Клетки с полигонална форма : черен дроб

–Клетките на черния дроб се наричат хепатоцити. По форма те са неправилно многоъгълни и са плътно разположени една до друга. Ядрата им са
овални, централно , разположени и вариращи по размер.- ХЕ

Дисковидни и сферични клетки – периферна кръв

–По–голямата част от клетките, които се наблюдават на препарата, са еритроцити. Те са с червеникав цвят поради високото съдържание на хемоглобин
в тях. Еритроцитите няма ядра. По–слабото оцветяване в централната част се дължи на двойно вдлъбнатата им форма. Белите кръвни клетки са със
сферична форма, различни размери и различна вътрешна морфология. Неутрофилните гранулоците имат характерно ядро, състоящо се от 3–5
сегмента. Откриват се още еозинофилни гранулоцити с двусегменто ядро и базофилни гранулоцити с големи, тъмнооцветени и голямо, слабо
налобено ядро. Моноцитите са най–големите клетки в кръвната натривка с голямо бъбрековидно ядро, разположено ексцентрично. Лимфоцитите са
малки клетки с голямо ядро, изпълващо цялата клетка и тънък полумесец от бледосинкава цитоплазма.-Romanowsky Giemsa
Кубични клетки щитовна жлеза
–Стената на фоликулите на щитовидната жлеза е тапицирана от един ред кубични по форма клетки. На срез те са разпределени равномерно и са
приблизително квадратни, с централно раположено ядро. Височината на клетките зависи от фазата на хормонална активност на жлезата. При
неактвна жлеза кухината на фоликулите е изпълнена с колоид, а епителът е нисък кубичен. С повишаване активността на жлезата, височината на
клетките също нараства.-ХЕ

Пирамидни и звездовидни клетки – мозъчна кора

–Най–многобройните клетки в кората на главния мозък са пирамидните клетки. В зависимост от техните размери се делят на малки, средни, големи
и гигантиски. Клетъчното тяло има пирамидна форма, като върхът е насочен към повърхността, а основата лежи към втрешността на мозъчната
кора. От върха и ъглите на оснавата на клетката излизат дендритите, а от средата на основата започва аксонът. Дендритът, излизащ от върха на
клетката, достига до повърхността на кората. Звездовидни клетки представляват малки неврони с къс, вертикален аксон и множество, изходащи от
клетъчното тяло, къси, силно разклонени израстци.-- импрегнация с сребърен нитрат
Цилиндрични клетки – тънко черво
–На малко увеличение се наблюдават пръстовидни израстци на лигавицата – червени власинки. Те са покрити с цилиндрични епителни клети. На
по-голямо увеличение се установява, че клетките са подредени върху тънка базална мембрана, имат призматична форма и базално разположено
яйцевидо ядро.-ХЕ

Киселна фосфатаза – бъбрек

–Киселата фосфатаза катализира хидролизата на фосфатни естери в кисела среда. Реакцията за доказване на активността на киселата фосфатаза е
тристъпална. Състои се в инкубиране на фиксирани във формалин тъканни срези в разтвор, съдържащ натриев глицерофосфат и оловен нитрат.
Ензимът хидролизира глицерофосфата, при което се освобождават фосфотни йони. Те взеимодействат с оловния нитрат като се получава
неразтворима и безцветна утайка от оловен фосфат на мястото на ензимната активност. При последната стъпка препаратите се третират с разтвор на
амониев сулфид, който реагира с оловния фосфат до получаването на черен преципитат от оловен сулфид. Наблюдават се тъмнокафяво оцветени
лизозоми, сдързащи ензима кисела фосфатаза.-МЕТОД НА Gomori
Сукцинатдехидрогеназа – бъбрек
–Дехидрогеназите захващат водорода от един субстрат и го пренасят върху друг. Методът се състои в инкубирането на нефиксирани тъканни срези в
субстратен разтвор, съдържащ тетразол - леко обагрен, разтворим акцептор на протони. Ензимът транспортира водорода от субстрата към тетразола и
го редуцира до интензивно оцветено неразтворимо вещество - формазан, което преципитира на мястото на ензимната активност. Доказването на
ензима става чрез двустъпална хистохимична реакция. Сукцинатдехидрогеназата окислява сукцинат до фумарат в цикъла на кребс. Наблюдава св синьо
оцветен продукт в митохондриите, където е локализиран ензимът.-metod na Nachlas

Гликоген – черен дроб

–
. , . :

, - PAS .
, - - . S, - .

