Заболявания на дебелото

черво
Доброкачествени заболявания на
дебелото черво
 Дивертикулоза на дебелото черво
Определение. Дивертикулозата на колона представлява
преминаване (хернииране) на мукоза през мускулния слой на
чревната стена.
Най-често това става на местата където кръвоносните съдове
преминават отвън навътре през циркулярната мускулатура на
червото за да образуват субмукозния съдов плексус.
Етиология. Причини за развитието на
дивертикулозата са:
-Вродена слабост на мускулатурата на чревната
стена
-Повишено вътрелуменно налягане
-Нарушена координация на конктрактилност на
перисталтичните вълни
-Нарушен ритъм и неадекватен хранителен режим
с консумация на храни бедни на целулозни
съставки
Дивертикулозата протича в три клинични форми:
1/ дивертикулоза без клинична симптоматика – среща се в 1/3
от излследваните и се приема като случайна находка
2/ дивертикулоза с клинична симптоматика
3/ дивертикулоза с усложнения;
- дивертикулит
- кръвотечения
- перфорация
- чревна непроходимост
- абсцедиране на дивертикулите
- чревни фистули
Клинична картина - При по - голямата част от
болните дивертикулозата протича
безсимптомно и бива открита при аутопсията.
При наличие на възпалителен процес се
наблюдава – болки около пъпа ирадиращи
към лява хълбочна област, уплътнение с
болезнен характер, фебрилитет и левкоцитоза.
Диагнозата се основава на клиничната симптоматика,
фиброколоноскопията ,иригографията и ехография.
Лечение. Болните с дивертикулоза и неусложнен
дивертикулит подлежат на консервативно лечение.
То включва диети богати на плодове и зеленчуци,
спазмолитици и лаксативи при болка и запек.
Показания за оперативно лечение има при
дивертикулит с усложнения.
 Доброкачествени тумори на дебелото черво

Най-честите доброкачествени тумори са епителните,

наречени полипи. Различават се следните групи
полипи:
-Единични и множествени (3-5 на брой)
-Вилозни тумори
-Дифузна полипоза.
Единични и множествени аденоми.
Полипите на дебелото черво са често срещана патология.
Честотата им се увеличава с възрастта. Полипите са окръглени,
бледорозови образувания на краче или широка основа, развиващи
се от лигавицата. Големината им варира от 0,5 до 2 см и рядко
стават по големи. Единичните полипи показват склонност към
ракова дегенерация в 10-15% от случаите.
Клинична картина. В повечето случаи полипите протичат
безсимптомно и се откриват случайно при ендоскопско
изследване или операция. Главен признак на дебелочревните
полипи е кръвотечението. При част от болните се
надблюдава при дефекация слуз, по-рядко гной като проява
на колит. Болните могат да имат болки, които се появяват по
време или след дефекация.
Диагнозата изисква да се извърши ректално туширане (ако са
локализирани в ректум), ректороманоскопия,
фиброколоноскопия (ФКС) с биопсия, иригография.
Лечението е оперативно – полипектомия поради вероятността
за малигнизация. При по-голямата част от случаите
полипектомията се извършва с фиброколоноскопия. При по-
големи полипи на широка основа се препоръчна
лапаротомия с ексцизия на полипа или сегментна резекция
на черво. Малигнизиралите полипи също изискват резекция
на червото.
Вилозни тумори
Вилознизните тумори представляват доброкачествени папиломатозни
образувания на лигавицата, наподобяващи полип на широка сонова с
повърхностен слой от власинки. Те са обикновено единични, с
размери от 2 до 10-15 см, средно 3-4 см. Надблюдават се по-рядко от
полипите. Най-често се локализират в ректум и сигма на дебелото
черво и имат подчертана склонност към ракова дегенерация (от 20-
70%).
Клиничните симптоми на вилозните тумори са:
коликообразни болки в корема, отделяне на слуз с
изпражненията, по-рядко и с примес на кръв,
диарични изхождания. За поставяне на диагнозата
е необходимо извършването на ректоскопия, ФКС с
биопсия, иригография.
Лечението на малки и на тясно краче вилозни тумори
може да се извърши с ендоскопска полипектомия с
електрокоагулация. При по-големи и на широка
основа е необходимо да се извърши резекция на
чревен участък.
Дифузна полипоза
Нарича се още фамилна полипоза и е тежко наследствено
системно заболяване на стомашно-чревния тракт, склонно
към ракова дегенерация. Заболяването се предава по
доминантен път. Заболяването се проявява във възрастта
15-45 години. Най-честата локализация на фамилната
полипоза е дебелото и правото черво, но полипи могат да
се установят и в стомаха, тънко черво. Броят на полипите
варират от 1000 до 15 000 в различна големина.
Клинична картина. Най-важните симптоми са болки в корема, честа
дефекация, обилно отделянен на слуз и кръв при дефекация,
периодично обилни ректални кръвотечения и болезнени диарии.
Болните слабеят, анемизират, изостават в развитието си. Най-
тежкото усложнение на дифузната полипоза е раковата
дегенерация, която достига до 100% при болни с дълга анамнеза.
Диагнозата се базира на клиничната симптоматика, ФКС с биопсия,
иригорафия.
Лечението е хирургично. Поради голямата склонност към ракова
дегенерация се извършва и радикална операция – от субтотална
до тотална колекектомия в зависимост от случая.
 Рак на дебелото черво
Коло-ректалният карцином е третият по честота в света на туморите. При жените
той следва след белодробния и гениталния карцином, а при мъжете след
белодробния и простатния злокачествен тумор. През последното десетилетие
съществува силно изразена тенденция към увеличаване броя на заболелите
като вече заема второ място по честота след белодробния рак и на първо
място всред злокачествените тумори на стомашно чревния тракт.
Най-често (в 62%) туморите се разполагат в ректум и колон сигмоидеум, в десен
колон – 14-16%, в напречен колон 8-10%, в колон десценденс около 7-8% и в
областта на флексурите около 3-5%.
Етиология. Ракът на дебелото черво рядко се развива от
здрава лигавица. За развитието на заболяването от
особено значение са генетичните унаследени фактори с
появи на полипоза, влияние на външните въздействия на
околната среда и хранителни нокси, възпалителни
автоимунни процеси довеждащи до пренеопластични
полипозни и псевдополипозни разраствания,
преминаващи по-късно в ракови образувания.
Западноевропейската кухня и
колоректален рак
 Морфологична класификация (по СЗО)
Карциноми

