ДВИГАТЕЛЕН АПАРАТ – МИСЛИ

Мускули (musculus). Името им идва от латинската дума mus, която означава

мишка, тъй като мускулът се свива подобно на мишката. Мускулната система
представлява активната част на двигателния апарат и действа съвместно с пасивната
част костите и ставите. Общият брой на мускулите в човешкото тяло е около 650. При
съкращение скелетните мускули задействат определени сили на теглене, които чрез
сухожилията се пренасят върху костите. В резултат на това ставите се задействат и се
осъществяват определени движения. Специалистите определят движенията като
дихателни, дъвкателни, двигателни, производствени, спортни, творчески, художествени
и пр. Мускулите имат изключително значение за пластично-анатомичните форми на
човешкото тяло.

Мускулът като орган. Мускулите са изградени от напречнонабраздени мускулни

влакна, които са носители на основното свойство на мускула способността за
съкращаване. Обвивката на мускулните влакна е изградена от хлабава съединителна
тъкан ендомизиум (endomysium). Група от мускулни влакна, обикновено на брой от 10
до 50, се обединява и образува първичното мускулно снопче. Неговата обвивка,
наречена вътрешен перимизиум (perimysium internum), е изградена от колагенни
влакна, в които се вплитат и и влакна от ендомизиума. От своя страна първични
снопчета се обединяват по няколко и образуват вторични снопчета, обхванати от съеди-
нителнотъканна обвивка външен перимизиум (perimysium externum). Над него се
разполага епимизиумът (epimysium), който свързва вторичните мускулни снопчета с
фасцията на мускула. Последната представлява нещо като калъф от съединителна
тъкан, в който е поместен целият мускул. Всеки скелетен мускул се закрепва за костите
чрез сухожилия. Някои от мускулите частично се залавят за ставни връзки, фасции,
мембрани и пр. Сухожилието е по-тънко от мускулното тяло и напречното му сечение е
около 20% от това на мускула. То е изградено от снопчета колагенни влакна. Те имат
вълнообразно нагъната структура, което определя тяхната способност за разтягане под
действие на мускулната сила. Когато се съкрати мускулът мени своята форма тялото
му видимо се скъсява и надебелява. Съобразно своето разположение спрямо ставата
той извършва определено движение.

Мускулен тонус. Това е трайното напрежение на мускула, което се осъществява от

постоянни нервни импулси. Мускулният тонус може да се увеличава или намалява при
някои заболявания на нерната система. Той е индивидуален и зависи от физическото и
психическото състояние на индивида.

Мимически мускули (m. fascialis). Това са малки и тънки кожни мускули, които се
разполагат по главата (черепния покрив и лицето) и отчасти по шията. Те се групират
около естествените отвори ухо, око, уста и нос. Мимическите мускули, с изключение
на мускула на бузата, не притежават своя собствена фасция, а са покрите с перимизиум.
Те започват с единия си край от скелета на главата или от апоневрози, а с другия се
вплитат в кожата или подкожието. При своето съкращение мимическите мускули
предизвикват появата на кожни гънки върху кожата или заглаждат съществуващите,
като по този начин променят израза на лицето и осъществяват мимиката. Техният тонус
играе важна роля за изгледа на човешкото лице, т.е на физиономията. Мускулите, които
се разполагат около устата, съдействат и за поемане на храната и осъществяване на
говора. Мимическите мускули имат голямо значение за предаване на човешкото на-
строение.
 Скелетни мускули. Те се състоят от активна централна част мускулно тяло
(коремче), съставено от мускулни влакна и крайни механични части сухожилия, които
се захващат за две или повече кости. Изградени са от напречно набраздени мускулни
влакна. Мястото на захващане на мускула към по-малко подвижната кост се определя
като начало на мускула (origo), а това на прикрепване към по-подвижната кост се
обозначава като залавно място (insertio). Понякога началното и залавното място на
мускула могат да се сменят вследствие на промяна в изходното положение.

