когнитивно-поведенчески модел

10.08.
2009 18:00 - Личностни черти, които увековечават тревожността - част 1

Ψ Терапевтични интервенции при работа с тревожността и фобиите
(Личностни черти, които увековечават тревожността)
(когнитивно-поведенчески модел)
Част 1
Известно е, че в терапевтичната работа при изготвянето формулировка на
случай се държи сметка за: провокиращите, поддържащите и съпровождащи фактори,
довели до възникване на проблема (нарушение, разстройство).
Настоящата лекцията има за цел да изясни ролята на поддържащите фактори
(личностните черти) при възникване и поддържане на тревожността, фобиите,
страховете и по-специално да се опре на онези личностни черти, които са типични за
високо-тревожните индивиди. Тези черти снижават нивото на самоуважение и
самооценка на индивида.
Когато се работи с тревожни клиенти, често се откриват следните личностни
особености:

• Перфекционизъм
• Неадекватна потребност от одобрението на другите.
• Неадекватна потребност от контрол.
• Неспособност за справяне със стресови ситуации.

Съгласно когнитивно-поведенческия обяснителен модел в основата на
човешкото поведение стоят резултатите научаването още от ранното детство и
продължава през целия жизнен път. Научаването да мислиш, да преживяваш, да
реагираш се структурира в устойчиви и стереотипни когнитивни и поведенчески схеми.
Проблемите на клиентите възникват поради наличието на дефицити (количествени
показатели) или поради неадекватност (качествени показатели) в/на тези схеми.
Втората тяхна отличителна особеност се крие в стереотипността и автоматизма им, т.е.
колкото човек е по-ригиден (липса на гъвкавост), толкова по-трудно се справя.
Предлагам въпросник за диагностика ролята на семейната среда за формиране на
перфекционализъм.
ФОРМУЛЯР НА ВЪПРОСНИК ЗА СЕМЕЙНА СРЕДА
1. Някой от родителите ви страдал ли е от пристъпи на паника или фобии?
2. Имате ли брат, сестра, баба, дядо или друг роднина с пристъпи на паника или фобии?
3. Някой от родителите ви беше ли прекомерно склонен към тревожност?
4. Някой от родителите ви беше ли прекомерно загрижен за потенциални опасности за вас или други
членове на семейството?
5. Родителите ви насърчаваха ли изследването на външния свят или култивираха предпазливост,
подозрителност или недоверие?
6. Смятате ли, че родителите ви са били твърде критични или взискателни към вас?
Ако да, как се чувствахте в отговор на тази критичност?
а/ Засрамен или виновен
б/ Наранен или отхвърлен
в/ Ядосан или разбунтуван
г/ Разочарован или унизен
Като дете чувствахте ли се свободни да изразявате чувствата и импулсите си?
Как се справяхте с чувствата във вашето семейство?
а/ Изразяваха се открито
б/ Биваха наказвани
в/ Биваха отричани
8. Можехте ли спокойно да плачете?
Как реагираха родителите ви на вашия плач?
9. Можехте ли спокойно да изразявате гнева си?
Как реагираха родителите ви на вашия гняв?
10. Каква беше вашата роля в семейството?
Как ви възприемаха в сравнение с останалите деца в
семейството?
11.Смятате ли, че сте израснали с чувство за несигурност?
Кое от следните може да е допринесло за неувереността ви?
а/ Прекомерна критичност от страна на родителите ви
б/ Сурови наказания
в/.Вашите родители са ви карали да изпитвате срам
г/ Вашите родители са ви карали да се чувствате виновни
д/ Вашите родители са ви пренебрегвали
е/ Единият или и двамата ви родители са ви изоставили чрез смърт или развод
ж/ Физическо малтретиране
з/ Сексуална злоупотреба
и/ Алкохолизъм
12. Ако сте израснали с чувство за неувереност, как реагирахте на него?
а/ Като станахте много зависими от семейството си
(Трудно ли ви беше да напуснете дома?)
б/ Като станахте много независими от семейството си
(Рано ли напуснахте дома?)
в/ Като се изпълнихте с гняв или бунтовност
13. Като ученик много ли се страхувахте от неуспех.
Ако отговора е да, как посрещаха неуспехите родителите ви:
а/ налагаха ми физически наказания
б/ ограничаваха свободата и избора на желанията ми
в/ дълго и еднотипно ме мъмреха, давайки за пример другите
г/ лишаваха ме от игра
д/ избираха приятелите ми
е/ непрекъснато се занимаваха с мен, проверявайки знанията и подготовката ми
ж/ много рядко са заставали на моя страна /не са ме разбирали/
з/ Оценявали са неуспехитв ми като житейския ми провал
14. Можете ли да кажете, че родителите ви винаги са ви давали за
пример някой друг (член на семейството, роднина, съученик и пр.)
1.1 Източници на неадекватно научаване:

Чертите които увековечават (поддържат) тревожността имат два източника:
a) наследствени – открива се в особеностите на ВНД (висша нервна дейност) с
два процеса: възбуждащ и тормозен. Тези особености са известни като тип
темперамент.
б) придобити – открива се в наученото обикновено в ранно детство.
Психологическите интервенции (терапията) поставя акцента върху втория
източник.

Перфекционизмът има два аспекта, като и двата са на аксиативно (оценъчно)
ниво. Те са 100 % свързани със субективната оценка на индивида за себе си и се
поддържат от негативните автоматични мисли.
а) нереалистично високи очаквания към себе си – изразява се в поставянето
на ненужно, безсмислено и неадекватно високи цели и амбиции, които в повечето
случаи не отговарят на субективните възможности или обективни условия за
постигането им.
б) нереалистични фиксации върху дребни недостатъци в себе си –
изразява се в игнориране на успехи и постижения и фиксиране върху недостатъците
и неуспехите.
2.1. Важни диагностични маркери на перфекционализма:
Ø Перфекционализмът поражда отрицателни емоции: разочарование,
самоунижение, тревожност, гневливост, омраза, раздразнителност, преживява се
като жертва, отчаяние, неспособност да проявява чувствата си.
Ø Перфекционализмът поражда неадекватно поведение: хистериозност,
ананкастност, избухливост, изолация, мнителност, конфронтация, стремеж да
доминира и наставлява, фиксираност и ограниченост, егоизъм, завист, обърканост,
агресия, недоволство от себе си, неспособност за нормално социално
функциониране, става нереално самокритичен депресивен.
Ø Перфекционализмът поражда неадекватно ниска самооценка. С
други думи може да очаквате, че колкото по голям перфекционист е клиента ви,
толкова по-неадекватно ниска ще бъде самооценката му.
Ø Перфекционализмът поражда обстановка на непрекъснат хроничен
стрес, в която човек стига до преумора и изтощение.
Ø Перфекционализмът винаги се свързва с матриците: “Би трябвало”,
“Трябва”, “Длъжен съм”, а когато действието е извършено, “Трябваше” се явява
източник на изгарящо чувство за вина.
Ø Перфекционализмът винаги поражда висока тревожност. Връзката е
правопропорционална – колкото е по-изразен перфекционализма, толкова е по-
висока тревожността.

2.2. Перфекционализма и консултативната практика
В консултативната и терапевтична практика повода за срещата с клиента
твърде често е перфекционализма. Хората дори не си дават сметка за отрицателните
последици от тази тяхна личностна черта. Нещо повече, битува схващането, че
перфекционализма е един вид достойнство, че е характеристика на висока
успеваемост и работоспособност. Много клиенти с гордост биха се определили като
типични перфекционалисти в работата, разбирайки под това определение висок
професионализъм и последователност.
Липсата на знания за това колко отрицателни за личността за последиците от
придържането към перфекционализма, води хората до множество отрицателни за тях
последици, като те не са в състояние (дори не допускат), че извора на злото се крие в
него. От този тип например е убеждението на клиент, който винаги е считал, че “Ако
работя усърдно, ако цялото ми внимание е съсредоточено в служебните ми задачи,
ако изпипвам всяко нещо в най-големи детайли, то шефовете ми ще ме забележат
и не биха ме уволнили, нещо повече със сигурност ще ме направят началник”.
Подобно твърдение абсолютизира една страна в професионалната сфера и игнорира
всички останали. В случая клиентът не си дава сметка, че:
а) формира свое субективно очакване за бъдещето върху което не може да
влияе (че ще бъде оценен и повишен);
б) игнорира множество други задължителни компетенции и изисквания за да
заеме поста;
в) демонстрира поведение, което е коренно различно от това на останалите в
екипа, което го конфронтира и изолира от останалите;
г) напълно подтиска потребностите си в другите сфери за социално
функциониране (Например - Известно е, че много млади момичета, стремейки се да
направят кариера и се окичат с названието “бизнес дама”, да бъдат финансово
самостоятелни и задоволени, да бъдат компетентни и пр. напълно загърбват личния
си живот).
д) на практика, изповядвайки това убеждение (защитно поведение)
перфекционалистът се опита да се справи с вътрешната си неувереност, страх и
тревожност, че може да се случи точно това – да бъде уволнен.
Основен причинител и източник на перфекционализма е родителското
семейство. Родители които още от най-ранна детска възраст са били прекалено
взискателни към децата си, непрекъснато са опекунствали над тях, били са
свръхзагрижени, които са направлявали и насочвали децата си в строго определени
рамки, непрекъснато са изисквали от тях все по-високи успехи, санкционирали са ги
при неуспехи или не са ги стимулирали при успехи, лишавали са ги от правото на
избор и свободна изява са формирали в тях перфекционализма като начин на
мислене, като критерий и изискване – една деформирана представа на детето за себе
си, за бъдещето си, за цялостното си социално функциониране. Така възприетия
(научения) когнитивен модел трайно се настанява в аксиативната система на
личността и се превръща в устойчива личностна характеристика.

2.3. Перфекционализма и терапевтичните интервенции
Преодоляването на перфекционизма изисква фундаментална промяна в
нагласата на клиента към себе си и към живота като цяло. Предлагам седем стъпки
(техники) като отправна точка за осъществяването на такава промяна.
2.3.1. Промяна в оценката на клиента за собствената му ценност
Във всички случаи дейността на терапевта преминава през серия от техники,
които имат за цел да променят самоуважението на клиента. Тук се прилагат
техниките визирани в лекцията за самоуважението (бел.ред. виж файл: 04c-
Trevoznost-samouvazenie).
При преизграждането трябва да се отчита, че перфекционалиста е пристрастен
към дребните неща, той е прекалено аналитичен, непрекъснато раздробява, откъсва
детайлите, фиксира се в тях, а впоследствие често ги изопачава по значимост до
такава степен, че ги хипеболизира и им вменява характеристики, които те нямат. По
този начин той непрекъснато си създава огромно количество бариери за
преодоляване, става неуверен в себе си, изпитва затруднения в дейността си, целта му
непрекъснато е там-някъде напред, но никога достатъчно и видимо близка за
постигане.
За извличане от това ограничено и нисшо ниво е препоръчително да се изисква
от клиента формулирането на стратегически цели, стъпки и дейности. Освен това,
много важно да се диагностицират фиксациите в целите му. Най-често
перфекционалистите са обхванати и обладани от стремежи за професионално
доказване. Професията на-често е терена, на който те се изявяват. Всички останали
цели, интереси, амбиции, желания, отнасящи се до другите сфери остават подтиснати.
Следователно при работата с тази категория е необходимо да се извърши
преформулиране на целите по значимост и пренареждане на потребностите.
Забележка: Виж лекция файл: 04c-Trevoznost-samouvazenie

Перфекционизмът стартира с автоматични мисли. . За перфекционистката нагласа
е характерно използването на „би трябвало/длъжен съм", нагласата „всичко или
нищо" и прекомерното обобщаване.
# По време на сесията терапевтът установява точните формулировки на
автоматичните мисли, записва ги в дневника си, а след това ги диктува на клиента,
който ги записва в своя дневник. По познатата вече схема терапевтът изисква от клиента
домашно задание, в което да формулира контратвърдения. Изисква се обаче
контратвърденията да бъдат записани (формулирани) едва на следващия ден.
Установяването на точните автоматични мисли (фрази) става с въпроса: “Бихте
ли си спомнили точно каква мисъл ви обхвана в момента, в който началникът ви
постави задачата?” или “Казахте че когато се запознавате с момиче чувствате, че
се изчервявате, обърквате и треперите. Бихте ли споделил какво точно си мислите в
този момент?”.


