КОЛЯННА СТАВА (Articulatio Genus)

Анатомо-Физиологични Особености

Колянната става, работи при подчертано тежък режим на

натоварване, в резултат на което е една от най-сложно устроените стави в
човешкото тяло.

В изграждането й вземат участие три кости: бедрената кост (femur) ,

големият пищял (tibia) и колянното капаче (patella). Малкият пищял не
взема участие в колянна става. Капачето няма никакво значение за
механиката на ставата, поради това, че е сезамовидна кост, която служи за
увеличаване ъгъла на прикрепване на сухожилието на m.quadriceps femoris
върху големия пищял. За разлика от други стави на човешкото тяло,
колянната става се характеризира със своята дисконгруентност. Това е така,
защото кондилите на фемура имат яйцевидна форма със силно
елипсовидно закръгляне на ставните повърхности като радиусът на
закривяване намалява отпред-назад. Ставната повърхност на тибията е
почти изравнена, което е причина за хоризонталното положение на ставата.
.Пателата е най-голямата сеизмовидна кост в човешкото тяло.Тя
увеличава ефиктивността на действие на четириглавия мускул чрез
удължаване на истинското му рамо на сила.Същевременно тя пази
предната почърхност на колянната става.

.Ставни Повьрхности : На бедрената кост те са разположени върху

condylus lateralis et medialis. Ставните им повърхности отпред са плоски а
отзад по сферични. Латералният кондил е значително по малък от
медиалния. Това обуславя косото положение на бедрената кост. При
изправен стоеж при което оста на костта и тази на големия пищял сключват
ъгъл от около 174 гр. , отворен латерално – valgus genus. При съкращение
на m.quadriceps femoris капачето има тенденция да се измества в тази
посока. Валгусът на колянното е резултат на това, че при анатомичен стоеж
колената леко се допират, а главите на бедрените кости са разделени от
ширината на тазовия пръстен при което двете кости се разполагат косо.

. Ставна Капсула : Фиброзната капсула е плътна дебела и се

залавя ха горе за фемура, проксимално от ръба на ставните повърхности на
кондилите (епикондилите са извън капсулата)

. Ставна Връзки : Капсулата се подсилва от :

- Lig. Patellae

- Lig. Collaterale fibulare

- Lig. Collaterale tibiale

- Lig. Collaterale fibulare et tibiale

- Lig. Popliteum obliquum

- Lig. Popliteum arcuatum

- Retinacula patellae mediale et laterale

 . Ставна Кухина : Синовиалната мембрана постила вътрешната
повърхност на фиброзната капсула. Кръстосаните връзки и
съединителната тъкан във fossa intercondylaris femoris. Залавя се за
ръбовете на ставните повърхности и по периферията на менисците.

. Кръстосани Връзки : Тези много здрави връзки са вътреставно

разположени и обвити от синовиална мембрана. Те свързват фемура и
тибията и са от съществено значение за стабилността на ставата.

-Предната кръстна вързка (lig Cruciatum anterius) започва от area

intercondilaris anterior на тибията и се залавя за задната част на медиалната
повърхност на condilus lateralis femuris.

-Задната кръстна връзка (lig. Cruciatum posterius) e по дебела от

предната.Тя започва от area intercindilaris posterior и се залавя за предния
участък от вътрешната повърхност на condilus medialis femuris.Кръстните
връзки се изопват при екстензия.Заедно с колатералните връзки те водят
основното движение на ставата: флексия и екстензия.Предната кръстна
връзка се изопва при вътрешна рoтация и се разхлабва при външна
ротация.Задната кръстна връзка е главният стабилизатор на art.

Genus,особено в положение на флексия.

 Менискуси: Те имат полулунна форма и притежават три
повърхности : 1- Горна Конкавна 2- Долна Плоска 3- Странична изпъкнала

Централната част на минискусите е изградена от влакнеста съединителна

тъкън, а периферията от влакнест хрущял.Заостените им краища-преден
заден рог са срастнали с платото на тибията чрез здрави колагенови връзки.

Медиалния менискус (meniscus меdialis) е по затворен и представлява

почти пълен кръг.Той има по малък радиус на изкривяване и чрез роговете
си се залавя за eminentia intercondilaris tibiale.

Латералният министус (meniscus lateralis) е по затворен и представлява

почти пълен кръг.Той има по-малък радиус на изкривяване и чрез роговете
си се залавя за eminentia intercordilaris tibiale.

Функционално минискусите могат да се разглеждат като “подвижни ставни

повърхности”.Те поемат и разпределят 1/3 от натоварването на ставата,
което се намира в най-голям контакт с кондилите на os femur при
екстензирано коляно.При флексия, те се плъзгат напред, а при екстензия-
назад.При вътрешна ротация медиалният минискус се плъзга назад, а при
латералния-напред. При външна ротация обратното.

-Мускули на подбедрицата: Мускули на подбедрицата са

сравнително добре развити в резултат от натоварването им,свързано с
изправения стоеж на човешкото тяло.Различават се предна,задна и
латерална група мускули.

Предна група

- M. tibialis anterior е разположен най-медиално. Започва от

латералната повърхност на големия пищял. Залавя се плантарно за
медиалната клиновидна кост и основата на първа метатарзална кост.

- M. extensor hallucis longus се разполага латерално от предния

мускул. Започва от междукостнaта мембрана и малкия пищял. Залавя
се за дисталната фаланга напалеца.

- M. extensor digitorum longus e разположен хай-латерално. Започва

от condylus lateralis tibiae, междукостната мембрана и малкия пищял.
Мускулът се разделя на четири сухожилия на нивото на горната
скочна става. Залавят се за дорзалните сухожилни разтеглици на
втори до четвърти пръст.

Задна група

Мускулите от задната група се разполагат в два пласта : повърхностен и

дълбок.

Повърхностния пласт
 - M. triceps surrae се образува от m. gastrocnemius и m. soleus. М.
gastrocnemius има две глави-медиална и латерална. Caput mediale
започва от външната повърхност на медиалния кондил на бедрената
кост а caput laterale – от латералния кондил. M.soleus е плосък и
започва от linea m. solei tibiae; от arcus tendineus m.solei. Двете глави
на m. gastrocnemius и m. soleus се обединяват в общо тяло, което
продължаvа в дебело сухожилие, tendo calcaneus (tendo Achilles,
Ахилесово сухожилие). Ахилесовото сухожилие се залавя за Tuber
calcanei.

- М. plantaris започва от epicondylus lateralis с късо мускулно тяло.

Залавя се tuber calcanei заедно с Ахилесовото сухожилие.

Дълбокия пласт

- М. popliteus e къс мускул, залягащ по дъното на задколянната ямка.

Започва с дебело сухожилие от epicondylus lateralis femoris. Залавя се
за задната повърхност на големия пищял.

- М. flexor digitorum longus е разположен най-медиално. Започва от

задната повърхност на големия пищял и дълбокия лист на
подбедрената фасция. Залавя се за основите на дисталните фаланги
на втори до пети пръст.

- М. tibialis posterior Започва от задната повърхност на междукостната

мембрана и задните повърхности на големия и малкия пищял. Залавя
се за tuberositas ossis navicularis и трите клиновидни кости.

- М. flexor hallucis longus е двуперест мускул разположен най-

латерално от мускулите на дълбокия пласт. Започва от задната
повърхност на малкия пищял и на междукостната мембрана. Залавя
се за основата на дисталната фаланга на палеца. Минавайки между
двете коремчета на късия сгъвач на палеца.
Латерална група

- М. peroneus longus e двуперест и лежи повърхностно. Започва от

главата и горната трета на малкия пищял и от подбедрената фаcция.
Залавя се за медиалната клиновидна кост и основите на първа и втора
метатарзална кост.

- М. peroneus brevis е двуперест и се разполага под дългия фибуларен

мускул. Започва от средната трета на малкия пищял и
междумускулните преградки. Залавя се за tuberositas ossis
metatarsalis.

Рентгенова анатомия на art. Genus

 На лицевата снимка се представят кондилите и епикондилите на
фемура,ставните повърности на тибията и eminentia intercindilaris.Сянката
на пателата се наслагва върху епифизата на фемура.Медиалната част на
caput fibulare се наслагва върху медиалния кондил на тибията.Ставната
цепка на рентгенографията е по-широка,поради вместването в нея на
минискусите и ставните хрущяли.Страничната рентгенография представя
всички костни елементи:фемуропателарната и тибиофибуларната става.За
представяне на ставните повърхности на фемуропателарната става се
използва специална преокция на сгънато коляно.

Кинезиологичен анализ на колянна става

Art. Genus е една от най-натоварените стави в човешкото тяло.
Платото на тибията носи около 40% телесното тегло.Натоварването се
увеличава при движение, поради възникване на динамични сили и в
определени фази то може да надмине 6 пъти телесното тегло.Минискусите
изпълняват фумкцията на плъзгащи се ставни повърхности, в резултата на
което те поемат 1/3 от товара приложен върху тбията.Това е причината
станият хрущял и субхондралната кост да са най-тънки в периферните
участъци н ставните повърхности, към които залягат минискусите.Във
фемуропателарната става се извършва плъзгане на пателата спрямо
фемура.Контактът между ставните повърхности е най-голям при сгънато
голяно до 60 градуса,а най малък при екстензия.

КС е най-стабилна при положение на екстения, когато ligg. Collateralia, ligg.

Cruciati, m. quadriceps femuris и ставната капсула са максимално
изопнати.При това положение минискусите влизат в плътен контакт с
кондилите на мефура.Стабилността на коляното намалява при сгъване,
поради разхлабване на връзките и свавната капсула.Това е физиологичното
положение- флексия около 40 градуса за имобилизиране на КС.

