1. Психична болест – понятие. Психоза.

Псичната болест – разстройство в дейността на главния

мозък, при което се нарушава процесът на субективно отразяване на обективната
действителност и произтичащото от това нарушение в уравновесяване на личността с
условията на соц. и природна среда. Псих.болест е състояните на психиката, което води до
поведеие, отклоняващо се от приеманото за нормално, и свързано със субективно
страдание и непълноценност. Психозата представлява състояние, при което личността
страда от известна загуба на контакт с действителността. Психозата се изразява в
нереално мислене на човек и вярата му в неща, които не съществуват в реалността.
Видове психоза
Психоза, която се е появила в резултат от спирането на определени медикаменти,
алкохол и наркотици. В някои случаи тази психоза отминава много бързо, но понякога е
необходимо да мине много време, за да се възстанови напълно човек;
Реактивна психоза – внезапна проява на симптомина психоза, когато нещо изключително
стресиращо се е случило в живота на човек. Симптомите могат да бъдат много тежки, но
обикновено настъпва бързо възстановяване;
Халюцинации – това разстройство на съзнанието е свързано с вяра в неща, които не са
истина;
Шизофрения – при това състояние симптомите присъстват за период по-дълъг от шест
месеца. Тогава можем да говорим за шизофрения. Много хора, които страдат от този
проблем водят почти нормален начин на живот, а някои от тях се възстановяват напълно;
Шизофренно разстройство – характеризира се със същите симптоми, които придружават
шизофренията, но за разлика от нея, разстройството продължава по-малко от половин
година;
Биполярно афективно разстройство – това разстройство предизвиква сериозни колебания
в настроението. Тези настроения са свързани с прекалено повишена енергия и периоди, в
които настъпва потиснатост и депресия. В депресивните периоди могат да присъстват
различни психотични симптоми като чуване на гласове, които в определен момент може
да подтикнат засегнатото лице към самоубийство.
Шизоафективно разстройство – наблюдават се периоди на промени, а понякога болният
демонстрира психотични симптоми. Това състояние има характеристиките на афективно
разстройство и шизофрения, без ясна разлика между двете;
Психотична депресия – освен тежка депресия, болните страдат и от психотични симптоми.
Симптоми при психоза
Психозата е заболяване, което пряко влияе на мислите, но може да засегне поведението и
настроението. Няколко са характерните симптоми при психозата:
Объркано мислене – мисленето на болния става много объркано и неорганизирано. Той
трудно се концентрира, следи с мъка разговорите, а също така и много трудно запомня.
Мислите се ускоряват или забавят. Липсва ясна логика между казаните от него
неща.Халюцинации – човек в психотичен епизод може да вярва, чува или вижда неща и
хора, които в действителност не съществуват. Най-честите халюцинации се изразяват в
чуване на несъществуващи гласове.Промяна в чувствата – чувствата на засегнатото лице
се променят без каквато и да е видима причина. Човек в психотичен период се чувства
странно или дори откъснат от околния свят. Колебанията в настроението са чести и твърде
динамични – от приповдигнато настроение до депресия.Промяна в поведението – хора в
психотичен период може да имат твърде нелогично поведение. Например да се смеят без
причина или да се ядосат без повод, да демонстрират висока висока физическа активност.
Важно е да се отбележи, че симптомите варират при различните хора и могат да се
променят във времето.
2.Обща психопатология – разстройства на съзнание.

Общата психопатология се занимава с описание на психичните явления и тяхното назоваване като

отделни симптоми при психичните разстройства. Термина съзнание вкл. Най-малко 3 основни
асепкта – съзнанието, като - състояние на будност(вигилитет), -като феноменологично поле за
разгръщане на преживяванията, - като самосъзнание. Въз основа на тези три аспекта
разграничаваме 3 групи разстройства : степенни, качествени и ‘‘съзнание за болест“.
Сън – неболестна промяна на съзнанието
Обнубилация – имитира състояние на свръхумора при здрав човек, силно отслабване на
активното внимание, общо забавяне на психичните процеси; наблюдава се като преход във
възстановяване на съзнанието
Сомнолентност – оставен сам пациента бързо потъва в сън, от който може да бъде изведен с
вербални сигнали, белег за органично разстройство на мозъка
Сопор – състояние от което пациентът не моце да бъде изведен с вербални сигнали, не е
възможен словесен контакт; безусловните рефлекси са запазени; сигнал за органично
разстройство на мозъка
Кома – най-тежка степен ; пациентите са неподвижни и в пълна прострация, липсват болкови
рефлекси
Просъница – краткотрайна, възниква при пробуждане от сън, илюзорни халюцинатаорни
възприятия
Алопсихична ориентация – най-често е нарушено възприятието за време; може да е симптом за
когнитивно нарушение
Автопсихична ориентация
Съзнание за болест – важен симптом, разграничаващ психозата от неврозата. При психозата няма
критично отношение спрямо собствените болестни преживявания. Разделя се в 3 групи :
интелектуална, истинска, нарушена самооценка.

