Нови аспекти в модела за колегиално подпомагане

/Peer Support Training Manual CMHA BC Division Consumer Development Project/

Помагащ модел на Egan

Според модела на Egan (1994) процесът на колегиално подпомагане обхваща три стадия:
1. Проследяване на настоящото състояние
Първата стъпка на PS е да помогне на клиента да огледа, идентифицира и изясни проблемните
области в живота си.
Клиентът трябва да бъде подпомогнат да:
 се фокусира върху основните си грижи и да говори за тях в термините на истинските си
чувства, преживявания и поведение,
 повиши обективността си, да погледне от друг ъгъл и изгради нова визия за своите
проблеми.
2. Развиване на предпочитан сценарий
На този стадии е необходимо да се помогне на клиента да развие визия за по-добро бъдеще и да
започне да планира промените, които са необходими, за да се случи то.
 Т.е. помагащият се стреми да подкрепи клиента в поставянето на реалистични цели за
промяна и ангажиране с конкретни действия за достигането им.
3. Формулиране на стратегия и план
PS помага на клиента да изброи и ранжира възможните пътища за достигане на желаните цели и
да изготви реалистичен спрямо наличните ресурси план за действие.

Проследяване на настоящото състояние

Съпричастност (емпатия)
Съпричастността е онази реакция на помагащия, която показва неговото разбиране за ситуацията.
Най-мощните реакции на съпричастност са тези, които отразяват чувствата и емоциите на клиента и
кореспондиращата с тях експресия или поведение.
 Например: “Това беше ужасна седмица; със заварената ми дъщеря непрекъснато се карахме.
Най-лошото беше, че мъжът ми постоянно заемаше нейната страна и подронваше авторитета
ми пред нея....Той толкова ме ядоса.”
 = Емпатиен отговор: “Ядосана сте на съпруга си, защото подронва авторитета Ви пред
дъщеря Ви.”

= Не-емпатиен отговор: “Мъжът ми е същият. Направо ме подлудява.”

Подкрепящите могат да изразяват съпричастност селективно към чувствата, поведението или

преживяванията на клиента.
 Например:

= С ударение на преживяванията: “Изглежда сте имали тежка седмица със семейството си.”
= С ударение на поведението: “Карали сте се с доведената си дъщеря и сте се ядосали на
съпруга си.”
= С ударение на чувствата: “Чувствате се наистина ядосана.”

Добрият подкрепящ развива умението да усеща на какво да набляга в емпатиийния отговор.

 Например клиент, който показва резистентност в говоренето за чувствата си, може да се
почувства заплашен от емпатийна реакция, наблягаща на афекта. При него би трябвало да се
наблегне първо на поведението и преживяванията, докато се изгради достатъчно доверителен
контакт, позволяващ споделянето на чувства.
Важно е подкрепящите да бъдат внимателни при формулирането на изразите на съпричастност, за да
не въведат идеята, че другите са виновни за преживяванията на клиента.
 Например:
а) Не казвайте: “Началникът Ви Ви ядосва и засяга като се държи така, особено, когато го
прави пред колегите Ви.”
б) Вместо това кажете: “ Чувствате се ядосан на началника си, защото често говори с Вас
иронично. Особено се засягате, когато се държи така пред колегите Ви.”
Първият отговор предполага, че началникът е виновен за гнева и чувството за унижение на
клиента. Той може да създаде впечатлението, че клиентът е жертва на милостта на началника
си, без да има сили да промени обстоятелствата. Клиентът може да не осъзнае, че има и друг
избор за реакция към поведението на началника.
Полезният за клиента начин на комуникация би включвал използването на “Аз”- изречения, за да
засили чувството му за контрол над собствените емоции.
 Например: Можете да предложите на клиента следното изречение:
“Чувствам се засегнат, понеже ти игнорира мнението ми на съвещанието.”, вместо “Ти ме засегна
много, като игнорира мнението ми.”.
 Другото предимство на аз-изреченията е, че правят слушателя по-малко себезащитен и по-
сензитивен към чувствата на говорещия.
Умението за емпатия може да изпълнява няколко функции в помагащата връзка. Според Egan
емпатията е ефективна, понеже:
а) помага да се изгради връзка. Клиентът се чувства разбран, подкрепен и приет сериозно,
б) помага на хората да изразят чувствата си по не-осъждащ начин,
в) е инструмент, който помагащият може да използва, за да фокусира вниманието на клиента в
посока, която може да доведе до по-дълбоко разбиране на ситуацията,
г) е инструмент за проверка на перцепцията. Позволява на помагащия да регистрира правилно
получената информация,
д) предпазва помагащия от задаването на твърде много въпроси.
Понякога помагащите не успяват да бъдат емпатийни в отговорите си и вместо това отговарят по
начин, който може да излезе извън помагащата връзка.

