ЛЕКЦИОНЕН КУРС

ОРАЛНА ПАТОЛОГИЯ
VI-та лекция – разлеждани теми
◼ Анемии. Поведение на денталния лекар.
◼ Хеморагични диатези. Поведение на
денталния лекар.
◼ Бъбречни заболявания. Поведение на
денталния лекар.
◼ Болест на Бехтерев. Системен лупус
еритематодес. Поведение на денталния
лекар.
 АНЕМИИ - Характеристика
◼ Най-честото кръвно
заболяване, дължащо се
на намален брой
здрави еритроцити.
◼ Настъпва кислороден
недоимък в тъканите,
◼Като белег за анемия
тъй като няма се приемат стойности на
достатъчно хемоглобина: при мъже
хемоглобин, който да – под 130 g/l, а при
пренесе кислорода. жени – под 120 g/l
ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕНТАЛНИЯ ЛЕКАР

◼ Признаци на анемия, които денталният лекар

може да разпознае: бледност и лесна
уморяемост; слабост и световъртеж.
◼ При пациенти с налични симптоми на
анемия не се пристъпва към лечение докато
състоянието им не се стабилизира.
◼ При пациенти с тежки анемии не се
препоръчва използването на обща анестезия
или интравенозна седация.
 ЛИМФОМИ
◼ Лимфомите и лимфолевкозите произлизат от
малигнената трансформация на лимфоцитите.
◼ Различието в наименованието се определя от
това дали болестта започва от лимфоцит в един
лимфен възел или друга лимфна тъкан като
кожата, червата или друг орган и се нарича
лимфом.
◼ Ако болестта започва от лимфоцит в лимфната
тъкан на костния мозък се определя като
левкемия.
 НЕХОДЖКИНОВИ ЛИМФОМИ

◼ Произлизат от Т- и В-лимфоцитите
и така се разделят на В- и Т-
клетъчни лимфоми.
◼ Като известни вируси в етиология
се приемат ЕBV, хепатит С,
инфекцията с Helicobacter pylori и
най-вече вирусът на СПИН.
◼ Ако лимфният възел не намалее за
няколко седмици, той трябва да се
биопсира или по-добре да се извади
цял.
ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕНТАЛНИЯ ЛЕКАР

