1.

Анатомофункционална характеристика на нервната система- 

централна и периферна. 
Нервната тъкан е изградена от 2 типа клетки- неврони и глиални клетки. 
Нервната тъкан има 2 разновидности- сиво и бяло мозъчно вещество. 
Сивото вещество е изградено от телата на невроните и глиалните клетки. 
Бялото вещество е изградено от нервни влакна, които имат миелинова 
обвивка и още глиални клетки. Сивото и бялото мозъчно вещество са 
разположени по различни начини в гръбначния и главния мозък. В 
гръбначния мозък сивото вещество е централно разположено, а бялото е 
около него. В главния мозък сивото вещество е по повърхността като 
мозъчна кора и в по-дълбоко разположени струпвания в нервни клетки- 
ядра.  
Нервната система бива: 
● Централна.  

● Периферна.  

Периферната включва гръбначно-мозъчни нерви, черепно-мозъчни 

нерви и периферна част на вегетативната нервна система. Периферните 
нерви са снопове от израстъци на нервни клетки. Някои влакна носят 
информация от центъра към периферията- еферентни (носещи). Други 
влакна носят информацията в обратна посока- аферентни (сетивни).  
Централната нервна система се подразделя анатомично на 7 главни 
дяла: 
● Гръбначен мозък.  

● Продълговат мозък.  

● Мост.  

● Среден мозък.  

● Междинен мозък.  

● Краен мозък (двете големи полукълба).  

● Малък мозък.  

Гръбначният мозък е разположен в гръбначният стълб. Функциите му са: 

сивото вещество на гръбначния мозък е разположено централно и 
формира наподобяващ на пеперуда структура (напречно). Забелязват се 
предни и задни рога. Клетките в задния рог са подредени в слоеве. Към 
тях постъпва сетивна информация към периферията, от това следва, че 
задните рога са вход за информация. Те изпращат онформация в 
по-горните нива звена. В предните рога са разположени мотоневрони. 
Техните влакна изнасят информация към изпълнителните органи- 
скелет, мускули и др. В страничните рога са разположени неврони от 
симпатиковия дял на автономната (вегетативна) нервна система. Бялото 
вещество е разположено около сивото. Включва снопове от нервни 
влакна, предаващи информация към по-високо ниво.  
Продълговатият мозък е естествено продължение на гръбначният мозък. 
Разположени са много ядра от сиво вещество. Невроните на ядрата са 
коми ​на нервни центрове, контролиращи вегетативните функции- 
дихателен център. В него има и ядра на черепно-мозъчните нерви.  
Мостът е структура над продълговатия мозък, включващ ядра на 
черепно-мозъчните нерви. През него минават пътища (възходящи и 
низходящи).  
Средният мозък е разположен в горната част на ствола. Съдържа ядра 
на черепно-мозъчните нерви и пътища. В него са разположени 2 ядра, 
имащи важна роляв регулацията на мускулния тонус и в регулацията на 
движенията- черната субстанция и червено ядро. По цялото протежение 
на мозъчния ствол се разполага множество обединение от неврони- 
ретикуларна формация (мрежеста формация). Някои от невроните на 
ретикуларната формация са относително групирани и групират ядра. 
Невроните на ретикуларната формация упражняват низходящи 
въздействия върху гръбначния мозък. Следователно са свързани с 
регулирането на движението. Други неврони на ретикуларната 
формация и нейни ядра изпращат възходящи проекции към големите 
полукълба. Чрез тези възходящи въздействия ретикуларната формация 
се намесва в регулацията на бодърстване и сън.  
Междинен мозък- включва 2 основни структури- таламус и хипоталамус. 
Таламусът е сетувна врата (релейна станция за всички сетивни системи) 
към мозъчната кора (само без бонянието). Хипоталамусът има много 
функции- ендокринна, вегетативна, регулация на биологичната ритмика 
и др. Хипоталамусът е в тясно въздействие с хипофизата. Чрез нея се 
контролират и други функции.  
Крайният мозък се състои от 2 полукълба. Повърхността им е покрита с 
кора. Ангажиран е в регулацията на движенията и моторната памет.  
Малкият мозък включва двете полукълба. Те общуват помежду си чрез 
връзки-комисури, най-големият от които е мазолестото тяло. 
Повърхността е покрита с кора от сиво вещество. Кората е силно 
нагъната и набразена. Като това увеличава обема й. В дълбочина са 
разположени ядра от сивото вещество. Някои от тях са ангажирани в 
регулацията на движенията, а други- в паметта (хипокамп), трети като 
амигдала- емоции и емоционално поведение. Големите полукълба се 
разделят на 4 дяла (всяко)- челен, теменен, тилен и слепоочен дял.  
 