Следващите примери демонстрират не-емпатийни отговори, които трябва да се избягват:

 Пример: “Мисля, че отново имам проблем със сърцето. Напоследък няколко пъти получавам
сърцебиене и то, точно когато имам наистина важна работа.”

а) Отговор с въпрос: “Кога започнахте да чувствате сърцебиене?”

б) Отговор с клише: “Случва се, много хора имат леки пристъпи. ”
в) Отговор с интерпретация: “Мисля, че сърцебиенето е провокирано от работата Ви.”
г) Отговор със съвет: “Мисля, че трябва да започнете да взимате лекарства.”
д) Отговор с прекомерна емпатия: “О, това е наистина ужасно!”
е) Отговор с успокояване: “Не се тревожете, това е само малка криза. Сигурен съм, че ще
премине.”
Тези отговори не са помагащи, тъй като не разпознават чувствата на клиента.

 Вместо тях, подходящият емпатиен отговор би могъл да бъде: ” Изглежда, като че ли се

страхувате, че отново ще Ви бъде трудно да се справите с многото работа, която имате.”

Същевременно някои от дадените не-емпатийни отговори в друг контекст е възможно да бъдат

приемливи в помагащата връзка. Например след емпатиен отговор, може да бъде подходящо да
зададете въпроса: “Кога започнахте да чувствате сърцебиене?”.
 Изследване
Под “изследване” в случая се разбират онези вербални изрази, които помагат на PS и клиента да си
обяснят ситуацията. Доброто изследване помага да се дефинират проблемите в термините на реалния
и специфичен опит, поведение и чувства.
 Например: “Това е. Мисля да прекратя тази връзка. Мъжът ми само ме използва и не мисля, че
нещо ще се промени…Безнадеждно е.”
В този контекст помагащият би могъл, след емпатиен отговор, да изследва ситуацията по следния
начин:
 “Не вярвате, че връзката Ви някога ще се оправи. Може би можете да ми разкажете какво в
поведението на Вашия мъж е така трудно приемливо за Вас. ”

Или емпатийният отговор може да бъде последван от изследващ въпрос:

 “Чувствате се много зле по отношение на брака си и не виждате надежда. Какво конкретно
прави той, което е толкова неприемливо?”

Не е нужно изследването да е под формата на цял въпрос или изречение. Може да бъде просто дума
или фраза.
 Например: “Безнадеждно?”

Предоставяне на информация
Egan предлага следните правила по отношение предоставянето информация на клиента:
1. Бъдете сигурни, че информацията, която предоставяте е вярна. Ако не сте сигурни за фактите,
по-добре не казвайте нищо.
2. Давайте само информация, която е релевантна на проблема. Не натоварвайте клиента с
информация, която не касае директно проблема му.
3. Бъдете тактични и в готовност да окажете емоционална подкрепа при поднасянето на
информация, която е трудна за приемане.
4. Избягвайте да давате съвети под формата на информация. Например подкрепящ, който
дискутира само възможностите за развод при наличието на семеен конфликт, на практика
изразява своето мнение за развода като единствена възможност.
 Саморазкриване
Умението за саморазкриване включва споделяне на важна лична информация с клиента. Най-
помагащото саморазкриване е това, което се отнася до сходен проблем в миналото, който PS успешно
е преодолял.
При използване техниката на саморазкриване, Egan предлага следните правила:
1. Разказвайте само неща, релевантни на клиента. Избягвайте екстравагантните и многословни
истории за себе си.
2. Никога не използвайте саморазкриване, за да разказвате своите собствени неразрешени
проблеми на клиента. Това може да създаде в него усещането, че всъщност той Ви подкрепя.
3. Бъдете сигурни, че не използвате саморазкриване твърде рано или твърде често.

