убедят, че всъщност проблемът е бил у мен. Не съм знаела,
че съм била в правото си да имам мнение за реалността. Много им се сърдя,
но също така съм бясна на себе си затова, че съм позволила това да се случи!
Аз ли съм била онази жена?“
Както опитът на Катрин показва пределно ясно, когато погледнете назад и
си дадете сметка колко много сте търпели и преглъщали, сигурно няма да
повярвате. Също така сигурно имате силно усещане както и Катрин, че сте
загубили част от самия себе си.
Сигурно си мислите подобни неща като:

• Как съм могъл да бъда така слаб?

• Как съм могъл да бъда така сляп?
• Как съм могъл да им позволя да се измъкнат така?
• Как съм могъл да им позволя да се отнасят към мен по този начин?
• Как съм могъл да бъда такъв страхливец?

Много е важно да не се самобичувате, точно когато се готвите да станете

по-силен и по-нападателен. В един момент вие сте направили онова, което
сте смятали за най-добро, с ясното съзнание и с емоционалните
инструменти, с които сте разполагали по онова време. Моля ви, не
прибавяйте самобичуването към трудностите, през които сте минали. Много
е важно сега да се грижите добре за себе си.
Това означава да отделяте време и да правите неща, от които се чувствате

147
добре - да отидете на масаж, да участвате в спортни игри или в други
физически забавления, да се любите, да си купите нещо специално, да
медитирате, по-често да вечеряте навън, да ходите на театрални
представления, които ви харесват. Трябва да храните тялото, ума и духа си
през този период, трябва да си обещаете, че ще правите онова, което е най-
добро за вас. На тази част от подготовката за промяната твърде често не се
обръща никакво внимание. Всъщност нека да добавим още едно право:
„Имате право да бъдете много, много добър към себе си, когато ви предстои
труден преход в живота“.

Чии права бихте отнели?

Ако ви е трудно да приемете доколко са обосновани някои от вашите права,

приложете ги към някого, когото обичате - приятел или някое от децата ви,
на истинско или на въображаемо пораснало дете, което се жени.
Представете си тази личност във вашето положение. Представете си, че
родителите на вашия партньор казват или вършат обидни неща за тях, както
са правили и с вас. Чии права бихте отнели на някого, ако го обичате?
Предполагам, че ничии. Много по-лесно е да видим правата на хората, които
обичаме, но сигурно е трудно да приложим тези права към себе си. Веднъж
като го направите, ще се учудите защо сте закъснели толкова.

Правата означават отговорности

Изпитвате чувство на освобождение, когато си представите колко различни

биха били отношенията ви с родителите на партньора ви, ако упражнявахте
правата си в отношенията си с тях. Но преди да се изпънете в пълен ръст и
предявите правата си във вид на манифест, изпълнен с негодувание, трябва
да запомните, че правата никъде не са написани черно на бяло. За всеки
етичен и грижовен човек заедно с правата вървят и отговорности.
Сега ще ви ги предложа като списък, за да имате представа за какво става
дума. Разполагате с предостатъчно време, за да разберете каква е всяка
отговорност и как да се отнасяте към нея по-нататък.
Поемате отговорността:

• Да обявявате вашите тревоги и чувства в истинския им вид и без да

нападате другия.
• Да признаете в пълна степен какъв е вашият принос към настоящите
трудности с вашия партньор и неговите родители.
• Да бъдете ясни и открити за онова, което чувствате и желаете сега, без
да минавате през дългия списък с оплакванията си от началото на брака.

148
 • Да се отнасяте към партньора си с уважение, независимо колко сте
гневен.
• Да се отнасяте към родителите му с уважение независимо колко сте
гневен.

Знам, че тези отговорности изискват много усилия от вас, но сега вие имате
куража и силата да ги поемете. Преди да започнете да работите директно с
вашия партньор и неговите родители, трябва да приемете своите
отговорности. Това решително ще увеличи възможността да бъдете
изслушани и успешно да изложите вашата теза.

149
 Глава 11
Чувства под натиск
- Как правиш всичко това, Сюзън? - попита Пат, гримьорката, с която се
запознахте във Втора глава, чийто съпруг Джеф бил недоволен и я
критикувал, когато родителите му им идвали на гости и се застоявали дълго
време. - Как в края на краищата човек да изрази онова, което кой знае откога
го човърка отвътре и в същото време да не се развика, разкрещи, да не се
разплаче или езикът му да не се върже? Отговорих на Пат, че не е чак толкова
трудно. Има три вида техники, които използвам редовно, за да помагам на
хората да намерят подходящи начини да изразят и да отстояват правата си
чрез отговорни, несвойствени стратегии за спокойно общуване. Те са:

1. Очертаване на граници
2. Ясно изразяване на позиция
3. Неотбранително общуване
Искам да ви покажа как всяко от тях помага, за да се създаде положителна
атмосфера за промяна. Както ще се уверите, тези стратегии дават
изключителни резултати.

Очертаване на граници

Определените от вас граници очертават неатакуемите зони на вашия

емоционален и психически предел. Също както държавите имат граници, вие
също имате граници, които не бива да бъдат нарушавани от никого.
За да демонстрирам концепцията за границите, когато имам семинари или
изнасям лекции, искам да се яви доброволец и да се качи на подиума. Казвам
на този човек да си представи, че съм негов близък, с когото той има
проблеми. След това му съобщавам, че тръгвам бавно към него и че той
трябва да ме спре на такова разстояние от себе си, на което започва да
изпитва неудобство - това е мястото, където преминавам неговата лична
граница.
Може да направите това упражнение с приятел или сам като нагледно
упражнение, при което си представяте някой от родителите на вашия
партньор, който е агресивен. Повярвайте ми, има едно място, при което ще
се почувствате неудобно и не бихте желали този човек да приближава
повече. С вътрешностите си ще усетите къде се очертава границата,
докъдето се простират отношенията ви с вашия партньор и с неговите
150
родители, както и с всеки друг в живота ви, който пресече вашата граница.
Когато направих това упражнение с Пат по време на индивидуален сеанс,
тя се изуми от ясните сигнали, които инстинктите ѝ подсказаха, когато
започнах да приближавам до границата на психичното ѝ пространство.
Казах ѝ да запомни тези ясни граници, а след това ѝ предложих да си
представи брака си и дома си като крепост, която трябва да се отбранява на
всяка цена. Това бяха нейните физически и емоционални граници -
разделителната линия между нея и външния свят, особено с родителите на
партньора ѝ. Трябваше тя да намери думите, които щяха да покажат на Джеф
колко болезнена и вредна за нея е неговата критика като посредник и ясно
да очертае границите в това отношение.
Пат помисли известно време и после каза:
„Искам да му кажа, че това е нашият дом и че той трябва да бъде място,
където човек се чувства сигурен. Искам да му кажа, че той трябва да се
отнася към мен по-добре, а не по-зле, отколкото към всеки друг. Искам да
му кажа, че той не бива да носи цялата тази негативност в нашия дом, че
веднъж след като прекрачи прага, независимо какво са си говорили в дома
на родителите му, той трябва да го остави пред входната врата, извинявай,
пред вратата на крепостта.“
Какъв чудесен и любящ начин намери Пат, за да нарисува това на пясъка.
С нито една дума, която изрече, тя не нападаше, не обвиняваше, не
заплашваше Джеф така, че той да се почувства застрашен. В следващата
глава ще видите колко резултатно Пат успя да помогне на Джеф да намери
думите, с които да каже на своите родители, че той решително променя
ритуала „критика чрез посредник“.

Съставяне на правила

Грег, компютърният програмист, чийто тъст - алкохоликът Вик - едва не

нарани бебето им, умно реши да ходи на сбирките на Анонимните
алкохолици заедно със съпругата си Анита, и двамата да идват на
консултации при мен. Разговорът с Вик обаче почти не променил стереотипа
на семейството, тъй като Вик продължавал да твърди, че не е алкохолик.
Младите хора знаели, че трябва да очертаят много стриктни граници пред
Вик. Сега двамата работеха заедно като екип и аз им помогнах да си съставят
някои много важни основни правила.
Грег:
- Искам да му кажа, че не желаем да си разваляме отношенията с него, но
няма да стоим повече у тях, ако се напие, или ще го помолим да си тръгне,
ако той е у нас. Трудната част с бебето се падна на Анита, защото Вик е луд
по него и тя знае, че ще го засегне много дълбоко, ако не му забрани да го

151
вижда.
- Анита - обърнах се към нея, - баща ти едва не нарани детето ти, защото
е бил пиян. Сигурността на детето ти не е ли по-важна от това дали ще
разстроиш баща си, като му обясниш, че неговото поведение води до
определени последствия? Знам, че не желаеш да чуваш подобни неща, но
смятам, че трябва да го направиш, макар да ти е много трудно да очертаеш
какви да бъдат границите на поведението му с Майкъл. Ако желаеш да го
направиш, ще израснеш страшно много в собствените си очи.
Попитах Анита какви граници са очертали заедно с Грег по отношение на
Вик, когато е край Майкъл.
Анита:
- Ами ние наистина не можем да го закачаме, когато е пил. Той би могъл
само да седи до него, без да го пипа. И макар да знам, че това наистина ще
го обиди, не смятам, че може да го оставяме насаме с Майкъл. Според мен
винаги трябва да има още някой край него.
Поздравих Анита и Грег затова, че са обмислили добре границите и им
казах, че ще трябва да направим репетиция с отговори как Вик ще реагира
на новата им идея. Когато очертаят границите и репетират сцената, докато
почувстват лекота в изразяването на онова, което са планирали да кажат,
когато наистина го направят, ще им бъде много по-лесно независимо каква
разправия би могла да последва.

Изразяване на позиция

Когато се изкаже ясно и недвусмислено, основната позиция съобщава

какво желаем или не желаем да приемем и какво искаме или не искаме да
направим. Тя представлява силен инструмент във вашия напредък към
заздравяване на позицията ви пред вашия партньор и пред неговите
родители. Тъй като много малко сред нас са свикнали да се изразяват по
такъв специфичен и категоричен начин, отначало може да изпитате известно
неудобство от основната ви позиция. Но същото става с чифт нови обувки,
които отначало може малко да ви стягат, но ще ви станат по-удобни, когато
ги разработите и свикнете с тях.
Даяна отчаяно търсеше нови начини да изрази съпротивата си към
упреците на съпруга си Джон и да понася родителите му, които им гостуват
за дълги периоди от време. Казах ѝ, че тя трябва да реши кое е добре за нея
и кое не е и след това да го каже на Джон и, ако е необходимо, на свекър си
и свекърва си. Помолих я да ми каже какво желае и какво не желае да нрави.
Първите ѝ думи бяха:
- Не мога да издържам родителите ти да живеят при нас - идва ми
прекалено много.

152
 Казах ѝ, че с „не мога“ изявлението ѝ звучи мекушаво, докато ако каже „не
желая“ - това показва въпрос на избор и решителност.
- Опитай пак същото изречение и го кажи няколко пъти - предложих ѝ, -
но този път кажи „Не желая“ вместо „Не мога“. Повтори го няколко пъти.
Ще се изненадаш колко различно ще прозвучи и как ще се почувстваш.
Тя го направи и наистина се почувства различно.
В допълнение Даяна измисли още няколко начина да изрази гледището си.
Ето главните:

• Ще отделя време и ще им намеря хубава къща, в която да престояват.

• Не желая да прекарвам всяка свободна минута с тях, докато са тук.
• Желая да ги виждам няколко пъти седмично на вечеря, може след това
да отидем и на кино. Ако желаеш да ги виждаш по-често, в това време аз ще
се срещам с приятелки или ще прекарвам това време с децата.

Даяна беше малко скептично настроена как Джон ще приеме нейната нова
стратегия, затова ѝ предложих да намерим начини да омекотим онова, което
можем, за да не прозвучат думите ѝ прекалено рязко. Няма нужда да звучат
войнствено, за да има резултат. При изразяване на позицията стилът е почти
така важен, както и същността на казаното в случай, че желаете да не
поставяте някого в отбранително положение.
- Дали да не го смекчим малко, като кажа, че знам колко му е трудно да
откаже на родителите си и уважавам това...
- Хайде за малко аз да бъда Джон и да ми казваш всичко направо на мен -
предложих на Даяна. - Ако първият път не си доволна от това, което казваш,
имаме време да го повторим и потретим.

Даяна: Скъпи, искам да поговорим с теб за това положение с родителите

ти.
Сюзън (в ролята на Джон): Даяна, уморен съм и повече и ми се говори по
този въпрос.
Даяна: Май съм го чувала и друг път. Сега какво да правя да му натяквам
ли?
Сюзън: Хайде да си сменим ролите. За малко ще вляза и твоята роля. Тъй
като емоционално не съм замесена, на мен ще ми бъде по-лесно да измисля
и да кажа някои неща на Джон Може би не е лошо като начало да го попиташ
дали моментът е подходящ да си поговорите. Ако каже „да“, бъди сигурна,
че ще остави вестника настрани, ще изключи телевизора и ще насочи цялото
си внимание към теб. Ако каже „не“, поискай той да ти определи време,
когато ще бъде готов за разговор. Хайде да си го представим. Отначало бих
му казала нещо подобно на „Благодаря ти, че се съгласи да отделиш време

153
за нещо, което наистина е много важно за мен. Знам, че твоите родители
създава труден въпрос за двама ни и съзнавам, че понякога наистина съм
постъпвала неприятно, защото мислех, че не разбираш достатъчно добре
колко ми е трудно. Знам също, че действаш като буфер, защото каквото и да
направиш или едната, или другата страна ще ти се разсърди. Искам да
проверя дали можем да решим заедно този проблем, така че след като
направим известни промени и двамата да се чувстваме по-добре.
Отношенията ни са чудесни и не бих искала положението с твоето
семейство да ги влоши по някакъв начин. Желая да ти кажа какво искам да
направим и какво не искам да правим, а след това ти да ми кажеш същото
от твоя гледна точка.
В ролята на Джон Даяна каза, че се чувствала много застрашена от този
подход, но все пак нямало начин да предвиди доколко отзивчив би бил той,
като се има предвид, че родителите му правят така, че винаги да се чувства
виновен. Но тя много желаеше да провери какво ще се случи. Казах ѝ, че аз
също не бих могла да предскажа какво ще се случи, но във всеки случай
нищо нямаше да се промени, докато тя не опита.
Даяна си даде сметка, че тези ѝ думи, както и други в това отношение, щяха
да бъдат само началото, но тя бе доволна, че сега разполагаше с някои нови
умения, с които да замени стария си подход към положението и може би и
към мигрените, които я измъчваха.