◼ Една от обичайните локализации на

екстронодалната лимфома е в главата и
шията, върху твърдото небце, под формата
на подутина.
◼ Важен клиничен белег е установимата при
клиничен преглед разположена върху
лигавицата телеангиектатични мехури с кръв,
които много често са малигнени.
 ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕНТАЛНИЯ ЛЕКАР ПРИ
ПАЦИЕНТИ С ХЕМОРАГИЧНА ДИАТЕЗА:
◼ Денталният лекар трябва да изиска от такива пациенти пълна кръвна
картина с брой на тромбоцитите, време на кървене, протромбиново
време (РТ) и парциално тромбопластиново време (РТТ), които
определят състоянието на кръвосъсирващите фактори.
◼ Брой на тромбоцитите
◼ Под 100 G/l – тромбоцитопения
◼ Лека тромбоцитопения – 50–100 G/l – риск от
пролонгирано кървене постоперативно
◼ Тежка тромбоцитопения – < 50 G/l – риск от профузно
кървене; постоперативно, поради което такива пациенти
се нуждаят от вливане на тромбоцитна маса,
непосредствено преди денталните интервенции
ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕНТАЛНИЯ ЛЕКАР ПРИ
ПАЦИЕНТИ С ТРОМБОЦИТОПЕНИЯ
(ТРОМБОЦИТИ < 100 G/L)
◼ Най-важно е да се разбере причината за заболяването.
Дентални процедури се предприемат задължително след
консултация с личния лекар.
◼ Поведението на денталния лекар зависи от степента на
тромбоцитопенията, както и от причината за появата й. Във
всички случаи, в които тромбоцитопенията е причинена от
обратим процес, денталните процедури трябва да бъдат
отложени докато броят на тромбоцитите стане нормален.
◼ Случаите, в които тромбоцитопенията е необратима,
поведението на денталния лекар се определя от степента й:
◼ Брой на тромбоцитите – 50–100 G/l – пациентът е в
състояние да образува хемостатична запушалка, макар
и по-бавно. Денталният лекар може да очаква известно
кървене.
ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕНТАЛНИЯ ЛЕКАР ПРИ
ПАЦИЕНТИ С ТРОМБОЦИТОПЕНИЯ
(ТРОМБОЦИТИ < 100 G/L)
◼ Малки хирургични интервенции като атравматична
екстракция на един или два зъба могат да се предприемат
при точно спазване на техниката и специално внимание на
хемостазата.
◼ Локалната анестезия, включително проводните анестезии,
могат да бъдат поставени без опасност. По-големи
хирургични интервенции трябва да бъдат правени след
вливане на тромбоцитна маса в специалните центрове.
◼ При неадекватен отговор на вливанията трябва да се мисли
за ускорена деструкция на тромбоцитите чрез участието на
имунологичен механизъм или при хиперспленизъм.
◼ Постоперативно се назначават изплаквания с 10 ml вода за
уста, съдържаща 4,8% Tranexamic acid, три пъти дневно 7
дни.
ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕНТАЛНИЯ ЛЕКАР ПРИ
ПАЦИЕНТИ С ТРОМБОЦИТОПАТИЯ
◼ Локални хемостатични мерки – компресивна превръзка,
допълнителни шевове, желатинови хемостатични гъби
(Gelaspon) , колагенови хемостатични гъби (Armicol),
кислородна вода, лиофилизиран пектин (тромбин) под
формата на прах (Haemostop-T).
◼ В случаите, когато се касае за заболяване, което причинява
тромбоцитопатия, е необходимо да се вземат по-строги
мерки за хемостаза, като специфичните препоръки зависят
от вида на заболяването и степента на нарушена функция на
тромбоцитите.
◼ При пациенти с тромбоцитопатия поради бъбречна
недостатъчност е необходимо определяне на време на
кървене. При ВК 9–12 минути – лека тромбоцитопатия –
могат да се предприемат леки дентални процедури с
готовност за хемостаза. При ВК > 12 минути – значително
нарушение на функцията на тромбоцитите – всички
дентални процедури се отлагат до коригиране на ВК.
 ПУРПУРА
◼ Пурпурата представлява кървене от кожата или
мукозните мембрани под формата на петехии,
екхимози или спонтанно, проявяващо се най-
често след хирургични процедури.
◼ Подобно на хемофилията хеморагията при
пурпурата може ултимативно да бъде спряна
само като резултат на нормална коагулация.
◼ Типично място в устната кухина пурпурата
заема по твърдото небце на границата с
подвижната протезна конструкция, по езика, по
гингивата и по букалната лигавица.
ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕНТАЛНИЯ ЛЕКАР
ПРИ ПАЦИЕНТИ С ХЕМОФИЛИЯ А
(КЛАСИЧЕСКА ХЕМОФИЛИЯ)
◼ Задължително се прави консултация с личния
лекар. Вливанията на фактор VІІІ покриват
пациента за 12 часа, поради което е важно в
деня на процедурата пациентът да получи
вливане сутринта и вечерта.
◼ Малко болни се нуждаят от заместване на
допълнителни фактори през 2–3 дни след
денталната процедура. Това зависи от вида на
денталната процедура, големината на травмата
на меката тъкан и костта, наличното възпаление
или инфекция, поради което колаборацията с
лекуващия лекар е задължителна.
◼ БЪБРЕЧНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ
 ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТИ
◼ Гломерулонефритите (ГНФ) са двустранни
имунокомплексни (от отлагане на антиген-антитяло
имунни комплекси в гломерулните структури)
възпалителни заболявания.
◼ Първоначалното гломерулно увреждане, като
освобождава различни медиатори, поддържа
хроничното възпаление и развитието на фиброза,
която заличава гломерулите и е причина за
бъбречна недостатъчност.
◼ Когато етиологията не е известна, се говори за
първични (идиопатични) ГНФ, а вторични са
свързаните с инфекции, неоплазми, системни
заболявания и др.
 ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕНТАЛНИЯ ЛЕКАР

◼ Санирането на одонтогенните огнища е задължително.

