• Общ преглед.

Функционална
морфология. Кръвоснабдяване и
инервация.

• Двигат елна акт ивност

Лекция на доц. П. Купенова, Кат едра по физиология, МУ- София, 2022

ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА

✓ Прием на храна, вода, минерали,

витамини и др. вещества, необходими
за обмяната на веществата, растежа и
развитието на организма.

✓ Екскреция на крайни продукти на обмяната на

веществата, както и попаднали
в организма чужди за него вещества, отрови, лекарства.

✓ Образуване и отделяне на хормони

✓ Защитна функция – срещу проникването и задържането

в организма на чужди антигени, патогенни
микроорганизми, вредни за организма вещества.

✓ Хомеостатична функция
 ОСНОВНИ ФИЗИОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ, ЧРЕЗ КОИТО СЕ
ОСЪЩЕСТВЯАТ ФУНКЦИИТЕ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Сърце

Черен дроб

v. portae

Резорбция и секреция
Анус
Уста

Храна Смилане
вода
Ректум Фекалии
Хранопровод
Тънко черво
Колон
Стомах
Двигателна активност

• Двигателна активност
• Екзокринна секреция
• Смилане – луменално, пристенно, вътреклетъчно
• Резорбция
• Отделяне на хормони
• Защитни вкл. имунни отговори
ОБЩО УСТРОЙСТВО НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНИЯ ТРАКТ
 СФИНКТЕРИ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ

Горен езофагеален
сфинктер

Долен езофагеален
сфинктер
Сфинктер на Оди
Пилорен сфинктер

Илеоцекален сфинктер

Анални сфинктери

Мускулните сфинктери разделят гастроинтестиналния канал на

сегменти (компартменти), което позволява създаването на оптимални,
различни за всеки компартмент условия.
 СТРОЕЖ НА СТЕНАТА НА ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ

ПАРАСИМПАТИКОВ ДЯЛ
Tunica serosa
Plexus submucosus Meissneri Мозъчен ствол
Plexus myentericus Auerbachi
Паравертебрален ганглий
Tunica mucosa СИМПАТИКОВ ДЯЛ

Гръбначен мозък
Muscularis mucosae (торакални, лумбални
сегменти)
Циркулярен мускулен слой

Надлъжен мускулен слой Гръбначен мозък

(сакрални сегменти)
 Микровили

Чревни гънки Чревни власинки

(вили)

Чревните гънки, вили (в тънкото черво) и микровили

увеличават повърхността на чревния тракт, през която се извършват
транспортните процеси.
Дуоденална лигавица
Власинка

Крипта

Ентероцит
Ентероендокринна клетка
Стволова Чашковидна клетка
клетка Клетка на Paneth

Крипта на Lieberkühn Чревна власинка

Основни видове клетки:

1 Eнтероцити – крайно смилане, секреция, резорбция

2 Чашковидни (муцинозни) клетки – отделят мукус
3 Ентероендокринни клетки – отделят хормони
4 Клетки на Панет (ацидофилни клетки) - отделят антимикробни
вещества
5 Стволови клетки
 ИНЕРВАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Външна NS
extrinsic
Соматична
somat ic
Скелетни

Нервна
мускули
Neural
регулация
regulation
Вегетативна
aut onomic Симпатикова
sympat het ic
Гл. мускули
Жлези Парасимпатикова
parasympat het ic
Кр. съдове

Ентерална
ent eric NS н.с.
Вътрешна
intrinsic NS
НИВА НА ВЕГЕТАТИВНА РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Друга обща и Висши нервни центрове

специализирана
сетивност
чмн
ПАРАСИМПАТИКУС
Нодозни Мозъчен ствол
ганглии VII, IX, X СИМПАТИКУС
Гръбначен
S2-S4 мозък Th1-L3
Спинални
ганглии

Ach(N)

Превертебрални и
параверт. ганглии

Ach(N)

Ентерална нервна система

(pl. submucosus, pl. myentericus)
Ach, Sub Р, VIP, АТP, NO, Enk, CCK, 5-HT, Gal, NPY..
ВтПАН
Ach NE (,)
Ach(М); NANC
Subst P
Храносмилателен орган
(мускулни, жлезисти, ендокринни клетки
и други. )
ВнПАН Механо, химио, осморецептори, ноцицептори
CGRP Аксон рефлекс
Субст.Р
L-glut…
 ЕНТЕРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА

Към спинални и нодозни Симпатикус Парасимпатикус

ганглии → ц.н.с.

NA Ach

Plexus
myentericus
Ach, SР, VIP, АТP, NO, Enk,
CCK, 5-HT, Gal, NPY..
ВнПАН
CGRP Plexus
SР submucosus
L-glut…
Сетивни
неврони
Епител
ВтПАН
Ach
SP

➢ Сетивни, междинни и двигателни неврони.

➢ Локални рефлекси и външни (симпатикови и парасимпатикови)
влияния
➢ Невромедиатори
 Особености на сетивните неврони

➢В повечето случаи ВтПАН и много

случаи ВнПАН реагират не
непосредствено на стимулите, а на
паракринни влияния от близко
разположени ентероендокринни
клетки, стимулирани от различни
химични, механични и др стимули
(напр. 5-НТ, отделен от
ентерохромафинни клетки).

➢ Сетивните влакна освобождават

невромедиатор (напр. CGRP) и от
разклонения на периферните
влакна, като така се формира т.н.
аксон рефлекс. Последният може
да включи вазомоторен отговор
(вазодилатация) на съседни
кръвоносни съдове, да предизвика
възпаление, или трофични
промени.
➢ Двигателните неврони
упражняват както възбудни, така и
задръжни ефекти. По отношение
на гладките мускули възбудни
невромедиатори са например
ацетилхолин и субстанция P, а
задръжни - ВИП, NO, ATФ.

➢ Отговорите на ентералните неврони

могат да бъдат кратки, но и с голямо
времетраене. Продължителните
нервни отговори предизвикват
продължителна секреция или
мускулно съкращение/отпускане.

➢ Отговори, организирани от
ентералната нервна система
Перисталтика Секреция
 СИМПАТИКОВА РЕГУЛАЦИЯ

➢ Преганглийните неврони са в спиналните сегменти Th1- L3.

Постганглийните неврони са в пре- и паравертебралните
симпатикови ганглии. Достигат субмукозния и миентералния
плексус. Медиатор на постганглийните неврони е норадреналин
(1, 2 и 1,2,3 рецептори)

➢ Има изразени задръжни ефекти върху синаптичното

предаване в ентералните плексуси (Често чрез пресинаптично
задържане)

➢ Ефекти на симпатиковата стимулация:

- вазоконстрикция
- потискане на секрецията
- muscularis externa: потискане на фазичната моторна
активност, увеличаване тонуса на някои сфинктери
- потискане на спонтанните съкращения на muscularis
mucosae
ПАРАСИМПАТИКОВА РЕГУЛАЦИЯ

➢ Преганглийните неврони са в спиналните сегменти S2 –

S4 и вегетативните ядра на VII, IX, X черепномозъчни нерви.
Постганглийните неврони са главно в ентералните плексуси
и малък брой екстрамурални парасимпатикови ганглии.
Медиатори на постганглийните неврони са ацетилхолин (М
холинорецептори, М3,М2) и някои медиатори на ентерални
неврони.

➢ Типични парасимпатикови ефекти:

-Увеличена фазична двигателна активност

(перисталтика)
-Увеличена секреторна активност
 ХОРМОНАЛНА РЕГУЛАЦИЯ

• Гастроинтестиналните
хормони се пренасят на
далечни разстояния чрез
кръвта (например
гастринът на G клетките
активира секрецията на
HCl

• Паракринните медиатори
се освобождават в
околността на
секреторните клетки и
достигат прицелните
клетки чрез дифузия 58
(например хистаминът е
паракринен стимулатор на
секрецията на HCl).
 ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИ ХОРМОНИ И
ВЕЩЕСТВА С ПАРАКРИННО ДЕЙСТВИЕ

І. ХОРМОНИ, РЕГУЛИРАЩИ ФУНКЦИЯТА НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА

СИСТЕМА

Гастрин/холецистокининова група: гастрин; холецистокинин

Секретинова група (семейство): секретин, глюкагон, вазоактивен

интестинален пептид (VIP), глюкозо-зависим инсулинотропен полипептид
(гастро-инхибиращ пептид, GIP).

Други пептиди: соматостатин, мотилин.

Вещества с паракринно действие: хистамин, простагландини,

ІІ. ХОРМОНИ, РЕГУЛИРАЩИ И ОБЩИ ФУНКЦИИ В ОРГАНИЗМА (ОБМЯНА,

ХРАНИТЕЛНО ПОВЕДЕНИЕ)

Инсулин, глюкагон, грелин, холецистокинин, PYY, амилин,

оксинтомодулин, панкреатичин полипептид и др.
Важни ефекти на някои гастроинтестинални хормони

Ефект Gastrin CCK Secretin GIP

Солнокисела секреция S I I
Панкреатична HCO3- секреция S S
Секреция на панкреатични ензими S
Жлъчна HCO3- секреция S
Съкращение на жлъчния мехур S
Изпразване на стомаха I I
Лигавичен растеж S
Панкреатичен растеж S S

S = стимулира; I = потиска
КРЪВОСНАБДЯВАНЕ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА
Особености на спланхниковото кръвообращение

Обща схема на спланхниковото кръвообращение. Портално кръвообращение.

При порталното кръвообращение има две капилярни мрежи. Резорбираните в първата
капилярна мрежа (главно в тънкото черво) вещества чрез порталната вена постъпват в
черния дроб, където се формира втора капилярна мрежа (чернодробните синусоиди).
Много вещества там се транспортират към хепатоцитите и се метаболизират, или
обезвреждат. Венозната кръв от черния дроб се оттича през v. hepatica.
 Portal vein
v. Portae

Ductus choledohus

Ентерохепатален кръговрат
(жлъчни соли, лекарства и др.)
Някои ендогенни вещества като жлъчните соли, както и екзогенни вещества
вкл. лекарства като morphine, warfarin, indomethacin, сърдечни гликозиди,
антимикробни средства (clindamycin, rifampicin, erythromycin, metronidazole,
ampicillin, ceftriaxone, doxycycline) претърпяват ентерохепатален кръговрат. Те
се секретират с жлъчката и после резорбират, чрез порталната вена попадат в
черния дроб и отново се секретират. Това може да удължи фармакологичния
ефект от прилагане на лекарствата.
 Противотоков обмен в чревните власинки

Поради близкото разположение на артериалния и венозния съд в чревните власинки

и противоположната посока на движение на кръвта в тях се създават условия за
обмен чрез дифузия на различни вещества директно между двата съда, което може
да създаде по-голям градиент в концентрациите между основата и върха на
власинките. Особено важна е дифузията на кислород от артериалния съд директно
към венозния съд, което води до силно намаляване на кислородното парциално
налягане във върха на вилите. При намален кръвоток през спланхниковата област
силно намаленото кислородно снабдяване във върха може да доведе до смущения в
резорбцията и биотрансформацията на хранителни вещества и лекарства, а дори и до
некротизиране на вилите.
 РЕГУЛАЦИЯ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО

І. СИСТЕМНА РЕГУЛАЦИЯ
▪ Нервна регулация
– Симпатикова (съдосвиване, 1 рецептори)
(мобилизира кръв за общото кръвообръщение);
- Парасимпатикова (само в слюнчени жлези – вазодилатация)

▪ Хуморална регулация - Ангиотензин, вазопресин, катехоламини

(вазоконстрикция)

ІІ. ЛОКАЛНА РЕГУЛАЦИЯ

▪ Нервна регулация – вазодилататорни неврони на ЕНС,

първични аференти (вазодилатация)

▪ Хуморална регулация – хистамин, аденозин, простагландини и

др. (основно вазодилатация)
 ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ

1. МЕХАНИЧНА БАРИЕРА

Плътни връзки

1. Поради плътните връзки между ентероцитите лигавицата на

гастроинтестиналния тракт образува бариера между вътрешната
среда на тялото и външната среда (съдържимото в лумена).
 2. СЕКРЕЦИЯ НА МУКУС

Мукус

Мукусът:
➢ намалява триенето и увреждането на клетките при придвижване на съдържимото
➢ затруднява дифузията на хидрофилни молекули, вкл. HCl. Това не става само
механично, но и поради хидрофобния повърхностен (подобен на сърфактант)
фосфолипиден слой
➢ свързва и агрегира бактериите, като улеснява очистването от тях и не позволява
колонизация на епителните клетки
3. СЕКРЕЦИЯ НА АНТИМИКРОБНИ ВЕЩЕСТВА
Лактоферин, лизозим, дефензини, фосфолипаза А2, пероксидаза, тиоцианат,
хистатини, висока концентрация на Н+ и др.

