You are on page 1of 93

Практически аспекти на съдебнопсихологичната

оценка на психотравмата в гражданиския процес


Калоян Куков, д.пс.н.-клиничен психолог-
Институт за психично здраве и развитие
Проф. Ваня Матанова, д.пс.н.-психотерапевт
Институт за психично здраве и развитие

Абстракт
В оценката на психотравмата комплексният подход е доказал своята
ефективност, като в експертизата трябва да се включат съдебен психиатър и
клиничен психолог. Този подход осигурява максимално точен поглед върху
проблема от нормалпсихологичното, през патопсихологичното и
психопатологичното. Подходът дава оценка на нормалните реакции на индивида
при психотравма, екстремните реакции, в това число и негативни емоционални
преживявания свързани с тревожност, депресия, гняв, агресия, до наличие на
психична патология като остра стресова реакция, посттравматично стресово
разстройство, разстройство в адаптацията, протрахирана реакция на скръб.

Психотравма

Фройд пише, че “ травматично въздействие може да има всяко събитие,


което предизвиква мъчително чувство на ужас, страх, срам, душевна болка, като
от възприемчивостта на пострадалия зависи дали това въздействие ще приеме
характер на травма.“ В историята на пациента обикновено има „няколко
парциални травми, образуващи група произшествия, които само в съвкупност
могат да окажат травматично въздействие.“
Понякога обстоятелствата сами по себе си изглеждат безобидни, но съвпадайки с
действително важно събитие или момент на раздразнителност те могат да
придобият характер на травма. Психотравмата или спомена за нея действа като
„чуждо тяло, което веднъж проникнало дълго остава действащ фактор“./Фройд/
Според Фонехел психотравмата мобилизира латентни конфликти между Аз-
а и Свръх-Аз-а. Пациентът приема станалото като резултат от собствени грешки,
което предизвиква чувството за вина, която е един от мощните катализатори на
психопатология. На психично ниво психотравмата се трансформира в
„самотравмираща сила“, която води до малигнизация на защитите. По този начин
„травмираната психика продължава да се травмира сама“. /Калшед/
Всяко събитие, което надвишава потенциала на индивида за справяне и
когато околната среда не подпомага процеса, се превръща в психотравма. Дали
едно събитие ще бъде психотравма за индивида зависи от неговата личностова
предиспозиция: натрупан житейски опит и ефективни стратегии за справяне
спрямо проблемните събития; нива на устойчивост и издръжливост.
Психотравмата може да нанесе тежки увреждания на индивида както на
физическо, така и на психично ниво. Психотравмата може да блокира или
разруши, т.е. по психопатологичен вариант да стопира развитието и социалното
функциониране на индивида. Психотравмата може да остави тежки „белези” в
психичните преживявания, възприемането, преживяването и оценяването на
житейските проблеми и стратегии за справяне.

Психодиагностика на травмата

Диагностичният процес предполага използването на различни методи за


оценка на психичното и социално функциониране на индивида.
В анамнезата се търсят свидетелски показания, свързани с поведението по време
на събитието, след него и към момента на изследване. От освидетелстваният се
търсят документи за посещение при психиатър, консултации от психолог, в които
да са описани характеристиките на посещението, документи за платени приеми и
др.

По време на изследването, наблюдението дава информация за това, какви


реакции има освидетелстваното лице при разговор за преживяното. Следят се
реакциите по време на интервюто, както и по време на тестовото изследване-има
ли айтеми във въпросниците или стимулни картини, които да водят до негативни
или позитивни емоционални реакции.
Важна част от диагностичния процес е експертното интервю. Ефективна
практика е то да се провежда от двама експерти. Целта е по време на
последващото екипно обсъждане да се съпостави получената информация, като
при разминавания двамата експерти да проведат ново интервю, в което да
изяснят установените разминавания. Препоръчително е да се остави
освидетелстваното лице да направи спонтанен разказ на случилото се. След това
се задават насочени въпроси свързани с това, как се е чувствал/а, какво е
направил/а, да опише поведението си, да се искат примери, да се опише
поведението след инцидента. Задават се въпроси за нарушения на съня, за
натрапливи спомени, за психично състояние. Търсят се негативни емоционални
преживявания, при споменаването на които освидетелстваното лице се насърчава
да обясни какво значат те за него. Проследява се поведението към момента на
обследването, следи се за поведение на избягване на места и хора свързани със
събитието, проблеми със съня. Експертът задава въпроси, за да се информира
търсена ли е е помощ от специалист, ако да - каква, колко пъти, от кога, изискват
се документи като амбулаторни листи, етапна епикриза, психологическо
заключение. Експертна грешка е да се задават затворени въпроси, на които може
да се дадат отговори с Да или Не, да се нарушава границата на професионалната
роля на експерта, като се преминава в неформално общуване или подържане на
контакт извън поставените задачи. Допустимо е при преценка да се насочи
освидетелстваното лице към друг специалист, който при нужда да започне
лечение (фармако и/или психотерапия). При разминаване на спонтанния разказ и
насочените въпроси да се мисли за евентуална симулация или друга мотивация
(например да се получи обезщетение).
Друга важна част от изследването са психологическите тестове и въпросници. За
съжаление в България през последните пет години, са стандартизирани много
малко въпросници, свързани с изследването на личността.
MMPI-2 е въпросник добре познат на специалистите по клинична психология.
Съдържа 567 въпроса, включва скали, свързани с валидност и лъжа, както и
индекси за валидност. Въпросника има клинични скали, съдържателни скали и
допълнителни скали, като има и скала за измерване на посттравматичното
стресово разстройство.
Въпросникът за оценка на посттравматичните стресови симптоми – съдържа
21 айтема, като се образува общ бал. Бал над 32 точки е показателен за наличие
на постравматични стресови симптоми.
PCL – е самооценъчен въпросник, състоящ се от 17 айтема. Всеки айтем се
оценява със скала Ликертов тип; оценява се от 1 до 5. Айтемите са релевантни
към симптомите по DSM-IV за посттравматично стресово разстройство. PCL има
разнообразни цели: отсяване на лица с посттравматично стресово разстройство;
диагностициране на посттравматично стресово разстройство и мониторинг на
промяната при симптомите на посттравматичното стресово разстройство по време
и след лечението. Въпросникът може да бъде използван както за диагностична
оценка, така и за целите на изследователско проучване.
Въпросник за стратегии за справяне в трудни житейски ситуации (копинг) на
Карвър и Шеър
Въпросникът е съставен от 53 въпроса, измерващи използваните копинг
стратегии. Айтемите се обединяват в четиринадесет копинг стратегии, които се
свързват с трите типа използвани стратегии за справяне с трудни житейски
ситуации - активни, емоционални или избягващи копинг стратегии.
Въпросници за депресивност
Тук се включват различни скали за оценка на депресивността (Скала на
Хамилтън), самооценъчни въпросници (Цунг, Хатъуей и Мак Кинлей).
За изследване на тревожност могат да се използват въпросници за ситуативни и
личностова тревожност (Спилбъргър), самооценъчни въпросни свързани с
тревожността ( Тейлър, Цунг). Възможно е да се използва и тест на Айзенк за
невротичност.
Ограничения на въпросниците за депресивност, тревожност, PCL, въпросник за
оценка на посттравматичните стресови симптомие, че липсва скала Лъжа, лесни
за минипулиране при лица със среден или над средния интелект. Преодоляването
на този проблем се постига с включване въпросник за социална желателност.
В огромна степен тук важи правилото на проф. Мечков „тестът не може да мисли,
но психологът е длъжен“ и продължение за съдебна психология „съмнявай се във
всичко“.
Проективни методики
Тематично аперцептивен тест (ТАТ), известен в съдебната психология включва 31
чернобели табла. Всяко табло е с различна тематична валетност. При оценка на
психотравмата е добре да се акцентира има ли конфликти във
взаимоотношенията с другите, фиксиране на разказа в настоящето, разкази в
които има затруднения с плановете за бъдеще, трудности във вербализиране на
емоциите и др.
Примери:
Табло 1 (тематична валентност Аз-ови преживявания) - проекция на негативни
емоционални преживявания, ситуация на затруднена адаптация „дете...дете с
мечта....точната дума не мога да подбера...иска да стане музикант, но няма
възможности, търси опора“.
Табло 2 (тематична валентност отношения в семейството - проекция на собствени
травматични преживявания „...това сме ние дето сме се мъчили за щастието на
детето си...(разплаква се), за да я изучиме....“.
Сонди - теста представлява шест серии от по осем портрета, като изследваното
лице избира по два портрета, които му харесват и два портрета, които ме му
харесват. Тук се следи за емоционалните преживявания, справяне с конфликти,
стратегии при стресови ситуации, личностни карактеристики.
Тест на Розенцвайг - теста представлява двадесет и четири ситуации на
фрустрация, като е добре да се следи как освидетелстваното лице се справя с
препятствията „фрустрация“, особено с картини, свързани с психотравми
(например евентуални катастрофи).
При деца и възрастни, своето място имат и рисувателни тестове може да се
използват техники, като да се нарисува катастрофата, (но само, ако те не са
много травмиращи) и по нея да се направи разказ, как се е чувствало, какво е
направило, как се чувства сега.
Сценотест – при деца може да се видят актуалните преживявания, актуалните
конфикти, как детето се справя в трудни житейски ситуации, значимите фигури в
живота на детето.
Освен данни за психотравмата се обсъждат и модели за справяне в стресови
ситуации:
-- адаптивни, които включват психотерапия, медикамент, релаксиращи техники,
тренинг за овладяване на емоциите и др.,;
--неадаптивни - алкохол, наркотици, автоагресивно поведение „отказ от прием на
подържаща терапия“, интеперсонални конфликти, Аз-ови конфликти, понижена
самооценка, нарушения във функционирането (ежедневно, социално), загуба на
смисъл на живот, живот „ден за ден“, невъзможност за планиране на бъдещето,
наличие на подкрепа от близки, от приятели, социално оттегляне и самоизолация.

В статията, са представени три случая, илюстриращи различните диагностични


оценки.
Случай 1
Касае се за 35 годишна жена, преживяла ПТП преди 5 години.
„Амиии на 7.12. 2010, бяхме тръгнали да празнуваме студентски празник, спряхме
на Лукойл да се съберем преди Аспарухов мост, след което излязох от
бензиностанцията и се включих в движението. Отпред имаше спрели коли, спрях
след тях, като задръстване. Махнах си колана да погледна какво става. Там е
доста широко, три платна са. Колите тръгнаха, аз се обърнах да си слагам колана
и усетих удар отзад…. Течеше ми кръв от главата, от лицето, не можах да разбера
от къде е, боляха ме крайници, като изтръпнало усещах, гръдния кош, краката.
Извикаха бърза помощ, дойдоха взеха ме и ме закараха в спешния. Там
направиха най-различни изследвания, прегледи, доктори започнаха да ме
преглеждат. По лицето на три места имаше нужда да се зашие, те така започнаха
малко да се суетят как да стане зашиването, ако бил виснал клепача. Почнаха да
се чудят кой да го направи, понеже бяха видели, че е счупен носа и реших да се
откажа и реших да отида в Очна болница, защото всичко беше около окото и се
притеснявах дали да не се засегне зрението или да ми висне клепача. Подписах
документи, че се отказвам и отидох в Очна болница. Там наново пак ме
прегледаха, разпитаха ме, от какво са тези рани. Аз си мислех първоначално, че
очилата са се счупили. Това гледах, че и в медицинското пишеше, че са от остри
предмети, че са от очила, но аз ги намерих цели и те раните всъшност не бяха от
това.
Направиха ми изследвания и казаха, че трябва да се зашият тези рани и направо
влязох след това да проверят има ли стъкла. Сложиха ми няколко упойки с
Лидокаин, но усетих като ме шиеха, болеше ме през цялото време и на трите
места ги зашиха. И вечерта ме оставиха за наблюдение в болницата. Изписаха ми
някакви капки, Тобрадекс ли бяха и мехлем, да си мажа окото. Останах вечерта в
болницата. Много ми беше притеснено, много ме болеше главата, гръдния кош ме
болеше, ръцете, краката, виеше ми се свят, гадеше ми се постоянно. Вечерта не
можах да спя. Помолих ги да ми дадат успокоително. Дали ще се оправи този
белег, очите ми и те, дали нещо ще ми е засегнато зрението. Не знам какво ми
дадоха тогава, но беше без ефект. Вечерта получих един гинекологичен
кръвоизлив, не знам какво се случи. Извиках сестрата. Тя каза в момента няма кой
да извикаме. Даде ми Аналгин. Общо взето беше това него ден.
На сутринта ме изписаха. Лицето, очите ми бяха много подут. Едното не го
отварях, другото малко. Изписаха ми тези капки и този крем и се прибрах в къщи.
Какво правихте във вас?
Като се прибрах в нас, някакъв страх, не можех да стоя сама, не можех да
виждам, трябваше някой да ми помага, очите ми бяха подути, трябваше някой да
ми помага, едното беше затворено, другото беше леко отворено, много трудно се
придвижвах в къщи. Дори като влезех в тоалета исках да стои някой отвънка, да
ми говори някакви неща, исках някой да ми говори.
Търсихте ли помощ?
Ами, честно казано не. Вечер не мога да спя, ако заспя постоянно се будех
защото сънувах кошмари, стрясках се.
А медикаменти приемахте ли?
Някакви болкови таблетки ми бяха взели.След това не ги помня като дни. На
следващия или по следващия ден, когато излязох да отида до съдебна медицина
да ме освидетелстват. След това по съвет на докторката, която ми ши лицето, ме
пратиха на УНГ понеже носа ми беше запушен и не можех да дишам. Трябваше да
го погледнат трябва ли да се прави нещо.
След като ме изписаха от Очна имаше прегледи на 13 и 20 декември. На първия
отидох да прегледат дали всичко е о.к., в смисъл раните. Много ме болеше
главата, виеше ми се свят, гадеше ми се, очите бяха подути, не можех да гледам
да чета и ме освободиха от учебни занятия мисля, че от 07; знам ли 15-20 дни
някъде, не можех да се подготвям бяха текущи контроли, курсови работи.
През следващият преглед на 20-ти ми махнаха конците и ме освободиха от учебни
занятия. Продължиха ми болничния.
След това докато бяха раните на лицето ми, ми бяха забранили да се мия, да го
мокря и общо взето 5 или 7 дена аз не съм се поглеждала в огледалото да знам за
какво става въпрос - знаех по обяснения, доста ме притесняваше това.
В момента, в който се погледнах, много неприятно. Освен по лицето ми бяха
започнали да излизат едни ситни като пъпки подкожни. Контратубек след втория
преглед за белезите, след като махнаха конците. Започнах да мажа с
Контратубекс, който щипеше адски много и след като ги видях тези белези и
пъпки, реших да отида на кожен лекар. И той ми каза, че от стреса хормоните са
се разбъркали и ми изписа Вибрамицин и за мазане. Каза ми, че раните е рано да
се мажат и една серия козметична Ефаклар.
В първият месец търсили ли сте помощ от психиатър или психолог?
Не.
Колко време след инцидента потърсихте помощ от психиатър или психолог?
Ей сега 2015 година, до преди това, не ми е минавало през главата, защото имаше
неща, не че бяха по важни, може би, но не ги виждах, не ми беше належащо към
момента. Беше първо кожен, АГ, ендокринолог, от там започнах да търся втори
мнения, някои слагат диагнози, които доста ме притесниха. И общо взето беше
обикаляне, чакане, нещата не се случват веднага“.
Заключение по случая
По време на катастрофата при освидетелстваната се наблюдава наличие на остра
стресова реакция, която е съпроводена с негативни емоционални преживявания,
свързани с психотравмата и телесните увреждания. От изследването и
интервютата с осв., въпреки всички обстоятелства тя използва ефективни
стратегии за справяне в трудни житейски ситуации, взема важни решения за
здравето си (например, в коя болница да бъде предприето лечение, отиване от
Окръжна в Очна болница). Периода след травмата е съпроведен с дистрес,
увеличена тревожност, преоценка на събитията, както и предприети наложителни
медицински прегледи, които увеличат тревожността. През този период е успяла да
роди дете, успяла е да ходи почасово на работа, останали са само страхови
преживявания, свързани с пътуване с кола.
Към настоящият момент се наблюдават следните особености: липсват данни за
емоционално стеснен и свръхконтролиран емоционален диапазон на
преживяванията, няма отричане и подтискане на негативните емоции от
психотравмата, както и актуалните преживявания. При разкриване на
травматичните преживявания става леко напрегната, липсва изтласкване и
минимализиране на болезнените преживявания, страх и безпомощност, но има
фиксиране към телесното й състояние. Споделя желание за повишена активност,
свързана с детето, желание за себеотстояване, които по нов начин да осмислят
живота й, запазена комуникация с близките. Към момента на изследване при
молба да разкаже за травмата не се наблюдават отказ от разказ, повишена
тревожност, депресивност има преосмисляне на реалността.
Анализът на случай 1, показва преживяна психотравма в миналото, но
специализираното изследване не потвърди въдействието на тази
психотравма към настоящия момент, както и наличие на емоционални и
поведенчески последици от нея, които да променят начина й на живот.
Данните потвърждават ефективно справяне със психотравмата,
справяне със изискванията от среда, липсата на търсене на
специализирана помощ от психиатър или психолог.