Част 2
Примерен формуляр за промяна на автоматичните мисли:
ФОРМУЛЯР ЗА ПРОМЯНА НА ПЕРФЕКЦИОНАЛИСТКИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
Автоматични мисли (матрици) Контратвърдения
"Би трябвало / Длъжен съм"
Би трябвало да мога да го направя добре Ще дам най-доброто според силите си
Длъжен съм да не направя грешка Човешко (нормално) е да се сгреши.
Ще се придържам към правилата толкова,
Длъжен съм да спазвам стриктно првилата
колкото другите
Уважававай сам себе си, за да те уважават
Трябва винаги да отстъпвам
и другите
Не винаги трябва да се съобразявам с
Трябва винаги да показвам благоприличие
чуждото мнение
Длъжен съм да се съобразявам със статуса Ще правя това само тогава, когато наистина
си е нужно
Длъжен съм да изпълня задачата най-добре
Ще постъпя отговорно, пък каквото стане
от всички
Трябва да проявя максимално старание,
Важното е да имам чиста съвест, че съм
да не пропусна
дал това, което мога
или объркам нещо

"Всичко или нищо" Контратвърдения
Не всичко не е наред. Някои неща са добре,
Нищо не е наред
а други имат нужда от повече внимание
Ще се опитам да подходя по-практично, а не
Всеки прави каквото си иска, пълен хаос! по схема. Ще се съобразя с общото мнение
(настроение)
Ако подходя към него по-практично, като го
Абсурдно е да направя това
разделя на части, ще бъде по-лесно
Ще направя подробен проект, в който ще се
Всичко трябва да се вземе предвид
опитам да включа детайлите един по един.
Не всичко е важно са крайната цел. Някои неща
Всичко трябва да проуча в детайли
могат да се променят и впоследствие.

Прекомерно обобщаване Контратвърдения
Просто не е вярно, че обърквам всичко. Ще се
Винаги обърквам всичко
върна назад и ще направя корекции.
Никога не мога да се оправям със сметки Навярно е по-добре да потрся приятелкса помощ
Винаги оставам последен Не мисля, че е така. Имал съм и успехи.
Никога няма да мога да свикна с това Нека да потърся привлекателни страни в това
Научаването на чужд език не е въпрос на
Никога няма да науча чужд език интелигентност.
Дори неграмотните владеят по 2-3 езика.
Това не е вярно. Имал съм хубави и насърчаващи
Никога не съм можел да се оправям с жени
връзки в предишни периоди (ученик, тинейджър)
# Към домашното задание терапевтът поставя следната инструкция: “До

следващата сесия е необходимо да записвате в дневника си в графата “автоматични
мисли” новопоявили се такива, като ги класифицира по трите подраздела. След това
срещу тях да формулира контратвърдения.
# Във всички случаи наред с мислите терапевтът изяснява и преживяванията на
клиента си, като върви в последователност – преди, по време и след събитието
(стресора).
# От клиента се изисква още нещо. След като е попълнил двете колонки на
таблицата, всяка сутрин и вечер да ги прочита.
Забележка: Виж лекция файл: 04b-Trevoznost-vutreshen monolog

2.3.3. Блокиране хиперболизацията на дребните грешки
Един от най-проблематичните аспекти на перфекционизма е фокусирането върху
дребните несъвършенства или грешки, които са източник на тревожността му.
# Когато стане дума за действие или бездействие, отчетени от клиента като грешка,
която получава обикновено окраска с катастрофични последици, винаги трябва да се иска
точно обяснение на въпроса “Колко важна е тази грешка за бъдещето”. Иска се
процентно изражение на грешката. Добре е клиентът да отрази тези % върху лист хартия.
След като определи количествения показател, терапевтът иска от клиента си
предвиждане, като поставя въпроса: “Колко значима ще бъде тази грешка след 1 месец,
(или 3 месеца, 6 месеца, 1 година, 10 години и пр.)?”. Честа практика са въпросите за
сравнение с постъпките (оценките) на другите за същата грешка: “Бихте ли си
припомнили дали други хора са допускали тази грешка?” Какво е станало
впоследствие?”, “Как са се справили?”. При наличие на успех, позитивния опит се дава
за пример.

2.3.4. Фокус върху положителното
# За преодоляване склонността да се омаловажават положителните си
постижения.се препоръчва домашно задание, в което клиентът да отразява всеки ден
своите успехи респ. събития от които е получил удоволствие. По време на сесията обект
на дискусията стават преживяванията на клиента, получени не само от постигнати цели,
но и от оценките, и отношението на другите към него. Идеята е клиентът да бъде изведен
от “материализма” на целите и амбициите си и да му се покаже значението на другите, на
техните оценки, жестове, усмивки, общуване, близост и пр., т.е. тези обекти да се
превърнат също в значими цели.
# Обстойно място се отделя на изводите до които е стигнал клиента, прозренията
които са го озарили, как е стигнал до тях, какви промени е забелязал в мисленето си,
настъпило ли е изменение в критериите му.
# “Но-нагласата” – Много важен момент от тази стъпка представлява
омаловажаването на нещо позитивно с „но" - например „Имах добър терапевтичен
сеанс, но към края изпитах тревожност" или “Вярно е че отделих внимание на
семейството си, но затова пък не успях да работя върху служебния си проект”,
“Наистина постигнах целта си, но се изпокарах с всички”. Клиентът трябва да се учи да
не добавяте „но" при преценката на нагласите и поведението си.
# “Но-нагласата” – Тази матрица се свързва с автоматично генериране на
защитно поведение, оправдаващо постъпките или целите на перфекционалиста. За да
може да живее в съгласие със себе си, т.е. за да тушира вътрешното си недоволство,
(напр. чувство за вина, тревожност) перфекционалистът произвежда обяснителни схеми
за поведението си. Например на въпроса: “Не помислихте ли, че с поемането на толкова
много служебни задачи ще ощетите семейството си?”, много често клиентът
възпроизвежда отговор от типа: “Да, вярно е че се конфронтирах със съпругата си, не
удържах обещанието пред децата си, но затова пък показах на шефа си готовност да
работя и през уйкенда”.

2.3.5. Формулиране на реалистични цели
За установяване реалистичността на поставените цели терапевтът поставя
въпроси:
- Реалистични ли са целите ви или са твърде високи?
- Бихте ли очаквали от друг да постигне целите, които сте си поставили?
- Реално постижима ли е дадена цел?
- Разумно ли е да се стремите към нея?
- Можете ли да коригирате някои от целите или сроковете?
- Можете ли да коригирате пътищата или средствата за постигане на
целите?
- Способен ли сте да приемете ограничения на целите?
- Възможни ли са алтернативи на целите?
- Бихте ли определили какво би последвало за вас, ако не бъде постигната
дадена цел?
- Мислили ли сте за цената на дадена цел?
- Считате ли, че бихте загубили нещо, ако продължите да се стремите към
тази цел?
- Каква според вас би била реакцията на другите, ако не постигнете
Възможни са и други въпроси, които в крайна сметка имат за цел клиентът да
види алтернативи или самия терапевт му предложи други варианти, както и да
способства за по-широк поглед върху поставената цел. Трябва да се знае, че
приемането на личните ограничения е висш израз на любовта към себе си.

2.3.6. Създаване повече удоволствия и развлечения в живота
Един от големите проблеми на перфекционалиста е, че обикновено той е скован и
склонен да се самоотрича. Той е човек, които трудно изразява чувствата си. Прекалено е
зает със заниманията си да следва самоограниченията и нихилизма към себе си по посока
на целта. Той жертва собствените си човешки потребности заради преследването на
външни цели. В крайна сметка тази тенденция може да доведе до задушаване на
жизнеността и изобретателността. Удоволствието - радостта от живота - преобръща
тази тенденция. Тук следва и факта, че перфекционалистът е лишен от чувство за
хумор, от фриволно поведение, често той не е способен да изживява или да
демонстрира изживяването на дълбоки чувства (трудно му е дори да вербализира
чувствата си).
Преизграждането на тази личностна черта се свързва с “отваряне” на клиента
към живота и към вътрешното си дете. Най-лесния път за тази промяна е в създаването
на план на удоволствията. Планът се записва в дневника, а мероприятията му са със
срок от 1-2 месеца, като е ежеседмичен график. Клиентът трябва да води в дневника си
записки за ежедневните си дейности, които са му доставили удоволствие в сфери,
различни от тези, в които са фиксираните му цели, поддържащи перфекционализма
му.

2.3.7. Ориентиране към процеса
Перфекционалистът винаги се взема насериозно. Той приема каузата си
“съвършен” като мисията на живота си, без да си дава сметка, че това нито вълнува
нито се калкулира от другите, т.е. от това, че той е перфекционалист не следва
положителна промяна в отношението на другите към него. Ефектът от неговото
поведение е тъкмо обратен, защото преследвайки страстно целите си той остава
неоплодени много други важни човешки дейности, като например общуването с
другите.
Ориентирането към процеса означава терапевтът да преустрои виждането на
клиента към целите, като акцентът бъде поставен не върху крайния резултат (както
прави перфекционалиста), а върху самия процес. По този начин клиентът ще
изпитва удовлетвореност по-скоро в самото участие, а не в крайния резултат.
# Тук основната промяна трябва да бъде от “На всяка цена, но веднъж” към
“Наслаждавай се на дейността си всеки ден”, или „Пътуването е по-важно от
крайната цел", или “Спри и помириши розите!”

