ЛЕКЦИОНЕН КУРС

ОРАЛНА ПАТОЛОГИЯ
◼ Остеоартроза. Остеопороза. Рахит.
Поведение на денталния лекар.
◼ Синдром на Райтер. Склеродермия.
Ревматизъм. Поведение на денталния лекар.
◼ Синдром на Сьогрен
◼ Дерматологични заболявания.
ОСТЕОАРТРОЗА (ОСТЕОАРТРИТ)

◼ Дегенеративен артрит. В България

боледуват близо половин милион души.
◼ След 45 години. Над 65-годишна възраст
80% имат рентгенови белези на
остеороартроза, но само 60% имат
симптоми.
◼Ставният хрущял остарява,
изтънява, нацепва се и
парченца от него могат да се
отчупят и да попаднат в
пространството на ставата,
предизвиквайки лекостепенно
възпаление на меките тъкани
като мускулите например,
причинявайки двигателни
проблеми.
ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕНТАЛНИЯ ЛЕКАР

◼ Както и при пациентите с ревматоиден артрит,

страдащите от остеоартрит имат нужда от по-
специфично внимание при денталния лекар.
◼ Намалената съсирваемост на кръвта обикновено не
е проблем, освен в най-тежките случаи.

ОРАЛНИ УСЛОЖНЕНИЯ И
МАНИФЕСТАЦИИ
◼ Повечето пациенти над 40-годишна възраст
показват в някаква степен хистологични или
рентгенологични промени в техните
темпоромандибуларни стави, но най-често без
симптоми.
 ОСТЕОПОРОЗА
◼ Намаляване на масата на костното вещество, влошаване на
микроархитектурата на костната тъкан и промяна в
количеството и характеристиката на неколагенните белтъци.
◼ Всяка трета жена и всеки 12-и мъж над 50 години имат
остеопороза.
◼ Костната загуба при това заболяване обикновено протича
безсимптомно.
◼ Болката се явява първо в долния гръден и горния поясен
отдел на гръбнака, усилва се при стоене прав, при движение,
физическа работа и т.н.
◼ Обикновено се успокоява в легнало положение. Повишена е
костната чупливост.
 РАХИТ
◼ Заболяване у децата при недоимък на
витамин Д, калций или фосфор.
Забавя втвърдяването на костите и те се
деформират. Краката се изкривяват О-
образно, по-рядко Х-образно.
◼ У възрастни се развиват размекване на
костната тъкан (остеомалация) и
остеопороза.
◼ Среща се рядко в южните страни.
Боледуват предимно бебетата, родени
през есента или зимата.
 СИНДРОМ НА РАЙТЕР
◼ Реактивният артрит (Reiter's
Syndrome) протича с
възпаление и болка в ставите,
кожата, очите, мехура,
гениталиите и лигавиците.
◼ Обикновено е асиметричен
олигоартрит, изявил се до 4
седмици след прекаранo
хрaнително отрaвяне или
други чревни болести –
Salmonella, Shigella,
Campylobacter и Yersinia
◼ Много пациенти имат периодични пристъпи в
последните 3–12 месеца, които затихват сами. При
15–20% обаче след няколко години има рецидив на
артирта или другите извънставни изяви, а други
след серия от атаки имат светли периоди.
◼ Най-често засегнатата възраст е между 20 и 40
години. Мъжете боледуват 4–6 пъти по-често от
жените.
 СИНДРОМ НА РАЙТЕР - СИМПТОМИ

Артрит – колена, глезени, стави на пръстите. При 40–50% от

болните
◼ Уретрит, простатит, цистит, епидидимит и орхит.
◼ Конюнктивит. Обикновено е двустранен. Явява се след или
успоредно с уретрита.
◼ Кожно-лигавични симптоми. Те се установяват при 50%
от засегнатите. Язви в устната кухина са
повърхностни и неболезнени. Наблюдават се
най-често по езика и мекото небце.
◼ При остро протичащ синдром на Reiter температура до 38–
39 градуса загуба на тегло, кожен обрив, болка.
 СКЛЕРОДЕРМИЯ
◼ Хронична автоимунна
болест на съединителната
тъкан с ексцесивно отлагане
на колаген в кожата или
други органи със
задебеляване и уплътняване
на засегнатите области.
 РЕВМАТИЗЪМ
◼ Ревматизмът е
възпалително заболяване
(обикновено от 6 седмици
до 6 месеца), което може да
настъпи след инфекция с -
хемолитичен стрептокок
от група А и засяга
сърцето, ставите, кожата
и мозъка.

Заболяването стана рядко след 1960 г., когато започна

масово антибиотично лечение за стрептококовите
инфекции.
Заболяват най-често децата, обикновено 20 дена след
стрептококова инфекция на гърлото или скарлатина.
ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕНТАЛНИЯ
ЛЕКАР
◼ Като алергично-възпалително системно заболяване,
предизвикано от стрептококи и засягащо сърцето, ставите,
централната нервна система, кожата и подкожната тъкан,
ревматизмът е пряко свързан с фокалната инфекция от
зъбен произход и стоматогенните полета на смущение в
зъбно-челюстната система.
◼ Тъй като заболяването е особено интензивно във възрастта
между 5 и 15 години, оралното здраве на децата трябва да
бъде приоритетно в ежедневната работа на денталните
медици.
◼ Бетахемолитичните стрептококи от група А са етиологичен
фактор, но не инфектирането с него е директният
причинител, а заболяването възниква от индуцирана на
базата на инфекцията автоимунна реакция под формата на
вторично алергично стрептококово заболяване.
 СИНДРОМ НА SJŐGREN (SS)
◼ Хронично автоимунно заболяване, засягащо
екзокринните жлези, най-вече слюнчените и
слъзните. Представя с прогресираща сухота в очите
(ксерофталмия) и в устната кухина (ксеростомия).
◼ Синдромът на Сьогрен може да е самостоятелно
заболяване или съчетан с други автоимунни болести
като ревматоиден артрит, склеродермия, системен
лупус еритематодес.
◼ Възможно е засягането на белите
дробове, бъбреците, кръвоносните
съдове, мускулите, нервната система.
 ПРОЯВИ ОТ УСТНАТА
КУХИНА
Ксеростомията е другият основен симптом на SS.
Среща се у 90 % от българското население.
Характеризира се с:
◼ чувство за жажда и необходимост от чест прием на
течности (особено при хранене и говорене)
◼ нощен дискомфорт в устната кухина

◼ парене по краищата на езика

◼ променен вкус (дисгеузия)

◼ болки при дъвкане и говорене (стоматодиния)

◼ ускорено развитие на множествени кариеси с

циркулярна локализация и ранната адентия (загуба
на повече от 12 зъба)
 СИСТЕМНИ ПРОЯВИ ПРИ
ПЪРВИЧЕН СИНДРОМ НА SJŐGREN
◼ Системните (извънжлезни) прояви при болните с
първичен SS обичайно са умерено тежки или
протичат субклинично. Те могат да бъдат:
артралгии/артрит; синдром на Raynaud;
лимфаденопатия – локализирана, генерализирана,
малигнена, лимфопролиферация; васкулит; прояви
от дихателната система, от отделителната система,
чернодробно-жлъчната система, периферна
невропатия, миозит и др.
◼ Прояви от ставите и мускулите. Около 60-70%
от болните с епизоди на артрит или артралгии.
 Поведение на денталния лекар
◼ Лечението при пациенти със синдром на Сьогрен е
палиативно и превантивно и включва: осигуряване на
овлажняване и смазване чрез стимулация на
слюнкоотделянето или чрез заместващи препарати, лечение
на вторичните възпаления, мукози и кандидиази и
превенция на последващи заболявания.
◼ Често препоръчвани са поемане на достатъчно количество
течности, въздържане от диуретици като кафеин, алкохол,
никотин.
◼ Често заместващите слюнката вещества не са достатъчно
ефективни за пациентите, докато от друга страна
стимулиращите препарати като пилокарпин и цевимилин
показват доста добри резултати.
◼ Предлагат се и други субстанции като бетанехол хлорид,
бромхексин, анетол тритион и най-вече човешки IFN-алфа
с различен успех.
ДЕРМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ –
ИЗЯВИ В УСТНАТА КУХИНА