PAS , Schiff - .-PAS reakciq

Липиди – подкожие
–

, . - - , , , , , . - , SUDAN III, - .-SUDAN 3

Стериоцили – надсеменник
–
, . . - , -- , . , , .-
ДНК и РНК метод на браше
–Методът се базира на базофилията на нуклеиновите куселини, т.е. на избирателното присъединяване на някои основни оцветитвлни към тях. Най-
използваната багрилна смес е от метиленово зелено и пиронин. Тя е известна като смес на Pappehein- Unna. Подготвените депарафинирани срези се
промиват в разтвор от метилгрюнпиронин за 10-60 min. Следва бързо промиване в дестилирана вода, дехидратиране, просветляване и покриване с
канадски балсам. Пиронинът се свързва с РНК - структурите, а метиленовото зелено - с ДНК. В резултат РНК на ядърцата и ергастоплазмените структури
в цитоплазмата се багри в ярко червено, а ДНК - съдържащите структури се оцветяват от метилгрюна в зелено. Това оцветяване има стойност на
хистохимична реакция само при използуване на контроли.-Метод на брахет

Еднослоен кубичен епител – щитовидна жлеза

–Още на малко увеличение се виждат фоликулите на щитовидната жлеза, изпълнени с еозинофилна безструктурна материя - колоид. Стената на
фоликулите е изградена от еднослоен епител със секреторна функция. Клетките му, наречени тироцити, са с кубична форма и лежат върху базална
мембрана, която се явява най-външната структура на стената на фоликула. Апикалната повърхност, върху която има микровили, е обърната към
колоида във вътрешността на фоликула.-импрегнация с сребърен нитрат-ХЕ
Ендослоен плосък епител – коремница
–Препаратът представлява късче от коремница, разпънато върху предметно стъкло и импрегнирано със сребърен нитрат. Добре очертани в
кафявочерно са клетъчните граници, без да са ясно видими други органели. На малко увеличение се открива участък от препарата, в който липсват
нагъвания на тъканите и на средно увеличение се наблюдава полигоналната форма на клетките, които плътно контактуват една с друга.-AgNO3

Ендослоен цилиндричен резорбтивен епител – тънко черво

–На малко увеличение се вижда срез през стената на тънкото черво. Към лумена се вдават чревните въси. Повърхността на всяка от тях е покрита с
еднослоен цилиндричен епител с резорбтивна функция. На средно и голямо увеличение се наблюдават особеностите на епитела. Клетките му са с
цилиндрична форма, светли, с ядра в долната си част, разположени на едно ниво. На голямо увеличение на апикалната повърхност на епитела се
забелязва нежна еозинофилна лента, образуване от микровиките и гликокаликса, които не са видими под светлинен микроскоп. Между
цилиндричните клетки се забелязват единични чашковдни мукоидни клетки.-ХЕ
Привидно многослоен цилидричен епител – трахея
–На малко увеличение се вижда епителният слой, постилащ лумена на трехеята. Клетките му са цилиндричин, но вклинени една в друга, като ядрата им
се разполагат на различни нива. Това създава илюзията за множество клетъчни слоеве, но при внимателен оглед се установява, че всички клетки
контактуват с базалната мембрана - поради това епителът се нарича привидномногослоен. Апикалната повърхност на клетките притежава реснички,
потопени в слузен слой, видими на голямо увеличение. В епитела се забелязват единични чашковидни и базални клетки.-ХЕ