◼ Лекарите по дентална медицина активно и коректно трябва
да търсят и лекуват денталните огнища.
◼ Уринарният тракт е свързан с инфекциите на кожата и
меките тъкани у лица с имунен дефицит, главно от
микроорганизми-опортюнисти. Те могат да имат ендогенен
произход, включително от зъбите, периодонциума,
пародонта, меките тъкани, челюстните кости, устната
лигавица. Бактериите заемат централно място в етиологията
на опортюнистичната инфекция.
◼ Назначаването на подходяща антибактериална терапия е
трудно, тъй като причинителите на опортюнистичните
инфекции са с първична или придобита устойчивост към
голяма част от използваните в клиничната практика
антибиотици и химиотерапевтици.
◼ Пациенти с инфекции на пикочните пътища трябва да
посещават редовно (през 3 месеца) кабинетите на
денталния лекар за провеждане на професионална орална
хигиена и проследяване и мотивация при нужда на
резултатите от личната орална хигиена.
◼ Това е изключително важно за пациенти, които провеждат
имуносупресивна терапия, които задължително трябва да
използват средства за лична орална хигиена: пасти за зъби,
води за уста, орални душове с цел овладяване
септикемията.
◼ Инфекцията, засягаща зъбните и околозъбни тъкани,
задължително трябва да бъде планово и ефективно и
достатачно дълго санирана. Хирургичните процедури
задължително трябва да се извършват с антибиотична
профилактика.
 ПРИ ПАЦИЕНТИТЕ С ХРОНИЧНА БЪБРЕЧНА
НЕДОСТАТЪЧНОСТ ВНИМАНИЕ ТРЯБВА ДА СЕ
ОБРЪЩА НА СЛЕДНИТЕ ОСОБЕНОСТИ:
◼ рискове от удължено време на кървене
◼ проблеми с артериалното налягане
◼ евентуална употреба на лекарства с нефротоксичен ефект
(високи дози ацетаминофен, ацетизал, ацикловир,
тетрациклин, НСПВС, внимание и към дозите на
лекарствата, метаболизирани в бъбреците)
◼ бързо овладяване на орофациалните инфекции
◼ ако е необходимо – микробиологично изследване,
чувствителност, антибиотици.
◼ При пациентите на хемодиализа допълнителни
усложнения могат да предизвикат артерио-венозни
шънтове, още по-висок риск за инфекциозен ендартерит
и ендокардит.
 БОЛЕСТ НА БЕХТЕРЕВ
◼ Болест на Бехтерев (ББ) (Sponylitis ankylopoetica)
е хроничен асиметричен артрит/синовит на
гръбнака или сакроилеачните стави, протичащ
с ограничена подвижност и анкилози.
◼ Възпалението включва и залавните места на
сухожилията, лигаментите, фиброзната част на
междупрешленните дискове и ставната капсула.
В междупрешленните стави се изявява синовит с
последваща осификация.
◼ ББ се съчетава с псориазис, болест на Крон,
улцерозен колит и се среща и у други членове
на рода съчетана с HLA-B27 антигена.
ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕНТАЛНИЯ
ЛЕКАР
◼ Пациентите, страдащи от Болест на Бехтерев се
оплакват от болки в темпоромандибуларната
става (около 60%), наподобяващи такива при
акутни тотални пулпити. В началните стадии на
заболяването болките са непрекъснати, тъпи, а в
напредналите стадии обаче към тях се прибавя и
затруднено отваряне на устата. Ограничените
странични движения на долната челюст са поради
настъпващата анкилоза и на шийния отдел на
гръбначния стълб. Пациентите трудно
отстраняват самостоятелно слюнката от устната
кухина, което затруднява денталноно лечение и
създава социален дискомфорт у болния.
 СИСТЕМЕН ЛУПУС
ЕРИТЕМАТОДЕС (SLE)
◼ SLE е хронична възпалителна системна
автоимунна болест при която се образуват
автоантитела срещу ядрените съставки на
собственото тяло като се засягат кожата,
ставите и вътрешните органи.
◼ Жените боледуват 8 пъти по-често
предимно между 10 и 50 години. В САЩ
болните са между 270 000
и 1.5 милиона.