УПРАЖНЕНИЕ № 3

Покривна тъкан – епидермис и епидермални образувания

1. Епидермални пори – устица (stomata).

2. Устица (stomata):
а) по долния листен епидермис на белия крем (Lilium candidum)
б) при напречен пререз на лист от перуника (Iris germanica)
3. Жлезисти власинки по цветните дръжки на мушкато (Pelargonium zonale).
 Меристемни (образувателни) тъкани (от гръцки merismos - "делене")

➢ Oбуславят нарастването на растителното тяло. Клетките им се делят, образуват нови клетки, които
увеличават размерите си и се диференцират, формирайки всички растителни тъкани и органи.
Според произхода си меристемите се подразделят на:
• Първични меристеми - водят началото си от зародиша на семето (връхни меристеми, перицикъл).
• Вторични меристеми - водят началото си от някои от трайните тъкани (най-често от паренхимните),
които се дедиференцират и отново придобиват способност да се делят (камбий, фелоген).

Според месторазположението си меристемите се подразделят на:

• Връхни меристеми - разположени са по върховете на корена и стъблото и
разклоненията им;
→ обуславят нарастването на дължина на корените и стъблата;
• Странични меристеми - разположени са странично в осевите органи на
растението;
→ осигуряват надебеляването на корена и стъблото при храсти, дървета и някои
тревисти растения;
• Интеркаларни (вмъкнати) меристеми - вмъкнати са сред повече или по-малко
диференцирани тъкани; остатък са от връхните меристеми и действат на известно разстояние от тях;
→ осигуряват удължаване на дадения растителен орган (например стъблата на житните треви)
Покривни тъкани

Първичната покривна тъкан – епидермисът, възниква от частично диференцираната първична меристема и

покрива всички млади органи на растенията, с изключение на подземните.

Епидермалните клетки са живи, имат целулозна обвивка, цитоплазма, ядро, вакуола, а в редки случаи и
пластиди. Клетките плътно се свързват помежду си и само на някои места се образуват устица (пори),
които представляват междуклетъчни пространства, обхванати от затварящи клетки. През устицата се
извършва биологично регулираният процес на транспирация и газов обмен.

Повърхността на епидермиса понякога е покрита с различни епидермални образувания: власинки

(трихоми), четинки, папили, шипове, както и от особена покривка с неклетъчен строеж, наречена кутикула
(задебелен слой мастноподобно вещество – кутин). Тези образувания имат защитна функция и ограничават
транспирацията.
 Устица (епидермални пори)
Пори, разположени в епидермиса на листата, стеблата и други органи, които улесняват газообмена.
Порите са оградени от двойка затварящи клетки, които са отговорни за регулирането на размера на
отварянето на устицата.
Повечето растения трябва да отварят и затварят устицата си през деня в отговор на променящите се
условия, като например интензитет на светлината, влажност и концентрация на въглероден диоксид.
Основният механизъм включва регулация на осмотичното налягане.
Затварящите устицата клетки са големи клетки с бобовидна форма, които обграждат устичния отвор
(остиолум) и са свързани в двата края. Тези клетки се разширяват и свиват, за да отварят и затварят
порите на устицата. Затварящите клетки съдържат хлоропласти.
Устица по долния листен епидермис на белия крем (Lilium candidum)
Прозенхимно удължените епидермални клетки имат вълновидно нагънати клетъчни стени,
плътно допрени помежду си и не образуват междуклетъчни пространства. Устицата
(stоmаtа) са разположени сравнително разредено. Формата на затварящите клетки
придава на устицата закръглено-елипсовидни очертания. Придружаващите клетки са
две. Затварящите клетки имат бобовидна форма, съдържат зърнести хлоропласти и
вътрешните им стени са по-силно задебелени. Тази анатомична особеност е свързана с
механизма на отваряне и затваряне на устицата. Отворчето (ostiolum) на устицата има
денонощен ритъм на отваряне и затваряне, свързан с количеството синтезирани органични
вещества в затварящите клетки и промените в тургорното съсъстояние.

2
3
4
1. Основни епидермални клетки с вълновидно
2 нагъната клетъчна стена
1 2. Придружаващи устицата клетки
3. Затваряща устицата клетка

6 4. Остиолум (устичен отвор)

5 5. Остиолум зает с въздух
6. хлоропласти

Моля, нарисувайте обекта и обозначете особеностите!