3. Обобщение
# Най-често перфекционалистът ще пристигне в кабинета ви с проблеми в
някои от следните сфери:
- Сфера на интимност, родителство и партньорство . Обикновено
перфекционалистът или тотално игнорира тази сфера, или опекунства (поучава,
съветва, определя правила, поставя задачи, следи и контролира изпълнението им,
конфронтира се и не приема извинения, изготвя графици, списъци и планове, налага
над останалите своите разбирания и непрекъснато изисква от тях) над близкото си
обкръжение. Много често той е скучен, консервативен, досаден, без чувство за
хумор човек.
- Сфера на професионалните цели и интереси. Обикновено
перфекционалистът е обсебен от дейностите и целите си в тази област. Тя запълва
съдържанието на целия му живот. Това е попрището което той счита за най-значимо.
Произтича от начина по който той подрежда по стойност потребностите си. В
професионалната сфера клиентът ви най-вероятно ще проявява редица защитни
поведения (обясняващи цели и модели), като например: развитие в кариерата, по-
висока заплата, заемане на началническа длъжност, сключване на сделката на
живота му. Той изповядва разбирането, че без него службата ще пропадне, има
стремеж да бъде за пример и да налага този пример над останалите,често приема
себе си за много по-добър и по-знаещ от останалите. В някои случаи могат да се
наблюдават мудност и объркване при изпълнение на задачите, както и хвърляне на
неимоверно големи усилия за дейности, които нямат значение за крайния резултат,
предвид сроковете за изпълнение на задачата. Поведението на перфекционалиста се
посреща в екипа винаги отрицателно. За тази категория хора се използва фразата “За
лудо работи, за лудо не стой”.
- Сфера на общуване и интеракции В тази сфера перфекционалиста е
обременен и обречен на отхвърляне и изолация от другите. Поради високите си
изисквания, които в повечето случаи са неадекватни той буди в едни случаи ирония
и присмех, а в други гняв или омраза. Неадекватността го въвежда в неспособност
да общува неформално, т.е. възпрепятства удовлетворението на потребността от
социални контакти. Перфекционалистът търси винаги контакт със себеподобен –
тази комбинация е особено взривоопасна в работна обстановка, а всички останали,
които не изповядват убежденията му се неглижират.
- Сфера на конфликтите . Основната стратегия прилагана при конфликти от
перфекционалиста е конфронтацията. Той винаги държи на своето, проявява
“парадоксална упоритост”, налага целите, изискванията, критериите си и не се
съобразява с алтернативни.
- Сфера на потребности и ценности. Тук е основния проблем на
перфекционалиста. Изразява се в неадекватна йерархична подредба на
потребностите му и деформирана оценка за ценности.
# При експлорацията перфекционализмът се проявява, чрез следните
маркери, споделени от самия клиент:
- прекомерна педантичност и детайлност в дейността;
- ангажиране с неадекватно много дейности;
- ангажиране с неадекватни на субективните възможности и обективни
условия дейности;
- ангажиране с неадекватно високи и реално непостижими цели и изисквания;
- фиксиране върху едни дейности и пълно игнориране на други;
- нерешителност, склонност към съмнения, предпазливост, вътрешна
несигурност;
- стремеж да поучава, съветва, контролира другите;

Част 2
Примерен формуляр за промяна на автоматичните мисли:
ФОРМУЛЯР ЗА ПРОМЯНА НА ПЕРФЕКЦИОНАЛИСТКИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
Автоматични мисли (матрици) Контратвърдения
"Би трябвало / Длъжен съм"
Би трябвало да мога да го направя добре Ще дам най-доброто според силите си
Длъжен съм да не направя грешка Човешко (нормално) е да се сгреши.
Ще се придържам към правилата толкова,
Длъжен съм да спазвам стриктно првилата
колкото другите
Уважававай сам себе си, за да те уважават
Трябва винаги да отстъпвам
и другите
Не винаги трябва да се съобразявам с
Трябва винаги да показвам благоприличие
чуждото мнение
Длъжен съм да се съобразявам със статуса Ще правя това само тогава, когато наистина
си е нужно
Длъжен съм да изпълня задачата най-добре
Ще постъпя отговорно, пък каквото стане
от всички
Трябва да проявя максимално старание,
Важното е да имам чиста съвест, че съм
да не пропусна
дал това, което мога
или объркам нещо

"Всичко или нищо" Контратвърдения
Не всичко не е наред. Някои неща са добре,
Нищо не е наред
а други имат нужда от повече внимание
Ще се опитам да подходя по-практично, а не
Всеки прави каквото си иска, пълен хаос! по схема. Ще се съобразя с общото мнение
(настроение)
Ако подходя към него по-практично, като го
Абсурдно е да направя това
разделя на части, ще бъде по-лесно
Ще направя подробен проект, в който ще се
Всичко трябва да се вземе предвид
опитам да включа детайлите един по един.
Не всичко е важно са крайната цел. Някои неща
Всичко трябва да проуча в детайли
могат да се променят и впоследствие.

Прекомерно обобщаване Контратвърдения
Просто не е вярно, че обърквам всичко. Ще се
Винаги обърквам всичко
върна назад и ще направя корекции.
Никога не мога да се оправям със сметки Навярно е по-добре да потрся приятелкса помощ
Винаги оставам последен Не мисля, че е така. Имал съм и успехи.
Никога няма да мога да свикна с това Нека да потърся привлекателни страни в това
Научаването на чужд език не е въпрос на
Никога няма да науча чужд език интелигентност.
Дори неграмотните владеят по 2-3 езика.
Това не е вярно. Имал съм хубави и насърчаващи
Никога не съм можел да се оправям с жени
връзки в предишни периоди (ученик, тинейджър)

# Към домашното задание терапевтът поставя следната инструкция: “До
следващата сесия е необходимо да записвате в дневника си в графата “автоматични
мисли” новопоявили се такива, като ги класифицира по трите подраздела. След това
срещу тях да формулира контратвърдения.
# Във всички случаи наред с мислите терапевтът изяснява и преживяванията на
клиента си, като върви в последователност – преди, по време и след събитието
(стресора).
# От клиента се изисква още нещо. След като е попълнил двете колонки на
таблицата, всяка сутрин и вечер да ги прочита.
Забележка: Виж лекция файл: 04b-Trevoznost-vutreshen monolog

2.3.3. Блокиране хиперболизацията на дребните грешки
Един от най-проблематичните аспекти на перфекционизма е фокусирането върху
дребните несъвършенства или грешки, които са източник на тревожността му.
# Когато стане дума за действие или бездействие, отчетени от клиента като грешка,
която получава обикновено окраска с катастрофични последици, винаги трябва да се иска
точно обяснение на въпроса “Колко важна е тази грешка за бъдещето”. Иска се
процентно изражение на грешката. Добре е клиентът да отрази тези % върху лист хартия.
След като определи количествения показател, терапевтът иска от клиента си
предвиждане, като поставя въпроса: “Колко значима ще бъде тази грешка след 1 месец,
(или 3 месеца, 6 месеца, 1 година, 10 години и пр.)?”. Честа практика са въпросите за
сравнение с постъпките (оценките) на другите за същата грешка: “Бихте ли си
припомнили дали други хора са допускали тази грешка?” Какво е станало
впоследствие?”, “Как са се справили?”. При наличие на успех, позитивния опит се дава
за пример.

2.3.4. Фокус върху положителното
# За преодоляване склонността да се омаловажават положителните си
постижения.се препоръчва домашно задание, в което клиентът да отразява всеки ден
своите успехи респ. събития от които е получил удоволствие. По време на сесията обект
на дискусията стават преживяванията на клиента, получени не само от постигнати цели,
но и от оценките, и отношението на другите към него. Идеята е клиентът да бъде изведен
от “материализма” на целите и амбициите си и да му се покаже значението на другите, на
техните оценки, жестове, усмивки, общуване, близост и пр., т.е. тези обекти да се
превърнат също в значими цели.
# Обстойно място се отделя на изводите до които е стигнал клиента, прозренията
които са го озарили, как е стигнал до тях, какви промени е забелязал в мисленето си,
настъпило ли е изменение в критериите му.
# “Но-нагласата” – Много важен момент от тази стъпка представлява
омаловажаването на нещо позитивно с „но" - например „Имах добър терапевтичен
сеанс, но към края изпитах тревожност" или “Вярно е че отделих внимание на
семейството си, но затова пък не успях да работя върху служебния си проект”,
“Наистина постигнах целта си, но се изпокарах с всички”. Клиентът трябва да се учи да
не добавяте „но" при преценката на нагласите и поведението си.
# “Но-нагласата” – Тази матрица се свързва с автоматично генериране на
защитно поведение, оправдаващо постъпките или целите на перфекционалиста. За да
може да живее в съгласие със себе си, т.е. за да тушира вътрешното си недоволство,
(напр. чувство за вина, тревожност) перфекционалистът произвежда обяснителни схеми
за поведението си. Например на въпроса: “Не помислихте ли, че с поемането на толкова
много служебни задачи ще ощетите семейството си?”, много често клиентът
възпроизвежда отговор от типа: “Да, вярно е че се конфронтирах със съпругата си, не
удържах обещанието пред децата си, но затова пък показах на шефа си готовност да
работя и през уйкенда”.

2.3.5. Формулиране на реалистични цели
За установяване реалистичността на поставените цели терапевтът поставя
въпроси:
- Реалистични ли са целите ви или са твърде високи?
- Бихте ли очаквали от друг да постигне целите, които сте си поставили?
- Реално постижима ли е дадена цел?
- Разумно ли е да се стремите към нея?
- Можете ли да коригирате някои от целите или сроковете?
- Можете ли да коригирате пътищата или средствата за постигане на
целите?
- Способен ли сте да приемете ограничения на целите?
- Възможни ли са алтернативи на целите?
- Бихте ли определили какво би последвало за вас, ако не бъде постигната
- Мислили ли сте за цената на дадена цел?
- Считате ли, че бихте загубили нещо, ако продължите да се стремите към
тази цел?
- Каква според вас би била реакцията на другите, ако не постигнете
Възможни са и други въпроси, които в крайна сметка имат за цел клиентът да
види алтернативи или самия терапевт му предложи други варианти, както и да
способства за по-широк поглед върху поставената цел. Трябва да се знае, че
приемането на личните ограничения е висш израз на любовта към себе си.

2.3.6. Създаване повече удоволствия и развлечения в живота
Един от големите проблеми на перфекционалиста е, че обикновено той е скован и
склонен да се самоотрича. Той е човек, които трудно изразява чувствата си. Прекалено е
зает със заниманията си да следва самоограниченията и нихилизма към себе си по посока
на целта. Той жертва собствените си човешки потребности заради преследването на
външни цели. В крайна сметка тази тенденция може да доведе до задушаване на
жизнеността и изобретателността. Удоволствието - радостта от живота - преобръща
тази тенденция. Тук следва и факта, че перфекционалистът е лишен от чувство за
хумор, от фриволно поведение, често той не е способен да изживява или да
демонстрира изживяването на дълбоки чувства (трудно му е дори да вербализира
чувствата си).
Преизграждането на тази личностна черта се свързва с “отваряне” на клиента
към живота и към вътрешното си дете. Най-лесния път за тази промяна е в създаването
на план на удоволствията. Планът се записва в дневника, а мероприятията му са със
срок от 1-2 месеца, като е ежеседмичен график. Клиентът трябва да води в дневника си
записки за ежедневните си дейности, които са му доставили удоволствие в сфери,
различни от тези, в които са фиксираните му цели, поддържащи перфекционализма
му.

2.3.7. Ориентиране към процеса
Перфекционалистът винаги се взема насериозно. Той приема каузата си
“съвършен” като мисията на живота си, без да си дава сметка, че това нито вълнува
нито се калкулира от другите, т.е. от това, че той е перфекционалист не следва
положителна промяна в отношението на другите към него. Ефектът от неговото
поведение е тъкмо обратен, защото преследвайки страстно целите си той остава
неоплодени много други важни човешки дейности, като например общуването с
другите.
Ориентирането към процеса означава терапевтът да преустрои виждането на
клиента към целите, като акцентът бъде поставен не върху крайния резултат (както
прави перфекционалиста), а върху самия процес. По този начин клиентът ще
изпитва удовлетвореност по-скоро в самото участие, а не в крайния резултат.
# Тук основната промяна трябва да бъде от “На всяка цена, но веднъж” към
“Наслаждавай се на дейността си всеки ден”, или „Пътуването е по-важно от
крайната цел", или “Спри и помириши розите!”

