Параноидно разстройство на

личността МКБ F60.0

Параноидното разстройство на личността е психично заболяване, характеризиращо се с
параноидни заблуди, всеобхватна, дългогодишна подозрителност и генерализирано
недоверие към другите. Болните с това разстройство на личността могат да бъдат
свръхчувствителни, лесно се обиждат и обичайно се отнасят с повишена бдителност в околната
среда. Те смятат, че са в опасност и търсят признаци на заплаха, като потенциално не оценяват
доказателства, сочещи безопасност.

Счита се, че това разстройство засяга между 1 до 2% от възрастните. Точната причина за

параноидно разстройство на личността не е известна, но вероятно включва комбинация от
биологични и психологически фактори. Фактът, че се среща по-често при хора, които имат
близки роднини с шизофрения и налудно разстройство, предполага генетична връзка между
двете разстройства. Смята се също, че силно травмиращите преживявания в ранна детска
възраст, включително физическа или емоционална травма, играят роля в развитието му.

Към параноидно разстройство на личността спадат:

Експанзивно-параноидна личност.

Фанатична личност. Фанатикът е човек, който е абсолютно сигурен, че неговите възгледи са

единствената възможна истина. Той не приема мнението на друг с различни виждания.

Кверулантна личност. Кверулантът (от латинското querulus - „оплакващ се“) е човек, който
обсесивно се чувства неправомерно обвинен, особено по отношение на незначителни
причини. По-специално терминът се използва за хора, които многократно предприемат правни
действия въз основа на явно неоснователни основания. Тези заявления включват по-специално
оплаквания за дребни нарушения.

Параноидна личност. Човек с параноидно поведение е много подозрителен към другите хора.
Те вярват, че околните искат да им навредят. Допълнителните отличителни белези на това
състояние включват нежелание да се доверяват на хора, засягат се или откриват заплашващ
подтекст дори в най-невинните коментари или събития.

Сензитивно-параноидна личност.

Болните имат доста ограничен емоционален живот. Те не се доверяват и не развиват близки

отношения с другите, защото се притесняват, че информацията може да бъде използвана
срещу тях. По този начин хората с параноидно разстройство на личността могат да бъдат
трудни за комуникация. Когато околните реагират отрицателно на техните думи, те приемат
тези отговори като потвърждение на първоначалните си подозрения.
Тъй като болните нямат доверие в другите, те имат прекомерна нужда от самостоятелност и
силно чувство за индивидуалност. Също така изпитват нужда за висока степен на контрол над
околните. Те често са твърди, критични към другите и не могат да си сътрудничат с тях.

Хората с това разстройство предполагат, че другите ги експлоатират, ще им навредят или

измамят, дори ако няма доказателства, които да подкрепят това очакване. Макар че е съвсем
нормално всеки да има някаква степен на параноя относно определени ситуации в живота си
(като например притеснение от предстоящия набор от съкращения на работното място),
болните с параноидно разстройство на личността приемат това до крайност.

Характерното поведение на болните включва:

Съмнения в лоялността или надеждността на околните, вярвайки, че не са искрени или

заблуждават болния.

Не са склонни да се доверяват на други хора или разкриват лична информация поради страх, че
ще бъде използвана срещу тях.

Не са склонни да прощават.

Свръхчувствителни ли са и приемат много остро критиката.

Обикновено реагират с гняв и са склонни да отмъщават.

Имат повтарящи се подозрения, без причина, че техните съпрузи им изневеряват.

Като цяло са студени в отношенията си с другите.

Не виждат вина в тях при създадени проблеми или конфликти и вярват, че винаги са прави.

Ако са налице физически симптоми, се оправи оценка чрез извършване на пълна медицинска и
психиатрична анамнеза. След това лекарят преминава към физикален преглед. Въпреки, че
няма конкретни лабораторни тестове за диагностициране на параноидно разстройство на
личността, той може да използва различни образни и кръвни изследвания, за да изключи
физическо заболяване като причина за симптомите.

Медицинските специалисти ще диагностицират човек с параноидно разстройство на личността

само ако той изпълни поне 4 от следните критерии:Ако лекарят не намери физическа причина,
може да насочи болния към психиатър, психолог или здравен специалист, които са специално
обучени за диагностициране и лечение на психични заболявания.

Подозира, че другите го експлоатират, нанасят вреди или го заблуждават.

Притеснява се за лоялността и дали може да се довери на семейството, приятелите или
колегите си.

Избягва да се доверявате на другите поради страх, че хората ще използват всякаква

информация срещу тях.

Тълкуване на забележки или събития като унижаващи или заплашващи без основание.

Лесно се обижда.

Възприемане на думите като атаки срещу техния характер и репутация, които реално не са
така, с последващо агресивно действие в отговор на това.

Подозрението, че партньорът им изневерява без основание.

Също така имат значителна коморбидност с други личностни разстройства, а като

диференциална диагноза влизат:

шизоидно разстройство

голямо депресивно разстройство

агорафобия

социално тревожно разстройство

обсесивно-компулсивно разстройство

нарушения, свързани с алкохол

Хората с параноидното разстройство на личността често не търсят лечение самостоятелно,

защото не смятат, че имат проблем. Първа линия на лечение е психотерапията. Тя се фокусира
върху повишаване на общите умения за справяне с проблеми, както и върху подобряване на
социалното взаимодействие, комуникацията и самочувствието. Тъй като доверието е важен
фактор за психотерапията, лечението е предизвикателство, защото болните с параноидното
разстройство на личността страдат именно от липса на доверие към другите. В резултат на това
много хора не желаят да спазват терапевтичния план.

Други терапевтични подходи включват:

групова терапия

междуличностна терапия

психодинамична терапия

Когнитивно-поведенческата терапия е вид психотерапевтично лечение, което помага на

пациентите с параноидно разстройство на личността да проучат и разберат мислите и
чувствата, които влияят на поведението им. Тя обикновено се използва за лечение на широк
спектър психични разстройства, включително:
фобийно тревожно разстройство

зависимости

депресивно разстройство

тревожни разстройства

Когнитивно-поведенческата терапия обикновено е краткосрочна и е насочена към

подпомагане на болните да се справят с много специфичен проблем. По време на лечението
хората се научават как да идентифицират и променят разрушителни или смущаващи мисловни
модели, които имат отрицателно влияние върху поведението им.

Лечението с медикаменти не е основен фокус при параноидното разстройство. Въпреки това,

могат да бъдат изписани антидепресанти или антипсихотични лекарства, ако симптомите са
екстремни или ако болният страда от свързан психологически проблем, като тревожност или
депресия.