Обобщаване
Обобщаването се отнася до способността за систематизиране на главните теми, които са били
засегнати по време на една или няколко срещи с клиента. Това умение може да е полезно, за да се
фокусират и двамата – помагащият и клиентът - върху основните проблеми.
 Например: “Нека опитам да обобщя това, което говорихме в миналата сесия. Говорихме за
някой от Вашите резерви да започнете задочно обучение. Притеснявахте се, че сте забравили
много, понеже сте завършили училище преди 15 години. Страхувахте се, че допълнителното
натоварване може да се отрази на отношенията в семейството Ви. Обаче, мислите да говорите
със съпругата си, за да разберете дали тя би могла да Ви помогне. Нека да видим начините, по
които бихте могли да се справите с това допълнително натоварване….”.
Обобщаването може да функционира като стимул за промяна, като открие пред клиента нова
перспектива относно възможности и начини на действие.:
 Например:
Помагащ: “Казахте ми, че съпругът Ви пие, крещи на Вас и децата, няколко пъти Ви е удрял,
прави сметка на парите, които харчите и през повечето време се чувствате контролирана и
несигурна с него. Това изглежда като много тежък товар, който да носите.”
Клиент: “Това е тежък кръст за носене. Чувствам се толкова изморена и депресирана през
повечето време...Понякога се чудя какво би било ако сме само ние – аз и децата...”
Обобщенията са особено полезни в началото на срещата, когато намаляват вероятността клиентът да
започне да се повтаря и му помагат да продължи темата. Обобщаването може също да се използва, за
да се фокусира сесията, която сякаш е тръгнала наникъде.
 Например:
“Би могло да ни помогне, ако повторим накратко нещата, за които бяхте най-загрижен при
предишната ни среща. Бихте ли опитали да обобщите какво мислите(чувствате) по отношение
на темите, които засегнахме миналия път?”
 Развиване на предпочитан сценарий.

Насоки за избор на проблем

Хората обикновено имат множество житейски проблеми. Egan предлага няколко ориентира при
избора на проблем или насока, в които да се работи при подпомагането на клиента:
1. Изберете проблем, за който имате знания. Ако нямате знания, потърсете подходящи
източници.
2. Изберете проблем, който потенциално може да бъде разрешен в рамките на времето, за което
можете да работите с клиента.
3. Ако клиентът преживява криза, помогнете му първо да се справи с нея.
4. Изберете проблем, по който клиентът счита за важно да работи.
5. Изберете проблема, който изглежда, че причинява дискомфорт и болка на клиента.
6. Изберете проблем, който, ако се разреши, би довел поне до частично подобряване в живота на
клиента.
7. Комплексният проблем може да бъде разбит на решими суб-проблеми, по които можете да
работите последователно.
Както предлага Egan, PS може да помогне на клиента да избере насоките, в които иска да работи, чрез
просто изследване, като:
а) Какво искате да промените?
б) Ако можехте да имате едно нещо, което нямате, какво би било то?
в) Какво бихте искали да е различно в живота Ви?
г) Какво искате да се промени в сегашния Ви живот?
д) Какво бихте искали да правите по друг начин?
е) Какво искате, което нямате сега?
ж) От какво имате нужда в живота си, което сега нямате?

Техника на мозъчната атака

( брейнсторминг)
Техниката на мозъчната атака може да бъде използвана, за да се стимулира творческата енергия на
клиента. Тя го окуражава да търси толкова решения на проблема, колкото са възможни за дадената
ситуация.
 Например: В началото на съвместната работа помагащият може да предложи: “Нека
направим списък на всички насоки, в които бихте искали да работим.”
На по-късните етапи на работа брейнстормингът може да помогне на клиента да изброи възможните
стратегии и да планира желаната промяна.
Според Egan при използване техниката на брейнсторминг е важно да се помнят следните правила:
  Няма лоша идея! Възможностите, изброени по време на брейнсторминга, ще бъдат
дискутирани по-късно.
 Помогнете на клиента да използва вече генерираните идеи като трамплин за нови идеи.
Това може да включва развиването на една идея или комбинирането на няколко, за да се
формулират нови възможности.
 Помогнете на клиента да изясни идеите си чрез използването на отворени въпроси. Този
процес може да породи по-нататъшни варианти.
Ако клиентът има трудности в генерирането на идеи, подкрепящият може да предложи няколко
“диви” идеи, за да окуражи клиента да направи същото. Така наречените “диви” идеи могат да
съдържат зърното на по-смислена идея, която да бъде открита чрез по нататъшно изследване.