2. Обща физиология на възбудимите тъкани. Мембранен 
потенциал, акционен потенциал. Провеждане на 
възбуждането. 
 
Възбуждането е процес, при който настъпват промени в стойностите на 
мембранния потенциал на клетките. Между вътрешните и външните 
мембрани има потенциални различия. При въздействието на дразнители 
нервните и мускулните клетки променят своя потенциал.  
 
 
 
 
 
 
 
 
Промените в мембранния потенциал при възбуждане на клетките са в 
резултат на промените в пропускливостта на мембраните им за йони. 
Йоните се движат през йонни каналчета чрез йонни обменници и чрез 
йонни помпи. Някои йонни каналчета са при покой на клетката 
затворени, но при въздействието на дразнители се отварят. Стимул за 
отваряне са механични дразнения, химични, термични и други 
(пропускливост). В зависимост от това какъв тип йонни каналчета има в 
определен участък на мембраната, мембраната на възбудимите клетки се 
представя в 2 разновидности- електровъзбудими и електроневъзбудими. 
Електровъзбудимите съдържат йонни каналчета, променящи 
пропускливостта в зависимост от стойността на мембранния потенциал. 
При електроневъзбудимите се съдържат йонни канали, чиято 
пропускливост не зависи от стойността на мембранния потенциал, а от 
други фактори.  
 
 
 
 
3. Синапси- видове, функции. Медиатори, мембранни 
рецептори- видове, роля в регулацията на човешкото 
поведение. 
Синапсът е специална зона на контакт между 2 неврона, или между 
неврон и мускулна клетка, или между неврон и друга клетка. От 
функционална гледна точка синапсите биват: електрични и химични. 
Химични синапси- клетка, която излъчва химичен сигнал е 
пресинаптична. А клетка, която излъчва положителен сигнал е 
постсинаптична. Пресинаптичното и постсинаптичното участие на 
мембраните са структурно и функционално специализирани првите 
способстват излъчването на химичен сигнал, а вторите – възприемането 
на химичния сигнал. В крайните окончания на пресинаптичното влакно 
са разположени множество мехурчета- синаптични везикули. В тях са 
концентрирани хиляди молекули от химично вещество наречено 
„медиатор” или „невротрансмитер”. Когато през тези синаптични клетки 
се възбуди, по мембраната й се разпространяват акционни потенциали. 
Тези акционни потенциали предизвикват отварянето на потенциал- 
чувствителни калциево- йонни канали в крайните окончания. 
Калциевите катиони навлизат в пресинптичната клетка и активират 
механизъм, чрез който везикулите се предвижват към пресинаптичните 
мембрани, сливат се с нея и освобождават молекулите на медиатора. 
Медиатора попада в пространството, наречено „синаптична цепка” и се 
придвижва чрез дифузия към постсинаптичната мембрана. Там той се 
свързва с рецептори, специфично настроени да се свързват с този 
медиатор. Рецепторите директно или индиректно управляват 
пропускливостта на йонни каналчета в постсинаптичната мембрана. 
След свързването на медиатора с рецептора се отварят или затварят 
йонни каналчета в мембраната й. В резултат на това се променя 
потенциала на постсинаптичната мембрана. Местногенерираните 
потенциали се наричат постсинаптични потенциали. Когато 
постсинаптичните потенциали се деполяризират и се създадат условия 
за възбуждане на постсинаптчната клетка, постсинаптчините 
потенциали са възбудни. Когато постсинаптичните потенциали довеждат 
до подтискане на активността на постсинаптичните клетки, 
постсинаптичните потенциали са задръжни. След изпълнение на 
медиаторската си функция, химическото вещество се елеминира от 
синаптичната цепка по няколко начина: 
● Чрез рзаграждане от специфични ензими.  

● Чрез обратно поглъщане от отделилите го клетки.  

● Поглъщане от съседни клетки- глиални или гладкомускулни.  

● Разсейване в междуклетъчното пространство, а от там в кръвта.  

