Кинезитерапия при неврологични заболявания и синдроми на

долните крайници.

Мускулите на долните кр получават инервациите си от плексус

лумбалис и плексус сакралис.
Л1 до С3 гр моз сегмента.
В етиологията на синдромите на долните кр стоят лумбосакралната
кондило артроза лумбалната дискова херния и инфекциозният
фактор травми компресии и други фактори засягащи нерви на дол
кр.
Клиничната картина
Твърде разнообразна в зависимост от нивото и степента на
увреждане. Зоната на засягане не е само съотв мускул а и в по-
широка зона на реципрочна интобация.
Като вс периферна увреда удължаването на паретичните мускули и
скъсяването на техните антагонисти води до конткактури.
Повредите протичат със силна болка и двигателен дефицит и
нарушения в походката.
При увреда само на плексус лумбалис проявите са от страна на
нервус феморалис нервус кутанеус феморис латералис и нервус
обтураториус.
По нерва се нарушава сетивността по външната част на бедрото.
Когато е засегнат обтураториус са невъзможно активното
привеждане на бедрото кръстъсването на краката намалена е силата
на външните ротатори в тбс.
Затруднена е походката поради нарушената медиална стабилност.
Мускулите от медиалната вътрешната страна на бедрото
хипотофират.
Най-често се установява невралгия или неврит на нервус
феморалис
поради разположението на коренчетата чисто анатомично и поради
механиката на поясно кръстната област.
Болковият синдром предизвиква спазъм на парвертебралната
мускулатура и нарушения в кръвоснабдяването в областта на
коренчето което рефлекторно увеличава болката и образува
порочен кръг.
Водят на хипотрофия на мускулите и до огр обем в ставите
При увреда на нервус феморалис се установява пареза или парализа
на мускулус феморис липсва екстензия в кс и коленният рефлекс.
Сетивността е нарушена по предната част на бедрото.
При засягане на мускулус илиопсоас налице е слабост на активната
флексия в тбс и затруднено сядане от тилен лег.
Походката е с Заключване на коляното хипер екстензия сам натиска
пациента коляното за да е изпънат кракът и за да може да прекрачи.
Затруднено е и клякането. При коренчева увреда на нервус
исшиадикус освен болковите явления се наблюдава и хипостезия
намалена болкова чувст намален усет за допир понижена
температура в областта на дерматома.
Наблюдават се и вегетативни наблю – цианоза суха или влажна
кожа промяна в темп на кожата.
При увреда на стола на нервус исшиадикус сетивните нарушения са
от перониален и тибиален тип.
Моротрните нарушения са по-чести при тези нерви мускулатурата е
хипотрофична. При висока увреда на нервус исшиадикус над фоса
публитеа има болка загуба на алиховия рефлекс температура в
дерматома на съотв нерв.
При по ниска увреда на нервус исшиадикус се засягат клоновете
нервус тибиалис и нервус перонеус кумунис.
Нервус тибиалис при неговата увреда страда функцията на
мускулус суре мускулус флексор дигиторум и м. тибиалис
постериус.
Настъпва хихотрофия на трицепса свода на стъпалото пада липсва
активна плантарна флексия засегната е и супинацията при
плантарна флексия и ахиловият рефлекс.
Сетивността по задната повърхност на подбедрицата и на стъпалото
е нарушена. Намалена е силата на флексията в кс и липсва активна
флексия на пръстите на ходилото невъзможно е ходенето на пръсти
нарушена и оттласкващата фаза.
Нервус перонеус – фоса поплитеа носене на високи обувки редовно
наранявания при операция на коляното при захарет диабет
интоксикации и други.
Другата причина не рядко срещана компресия между инсерцията на
мускулус феборалис и лонгус и глвата на фибулата вседствие на
гипсова презвързка на имобилицазия. ..................Е вид невропатия
която води до загуба на моторната и сетивната функция на кратък и
ходилото. Налице е загуба на усет загуба върху контрола на
мускулите нарушен мускулен тонус и нерядко загуба на мускулна
маса поради липса на нервна стимулация.
При увредата страдат най-често мускулите перонеус лонгус и
бревис при увреда на мускулният клон и мускулите екстензор
дигиторум лонгус и бревис мускулус тибиалис антериор и
мускулус перонеус.
Клиничната картина при прекъсване на фибуларният нерв протича
с невъзможност за екстензия в стъпалото и пръстите при стоене
прав болният не може да отлепи нито пръстите нито стъпалото от
пода не е в състояние да тактува с пръстите на ходилото.
Установява се типичната перониална походка и увреда тоест
потльовата походка депажна също се нарича. Невъзможна е
активната пронация на ходилото при плантарна флексия.