Аденокарциноми
Муцинозни аденокарциноми
Карцином тип “пръстен с камък”
Дребноклетъчен карцином
Плоскоклетъчен карцином
Аденосквамозен карцином
Медуларен карцином
Недиференциран карцином
Патологоанатомия. Макроскопски се различават следните форми:
Екзофитни – те растат към лумена на червото и се наблюдават често в дясната
половина
Ендофитни – растат към стената и към перитонеума и стесняват лумена на
червото. По-често се развиват в лявата половина. Биват:
а) язвена форма – с проповдигнати като вал ръбове, грапаво дъно, разтящ
постепенно циркулярно;
б) дифузно инфилтративна или скирозна – напредва инфилтрирайки
подлигавичния слой, така че към лумена, лигавицата в ранните стадии може
да изглежда нормална. В по-късни стадии инфилтрира цялата стена на
червото.
Разтеж и разпространение. Ракът на дебелото черво се
характеризира с бавен разтеж, дълго време не преминава извън
границите на червото и късно метастазира. Прорастване в съседни
органи се установява при 15% от болните. Метастазирането става
по лимфен и кръвен път, а също и чрез имплантация на ракови
клетки дистално по лигавицата. Основен път за метастазиране е
лимфният. Регионалните лимфни възли се разполагат по хода на
съответните кръвоносни съдове. Далечните метастази се получават
най-често в черен дроб, бял дроб и парааортално.
 Стадии в развитието на рака на дебелото черво.
Комплексна оценка за степента на развитие и
разпространеност на рака става по TNM класификация.
Клинична картина зависи от локализацията на рака, стадия на
развитието му, наличието на усложнения. Ранният стадий за болестта
протича без клинична симптоматика или със слабо изразени
нехарактерни коремни оплаквания – тежест след нахранване, чувство
за подуване на корема, метеоризъм, слаби болки с коликообразен
характер. С уголемяване на тумора клиничната симптоматика става
по-изразена и в голям процент може и да бъде палпиран през
коремната стена.
Болката в корема е един от най-честите и ранни симптоми. Той се
установява в 90% от болните. Болката при десностранна локализация
обикновено се съпровожда с чревно разтройство и може да имитира
апендицит, холецистит. Болката при левостранна локализация има
коликообразен характер и се проявява при нарушение на
проходимостта поради стеснение на лумена от раковия процес.
 Клинични форми

Туморна

Токсикоанемична
Псевдовъзпалителна

Атипична Диспептична
Окултни кръвоизливи

Обтурационна

Ентероколитна
Диспептични оплаквания или чревния дискомфорт се изразяват с подуване,
метеоризъм, куркане, гадене и по-рядко повръщане, намаление на
апетита.
Симптомите дължащи се на промени в чревния пасаж – запек, диария,
редуване на запек с диария, коликообразни болки се обуславят от
стеснение на чревния лумен от раковия процес. При по-голямо стеснение
на червото се надблюдават признаци на субилеус или илеус.
В голям процент от болните се надблюдава и патологични изхождания на
кръв, слуз, гной, което налага щателно клинично изследване.
Симптоми на общо разтройство на организма като анемия, обща слабост,
бърза уморяемост, немотивирано отслабване, повишена температура
съпътстват голяма част от болните с рак на дебелото черво, особенно тези
с деснострнна локализация. Тези симптоми се дължат на интоксикацията
на организма от тумора.
Ракът на дебелото черво дава следните усложнения: остра чревна
непроходимост, гнойно възпаление и перфорация на червото, прорастване
в съседни органи, кръвотечение.
 Диагнозата се основава на данните от анамнезата, обективен
статус, лабораторните излледвания, ендоскопия с биопсия
и хистологична верификация, ренгеноконтрастно
изследване. Ултразвуковото изследване на коремните
органи и компютърната томография може да ни дадат
допълнителна информация за наличие на метастази.

Ректосигмоскопия

Фиброколоноскопия
Лечението е оперативно и се състои в дебелочревна резекция
(при резектабилните тумори) в зависимост от локализацията
на карцинома с щателна лимфна дисекция. Последваща химио-
и/или лъчетерапия в зависимост от стадия на карцинома.
Леталитетът при радикалните операции е 6-8%. Пет годишна
преживяемост има при 50% от оперираните. При болни в I-II
стадий и при екзофитни форми преживяемостта е по-голяма.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО...