Диагонално-

спирални модели
на движение
ДОЦ. РОСТИСЛАВ КОСТОВ, ДМ
Увреди на централната нервна
система
 Мозъчно-съдови инциденти
 Неоплазмени процеси (доброкачествени и злокачествени)
 Невро-медиаторни нарушения
 Автоимунни заболявания
 Инфекциозни заболявания
 Интоксикации
 Травматични увреди и др.
Мозъчно-съдови инциденти

 Мозъчен инсулт (инфаркт)

 Исхемичен
 Хеморагичен
 Общомозъчни и локални прояви
 Видът и степента на увредите зависят от
локализацията и тежестта на увредата
 Хемипарализи и парези
 Нарушаване на говора
 Неразбиране на речта
 Визуални проблеми
 Нарушаване на координацията и равновесието
 Основни цели на ФТ:
1. Улесняване и подобряване на функционално-
възстановителния процес
2. Развиване на подходящи компенсаторни и
заместителни механизми
Проприоцептивно невро-
мускулно улесняване
 Специализиран метод на физиотерапията за възстановяване
функциите на централния двигателен неврон
 Основава се върху въздействие върху проприорецепторите в
състава на мускулите и сухожилията
Екстрафузал Гама-моторни
ни влакна неврони от ЦНС

Интрафузал Към ЦНС

ни влакна

Сензорни неврони

Гама-моторни
неврони към ЦНС
Мускулни
вретена

Екстрафузални
влакна
Екстрафузал
ни влакна

Аферентен
неврон
Капсула
Колагенови
фибри
Апарати на Golgi
Сензорен
неврон
Сухожилие
Основи на ПНУ
 Движенията се осъществяват от множество мускули и в
няколко стави едновременно.
 В КГМ са представени комплексни двигателни модели а не
отделни движения
 Участващите мускулни групи се подпомагат по между си.
 Този синергизъм се използва за улесняване на движенията,
осъществявани от паретичните мускули.
 Дадено движение може да бъде улеснено и чрез сетивна
стимулация.
 Проприоцептивно стимулиране.
 Тактилна, визуална и слухова стимулация.
 Възбуждане на максимален брой моторни единици.
 Използват се и при пациенти с мускулноскелетни
дисфункции.
 Използва проприорецепцията (усета за натиск и разтегляне)
като терапевтичен подход за възстановяване на дадено
нарушено движение.
 Съпротивление и улесняване на нарушеното движение чрез
познати глобални модели на спирални или диагонални
движения, заедно с използване на разтягане, повторение и
словесни команди.
Диагонално-спирални модели на
движение
 Три компонента:
1. Флексия или екстензия;
2. Абдукция или аддукция;
3. Вътрешна или външна ротация.
 За всяка част на тялото на човек има по два диагонала на
движение, като всеки диагонал включва два модела на
движение, антагонистични един на друг.
 Три начина на изпълнение:
1. Пасивно (при тежки мозъчни увреди или демонстрация)
2. Асистирано (от пациента или терапевта)
3. Срещу максимално преодолимо съпротивление, оказвано
срещу всеки един от компонентите на диагонала
 Всеки диагонално-спирален модел се определя с характерен
номер, за по-ясно систематизиране и описване (ПР: първи и
втори диагонал за горен крайник).
 Същото важи и за антагонистичните модели на всеки един
диагонал (ПР: Първи диагонал Първи модел за горен крайник)
 Описанията на движенията се съобразяват с крайната позиция
на крайника (анатомичната област), ПР:
Първи диагонално-спирален модел за горен крайник:
Флекция, Абдукция, Външна ротация
 Практически принцип:
 За запомнянето и правилното
изпълнение на всеки един
диагонално-спирален модел
на движение е необходимо
да се запаметят позициите на
всички стави на крайника в
началото.
 Първият модел включва
противоположните движения
 Вторият модел е връщането
на крайника в изходна
позиция

Втори диагонал за горен крайник

(флексия, абдукция, външна ротация)