ЛЕКЦИОНЕН КУРС

ОРАЛНА ПАТОЛОГИЯ
 І-ва лекция – разглеждани
теми
 Структури на устната кухина
 Физиология на устната кухина
 Лигавична бариера
 Лигавична имунна система
 Възпаление
 Орална екосистема
 Структури на устната кухина -
УСТНИ
 Функционират като преграда, чрез която се контролират
приемането и отделянето през устната кухина.
 Анатомичните граници
 на горната устна достигат краниално до основата на
носа, латерално – до назолабиалната гънка, и
завършват със свободен край, наречен vermillion,
покрит със специфична полулигавица.
 Долната устна достига каудално до ментолабиалната
гънка, встрани – до границите, определени от
менталната област на долната челюст, а нагоре – в
аналогичен на свободния край на горната устна –
vermillion.
 В изграждането на устната кухина от горната и долната
устна участват само вътрешните части, които са покрити с
лигавица и заемат разстоянието от vermillion-а до
вестибуларната преходна зона на горната и долната
челюст.
 Структури на устната кухина -
УСТНИ
 В срединните части на
горната и долната
устна лигавицата
оформя задебелени
зони, наречени
„френулуми”, които
ги свързват с
алвеоларната
лигавица, а в някои
случаи и с периоста на
алвеоларната кост.
 Структури на устната кухина -
УСТНИ
 Под лигавицата на устните лежи
субмукоза, изградена от
колагенови и еластични влакна,
прикрепящи мукозата към
подлежащите мускулни влакна. В
нея са разположени и множеството
малки слюнчени жлези, чиито
каналчета перфорират мукозата.
Обикновено себацейни жлезички се
откриват в субмукозата, в близост
до устните ъгли (комисурите). Те са
видими с просто око и се
оприличават на жълтеникави
гранули, наречени жлези на
Fordyce.
 Структури на устната кухина -
УСТНИ
Musculus orbicularis
oris,
определящ тонуса и
осъществяващ
движенията
на устните, е
разположен
извън подлигавичния
слой.
Субмукозата пронизват и
кръвоносни съдове, нервни влакна
и лимфни съдове, които са във
връзка с функцията на нервно-
съдовата мрежа на lamina propria в
 Структури на устната кухина -
УСТНИ
 Кръвоснабдяването на устните се осъществява от
горната и долната лабиална артерия, които се
отделят от лицевата артерия и преминават по
ръбовете на орбикуларния мускул в дълбочина на
vermillion-а.
 Двигателната инервация на орбикуларния мускул
се осъществява от клончета на лицевия нерв, а
сетивната – от клончета на инфраорбиталния и
менталния нерв – и двата част от n. trigeminus.
 Лимфният дренаж от устните достига
първоначално до субмандибуларните и
субменталните лимфни възли и може да бъде
билатерален.
Структури на устната кухина - Бузи
 Лигавицата на бузите е
страничната граница на устната
кухина. Тя се простира от ъгъла
на устната кухина и границите с
горната и долната устна напред,
до raphe pterygomandibulare –
назад, достигайки до
вестибулума на горната и
долната челюст нагоре и Неговата двигателна
надолу. Под лигавицата лежи инервация се
подобен на устните осъществява от
подлигавичен слой с по-дребни букалните клончета на
малки слюнчени жлези. n. facialis, а лимфният
 Основа на цялата област е дренаж от областта
може да се насочи
букалният мускул (m. освен към
buccinatorius), който лежи под подчелюстните
субмукозата и осъществява лимфни възли и към
тонуса и движенията на бузите. букалните и
паротидните лимфни
възли.
 Структури на устната кухина -
Алвеоларни гребени