Техника на баланса
След като клиентът е окуражен да направи брейнсторминг и да генерира възможно най-много идеи за
справяне, следващата стъпка е да бъде подпомогнат да погледне критично на всяка една от тях. На
този етап подкрепящият би трябвало да изследва възможните последствия, позитиви и негативи от
всяка алтернатива. Една възможност е да се направи списък, в който плюсовете и минусите се
изследват от различни гледни точки:
а) последствия за клиента,
б) последствия за значимите други,
в) последствия за обкръжението на клиента.
Това може да помогне на клиента да промени некомфортната си ситуация, без да взима импулсивни
решения, за които би могъл да съжалява по-късно.

Поставяне на цели
Да се подкрепи клиентът при избора на реалистични цели е важна част от помагащия процес. Целите
предоставят усещане за смисъл и посока на действие, която окуражава клиента да обмисля стратегии
за реализирането им.
Процесът на поставяне на цели винаги включва оценка на съответствието между желанията и
ценностите на клиента. Понякога е нужно процесът да бъде върнат назад и да се окаже помощ на
клиента за преоценка на ценностите, преди дефиниране на желаните цели.
 Например: Колежка може да иска да приключи брака си, но да чувства вътрешен конфликт
поради моралните си ценности, които не са в подкрепа на това решение. Ако тя прекрати брака
си, преди да разреши конфликта на ценности (ценността на свободата от нездравословен брак
срещу ценността на моралните й убеждения, че бракът е обвързване за цял живот) нейното
решение може да доведе до чувство за вина, което да повлияе на бъдещото й емоционално
благополучие.
Egan предлага няколко примера за отворени въпроси, които могат да помогнат на клиента да си
представи бъдещите сценарии:
 Как би изглеждала тази ситуация, ако я бяхте организирали по-добре?
 Кои модели на поведение би трябвало да бъдат елиминирани?
 Какви нови модели на поведение биха помогнали да се преодолее този проблем?
 Как биха изглеждали тези възможности, ако ги развиете?
 Какво имате нужда да направите, за да постигнете промените, които искате?

Много важно е подкрепящият да не представя настойчиво своите собствени виждания или цели пред
клиента си, независимо колко положителни и значими могат да изглеждат. Както посочва Egan,
изборът на цели вместо другите им дава възможността да се отклонят от собствената си отговорност
и да обвинят някой друг, ако не успеят да ги постигнат.
 Например:
= Подкрепящият може да смята, че загубата на килограми е една добра цел пред клиент, чиито
натрапливи мисли по отношение на килограмите влияят на самочувствието му. Обаче, ако
клиентът не гледа на своите натрапливости като на проблем, помагащият трябва да уважи това и
да позволи на клиента сам да определи бъдещите си планове.
= Помагащият процес, предполага клиентът да поеме отговорността за своите избори.
Важно е да се помогне на клиента да постави целите си в специфични и конкретни термини като
противоположност на това да се окуражават неясните или “грандиозни” цели.
 Например целта да бъдеш по-добър човек е твърде “грандиозна”. PS може да помогне
клиентът да сведе тази цел до по-конкретни понятия, като попита например: “Какво по-
конкретно би могъл да правиш, което ще ти даде усещането, че си по-добър човек?”
Понякога е полезно да се разчупи дългосрочната цел на по-краткосрочни и по-малки междинни цели,
които водят към по-голямата цел.
Много съществено е да се помогне на клиентите да преценят дали техните желани цели са
реалистични по отношение на достъпните им вътрешни и външни ресурси.
 Например: Би било нереалистично да се окуражава целта на някой да завърши висше
образование, ако има сериозни трудности с ученето (вътр. ресурси) И, аналогично, няма
смисъл да се окуражава някой да се заеме с автомобилни състезания, примерно, ако не може да
си позволи цената на този спорт (липса на външни ресурси).
Окуражаването на нереалистични цели може да доведе клиента до провал, който потенциално да
увреди самооценката му и да го обезкуражи да опита отново. Вместо това малките успехи създават
доверие, което може да мотивира хората да вървят напред към по-големи промени.
 Формулиране на стратегия и план