Пример: клетки на Paneth

Секретират (в тънкочревните криптти)
- -дефензини (образуват пори в бактериалните мембрани)
- лизозим
- фосфолипаза А2

Ентероцити

Лактоферин

Стволови клетки лизозим

Клетки на Панет

дефензин
4. ЗАЩИТНИ ДВИГАТЕЛНИ И СЕКРЕТОРНИ ОТГОВОРИ

Повръщане, диария и др

5. ИМУННИ МЕХАНИЗМИ

Повече от половината от лимфоидната тъкан в тялото

се намира в стомашно-чревния тракт (мукозо-свързана
лимфна тъкан, MALT)
 Ентероцити Област, непокрита със слуз

Микроорганизми
М клетка
Секретирани Ig A

Дендритни клетки

Мезентериален
Лимфни фоликули лимфен възел
Имунни механизми в стомашночревния тракт
М-клетки в епителния слой поемат чрез ендоцитоза през луменалната мембрана микроорганизми
и други антигени и ги отделят през срещуположната мембрана чрез екзоцитоза, като ги предоставят
на лимфните струпвания в подепителния слой (МАЛТ). Местата, където става това, не са покрити с
мукус. Имунната защита включва още секреция на антитела от секреторен тип - Ig A
 МИКРОБИОМ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА
Съдържа 100 трилиона клетки, повече от 3500 вида/щама (бактерии, фунги,
протозои, археа, вируси) и представлява 60% от теглото на фекалиите.

В храносмилателната система живеят доминиращите видове бактерии са

Bacteroides, Firmicutes, Proteobacteria и Actinobacteria
1) Бактериални щамове, свързани с чревната стена, които са стабилни във времето, определени от
генетичните фактори на индивида и слабо влияещи се от диетата.
2) Бактериални щамове в луменното съдържимо, независещи от генетичните фактори на индивида, лесно
променящи се във времето, влияещи се от диетата, приема на антибиотици и други външни фактори
 РОЛЯ НА ЧРЕВНИЯ МИКРОБИОМ
• Чревните микроорганизми осъществяват метаболитни реакции: Разграждане
на вещества: целулоза, пектин и пектинови олигозахариди, инулин и
олигофруктозахаризди, галактоолигозахариди, протеогликани, пептиди,
ферментация на ароматни аминокиселини. Синтеза на витамин К и витамини
от групата В.

• Образуват вторичните жлъчни киселини, които участват в смилане на

мазнините, стимулират секрецията на GLP1 и повишават чувствителността към
инсулин.

• В резултат на бактериалния метаболизъм се получават късоверижни мастни

киселини (ацетат, пропионат, бутират) и метаболити на аминокиселини (напр.
на триптофана и тирозина), чрез които се повлиява бариерната функция на
чревната лигавица, като се стимулира секрецията на муцин, благоприятства се
образуването на плътни връзки между ентероцитите, повлияват се имунните
отговори, секрецията на чревни хормони. Чрез кръвообращението и
действието върху рецептори на вагусовия нерв бактериалните продукти могат
да повлияят и далечни органи, вкл. мозъка, където да променят нивата на
някои невромедиатори като серотонин и да упражнят модулиращо действие
върху NMDA рецепторите, да модулират отговорите на оста хипоталамус-
хипофиза-надбъбречна жлеза и контролираните от нея стресови отговори.

• Могат да стимулират секрецията на невропептид YY и glucagon-like peptide

(GLP1), а да намалят тази на грелин, с което участват в регулацията на апетита
и телесната маса

• Групата на полезните бактерии в чревния микробиом продуцира бактериоцини

 Зависимост на микробиома от хранененето и здравни последици.