Случай 2
Представлява оценка на преживяванията на служител на МВР, който е бил
заплашван.
„За какво е СПЕ?
През 2013г. В края на месец юли, беше адресирано писмо до деловодство на
Трето районно, на плика на което е изписано адресирано до следовател А и
ръководството го отваря, и вътре един лист формат А4, в което ръкописно бяха
оправени закани, че съм спирал бизнеса на наркобоса на В. Да съм престанел да
изпълнявам служебните си задължения, да съм престанел да изпълнявам
задълженията си и да не съм му задържал дилърите аз и мойте колеги, даже беше
цитирано да съм спирал дилърите му и да съм си намерил парцел и за няколко
секунди щели да ме ликвидират приготвили 100 000 лв. В общи линии това беше
съдържанието, с което ръководството ме запозна. Прочитайки го това породи у
мен основателен страх лично за себе си и респективно за моето семейство и за
имуществото ми, защото знам, че се генерират не малки средства. Познава мен,
познава мойта работа и има и намерения да си изпълни заканата и се чудя по
какъв начин да кажа на съпругата ми. Детето ми беше на една година - тя е родена
2012, жена ми беше в отпуска и майчинство.
Как се почувствахте?
Притесних се, уплаших се, че има реална опасност да изпълнят заплахата си.
Страх ме беше за жена ми, детето ми; имах лек автомобил да не го запалят.
И какво направихте?
От там първо говорих с една моя позната. Тя дойде при мене и споделих, че имам
такава закана. Тя се притеснява жена е и споделих пред нея. После като се
прибрах в къщи говорих със съпругата ми, предупредих ги да внимават, звънне ли
някой на входната врата да поглеждат през шпионката, на разходка да се
оглеждат за съмнителни лица.
Тя как се почувства?
Притеснена, започна:,,ти с твойта работа, ще стане беля с теб“; за толкоз има и
малко или много поглед върху нашата работа. По - напрегната си беше тя. След
като я предупредих, има едно на ум и започва да е по-внимателна.
После решихме да излезем извън В. в началото на август. Не сме планирали това
излизане, а тогава излязох извънредно в отпуска и още няколко пъти. Моята
позната ми беше казала, че заминават за еленския балкан. Звъннах й и я попитах
дали има някакъв начин да дойдем и ние и хората казаха, че може да освободим
една стая.
Отидохме там, тя ме предупреди, няма лекари, събрахме багажа и тръгнахме.
Как се чувствахте там?
Напрегнат, притеснен, нито ми беше до почивка, постоянно говорих с колегите,
започнаха да се извършват оперативно издирвателните мероприятия.
Кога се върнахте?
Ние смятахме около седмица да стоим. На 4-тия или 5-тия ден се разболя детето
и си дойдохме.
От там се прибрахме. Бях си взел отпуска от там дойде 15-ти септември и детето
започна училище. Аз започнах да го карам с колата, да не би да не му направят
нещо.
Сутрин го карам, след това го вземам и ако е втора смяна пак. Вземах си отпуска
няколко месеца поред.
Как бяхте през този период?
Ами напрегнат, постоянно се оглеждам да не би да има кола, хора, оглеждам се,
започнах да си нося служебното оръжие. Понаруши ми се ритъмът, допълнителни
разходи.
След това разкриха извършителя на престъплението; аз отвсякъде можех да
очаквам всичко.
И като го разкриха от там нататъка се установи, лицето имаше насрочено
досъдебно производство и през 2014 май.
И след като се разбра кой е?
След като се разбра понамаля притеснението ми, имах яснота, което е отправило
тази закана към мене. Най вече от юли 2013 до юли 2014г.
Не отшумя напълно аз малко или много в съзнанието си имах едно на ум. На по-
късен етап спомените ми се връщаха, криминални случаи, които ми се връщаха
спомени.
Медикаменти вземали ли ли сте?
Не съм вземал, мъчех се с житейския опит, който имах; да търся начини да се
справям, да съм по-наблюдателен.
Мислили ли сте да сменяте работата?
Разбира се, аз вече я смених не съм по линия наркотици.
А жена ви?
Карахме се, имаше едни изблици ,,аман от твоята работа, махни се от тези
наркотоци.“
Ако недай си боже ме ликвидират, няма кой, баща й е на 72 години, тя с тези две
деца няма как да се оправи.
Разкажете ми за децата ви?
То едното беше нямаше една година, другия беше на 10 години, на него
завоалирано сме му казвали, да се оглежда, ако има нещо съмнително да ми се
обади.
Връщат ли се спомени за това?
Ами аз ви казах, вече като мина делото и знаем кой е. Той е едно физически
здраво момче и спомените се връщаха, при някой случки криминални, не са
фрапиращо, то една година след това.
Винаги си остава едно на ум. Причини ни доста промяна в ежедневието,
мерцедеса си го продадох да не го запалят, купих си друга кола“.
Заключение по случая
Към момента на изследването се наблюдават емоционално позитивен фон на
настроението, адаптивни стратегии за справяне в трудни житейски ситуации,
добър контрол върху поведението, адаптивност при конфликт с възможност да
модифицира поведението си. Наблюдават се повишение на тревожността особено
в ситуации, в който осв. има външна провокация, която да напомни за
преживяванията му, свързани с минал период, като тези спомени са съпроводени
с негативни емоционални преживявания.
Към миналият момент юли 2013 до юли 2014 са се наблюдавали повишени
емоционално негативни преживявания в тревожно-депресивния регистър, данни
за психотравматични преживявания, свързани страх за собствения живот, както и
за живота на семейството, конфликтни преживявания с партньор, свързани
предимно със заплахите, като тези преживявани са с продължителност от година.
Данните от психологичните изследвания и свидетелските показания показват
наличието на характеристики на посттравматично стресово разстройство в
миналото.
В анализа на случай 2 се наблюдават характеристики на психотравма със
страх за живота на близки хора, промяна в начина на живот, както и
наличие на негативни емоционални преживявания в миналото. Този
случай е илюстративен за това, че едно психотравмено преживяване в
миналото, може да „угасне“ след като стресора вече не е наличен, но
това не изключва наличието на такова преживяване в минал период.

Случай 3
Касае се за оценка на родител поради загуба на дете,
„За какво е СПЕ?
Загубих си детето (разплаква се)....преди рожденият й ден, преди изпращане…
днес преди да излезе от къщи си беше харесала една спалня, тъкмо я донесоха.
Кога се случи това?
08.04.15г.
Как се случи?
А,о тя беше идваше в Интеграл на курсове, и тогава приятеля й беше тук и решиха
пак да дойдат във В.и се закачили на обществен транспорт В., Р. през Ш., и на
шофьора му пада огледалото за предно виждане и се навежда да го търси, и
обръща буса...други подробност не знам само знам, че е затиснала и мантинелата
и е отрязала ръката.
Други деца имате ли?
Не
От тогава насам как живеете?
Ние не живеем, а се мъчим...радваме се на едно нейно кученце.
Често ли плачете?
Редовно.
Имате ли апетит?
Различно не мога да кажа, аз съм диабетичка и по принуда трябва да ям по
принуда.
Има ли ли сте хипогликемии?
Не следя, нямам и желание да се лекувам, да не падна на легло поне...ако знам,
че много бързо ще умра никакви лекарства няма да взема.
Идеи за самоубийство?
Да се самоубия не, но ако някой ме убие сигурно бих се самоубила ако знам, че
има такъв човек да ми помогне.
Настроeнието как е?
Просто си убивам по някакъв начин и там си изразходвам енергията мъча се да
общувам и просто имам много добър работодател много разбран...по настрани
съм от хората да не бъда притесняван, да не ме потискат, да ми е добре поне на
работата.
На психиатър ходили ли сте?
Не. Имах записан час, но се отказах, за тази болка лек няма.
Имам изписани лекарства от доста дълго време. Есциталон вземах, но вече не ги
вземам давам воля на чувствата си.
Колко време?
Те ми бяха изписани преди, казаха ми да ги вземам около два месеца, но аз тъй си
ги вземах ей тъй.
След това си ги купувам, но не ги пия.
Как ви минава денят?
Как да ми е? Едно и също сиво. Ставаш, разхождаш кучето с мисълта, че може да
зарадваш някоя звездичка, целувам й снимките, тръгвам за работа, кучето ме
изпраща, на работа малко се разсейвам и като тръгна от работа, болката пак е
същата, защото знаеш, че отваряш врата и знаеш, че няма кой освен едно куче да
те посрещне.
Как е сънят?
Моля се да я сънувам...с тя надежда се насилвам да заспя иначе, ако от умора
заспя - заспя; мислено си говоря с нея и така....вместо сега да й се радвам, че в
Англия учи, аз ходя на гроба и всяка събота и неделя ходя на гробища - една
пръст и един студен камък това е...колко пъти ми се иска с нокти да разровя тази
пръст.
Защо спряхте медикамента?
Ей тъй, не искам да се лекувам, по-добре по-реално да виждам нещата отколкото
нещо изкуствено да ме подтиска и след това пак същия парцал....
На невролог ходили ли сте?
Само веднъж, защото ръката ми става така.(акушерска ръка).
Как мислите да продължите живота си?
Не искам да мисля това, дали все още е рано, с толкова заболявания дето ги
имам се надявам, че по-бързо ще мога да отида при нея, с тая мисъл си живея.
С психолог срещали ли сте се?
Предпочитам да съм сама или с мъжа си...по-добре да се видя с някой приятел...с
мъжа ми дори и да мъчим знам, че той е със същата болка, това мълчание ми
помага, не знам...
Отслабна ли ли сте?
Да.
Колко?
Не съм се теглила, но има някаква промяна, щом се побирам в нейните
дрехи....поне 5 – 6кг..
Има ли момент, в който ви се връща всичко като все едно, че го преживявате
отново?
Много често...всичко е пред очите ми и щастливи мигове и лоши мигове,
спорове...ние бяхме много близки, тайни между нас нямаше“.
Заключение по случая
Психологичното изследване очертава данни за актуални компоненти на умерени
разстройства в когнитивните процеси и тежко изразена дисфункция в
личностовата сфера и социалното функциониране, характерни за капсулираните
травматични стресови разстройства. Наблюдават се емоционални преживявания,
свързани с тежко изразена депресивност, тревожност, чувство за безпомощност и
липсваща перспектива за бъдещето. Всичко това води до влошаване на телесното
състояние; има неефективни стратегии (пасивно - агресивни) за справяне с
тежката травма, която е актуална и към момента. Има риск от насочване на
автоагресията към собствената личност. Има нужда от завишена подкрепа и
медикаментозно подпомагане.
Анализ на случай 3 е показателен за наличие на психотравмено събитие,
свързано със загуба на значим близък. Психичната травма е оказала и
оказва влияние върху поведението, емоционалното състояние, както и
върху начина на живот. Поради тези причини е направена оценка за тежка
психотравма, която повлиява емоциите и живота, както към минал
момент, така и към момента на изследване.