Движенията в КС се извършват около две главни оси:

-Напречна

-Надлъжна

Напречната ос преминава през центъра на кондилите на фемура и около

нея се извършва флексия и екстензия.Фозиологиния обем на флексията е
130 градуса.

Главни мускули двигатели са:

-m. biceps femuris

-m. semitendinosus

-m. semimembranosus

Помощни мускули двигатели са:

-m. sartorius

-m. gracilis

-m. poploteus

-m. plantaris

-m. gastracnemius (първите 20 градуса)

 Флексията в КС започва с постепенно разхлабване на колатералните
връзки и на предната кръстна връзка.То се съпровожда от заключителна
външна ротация и завършва с плъзгане на минискусите напред. Флексията
се ограничава от меките тъкани, разположени отзад,от изопването на:
lig.Patellae и m.quadriceps femuris, а в крайната фаза и от lig. Cruciatum
posterior.Физиологичният обем на екстенията е 0 градуса.При някои жени
по-рядко мъже се установява хиперекстензия до 10-15 гр.

Основнен мускул двигател е :

-m. quadriceps femuris

-Rectus femuris

-vastus medialis et lateralis

-vastus intermedialis

Трите му глави са едноставни мускули, докато rectus femuris е

друставен и запотова участието му в екстензията на коляното е в
зависимост от положението на тазобедрената става.При флексия в ТБС
залавните му места са приближени и той участва с много малка сила в
разгъването на подбедрицата.Екстензията в ТБС създава по-благоприятни
биомеханични условия за действието на rectus femuris . Той е най-активен и
при пълна флексия в КС,а от 90 гр се увеличава действието на m. vastus
medialis I m. vastus lateralis , особено в последните 10гр. На
движението.Активността на m. vastus medialis се засилва при екстения в
КС, флексия и външна рутация в ТБС.Активността на m. vastus lateralis се
засилва при екстензия в КС, флексия и вътрешна ротация в
ТБС.Екстензията в КС се съпровожда с вътрешна ротация на тибията и
завършва с плъзгане на минискусите назад.Тя се ограничава от изопването
на предната кръстна вързка и на колатералните връзки.Около надлъжната
ос се извършват завъртане на подбедрицата: въшна и вътрешна ротация.
Обемът на движение на вътрешната ротация при флектирано коляно е
около 20 гр.
Главни мускули двигатели са:

-m. semitendinosus

-m semimembranosus

-m. gastracnemius (caput medialis)

Помощни мускули двигател:

-m. sartorius.

Обемът на движение при външна ротация е 45гр.

Главен мускул двигатели са :

-m. Biceps femuris

-m gastrocnemius (caput laterale)

Помощни мусклули са:

-m popliteus

-m.plantaris

При вътрешна ротация медиалният минискус се плъзга назад, а

латералният- напред. При външна ротация става обратното.Вътрешната
ротация е ограничена, поради усукването на кръстните връзки.При сгънато
голяно латералните връзки се разхлабват и може да се получи максимална
ротация, докато при екастензията връзките се изопват и ротацията е почти
невъзможна при изправен стоеж линията на гравитацията минава малко
пред оста на тибиофемуралната става.По такъв начин четириглавия бедрен
мускул е облекчен , т.к. коляното пасивно се заключва от действието на
гравитацията.При качване и слизане по стълбите, при ходене по неравна
местност се изисква активно заключване на ставата.
Инервация на колянна става
Тя се осъществява от двата основни нерва на долните крайници- n.
ischiadicus и n. femoralis.

-n. femoralis (L1 –L4)-той инервира в малкия таз m.iliopsoas, а в областта

на бедрото- m. sertorius и m. quadriceps femuris.Посредством клона си
n.saphenus инервира медиалната поддържаща пателата lig. Collaterale
mediale. Капсулата по предната медиална част на колянната става и
прилижащата и кожа.

-n.ischiadicus (L4-S5)- той се дели на двата си крайни клона –n. tibialis и

n.fibularis

-m.biceps femuris

-m. semitendinosus

-m. semimemranosus

n.tibialis-инервира:

-m. popliteus

-m. plantaris

-m. gastrocnemius

-m. triceps surae

-m. tibialis posterior

-m. flexor hallucis longus

-m. flexor digitorum longus

-m. interossei plantaris.

n.fibularis инервира:

-m. extensor hallucis longus

-m. extensor digitorum longus

-m. fibularis longus et brevis

-m. abductor hallucis.

n.ischiadicus- посредством своите разклонения инервира:

-латералната поддържаща пателата връзка lig. Collaterale laterale

-мастните гънги

-капсулата по средната латерална повърхност

-прилижащата кожа.

Функционално изследване на колянна става

Клиничното изследване на колянната става започва с оглед на костите

и междутъканните контури на цвета на кожата.Огледът дава възможност да
се установи ставен оток:

-дифузен-със засягане на цялата синовиална мембрана

-локален-ограничен в определена повърхностна бурса

Друг вид клинично иследване е палпацията.Тя се извършва в легнало
положение на болния при релаксиран мъскълен апарат.Изследват се
сранително кожната температура,подкожната мастна тъкан,костните
контури околоставните мускули.

Параклиничните методи на изледване са:

-рентгенография

-радиоизотопно изследване на ставата

-артроскопия

-артрография

Изследването на функционалната годност на ставата включва:

-обем на пасивните и активните движения

-мускулна сила на околоставната мускулатура

-стаболност на ставата

Установяването на подвижността в колянната става има съществено

значение,тъй като тя е носеща става.Обемът на движение се изследва
активно и пасивно.

Етиопатогенеза
Заболяването gonarthrosis представлява дегенеративно, дистрофичен
процес, който обхваща колянната става и се характеризира с развиващи се
в ставния хрущял първични дегенеративни промени и последваща
пролиферативна костна формация по ставните ръбове.В сравнение с
останалите стави артрозата на колянната става се среща най-често.Тя
засяга и двата пола, но по-често жените.

В епиопатогененетично отношение гонартрозата е първична и вторична.

Първичната възниква под влияние на наследствено генетични и
възрастови фактори, като липсва определен етиологичен
фактор.Обикновено тази форма се развива двустранно.

Вторичната се появява вследствие на някои предшестащи ставни

увреждания:

-травми,микротравми

-инфекции

-преобременяване при наднормена телесна маса

-статични аномалии, както във фронталната,така и в сагиталната равнита

-лезии на връзковия апарат

Според W. Mohing (1966 g) вторичната артроза на колянната става е

етиологично отношение се подразделя на :

-Артроза вследствие нарушена статика и функция

-Genu valgus I genu varus с различна етиология

-лезия на минискосите

-увреждания от пренатоварване след ампутация на другия крайник

-наднормено тегло

-след продължителна ставна имобилизация

-Артроза вследстрие на osteohondrosis desecans

-Конгинентална дисплазия на коляното

-Посттравматично вътреставно или извънставно увреждане

 -Менопауза

-Слединфекциозен артрит на колянна става

-Патело фемурална артроза

-Първична пателарна хондромалация

-Вторична- след повтаряща се дислокация на пателата, зудекова артрофия

на пателата,фрактура на пателата, ювенилна остеохондроза.

Дегенеративния процес в колянна става започва от ставния хрущял,

който е с незначителна регенерационна способност, поради липсата на
собствени кръвоностни съдове.Според най-новите проучвания ( М.Г.
Астапенко) в ставните тъкани настъпват нарушения на
микроциркулацията,венозен застой и хиперемия в сухохдралната кост.По
периферията на ставата се развиват влакнесто- хрущялни пролиферации,
които се васкуларизират и осифицират – образуват се осеофити.В заните с
най-силно налягане дегенеративният хрущял изтунява, на места изчезва,
субхондралната кост задебелява развива се остеопороза.Под влияние на
триенето на ставните плоскости се видоизменят, ставните краища се
спескват.По правилно ставната капсула не е засегната или това може да
стане като реакция на хрущялните процеси(вторично).

Клинична картина

Клиничната картина при гонартрозата се разгръща бавно и

постепенно.Водещ клиничен симптом е болката.В началния стадий тя може
да липсва или да се чуства само дискомфорт в ставата.При по-тежки
промени в сварния хрущял, болката се проявява с различна интезивност и
се дължи на разрягането на ставната капсула и периартикуларните тъкани,
също така на разтягането на лигаментите или контракцията на определени
мускулни групи.Тя може да бъде локализирана дифузно в цялата колянна
става, но най-често в медиалната или предната й част, в задколянната
ямка.Болката ирадира към бедрото или тибията.Тя показва метеотропност
(в зависимост от времето).В началния период болката се явява само при по-
продължително движение, при раздвижване и изчезва про покой на
ставата.В по-напредналите случай болката е по-продължителна и
интезивна сутрин при раздвижване, намалява през деня след дневната
умора,вечер се узилва.В тежките случай тя е непрекъсната и слабо се
повлиява от покой и медикаменти.Сутрин болката се придружава от
скованост, която сравнително бързо изчезва с раздрижването. При
движение,а също и про изследване на ставата много често се чуват
крепитации.Те се дължат на триенето на срещуположните грапавини
хрущялни повърхности.Може да има умерен оток на ставата, обикновено
по-голям в периода на артрозния тласък.Дифузния оток около ставата може
да се дължи на вътреставен излив и възпаление на синовиалната
мембрана.С развитието на процеса движенията започват да се
ограничават,флексията става болезнена.Бедрената мускулутура, особено
quadriceps femuris хипотрофира.В крайните стадии се получават
флексионни контрактури, деформации,които дължат на изменение на
ставните плоскости, в следствие на гонартрозата може да се получи
поскостъпие, което се дължи на деформацията. Различават се четири
стадия на гонартроза:

-Първи стадий-блаба болка в коляното,без Ro изменения

-Втори стадий- болката става по силна и продължителна.На Ro се

установавя стеснена ставна цепка, костните крайща са леко заострени
(признак за поява на осеофити).