КИНЕЗИТЕРАПИЯ
Целта на кт е да се възстановят своевременно нарушените функции.
Кт се прилага образно в периодите на заболязавено.
Остър период – който липса активни движения ммт показва
резултати между 0 и 1.
Задачи на кт
1. Рефлекторно повлияване и стимулиране регенерацията на нерва
2. Стимулиране на нерво проводимостта
3. Предпазване на паретичната мускулатура
4. Предпазване от хипотрофии и фиброзиране
5. Поддържане трофиката и функцията на интактната на здравата
мускулатура на крайника.
Това се постига със съответните средства за този период
СРЕДСТВА
Лечение чрез положение
Масаж сегментарен лечебен рефлекторен класически
Тозиращ за агонисти и антагонисти релаксиращ
Подводна гимнастика ако има условия
Задачите са конкретни за всеки болен определят се от клиничните
симптоми и изследвания на съответната периферна ...... на
засегнатият нерв през подострият и хроничният период те се
свеждат до мотивиране на пациента за активност в процеса на
рехабилитация
- възстановяване на баланса и тонуса на засегнатата
мускулатура
- подобряване на лимфо и кръво обращението на увредените
структури
- обучаване на болният в изометрични контракции и релаксация
на мускулатурата на трупът и долните крайници
- засилване на хипотрофиралата мускулатура трениране на
паравертебралната и коремна мускулатура
- локомоцията и обучение в използване на помощни средства
- Средствата на кт в под острия и хроничният са сходни с тези
при лезии на дол кр

МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
В началото на възстановяването когато преобладава болковият
синдром се прилагат релаксиращи похвати за спастичната
паравертебрална мускулатура от положение тилен лег страничен
лег възглавница между краката или лицев лег болният се обучава в
релаксиращи похвати и анталгични пози изометрични упр се
прилагат и упр от типа на затворена кинетична верига при липса на
активни контракции се извършват пасивни движения и улесняващи
техники за долният крайник.
Пасивните упражнения пре периферни увреди има опасност от
преразтягане в структурите!!!!!!!
ПНМУ се използва физиологичната закономерност при която по
време на движенията мускулите работят винаги групово като
контракцията на едни създава благоприятн условия и улеснява
контракцията на други мускули.
Извършват се обикновено комплексни модели прилагат се
рефлексът на разтягане от техниките на антагонистите бавно
обръщане и задържане и ритмична стабилизация.
С появата на активни движения се прилагат аналитични движения в
изотоничен и изометричен режим началото от облекчено
положение със стимулиране на движение.
Тренира се изолирано конкретното движение което
възстановяващите мускули трябва да извършат.
Увреда на долният кр се използват помощни средства най-често
патерици за улесняване на ходенето и предпазване от преразтягане
на мускули и деформации на стави.
Необходима е точна оценка на претоварването което трябва да бъде
дозирано според възможностите на тренираните мускули
определени чрез ммт и функ тестове.
Препоръчитено е използването на мускулни контракции срещу
постопено увеличаващо се но винаги адекватно на максималните
възможности на мускула съпротивление.
Задължително се прилагат контралатерални на увредата пражнения
за засегнатият кр трябва да бъдат с малка амплитуда бавен темп от
облекчено изхозно положение в началото плавно с паузи да не се
предизвиква преумора в мускулите на засегнатият крайник.
Дават се и упр с уреди на уреди обучение в ходене изкачване и
слизане на стълби корекция на телодържанието дозировката се
увеличавата постепенно комплекса от упр варира и се променя
съобразно процеса на възстановяване и субективните показатели на
болният като се допълва с нови и по-сложни упр.
За профилактика при всеки пациент се изготвя индивидуален
двигателен режим при дефинитиви промени и след точен
кинеозиологичен анализ средстствата са насочени към създаване на
целесъобразни компенсаторни субсатиращи заместителни
целенасочени упражнения.