ЕПИЛЕПСИЯ МКБ G40

Епилепсията представлява хронично мозъчно разстройство, характеризиращо се с повтарящи

се епилептични пристъпи и последващи невробиологични, когнитивни, психологически и
социални последствия, характеризиращи се внезапно настъпващо качествено и/или
количествено нарушение на съзнанието, сетивната и двигателната функция, Пристъпите могат
да варират от краткотрайни нарушения на вниманието или мускулни потрепвания до тежки и
продължителни конвулсии (гърчове).

чувство на умора; главоболие; говорни нарушения; необичайно поведение;

Психични симптоми при

епилепсия
Епилептичният делир се характеризира с помрачение на съзнанието,
налудни идеи за преследване и унищожение, зрителни халюцинации
(понякога слухови, вкусови и мирисни) и психомоторна възбуда.
Зрителните халюцинации са ярко оцветени, обикновено в червен цвят
(болните виждат предметите, хората и себе си в кръв, пламъци и
огньове). Понякога те се разгръщат в онейроидни сцени с фантастичен
характер. Халюцинациите имат обикновено застрашаващо
съдържание, поради което болните са страхово напрегнати и често
проявяват агресивни действия спрямо околните или предприемат
бягства. У някои болни афектът не е страх, а екстаз. Епилептичния
делир обуславя амнезия или смътен спомен за преживяванията по
време на него.
Епилептична аменция – протича с помрачено съзнание и неосмислено,
объркано поведение. Налудните идеи могат да имат различен
характер: параноиден, хипохондричен, нихилистичен. Нерядко
мисловният процес е несъгласуван. Халюцинациите са най-често
слухови. Понякога поведението има кататонен облик. Тогава
симптомите на епилепсия наподобяват смесена форма на
шизофрения с парафренни и кататонни черти. Голяма част от т. нар.
шизофренни психози при епилепсията не са нищо друго освен
епилептична аменция с шизофренен облик. Епилептичната аменция
продължава седмици до месеци. Последва се от пълна амнезия, която
може да бъде и частична.
Епилептичната хаотична помраченост на съзнанието е едно от най-
честите и типичните психотични разстройства при епилепсията, при
което болните са всестранно дезориентирани. Понякога завършва с
голям епилептичен припадък или е израз на status petit mal.
Предметите и явленията, които заобикалят болните се възприемат
частично и често пъти илюзорно. Основните афекти са страх и гняв.
Първият тласка към безцелни бягства или дискоординирана
хиперкинеза, а вторият – към разрушаване на предмети и към
нападение на случайно срещани хора, което може да завърши с
нараняване или убийство. Мисловният процес е несъгласуван. В
откъслечни изказвания на болните се долавят налудни тълкувания и
данни за халюцинации, предимно от зрително естество, по-често
оцветени в червено. Това, което слага най-ярък отпечатък върху
симптомите на епилепсия, е двигателната свръхвъзбуда, която не
само е неосмислена, но и напълно неподредена. Понякога има
псевдокататонен ступор или възбуда. Епилептичната хаотична
помраченост на съзнанието оставя пълна амнезия за преживяванията
по време на нейното протичане.
Трансът се наблюдава сравнително често при епилепсия. Той не се
отличава съществено от транса изобщо, който може да се появи и при
други заболявания.
Епилептичен сомнамбулизъм (нощен, по време на сън, двигателен
автоматизъм). Среща се при епилептично болни, но това състояние е
наблюдавано и при други заболявания (неврози, травмени увреждания
на мозъка и др.).
Епилептичната промяна на настроението (афективни пароксизми, разстройства в
емоционалността) настъпва внезапно и обикновено без повод. Характеризира се с обща
потиснатост, тъга, злоба, немотивирано неудоволствие от всички и от всичко по правило при
ясно съзнание. Болните са мрачни, раздразнителни, враждебни, склонни към агресия. Понякога
те са страхово напрегнати, споделят различни хипохондрични оплаквания, биват обхващани от
мисли за малоценност, както и от самоубийствени пориви. Тези състояния наподобяват
понякога депресивни пристъпи на циклофрения, обаче имат остро начало, краткотрайно
протичане и бързо отшумяване. В такова състояние на дисфория някои епилептично болни
извършват безцелни пътувания (дромомания) или се отдават на алкохолни запои (дипсомания).
По-рядко се срещат еуфорично настроение, летеж на мислите до мисловна несъгласуваност. У
някои болни повишеното настроение се разгръща до екстаз. Съчетанието на добро и лошо
настроение позволява на някои автори да говорят за (добри и лоши дни) на епилептично
болните. Епилептичната промяна на настроението трае обикновено няколко дни, понякога само
часове, дори минути. Друг път тя продължава седмици, приемайки картината било на страхова
меланхолия, било на парафреноподобен пристъп, а може и да предшества голям епилептичен
припадък. Особените (частичните) състояния на съзнанието се характеризират с подчертано
разстройство на сензорния синтез (деперсонализация и дереализация) , непълно помрачение на
съзнанието и липса на пълна амнезия. Често пъти помрачени състояния на съзнанието могат да
предшестват или последват големия епилептичен припадък. Те не трябва да бъдат смесвани с т.
нар. психични еквиваленти. С този термин се означават епизодични разстройства на
психичната дейност при епилепсия, характеризиращи се с остро пристъпнообразно начало,
относителна краткотрайност и внезапно завършване, които се появяват вместо един голям
епилептичен припадък. Понятието произлиза от неправилната, но общоприета предпоставка, че
големият припадък е същински израз на епилепсията и че всички останали психични
епилептични прояви представляват негов заместител. В действителност както те, така и той са
еднакво адекватен израз на динамиката на епилептичния процес.