-Трети стадий- симптоматиката от втори стадий, но по силно

изразена.Хипотрофия на мускулатурата и ограничаване на движениета.Ro
изменения са още по-големи силно стеснена ставна цепка, добре оформени
структурни уплътнения по ставните ръбове и в субхондралния костен слой.

-Четвърти стадий-движението е силно ограничено,поява на

контрактури,деформации.Пациента се движи с помощни средства, тежки
Ro изменения
Диагноза и Ro находка

Диагнозата на заболяването гонартроза се поставя въз основа на

субективни оплаквания, хипотрофия на мускулатурата, наличие на
контрактури, деформации и характерна рентгенова
картина.Диференциалната диагноза трябва да се направи с ревматоиден
артрит моноатрикуларна форма, гонококов артрит, туберколоза, хемофилия
невропатичен артрит.

Ro изследване на колянна става е много важно и необходимо про

поставане на диагнозата гонартроза.Характерните Ro признаци на
дегенеративно, дистрофичния процес са : остеофитите,ръбовите
структурни промени,промяната във височината на ставната междина и
оформените структурни уплътнения на ставните ръбове, както и
уплътненията в субхондралния костен слой, особено на вътрешните
кондили се характерна и честа Ro находка при развита
гонартроза.Стеснението на ставната междина се установява по-
късно.Началната асиметрия във височината на една от ставните междини е
категоричен белег за ставна увреда.По-често се вижда стеснение в
медиалната част на ставната междина, като то е съчетано понякога със
слабост на латералните ставни връзки и води до обусловен от артрозата
варитет.

Патокинезиологичен анализ на колянна става

В резултата на патологичния процес при заболяването гонартроза се

получават хипотрофии на бедрената мускулатура, особено на m. quadriceps
femuris, контрактури,деформации и вследстие на това задруднения в
дрижението и нарушения в походката.
 Най-честа контрактура е флексионната,която води до привеждане на
таза назад с изглаждане на поясната лордоза.Това затруднява извънредно
много изправения стоеж.Про слабост на m.quadriceps femuris е затруднено
изкачването на стълби или по наклон, а също и изправянето от седнало
положение.Хипотрофията на този мускул оказва влияние върху
стабилносста на ставата.Най-бързо настъпра атрофия на m.vastus medialis ,
коя при оглед не винаги може да се забележи, поради малкия обем на
мускула, но затрудненото движение в послените 10 гр пълната екстензия на
коляното гожори за неговото отслабване.При слабост четириглавия бедрен
мускул и флексионната контрактура в колянната става се затруднява и
нормалното ходене.Страда опорната фаза,зарадо по-късия
крайник.Компенсацията става чрез наклон на таза към по-късия крайник
или чрез еквинизъм, за удължаване на крайника.

При изправен стоеж анатомичните оси на фемура и тибията не лежат в

една ветикална линия, а нормално сключват във фронталната равнита ъгъ,
ражен на 170гр.,отжорен навън, ако този ъгъл е по-малък, се говори за
genus valgum.Гену валгум най-често се получава при плоскостъпие, при
деформация на ходилото, когато имаме разтягане на колатералните
вързки.При гену варум винаги се получава саблевидна тибия.При
гонартрозата често се наблюдава стеснение само на латералния или
медиалниа отдел на ставата,водещ до съответен деформитет на коляното
варусна по-често и по-рядко валгусна деформация на коляното.

Снемане на рехабилитационен потенциал

За да се направи добър анализ на състоянието на колянната става при

болен с гонартроза е необходимо да се снеме рехабилитационен
потениал, който включва следните излседвания:

1.Ъглометрия- чрез този метод се установява обемът на движение в

засегнатата става.Установяването на подвижността в колянната става има
съществено значение,тъй като тя е носеща става.
 2.Сантиметрия- измерва се обиколката на бедро,подбедрица и коляна
става.Обиколката на бедрото ни дава сведение за наличната хипотрофия на
бедрената мускулатура.Тя се извършва на 3 нива-на 8 см. От пателата
нагоре,на 20 см. И в най широката част на бедрото ( горната му
трета).Обиколката на подбедрицата се измерва като сантиметровата линия
минава през най-изпъкналата й част.Обиколката на колянната става ни дава
сведение за наличен оток.