3. Обобщение
# Най-често перфекционалистът ще пристигне в кабинета ви с проблеми в
някои от следните сфери:
- Сфера на интимност, родителство и партньорство . Обикновено
перфекционалистът или тотално игнорира тази сфера, или опекунства (поучава,
съветва, определя правила, поставя задачи, следи и контролира изпълнението им,
конфронтира се и не приема извинения, изготвя графици, списъци и планове, налага
над останалите своите разбирания и непрекъснато изисква от тях) над близкото си
обкръжение. Много често той е скучен, консервативен, досаден, без чувство за
хумор човек.
- Сфера на професионалните цели и интереси. Обикновено
перфекционалистът е обсебен от дейностите и целите си в тази област. Тя запълва
съдържанието на целия му живот. Това е попрището което той счита за най-значимо.
Произтича от начина по който той подрежда по стойност потребностите си. В
професионалната сфера клиентът ви най-вероятно ще проявява редица защитни
поведения (обясняващи цели и модели), като например: развитие в кариерата, по-
висока заплата, заемане на началническа длъжност, сключване на сделката на
живота му. Той изповядва разбирането, че без него службата ще пропадне, има
стремеж да бъде за пример и да налага този пример над останалите,често приема
себе си за много по-добър и по-знаещ от останалите. В някои случаи могат да се
наблюдават мудност и объркване при изпълнение на задачите, както и хвърляне на
неимоверно големи усилия за дейности, които нямат значение за крайния резултат,
предвид сроковете за изпълнение на задачата. Поведението на перфекционалиста се
посреща в екипа винаги отрицателно. За тази категория хора се използва фразата “За
лудо работи, за лудо не стой”.
- Сфера на общуване и интеракции В тази сфера перфекционалиста е
обременен и обречен на отхвърляне и изолация от другите. Поради високите си
изисквания, които в повечето случаи са неадекватни той буди в едни случаи ирония
и присмех, а в други гняв или омраза. Неадекватността го въвежда в неспособност
да общува неформално, т.е. възпрепятства удовлетворението на потребността от
социални контакти. Перфекционалистът търси винаги контакт със себеподобен –
тази комбинация е особено взривоопасна в работна обстановка, а всички останали,
които не изповядват убежденията му се неглижират.
- Сфера на конфликтите . Основната стратегия прилагана при конфликти от
перфекционалиста е конфронтацията. Той винаги държи на своето, проявява
“парадоксална упоритост”, налага целите, изискванията, критериите си и не се
съобразява с алтернативни.
- Сфера на потребности и ценности. Тук е основния проблем на
перфекционалиста. Изразява се в неадекватна йерархична подредба на
потребностите му и деформирана оценка за ценности.
# При експлорацията перфекционализмът се проявява, чрез следните
маркери, споделени от самия клиент:
- прекомерна педантичност и детайлност в дейността;
- ангажиране с неадекватно много дейности;
- ангажиране с неадекватни на субективните възможности и обективни
условия дейности;
- ангажиране с неадекватно високи и реално непостижими цели и изисквания;
- фиксиране върху едни дейности и пълно игнориране на други;
- нерешителност, склонност към съмнения, предпазливост, вътрешна
несигурност;
- стремеж да поучава, съветва, контролира другите;
Технологии
Прочетен: 353 Коментари: 0 Гласове: 0
10.08.2009 20:00 - Личностни черти, които увековечават тревожността - част 3
Част 3

II. ПРЕКОМЕРНА НУЖДА ОТ ОДОБРЕНИЕ
Следващата личностна особеност (както и перфекционализма) е свързана с
фикцация върху определена потребност, абсолютизирането й, както и с прилагането на
устойчиви, стереотипни модели на поведение.
При диагностиката на тревожните личности (напр. чрез техниката “Насочена
надолу стрелка”) често може да се стигне до извода, че клиентът е изключително
чувствителен към възможността да бъде нехаресван, отхвърлен и неодобрен от групата.
Битуването на личността в групата е определено като висша потребност. Тук в групата
човек удовлетворява редица потребности: да бъде оценяван и да има правото да
оценява; да се сравнява с другите; да изразява чувства и отношение; да удовлетворява
интимни потребности; да заема значимо място и да бъде оценяван положително; да има
усещането за собствена ценност, място и роля в групата; да поддържа чрез другите
нивото си на самооценка и самоуважение; да коригира поведението си и да научава
нови поведенчески модели;
При високотревожните личности потребността от получаване одобрение от
другите е много силно изразена. Тази тревожност се поддържа от ниската самооценка
(малоценност) и убеждения на човек, че не е достоен, че има дефицити, че е
несъвършен както другите, че може да бъде отхвърлен. Поради тази причина
абсолютизирането на потребността от одобрение ги подтиква непрекъснато да го
търсят в другите до такава степен, че да игнорират собствените си нужди. С други
думи, тази фиксирана потребност превръща човек в жертва на другите. На него често
му е трудно да постави граници или да каже „не". В резултат се появява
неудовлетвореност и разочарование, което е основа за хронична тревожност и
напрежение.

1. Обективизиране нагласата за одобрението на другите хора
# По време на интервюто терапевтът има за задача отново да установи
автоматичните мисли (допускания, убеждения) на клиента, които са водещи и
определящи за поведението му в групата и отношението му към другите. Идеята е да
се изведе формулировка, която да е достатъчно устойчива и стереотипна.
Извеждането на тази когнитивна схема започва с искане за разказ на конкретен
пример, в който клиентът се е почувствал неразбран, объркан, неприет, разочарован,
отхвърлен, изолиран от другите.
# Трябва да се има предвид, че подтиснатата и неудовлетворена потребност от
одобрение винаги рефлектира във взаимоотношенията с другите. Именно в тази сфера
(на общуване и конфликти) могат да се диагностицират висока тревожност и страх.
Навлизайки в тези сфери терапевтът лесно може да забележи, че в общуването си
клиентът проявява “самоотричане”, той става “жертва” на другите по своя воля,
мислейки, допускайки и желаейки одобрението на другите.
# Терапевтът може да диагностицира и друга особеност, изразяваща се в това,
че клиентът сам, без, основания, без проверка, без доказателства вменява много често
на групата или отделно лице качества които би желал да притежава другия и
отношение, което би желал да получи от него – отношение на одобрение и приемане.
Тази особеност много често се забелязва в интимните отношения и с е изразява във
фразата “Приемане на желаното за действително”.
# Третия диагностичен елемент е “изостреното чувство за критичност”,
произтичащо от нежеланието и страха от неодобрение. Тази категория лица много
често не приемат критика, отнасят се към нея прекалено лично, отхвърлят я и са
дълбоко засегнати.
Предлагам примерен формуляр, отразяващ автоматични мисли (нагласи) за
одобрение и възможните алтернативи за промяна:

ФОРМУЛЯР ЗА НАГЛАСИ ЗА ОДОБРЕНИЕ
Автоматични мисли (нагласи) Алтернативна нагласа
„Хората може да не показват топлина или
дружелюбност към мен поради причини,
„Ако някой се държи недружелюбно
които нямат нищо общо с мен. Например
с мен, то е, защото съм объркал
собствените им проблеми, разочарования

нещо"
или умора могат да им попречат да се
държат дружелюбно и приемащо".
„Хората, които ми намират недостатъци,

може да проектират върху мен собствените
„Критиките на другите само
си несъвършенства, които не са в състояние
подчертават факта, че наистина да си признаят. Хората са склонни

съм безполезен."
подсъзнателно да проектират не
съвършенствата си върху другите".
„Винаги ще има хора, които просто няма да
„Мисля, че съм добър човек. Не ме харесват - каквото и да направя. Често
трябва ли всички да ме харесват?" привличането или отвращението са
ирационални".
„Не е необходимо да получавам одобрението
„Много е важно другите да ме на всеки срещнат, за да имам щастлив и
одобряват и приемат." смислен живот - особено ако вярвам в себе
си и се уважавам."
"Другите преследват собствени интереси,
"Ако винаги угаждам на другите,
ще съм приет от тях" затова се стремят да поддържат с мен
контакт, за ме използват"
"Ако винаги се съгласявам на "Не бива винаги да отстъпвам защото по
другите, няма начин да вляза в този начин ще загубя собствената си
конфликт" ценност и ще стана жертва"
"При положение, че се държа
"Не е сигурно това. Възможно е да
винаги добре с другите, със
сигурност и те ще се държат така
приписвам на другите качества и отношение,
които на практика не съм тествал"
с мен"
"Раздавам се непрекъснато, помагам,
съдействам на другите. Това със "Би трябвало да преценявам по-добре
сигурност ще ми осигури границата, от къде започва моя интерес и
същото отношение на другите къде свършва общия"
към мен"
"Длъжен съм, отговорен съм да "Добре е първо да се обърна към себе
се съобразявам с общото мнение, си, към собствените си потребности,
независимо, че е в мой ущърб" цели и желания"
"Те са ми родители (началник, "Не винаги по-дългия житейски опит
по-възрастен) и аз трябва да се и по-високия ранг в службата са гаранция
подчинявам" за успешни решения"

2. Обективизиране на критиката на другите хора
Друг важен диагностичен елемент за хората със свръхпотребност от одобрение, е че

те не понасят критика. Много са чувствителни на външни въздействия, особено от значими
или референтни личности.
# Ако по време на интервюто установите, че клиентът ви е приключил един спор или
един конфликт като се е почувствал унижен, предаден, шокиран, неудовлетворен,
разочарован от другия, то това означава, че е изпитал страх или тревожност именно в
резултат на предвижданията за възможност да не бъде приет, одобрен, зачетен и пр.
Емоциите които преживява в подобни случаи се отличават с характерна тежест и сила,
обхващат цялостното поведение и деформират перцепцията. Човек започва да генерализира
случая и изводите от него се проектират върху отношението му към другия. Този диапазон е
много широк – от съглашателство, песимизъм, примирение и конформизъм до открита
омраза, гняв и агресия.
Причината за натоварването на тази критика (дори забележка или по концентриран
съвет) с толкова негативизъм и опасения (страхове) е изкривената субективна оценка и
генерализирането й в убеждението, че това е “края” на връзката. Обикновено ситуациите на
критика въвеждат тази категория лица в шоково състояние, а обработката на стимула се
извършва изцяло в сферата на емоционалното “черно-бяло” мислене.
# След като бъде констатиран стереотипния поведенческия модел на клиента,
изразяващ се в убежденията, например: “Той нямаше право да постъпва така с мен” или
“Аз направих толкова много за нея, а тя си позволи да ме упрекне за ...”, или “Винаги съм се
държал добре с нея, отстъпвал съм, съобразявал съм се, а тя ме злепостави пред
другите”, или “не съм очаквал такива думи от него” и пр. е целесъобразно на клиента да се
даде информация и му се помогне с инструментариум за обективизиране на критиката. За
тази цел по време на сесията се разглежда последния случай, който добре отразява
“свръхчувствителността” на клиента към критика. Терапевтът прилага схема от въпроси,
чрез които събира аргументи, записвайки ги в дневника си. Те ще му послужат впоследствие
при оборването на дисфункционалните убеждения, деформирани представи и субективно-
изкривени оценки.
След като приключи тази процедура терапевтът предоставя формуляр с въпроси и
изисква от клиента си домашно задание със следната инструкция: “До следващата сесия си
припомнете няколко (най-добре 4-5 ) случая, които са аналогични на разказания от вас.
Нека това да са случаи, при които сте се почувствали точно така, както при току-що
коментирания от вас. След това разграфете в дневника си таблица с такива графи и вид,
който е в този формуляр. Опишете всеки случай в лявата колонка на таблицата, а в
дясната се опитайте да отговорите на въпросите от формуляра”.
Примерен формуляр от въпроси:

ФОРМУЛЯР ЗА ОБЕКТИВИЗИРАНЕ НА КРИТИКАТА
кратко описание
въпроси/отговори
на ситуацията
Оценете източника на критиката
Кой ви критикува?
Има ли този човек право да ви критикува?
Познава ли добре мотивите ви?
Знае ли достатъчно за вас, за уменията ви или за
Кратко описание дадения въпрос, за да направи обективна оценка?
на случая Възможно ли е този човек да е пристрастен и да не
може да бъде обективен?
Емоционално или рационално говори човекът?
Преследва ли своя егоистична цел с критиката човекът?
Добре ли ви познава човекът?
Запознат ли е критикуващият с историята на проблема
и препятствията, които е трябвало да преодолеете?
Добре ли познавате източника на критиката? Той често
ли /винаги ли, понякога, никога до сега/ ви критикува?
Поискайте подробности
Критиката към вас за конкретна задача ли е или в
думите на другия се долавя генерализиране върху
Кратко описание цялата ви личност и дейност?
на случая Критикуващият предлага ли ви конструктивни идеи
за справяне с проблема или се стреми да ви уязви?