3. Обща психопатология – разстройства на усещания, възприятия и представи.

Общата психопатология се занимава с описание на психичните явления и тяхното назоваване като
отделни симптоми при психичните разстройства.
Възприятието – процес на отражение на предмети и явления при непосредственото им
въздействие върху сетивните органи
Усещане – отразява само отделни свойства на предметите и явленията

Промени в интензивността на възприятията :

Хиперестезия - повишена чувствителност на организма към външни стимули.
Хипестезия – понижена чувствителност на организма към външни стимули.

Промени в качеството на възпритията:

Илюзии – погрешни възприятия на реално съществуващи обекти; илюзорни възприятия,
физически илюзии; след отзвучаването им, здравите хора ги оценяват като неточно или погрешно
Халюцинации – преживяване за възприятие на обект, без реално съществуване на такъв обект; те
са важен симптом на психичните заболявания, но могат да се срещат и при здрави хора –
състояние на преумора, заспиване, събуждане. Колкото са видовете сетивни анализатори, толкова
са и видовете халюцинации – слухови, зрителни, вкусови, обонятелни, тактилни, двигателни,
рефлекторин, органни.
Сенестопатии – нереални и неприятни усещания от тялото, които нямат ясна локализация и
съдържание.
Псевдохалюцинации – не се отъждествяват с реални външни обекти – различни от реалните
гласове, видения.
Деперсонализация и дереализация – психосензорни разстройства. При дереализацията околния
свят се възприема за чужд, променен, неподвижен, неистински.

4. Обща психопатология разстройства в памет интелекта -деменция и олигофрени

Под интелект се разбира способността да се възпроизвежда, структурира и преработва материала
на по-рано придобитите знания в нова ситуация. Той отразява възможностите на мисленето, които
се проявяват при разрешаване на някаква задача. Разстройствата включват две групи
психопатогенетични явления – дементен синдром и умствена изостаналост.
Деменцията е синдром, дължащ се на органично заболяване на мозъка и представлява упадък
на интелекта, който преди е достигнал някакво равнище на развитие. Увреждат се – памет,
мислене, разбиране, смятане, възможност за заучаване, език. Според обхвата на разстройство се
разделя на частична(лакунарна) и глобарна. Лакунарната деменция, по-типична за мозъчната
атеросклероза, корелира със запазване на за по-дълго време на самооценката. Глобарният
вариант – прогресивна парализа, първични дегенеративни мозъчни заболявания – води до тежък
разпад на личността.
Умствената изостаналост (олигофрения) – състояние на задържане или непълно развитие на
интелекта ( при раждане или в първите 1-3г. от живота) . Интелектът по начало не се развива или
спира да се развива, преди да се е оформил. Увредени са – познавателните, речевите,
двигателните и социалните умения. Степен на умствено увреждане – лека, умерена, тежка и
дълбока.
5. Обща психопатология разстройства в емоции и воля- психомоторика
Емоциите са особена група психични процеси и състояния, свързани с инстинктите, потребностите
и мотивите на човек. Те биват положителни и отрицателни и възникват при конкретни поводи.
Хипертимия – болестно преобладаване на стеничните емоции – силна радост, веселост или гняв.
Типична е за манийния синдорм
Еуфория – съчетание на веселост с глуповатост, винаги сигнализира за органично разстройство на
мозъка
Дистимия – болестно преобладаване на астеничните емоции – тъга, мъка. Типична за
депресивния синдром
Дисфория – комбинация на мрачно настроение с гняв, злоба и избухливост
Страх – най-честата емоционална реакция при здрави хора, изпълнява защитни функции.
Фобията е повтарящ се ирационален страх и желание за избягване на конкретни обекти,
дейности.
Тревога – емоционално състояние, възникващо в ситуации на неопределена опасност и
проявяващо се в очакване на неблагоприятно развитие на събитията.
Емоционална амбивалентност – представлява едновременни или бързо сменящи се едно след
друго противоположни чувства към един и същи обект.
Паратимия – дълбоко несъответствие между емоционалната реакция и повода за нейното
възникване. Характерна е при шизофренното разстройство.
Емоционална инконтинентност – невъзможност за овладяване и задържане на чувствата, което
се преживява мъчително.
Емоционална ретенция – не може да се дава външен израз на емоционалното състояние
Апатия – пълно отсъствие на емоционална реактивност.