Механика на скелетните мускули. Когато се съкратят скелетните мускули,

техните влакна се скъсяват като в същото време увеличават дебелината си. Вследствие
на съкращението се получава подемна сила, измерваща се с тежестта, която могат да
преодолеят мускулите при своето максимално напрежение. Силата на мускула зависи
пряко от физиологичния му напречник и е равен на сумата от напречните сечения на
мускулните снопчета. При много от мускулите физиологичният напречник съвпада с
анатомичния. Но при при тези от тях, чиито влакна са косо разположени
физиологичният напречник е по-голям от анатомичния. Затова тези мускули, въпреки
че нямат голяма мускулна маса развиват голяма сила. Мускул с физиологичен
напречник от 1 кв. см развива сила, която може да преодолее тежест от 4 до 6 кг. От
голямо значение за силата, с която действа мускулът, е и ъгълът, под който се
прикрепва към костта. При съкращаването на мускулите техните залавни места се
доближават едно към друго. От тях едното се явява неподвижно (punctum fixum), а
другото – подвижно (punctum mobile).
Мускулите могат да бъдат едноставни или многоставни, в зависимост от това колко
стави прехвърлят. Като правило движенията в ставите се извършват около оси, които
лежат перпендикулярно на надлъжната ос на мускула. Видът на движението зависи от
разположението на мускула спрямо ставата. Така например мускулите, които минават
пред лакътната става я сгъват, а тези, които лежат зад нея, я разгъват. Мускули, които в
една става осъществяват едно и също движение, се обозначават като синергисти, а
когато предизвикват противоположни движения антагонисти. Понякога според ситуа-
цията едни и същи мускули могат да действат като синергисти, а друг път като
антагонисти. Действието на мускулите се прилага върху определени части от скелета
според законите на механиката по правилата на лостовете.

Видове мускули. В зависимост от ориентацията на мускулните си влакна спрямо

сухожилията, мускулите се делят на: вретеновидни, едноперести, двуперести, плоски и
пръстеновидни. Според дължината си могат да бъдат дълги и къси, според
разположението си повърхностни и дълбоки, според функцията си привеждачи,
отвеждачи, сгъвачи, разгъвачи и пр, а според формата на тялото си квадратни,
триъгълни, ромбовидни, трапецовидни и пр.

Прости и сложни мускули. Първите притежават единно мускулно тяло с два края,
а при вторите то е разделено по протежението си. Такива са мускулите с две и повече
глави. Последните започват от различни места, след което се обединяват в едно тяло,
което завършва с общо сухожилие върху едно залавно място. Тези мускули се разпо-
лагат най-вече по крайниците. Такива например са двуглавият мускул на мишницата,
триглавият мускул на мишницата и др.

Вретеновиден мускул (m. fusiformis). При него мускулните снопчета са успоредни

на надлъжната ос на мускула. Такива мускули се срещат най-вече по крайниците.
 Двукоремчест мускул. Той притежава две коремчета, разделени от междинно
сухожилие, което дава възможност на мускула да промени посоката си. Двукоремчести
мускули се срещат по шията лопатково-подезиков мускул, двукоремчест мускул на
шията.

Двуперест мускул (m. bipenatus). При него сухожилието се разполага по средата

на тялото, а мускулните снопчета се захващат за него двустранно и под наклон. Такива
мускули притежават по-голям брой влакна, което увеличава значително мускулната им
сила. Двуперести са някои мускули по предмишницата и подбедрицата.

Едноперест мускул (m. unipenatus). При него мускулните снопчета се разполагат

едностранно и под наклон спрямо сухожилието му. Такива мускули притежават по-
голям брой влакна, което увеличава силата им на действие. Типичен пример за
едноперест мускул е дългият сгъвач на палеца на ръката.

Коремчест мускул. Той има единно мускулно тяло, което впоследствие се разделя
на коремчета, завършващи с отделни сухожилия. Такива мускули се срещат предимно
по крайниците например общият сгъвач на пръстите.