Еластична съединелна тъкан – аорта

–стената на артерията от еластичен тип е оцветена с орцеин„ за да се визуализират еластичните влакна. Всякя от вълнообразните линии е пластинка от
еластичен материал„ която е организирана под формата мембрана. Пространставата между еластичните мембрани съдържат колагенни влакна и
гладкомускулни клетки. Освен в стената на аортатаеластични влакана има и в някои лигаменти.-Orcein
Колагенна съединителна тъкан – сухожилие
– Колагенната съединителна тъкан основно изгражда сухожилията и апоневрозите. За нея са характерни подредени снопове от влакна и клетки. Между
колагенните влакна се откриват редици от фибробласти, наречени тендиноцити. Тази съединителна тъкан има голяма устойчивост на опъване и
теглене.-Van Gieson

Мезенхим- ембрионален крайник

- Мезенхимните клетки са малки с вретеновидна или звездовидна форма. Те притежават множество израстъци, които контактуват с тези на съседни
клетки, образувайки триизмерна клетъчна мрежа. Екстрацелуларното пространство е заето от аморфно вещество. В дермата се откриват колагенни и
ретикуларни влакна.-ХЕ
Хлабава съединителна тъкан- подкожие
- Хлабавата съединителна тъкан е най-широко разпространеният тип съединителна тъкан. Разполага се предимно под епитела, който покрива
повърхността на тялото (в подкожието) и лигавиците покриващи кухите вътрешни органи. Тя съпровожда кръвоносните и лимфните съдове, нервите и
изходните канали на жлезите. За хлабавата съединителна тъкан са характерни множество влакна и разнообразие от клетки. Влакната са основно
колагенни и еластични, но се откриват и ретикуларни влакна. Основното вещество е изобилно като заема по-голям обем, отколкото влакната.-ХЕ

-Многослоен плосък вроговяващ епител - кожа

-Епителът на кожата изгражда външната покрива на тялото. Функцията му е обусловена основно от натрупването в клетките на роговото вещество
керстин. Хистологично в този епител се различават 5 слоя :
Базален - един ред цилиндрични ацидофилни клетки, разположени върху нагъната базална мембрана.
Зърнест - сравнително тънък слой клетки, в които се забелязват кератохиалинни гранули. Тук клетките отделят т.нар. ламеларни телца.
Блестящ - съставен от няколко слоя плоски клетки, съдържащи блестяшия елайдин и обгърнати от ходрофобно вещество, продукт на екзоцитозата на
ламеларните телца.
Рогов - съставен от множество слоеве плоски кератиноцити, чиято цитоплазма и органели е напълно заместена от кератин. Най-повърхностните клетки
се отлющва-ХЕ
- Многослоен плосък невроговяващ епител (хранопровод)
- Епителът постила лумена на хранопровода. Клетките се подреждат в 20-30 слоя върху нагъната базална мембрана. Базалните клетки са призматични и
интензивно оцветени. В по-повърхностните слоеве те постепенно стават полигонални и по-светли. Повърхностните клетки са плоски. На места се
наблюдават отлющващи се клетки. Характерно за този епител е, че повърхността му винаги е влажна. При определени условия той може да се превърне
във вроговяващ. Този процес на превръщане на един тип тъкан в друг, но от същата тъкан, се нарича метаплазия.-ХЕ

- Преходен епител (уретер)