Психомоториката е събирателно понятие за психически регулируемата моторика, към която

спадат движенията, стойката на тялото, тонуса, мимиката и жестикулацията, както и всички други
социално значими изразни движения.
Хипобулия – значително снижение на цялата действена активност поради слаба мотивация,
енергетична редукция, трудност в поставянето на цели.
Абулия – пълно отпадане на действената активност при възможно съхранение на някой
автоматизирани дейности.
Хипербулия – повишена и улеснена действена активност
Тикове – нерегулярни повторения на движения от определени мускулни групи
Маниеризъм – повтарящи се движения, които имат някаква социална значимост (поздрав)
Стериотипии – повтарящи се движения без соц. значимост
Позиране – заемане на необичайни за тялото пози за дълго време.
Негативизъм, ступор, ехолалия, мутизъм, восъчна гъвкавост, мускулно вцепеняване,
автоматизмени актове, импулсивни действия, амбитендентност

6.Обща психопатология разстройства в мислене.

Мисленето е целенасочена система от идеи, символи и асоциации, която възниква в процеса на
изпълнение на задачи и води до изработване на правилно решение. По правило мисленето е
словесно, т.е. е немислимо без речта. Разстройствата на мисленето се разпознават обикновено
посредством речта и писането и се разделят на 3 – по протичане, по форма и съдържание.

Нарушения в протичането на мисловния процес – ускорено мислене , забавено мислене.

Нарушения във формата на мисловния процес:

Обстоятелствено мислене – невъзможност да се разграничи съществено от несъщественото, но
разказът на пациента не се отклонява от началната цел.
Резонъорско мислене - невъзможност да се разграничи съществено от несъщественото, но от
разказа на пациента не става ясно каква е основната нишка.
Разкъсано мислене – при запазена граматична форма на изреченията, вътре в тях няма логична
свързаност
Паралогично – вариант на разкъсаното
Несъгласувано мислене – тежък разпад на мисловната дейност, освен логическите се нарушават и
граматическите форми.
Прекъсване на мислите(блокаж)
Наплив на мисли(мантизъм)

Мисловни разстройства – междинно положение между растройства във формата и

съдържанието на мисленето – символно, аутистично, магическо, амбивалентно мислене

Нарушения в съдържанието на мисловния процес :

Свръхценни идеи – резултат от повлияването на мисловния процес от силни емоции. Това са
грешки в съдържанието на мисленето, към които липсва критично отношение, но могат да бъдат
коригирани самостоятелно или с помощта на дръг човек – по доводите на здравия разум.
Налудни идеи(налудности) – грешки в съдържанията и умозаключенията, които са в явно
противоречие с реалността, но не подлежат на коригиране с рационални(логически) доводи.
Биват – първични, вторични, индуцирани.
Натрапливи идеии(обсесии) и натрапливи действия(компулсии) – упорито и продължително
повтарящи се мисли, импулси и образи, които влизат в съзнанието въпреки услието на личността
да ги отстрани. Мъчителността е важна отличителна черта. Компулсиите са повтарящи се
целенасочени действия, изпълнявани по стереотипен начин. Натраплива забавенот – резултат
от обсесии и компулсии; всяко действие се извършва забавено, поради латентен преиод,
запълнен с борба „за и против“.

7.Екзогенни психични разстройства – определение и форми.