3.ММТ

4.Мускулен дисбаланс

5.Плантограми, често гонартрозата се придружава от плоскостъпие

6.Изследване на походката

Лечение
Лечението на болните от гонартроза може да бъде консервативно и
оперативно

1.Консервативно лечение : Навременното и системни лечение може да

предотварти или забави прогресивния ход на заболяването.То се провежда
в две насоки- медикаментозно и физикална терапия с кинезитерапия.

2.Медикаментозно лечение : Чрез лекарствени препарати все още не

може да се прекрати или сигурно да се забави дегенеративния
процес.Прилагат се медикаменти с аналгетично,противовъзпалително
действие за овладяване на болката и повлияване на наличния реактивен
синови.Съобразно поносимостта на болния се прилагат:

-Acetisal 1000-1500mg дневно

-Indometacyn 75-100mg дневно.

В началните фази при все още сравнително запазена хрущялна покривка се

препоръчва периодично провеждане през 6-12 месеца на курсове с
хондропротективни средсва като:
 -Rumalon

-Arteparon

-Donna по схема

Вътреставните апликации от стероидни препрати не са за предпочитане,

поради това че съществуват твърде много рискове като инфекции и др.
Локално инжектиране на хидрокортизон е допустимо про силно изразен
синовит.

Хирургично лечение

Оперативните медоти на лечение се разпределят на няколко групи:

1.Корегираща остеотомия : Показана е при статични деформации-

вирусно или валгусно състояние на коляното.

Извършва се в мета-епифизната част на тибията: принапреднали случаи се

налага резекция на фибулата.Чрез коригиращата осеотомия се цели
възтановяване на нормалната става

2.Артропластика : Полазана е при тежки случай, неповлияващи се

от останалите методи на лечение.Частичното ендопротезиране на колянна
става все повече се замества от двуполюстната ендопротеза, чрез която се
разрешават основните проблеми при тежка гонартроза.Коригиране флексия
най-малко до 70гр и енкстензия до 0 гр стабилизиране в медиално-
латерална и предно-задна посока.Използват се разлидни по вид
ендопротези в зависимост от състоянието на болния и избора на
ортопеда.Както и при корегиращата остеотомия, така и про
ендопротезиране на колянната става е неонходимо преднолатерална
подготовка,целяща усилване на четириглавия бедрен мускул и общо
укрепване на ставно-лигаментарния апарат.Гаранция за добър резултатот
проведеното оперативно лечение е и правилно проведената следоперавивна
рехабилитация:достатъчна имонилизация на колянната става чрез
шиниране според оперативния подход,извършване на изометреични
упражнения за четириглавия бедрен мускул с постепенно преминаване към
активни движения про достатъчна сила на мускула и достатъчна флексия
60 гр ,преминаваме към обучение в ходене чрез патерици, количка,
проходилка,два , а по кусно един бастун и накрая движение без помощни
средства продължаване рехабилитацията в домашна обстановка.

3.При неуспех от посочените оперативни методи и при добра подвижност,

в другата става може да се приложи артродеза.

4.Пателектомия се прилага про изолирана артроза, в пателата-

феморалната става може да се проложи пателопластинка.

-Първичната профилактиика е насочена към навременно и

радикално лечение на свиски заболявания и вътреставни увреди, които са
предпоставка за развитие на артрозен процес, както и остраняване на всяко
излишно преобременяване на ставите, на първо място наднорменото тегло.

-Вторичната профилактика включва комплек от мероприятия за

спиране или забравяне на прогресивния ход на заболяването и увеличаване
функионалният капицитет на коленните стави.Осъществява се чрез
рационално и системно използване на разнообразни физикални фактори,
строго индивидуализирано в здравното заведение.

Физикална терапия

При гонатроза в зависимост от степента на дегенерация и чустрителносста

на болния се пролага различни есествени и преформирани физикални
фактори.Те все повече се налагат както поради положителния терапевтичен
ефект, така и поради възможността да се прилагат при болни със странични
явления от медикаментозната терапия.

От нискочестотните токове, най-голямо проложение имат-Галваничния ток

и лекарственото въвеждане на препарати чрез него.Разчита се на
аналгетичния му ефект и специалното действие на лекарството.Използват
се:

-натриев силицилат

-калиев йодид и др.

Галваничния ток е с плътност 0,1-0,2 Ма/цм.Продължителност на

процедурата 10-30минути,брой на процедурите 10-20.

Използването на Интерферентния ток се базира на неговото

болкоуспокояващо и съдоразширяващо действие, което води до
подобряване трофиката на ставния апарат.При първите три процедури се
прилага ток с постоянна честота от Hz, при следващите от 0-100Hz, сила на
тока от 10-40 Ма в зависимост от поносимостта.

За лечението на артрозата на колянна става се използва болкоуспокояващо

и противовъзпалително действие на магнитното поле.

-Времетраенето на процедурите е 10-15 м.

-общо 12-20 процедури ежедневно.

