Рак на простната жлеза – епидемиология, класификация, клинични симптоми и признаци,

диагностика, методи на лечение – хирургични и алтернативни.

Определение: Ракът на простатата е злокачествен тумор, който най-често започва

развитието си от задния дял на простатната жлеза, който заедно с двата странични дяла образува
т. нар. периферна зона.

Неговата честота нараства с напредване на възрастта. При мъже от 60 до 85 години се среща в 75

%, а при мъже над 90 години в 80 %. Под 40 годишна възраст се среща много рядко.
Наследствените фактори повишават риска от развитие на заболяването.

Етиология: Причината за възникването на рак на простатата не е изяснена. Счита се, че

роля имат следните фактори:

– въздействие на канцерогенни вещества от външната среда.

– тютюнопушене и употреба на алкохол.

– повишена консумация на храни, богати на мазнини.

– наследственост – установени са генетични промени в 8, 10 и 16-а хромозома.

– хормонален дисбаланс – повишено ниво на естрогените.

– хронични неспецифични възпалителни процеси в простатната жлеза.

– вирусна инфекция.

Патоанатомия: Ракът на простатната жлеза най-често е аденокарцином и произхожда от

жлезните структури на простатата. Развива се много бавно и не достига до големи размери. Има
плътна консистенция, дребнозърнеста срезна повърхност. Може да инфилтрира капсулата на
жлезата и да прорастне към съседните органи – пикочен мехур, ректум, семенни мехурчета. Най-
често метастазира по лимфен път в илиачните и парааорталните лимфни възли. Характерни са
метастазите в тазовите кости и гръбначния стълб.

Класификация: Най-често се използа TNM (тумор, нодул и метастази) класификацията.

Т0 – липсва първичен тумор.

Тх – тумор, който не може да се установи клинично и с други изследвания.

Т1 – клинично неустановим тумор, който не се палпира и не се визуализира чрез методите на

образна диагностика. Открива се случайно при хистологично изследване или при биопсия по
повод повишен PSA.

Т2 – тумор, ограничен само в простатната жлеза.

Т3 – тумор, който преминава през капсулата на простатната жлеза.

Т4 – фиксиран тумор или инфилтриращ съседни органи – пикочен мехур, ректум, стената на таза.

N0 – няма метастази в регионалните лимфни възли.

N1 – има метастази в лимфните възли.

Мо – няма далечни метастази.

М1 – има далечни метастази.

Според степента на диференциация се различават високодиференциран,

умеренодиференциран, нискодиференциран и недиференциран аденокарцином. Колкото по-
диференциран е тумора, толкова прогнозата е по-добра. При високодиференцирания
аденокарцином раковите клетки приличат на нормалните и прогнозата е добра, докато при
недиференцирания аденокарцином раковите клетки са значително променени и прогнозата е
лоша.

Клинична картина: Дълго време заболяването протича безсимптомно, поради което често
се диагностицира в напреднал стадий. Първите симптоми се появяват едва когато настъпи
нарушаване на уринирането. Наблюдават се:

– болка дълбоко в таза, която се разпространява към перинеума, ректума, опашната кост.

– често уриниране, особено нощем

– затруднено уриниране

– слаба струя при уриниране

– задръжка (ретенция) на урина в напреднали случаи

– кръв в урината (хематурия)

– кръв в еякулата (хемоспермия)

Късни симптоми, израз на настъпили метастази са:

– костни и неврологични смущения

– циркулаторни нарушения – тромбофлебити, лимфостаза.

Може да има и общи симптоми като отпадналост, безапетитие, редукция на тегло, анемия.

Лабораторни изследвания:

1. Туморни маркери – това са антигени, които се образуват в туморната клетка или се намират на
повърхността й. Изследват се:

– Кисела простатна фосфатаза: при карцином на простатата е значително повишена.

– Алкална фосфатаза: повишена е при много от болните с рак на простатната жлеза.

– Простатен специфичен антиген (PSA): представлява белтък, който се образува в простатата.

Нивото му е повишено при болни с рак и аденом на простатата.

– Карциноембрионален антиген (CEA): има слаба диагностична стойност.

– Гама-семинопротеин: чувствителността му е 83 %, а специфичността – 93 %.

2. Микроелементи – при рак на простатата съдържанието на цинк е намалено, а на кадмий е
повишено. Серумното ниво на селена при болни от рак на простатата е намалено.

3. Хормонален статус – изследват се плазмения тестостерон, лутеинизиращия хормон и

фоликулостимулиращия хормон за проследяване на ефекта от лечението.

Инструментални изследвания: Провеждат се:

1. Трансректална ехография на простатната жлеза.

2. Компютърна аксиална томография (КАТ).

3. Ядреномагнитен резонанс (ЯМР).

4. Костна сцинтиграфия за установяване на метастази в костите.

5. Биопсия на простатната жлеза – това е най-сигурният метод за поставяне на диагнозата.

Прилагат се следните методи:

– перинеална или трансректална пункционна биопсия

– трансуретрална резекция

– тънкоиглена аспирационна биопсия

– отворена (хирургична) биопсия.

Диагноза: Поставя се въз основа на:

– анамнезата – пациента съобщава за оплакванията, които има.

– ректално туширане на простатата – лекарят изследва простатната жлеза на пациента през

неговия анус чрез два пръста на едната си ръка. При това изследване се получава информация за
големината и формата на простатната жлеза, нейната консистенция, болезненост, съотношение с
околните структури. Може да се опипат един или повече плътни възли. В по-късен стадий
простатната жлеза е с каменна плътност, неравна повърхност и без ясни граници.

– лабораторните и инструментални изследвания.

За диагнозата най-голямо значение има ректалното туширане в съчетание с изследване на

простатен специфичен антиген (PSA) и биопсия на простатната жлеза.

Диференциална диагноза: Прави се с:

– хроничен грануломатозен простатит

– аденом на простатата

– конкременти в простатата.

Лечение:

I. Оперативно лечение – бива радикално (тотално премахване на простатната жлеза) и палиативно

(само ограничава развитието на процеса).
 1. Радикална простатовезикулектомия (отстранява се простатната жлеза и семенните
мехурчета). Прилага се при тумори до стадий Т 1-2 N 0 М0. Може да се отстранят и регионалните
лимфни възли.

2. Трансуретрална резекция на карцином на простатната жлеза – използва се за

облекчаване на симптомите.

3. Криохирургия – туморната тъкан се замразява и унищожава чрез течен азот.

II. Радиотерапия – провежда се външна и вътрешна радиотерапия.

III. Химиотерапия – прилага се при напреднал стадий на тумора.

IV. Хормонално лечение – прилагат се естрогенни препарати, агонисти на LHRH, антиандрогени.