Придържайте се към прости и конкретни позиции

Изразяването на позицията е най-правдоподобно, когато тя е кратка и

конкретна. Дългите обяснения и завоалирани, обобщени пожелания само
размазват този ефект.
Това не са изразени позиции:

• Искам да бъда щастлив

• Искам всички да се разбираме
• Искам да се отърва от майка ти
• Иска ми се баща ти да не е такъв всезнайко
• Не мога да понасям повече това
• Нуждая се от повече пространство
• Трябва да поработим върху нашите взаимоотношения

Тези позиции не носят информация, за която някой да се хване. Те са

неопределени, мъгляви и прекалено общи. Никой няма да разбере какво
искате да кажете, да не говорим, че няма да може да направи нищо.
Ето защо предлагам някои други позиции, които биха могли да обърнат

154
нещата във ваша полза в отношенията ви с вашия партньор и неговите
родители.

• Искам да обмислим това с теб, но няма да ти позволя да говориш против

мен/да ме унижаваш/да уронваш достойнството ми/ да ме обиждаш.
• Високо ценя взаимоотношенията ни с теб, но не желая да жертвам
чувствата и изискванията си в интерес на спокойствието.
• Не желая и няма да продължавам да се преструвам, че всичко е наред,
когато имаме големи проблеми с твоите родители и затова се налага да
поговорим.
• Аз поемам отговорност за моята част от проблемите, но не желая да ми
се казва, че за всичко погрешно аз съм виновен.
• Не желая родителите ти да ми се месят във възпитанието на децата ни.

Не забравяйте, когато изразявате вашата позиция, да обърнете внимание на

особеното си положение. Не бързайте. Вие знаете какво повече не можете да
понасяте. Сега му дайте определение, подредете го в ясни, сбити фрази и ги
репетирайте толкова често, колкото желаете, докато можете да ги изкажете
уверено и с лекота.
Позицията на всеки човек ще бъде различна. Само вие може да решите
какво е приемливо за вас и какво не е. Общото при всички хора е, че трябва
да съберете куража да изразите тези решения, дори да се чувствате
несигурни или да се боите. Това е начинът, по който израстваме.

Неотбранително общуване

Тези умения са най-хубавото на всяко самоуважаващо се, зряло, разумно

поведение.
Повечето конфликти следват образец на нападки, защита, отстъпление и
ескалация - от този образец всички са изкарани от нерви, изтощени, стигнали
са състояние, при което почти нищо не се решава, нито променя.
Неотбранителните отговори решително променят този образец и ви дават
усещане за контрол, какъвто никога не сте мислили, че е възможен. Ако сте
чели някои други мои книги, знаете, че аз използвам
неотбранителни отговори като главен крайъгълен камък, с който помагам
на хората да престанат да спорят, да обясняват, да изтъкват „подходящи
причини“ или да направят така, че другите да променят мнението си.
Спомнете си за последната неприятна среща, която сте имали с родителите
на вашия партньор или с него във връзка с тях. По някое време някой ви
казва нещо обидно, което незабавно събужда импулса ви да отговорите на
атаката с атака, да спорите или да се оттеглите в гневно мълчание (познатата

155
система атакуваш или бягаш). Почувствали сте познатия трепет със стомаха
си, усетили сте как ви се свиват гърдите, как сърцето ви се разтуптява по-
силно. Чувствате се притиснати в ъгъл, тревогата ви може практически да е
парализирала мозъка ви и да не успеете да измислите да кажете нищо
полезно. Вероятно сте прекарали дълго време в опити да защитите позицията
си и да покажете на другите, че те грешат.
Сега си представете, че разполагате с цял репертоар от отговори, който
може да извикате, когато ви атакуват и които почти ви гарантирам, че ще
охладят разгорещеността, ще върнат достойнството и самоувереността ви.
Почти сигурно е, че с тях можете да докарате другия до положение, при
което неговото равновесие се разклаща вместо вашето и в повечето случаи
атаката срещу вас ще прекъсне. Изумителното е, че можете да изучите тези
умения за много кратък период от време. Съзнавам, че тези позиции
донякъде ви звучат грандиозни, но нямаше да ви ги предлагам, ако не бях
виждала чудесата, които тези стратегии постигат в живота на моите клиенти,
както и в моя. Ще ви дам един пример:
На Стив, брокера, с когото се запознахте в Пета глава, му омръзнало да
покрива сметките на финансово безотговорния си тъст и искрено желаел да
направи нещо в тази насока, но не знаел какво. Всеки път, когато Стив се
опитвал да каже „не“ на Стан, жена му Андреа и тъща му Луиз в един глас
го молели да помогне „за последен път“ и Стив най-накрая отстъпвал.
Попитах Стив какво прави обикновено, когато Стан го моли за заем.
- Казвам му просто, че нямаме излишни пари. Опитвам се да му подскажа,
че може да се обърне към някой, който би могъл да му даде съвет за
дълговете, но той не иска и да чуе. Ако събера куража да му откажа, той
започва да ме обвинява. Нарича ме егоистичен, арогантен, важен, всичко, за
което се сети. Твърди, че съм коравосърдечен. Обвинява ме, че не ме било
грижа дали те двамата с Луиз ще загубят къщата си...
- И тогава какво правиш? - попитах.
- Напомням му колко пъти съм му помагал в миналото. Казвам му, че ме
е грижа дали ще загубят дома си и че не съм коравосърдечен, но точно в
момента имаме много сметки за уреждане...
- Значи се опитваш да се защитиш? - попитах.
- Ами да, ужким за добро. Най-накрая всички крещят или плачат, а аз се
чувствам като лайно.
- Стив, не вършиш добро на никого, когато се защитаваш. Ти си много
мил човек, но се давиш в цялата тази атмосфера. Искам да ти хвърля
спасителна жилетка. Искам да се вслушаш много внимателно в тези
неотбранителни отговори, които ще ти демонстрирам, и след това ще искам
от теб да ги приложиш на практика.
- Почакай - каза Стив. - Ако не се защитиш, другият ще те вземе за пълен

156
глупак и направо ще те стъпче.
- Много хора правят подобна грешка. В действителност когато запазиш
спокойствие, не реагираш и не се опитваш да даваш обяснения и да се
оправдаваш, ти си много по-силен. Чакай да ти покажа.
Накарах Стив да ме нарече с някои от негативните епитети, които Стан
използвал, за да му отвърна неотбранително.
Стив (в ролята на Стан): Ти си коравосърдечен и арогантен.
Сюзън: Сигурна съм, че така изглеждам в твоите очи.
Стив (в ролята на Стан): Истина ти казвам, че те виждам такъв и това не
ми харесва.
Сюзън: Съжалявам, че си разтревожен.
Стив (в ролята на Стан): В такъв случай какво ще направиш?
Сюзън: Нищо. Но съжалявам, че си разтревожен.
Стив: Не мога да измисля какво повече да кажа. Чувствам се все едно, че
се боря с мъгла.
Сюзън: Точно така! Това обяснява становището ти! Успях да намаля
градуса, като отказах да се препирам или да обяснявам и ти нямаше накъде
да мръднеш. Това може да се постигне с неотбранителната позиция и
действа в деветдесет и девет на сто от случаите, ако я отстояваш независимо
какво казва или прави другият.

Прибавете още нещо към вашия репертоар

Ето няколко неотбранителни отговора, които може да използвате

следващия път, когато ви нападат, критикуват или избухне кавга:

• Казваш ми това, защото...

• Имаш право на свое мнение.
• Ще трябва да си помисля.
• Интересно.
• С удоволствие ще си поговорим, когато си по-спокоен.
• Съжалявам, че не го одобряваш.

Тези отговори са безценни в общуването и те ще ви помогнат да успеете да

удържите положението почти при всяка атака и по начини, които никога не
сте смятали за възможни.
Знам, че в тези четири глави ви дадох голям материал за мислене и работа.
Не бързайте. Упражнявайте тези техники, докато свикнете с тях. Не се
учудвайте, че известно време ще изпитвате неудобство и известно опасение,
защото много малко от нас са били научени, че имаме право да поставяме
граници и да изразяваме какво не желаем и какво не приемаме. Не се

157
безпокойте за това. Никой не е съвършен и никой не го прави, без да изпитва
тревога.
Но мога да ви обещая, че колкото по-често пускате в действие този вид само
утвърждаващо държане, толкова по-лесно ще ви бъде. Важното, което трябва
да запомните, е, че не бива да чакате да дойде момент, когато няма да ви е
страх, когато правите първата крачка. Направете тази първа крачка и тогава
вече ще се боите по-малко.

158
 Глава 12
Привлечете партньора си за съюзник
След цялата подготовка и репетиране на наблюдения, размишления и
изучаване на нови умения, време е да ги изпробвате. Готов сте да се
изправите срещу партньора си, главното действащо лице в тази драма и
направо, но с любов да го/я приобщите към усилията си да подобрите
положението.
Някои от вас може да се сърдят или дори да са възмутени от липсата на
кураж и подкрепа, които вашият партньор е показал, докато вие сте очаквали
да ви защити. В допълнение към сблъсъците с родителите му, на много от
вас се е наложило да изживеят болезнено изоставяне или предателство от
страна на вашия партньор.
Но помнете, дошъл е моментът, когато трябва да проявите честност, без да
сте груби и без да обвинявате. Не бива да забравяте нещо жизнено важно -
тези трудни хора, за които говорите, са родителите на вашия партньор.
Самият той може много пъти да ви се е оплаквал от тях и вие да сте
повярвали, че двамата сте на едно мнение за тяхното поведение. Може и да
е така.
Но както сте видели, това е един от големите парадокси в отношенията
родители - деца, при които повечето хора защитават своите родители, когато
някой друг ги напада. Това важи и в случаите, когато този някой сте вие,
дори тези хора да са отровни и като родители, и като свекър и свекърва и
дори ако тези нападки са напълно оправдани. Ако продължите да ги
нападате, нещо много първично се събужда у вашия партньор и
оплакванията ви може да прозвучат като боен вик.
Онова, което казвате, е важно, но способността ви да приобщите партньора
си като ваш съюзник зависи до голяма степен и от изричането на онова,
което искате да кажете. В тази глава ще ви покажа стъпка по стъпка как да
изразите истината за онова, което изпитвате към вашия партньор и как да си
поискате онова, което желаете. След това ще ви покажа как да се справите с
реакциите на вашия партньор по начин, който решително ще намали
неговата или нейната съпротива и всъщност ще заздрави връзката между
вас.

Подготвяне на сцената

Когато ви предстои да се справите със сложни въпроси и отношенията,

точният момент, както при комедиите и магии те, е изключително важен. За
159
да се осланяте на най-добрия шанс да бъдете изслушан и разбран и в пълна
степен да разберете отговорите на вашия партньор, изберете момент и място,
където ще имате тишина и спокойствие. Използвайте разума си. Ако вашият
партньор е изпаднал в стрес от работа или вътрешно кипи, ако е попаднал в
задръстване на движението, изчакайте. Проблемите с родителите му няма да
избягат, няколко часа или няколко дни нямат голямо значение. Не че вашият
партньор не осъзнава какво напрежение и раздразнение е опънало нервите
на всички ви. Работата е там, че до този момент никой не е знаел как да поеме
инициативата за разрешаване на въпросите.
От друга страна, не се хващайте за всяко извинение, за да отложите тази
важна стъпка. Напълно човешко е да отложите да направите нещо, от което
се нервирате. Сигурно ще извините отлагането като си мислите: „Не се
чувствам готов“ или „Двамата имаме много работа“, или „Той/тя вече знае
колко съм разстроен. Защо трябва отново да преживявам всичко?“ или „В
момента нещата са се подобрили малко, защо отново да ги разбутвам?“
Независимо какво моментно облекчение ви носят подобни мисли, трябва да
обещаете пред себе си, че ще засегнете тази тема след не повече от седмица
от момента, когато се почувствате относително удобно с новите ви умения
да общувате.
Вие познавате този човек. С партньора си сте всеки ден. Знаете кога той
или тя ще бъде най-спокоен и най-отзивчив. Може да ви се прииска да
предложите дълга разходка като подходящ начин, за да повдигнете трудната
тема. Може би ще изберете спокойна неделна сутрин, когато и двамата сте
още в леглото и четете вестника. Направете така, че да сведете до минимум
възможни прекъсвания на разговора. Ако имате малки деца, изберете време,
когато спят или са навън с някой роднина.
Може никога да не намерите „идеален момент“, затова не го чакайте.
Двамата може да сте много заети, да имате безброй ангажименти и да сте
подложени на стрес. Знам, че треперите дали ще го „направите както трябва“
и как ще откликне вашият партньор.
Но ако приемем, че имате работа с разумен човек, уверявам ви, както при
всички важни стъпки, които правим в живота, очакването е почти винаги
много по-лошо, отколкото самото действие. Ще изпитате огромно уважение
към себе си, а също и облекчение, когато най-накрая засегнете темата, която
до голяма степен е отнела любовта и доверието между вас и вашия партньор.

Засягане на темата

Може да се изненадате, но настоявам да не започвате с фразата „Трябва да

си поговорим“. Тези думи плашат страшно много хора. Може би той/тя
очаква, че ще кажете нещо, от което ще се почувства гузен или виновен, или

160
негоден. Можете да се обзаложите, че след като вашият съпруг или съпруга
чуе тези думи, ще си помисли: „Ох. Отново се започна. Какво към направил/а
сега? Не ми е до разправии сега“. Може би те чуват ехото на много предишни
кавги, които са започнали със същите думи и са довели до разрив, до голяма
битка или до нещо друго ужасно.
Опитайте по друг начин.