Критиката насочена ли е към цялостен негативизъм
и отхвърляне на дейностите по задачата или засяга
една част от нея, а другата не?
Критикуващият опира ли се на някакви принципи и
правила или излага само свое виждане?
Преценете дали критиката има основания
Кратко описание Има ли основание критиката?
на случая Ако критиката е основателна какво преживявате и
колко силно е това ваше преживяване?
Ако критиката не беше основателна какво бихте
преживявате и колко силно щеше да бъдее това ваше
преживяване?

# По време на интервюто терапевтът изслушва резултатите от домашното задание и изисква
от клиента всеки един отговор да бъде оценен по 6-балната система, както следва: “0”=
„никак", “1”= „слабо”, “2”= „търпимо”, ”3”= „умерено”, “4”= „силно” ”5”= „много
силно", “6”= „нетърпимо”.
Важно диагностично значение е силата на емоцията и оценката за нея на
клиента. Трябва да се знае, че когато критиката е основателна, преживяването е
много по-силно боли, но ако критиката е неоснователна, вероятно няма да
предизвика силна емоционална реакция, тя по-лесно ще бъде отхвърлена като
неуместна, абсурдна или неинформирана.
# По време на терапията е целесъобразно на клиента да бъдат дадени следните
алтернативи:
- “Ако оцените критиката като основателна добре би било да проверите
как работи едно различно ваше отношение към нея, например опитайте се да я
възприемете като важна обратна информация, която може да ви помогне да на -
учите нещо за себе си”.
- “Ако доловите, че критиката е отправена общо, не по същество и е
насочена към цялостната ви личност, то може със сигурност да я приемете за
необективна и тенденциозна. Такъв тип критика не би повлияла върху статуса ви в
групата и не би разклатила авторитета ви”.
- “Тази критика е добра възможност да се коригирам и да не допускам
други грешки”
- “Тази критика засяга само отделни мои действия, а не мен като
личност”
- “Въпреки че тази критика не ми е приятна, тя не означава, че съм
напълно от
хвърлен или неодобряван”.
Следва продължение - 4 част

Технологии
Последна промяна: 31.08.2009 22:32

Част 4
3. Идентифициране и откъсване от съзависимостта
Друга важна стъпка (техника) за преодоляване на свръхчувствителността от
неодобрение е развиването на умения за откъсване от съзависимостта. Вече стана
известно, че тази категория хора проявяват необоснован алтруизъм, самоотричайки
собствените си интереси, желания, удоволствия и потребности в името на одобрението
на другите. Те лесно се превръщат в жертва на някого или групата. Те приемат съдбата
си и макар да разбират, че са манипулирани и използвани, продължават да се
придържат към заучения модел на поведение, страхувайки се от страха и опасността,
която ги грози ако бъдат отхвърлени. Когато тези чувства и потребности останат
неосъзнати, те често се проявяват като тревожност - особено хронична, генерализирана
тревожност. Дълготрайните последствия от съзависимостта са продължителен стрес,
умора, изтощение и накрая сериозно физическо заболяване.
# Наличието на съзависимост може да се диагностицира чрез формуляр от
твърдения за съзависимост:
ФОРМУЛЯР С ТВЪРДЕНИЯ ЗА СЪЗАВИСИМОСТ
отговори
Твърдения
да не
Ако някой важен за мен човек очаква

да направя нещо, трябва да го направя.
Не бива да бъда раздразнителен или

нелюбезен.
Не бива да правя нищо, което предизвиква

гнева на другите.
Трябва да правя щастливи хората, които

обичам.
Обикновено съм виновен, ако разстроя

важен за мен човек.
Самочувствието ми идва от това, че помагам

на хората да решават проблемите си.
Склонен съм да прекалявам в грижите си за другите.
Ако е необходимо, ще загърбя собствените
си ценности и потребности, за да запазя
връзката си с важния за мен човек.
Даването е най-сигурният начин да се

почувствам доволен от себе си.
Страхът от гнева на другите има голямо

въздействие върху думите и постъпките ми.

Ако бъдат избрани три или повече твърдения, може да се приеме, че клиентът има
проблем със съзависимостта.

# Диагностицирането на съзависимостта може да включи и въпроси от типа:
- “Според вас колко % от времето си отделяте за удовлетворяване на
собственото си удоволствие, цели и амбиции?”.
- “Можете ли да кажете, че когато се раздавате и правите нещо за значими за
вас хора, след това имате чувството за изпълнен дълг?”.
- “Бихте ли си спомнили и назовали какво чувство изпитвате, след като сте се
съгласили да помогнете на някой, в момент когато самия вие сте имали нужда от
помощ?”.
- “ Считате ли, че хората винаги трябва да помагат на другите, когато те ги
помолят за това”?.
- “Склонен ли сте да заклеймите (неодобрявате) постъпката на някой, който
не се е озовал на молба за съдействие?”.
- “Може ли да се каже, че самочувствието ви зависи до голяма степен от това
доколко доставяте удоволствие, грижите се за и/или решавате проблемите на някой
друг (или на много други)?”.
- “Считате ли, че сте от хората, които са способни да определят граници за това
колко ще правите за/или търпите другите?”.
- “В случаи когато сте казвали „не" на молбите на другите, след това имали ли сте
чувство за вина?”.
# По време на диагностичната част на интервюто могат да бъдат получени
данни, за които е известно, че съдържат индикатори за наличие или предразположеност
към съзависимост, например според клиентът:
- в ранното си детство винаги родителите са определяли приятелския му кръг;
- в ранното си детство не е имал много приятели;
- по време на пубертета е имал затруднения в социалните контакти с
противоположния пол;
- родителите са му формирали убеждението, че винаги трябва да се отзовава на
молбите на другите;
- изповядва вярването, че ако не се конфронтира, ако отстъпва и се съгласява с
другите, няма да има проблеми с тях;
- вярва, че ако се примирява и отстъпва на другия, в бъдеще той сам ще оцени
това което клиента прави за него;
- изпитва изключителна ненавист (нетърпимост) към егоизма, индивидуализма,
себелюбието, нарцисизма – добре е това твърдение да бъде представено от клиента в %;
- чувства се уютно и уверено по-скоро когато заема второстепенна позиция в
групата, отколкото ако е лидер (отговорник);
- изпитва дискомфорт, чувства се непотребен, отхвърлен, нежелан, когато никой
не проявява интерес към него;
- склонен е да се раздели с ценни материални придобивки в името на
положителното отношение на другия към него;
- при взимане на решения, касаещи лично него винаги търси мнението на
референтни лица;
- изключително отстъпчив пред чужди желания;
- неспособност, нежелание да отправя критики към важни за него хора;
- много е чувствителен към ситуации, при които остава сам – споделя за тъга, за
отчаяние, за аморфно вътрешно напрежение на потиснатост, на безпомощност;
- споделя за затруднения и нежелание да поставя искания към другите – счита, че
ще постъпи като егоист и неблагодарник;
- трудно взима ежедневни решения без да се допита за свет и подкрепа от
значимите други;
- докладва, че в ежедневието по няколко пъти без определени реални поводи
провежда телефонни разговори със значим друг;

# При работата със съзависими клиенти трябва да се отчитат техните устойчиви
обяснителни схеми, които отключват защитните им поведения. Всеки съзависим има и
може да ви преведе набор от доводи и аргументи, с които да оправдае поведението си.
Именно тези защитни поведения са обект на преустройство по време на терапията.
Сред тези вярвания може да срещнете отново матриците “Трябва” и “Ако ...”, които
детерминират стереотипността и ригидността на зависимото поведение:
- “Ако не критикувам другите и те няма да ме критикуват”
- “Ако не иронизирам другите и те няма да ме иронизират”
- “Ако не се конфронтирам с другите, ще бъда харесван и обичан”
- “Ако се раздавам и помагам на другите, ще бъда приет и одобрен”
- “Ако се съгласявам с другите, никога няма да чуя лоша дума за себе си”
- “Ако съм добър и отстъпчив, другите (съпруга ми) никога няма да ме
изоставят”
- “Трябва да се допитам до мнението на другия (баща, майка, съпруг, колега и
пр)”
- “Трябва винаги да отстъпвам, така хората няма да ме вземат за егоист”
- “Трябва да се съобразявам с мнението на другите, иначе ще се говори, че съм
индивидуалист и не съм способен да работя в екип”

# В диагностичната дейност добър инструмент е техниката “Насочена надолу
стрелка”, тъй като отново става дума със страхове от широк диапазон. Именно страхът
или предсказанието за страх (предвиждането), провокиран от допусканията, стартира
защитни поведения и реакции на съзависимия. Могат да се диагностицират набор от
страхове:
- от поемане и носене на отговорност;
- от присвояване на нарицателно име;
- от обвинения в неморалност, егоизъм, индивидуализъм липса на умения за
общуване;
- много популярен в професионалната сфера е страха “неспособност да работи в
екип”;
- от превръщане в обект на нападки, обвинения, критика и отрицателно
отношение;
- от угризение на съвестта;
- от катастрофични последици (развод, раздяла, суицид и пр);
Забележете страховете винаги се провокират от едно непрекъснато съобразяване
с другите, с общественото мнение, със Свръх-Аза. За съзависимата личност,
отличаваща се с подчертано външен локус, ролята, значимостта, мнението, оценката,
помоща на другите, на средата, на обществото имат решаващо значение. За сметка на
това Аз-ът напълно отрича импулсите на “То”, което според Фройд стои в основата на
хистерията и невротизма. Когато тази особеност се свърже с една личностна черта
определена от Ханс Айзенк като импулсивност и се съчетае със слаб тип висша нервна
дейност (емоционална неустойчивост), то проблема на съзависимата личност се
очертава наистина като много сериозен. Именно от тук произтича и ниския праг на
стресоустойчивост и лесна фрустрация. Съзависимите личности винаги са много
чувствителни към другите, те с желание се привързват към някого (дори много лесно се
влюбват), а много от тях когато бъдат отхвърлени са склонни към необмислени
реакции, в т.ч. дори суициди. В семейните (интимните) отношения съзависимостта
често се демонстрира като робска търпимост, липса на мнение, нежелание да поставят
искания, да се декларират претенции и нужди. По този начин съзависимият напълно се
обезличава в очите на партньора си, а това в определени случаи му носи още по-големи
трудности.