Причиняват се от различни външни фактори, които пряко или косвено увреждат дейността на
главния мозък. Причините могат да бъдат: Алогенни изхождащи от външната среда – природна и
социална- при травматични увреждания на мозъка, при интоксикации; Соматогенни – психични
разстройства предизвикани от инфекции, ендокринни, сърдечно съдови и др телесни заболявания;
Неврогенни – при първично засягане на мозъка(тумори, енцефалити, мозъчни дистрофии). Могат да
бъдат разделени в две групи: Симптоматични – психичната симптоматика е свързана с някое
телесно заболяваня, което разстройва индиректно дейността на главния мозък (чрез промяна на
кръвообръщението и метаболизма); Органични – тя е предизвикана от пряко увреждане на мозъка;
Те могат да бъдат разделени условно на Остри и Хронични в зависимост от динамиката на
протичане на основното заболяане, което ги предизвиква. Острите се развиват при остри
увреждания на дейността на главния мозък. В клиничната им картина доминират количествените и
качествените разстройства на съзнанието. Хроничните екзогенни психични – кл. картина: хронична
псевдоневротична симптоматика, която има органичен характер и повишена раздразнителност,
емоционална лабилност, бърза психична уморяемост; и органична промяна на личността(дифузен и
локален психоорганичен синдром)- паметови разстройства, снижение на интелекта, емоционална
лабилност, дезориентираност, промяна в почерка и др, може да премине в деменция;

9.Шизофрения – клинични форми.и клинична картина.

Шизофренията представлява група от разстройства, характеризиращи се с клиничен
полиморфизъм, многолико и разнообразно съчетание на синдроми по структура, протичане и
изход. Когато се говори за форми на шизофренията се прави уточнение, че резки граници между
тях няма; нерядко те преливат една в друга. Шизофрениите протичат с инициален, активен и
изходен стадий. Класическите форми на шизофренията са – параноидна, хебефрения, кататония,
проста форма на шизофрения, шизотипно разстройство.

Параноидна шизофрения – КК изградена от позитивни и негативни симптоми. Ехо на мисълта,

налудни идеи за контрол и въздействие върху тялото и движенията, императивни слухови
халюцинации. Поведението е подозрително; налудни идеи за преследване, наблюдение,
подслушване от преследвач. При изява на негативните симптоми се наблюдава: ограничаване на
интересите, емоционално невилиране.
Хебефрения – протича прогедиентно с обостряния на симптомите, но без очертани пристъпи.
Поведението на болния е безотговорно и непредсказуемо. При всички хебефрении се наблюдава
емоционална тъпота или дълбоко емоционално нивелиране. Болните могат да бъдат с асоциално,
агресивно и разстормозено сексуално поведения.
Катетония – протича с качествени разстройства на волята с пристъпи на хиперкинезия(объркана и
нецеленасочена двигателна възбуда, гръмка, патетична реч) и акинезия(продължителна
застиналост на тялото в една поза при словесен контакт).
Проста форма – злокачествено шизофренно разстройство, започва в ранното юношество и се
характеризира с груба прогредиентност, проявява се с емоционално обединяване, емоционална
тъпота и атустична откснатост от света.

10.Афективни разстройства – мания.

Афективните разстройства са група психични заболявания, при които основното нарушение е
промяна на настроението или афекта, обикновено към потиснатост и по-рядко към
приповдигнатост.
Типичният маниакален синдром се характеризира със съчетанието на три симптома: болестно
повишение на настроението, повишена действена активност, ускорен мисловен процес.
Симптоматиката може да бъде лека, умерена(проста мания), разгърната(бурна)
Настроението е повишено несъответно на обстановката и може да варира от безгрижна веселост
до почти неконтролируема емоционална възбуда. Болният е весел, усмихнат, жизнерадостен.
Характерна е свръхактивността, която може да доведе до физическо изтощение. Апетитът е
повишен, болните спят дълбоко само 2-3ч. на ден. Едновременно се захващат с разнообразни
дейности, множество проекти, които започват, но не довършват. Правят необмислени покупки,
продажби, сделки. Предизвиканите от тях конфликти нерядко завършват с агресивна проява.
Повишена е сексуалната активност. Свръхактивността може да прерастне в тежка манийна
възбуда.
Мисловният процес е ускорен, с възникващи асоциации предимно по външно сходство -
повърхностно мислене. Речта е бърза, често римувана. Привидно се губи логическата връзка и се
създава впечатление за разкъсана реч.
Могат да се наблюдават клинични разновидности – весела, гневна, объркана мания.
Симптомите обикновено започват внезапно и продължават от 2 седмици до 4-5 месеца.