- Въпреки широко използвания епоним на този епител в българската литература, той няма нищо общо с Jakob Henle и не следва да бъде наричан с
името му. Този епител постила кухите органи на отделителната система – от малките чашки на бъбрека до проксималната част на пикочния канал.
Характерна негова особеност е промяната на формата му, в зависимост от напълнеността на органа с урина (от там и преходен). Базалните клетки са
дребни и гъсто разположени, по-апикалните стават по-едри, бухалковидни или полигонални и по-светло оцветени. Най-повърхностните клетки са най-
едри, като по форма са плоски или с характерния вид на отворен чадър, нерядко с две ядра.-ХЕ
- Смесена тубулоацинозна жлеза (подчелюстна жлеза)
- Жлезните клетки на слюнчните жлези образуват структури, наречени ацини .Те са кръгли образувания, изградени от един ред секреторни клетки с
призматична форма, разположени върху базална мембрана, която е и най-външния слой на ацината. В завсимост от характера на отделяния секрет,
клетките, респ. – ацините биват серозни, слузни и смесени. Серозните ацини са изградени от по-тъмно оцветени клетки, в апикалната част на които на
голямо увеличение се забелязват зимогенни гранули. Слузните ацини са изградени от по-едри и по-светли клетки, с ядра, притиснати от муцина към
базалната мембрана. Смесените ацини съдържат и от двата типа клетки, като серозните клетки биват избутани по характерен начин към периферията,
формирайки т. нар. серозни полулуния или полулуния на Giannuzzi. На препарата се виждат и екскреторни каналчета на жлезата, постлани с кубичен
или цилиндричен епител, както и отделни зрително празни мастни клетки, които не трябва да се бъркат с ацини.-ХЕ

Еластичен хрущял- надгръклянник или ушна мида-Орцеин

- В матрикса на еластичния хрущял преобладават еластичните влакна в сравнение с колагенните влакна . Еластичните влакна, оформящи гъста мрежа се
визуализират добре при оцветяване с орцеин и резорцин-фуксин. Хондроцитите на еластичния хрущял са разположени в лакуни предимно поединично
и рядко образуващт изогенни групи от по 2 клетки.
Костна тъкан - диафиза-Schmorl
- Препаратът е изработен от диафиза на дълга кост. На препарата се виждат напречни срезове през остеони, които са ориентирани успоредно на
надлъжната ос на костта. Между ламелите в лакуни се разполагат черно оцветени паякообразни остеоцити, чиито израстъци преминават между
ламелите в каналчета, радиерно ориентирани спрямо централния канал. Централните канали на съседни остеони са свързани с перфориращи
канали (canalis perforans, Фолкманови канали), преминаващи през ламелите и осигуряващи преминаването на съдове и нерви. Компактната костна
субстанция е изградена от няколко системи ламели: периферно под периоста се разполагат външните циркумферентни ламели, основният слой е
съставен от остеони и разположени между тях междинни ламели, до ендоста се наблюдават вътрешните циркумферентни ламели. Гъбестата костна
субстанция е представена от тънки и дебели гредици (trabeculae osseae), ограждащи пространства с различни размери, в които се разполага костният
мозък. Само някои от дебелите гредички са изградени от типични остеони, докато тънките гредички са съставени от успоредно наслоени ламели.

Хиалинен хрущял- трахея

- В стената на трахеята, хиалинният хрущял е обособен като отделен слой и образува нейната твърда основа. Тъй като колагенът има еднакъв индекс на
пречупване на светлината, както аморфната субстанция, колагенните влакна не се виждат с обикновен светлинен микроскоп. Хондробластите,
образуващи компонентите на аморфната субстанция, са локализирани в подперихондрийните слоеве на хрущяла, където се наблюдават като
овални или удължени клетки с базофилна цитоплазма. Хондроцитите, произлизащи посредством митози от хондробластите, се срещат поединично или
обособяват изогенни групи от клетки (до 8 клетки в една група), разположени в кухини, наречени лакуни. Хондроцитите са обхванати от базофилен
капсуларен или териториален матрикс и периферно разположен между групите от хондроцити по-светъл интертериториален матрикс. Териториалният
матрикс, заедно с изогенната група от хондроцити образува функционалната единица на хрущяла - хондрон.-ХЕ
- Мастна тъкан - подкожие
- Препаратът от подкожие е типичен пример за унилокуларна мастна тъкан. Адипоцитите имат сферична или полиедрична форма и са разположени
плътно един до друг. Централната част на цитоплазмата им е заета от една голяма мастна капка, която се оцветява жълто-оранжево от боята Судан III,
като в периферията може да се наблюдават и по-малки мастни капки. При рутинни хистологични техники на оцветяване, липидите, локализирани в
мастната капка са екстрахирани, поради което адипоцитите изглеждат празни. Във всяка клетка се вижда тънък слой цитоплазма, клетъчни органели
и приплеснато ядро, които са разположени ексцентрично в периферията и придават на клетката вид на пръстен с камък.-SUDAN 3

