ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА

БЪБРЕК (REN, NEPHROS)

1. Общо описание
- чифтен орган, приплеснат предно-задно, изпъкнал латерално
- десният е по-ниско разположен и по-лек от левия
- екскретира крайните продукти от обмяната на веществата и излишната вода

2. Ендокринна функция – бъбрекът произвежда

- еритропоетин, участва в хемопоезата (образуването на формените елементи на кръвта)
- ренин, регулира на Pкр
- 1,2,5-хидроксикалциферол, регулира калциевата обмяна

3. Макроскопска анатомия

- медиалният ръб на бъбрека е вдлъбнат в средната част и там се намира хилусът – hilum renale
- в хилусът навлиза a. renalis и нерви, и излизат v. renalis, пикочопроводът и лимфни съдове
- хилусът се продължава навътре в широка кухина – sinus renalis
ЕЛЕМЕНТИ В БЪБРЕЧНИЯ СИНУС (SINUS RENALIS)
* вентрално – v. renales
* междинно – a. renales
* дорзално – бъбречно легенче (pelvis renales)

4. Бъбречни обвивки – 3 на брой: capsula fibrosa, capsula adiposa и fascia renalis

а) capsula fibrosa
- непосредствено покрива бъбрека
- колагенни, малко еластични и гладкомускулни влакна
б) capsula adiposa
- мастна обвивка
- периферно от нея има още мастна тъкан, която предпазва бъбреците от сътресения
в) fascia renalis
- най-повърхностната обвивка
- съединителнотъканна ципа
- има два листа – преден и заден, които се съединяват над и латерално от горния край на бъбрека
- така се образува фиброзен плик, отворен отдолу
- между двата листа се затваря пространство (паранефрално)
- в паранефралното пространство са: надбъбречната жлеза, бъбрекът, фиброзната и мастната капсула,
околобъбречното мастно тяло, бъбречните съдове, вегетативно нервно сплетение

5. Структура на бъбрека – външна част (кора), вътрешна част (сърцевина)

а) бъбречна кора (cortex renalis) – 5-10 мм, червенокафяв цвят
- 2 зони: външна с гранулиран вид - pars convoluta, вътрешна с лъчист вид - pars radiata
б) бъбречна сърцевина (medulla renalis) – централно разположена с бледорозов цвят
- субстанцията е организирана в структури, наречени бъбречни пирамиди (pyramides renales)
- основата на пирамидата (basis pyramidis) е обърната към кората, а върхът – насочен към sinus renales
- върхът се вдава в синуса, нарича се papilla renales
- между пирамидите има корово вещество във вид на цилиндрични колонки – columnae renales
- всяка пирамида, заедно с прилежащата корова субстанция, образуват бъбречен дял – lobus renales
- lobus renales са около 12 на брой

6. Микроскопска анатомия
- бъбречният паренхим е съставен от множество плътно подредени каналчета – tubili renales и рехава съед. Тъкан
- всяко каналче е съставено от две части с РАЗЛИЧЕН ембрионален произход – секреторна част и събирателно
каналче

7. Нефрон (nephronum)
- основна структурна и функционална единица на бъбрека
- съставен от две части – бъбречно (Малпигиево) телце и каналчета
- от М.Т започва проксимално извитото каналче – tubulus contortus proximalis, което продължава в примката на
Хенле, ansa nephroni, следва дистално извитото каналче, tubulus contortus distalis, а накрая е събирателното
каналче, tubulus colligens
- в зависимост от разположението на Малпигиевите телца се различават няколко вида нефрони:
* корови нефрони – М.Т са разположени във външната зона на кората, примката на Хенле е къса
* междинни нефрони – М.Т са в средната зона на кората, примката на Хенле е средна
* дълги нефрони – М.Т са до основата на пирамидите, затова се наричат още ЮКСТАМЕДУЛАРНИ , примката на
Хенле е дълга