11. Афективни разстройства – депресия

Афективните разстройства са група психични заболявания, при които основното нарушение е
промяна на настроението или афекта, обикновено към потиснатост и по-рядко към
приповдигнатост.
Класическият депресивен синдром е съставен от три основни симптома: болестно потиснато
настроение, понижена действена активност, забавен мисловен процес. Симптоматиката може да
бъде лека, умерена(проста депресия), тежък депресивен епизод.
Потиснатото настроение е най-важния депресивен симптом. Характеризира се с тъга, мъка, страх,
тревога, склонност към песимизъм. Болният става дълбоко потиснат, затворен, страдащ.
Безпричинната тъга и мъка може да стане толкова интензивна, че да придобие витална
характеристика. Може да се стигне до изпадане в дълбока апатия и да се стигне до
самоубийствени действия.
Понижена действена активност – субективно усещане за намален жизнен тонус, лесна
уморяемост, вялост, слабост, ленивост. Движенията са забавени, болните прекарват много време
на легло. Мимиката е застинала. Характерно е отпускането на горните клепачи с образуване на
диагонална гънка под тях – симптом на Veraguth.
Мисловният процес е забавен, потиснат. Асоциативният поток намалява и болните изпитват
големи затруднения дори в осъществяване на обичайната си работа.
Със задълбочаването на симптоматиката депресивните идеи загубват свръхценностния си облик и
придобиват характеристика на налудни изживявания.
Най-честите витални симптоми са безсъния, безапетитие, сексуално нарушение и главоболие.
Депресивната симптоматика претърпява характерна динамика през целия депресивен епизод.
Обикновено в сутрешните часове, непосредствено след събуждане тя е най-тежко изразена.

12. Тревожни разстройства. разстройства клинична картина и тер. поведение

Тревожността е емоция, която сигнализира възможна, очаквана, но недиференцирана, неясна
застрашеност. Когато тя стане непрекъснато, непреодолимо състояние, което нарушава жизнения
комфорт, тя е патологична.
Паническо разстройство – повтарящи се пристъпи на паника, които настъпват без ясна
провокираща ситуация. Съпроводени са от силен вегетативен дистрес – сърцебиене, задушаване,
болки в гърдите, изпотяване. Траят няколко минути. Тези епизоди карат болния да отбягва дадени
ситуации, в които би се чувствал безпомощен. Лечение – за самата паническа атака –
бензодиазепини. Профилактика срещу пристъпи – тетрациклични антидепресанти – Anafranil 150-
300mg дневно.
Генерализирано тревожно разстройство – тревожността е постоянна, не е свързана с
панически атаки, нито с определени провокиращи ситуации. Непрекъсната напрегнатост,
раздразнителност, треперене. По-често се среща при жените.
Фобийни тревожни разстройства – фобиите са силен страх от определени обекти или ситуации,
които не носят реална опасност. Пациента съзнава неоснователността на страховото преживяване,
но не може да го преодолее. Социална фобия- страх за живота или здравето. Специфична фобия –
страх от специфични обекти и ситуации – насекоми, летене.
Обсесивно-компулсивно разстройство – основна психопатологична характеристика са
натрапващи се мисли, представи или действия, чиято безмисленост болният осазнава и въпреки
това не е в състояние да им се противопостави. Двете тенденции, вътрешен напор и опит за
съпротива, са в непрекъснат сблъсък. Често настроението е депресивно. Лечение –
транквилизатори(но не повече от месец), невролептици, антидепресанти .

13.Невротични и дисоциативни разстройства. разстройства клинична картина и тер.

поведение
Неврозите са функционални разстройства на психичната дейност, при които няма груби
нарушение на отразителния период и се причиняват по психогенен път (неблагоприятни психични
въздействия). Към този раздел се отнасят: фобийни разстройства, други тревожни състояния;
обсесивно-компулсивни разстройства; реакции на тежък стрес и разстройства в адаптацията,
дисоциативни разстройства; самотофорни разстройства; другия невротични разстройства;. В
психиатричната практика у нас се използва следното деление: неврастения, страхова невроза,
фобийна невроза, хистерия, натраплива невроза. Неврастения – повишена раздразнителност и
бърза уморяемост (астения). В началото на преден план са чисто психичните разстройства:
раздразнителност, избухяи- восг, отслабване на активното внимание, хиломнезия и немотивирани
промени в настроението. По-късно сс появяват вегетативни разстройства: нарушения в съня,
главоболие, изпотяване на дланите, виене на свят, чувство на натиск в областта на сърцето и др.
Често се срещат сексуални разстройства. Хистерията се отличава с многообразна симптоматика,
която най-общо може да бъде разделена в две групи: психични и соматични, в това число и