Хронични (протрахирани) психични разстройства

като симптоми на епилепсия
Към тях спадат хроничните епилептични психози и епилептичната
промяна на личността. Хроничните епилептични психози продължават
обикновено много седмици и месеци. Основното в тяхната картина са
параноидните налудности при ясно съзнание. Някои автори означават
тези епилептични психози като епилептичен параноид. Характерното
за епилептичната налудност е, че тя протича продължително,
проявява склонност към стабилизиране и обикновено има
еднообразен характер. Когато към налудните идеи на фона на ясно
съзнание се присъединяват и слухови халюцинации, тяхната клинична
картина може да наподобява твърде много симптомите на
шизофрения. Някои автори говорят за шизофреноподобни параноидни
психози. В други случаи водещият синдром в епилептичната психоза
може да бъде маниакален или депресивен. Според някои автори
психотичните епизоди при т. нар. хронични ендоморфни психози,
наподобяващи ендогенните психози – шизофрения и циклофения най-
често са резултат от активното лекуване с медикаменти, при което
припадъците изчезват, но вместо тях се разгъва психоза. Характерно
от гледна точка на биоелектричната характеристика е, че ЕЕГ през
този период е нормална. Затегнатите епилептични психози могат да се
съпътстват от епилептични припадъци, но могат да бъдат и без връзка
с тях. Те се наблюдават обикновено при болни с по-голяма
продължителност на болестния процес и при настъпила вече
епилептична промяна на личноста. Епилептичната промяна на
личността, която по-късно се формира като епилептична деградация,
обхваща всички страни на психичния живот, като особено ясно са
подчертани изменениятя в характера, а по-слабо – в интелекта.
Развива се в различни интервали след началото на заболяването и не
е в пряка връзка с честотата на припадъците. Наблюдава се по-често
при по-ранно начало на болестта (в детска възраст). Тази
закономерност не се отнася за епилептичната деменция. Голяма част
от авторите приемат, че епилептичната промяна на характера, т. е.
епилептичната характеропатия, е толкова типична, почти
патогномонична, че само по нея може да бъде поставена диагнозата
епилепсия. Обикновено тя настъпва независимо от честотата и
тежеста на припадъците. При някои от близките родственици на
болните могат да се установят същите характерови особености, без да
имат другите клинични симптоми на епилепсията. Други автори обаче
считат, че епилептичната промяна на личността не е нозоспецифична,
т. е. типична само за епилепсията. За нейното развитие са важни както
мозъчните увреждания, така и продължителните лекарствени
въздействия.
Голямо значение имат конституционалните фактори. Допуска се, че
генезата на епилептичната промяна на личността е мултифакторна и
изисква сериозно проучване. Приемането на мултидименсионната
генеза на епилептичната промяна на личността има голямо значение
за профилактиката още от най-ранните години на тази тежка психична
картина. Характерна черта на епилептичната характеропатия е високо експлозивната
пропорция на характера. От една страна, болните са прекалено любезни,
склонни към ласкателство и угодничество, обстоятелствени и лепливи,
а от друга, те са лесно раздразнителни, злобни, жестоки, злопаметни и
отмъстителни. Тези болни с години помнят някоя дребна обида и
винаги са готови да отмъстят за нея. Те са способни да се унижават по
най-незначителен повод и по също такъв повод могат да прояват най-
голяма жестокост – да убият или да осакатят човек. Освен това на
техния характер са присъщи дребнавост, недоверчивост,
егоистичност, педантична акуратност, лицемерие, неискрена
религиозност. Разбира се, не у всички епилептично болни настъпва
характеропатия. Повечето от тях се вграждат безконфликтно в
семейната и социалната среда, показват подчертано трудолюбие и
изпълняват съвестно своите задължения. Епилептичната деменция за
разлика от епилептичната характеропатия е в пряка зависимост от броя на прекараните
припадъци като резултат от хипоксията и травмените увреждания на мозъка по време
на тях. Настъпва много години след началото на заболяването. По същество се отнася
за огнищномозъчен или за дифузен мозъчен психосиндром. Интелектът и паметта
постепенно отслабват. Критичните способности на болните се снижават – те не са в
състояние да разграничават същественото от второстепенното. Кръгът на интересите
им се стеснява до ограничения свят на тяхната болест, съобразителността намалява,
асоциативните връзки обедняват. Мисловният процес се характеризира с бавност,
лепливост, обстоятелственост и повторяемост, обеднява речниковия фонд, настъпва
олигофазия. Способността за придобиване на нови знания се ограничава. В някои
случаи епилептичното оглупяване напредва до такава степен, че болните стават
напълно некритични към състоянието си, безинициативни и апатични.
Епилепсията има склонност към хронично протичане и повтаряне на
епилептичните припадъци през различни интервали от време.
Обикновено колкото по-чести и тежки са припадъците и колкото в по-
ранна възраст настъпват, толкова по-тежък е упадъкът на личността с
развитието на Умствена изостаналост. От друга страна, колкото по-
разнообразни са симптомите у едно и също лице (големи и малки
припадъци, чести помрачения на съзнанието), толково по-
злокачествено е протичането на болестта. Това се отнася преди
всичко за нелекуваните и несистемно лекуваните болни. В по-редки
случаи е възможно и спонтанно прекратяване на припадъците. То по-
често се наблюдава при своевременно започнато, правилно и
системно провеждано лечение на епилепсията. Временното или
трайното спиране на припадъците не трябва да се смесва с
оздравяването от епилепсия.
Психични еквиваленти (психична епилепсия, психомоторна епилепсия)

