1. Предмет и задачи на медицинската психология. Психология, психиатрия психотарепия– мед.псих.-клон,разгл. Псих.

аспекти на
мед.теория и практика; психика-свойство на нервната материя да отразява обект.действителност под формата на субект
образи,мисли,чувства и да регулира повведението;тези:-човек е био-психо-соц.същество,промяна на фактор по време на болестта>срив
на системата,б-п-с дефицит по вр.на болестта зависи от личностните х-ки на чвека,оздравит.п-с зависи от способностите на
индивида;предмет-човешката личност;задачи-изуч.личността на болния,отимизира взаимоотн. Пациент-мед.персонал,псих.прояви при
сомат.забол.,роля на психиката за заболяването,влияние на забол. в/у психиката, връзка тяло-психика; раздели:клинична психология-
поведението и личността на псих.болния,осн. Се на корово-висцерална зависимост-витално чувство-съвкупност от импулси изпр.към
мозъка;патопсихология-структура и закономерности на наруш в психиката и сравн.с нормата;психопатология-разстройство на отделни
псих.сфери;поведенч.медицина-познания за поведението заедно с позн за физ здраве и болест;психотерапия-опит за промяна на
поведението и адаптиране на лице към конструктивен изход;цели възст.на псих. Баланс и индиректно повлияване на б-п-с съст на
болния;изход-отстраняване на срив във ВНС;обект на повл.са псих.разстройства;бива специал(психотерапевт) и
съпътстваща(клин.психолог)
2. Методи на психологично изследване. Наблюдение, интервю, експаримент, проучване на продуктите от човешката дейност-биват
универс.и специф.;унив-Наблюдение:служи за разкр.на психи.феномени възн. При интрапсих. Дейност.от трениран набл. По строг план
и има конкр.цел;ест./експерим усл.;документира се;отчита се дали явл.е спонтанно или пр. От друго лице;2варианта:набл на
обект/самонабл(интроспекция);-Експеримент-универс метод изв от кл психолог;изп се стандартни
методи,тестове,въпросници;представлява целенасочено събиране на инф за псих статус и разкрива логиката на поведението;данните се
обработват колич и кач и се сравн с нормата на здраве;специфични:-псих.експлорация-извл.и анализ на псих.инф. в хода на разговор
под формата на интервю;“чете се между редовете“;макс.достоверна инф-не е подлежаща на разумния контрол;служи за
психодиагностика и определяне на подход към пациента;-проучв.на продуктите на чов.дейност-базира се на разбирането че в хода на
всяка дейност човек проецира свой псих.дейности;напр:1детска рисунка(интелект,емоц съст,позн опит), писмена реч(личностови
особ,емоц съст, намерения, планове)

3. Темперамент, характер, личност -личност-динам.сист от емоц умств физ и соц х-ки на индивида обезпеч псих му функц в соц среда;
модел за стр на личността на платанов-4стр в йерах посл: насоч на личността(самосъзнание)<пострукт на соц
опит(социализация)<подстр на индивидуалните способн(характер)<биол обусловена подст(темперамент); Психоанализата предлага др
модел,които приема,че псиг живот на човека протича в 3 равнини (фройд):1-то-получ го след ражданетп,вкл подбудите и инстинктите
и има за цел да удовл вътр орг потребности;2-аз-съзнателното начало на чвк,появява се в по-късен етап от разв. Това е разумът-има два
осн елемента-мислене и воля;3-свръх-аз-възн в/ъ осн на аз-а, тук същ роля имат моралните ценности,норми,чувство за срам и вина; съвр
наука предлага модел, при който личността е съвк от три компонента:1-псих п-си-усещане,възприятия,представа,памет,мислене,..;2-
псих св-ва-темперамент и х-р(често се разгл като ядрото на форм на личността);3-псих съст-
тревожност,страх,гняв,агресия,..;Темперамент-биолог в стр на личността-temper(lat)-пропорция,сързамерност;съвк от индивидуалните
р-ии на емоция и волева дейност на чвк;обуславят ритума на мисл п-си и емоц р-ии,които имст пряко отн в/у поведението;хар се с
устойчивост,но търпи промени при физ възд,болест, физиол промени в рганизма;не зависи от съзнанието,целите и интересите, изр се
неволево; осн св-ва(мерлин)-възбудимост,емоц възбудимост,резистентност,сила на емоциите,реактивност,активност,пластичност и
ригидност,тревожност,субективация,ексто- и интровертност;мерлин смята че всяко едно от трзи св-ва има положит адапт ф-я в опр
условия.;Класиф(хипократ):меланхолик(потисн настр и слабост на волева дейност),флегматик(устойчиво настр,вялот на емоц р-ии и
бавна волева дейност),сангвиник(живот и подв на емоц р-ии,бързи и силни волеви прояви),холерик(повиш възбуд,сила на емоц р-
ии,бурни волеви прояви);Характер-социалното в стр на личността, не е биол обусловен а се сформира в п-са на
социализация;устойчивите особ на личността,които се появяват в поведението на човека и отношението му към средата и самия
него;съвкупност от същ особености на личн в соц среда;осн качества-
целенасоченост,инициативност,активност,дисципл,решит,твърдост;компоненти:особености на соц взаимоотн,динамиката на
волята,емоционален фон съпровождащ действията и пост и взаимодействие м/у компонентите(т.е. хармоничност или противоречие).