неврологични разстройства. Психичните разстройства са: подчертана емоционална неустойчивост,

пови-шена внушаемост, демонстративност, стремеж към значимост и др. Към соматичните (и
неврологичните) разстройства се отнасят сензомоторните и вегетативнс-висцералните прояви на
болестта. Натраплива невроза. В клиничната картина на заболява¬нето преобладават натрапливи
мисли и представи, опасения и страхове, влечения и действия. Страхова невроза - тревога и страх,
които нямат връзка с реална заплаха и се явяват на пристъпи или като постоянно състояние. Много
важно е, че страхът и тревогата са дифузни, а не конкретно свързани с определена ситуация,
предмет и др. Фобийната невроза клинично се проявява в абнормен страх от конкретни обекти или
ситуации, които в обичайни условия не предизвикват такава реакция.

Дисоциативните(конверзионни) разстройства – нарушение или загуба на нормалното интегрирано

функциониране между собствения идентитет, спомените от миналото, осъзнаване на
постъпващите възприятия в момента и волевия контрол на тлесните движения.

14.Личностови разстройства

Това са тежки нарушения в структурата на характера и поведенческите тенденции на индивида,

които обикновено обхващат няколко сфери на личността и почти винаги са свързани със
значителен срив в личностовото социално функциониране. Появяват се в късното детство и
остават трайни в зряла възраст.
Причини – наследственост, мозъчна увреда и патология на личността, психологични теории.
Параноидно личностово разстройство – обидчивост, злопаметност, отмъстителност,
мнителност; винаги прави, правят себе си изключително значими. Водят нескончаеми дела, пишат
жалби.
Шизоидно личностово разстройство – емоционална хладност, отчуждение, безразличие,
неспособни да изпитват радост, слаб интерес към противоположния пол. Предпочитат собствения
си фантастичен свят пред реалния – изключително ексцентрични.
Диссоциално личностово разстройство – грубо безразличие към социални изисквания и норми,
към чуждо страдание. Не признават задължения и са с нисък праг на фрустрация – реагират с
агресия, нападение. Винаги обвиняват другите.
Емоционално нестабилни личности – импулсивност, необмисленост, внезапни изблици на
интензивни чувства. Нереалистична представа за собственото „аз“. Склонни са към алкохолна
злоупотреба, булимия, кражби. Дълбоко нарушена сексуална ориентация. Неясна ценностна
система. Страх от изоставяне.
Хистрионно разстройство – неутолима жажда за внимание, стремеж да бъдат център на
внимание, грандиозно чувство за собствена значимост и липса на емпатия.
Обсесивно-компулсивна личност – нерешителност, несигурност, трудно взимане на решение,
стемеж към перфекционизъм – води до намалена продуктивност.
Тревожни личности – непрестанна не овладяна тревога, чувство за малоценност
Зависими личности – слаби индивиди, които изпитват страх от поемане на отговорност –
патологично влечение към хазарт, приомания, клептомания.
Лечение – поведенческа терапия, индивидуална психотерапия.

16.Спешни състояния в психиатрията

Психомоторна възбуда от различно естество, епилептичен статус, алкохолен делир, ступорни
състояния. Спешни състояния в психиатрията са тези, свързани със възможности или заплахи за
увреда спрямо живота на пациентите и/или околните. Важното в случая е бързото поставяне на
симптомна диагноза и относителното определяне на причината и вида на разстройството.
Стандартната психиатрична оценка на риска съдържа елементи от анамнезата, настоящето
състояние на пациентите и обкръжението им.

Психомоторна възбуда и агресия - Наблюдава се при:шизофрения, манийна фаза на биполарно

разстройство, мозъчни и телесни заболявания (органични психози), абстинентни синдроми,
епилепсия, остри психогенни реакции.

Делирни състояния - Наблюдават се при:мозъчни и соматични заболявания, абстинентни синдроми,

най-често при алкохолизъм, медикаменти, интоксикации, наркотици,терапия с антидепресанти.

Разстройства на съзнанието(обърканост,ступор) - Наблюдават се при:делир, соматични

заболявания, посттравмени състояния, обърканост, количествени и качествени нарушения на
съзнанието.