Развиване на стратегии и план за действие

След като клиентът е избрал бъдещите си цели, следващата стъпка в помагащото отношение включва
развитие на план за действие и стратегии за постигането им.
Най-често хората знаят точно какво искат, но нямат ясна идея как да го постигнат. Брейнсторминг-
техниката може да помогне на клиентите да развият адекватна стратегия. Например човек, който си е
поставил за цел да отслабне, може да генерира списък от възможни стратегии, за постигането на тази
цел.
- Да спре да яде нездравословни храни
- Да се храни само с диетична храна
- Да започне да тренира
- Да прави упражнения в къщи
- Да ходи бързо
- Да прави ежедневни разходки
- Да потърси помощ от партньора си
- Да се консултира с диетолог
- Да приема хранителни добавки
- Да си направи операция за редуциране обема на стомаха
● Ако клиентът се затруднява със стратегията след фазата на брейнсторминг, помагащият може
да зададе насочващи въпроси, например:
“Има някои стратегии, които са помагали на други хора с подобен проблем. Намирате ли в някоя
от тях смисъл за себе си?”
Би могъл също да направи саморазкриващо изказване, като: “На времето имах подобен проблем и
открих, че е наистина от полза да .... Това може ли да е подходящо и за Вас?”.
Следващата стъпка включва критична оценка на различните стратегии, които са генерирани. Методът
на баланса е подходящ инструмент, за да подобри осъзнаването на плюсовете и минусите на
различните възможности.
Критериите за избор на стратегия са:
– конкретност,
– специфичност,
– реалистичност,
– съотносимост с ценностите на индивида.
Крайната крачка включва развитието на ясен, постъпков план с конкретни времеви рамки, когато това
е възможно. За да подобри шансовете за успех, планът за действие трябва да вземе предвид онези
моменти от живота на клиента, които биха могли да попречат или да подпомогнат постигането на
поставените цели.
 Примерни отворени въпроси
Какво е това чувство?
Можете ли да ми разкажете повече за…
Как се чувствате в момента?
Бихте ли разказали за..?
От къде искате да започнем?
Как е това за Вас?
Как се чувствате сега (във връзка с..)…?
Какво означава това за Вас?
Как Ви се иска да бъдат нещата?
Какво си представяте…?
Какво мислите за това?
Как ще изглежда това?
Как смятате че могат да се променят нещата?
Какво искате да направите за …?
Чудя се…
Как изглежда това?
Какво Ви хрумва..?
Какво е по-важно за Вас сега?
Изглежда ли Ви смислено?
От моя гледна точка Вие….
Струва ми се, Вие казвате, че…?
Изглежда се чувствате…
Може би чувствате…
По някакъв начин ми се струва (чувствам), че Вие …
Има ли някакъв шанс Вие да…?
Нека проверя дали Ви разбирам, Вие…?
Нека видим дали следвам мисълта Ви ….?

Пример за затворени въпроси, променени в отворени

Затворени Отворени
Разбирате ли какво имам предвид? Какво мислите за това, което казах?
Съгласен ли сте, че договорката ви е ясна? Какво мислите за яснотата на договорката?
Не мислите ли, че това е основно финансов Къде мислите, че са корените на проблема?
проблем?
 Убеждения и ценности

 Убежденията и ценностите имат силно влияние върху персоналните избори и

детерминираното от тях поведение. Напр. човек, който е против заемите, вероятно няма да
обмисли взимането на кредит като възможно решение на финансовите си проблеми.

 Хората не винаги осъзнават убежденията и ценностите, които определят поведението им.

Често се заявяват определени виждания, но на практика се действа по противоположен начин.
Напр. човек, който искрено вярва, че не дискриминира никого, може всеки път несъзнателно
да придърпва чантата си, когато срещне циганин. Подобно поведение е повлияно от
стереотипни предразсъдъци, които не е задължително да се осъзнават.

 Нерядко убежденията и ценностите се приемат като не-подлежащи на обсъждане “истини”, за

които индивидът или културата като цяло никога не си задават въпроси.

 Развитието на убежденията и ценностите много силно се влияе от социалната среда на човека.

В ранните години най-съществена е ролята на родителите. По време на юношеството
ценностите на родителите често се отхвърлят за сметка на приятелските. Като възрастни,
хората могат да се върнат към родителските ценности. Важни културални фактори са
медиите, правото, понякога - религията (за мюсюлманските семейства пр.).