4. Поведение, мотивация, нагласи- пов е св с вс прояви на външно набл активност-движ действ реч;вкл. И изявата на преж чрез мимика
и жестикулация;може да се разбере само чрез наблюдение,заразл от прежив(те само с верб
комуник);типове:верб/неверн;(не/)преднамерено;импулсивно/застойно;външно/вътр;съзнавано/несъзнавано;прежив могат да бъдат
нормални и абнормни;Нагласа-субективна заучена предразп към даден обект;има три взаимносвързани и зависими
компонента:когнитивен-мисловните убежд към обекта на нагласа;емоционален-посока интензивност и тип преживяна
емоция;поведенчески-предразположение за действие по опр начин спрямо обекта на нагласа;нагласа към лечението е важна за
оздравяването;нагласата на човек е променяема(медии,реклами);убеждението че промяна на съществ нагалса ще доведе до промяна на
поведението към желана посока; Мотивация-целева насоченост на поведението за да достигне дадена цел,крайния резултат е винаги от
субект значение и има психологическа ценност.;един от най-важните псих компоненти свързани с лечението;дългосрочната мотивация
се свежда до постигане на дългосрочни цели.дава възм на хората да осмислят поведението си в по-обща смислова рамка,която е
субективно значима и има мотивационна ф-я.

5. Механизми на психологична защита- псих стратегии за редуц или избягване на негативни

съст(конфликт,фрустрация,тревожност,стрес).всеки има репертоар от такива и появата им бива епизодична вследствие на травматични
събития или като част от личностната структура на индивида;2 осн защитни мерки-интрапсихични защитни мех(акт се неосъзнавано) и
външно проявени защитни реакции(могат да започнат неосъзнато,частично осъзн или напълно съзнателно).има разлика м/у защ
поведение и защитни мех:защ поведение-ест реакция при тревожна ситуация.такова поведение може да носи вторична печалба на
човека;защ мех-вкл се автоматично независимо от силта на волята и яснотата на съзнанието.ефективно действащ мех блокира одстъпа
на неблагоприятна инф до съзнанието или изопачава важността и за да предпази индивида от тревожност и спомогне за зпаазване на
положит образ за себе си.ВИДОВЕ(КОФ ИИИ С ПП РРР):1.изтласкване-най ефективно, изкл от съзнанието на негат импулси и емоции
които биха причинили страдание;2.потискане-съзнателно изтласкване,има същата ф-я,целенасочено недопускане на негат мисли в
съзнанието;отричане-отказ да се изправим пред заплашваща инф;4.изместване-пренасочване на импулсите към по безопасен обект от
реалната цел;5.регрес-връщане към по ранни начини на действие или чивстване-към инфантилни мех,детски
стратегии.;6.рационализация-явление,чрез което хората обясняват/оправдават неадекватно поведение като изказват неточни и
неискрени факти;7.интелектуация-скриване на емоционалния отговор зад твърдения отричащи проблема;8.проекция-преписване на
собствените неприемливи мисли чувства и импулси върху другите;9.формиране на реакция-човек ичгражда за себе си
образи,противопол на тези които притежава и превръща неприемливите импулси в обратни социално полезни поведенчески
мех;10.сублимация-трансформиране на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия;11.фантазиране-мезтаене като
средство за избягване;12.конверзия-отнася се до п-са чрез който афектът причинен от конфликт се превръща в телесен симптом.
6. Вътрешна картина на болестта – автопластична картина на болестта(възприемането на болестта от болния);вътр карт на бол-
Соматонозогнозии-изживяването и осъзн от самия болен на телесното заболяване;етапи на разгр на вътр к на бол:1.сензорен-отраз
дискомфорта като реален псих признак на компенсаторния стадии на заболяването,появата на болкови усещания и чувство на
непълноценност.2.оценъчен-интрапсих преработка на сензорните данни и формиране на представа за болестта;3.изгр на отношение-
обща картинана поведението спрямо заболяв,за осн критерии се приемат степента на осъзнатост,признаване или
отричането.;фактори,форм соматонозогнозии-преморбидно(личностови особености на болния),х-р на прот на забол,ситуац възн заради
забол;вътр карт на бол е предпоставка за приемане или не на диагнозата и терапията;установяват се несъотв между субект оценка на
болестта и обективната и същност най вече при млади и старческа възраст;личностни реакции са:адекватни(норматосоматонозогнозни)
и патологични(депресивен,фобиен,хипохондр);отношение на болния към бол:норм, пренебр,
отричащо,нозофобно,нозофилно,хипохондррично;псиихологически,нач на болестта се хар с възн на псих-стресови състояния посл от
акт адаптация.постеп разгр не е задълж,възм е декомпенсация.в изх стадии забол се отличават с полиморфна структ.

