Методика за оценка на фиксация, ретенция и репродукция на паметта

                                                                 „Десет думи“

Методиката е една от най-често прилаганите при изследване на паметовите процеси. Създадена е

от А.Р.Лурия за изследване на основните паметови процеси фиксация (запомняне), ретенция
(съхранение, задържане) и репродукция (възпроизвеждане). Освен това позволява оценка за
изтощаемост/активност на вниманието.

Не изисква специално оборудване, а единствено максимално възможна тишина и протокол

(регистрационна бланка) При наличие на какъвто и да било шум в кабинета на психолога,
изследването не е целесъобразно да се провежда. В този смисъл трудно се създават условия за
изследване в училищна обстановка.

Преди началото, психологът трябва да подготви бланка (или на тетрадка, отделен лист) таблица с 12
колонки и 7 реда (виж приложение №1), в което да запише:

-в първа колона – с римски цифри, брой опити от I до VI, като към последната шеста колонка добави
„след един час“

-в първи ред – записват се: а) опити; б) поредицата от 10 броя думи и в последната клетка – в)
„конфабулации“. Към думите има следните изисквания: да са познати на изследваното лице и често
срещани в ежедневието; да са едно- или двусрични; да са разнообразни, без връзка помежду си.

 Обикновено психологът разполага с няколко набора готови бланки с такива думи.

Например:

1. Стол, вода, коте, гора, хляб, брат, река, маса, мед, дом.

2. Дим, сън, куб, пух, звън, ухо, час, лед, нощ, сак.

3. Гора, хляб, стол, брат, кон, маса, мед, дом, ден, око.

4. Число, хор, камък, кола, кино, сняг, море, врата, лампа, куче.

„Конфабулациите“, известни като „паметови дупки“ или „паметови празнини“, при които паметта
възпроизвежда невярна продукция (фантазия, измислица, продукти на въображението).

Инструкция:  „Сега ще ти прочета 10 думи. Ти трябва да слушаш внимателно. Когато спра да чета, ти
трябва веднага да започнеш да казваш всички онези думи, които си запомнил (а). казвайки ги така,
както се сещаш. Не е необходимо да спазваш реда, в който съм ги прочел. Разбра ли задачата?“
Четенето на думите става бавно, ясно, с висок глас. Когато изследваното лице започне да повтаря
думите, психологът отбелязва върху подготвената бланка тези думи, които е чул, като поставя в
съответната колонка и номер на опита, знак „+“. (виж приложение № 2).

След първото прочитане и възпроизвеждане (първи опит), инструкцията продължава:

Продължение на инструкцията: „Сега отново ще прочета същите думи в същия ред, а ти трябва да

слушаш добре и след като свърша да повториш онези от тях, които си запомнил. Казвай всички думи,
независимо че първия път си ги казал.“
Психологът отново маркира всички казани думи с „+“, но вече във втория ред (опит).

След това работата продължава по същия начин с III, IV и V опит, но вече без инструкции. Психологът
просто подава командата „Още веднъж“.

В случай, че изследваното лице назове думи, които не са в списъка, психологът ги записва в страни от
таблицата срещу съответния опит.

Ако по време на работата изследваното лице реши да задава въпроси, да коментира или въобще да
прави някакви реплики, психологът го спира, като му казва, че са забранени разговорите.

След петкратното повторение (петте опита), без да преустановява работата, психологът продължава с
други занимания, например: четене на текст и разказ на текст; броене в обратен ред; изваждане на
числото 7 от 100; прилагане на рисунъчна проективна техника, като „Рисунка на човек“, „Рисунка на
дърво“, „Моето семейство“, „Несъществуващо животно“ и други. Важното е вниманието на
изследваното лице да е ангажирано в следващите 50-60 минути, след което психологът отново
предлага: „А сега моля, опитай се да повториш отново всички онези 10 думи, с които преди малко
работихме“. Повторението започва веднага, без предварително четене (напомняне) на думите от
експериментатора. Резултатите се записват по същия начин в последния ред, обозначен като „опит VI
след 1 час“.