Устица при напречен пререз на лист от перуника (Iris germanica)
Наблюдава се напречен пререз на лист. Устицата са малки вдлъбнатини по повърхността
на епидермиса. Епидермисът е изграден от клетки, плътно подредени една до друга. Добре
развита кутикула покрива външните им стени. По-навътре, в дъното на вдлъбнатинката, са
разположени затварящите клетки. Клетъчното им съдържание е събрано в средата на
клетките под форма на крушообразни фигури. Непосредствено под затварящите клетки се
вижда въздухоносната камера, която е свързана с междуклетъчните пространства на
асимилационния паренхим. Камерата служи като колектор за събиране и подаване на
газовете - навън или навътре, както и на водните пари при транспирацията.

1. остиолум (устичен отвор)

2. кутикула
3. епидермис
4. затваряща устицата клетка
5. въздухоносна камера
6. асимилационен паренхим (хлоренхим)

Моля, нарисувайте обекта и обозначете особеностите!

 Секреторни структури
Секреторна функция, изразена в различна степен, има всяка жива растителна клетка. При висшите растения
обаче често се образуват единични клетки (идиобласти) и клетъчни комплекси, за които секрецията е
преобладаваща функция. Такива идиобласти са клетките, които съдържат кристали от калциев оксалат, онези,
които синтезират и отделят аморфни полизахариди и етеричномаслените клетки. Комплексите от секреторни
клетки са много разнообразни по морфология и топография в тялото на растенията. Едни от тях са външни
секреторни структури - жлезисти власинки (трихоми) и многоклетъчни жлези, други са вътрешни
секреторни структури - канали и празнини.
Жлезисти власинки по цветните дръжки на мушкато (Pelargonium zonale).
Наблюдават се напречни прерези през цветните дръжки. По края на пререза между
дългите островърхи прости власинки се забелязват други, които завършват със сферични,
иай-често жълто-оранжеви клетки. Те са главести жлезисти власинки. Дръжката или
крачето им се състои от 2 до 4 живи клетки, които носят на върха сферична излъчваща
клетка. Етеричното масло, което се отделя от нея, се натрупва под кутикулата и я
издува като мехурче. При мушкатото маслото е оранжево-жълто. По някои от тези
власинки се виждат спукани мехурчета с изтекло навън етерично масло.

1. етеричномаслена капка
2. излъчваща клетка
3. многоклетъчно стълбче
4. кутикула
5. епидермис

Моля, нарисувайте обекта и обозначете особеностите!

 Механични тъкани

1. Склеренхим и коленхим в стебло от тиква (Cucurbita pepo) - напречен пререз.

Механична тъкан
Придава здравина, устойчивост и еластичност на органите, запазва целостта на растението. Това се дължи на особената
структура на нейните клетки. Характерна е за сухоземните растения.
Коленхим Склеренхим
Еластична поддържаща тъкан на първичната кора на Тъкан, разположена предимно в корена и стъблото и изгражда
млади стъбла от двусемеделни растения, както и листа; неговия „скелет“; прозенхимни клетки, образува растителни
Характерен за органи, които не са завършили растежа си. влакна на конопа и лена (до 2-3 см при лена).
Характерен за органи, които са завършили растежа си.
▪ Живи клетки
▪ Неравномерно задебелени кл. стени (ъглест коленхим) ▪ Мъртви клетки
▪ Нелигнифицирана кл. стена ▪ Равномерно задебелени клетъчни стени
▪ Лигнифицирана и задебелена целулозна кл. стена
Склеренхим и коленхим в стебло от тиква (Cucurbita pepo) - напречен пререз.
Епидермисът е ясно очертан, а под него следва зона, заета от клетки с тъмен лумен и
блестящи задебелени само в ъглите кл. стени – ъглест коленхим. Под коленхима следва
прослойка от 3-4 реда безцветни паренхимни клетки, изпълнени с дребни скорбелни
зрънца – ендодерма, която служи като естествена граница между коленхима и
следващата голяма зона – перицикъла, който е изграден от склеренхимоподобни клетки.
Те са живи, многоъгълни, с равномерно задебелени клетъчни стени и естествено жълто
оцветени. В долната част остава паренхимът на централния цилиндър.

1. Кутикула
2. Епидермис
3. Ъглест коленхим
3а. Задебелена по ъглите клетъчна стена
4. Ендодерма
5. Склеренхимоподобен перицикъл
5а. Равномерно задебелена и лигнифицирана клетъчна стена (естествено жълто
оцветена)
5б. Лумен
6. Паренхим на централния цилиндър

Моля, нарисувайте обекта и обозначете особеностите!