Медиатори.  
● Ацетилхолин​- той е възбуден медиатор в крайният мозък. Отделя 
се в големи количества в кората на челните дялове. Холинергични 
влакна достигат и до невроните на хипокампа. Ацетилхолинът е 
ангажиран в такива висши функции като мислене, памет и 
съзнание. Ацетилхолинът се използва още и от големите пирамидни 
клетки в двигателната зона на кората и от неврони на 
периферната нервна система. Чрез ацетилхолнът мотоневроните 
на гръбначният мозък възбуждат скелетните мускули. 
Ацетилхолинът е медиатор във вегетативната нервна система. 
ОБЩО БИОГЕННИ АМИНИ: 
● Нораденалин​- той се среща в кората на големите полукълба. 
Отделя се от дифузно разклонените възходни влакна на неврони, 
идващи от невони в мозъчния ствол. Основният източник са 
невроните от синьото петно, разположен в сивото вещество на 
моста. Освен към кората, адренаргични влакна се проектират и 
към хипоталамуса и структури на лимбичната система (системата е 
комплекс от корови зони и подкорови ядра), свързана с 
мотивациите и емоциите. Осигурява: 
− Ориентиране на вниманието към нови стимули на нивото на 
будност.  
− Оддържане на състояние на бодърстване.  
− Активиране на центровете на възнаграждение и удоволстени 
изжиявания.  
− В централната регулация на вегетативните функции.  
 
● Допамин​. В мозъка той се отделя от системи от неврони: 
 1) Свързва черната субстанция в средния мозък със системата 
на базалните ганглии (ядра). Тази система е свързана с 
регулацията на движенията. 
2) Мезолимбичната и мезокортикалната системи са свързани с 
средния мозък съответно с кората на големите полукълба 
(челните отдели). Мезокортикалната система е свързана с 
протичането и организацията на мисловните процеси. А 
мезолимбичната е свързана с волевото и емоционалното 
поведение- удоволствие и възнаграждение.  
Недостига на допамин обуславя депресии (+адреналин). 
Нарушенията в допаминната секреция в челните дялове се 
считат за отговорни за някои от симптомите на шизофрения.  
 
● Серотонин.​Той се секретира от влакната на неврони, чиито тела 
са групирани предимно в ядра от продълговатия мозък и моста, 
наречени ядра на шева. Тези ядра изпращат проекции към не само 
кората на крайният мозък, но и към хипокампа, лимбичната 
система и хипоталамуса. Сератонинът е ангажиран в следните 
нормални или болестно променящи се функции: 
− Регулация на състоянието на бодрост и сън. Контрол в 
преноса и преработката на сетивна информация.  
− Осъществяване на емоции.  
− Регулация на апетита.  
− Регулация на телесната температура.  
− При свръхактивност на серотониненергийната система може 
да се появят халюцинации (синтезия- смесване на чувства).  
АМИНОКИСЕЛИННИ МЕДИАТОРИ: 
● Глутамат. Той е възбуден медиатор в централната нервна система. 
Разпространен е повсъвместно във всичките й структури. Най- 
много рецептори за глутамат са концентрирани в кората, 
базалните ядра и хипокампа. Рецепторите, в които се в. глутамата 
са 2 типа: NMDA и NON-NMDA (наричани AMPA). Те работят в 
близко сътрудничество. NMDA рецепторите упражняват контрол 
върху йонен канал, който нормално блокиран от магнезиеви 
катиони, за да се деблокира, мембраната на нервните клетки 
трябва да се деполяризира до определено ниво, което става с 
 помощта на AMPA- рецепторите. През каналите на NMDA 
рецепторите при възбудимостта им от глутамат в клетките 
навлизат калциеви катиони. С тяхно участие в невроните на 
хипокампа възниква процес, наречен „дълготрайна потенциация”- 
поддържане на високи нива на калций и повишаване на 
активността на клетката дори и спрямо по-слаби стимули. 
Дълготрайната потенциация лежи в основата на процесите на 
обучение и памет. При свръхмерна глутаматна стимулация може 
да възникне неблагоприятен ефект. Поддържането на твърде 
много време на висока концентрация на калций в неврона го 
уврежда.  
● Гама амино маслена киселина. Тя е задръжен медиатор в мозъка 
(краен). Невроните, които отделят Гама амино маслена киселина са 
организирани в система, чрез която се контролира и 
възпрепятства възбуждението и неговото разпространение в 
големите полукълба. Недостатъчността поражда свръхактивност.  
● Аспартат.  

● Глицин.  

● Невропектиди. Представляват множество медиатори с пептидна 

природа. Организирани са в семейства, от които ендогенни 
опиоиди (вкл. енкефалин, ендорфин, динорфин). Функции на 
ендогенните опиоиди: 
− Участват в системата за контрол на болковата сетивност.  
− Медиатори са в мозъчните центрове на възнаграждение и 
удоволствени изживявания.  
● Орексини (А,Б). Отделят се от малка група неврони от 
хипоталамуса. Тези неврони изпращат влкана към множество 
мозъчни зони. Чрез орексинната система: 
− Се стимулира апетита.  
− Се стимулира будността.  
ЕНДОГЕННИ КАНАБИНОИДИ.: 
● Анандамид. Ефектът на действие е снижаване на количеството 
отделен медиатор. Фунцкии, в които се нагажира: 
− Обучение и памет.  
− Регулация на движенията, апетита, емоциите и мотивацията.  
 − Снижава болката.  
− Вътреочно налягане.  
− Съдов тонус.  
− Имунни функции.  
 
