ОБУЧИТЕЛЕН МОДУЛ: СИНДРОМ НА ТРЕВОЖНОСТ

Тревожността е се проявява в две разновидности –

като трайна черта и като част от психично разстройство
или соматично заболяване (напр. при заболяване за
щитовидната жлеза - тиреотоксикоза).
Като характерова черта се проявява като трайно
формирана нагласа към възприемане и преценяване на
широк кръг явления като заплашващи, към предвиждане
на неблагоприятен изход от ситуации и начинания.
Структурният анализ на тревожността като психично
състояние дава представа за нейните субективни и
обективни характеристики. Субективните характеристики
включват: неувереност, несигурност, нерешителност,
безпокойство, вътрешна напрегнатост, отрицателно
отношение към ситуацията и към дейността.
Обективните характеристики обхващат: понижаване
на дейността до евентуален срив, неадекватност на
поведенческите реакции към силни или дори слаби
дразнители; разстройства на вниманието – неустойчивост,
слаба подвижност, лесна отвлекаемост, разстройства на
паметта; нарушения на мисленето – понижена критичност,
забавен или ускорен мисловен процес; волеви разстройства
– намалена решителност, издръжливост и самоконтрол;
колебания в настроението; двигателна затормозеност или
възбуда, дискоординация, сензорни нарушения; тремор,
изпотяване, мускулни потрепвания.

Невротична и психотична тревожност по D.Klein (1981)

 Към разстройствата с невротичната тревожност се
включват:
 Паническо разстройство
Представлява внезапно разгръщане на следните симптоми:
затруднено дишане, сърцебиене, болки в гърдите,
стомашен дискомфорт, задушаване, замаяност, виене на
свят, дереализационни и деперсонализационни
изживявания, изтръпване, слабост, изпотяване и страх от
внезапна смърт;
Отначало пристъпите са без ясна връзка със ситуация,
впоследствие страхът от подобен пристъп може да доведе
до избягване на ситуации, където индивидът би се
чувствал безпомощен и не би могъл да получи помощ
(агорафобия). По този механизъм страхът се свързва
вторично с определени ситуации – магазини, автобуси,
асансьори. В тежките случаи се стига до отказ да излиза
извън дома или да стои сам вкъщи.
Между пристъпите има тревога от очакване на следващ
пристъп.
Терапия – основно се работи в когнитивно –
поведенческата парадигма. Опасността от рецидив остава
за цял живот. В част от случаите може да се развие и
депресия.

 Други тревожни разстройства:

- Социална фобия
Представлява страх за социалния престиж, страх от
критично отношение от страна на други хора в
сравнително малки групи, което води до избягване на
социални ситуации. Ако попадне в такава ситуация, лицето
преживява силна тревога, съпроводена от вегетативни
симптоми.
- Простата фобия е предметно свързана,
представлява страх от определени обекти или ситуации,
които не предизвикват реална опасност; понякога дори
самата мисъл за среща с обекта предизвиква тревожност.
- Генерализирано тревожно разстройство –
лицата, страдащи от това разстройство споделят за
следните симптоми: вътрешна напрегнатост, безпокойство,
неопределена тревога, тревожни предчувствия с
променливо съдържание, треперене, стягане на
мускулатурата на тялото, двигателно неспокойствие,
тежест в стомаха, страх от неуспех и предстоящи беди.
Успешно се прилага прогресивна мускулна релаксация.
- Обсесивно-компулсивното разстройство се
проявява чрез натрапливи мисли, представи и импулси за
действие, чиято безсмисленост индивидът осъзнава, но не
е в състояние да им се противопостави. Тревожността е от
осъзнаването и критичното отношение към
неприемливите, нежелани или абсурдни психични явления
и невъзможността за тяхното преодоляване. Натрапливият
ритуал може, макар и временно, да понижи нивото на
тревожност. При около 10% от депресиите се наблюдават
и натрапливи симптоми; както и при шизофрения.

Психотична тревожност
 Депресията е едно от най-често срещаните психични
разстройства. Тя много често се съчетава с тревожност.
Правилното разграничаване изисква не само
регистрирането на дадени симптоми, но и отношението на
индивида към тях. При водеща невротична тревожност
индивидът счита, че те се дължат на външни фактори;
тревожният никога не се самоподценява, докато
депресивният се укорява, смята, че е “негова грешка“ и е
“виновен”. Далеч не всеки депресивен се оплаква от
потиснато настроение. Около 60-75 % се оплакват от
тревожност и раздразнителност, а не от потиснато
настроение. Депресивните описват ситуацията, в която се
намират като “безнадеждна”, а себе си като “безпомощен”.
Тревожният рядко говори по този начин. Напротив,
тревожните смятат, че заслужават помощ и то колкото е
възможно по-скоро.
Тревожността не кара индивидите да считат, че
сутринта е най-тежката и неприятна част от деня, не ги
принуждава да се събуждат рано и мрачно да размишляват
върху това, какво ги очаква и какво ще правят през
“просналия” се пред тях “безкраен” ден. Това прави
депресията. По-голямата част от тревожните се събуждат
спокойни и съсредоточени. Тяхната тревожност нараства с
течение на деня. Обратното се наблюдава при депресията –
с напредването на деня те се разведряват. За разлика от
депресивните, тревожните лица силно се влияят от
възникващи в средата промени.
Дори при “меките“ форми на депресия съвсем не са
редки (макар и преходни) мислите за самоубийство. При
тревожността е налице надежда и очакване. Тревожните
индивиди вярват, че на тях може, трябва и ще им бъде
оказана помощ.
Нерядко в началото на шизофренен процес се
наблюдава тревожност. В някои случаи тя е обща,
дифузна, недиференцирана; в други случаи е проявена под
формата на фобии, обсесии и компулсии; в трети случаи,
когато са налице налудности, те могат да са съпроводени
със студена и странна тревожност. В четвърти случаи
изкристализирането на налудните идеи е предшествано от
значителна тревожност и страх.