Заключение

Оценката на психотравмата е важна част от експертизите, свързани с оценка на


въздействие на неблагоприятни събития. Важно е да се прави внимателен анализ
на фактологията на събитията, да се следва логиката на свидетелските
показания, експертът да има познания, свързани с въздействието на стресови
фактори и ситуации върху преживяванията на хората, психичната патология при
психотравма и какви въздействия може да има тя върху функционирането на
човек. Комплексната експертна оценка дава пълноценна картина на ситуацията и
е максимално обективна. Подготовката на специалиста клиничен психолог, както и
използването на специализиран стандартизиран инструментариум е
задължително условие за обективност на резултатите. Подходът, включващ
съдебен психиатър и специалист клиничен психолог е препоръчителен и
максимално обективен при оценката на психотравмени събития и тяхното влияние
върху живота на човек.
Библиография

1. Дерогатис, Л., Уайз. Т. (2000) Тревожни и депресивни разстройства при


соматично болни пациенти. София.
2. Калшед, Д. (2007). Внутренний мир травмы.
3. Кокошкарова. А. (1984). Изследване на личността в клиничната практика.
София
4. Иванов. Вл. (1976). Клинична психология. София.
5. Попов. Хр. (2003). Посттравматичен стрес. София.
6. Съдебна психиатрия. (2009). Под.ред. Велинов. Вл. Маринов. П. София.
7. Тарабрина. Н. В. (2001). Практикум по психологии посттравматического
стресса. Москва.
8. Узунов. Н. (2000). Стрес и психотравма. Ст. Загора.
9. Фройд, З., (1995). Анатомия на чувствата. Евразия.

Тест за копиране на Лазар


Описание на техниката
Техниката е предназначена за определяне на механизми за справяне, начини за
преодоляване на трудностите в различни области на умствената дейност, стратегии
за справяне. Този въпросник се счита за първата стандартна техника в областта на
измерване на справяне. Техниката е разработена от Р. Лазар и С. Фолкман през
1988 г., адаптирана от T.L. Крюкова, Е.В. Kuftyak, M.S. Замышляева през 2004г.

Теоретична основа
Справянето с житейските трудности според авторите на методологията е
непрекъснато променящите се познавателни и поведенчески усилия на даден
индивид с цел управление на специфични външни и (или) вътрешни изисквания,
които се оценяват от него като го подлагат на тестване или превишаване на
неговите ресурси. Задачата за справяне с негативните житейски обстоятелства е
или да се преодолеят трудностите, или да се намалят техните негативни последици,
или да се избегнат тези трудности, или да се издържат от тях. Можете да
определите поведението за справяне като целенасочено социално поведение,
което ви позволява да се справите с трудна житейска ситуация (или стрес) по
начини, адекватни на личните характеристики и ситуации - чрез съзнателни
стратегии за действие. Това съзнателно поведение се стреми активно да променя,
трансформира контролируема ситуация, или да се адаптира към него, ако
ситуацията е неконтролируема. С това разбиране е важно за социалната адаптация
на здравите хора. Неговите стилове и стратегии се разглеждат като отделни
елементи на съзнателно социално поведение, с които човек се справя с
житейските трудности.
процедура
На темата се предлагат 50 твърдения относно поведението в трудна житейска
ситуация. Тестът трябва да прецени колко често тези модели на поведение се
появяват при него.

Обработка на резултатите
1. Пребройте точките чрез сумиране за всеки подканал:

o никога - 0 точки;

o рядко - 1 точка;

o понякога - 2 точки;

o често - 3 точки
2. изчислете по формулата: X = сума от точки / макс резултат * 100

Номерата на въпросника (по ред, но различни) работят в различни мащаби,


например в скалата „конфронтационно копиране“, въпросите са 2, 3, 13, 21, 26, 37 и
т.н. Максималната стойност на въпроса, който обектът може да набере 3, а по
всички въпроси подраздели максимум 18 точки, обектът отбеляза 8 точки:

- Това е нивото на напрежение на конфронтационното справяне.

3. Можете да определите по-просто по общия резултат:

o 0-6 - ниско ниво на напрежение, говори за адаптивен вариант на справяне;

o 7-12 - среден, адаптивен патент на лице в гранично състояние;

o 13-18 - справяне с високо напрежение, показва изразена дезадаптация.

ключ
o Конфронтационно справяне - точки: 2, 3, 13, 21, 26, 37.

o Разстояние - точки: 8, 9, 11, 16, 32, 35.


o Самоконтрол - точки: 6, 10, 27, 34, 44, 49, 50.

o Търсене на социална подкрепа - точки: 4, 14, 17, 24, 33, 36.

o Приемане на отговорност - параграфи: 5, 19, 22, 42.

o Избягване на бягство - точки: 7, 12, 25, 31, 38, 41, 46, 47.

o Планиране на решение на проблем - точки: 1, 20, 30, 39, 40, 43.

o Положителна преоценка - позиции: 15, 18, 23, 28, 29, 45, 48.

Интерпретация на резултатите

Описание на субкала
1. Конфронтацията. Решаването на проблема поради не винаги целенасочена

поведенческа дейност, осъществяване на конкретни действия. Често стратегията за

конфронтация се счита за неадаптивна, но при умерена употреба тя осигурява

способността на индивида да се съпротивлява на трудностите, енергията и

предприемачеството при решаване на проблемни ситуации, способността да

защитава собствените си интереси;

2. разстояние Преодоляване на негативните преживявания във връзка с

проблема поради субективното намаляване на неговата значимост и степента на

емоционално участие в него. Характерно е използването на интелектуални методи

за рационализация, превключване на вниманието, откъсване, хумор, амортизация

и др .;

3. Самоконтрол. Преодоляване на негативните чувства във връзка с проблема

чрез целенасочено потискане и сдържане на емоциите, свеждане до минимум на

тяхното въздействие върху възприемането на ситуацията и избора на стратегия за

поведение, висок контрол на поведението, желание за самоконтрол;


4. Потърсете социална подкрепа. Решаване на проблема чрез привличане на

външни (социални) ресурси, търсене на информационна, емоционална и

ефективна подкрепа. Характерни са ориентацията към взаимодействие с други

хора, очакването за подкрепа, внимание, съвети, съчувствие, конкретна ефективна

помощ;

5. Приемане на отговорност. Признаване от страна на субекта на неговата роля

в възникването на проблема и отговорност за неговото решаване, в някои случаи с

ясно изразен компонент на самокритичност и самообвинение. Тежестта на тази

стратегия в поведението може да доведе до неоправдана самокритичност и

самобичуване, чувство за вина и хронично недоволство от себе си;

6. Бягството е избягване. Личност, преодоляваща негативни преживявания

поради трудности поради вида на реакцията на избягване: отказ от проблем,

фантазиране, неоправдани очаквания, разсейване и др. С ясно предпочитание към

стратегиите за избягване могат да се наблюдават инфантилни форми на поведение

в стресови ситуации;

7. Планиране на решение на проблем. Преодоляване на проблема чрез

фокусиран анализ на ситуацията и възможните поведения, разработване на

стратегия за решаване на проблема, планиране на вашите собствени действия въз

основа на обективни условия, предишен опит и налични ресурси;

8. Положителна преоценка. Преодоляване на негативните преживявания във

връзка с проблема поради положителното му преосмисляне, разглеждайки го като

стимул за личностно израстване. Характеризира се с фокус върху

трансперсоналното, философско разбиране на проблемната ситуация,

включването й в по-широк контекст на работата на човек върху саморазвитието.


Копие тест формуляр за отговор

  Озовавайки се в трудна
никога рядко понякога често
ситуация, аз ...

... се фокусирах върху


това, което трябваше да
1 0 1 2 3
направя по-нататък - в
следващата стъпка

... започна да прави нещо,


знаейки, че все още няма
2 0 1 2 3
да работи, основното е да
направиш поне нещо

... се опита да убеди


3 началниците си да 0 1 2 3
променят мнението си

... говори с други хора, за


4 да научите повече за 0 1 2 3
ситуацията

... критикува и изобличава


пет 0 1 2 3
себе си

... се опита да не изгори


6 мостове зад себе си, 0 1 2 3
оставяйки всичко както е

7 ... се надяваше на чудо 0 1 2 3

... примирен със съдбата:


8 случва се, че не съм 0 1 2 3
щастлив

... действаше така, сякаш


девет 0 1 2 3
нищо не се беше случило
... се опитах да не покажа
десет 0 1 2 3
чувствата си

единадесет ... се опита да види нещо 0 1 2 3


положително в
ситуацията

... спах повече от


12 0 1 2 3
обикновено

13 ... разочаровах онези, 0 1 2 3


които ми докараха
проблеми

четиринадесе ... търсеше съчувствие и


0 1 2 3
т разбиране от някого

... Имах нужда да се


15 0 1 2 3
изразя творчески

... се опитах да забравя


шестнадесет 0 1 2 3
всичко това

... се обърна за помощ


17 0 1 2 3
към специалисти

18 ... променен или израснал 0 1 2 3


като личност по
положителен начин

... се извини или се опита


деветнадесет 0 1 2 3
да измени

... направи план за


20 0 1 2 3
действие

21 ... се опита да даде 0 1 2 3


някакъв изход на
чувствата си

... разбра, че самият той е


22 0 1 2 3
причинил този проблем

... натрупан опит в тази


23 0 1 2 3
ситуация

... говори с всеки, който


24 би могъл конкретно да 0 1 2 3
помогне в тази ситуация

... се опита да подобри


25 здравето си, като яде, пие, 0 1 2 3
пуши или лекарства

26 ... рискуваха безразсъдно 0 1 2 3

... се опита да действа не


твърде прибързано,
27 0 1 2 3
доверявайки се на първия
импулс

... намери нова вяра в


28 0 1 2 3
нещо

... преоткриване на нещо


29-ти 0 1 2 3
важно

... промених нещо, така че


тридесет 0 1 2 3
всичко да се уреди

... като цяло избягват да


31 0 1 2 3
общуват с хората

... не го позволи на себе


32 си, опитвайки се да не 0 1 2 3
мисли за това особено
... помолен за съвет от
33 роднина или приятел, 0 1 2 3
когото уважаваше

34 ... Опитах се така, че 0 1 2 3


другите да не знаят колко
лоши са нещата

... отказа да го приеме


35 0 1 2 3
твърде сериозно

... говори за това как се


36 0 1 2 3
чувствам

37 ... застана на земята си и 0 1 2 3


се бори за това, което
искаше

38 ... го извади на други хора 0 1 2 3

... използван предишен


опит - вече трябваше да
39 0 1 2 3
изпадам в подобни
ситуации

40 ... знаеше какво да прави 0 1 2 3


и удвои усилията си, за да
оправи нещата

41 ... отказа да повярва, че 0 1 2 3


това наистина се е
случило

42 ... Дадох обещание, че 0 1 2 3


следващия път всичко ще
бъде различно

43 ... намерих няколко други 0 1 2 3


начина за решаване на
проблема

... Опитах се, че емоциите


44 ми не ме пречеха твърде 0 1 2 3
много по други въпроси

... промени нещо в себе


45 0 1 2 3
си

... исках всичко това по


някакъв начин да се
46 0 1 2 3
формира или да
приключи по-рано

... представях си,


47 фантазирахме как всичко 0 1 2 3
това може да се окаже

48 ... моли се 0 1 2 3

.. превърта в съзнанието
49 си какво да кажа или 0 1 2 3
направя

... Замислих се как човек,


на когото се възхищавам,
50 ще действа в дадена 0 1 2 3
ситуация и се опитах да
му подража
Крюкова Т.Л., Куфтяк Е.В. Въпросник за методите за справяне (адаптиране на техниката на WCQ) /
Списание на практическия психолог. М .: 2007. № 3 S. 93-112.

Тест за копиране на Лазар


 

F.I.O. __________________________________________
Възраст (пълни години) __________________________________________
позиция __________________________________________

подразделение __________________________________________

Дата на завършване __________________________________________

Инструкция за употреба
Предлагат ви 50 твърдения относно поведението в трудна житейска
ситуация. Закръглете опцията, която най-често се появява в поведението
ви в реда за изказване.
Тест
Не. Озовавайки се в трудна ситуация, аз ... никога рядко Понякога Често