По този протокол впоследствие психологът съставя т. нар. „крива на запомнянето“, като по

абсцисата се разграфяват броя на повторенията (от I до VI) , а по ординатната ос се разграфяват 10
позиции, съответстващи на 10-те думи.  Възпроизведените думи от всеки опит  се отбелязват
(маркират) с точка там, където се кръстосват двете оси (виж приложение №3).
По формата на кривата е възможно да се направят някои изводи относно особеностите на
запаметяването.

Изследванията показват, че при здрави възрастни и деца в училищна възраст, кривата на запомнянето
обикновено има следната характеристика: 5-7-9 или 6-8-9 или 5-7-10, т.е. от третото повторение,
изследваното лице е в състояние да възпроизведе 9-10 думи, като при следващите повторения този
брой се задържа в рамките 9-10.  В протокола, даден за пример (приложение №2) възпроизвеждането
е: 4-4-5-3-5. Този резултат показва слаба памет и липса на активност на изследваното лице
(изтощеност на вниманието). Децата с умствена изостаналост обикновено възпроизвеждат твърде
малко думи.

Освен това в дадения пример, в графа „конфабулации“ в попълнения протокол е отбелязана

излишната дума „пожар“, вероятно вместо „огън“, като по-късно при следващите повторения тази
грешка се запазва. Подобни устойчиви конфабулации свидетелстват за органични нарушения на
мозъка, а също и при болни от шизофрения в период на интензивна медикаментозна терапия. При
децата изобилието на такива излишни думи се тълкува като състояние задържане, а при възрастните,
преди началото на синдром за разстройство на съзнанието.

„Кривата на запомнянето“ показва състоянието на активното внимание (в примера се наблюдава

отслабване или инактивност и изразена умореност). Такъв признак се явява например случай, при
който изследваното лице възпроизвежда при втори опит 8-9 думи, а след това при всеки следващ опит
– все по-малко и по-малко.

В ежедневната дейност такова лице обикновено често забравя и се разсейва, но в основата на

забравянето стои  изтощението на вниманието, т.е. по-скоро недобро запомняне, отколкото забравяне.
Или с други думи, проблемът касае свойствата на вниманието, а не функциите на паметта. 
Изтощеността на вниманието не е задължително да се проявява в графичен вид като рязък спад
(приложение №4). Понякога кривата може да бъде във вид на „зигзаг“, което свидетелства за
неустойчивост на вниманието, т.е.  за негови колебания.
В отделни, сравнително редки случаи може да се наблюдава възпроизвеждане на един и същи брой
едни и същи думи. Тогава кривата е оформена като „плато“.  Такъв застой и липса на нарастване на
броя думи свидетелства за емоционална вялост на изследваното лице, т.е. липса на заинтересованост
към изследването.

Броят на възпроизведените думи след 1 час свидетелства за състоянието на дълговременната памет.

За норма е прието т. нар. „магическо число“ на Дж. Милър – 7.

Болните от различни незоологични групи също проявяват специфика при тази методика:

-при черепно-мозъчни травми или невроинфекции, болните възпроизвеждат и запомнят първите и

последните думи от поредицата, като броят и вида на възпроизвеждания материал не се увеличава
(крива тип „плато“)

-при неврози, запомнянето е забавено, болните се нуждаят от по-голям брой повторения (в сравнение
със здравите); графиката е тип „зигзаг“;  наблюдава се тенденция към бърза изтощеност
(неустойчивост/колебания на вниманието).