7. Страх, тревожност – инстинктивна реакция; амигдала и хипокампус-физически отговор-отделя се адреналин и кортизол;първо-моторна

вцепененост, 2-вегетативна реакция(зависи от силата на дразнителя и реактивността на индивида)-тя е „подготовка за
действие(↑сърд.дейност, дишане,кръвна циркулация,зеници-разширени,мускулатура-напряга се, до треперене); психична спосбност за
оценка на ситуацията(колко е опасна и как да се справим);видове страх у болния:-загуба на контрол и независимост(нарцистичен
интегритет,-загуба н физ. контрол,- на жизненост,-раздяла,-смърт,-автономност(роля на пациент); в общ план страха е стеничен(паника)
и астеничен(слабост,вцеп.);фобия-пат. Форма на необясним силен страх, от нещо което не е реална заплаха,пац.осъзнава
неоснователността на афекта; паника-страх от страха,внезапно със силни психични и соматични реакции;тревожност-
емоц.съст.,усещане за несигурност и безспокойство;очакване на неопределена заплаха, ↑загуба>↑тревожност;механ. за подготовка и
справяне с тежки ситуации;пат.тревожност-набл. Се х-ки на синдром на разстройство-невротична и психотична форма, в непознати
ситуации,опастност от физ травма, общуване,монотонна и рутинна работа;личностна трвожност-х-ка на индивида,хар.в
хирург.отделения и бива пред- и постоперативна.

8. Стрес – неспециф р-я на тялото при всяко предизв предст пред него;всяко натов на тялото и псигиката при сблъсък с нови,неочакв вътр
и външ дразнит и разгръщ се ответна физ,биол и псих р-я на тях.;във вр с протич на стресогенна р-я selye разработва общ адапт синтром
при стрес:1стадии-до 48ч след стресовата ситуац, при животните се установ намал на обема на тимусната жл,далака,лимф възли,ч
дроб.изчезване на мастна тъкан,поява на оток,плеврален и перитониален трансудат,загуба на муск тонус,намал тел темп,остри ерозии
на стомашночревния тракт,загуба на липиди и хромафин от надбъбр жлези.фокални некрози на ч дроб при тежки случаи;разгл се в 3 осн
измерения:1.Биологично-разгл се по модела“стимул-р-я“;бърза р-я>отд на пресорни амини в кръвта(адреналин,тирамин)>уск пулс и
дишане,изпот,сухота в устата,повиш арт наляг,учестено уриниране,пилоерекция;за стресова р-я са отг хипоталамус и лимб система:
хипот>(освобожд. Кортикотропин фактор)>хипофиза>(аденокортикотропен хормон)>надбъбр жл>(кортикостероиди)-и стрелки
обратно към хипофиза и хипоталамус!!!);кортикостероидите действат комплексно на орг с известно закъснение,стремят се да възст
хомеостазата като прехвърлят глюкоза към цнс и сърце;2.Физиологично-еустрес(физ стрес необх на орг), дистрес(пат болестотворна
форма);общият адапт синдром протича в 3 фази:фаза1-фаза на шок и противошок-*алармена р-я-отд се мн адреналин-хормон на отговора
„борба и бягство“, интензивни вегет р-ии, акт на х.>х.>н.жл. сист с отд на мн кортизол;*съпротива-опит за спр със стреса с физ ответна
р-я;*изтощаване-когато ресурсите на орг са изчерпани-вегетат симпт,декомпенсация с поява на псих и психосом заболявания
(депр,трвожн,язви на 12пр,инфаркт,инсулт,невродерм);3.Психологично-физ протич на стресогенна р-я е винаги съпровод от психолог
компонента като отключващ момент и съпътстващо фазите;когнитивната препработка на стресорите и собств физ р-ии,позв да се дефин
стреса като специф отг на дадено предизвикателство>в този смисъл всяко прежив или житейски факт се разгл като стрес/дистрес в
неразривна връзка с уменията на индивида за адаптация(coping strategy).Lazarus разгран 2 осн стратегии за спр със стрес:problem focused
and emotion focused coping;Симптоми при дистрес:-когнитивни-пробл с памет,внимание,непр прец на ситуация,притеснение,трвожн;-
емоционални-лошо настр,напреж,раздразнит,преумора,потиснатост,чувство за самота и изолация;-физич и физиол симпт-
болки,диария,запек,задене,световърт,гръдни болки,уск пулс,загуба на либидо,втрисане,загуба на апетит,много или малко сън;-
поведенчески симпт-изолация,занемаряване на отговорности,интоксикации(алк,нарк,циг); Възм за спр със стес и фрустрация се развиват
през ранните години от живота-те са реултат от 2 неразривни п-са,които вкл възм на родителите да задоволят физиол и психосоц нужди
на детето.