Касае се за пристъпи на психично разстройство като еквивалент на епилептичен припадък , които се изразяват в

т.нар. автоматизъм, халюцинаторни кризи, кризи на психосензорни преживявания, делирни и аментивни симптоми.
Болните от епилепсия може да показват типична промяна на характера . Тя има своии особени белези: болните са
обстоятелствени говорят много, с ненужни подробности решават определена мисловна задача, като не могат д с
откъснат от разказа си. Те са лепливи (вискозни), педантични в своето поведение. Проявяват прекалена любезност до
лакейчинене, която обаче може бързо да се смени с експлозивен гняв, про който болните проявяват агресивност по
незначителен повод. Болните от "генуинна" епилепсия са склонни към епизодични промени в настрението дисфория
или еуфория.

Психични разстройства

1. Остри (епизодични) психични разстройства

Те настъпват понякога преди, а в други случаи след епилептичния припадък и поради това не могата да бъдат считани
за "психични еквиваленти" на припадъка. Често обаче те възникват без каквато и да е връзка с гърчовия епизод на
заболяването.

1. Промяна на настроението.

Без установими външни причини настроението на болните става възбудно-агресивно или дисфорично. По-рядко
настъпва еуфория или преобладава потиснато (депресивно) настроение, често придружено със страхови афекти.

б) Помраченост на съзнанието.

Това явление се нарича още епилептиформена възбуда или по Шипковенски "хаотична помраченост на съзнанието".

Това е едно от най-честите и може би най-типични присични разстройства при епилепсията. Болните са напълно
дезориентирани (ауто- и алопсихично), възбудени. Те съще са неспокойни и поради страховите си изживявания и
застрашаващите ги зрителни измами: илюзии и халюцинации с ярко червен цвят (пожари, кръв, врагове). Обхванати от
омпулси за движение и агресивност, те могат да извършат тежки престъпления (пожари, убийства),
ексхибиционистични актове и др. Епилептичното помрачение, което трае минути, часове, рядко и дни, настъпва
внезапно и също така изчезва бързо, като освавя пълна амнезия за изживяното. Понякога това помрачение има
кататоноподобен характер (ступор или възбуда) и може да прилича на кататонната форма на шизофрения.