- Костен мозък (натривка от костен мозък – стернален пунктат)

- Наблюдава се натривка от костен мозък, извадка от костен мозък се аспирира от кост поставя се върху стъкло и се разтила в тънък монослой от клетки.
В натривката от костен мозък се открива голямо разнообразие от клетки, предшественици на кръвните клетки, в различни стадии на зрялост. Повечето
от клетките са развиващи се гранулоцити и еритроцити. Освен тях се наблюдават макрофаги, мастоцити и единични липоцити. Наблюдават се и
мегакариоцити, които са предшественици на тромбоцитите.-ROMANOWSKY GIEMSA
- Съдова кръв (натривка от периферна кръв)
- Кръвната натривка се прави, като се поставя малка капка капилярна или венозна кръв, размесена с антикоагулант, върху предметно стъкло. Капката се
разстила равномерно, като за целта се използва добре почистено предметно стъкло с шлифован ръб. По-голямата част от наблюдаваните клетките са
еритроцити. Те се разпознават лесно поради големият им брой и липсата на ядро. Биконкавната форма на еритроцитите е причина за по-бледото им
оцветяване в по-тънката, централна част на цитоплазмата им. За да бъдат разпознати различните видове левкоцити, е необходимо да се разгледа
специфичната морфология на ядрата им и цитоплазменото оцветяване. Неутрофилните гранулоцити са с налобено с 3 до 5 свързани помежду си
делчета, като цитоплазмата им е изпълнена с гъсто разположени и слабо оцветени специфични гранули. Ядрото на еозинофилните гранулоцити се
състои от две свързани делчета, а цитоплазмата им е изпълнена с едри червено до оранжево оцветени от еозина гранули. Базофилните гранулоцити са
със съвсем слабо налобено ядро, а цитоплазмата им съдържа едри базофилни (сини) гранули. Тромбоцитите са малки, светли, без ядра и са
разпръснати между еритроцитите.-ROMANOWSKY GIEMSA

-Гладка мускулна тъкан

-Гладката мускулна тъкан формира мускулната обвивка, на стената на тънкото черво.
Тя е изградена от два слоя - дебел вътрешен кръгов и тънък външен надлъжен слой. Те лесно се откриват с обикновен светлинен микроскоп,
обикновено - като напречно или надлъжно прерязани гладкомускилни клетки Надлъжният слой e изграден от вретеновидни клетки с дължина около
200 μm. Ширината на клетките в средната част е около 6-8 μm. В тази част ядрата са издължени пръчковидни и често съдържат 1-2 ядърца, и
едрозърнест дифузел хроматин. Саркоплазмата е ацидофилна, хомогенна и съдържа гликогенни зърна, и пигменти гранули. Прерязаните напречно
мускулни клетки имат полигонално сечение или са със заоблена форма, като в средата е разположено ядрото. В случаите, когато ядрото остава извън
разреза, клетките изглеждат безядрени. При големи увеличения се наблюдават миофибрини. Те изглеждат като малки тъмни точки на светъл фон.
Между мускулите снопчета откриваме влакнеста съединителна тъкан, която съдържа фибробласти и фиброцити с бледо оцветени ядра. Често се
наблюдават малки кръвоносни съдове-ХЕ
-Напречнонабраздена мускулна тъкан - Скелетен Мускул
-Скелетната мускулна тъкан е изградена от дълги мускулни фибри, наречени, които се оцветяват интензивно и на ивици от железния хематоксилин.
Всяка клетка съдържа много ядра с овоидна форма, които са изпълнени с дребнозърнест хроматин. Те са разположени непосредствено до сарколемата,
а количеството им е 30-40 на линеен сантиметър.
По дължината на мускулите влакна лежат ивичести нишки, наречени рабдомиофибрили. При светлинна микроскопия те се откриват трудно на
надлъжен разрез, но са лесно различими като тъмни точки при напречно разрязано мускулно влакно, когато формират т. нар "„полета на Conheim".
Между тези полета се разполагат светли ивици.
Няколко рабдомиофибри образуват мускулно снопче, което е обвито от съединителна тъкан, наречена ендомизиум. Няколко снопчета формират сноп,
обвит от съединителна тъкан, богата на еластични влакна, наречена перимизиум. Тези снопове изграждат целия мускул, който е обвит от плътна
съединителнотъканна обвивка, наречена епимизиум.-ЖЕЛЕЗЕН ХЕ или HEIDENHAIN

-Сърдечна Мускулна тъкан - миокард

-Сърдечните мускулни клетки са с дължина 100-150 μm и ширина 10-20 μm. Те са с цилиндрична форма и раздвоени краища, така че всяка клетка се
свързва с четири съседни кардиомиоцита, без да се образува синцитиум. При това свързване се формира мрежа, в която отделнте клетки запазват
своята самостоятелност. Свързването се осъществява чрез т. нар. „вмъкнати"или „вметнати" дискове. Тези дискове са разположени стъпаловидно. Те са
плътни и пречупват светлината, поради което са лесно различими на светлинномикроскопски препарат. Ядрата на кардиомиоцитите са големи,
единични и с овоидна форма. Разположени са в центъра на клетката. В саркоплазмата се откриват напречнонабраздени миофибрили, които са
успордни помежду си.-ХЕ
-Мултиполярни неврони - гръбначен мозък
-Препаратът представлява напречен срез на гръбначен мозък, оцветен с крезил виолет или толуидиново синьо. В него бялото вещество е разположено
отвън, а сивото е в центъра. Бялото вещество е представено от зони, които са съставени главно от снопове нервни влакна. Сивото вещество
представлява области, в които броят на невроните е голям. Понеже невроните имат тенденция да натрупват липофусцин, a в някои случаи и меланин,
те изпъкват на белия "фон" на сноповете влакна. Разграничаването между сиво и бяло вещество не е така ясно изразено под микроскопа, както е това
на дисекционната маса. В ЦНС терминът "сиво вещество" се отнася до струпвания от клетъчни тела на неврони, обичайно тези, събрани заедно в
мозъчните ядра на главния и гръбначния мозък. Всичко останало е бяло вещество.
На напречен срез сивото вещество изгражда фигура с формата на буквата "Н" с малък канал, canalis centralis в средата. Този канал, подобно на
мозъчните стомахчета, е изпълнен с цереброспинална течност и е покрит с ресничести клетки, които циркулират течността. Описаната фигура от сиво
вещество с формата на "Н" или "пеперуда" показва 4 рога като предните са по-големи от задните. Във всеки преден рог има няколко групи от големи
тела на мултиполарни неврони. Клетъчните тела на тези неврони имат големи, сферични бледо оцветени ядра с по едно изразено ядърце и изобилие
от телца на Nissl всред цитоплазмата им. Те са моторни неврони, които получават вход от интеграторните неврони в гръбначния мозък и изпращат
комадни до скелетните мускули в периферията. Задният рог на сивото вещество на гръбначния мозък сдържа по-малки невронални тела, но те не са
моторни по функция. Това са телата на свързващите неврони. Те получават вход от сетивните влакна, навлизащи в гръбначния мозък през задното
коренче на гръбначномозъчните нерви.
Повечето от малките ядра принадлежат на невроглиални клетки. Остатъкът от полето на напречния срез се състои от нервни влакна и цитоплазмата на
централните невроглиални клетки.-Golgi
-Нервни Влакна - периферен нерв
-Всеки периферен нерв представлява снопче от сетивни и моторни нервни влакна, прикрепени заедно посредством съединителна тъкан. Терминът
"нервно влакно" понякога е много неясен. В миелинизирани нерви той включва аксона с всичките му обвивки. В немиелинизирани неврони той
включва обвивката от Шванова клетка. Миелинът от своя страна е дериват на плазмалемата на Швановата клетка. Тази многослойна обвивка плътно
изолира съответния миелинизиран аксон. Швановата обвивка е извън миелина.
Независимо дали е миелинизирано или немиелинизирано всяко нервно влакно е плътно обвито с тънък слой съединителна тъкан. Endoneurium, се
слива с perineurium, съединителнотъканен слой, който привързва заедно аксони в снопове. Perineurium преминава в epineurium, най-външния слой
съединителна тъкан, който стяга целия нерв в едно цяло. Тези три съединителнотъканни обвивки на периферия нерв са изградени от фибробласти и
образуваните от тях междуклетъчни колагенни влакна. Обвивките се пронизват от малки разклонения на кръвоносни съдове.
Препаратът демонстрира напречен срез на периферен нерв, оцветен с хемалаун и еозин. Срезът показва няколко снопчета от нервни влакна. Външната
обвивка на целия нерв е epineurium, дебел слой от плътна съединителна тъкан. Той съдържа кръвоносни съдове, някои мастни клетки и е розово
оцветен от еозина. Слоят под епиневриума, който пряко обвивка всяко снопче от нервни влакна, е perineurium. Той е дебел само няколко клетки. На по-
голямо увеличение в снопчетата от нервни влакна могат да се видят синьо оцветените ядра на фибробласти от endoneurium и някои ядра на Шванови
клетки. Те се разграничават трудно.-ХЕ
-Псевдоуниполарни неврони - гръбначномозъчен ганглий
-С термина "ганглий" се означава всяко струпване на невронални клетъчни тела извън ЦНС. Гръбначномозъчният ганглий или на задното коренче е
разположен на задното коренче на всеки гръбначномозъчен нерв и принадлежи към ПНС. Ганглуите са разположени в междупрешленните отвори. Те
са сетивни възли и разположените вътре в тях клетъчни тела са тези на псевдоуниполарни неврони. Тази структура група неврони е свързана винаги със
сетивни функции. Терминът "псевдоуниполярен" засяга лъжливия изглед под светлинен микроскоп на единичен израстък, излизащ от тялото. Всъщност
тези неврони имат по два израстъка, но близо до тялото те са слети и изглеждат като един. Периферният израстък идва до тялото от сетивна структура в
периферията. Функцията на това миелинизирано аферентно влакно е да донесе информацията от периферията до ганглия и по-точно в тялото на
неговия неврон. Централният израстък напуска клетъчното тяло в ганглия и пренася информацията до ЦНС за по-нататъшно действие. Той също е
миелинизирано влакно. В повечето случаи той напуска ганглия и навлиза в ЦНС чрез задното коренче на гръбначномозъчния нерв.
Невроналните клетъчни тела в гръбначномозъчните ганглии обикновено са много големи до 100-150 μm в диаметър. Те имат съответстващо гореми
кръгли ядра, разположени централно в клетката. В тях обичайно са налични ядърца. В по-големите неврони известна зърнистост в цитоплазмата
разкрива местоположението на Нисловите телца, т.е. пакетите от гранулиран ендоплазмен ретикулум. Честа находка е характерното разположение
едно до друго на големи овоидни невронални перикариони и сноповете от миелинизирани и немиелинизирани аксони. Около всеки перикарион има
свързани с него около 4 до 6 по-малки удължени клетки - сателитни клетки. Те са поддържащи клетки, аналогични в някои отношения на астроцитите в
ЦНС. Сателитните клетки оформят един вид индивидуалниа "glia limitans" за всеки неврон, тъй както това правят астроцитите за невроните в мозъка.-ХЕ
-Cиво вещество (мозъчна кора) - оцветяване по golgi
-Методът на Голджи със сребърна импернация е много добър способ за представяне на архитектурата на невроните и техните аксони. Този препарат
ясно демонстрира взаимоотношенията между телата на невроните и израстъците, които те дават. На слабо увеличение могат да се видят няколкото
основни съставки на сивото вещество - неврони, глия, малки съдове и невропил.
Невроналните клетъчни тела в сивото вещество могат да бъдат лесно видени във външните части на големия мозък, образуващи неговата кора. Тези
неврони са разположени в слоеве като всички слоеве са във външната част на среза ; под тях е разположено бялото вещество. Това подреждане на