4. Физиология на неврона. Кодиране на информация от неврона. 
Неврология. 
Финкциите на неврона са: 
● Сетивни.  

● Двигателни.  

● Вегетативни.  

● Висши (интегративни).  

Те са възможни благодарение на способността на нервната система да 

приема, предава, преработва и съхранява информация. В основата на 
системата на нервната система лежат индивидулни свойства на 
неврона. Невроните биват различни по структура и функция. По 
функция биват: сетивни, междинни и моторни (междинните са връзката 
между сетивните и моторните). Невроните прит. израстъци от 
тялото. Късите са дендрити и са много на брой, а дългите са аксони. 
Участъкът, от който излиза аксона се нарича аксонен хълм. Клетъчната 
мембрана е комплекс от електровъзбудими и електроневъзбудими 
участъци. Електровъзбудима е мембраната на аксона, а 
електроневъзбудима е мембраната на тялото и дендритите. Наличието на 
два типа мембрана и наличието на 2 типа електрически отговори- 
амплитудно кодиране (чрез бавни ел. отговори) и импулсно кодиране 
(чрез акционни потенциали- честотно кодиране). Амплитудното кодиране 
позволява да се образува сумация- временна и пространствена. При 
временната сумация се застъпват чести, но слаби импулси като 
наслагването им води до критичен праг- възбуда. Честотното кодиране е 
полезно при предаване на информация на значително разстояние, 
защото намаля риска от затихване на сигнала.  
Глия (2ри тип клетка):  
− Астроглия.  
− Осигурява физическата опора за невроните.  
 − Изолира синапсите.  
− Подсигурява метаболизма в невроните.  
− Осигурява връзка между кръвоносни съдове и неврони.  
− Олигодендроглия. Образува миелиновата обвивка.  
− Микроглия. Имунната система на мозъка е микроглия.  
 
5. Невронни мрежи. Задържане в централната нервна система. 
Рефлексна дейност на нервната система. Рефлексна дъга. 
Видове рефлекси. 
В изграждането на невронните мрежи са широко представени принципа 
на дивергенция и конвергенция. Дивергенцията представлява по-малка 
група, обхващащи по-голяма, благодарение на аксона. Конвергенцията е 
по-голяма група, обхващаща по-малка. Тя дава възможност в невроните 
да се осъществят процесите на сумация. При нея се сумират слаби 
сигнали от различни синаптични входове на клетката. Ревербериращи 
кръгове (осцилиращи). Нервната мрежа е усилваща система.  
Задържането в централната нервна система се реализира в различни 
варианти. Ва зависимост от местоположението на задръжните неврони в 
нервната мрежа разграничаваме: 
− Постсинаптични.  
− Пресинаптични.  
− Възвртани.  
− Странични.  
Рефлекса представлява отговор на организма. Структурата представлява 
(рефлексна дъга): 
− Рецептор.  
− Аферентен неврон.  
− Участък от централната нервна система.  
− Моторен неврон.  
− Изпълнителен орган.  
Латентен период- връщане от момента на дразнене до поява на отговор.  
Видове рефлекси: 
− В зависимост от местоположението на рецепторите- 
интероцептивни, екстероцептивни, проприоцептивни.  
− В зависимост от вида на ефектора- двигателни, съдодвигателни, 
секреторни.  
− Според нивото на сключване на рефлексните дъги- спинални и 
стволови.  
− Вродени и придобити.  
− Според биологичната значимост- хранителни, отбранителни, 
полови и др.  
Принципи за координация на рефлексните реакции: 
− Конвергенция.  
− Ирадиация.  
− Реципрочна инервация.  
− Обратна връзка.  
− Краен общ път и др.  
Рефлексните реакции протичат координирано.  
 
6. Отпада. 
7. Автономна (вегетативна) нервна система. 
 
Функциите на живите организми са: 
− Соматични (животински)- възприемане на външни дразнения и др.  
− Вегетативни (растителни)- физически процеси, основани от 
вътрешните органи, от жлезите, клетките, лимфните съдове. Чрез 
тях се осигурява обмяна на веществата, растежа, развитието и 
размножаването.