 Повечето убеждения и ценности се формират в отговор на някои базисни потребности. Напр.

малкото дете възприема убежденията на родителите си, поради нуждата да бъде обичано и
одобрявано от тях. Съответно потребността от принадлежност и одобрение от връстниците,
може да доведе до драстични промени при тинейджърите. Приобщаването към дадена секта
нерядко е продиктувано от потребността да се намери някакъв смисъл във възприемания като
хаотичен, безчувствен и жесток свят.
 Активно слушане

 Не слушате активно, когато спонтанната Ви реакция е да:

- дадете съвет,
- обясните защо събеседникът не трябва да се чувства по този начин,
- смятате, че трябва да направите нещо, за да разрешите проблемите на клиента.

Всичко, което е необходимо, е просто да слушате. Клиентът е в състояние да направи нещо за себе си
- липсата на смелост и увереност не е еквивалентна на безпомощност. Ако се опитате да направите за
него нещо, което той би могъл (и има потребност) да направи сам за себе си, по парадоксален начин
Вие допринасяте за усилването на неговите страхове и усещане за собствена слабост и провал.
Когато просто приемете като факт това, което чувства, без значение колко ирационално е то,
клиентът получава шанса да спре с опитите да убеди околните в силата и стойността на
преживяванията си и да започне работа в посока на осъзнаване на нещата, които стоят зад
ирационалните му чувства. Ирационалните чувства добиват смисъл, когато клиентът разбере какво
стои зад тях.

Граници
Границите са изключително важни при осъществяването на всеки вид терапия, консултация или
подпомагане. Способността на PS да дефинира собствените си граници ще влияе на начина по който
се идентифицира с ролята си на помагащ и степента на уважение към границите на другите. Като
помагащ PS е дефинитивно поставен в доминираща позиция и трябва да поеме отговорността за
създаването на връзката с клиента по сигурен начин (чрез установяване на подходящи граници за
подкрепящия и неговия клиент).
Ясните персонални граници са основата на силната и сигурна връзка, независимо от контекста –
общуване с приятел, колега, супервизор, лекар и пр. Ако PS не се чувства сигурен във връзката с
клиента или търсещият помощ колега не се чувства сигурен в подкрепящия, това, което може да се
постигне, е много малко, като по-голяма е възможността е да се навреди, отколкото да се достигне до
добър резултат. Насилственото преминаване на личните граници, колкото и да е малко, може да
причини вреда. Подкрепящият трябва винаги да има предвид персоналните граници и вероятността
от насилие над тях.
Един ефективен път за поставянето на граници по време на разговор с клиента (когато това е
необходимо) е внимателното и деликатно отказване. Есенциално е умението да се каже “не” толкова
деликатно и грижливо, колкото е възможно, като същевременно се подкани клиентът да продължи да
говори на по-конструктивно ниво.
Евентуалните опити на клиента да поставя условия в процеса на подпомагане трябва да бъдат
отклонявани. Практикуващият PS ще открие, че е полезно да отказва деликатно, когато клиентът:
- има нереални очаквания към него;
- иска гаранции;
- иска съвет;
- задава лични въпроси и помагащият се чувства неловко;
- е вербално агресивен;
- продължително време отговаря с “да, но ..” на много от наблюденията или мненията на
помагащия;
- PS иска да приключи разговора.

Модел за деликатно отказване

Пример: Колега иска да му заемете пари

1. Рефлексия – Позволете на човека да усети, че сте чул това, което стои зад въпроса или
искането му. Това ще покаже, че разбирате какво се случва с него.
“Изглежда наистина ти е трудно с парите в момента.”

2. Отказ - Поставете Вашите граници и кажете “не”. Кажете колкото е възможно по-ясно какви
са Вашите лимити ( и ако изберете – Вашите причини)
“ Не мога да ти заема пари точно сега, (понеже...)”

3. Предлагане на възможност – Кажете ясно какво друго можете или искате да направите.
“Обаче, можем да помислим за други възможни ресурси.”
Предлагането на алтернативна възможност показва, че дори ако не можете да отговорите на
конкретната му потребност, Вие все още сте загрижен и обръщате внимание на този приятел и
неговите чувства.