-Прилагат се УВЧ,микровълнуте,дециметривите вълни.УВЧ полето

предизвиква продължителна хиперемя на подлежащите тъкани,засилва
кръвотока,оказва бактерициден ефект,засилва резорбацията на
възпалителните отоци, действа непосредствено върху болковите
рецептори.Прилагат се най-често олиготермични дози.Процедурите
продължават 5-15м. , 10-20 процедури.

Като лечебно средство се използва и ултразвуковата

енергия.Положителното му терапевтично действие се дължи на неговото
нормализиращо тъканната проницаемост и трофика и спазмолитично
действие върху тъканите на ОДА.Въздейстрайки и върху хрущялната
тъкан, ълтразвука предотвратява по-нататъчното развитие на
дегенеративно,дистрофичните процеси. Все повече се прилага и
фонофоретичното въвеждане на лекарствени препарати, като се използва и
локалният аналгетичен или противовъзпълителен ефект на много
медикаменти- худрокортизон, трандерил, индометанцин,финалгон и др.
Ефентът на приложените токове с ниска или висока честота се усива при
съчетаното им локално пролпжение със солукс или инфраруж.

От естествените физикални фактори най-широко приложение у нас при

артрозна болест има балнеолечението.МИнералните води оказват
терапевтичен ефект чрез своето термично,химично и механично
въздействие.Използват се слабоминерализирани, сулфатни, серни
,радонови и др.

Слабоминерализирани са водите в Овча купел,Горна Баня,Баня-

Пловдивско,Банкя,Китен,Девин и др.

Сулфатните води оказват благоприятен терапевтичен ефект върху

съединителната тъкан, която при болни с артрозна болест е с намалено
сярно съдържание.Такива води у нас има в Костенец,Сапарева
баня,Благоевград и др.

Радоновите води стимулирайки жизнените функции и подобрявайки

микоциркулацията, повлияват благоприятно трофичните процеси и забавя
диструктивните процеси.

Богати на радон са водите в Наречен,Павел баня,Хисар,Брацигово,Стрелча

и др.

Приложението на минералните води е в зависимост от възрастта на

реактивността на болния, от състоянието на сердечно съдовата,
дихателната, нервната система.

Минералната вода може да се приложи под формата на дасейн или вана с

температъра на водата 36-37 C, продължителност на процедурата 8-10-15м.
През ден или два дни, 10-12 процедури.

От естествените физикални фактори калта заема важно и съществено

място в комплексната терапия на болните с гонартроза.Мого болни понасят
добре калта, не получават странични оплаквания и години напред
провеждат калолечение с много добър резултата.Благоприятния и
терапевтичен ефект се дължи на лечебното действие на калта,като
въздейства със своите биохимично активни вещества.Обмяната на
веществата се активира в Организма, трофиката на тъканите се подобрява,
много от патологично променените функции на организма се
нормализират.Това води до овладяване на ставноболковия синдром и до
подобряване на функционалния капацитет на ставата.Калолечението при
болни с гонартроза се назначава най-често през ден или два при
температура 38-41 C Продължителност 15-30м. Процедури 12-15 под
формата на кален панталон или ботуши.У нас калолечение с лиманна кал
се провежда в Поморие, Варна ,Тузла.

Масаж
Масажа започва с обработване на съответния Лумбо-Сакрален
рефлекторен сегмент ПараВертебрално. След това се масажира бедро,
колянно и подбедрица.

Ставната цепка се обработва отстрани като се навлиза с радиалния ръб на

палеца. Много е важно да се поддържа добрата подвижност на patella-та.
При EXTENзирано колянно се прави латеро-латерално и дорзо-бентрална
мобилизация. На m.quadriceps femoris се прави тонизиращ масаж. На
ишиокуралната група мускули се прави релаксиращ масаж. Много добре
действува и периосталния масаж. Времетраене 10-20 мин . Курс лечение
12-15 процедури.

Кинезитерапия

Лечебно-профилактичните и рехабилитационни мерки при болните с

гонартроза трябжда да бъдат винаги планирани и провеждани комплексно
във връска с конктретната патологична находка, стадия и
продължителността на заболяването.Бавното и постепено прогресиране на
това заболяване позволява при своевременно прилагане на подходящи
средства процесът да бъде значително забавен,а функцията на ставата
запазена.
 Основен принцип при лечението е гравитационното отбременяване и
отстраняването на всички моменти,водещи до статично преобременяване и
ориентиране към седяща профсия, намаляване на телесното тегло, ходене с
бастун, меки подметки .ниски токове,съответно повдигнати от медиалната
или латералната страна при валгус или варус,бандаж на колнянната става
със свеободна патела.Да се избягва продължителното стоене
прав,Бягането,скачането,пътуването прав в силно друсащи превозни
средства, поради опаснот от травматизиране на ставните повърхности.

Целта на ЛФК при гонартрозата е запазването и възможното

максимално подобряване на функцията на засегнатата страна.