 Алвеоларните гребени представляват костни

възвишения на максилата и мандибулата, с
оформени алвеоли, носещи зъбите.
 Те са покрити със специфична дъвкателна
лигавица, наречена гингива, която е добре
васкуларизирана и здраво свързана с
фиброзни влакна към подлежащия периост.
 Структури на устната кухина
Ретромоларен триъгълник
 Това е малко пространство с триъгълна
форма, заемащо дисталната част на
алвеоларния гребен на долната челюст, с
основа алвеолата на последния молар и
стени, образуващи се от разделянето на
долната част на crista buccinatoria на клона
на долната челюст. Ретромоларният
триъгълник е покрит със здраво прикрепена
гингива, лежаща върху периоста на костта.
 Под на устната кухина
 Подът на устната кухина е
пространство, покрито с
лигавица, което се
простира от лингвалната
повърхност на алвеоларния
гребен на долната челюст
до вентралната повърхност
на езика. Назад и встрани
се разпростира до основата
на предните тонзиларни Под лигавицата и слой от
валове. В средната част рехава съединителна
лявата и дясната половина тъкан лежат m.
на пода формират
задебеляване – лингвален geniohyoideus и m.
френулум, което го свързва mylohyoideus, които
с езика. осъществяват
поддържането на пода на
устата.
 Под на устната кухина
 В предната част на пода
на устната кухина, в
близост до долната
челюст и успоредно на
нея, се разполагат
подезичните слюнчени
жлези и преминаващите
над тях изходни канали на Подът на устната кухина
двете подчелюстни се пресича и от n.
слюнчени жлези, които
перфорират лигавицата в lingualis, който е в
близост до френулума на близост до моларните
езика двустранно и зъби. С диагонален ход
формират carunculi достига езика,
sublinguales.
осъществявайки
сетивната му инервация
 Твърдо небце
 Горната граница на устната кухина се формира основно от
твърдото небце, което включва хоризонталните части на
палатиналните кости и небцовите израстъци на максилата.
 Тези костни структури отделят устната от носната кухина
и са покрити с периост, здраво свързан с надлежащата
лигавица.
 По средната линия на небцето се формира палатинален
шев, който завършва напред в papilla incisiva, покриваща
canalis incisivus. През този канал преминават сетивни
влакна от n. nasopalatinus към предната 1/3 на небцето.
 Задните 2/3 получават сетивна инервация от големите
палатинални нерви (nn. palatini majores), които проникват
в зоната през двата едноименни костни отвора,
разположени в близост до латералните граници на
хоризонталните части на всяка от палатиналните
пластинки.
 Кръвоснабдяването на твърдото небце се осъществява от
големите палатинални артерии.
 Мекото небце
 Въпреки че топографски
мекото небце е част от
орофаринкса, то започва
директно от твърдото небце,
захващайки се за задната част
на хоризонталната пластинка на
палатиналната кост.
 То е покрито с лигавица, под
която се разполага
подлигавичен слой, съдържащ
жлези, нервни влакна,
кръвоносни съдове и мускулни
снопчета.
 Латерално формира леглата на
небцовите сливици, а в средата
продължава в специфично
удължение – увула.
 Език
 Подвижната част на езика,
заема предните 2/3 от обема
му (частта пред терминалния
сулкус и циркумвалатните
папили).
 V-образният sulcus terminalis
има връх, обърнат назад, и
завършващ в сляп отвор
Лигавицата на езика има
(foramen caecum). Пред него
лежат 8–12 циркумвалатни неравна повърхност. Това
папили, всяка от които е с е резултат от наличието
на различни папили –
диаметър 1–2 мм, фунгиформени
притежаващи собствен (разположени по ръбовете
циркумвалатен сулкус, от и върха) и филиформени
своя страна съдържащ (разположени по гърба на
няколко вкусови луковици. езика).
Морфологична структура на лигавицата на
устната кухина
Устната лигавица е в пряк контакт с външната среда и често
бива поразявана от различни патологични процеси. Тя има
няколко основни функции:
 Бариерна – предпазва от навлизане на вредни субстанции,
антигени и патогенни организми.
 Имунна – лимфните клетки и струпвания в лигавицата
осъществяват първата линия на защита на тялото от
имунната система.
 Секреторна – покривката на храносмилателния канал
секретира в различни зони храносмилателни ензими,
хидрохлориди, муцин и антитела.
 Резорбтивна - епителът на мукозата резорбира различни
метаболитни субстрати като витамини, вода, електролити
и други продукти на храносмилането.
 Устна лигавица
По протежение на устната кухина лигавицата се дели на 3
подгрупи:
1. Дъвкателна (мастикаторна) лигавица се открива по
гингивите и по твърдото небце. Тя притежава
кератинизиран или паракератинизиран многослоен плосък
епител.
Разликата е, че при паракератинизирания епител клетките от
stratum corneum не изгубват ядрата си, а също така
цитоплазмата им не се оцветява интензивно с еозин.
Кератинизираният епител на дъвкателната лигавица
прилича на този от кожата, само че е без stratum lucidum.
Подлежащата lamina propria съдържа дълбок папиларен слой
на хлабава съединителна тъкан, кръвоносни съдове и нерви,
чиито окончания в епитела играят роля на рецептори.
По-надълбоко е мрежовидният слой от плътна съединителна
тъкан.
 Устна лигавица
2. Гладка покривна лигавица – наблюдава се по устните, бузите,
подвижната част на алвеоларната лигавица, пода на устата, долните
повърхности на езика и мекото небце. Тя покрива набраздени