Микробиомът (разнообразие и специфични видове) и ефектите му зависят от вида

на приеманата храна, приема на антибиотици, стресовите отговори. Промененият в
неблагоприятна посока микробиом може да участва в патогенезата на
хранителните разстройства, диабета и инсулиновата резистентност, както и на
невродегенеративните заболявания
 РОЛЯ НА ДВИГАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ НА
ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ

• Вместване, раздробяване и
придвижване на стомашно-чревното
съдържимо

• Размесване на съдържимото,
осигуряване на контакта му със
смилателните ензими и чревната
повърхност

• Сегментиране на стомашночревния
тракт и задържане на съдържимото до
пълната обработка

• Защитни реакции.
 МУСКУЛИ НА ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ

Уста
Фаринкс
Скелетни мускули
Хранопровод (горна част)
Външен анален сфинктер

Хранопровод (долна част)

Стомах Гладки мускули
Тънко черво от предимно
Дебело черво висцерален тип
Жлъчен мехур

Типично висцерален тип: Проявяващи сходство с дискретен тип:

стомах, тънко черво, дебело черво хранопровод, жлъчен мехур
 СЪКРАЩЕНИЯ НА ГЛАДКИТЕ МУСКУЛИ

➢ Съкращението на гладката мускулатура се инициира от

повишаване на вътреклетъчната концентрация на Са2+.

➢ Източник на Са2+ са вътреклетъчните депа (при

циркулярния слой този източник е по-съществен) и
екстрацелуларния Са2+ (за надлъжния слой този източник е
относително по-съществен в сравнение с циркулярния слой)

➢ Съкращението може да се инициира от: 1)

деполяризация на мембраната (електромеханично
куплиране) 2) Свързване на лиганди с мембранни рецептори
с последващо освобождаване на Са2+ от вътреклетъчните
депа без промяна в мембранния потенциал
(фармакомеханично куплиране 3) При механична
деформация (разтягане) на мембраната.
 ЕЛЕКТРИЧНА АКТИВНОСТ НА ГЛАДКОМУСКУЛНИТЕ КЛЕТКИ ОТ ВИСЦЕРАЛЕН ТИП

Електрична активност Бавна вълна Честота на бавните вълни:

Акционни потенциали
1) Стомах: 3/мин.

Честота на бавните вълни/мин.

Механична активност (налягане в лумена)

Механична активност (налягане в лумена) Разстояние от устата (зъбите) в см

2) Тънко черво (вж. горната фигура)
3) Дебело черво: 3-8/мин

Клетките на Cajal са основните

пейсмейкърни елементи на
стомашно-чревната мускулатура.
Разположението им в стената е
различно за различните отдели.
 Единична бавна вълна. Височината на
платото корелира с големината на Механичен праг и праг за генериране
механичния отговор на акционни потенциали

Стимулирането/потискането на гладкомускулното съкращение чрез

инервиращите мускула нерви не променя честотата на бавните вълни, а
само амплитудата и броя на насложените спайкове
Видове съкращения според тяхното времетраене

Фазични (относително бързи)

Тонични (бавни или постоянни)

Тонусът на гладките мускули може да е

Миогенен (собствен)
Предизвикан от нервна активация (неврогенен)
предизвикан от действие на хормони и паракринни медиатори
 ОСНОВНИ ТИПОВЕ ДВИЖЕНИЯ НА
ГЛАДКАТА МУСКУЛАТУРА НА ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ
1) Фазични движения

Махаловидни Сегментиращи Перисталтика

2) Тонични съкращения
(сфинктери, проксимална част на стомаха, сляпо черво, ректум)
 КОНТРОЛ НА ПЕРИСТАЛТИЧНИТЕ ДВИЖЕНИЯ

Гладкомускулна клетка
Съкращение (цирк) +
Възбуждане

Разтягане

Лигавични
рецептори

Задържане

Отпускане (цирк)
Болус
Контрол на разпространението на перисталтичната
Съкращение(надл)
вълна на различно разстояние. Основен
+
механизъм за регулация е чрез пресинаптично
задържане (аксо-аксонални синапси)
Надлъжен слой Цирк. слой Лигавица Лумен
 ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ НА ГЛАДНО И СЛЕД НАХРАНВАНЕ

На гладно След нахранване

Електрична активност на гладно по време на мигриращ миоелектричен комплекс

(ММК)-вълна на възбуждане и съкращение, разпространяваща се дистално и
„почистваща“ червата, за всяка точка протичаща в 4 фази
 ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ НА ОТДЕЛНИТЕ ЧАСТИ НА
ХРАНОСМИЛАТЕЛНИЯ ТРАКТ

▪ Двигателна активност в устната кухина

➢ Дъвкане

Подготвителен период Редукционен период Предгълтателен

период

▪ Подготвителен период. По време на този период храната се поема в устата и

търпи начална
преработка посредством резците, кучешките зъби и премоларите, след което се придвижва
назад към моларите.