# По време на терапията на клиента може да бъде предоставен списък от
контратвърдения и убеждения и се поиска от него да продължи да води този формуляр
в личния си дневник, като го попълва всеки път, когато попадне в ситуация на избор.
Препоръчително е поне два пъти дневно дневникът да се прочита високо на глас.
Следва продължение - част 5
* * *

Категория: Технологии

Част 5
Примерен формуляр за списък с контраубеждения:

ФОРМУЛЯР С КОНТАУБЕЖДЕНИЯ СРЕЩУ СЪЗАВИСИМОСТ
Уча се да се грижа по-добре за себе си.
Осъзнавам, че собствените ми нужди са важни.
За мен е хубаво да отделям време за себе си.
Намирам баланс между собствените ми нужди
и загрижеността ми за другите.
Ако се грижа добре за себе си, ще мога да предложа
повече на другите.
Няма нищо лошо да поискам от другите онова, от което
имам нужда.
Уча се да приемам себе си такъв, какъвто съм.
Няма нищо лошо да кажа „не" на изискванията на другите,
когато е необходимо.
Не е необходимо да съм съвършен, за да бъда приеман и
обичан.
Мога да променя себе си, но приемам, че не мога да
накарам друг да се промени.
Отказвам да поемам отговорността за чуждите проблеми.
Уважавам другите достатъчно, за да знам, че могат сами да
носят отговорността за себе си.
Отърсвам се от чувството за вина, когато не съм в състояние
да оправдая нечии очаквания.
Състраданието и чувството за вина заради емоциите или
реакциите на другите не постига нищо.
С всеки ден се научавам да обичам себе си все повече.
III. . НИСЪК ПРАГ НА СТРЕСОУСТОЙЧИВОСТ
Хората с тревожни разстройства често нямат силна връзка с телата си. Става дума за
симптомите, които клиентът долавя в състояние на тревожност, а в резултат на
стресовите фактори възниква цял кръг от такива симптоми.
На първото интервю именно симптомите стоят в центъра на експлорацията на клиента.

В повечето случаи клиентите пристигат с оплаквания, които имат определена история,
включваща продължително въздействие на стимули (дразнители), на които е бил
изложен. Тези стресогенни дразнители се отнасят към т. нар.“поддържащи фактори”.
Диагностицират се след установяването на провокиращите и предразполагащите
фактори. Тази група от фактори е задължителна при диагностиката и последващата
формулировка на случая.
Както във всяка стресогенна ситуация човек прави два вида оценки: на дразнителя и на
себе си. Когато дразнител е особено силен, човек мобилизира силите си и реагира, т.е.
процесите се развиват много бързо. По-голямата трудност в диагностиката
представляват онези случаи, при които клиентът е “натрупал стрес”, т.е. дълго време е
бил облъчван, правил е множество опити за справяне, разходвал е физически,
физиологичен и психически ресурси, не е успял да се справи и е навлязъл в етапа на
дистрес. Хората обаче трудно се ориентират в тази схема. Те са прекалено увлечени да
следват своите заучени поведенчески модели, да съблюдават своите предвиждания,
убеждения и твърдения, да преследват своите цели, амбиции и интереси. Поради тази
причина попадат под влиянието на феномена “burn out” (изгаряне).
Няколко думи за феномена “burn out”
Кристиан Маслач изследва проблема и посочва разликите между стреса и бърнаут.
v Бърнаут е психическо състояние и психически процес, който винаги е

обвързано с нагласата за високи постижения + нагласа за успех + висок ентусиазъм +
значителни усилия в процеса на дейност.
v Бърнаут е свързан с трудовата дейност и по-точно с професионално
ангажираните да работят с хора, затова защото успехът от работата им зависи не само
от самите тях, а и от другите. Поради тази причина не винаги усилията водят до успех.
v Бърнаут е синдром свързан с физическото и емоционално изтощение, с

развитие на отрицателни, дори цинични нагласи към дейността (обекта), изграждане на
отрицателна самооценка и неудовлетвореност, свързана с промени в поведението на
човек.
Равнища за проява на бърнаут
v Когнитивно – ригидност, песимизъм, параноидни мисли;
v Афективно – отрицателни емоции, чувство за вина, депресии;
v Конативно – негативизъм, оплаквания, рисково поведение, ниска

ефективност;
v Физическо – хронична умора, ниска устойчивост към заболявания;
Бърнаут – процес и състояние
v Като процес бърнаут включва четири етапа:
o ентусиазъм;
o стагнация;
o фрустрация (преграда);
o апатия (безсмислие);
o бърнаут (състояние)
Счита се, че бърнаут може да се спре на всеки един от етапите, но ако не бъде, то
процесът се финализира.
Преодоляване на бърнаут
Бърнаут се преодолява по две линии:
v от организацията (фирмата) – премахване на факторите (промяна на

организацията на работа, режим на работа, оценъчна система;
v от самия човек – тук се цели достигане реалистична оценка за

възможностите, към реални претенции, реална самооценка.
Много хора с тревожни разстройства дълго време са се пришпорвали прекомерно и
постоянно са се преуморявали, опитвайки се да вместят твърде много неща в твърде
малко време. Следвайки перфекционистки стандарти, те продължават да се стремят да
правят повече и да бъдат повече за всички (перфекционалиста, зависимата личност).
Често продължават така месеци наред - или дори години - без да забележат, че са под
силен стрес, или просто игнорират този факт.
В този смисъл при терапевтичната работа на първо място стои задача да бъдат
установени симптомите на стреса, а след това да започне процес по развиване на
умения за справяне с него, т.е. да се научи клиента да не игнорира тези симптоми. При
това стресът може да се прояви както като физически, така и като психически
симптоми, като вторите се долавят по-трудно от клиентите. Възможна е и комбинация
от симптоми.

Част 6
Примерен формуляр на таблица със симптоми:

ФОРМУЛЯР СЪС СПИСЪК НА СИМПТОМИТЕ НА СТРЕС
Инструкция: Отбележете всеки симптом, който сте изпитвали в значителна степен
през последния месец.
Физически симптоми Психологически симптоми
Главоболия (мигрена или стягащо
главоболие) да не Тревожност да не
Болки в гърба да не Депресия – мрачно настроение да не
Стегнати мускули да не Обърканост или дезориентация да не
Болка във врата и раменете да не Ирационални страхове да не
Напрежение в челюстта да не Импулсивно поведение да не
Мускулни крампи, спазми да не Забравяне / неспособност за
концентрация (разсеяност) да не
Нервен стомах да не Чувство, че сте претоварени или
смазани да не
Друга болка да не Хиперактивност - чувство, че не
можете да забавите темпото да не
Гадене да не Резки промени в настроението да не
Безсъние (лош сън) да не Самотност да не
Умора, липса на енергия да не Проблеми с връзките да не
Студени длани и/или стъпала да не Неудовлетворение в работата да
не
Стягане или натиск в главата да не Трудности с концентрацията да
не
Високо кръвно налягане да не Честа раздразнителност да не
Диария да не Безпокойство да не
Кожен проблем (например обрив) да не Често отегчение да не
Алергии да не Честа тревога или вманиачаване да не
Скърцане със зъби да не Често чувство за вина да не
Храносмилателни проблеми
(крампи, подуване) да не Избухвания да не
Болка в стомаха или язва да не Пристъпи на плач да не
Запек да не Кошмари да не
Хипогликемия да не Апатия да не
Промяна в апетита да не Сексуални проблеми да не
Настинки да не Чувство за тъга да не
Силно потене да не Нерешителност да не
Ускорен или силен пулс, дори в покой да не Усещане за неуспех - загуба на
доверие в себе си да не
Когато сте нервни, използвате
aлкохол, цигари или наркотици да не Загуба на интерес към живота -
мисли за смърт да не
Преяждане да не Чувство за унижение / загуба на
самочувствие да не
Промяна в телесното тегло да не Гняв / раздразнителност да не
Пеперуди в стомаха да не Плачливост да не
Болки в очите да не Затваряне в себе си да не
Усещане за слабост или прекалена
умора при движение да не Обвиняване на другите да не
Прескачане на менструален цикъл да не Разочарование да не
Хипертензия да не Ревност да не
Често уриниране да

Част 7
Ключ:
Брой на отбелязаните неща Ниво на стреса
0-7 Ниско
8-14. Средно
15-21 . Високо
22 и повече Много високо
# Таблицата е полезна за клиента и поради тази причина нейното попълване започва по

време на сеанса от терапевта. След това от клиента се иска да препише таблицата в
личния си дневник и в продължение на терапията да продължи воденето и. При всяка
нова сесия новопоявилите се симптоми се обсъждат, като се обвързват с конкретното
събитие (дразните, стресор). Изследват се и тактиките на клиента за справяне.
# Освен предложения списък в диагностичната работа често се използва и “Списък за

изследване на житейските събития”, който се попълва по време на сесията.
# По време на първото интервю клиентът може да сподели (а ако не сподели, добре е

да попитате) за т. нар. “външни предупредителни белези на стрес”, някои от които са:
Ø Увеличаване на пиенето/употреба на наркотици
Ø Дълбоко дишане
Ø Повърхностно дишане
Ø Външни изблици
Ø Виене на свят/припадъци
Ø Треска/треперене/тикове
Ø Стряскане/безцелно мотаене
Ø Гневни избухвания/обидно поведение
Ø Присвиване на очите/тикове/разширени зеници
Ø Печална физиономия/мръщене
Ø Зачервено лице
Ø Скърцане със зъби
Ø Заекване / студени ръце / потни длани
Ø Изпотяване
Ø Промяна в навиците.на спане
Ø Промяна в апетита
Ø Обриви червени петна сърбеж

Ø Неконтролируем плач (без рационална причина, т. нар. “насълзяване”)
Ø Умора
# По време на експлорацията се събират данни за редица поведенчески признаци, за

които клиентът докладва. Сред тях има такива, които се свързват с проблема “стрес”.
Ето защо е добре да се знае, какво се крие за тях. Това са точните, популярни термини,
които се използват в ежедневната реч и по този начин е най-вероятно клиентът да
назове симптомите си:
o Агресия. Емоционално състояние на гняв, понякога срещу целия свят. Чувствата

могат да бъдат пренесени в поведението, с което обиждате или разстройвате някого или
нещо. Възможно е да съзнавате, че агресивното ви поведение не е правилно, но не
можете да го спрете
o Апатия. Чувството, че не ви е грижа за нищо, че не желаете да правите нищо.

Апатичната личност често не се интересува какво й се случва, дали перспективите са
добри или лоши. Той или тя могат дори да не проявяват никаква инициатива, за да
предпазят себе си от неприятност.
o Вина. Чувството, което настъпва, когато човек усеща, че е направил или иска да
направи нещо погрешно — да постъпи „лошо". Понякога мисълта, която води до вина,
може да е несъзнателна. Скритата мисъл винаги включва матрицата “Ако ...” нямаше да
се случи ...”
o Вцепенение. Вцепенението в този смисъл означава, че някои мускули не могат да

бъдат накарани да се раздвижат. Не се подчиняват нито краката, нито ръцете, а по ня-
кой път и двете заедно. Сякаш, са се вцепенили.
o Главоболия. Някои видове главоболия могат да се превърнат в признаци на стрес.

Например напрежението и разочарованието от определена ситуация могат да доведат
до оплаквания от главоболие.
o Горещи и студени вълни. Усещането за горещо или студено, независимо от

температурата на въздуха. Често усещането за горещо е последвано от усещането на
студ, а после отново ви става горещо.
o Депресия. Депресираната личност се чувства отчаяно и лишена от всякаква

стойност. Изгледите за настоящето и за бъдещето са мрачни и пълни с неизвестност. В
същото време той или тя могат да изпитват подозрения или страх от бъдещето. Дори
нормалните удоволствия вече не предизвикват ободрително въздействие.
o Диария. Състоянието на червата е болезнено и често предизвиква диария. При

стрес това се случва без никакви видими причини. Често червата не могат да се
контролират.
o Забравяне. Това обикновено означава, че не е предприето някакво запланувано
действие. Не може да бъде направена поправка на процедурата. Направената преди вре-
ме поръчка не е изпълнена, защото сте я забравили. Забравянето е подобно на
неспособността за съсредоточаване, но е свързано с по-продължителни интервали.
o Изпотяване. Обилното изпотяване, дори при нормални или ниски температури.

