41.

Основна задача на рентгеновото изслеване е да се докаже наличието на травма, да

се уточни нейната характеристика и локация, както и да се контролира нейното
лечение.
Фрактура може да се получи в резултат на външно механично въздействие или под
рефлекносно действие на големи мускулни групи. Фрактурите се делят на пълни – с
прекъсване на структурите на костта по цялото й протежение или напълни – фисури – с
частично прекъсване. Много важен рентгенологичен белег е фрактурната междина.
Според широчината й тя може да се визуализира като фрактурна линия или фрактурна
ивица. Изобразява се като просветляване. Фрактурните линии могат да имат различен
ход – линейни, разклонени, коси, напречни или спираловидно. Очертанията могат да
бъдат правилни или неправилни, в зависимост от структурата, от която проилизат – от
спонгиозата са неравни, а от компактата са гладко очертани. От състоянието на
фрактурните повърхнини може да се определи давността. Когато фрактурата е прясна,
тя е неравно очертана, стърчат костни гредички. След време настъпва резорбция на
същите и стават относително гладки. Друж важен белег на фрактурата са дислокациите.
За да бъдат регистринани рентгенографски, трябва да се направят две
взаимноперпендикулярни проекции. Разместванията биват по дължина – скъсяване,
удължаване и вклиняване, по ширина, под ъгъл, и със завъртане. Когато фрактурата не
минава по цялата дължина на костта, тогава се наблюдава фисура. Изобразява се като
линия, която започва от единият край а костта и изтънява, губейки се в структурите
на непроменената кост. При децата е характерно субпериосталните фрактури и
епифизиолизи. Зрастването на ставата става чрез формирането на калус. Това става, в
резултат на увреждането на меките тъкани и образуваният кръвоизлив от костният
мозък и кръвоносните съдове. Кръвоизливът запълва междините между фрагментите. В
резултат на процеси на пролиферация, се образува млада недиференцирана
гранулационна тъкан, която диференцирайки се, образува съединително-тъкнен калус, а
той в остеоиден калус. Различават се периостален калус –от периферията на костта
към центъра, параосален калус – развива се между фрагментите на меките тъкани и
ендосален калус – развива се вътре в костта. За зарастването на фрактурите има
значение и тяхната локализация – отворените фрактури зарастват по-бавно. При
забавено образуване на калус, могат да се развият псевдоартрози. При възрастни хора
калусообразуването е забавено и често се образуват лъжливи стави. Получава се и
постравматична деформираща артроза.
При наличието на луксации клиниката се интересува от състоянието на меките тъкани и
наличието на костни откъси. Конвенционалното ревнтгеново изследване позволява да се
уточни характерът на луксацията и наличието на костни фрагменти. Състоянието на
меките тъкани може да се установи чрез КТ , МР, ксерография. Рентгенов белег на
луксацията е празната ставна ямка и проецирането на съчленяващата се глава извън
нея. За сублуксацията е налице частично съприкосновение на ставните повърхности.