▪ Редукционен период. В този период храната се раздробява, като същевременно се смесва със
слюнка. Единичните дъвкателни движения през този период са прототип на дъвкателния
цикъл. В този период има голям зъбен контакт и силни съкращения на мускулите затварячи на
устата.
▪ Предгълтателен период. От раздробената през редукционния период и смесена със слюнка
храна се оформя болус и движенията на езика го придвижват в посока на фаринкса, с което се
подготвя неговото поглъщане.
Дъвкателен център в мозъчния ствол
➢ Гълтане (съвместно с гълтач и хранопровод)

Контрол на отварянето на сфинктера

➢ Орална фаза

➢ Фарингеална фаза

➢ Езофагеална фаза
 NTS – nucleus tractus solitarii
DSG – дорзална гълтателна група
VSG – вентрална гълтателна група
VLM – вентролатерална медула
nA – nucleus ambiguus
V, VII, X, XII – черепномозъчни нерви

Център на гълтането

Схема на центъра на гълтането, който е център за създаване на ритмична

активност (CPG). В него има неврони, организирани в две групи: дорзална (в
nucleus tractus solitarii (NTS) и съседната ретикуларна формация) и
вентрална, намираща се в латералната медула, близо до nucleus ambiguus
(nA). Дорзалната група съдържа генераторни неврони, които включват
гълтането и определят неговите характеристики. Вентралната група съдържа
преходни неврони, които разпределят гълтателната активност към различни
групи от мотоневрони, участващи в гълтането.
Achalasia на хранопровода – затруднено отваряне на долния
езофагеален сфинктер поради смутена задръжна инервация на
сфинктера. Хранопроводът е силно разширен. Не се виждат ефективни
перисталтични вълни в гладкомускулната част на хранопровода.
 ➢ Координация на гълтане и дишане

Издишване

Гълтане
Задържане на
дишането

Гълтане

Задържане на дишането
в експириум

Допълнителен експириум Затваряне на дихателния път

след гълтането от епиглотиса
▪Двигателна активност на хранопровода
➢ Извън преглъщане и ММК тялото е
отпуснато, а долният езофагеален сфинктер –
затворен. Няма ритмична активност

➢ Перисталтика (при гълтане, първична и вторична)

➢ ММК (рядко) - периодични контракции в областта

на долния езофагеален сфинктер, синхронни с
пиковете на секреция на мотилин
 ▪Двигателна активност на стомаха

Роля на двигателната активност на стомаха:

➢ Адаптиране на обема на стомаха към обема на приетата храна –

проксимална част

➢ Раздробяване и размесване на стомашното съдържимо

дистална част
➢ Евакуация на стомашно съдържимо към дуоденума

➢ ММК (на гладно)

 Електрична активност на стомаха
▪ Проксимален отдел - липса на
Хранопровод Проксимален отдел ритмична бавновълнова активност
Кардия (мускулатурата е тонично
Фундус
Корпус съкратена).
Антрум
Пилор
Пейсмейкърна зона ▪ Дистален отдел – ритмична
Дуоденум активност - бавни вълни с честота
3/мин, разпространяващи се
дистално. Само в пилорната част
Дистален отдел върху бавните вълни са насложени
спайкове. Пейсмейкър - клетки на
Cajal

Активност по време на перисталтична

вълна- в пилорната част върху бавните
Бавни вълни вълни има насложени спайкове
Двигателна активност на проксималния отдел. Адаптиране на
мускулния тонус и обема на стомаха към обема на приетата храна

1) Рецептивна релаксация – инициира

се от гълтането (рецептори във
Напълване
фаринкса) – ваго-вагален рефлекс
2) Адаптивна релаксация – при
разтягане на резервоарния отдел на
стомаха – ваго-вагален рефлекс
3) Обратновръзкова (feedback)
релаксация – при постъпване на
храна в тънкото черво
➢ чрез локални рефлекси (ЕНС)
➢ чрез хормони, стимулиращи
стомашната ЕНС и вагусовите
аференти
Двигателна активност на дисталния отдел

Начало на перисталтична вълна в

пейсмейкърната област

Засилване на перисталтичната вълна в

областта на антрума

Изтласкване на малко количество

втечнено съдържимо в дуоденума и
връщане на по-едрите несмлени частици
назад (ретропулсия)
 Регулация на изпразването на стомаха

ЦЕНТРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА

СИМПАТИКУС ПАРАСИМПАТИКУС

Дуоденални Стомашночревни хормони, нервни

рецептори обратни връзки (рецептори)

H+ Секретин
- Холецистокинин
- GIP
Масти
- GLP-1

АК / пептиди Гастрин

Глюкоза GLP-1

Осмоларитет Осморецептори в дуоденум

(не в стомах и йеюнум)

Разтягане Механорецептори
▪Двигателна активност на тънкото черво
➢ Сегментиращи движения

➢ Махаловидни движения

➢ Перисталтика

➢ ММК (на гладно)

➢ Съкращение на чревните въси (виликинин)

➢ Съкращения на muscularis mucosae (2-13/мин.)

Координация с други части на

гастроинтестиналния тракт

▪ Гастроилеален рефлекс

▪ Илеогастрален рефлекс

▪ Интестиноинтестинален рефлекс
▪Двигателна активност ➢ Сегментиращи движения
(хаустрация)
на дебелото черво ➢ Перисталтика

➢ Антиперисталтика

➢ Секторна (масова) перисталтика

➢ Дефекация

➢ Адаптивна релаксация (цекум, ректум)

Движения на колона – обща схема Електрична активнаст на колона. Показано е

разпространение на електрична активност при
перисталтика и антиперисталтика
Секторна перисталтика
➢ Програмира се от ЕНС на
напречното и низходящо дебело
черво.
➢ Запускането на програмата за
секторна перисталтика се улеснява
при:
- постъпване на храна в стомаха
(гастроколичен рефлекс, той води и
до увеличаване на сегментиращите
движения)
- при постъпване на съдържимо
от илеума в началния сегмент на
дебелото черво
- от някои медикаменти –
рициново масло, senna
 Rö графия с контрастна материя

Време за преминаване през различните части на дебелото черво

 Дефекация
(Обобщена схема за контрола на дефекацията)
Механизми под волеви контрол Механизми извън волеви контрол
Мозъчна кора

Глотис, диафрагма,
коремна мускулатура Сетивни влакна

Увеличено абдоминално nn. splanchnici pelvici

налягане
(Улесняване на дефекацията)

Към външен сфинктер

и пуборектален мускул
(Задържане на дефекацията)

Стреч рецептори
nn. pudendi

Външен анален
сфинктер

Вътрешен анален
сфинктер
 Дефекация
Анатомия на сигмо-ректалната област
Сигмовидно черво
(вм 500 мл)

Ректум
Трансверзални гънки
(клапа на Houston) Пуборектален мускул
Гънка на
Kohlrausch Аноректален ъгъл
Вътрешен анален
сфинктер
M. levator ani
Външен анален сфинктер
Свиването на мускулите на тазовото дъно
намалява (заостря) аноректалния ъгъл и
заедно със свиването на външния анален
Анален канал сфинктер препятства инконтиненцията на
фекалии при увеличаване на вътрекоремното
налягане (кихане, кашляне, повдигане на товар)

Промяна на аноректалния ъгъл при дефекация.

Изправянето на аноректалния ъгъл при
дефекация е по-ефективно в клекнало, а не
седнало положение на тялото и при това
положение дефекацията се улеснява.
 ➢ Дефекация

Ректално налягане (горе), електрична активност на мускулите на тазовото дъно

(средата) и на външния анален сфинктер (долу) при дефекация. Звездичката
показва момента на настъпване на дефекация
▪ Повръщане

Стимули
Разтягане на стомаха
Лекарства Миризми
Токсини Вътречерепно
Болка налягане Вестибуларно
Бременност Радиация Възпаление
Докосване на дразнене
гълтача

Център на повръщането
с хеморецептивна
тригерна зона
Фиксиран гръден кош

Предшествано от:
Гадене Слюнкоотделяне Побледняване Коремно налягане
Разширени зеници Изпотяване

Повръщане Дуоденална контракция

Хеморецептивна тригерна зона в продълговатия мозък (area postrema)

Area postrema е едно от местата в мозъка (циркумвентрикуларни органи), в които няма

кръвно-мозъчна бариера
РЕФЛЕКСИ, КООРДИНИРАЩИ РАБОТАТА НA РАЗЛИЧНИ
ОТДЕЛИ НА ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