Аденокарцином на дебелото черво

Ракът на дебелото черво е вид рак, който започва от клетките на дебелото

черво – последната част от гастроинтестиналния тракт. Ракът на дебелото
черво засяга предимно хора в напреднала възраст, но може да се появи на
всеки етап от живота.
Обикновено започва като малки неракови струпвания от клетки, наречени
полипи. Те се образуват от вътрешната страна на чревната стена. С времето
някои от тези полипи се трансформират в ракови.
Полипите могат да бъдат много малки по размери и да не причиняват
никакви симптоми. Затова се препоръчва извършването на профилактични
колоноскопии. Ако при тези изследвания се установят полипи, те могат да
се премахнат и да се изследват.

Силно диференциран аденокарцином на дебелото черво характеризиращ се с

запазване на почти нормална клетъчна структура (отбелязва се само
увеличение на ядрата). Клетъчните елементи запазват своята функция;
туморът при пациенти в напреднала възраст практически не расте и не
метастазира. Прогнозата за тази форма на рак е най-благоприятна.. При
младите хора рискът от рецидив и развитието на вторични огнища, дори и
след успешна операция, е доста значителен. Диагностиката представлява
известни проблеми поради бавното развитие на патологията и високата
степен на сходство на променените клетки с нормалните.
Умерено диференциран аденокарцином е много по-опасен. Пролиферацията
на променени клетки често провокира чревна обструкция. Обемните
неоплазми могат да нарушат целостта на чревната стена и да доведат до
кървене или възпаление на перитонеума (перитонит). Хирургичното лечение е
задължително допълнено от химиотерапия и лъчетерапия, което увеличава
шансовете на пациента за излекуване..
Най-агресивният тип аденокарцином на дебелото черво - слабо
диференцирани (диагностициран в 20% от случаите). Характеризира се с
изразен клетъчен полиморфизъм, бърз растеж, липса на ясни граници и
образуване на вторични огнища още в ранните етапи. Прогнозата обикновено
е неблагоприятна, но ако комплексната терапия започне навреме, е възможно
да се постигне продължителна ремисия.
Муцинозен аденокарцином Състои се от епителни клетки и муцин. Слизестият
тумор се характеризира с размити граници; има способността да метастазира
до близките лимфни възли. Вероятността от рецидив е много висока, тъй като
този вид злокачествени новообразувания е устойчив на лъчетерапия.
Тумор с пръстен, по-често срещан при младите хора, е особено агресивен.
Такива аденокарциноми обикновено нарастват във вътрешните слоеве на
чревната стена.. Повечето пациенти по време на диагнозата вече имат
метастази в регионалните лимфни възли и черния дроб.

 1-Неоплазмата е малка по размер до 2 см. Разположена е в слоя от епителна

тъкан.
 2 -Туморът започва да засяга най-близките съседни тъкани. Размер 2-3см.
 3- Неоплазмата вече е изпъкнала и частично блокира чревния канал.
Регионалните лимфни възли са засегнати.
4-Ракът навлиза в стадия на метастази. Той може да зарази и да прерасне в
съседни здрави части на червата.

Причини на аденокарцинома на дебелото черво

Причини за развитието на аденокарцином на дебелото черво са:
задържане на фекалии в червата при непълно изхождане или запек,
неправилно хранене, което включва прием на храни богати на мазнини,
употребата на повече месни и брашнени хранителни продукти, намален
прием на храни от растителен произход, колити, Болест на Крон
полипи на дебелото черво, наследствена предразположеност.
Симптоми на аденокарцинома на дебелото черво
Клиничната симптоматика зависи от разположението на тумора, неговата
големина и наличието на метастази.
Обикновено симптоми не се забелязват дълго време. Първите такива са
кървене от ануса, но повечето хора го приемат за хемороиди. От кървенето
може като последица да се получи анемия, при която човек се чувства
отпаднал, лесно се уморява и кожата е бледа. Други симптоми са подуване
на корема, загуба на тегло, гадене или повръщане, за което няма
обяснение, промяна в честотата на изхожданията или в техния характер,
тънки изпражнения, чувство, че още не сте се доизходили след поредната
дефекация.
Важни са следните 2 ранни алармиращи симптома:
 примеси на кръв в изпражненията - срещат се най-често при
карцином на ректума и само в някои от случаите на десностранно
разположените карциноми. Ето защо не може да се твърди, че след
като няма кръв, няма и карцином.
 внезапна промяна на навиците, свързани с дефекацията при
пациенти над 40 годишна възраст. Обикновено това е най-ранния
симптом при рака на дебелото черво. Може да се появи
немотивиран запек, диария или смяна на запек с диария. Наблюдава
се симптомът на “лошия приятел” - флатуленция (газове) с изпускане
по голяма нужда.