в) Епилептичен делир.

На фона на помраченото съзнание се получават зрителни измами (илюзии, халюцинации). Често делирът има
онейроиден характер врагове, животни нападат болния, подлагат го на мъчения. Понякога се наблюдават само слухови
халюцинации. Гласовете заставят болния на извърши различни действия, често пъти опасни за околните и за самите
тях.

г) Епилептичен транс ("смяна на съзнанието").

Това е такова разстройство на съзнанието, при което болният запазва способността да се ориентира, да извършва
известни привидно целесъобразни действия, така че формално не изглежда с помрачено съзнание. След излизане от
това

Епилепсия и психичните й еквиваленти

състояние, той има пълна амнезия за този период. Така един болен на Е. А. Попов в състояние на транс пропътувал
далечно разстояние, разговарял с познати, на които е направил впечатление със своята вялост, бавен говор и
необикновен вид (приети като следствие на умората от пътя и безсънието), като след това човекът не си спомнял за
нищо от преживяното.

д) Психомоторни автоматизми.

Касае се за своеобразна комбинация от помрачение на съзнанието и извършване на различни движения и безсмислени

действия (уриниране в стаята, разголване на половите органи, тичане и въртене в кръг и т.н.). ПОнякога могат да
възникнат халюцинаторни и дереализационни изживявания. Пенфилд и други отнасят този синдром към т.нар.
темпорална епилепсия, дължаща се на огнища в темпоралния дял на мозъка.

е) Така наречените "особени (частични) състояния на съзнанието" по Гуревич.

Те се характеризират с подчертано разстройство на сензорния синтез (дерелизация и деперсонализация), напълно

помрачение на съзнанието и липса на амнезия.

2. Хронични (протрахирани) психични разстройства

а) Хронични епилептични психози.

Тяхната клинична картина може да наподобява шизофрения параноидни идеи, слухови халюцинации и др., на фона на
ясно съзнание. В други случаи една епилептична психоза може да се характеризира с маниен или депресивен синдром.

б) Епилептична промяна на личността.

Развива се в различни интервали от началото на заболяването и не е в пряка връзка с честотата и тежестта на

припадъците. Макар че обхваща всички страни на психичния живот, особено ясно подчертани са промените
в характеровата сфера.

Болните стават прекалено любезни, склонни към ласкателство, лениви. Човек трудно може да се освободи от тях,
когато те са решили да го занимават със своите въпроси. Те спират лекаря на улицата, без да се интересуват дали той
има време да ги изслуша, и започват да разказват своите желания.

От друга страна, характеровата промяна се изразява в избухливост, остри гневни реакции и агресивност, които се
проявяват особено при отказа да се изпълнят желанията им, дори когато са необоснователни.

Това състояние между ласкателство, любезност, благодушие, лепливост, от една страна, и гневливост, жестокост,
агресивност, от дуга, се нарича вискозно-експлозивна пропорция.

Техният мисловен процес протича бавно, мислите се въртят около една тема и трудно се привключват към друга това е
т.нар. вискозност. От друга страна, мисленето е обстоятелствено болните повтарят многократно мислите
си персеверационна склонност.

От патофизиологично гледище тези промени в мисленето имат в основата си инертност на възбудния процес.

Епилептичната деградация обхваща и интелектуално-паметовата сфера: настъпва различна по

дълбочина деменция. Така описаната промяна на личността е
изразена в различна степен при различните болни. Има случаи, когато тя не настъпва, въпреки дългогодишното
боледуване.

Според най-новите изследвания само половината от болните показват трайни психични разстройства. За тяхната поява
имат значение още особеностите на личността и на социалната среда.
Епилепсията е голям медико-социален проблем. Болните са със сериозно разстроена социална адаптация и се нуждаят
от постоянен медицински надзор и социални грижи,тъй като заболяването е хронично и обикновенно продължава от от
детска възраст до края на живота.

Епилепсия
Под епилепсия би трябвало да се разбира своеобразно съчетание на епизодично
проявяващи се и трайни синдроми от неврологично, психично и електроенцефалографно
естество, най-важни от които (но не единствени) са гърчовите припадъци, съчетани или не със
загуба на съзнанието.

Етиология на епилепсията

Класическата немска психиатрия дели епилепсията на генуинна (наследствена,

ендогенна, криптогенна, идиопатична) и симптомна (екзогенна).