... се фокусирах върху това, което трябваше да направя по-


1 0 1 2 3
нататък - в следващата стъпка

... започна да прави нещо, знаейки, че все още няма да


2 0 1 2 3
работи, основното е да направиш поне нещо

3 ... се опита да убеди началниците си да променят мнението си 0 1 2 3

4 ... говори с други хора, за да научите повече за ситуацията 0 1 2 3

пет ... критикува и изобличава себе си 0 1 2 3

... се опита да не изгори мостове зад себе си, оставяйки всичко


6 0 1 2 3
както е

7 ... се надяваше на чудо 0 1 2 3

8 ... примирен със съдбата: случва се, че не съм щастлив 0 1 2 3

девет ... действаше така, сякаш нищо не се беше случило 0 1 2 3

десет ... се опита да не покаже чувствата си 0 1 2 3

единадесет ... се опита да види нещо положително в ситуацията 0 1 2 3

12 ... спах повече от обикновено 0 1 2 3

13 ... разочаровах онези, които ми докараха проблеми 0 1 2 3

четиринадесет ... търсеше съчувствие и разбиране от някого 0 1 2 3

15 ... почувствах необходимостта да се изразя творчески 0 1 2 3

шестнадесет ... се опитах да го забравя всичко 0 1 2 3

17 ... се обърна за помощ към специалисти 0 1 2 3

18 ... променен или израснал като личност по положителен начин 0 1 2 3


деветнадесет ... се извини или се опита да измени 0 1 2 3

20 ... направи план за действие 0 1 2 3

21 ... се опита да даде някакъв изход на чувствата си 0 1 2 3

22 ... разбра, че самият той е причинил този проблем 0 1 2 3

23 ... натрупан опит в тази ситуация 0 1 2 3

... говори с всеки, който би могъл конкретно да помогне в тази


24 0 1 2 3
ситуация

... се опита да подобри благосъстоянието си, като яде, пие,


25 0 1 2 3
пуши или лекарства

26 ... рискуваха безразсъдно 0 1 2 3

... се опита да действа не твърде прибързано, доверявайки се


27 0 1 2 3
на първия импулс

28 ... намери нова вяра в нещо 0 1 2 3

29-ти ... преоткриване на нещо важно 0 1 2 3

тридесет ... промених нещо, така че всичко да се уреди 0 1 2 3

31 ... като цяло избягват да общуват с хората 0 1 2 3

... не го позволи на себе си, опитвайки се да не мисли за това


32 0 1 2 3
особено

33 ... помолен за съвет от роднина или приятел, когото уважаваше0 1 2 3

34 ... опитах, така че другите да не знаят колко са лоши неща 0 1 2 3

35 ... отказа да го приеме твърде сериозно 0 1 2 3

36 ... говори за това как се чувствам 0 1 2 3

37 ... застана на земята си и се бори за това, което искаше 0 1 2 3

38 ... изложи го на други хора 0 1 2 3

... използван предишен опит - вече трябваше да изпадам в


39 0 1 2 3
подобни ситуации

... знаеше какво да прави и удвои усилията си, за да оправи


40 0 1 2 3
нещата

41 ... отказа да повярва, че това наистина се е случило 0 1 2 3

42 ... обеща, че следващия път всичко ще бъде различно 0 1 2 3

43 ... намерих няколко други начина за решаване на проблема 0 1 2 3

... опитах, така че емоциите ми да не ми пречат твърде много в


44 0 1 2 3
други въпроси

45 ... промени нещо в себе си 0 1 2 3


... исках всичко това по някакъв начин да се формира или да
46 0 1 2 3
приключи по-рано

... представях си, фантазирахме как всичко това може да се


47 0 1 2 3
окаже

48 ... моли се 0 1 2 3

49 ..scroll през ума ми какво да кажа или направя 0 1 2 3

... Замислих се как човек, на когото се възхищавам, ще


50 действа в тази ситуация, и се опитах да му  0 1 2 3
подража

Благодаря за отговорите!

Ключът към теста за справяне с оценката на поведението в


трудна житейска ситуация Лазар
описание
Тестът Лазур е предназначен да определи механизмите за справяне,
начините за преодоляване на трудностите в различни области на
умствената дейност, стратегии за справяне. Този тест се счита за
първата стандартна техника в областта на измерване на
справяне. Техниката е разработена от Р. Лазар и С. Фолкман през 1988
г., адаптирана от T.L. Крюкова, Е.В. Kuftyak, M.S. Замышляева през
2004г.

Справянето с житейските трудности е непрекъснато променящите се


познавателни и поведенчески усилия на индивида с цел управление на
специфични външни и (или) вътрешни изисквания, които се оценяват от
него като го подлагат на тестване или превишаване на неговите
ресурси. Задачата за справяне с негативните житейски обстоятелства е
или да се преодолеят трудностите, или да се намалят техните негативни
последици, или да се избегнат тези трудности, или да се издържат от
тях.

Можете да определите поведението за справяне като целенасочено


социално поведение, което ви позволява да се справите с трудна
житейска ситуация (или стрес) по начини, адекватни на личните
характеристики и ситуацията - чрез съзнателни стратегии за
действие. Това съзнателно поведение е насочено към активно промяна,
трансформиране на ситуация, която може да бъде контролирана, или
към адаптиране към нея, ако ситуацията не може да бъде
контролирана. С това разбиране е важно за социалната адаптация на
здравите хора. Неговите стилове и стратегии се разглеждат като отделни
елементи на съзнателно социално поведение, с които човек се справя с
житейските трудности.

На темата се предлагат 50 твърдения относно поведението в трудна


житейска ситуация. Тестът трябва да прецени колко често тези модели
на поведение се появяват при него.

Ключът към теста


 Конфронтационно справяне - точки: 2, 3, 13, 21, 26, 37.
 Разстояние - точки: 8, 9, 11, 16, 32, 35.
 Самоконтрол - точки: 6, 10, 27, 34, 44, 49, 50.
 Търсене на социална подкрепа - точки: 4, 14, 17, 24, 33, 36.
 Приемане на отговорност - параграфи: 5, 19, 22, 42.
 Избягване на бягство - точки: 7, 12, 25, 31, 38, 41, 46, 47.
 Планиране на решение на проблем - точки: 1, 20, 30, 39, 40, 43.
 Положителна преоценка - позиции: 15, 18, 23, 28, 29, 45, 48.

Обработка на резултатите
1. Пребройте точките чрез сумиране за всеки подканал:

 никога - 0 точки;
 рядко - 1 точка;
 понякога - 2 точки;
 често - 3 точки.

2. Изчислете по формулата: X = сума от точки / макс резултат × 100.

Номерата на въпросника (по ред, но различни) работят в различни


мащаби, например в скалата „конфронтационно копиране“, въпросите са
2, 3, 13, 21, 26, 37 и т.н. Максималната стойност на въпроса, който може
да събере субектът, - 3, а при всички подкласчета за въпроси - максимум
18 точки, субектът отбеляза 8 точки:

- Това е нивото на напрежение на конфронтационното справяне.

3. Можете да го определите по-лесно по общия резултат:


 0–6 - ниско ниво на напрежение, говори за адаптивен вариант на
справяне;
 7–12 - среден, адаптивен потенциал на човек в гранично състояние;
 13-18 - високото напрежение за справяне показва ясно изразена
дезадаптация.

Тълкуване на резултата
Конфронтационно справяне. Агресивни усилия за промяна на
ситуацията. Тя включва известна степен на враждебност и рискови
апетити.

разстояние Когнитивни усилия за отделяне от ситуацията и намаляване


на нейното значение.

Самоконтрол. Усилията да регулират своите чувства и действия.

Потърсете социална подкрепа. Усилията за намиране на


информационна, ефективна и емоционална подкрепа.

Приемане на отговорност. Признаване на тяхната роля в проблема с


придружаващата тема на опитите за решаването му.

Бягството е избягване. Умственият стремеж и поведенчески усилия за


бягство или избягване на проблем.

Планиране на решение на проблем. Произволни усилия, фокусирани


върху проблема за промяна на ситуацията, включително аналитичен
подход към проблема.

Положителна преоценка. Усилията за създаване на положителна


стойност с акцент върху самостоятелния растеж. Включва и
религиозното измерение.

Тест R.B. Kettella (16 PF - Въпросник)


Въпросникът е предназначен да измерва 16 личностни фактора - личностни черти
(форма А).

Въпросникът съдържа 187 въпроса, на които се изисква отговор на субектите


(възрастни с образование най-малко 8 - 9 класове).

Тестът трябва да въведе във формуляра за регистрация един от отговорите на


въпросите „да“, „не“, „не знам“ (или „a“, „b“, „c“).
Инструкции : Поканени сте да отговорите на редица въпроси, чиято цел е да
разберете чертите на вашия характер, склонности и интереси.

Когато отговаряте на въпрос, можете да изберете един от трите предложени


отговора.

Отговаряйте, не забравяйте: не губете време за мислене, дайте първия естествен


отговор, който ви идва наум; опитайте се да избегнете междинните, „неясни“
отговори; Не пропускайте нищо, не забравяйте да отговорите на всички въпроси
подред.

Текст на въпросника
1. Добре разбрах инструкциите, които току-що прочетох:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

2. И съм готов да отговоря на всеки въпрос възможно най-искрено:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

3. Бих предпочел да живея понякога в къща, която е:

a. в заселен град;

b. нещо между тях;

c. самотни в дълбоките гори.

4. Чувствам достатъчно сила в себе си, за да се справя със своите трудности:

a. е винаги;
b. обикновено;

c. рядко.

5. Изпитвам известна загриженост, когато видя диви животни, дори ако са в

силни клетки:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

6. Въздържам се да критикувам хората и техните твърдения:

a. Да;

b. понякога;

c. не.

7. Правя саркастични (разяждащи) забележки към хората, ако те според мен го

заслужават:

a. обикновено;

b. понякога;

c. никога.

8. Харесвам класическа, а не поп музика:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

9. Ако видях съседни деца да се бият, аз:


a. би им дал възможност да се споразумеят сами;

b. не съм сигурен;

c. би ги съдил.

10. Когато общувам с хората, аз:

a. С лекота влизам в разговор;

b. нещо между тях;

c. Предпочитам спокойно да стоя настрана.

11. Според мен е по-интересно да бъдеш:

a. строителен инженер;

b. не съм сигурен;

c. драматург.

12. Бих спрял на улицата, за да разгледам работата на художника, вместо да

слушам как хората се карат:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

13. Обикновено мога да се разбирам със самодоволни хора, въпреки факта, че

те се показват или си представят твърде много за себе си:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.
14. Винаги можете да забележите от лицето на човека, че е нечестен:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

15. Би било хубаво, ако ваканцията (ваканцията) беше по-дълга и всеки ще бъде

задължен да я използва:

a. Съгласен съм;

b. не съм сигурен;

c. Аз не съм съгласен.

16. Бих предпочел да работя с възможно най-голяма, но непостоянна печалба,

отколкото да работя със скромна, но постоянна заплата:

a. Съгласен съм;

b. не съм сигурен;

c. Аз не съм съгласен.

17. Говоря за чувствата си:

a. само при необходимост;

b. нещо между тях;

c. охотно, когато възможността се представи.

18. От време на време имам усещане за неясна опасност или внезапен страх по

неизвестни причини:

a. Да;
b. нещо между тях;

c. не.

19. Когато съм погрешно критикуван за нещо, за което не съм виновен, аз:

a. Не се чувствам виновен;

b. нещо между тях;

c. все още се чувствам малко виновен.

20. За пари можете да купите почти всичко:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

21. Моето решение се води повече:

a. сърце;

b. сърце и ум еднакво;

c. ум.

22. Повечето хора биха били по-щастливи, ако бяха по-близо един до друг и се

държаха както всички останали:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

23. Понякога, когато се погледна в огледалото, ми е трудно да разбера къде

имам дясната и лявата страна:


a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

24. Когато говоря, предпочитам:

a. изразяват мислите си, когато идват на ум;

b. нещо между тях;

c. първо по-добре формулирайте мислите си.

25. След като нещо ме разсърди, бързо се успокоявам:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

26. Със същото работно време и печалба би било по-интересно да се работи:

a. дърводелец или готвач;

b. не съм сигурен;

c. сервитьор в добър ресторант.

27. Бях избран на публични длъжности:

a. Рядко;

b. понякога;

c. много пъти.

28. "Лопата" се отнася до "копаене", а "нож" се отнася до:


a. "Остра";

b. "разрез";

c. "Посочете".

29. Понякога не мога да заспя, защото някаква мисъл не напуска главата ми:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

30. В живота си почти винаги постигам целите си:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

31. Остарелият закон трябва да бъде променен:

a. само след задълбочена дискусия;

b. не съм сигурен;

c. Възможно най-скоро.

32. Чувствам се „не на място“, когато трябва да работя върху нещо, което

изисква бързи действия, резултатите от които могат да засегнат други хора:

a. надясно;

b. нещо между тях;

c. погрешно.

33. Повечето от приятелите ми ме смятат за интересен разказвач:


a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

34. Когато видя помия, неопетнени хора, аз:

a. Приемам ги такива, каквито са;

b. нещо между тях;

c. Аз съм отвратен и възмутен.

35. Чувствам се малко неловко, ако изведнъж се окажа в центъра на

вниманието на група хора:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

36. Винаги съм щастлив, че съм сред хора, например на парти, на танц,

колективна среща:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

37. В училище предпочетох (или предпочитам):

a. правят музика, пеят;

b. нещо между тях;

c. изрежете и калайдисайте с нещо.


38. Ако съм назначен за ръководител на нещо, настоявам да се спазват

инструкциите ми, в противен случай отказвам тази работа:

a. Да;

b. понякога;

c. не.

39. По-важно е родителите:

a. помогнал на децата да развият чувствата си;

b. нещо между тях;

c. учеше децата да сдържат чувствата си.

40. Участвайки в групови дейности, бих предпочел:

a. опитайте се да подобрите организацията на работа;

b. нещо между тях;

c. следи резултатите и спазването на правилата.

41. От време на време имам нужда от интересна физическа активност:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

42. Бих предпочел да общувам с учтиви хора, отколкото с груби и любящи

възражения:

a. Да;

b. нещо между тях;


c. не.

43. Чувствам се много унижен, когато съм критикуван в присъствието на група

хора:

a. надясно;

b. нещо между тях;

c. погрешно.

44. Ако шефът ми се обади, тогава аз:

a. Възползвам се от тази възможност да поискам нещо, от което се

нуждая;

b. нещо между тях;

c. Страхувам се, че това се дължи на някакъв вид надзор в работата ми.

45. В днешно време се изисква:

a. по-спокойни, уважавани хора;

b. не съм сигурен;

c. повече „идеалисти“ планират по-добро бъдеще.

46. Когато чета, веднага забелязвам кога авторът на творбата иска да ме убеди в

нещо:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

47. В младостта си участвах в няколко спортни събития:


a. понякога;

b. често;

c. многократно.

48. Поддържам ред в стаята си, всички неща винаги лежат на местата си:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

49. Понякога получавам усещане за напрежение и безпокойство, когато си

спомням какво се случи през деня:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

50. Понякога се съмнявам дали хората, с които говоря, наистина се интересуват

от това, което казвам:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

51. Ако трябва да избирам, тогава бих предпочел:

a. лесовъд;

b. не съм сигурен;

c. учител в гимназията.
52. По празници и рождени дни аз:

a. Обичам да давам подаръци;

b. смътно;

c. Мисля, че даването на подаръци е доста неприятно нещо.

53. „Уморен“ означава „работа“ като „горд“ на:

a. "Усмихни се";

b. "Успех";

c. "щастлив".

54. Кое от следните елементи по същество се различава от другите две:

a. свещ;

b. луна;

c. електрическа светлина.

55. Приятелите ме пуснаха:

a. Рядко;

b. понякога;

c. често.

56. Имам качества, които определено превъзхождам от повечето хора:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.
57. Когато се разстройвам, се опитвам да скрия чувствата си от другите:

a. надясно;

b. нещо между тях;

c. погрешно.

58. Склонен съм да посещавам развлечения и развлечения:

a. по-често от веднъж седмично (т.е. по-често от повечето);

b. около веднъж седмично (т.е. като повечето);

c. по-малко от веднъж седмично (т.е. по-малко от повечето).

59. Считам, че способността да се държим спокойно е по-важно от добрите

нрави и спазването на съществуващите правила на поведение:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

60. Обикновено мълча в присъствието на възрастни хора по възраст, опит и

позиция:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

61. Трудно ми е да кажа или рецитирам на голяма група хора:

a. Да;

b. нещо между тях;


c. не.

62. Имам добро чувство за ориентация на непознато място (лесно ми е да кажа

къде север - изток - юг - запад):

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

63. Ако някой се ядоса на мен, тогава аз:

a. Ще се опитам да го успокоя;

b. нещо между тях;

c. Аз съм раздразнен.

64. При среща с несправедливостта е по-вероятно да забравя за нея, отколкото

да реагирам:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

65. Често в паметта ми изпадат тривиални тривиални неща, например имената

на улици, магазини:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

66. Бих искал животът, лечението и операциите с животни на ветеринаря:


a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

67. Ям с вкус, не винаги толкова внимателно и внимателно, както другите хора:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

68. Има моменти, когато не съм в настроение да виждам някого:

a. Рядко;

b. нещо между тях;

c. често.

69. Понякога ме предупреждават, че вълнението се проявява твърде в гласа и

маниерите ми:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

70. В младостта си, ако не бях съгласен с родителите си, тогава аз:

a. остана в неговото мнение;

b. нещо между тях;

c. съгласна с техния авторитет.


71. Бих предпочел да се занимавам с независима работа, а не да си сътруднича

с други:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

72. Бих искал спокоен живот повече от слава и шумни успехи:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

73. В повечето случаи се чувствам като зрял човек:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

74. Коментарите, адресирани до мен, които някои хора си позволяват, ме

разстроиха повече от помощ:

a. често;

b. понякога;

c. никога.

75. Винаги съм в състояние да контролирам проявата на чувствата си:

a. Да;

b. нещо между тях;


c. не.

76. Започвайки работа върху полезно изобретение, бих предпочел:

a. разработвайте го в лабораторията;

b. нещо между тях;

c. участва в практическото му прилагане.

77. „Изненада“ се отнася до „странно“, а „страх“ се отнася до:

a. "Смели";

b. "Кризата";

c. "Ужасно".

78. Коя от следните фракции се различава от другите две:

a. 3/7;

b. 3/9;

c. 3/11.

79. Изглежда някои хора игнорират и ме отблъскват, въпреки че не знам защо:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

80. Връзката на хората с мен не отговаря на добрите ми намерения:

a. често;

b. понякога;
c. никога.

81. Използването на фалшив език ме възмущава, дори ако няма хора от другия

пол:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

82. Определено имам по-малко приятели от повечето хора:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

83. Наистина не бих искал да бъда на място, където няма такива хора, с които да

разговаряш:

a. надясно;

b. нещо между тях;

c. не.

84. Хората понякога ме смятат за небрежен, въпреки че мислят, че съм приятен

човек:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.
85. Вълнението преди представлението в присъствието на много хора, които

изпитах:

a. често;

b. понякога;

c. Почти никога.

86. Когато съм в голяма група хора, предпочитам да мълча и да дам думата на

другите:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

87. Предпочитам да чета:

a. реалистични описания на военни и политически битки;

b. нещо между тях;

c. роман, където има много чувства и въображение.

88. Когато хората се опитват да ми заповядат, аз действам точно обратното:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

89. Шефът или членовете на моето семейство ме критикуват само когато

наистина има причина за това:

a. надясно;
b. нещо между тях;

c. погрешно.

90. На улиците или в магазините не ми харесва, когато някои хора се взират в

други:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

91. По време на дълго пътуване бих предпочел:

a. да прочетете нещо сериозно, но интересно;

b. смътно;

c. прекарвайте време в разговор с един от пътниците.

92. В ситуации, които могат да станат опасни, говоря на висок глас, въпреки че

изглежда неучтиво и смущава:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

93. Ако познати ме малтретират и проявят неприязън, тогава:

a. това изобщо не ме притеснява;

b. нещо между тях;

c. Разстроен съм.

94. Смуща ме, когато ме хвалят или ми правят комплименти:


a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

95. Бих предпочел да имам работа:

a. с постоянна заплата;

b. нещо между тях;

c. с голяма заплата, което би зависело от способността ми да покажа на

хората какво струвам.

96. За да бъда информиран, предпочитам да получавам информация:

a. в общуването с хората;

b. нещо между тях;

c. от литературата.

97. Обичам да участвам активно в обществената работа:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

98. Когато изпълнявам заданието, съм доволен само когато се обръща нужното

внимание на всички малки неща:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.
99. Дори и най-незначителните неуспехи понякога ме дразнят твърде много:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

100. Мечтата ми винаги е силна, никога не ходя и не говоря насън:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

101. За мен е по-интересна работата, в която:

a. необходимост от разговори с хора;

b. нещо между тях;

c. трябва да се справят със сметки и записи.

102. "Размер" се отнася до "дължина" като "нечестен" на:

a. "затвор";

b. "Нарушение";

c. "Кражба".

103. „AB” се отнася до „GV”, а „SR” се отнася до:

a. "С";

b. "ОП";

c. "ТУ".
104. Когато хората се държат неразумно, тогава аз:

a. Мълча;

b. не съм сигурен;

c. Изразявам презрението си.

105. Ако някой говори силно, когато слушам музика:

a. Мога да се съсредоточа върху музиката, да не се разсейвам;

b. нещо между тях;

c. Усещам, че това ми разваля удоволствието и досадното.

106. По-добре съм описан като:

a. учтив и спокоен;

b. нещо между тях;

c. енергични.

107. В публични събития участвам само когато е необходимо, а в други случаи ги

избягвам:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

108. Да бъдеш внимателен и да не очакваш добро е по-добре от това да си

оптимист и винаги да чакаш успех:

a. надясно;

b. не съм сигурен;
c. погрешно.

109. Мислейки за трудностите в работата си, аз:

a. Опитвам се да планирам предварително, преди да срещна

затруднение;

b. нещо между тях;

c. Вярвам, че ще се справя с трудностите, когато възникнат.

110. Лесно ми е да се свързвам с хората по време на различни социални събития:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

111. Когато е необходима малко дипломация и способност за убеждаване, за да

се насърчат хората да направят нещо, обикновено ме питат за това:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

112. Интересно е да бъде:

a. консултант, помагащ на хората да изберат професия;

b. нещо между тях;

c. Ръководител на техническо предприятие.

113. Ако съм сигурен, че човек е несправедлив или егоистичен, посочвам това,

дори ако е свързано с проблеми:


a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

114. Понякога казвам глупави неща за забавление, за да изненадам хората и да

видя какво казват на това:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

115. Бих искал да бъда критик във вестника в секцията за драма, театър,

концерти:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

116. Никога нямам нужда да нарисувам или завъртам нещо в ръцете си, за да се

придържам на място, когато трябва да седя дълго време на среща:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

117. Ако някой ми каже нещо нередно, тогава бих предпочел:

a. той е лъжец;

b. не съм сигурен;
c. очевидно е слабо информиран.

118. Чувствам, че съм заплашен с някакво наказание, дори когато не съм

направил нищо лошо:

a. често;

b. понякога;

c. никога.

119. Мнението, че болестта често се дължи и на психични, както и на физически

фактори, е силно преувеличено:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

120. Тържествеността и величието на традиционните церемонии трябва да бъдат

запазени:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

121. Идеята, че хората ще мислят, че се държа по необичаен или странен начин,

ме притеснява:

a. много;

b. Малко;

c. изобщо не се притеснява
122. Когато правя нещо, бих предпочел да работя:

a. в екипа;

b. не съм сигурен;

c. от себе си.

123. Има моменти, когато ми е трудно да се отърва от самосъжалението:

a. често;

b. понякога;

c. никога.

124. Често се ядосвам на хората твърде бързо:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

125. Винаги мога лесно да променя старите си навици и да не се връщам към

старите:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

126. Ако заплатата беше еднаква, тогава бих предпочел да бъде:

a. адвокат;

b. не съм сигурен;

c. пилот или капитан на кораба.


127. „Най-добрият“ се отнася до „най-лошия“ като „бавен“ до:

a. "Бърз";

b. "най-доброто";

c. "Най-бързият."

128. Коя от следните комбинации трябва да продължи буквата серия

ROOOORROOOORRR ...:

a. ORRR;

b. OOPP;

c. ROOO.

129. Когато дойде време за изпълнение на това, което планирах и се надявах,

откривам, че желанието за това вече е изчезнало:

a. надясно;

b. нещо между тях;

c. погрешно.

130. В по-голямата си част мога да продължа да работя внимателно, игнорирайки

шума, издаван от другите:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

131. Понякога казвам на външни хора неща, които ми се струват важни,

независимо дали те питат за това:


a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

132. Прекарвам много свободно време в разговори с приятели за минали

занимания, които ми харесаха:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

133. Обичам да уреждам няколко смели, рискови трика на "смейте се заради":

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

134. Гледката на нечистената стая много ме дразни:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

135. Смятам се за общителен отворен човек:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

136. В общуването аз:


a. свободно изразявам чувствата си;

b. нещо между тях;

c. Поддържам чувствата си „с мен“.

137. Аз харесвам музика:

a. лека, оживена;

b. нещо между тях;

c. чувствителни.

138. Красотата на стихотворението ме радва повече от красотата на добре

направено оръжие:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

139. Ако моята успешна забележка остане незабелязана от другите, тогава аз:

a. примири се с него;

b. нещо между тях;

c. Давам възможност на хората да го чуят отново.

140. Бих искал да работя като фоторепортер:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.
141. Трябва да внимавате в общуването с непознати, тъй като например можете

да се заразите:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

142. Когато пътувате в чужбина, по-скоро ще бъда под ръководството на водач,

отколкото да планирам сами маршрута:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

143. С право се смятам за упорит и трудолюбив, но не твърде успешен човек:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

144. Ако хората използват доброто ми отношение в техните интереси, тогава аз

не го възмущавам и скоро забравям за това:

a. надясно;

b. нещо между тях;

c. погрешно.

145. Ако между участниците в дискусия по даден въпрос възникне ожесточен

спор, аз предпочитам:
a. вижте кой „спечели“;

b. нещо между тях;

c. така че спорът да бъде решен мирно.

146. Предпочитам да планирам нещо самостоятелно, без намесата и

предложенията на другите:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

147. Понякога завистта засяга моите действия:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

148. Твърдо вярвам, че шефът не винаги може да е прав, но той винаги има

право да бъде шеф:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

149. Когато се замисля за всичко, което остава да се направи, имам чувство на

напрежение:

a. Да;

b. понякога;
c. не.

150. Когато публиката крещи по време на играта, това не ме притеснява:

a. надясно;

b. нещо между тях;

c. погрешно.

151. По-интересно е да бъдеш:

a. артист;

b. не съм сигурен;

c. организатор на културни развлечения

152. Коя от следните думи не се отнася за другите две:

a. има такива;

b. някои;

c. най-много.

153. „Пламък“ се отнася до „топлина“, а „роза“ се отнася до:

a. "Скок";

b. „Красиви венчелистчета“;

c. "Арома".

154. Имам ярки сънища, които ми пречат да спя:

a. често;

b. понякога;
c. почти никога.

155. Ако има сериозни пречки за успеха, все още предпочитам да рискувам:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

156. Когато съм в група хора, предприемащи някакъв вид работа, се оказва, че аз

съм начело на тях:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

157. Харесвам спокойната коректност в дрехите повече от поразителната

индивидуалност:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

158. Обичам да прекарвам вечерта в тихо хоби повече, отколкото в натоварена

компания:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.
159. Не обръщам внимание на приятелските съвети на другите, дори когато тези

съвети могат да бъдат полезни:

a. понякога;

b. Почти никога;

c. никога.

160. В действията си винаги се опитвам да се придържам към общоприетите

правила на поведение:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

161. Не ми харесва особено, когато гледат как работя:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

162. Понякога е необходимо да се използва сила, тъй като не винаги е възможно

да се постигне резултат, използвайки оператора:

a. надясно;

b. нещо между тях;

c. погрешно.

163. В училище предпочетох (предпочитам):

a. Руски език и литература;


b. не съм сигурен;

c. математика или аритметика.

164. Понякога ме натъжаваше, че те говореха неодобрително за мен без

причина:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

165. Разговор с обикновени хора, които винаги се придържат към общоприетите

правила и традиции:

a. често доста интересни и информативни;

b. нещо между тях;

c. дразни ме, защото се ограничава до малки неща.

166. Някои неща ме дразнят толкова много, че предпочитам изобщо да не

говоря по тези теми:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

167. В образованието е по-важно:

a. се отнасяйте към детето с достатъчно любов;

b. нещо между тях;

c. развиват правилните навици и отношение към живота.


168. Хората ме смятат за позитивен, спокоен човек, който не се докосва до

превратностите на съдбата:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

169. Вярвам, че обществото трябва да се ръководи от разума и да изхвърля

старите навици или ненужните традиции:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

170. Мисля, че в съвременния свят е по-важно да се позволи:

a. морални въпроси;

b. не съм сигурен;

c. разногласия между държавите по света.

171. По-добре усвоявам материал:

a. четене на добре написана книга;

b. нещо между тях;

c. участие в обсъждането на въпроса.

172. Предпочитам да вървя по собствен път, вместо да действам в съответствие с

приетите правила:

a. надясно;
b. не съм сигурен;

c. погрешно.