Думи, които ще подействат

Спокойна, тиха, не застрашаваща атмосфера искате да създадете. Отворете

вратите между себе си и вашия партньор с такива фрази:
- Скъпи, има нещо, което ме тревожи и наистина имам нужда от теб.
Искаш ли да излезем на разходка?
- Моментът подходящ ли е да седнем и да поговорим за нещата, които
стават в семейството?
След като вашият партньор се съгласи да ви отдели внимание, трябва да го
помолите да ви изслуша, без да ви прекъсва, като го уверите, че след това
ще има колкото време му е необходимо, за да отговори.
Знам, че много от тези неща може да ви прозвучат малко формални и
измислени, но това просто трябва да бъде схемата, която да ви води към
излагане на тезата ви с ваши собствени думи.

Стигаме до същността на проблема

Сега, след като вашият партньор е готов да ви изслуша внимателно,

поемете дълбоко дъх, не бързайте, съберете мислите си. След това започнете
с тези четири точки, които ще дадат по-ясен израз на вашите тревоги.
Точка 1. Ето какво прави майка ти/баща ти и ми създава големи
трудности.
Точка 2. Ето как се чувствам.
Точка 3. Ето как това се отразява на нашите отношения.
Точка 4. Ето какво искам от теб сега.
Хайде да разгледаме този списък точка по точка, за да избегнете капани,
които винаги съществуват във всеки емоционален разговор.

1. Ето какво правят

Това е лесно, защото почти нищо от онова, което ще кажете, няма да

прозвучи като голяма изненада за вашия партньор. Той или тя вероятно
прекрасно съзнава какво ви дразни, макар че е вероятно той или тя да вижда
положението коренно различно. Дори в тези случаи, когато родителите на

161
вашия партньор се отнасят добре към вас пред него, а ви правят номера,
когато той не присъства, много е възможно да сте го осведомили какво става.
Така че вместо да изброите всички оплаквания, просто опишете от ваша
гледна точка онази част от поведението на родителите му/й, с която трябва
да се справите най-неотложно. Макар че може да сте се оплаквали безброй
пъти, все пак е важно да започнете да пристъпвате към промяната, като със
спокоен тон повторите нещата, които най-много ви ядосват.
Разбира се, че е много изкушаващо да правите обструкции, когато имате
възможност да се изкажете, но се придържайте към основните въпроси и
бъдете колкото се може по-конкретен. Що се отнася до изразяване на вашата
позиция, изложете оплакванията си сбито и избягвайте обобщения.
Ето няколко примера за неопределени оплаквания:

• Баща ти ме подлудява.
• Майка ти е същинска кучка и не мога да я понасям.
• Родителите ти ужасно ме дразнят.

Ето няколко примера за конкретни оплаквания:

• Баща ти се държи сексуално агресивно към мен.

• Майка ти непрекъснато критикува как възпитавам децата.
• Родителите ти искат да прекарват много време с нас.
• Както знаеш, твоите родители са ме отхвърлили напълно и са ме
изключили от семейството.

Само факти

Сара, медицинската сестра, чиято свекърва Клер манипулирала нея и

съпруга ѝ Девън с пари, за да прекарат заедно кратката почивка на младите
и им насаждала чувство на вина, каза, че бил дошъл моментът да съобщи на
Девън, че това трябва да престане и че той трябва да приеме думите ѝ на
сериозно. Това беше основният въпрос и аз посъветвах Сара да се придържа
към него и да не припомня колко пъти по-рано Клер се опитвала да ги
контролира, като е започнала с това каква сватба искала да им направи. Това
било в миналото. Но Клер продължавала да купува самолетни билети и да
им размахва финансови примамки, за да изпълняват желанията ѝ. Клер се
държала така не от злоба, но се месела в живота на младото семейство и
създавала много ненужни дразги в брака на сина си. Девън се чувствал
ужасно виновен, ако дори предложел да замине някъде с жена си, където
двамата да си починат.
Заедно със Сара преговорихме подготвителните стъпки и тя ги репетираше

162
пред мен, докато се почувства уверена в подхода си.
„Първото, което казах, когато намерихме спокойно време, за да
разговаряме, беше, че само с негова помощ можем да свършим някои неща:
„Знаеш, че майка ти доста ни притиска всеки път, когато се готвим да си
вземем отпуската“. На това място Девън обърна очи нагоре и аз му
напомних, че се е съгласил да ме изслуша. Той каза, че съжалява, но че за
това сме разговаряли и по-рано. Съгласих се, но настоях, че този път е
различно, защото щяхме да решим проблема заедно, а нямаше аз да охкам и
пъшкам за ситуацията.“
Сара спомена нещо наистина важно - съпостави целенасочения разговор с
многобройните случаи, когато беше плакала, бе се цупила или се оплаквала,
когато Девън се подчинявал на изискванията на Клер. Този път било
различно, защото тя спокойно излагала тезата си и помолила Девън заедно
да стигнат до решение.
На точка първа можете да сложите едно „след като“ пред онова, което
правят родителите на партньора ви, и да използвате тази фраза, за да
направите прехода към въпроса как се чувствате. Например Марк, чиято
съпруга Дейна се опитвала да спаси майка си от нещастен брак, започнал
така: „След като твоята майка очаква ти да ѝ бъдеш брачен консултант...“
Ако родителите на вашия партньор ви отхвърлят, може да започнете по този
начин: „След като твоите родители се отнасят така студено с мен и ми дават
да разбера, че не ме приемат...“
При точка първа вратата се открехва, за да влезете. Сега сте готови за
трудната работа.

2. Ето как се чувствам

Определянето и изразяването на чувствата рядко става лесно, но това е

много важна част от установяване на истинска интимност, в която вашият
партньор да разбере, че вие не приемате събитията така, както ги приема той.
В тази книга видяхте партньори, които имат съвсем малка или нищожна
представа за това какво влияние оказва поведението на родителите им върху
съпругата или върху съпруга им. Както видяхме, тази липса на представа
отчасти може да се дължи на тяхната слепота, с която са израсли и с която
са свикнали и от която почти не се отбраняват. Но това, че не забелязват тези
неща може да произтича и от факта, че не сте успели да намерите думите, с
които да ги накарате да прогледнат. В резултат на всичко това те може да
приемат, че станалото не е голяма работа, а вие се чувствате не изслушани и
неразбрани.
Обикновено чувствата се изразяват с една или две думи. Щастлив, тъжен,
нервен, сърдит, преливащ от радост, безнадежден, обнадежден. Много хора,

163
които имат проблеми с родителите на своя партньор, са ми казвали, че се
чувстват предадени от него. Тази дума носи емоционален заряд и се прилага
към човек, когото сте избрали за партньор в живота, но когато давате на
съпруга си или на съпругата си да разбере какво в действителност става във
вашия емоционален свят, можете да бъдете сигурни, че вашият партньор
разбира сериозността на проблемите с родителите му/й.
Направете така, че в същото време да заздравите положителните чувства,
които изпитвате към вашия партньор, вместо да отприщите безкраен поток
от враждебност в името на „прочистване на въздуха“.
Повечето хора смятат, че изразяват чувствата си, когато всъщност
изразяват идеите си. Следващите изявления са все убеждения и идеи,
изразени като чувства:

• Чувствам, че не обръщаш достатъчно внимание на това, което искам.

• Чувствам, че майка ти се държи прекалено властно.
• Чувствам, че баща ти непрекъснато те унижава.
• Чувствам, че не ме обичаш повече.

Това е начинът, по който повечето хора се изразяват и смятат, че така

„изливат чувствата си“. Но отбележете, че няма такова чувство като „майка
ти се държи прекалено властно“. Това се отнася и до другите точки от
списъка. Щом като сложите „че“ след „Чувствам“, значи, че сте изоставили
емоциите си и давате израз на интелекта си. Няма нищо лошо в това, но
вижте колко много „Чувствам, че“ прилича на някое от вашите оплаквания.
Това замъглява яснотата и въздействието на онова, което се опитвате да
прехвърлите: как се чувствате от битките с родителите на вашия партньор.
Освен ако вашият партньор наистина не е безчувствен, той или тя може да
разбере чувствата ви. Те лесно се определят, защото са универсални и
всички ние ги изпитваме. Чувствата ви може да тръгнат от вашето сърце и,
надяваме се, да докоснат техните.
Подходящ начин да се уверите, че изразявате чувства, а не идеи, е да
работите с недовършени изречения като „Когато не отделяш достатъчно
внимание на това, което желая, се чувствам...“ или „Когато майка ти ме
унижава пред други хора, се чувствам...“ Така ще получите навика да
изяснявате точно чувствата си и в много голяма степен да подобрите начина
си на общуване.
Да се върнем отново към Сара, защото тя ни дава добра чернова, върху
която можем да поработим.
„Отначало смятах, че изразявам чувствата си. Молих, крещях, тръшках
врати, плаках. Мислех, че чувствата ми са съвсем ясни. Не бях сигурна какво
още трябваше да кажа. Но след това осъзнах, че по-скоро му давам

164
отдушник, а не го информирам така, че той да ме разбере. По тази причина
държанието ми го отблъскваше и той преставаше да ме слуша. Затова
следвах точките една след друга и спокойно му казах, че направо негодувам,
че съм контролирана, безсилна и разочарована. Че не съм очаквала нещата
да се развият по този начин и че трябва да намалим напрежението.“
Хубаво е да излееш чувствата си пред празен стол, пред приятел, на когото
имаш доверие, или на страниците на списание, но когато се изправиш пред
партньора си и се опитваш да решиш някакъв проблем, прилив на емоции от
всякакъв вид ще го съкрушат и ще го направят безпомощен.

3. Ето как това се отразява на нашите отношения

В тази точка, за разлика от първата, може истински да изненадате вашия

партньор. Партньорите на някои от вас напълно съзнават до каква степен
сблъсъците с родителите му/й стресират вашия брак. Но в други случаи
отбранителните сили на вашия съпруг или съпруга отиват, за да отрекат или
да омаловажат държанието на неговите/нейните родители. Следователно,
много е вероятно те да отрекат или да сведат до минимум отражението,
което това поведение упражнява върху вас. Може да са ви виждали да
плачете или да се мусите след някой особено неприятен сблъсък с тях, или
да са ви чували да ги молите да се намесите и да вземете тяхната страна и
въпреки всичко да са отдавали това на вашата прекалена чувствителност,
или да смятат, че правите от мухата слон. Ако е така, те не са забелязали на
какъв стрес е подложен бракът ви. Понеже вашия партньор приема
субективно тези неща, връзката между вас двамата може да не им се струва
накърнена.
Поради всички тези причини много е важно да изразите сериозността на
ставащото и да бъдете сигурни, че вашият партньор ви е чул точно.
Започнете, като наблегнете върху пя кои от добрите неща между вас, тъй
като малко подсладяване помага лекарството да се преглътне по-лесно, но
след това минете към загрижеността ви за вашия брак. Ето някои фрази,
които съм изработила по време на терапия с някои хора от тази книга.
Мисля, че ще ви бъдат полезни:

• Много те обичам, но мисля, че не съзнаваш колко нещастен се чувствам

от това положение с твоите родители
• Нашите отношения имат чудесни страни, но положението с твоите
родители ги подкопава.
• Смятам, че нямаш представа колко пъти сериозно съм се замислял/а да
те напусна, защото според мен това е единственият начин, който мога да
измисля да се отдалечим от тях. Хайде заедно да намерим по-добър начин

165
 • Обичам те и искам да сме заедно, но губя голяма част от уважението си
към теб заради начина, по който се отнасяш към положението с твоите
родители. Много ми е неприятно. Хайде да поработим заедно върху това.

Внимателен подход

Сара ми каза, че тази точка я накарала много да се замисли.

„Загубих голяма част от уважението си към него, но не исках да го казвам,
защото тогава наистина щях да го нараня. Затова се чудех какво да кажа.
Най-накрая стигнах до подход, който не беше така директен, но поне успях
да му изясня, че бракът ни също страда от това. Казах му: „Знаеш, че нашият
брак ми е по-скъп от всичко на света и ще направя всичко, което е по силите
ми, за да го запазя. Но вече съм загрижена, защото постоянно капитулираш
пред майка си, това се отразява и на мен, а аз не мога да направя нищо. Ако
се боиш да ѝ кажеш „не“, просто помни, че аз съм тук и съм изцяло на твоя
страна. Но понякога ми се струва, че ти не си напълно на моя страна, защото
това, което искам да направим през отпуската, заема второстепенно място
след онова, което твоята майка иска, това ме обижда и разклаща доверието,
което имам в теб.“
Сара постъпи много умно, като не обвини Девън и не го накара да се
почувства чак толкова мекушав. Вместо това внимателно му даде да разбере,
че нещата трябва да се променят, че тя го смята за съюзник и го увери колко
държи на брака им. Освен това тя се придържаше към една тема, а не извади
целия списък с всички провинения, които Клер някога беше правила и я беше
разстройвала.

4. Ето какво искам от теб сега

Бяхте се замислили какво желаете от партньора си, докато пътувахте към

работа или лежахте в леглото и не можехте да заспите. „Само ако той
беше...“, „Само ако тя...“ всичко би било много по-добре.
Тази, вероятно, е най-важната от четирите точки. В нея вие действително
искате от вашия партньор да направи голяма крачка към емоционална
независимост и проверявате дали той или тя има желанието и способността
да я направи.
Трябва да бъдете пределно ясен за това какво желаете, иначе вашият
партньор ще се обърка. Бъдете реалист и не го/я отрупвайте с изисквания, за
които знаете, че са прекалени. Започнете с едно нещо, което вашият
партньор може да направи, за да подобри положението.
Оформете молбите си по начин, по който не го заплашвате. Ето няколко
примера за това как да изразите едновременно загрижено и ясно онова, което

166
желаете:

• Искам да ти кажа, че...(подобни забележки са неприемливи / заедно ще

решим как да възпитаваме децата / не бива да им позволяваш да критикуват
толкова външния ми вид).
• Наистина много ще се радвам, ако... (се опиташ да погледнеш на нещата
от моя гледна точка / си дадеш сметка, че аз приемам нещата различно от теб
/ престанеш да ми повтаряш, че съм била прекалено чувствителна, когато
реагирам нормално към критични забележки и към обиди).
• Ще се чувствам толкова добре, ако ти... (им кажеш да престанат, когато
започнат да говорят зад гърба ми / ми кажеш, че понякога съм права / ми
покажеш, че моите чувства са поне така важни за теб, както и техните / им
покажеш, че работим в екип).
• Наистина ще се почувствам удовлетворен, ако ти... (им кажеш, че аз съм
част от това семейство и че двамата с теб също сме семейство / им кажеш, че
те обиждат човека, когото обичаш и ако не престанат, ще има последствия).