9. Психосоматична зависимост- напр и дисц в мед псих което изуч влиянието на псих факри в/у физ оплаквания състояние и заболявания.
Общото при психосомат забол е невъзм за откритие на физ причина която напълно да обясни симптомите. Психосомат връзка е връзката
м/у душа/псигика и тялото на чвк. Тази вр се взема сериозно под въпр,т.к. е док и влияе емоц съст в/у тялото на пациент. Как и къде се
осъщ не е сиг но разл автори се опитват да дадат обясн. Теории за психосом Вр:1.Кортиковисцерална(бьiков и курцин,1952)-изгр на
базата на усл рефл на павлов, преиема че има функц вр м/у кората на гл.м. и вътр органи,които имат свои представ в нея.наруш на ф-ии
в кората се израз в сомат разстройства;осн вр на опосредстване са ВНС,ендокринна и лимбико-ретикуларна сист.;2.Т на стреса-още от
Selye-екстр срес,дистрес,изразен в имобил на крайниците,причинява язви на стомаха;при чвка има по-широк модел на действие поради
диференц на псих;3.Психоаналит концепции-*франц александър-основопол на събр психосомат медиц, приема холистичен/б-п-с
подход;теория на Dunbar-близка до тази на франц-акц в/у специф лизностови профили на болния от психосом забол; теория на
алекситемията- неспособн на пац да вербализира емоциите си като осн на психосом забол; според теор на фройд възн на психосом забол
става по мех на изтласкването на неприемливите от соц норми импулси и желания в подсъзн.от там се намира отдушник чрез появата
на псевдосоматични симтоми(хистерична парализа,слепота и др); 4.Модерни конц-молек и генните особ са
решав;психоневроимунологията и ендокринол поднасят факти за дълб вр м/у псих „телесния субстра“;психосомат арка е визуализация
на динамиката в разгр на психосомат единство и вз, в осн на което стои субективното,но единств истинно за индивида прежив на
реалността-
ГРАФИКА:събитие прежив 1>(тревожност>цнс-Това се чертае пенд на стрелката която е към прежив 2)>(невромодулатори)>прежив
2>(*страх>агресия>депресия*)>(хормони)>прежив 3>(*соматоформни разстр*)>(имунна сист)>прежив 4>(живот с болестта)>прежив
1! (*значи че се чертае като излизащо от прежив2,3, а скоби че е над стрелката м/у прежив)