Епилепсията може да се получи при различни болестни процеси на нервната система от

възпалително, травмено, съдово, туморно и друго естество, от процеси на смущение на
развитието на нервната система, от токсични (екзогенни и метаболитни) въздействия върху
нервната система и пр. В този смисъл епилепсията не е определена нозологична единица,
асиндром, който може да наблюдаваме при най-различни болестни процеси на нервната
система. Това е и т.нар. симптомна епилепсия, която се схваща като симптом (проява) на
определен мозъчен патологичен процес и може да възникне през всеки период от живота на
човека.

При значителен брой болни обаче този епилептичен синдром се явява, без да сме в
състояние при съвременната методика за клинично изследване да разкрием някакъв основен
процес. При една част от тези болни наследственият факторима несъмнено значение в
етиологията на заболяването. Тази група едни наричат "генуинна", а други - "есенциална"
епилепсия. Тук при 21-35% от болните с кпиптогенна епелепсия се отриват подобни болни сред
техните роднини. Тови вид епилепсия се манифестира в първите 1-2 десетилетия на живота.

По-често от всички други форми на епилепсия при генуинната епилепсия се установяват

т.нар. епилептична промяна на личността и епилептично слабоумие. Дори при масивно
изразена наследственост особеностите на характера могат да се открият и у близките на болния,
които нямат пристъпни епилептични явления. Все пак трябва да се изтъкне, че характеровата
промяна не е абсолютно специфичен белег на генуинната епилепсия. Тя може да се появи от
една страна у хора без никакви данни за епилепсия (нито у тях, нито у техните близки), както и
да бъде израз на дълги години протичаща епилепсия от травмено и друго естество.

С разкриването на все нови и нови методики на изследване обаче рамките на тази

"генуинна" епилепсия всекидневно се стесняват. И накрая в тази група би трябвало да останат
само случаи, при които настедственият фактор има голямо, макар и не единствено значение за
появата на болестния процес. Този настедствен фактор би могъл да се изразява и в
микроструктурни промени на нервната система като израз на смущение в развитието, или пък в
такова разстройство на обмяната на веществата, при което се стига до епилептичен синдром.
Освен това по-новите и задълбочени изследвания на епилептичните заболявания със
съвременни методики установяват, че всъщност много форми на заболяването, считани преди
това за наследствени (генуинни), са фактически симптомни епилепсии. И подари сериозно
хвърленото съмнение върху съществуването на т.нар. генуинна епилепсия, се възприема
схващането вместо генуинна да се говори вече необвързващо за епилепсии с неизвестна
засега етиология за разлика от т.нар. симптомни епилепсии, които са резултат на известни
(установени) причини, предизвикващи заболяване на мозъка.

И така удобно за клиничната практика деление на епилепсиите е:

1. Епилепсии с неизяснена засега етиология.

2. Симптомни епилепсии, които биха могли да се разделят на две подгрупи:

а) Процесна епилепсия – резултат на най-различни заболявания на централната нервна

система.

Тук също остри и хронични отравяния също така могат да предизвикат епилептоформени
реакци (уремия, хроничен алкохолизъм, отравяния със сънотворни средства, с олово,
въглероден окис и др.)

б) Резидуална епилепсия. Дължи се на трайни мозъчни органични увреждания –

преминали заболявания (менингити, токсоплазмоза), увреждания на мозъка или малформации.

Особености на епилепсията

Като цяло симптоматологията на епилепсията се характеризира с пристъпно настъпващи

двигателни, сетивни, вегетативни и електроенцефалографски прояви и с остри и хронични
психични промени, включително и на своеобразна деградация на личността.

Голям припадък (grand mal)

Този вид припадъци се появяват най-често по-време на сън или при събуждане и по-рядко
в будно състояние. Могат да се отделят 4 фази: начална фаза (аура),тонична фаза, клонична
фаза и акинетична фаза на пълна кома.

В повечето случаи големите припадъци се предшестват от т.нар. аура (предвестник), за

която болният запазва спомен. Тя може да бъде психична, сетивна, двигателна или
висцеронервна. Минути, а рядко и часове или дори дни преди припадъка болните или променят
настроението си, или усещат мравучкания, изтръпване, миризми, особен вкус, потрепвания на
някои мускулни групи или виене на свят, притъмняване на очите, разбърканост и гадене за
повръщане. В зависимост от това аурата се бележи като вегетативна, сензорна, психична и
според сетивния орган, в който се проявява – зрителна, слухова, вестибуларна, обонятелна,
гастрична и пр. В случаите, когато големият припадък се предшества от аура в будно
състояние, болните обикновено разбират, че се приближава припадък и заемат безопасно
положение. Когато обаче големият припадък не се предшества от аура, тогава долните падат
като покосени на мястото, на което се намират, и поради това припадъкът е свързан понякога с
тежки наранявания и изгарания.