мускули (устни, език и бузи), кост (по алвеоларния гребен) и жлези
(меко небце, бузи, долна част на езика). Като цяло нейният епител е
некератинизиран, въпреки че в някои участъци може да се намери
паракератинизирани зони.
Некератинизираният гладък покривен епител е по-дебел от
кератинизирания епител. Изгражда се от три слоя: stratum basale,
stratum spinosum, stratum superficiale.
Клетките на мукозния епител са подобни на тези на епидермиса на
кожата, включително кератиноцитите, лангерхансовите клетки,
меланоцитите и клетките на Merkel.
Lamina propria съдържа кръвоносни съдове, нервни влакна, които
изпращат окончания към базалния слой на епитела, и капсулирани
нервни окончания в някои папили.
 Добре проявен подлигавичен слой (субмукоза) лежи под гладката
покривна лигавица. Този слой съдържа дебели колагенови
еластични влакна, които прикрепят лигавицата към подлежащите
мускули, и също съдържа множество малки слюнчени жлези,
пръснати по устните, езика и бузите.
Устна лигавица
3. Специализирана лигавица – по гърба на
езика, където съдържа специфични
папили и вкусови луковици.
 Филиформени папили – при човека те
са най-многобройни, най-малки и са
покрити с кератинизиран многослоен
плосък епител. Този епител не съдържа
вкусови луковици. Филиформените
папили се разполагат по цялата дължина
на гърба на езика, като техните връхчета Листовидни (фолиатни)
са насочени назад. папили – по латералните
 Фунгиформени папили (гъбообразни) - ръбове на езика като
разполагат се също дорзално, пръснати съдържат множество
между филиформените папили. вкусови луковици,
Наблюдават се с просто око като малки разположени по лигавицата,
точици. граничеща със съседните
 Циркумвалатни папили – големи папили. В цепнатините
куполообразни структури, които се между гребенчетата изливат
разполагат в лигавицата точно пред секрета си малки серозни
sulcus terminalis. Обикновено са 8–12 на жлези.
брой, покрити са с многослоен плосък
епител, съдържащ многобройни вкусови
луковици.
 По дорзалната повърхност на задната част
на гърба на езика, зад sulcus terminalis се
наблюдават надигнати зони на лигавицата,
които покриват лингвалните тонзили.
Самите те се разполагат в lamina propria на
корена или основата на езика и съдържат
лимфни възелчета с герминативни
центрове.
Физиология на устната кухина
 Устната кухина (cavum oris) представлява
сложен анатомичен комплекс, изграден в хода на
филогенезата и онтогенезата, който функционално
представлява единна и неделима част от
храносмилателната система, и участва активно в
поддържането на хомеостазата на организма.
 Тя изпълнява ролята на гранична зона между
външната среда и организма, в частност
храносмилателната система. Във връзка с това
устната кухина е приспособена за следните
функции:
 ХРАНОСМИЛАТЕЛНА ФУНКЦИЯ
 Храносмилането представлява сложен последователен
процес на хидролитично разграждане на хранителните
вещества до годни за резорбция форми. Този процес се
осъществява посредством координиране на механични и
химични процеси.
 Механична обработка на храната (дъвкане) – сложен
рефлекторен двигателен акт. Той се реализира в два
основни цикъла – на захапване, разрязване и откъсване и
на сдъвкване на храната. Тъй като устната кухина
представлява елемент от храносмилателната система,
дъвкателният акт предизвиква рефлексни прояви и от
страна на останалите отдели.
 По време на интензивно дъвчене се наблюдава
рефлекторно тонично съкращение на стомашната
мускулатура, а по време на гълтане – задържане и
отслабване на нейния тонус. Подобни са ефектите и върху
моториката на дванадесетопръстника. Механичната
обработка на храната завършва с преглъщане на
оформената хапка.
Химична обработка на храната
 Попадналите в устната кухина хранителни вещества се
подлагат на действието на храносмилателни ензими.
Ензимите на слюнчените жлези въздействат на
въглехидратите и мазнините.
 Смилане на въглехидрати. Главните въглехидрати в храната
са полизахариди, дизахариди и монозахариди . Скорбялата
(глюкозен полимер) и нейните деривати са единствените
полизахариди, които могат да бъдат разградени до някаква
степен от храносмилателната система на човека.
 Дизахаридите лактоза (млечна захар) и захароза (трапезна
захар) също се приемат с храната, заедно с монозахаридите
фруктоза и глюкоза.
 Скорбялата се атакува от слюнчената α-амилаза (птиалин), с
оптимално pH на ензима 6,7 като крайните продукти на
ензимната дейност на птиалина са олигозахариди –
дизахаридът малтоза, тризахаридът малтотриоза, декстрани
и разклонени полимери с около 8–10 молекули глюкоза.
 Смилане на въглехидрати
 Тъй като престоят на храната в устната
кухина е краткотраен, основно действието
на слюнчената α-амилаза се осъществява в
по-долните отдели на храносмилателната
система; при по-продължително дъвкане на
храната се появява вкусов усет за сладко,
дължащ се на малтозата и декстраните.
 Смилане на мазнини
 Смилане на мазнини. Лингвалната липаза се
секретира от малки слюнчени жлези, разположени
в жлебовете на papillae circumvallatae – жлези на
Ebner. Лингвалната липаза е активна и при
киселото pH на стомаха, където тя разгражда до
30% от приетите с храната масти. Тя хидролизира
1- и 3- връзките на триглицеридите, като основни
продукти на дейността й са свободните мастни
киселини и 2-моноглицериди.
 СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ

 Тя се реализира посредством функцията на

трите чифта големи слюнчени жлези и
разположените дифузно в лигавицата на
устаната кухина множество малки
слюнчени жлези.
 Смесена слюнка
 Количеството и съставът на
смесената слюнка са вариабилни:
средно денонощното количество е
около 1500 ml.
 Относителната маса е 1002–1012,
 осмоларитетът – 200 mosm
 pH на слюнката при покой е 6,8
 по време на активна секреция
достига до 8,0
 в слюнката се съдържа и муцин -
неговата роля е свързана със
слепването на хранителните
частици, оформяне на хапката и
улесняване на акта на гълтане.
 ЕКСКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ

 Устната лигавица и слюнката са важен път за

отделяне на натрупани в ораганизма метаболити
(урея, пикочна киселина, креатинин и др.) или
попаднали в него вредни вещества и елементи
(олово, живак, бисмут), или вируси (Бяс).
 При състояния на ацидоза чрез слюнката се
отделят кисели продукти.
 При бъбречна недостатъчност се отделя урея.
Тази възможност за елиминация на алкални или
киселинни продукти определя важната роля в
поддържането на алкално-киселинната хомеостаза
на организма.
 РЕЗОРБЦИЯ В УСТНАТА КУХИНА
 Поради липсата на специфични транспортни системи за
различните вещества в устната кухина се реализират
всички видове неселективен транспорт. Въпреки че
резорбтивната функция на устната лигавица е слабо
изразена, нейната роля при медикацията е добре позната.
 Две групи фактори определят възможността за
проникване на химични вещества през оралната мукоза –
законите за транспорт на вещества през мембрани и
хистоморфологичните характеристики на тъканите.
 Хистологичните предпоставки за резорбция се
определят от богатото кръвоснабдяване на областта.
 Транспорт на вещества през мембрани. Уникалните
свойства на клетъчните мембрани определят различията в
йонния и молекулярния състав на тъканните течности.
 СЕНЗОРНА ФУНКЦИЯ
 В структурите, изграждащи устната кухина, са разположени
голям брой рецептори. В устната кухина са разположени и
рецепторите на единствен по рода си анализатор – вкусовия -
вкусовите луковици.
 Четирите основни вида повърхностна сетивност – за
допир и натиск, топло, студено и за болка – са
представени в устната кухина с особен интензитет. Това се
дължи на високата концентрация на рецепторите в тази
анатомична област.
 Рецепторната функция се осъществява от свободни нервни
окончания, разширени на върха си нервни окончания
(дискове на Merkel и телца на Ruffini) и капсулирани
окончания (пачиниеви телца, телца на Meissner, колби на
Krause).
 Проприорецепторите са разположени в двигателния апарат –
мускулни вретена, и в сухожилията – орган на Голджи. Те
изпълняват важна роля при дъвкателния акт, като реализират
началната част от веригата на миотатичния рефлекс.
 ГОВОРНА ФУНКЦИЯ
 Устната кухина с разположените в нея структури е
основният орган реализиращ звуковата артикулация –
членоразделната реч. Звуковете се образуват и произнасят в
зависимост от разположението на езика, устните и бузите
едни спрямо други и разположението им спрямо останалите
неподвижни орални структури.
 Гласните звукове се образуват и произнасят посредством
пространствените отношения на езика и устните, като
въздушната струя преминава безпрепятствено през rima oris.
 Съгласните звукове се реализират посредством активни и
динамични контактни съотношения между езика, устните,
небцето, зъбите и бузите, при което се създават различни
препятствия на пътя на въздушната струя.
 Засягането на един от звуково артикулиращите органи
поради общи или локални заболявания води до нарушена
фонетична функция
ТЕРМОРЕГУЛАТОРНА ФУНКЦИЯ