Плосък мускул (m. planus). При него мускулните снопчета са успоредни и

изграждат широко и тънко тяло, което продължава в широки плоски сухожилни
разтеглици (апоневрози). Плоските мускули се разполагат предимно по гърба или
корема.

Пръстеновиден мускул. При него мускулните снопчета имат кръгов ход. Такива
мускули се разполагат около телесните отвори (очна цепка, устна цепка, анус)

Сухожилиe (tendo). Всеки скелетен мускул се закрепва за костите със сухожилия.

Чрез тях мускулната сила се прехвърля върху костите. Част от мускулите могат
частично да се залавят за връзки, фасции, мембрани и пр. Сухожилието е по-тънко от
мускулното тяло и напречното му сечение е около 20% от това на мускула. То е изгра-
дено от влакнеста съединителна тъкан, богата на колагенни и еластични влакна.
Формата на сухожилията се определя от тази на мускулите като те могат да бъдат обли,
сплеснати или плоски. Последните се наричат още сухожилни разтеглици или
апоневрози.

Видове мускулни съкращения. Те биват изотонични и изометрични съкращения.

Изотонично съкращение е това, при което следствие на напрежението на мускула се
реализира определено движение. Изометричното съкращение се осъществява, когато и
двете залавни места на мускула се фиксират, в резултат на което стават неподвижни. В
този случай,
въпреки че мускулът е напрегнат, движение не се реализира. Изометричното
съкращение се осъществява при поддържане на определена стойка на тялото. Често
явление е двата вида съкращения да се реализират едновременно.

Спомагателни образувания на мускулите. Мускулите притежават спомагателен

апарат, който способства за нормалното им функциониране. Такива са фасциите,
сухожилните влагалища, синовиалните торбички и сезамовидните костици.
 Фасции (fasciae). Те представляват съединителнотъканни обвивки, които биват
единични и групови. Единичните обграждат отделни мускули, а груповите обхващат
мускули с еднаква функция. Фасцията е изградена от влакнеста съединителна тъкан.
Съдържащите се в нея колагенни влакна й позволяват да се разтегне при
съкращаването на мускула. Фасциите отделят в дълбочина междумускулни прегради,
които срастват с надкостницата и образуват костнофиброзни влагалища. Функцията на
фасциите е да придържат мускулните тела и да ограничават тяхното раздуване при
съкращаване. При разкъсването им се получават мускулни хернии.

Сухожилни влагалища (vaginae tendinuum). Това са костно-фиброзни канали, в

които лягат сухожилията на мускулите. Такива сухожилни влагалища се наблюдават по
крайниците в местата на най-голяма подвижност на ръката и ходилото. Устройството
им е подобно на това на ставните капсули състоят се от два слоя: външен и вътрешен.
Външният фиброзен слой, който е изграден от влакнеста съединителна тъкан сраства с
разположената под него кост. Вътрешният синовиален слой е съставен от два пласта и
ляга върху сухожилието. Функцията на сухожилните влагалища е да придържат сухо-
жилията към костите в точно определени направления и да секретират синовиална
течност, която намалява триенето между тях.

Синовиални торбички (bursae synoviales) Представляват кухини, пълни със

синовиална течност, които лежат под мускули или сухожилия като намаляват триенето
между тях и костите. Устройството им е подобно на това на ставната капсула
съставени са от два слоя: външен (фиброзен) и вътрешен (синовиален).

Сезамовидни кости (ossa sesamoidea). Неголеми образувания, които лежат в

близост до сухожилията на някои мускули и променят ъгъла, под който те се захващат
за костите. По този начин те увеличават мускулната сила. Най-голямата сезамовидна
кост е колянното капаче, което се намира под сухожилието на четириглавия мускул на
бедрото.

Движение. То е външен израз на вътрешни жизнени процеси и външни фактори.

Реализира се от костната и мускулната системи, но със съдействието на нервната и
кръвоносната система. От интерес за пластичната анатомия са първите две системи, тъй
като те до голяма степен определят формата и размерите на фигурата, както и дви-
гателната способност.