Големият припадък се манифестирачесто пъти с едно начално извикване поради спазъм

на гръдната мускулатура и мигновенно падане, при което цялото тяло изпада в тоничен, а после
и клоничен гърч. Тонична фаза: След аурата следва внезапна загуба на съзнанието с тоничен
екстензорен гърч на мускулатурата на крайниците, гърч на дихателната и дъвкателната
мускулатура (болният може да прехапе езика си, дишането спира, явява се цианоза). Тази фаза
трае няколко секудни до една минута. Клонична фаза: При нея всемат участие мускулните
групи на цялото тяло – шията, дъвкателната мускулатура, мускулатурата на крайниците.
Цианозата се задълбочава. Тази фаза трае 1-2 минути, след което всякакви движения изчезват.
Зениците са широки (в началото тесни) и не реагират на светлина. Възможно е по време на
гърча болните да се изпуснат по малка или голяма нужда.

След тонично-клоничния фаза обикновенно дишането шумно се възстановява спонтанно,

но болните продължават да лежат в безсъзнание, отпуснати. Това е т.нар. акинетична фаза.
Болният е в пълна кома със зенична рефлексна неподвижност. След припадъчната кома се
преминава в сънно състояние и около половин час по-късно болните се събуждат, без да имат
спомен за случилото се. Те се чувстват силно отпаднали, изтощени и често с главоболие – по
тези симптоми те разбират, че са имали епилептичен припадък. Възможно е след припадъка да
има помрачение на съзнанието.

Големите епилептични припадъци се явяват с различна честота – от няколко на

денонощие до 1-2 в месец или година. Понякога обаче при болни, които имат от дълго време
припадъци и се лекуват, във връзка с прекъсването на лечението и употреба на алкохол или под
влияние на други провокиращи моменти се получават в продължение на няколко часа един
след друг големи припадъци, като между тях болните не идват в съзнание. Това състояние се
нарича status epilepticus. То е опасно за живота на болните, тъй като поради зачестилите
припадъци се получава мозъчно набъбване, централно покачване на телесната темпетарура,
разстройства в дишането и сърдечната дейност. Необходими са големи усилия за
преустановяване на гърчовете.

Малък припадък (Petit mal)

Към този вид припадъци се отнасят краткотрайни промени в съзнанието или

двигателността или едното и другото заедно, нерядко още в кърмаческста и детската възраст.
При малките припадъци липсват аура и генерализирани клонично-тонични гърчове.

За кърмаческата възраст са характерни т.нар. саалам-гърчове, при които детето бързо

навежда главата си напред както при поздрав при мюсюлманите (саалам), или пък цялото тяло
се навежда тонично напред. Тази форма на епилепсията се нарича пропулзивен petit mal. Тя се
среща предимно в първите 2 години от живота. Понякога тези гърчове се появяват на серии или
зачестяват до такава степен, че се говори за статус.

Във възрастта от 3 до 5 години се наблюдава т.нар. миоклоничен-астатичен petit mal,

при който след кратки миоклонични потрепвания на лицевата мускулатура или свиване на
ръцете децата изведнъж политат и падат напред поради мигновенно изчезване на мускулния
тонус. Поради това внезапно падане напред децета често се нараняват по лицето. Веднага след
падането те отново падат сами.
 В ранната и средната училищна възраст, между 5 и 10 години, се появяват
т.нар. абсанти (самостоятелно или примесени с големи и малки пристъпи, те не са чужди и на
зрялата възраст). Те се изразяват в краткотрайно "отсъствие" на съзнанието, което не трае
повече от 30 секунди. В това време болните или втренчват поглед и престават да си вършат
работата си, или пък заедно с това извършвт автоматични действия, проявяват вегетативни
симптоми като пребледняване, изпотяване. Добре заучени и автоматизирани действия
продължават понякога да се извършват дори и по време на пристъпа – например свирене на
пиано, декламиране. Когато тези пристъпи зачестят и станат няколко десетки до стотици на
ден, говорим за пикнолепсия (пикнос - малък).

В пубертетната възраст и в младежката се наблюдава т.нар. импулсивен petit mal. Той се

изразява също така в краткотрайни изхвърляния на ръцете напред, а понякога се съпътства и от
загуба на мускулния тонус и падане напред. В такива случаи се получава и загуба на
съзнанието. Малките припадъци често съпътстват големите или се редуват с тях.