Усилията на ЛФК са насочени към:

-общо тонизиране

-подобряване на трофичните процеси в целия организъм и в засегнатите

стави посредством стимулиране на общия и местния кръво и лимфо ток

-намаляване и ликвидиране на болковия синдром

-укрепване на околоставната мусклулатура и стабилизиране на ставата

-възстановяване на мусклуния баланс

-запазване на нормалния обем на движение

-намаляване на телесната маса(ако е наднормена)

-профилактика на усложненията-
хидропс,контрактурианкилози,деформации

-обучение в правилно ходене.

За общо въздействие върху организма в комплекса се включват общо

развиващи упражнения за всички части на тялото, дихателни упражнения.
 За намаляване на болковия синдром и увеличаване на ставната
подвижност, упражненията се извършват от отбременено изходно
положение в условията на елининирана гравитация –клеткката на
Роше.Релаксацията на мускулатурата и елиминирането на болката в
резултат на отбременяването позволяват максимален обем на
движение,извършвано с по-малко сила.Друг начин елиминиране на
гражитацията и даваю много добри резултати е провеждането на
упражненията в басейн с 36-37C температура.

Предварителното използване на толинни процедури локално релаксира

мускулатурата и дава възможност за по-активно дключване на болния в
лечебния процес.

Успоредно с увеличаване на ставната подвижност трябва да се работи и

за възтановяване на мускулния контрол.Преодоляването на мулскулния
дисбаланс се постига чрез различни упражнения и средств, които целят
засилване хипотрофиралата мусклулатура и релаксране на
скъсената.Възтановяването на търсеното движение става най-вече на
базата на релаксиране на скъсената мускулатура,най-често флексорит.Това
се постига чрез упражненията за разтягане-стречинг,ПИР,може и
сукцесивна индукция-медоти за релаксиране БОЗО,ЗО.Основно средстно
за намаляване на хипотрофията на околоставната мускулатура са строго
аналитичните активни упражнения- от начало без съпротивление,а по-
късно и срещу съпротивление.Броят на повторенията на упражненията и
големината на съпротивлението се определят строго ондивидуално и
зависят от поносимостта на болния.Не трябжа да се допуска усилване на
болката.Необходимо е да се преценят формата и големината на
съпротивлението и вида на мускулната контракция, към която ще бъде
приложено. Най-подходящо е мануалното съпротивление прилагано срещу
изометрични или изотонични съкращения на мускулите-сукцесивната
индукция(БОЗ,ритмична стабилизация).Когато движенията в ставата са
съпроводени от силна болезнанест или са много ограничени,се предпочита
изометричният режим на упражняване в различни точки от възможната
дъга на движение.И тъй като тя се състои в ритмично редуване на
изометрични котранкции срешу съпротивление за антагонистите и
агонистите се получава еднакво засилване на флексорните и екстензорните
мулкусни групи, следователно не се препоръчва при изразен мускулен
дисбалан.Изотоничните упражнения срещу съпротивление се извършват в
разрешение от болката обем.Умело проложени сами по себе си те имат
успокояващ ефект

И разрешават по –голяма амплитуда на ставните движения.Големината на

съпротивлението се определя строго индивидуално съобразно
поносимостта на болния и е в рамките на субмаксималните мускулни
усилия.За засилване на хипотрофиралата мускулатура се провежда и
пулиметрия.В 1-ви и 2-ри стадий на гнартрозата и гогато нямаме болка
може да се напражи тракция на колянната става- изтегляне надлъжната ос
на коста.По този начин чрез раздалечаване на ставните повърхности се
отделя синовиална течност и се подобрява и храненето на ставата.Ако е
налично затлъстяване в комплекса по ЛФК се включват и стого аналитични
упражнения за областите с натрупана подкожна трълтина.

Включват се и упражнения за цялостно възстановяване на функцията на

долни крайници,за правилно телодържание и ходене,предотвратяване или
отстраняване на появилото се вече плоскостъпие-укрепране на медиалния
свод.Дават се упражнения с у на уреди.

Много е важно болните, които имат нарушения в доходката да бъдат

обучени в правилно ходене с равномерно натоварване на двата крака, с
еднакво времетраене на опорната и маховата фаза.Обучението в ходене
трябва да се провежда с бавна крачка, защото ако болни бърза и
несъзнателно щадиболния крак,пренася тежестта на по –бавно, когато
опорния крак е здравият е по-бързо, когато е стъпил върху болния.

Ценно помощно средство при лечение на гонартроза се явява и масажа.Той

обхваща бедрото,колянна става и подбедрицата.Хипотрофиралата
мускулатура се стимулира чрез енергични и дълбоки похвати, а на
скъсените мускули се прилагат релаксиращи похвати.Колянната става се
обработва като се навлиза отсрани с радиалната част на палеца в ставната
цепка.Много е важно да се поддържа подвижността на пателата про
екстензирано коляно.