Пиодермии
Дерматовирози
Микози
Уртикария. Едем на Квинке
Булозни дерматози
 ПИОДЕРМИИ
◼ Пиодермиите са причинени от бактерии
гнойно-възпалителни заболявания на
кожата, полулигавиците и лигавиците.
Названието пиодермии идва от “пион” –
гной, и “дерма” – кожа. Основни
причинители са стафилококи,
стрептококи, коринебактерии,
актиномицети, псевдомонас, смесени
инфекции.
◼ Изолирането на микроорганизми от кожата
не означава непременно инфекциозно
заболяване. Често се касае за сапрофитна
флора, която само при определени условия
(напр. имуносупресия) може да бъде
патогенна.
 СТРЕПТОКОКОВИ ИНФЕКЦИИ
ЕРИЗИПЕЛ
◼ Еризипелът е остро възпаление на дълбоката
дерма и хиподерма.
◼ Основно се засягат крайниците и лицето, като
заболяването започва с втрисане и висока
температура. Причинител на заболяването е
Streptococcus pyogenes (β-хемолитичен стрептокок
от група А).
◼ Често инфекцията е смесена със стрептококи от
групи В,С,G и стафилококи.
◼ Бактериите проникват в кожата при наличие на
ерозии и рагади (гъбична инфекция между
пръстите, травми, улкуси от венозна
недостатъчност, рагади в носа при хроничен
ринит,оперативни интервенции, туморни и
застойни процеси)
 ДЕРМАТОВИРОЗИ
Групата на дерматовирозите включва кожни и
лигавични заболявания причинени от
херпесни вируси и папиломни вируси.
ПАПИЛОМНИ ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ
БРАДАВИЦИ
◼ Брадавиците са хиперкератотични
екзофитни вегетации с големина 2–6 mm в
диаметър, разположени върху непроменена
кожа.
◼ При автоинокулация началната брадавица
е заобиколена от много други малки.
◼ За повърхността на отделните лезии е
типично нарушаването на релефа и
подреждането на дермалните папили.
◼ Локализацията е основно по крайниците –
длани, пръсти, стъпала.
◼ В областта на пръстите брадавиците често
са разположени периунгвално.
◼ Възможна е появата на папиломи по
лигавиците, особено на върха и гърба на
езика.
 ХЕРПЕСНИ ВИРУСНИ
ИНФЕКЦИИ
◼ При херпесните вируси се касае за двойноверижни
ДНК вируси, които принадлежат към семейството
на Herpesviridae.
Различават се α, β и γ херпесни вируси.
◼ α-херпесни вируси са причинители на херпес
симплекс 1 и 2, варицела и херпес зостер.
◼ β-херпесни вируси причиняват цитомегаловирусни
инфекции, екзантема субитум и питириазис розеа.
◼ γ-херпесни вируси причиняват някои видове
лимфоми, карцином на назофаринкса, сарком на
Капоши.
 HSV тип 2
◼ Първичната инфекция с HSV тип 2 се проявява като
Vulvovaginitis herpetica.
◼ Както и при гингивостоматита общото състояние е
влошено, с висока температура, отпадналост, увеличени
регионални лимфни възли.
◼ Рецидивите при HSV тип 2 са в областта на гениталиите.
◼ Там се появяват групирани везикули с бистро съдържимо
върху еритемна основа.
◼ Субективните оплаквания варират от парене и сърбеж до
болка в засегнатата област (Herpes genitalis).
 ХЕРПЕС ЗОСТЕР
◼ Херпес зостер е дерматовироза, причинена
от вируса на варицела зостер – Varizella-
Zoster-Virus.
◼ Характеризира се със силно болезнен,
везикулозен обрив по кожата.
◼ При среща с вируса на варицела зостер
първата клинична манифестация е
варицела, като вирусът остава да персистира
в нервните ганглии.
◼ При повторна среща с вируса или намалени
имунни защитни сили се развива херпес
зостер.
◼ Поява на херпес зостер може да се
наблюдава едва след като пациентът е
прекарал варицела.
 ОСОБЕНИ КЛИНИЧНИ ФОРМИ