 Терморегулаторната функция на устната

кухина е значимо по-малка от тази на
кожата. При покачване на околната
температура устната лигавица реагира с
вазодилатация – артериоли, артерио-
венозни анастомози и венули, зачервява се
и губи повече топлина.
 Лигавична бариера
 Основната функция на имунната система в устата е да
предпазва зъбите, челюстите, гингивите и устната лигавица
от инфекции.
 Оралните повърхности са изложени на висока
концентрация от потенциално патогенни микроорганизми.
Телесната температура, влажността, различни химически
съставки и непрекъснатата доставка на храна и вода
създават добра предпоставка за колонизация.
 Лигавицата в устната кухина използва две защитни
системи – неспецифична защита (естествен, вроден
имунитет) и специфична защита(специализирана
лигавична имунна система) – за да проучва и да отговаря
на заобикалящата я среда.
 Интактният многослоен плосък епител с базална мембрана
и лигавичната lamina propria представляват механична
бариера срещу патогенни микроорганизми. Непрекъснатото
излющване и обновяване на повърхностния епителен слой
възпрепятстват микробната колонизация.
 ЛИГАВИЧНАТА ИМУННА СИСТЕМА В
УСТНАТА КУХИНА
 трябва да се справя с изключителното антигенно
предизвикателство, без да уврежда организма.
 Травма, възпаление или някакъв лигавичен имунен
дефицит води до повишен антигенен достъп през
лигавицата. Подобни антигени (микроорганизми) могат да
съдържат В-клетъчни митогени, напр. полизахаридните
капсули на някои бактерии или кръстосано реагиращи
антигени в бактериалната плака като топлинно-шокови
протеини.
 Ако антигенът не се изчисти от лигавицата или е в
извънредно голямо количество, това може да доведе до
последваща активация на локалните Т- и В- клетки, с
освобождаване на разнообразни цитокини и
взаимодействие с асоциираните макрофаги, неутрофили
или епителни клетки, което предизвиква локална
възпалителна реакция.
 ОРАЛНОТО ЗДРАВЕ

 зависи от интегритета на устната лигавица, която

нормално предотвратява проникването на
потенциални антигени (микроорганизми и
макромолекули) и осигурява първата линия на
защита в устната кухина.
 Преодоляването на естествените бариери
стимулира редица локални механизми, които
могат да предизвикат възпалителна реакция и
специфичен имунен отговор.
 Остро възпаление
Възпалението може да бъде остро и хронично.
 Острото – пръвоначалният отговор на организма
към увреждащ стимул, който се дължи на
преминаването на плазма и клетки (неутрофили и
тромбоцити) от кръвта в засегнатите тъкани.
Задейства се каскада от биохимични реакции,
включващи локалната съдова система (отговорна
за проявите на петте признака на възпалението) и
имунната система и различни клетъчни типове.
 Хронично възпаление
 Хронично възпаление – патологично
състояние, което се характеризира с
продължително активно възпаление, тъканна
деструкция и непълно възтановяване.
 Тук липсват клисическите признаци на острото
възпаление.
 Най-харектерният белег е инфилтрацията на
увредената тъкан с мононуклеари (моноцити,
макрофаги, лимфоцити и плазмоцити).
 Орална екосистема
 Устната кухина е отворената врата между два
свята – външен (околната среда) и вътрешен (вход
и начало на храносмилателния тракт).
 Там се срещат както постоянните обитатели на
оралната екосистема, така и транзиторни патогени.
 Тук са и първите механични и биологични защитни
бариери. Множество процеси (физиологични и
патологични) в другите части на тялото изменят
обичайните характеристики на оралната кухина,
повлиявайки състоянието на съзъбието, гингивата,
езикът, съставът слюнката, скоростта на
слюнчения поток, оралната екосистема и др.