Забележка:
Закрепване, запазване и възпроизвеждане са известните в традиционната психология паметови звена.
Те са три йерархични звена на паметта и всяко следващо предполага предшестващото. При паметта са
валидни фундаменталните принципи за структурата и организацията на света и на психиката:
закрепването е стабилизация, възпроизвеждането е актуализация, трите звена са йерархични равнища
на паметовия процес, а тяхното организирано единство представя паметта като система от
компоненти. В психологията тези три звена са известни и с латинските им названия: фиксация (лат.
fixus — закрепен, неподвижен; фр. fixation — закрепване), ретенция (лат. retento —
задържам) и репродукция (лат. rе — отново, и produco — произвеждам). Всичко останало,
което й се приписва на паметта, се изпълнява от други психични процеси. Паметта като способност,
каквито и уговорки да правим, е единство от три способности, съответстващи на трите й звена:
способност за фиксация (за закрепване на информация), способност за ретенция (за запазване на
информация) и способност за репродукция (за възпроизвеждане на запазената информация). Дори
може да се спори дали първото и третото паметови звена и съответно на това първата и третата
паметови способности — способността за фиксация и способността за репродукция  принадлежат към
паметта, а не към вниманието и волята. Каквото и да е решението на този спор обаче, всички
паметови звена принадлежат към системата на съзнанието и са механизми на неговата организираща
функция. Всеки човек наистина се интересува и от трите звена на своята памет, независимо от това
дали е запознат с теоретичната постановка, но ако паметта му изневерява, той най-често казва "не
мога да помня" или "много забравям", "трудно си спомням". Много рядко казва "не мога да запомням".
Безпокойствата от явлението "забравяне" обикновено изчезват след обяснението, че не се касае за
забравяне, а за "незапомняне" и това не е роля на паметта, а на вниманието. "Изневерите" на
вниманието се приемат по-лесно. А това пък от своя страна доказва твърдението: вниманието е
сериозно подценявана психична система, както като процес, така и като свойство-способност.

Относно размера на паметта като способност, множество изследвания са довели до извода, че в норма
паметта може да обхване 7 + единици (думи, цифри, фигури, предмети). Това всъщност се отнася
за кратковременната памет. А каква е продължителността на времето, за която може да се говори,
че паметта е кратковременна, също не е уточнено. Едни автори считат, че кратковременна е паметта,
която запазва следите до 30 секунди, други –  за времето, което е нужно следите да бъдат запазени в
процеса на някаква текуща дейност. В такъв случай често паметта се нарича "оперативна памет", а
в зависимост от това дали дейността е успешна или неуспешна, се говори за „услужлива“ или
за „неуслужлива“ памет.

Относно принадлежността на процеса „закрепване“: вниманието не е закрепване на извлечената

информация, а закрепване върху обектите, за да се извлече информация. Закрепването на
извлечената информация е функция на паметта, след като вниманието й я изпрати. Паметта няма
какво да стабилизира и запазва, ако не го получи отнякъде. Разбира се това може да бъде осмислен
материал.
Краткосрочното изследване на паметта на
Джейкъбсън
Материал и оборудване : формуляр с четири набора от редове от цифри, лист
за запис, химикалка и хронометър.

Процедура на изследване : Изследването може да се проведе с един предмет и

с група от 8 до 16 души. Състои се от четири подобни серии. Във всяка серия
експериментаторът чете на обекта един от наборите от следващите цифрови
серии.

Първи комплект Втори комплект

5241 7106
96023 89934
254061 856086
7842389 5201570
34682538 82744525
598374623 715843413
6723845207 1524836897

Трети комплект Четвърти комплект

1372 7106
64805 89934
725318 856086
0759438 5201570
52186355 82744525
132697843 715843413
3844528716 1524836897

Елементите от серията са представени с интервал от 1s. След като прочетете

всеки ред в 2-3s от командата „Write!“ субектите на листовката възпроизвеждат
елементите от серията в същия ред, в който са представени от
експериментатора. Във всяка серия, независимо от резултата, се четат всичките
седем реда. Инструкцията във всички серии опит е една и съща. Интервалът
между сериите е най-малко 6-7 минути.