Изпотяването не се дължи на усилена или тежка работа. Започва от дланите и
подмишниците, но може да се прояви по лицето и тялото.
o Изтръпване. Усещане, обикновено в ръцете, пръстите или краката, на изтръпване.

Понякога крайниците тръпнат, сякаш по тях са забодени хиляди игли.
o Кошмари. Лошите сънища, които често сънувате. Много хора сънуват

непрекъснато все един и същ лош сън. След събуждане могат да се появят чувство на
страх или депресия.
o Липса на настроение. Чувства, които са не така неприятни, но са подобни на

апатията и депресията. Лошото настроение обикновено се проявява с нежелание да
разговаряте, да споделяте опита си, нито да взимате участие в групови дейности.
o Напрегнатост. Чувствата, които придружават желанието да се направи нещо — да

се действа. Много често не е ясно какво точно трябва да се направи. Напрегнатостта е
различна от разочарованието. Тя настъпва, когато човек е готов да положи някакво
усилие, което ще се случи в бъдеще, но в момента няма непосредствен отдушник.
o Нервност. Чувство на избухливост, напрегнатост, раздразнителност, разсеяност.

Думата „нервност" обхваща цяла гама от чувства, без особено уточнение.
o Неспособност за концентрация. Това чувство е подобно на забравянето за много

кратки интервали. Например, слушате някой да говори, но докато стигне до края, вече
сте забравили началото на изречението. Опитвате се да измислите как да постъпите, но
вече не можете да си припомните фактите.
o Ниско самочувствие. Чувството, че не сте годен за нищо и че работата ви не е

добра. Другите ви изглеждат по-добри, по-достойни и по-способни да си вършат
работата. Липсва ви самоувереност.
o Повдигане. Изпитвате желание да повърнете. Понякога храната ви е опротивяла.

На моменти имате само „сухи позиви". В други моменти настъпва само чувството, че
всеки момент ще повърнете.
o Прекалено разсъждаваме. Когато обвинявате някого, че е бил неспособен да

постигне известна цел или го разубеждавате в желанието му да постигне някаква цел.
Или например, когато обвинявате учителя за това, че сте получили лоша оценка на
някакъв тест, след като вие самият не сте си научили урока, а вместо това сте гледали
телевизия.
o Раздразнителност. Чувството на раздразнение от всичко и всички. Усещате, че,

каквото и да ви казват, е погрешно. Чувствата ви могат да се отнасят и към самия вас.
o Разочарование. Разочарованието настъпва, когато ви е отказано нещо поискано
или необходимо. Желанието може да бъде за почивка, храна, горещ душ, а може да
бъде и за действие (за да излезете от тази ситуация). Разочарованието може да се
почувства, когато гневът ви няма отдушник, страхът не може да бъде избягнат, или
когато изпитвате безсилие да направите каквото и да е.
o Самотност. Чувството, че сте съвсем сам и изолиран от останалите (колеги,

приятели, семейство). Често настъпва усещането, че никой нито разбира, нито се
интересува от вашите неприятности.
o Суха уста. Усещането в устата е такова, сякаш е пълна с памук. Няма никаква
слюнка, затруднено е преглъщането.
o Плачливост. Без реален повод и достатъчно силен външен дразнител, настъпва

насълзяване на очите, съпроводено с чувство за умиление, лека тъга (носталгия) и
отпускане на тялото.
o Сърцето ви ще изхвръкне. Без никаква явна причина, сърцето ви бие тежко и

ускорено. Понякога е налице заплаха, но не винаги. Много често се появява и ускорено
дишане.
o Угриженост. Чувството на боязън, без да съществува някаква специфична или

непосредствена заплаха. Угриженият човек е често напрегнат, тревожен, избухлив, не
може да се съсредоточи и се чувства нещастен. Той може да загуби желанието за сън
или да има кошмари.
o Умора. Усещането за умора и изтощение е естествено след продължителни часове

на усилена работа или служебни конфликти. Преумората е закономерна и е признак за
стрес, когато тези чувства продължават да са налице и след почивка, или когато
усилието не е било особено силно, за да предупреди за степента на почувстваното изто-
щение.
o Често уриниране. Честото уриниране е най-обичаен признак за стрес. Неволното

уриниране също е обичайно. Без да знаете или да желаете, вие се подмокряте. Често
може и да не го почувствате, докато не усетите, че сте мокри.
# Първостепенно значение при терапията на стреса е справянето с неадекватната

потребност от контрол” на клиента.
От практиката е известно, че стремежът на човек да контролира ситуациите и другите

води до високи нива на тревожност. Същото може да се каже и с думите – когато човек
не е сигурен, не е уверен, винаги се поражда висока тревожност. По този начин човек
оценява дразнителя в степен, в която сам решава, че не е в състояние да определи
собствените си способности за справяне (неувереност, объркване, безпокойство,
напрегнатост, бдителност, очакване), а от друга атрибутира на дразнителя
заплашителни качества, които реално той не притежава в такава степен.

Част 8
От практиката е известно, че прекомерната нужда от контрол се поражда от стремежа

човек да умее да предвижда всичко, да се осигурява, да управлява и ръководи. Подобна
нагласа често води началото си от травмиращ научен личен опит. Така клиентът ви
може би лесно е развил отбранителност, бдителност, подозрителност, мнителност и
генерира винаги негативни мисли и предвиждания. Преживелите травма често развиват
силно контролирана и/или контролираща индивидуалност или са били така стресирани,
че са решили да капитулират, депресирани и обезкуражени относно упражняването на
какъвто и да било контрол над живота си (второто често бива наричано „заучена
безпомощност").
# За развитието на умения за справяне с потребността да бъде контролирана всяка една

ситуация са известни няколко стъпки (техники):
а) Приемане на ситуацията (дразнителя), чрез обективизирането й.
Приемането означава да се научи клиента да оценява и интерпретира ситуациите

философски, глобално, мащабно, обръщайки внимание и водейки се от стратегически
оценки. Обратното на казаното означава, човек да се измъкне от дребнотемието, от
ежедневието, от фиксирането върху малки, незначими и временни от гледна точка на
личната си история събития. Човек трябва да изповядва алтернативно убеждение, а
именно, че не може да контролира и не може да предвиди всичко в живота си – нито на
своя, нито на другите. Приемането означава способност човек да приема събитията
такива, каквито са. В тези случаи най-вредни са фиксациите върху стресогенни
събития, които по правило пречат за постепенната преработка на информацията и
излизане от кризите.
Типичен пример за фиксации са етапите на траурната реакция (шок, отричане,

нахлуване, преработване и възстановяване). Всеки път когато човек се фиксира на
която и да е от първите четири фази, следват психически нарушения или разстройства,
които в много случаи се съпровождат от вегетативни симптоми.
Определено отърсването от перфекционизма и от нереалистичните очаквания

осигурява добро начало. Известен е принципа в когнитивната психология: “Хората се
травмират не от събитията, които им се случват, а от оценките, които поставят на тези
събития”. В този смисъл е пагубно да се формират нереалистично високи очаквания.
Популярни изрази за това са: “Не ходи с голяма кошница за гъби в гората” или “Голям
залък хапни, но голяма дума не казвай”.
# Ето някои стратегии, които са подходящи за приемане на ситуацията (дразнителя),

чрез обективизирането й:
Физически стратегии и начин на живот
1. Коремно дишане и релаксация
2. Понижаваща стреса диета
3. Редовен спорт
4. Почивка (включително „дни за психическото здраве")
5. Мини-почивки (5 до 10-минутни почивки за отпускане през деня)
6. Организация на времето (подходящо темпо)
7. Хигиена на съня
8. Избор на нетоксична среда
9. Материална сигурност
Емоционални стратегии
10. Социална подкрепа и близост
11. Грижи за себе си
12. Добра комуникация
13. Себеутвърждаване
14. Разтоварващи дейности („време за забавления")
15. Емоционално разтоварване
16. Чувство за хумор - способност да виждаш нещата в перспектива
Когнитивни стратегии
17. Конструктивно мислене - способност да оборвате негативното мислене

18. Отвличане на вниманието - способност да отклонявате мислите си от нега-
тивното.
19. Конструктивен (а не реактивен) подход към проблемите
20. Приемане (способност да приемате/да се справяте с неуспехите)
21. Толерантност към различното - способност да виждате нюансите
Философски/духовни стратегии
22. Постоянни цели или намерения, върху които да работите
23. Позитивна философия за живота
24. Религиозен/духовен живот и отдаденост
# Вече стана дума за това, че перфекционалистите и хората стремящи се да държат

всичко под контрол трудно проявяват чувство за хумор. Хуморът заема важна част от
стратегиите за справяне със стреса. Хуморът ви позволява дистанциране от моментите,
в които всичко изглежда в безпорядък. Той позволява временно да стопира атаката на
стресора и клиентът да се оттегли от непрекъснатата му борба за преодоляването му.
Подхождането с чувство за хумор като алтернативен път към проблема ще позволи на
клиента да генерира положителни утвърждения за себе си и за ситуацията.
Препоръчва се по време на сесията терапевтът да поиска от клиента си да се опита да

погледне върху ситуацията така, сякаш в нея участва негов приятел, а не той самия.
Иска се: а) клиентът да направи изводи за ситуацията; б) да каже какво би споделил,
какъв съвет би дал на приятеля си за да се справи и в) да разиграе роля на човек, който
подхожда към ситуацията с насмешка, иронизирайки я и г) от тази позиция от клиента
се изисква да формулира позитивни убеждения, които биха могли да му помогнат да
приеме ситуацията. Такива могат да бъдат:
• Уча се да приемам живота такъв, какъвто е.
• Няма нищо лошо да се отпусна и да повярвам, че всичко ще се нареди.
• Мога да се отпусна и да понеса малко безредие и различност.
• Уча се да не приемам себе си и живота твърде сериозно.
# Подходяща техника при стреса е т. нар. “Това да, това не”, чрез която се извличат
поведенчески алтернативи. От клиента се изисква да изложи в таблица с две колонки
със заглавия “това да” и “това не”, разбиранията си относно своята реакция
(поведение). Първо се попълва графата “това да”. Инструкцията е следната: Попълнете
таблицата, като започнете първо с графата “това да”. В нея запишете кои според вас са
подходящите ви действия, които ако предприемете по повод вашия проблем, бихте се
чувствал по-спокоен, по-сигурен, по-уверен и пр. След това попълнете колонка “това
не”.
Предлагам примерен формуляр на техниката:

ФОРМУЛЯР НА ТЕХНИКА "ТОВА ДА - ТОВА НЕ"
това да това не
Да покажа съчувствие Да не реагирам прекомерно
Да се опитам да ги накарам да ми разкажат
какво се е случило Да не показвам, че има проблем
Да си призная, че може би изпитвам
известно презрение към тях Не бива да бъда напълно нечувствителен
Необходимо е да осъзная собствените си
чувства Не бива да привличам вниманието на другите
върху проблема
Би било целесъобразно да ги оставя
да говорят Не бива да споря с тях
Добре би било да им намеря работа, която
изисква физическа дейност, за да отклоня
мислите им от ситуацията в момента. Ще им
кажа нещата малко по малко - ще ги подготвя. Не бива да им казвам цялата истина, ще
изпаднат
в шок, няма да могат да ме разберат.
Ще им покажа, че сум заинтересуван Не бива да казвам, че нищо не се е случило.
б) Култивиране на търпение е втората стъпка.
Една от особеностите на перфекционалиста и “контролиращата” личност е