10. Вербална комуникация- бива говорима и писмена реч;баланса м/у верб и неверб к е важен;акт форма-двама събеседници в едп и също
време и простр и обратна вр е постоянна и поетапна;пас форма-разл вр и пр и обр вр е със закъснение, право на свободен прочит на
комуникацията; казаното от лекаря е моментално запечат в съзнанието на пац и затова тр да се внимава как се изказва и какво казва; 2
вида разговор-психотерапевтичен(задължителен) и ятрогенезиращ(подсказва за недобре свършена работа);Непоср разговор в
 ежедневието-носи псих инф и се нуждае от добре обмислен подход; Вербални техники:-първо питай,после отг;-откровени отговори;-
минимум инф по същество, колкото болният е склонен да понесе без да се предизв стрес; невербални техники:-отворени въпрос(придава
чувство на значимост, възм да разкаже сам);-сондиращи въпрос;-окуражаване;-терапевтична конфронтация(болният вижда
безконфликтно и др гл точна);-емпатия;-интерпретация;Ежедневният разговор протича под форм на диалог и бива:прост(посл
теза,антитеза,синтеза) и сложен(промяна в първ вербална р-я в нова,като се преценя как инф да се поднесе на пациента по щадящ
начин);Тематичен разгорор-целта обикн е да се подобри мотивацията на болния и да се информ за хода на терапията, необх е да се
следи:-колко е запозн с темата болния,-желанието мъ за р-р,-поетапна обр вр,-събщ на първопричина за разг и очаквания за леч и
изход;Правила за психотерапевт атм:-уважение,назоваване по име,интерес,изслушване,не спори, не прекъсвай,въпр а не заповеди,разгл
и от гл точка на болния.

11. Невербална комуникация- най-рано усвоена в псих разв форма на комун на индивида;значима част от общуването-55%(7%думи,38%
др звуци и интонация);свърз е с емоц натр псих опит на детето,осмисл по-късно и подкр когнитивно чрез възм на езика;възн и останов
на соц символики позволява възм за общ посредством невербалния канал-голяма част са универс, а други зависят от култ особ;с думи
подаваме съдърж, а с неверб знакови сист-отношение;класиф на знакови сист(от 70те):-пространствени(лично
поле,дистанция,територия);- двигат(мимика,стойка,позиция на тялото); -
параезикови(интонация,паузи,междуметия);тактилни(докосвания,силата и насочеността им);обонятелни-феромони-силно обв с раса и
етнос;цивилизовани(изкуствени кодове)-дрехи,козметика,накит,соц статус.;Елементи на неверб общуване:-движения и жестове-
интензивността им е биол обусл е св с темперамента, може да изрази доминантност или не, има определена градация във важността на
жестовете, най-изразит са очи и лице,след това движ на глава рамене ръце и стойка;-пазстояние и простанство- за лично простр се възпр
това което създава субект усещане за комфорт, човек подсузн го брани (болнична обст трудно за човек чащото е наруш от мед персонал
който се грижи за него);-докосване-ръкуване и вс други,физ контакт е най-директния израз на отношение,ето защо грубо извършена
манипулация оказва влияние в/у емоц съст на пациента;-лицева експресия и озен конт-обратна вр,внимание и интерес. Лицевата
експресия има вр с темперамента и личностните х-ки. В болн среда е най-важен очния к-т;-интонация и сила на гласа-
тих(тъга,интров,подчинит),умерен(активност,радост,действие),висок(превъзх,екстровертност);-външен вид-индивид стил и вид дават
знаци, които тр да са събр с работа, болн персонал тр да покрива очакв за вид, за да вдъжва доверие и сигурност.

12. Ятрогения, психогения, соматогения-Соматогения-псих промени обусловени от соматични заболявания.прояв се с

трвожност,промени в х-ра,астентен синдром(отпадналост и умора),мн рядко халюцинации. Отделните части на чов орг не са самост а са
взаимо св.освен с локални р-ии,в повечето сл орг реагира като 1 цяло. Ръков орган е моз кора, м/у кората и големите полукълба и вътр
орг има пост връзка.вс орган има корово представителство,втр орг изпр постоянни неосъзн импулси към мозъка и обр и така се създ
витално чувставо.когато настъпят същ промени в даден орган,то той започва да изпр надпрагови осъзн импулси към кората, които
активотат кортико-висц рефл.тези кортико-висц взаимоотн свидетелстват че вс телесни болести могат да предизв душевни промени;
Психогения-псих промени и разстройства,възн под вл на неблагопр псих и соц фактори.пример:афония,парези и парализи на
крайници,усил или намал чувство за болка;като псих прояви се разгл:*фобиино-тревожни разстройства-от опр обекти/ситуации.р-ята
варира от слаба до ужас.често има задух,сърцебиене,вторичен страх от смърт;*паническо разстройство-епизодична тревожност-
непредсказуеми,повт се пристъпи;*генерализирана тревожност-силно напрежение,изпотяване сърцебиеме световъртеж епигастрален
дискомфорт.-форми:-тревожно-депресивно разстр(вегет прояви и тревожни депресивни епизоди);-окр(повтарящи се натрапчиви мисли
и действия);-реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията;-дисоциативни разстройства(неосъзн на собствената идент,загуба на
норм интегрираност във р и простр);-хипохондрично разстройство;-соматоформни разстройства-упорити оплаквания от телесни
симптоми и нужда от мед помощ,въореки негативни тестове.; Ятрогения:психогенно псих съст, предизв от невнимателни
изказвания/постъпки на мед персонал; то е вид псих заболяване;неправилното диагностициране или преценка на
сериозността/интерпретация на заболяване от необучен човек без съветване с лекар бодят до неблагоприятни псих афекти.