сивото вещество отвън е обратно на подреждането в гръбначния мозък.
Мозъчната кора е изградена от няколко невронални клетъчни типове. Най-многобройни са пирамидите клетки. Те имат триъгълен перикарион, чиито
диаметър варира от 10 до 80 μm. Тялото дава начало на единичен апикален дендрит и много базални дендрити. Апикалният дендрит се насочва нагоре
към повърхността на кората и разклонявайки се достига до най-повърхностния слой. Базалните дендрити се разпростират по-хоризонтално.. Единичен
тънък аксон излиза централно от базалната повърхност на пирамидния неврон. В повечето случаи аксонът напуска сивото вещество, за да достигне
подлежащото бяло вещество.
Звездовидните или зърнестите клетки са вторият по честота клетъчен тип в кората. Те имат малки мултиполарни клетъчни тела с диаметър
приблизително 6 до 10 μm. Няколко дендрита излизат настрани от клетъчното тяло и се разпространяват на различни разстояния. Тези клетки са къси
интерневрони, чиито аксони се разклоняват предимно вертикално в сивото вещество.
Най-дълбоката част на сивото вещество съдържа клетки с различна форма. Много от тях са с вретеновидна форма и са наречени вретеновидни клетки.
Между невроните в сивото вещество се наблюдават глиални клетки.
Олигодендроцитите са най-многобройни. Те са малки клетки с много израстъци. Астроцитите са Звездовидни глиални клетки, чиито дълги израстъци се
разклоняват в централния невропил.
Малки кръвоносни съдове може да се видят да навлизат всред субстанцията на мозъчната кора.
Мрежата от аксонални, дендритни и глилни израстъци, свързани със сивото вещество, се означава като невропил. В мозъчната кора той е много сложен
-Овоцити - яйчник
-Различава се кортикален и медуларен слой. В кортикалния се различават фоликули, предимно- примордиални. Повърхността на яйчника е покрита с
кубични клетки, които се възпруемат като герминативен епител. Примордиалните фоликуки са с кръгла форма и диаметър около 25 μm. Те са
обкръжени с единичен слой от гранулозни клетки, чиито ядра и ядърца са големи. С увеличаването на размера на яйцеклетките и фоликулите, те се
превръщат в първични и вторични фоликули. Около първичния овоцит се натрупват гранулозни клетки, които формират зародишево хълмче.
Останалите гранулозни клетки разполагат перпендикулярно спрямо стената на фоликула и образуват corona radiata. Формира се и двуслойна обвивка,
наречена theca. При някои препарати в периферията на яйчника може да се открие и зрял фоликул, готов за овулация. Той се нарича stigma.-ХЕ

-Плацeнта
-Наблюдават се хориални власинки проникнали в decidua basalis и интервилозни пространства, в които се отварят разрушени при проникването
майчини капиляри. Тяхната кръв изпълва интервилозните пространства и образува кръвни езера, в които майчината кръв влиза в контакт с хориалните
въси. На препарата се наблюдава, че интервилозните пространства са отделни помежду си чрез плацентарни прегради. Откриват се и вторични
хориални въси и капиляри близо до кръвните езарца. Добре са очертани хориалната и децидуалната плоча.-ХЕ
-Пъпна връв
-В състава на пъпната връв наблюдаваме две артерии и една вена. Артериите са от мускулен тип. В стената им има много фиброзни влакна. Между
артериите и вените откриваме т. нар. Вартонова пихтия - съединителна тъкан, която е характерна за ембрионите и която предпазва съдовете от
притискане.-ХЕ

-Сперматозоиди
-Наблюдават се множество сперматозоиди на едно зрително поле. Те изглеждат като къси тъмносини нишки на светъл фон. При голямо увеличение
може да се различат техните глави и опашки. За повече подробности трябва да се използва електронен микроскоп-ХЕ