7.1 Бъбречно/Малпигиево телце (corpusculum renale/Malpighii)

- свързано е с филтрацията на първичната урина
- разполага се в бъбречната кора в pars convoluta
- липсват в най-периферната част на кората
- състои се от съдова част - капилярно клъбце (glomerulus) и обхващаща го капсула (capsula glomeruli/на Бауман)
- различават се:
* съдов полюс (polus vascularis), през който влизат и излизат артериални съдове
* тубуларен полюс (polus tubilaris), от където започва каналчестата система
а) капилярно/съдово клъбце (glomerulus)
- състои се от около 50 капиляра ОТ ФЕНЕСТРИРАН ТИП!!!
- капилярите се образуват от разпадането на артериола, влизаща в телцето- vas afferens; те образуват примки
- капилярите се сливат и образуват артериола, която напуска телцето през съдовия полюс- vas efferens
- цялата съдова система на гломерула е артериална
- капилярите образуват мрежа – rete mirabile arteriosum, защото са разположени между две артериоли
- в гломерула навлиза повече кръв отколкото излиза, защото vas afferens има по-широк лумен от vas efferens
- създава се Pкр, необходимо за филтриране на кръвта и образуване на първичната урина
б) мезангиум – комплекс от клетки и междуклетъчно вещество
- опорна, регулаторна (филтрация) и защитна (фагоцитоза) функция
в) гломерулна капсула/ капсула на Бауман ( capsula glomeruli)
- начално разширение на каналчестата система на бъбреците
- външна стена (paries externa) – покрита с еднослоен плосък епител
- вътрешна стена (pariest interna) – специализирани епителни клетки – ПОДОЦИТИ, и базална мембрана
- между двете стени се затваря цепковидно пространство (lumen capsulae), в което се отделя първичната урина
г) гломерулен филтър
- през него се филтрира първичната урина
- изгражда се от стената на капилярите на гломерула и вътрешната стена на гломерулната капсула

7.2 Каналчеста система на нефрона

- състои се от гломерулна капсула, проксимално извито каналче, примка на Хенле, дистално извито каналче,
събирателно каналче
а) проксимално извито каналче - извита част, права част (tubulus contortus proximalis)
- започва от тубуларния полюс на М.Т и завършва с права част, която се продължава в Хенлевата примка
- извитата част се намира в pars convoluta на бъбречната кора, а правата в медулата
- постлано с еднореден кубичен епител
- в него се извършва обратна резорбция на белтъци, глюкоза, вода и първична урина
б) примка на Хенле (ansa nephroni) / изтънено каналче (tubulus attenuatus)
- има низходяща част (pars descendens), възходяща част (pars ascendens) и свързваща ги U-образна извивка
- намира се в бъбречните пирамиди
- тънката част на примката е постлана от еднослоен плосък епител, а дебелата- с кубичен епител
в) дистално извито каналче (tubulus contortus distalis)
- следва след примката на Хенле с права част
- разположено е в pars convoluta на бъбречната кора
- стената му е постлана с еднослоен кубичен епител
- тук се извършва резорбция на електролити и вода
г) събирателно каналче (tubulus renalis colligens)
- намира се от pars radiata на бъбречната кора, където приема дистално извитото каналче, до върха на
пирамидата
- състои се от дъговидно и право събирателно каналче
- стената му е покрита от кубичен епител, като към върха на пирамидите той става цилиндричен
- епителните клетки биват СВЕТЛИ И ТЪМНИ и имат секреторна функция

8. Образуване на урината
- осъществява се в нефрона с активно участие на клетките му
- първата фаза се извършва в М.Т – филтрация на кръвта, вследствие на което се образува първичната урина
- втората фаза се извършва в каналчетата на нефроните – обратна резорбция, вследствие на което от първичната
урина изчезват глюкозата, белтъците и голяма част от водата
- третата (и последна) фаза – секреторна, се извършва в събирателните каналчета