Инструкции за теста : „Ще ви дам няколко номера. Слушайте внимателно и ги

запомнете. В края на четенето на моята команда „Пиши!“, Запишете това, което
си спомняте, в същия ред, в който бяха прочетени числата. Внимание! Да
започнем! “
 Обработка на резултатите : В процеса на обработка на резултатите от
изследването е необходимо да се установи:

o серия, възпроизведени изцяло и в същата последователност, с която бяха

представени от експериментатора. За удобство те са обозначени със знака „+“;

o най-голямата дължина на поредицата, която темата във всички серии

възпроизвежда правилно;

o броят на правилно възпроизведените серии, по-голям от този, възпроизведен от

обекта във всички серии;

o коефициентът на капацитета на паметта, който се изчислява по формулата:

o Pc - обозначаване на количеството на краткосрочната памет,

o A е най-дългата дължина на серията, която обектът възпроизвежда правилно

във всички експерименти;

o C е броят на правилно възпроизведените серии, по-голям от A;

o n е броят на поредицата опит, в случая 4.

Анализ на резултатите:
За да се анализират резултатите, се използва следната оценка на нивата на обем
на краткосрочната памет:

Скала за оценка на краткосрочната памет

Фактор на Ниво на
паметта / компютър / краткосрочна памет
 10 много висок
8-9 висок
7 среден
6-5 нисък
3-4 много нисък

Анализирайки резултатите от изследването, е важно да се обърне внимание на

крайните варианти за получените нива на запаметяване. Запаметяването на 10,
като правило, е следствие от използването на логически средства или специални
техники на мнемониката от субекта. В редки случаи подобно запаметяване е
явление.

Ако се получи много ниско ниво на запаметяване, изследването на паметта на

обекта трябва да се повтори след няколко дни. Обикновено паметта от 3-4 се
причинява от неприемане на инструкцията.

Ниското и средното ниво на краткосрочно запаметяване може да се повиши

благодарение на системното обучение на паметта с помощта на специални
програми на мнемониката.

Изследване на кратковременна памет по метода на Джейкобсон

(7-11 г.)

        Материали и оборудване:  Бланка с четири набора числа, лист за записване, секундомер и

химикал.

Процедура: Изследването може да се проведе в група (8-16) човека или индивидуално.  То включва

четири аналогични серии. При всяка от сериите експериментаторът прочита на изследваното лице по
един от наборите цифри по редове. 

Елементите от всеки ред се прочитат в интервал от 1 сек.  След прочитането на всеки ред, след 2-3
сек. По команда „Пишете”, изследваното лице записва на листа запомнения ред от цифри в този
порядък, в който е казан от изследователят. Независимо от резултата във всеки набор сериите числа
се четат до край. Инструкцията за всички набори е еднаква.Интервала между сериите е 6-7 мин. 

Инструкция:  „Ще ти казвам поредица от цифри. Слуша внимателно и запомняй. След като свърша с
четенето, ще подам команда „Пиши!”, тогава следва да запишеш в същия порядък цифрите, в който си
ги чул. Внимание! Започни!”
Обработка на резултатите:

За обработка на резултатите изследователят трябва да установи:

= редовете, възпроизведени напълно и в същата последователност, с която са казани. За удобство се

препоръчва те да се обозначават със знак „+”;

= най-дългия ред от цифри от всички серии, който изследваното лице е успяло точно да възпроизведе;

= количеството правилно възпроизведени редове, по-големи от този, който е бил възпроизведен във
всяка серия;
= коефициент обем памет, който се изчислява по формулата

 Пк – обем на краткосрочната памет;

 А – най-голяма дължина на реда, който ИЛ е успяло да възпроизведе правилно;

 С – количество правилно възпроизведени редове;

 n –брой серийни опити, в случая 4 набора;   

Анализ на резултатите

За анализ на резултатите се използват следните оценки за определяне нивото на обем на

кратковременното запомняне:

При анализа на резултатите от изследването трябва да се обърне внимание на крайните варианти

За получено ниво на запомняне. Запомняне, равно на 10,  като правило се явява  в следствие на
използвани от ИЛ на логически средства или специални мнемотехники.  В редки случаи такова
запомняне се явява особен феномен.

Ако е получен много нисък резултат, то изследването трябва да се повтори след няколко дни.

Ниско и средно ниво на кратковременно запомняне може да бъде повишено благодарение на

систематични тренировки чрез използване на специални програми за мнемотехника.