◼ Zoster на І и ІІІ клон на

тригеминус – често се засяга
устната лигавица. Везикули се
появяват по съответната страна на
букалната лигавица, по едната
страна на езика и небцето.
◼Понякога вместо везикули се наблюдават бели,
херпетиформено групирани, подобни на афти
ерозии или улцерации върху еритемна основа.
Рядко се развива гингивит и опадане на някои от
зъбите в засегнатия нервен сегмент.
 МИКОЗИ
Микозите са причинени от гъбички
инфекции на кожата,
полулигавиците и лигавиците.
 КАНДИДОЗИ НА УСТНАТА
ЛИГАВИЦА
◼ Кандида-инфекциите най-често се причиняват от Candida
albicans. C. albicans е част от нормалната флора на устната
кухина. Кандидозите по устната лигавица са чести и при
напълно здрави индивиди.
◼ Белите плаки може да обхванат цялата устна кухина.
◼ В началото те лесно се отстраняват и под тях остава розово-
червена леко еродирана повърхност.
◼ Засягането на хранопровода и/или трахеята вече е белег за
имунен дефицит.
◼ Прекомерен растеж на кандида може да се наблюдава и при
наличие на редица други локални или системни фактори.
 ЛЕЧЕНИЕ

◼ Основното лечение е с
локални и системни
антимикотици (Itraconazole,
Ketoconazole, Fluconazole).
 ФИЗИКАЛНА УРТИКАРИЯ
СТУДОВА КОНТАКТНА УРТИКАРИЯ
◼ Провокира се от ниски температури, студен вятър и студена вода, като при
отделните пациенти температурата, при която се появяват уртики, е различна.
ТОПЛИННА УРТИКАРИЯ
◼ От високи температури, гореща вода и топла въздушна струя (сешоар). Рядка
форма.
СЛЪНЧЕВА УРТИКАРИЯ
◼ Уртикариалният обрив се отключва от лъчи с различна дължина на вълната (от
рентгенови до инфрачервени лъчи).
УРТИКАРИЯ ОТ НАТИСК
◼ Дължи се на вертикален натиск, като уртиките се появяват след 3–8 часа (късна
реакция).
УРТИКАРИЯ ФАКТИЦИЯ
◼ От одраскване или триене на кожата, при което се получават характерни уртики
с характерна линейна форма. да се различава от дермографизма, който
съществува при при 25–50% от нормалната популация.
ВИБРАЦИОННА УРТИКАРИЯ/ АНГИОЕДЕМ
◼ Най-често професионално обусловена
 БУЛОЗНИ ДЕРМАТОЗИ. ПЕМФИГУС

◼ Тежко протичаща автоимунна булозна дерматоза.

◼ При пемфигус се образуват анти-дезмоглеин 3
антитела, които разкъсват десмозомните връзки
между кератиноцитите и водят до образуване на
були по кожата и лигавиците.

◼ КЛИНИЧНИ ИЗЯВИ
◼ Предилекционните места за поява на були са устна
лигавица, капилициум, лице, интертригинозните и
подложените на механично триене участъци.