Когато вие изразявате какво желаете, много е важно да избягвате да

наричате с епитети родителите на партньора си и да правите омаловажаващи
изказвания като:

• Искам да пораснеш.
• Искам да събереш поне малко кураж.
• Искам да престанеш да бъдеш такъв слабоволев.
• Искам да се съгласиш с мен колко ужасни са те.
• Искам никога повече да не ги виждаш, ако не престанат да бъдат толкова
лоши с мен.

Сглобяване на всичко

Сара започна с изясняване на позицията, което след това ѝ помогна

постепенно да стигне там, където желаеше.
„Искам да прескоча много неща, които Клер е правила в миналото, но не
желая непрекъснато да ѝ отстъпвам правото тя да определя къде да
прекараме отпуската си. След няколко месеца отново ни предстои да се
занимаем с този въпрос, така че онова, което искам от теб, е да ѝ кажеш, че
имаме свои планове и ще ходим на Хавайските острови. Ако ти се развика,
което вероятно ще стане, искам да ми обещаеш, че няма да отстъпиш.“
На някои от вас сигурно ще е трудно да проумеят как може да се смята
толкова сложен въпросът да кажеш на майка си, че ще прекараш отпуската
си само с жена си. В края на краищата онова, което Сара иска от Девън, може

167
да ви се струва съвсем минимално. Но за Девън, който цял живот се е грижил
за доброто емоционално състояние на майка си, това съвсем не е минимално.
Всъщност то е емоционален еквивалент на това да поискаш от него са скочи
с парашут за пръв път в живота си.

Намиране на баланс

Ще ви е нужно известно време да намерите баланс между изразяване на

чувствата и желанията си и да уверите партньора си, че правите това, за да
се сближите, а не да се отдалечите. Помислете върху това какво искате да
кажете, след това го изречете на глас пред огледало или пред снимка на
партньора си, докато свикнете с думите и ги произнасяте с лекота. Трябва да
проявите артистичност и да нарисувате пред партньора си картина с много
ясни тонове, която той или тя ще разбере лесно, за да не заеме отбранителна
позиция.
Важна част от работата ви на този етап е да избягвате да се правите на
терапевт, на майка или да твърдите, че го казвате от висотата на моралното
право. Един добър начин да избегнете това, е да кажете на партньора си, че
много сте мислили и желаете да поемете отговорност за своя принос към
ситуацията. Когато го правите, вие давате на вашия партньор да разбере, че
желаете да вземете участие в общото усилие за промяна на положението, а
не да влизате в ролята на самодоволен обвинител.
Другият основен начин да покажете, че желаете да работите с партньора си
за промяна, е да наблюдавате внимателно как той възприема и реагира.
Отворили сте двустранен канал за общуване и ще трябва да внимавате как
ви се отвръща.

168
 Глава 13
Как се справяте с реакцията на партньора си
В най-добрия случай вашият партньор е открит, подкрепя ви и ви отговаря
по някой от следните начини:

• Това също ме караше да се чувствам нещастен. Как може заедно да

поправим положението?
• Много съжалявам. Не съм си давал сметка, че ти се отразява така зле.
Какво мога да направя, за да помогна?
• Вярно, че отлагам този въпрос много отдавна. Хайде заедно да измислим
какво да направим.

Подобни думи, разбира се, биха били музика за ушите ви. Сега може да
смятате, че двамата сте екип и ще си помогнете, като споделите какво знаете.
Чака ви цял нов комплект от умения и техники, а вашият партньор познава
отблизо своите родители.
Ако вашият партньор проявява неохотно желание, ще чуете подобни
изрази:

• Съгласен съм, че има проблем, но не знам как да се справя с него.

• Прав си, но в момента съм много напрегнат, за да се вълнувам за
родителите си.
• Прав си, но какво ще кажеш за своите родители, те също не са идеални.

Подобни отговори показват, че вашият партньор е загрижен, бои се от

проблемите и това като че го парализира. В резултат на това той отстъпва
встрани и размътва водата, като повдига други въпроси с надеждата да
отвлече вниманието ви. Но когато вие го окуражавате, напълно е възможно
той или тя да започне да действа. Едно от най-добрите неща, които можете
да направите, е да прочетете тази книга заедно с вашия партньор. Отново ви
предупреждавам - дайте му време. Би било чудесно, разбира се, ако
партньорите успеят да решат житейските проблеми със своите родители
незабавно, но това просто не става изведнъж. Промяната е процес, а онова,
което чакате е този процес да започне.

169
 Когато вашият партньор оказва пълна съпротива

Ето думите, които не бихте желали да чуете:

• По никакъв начин няма да ти разреша да разстройваш всички.

• Те не са по-лоши от други родители. Просто трябва да се научиш как да
подхождаш към тях.
• Ти отново преувеличаваш.
• Ти си проблемът, ти реагираш пресилено, ти си много чувствителна,
имала си лоши родители и затова смяташ, че всички останали са такива.
• Не желая да обсъждаме този въпрос. Ако се чувстваш нещастна, направи
нещо.
• Това е твой проблем, не мой. Аз чудесно се разбирам с тях.

Представям си колко ще ви обезкуражат подобни отговори като тези в

последната група, но не се отчайвайте. Както сте разбрали досега, колкото
по-силна е връзката между вашия партньор и неговите или нейните
родители, толкова повече ще се съпротивлява той да направи каквото и да е,
ако то би ти разстроило. Независимо къде попадат отговорите му, помнете,
че първоначалната реакция може да не бъде последна. Вашият партньор ще
се нуждае от известно време, за да поеме всичко онова, което му казвате и
реакциите му могат да варират и значително да се променят. Виждала съм
хора, които бяха обявени за загубени каузи, но след като мина известно
време проявиха голямо желание да се заемат с решаването на тези проблеми.
Но независимо как вашият партньор реагира на новите ви умения, ваша
задача е да отстоявате твърдо позиция га си и да не позволявате да ви
манипулират да се върнете към предишното статукво.
Запомнете: Ако се боите от гнева на вашия партньор и пристъпвате на
пръсти, за да не го/я ядосате още повече, в такъв случай този въпрос трябва
да се разисква пред трети човек. Ако стомахът ви се свива от страх, докато
разсъждавате как да повдигнете някой важен въпрос пред вашия партньор,
а той или тя има навика да избухва, да крещи и да прави нещо още по-лошо,
всички проблеми с неговите родители са от второстепенна важност, вземете
незабавни мерки да подобрите отношенията си или си задайте въпроса защо
живеете с човек, от когото изпитвате страх.

Твърдост, но с любов

Сара ми съобщи, че отначало Девън проявил голяма неохота да се съгласи

с онова, което тя искала от него. Но той бил достатъчно разумен, за да
осъзнае, че не може да продължава да капитулира пред изискванията на

170
майка си, без да разстрои брака си още повече.
Въпреки всичко на него наистина му било трудно да заеме твърда позиция
пред майка си. Най-накрая попитал Сара дали тя няма да говори с Клер.
„Той ми каза, че се чувства като изплашено малко дете и наистина беше
притеснен. Прегърнах го и му казах: „Знам, че ще ти бъде трудно, но заедно
ще се справим. Знам, че много хора имат много по-лоши проблеми със
свекървите си, но за мен това е важно, Девън. Трябва да се уверя, че се
държиш като възрастен човек пред майка си и имам нужда да знам, че сме
един екип.“
Сара внимателно дала на Девън да разбере, че няма да остави въпроса така.
Най-накрая въпреки притеснението си Девън все пак казал на майка си, че
имат други планове за отпуската. Както се очаквало, Клер се разсърдила и
опитала всички номера, които в миналото минавали, за да капитулира Девън
и това бил моментът на истината за него.
Исках да чуя от самия Девън как се е справил в този момент, затова
помолих Сара да го покани на следващата ни среща.
Отначало Девън се държеше страхливо и се притесняваше дали няма да го
сметна за мекушав, тъй като знаех какви са отношенията с майка му. Казах
му, че много повече ме интересува какво ще прави оттук нататък.
Той разказа следното:
„Първото, което направих, е, че постъпих различно от друг път, като аз ѝ
се обадих, а не чаках тя да позвъни и да ме подлага на голямо напрежение.
Дори само този факт ме караше да се чувствам по-уверен. После, когато тя
се разсърди, осъзнах, че трябва да направя избор, да определя приоритетите
си. Години наред желанията на майка ми бяха най-важното за мен, но знаех,
че ако продължа да го правя, щях да наскърбя и да разочаровам човека,
когото обичам най-много на този свят. Зададох си въпроса какво трябваше
да направя, какво беше правилно да направя? После си помислих, че ако
огорча мама, тя ще го преживее. Сега има добър съпруг и живее собствения
си живот, защо все още да се чувствам длъжен да я ощастливявам? Но ако
огорча Сара, ще претърпя още един неуспех, а аз не исках да рискувам. Знам,
че Сара няма да ме напусне за това, но бих искал тя да ме уважава и в мое
лице да вижда човек, на когото може да разчита. Нали всъщност това е целта
на брака? Тя винаги толкова много ме е поддържала, в повечето неща и аз -
нея, но в случая с майка ми съм като мляко с ориз. Не, не е вярно, бях мляко
с ориз. Сара ме научи на някои от тези неотбранителни отговори и когато
майка ми видя, че този път няма да стане каквото тя искаше, ѝ казах: „Знам,
че те огорчавам съжалявам. Може би ще се видим за Деня на
благодарността“ Казах ѝ, че я обичам и че скоро пак ще ѝ се обадя. След
разговора получих сърдечен удар, не, шегувам се, но ми беше много по-
тежко, отколкото си представяте.“

171
 Сара беше достатъчно умна, за да осъзнае, че Девън вече иска да действа,
но не беше реалистично да се очаква той да се преобрази или като с
магическа пръчица веднага да възприеме новите умения за общуване. Затова
тя му помогна. Важно е да предложиш на партньора си някои неща, които
той да каже на родителите си, както Сара направи. Може много да помогнете
на партньора си, като изясните пред него какво точно искате да направи и да
му помогнете да намери думите, с които да го направи.
Поздравих Девън за откровеността му и за начина, по който се бе справил
така успешно. Явно, че би било чудесно, ако всеки партньор е така податлив
на промени както Девън, но дори и да не е, все пак има много неща, които
може да направите.

Блага дума врати отваря

Нанси, младата асистентка на декана, с която се запознахме в Шеста глава,

беше в много по-трудно положение от Сара. Тя се беше омъжила за Ханк от
богато и известно семейство, което прекъсна връзките си с него затова, че си
е избрал жена, която те не одобряват. Нанси не беше сигурна какво щеше да
излезе, ако опита да мине четирите точки с Ханк, но като че ли нищо друго
не можеше да направи.
Нанси ми каза, че седнали с Ханк, който изпитал голяма неохота отново да
разисква темата, но тя настояла.
„Отначало той каза, че не му се говори на тази тема, но аз му казах, че няма
избор, занимавахме се с този въпрос от много отдавна, а аз не исках да
продължаваме да загърбваме такъв важен проблем в живота ни. Добре,
нали?“
Казах на Нанси, че не само е добре, а много добре. Не е лесно да се живее,
когато някой казва, че не иска да разговаря по въпроса. В това положение
повечето хора биха се отказали, биха предпочели да не се дразнят, като
отново започнат да разискват темата. Но Нанси напомнила на Ханк, че не
той определя всички правила и нямало друга по-подходяща алтернатива от
тази да се бръкне в раната.
„Първо му казах, че знам колко болезнено е за него емоционалното
прекъсване на отношенията му с родителите му и колкото и да ме обича,
отчасти ме обвинява за това, че се е отчуждил от семейството си... Казах му,
че се чувствам обидена и гневна, защото те бяха решили да не ни виждат.
Казах му, че отхвърлянето от страна на родителите му е болезнено и
смущаващо. Струваше ми се, че така наказват мен. Но най-лошото от всичко
е негодуванието му към мен, което се отразява върху брака ни до такава
степен, че много пъти мислех направо да вдигна ръце. Тогава му казах:
„Искам да престанеш да ме наказваш, понеже те прекъснаха отношенията си

172
с нас. Това означава никакво мусене повече, никакво тръшкане на врати,
когато някой ги спомене, никакво сърдито мълчание повече. Това е
единственият начин бракът ни да не пропадне и в края на краищата да
подновиш отношенията си с тях. Разбра ли?““
Нанси е могла да даде ултиматум на Ханк, могла е да го заплаши и да
постави изисквания. Вместо това тя осъзна реалността, оцени положението
и си даде сметка, че такова поведение само би създало по-голямо
напрежение между тях.

Дай, за да ти се даде

Ханк казал на Нанси, че съзнавал, че нещата не може да продължават по

този начин - никой не бил доволен, никой не получавал онова, което желаел.
Той се бил отчуждил от родителите си, знаел, че прехвърля голяма част от
обидата и гнева си върху Нанси и че тя била два пъти наказана и отхвърлена
Ханк казал, че колкото повече мислел за положението, толкова по
безпомощен и затънал се чувствал, но бил готов да приеме предложения.
Той нямал представа как да излезе от задънената улица.
Но Нанси подходила творчески. Тя измислила сценарии, по който Ханк
можел да ходи на гости на родителите си, а самата тя да запази
достойнството си, а това само по себе си с голямо постижение.
„Дадох му една идея, която се оформяше у мен от известно време. Казах
му, че са ми дошли на ум някои решения, които биха му позволили да
поднови контактите си с родителите си, без да ме замесва. Тогава той
наистина започна да ме слуша внимателно. Казах му: „Слушай, ние не сме
вързани с безопасна игла. Аз не искам да ги виждам, те не искат да ме
виждат, но това не значи, че не можеш да ходиш при тях сам, дори и на
празници. Предпочитам да бъда с теб, но знам, че ти липсва връзката със
семейството ти. Обещавам, че няма да ти се сърдя, ако ти обещаеш, че няма
да ме наказваш затова, че те отхвърлят.““
Нанси беше умна и беше разбрала, че би могла да постигне много повече с
Ханк, като му даде нещо в замяна на съгласието да промени държането си с
нея. Такъв тип бартер е много полезен, когато се опитвате да разрешите
трудно положение. Вместо само да искате, вие предлагате нещо в замяна. По
този начин всяка страна получава онова, което желае. С предложението за
такова разумно разрешение Нанси създала климат, в който Ханк имал избор
и не се намирал между чука и наковалнята.
Много интересно се развиха нещата по-нататък. Ханк подновил донякъде
отношенията с родителите си, но няколко седмици по-късно вместо да бъде
доволен от новото развитие на събитията, той реагирал крайно отрицателно
срещу изкуствено създадената ситуация. Уморил се да седи на тръни при

173
родителите си и забелязал контраста между любящото държане на Нанси и
скованите му и високомерни родители. Сам решил, че ако те продължават да
отхвърлят Нанси, той щял да запази лоялността си към нея. В крайна сметка
съобщил на родителите си, че изискването му за бъдещите отношения с тях
било да приемат и Нанси, с което те неохотно се съгласили.

