14.

Белодробният карцином е един от най-честите карциноми и при двата пола, който

се среща във всички възрастови групи. Основната токсична нокса е тютюнопушенето:
рискът при пушачи за поява на заболяване е от 30 до 60 пъти по-висок, в сравнение с
риска при непушачи. Експозицията на азбест повишава пък петкратно риска при
непушачи и деветдесет пъти- при пушачи. Обикновено бронхиалният карцином няма ранни
клинични симптоми. В по-късните етапи, в зависимост от туморния стадий и
локализацията, пациентите може да са с оплаквания от кашлица, хемоптое, задух,
температура, гръдна болка, липса на апетит, загуба на тегло и може дори на бъдат в
тежко общо състояние. В случай на локална инвазия към съседните органи, пациентът
може на развие синдрома на Horner (миоза, птоза, енофталм), да получи болки в
рамото или ръката, дисфагия или Горна венозна конгестия.
Белодробния карцином се открива случайно при рентгенография на гръден кош или по
повод на съпътстващите ги симптоми. Най-добрият образен метод за установяване на
състоянието е компютър-томографското изследване, което е задължително при всички
спорни ситуации.
Плоскоклетъчният карцином се асоциира с пушене и обикновено се вижда като периферен
солитарен белодробен нодул или като зона на консолидация с тенденция към бърз
растеж и формиране на кухина. В случаите на плоскоклетъчен карцином рано се
появяват метастази в регионалните хилусни лимфни възли.
Аденокарциномът пък е най-често срещаният карцином сред непушачите, изглежда като
периферна солидарна лезия. За него е характерна ранната поява на лимфогенни
метастази по плеврата и хематогенни метастази в паренхимните органи.
Недиференцираният гигантоклетъчен карцином обикновено се проявява като периферен,
солитарен белодробен нодул.
Тумор на Pancoast- обозначава тумор, който инфилтрира гръдната стена на нивото на
белодробния апекс и поради това причинява типична клинична симптоматика. Локалната
инвазия на ребрата, на брахиалния плексус и симпатиковите вериги водят до птоза,
миоза и енофталм, както и до болка в рамото и ръката. Инвазията може да се установи
с КТ или още по-прецизно с МРТ.
Стадиране на недребноклетъчен белодробен карцином- целта на образните методи е да
се направи точно стадиране, като се използва КТ/МРТ изследвания. Точното стадиране
е необходимо за правилната преценка на терапевтичното поведение. Стадирането се
провежда според международно приетата TNM класификация. Правилното предоперативно
стадиране е важно за преценката на операбилноста и за планирането на хирургичното
лечение.
Дребноклетъчният карцином произлиза от неврорндокринни клетки и за разлика от
другите видове тумори се приема преди всичко на системно онкологично заболяване.
Доста често първичният тумор е централно разположен. Той доста бързо дава далечни
метастази.
Белодробните карциноми обикновено имат много неблагоприятна прогноза. Те дават
хематогенни метастази в надбъбречните жлези, ЦНС, черния дроб и слезката.
Пулмоналният хамартон е доброкачествена неоплазма на белия дроб, която обикновено
се появява изолирано и много рядко малигнизира. Пулмоналните хамартоми изглеждат
като солидарни белодробни нодули, които могат надеждно да бъдат оценени при КТ-
изследване поради наличието на мастна компонента и типични калцификати,
наподобяващи пуканка.
Метастази от екстраторакални тумори- метастазите са най-често срещаното малигнено
белодробно заболяване, установяват се при близо 50% от злокачествените тумори. Най-
често произлизат от първичните тумори на гърдата, дебелото черво, стомаха,
панкреаса и при наличие на меланом.
Метастазите се развиват хематогенно, по лимфен път и много рядко-ендоброхиално.