Болката е късен симптом и се причинява от преходно запушване и

възпалителни промени.
Получават се и болки в корема, но при перфорация на червото и
изтичане съдържимото от него в стомаха. Ако рака е в дясната
половина на червото, се получава анемия, слабост и намаляване на
теглото. При появата му на лявата половина се наблюдават
симптоми на запушване на червото.
Възможно е повишаване на температурата от 37 до 40 и повече

В късните етапи на заболяването, туморната маса се разпространява извън

пределите на червото. Тя  прораства в стената му. Чрез кръвния ток,
туморните клетки могат да достигнат отдалечени органи като черен дроб,
бели дробове, кости, главен мозък и да образуват метастатични огнища.
Чрез лимфния поток попадат в регионалните, а по-късно и в отдалечените
лимфни възли.
Диагностициране
Диагностиката при рак на дебелото черво използва следните методи:
 ректално туширане - чрез него се открива ракът на ректума в 80-90%
от случаите. Изследването се извършва в колянно-лакътно
положение. Може да се достигнат тумори, намиращи се на 10-12 см
от ануса.
  иригоскопия - представлява рентгенова снимка, която се прави след
бариева клизма.
 ректороманоскопия - изследване, при което последните 30 см. от
дебелото черво се оглеждат със специална камера
 фиброколоноскопия - добър метод, при който чрез апарат снабден с
оптика могат да бъдат огледани всички участъци на червото. Дава
възможност за вземане на биопсичен материал за изследване.
 биопсията представлява вземане на малко парченце подозрителна
тъкан, което след това се изследва хистологично. Окончателната
диагноза се поставя след извършване на хистологично изследване.
 Метастазите в черния дроб и белите дробове се откриват чрез
ултразвуково изследване и компютърна томография, а в белите
дробове и рентгенологично.
 Карциноембрионалният антиген (СЕА) е туморен маркер, но не е
тумороспецифичен и не е подходящ като ранен тест за откриване на
карцином. По-полезен е за откриване на рецидиви след проведено
оперативно лечение.
Лечение:
Скритият период без симптоми е 5-10 години. Ако се открие навреме,
съвременната медицина може да го отстрани и да излекува болния, но
само при навременно откриване и лечение. Ако се е разпространил само в
лигавицата, то може да бъде излекуван по-успешно. В целия свят от него
умират 1 млн. души всяка година, в България регистрираните болни са над
3200, с тенденция да се увеличава.
Повечето тумори в дебелото черво се развиват в продължение на години,
като в началото започват с доброкачествени полипи на лигавицата на
червото. Не всеки полип обаче мутира в злокачествен тумор
Друго едно предраково състояние е така наречената дисплазия. Това са
клетки, които в обозначено място в епитела на червото, видени под
микроскоп нямат вид на нормални клетки, но не са и като ракови клетки.
Дисплазията е характерна за пациентите, болни от хроничен улцерозен
колит и болест на Крон.
Лечение
Лечението е хирургично. Видът на операцията зависи от локализацията и
стадия на раковия процес, от усложненията и от общото състояние на
пациента.
При малки размери и подходящо разположение, е възможно туморът да
се отдели и да се съхранят нормалните функции на дебелото черво.
При големи размери операцията завършва чрез създаване на изкуствено
анално отвърстие разположено на предната коремна стена.
Постоперативната химиотерапия и лъчетерапия намаляват честотата на
рецидивите.
Прогноза:
Прогнозата на заболяването зависи от размера на тумора и
своевременното му хирургично лечение.