Нанси:
„През последните месеци моят съпруг израсна много. Той беше поставен в
ужасно положение. Аз също. Но вече не го виня. Той е млад и мил и не
искаше да обиди никого. Сега отношението му към родителите му е съвсем
различно поради това, че те ме оскърбиха. Що се отнася до мен, моите
илюзии и фантазии, че някога ще ме приемат, най-накрая се разбиха на пух
и прах, когато Ханк получи покана да отиде на годишнина от сватбата им,
на която аз не бях поканена. Представи си какво стана. Казах на Ханк, че съм
съгласна той да отиде, но той реши да не ходи. Изпратихме им картичка,
подписана от двамата, а ние излязохме на вечеря и прекарахме чудесно.“
Отношенията между Ханк и неговите родители можеше да се подобрят или
да се влошат. Това не е възможно да се предскаже. Но силата вече не е само
у свекъра и свекървата на Нанси. Ханк решил кое е най-важно за него и след
това очертал съвсем определени граници с родителите си. Бракът на Нанси
и Ханк сега е много по-солиден, двамата научиха нови умения, които ще ги
водят, ако отново се сблъскат с трудности.

Стой до мен

Новите умения на Стив наистина бяха подложени на изпитание, когато

съобщил на съпругата си Андреа, че трябва да престанат да подпомагат
финансово безотговорния ѝ баща. Андреа се молила, плакала, казала на
Стив, че не е възможно да бъде толкова безчувствен, но колкото и трудно да
било, Стив отстоял на решението си.
„Когато тя видя, че старите ѝ номера да ме склони вече не минават, каза, че
осъзнала, че този път е съвсем сериозно.“ Казала му: „Аз не мога да се
разправям с него. Просто не мога.
Той не слуша какво му казвам, не мога да понасям да гледам обидения
израз на лицето му, когато знае, че ме е разстроил. Не искам да се чувстваш
като изнуден, но ще трябва да го на правиш сам. Достатъчно се познавам, за
да знам, че ще проваля всичко и сигурно ще извадя чековата книжка още
когато ме помоли“. Така че какво да правя сега?“
Казах на Стив, че изглежда ще трябва да говори със Стан сам и че преди
това трябва да постави известни условия на Андреа. Тя трябваше:

174
 1. Да отстоява плана на Стив, така че той да е сигурен, че няма да
има повече провали.
2. Да не саботира усилията на Стив, като казва на родителите ѝ неща
от рода на „Това е идея на Стив, не е моя“ или „Нищо не знам за това“.
3. Да не дава пари на родителите си зад гърба на Стив.

Стив:
„Тя каза, че знаела, че това е правилното и най-доброто, което можем да
направим, и най-накрая се съгласи на условията, които ѝ поставих. Наистина
ѝ е трудно, но знам, че е най-доброто, което тя може да направи на този етап
и трябва да го приема.“
Както Стив разбра, не всеки партньор може да събере кураж, както на вас
ви се иска, дори когато всичко предварително е обмислено и планирано.
Въпросите, свързани с родителите са залегнали много дълбоко в душата на
човек, също и страховете, които ги съпровождат. Вашите молби може да
докоснат оголен нерв и да предизвикат гняв, упоритост или отрицание.
Вероятно няма да се изненадате, ако това се случи - все пак вие знаете най-
добре къде са слабите места на вашия партньор. Ако той не се съгласи да
стане ваш активен съюзник в задачата да промените ролята на роднините си
във вашия живот, важно е да получите съгласието им поне да не се месят
или да не подронват авторитета ви, докато сам се справяте с родителите
му/й.

Помнете, че сте силни

Ан, дизайнерката, с която се срещнахте в Първа глава, се оказа в подобно

положение като Стив, Нейният съпруг Джо бил съгласен, че хапливите
забележки на майка му и непрекъснатите ѝ нападки към нея представлявали
проблем, но кой знае защо според него те били проблем на Ан и с тях Ан
била напълно способна да се справи. Когато тя го помолила да поговорят
заедно с майка му, той отказал.
„В много моменти си казвам „горката аз“. Защо не можах да си намеря
съпруг, който да има достатъчно кураж да се опълчи на майка си? Защо ме
оставя сама да се справям? Тогава направих, каквото ми каза и се фокусирах
върху онова, което беше най-важно за мен, а то е майка му да престане ме
хули. Поне Джо се съгласи да не се меси. Дали бих искала той да проведе
тази битка заради мен? Естествено, че бих искала, в много отношения той е
чудесен човек, но в случая трябва да гледам на положението като на една
възможност да повиша моята самоувереност.“
Компромисът, който Ан направи, не беше идеалният вариант, но се оказа,
че свърши работа. Затова ѝ казах: „Ти си голямо момиче и наистина нямаш

175
нужда друг да се бори вместо теб. Притежаваш всички умения, които са ти
необходими да се справиш успешно със свекърва си и много ми харесва, че
в това виждаш възможност, а не катастрофа.“
Знам, че като Стив и Ан, вие също бихте искали да имате силен съюзник.
Но ако след всички опити видите, че това няма да се случи, все пак може да
направите онова, което трябва. Онова, от което наистина имате нужда, е да
получите уверението на вашия партньор, че той или тя няма да дръпне
черджето изпод краката ви, след като сте се изправили пред родителите му и
сте очертали своите граници и условия.

Блъскате се в стена

Станахме свидетели на реакциите на партньори, в които се съчетава

желание за действие и съпротива, но хората, които видяхме дотук, в края на
краищата достигнаха целта си, дори приносът им да е бил незначителен. Но
какво ще правите с партньор, който отговаря на опитите ви да придвижите
нещата към по-здравословна плоскост с високо и ясно „НЕ!“?
Няма да изненадам никого, ако кажа, че един от най-съпротивляващите се
партньори, ако не и човекът, който оказа най-голяма съпротива от всички,
които съм срещала, беше съпругът на Лесли, Томи.
„Всеки път, когато дори усетеше, че имам желание да поговорим за
родителите му, той си намираше сто неща, които трябваше да извърши в
същата минута. Не можех да го накарам да седне, да ме изслуша и да
проведем някакъв смислен разговор. Но нещо се случи и не биваше повече
да отлагам това. Джина и Сал ме обвиниха, че съм откраднала пари от
бизнеса им! Това беше. Затова повдигнах въпроса преди няколко вечери,
когато лежахме, след като се бяхме любили. Бяхме се разнежили и се
чувствахме близки, затова си казах: „Хайде сега“ и започнах да му говоря
колко много го обичам, но как родителите му се държат сякаш ни
притежават, как непрекъснато ме обиждат и така наистина увреждат нашия
брак. Започнах да му описвам как се чувствам от всичко това, но той скочи
от леглото, облече халата си и отиде в кабинета да гледа телевизия. Влязох
и седнах до него. Казах му, че не можем непрекъснато да бягаме от проблема
и че съм сигурна, че заедно можем да намерим решение. Но вместо да ме
изслуша какво искам да кажа, той ме хвана за раменете и ми викна: „Да не
си посмяла. Само да смееш да им кажеш нещо. Ще провалиш всичко! Така
ще влошиш нещата още повече!““
В думите на Томи изобщо нямаше логика. Двамата с Лесли имаха големи
проблеми и не бях сигурна колко още щяха да се влошат нещата. Но те ясно
показваха колко ужасен беше той.
„След това продължи: „Те са мои родители и аз им дължа всичко“ - ей

176
такива работи. Каза още: „Нали много харесваш белия лексус, който караш,
е, нямаше да го имаш, ако не бяха те...“ Томи, казах, Но това е смешно.
Работих много усилено за тази кола и не забравяй, че използвахме част от
парите, които бях спечелила преди да се запозная с теб - и в този миг осъзнах,
че той ме накара да се отклоня от темата. Освен това започнах да споря и да
се отбранявам.“
Човек лесно се отклонява от предначертаната линия, когато спорът между
двамата се разгорещи. Ако разговорът се превърне в спор, колкото се може
по-бързо се върнете към основната тема. Но не съм сигурна дали Лесли е
могла да каже или да направи нещо, което би имало значение. В буквалния
смисъл на думата Томи беше същинска тухлена стена, в която Лесли се
блъскаше.

Труден избор

Казах на Лесли, че всъщност има три избора - същите три както пред всеки
човек, който се намира в трудно положение:

1. Да приеме нещата такива, каквито са в момента и да не прави нищо

(освен че ще се чувства нещастна)
2. Да преговаря за извършване на промени (с което като че ли не можа да
стигне до никъде).
3. Да прекрати брака си.

Наистина не мисля, че като не казва и не прави нищо и продължава да търпи

непоносими обиди, вмешателство и контрол от страна на Джина и Сал както
в личния, така и в служебния живот, това е кой знае какъв избор. Само се
надявах, че нямаше да се наложи да напусне Томи като единствен начин да
подобри живота си. Но това все повече започваше да се превръща в сериозна
алтернатива. Преговорите не вървяха, явно бе твърдото нежелание на Томи
дори да размисли и да намери друг начин да се справи с родителите си.
Не е време за игри
Никога не бих предложила да използвате заплаха, че ще напуснете
партньора си, за да вдигнете летвата по-високо или да манипулирате вашия
партньор. Това не е игра, а тук не говорим за стратегия как да тероризирате
партньора си или да се опитате да получите надмощие.
Но поведението на Томи не остави никаква възможност за избор на Лесли.
Първата му грижа си оставаше да не разстройва родителите си, а нито един
брак не може да издържи подобен разрушителен сценарий.
Лесли получаваше ясни сигнали в какво напрегнато състояние се намира
бракът ѝ. Тя се сблъсквала само със съпротива, откази за помощ и, което е

177
най-лошото, с искане да не се опитва да променя статуквото. Най-накрая с
голяма тъга, тя казала на Томи, че ще подаде молба за развод.
„Спомних си първото правило в твоя списък - че човек има правото да
защитава физическото си и емоционално здраве. Е добре, не успях да свърша
нищо. Тази седмица ходих при адвокат, наех си апартамент и се изнесох.
Разбира се, бях съкрушена, но трябваше да се спася по някакъв начин. Ако
нещо трябваше да се промени на този етап, Томи трябваше да бъде
инициаторът. Той ми звънеше всяка вечер. Казах му, че ще получи
документите. Той наистина беше много нещастен. Каза, че те непрекъснато
му натяквали каква глупост е направил да се ожени за мен и че след като съм
го напуснала, само съм доказала, че те са били прави, че аз изобщо не съм
била за него и никога нямало да се приобщя към семейството. Казали му, че
не трябва да бъде под чехъл и да ме приема обратно. Снощи му заявих, че не
искам да слушам повече тези приказки и да ми се обади едва тогава, когато
е готов на първо място да бъде мой съпруг, а на второ - техен син. И че дори
не си помислям да се върна при него, докато той не се съгласи да отидем
заедно на консултация. Какъв би бил смисълът? Няколко дни щеше да се
държи чудесно, след това отново щеше да започне да работи по
четиринадесет часа на ден и когато мама и татко искат от него да направи
нещо, той ще бъде на разположение, а аз да остана на сухо. Не, благодаря.“
Може да решите, както Лесли направи, че нямате друг избор освен да
прекъснете отношенията си, в които вашият партньор, ако е като Томи, се
бои по-малко от това да ви загуби, отколкото да разстрои родителите си.
Знам колко е болезнено подобно решение и то трябва да се вземе само след
като сте опитали всички средства, за да повлияете на вашия партньор. Но
ако все пак вземете такова решение, трябва да го обосновете, че е разумна
стъпка - или е трябвало да запазите брака си такъв, какъвто е, или да се
разведете. Едва тогава може да направите следващите крачки с трезва мисъл
и прояснено, макар и тъжно сърце.

Изненадващ резултат

Лесли беше изследвала всяка възможност и бе опитала всичко, за да

повлияе на Томи. Бракът просто не може да върви напред, ако единият
партньор пречи на опитите да се придвижат отношенията в по-здравословна
област. Но човешките същества са съвсем непредвидими и понякога онзи,
за когото сте убеден, че не се влияе, нито подлежи на промени, може да ви
изненада.
Куражът на Лесли и действията ѝ да защити себе си послужиха като
катализатор, за да се разтворят умът и сърцето на Томи.
„Той ми се обади и каза, че никога не е осъзнавал колко ме цени, докато не

178
ме загубил. Каза, че никога в живота си не бил така отчаян. Чувствал се като
идиот и се надявал да не е прекалено късно. Закле се, че нещата ще бъдат
различни и бил готов да идва на консултации с мен, ако аз съм съгласна.“
Всичко, което Томи казал, сочи към много надежден изход, стига
действията да следват обещанията му. Казах на Лесли двамата да дойдат на
няколко срещи, за да се справим с надвисналата криза, но по-късно щях да
препоръчам Томи да посещава друг мой колега, защото имаше много какво
да учи отделно. Това също би ми дало възможност да продължа да помагам
на Лесли да стане по-силна и да се справи и с някои въпроси със собствените
си родители.
Представете си какво стана. За наше изумление, след два месеца
консултации, Томи съвсем самостоятелно реши да открие собствен бизнес и
поне година да прекъсне всякакъв контакт с родителите си. Последното,
което чух, е, че новият бизнес и бракът им вървят добре.