173. Преди да правя някакъв спор, предпочитам да изчакам, докато не се убедя,

че съм прав:

a. е винаги;

b. обикновено;

c. само ако е подходящо.

174. Дреболиите понякога са нетърпимо „стават ми на нерви“, въпреки че

разбирам, че те не са значими:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

175. Под въздействието на момента рядко казвам неща, за които после много

съжалявам:

a. надясно;

b. не съм сигурен;

c. погрешно.

176. Ако ме помолят да участвам в патронажа, бих:

a. съгласи;

b. не съм сигурен;

c. учтиво каза, че е зает.


177. Коя от следните думи не се отнася за другите две:

a. широк;

b. зигзаг;

c. прав.

178. „Скоро“ се отнася до „никога“, като „близо“ до:

a. "Никъде";

b. "отдалечен";

c. "някъде".

179. Ако неволно съм нарушил правилата за поведение, докато сте в обществото,

скоро забравям за това:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

180. Смятам се за човек, който обикновено предлага добри идеи, когато трябва

да разрешат проблем:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

181. Способен съм да се докажа по-добре:

a. в трудни ситуации, когато трябва да поддържате самоконтрол;

b. не съм сигурен;
c. когато трябва да се разбирате с хората.

182. Смятам се за ентусиазиран човек:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

183. Харесвам работа, която изисква промяна, разнообразие, командировки,

дори и да включва известна опасност:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

184. Аз съм доста взискателен човек и винаги настоявам всичко да бъде

направено възможно най-правилно:

a. надясно;

b. нещо между тях;

c. погрешно.

185. Харесвам работа, която изисква добра вяра, точни умения и способности:

a. Да;

b. нещо между тях;

c. не.

186. Аз принадлежа към типа енергични хора, които винаги са заети:

a. Да;
b. не съм сигурен;

c. не.

187. Сигурен съм, че не съм пропуснал нито един въпрос и съм отговорил на

всичко както трябва:

a. Да;

b. не съм сигурен;

c. не.

Тест R.B. Kettella (16 PF - Въпросник)


ключ

факто
               
р

А 3aв 26 в с 51 в s 76 в s 101 а в 126 а в 151 в s 176 a in


27 в с 52 в s

53 в 77 от 102 от 127 s 152 а 177 a


B   28 в
54 в 78 в 103 в 128 in 153 с 178 a

4 a до 29 инча с 79 s s 104 a при 129 в с


°С 55 a в 154 в s 179 a in
5as 30 инча 80 s s 105 a at 130 инча

6 инча със 31 в s 56 a при 155 a на 180 a при


E 81 в s 106 в s 131 а в
7 инча 32 in s 57 a 156 a at 181 a at

82 инча с 107 в s 132 a на 157 в s 182 a в


F 8вs 33 а в 58 а в
83 инча 108 в s 133 a at 158 в s 183 a at

159 в с 184 a на
G 9вs 34 в s 59 s 84 s 109 a in 134 а в
160 инча 185 a at

35 инча с 60 в s 85 s s 110 a на 135 a на


Н 10 a in 161 в s 186 a in
36 инча 61 в s 86 s 111 a at 136 a at

11 в с 137 в s 162 инча с


аз 37 а в 62 в s 87 в s 112 а в  
12 инча 138 a in 163 инча

L 13 в s 38 а в 63 в s 88 a при 113 a на 139 в s 164 a in  


64 в s 89 a 114 a at

14 в s 39 a при 90 инча с 115 a на 140 a при 165 в с


М 65 а в  
15 in s 40 a at 91 инча 116 a at 141 v s 166 в с

16 в с 41 инча с 66 в s
н 92 в s 117 а в 142 а в 167 a in  
17 в 42 инча 67 в s

18 a 43 а при 68 инча с 93 в s 118 a на 143 a при


О 168 s  
19 в 44 а с 69 инча 94 a in 119 a at 144 v s

20 a в 45 в с 169 a при
Q1 70 a in 95 в s 120 s 145 a в  
21 a с 46 в 170 v s

71 a на 96 в s 121 в s
Q2 22 в s 47 а в 146а в 171 a in  
72 a at 97 в s 122 в s

23 в с 147 в с 172 в с
Q3 48 a in 73 а в 98 a in 123 s  
24 в с 148 инча 173 в

49 a на 74 a при 99 a при 124 a при 149 a при 174 a при


Q4 25 в s  
50 a at 75 a s 100 v s 125 v s 150 a s 175 v s

ест R.B. Kettella (16 PF - Въпросник)


Таблица на нормиране на първичните оценки

факто
ри
1 2 3 4 пет 6 7 8 девет десет
на сте
ната

А 3-4 5-6 7 8 девет 10-11 12 13 14-15 16-19

B 0-1 2-3 4 пет 6 7 8 девет десет 11-17

°С 1-6 7-8 9-10 11-12 13 14-15 16-17 18-20 21 22-26

E 2-4 5-6 7 8-9 десет 11-12 13 14-15 16-17 18-22

F 4-5 6-7 8-9 десет 11-12 13-14 15-16 17-18 19-20 21-26

четиринадес
G 2-4 5-7 8-9 10-11 12-13 15-16 17 18 19-22
ет

четиринадес
Н 1-3 4-5 6-7 8-9 10-13 15-16 17-18 19-20 21-25
ет

четиринадес
аз 0-3 4 пет 6 7-8 девет 10-11 12-13 15-18
ет

единадесе
L 2-3 4-5 6 7 8-9 десет 12-13 14-15 16-18
т

М 2-3 4-5 6-7 8 девет 10-11 12 13-14 15-16 17-20

н 2-4 пет 6-7 8 9-10 единадесет 12-13 14-15 шестнадесет17-20

шестнадес
О 2-4 5-6 7 8-9 10-11 12-13 14-15 17-18 19-22
ет

единадесе четиринадес
Q1 2-3 4 5-6 7 8 9-10 12-13 15-18
т ет
Q2 0-2 3 4-5 6 7 8-9 10-11 12 13-14 15-17

шестнадес
Q3 3-5 6-7 8-9 десет 11-12 13 14-15 17 18-20
ет

Q4 0-1 2-3 4-5 6-8 9-10 11-12 13-15 16-17 18-19 20-22

ест R.B. Kettella (16 PF - Въпросник)


Тълкуване на факторите

Първични фактори

I. Фактор „А“
(фокусиран върху определяне на степента на общителност на човек в група)

"-" "шизотимия" "+" "Афектотимия"

скрит, изолиран, критичен, непреклонен, топлосърдечен, мил, общителен, откровен,


комуникативен, резервиран, безразличен, естествен, неприкосновен, добронамерен,
защитава идеите си, отчужден, точен, безхаберен, готов за обща полза, предпочита
обективен, недоверчив, скептичен, студен да се присъедини, внимателен към хората,
(твърд), гневен, мрачен добросърдечен, небрежен, доверчив, тръгва
по пътя, лесно се адаптира, весел

II. Фактор "B"

"-" "Нисък интелект" "+" "Висока интелигентност"


неразглобена, тъпа, конкретност и наблюдава се, бързо, остроумно абстрактно
твърдост на мисленето, емоционална мислене, високи общи умствени
дезорганизация на мисленето, ниски способности, проницателен, бързо хващащ,
умствени способности, не могат да решат интелектуално адаптивен, има някаква
абстрактни проблеми връзка с нивото на вербалната култура и
ерудицията

III. Фактор "C"

"-" "Слабост на Аз" „+“ „Сила I“

слабост, емоционална нестабилност, се сила, емоционална стабилност, сдържаност,


влияе от чувства, променлив, лесно се спокоен, флегматик, трезво гледа на нещата,
разстройва, с фрустрация губи равновесие ефикасен, реалистично настроен,
на духа, променлив в отношенията и емоционално зрял, има постоянни интереси,
нестабилен в интересите, неспокоен, спокоен, реалистично оценява ситуацията,
отклонява се от обществеността, склонен управлява ситуацията, избягва трудности,
е да отстъпва, отказва да работи, не влиза може да възникне емоционална твърдост и
в спорове в проблемни ситуации , нечувствителност
невротични симптоми, хипохондрия,
умора

IV. Фактор E

"-" "Съответствие" "+" "Господство"

мек, кротък послушен, услужлив, господство, доминиране, непоколебимост,


дружелюбен, зависим, срамежлив, самоувереност, упорит, агресивен, упорит,
съобразителен, поема вината, кротък, конфликт, неустойчив, нестабилен,
пасивен, смирен, покорен, тактичен, независим, груб, враждебен, мрачен, бунтар,
дипломатичен, експресивен, скромен, палав, непреклонен, изисква възхищение
лесно неуравновесен от авторитетното
ръководство и властите

V. Фактор "F"

"-" "ограничение" „+“ „Експресивност“

зает, спокоен, мълчалив, сериозен, безгрижен, ентусиазиран, невнимателен,


дискретен, благоразумен, разумен, с небрежен, безгрижен, весел, весел,
интроспекция, грижовен, замислен, импулсивен, активен, енергичен, приказлив,
непоносим, бавен, предпазлив, склонен да откровен, изразителен, жизнен, пъргав,
усложнява, песимистичен във отбелязва се значението на социалните
възприемането на реалността, притеснен контакти, искрен в отношенията,
за бъдещето, очаква провали, изглежда емоционален, динамичен в общуването,
скучен, мрачен, първичен често става лидер, ентусиаст вярва в късмета

VI. G фактор

"-" "Ниско супер-его" "+" "Високо супер-его"

податливост на чувства, несъгласие с висока нормативност, силен характер,


общоприетите морални норми и съвестен, упорит, моралист, успокоен,
стандарти, непостоянен, гъвкав, уравновесен, отговорен, упорит, упорит,
променлив, предизвиква недоверие, решителен, надежден, емоционално
отдаде се на желанията му, небрежен, дисциплиниран, събран, съвестен, има
мързелив, независим, игнорира чувство за дълг, спазва моралните стандарти
задълженията, влияе се на случайността и и правила, постоянство при постигане на
обстоятелствата, безпринципно, целта, точност бизнес фокус
безотговорно, неорганизирано, вероятно
антисоциално поведение

VII. Фактор "N"

"-" "Тяга" "+" "Пармия"

плахост, нерешителност, не самоуверен, смелост, предприемчивост, социална


срамежлив, смутен в присъствието на смелост, дебела кожа, авантюристична,
други, сдържан, страх, емоционален, рискова, неприятен, общителен, активен,
озлобен, раздразнен, ограничен, стриктно очевиден интерес към другия пол,
спазва правилата, бързо реагира на чувствителен, симпатичен, добронамерен,
опасност, повишена чувствителност към импулсивен, обезсърчен, притежава
заплахи, деликатен, внимателен към свободни, емоционални, артистични
другите, предпочита предпочита да бъде интереси, безгрижен, не разбира опасността
на сянка, предпочита един или двама
приятели пред голямото общество

VIII. Фактор "аз"

"-" "Хария" "+" "Premium"

ниска чувствителност, строгост, дебела доброта, нежност, зависимост,


кожа, не вярва в илюзии, рационалност, чувствителност, свръх предпазливост,
реалистични преценки, практичност, желание за покровителство, неспокойни,
някаква жестокост, непредставителност, суетливи, неспокойни, чакащи внимание от
очаква малко от живота, смел, другите, натрапчиви, ненадеждни, търсещи
самоуверен, поема отговорност, суров помощ и съчувствие, способни на
(преди цинизъм), невзрачен в съпричастност и разбиране, любезни,
отношенията, незначителен артистичен толерантни към себе си и другите, изискани,
наклонности, без загуба на усещане за любезна, помпозна, привързана, склонна към
вкус, не мечтател, действа практически и романтизъм, артистична, ветровита, действа
логично, постоянен, не обръща внимание чрез интуиция, женствена, фантазира в
на физическите неразположения разговор и сама със себе си, непостоянна,
хипохондрична, притеснена за
здравословното си състояние, художествено
възприятие на света

IX. Фактор "L"

"-" "Алаксия" "+" "Protencia"

доверчив, откровен, чувство за собствена подозрителност, завист, „защита” и вътрешно


незначителност, съгласен е с условията, напрежение, завист, голяма самонадеяност,
вътрешна релаксация, оплаква се от догматизъм, подозрителност, задържа
промени, неподозиращ, свободен от внимание върху провалите, тиранин, изисква
пристрастяване, лесно забравя другите да носят отговорност за грешки,
трудностите, разбира, прощава, раздразнителни, интересите му са обърнати
толерантен, приветлив, благосклонен към към себе си, внимателни в действията си,
другите, небрежен към коментарите, егоцентричен
гъвкав, лесно се разбира с хората, работи
добре в екип

X. Фактор "M"

"-" "Праксерия" "+" "Autia"


практичен, твърд, липса на въображение, мечтаещ, идеализъм, богато въображение,
земни стремежи, бързо решава бохемство, разсеяност, погълнат от идеите
практически въпроси, зает с интереси, му, интересува се от изкуство и основни
прозаичен, избягва необичайното, следва вярвания, запален е от вътрешни илюзии,
общоприетите норми, надежден в висока креативност, настроен, лесно се
практическа преценка, честен, съвестен, отклонява от здравия разум, неуравновесен,
неспокоен, характеризиращ се с някои лесно възхитен
ограничения, прекалено внимателен към
детайлите, ръководен обективна реалност

Xi. Фактор "N"

"-" "праволинейност" "+" "Дипломация"

наивност, селски стил, пряк, откровен, проницателност, хитър, опитен, изискан,


естествен, спонтанен, тактичен в благоразумен, разумен, изискан, знае как да
обращение, има неясен ум, се държи в обществото, има прецизен ум,
комуникативен, емоционално сдържан, емоционално подправен, изкуствен,
прости вкусове, липса на проницателност, естетически изискан, проницателен за
неопитен в анализа на мотивацията, другите, амбициозен, ненадежден,
съдържание с наличното, сляпо вярва в внимателен, „отрязан ъгъл“
човешката природа

XII. Фактор О

"-" "Хипертимия" "+" "Хипотимия"