Психомоторни припадъци

Наблюдават се при темпорална епилепсия. Касае се за краткотрайни половин-двеминутни

пристъпни промени в яснотата на съзнанието с автоматизми. В такова състояние болните
правят безцелни движения, като че искат да почистят, да оправят леглото, да отворят прозорци
и врати, а същевременно се появяват и някои вегетативни и автоматични прояви: болните
дъвчат или мляскат, без да имат храна в устата си, правят стереотипни движения с ръце или с
цялото тяло, онанират, изхождат се. Псохомоторните припадъци обикновенно започват с
някаква аура – най-често психична или сетивна. Те стават напрегнати, страхливи, изпитват
неудовлетворение, изпадат като че ли в съноподобно състояние. В такива случаи те възприемат
действителността извратено, халюцинаторно-дереализационно.

Симптомни (Джексънови) припадъци

Най-често при травматични увреждания на мозъка след месеци или години в

противоположната страна на тялото се появяват тонични или миотоночни гърчове без загуба на
съзнанието, засягащи мускулите, в чието корово представителсвто се намира травматичният
ръбец. Гърчовете могат да засегнат само едната ръка или единия крак, или крайниците от
едната половина. Нерядко обаче гърчовете от едната половина не тялото се генерализират и в
противоположната половина и по този начин се получава общ генерализиран гърч.

Психични еквиваленти (психична епилепсия, психомоторна епилепсия)

Касае се за пристъпи на психично разстройство като еквивалент на епилептичен

припадък, които се изразяват в т.нар. автоматизъм, халюцинаторни кризи, кризи на
психосензорни преживявания, делирни и аментивни симптоми.

Болните от епилепсия може да показват типична промяна на характера. Тя има своии

особени белези: болните са обстоятелствени – говорят много, с ненужни подробности решават
определена мисловна задача, като не могат д с откъснат от разказа си. Те са лепливи (вискозни),
педантични в своето поведение. Проявяват прекалена любезност до лакейчинене, която обаче
може бързо да се смени с експлозивен гняв, про който болните проявяват агресивност по
незначителен повод. Болните от "генуинна" епилепсия са склонни към епизодични промени в
настрението – дисфория или еуфория.
 Психични разстройства

При епилепсията, независимо от нейния характер – с неизяснена етиология или

симптомна (главно при т.нар. резидуални мозъчни процеси), настъпват различни психични
разстройства. Те биват остри (епизодични) или хронични.

1. Остри (епизодични) психични разстройства

Те настъпват понякога преди, а в други случаи след епилептичния припадък и поради

това не могата да бъдат считани за "психични еквиваленти" на припадъка. Често обаче те
възникват без каквато и да е връзка с гърчовия епизод на заболяването.

1. Промяна на настроението.
Без установими външни причини настроението на болните става възбудно-агресивно или
дисфорично. По-рядко настъпва еуфория или преобладава потиснато (депресивно) настроение,
често придружено със страхови афекти.

б) Помраченост на съзнанието.

Това явление се нарича още епилептиформена възбуда или по Шипковенски – "хаотична

помраченост на съзнанието".

Това е едно от най-честите и може би най-типични присични разстройства при

епилепсията. Болните са напълно дезориентирани (ауто- и алопсихично), възбудени. Те съще са
неспокойни и поради страховите си изживявания и застрашаващите ги зрителни измами:
илюзии и халюцинации с ярко червен цвят (пожари, кръв, врагове). Обхванати от омпулси за
движение и агресивност, те могат да извършат тежки престъпления (пожари, убийства),
ексхибиционистични актове и др. Епилептичното помрачение, което трае минути, часове, рядко
и дни, настъпва внезапно и също така изчезва бързо, като освавя пълна амнезия за изживяното.
Понякога това помрачение има кататоноподобен характер (ступор или възбуда) и може да
прилича на кататонната форма на шизофрения.

в) Епилептичен делир.

На фона на помраченото съзнание се получават зрителни измами (илюзии, халюцинации).

Често делирът има онейроиден характер – врагове, животни нападат болния, подлагат го на
мъчения. Понякога се наблюдават само слухови халюцинации. Гласовете заставят болния на
извърши различни действия, често пъти опасни за околните и за самите тях.

г) Епилептичен транс ("смяна на съзнанието").