Когато разводът е най-добрата възможност

Явно не всеки партньор ще откликне по начина, по който го е сторил Томи

и не всеки брак е достатъчно здрав, за да устои на силно разклащане.
Всъщност понякога заплахите, че ще напуснете партньора си или ако
действително го напуснете, ще накарат партньора ви да се съюзи още по-
здраво с родителите си. Родителите на вашия партньор може да поемат по
пътя на родителите на Томи и да използват действията ви като
доказателство, че сте недостойна или нестабилна личност и да накарат
вашия партньор да се съгласи с тях, като прехвърлят вината за станалото
изцяло върху вас.
Ако сте изпаднали в такова положение, моля ви не го смятайте за свое
поражение. Ако положението ви е нетърпимо, ако сте направили всичко,
което сте могли, и сте използвали инструментите, които ви дадох, а няма
никаква промяна, в такъв случай вашият партньор и неговите родители са
претърпели поражение и това, че сте го напуснали, сигурно е най-
здравословното, което сте могли да направите.
Бракът зависи от желанието на двамата партньори да решават сериозни
проблеми, когато се сблъскват с тях. Само единият не може да спаси брака.
Повечето от вас ще открият, че вашият партньор ще предложи нещо, ако не
всичко, което вие искате, за да постигнете предначертаната цел отношенията
ви с родителите му да се подобрят. Може да направи на пръв поглед прост
жест, като например да каже, че те ще ви приемат на сериозно и желаят да
отстъпят, но трябва вие сам-самичък да се справите с родителите му.

179
 Миналото е важно

Вашият партньор може много да ви помогне, като ви каже какво знае за

своите родители. Както видяхте при случая с Холи и Престън, миналото на
семейството може да представлява златна мина за информация и така вие
разбирате много неща. Когато научите повече за родителите на партньора си
като хора може да постигнете няколко неща: да затвърдите позицията си, че
това, което правят, няма или почти няма нищо общо с вас, а това ще покаже
на вашия партньор, че държанието на неговите/нейните родители се
основава не толкова на онова, което твърдят, че ги разстройва, а много
повече на онова, което е останало нерешено в собствения им живот. Това от
своя страна ги прави по-уязвими, човечни и не така застрашителни, когато
се готвите да се изправите срещу тях заедно с партньора си или сами.

180
 Глава 14
Последната крачка
Родителите на вашия партньор са създали сериозни затруднения в живота
ви и като последна стъпка в този процес вие ще пожелаете да им го кажете
направо. Съществуват, разбира се, много и различни сценарии. При някои от
вас партньорът ви ще ви поддържа, но вие ще сте този, който ще говори.
Други от вас имат партньори, които желаят те да се изправят срещу
родителите си. Вие може да определите час, за да говорите с тях, или може
да им се противопоставите спонтанно в момента, в който нещо се случи, и
да реагирате. Родителите на партньора на някои от вас по-скоро ви дразнят,
отколкото рушат брака ви, а поведението на други застрашава самата основа
на вашия брак.
Но едно е вярно за всички вас. Вече не се чувствате като загубени. Времето,
когато не знаехте какво да кажете и да направите, вече е отминало. Знам, че
още треперите, че ще излезете от старите си навици, че ви предстои да се
изправите срещу хора, за които сте смятали, че имат толкова голяма власт
върху живота ви. Но от работата, която свършихте дотук, вие знаете, че след
страха следват положителни промени.

Те може да ви изненадат

Много е вероятно родителите на вашия партньор да ви смятат за не толкова

зрял, умен или опитен като тях и е възможно да са убедени, че няма какво
толкова важно да им кажете. Колкото и да ви е трудно, отнасяйте се към тях
любезно и така ще им дадете пример. Фокусирайте се върху някои страни от
тяхното поведение, които ви дразнят, а не върху цялостната им личност,
политически убеждения, морално кредо, вкусове или страни от държанието
им, които не нарушават вашите права.
Колкото и скептично да се отнасяте към това, оставете възможност на
родителите на вашия партньор да ви изненадат в положителен смисъл.
Някои от вас имат роднини, които са доста млади - може би само едно
поколение преди вас. Дори и да са по-възрастни, все пак може да са
образовани, да притежават много умения, да са интелигентни и изискани, а
не като стереотипи от мултипликационните филмчета, повечето от които са
съвсем старомодни. Те може да се окажат по-открити, отколкото си мислите.
Естествено това не се отнася до всички, но човек не знае, докато не поеме
риска да им покаже какво чувствате и какво желаете.

181
 Незлобливи родители на партньора

Когато имате работа с не толкова лоши родители на партньора, вземете

решение да отговорите, когато следващият път изникне нещо. Когато
получите сигнал за поведение, което ще ви разстрои, поемете дълбоко дъх и
им изтъкнете как се държат. Кажете им какво ви карат да изпитвате и ги
помолете да престанат. Пригответе си кратък план, който може да
използвате в моменти, когато възникне проблемно поведение. Изразете
позицията си, очертайте граници и отговаряйте не отбраняващо се.
След това го повторете, ако е необходимо. Използвайте новите умения за
общуване толкова често, колкото е нужно. Може да се наложи да направите
няколко опита, за да постигнете известна промяна, но продължавайте да
упорствате. Не е нужно да давате съвети, каквито не ви искат, да правите
отрицателни забележки или с рязкото си поведение да създавате силно
напрежение между вас и родителите на партньора си. За щастие често пъти
не е нужно много, за да си сложите спирачки.

Предложете изход

Рита, чиято свекърва Вивиан я отрупвала с нежелани съвети и критични

забележки след раждането на първото ѝ дете, беше стигнала до
заключението, че Вивиан я дразни, но не го прави от лошо чувство. Тя
решила, когато Вивиан отново ѝ каже нещо критично, да ѝ отговори по нов.
различен начин. Рита разказва какво се случило:
„Първо щях да ѝ кажа: „Когато имам нужда от съвет, ще ти го поискам“,
но осъзнах, че има и по-добър начин. Спомних си нещата, върху които
работихме, припомних си и някои редове от друг курс, който бях посещавала
по-рано за трениране на увереността. Онзи ден свекърва ми пак дойде и
започна да ми показва някои статии за ползата от кърменето. Тогава ѝ казах:
„Вивиан, може да не съзнаваш, че ми даваш много съвети, които не съм ти
искала, но те ми звучат като критични забележки“.“
Рита започнала отлично. Като признава, че Вивиан вероятно не осъзнава
колко обидно звучат някои от нейните „нехайни“ забележки, всъщност тя
проявила благородство, но не я обвинила. Вместо това предложила на
Вивиан като изход окуражително отрицание „Не съм имала намерение да го
правя“.
Много свекърви, които не са злобни, може би не си дават пълна сметка за
ефекта, който забележките им имат върху вас, особено ако никога не сте
могли да кажете „ох“. Погледнете безпристрастно на положението. Задайте
си въпроса: „Това държание обичайно ли е?“ Например имате ли работа с
постоянен критикар, всезнайко или узурпираща свекърва, която има

182
неразумни изисквания по отношение на вашето време? Ако дразнещото ѝ
поведение ви се стори по-скоро безсмислено или егоцентрично, отколкото
предназначено да ви обиди, може би ви е необходимо само да се
противопоставите на това държание и да очертаете граници. Палка за
унищожаване на мухи, а не оръдие ви е нужно, за да сплескате комар. С
внимателна намеса като тази на Рита бързо или малко по-бавно може да
проясните положението.
Може да използвате подобни реплики:

• Благодаря ти за помощта, но тя не компенсира критичните ти и

отрицателни забележки.
• Татко, пак ми даваш съвет, който не съм ти искал. Помни, че се съгласи
да не го правиш.
• Мамо, хубаво е, че винаги каниш и нас, но ние имаме други планове за
края на седмицата.

Не се страхувайте да постъпвате човешки

След като дала на Вивиан да разбере какво върши, Рита продължила и

направила нещо, за което е нужен много кураж.
„Казах ѝ: „Слушай, достатъчно се нервирам с това дете, а от забележките
ти се чувствам съвсем непригодна за майка.“ Това наистина ми беше трудно
да го изрека, защото не бях сигурна дали нямаше да ѝ покажа колко съм
уязвима. Но реших, че трябваше някоя от нас да бъде откровена. Продължих:
„Знам, че всичко ти иде отръки, но много те моля, изчакай докато ти поискам
съвет“.“
Отново искам да наблегна, че в повечето случаи няма да се унизите, ако
разкриете някои свои страхове или своята неувереност пред родителите на
партньора си - особено пред човек като Вивиан. Като показала на Вивиан
къде е слабото ѝ място, Рита отворила вратата към ново ниво на общуване
между двете. Няма гаранция, че свекърва ви ще мине през тази врата, но ако
не ѝ дадете възможност, отношенията ви са обречени да останат на ниво
„една фасада среща друга фасада“ и никога няма да постигнете истински
контакт.
Наистина Вивиан минала през вратата, която Рита отворила
„Отначало тя малко настръхна, каза обичайното: „Само се опитвам да
помогна“, но после млъкна, въздъхна и каза: „Видях те, че се мъчиш и си
помислих, че не бива да изнамираш отново парната машина, исках да те
улесня и сега разбирам, че всичко съм развалила. Бях се зарекла да не съм
свекърва, коя то се меси и знае всичко, а изглежда съм станала точно така
ва.“ Помислих си, че наистина е страхотно. Знам, че отношенията ни няма

183
да са идеални, но поне вече не съм така напрегна та, когато тя е при мен и -
кой знае? - някой ден наистина може да я помоля за съвет.“

Решавате какво трябва да се направи

Вивиан дала зрял отговор на предпазливото предупреждение на Рита и

съвсем не е било необходимо Рита да обяви официална среща, за да си
изяснят основните правила. Пожелавам на всеки да има този късмет. Но
явно, че голяма част от отровните родители на партньора не спадат към
категорията „дразнещ, но не от лошо чувство“.
Колкото по-трудни са родителите на вашия партньор и колкото по-
критично е станало вашето положение, толкова по-важно е да определите
подходящо време и място за среща с тях. Вие ще искате да бъдете сигурни,
доколкото е възможно, че може да получите яснота и поддръжка.
Ако сте решили, че все пак трябва да направите официална среща, ето
някои насоки, които ще ви помогнат и от които ще се почувствате по-удобно,
както и да направите всичко, за да бъдете изслушани и, дай Боже, чути.

Създаване на необходима атмосфера

1. Не се опитвайте да проведете този разговор по телефона. Телефоните са
безлични, а вие ще искате да наблюдавате израза на своите свекър и
свекърва, както да чуете отговорите им. Телефоните предлагат и
възможност за лесно бягство. Ако родителите на вашия партньор се
разстроят и не желаят повече да ви слушат, те просто ще ви затворят
телефона и двете страни ще останат с изопнати нерви и нищо няма да
се реши.
2. Не се срещайте с тях на обществено място като ресторант, например.
Там човек много се разсейва, прекъсват го и ако повишите глас или се
разгорещите, ще се почувствате неудобно и ще бъдете отговорни за
сцената, която предизвикате.
3. Посрещнете ги на свой терен, когато е възможно. Ще покажете в
значителна степен, че сте независим и самостоятелен, като определите
срещата във вашия дом сред вещите, които отразяват живота, който сте
създали. Ако живеете извън града, го направете, когато им отидете на
гости или ги поканете във вашия хотел.
4. Дайте на родителите на вашия партньор ясно да разберат какви промени
искате да направят, изразете своята позиция и пуснете в действие
уменията си да общувате неотбранително, като им покажете какво
точно ви тревожи. Придържайте се към своя план, независимо какви
отрицателни отговори получите.
5. Изпратете малките си деца при детегледачка или при роднина и
184
 изключете телефона.

Отправете поканата

Ако имате активната поддръжка на партньора си, разбира се, това би

улеснило подхода ви към неговите родители. Няма значение кой от вас ще
подеме разговора, макар че по този въпрос може би ще се разберете
предварително. Вашият партньор може да смята, че той/тя трябва да
организира срещата и той да води разговора. Може да решите и вие да го
направите.
Веднъж след като решите, че трябва да организирате подобна среща с
родителите на вашия партньор, ето едно добро продължение на поканата:
„Аз/ние трябва да поговоря/им с вас за някои неща и бихме желали да знаем
кога ще ви бъде удобно да ни дойдете на гости.“
Ако ви попитат за какво се отнася или ви притиснат да им съобщите някои
подробности, кажете им, че много сте мислили и че вярвате, че с една среща
на живо ще постигнете много повече. Нека тонът ви бъде спокоен и
незаплашителен, наблегнете, че тази среща е важна и означава много за вас
и вашия партньор. Ако той желае да направи първата стъпка, още по-добре.
Ако вашият партньор или вие прекалено много настоявате за лична среща,
писмото винаги е отлично разрешение. Писмата вършат особено полезна
работа (да не говорим, че са и по-безопасни) при груби родители и такива,
които ви обиждат. Писмата не могат да се прекъсват и не можете да избягате
от тях. Писмата също са отличен начин да се съсредоточите и да измислите
какво точно искате да кажете. Всеки от двамата може да напише отделно
писмо или да напишете едно от името на двамата, като затвърдите мнението,
че в това отношение действате като екип.