безгрижие, самоувереност, самоувереност, вина, пълна с тревожност и страх,


спокойствие, спокойствие, самодоволство, самоблъскване, самосъмнение, уязвима,
самообладание, весел, весел, непокаян, тревожност, депресия, депресия, лесно плача,
ведър, спокоен, безчувствен към лесно уязвима, самотна, доминирана от
одобрението или недоверието на другите, настроения, впечатляващо, силно чувство за
небрежен, енергичен, безстрашен, дълг, чувствителна към реакциите на
безмислен другите, скрупульозна, суетлива и др.
хипохондрия, симптоми на страх, дълбоко в
мисълта

XIII. Фактор "Q1"

"-" "консерватизъм" "+" "Радикализъм"

респектиращ, установил възгледи и идеи, експериментатор, анализатор, либерал,


приема само изпитани във времето, свободно мислене, толерантност към
подозрителни към нови хора, има неудобствата, критичен, добре информиран,
съмнения относно нови идеи, толерира недоверие към властите, не взема нищо на
традиционните трудности, склонен е към вяра, характеризиращ се с интелектуални
морализация и морализация интереси

XIV. Q2 фактор

"-" "Зависимост от групата" "+" "Самодостатъчност"


общителност, липса на независимост, независимост от групата, независимост,
последователност, има нужда от групова находчивост, независимо взема решения,
подкрепа, взема решения заедно с може да доминира, не се нуждае от
другите, следва общественото мнение, подкрепата на други хора, е независима
фокусира се върху социалното одобрение,
не е инициатива

ХV. Фактор "Q3"

"-" "Ниска самонадеяност" "+" "Висока самонадеяност"

лошо контролиран, небрежен, неточен, самочувствие, самоконтрол, точен, волеви


следва собствените си подбуди, не взема способности, може да се подчини на себе си,
предвид социалните правила, действа по съзнателен план, ефективен
невнимателен е и неразбиращ, лидер, приема социалните норми,
недисциплиниран, вътрешен конфликт на контролира емоциите и поведението си,
себеим. довежда въпроса докрай, целенасочен

XVI. Q4 фактор

“-” “Ниско его-напрежение” „+“ „Високо его-напрежение“

спокойна, спокойна, летаргична, събрана, енергична, развълнувана,


летаргична, сдържана, безразрушаваща, раздразнителна, повишена мотивация,
ниска мотивация, мързел, прекомерно въпреки активна умора, слабо чувство за ред,
удовлетворение, равнодушие раздразнителна
Вторични фактори

I. Фактор "F1"

"-" "Ниска тревожност" "+" "Висока тревожност"

животът като цяло удовлетворява, е в не е непременно невротично (защото


състояние да постигне желаната, слаба тревожността може да бъде ситуационна),
мотивация и оттам невъзможността за лоша адаптивност (възможно),
постигане на трудни цели неудовлетворение от постигнато, много
висока тревожност обикновено нарушава
дейността

II. Фактор "F2"

"-" "Интроверт" "+" "Екстраверт"

срамежливост, срамежливост, установява и поддържа социални контакти


„достатъчно от себе си“, потискайте в
междуличностните конфликти,
срамежливост (не е необходимо),
сдържаност, секретност

III. Фактор "F3"
"-" "чувствителност" "+" "Реактивен баланс"

крехка емоционалност, чувствителност стабилност, жизнерадост, решителност,


към тънкостите, артистична мекота, предприемчивост, склонност да пренебрегват
спокойствие, учтивост, трудност при тънкостите на живота, съсредоточени върху
вземане на решения поради излишък от очевидните и очевидни, трудности поради
мисли твърде прибързани действия без адекватна
тежест

IV. Фактор "F4"

"-" "Съответствие" "+" "Независимост"

подчинение, зависимост, пасивност, агресивност, смелост, сръчност, бърза


сдържаност, се нуждае от подкрепа и остроумие, бързина
търси от хората, тенденция да се фокусира
върху груповите норми

Интерпретация на сдвоени комбинации от първични


фактори.
При интерпретирането на резултатите е препоръчително да се използва не само
тежестта на отделните фактори, но и техните комбинации, които формират
симптоматични комплекси от комуникативни, интелектуални, емоционални и
регулаторни свойства на личността. В този случай трябва да се вземат предвид не
само полюсните стойности на факторите, но и средните стойности, които често се
срещат в практиката на психолог.
Групата на комуникативните свойства се формира от следните
фактори:
A - общителност
H - смелост
E - доминиране
L - подозрителност
N - дипломация
Q 2 - независимост.

Комбинацията от фактори А и Н отразява потребността на индивида от


комуникация, от способността да общува.

Високите стойности на фактори A (8-10 стени) и H (8-10 стени) означават, че човек


се стреми да общува, бързо и лесно, често по собствена инициатива, влиза в
контакт с непознати и непознати хора. Опитът на междуличностната комуникация е
голям, но често връзката е повърхностна и краткотрайна. Не изпитва стрес при
голяма аудитория. Той запазва самочувствието си, умее да защитава позицията си
при общуване с авторитетни хора. Комуникацията е основният начин за решаване
на всичките ви проблеми.

Средните стойности на фактори A (4-7 стени) и H (4-7 стени) характеризират човек,


който не избягва отношенията с хората, но неговата собствена активност при
установяване и поддържане на контакти е ниска. Инициатор на общуването става,
ако интересите му са засегнати или проблемът се решава само чрез
комуникация. Избирателен в общуването; Той има малък кръг от приятели и
познати, които са близки по интереси и ценностни ориентации и с които се чувства
комфортно. Общуването с голяма аудитория или уважавани хора изисква
преодоляване на стреса.

Ниските стойности на фактори A (1-3 стена) и H (1-3 стена) са присъщи на човек,


който има слабо изразена нужда от комуникация с хората. Изключително
селективен при установяване и поддържане на контакти. Социалният кръг е
ограничен до приятели и роднини. Избягва общуването с голяма аудитория и
власти. Много е трудно, когато има трудности, свързани с исканията.

Комбинацията от фактори L и N характеризира връзката на индивида с другите


хора.

Високите стойности на факторите L (8-10 стени) и N (8-10 стени) са характерни за


човек, който се отличава с ясно изразена социална проницателност. Той ясно
вижда скрития смисъл на ежедневните ситуации, междуличностните
отношения. Той разбира хората, мотивите на тяхното поведение и
преживявания. Той едва доловимо усеща отношението на другите хора към себе
си и това ви позволява бързо да промените стила и разстоянието на общуване, ако
комуникационната ситуация се промени. В конфликтни ситуации се стреми да
избегне „острите ъгли“, търси компромисни решения. В същото време той е
предпазлив, вътрешно напрегнат и може да притеснява отношенията с
хората. Често с предразсъдъци оценява хората.

Средните стойности на факторите L (4-7 стени) и N (4-7 стени) отразяват


способността на човек да разбира хората доста фино, да мисли за мотивите на
поведението си. Такъв човек обаче рядко се фокусира върху своите оценки и
характеристики. Той се отнася към хората любезно, но без много
доверие. Връзката на доверие се установява с тези, които са близки по интереси, с
които той поддържа дългогодишни отношения. Той разбира проблемите на
другите хора, но предпочита да пази собствените си проблеми в тайна и да ги
решава независимо. Възможни са конфликти и разногласия с другите, но те не са
дълги.

Ниските стойности на факторите L (1-3 стена) и N (1-3 стена) принадлежат на човек


с естествено поведение. Любезно, без да се засяга, се отнася до хората около него,
снизходително оценява действията им. Той обаче може да обиди поради неточно
разбиране на състоянието на събеседника, мотиви на поведението му или поради
недостатъчен поглед върху същността на ситуацията. Рядко усеща нюансите на
общуването, поддържа стила и дистанцията на общуване, независимо от
промяната в комуникативната ситуация.

Комбинацията от фактори E и Q 2 отразява някои аспекти на лидерския потенциал


на индивида.

Високите стойности на факторите Е (8-10 стени) и Q 2 (8-10 стени) са характерни за


човек, който активно се стреми да заеме лидерска позиция в групата. Той има своя
гледна точка по много въпроси. Стреми се да го утвърди сред другите и да
промени поведението си в съответствие със собствената си визия и разбиране на
ситуацията. Той е критичен към другите, рядко прибягва до това. Предпочита
независими решения, които не се променят дори под натиска на групата.

Средните стойности на фактори E (4-7 стени) и Q 2 (4-7 стени) показват умерено


изразен лидерски потенциал на индивида. Съществуващата собствена гледна точка
по много въпроси не се налага на групата. Функциите на лидерството се проявяват
главно в познати ситуации, развитието на които може да се предвиди и
възникването на трудности може да бъде предотвратено. Лидерска дейност е
възможна и когато ситуацията дълбоко засяга личните интереси. Мнението на
групата уважава, както и нейното собствено. Той го взема предвид, може да
промени собственото си под натиска на групата. Той обаче предпочита да взема
отговорни решения сам.

Ниските стойности на фактори E (1-3 стена) и Q 2 (1-3 стена) показват нисък


лидерски потенциал. Човек не се стреми да заеме водеща позиция сред хората
около него или в група. Предпочита да се подчинява. Лесно се съгласява с
мнението на другите, бързо променя собствената си гледна точка. Той е склонен да
избягва ситуации, изискващи собствена отговорност за вземане на
решения. Изпитва стрес, ако е необходимо, сам да преодолее препятствия, за да
постигне целта.

Следните фактори са включени в групата на интелектуалните


свойства:
B - интелигентност
M - реверанс
N - дипломация
Q 1 - податливост на новото.

Комбинацията от фактори В и М характеризира интелектуалните възможности на


индивида.

Високите стойности на фактори B (8-10 стени) и M (8-10 стени) означават високи


интелектуални възможности, страст към абстрактни идеи. Лесно решава абстрактни
задачи, бързо установява причинно-следствената връзка между явленията. Той
има богато въображение, развито въображаемо мислене. В същото време
мисленето е логично, то има високо ниво на обобщение.

Средните стойности на фактори B (4-7 стени) и M (4-7 стени) отразяват


възможността за постигане на успех в решаването на прости абстрактни
задачи. Най-големият успех се постига в решаването на практически
проблеми. Човек е способен на творческа работа, подробно разработване на идеи,
изложени от другите.

Ниските стойности на фактори B (1-3 стена) и M (1-3 стена) характеризират


преобладаването на конкретно, практически ориентирано мислене в структурата
на интелигентността. Когато взема решения, той се фокусира предимно върху
здравия разум и фактите. Решаването на абстрактни проблеми изисква
допълнителни усилия и отнема много време.

Комбинацията от фактори N и Q 1 отразява гъвкавостта и скоростта на мислене на


индивида.

Високите стойности на фактори N (8-10 стени) и Q 1 (8-10 стени) показват


гъвкавостта на мисленето и скоростта на вземане на решения. Човек лесно
прониква в смисъла на проблемната ситуация, бързо изчислява възможните
решения и намира оптималното. Склонен да експериментира с обекти, идеи. В
решенията той се ръководи от нови подходи, не се страхува от грешки и грешки.

Средните стойности на факторите N (4-7 стени) и Q 1 (4-7 стени) са открити при


хора, които са склонни бързо да се ориентират в проблемни ситуации, но не
винаги знаят как да изчисляват решения. В тази връзка избраното решение не
винаги е оптимално. Той използва нови идеи и методи за решения нарочно, само
след цялостна оценка и оценка на последствията.

Ниските стойности на фактори N (1-3 стена) и Q 1 (1-3 стена) се записват при тези,
които имат затруднения при ориентиране в проблемни ситуации. Разбирането на
смисъла на проблемната ситуация, изборът на решения изисква допълнителни
интелектуални усилия и време. Отношението към новите идеи е предпазливо. При
решаването на житейски проблеми се използват методи и техники, тествани от
опита.

В групата на емоционалните свойства са комбинирани


следните фактори:
В - емоционална стабилност
F - безгрижност
H - смелост в социалните контакти
I - емоционална чувствителност
O - тревожност
Q 4 - напрежение

Комбинацията от фактори С и I характеризира чувствителността на човек към


емоционални влияния.

Високите стойности на факторите С (8-10 стени) и ниските стойности на фактор I (1-


3 стени) са характерни за човек, който се отличава с реалистично възприемане на
околната среда, събитията, които се случват. Чувства се защитена, способна да се
справи с различни трудности. Обхватът на ситуациите, които предизвикват силни
емоционални реакции, е ограничен. Склонни са да осмислят собствените си
емоционални преживявания, впечатления. В общуването с други хора той се
фокусира предимно върху разумното. Фокусира се върху собствените си чувства
доста рядко.

Средните стойности на фактори С (4-7 стени) и I (4-7 стени) са характерни за човек,


който поддържа емоционален баланс главно в обичайната си среда. С
неочакваната поява на допълнителни трудности възниква краткосрочно усещане
за безпокойство и безпомощност. Силни емоционални реакции са възможни в
ситуации, които дълбоко засягат действителните нужди.

Ниските стойности на факторите C (1-3 стени) и високите стойности на фактор I (8-


10 стени) означават, че човек възприема случващото се около него предимно
емоционално. Емоционалната чувствителност е висока. Емоциите възникват бързо,
за всеки, дори незначителен повод. Спектърът на емоционални преживявания е
разнообразен: от ентусиазъм, удовлетворение до страх, тревожност и
депресия. Емоциите се превръщат в основен регулатор на поведението и
отношенията с хората.

Комбинацията от фактори H и F отразява тенденцията към рисково поведение.

Високите стойности на факторите H (8-10 стени) и F (8-10 стени) подсказват за


оптимизъм. Трудности, провали на текущи ситуации не се забелязват или
претъпкват. Вярата в късмета преобладава, в благоприятен резултат от
начинанията. Животната перспектива се възприема положително. Привличане на
рискови ситуации. Той може да рискува както за здравето, така и за материалното
благополучие. Рискове, независимо от последиците. Възможен неоправдан риск,
риск заради риска.