Това е такова разстройство на съзнанието, при което болният запазва способността да се

ориентира, да извършва известни привидно целесъобразни действия, така че формално не
изглежда с помрачено съзнание. След излизане от това състояние, той има пълна амнезия за
този период. Така един болен на Е. А. Попов в състояние на транс пропътувал далечно
разстояние, разговарял с познати, на които е направил впечатление със своята вялост, бавен
говор и необикновен вид (приети като следствие на умората от пътя и безсънието), като след
това човекът не си спомнял за нищо от преживяното.

д) Психомоторни автоматизми.

Касае се за своеобразна комбинация от помрачение на съзнанието и извършване на

различни движения и безсмислени действия (уриниране в стаята, разголване на половите
органи, тичане и въртене в кръг и т.н.). ПОнякога могат да възникнат халюцинаторни и
дереализационни изживявания. Пенфилд и други отнасят този синдром към т.нар. темпорална
епилепсия, дължаща се на огнища в темпоралния дял на мозъка.

е) Така наречените "особени (частични) състояния на съзнанието" – по Гуревич.

Те се характеризират с подчертано разстройство на сензорния синтез (дерелизация и

деперсонализация), напълно помрачение на съзнанието и липса на амнезия.

2. Хронични (протрахирани) психични разстройства

а) Хронични епилептични психози.

Тяхната клинична картина може да наподобява шизофрения – параноидни идеи, слухови

халюцинации и др., на фона на ясно съзнание. В други случаи една епилептична психоза може
да се характеризира с маниен или депресивен синдром.

б) Епилептична промяна на личността.

Развива се в различни интервали от началото на заболяването и не е в пряка връзка с

честотата и тежестта на припадъците. Макар че обхваща всички страни на психичния живот,
особено ясно подчертани са промените в характеровата сфера.

Болните стават прекалено любезни, склонни към ласкателство, лениви. Човек трудно
може да се освободи от тях, когато те са решили да го занимават със своите въпроси. Те спират
лекаря на улицата, без да се интересуват дали той има време да ги изслуша, и започват да
разказват своите желания.

От друга страна, характеровата промяна се изразява в избухливост, остри гневни реакции

и агресивност, които се проявяват особено при отказа да се изпълнят желанията им, дори
когато са необоснователни.

Това състояние между ласкателство, любезност, благодушие, лепливост, от една страна, и

гневливост, жестокост, агресивност, от дуга, се нарича  вискозно-експлозивна пропорция.

При епилептичната промяна на личността болните стават егоисти, лицемери, педантични,

често склонни към религиозен мистицизъм.
 Техният мисловен процес протича бавно, мислите се въртят около една тема и трудно се
привключват към друга – това е т.нар. вискозност. От друга страна, мисленето е
обстоятелствено – болните повтарят многократно мислите си –  персеверационна склонност.

От патофизиологично гледище тези промени в мисленето имат в основата си инертност

на възбудния процес.

Епилептичната деградация обхваща и  интелектуално-паметовата сфера: настъпва

различна по дълбочина деменция. Така описаната промяна на личността е изразена в различна
степен при различните болни. Има случаи, когато тя не настъпва, въпреки дългогодишното
боледуване.

Според най-новите изследвания само половината от болните показват трайни психични

разстройства. За тяхната поява имат значение още особеностите на личността и на социалната
среда.

Епилепсията е голям медико-социален проблем. Болните са със сериозно разстроена

социална адаптация и се нуждаят от постоянен медицински надзор и социални грижи,тъй като
заболяването е хронично и обикновенно продължава от от детска възраст до края на живота.

Използвана литература:

1. Темков, Ив., Иванов, Вл., Ташев, Т., Психиатрия, изд. "Медицина и физкултура",

София, 1973
2. Йорданов, Б., Иванов, Вл., Нервни и психични болести, изд. "Медицина и физкултура",
София, 1989
3. Божинов, С., Неврология, изд. "Медицина и физкултура", София, 1973

Личностова промяна характерна за епилепсията – вискозно-експлозивна пропорция. При

епилептичната личностова промяна се обхващат всички сфери наличността но най-изразени се
промените в характера. От една страна стават прекалено любезни, склонни към лъскателство,
а от др.страна са склонни към гневни реакции, избухливост агресивност по най-незначителен
повод.

Мисловния процес тече бавно, обстоятелственост на мисленето / многократно повтаряне на

едно и също /, излишни подробности, безумна педантичност.

Епилептичната деградация обхваща и интелектуално паметовата сфера в която може да се

стигне до различна по дълбочина дементност.