9. Ендокринна система на бъбреците – състои се от юкстагломерулния комплекс и интерстициалните клетки

а) юкстагломерулен комплекс (complexus juxtaglomerularis)
- състои се от плътно петно, юкстагломеруларни гранулирани клетки, юкстагломеруларни мезангиални клетки
- ЮКСТАГЛОМЕРУЛАРНИТЕ КЛЕТКИ СИНТЕЗИРАТ РЕНИН!
б) интерстициални клетки
- разполагат се в съединителната тъкан (стромата) на бъбречните пирамиди
- мезенхимен произход
- видоизменени фибробласти
- при увреждането им се получава бъбречна хипертония
 ЕКСКРЕТОРНИ ПЪТИЩА НА БЪБРЕКА
1. Макроскопска анатомия
- образувания, които поемат новообразуваната урина и я извеждат от бъбреците
- разполагат се в sinus renalis
- екскреторните пътища са малките бъбречни чашки, големите бъбречни чашки и бъбречното легенче
а) малки бъбречни чашки (calices renales minores)
- 8-9 на брой
- обхващат върховете на пирамидите, papillae renales, като обикновено една малка чашка обхваща 1 и много
рядко 2-3 папили
- частта на чашката, в която се вмъква върхът на пирамидата се нарича свод (fornix)
- малките чашки се сливат с дисталните си краища и образуват големите бъбречни чашки
б) големи бъбречни чашки (calices renales majores)
- обикновено са две – горна и долна, по-рядко са три
- сливат се и образуват бъбречното легенче
в) бъбречно легенче (pelvis renalis)
- разширен проксимален край и стеснен дистален край
- преминава през хилуса на бъбрека и продължава в пикочопровода

2. Екскреторно дърво на бъбрека

- варира до три форми – ембрионална форма, фетална форма и зряла форма

3. Микроскопска анатомия
а) лигавица - tunica mucosa
- макроскопски е гладка
- преходен епител на Хенле
б) мускулна обвивка - tunica muscularis
- дебела, състои се от два слоя – вътрешен надлъжен и външен циркулярен
- гладкомускулни клетки
в) tunica adventitia
- снопчета колагенни и еластични влакна
- съдържа съдове и нерви

ПИКОЧОПРОВОД (URETER)
1. Макроскопска анатомия
- чифтен орган, тръба
- провежда урината от бъбречното легенче до пикочния мехур

2. Микроскопска анатомия
а) лигавица – tunica mucosa
- силно нагъната
- преходен епител на Хенле
б) мускулна обвивка – tunica muscularis
- съставена от два слоя – вътрешен надлъжен и външен циркулярен
в) tunica adventitia
- рехава съединителна тъкан
- съдържа съдове и нерви

ПИКОЧЕН МЕХУР (VESICA URNIARA)

1. Макроскопска анатомия
- нечифтен орган, служи като резервоар за урината
- неправилна кълбовидна форма
- различават се дъно, шийка, тяло и връх

2. Микроскопска анатомия
а) лигавица – tunica mucosa
- lamina epithelialis – преходен епител
- lamina propria – рехава еластична съединителна тъкан
- лодлигавичен слой – tela submucosa – добре изразен
б) мускулна обвивка – tunica muscularis
- снопчта гладка мускулатура, образуващи мрежа
- m. detrusor vesicae urinariae – при съкращение изгонва урината от мехура ТЕЗИ ДВА МУСКУЛА
- m. sphincter – затваря отвора на пикочния канал СА АНТАГОНИСТИ
- m. pubovesicalis – подпомага отварянето на вътрешния отвор на пикочния канал
- m. rectovesicalis
в) tunica serosa – по повърхностите на пикочния мехур, покрити с перитонеум
в)) tunica adventitia – по останалите повърхности на пикочния мехур
- състои се от рехава съединителна тъкан и се нарича paracystium