Край на стратегията „Разделяй и владей“

Пат, гримьорката, чиито съпруг Джеф беше впрегнат да предава

критичните забележки на родителите си и да ѝ ги предава вкъщи, вече беше
започнала процеса на промяна, като даде на съпруга си да разбере, че е
дошло време да се сложи край на стратегията „разделяй и владей“ на
неговите родители. Тя споделила с Джеф много от нещата, върху които
бяхме работили с нея.
Джеф разбрал, че Пат вече е решила повече да не приема критични
забележки, изпратени чрез посредник и че той трябва или да застане на нейна
страна, или тя сама да се изправи срещу родителите му. Куражът на Пат като
че облял Джеф със студ душ. Той изведнъж осъзнал колко силно влияние все
още имат родителите му върху неговия живот и как той им разрешава да

185
подкопават брака му, който би бил чудесен, ако не било тяхното
вмешателство.
В резултат на това Джеф поел инициативата, обадил се на родителите си и
ги поканил една вечер. Когато родителите му пожелали да узнаят на какво
се дължи поканата, Джеф им казал:
„Мамо и татко, има нещо, което трябва да ви кажа и много бих желал да не
ме прекъсвате. На никого от нас не е лесно, обаче това трябваше да се свърши
отдавна. Знам, че се опитвате да се отнасяте добре с Пат, когато тя присъства,
оценявам го, но искам да знаете, че не желая да слушам нападките ви срещу
нея, когато я няма. Вие явно забравяте, че говорите против жената, която
обичам и след като цял уикенд слушам критиките и оплакванията ви, се
връщам вкъщи и се държа като идиот. Ето какво решихме: няма да има
повече семейни сбирки, ако тя не присъства, а в случай, че тя е
възпрепятствана или по някаква причина не желае да дойде, аз ще си тръгна,
ако започнете да говорите против нея. Искам да поддържам близки
отношения с вас, но с това ваше държание го правите невъзможно.“
Джеф каза, че последвала мъртва тишина, сякаш родителите му не можели
да повярват, че тяхното „добро момче“ всъщност им е казало, че те го
разстройват. Верни на себе си, те проявили подозрение, че сигурно Пат седи
зад всичко това и възприели думите на Джеф като оправдание да подновят
хулите си против Пат.
Пат ми разказа следното:
„Цялото фалшиво лустро на любезност и доброта, което показваха пред
мен, се стопи и те започнаха да се надпреварват кой от двамата да ме засегне
повече. Обаче по-интересното беше, че те все още говореха чрез Джеф. Мери
му каза: „Тя те настройва срещу нас“, а Джил веднага я подкрепи: „Тя никога
не ни е харесвала и винаги ни е била неприятна“. След тези техни думи
реших, че аз трябваше да поема част от товара, иначе те щяха да продължат
да се държат сякаш бях невидима. Затова им казах: Знаете ли, аз съм тук пред
вас и бих предпочела, ако нещо ви тревожи, да се обръщате направо към мен,
а не да го правите чрез Джеф. Така го поставяте в ужасно положение. Ако
правя нещо, което ви дразни, кажете го на мен. Аз съм възрастен човек, ще
се справя. Но трябва да престанете да превръщате Джеф в свой посредник.
Слушайте, знам, че началото не беше добро, но аз желая да поема половината
отговорност за това положение. Готови ли сте да поемете другата половина?
Хайде да прекъснем вече спора, вие си идете вкъщи и размислете.“

Не очаквайте чудеса

Чудеса не съществуват. След тази вечер Мери и Джил не се превърнаха

веднага в образец на свекърва и свекър, но това няма значение. Джеф не

186
отстъпи от решението си да си тръгне, ако родителите му започнат да
говорят против Пат. С това си действие той даде на родителите си да
разберат какво може и какво не би могъл да приеме и те постепенно
започнаха да осъзнават, че вече излизат наяве някои много неприятни
последици от техните хули. Малко по малко те успяха да нагодят
държанието си и когато отново се връщаха към предишното си поведение,
Джеф и Пат им припомняха за споразумението.
Ако родителите на Джеф не са притежавали способността да извършат
големи промени, явно че Пат и Джеф са я имали. С активната подкрепа на
Джеф, на Пат ѝ било по-лесно да каже каквото мисли. Двамата направиха
огромни крачки, за да заздравят уважението към самите себе си, да проявят
способността си да се изразяват ясно и неотбранително и най-вече да
определят кое е най-важно за тях. Истински любящото държание, което
показаха един към друг пред родителите на Джеф, неизмеримо укрепиха
брака им.

Оттегляне

Мел и Джена, с които се срещнахме в Пета глава бяха попаднали в

уникална ситуация с родителите ѝ, които се държаха много по-добре с
партньора на детето си, отколкото със собственото си дете, което те
продължаваха да обиждат и нападат. Младата двойка реши, че писмо е най-
доброто разрешение на техния случай. След като двамата с Мел
поработихме известно време, той каза на Джена, че не желае повече да служи
за буфер между нея и родителите ѝ, която я хулеха. Те се опитваха да го
използват, за да продължават да обиждат Джена и да правят и двамата
нещастни.
Но както често се случва, когато установите своите граници, а бракът ви в
основата си е солиден, очертаването на линия често може да послужи като
катализатор за вашия партньор, да го накара да се пробуди и да осъзнае
колко нездравословно всъщност е положението. На Джена ѝ бе необходимо
известно време да размисли над думите на Мел и за негова изненада и
радост, тя най-накрая се съгласи да отиде на консултация, което отдавна е
трябвало да направи и по този начин да се освободи от спомените за
детството си, нанесли ѝ толкова травми.
„Казах ѝ, че сигурно много я боли и се чувства доста уязвима, когато се
връща отново към детството си. Уверих я, че нямам нищо против, ако не
желае да говори по телефона с родителите си, но няма повече да се меся,
след като си е наумила тази лудост, че някой ден те ще станат добри и
любящи. Възприехме навика да не се обаждаме, когато ни звъняха, но така
все едно, че слагахме лепенка на проблема - ние просто бягахме от него, а не

187
се сблъсквахме с него. Затова предложих заедно да им напишем писмо. Тази
идея повече ѝ хареса, но трябва да ни помогнеш с писмото.“
Ето някои откъси от писмото на Мел и Джена:

Мамо и татко, (Джена беше започнала с „Мили”, но след това ѝ се стори

лицемерно)
Пишем ви това писмо заедно, за да ви известим, че отношенията ни с вас
трябва да се променят. Никой от ши няма повече да разговаря с вас по
телефона, когато сте гневни и ни обиждате и ако пак се държите така
лошо. който и да се обади, ще ви затвори телефона. Двамата имаме някои
изисквания към вас - Мел е пръв.
Искам да наложа граници в отношенията ни, които нямам намерение да
обсъждам с вас. Повече няма да слушам как говорите против дъщеря си,
моята съпруга. Не желая повече да слушам как я обвинявате за нещастния
си брак. Според мен вие не заслужавате дъщеря като Джен. Но разбирам,
че тя все още ви обича силно и между вас има много недовършени неща,
които би трябвало да се оправят. Искам да ви уведомя, че се оттеглям от
тези разправии и няма повече да предавам никакви ваши послания. Смятам,
че сте били ужасни родители и не бих се връщал към миналото, ако се
отнасяхте любящо към нея сега. Заради Джена ще престана да се
преструвам. В името на Джена искам да се отнасям към вас с уважение.
Най-малкото, което ѝ дължите е пълно извинение, последвано от някои
изменения. Ако не го направите, просто ще се запази сегашното
положение. Ако ѝ платите за терапията, на която ходи би било подходящо
начало. Съмнявам се, че някое от това ще се случи, но поне най-накрая ви
казвам някои от нещата, които тая в себе си отдавна. Ако желаете да
имате някакви отношения с мен или с Джена, както и с бъдещите си внуци,
най-малкото трябва да направите тези отстъпки.

С надежда,
Мел

След това бе ред на Джена.

Мамо и татко,
Надявам се, че ще дойде време, когато ще можем истински да обсъдим
някои събития от моето детство и начина, по който се отнасяте към мен
сега, а аз все още се страхувам да не би да ви разстроя. Мел ми дава
поддръжка и сигурност, каквито винаги съм мечтала да получа от вас и
имам голям късмет, че намерих човек, който ме приема и ме обича с
всичките ми комплекси и страхове. Искам да организирам среща на

188
четиримата или ако сте съгласни, да ме придружите при моя терапевт.
Да, ходя на терапия, знам, че не одобрявате такива неща, но това е най-
умното, което някога съм правила, освен че се омъжих за Мел, разбира се.
Ако разбера, че вие желаете да признаете някои от ужасните неща, които
извършихте с мен едно време, и да поемете отговорност за тях, възможно
е отношенията ни да се подобрят. Ако не, тогава ще се наложи да имаме
много повърхностни и минимални отношения, или никакви. Сега топката е
във вашите ръце. Въпреки всичко ви обичам и двамата, но трябва да ми
дадете някакво доказателство, че изпитвате към мен същото, макар че
досега не съм го забелязала. Истински се надявам това да се промени.

Джена

Мел се превърна в същински войн, защитаваше жена си и желаеше да каже

много неща на роднините си, които е трябвало да бъдат казани много
отдавна. Но най-голямата изненада беше Джена, която като че пое част от
решителността и силата на Мел.

Никакъв отговор е най-красноречивият отговор

След няколко седмици Мел ми каза:

- Така и не получихме отговор. Нито писмо, нито обаждане по телефона,
нищо.
- Но вие сте получили отговор - казах. - Отговорът е, че в момента те не
са готови да се справят с този въпрос, не желаят да приемат правилата ви, а
нито едно от тях не беше нито рязко, нито неразумно. Може това да се случи
по-късно, а може и да не се случи изобщо. Представи си, че те никога не се
свържат с вас, как би го приела Джена?
- Ами - отговори Мел, - искам да я доведа следващия път, за да я видиш
сама, сякаш е свалила от плещите си огромен товар, тя наистина разцъфна.
Терапевтът, при когото я изпрати, прави чудеса с нея. Вече не е така
депресирана и силата, която видях у нея, когато се запознахме, започна да се
възвръща. Мисля, че ще се оправи, дори ако те продължат да се държат така,
сякаш тяхното самодоволно мъченичество е по-важно за тях отколкото
дъщеря им. Те си избраха това и те губят. Те имат нужда от нас много повече
отколкото ние от тях!“
Какъв тъжен избор. Никой не би могъл да предскаже какви промени, ако
изобщо някога се случат, времето ще донесе в отношенията на Мел и Джена
с нейните родители. Те може да омекнат, а може да затвърдят позицията си
още повече. Няма начин да се разбере. Но Мел и Джена вече не са подложени
на жестоки и обидни разговори по телефона, а Мел има съпруга, която

189
лекува раните си и с всеки ден става все по-силна. Двамата наистина са
свободни.

Разкриват се по-дълбоки проблеми

Моментната реакция на родителите на вашия партньор не винаги е

последен тест за това дали нещата могат да се подобрят или не. Вижте какво
се случи със Стив.
В часа си за терапия Стив ми разказа, че предишната седмица Стан отново
им се обадил по спешност и ги поканил да отидат, за „да обсъдят един дребен
проблем“. Стив знаел какво означава това и казал на Андреа, че ще накара
родителите ѝ да дойдат у тях вместо както обикновено Стив и Андреа да
отидат у тях. Андреа страшно се притеснила, защото знаела, че Стив е взел
решение, от което няма да отстъпи. Стив ѝ припомнил за споразумението им
да го подкрепя и тя повторила обещанието си.
- Добре, „дребният проблем“ беше обявяване за просрочено изплащането
на ипотеката на къщата, защото не са платили няколко поредни вноски.
Сърцето ми биеше до спукване, а стомахът ми се сви на топка, но поех
дълбоко дъх и си спомних, че трябва да направя първата крачка докато все
още се боя. Но ти не ми каза, че ще бъде толкова трудно! Обаче аз продължих
по избрания път. Казах „Стан, не и този път. Имаше време да се консултираш
със специалист по заемите, мога да ти помогна да намериш такъв, но
наистина трябва да се обърнеш към някой и двамата да направите план за
изплащане на дълговете и активите и да уредиш въпросите с кредиторите си.
Но каквото и да решиш, от тази вечер нататък Банката Стив е затворена.
- Боже мой, Стив - казах. - Какъв огромен скок си направил. Умирам да
чуя какво стана.
- Ами Стан побледня, после почервеня. Луиз както винаги седеше и
клатеше глава. Тогава Андреа направи нещо, което означаваше много за мен.
Тя се придвижи до мен на дивана, което говореше повече от всякакви думи,
че ме поддържа. Тогава Стан започна тирада. Нарече ме егоист, каза, че съм
арогантен, че се правя на важна клечка, всичко, за което се сети, за да ме
изкара злодей. Обвини ме, че не ме интересува дали той и тъща ми ще
загубят къщата си или дали ще имат с какво да се хранят. Някак си изкриви
нещата така, че всичко да излезе моя вина. Стан попита Андреа как може да
се съгласява с подобно нещо. Мисля, че точно тогава тя видя колко
инфантилни и безразсъдни са двамата. Каза му „Татко, държиш се като дете.
Забрави ли колко пъти сме те изкарвали от затруднения досега? Защо не
покажеш малко благодарност вместо да слушаме твоите приказки дали сме
ти помогнали с нещо напоследък? Съжалявам, но подкрепям изцяло Стив и
съм съгласна с всичко, което той каза. Време е да започнеш да решаваш

190
проблемите си сам!“ Как да не ти се стори, че летиш след тези нейни думи!
Поначало физическото присъствие на Андреа и мълчаливата ѝ подкрепа
наистина биха били достатъчни, за да позволят на нея и Стив да се сближат
още повече. Но Андреа успяла да изрази мнението си, когато баща ѝ
започнал да се прави на жертва и да напада Стив.
Стив и Андреа успели да устоят на гнева, молбите и обвиненията. Отстоели
решението си. Продължавах да се виждам със Стив и Андреа, за да заздравим
отношенията им към родителите на Андреа, а също и помежду им и
започнахме да разреждаме срещите си, след като се справиха с голяма криза.
Около три седмици след сблъсъка с тъстовете си Стив ми разказа някои
много интересни неща:
- След като Стан разбра, че говоря сериозно, той изпадна в още по-
дълбока депресия. Седеше по пижама по цял ден, гледаше телевизия и не
разговаряше с никого. Което беше много добре, защото това най-накрая
накара Луиз да се размърда и да го заведе на лекар. Лекарят го препратил на
психиатър, Стан отказал да отиде, но Луиз само казала „Отиваш и не искам
повече да чувам оплакванията ти“. Психиатърът определил, че Стан страда
от маниакална депресия и Луиз ни каза, че с нея той обяснил до голяма
степен спекулациите и рискованите сделки, в които Стан се забъркваше, по
такъв начин той изигравал грандиозността и напрежението на маниакалните
си пристъпи. Той предписа на Стан литиум, който регулира отклоненията в
настроението му. Съгласи се да отиде да се посъветва за дълговете и вече е
много по-спокоен. С Анди може дори да развием разумни отношения с него.
Като събрали кураж, за да отстоят твърдо решението си макар и да са знаели
как новото им държане ще изплаши и ще разстрои Стан и Луиз, Стив и
Андреа пуснали в действие изключителна верига от събития, чийто връх бил
основна промяна за двете семейни двойки. Стив се заредил с неизмеримо
самоуважение, Андреа направила здравословния избор какъв трябва да бъде
нейния приоритет и на кого да окаже поддръжка, а нейните родители
получили нов живот.