Средните стойности на фактори H (4-7 стени) и F (4-7 стени) отразяват желанието


на човека да намери положителни неща в живота. Не е възможно обаче да се
изключите напълно от неприятности, от ежедневни проблеми. Той вярва в
късмета, ако ситуациите са познати и можете да използвате доказани стратегии на
поведение и решаване на проблеми. Той рискува внимателно. Рисковите ситуации
привличат, когато рискът е оправдан и успехът е наистина постижим.

Ниски стойности на фактори H (1-3 стена) и F (1-3 стена) се откриват при тези,
които са склонни да драматизират събитията и да усложняват случващото
се. Настроението често е понижено. Животната перспектива се възприема главно
отрицателно. Самоувереността е слабо изразена. Преобладава фокусът върху
избягването на неуспех. Рискът е страшен. Избягват се рискови ситуации.

Комбинацията от фактори O и Q 4 характеризира различни прояви на тревожност


като лично свойство.

Високите стойности на факторите O (8-10 стени) и Q 4 (8-10 стени) описват човек,


който често се притеснява от възможни провали и неприятни събития и съжалява
за своите минали действия. Недоволен от себе си, чувства вина, което създава
трудности в отношенията с другите. Болезнено носи критика по свой
адрес. Похвалете, приема комплименти с голямо недоверие. Възприема пречките
за постигане на целта като непреодолима, склонна да бъде фиксирана върху
неприятните страни на събитията, което не позволява търсенето на изход от
проблемните ситуации.

Средните стойности на факторите O (4-7 стени) и Q 4 (4-7 стени) са свързани с


човек, който изпитва безпокойство, безпокойство в необичайни ситуации. Тогава,
когато ситуацията е позната и предсказуема, усещането за безпокойство отслабва
или изобщо не се проявява. Опитва се обективно да възприема случващото се и
хората около него. Пречките за постигане на целта изглеждат непреодолими, но
дълго време се търсят оптимални начини за излизане от тази проблемна
ситуация. Той възприема критичните забележки отначало с раздразнение, след
това намира рационално в тях и дразненето се отстранява. В конфликтни ситуации
той е склонен да обвинява не само другите, но и себе си.

Ниските стойности на факторите O (1-3 стена) и Q 4 (1-3 стена) са характерни за


човек, който критично възприема заобикалящата действителност. Рядко се
тревожи за бъдещето, миналите действия също не се притесняват. Високата
самооценка, самочувствието, удовлетвореността от постиженията им помагат да се
преодолеят реалните препятствия. Толерантна към критиките по негово
обръщение. В конфликтни ситуации са склонни да обвинявате другите.

Групата на регулаторните черти на личността включва


следните фактори:
Q 3 - самодисциплина
G - морална нормативна

Високите стойности на факторите Q 3 (8-10 стени) и G (8-10 стени) са открити сред


онези, които са в състояние да се мобилизират за постигане на целите си, въпреки
вътрешната съпротива и външните препятствия. Действа мислено,
упорито. Организирано: завършва започнатия бизнес, ясно представя реда на
извършената работа, планира времето. Поддържа самоконтрол в критични
ситуации, способен е да регулира външните прояви на емоциите. Критичен към
себе си. Поведението често се регулира от изискванията на групата, от
изискванията на хората около тях. Отговорен, с ясно изразено чувство за дълг.

Средните стойности на факторите Q 3 (4-7 стени) и G (4-7 стени) показват


способността на човек да бъде организиран и устойчив предимно в ситуации, в
които се е адаптирал. В случай на неочаквано появяване на допълнителен товар,
той може да действа произволно, неорганизирано. Избирателно се отнася до
общоприетите норми и изисквания. Съвестта, отговорността в лично значими
ситуации може да бъде съчетана с официално изпълнение на задълженията, когато
ситуацията не засяга личните интереси.

Ниските стойности на факторите Q 3 (1-3 стена) и G (1-3 стена) са характерни за


тези, които се оттеглят от желаната цел веднага щом се появят вътрешни или
външни препятствия. Често действа неорганизирано. Той не знае как да планира и
рационално разпределя времето си. Поведението се управлява главно от лични,
моментни желания и потребности, следователно, не винаги се вписва в
традиционната рамка. Възможностите им не винаги се оценяват
критично. Сравнително свободен към моралните стандарти.

Вторични фактори от въпросника R. Kettell.


Вторичните фактори се изчисляват само по стените.

1. Тревожност
F1 = [38 + (2 x L + 3 x O + 4 x Q 4 ) - 2 x C - 2 x H - 2 x Q 3 ]: 10,
където "38" е нормализиращата константа,
L, O , Q 4 , C, H, Q 3 са стойностите на съответните фактори в стените.

2. Екстраверсия
F2 = [2 x A + 3 x E + 4 x F + 5 x H - 2 x Q 2 - 11]: 10,
където "10" е нормализиращата константа,
A, E, F, H, Q 2 - стойностите на съответните фактори в стените.

3. Емоционална лабилност
F3 = [77 + 2 x C + 2 x E + 2 x F + 2 x N - 4 x A - 6 x I - 2 x M]: 10,
където „77“ е нормализиращата константа,
C, E, F, N, A, I, M са стойностите на съответните фактори в стените.
4. Доминиране
F4 = [4 x E + 3 x M + 4 x Q 1 + 4 x Q 2 - 3 x A - 2 x G]: 10,
където E, M, Q 1 , Q 2 , A, G - стойности на съответните фактори в стените.

Стените са разпределени в биполярна скала с екстремни стойности от 1 и 10


точки. Съответно на първата половина на скалата (от 1 до 5.5) е присвоен знакът
"-", на втората половина (от 5.5 до 10) знак "+". От наличните показатели за всички
16 фактора се изгражда т. Нар. „Личностен профил”. По време на интерпретацията
се обръща внимание предимно на „пиковете“ на профила, тоест на най-ниските и
най-високите стойности на факторите в профила, особено на тези показатели,
които са в „отрицателния“ полюс в границите от 1 до 3 стени и в „положителния“ "-
от 8 до 10 стени.

Методика за измерване на нивото на тревожност


Тейлорова
адаптация Т. А. Немчинова
Въпросникът се състои от 50 твърдения. За улеснение, всяко изказване се предлага
на обекта на отделна карта. Според инструкциите, субектът поставя картите наляво
и надясно, в зависимост от това дали е съгласен или не е съгласен с твърденията,
съдържащи се в тях. Тестването продължава 15-30 минути.

Материал за тестване

1. Обикновено съм спокоен и не е лесно да загубя самообладание.

2. Моите нерви не са по-разстроени от другите хора.

3. Рядко имам запек.

4. Рядко имам главоболие.

5. Рядко се изморявам.

6. Почти винаги се чувствам доста щастлив.

7. Уверен съм.

8. На практика никога не се изчервявам.

9. В сравнение с приятелите си, смятам себе си за много смел човек.


10. Изчервявам не повече от другите.

11. Рядко имам сърцебиене.

12. Обикновено ръцете ми са достатъчно топли.

13. Срамежлив съм не повече от другите.

14. Нямам достатъчно самочувствие.

15. Понякога ми се струва, че съм добър за нищо.

16. Имам периоди на такова безпокойство, че не мога да седя неподвижно.

17. Стомахът ме притеснява силно.

18. Нямам смелостта да търпя всички предстоящи трудности.

19. Бих искал да бъда толкова щастлив, колкото и другите.

20. Понякога ми се струва, че пред мен са струпани такива трудности, които не


мога да преодолея.

21. Често имам кошмари.

22. Забелязвам, че ръцете ми започват да треперят, когато ям нещо да правя.

23. Имам изключително неспокоен и прекъсващ сън.

24. Много се притеснявам от възможни неуспехи.

25. Трябваше да изпитам страх в онези случаи, когато знаех със сигурност, че нищо
не ме заплашва.

26. Трудно ми е да се концентрирам върху работата или върху някаква задача.

27. Работя с много стрес.

28. Лесно се обърквам.

29. Почти през цялото време съм разтревожен заради някого или заради нещо.
30. Склонен съм да приемам всичко твърде сериозно.

31. Често плача.

32. Често страдам от пристъпи на повръщане и гадене.

33. Веднъж месечно или по-често получавам разстроен стомах.

34. Често се страхувам, че ще се изчервя.

35. Много ми е трудно да се съсредоточа върху нещо.

36. Финансовото ми положение ме притеснява много.

37. Често мисля за неща, за които не бих искал да говоря с никого.

38. Имах периоди, когато тревожността ме лишаваше от сън.

39. Понякога, когато съм объркан, получавам много потене, което наистина ме
притеснява.

40. Дори в студените дни се потя лесно.

41. На моменти ставам толкова развълнуван, че ми е трудно да заспя.

42. Аз съм човек, лесно възбуждащ се.

43. На моменти се чувствам напълно безполезен.

44. Понякога ми се струва, че нервите ми са много отпуснати и съм на път да загубя


самообладание.

45. Често се чувствам притеснен от нещо.

46. Аз съм много по-чувствителен от повечето други хора.

47. Чувствам глад почти през цялото време.

48. Понякога се разстройвам заради дреболии.

49. За мен животът е свързан с необичаен стрес.


50. Чакането винаги ме изнервя.

Оценката на резултатите от изследването върху въпросника се извършва чрез


преброяване на броя отговори на субекта, което показва тревожност.

Всеки отговор е „да“ на изявления 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27,
28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35 , 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50 и
отговорът е не на изявленията 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 , 8, 9, 10, 11, 12, 13 се оценява на 1
точка.

Общ резултат: 40-50 точки се считат за индикатор за много високо ниво на


тревожност; 25-40 точки показва високо ниво на тревожност; 15-25 точки - около
средното (с тенденция към високо) ниво; 5-15 точки - около средното (с тенденция
към ниско) ниво и 0-5 точки - за ниско ниво на тревожност.

През 1975 г. В. Г. Норакидзе допълва въпросника със скала на лъжата, която


позволява на човек да преценява демонстративността, неискреността в отговорите.

Вариант на този въпросник е даден по-долу.

Скала за аларма

1. Мога да работя дълго време, без да се изморявам.

2. Винаги спазвам обещанията си, независимо дали е удобно за мен или не.

3. Обикновено ръцете и краката ми са топли.

4. Рядко имам главоболие.

5. Уверен съм в своите способности.

6. Чакането ме изнервя.

7. Понякога ми се струва, че съм добър за нищо.

8. Обикновено се чувствам доста щастлив.

9. Не мога да се съсредоточа върху нищо.


10. Като дете винаги незабавно и кротко изпълнявах всичко, което ми беше
поверено.

11. Веднъж месечно или по-често получавам разстроен стомах.

12. Често се чувствам притеснен от нещо.

13. Мисля, че не съм по-нервен от повечето други хора.

14. Не съм много срамежлив.

15. Животът за мен почти винаги е свързан с голям стрес.

16. Понякога се случва да говоря за неща, които не разбирам.

17. Изчервявам се не повече от другите.

18. Често съм разстроен от дреболии.

19. Рядко забелязвам сърцебиене или задух.

20. Не всички хора, които знам, че харесвам.

21. Не мога да заспя, ако нещо ме смущава.

22. Обикновено съм спокоен и не е лесно да ме разстроиш.

23. Често ме измъчват кошмари.

24. Склонен съм да приемам всичко твърде сериозно.

25. Когато се изнервям, потенето ми се засилва.

26. Имам неспокоен и периодичен сън.

27. В игрите предпочитам да печеля, отколкото да губя.

28. По-чувствителен съм от повечето други хора.

29. Случва се недискретни шеги и шеги да ме разсмеят.


30. Бих искал да бъда толкова щастлив от живота си, колкото вероятно и другите.

31. Стомахът ме притеснява силно.

32. Постоянно съм загрижен за своите материални и служебни дела.

33. Внимавам с някои хора, въпреки че знам, че те не могат да ми навредят.

34. Понякога ми се струва, че пред мен се трупат трудности, които не мога да


преодолея.

35. Лесно се обърквам.

36. На моменти ставам толкова развълнуван, че ми пречи да заспя.

37. Предпочитам да се отклонявам от конфликти и трудности.

38. Имам пристъпи на гадене и повръщане.

39. Никога не закъснявах за дати или работа.

40. На моменти определено се чувствам безполезен.

41. Понякога искам да се кълна.

42. Почти винаги се тревожа за нещо или когото и да било.

43. Притеснявам се от възможни неуспехи.

44. Често се страхувам, че ще се изчервя.

45. Често ме побеждават отчаянието.

46. Аз съм нервен човек и лесно се възбуждам.

47. Често забелязвам, че ръцете ми треперят, когато се опитвам да направя нещо.

48. Почти винаги изпитвам глад.

49. Липсва ми самочувствие.


50. Изпотявам се лесно дори в хладни дни.

51. Често сънувам неща, които е по-добре да не казвам на никого.

52. Стомахът ме боли много рядко.

53. Много ми е трудно да се концентрирам върху някаква задача или работа.

54. Имам периоди на такова силно безпокойство, че не мога да седя дълго дълго.

55. Винаги отговарям на писма веднага след като ги прочета.

56. Лесно се разстройвам.

57. На практика никога не се изчервявам.

58. Имам много по-малко различни страхове и страхове от моите приятели и


познати.

59. Случва се да отложа до утре това, което трябва да се направи днес.

60. Обикновено работя с много стрес.

Отговорът „да“ на изявления b 7 9, 11, 12, 13, 15, 18, 21, 23, 24, 25, 26, 28, 30, 31, 32,
33, 34, 35, 36 се оценява на 1 точка. 37, 38, 40, 42. 44. 45, 46, 47, 48, 49, 50 53, 54, 56,
60 и отговорът е „не“ на изявленията 1, 3, 4, 5, 8, 14, 17, 19 , 22, 39, 43, 52, 57, 58.
Отговорите „да“ на точки 2, 10, 55 и „не“ на точки 16, 20, 27, 29, 41, 51, 59 се считат
за неверни.

И двете версии на въпросника се използват за индивидуален и групов изпит, могат


да решат както теоретични, така и практически проблеми.

You might also like