неспособността им да изчакват. Те не са търпеливи, напротив, за тях всичко трябва да
бъде свършено тук и сега. Всичко е много важно и много спешно. Техните бележници и
лични дневници са препълнени с екстрени задачи. В резултат на неспособността да
бъдат подредени дейностите по важност, абсолютизирането на всяка една цел,
придаването на всяка задача на жизненоважна значимост, предвижданията за
катастрофичност, ако не бъде изпълнена, въвежда клиента в непрекъснато напрежение
и разход на огромен емоционален, физически и интелектуален ресурс, който за жалост
е с нисък капацитет на продуктивност. Получава се омагьосан кръг: колкото повече и
по-значими стават задачите, толкова повече нараства разхода на ресурси, а от там и
намалява способността за справяне. В резултат възникват повече грешки, калкулират се
неуспехи, а те още повече увеличават тревожността. Човек разбира, че не е в състояние
нито да изпълни всички задачи, нито да контролира външните условия. Така
омагьосаният кръг се увековечава.
Култивирането на търпение означава да се понесе временния хаос и двойственост,

докато всички необходими за решението стъпки да бъдат предприети.
в) Формиране на убеждение (вяра), че повечето проблеми в крайна сметка се решават е
третата стъпка.
Развиването на вяра върви заедно с култивирането на търпение. То обаче е пряко

свързано с фиксацията на клиента към целта (задачата) и мисълта, че “на всяка цена” (at
any cost”) той трябва да я постигне или да я контролира. Клиентът трябва да се отърси
от убеждението, че винаги “зад ъгъла е жега” и по-скоро да приеме схващането, че
„Животът е река - невинаги виждаш какво идва иззад завоя". Развиването на вяра
означава да се приеме, че почти всичко в крайна сметка наистина се оправя. Или се
намира решение, или - ако проблемът не може да бъде променен отвън – трябва да се
промени отношението на човек към него, така че справянето става по-лесно.
В случая терапевтът иска от клиента си да възпроизведе спомен за аналогичен

проблем (възможно е да се даде и за домашна работа, ако в момента на сесията клиента
не е в състояние да си спомни такъв) и от позиция на времето да оцени собствените си
действия и значимостта на проблема от гледна точка на крайния резултат.
Формирането на вяра (промяната в убежденията) не е лесна процедура. Особено

това се отнася до случаите, при които клиентът е изправен пред избор за пасивна
позиция. Тук атаката идва от предвиждането за чувство за вина, че “клиентът нищо
няма да направи”. Известно е, че чувството за вина е много по-силно тогава, когато
човек не се е опита направи нещо, отколкото когато все пак е действал, макар грешно
или неефективно.

Част 9
Обобщение
При терапевтичната работа на стреса на-добрия краен ефект се получава тогава, когато
клиентът се научи да се справя сам със подобни ситуации. В този смисъл е добре да
следва група правила, които да бъдат формулирани по време на сесиите, да бъдат
записани в личния му дневник, а той всекидневно по 1-2 пъти да ги прочита на глас
(процедурата може да се провежда само тогава, когато клиентът усети, че се нужда от
подкрепа и помощ).
Предлагам примерен формуляр с поведенчески стратегии за предотвратяване на стреса:

ФОРМУЛЯР ОТ ПОВЕДЕНЧЕСКИ СТРАТЕГИИ ЗА
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА СТРЕСА
стратегия стъпки
Да се самонаблюдавам и навреме да улавям
признаците на стреса.
Да разбирам чувствата си.
# не бива да подтискате чувствата си;

# назовете емоцията си;
# помислете "Защо преживявам това?";
# винаги ли в подобна ситуация преживявам
това;
# какво бих направил за да не преживявам
това;
# какво си мисля всеки път, когато
преживявам това;
# защо винаги мисля по този начин;
# другите при подобни ситуации същото
ли преживяват?;
Да споделям проблемите и
притесненията си
# не бива да се затваряте в себе си;

# не бива да се самоизолирате;
# не потъвайте в собствените си мисли и
предвиждания;
# никога не се фиксирайте върху една
еднинствена възможност - със сигурност
има и други варианти;
# споделяйте чувствата си - изразяването
на чувства е въпрос на емоционална
интелигентност;
Има неща, които не зависят от мен и не
мога да променя
# не бива да се стремите на всяка цена да

държите нещата под контрол;
# светът не зависи от вас - вие не сте отговорен
за всичко;
# правете това, което е по вашите възможности
Сънят укрепва здравето ми. Утрото е по-
мъдро от вечерта. # никога не се преуморявайте;
# не се лишавайте от сън;
Да се грижа за физическото си здрав.
Да се храня здравословно # релаксирайте;
# съчетавайте умствената с физическа
дейност;
# радвайте се и уважавайте собственото
си тяло;
# погрижете се да изглеждате така, както ви
харесва - не се изоставяйте;
Трябва да балансирам работата си с
почивка. Не всичко на този свят е
работа.
# когато установите, че сте уморен, трябва да

знаете, че вече сте се преуморил
# преумората е като жаждата - не бива да
стигате до там, че да почувствате
неударжима жажда;
# намирайте време за релаксация;
# позволявайте да се поглезите - имате право
на това, а и единствено от вас зависи;
Добре е да признавам вината си.
# признаването на вината ще ви спечели

приятели;
# признаването на вината ще намали
вътрешното ви напрежение
# признаването на вината е въпрос на
самоуважение;
# признаването на вината е грижа по-скоро
към себе си;
Никой не е съвършен.
# знайте, че всеки греши;

# не си създавайте кумири;
# не се сравнявайте на всяка цена с другите
- знайте, че хората винаги играят роли, те
също имат своите неуспехи;
# извличайте поуки от грешките си - бъдете
гъвкав, търсете алтернативи;
Трябва да се обичам. Да се обичам е
въпрос на самоуважение. # освобождавайте детето, във вас;
# защитавайте интересите и потребностите си;
# искайте, настоявайте, питайте;
Да подреждам целите и задачите си по
важност. Някои неща могат да бъдат
отложени във времето.
# не всичко на този свят е еднакво важно;

# някои неща могат да бъдат отложени;
# питайте се винаги кое е по-значимо в
настоящия момент - кое никога повече няма
да се повтори;
# следете чувствата си - те ще ви подскажат
как да се ориентирате;
Да правя това, което ми доставя радост. # не пренебрегвайте личните си радости;
# попитайте се от кога не сте правили нещо
любимо - направете го сега;
Да се стремя да постигна това, за което
мечтая. # не спирайте да мечтаете;
# споделяйте мечтите си;
По-добре е да си поставям реални цели.
По-добре е да имам реални очаквания.
# преценявайте обективно собствените си

възможности и условията на външния свят;
# не градете въздушни кули;
# по-добре е да предвиждате и обратни
варианти, отколкото да абсолютизирате;
# всеки път, когато очакванията ви са
по-големи и нерелани, всеки път ще
преживявате отрицателни емоции - спестете
си това;
Сложните неща само на пръв поглед са
сложни. Добре е да ги раздробявам на
части. # планирайте стъпките си внимателно;
# предиждайте алтернативи - положителни и
отрицателни варианти - минимизирайте
негативните възможности;
# търсете взаимните връзки в задачите - така
ще се справите по-лесно с тях;
Да поддържам нещата в най-простия
им вид # никога не усложнявайте нещата;
# въздържайте се от песимистични
предвиждания;
Да не се заемам с няколко неща
едновременно # подхождайте към целите и задачите си
последователно;
# нагърбването с много задачи наведнъж
няма да ги направи нито по-успешни, нито
ще ускори изпълнението им;
10.08.2009
София

когнитивно-поведенчески модел

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

когнитивно-поведенчески модел

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

10.08.

2009 18:00 - Личностни черти, които увековечават тревожността - част 1

1.1 Източници на неадекватно научаване:

Ψ Терапевтични интервенции при работа с тревожността и фобиите

# Към домашното задание терапевтът поставя следната инструкция: “До

Ψ Терапевтични интервенции при работа с тревожността и фобиите

„Хората, които ми намират недостатъци,

Друг важен диагностичен елемент за хората със свръхпотребност от одобрение, е че

10.08.2009 21:00 - Личностни черти, които увековечават тревожността - част 4

Следва продължение - част 5

Ψ Терапевтични интервенции при работа с тревожността и фобиите

Примерен формуляр за списък с контраубеждения:

III. . НИСЪК ПРАГ НА СТРЕСОУСТОЙЧИВОСТ

На първото интервю именно симптомите стоят в центъра на експлорацията на клиента.

Няколко думи за феномена “burn out”

Кристиан Маслач изследва проблема и посочва разликите между стреса и бърнаут.

v Бърнаут е психическо състояние и психически процес, който винаги е

v Бърнаут е синдром свързан с физическото и емоционално изтощение, с

Равнища за проява на бърнаут

v Когнитивно – ригидност, песимизъм, параноидни мисли;

v Афективно – отрицателни емоции, чувство за вина, депресии;

v Конативно – негативизъм, оплаквания, рисково поведение, ниска

v Физическо – хронична умора, ниска устойчивост към заболявания;

Бърнаут – процес и състояние

v Като процес бърнаут включва четири етапа:

Бърнаут се преодолява по две линии:

v от организацията (фирмата) – премахване на факторите (промяна на

v от самия човек – тук се цели достигане реалистична оценка за

Ψ Терапевтични интервенции при работа с тревожността и фобиите

Примерен формуляр на таблица със симптоми:

Следва продължение - част 7

Ψ Терапевтични интервенции при работа с тревожността и фобиите

# Таблицата е полезна за клиента и поради тази причина нейното попълване започва по

# Освен предложения списък в диагностичната работа често се използва и “Списък за

# По време на първото интервю клиентът може да сподели (а ако не сподели, добре е

Ø Увеличаване на пиенето/употреба на наркотици

Ø Гневни избухвания/обидно поведение

Ø Присвиване на очите/тикове/разширени зеници

Ø Скърцане със зъби

Ø Заекване / студени ръце / потни длани

Ø Промяна в навиците.на спане

Ø Обриви червени петна сърбеж

# По време на експлорацията се събират данни за редица поведенчески признаци, за

o Агресия. Емоционално състояние на гняв, понякога срещу целия свят. Чувствата

o Апатия. Чувството, че не ви е грижа за нищо, че не желаете да правите нищо.

o Вцепенение. Вцепенението в този смисъл означава, че някои мускули не могат да

o Главоболия. Някои видове главоболия могат да се превърнат в признаци на стрес.

o Горещи и студени вълни. Усещането за горещо или студено, независимо от

o Депресия. Депресираната личност се чувства отчаяно и лишена от всякаква

o Диария. Състоянието на червата е болезнено и често предизвиква диария. При

o Изпотяване. Обилното изпотяване, дори при нормални или ниски температури.

o Изтръпване. Усещане, обикновено в ръцете, пръстите или краката, на изтръпване.

o Кошмари. Лошите сънища, които често сънувате. Много хора сънуват

o Липса на настроение. Чувства, които са не така неприятни, но са подобни на

o Напрегнатост. Чувствата, които придружават желанието да се направи нещо — да

o Нервност. Чувство на избухливост, напрегнатост, раздразнителност, разсеяност.

o Неспособност за концентрация. Това чувство е подобно на забравянето за много

o Ниско самочувствие. Чувството, че не сте годен за нищо и че работата ви не е

o Повдигане. Изпитвате желание да повърнете. Понякога храната ви е опротивяла.

o Прекалено разсъждаваме. Когато обвинявате някого, че е бил неспособен да

o Раздразнителност. Чувството на раздразнение от всичко и всички. Усещате, че,

o Самотност. Чувството, че сте съвсем сам и изолиран от останалите (колеги,

o Плачливост. Без реален повод и достатъчно силен външен дразнител, настъпва

o Сърцето ви ще изхвръкне. Без никаква явна причина, сърцето ви бие тежко и