Бедстващите родители

Един от най-трудните етични и емоционални въпроси, с които някой се

сблъсква е да решиш как да балансираш между това да помагаш на
родителите на партньора си, които са в беда, особено на онези, които са с
крехко физическо или емоционално здраве или да пазиш стабилността на
брака си. Видяхте как тази дилема се разиграва в Четвърта глава с
овдовялата тъща на Ал, Моли, която решила, че само дъщеря ѝ Джулия може
да се грижи за нея. Ал се възмущаваше от това и се чувстваше изоставен, а
на Джулия ѝ се струваше, че се дави в море от задължения и изисквания.

191
 В случая на Ал и Джулия Моли беше финансово и физически годна да
започне нов живот сама, но беше емоционално парализирана след смъртта
на съпруга си. Казах на Джулия, че като се раздава така, тя съвсем сигурно
изчерпва своите финансови, физически и емоционални ресурси и така се
поражда негодувание и напрежение, което вреди на нея, а също и на брака
и, както и на човека, на когото се опитва да помогне.
- Добре, какво да правя? - попита Джулия. - Не мога да я изоставя, ще се
чувствам ужасно виновна, когато ѝ кажа, че ще ѝ потърся компаньонка, а тя
да ми каже нещо като „По-добре да умра, никого не го е грижа за мен“.
- Това са пълни глупости! - прекъсна я Ал. - Тя казва „Скочи“, а ти питаш
„Колко високо?“. Глупавото е, че тя е само на шейсет и две години, има пари,
физически е здрава, може да кара колата си. Но ти казвам, че ми иде да си
скубя косата, която ми е останала, Джули, тя има всичко, от което се нуждае.
Би могла да си намери приятна компаньонка, която да живее при нея, би
могла да се премести някъде, където живеят пенсионери и ще бъде сред хора
на нейната възраст, там имат забавления. Виж какво, всеки от семейството,
който е в нужда се обръща към Джулия. Сестрите ѝ не дават пукната пара за
Моли, така че винаги всичко пада върху Джулия. Обаче Джулия си има
съпруг и деца, а ние не получаваме никакво внимание. Моли има късмет - тя
има много възможности, които много хора в нейното положение нямат. Ако
ти не можеш да говориш с нея, повярвай ми, аз мога.

Друг вид трудна любов

Джулия се сви и направи гримаса, но най-накрая се съгласи двамата да

говорят с майка ѝ. Казали на Моли, че има няколко възможности за избор,
но сред тях не е да държи Джулия като главна гледачка. Както очаквали,
Моли се разплакала, заплашвала, манипулирала ги, отказвала да размисли за
компаньонка, която да живее при нея и явно нищо не могло да се реши.
Джулия се чувствала ужасно, но през седмицата не тичала всеки ден при
майка си. Вместо това ѝ звънила по телефона и ако Моли имала нужда от
нещо, Джулия ѝ предлагала да го поръча по телефона. Може би две седмици
по-късно Моли ѝ казала, че видяла обява за жилища за пенсионери, които ѝ
се сторили приятни и попитала дали Джулия и Ал ще я откарат с колата
дотам да ги разгледат.
Моли продала къщата, а Ал и Джулия ѝ помогнали да се пренесе в новия
квартал. Моли сега е член на жилищната управа, намерила си е приятели и
последното сведение беше, че планирала екскурзия до Мексико с други
съкварталци.
През последните години чувахме много за трудната любов към не
поддаващи се на влияние младежи. Ал и Джулия приложиха на практика

192
тази любов към Моли. Те ѝ казаха, че е дошло време или да потъне, или да
изплува и че е напълно в състояние сама да организира живота си.
Нито една положителна промяна в живота на Моли нямаше да се случи, ако
Ал не бе настоял положението да се промени и ако Джулия бе продължила
да позволява на майка си да бъде напълно зависима от нея. Когато първо
очертавате границите си при човек, изпаднал в нужда, може да почувствате
ужасно неудобство и вина - сякаш извършвате нещо жестоко и безсърдечно.
Но с бедстваща тъща, която има сили, пари и възможности, вие всъщност
проявявате добротата и любовта си, като откажете да ѝ дадете възможност
да се вдетинява.

Първо потърсете помощ

Ако родител на партньора ви е изпаднал в по-лошо състояние от това на

Моли, моля, направете така, че да проучите напълно възможностите, които
дава държавата, религията и семейството преди да решите, че вие сте
единственият, който трябва да се грижи за него. Сега съществуват и много
други възможности в сравнение с по-рано. Погрижете се човекът да се
успокои, но открито заявете докъде се простират вашите граници.
Преместването на този родител във вашата къща понякога е единствената
възможност, но по очевидни причини дотам може да стигнете само ако сте
проучили всички останали възможности.

Когато извадят големите оръдия

Нещо, на което можете да разчитате е че с или без помощта на вашия

партньор, ако кажете на родителите му какво ви дразни и как бихте искали
то да се промени, почти сигурно е, че ще ги сварите неподготвени. Какъвто
и да е обичаят ви да се отнасяте с тях - фалшиви усмивки, гневни отговори,
мусене, подчинение, те са свикнали на поведението ви и за тях то е
предсказуемо. Ако новото ви поведение е прямо и не се опитвате да се
отбранявате, това може да им се стори застрашително, затова не се
изненадвайте, ако използват всички спирачки, за да ви върнат обратно в
познатата роля. Напълно възможно е да не получите извинения,
утвърждаване, признание, поемане на отговорност или някои от чудесните
неща, които бихте искали да чуете. Всъщност може да получите точно
обратното - гняв, сълзи, отблъскване, прехвърляне на цялата вина върху вас
и всичко за каквото се сетят.
Може да попаднете сред яростна атака, когато разговаряте с родителите на
вашия партньор. Ето някои техники, които е възможно да използват, когато
се чувствате притиснати в ъгъл, както и някои резултатни начини да

193
отговаряте.

1. Нашият стар приятел - отхвърлянето

Родителите на вашия партньор може да кажат, че това никога не се е

случвало и вие си измисляте. Ако случайно признаят нещо от това, което
казвате, те може да използват една още по-неуловима форма на отхвърляне,
която звучи примерно така: „Да, така стана, но ти преувеличаваш“. Те ще
опитат да сведат до минимум сериозността на своето държание като ви
кажат, че или преувеличавате, или сте прекалено чувствителни или правите
от мухата слон.
Вашият отговор: Разбирам, че не гледаш на нещата като мен, ние сме
различни и всичко възприемаме различно. Но само защото казваш, че това
не се е случило, не означава, че наистина не се е случило. А това, което се
случи, беше много болезнено за мен и няма да стигнем много далеч, ако ми
казваш, че преувеличавам.

2. Отбрана на жертвата - мъченик

Родителите на вашия партньор ще кажат нещо, подобно на „Как може да

ми причиняваш това? Защо се опитваш да разцепиш това семейство? Как
може да говориш такива неща след всичко, което направихме за теб?“
Възможно е също да не са многословни, само да въздъхнат дълбоко, докато
сълзите се стичат по лицата им. Както и да е, вие трябва да се преборите да
не бъдете нарочен за злодей и да не се почувствате гузен.
Вашият отговор: Съжалявам, че това те разстройва, но самият аз също съм
много разстроен отдавна. Нямам никакво желание да те обиждам, но трябва
да го направя за собствено добро. Оценявам всичко, което си направил за
нас, но хайде да престанем да се съжаляваме, а да подобрим отношенията си.

3. Вие сте проблемът

Рано или късно вината най-вероятно ще падне върху вас. Може да чуете
неща като „Винаги правиш скандали“, „Никога не си ни харесвал“, „С теб
човек не може да се разбере“, „Много си нервен“, „Разбирахме се добре,
докато ти се появи“.
Забележка: Тук има една тънкост, че вие трябва да очертаете тънка линия,
като поемете отговорност за собственото си държание, което може да е
разгоряло битката между вас, но в същото време не приемате, че сте виновни
за всичко. Родителите на вашия партньор може да имат законни оплаквания
от вас, които вие може да приемете и да се съгласите да промените. От друга

194
страна, не бързайте да приемете отрицателния етикет, без да разучите
неговата валидност. Внимавайте да не станете изкупителна жертва.
Понякога вашият принос към проблемите може да не се изразява в особено
неприятно поведение от ваша страна, а по-скоро всичко да се дължи на
готовността, с която сте приемали постъпките им, но сте се бояли да се
справите с проблемите още в самото им зараждане.
Вашият отговор: Сигурен съм, че така виждате нещата, но бих искал да
приема само половината отговорност за това, че не се разбираме. Вероятно
можете да ми дадете някой пример за неща, които съм ви казал или направил
и които са ви подразнили. Аз ще променя моето поведение. Искате ли и вие
да промените вашето?

4. Най-добрата защита е атаката

Родителите на вашия партньор може да ви прекъсват, да ви противоречат и

да не ви дадат възможност да кажете каквото желаете. Може да започнат
яростна атака, за да ви попречат да ги сложите на мястото им.
Вашият отговор: Много ще се радвам, ако чуете това, което ви казвам. След
като свърша, ще имате колкото искате време, за да отговорите. Или по-добре
да го направим друг път, когато сте по-спокойни.
Няма как да се даде всеки възможен отговор, но веднъж като свикнете да
отговаряте твърдо и неотбранително, ще можете да приложите тези умения
почти във всяка ситуация. Думите може да са различни, но основната тема
трябва да остане същата.

Понякога нищо не се решава

Много от семейните двойки, които видяхме в тази книга, се справиха с

родителите на своите партньори с резултат, който варира от минимални и
неохотни до значителни промени. Макар да вярвам, че ще направите всичко
възможно, за да разрешите болезнена ситуация, моля, имайте предвид, че
има хора, с които просто няма да можете да се справите независимо колко и
какви умения приложите и колко ясно се изразявате. Някои хора са направо
невъзможни. На тях им липсва умението да преговарят или да правят
компромиси. Те ще възприемат всеки опит за разрешаване на различията
между вас като атака и незабавно ще контраатакуват. Може да крещят, да ви
подхвърлят обвинения и обиди. Те ще издигнат бетонни стени, за да се
защитават. След като залегнат зад барикадата си, те няма да ви слушат, няма
да ви чуват и сигурно изобщо няма да се замислят нито за миг за своето
държание. Може да станат и да си тръгнат, като затръшнат вратата зад себе
си.

195
 Това е техният провал, а не вашият. Ако положението ви е такова, след като
сте използвали всичките си нови умения и техники, тогава вие и вашият
партньор трябва да вземете важни решения за това доколко да контактувате
с такива хора и в същото време да запазите брака си непокътнат.

Придържайте се към вашата истина

Никога не знаете какъв ще бъде крайният резултат от срещата ви с

родителите на вашия партньор. Както видяхте с няколко семейни двойки в
тази глава, понякога една среща, която изглежда провалена, може с времето
да се обърне и да доведе до нещо напълно неочаквано. Понякога, разбира се,
зависи от хората, с които имате вземане-даване, случва се и обратното - да
се отчуждите повече от преди. Но не бива да фокусирате вниманието върху
изхода. Трябва да се съсредоточите само върху онова, което е здравословно
и истинско за вас. Не всеки обича да му се казва истината, но тя трябва да се
казва и щом сте почтен, не сте отговорен за това как другите отговарят на
вашата истина.

196
 Епилог
На всички вас, които ме придружихте по този труден път към промените,
бих искала да припомня истинските награди, които идват с този труд, дори
топлата прегръдка на родителите на вашия партньор да си остава далечна:

• Животът ви сега е по-добър

Знам, че някои или много от вас не са получили извиненията, признанието
или промените в поведението на родителите на вашия партньор, на които се
надявахте. Но също така знам, че до голяма степен животът ви сега е
значително по-добър. Вие сте намерили куража да поемете част от
отговорността за проблемите с тях и сега възмущението и обърканите
приоритети играят много по-малка роля от преди.

• Бракът ви е по-здрав
Вие и вашият партньор, с някои изключения, вече сте един екип. Вие сте
поправили нарушената връзка между двамата. Да преоткриете и да
съградите любовта и лоялността на вашия партньор, е неоценим дар, такъв,
какъвто действително си спечелихте.

• Възвърнахте самоуважението си
След като престанахте да страдате мълчаливо или да се гневите на вятъра
и се научихте да давате израз на жалбите си и да предявявате искане правата
ви да се спазват, вие пристъпихте в пълнолетието. Това бе церемония, важна
като всички други, включително и като вашата сватба.

• Научихте как да използвате гласа си

Никой не може да ви отнеме уменията и стратегиите, които вече владеете
напълно, и вече рядко ще ви липсват думи. Научихте се спокойно и уверено
да си искате онова, което желаете, научихте методи на общуване, които ще
ви служат добре във всяка жизнена ситуация.
Може да не е като край на вълшебна приказка, в която като с магическа
пръчица отровните родители на вашия партньор стават мили и любящи. Но
все пак вие спечелихте всички награди. Отново сте свързани с човека, когото
обичате и което е най-важното, със самия себе си. Справихте се добре.

197
 Сюзън Форуърд
Дона Фрейзиър

ОТРОВНИТЕ РОДНИНИ
Как да опазим брака си

Американска
Първо издание

Редактор Иванка Томова

Технически редактор Божидар Стоянов
Предпечатна подготовка Мирослав Стоянов
Формат 60/90/16
Печатни коли 16,75
СИЕЛА - СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ

http://4eti.me

Web: www.ciela.net
e-mail: booksales@ciela.net
Книгите на СИЕЛА могат да бъдат закупени от интернет-книжарница
www.mobilis.bg

198