13. Кризи и кризисни интервенции – криза:възпр на събитие или инф като непоносимо трудна преминаваща границите на адаптативните
ресурси на личността;съдържа 4 осн ел:1-провок събитие/ситуация,2-субект възпр и прежив на слузващото се като дистер,3-провал на
обизайните адапт стратегии,4-необх от кризисно подкрепление;провок събития са предпост за развиване на криза, те вкл:загуба на
значима личност по разл причини,заболяване,проф проблеми,рязък спад в станд на живот и др;фактори,влияещи на размера на
кризата:вътр ресурси(добро физ и псих здраве), външни рес(наличие на стабилни соц конт и материални рес);Видове според естеството
на провок моменти:1-ситуационни-съъбития предизв екстремни по съдърж и интегритет прежив;-Етапи:*ранимост-наруш на псих и
сомат баланс;*активна криза-опитва да се справи със ситуац със стари способности;*реорганизация-възст на изх състояние или при
несправяне-регресиране;-р-я на личността:*соматични(смущ в мисленето,конц и паметта);*емоц(гняв страх тъга и др;*поведенчески-
плач хиперакт интоксикации);2-криси на съзряването:-криза на ината(появ се с настъпв на 3 год псих възраст когато осн псих зад е
утвържд на самостоят);-криза на дететото в 1клас(отделяне от родителя и самостоят общуване;-пубертет(изгр на собств аз образ и
сексуална идент);3-криси на личността-провок се от х-ровите х-ки на лизн и трудности в адапт към моментна житейска ситуац, поставени
са под изп методите за изп на защ мех; Кризата е съст на безсилие и изл от нея предполага намеса на външ лица; Кризисна интервенция-
временен акт и подкрепящ начин в живота на опр личност в период на екстремен дистрес;цели се редуц на интензитета на емоц реакции
и връщане на личността към адапт ниво на функц;фази:1-на оценка-инф за субект прежив и емоц съст на пациента,2-на планиране-
подбор на специф интерв,3-на реализация-обл на афективните реакции,окураж и проучв на стратегиите за справяне,4-на оконч оценка-
до колко е постигнат планирания резултат.

14. Методи за оказване на психологична помощ. Психологично консултиране, психотерапия, Специфики на психологичната помощ
в болнична среда – Псих.помощ-псих възд в/у псих дейност на страдащия посредством псих способи,внесени верб при събл на псих
закономерн.целта е да се пребори акт псих проблем и възст на псих равн; Видове:-при бурни афективни дезадаптивни р-ии-кризисна
интервенция;-при осъзн на пробл но невъзм за справяне-коучинг,консултации;-при поява на мъзит душ страд-системна психотерапия;
Модели на псих интервенция в мед:-съпровождаща мед мерки за справяне с болестта:*подготовка на пациента за оперативно
лечение,*криз интерв при узнаване на тежка диагноза или починал близък,*подг на болния за“живот с болестта“;-подпомагане
протичането на рехабилитация при:психосомат болести,продълж бол съст с водещ болков симптом и неврологични смущ;-справяне с
дезадаптация;Психотерапевтичен контакт с болния:-групова,фамилна и индивид психотерапия при психиатрични пац(цел-корекция на
провокаторите и ресоциал);-консултиране и коъчинг на психосомат болен(цел-ресоц и приемане на живот с болестта);псих помощ за
самопомощ при психосомат болести(цел-осмисляне на прич и изгр на умения за контрол а болестта);психотерапия-възст на псиг баланс
и повл на б-п-с състояние;бива спец и съпътсв;видове:индивид,груп,фамилна;психотерапевт подход:1.психоаналитичен-
„аз“ориентиран,дълбине;2.отреагиращ-катарзен;3.преизграждащ-разговорна терапия на Роджерс.